Египетският прагносис II [Том 2] [PDF]

Zitiervorschau

ЕГИПЕТСКИЯТ ПРАГНОСИС 2

ЯН BAH РАЙКЕНБОРГ

ЕГИПЕТСКИЯТ ПРАГНОСИС И НЕГОВИЯТ ЗОВ ВЪВ ВЕЧНОТО ДНЕС

ОТНОВО ПРОВЪЗГЛАСЕН И ОБЯСНЕН ВЪЗ ОСНОВА НА ТАБУЛА СМАРАГДИНА И КОРПУС ХЕРМЕТИКУМ (TABULA SMARAGDINA И CORPUS HERMETICUM) НА ХЕРМЕС ТРИСМЕГИСТ ОТ

ЯН BAH РАЙКЕНБОРГ

ВТОРА ЧАСТ

РОЗЕКРЕЮС ПЕРС - БЪЛГАРИЯ 2009

СЪДЪРЖАНИЕ

П редговор

1 Т рета книга: Н ай - голямото нещастие на човека е , че не познава

Б ог

п Ч етвърта книга: С лово на Х ермес в прослава на Б ог

ш Б ъдете будни, защото не знаете нито деня , нито часа Времето на декларирането - Едно прастаро предупреждение Състоянието на кръвта - Призванието на личността в един авари­ ен порядък - Седморното сърце - Седморната глава - Излезте да посрещнете жениха.

IV О ковите на кръвта

Римляни 7 - Наркозата на незнанието - Към кого се обръща Хермес - Частната кръвна култура - Греховната похот

V К арма -Н емезис и пътят на освобождението

Основната задача на ученичеството: Ежедневното умиране - Ядре­ ната сила на греха - Ендура - Градината на боговете - Карма-Не­ мезис - Падението на човека - Пътят на спасението

VI О съществяването на Б ожия план

Болките на човечеството - Какво изисква Гносисът - Да страдаш

в Егото - Рождеството във Витлеем и победата на Голгота - Сват­ бата на Агнето

VII С ърдечният зов на У ниверсалния гносис Необходимостта от поврат - Пътят на Универсалния гносис - Зада­ чата и призванието на света и човечеството - Появата на Човешкия син в облаците на небето - Новото гностично царство

VHI П ета книга: О т едно слово на Х ермес към T at

IX ПЪРВОЗАКОНЪТ НА ГНОСТИЧНИТЕ МИСТЕРИИ

Истинската набожност и страх от Бога - Необходимостта от осъ­ ществяване на строежа - Непоклатима смелост и постоянство Без резерви и уклони! - Влезте в кръга на Вечността!

х С ледването на Х ристос Истинското свободно зидарство - В света, но не от света - Ос­ вобождение сега - напълно възможно - Да се освободиш, за да служиш - Негативността на природните религии - Чрез Божия дух запален, в Господ Иисус умрял, чрез Светия Дух новороден

XI

Пътят от В итлеем към

Г олгота

Процесът на възкресение на душата - Залавянето на Христос унижение, Кръстен път, умиране и победа - Ендура: живот без спор - Оставете Иисус Христос да извърши своята работа във вас

хн Д войствеността на човека Неизбежният избор между живот и смърт - Станете съвършени, както е съвършен Небесният ви баща - Двойната душа на човека - Осъществяването на Бог в човека - Пробуждането на Дух-Ду­ шата - Страдание и болка - Тройният съюз на вселенската изява

х ш Ш еста книга: О бщ диалог между Х ермес и А склепий

XIV

Същност и въздействие на вселенското движение

101

1Ю

Привеждане на херметичните доказателства - Двете природи на противоположностите - Сътвореното и несътвореното - Божест­ веното и Бог - Синът, Който е в сърцето на Бащата, ни Го изяви - Логика и необходимост от възстановяване на връзката с Извора на живота - Несъзнателното земно съществуване е най-нелогичното нещо във вселенската изява

xv Н еприкосновеността

на

Божия

план

118

Да се движиш заедно с него или срещу него - Мария, девствена­ та прасубстанция - Как се изявява Божественият план - Където е Божият дух, там е свобода - Насрещното движение винаги се саморазрушава - Само това, което е от Божия дух, е вечно - Нога est! (Време е!) - Смъртта - едно природонаучно логично явление Животът се развива от съвместното движение с всичко останало

XVI П оследната смърт на А за : доброволното себеотдаване

126

Правилното насочване на главата и сърцето - Себеотдаването на всеобщото движение - Опасностите от насрещното движение в Школата - Разчупването на седемте печата - Необходимостта от себепроверка

xvii М истерията

на

С вещения граал

132

Седемте печата - затворени - Иисус и Утешителят - Седемте лъча на Седморния дух - Братството на Свещения граал - Съвършеният живот - Необходимостта от искрен копнеж - Жизнената цел на Носителя на образа - Влезте в мира на вашия Господ

XVIII Н овите освобождаващи възможности Разрушаването на човешкото братство от самото начало - Трагичността на разделението и самотата - Адът на насрещното движение - Гносисът, Изцелителят, Богът на любовта - Откровението на Сина

140

xix

С едма книга : Х ермес говори ha T at за съда на см есва нето

хх

142

и за Единството

Н аградата за надпреварата

148

В началото бе Словото - Мисловната дейност на човека - Лотосът, Словото - Разум и Дух - Недоумяващото учудване - Смесването на езиците - Свързването с Духа, наградата за надпреварата - Розата в сърцето, латентната възможност към по-висше пробуждане - Защо живея? - Раждането на Сина

XXI С вещеният съд за смесване

155

I Йоан 5 - Духът, водата и кръвта - Свещеният граал, липсващото звено - Тройният съюз на Светлината: Граал, Катари и Кръст с рози - Два вида кръщение - Имитацията в природните религии Символизъм и магия - Гностичната магия - Магията на църквите и сектите - Въздействието на Еоните - Рецептата за истинското ученичество

ххп П риемането

на

С вещения граал

163

Знакът на Човешкия син - Какво е Пимандър - Планът на Лото­ са - Победата над смъртта - Пробуждане на образа на истинското човешко развитие - Познанието на пимандричния човек - ОзирисИзис, Дух-Душа - Състоянието на младия пимандричен човек Трансмутация и трансфигурация - Божествената чаша - Последи­ ците от Свещения граал - Освобождение и служене - Прославяне и страдание

ххш Пътят и

жертвата

172

Най-трудната задача по Пътя - Необходимостта от умиране на Егото - Бог или Мамон - Четирите препятствия

XXIV З авръщане към Е динството Едно съвършено ново начало - Задачата на природното раждане в един авариен порядък във великия Божествен план

179

x x v Единството (I)

182

Как човекът побеждава смъртта - Мистификацията на смъртта Четвъртата мистерия

XXVI

Единството (II)

189

Образът на Бог ще ви води - Непроменливото и променливото Единството и числото - Единение и конкретно действие - Пимандър на Живото тяло - Победата над смъртта

x x v » П родай всичко,

което имаш ,

и М е следвай

196

Братството на Свещения граал - Живите клетки на Живото тяло Господи, аз съм тук - Групово единство и себеотдаване - Седморният поток - Осъществяващото действие

xxvni Т айната

на гностичните мистерии

201

Жизненото поведение за ускоряване на спасителния процес Всичко или нищо - Клевета, опозоряване и критика - Какво е Ж и­ вото тяло - Едно ликуващо свидетелство за гностичната действи­ телност - Домът на Светия Дух - Откупени от Земята

x x i x П етдесетница - празникът на Б ожественото освобождение

210

Фокусите на Младия гносис - Разширяването на светлинното поле Прибирането на реколтата - Отговорността на всеки един ученик

x x x О см а книга : Х ермес към сина си T a t : Н евидим ият Б ог е то зи , който е н ай - много изявен

x x x i Н ебесният

кораб

и корабният екипаж

Един несравним подарък - Трениране на разума - Процесът на гностичното осъзнаване - Сакраментът на помиряването - Съвър­ шеното себеотдаване - Небесният кораб

212

219

хххп В ечността във времето

226

Няма принципно препятствие между Бог и човек - Заблудата на диалектиката - Истинската молитва - Отговорността на гностичните работници

хххш Х валебствен химн на Х ермес

232

XXXIV М ъдростта на света и мъдростта на Б ог

236

Седемте лъча на Светия Дух - Мозъчният организъм на малкото дете - Незрялото мислене на диалектичния човек - Поглед в неизявеното - Новото мислене - Връзката с изявеното и с неизявеното божество - Заблудата, която засяга паметта - Живото свидетелство на гностичния човек-свещеник

XXXV

Ключът към п р е ч и с т в а н е т о

245

Необходимостта от душевно съзнание - Божията синовност и състо­ янието на зрялост - Борбата между душата и тялото - Малкият мо­ зък - Освобождаващият жизнен метод - Ключът към пречистването - Хармонизиращото въздействие на гностичното ученичество

XXXVI Д

евета

К нига:

щ ествува, греш н о

НЕ

Н

и щ о о т т о в а , което д ей с тв и те л н о съ­

се г у б и , н о п ро м ен и те би ват н а ри ч а н и п о ­

УНИЩОЖЕНИЕ И СМЪРТ

XXXVII НОВОРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА

Нереалността на смъртта - Как търсещият истината трябва да под­ ходи към проблема - Теологичното и историко-материалистичното схващане - Междинен инцидент при разграждането на тялото Какво представлява трансфигурацията - Заблудата на самоубиеца - Необходимостта от природно раждане като възможност за осво­ бождение - Какво представлява раждането на душата - Земният човек е само едно тяло - Сигнатурата на истинския розенкройцер

254

258

XXXVIII НОВОРАЖДАНЕТО ЧРЕЗ ДУШАТА

265

Спаси душата - Седалището на живота - Сърцето, най-важният орган на човешкото тяло - Седемте камери на сърцето - Задачата на стернума - Днешният природен човек - Жалбата на сърцето Гласът на душата

XXXIX С вещената М айка З емя

273

Съвършеният човек - Кръстният път на душата: от Витлеем до Гол­ гота - Първият Бог и вторият Бог - Нашата свещена Майка Земя - Призванието на Земния дух и призванието на човека - Христос - Планетарният дух на Земята - Различните жизнени вълни

ХЬ НИЩ О НЕ МОЖЕ ДА НИ РАЗДЕЛИ ОТ ЛЮБОВТА, КОЯТО Е В

Х ристос И исус,

нашия

Господ

279

Осъществяването на божественото природознание - Атомарният процес на обмяна на веществата - Не се противете на злото - Чове­ кът държи процеса на безсмъртието в собствените си ръце - Офор­ мянето на един свят - Идващото унищожение на нашето жизнено поле - Спасителната работа в една истинска духовна школа

х и В ъзстановяването

на съвършеното равновесие

285

Два важни въпроса - Луцифер и Елохим - Порядъкът на Универсума е неприкосновен - Природните сили-близнаци: огън и студ - Необходимостта да се научим да владеем огъня - Запазването на фундаменталните закони на Божествения порядък

О бяснителни бележки

291

ПРЕДГОВОР

Човече, кой си ти? Откъде идваш? Накъде отиваш? От зората на човешката поява в диалектичното ж изнено поле* тайнственият Сфинкс поставя тези дълбоки въпроси на всич­ ки, пътуващи по безкрайния път на заблудата през пустинята на земния живот. Отговорът на тези въпроси според съзна­ нието, жизнената насока и дейност е решаващ за живота и смъртта. Без истинското, живо познание от непосредственото и з­ живяване чрез Единия извор на цялото Битие и истинската действителна цел на съществуването, човечеството винаги е било и отново е прокълнато да изпада в слепота, заблуда и измама, тъмнина, страдания и смърт. И за да м ож е да покаже на безчислените хора, които отчаяно търсят изход, пътя към освобож даващ ото Бож ие познание в така болезнената и заплашителна криза, която съпровож да края на днеш ния космичен ден , Гносисът от­ ново издига своя глас и първоначалният му зов прозвучава с голяма сила. От живата бож ествена действителност той отново провъзгласява високия произход и възвиш еното при­ звание на човека и разкрива на онези, които ощ е имат уш и да чуват, древния път на спасението, който е отворен и в наши дни за хората с добра воля.

*

Вж. Обяснителните бележки, стр.291

Тези хора, които с вътрешно вълнение в сърцето за самопричиненото разрушение на света и човечеството в тях­ ната неспасяема гибел, разберат решаващата необходимост от един непосредствен, фундаментален обрат в живота и се почувстват призвани за това, изпълнени с радост и благодар­ ност ще познаят в дълбоката мъдрост на Египетския прагносис и в абсолютното му изискване сияйната светлина на пътя към Истината и Живота. За да помогне на такива хора, Младото гностично брат­ ство работи в този паднал свят и изпълнява определената му задача. Желанието му е да помогне на тези хора да се при­ ближат колкото е възможно по-близо до духа на гностичното ученичество и да изпитат нещо от милостта на Пътя. Дано мнозина разберат навреме зова на Гносиса и реаги­ рат позитивно в името на вечното спасение на себе си и на цялото човечество! ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ

П рам ай ката

П рам айкат а

И зображ ение на М айката на Всемира, на Прамайката, която във формата на една петолъчна звезд а приема в цен­ т ъра на появяващата се звездна констелация Огъня на Ба­ щата, Седморния духовен огън. Чрез хармоничното взаимодействие м еж ду глават а и сърцет о на Прамайката, те се обливат от аст рална свет­ лина, от която в скута на П рамайката бликва извор от ж ива вода - един вечно струящ поток. Така от Майката чрез семето на Бащ ат а се пораж да Синът, една ж ива действителност. Творческият план на Бащ ат а се извиква за ж ивот от силата на Майката. В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог. Светлината свети в тъмнината.

I Трета книга Най-голямото нещастие на човека е, че не познава Бог 1. Х ермес : Закъде бързате вие, о, хора, които сте със за­

мъглено съзнание, защото сте опиянени от словото, из­ празнено от всякакъв Гносис, от словото на абсолютно­ то незнание, което не можете да понесете и най-накрая сега изплювате? 2. Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на сърцето си! И ако не всички го можете, поне онези мал­ цината от вас, които са способни на това. Злото на незнанието залива цялата земя, води до гибел душата, затворена в тялото, и й пречи да влезе в пристанищата на спасението. 3. Затова не се оставяйте да ви завлече силата на тече­ нието, а оставете онези измежду вас, които са в със­ тояние да стигнат до пристанищата на спасението, да използват насрещното течение и да влязат в тях. 4. Търсете Този, Който ще ви хване за ръка и ще ви отведе до вратите на Гносиса, при ярката светлина, в която

няма тъмнина, където никой не е опиянен, а всички са трезви и гледат със сърцето си нагоре към Този, Който иска да бъде познат. Но знайте: Нито гласът М у мож е да бъде дочут, нито името М у мож е да бъде произнесено; и материалните очи не могат да Го съзрат; само Дух-Душ ат а е способна на това. Затова вие трябва първо да разкъсате дрехата, която носите: тъканта на незнанието, фундамента на злото, оковите на греховността, затвора без светлина, жива­ та смърт, трупа със сетивни органи, гроба, който носи­ те със себе си, експлоататора, който ж ивее във вас и ви показва омразата си чрез това, което обича, и завистта си чрез това, което мрази. От такъв вид е дрехата, тази враж дебна дреха, с коя­ то сте се обгърнали, която ви дърпа надолу към себе си, като ви пречи да си поемете дъх, да не би като видите красотата на истината и на доброто, което се съдър­ ж а в тази истина, да намразите злостта на дрехата и да прозрете нейните коварства и интриги. Защ ото вашите сетивни органи стават нечувствител­ ни, тъй като тази дреха ги заклю чва чрез свръхизобилие от мат ерия и ги изпълва с греховна похот, за да не мо­ ж ет е да чуете това, което толкова спешно трябва да чуете, и да не мож ет е да видите онова, което толкова налож ително трябва да видите.

II Четвърта книга Слово на Хермес в прослава на Бог 1. Бог, Божията мощ и Божествената природа са велико­ лепието на Вселената. 2. Бог е начало, първична идея, способност за растеж и мате­ рия за всички създания, мъдрост за изява на всички неща. 3. Божията мощ е причина, раждане и растеж, действа­ ща сила, съдба, умиране и обновление. 4. В бездната имаше безкраен мрак и вода, и действащото дихание на Творението; всичко това беше чрез Божията сила в Хаоса. 5. Тогава се освободи свещената светлина, праелементите се отделиха от влажната субстанция, те се уплътниха и всички богове заедно предизвикаха разделяне между ас­ пектите на зрялата за покълване природа. 6. От Неопределеното и Безформеното се отделиха леки­ те елементи, издигнаха се нагоре, докато тежките еле­ менти намериха мястото си върху влажния пясък; така

Вселената, разделена чрез въздействието на Огъня на съставните си части и подредена чрез диханието на Творението, се поддържаше в непрестанно движение. Вселената се изяви в седем кръга, и боговете се показаха в образи на звездите с разположението им една спрямо друга. Природата се оформи във всичките си аспекти с помощта на присъстващите в нея богове в един органи­ чен порядък, и заключващият я като пръстен кръг, об­ гърнат от астрален облак, бе задвижен чрез Божието дихание в един постоянен кръговрат. Всеки бог сътвори от собствената си сила това, което м у бе възложено. Така възникнаха четириногите, влечу­ гите, живеещите във водата и крилатите животни, и всички зърна за посев, носещи в себе си кълнове, и тре­ вата, както и свежият растеж на всичко онова, което цъфти. Семето на раждането лежеше скрито в тях. Боговете създадоха също така половете на хората, за да се запознаят с божиите дела и да свидетелстват за дейността на природата, да се размножават и да властват без ограничение над всичко, което се намира под небето. Те трябваше да по­ знаят добрите неща и по този начин да се развиват, докато израстват и техният брой се умножава. И боговете създадоха душите, които според предопре­ делението на съдбата и по нареждане на боговете бяха посети вътре в кръговете, в плътта, за да могат точно да възприемат небесния свод, движението на небесните богове, божиите творения и дейността на природата

12. и да се запознаят с истински доброто и с божествена­ та мощ, която движи колелото на предопределението на съдбата, 12. и наред с това трябваше да се научат да различават добро и зло и да усвоят цялото възвишено изкуство за извършване на добри дела. 14. Това беше Пътят за тях от самото начало: те събират жизнен опит и придобиват мъдрост от кръговрата на боговете за предопределението на своята съдба; накрая те ще бъдат освободени и ще оставят на земята големи паметници, напомнящи за възвишените дела, които са осъществили като освободени. 15. И всичко, което с течение на времето изгуби от своя бля­ сък и разпространява тъмнина: възникването на одуше­ вена плът и потомство по начина на младите животни, цялата човешка дейност, и всичко това, което увяхва, когато времето му се изпълни, ще бъде обновено отново чрез съдбата, чрез обновяването на боговете и кръго­ врата на природата. 16. Боественото е вливащата се в единство космична Все­ лена, която се обновява чрез природата, защото приро­ дата също е в основата на всемогъществото на Бог.

III Бъдет е будни, защ от о не знаете нито деня, нито часа Отново молим за вниманието на нашия читател към уни­ версалното, прастаро учение, за което свидетелстват нами­ ращ ите се все още на наше разположение писания на Хермес Тристмегист. Двете книги образуват основата на нашите досегаш ни обяснения относно Египетския прагносис. Сега ние продължаваме нашите размишления с Трета и Четвърта книга. В ъпросът дали избраните от нас текстове съответстват на третата и четвъртата книга на първоначалните писания не бива да ни тревожи. М ногобройни са изданията на херметич­ ните писания, които са се появявали на най-различни езици в течение на вековете, но никъде не е открит един автенти­ чен хронологичен ред. Изследователите са единодушни само в предположението, че трябва да са съществували стотици, ако не и хиляди херметични писания, и че почти всички са се изгубили в течение на вековете. Малкото останали ни в наследство книги са подредени по различен начин според личното виждане на авторите. Затова реш ихме да следваме в този случай собствената си интуиция. Като начало ние ви представяме едно малко писание, кое­ то се състои от краткото слово на Хермес: Най-голямото не­ щастие на човека е, че не познава Бог, за да се задълбочим

по-нататък в Слово на Хермес в прослава на Бог. Възможно е при четенето на тези текстове съдържанието да ви се стори много познато, защото в годините на ваше­ то ученичество многократно сте се сблъсквали с темите, за които се говори в тези две херметически книги. Този факт разбира се не бива да става повод да оставите веднага кни­ гата настрана. Погледнете на това така: въпреки че може би вече сте схванали тези теми с разума си, сега те идват до вас под натиска на едно мощно намерение като възобновен апел, защото вече е настанало времето за това - времето за декла­ риране. Началото на словото на Хермес не е особено любезно: Закъде бързате вие, о, хора, които сте със замъглено съз­ нание, защото сте опиянени от словото, което е изпразнено от всякакъв Гносис, от словото на абсолютното незнание, което не можете да понесете и най-накрая сега изплювате? Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на сър­ цето си! И ако не всички го можете, поне онези малцина от вас, които са способни на това.. Злото на незнанието залива цялата земя, води до гибел душата, затворена в тялото и й пречи да влезе в пристанищата на спасението. През последните години в съвременната Духовна школа се говореше подробно за новото астрално поле, за новото Гностично царство, което се подготвяше за своята задача. Всички, които принадлежат като ученици към М ладото гнос­ тично братство, са непосредствено засегнати от това. И ето сега ви се предава едно предупреждение, точно пора­ ди това толкова изключително състояние, в което се намирате като ученик, едно универсално и архаично предупреждение, което идва до нас от хилядолетията. М ъдростта, за която има­ ме правото да свидетелстваме, е древна и датира най-малко

от 400 000 години. Това предупреждение е предназначено за всяка група, която се намира в едно подобно изключително състояние. Същността на това предупреждение е, че злото не позволява, не може да допусне ученикът да стигне до прис­ танищата на спасението. Следователно, ако вие истински се стремите да вземете участие във вътрешния живот на Гносиса, можете да бъдете абсолютно убеден, че за вас ще се води борба. Ако вие действително се налагате като ученик, няма да можете да избегнете тази борба. Всъщност тази борба е ясно доказателство, че кандидатът е влязъл в сериозния начален стадий на новото осъзнаване. Помислете в тази връзка например за изкушението на нашия Господ Иисус в пустинята в началото на Неговата работа.

Злото на незнанието залива цялата земя. Това, което тук се нарича зло, е жизненият еликсир на диа­ лектиката, жизненият еликсир на противо-природата, цялата атмосфера на диалектиката, в която живеят всички създания. Сега ние не желаем да се занимаваме с въпроса по кой на­ чин се е появил този жизнен еликсир на противо-природата, това смъртоносно дихание, как е възникнало злото на незна­ нието. За това интересуващият се читател може достатъчно добре да се ориентира в нашата литература. Нека да се огра­ ничим върху факта, че злото на противо-природата, този жиз­ нен еликсир на диалектиката, съществува. Природно роденият човек е поставен в една жизнена сфера, която е гибелна за изявата на спасението. Той диша в жизнената атмосфера на смъртта и по силата на своето при­ родно раждане напълно е единен с нея - толкова единен, че тази свързаност може да бъде наречена абсолютна. И така, вие трябва да отнесете темите, за които сега говорим, много

лично към себе си и да ги разглеждате като една твърде лична работа. Не мислете във връзка с това за другите, а насочете вниманието си на първо място към себе си. Единството на човека с еликсира на смъртта се определя преди всичко от вида и състоянието на неговата кръв, в коя­ то се изявява цялото минало на микрокосмоса. В тази кръв говорят не само всички предшественици в микрокосмоса, но и наследствените фактори от настоящите родители. Всички тези гласове говорят в кръвта. Всичко, което почти необо­ зримата поредица от предци е направила или пропуснала в микрокосмичните съществувания, влияе осезателно върху кръвното състояние на човека. На базата на тези фактори той привлича сили, етери и други влияния, които хранят кръвта и са еднакви по същност с нея. Подобното привлича подобно. По-нататък ние трябва да насочим вниманието ви към произвеждащите кръв органи, като например костния мозък. Произвеждащите кръв органи са изградени от клетки, а те от своя страна се състоят от безброй атоми. И вие знаете, че всеки атом представлява един малък свят сам за себе си. Ако вашият кръвен поток представлява един поток на смъртта - и това е точно така, и ако вашият кръвен поток е едно с противоприродата - и това също е така, тогава ядрото на всички тези фактори е в цялото ви същество, а не само в кръвта, или сти­ га до „мозъка на костите”, както се казва в Библията, да, до всяка фибра, до всяка клетка на вашето тяло. Никой не може да подмине този неопровержим факт. Вие трябва да отдадете подобаващо внимание на това. Вашето тяло, вашата личност е личност от един авариен порядък, която е призвана да се посвети напълно на Първо­ началния човек. От този човек в днешния ви микрокосмос е останал само един остатък, който във философията на съвременния розенкройц се обозначава като праатом, Хри­

стов атом или като Роза на сърцето. Личността от този авариен порядък има за задача да се по­ свети изцяло на първоначалното същество в микрокосмоса, защото човекът може да трансфигурира и да стигне до при­ станищата на спасението само чрез пълно единение с първо­ началното същество в него. За да можете да изпълните тази божествена задача, вие притежавате в днешното състояние на личността си два органа, с които можете да осигурите нача­ лото и осъществяването на това завръщане у дома, а именно: сърдечното светилище и светилището на главата. Сърцето и главата имат свой собствен процес на обмяна на веществата и с това се различават много от всичко оста­ нало в личността. Атомните структури на сърдечното свети­ лище и на светилището на главата се различават от тези на другите органи. Още с раждането на личността процесите на обмяна на веществата на главата и на сърцето - във всеки случай най-важните им части - се държат строго отделени от другите поддържащи процеси, доколкото това е възможно в определена степен. Целта е да се държи колкото е възможно по-дълго отворено пространството, както и възможността да се събуди призванието на природно родения човек и неговата задача да се слее с първоначалното същество, да се предаде в съвършена себеотдаденост на първоначалния, на божестве­ ния човек в микрокосмоса. Седморното сърце е седалището за това, то е центърът на Изис, Майката на живота, мястото, където се пази Праатомът; то е също така и мястото, където седморната светлина - свет­ лината на седемте лъча, светлината на Светия Дух, трябва да намери вход. Затова вие можете да сравните сърцето със светлинната врата Витлеем. В Китайския гносис седморното светилище на главата се нарича „Градът от Нефрит”, а в Евангелието - „Йерусалим”. А Откровението на Йоан изрично насочва вниманието ни

върху необходимостта в този Йерусалим, в новия Йерусалим, да се изгради градът на Бог. В този град ние намираме небес­ ното сърце, или пурпурната зала, или тронната зала на Бог в човека. От сърцето на Изис, от сърцето на Майката на живо­ та, трябва да бъде освободен този бог, за да може да седне на своя трон в пурпурната зала. Ако вие сте осъзнали вътрешно това, което трябва да се направи, и това, което трябва да се изостави, за да отговорите на това божествено призвание, противникът - злото на не­ знанието, веднага ще се появи. Злото на незнанието, казва Хермес, залива цялата земя. И този противник с всички сили се старае да ви попречи да влезете в това пристанище на спа­ сението. И така, няма причина да се наслаждавате на мистичното слънце. Вие с ясно съзнание и разбиране трябва да се захва­ нете здраво за работа в собственото си същество и много да се постараете. Гностичната спасителна изява се насочва към вашия много личен живот. Затова, ако разбирате нейния зов и желаете да реагирате позитивно на него, вие трябва търпе­ ливо да работите върху личния си живот, докато е ден. И ако направите това, тогава ще имате правото да действате за спа­ сението и на другите и да кажете: Закъде бързате вие, о, хора, които сте със замъглено съзнание, защото сте опиянени от словото, което е изпраз­ нено от всякакъв Гносис, от словото на абсолютното не­ знание? Опиянението, замъгляването на сетивата е една ненормалност на центъра на вашето съзнание. В едно такова състояние на постоянно замъгляване на съзнанието се държи цялото чо­ вечество чрез обикновения поток на кръвта, който в ритъма на сърдечния пулс се изтласква към града от Нефрит - све-

тилището на главата. Чрез това постоянно замъгляване с те« чение на времето възниква една дегенерация, която уврежда виталните функции на личностната система и накрая ги уни­ щожава. Докато тялото на аварийния порядък още не е стигнало до едно такова състояние на пълна фундаментална дегенерация, което окончателно изключва всяка възприемчивост за осво­ бождаващата светлина, съществува възможност замъгляване­ то на съзнанието, което се причинява и поддържа от кръвния поток, да изчезва от време на време, например като последи­ ца от едно много силно жизнено изпитание, което действа тогава като шок. По време на един такъв период главата и сърцето могат да се използват според тяхното призвание. Затова Хермес казва, че в тази ситуация, в тези моменти вие не можете повече да понасяте словото на незнанието и го изплювате. В това състояние на трезвеност вие можете ясно да разберете какво трябва да вършите с очите на двойно­ то сърце - сърцето на Изис, и със сърцето на Пимандър. Светлинната сила на Гносиса, жизненият еликсир на спа­ сението, прониква отново и отново в ученика и действа в не­ говата система. Но тази светлинна сила винаги се опорочава чрез злото на незнанието. Ако например присъствате няколко дни на конференция в един от нашите гностични фокуси, вие ще се заредите през това време със светлинна сила. Тази сила ще вибрира още няколко дни във вашата кръв, във вашето същество, но съвсем скоро, съвсем просто и без да знаете, вие отново ще бъдете погълнат от злото и прикован към късче земя. Така светлинната сила винаги се губи чрез това зло на невежеството. И е възможно да се случи така, че точно в мо­ ментите, когато неотложно се нуждаете от нея, да ви липсва чисто масло за жизнените ви лампи. Не е фантазия, а е абсолютно сигурно, че в приближава­ щите времена във вашия живот ще има все по-често моменти,

в които ще прозвучава зовът: „Излезте да посрещнете жени­ ха” ! И тогава ще стане ясно дали сте облечен със сватбената дреха. Спомнете си в тази връзка притчата за умните и за не­ разумните девици. Умните девици притежаваха достатъчно масло за своите лампи, докато на неразумните девици в този психологичен момент то липсваше. И сега това важи за всички, които желаят да влязат в сват­ бената зала като добре дошли гости: „Бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа”.

IV

Оковите на кръвта В П осланието към римляните, гл. 7, четем: „Защото зна­ ем, че законът е духовен, а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защ ото не зная какво правя; понеж е не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша. Н о ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър. И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който ж ивее в мен. Защ ото зная, че в мен, тоест, в моята плът, не ж ивее нищо добро; пон еж е желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защ ото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И така, намирам тоя закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства. Защото, колкото за вътреш­ ното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в ча­ стите на тялото си виждам различен закон, който воюва про­ тив закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога чрез И исус Х ристос, нашия Г осп од!” Сега ние ж елаем да разгледаме подробно факта, че всич­ ки, които не са душ евно новородени и не са изтеглили свет­ линната сила на Гносиса нагоре в н ебесн ото сърце - това е отвореното пространство зад челната кост - живеят според

цялото си жизнено състояние и състоянието на своето съзна­ ние в едно постоянно замъгление, т.е. като в опиянение. Наркотизиращ ата субстанция, която предизвиква това, Хермес нарича злото на незнанието. Това зло на незнание­ то залива цялата земя и убива всяко развиващ о се в тялото ново душ евно състояние. Следователно наркотизиращ ата субстанция е атмосферна и вие я имате не само в кръвта, но дори във всеки атом на вашата личност, с изклю чение на органите на сърцето и главата, или във всеки случай в някои все още незасегнати напълно от смъртната природа части на тези органи. Злото на незнанието желае напълно да откъсне сърцето и главата от висшето им призвание, като ги подчини на себе си. Но ако вашето състояние е все още благонадеждно, ако благо­ дарение на едно сериозно ученичество още не сте прем инали фаталната точка, злото на незнанието може най-много д а за­ мъгли повече или по-малко виталните части на сърцето и гла­ вата, за да неутрализира по този начин и да попречи на едно действително позитивно въздействие на тези органи в о сво ­ бождаващия смисъл. Тогава човек идва до едно принудител­ но положение, което апостол Павел толкова точно описва в посланието към Римляните, гл. 7: ,Нрез светлината, която ме докосва, аз съм отправен към нея и желая доброто, но силата, която е в моите членове, в моята кръв ме владее, вследствие на което аз върша злото” . Естествено, универсалният гносис на Х ермес не насочва своя зов „И зтрезней!” към човека, който ф ундам ентално и структурно е обхванат изцяло от това зло, защ ото клетият ч о­ вечец не е в състояние да стори това повече. Х ерм ес се обръ ­ ща към замъглените хора с думите: Спрете и изтрезнейте!

И ако не всички го могат, то поне онези малцина, които са способни на това. Това трябва да се каже на всеки, преди неговото замъгля-

ване да потъне в едно окончателно, невъзвратимо състояние • на анормалност. На вас би трябвало да ви е ясно, че във вели­ кия период на промяна на времената този призив трябва точ­ но сега да бъде повторен настоятелно: Спрете и изтрезней­ те! Погледнете отново с очите на вашето сърце! Изплюйте | словото на незнанието, от което сте станали пияни. И ако не всички успеят, то поне онези малцина, които са способни на това. Но не се изчаквайте един друг, а преминете спонтанно към освободително ново жизнено действие! М оже би някои ученици са на мнение, че това са добри дум и и една прекрасна задача за хората, които се намират ощ е извън Гностичната мистерийна школа. „Нас тези думи не ни засягат”, ще кажат те, „защото ние реагираме на зова на Г носиса и вече участваме в Мистерийната школа!” Щ еш е да е добре, ако не ви засягат! Обърнете внимание на това, че в зова си Х ерм ес не се обръща към масата, както и апостол Павел не се обръща към обикновените хора в посланието си към Римляните. Не, те и двамата се обръщат към една избрана група. И когато Х ерм ес се обръща към тази група, той изрично набляга: Ако не всички го могат, т.е. като група, то поне тези малцина, които са способни

на това. Д а се обърне някой с такъв зов към масата, би било напъл­ но безсм и сл ен о. Хората не само че не биха го разбрали, но и биха се озлобили. П редставете си за момент, че ще каже­ те на един човек от западен тип, който се смята за превъ­ зхож дащ останалите, който е свикнал ощ е от рождението си да се обучава интелектуално и мистично и е ориентиран изцяло към използването на материята; който трескаво се занимава почти ден он ощ н о в социални, икономически и по­ литически области; представете си, че щ е кажете на един такъв тип човек: „В ие сте замъглен, изтрезнейте и се покайте.” При м ногообразните мистични активности на Запад

Словото Божие и името на Иисус всяка секунда се изричат безброй пъти. Затова е напълно безсмислено да се отправи такъв зов към масите. Но онези, които сериозно се опитват да се измъкнат от хватката на смъртната природа, се явяват точно поради това обект на концентрираното старание на злото на незнанието. Другите, които без всякакво понятие за своето замъгление се намират в средата на природата и безволево се оставят да ги влачи силата на течението, няма от какво да се отрекат. За­ щото те са толкова истинни и верни, колкото въобще могат да бъдат - истински в природата и от природата. Но когато злото на незнанието действа във вашата кръв и вие като гно етично насочен човек желаете да му се изплъ­ знете, се появява голямо напрежение. Това напрежение при­ чинява една интензивна опасност във вашия живот. И ако в едно време като нашето не атакувате радикално себе си, то­ гава вие сте и си оставате в голяма степен анормален, дори по-ненормален от средния човек от природата. Защото, както казахме, природният човек се слива напълно с природната заблуда. Той е едно с нея. Но вие може би също се сливате с природната заблуда, докато вярвате, че вече сте истински гностик? Затова ние повтаряме: Изтрезнейте, станете съвсем трезвен и наблюдавайте себе си много точно. Вашата кръв тече през светилищата на сърцето и главата - това е реката на смъртта, която замъглява и капсулова всич­ ки витални части на сърцето и на града от нефрит - главата, така че не вършите доброто, което по силата на докосването от Гностичната светлина желаете да вършите, а дори често вършите обратното и така влизате в практиката на злото. Така вие погубвате тялото си и пристанищ ата на спасението оста­ ват далеч от вас, докато новото астрално поле се разпростира над Гностичното царство. Така вие непрестанно стоите в зло­ то на незнанието, несъзнателно, непреднамерено, не защ ото

сте подчертано лош , а защ ото непрекъснато, ден и нощ се връщате назад към кръвния си тип и вашата кръв ви наркотизира и замъглява - и това е голямата трудност. По силата на вашето природно раждане вие живеете в една враж дебна страна и поради това се намирате според вашата същ ност в постоянно себеутвърждаване. Навсякъде има омраза, раздор, несъгласие и крайно изострен индивиду­ ализъм. Ваш ата кръв е настроена за това и вашето природно съзнание трябва да се пригоди към това. Ч рез вашия кръвен тип, който сте получили от дома си, вие познавате и притежавате определени норми. Вие нами­ рате едно нещ о за д обр о, друго за лош о, едно за позитивно, друго за негативно. В ие имате определени норми за правилна или неправилна постъпка, т.е. известно разбиране за много нещ а. В съответствие с него се формират вашите симпатии или антипатии. Н о вашите норми по отношение на добро и зло, позитив­ но и негативно, правилно и неправилно действие, т.е. вашите собствен и норми, се различават от тези на всеки друг човек. А тогава това е една частна култура. От нея вие живеете и действате и чрез нея попадате в конфликти. И ето сега вие сте намерили Школата и желаете да взе­ м ете участие в новото ж изнено състояние, в състоянието на живата душ а. В и е сте узнали за един съвсем друг живот от уч ен ието на Х ер м ес, от гностичните учения, от живота на великите посветени. И светлината на Гносиса, която желае да ви заведе в пристанищата на спасението, идва при вас, на­ хлува вътре във вас. Н о вие си стоите в практичния живот. Хората говорят с вас, вие ги виждате какво правят, наблюдавате тяхното лу­ тане и суматоха. Техният външен вид, а понякога дори са­ мото им присъствие предизвиква конфликт. Ако някой не

ви е симпатичен, във вас буйно лумва несвещеният огън. Говоренето, постъпките, цялата тази бъркотия, дори само­ то присъствие на другия противоречи на вашия кръвен тип, напълно е в спор с вашата частна култура, с вашата частна кръвна култура. И във вас моментално възниква замъгляване на съзнанието. Тогава вашият кръвен тип се изявява с пълна сила. Чрез антипатията, която другият събужда във вас, злото на незнанието започва да бушува във вашата кръв. То ви об­ хваща в най-дълбоката ви същност. В резултат на това вие се противопоставяте, започвате да действате с думи, мисли или постъпки срещу този човек. Тогава вие ставате животинският човек от Праначалото. Но в това замъгляване, в това опиянено състояние вие и не можете иначе. Тогава вие сте едно неразумно животно. Ако още не сте го разбрали, скоро ще го откриете по резул­ татите. Защото по този начин вие неминуемо създавате все­ ки път дисхармония. Във вас и вашето обкръжение настава размирие. И ураганите на кръвта понякога издигат високо вълните си с неизличими последствия. В един определен момент вие вече нищо не разбирате и докато гледате някого другиго, казвате: „Как може този да реагира така, след като аз имах толкова добри намерения?” Вие имахте добри нам е­ рения, но те съответстват на вашата собствена норма, на ва­ шата собствена кръвна култура. Значи всъщ ност постъпката ви е възникнала вътре във вас. Това напомня на постъпката на хищното животно. То се надвесва с мъркане и размахва опашка над жертвата си, но въпреки това забива зъбите си в нейното гърло. Така вие непрестанно изживявате вашето замъгляване, ва­ шето пиянство чрез злото на незнанието. И това е едно състо­ яние на чиста лудост, на прекалено голяма глупост, макар че - трябва да добавим това още тук - върху вашето лице може би е отпечатана сигнатурата на един Божи син. Вие отхвърля-

те светлината въпреки божията синовно ст, която сияе във вас. Хермес Трисмегист говори за това със сурови думи: Затова вие трябва първо да разкъсат е дрехата, която носите - тъканта на незнанието, фундамента на злото. И ако не направите нищо в това отнош ение, вашето уче­ ничество няма никакъв смисъл. Ако не промените кръвният си тип, вие си оставате същ ият човек, който сте били до днес. Това са оковите на греховността, затворът без светли­ на, ж иватът-смърт, трупът със сетивни органи, гробът, който носите със себе си, експлоататорът, който живее във вас и ви показва омразата си чрез това, което обича, и завистта си чрез това, което мрази. Вие трябва да унищожите това! Хермес Трисмегист желае от вас да откриете примките, които злото ви поставя: От такъв вид е дрехата, тази враж дебна дреха, с която сте се обгърнали, която ви дърпа надолу към себе си, като ви пречи да си поемете дъх, да не би като видите красотата на истината и на доброто, което се съдърж а в тази ис­ тина, да намразите нейната злост и да прозрете нейните коварства и интриги. Това е един ясен език! Затова вие не бива да разбира­ те тези думи погрешно: Във вас, във ваш ия микрокосмос същ ествува както един бог, така и едно зло. Ч рез злото, кое­ то живее във вас и е живо, вие отричате Бог, който лежи пленен във ваш ия микрокосмос. П рием ете това, дори и да не ви е приятно да го мислите. П риемете, че злото, което из-

живявате, не е извън вас, не идва до вас от същество, което стои извън вас. Не мислете, че някой друг може да ви при­ чини зло без вашето съучастие. Злото, което се изявява във вас, и злото, което ви причинява някой друг, вървят в една крачка със силите на злото, което съществува във вас. Злото е във всички. То принадлежи към личността. То може да ви владее, и ще ви владее, а за съжаление вие ще изпитвате задоволство от това, докато действате, тласкан от своята кръвна култура. Ако не атакувате себе си радикално, дори много радикално, вие оставате в същата ситуация, коя­ то ви тласка надолу и ви държи там. През града от Нефрит, през светилището на главата, трябва да тече реката на ж и­ вота. Тогава способностите на сетивните органи отново ще станат възприемчиви за светлината. От тях ще бъде премах­ ната материята, а греховното желание за наслада, похотта, ще изчезне. С това Хермес няма предвид сексуалната разюзданост или извращенията. За такива неща в тази дълбока и сериозна беседа въобще не се споменава. Насладата като понятие има две значения: в смисъл на сетивна наслада, или похот, и в смисъл на душевна наслада. Греховната наслада тук намира израз особено в довол­ ството и задоволеността от собствения мисловен и делови живот, такъв, какъвто произтича от кръвния тип и какъвто човек с радост утвърждава. Който се оставя да бъде пленен от собствения си кръвен тип и кръвна култура, е пленен също така по отношение на сетивните органи и върши зло с убеж­ дението, че върши добро, и намира удовлетворение в това. Това е опасното съдбоносно опиянение от греховната насла­ да. Вие не можете да упрекнете Хермес Трисмегист за това, че не го обяснява по-ясно. Ако сега разберете колко много злото на незнанието е присъщо на природно роденото човешко състояние, както

и ч е п р и ч и н я в а з а м ъ г л я в а н е н а с ъ з н а н и е т о , к о е т о характер и з и р а ц е л и я д и а л е к т и ч е н ж и в о т, т о г а в а щ е п о п и т а т е : Как м о га д а се освободя от това състояние?

V

Карма-Немезис и пътят на освобождението К ак м ож ете д а се освободите от хватката на собствения си кръвен ти п и зам ъгляването на съзнанието, предизвиквано от него? О тговорът н а Х ерм ес гласи: Зат ова не се ост авяйт е да ви повлече силат а на т ече­ нието, а о ст а вет е онези измеж ду вас, които са в съст ояние да ст игнат до прист анищ ат а на спасението, да използват насрещ нот о т ечени е и да влязат в тях. Търсете Този, К ой­ то щ е ви хв а н е за р ъ к а и щ е ви от веде до врат ит е на Гносиса, къдет о свет и яр ка т а светлина, в която няма тъмнина, къдет о никой н е е опиянен, а всички са трезви и гледат със сърцет о си н а го р е към Този, който ж елае да бъде познат. Н о зн а й т е: Н и т о гласът М у м ож е да бъде дочут, нит о имет о М у м о ж е да бъде произнесено, същ о и м ат ериалнит е очи н е м о га т д а Г о съзрат ; само Д ух-Д уш ат а е способна на това. З а т о ва вие т рябва първо да разкъ сат е дрехата, коя­ то носит е: т ъ ка нт а на незнаниет о, ф ундамент а на злот о, оковит е н а греховност т а, зат вора без светлина. Това о зн ач ава ли , че тр яб ва д а търси те някой учител, м ай ­ стор или адепт, който щ е ви взем е за ученик, както е прието според п о зн атата р ец еп т а н авсякъ д е в тази природа? Т рябва

ли да влезете в лични отнош ения с него? Трябва ли да търси­ те някого, когото ще можете да следвате като авторитет? Не, защ ото тук става дум а за О нзи, когото можете да видите само с Д уховната душ а. С тава дум а за Онзи, чийто глас не може да се чуе с м атериалните уш и, чието име не може да се произнесе с говорните органи и когото орга­ нични очи не могат да видят. С тава дум а за Онзи, който ням а да ви се изяви чрез един или друг метод на огледал­ ната сфера. За О нзи, който се нарича П им андър, или Дру­ гият, Духът. Трябва да търсите им енно този водач, който не може да бъде намерен на хоризонталната плоскост. Той желае да ви хване за ръка. Този Д руг мож ете да изживеете само с Д ух-Д уш ата и да го видите по много особен начин, а именно - чрез единството на духовното съзнание и пре­ чистеното в Гносиса сърце. Ако отворите сърцето си за Светлината на светлините, тогава се отваря и Розата на сърцето. Тогава цветът и аро­ матът на Розата ще ви утешат. И ако следвате намерение­ то и същ еството на светлината и така, напряко през всички препятствия, го въведете в кръвообращ ението на вашата си­ стема, но в противоположна посока на замъгляващ ия съзна­ нието кръвен поток, тогава вие ще можете да закрепите ядрото на светлината в небесното сърце, т.е. в отвореното пространство зад челната кост, по начина, който ви обяс­ нихме вече по-горе. Тогава ще подредите тази Горна зала, тази пурпурна зала в града от Нефрит, по правилния начин. И пробудилият се от смъртен сън П имандър щ е заеме мя­ стото си на своя трон в Горната зала и щ е отпразнува с вас святата Тайна вечеря. Едно такова отпразнуване на Тайната вечеря в действи­ телност има смисъл само тогава, когато тази вечеря може да бъде приета в Горната зала. След това Пимандър, този бог във вас, ще ви отведе до вратите на Гносиса, до вратите на Злат-

ната глава, където сияе ярката светлина, в която няма тъмни­ на; където никой не е пиян, а всички са абсолютно трезви. Ако желаете да минете през тази врата, ако желаете да освободите това Божие царство вътре в себе си, трябва първо да разкъсате дрехата на незнанието, която ежедневно го отри­ ча. Това е сърцевината на цялото ученичество на Съвремен­ ната духовна школа. С това трябва да се занимавате ежеднев­ но, ако гледате сериозно на него. Вие трябва да унищожите вашия собствен кръвен тип, вашата собствена кръвна култура и с това - диалектичната си индивидуалност, с която могат да се обяснят характерът ви и всичките ви действия и постъпки. Само така можете да се променяте ежедневно. Чрез вашето обичайно ежедневно поведение, чрез ваши­ те привички и постъпки, които могат да се обяснят с кръвния ви тип, вие отричате Бог в себе си. Тук ние нямаме предвид някое твърде странно поведение или особено лоши неща. Не, с това ние имаме предвид само вашето обикновено жиз­ нено поведение, което възниква от вашия характер, от ва­ шето същество, от кръвния ви тип. Това жизнено поведение е ядрената сила на греха, причината за най-ужасното паде­ ние, казва Хермес. И когато в Школата се говори за ендура, за отричане от природното Себе, за трансфигуриращото преминаване в Другия, тогава това не е едно повърхностно, ясно за възприемане правило, т.е. средство за постигане на целта, а има извънредно дълбок смисъл, който напада цяло­ то ви кръвно същество. Вие не можете да отърсите от себе си злото на отхвърлянето, на отричането, което се проявява във вашия кръвен тип просто чрез един акт на волята. „Аз няма повече да правя това!” Не, това изисква една интен­ зивна борба, защото вашият кръвен тип е напълно едно с диалектичния универсум. Злото на незнанието, злото на отричането, е атмосферно,

т.е. напълно еднакво със същ еството ви и със закономерност­ та на диалектичния универсум. Ако ж елаете да се научите да разбирате добре това, вие мож ете д а получите съвет от Четвъртата книга на херметичната съкровищ ница. Огромното пространство, така се казва там, огромното пространство на седмата косм ична област, което ние нари­ чаме Градината на боговете, беше някога, преди зората на Сътворението, безкрайна тъмнина в смисъл на Несътворено, на Хаос, или както е казано в Библията: Бездната. В тази тъмнина имаше само вода на живота, космична коренна самостоятелност, Абраксас, т.е. качествата на про­ странството. Когато настъпи зората на Сътворението, от тъмнината се издигна свещената светлина, качествата на космичната коренна самостоятелност се освободиха и от при­ родата на тъмнината се отделиха различни природни сили, които Хермес обозначава като „богове” или „ректори”. В ця­ лото поле на още неоформеното пространство се очертаха и станаха видими седем сили, седем излъчвания - седемте лъча на Седморния дух на Вселенската изява, чрез които Бог, Ло­ тосът, е свързан със Своето творение и Своите създания. Естествено, под влиянието на лъчите на седморната свет­ лина се разви цялото Творение в неговото безгранично много­ образие на форми - една грандиозна игра на цветове и форми, докато Вселената, подредена от диханието на Творението, бе държана в движение чрез един кръговрат на божествени ду­ ховни радиации. Силите на планетите, П ланетарните духо­ ве в своите системи, създадоха от собствената си сила това, което им бе възложено. Така например на наш ата планета се развиха различните природни царства. Във всички тези творения, макар и различни по своята форма, беше заложен посевът на новораж дането. Защото в развиващ ия се навсякъде живот, поддърж ан от универсал­

ните духовни радиации, от тази гигантска Градина на бо­ говете, всичко трябваш е да се пробуди отново в нещото, от което беше произлязло някога, а именно в самия Универ­ сален дух. И така от утробата на Вечността произлязоха също и същ ествата, които в онези далечни времена можеха да бъдат наричани човеци в истинския смисъл на думата. Думата човек произхожда от Манас, а Манас означава мис­ лител, познавач на истината и мъдростта на Бог, познавач на целия Божи план. В огромния универсум на седмата космична област на тези същ ества, на тези човеци от Праначалото, бе наредено да изпълняват Божиите закони, да осъществят Божиите дела и да претворяват знанието за Божия план в действителност, с помощта на това, което Творението на природните бого­ ве, на ректорите, им даде на разположение. В Градината на боговете всичко беше на разположение на човеците. На тях им бе дадено да се размножават чрез духовно раздвояване, което означава: като бог от Бога, като дух от Духа. Така це­ лият универсум на седмата космична област бе изпълнен с великолепие. Съществува един всеобщо валиден природен закон, кой­ то поддържа всичко в безкрайния универсум, който обхваща цялото разнообразие от творения, сили, движения и въздей­ ствия в една способност. Този природен закон може да се обозначи като една ключова сила, той е една неизразимо ве­ лика способност. Тази първична сила, този основен закон на Творението се обозначава в митологията като Немезис, което означава, че тази първична сила е и винаги си остава неиз­ менна, че тя е неприкосновена. Затова в мисловния свят на гърците Немезис се обозначава като богинята на отмъщава­ щата справедливост, която наказва порока и преследва вся­ ко престъпление. Другото име за тази първична сила е Карма. Първичната

сила на Вселената е по принцип съвърш ена и непроменли­ ва. Затова за Карма-Немезис в Универсалното учение веднъж беше казано: „Карма-Немезис създава народи и смъртни. Но веднъж създадени, те самите са тези, които превръщат Карма-Немезис във Фурия, или възнаграж даващ ангел. Ис­ тински мъдър е този, който почита Н ем езис.” В своята несъкруш има непоколебимост като Логос на Природата, тази първична сила на В селената подсигурява абсолютно великия Божи план. Духът на Бог излъчва един план в Бездната. Чрез силата на Духа се събуждат силите на Природата, Вселената започва да се движ и и да се проявява. И тук се появява един контролиращ фактор: Н емезис, която абсолютно осигурява великия Божествен план. Това е една сила, която не познава уговорки, мъдрост, нито добро, нито зло, позитивност и негативност; една сила, която провежда само волята на Логоса, срещу всички отклоняващ и и насрещ­ но действащи влияния. Това, разбрано правилно, е от поразя­ ващо величие. Божият план устоява вечно и не може да бъде възпрепятстван, той ще бъде осъществен. Но в него същевременно се крие и една голяма опасност! Защото ако човек престъпи закона на Немезис, тя го коригира и се изявява като отмъстителка, като съдба. Това е името, под което Немезис е най-добре позната в диалектичния порядък: като сляпата съдба. Затова Немезис се представя като богиня с превързани очи. Сега може би разбирате какво се е случило в далечното минало. Една част от човечеството се е отделило от Божията мъдрост и е започнало своеволно да експериментира. Неме­ зис веднага се появява коригиращо, защ ото Бог не изоставя творенията на своите ръце. Появява се коригиращ ият приро­ ден закон. Така в огромния универсум бе запален несвещеният огън. На престъпването на закона се отговаря с огъня на съдбата. В този вихър човекът се отдели от Духа. След това

той остана само като име човек, Манас, мислител. Тъй като му липсваше мъдрост, той започна да служи на различни природни богове. Но всяко планетарно божество, всяка планетарна природна сила се различава от другите. Тези природни сили могат да изпълняват само собствената си творческа задача. И понеже планетарните сили трябва да слу­ жат на човечеството, вие можете да си представите, че чрез израждането на човека съотношенията между планетарните сили непрекъснато се изваждат от равновесие, поради което трябва да се коригират от съдбата, от Немезис. Така светове загиват чрез огън и несвещеността предизвиква нова несвещеност и противоестествени природни сили. Така човекът живее в атмосферата на злото на незнанието - на незнанието за първоначалното човешко състояние. Така всеки микрокос­ мос притежава в своето аурично същество една още неизпла­ тена сметка към съдбата, към Немезис. Той трябва да плати тази сметка до последната стотинка. И ако по своя съдбовен път през смъртната природа човек изплати тази сметка, обик­ новено веднага възникват нови задължения. Вие добре по­ знавате Карма-Немезис! Как можете да се освободите от този кръговрат на прокълнатите? Немезис не ви помага. Тя никога не е правила това, а и не може да го направи. Тя само поправя и отмъщава, но отмъщава без омраза. И въпреки това съществува един път за спасение. Съвре­ менната духовна школа използва всяка възможност, за да ви говори за това. Но тя не проповядва, не възнамерява да ви поучава и да ви натрапва догми. Тя непрестанно ви повтаря, че трябва да тръгнете по пътя на спасението и че наистина трябва да вървите по него, ако желаете да се спасите от ваша­ та съдба. Тогава трябва да започнете да разкъсвате дрехата на злото на незнанието, да унищожавате кръвния си тип, защото там се намира ядрото на злото.

У н и в е р с а л н и я т п ъ т н а с п а с е н и е в и с е п о к а з в а отново. В ъ р в е те п о т о з и път! Р а з к ъ с а й т е п ъ р в о д р е х а т а н а еж ед н ев ­ н о то о т р и ч а н е , ко ято н о с и т е . Т о га в а с к л ю ч е т е м и р с Н ем ези с - с боги н ята н а отм ъщ аващ ата сп раведли вост.

VI

Осъществяването на Божия план Н и е о тн о в о ви п о ста в я м е пред Н ем езис - боги н ята на о тм ъ щ ав ащ ата сп р авед л и во ст, природния закон, който в н а­ ш ия с в я т о б и к н о в е н о се н ар и ч а съдба; богинята, н а която им ате д а за п л а ти те ощ е ед н а см етка. В ие редовно получавате н ей н и те п о д к а н в ан и я за редовн о плащ ане и те дей стват във ваш ата к р ъ в , в ц ел и я ви ж и вот като съдба, заплаха, болка, н ещ асти е, сл аб о ст, б о л ест и смърт. Тя не изпитва сади стичн о у д о в о л стви е о т т о в а д а ви сполетява, защ ото носи н а очите си п ревр ъ зка. Т я б езл и ч н о коригира всичко и щ е го върш и ви н а­ ги, д о к ато н е в л е зе те в пътя н а истинската човечност. А ко р а зм и с л и т е върху всичко това, щ е мож ете д а си п р ед ­ стави те к ак в а н еи зк аза н а болка е стоварена на тази план ета, какво с т р а д а н и е се ш и ри по ц ялата зем я, каква м ъка и зп ъ лва вси ч ки п р и р о д н и ц арства. Д а, ц ялата планета, върху която ж и веем , с т р а д а о т н еп о н о си м и болки. А огънят н а Н ем ези с п р о д ъ л ж ава д а б уш ува гневно. Точно се га е м о м ен тъ т д а ви посочим извънредната цел на У ниверсалния гн о си с сред всички други посоки, които п озн а­ вате в то зи свят, в който хората се питат взаимно: „К акъв сте? К ъм коя р ел и ги я п ри н адлеж и те? К акви интереси имате? К ак прекарвате в р ем ето си? О бичате ли окултизма или ф и лософ и я­ та?” Т ака д ъ р д о р я т хората, обсебени от злото н а незнанието, защ ото л и ч н о стн и те си стем и и цялото ж изнено състояние на човека е то тал н о кри стали зи рало, защ ото личн ости те им вече

ням ат ни най-м алко пон яти е за величието н а истинския първо­ начален човек. Затова сред най-голем ите болки и страдания на човечеството те тъ р сят най-вече приятното прекарване на вре­ мето и се опитват д а се скри ят зад него. Н о вие тр я б в а д а разберете, че и м а сам о един единствен път, един еди н ствен м етод, с чиято п ом ощ м ож ете да задово­ ли те и зи ск ван и ята н а Н ем ези с и д а сте на чисто с нея - това е П ътят, м етодът н а У ниверсалния гносис. Д руго решение на в ъ п р о са н е същ ествува. Г н оси сът не ви подканя само да взе­ м ете у ч асти е в една служ ба и да седите в храм а със сериозна ф и зи он о м и я, д а бъдете верен член на едно общ ество или да отп р авяте н агоре м олитви и д а изпълнявате п равила и упраж­ нения. Г н о си съ т не изисква сам о ваш ия интерес. Той изисква ц ялото ви същ ество. В сичко или нищо! Ч о в ек м ож е д а каже: „В ъзмож но ли е въобщ е да си на чи­ сто с празакон а на В селенската природа, с Н ем езис? Всеоб­ щ ата д еген ерац и я не е ли вече толкова напреднала, че възста­ н овяван ето е изклю чено?” А ко беш е така, ваш ият живот, обективно погледнато, щ еш е д а бъде извънредно траги чен и драм атичен. Н ие казва­ м е „обекти вн о погледнато” , защ ото в този случай вие дори не бихте м огли д а почувствате драм атичното и трагичното. То­ гава ви е бихте п риели ж и вота такъв, какъвто е, както правят повечето хора. Тогава вие щ е ж ивеете като всички други - в съ ответстви е със законите н а себеутвърж дението, със закона „око за око, зъб за зъ б” . В ие щ е гледате н а хватката на Не­ м езис като н а нещ о естествено и щ е казвате: „А ми да, такъв е ж ивотът.” Ако нещ ата с вас стоят така, тогава Г носисът няма какво д а ви каж е и никога вече ням а д а им а какво д а ви каже. То­ гава ням а д а м ож ете д а се отърсите повече от замъгляването на ваш ето съзнание и ням а д а м ож ете д а изтрезнеете. Тогава Г носисът трябва д а чака ваш ата смърт, тоталното разпадане

на вашата личност във микрокосмоса ви. И когато след вре­ ме този микрокосмос се сдобие отново с една нова личност, Гносисът ще повтори своя опит да достигне до тази нова лич­ ност. Но колко време трябва да измине, докато се стигне до това? Затова Х ермес казва: Оставете тогава да реагират поне онези, които ощ е са в състояние за това. В една гностична духовна школа най-често се събират хора, които според едно изказване „изпитват болка в Егото”. В казаното досега вие трябваше да чуете неща, които може би са ви причинили болка. Но въпреки това, остава въпросът дали сме ви наранили дотолкова, че „да страдате в Егото” . Мнозина страдат от непоносими болки, но над всички тези болки още гори и пламти Егото, диалектичният Аз, който се опитва по един или друг начин да избегне непоносимото. Но дори и когато Школата изрича истини, които причиня­ ват болка на природното същество, защото е длъжна да води учениците си към освобождаващо разбиране, дори и тогава е възможно от това някои от тях да закоравеят в Егото си и да се опитат да избягат от болката по начин, различен от този, който ни показва Гносисът. Когато се казва, че мнозина „изпитват болка в Егото” , това означава, че те са изпълнени с болки и безперспективност до най-външните граници на диалектичното си съществуване, до всички аспекти на своя Аз и на съзнанието си. Това са хора, които изживяват диалектичния ход на нещата до така­ ва степен като трагичен, драматичен и нечовешки, че изпа­ дат във възмущ ение и започват да търсят изход. Може би не знаете ощ е нищ о за коригиращата Немезис, но сигурно осъ­ знавате интуитивно, че общата посока на живота е напълно погрешна. Тъй като постоянно изпитвате страдания в Егото, вие търсите Пътя. И когато такива хора го намерят, те повече не

се колебаят. Тогава те тръгват направо, с абсолютна увере­ ност, и приемат всички последици. Защото те изпитват вървенето по Пътя като едно решение, като единствена възмож­ ност, като радостно завръщане в Бащиния дом, в Родината. Ако и с вас нещата стоят така, тогава следните думи от Четвъртата книга са валидни и за вас: Това беше Пътят за тях от самото начало: те събират жизнен опит и придобиват мъдрост от кръговрата на бо­ говете за предопределението на своята съдба; накрая те ще бъдат освободени и ще оставят на земята големи паметни­ ци, напомнящи за възвишените дела, които са осъществили като освободени.И всичко, което с течение на времето изгу­ би от своя блясък и разпространява тъмнина: възникването на одушевена плът и потомство по начина на младите жи­ вотни, цялата човешка дейност и всичко това, което увях­ ва*, когато времето му се изпълни, ще бъде обновено отново чрез съдбата, чрез обновяването на боговете и кръговрата на природата.Божественото е вливащата се в единство космична вселена, която се обновява чрез природата, защото природата също е в основата на всемогъществото на Бог. Ние ще се опитаме да анализираме тези думи, за да може­ те след всички тези сериозни неща и потискащи факти, които трябваше да ви представим, да намерите здрава опора и ясно разбиране за Пътя, по който Младият гносис желае да върви със своите ученици. Вие трябва да разберете, че тук не става дума за жизнен опит и мъдрост в обикновения смисъл на думата. Сърдечно* Увяхването е противоположността на израстването, което Бог поставя като задача на човека: „Израствайте, докато се умножавате”. (Вж. Част 1, Първа книга, стих 47, и тази част от Четвърта книга, стих 10)

то светилище и светилището на главата са седалища на един много специален живот, на един живот, който може би още спи дълбоко във вас, но все пак съществува. Вашето седморно сърце - като майка на Изис - може да изяви този живот, да го живее и да влезе в него. След като сте влезли в живота, в светилището на главата, в пурпурната зала, в града от нефрит, вашето небесно сърце може да вземе участие в Мъдростта, в едната съвършена Мъдрост. Вие можете да започнете непосредствено с това раждане във Витлеем и победата на Голгота; непосредствено след като разкъсате дрехата на незнанието, дрехата на отричането, на вашето кръвно същество, дрехата на вашата кръвна култу­ ра, зад която здраво сте се барикадирали като зад крепостни стени. Вие трябва напълно да се отречете от целия си харак­ тер, от целия начин на мислене и на действие, да се отречете от вашата материална същност. Това е фундаментът на зло­ то, оковите на греховността, затворът без светлина, живата смърт, трупът със сетивни органи, гробът, който носите със себе си. Вие трябва да унищожите принципно веднага всички тези последици от вашите конфликти с Немезис, както и кон­ фликтите на вашите предшественици в микрокосмоса ви. Защото новото утро ви поздравява. Новото гностично царство е станало действителност и се изявява в едно посто­ янно растящо, могъщо изживяване. Желаете ли да участвате в него? Желаете ли да принадлежите към него? Това можете да постигнете само ако разполагате с една напълно нова същ­ ност, ако сте разтворили широко вратите за живота, който все още спи във вас. Затова изложихме гореказаното така неразкрасено пред вашето съзнание. Става дума за това, да се приготвите своев­ ременно за сватбата, която тогава ще се празнува - сватбата с Агнеца, алхимическата сватба с вашия баща, брат Християн Розенкройц. Отворете седморното сърце за светлината на

Гносиса. Опитайте се колкото се може по-бързо да пуснете тази светлина в себе си, да я накарате да циркулира във вас чрез непрестанно и правилно насочено внимание. Заживей­ те по нов начин с всички свои ближни. Ако пуснете по този начин светлината да циркулира във вас, освободеният Пимандър ще се изправи от гроба си и ще седне на своя трон в небесното сърце. От този момент нататък Духът, Богът във вас, ще поеме ръководството на вашия живот. Разберете преди всичко, че ние не желаем да проповядва­ ме и нямаме намерение да ви представяме сега нашите поу­ чения в друг аспект. Важното е да разберете, че е настанало времето на осъществяването, на жътвата на нашия жизнен период, и това знание трябва да живее съзнателно във вас. Ако желаете да вървите по пътя на Гносиса, ясно е, че ще трябва да възстановите хармонията между вас и Немезис, между вас и Празакона на природата от Градината на богове­ те. Само по този начин можете да разрушите кръговратите на боговете, на природните еони, които ви държат в плен. При­ родните еони ще останат, те ще съществуват до вечността и ще изпълнят своята задача. Но ако вие сте в хармония с Пра­ закона, тогава всички природни еони, всички сили, които ви заобикалят, плашат и държат в плен, ще се откажат от своята порочност по отношение на вас, от големия конфликт с вас. Обновяването на времената не се осъществява само в определени периоди, предизвикани от процеса, който седем­ те лъча извършват в света. Обновяването може да настъпи за отделния човек веднага, във всеки един момент. Ако той истински търси, ще може да намери Единия живот и Едната истина и да живее в хармония с Немезис. Херметичната философия ви дарява един всеобхватен по­ глед върху последиците, които се появяват, ако вие и все по­ вече хора заедно с вас вървят по пътя на освобождението и

възстановяването. Ако влезете в живото душевно състояние, вие непосредствено се освобождавате от колелото на раждане и смърт. Тогава душата ви не е обвързана вече към плътта в диалектичната природа. И ако мнозина се освободят по този начин от кръговрата на раждането и смъртта, тогава ражда­ нията на одушевена плът, естественото полово поддържане на живота и цялата изкуствена дейност на човека, свързани с тях, ще намалеят. Тогава Земята като тъмна диалектична планета ще започ­ не да губи все повече от населението си. И тъй като природа­ та винаги се опитва да задоволи нуждите на своите създания, веднага щом започне този период, веднага щом числото на кръговрата на природата се изпълни, планетата ще навлезе в един период на покой - период на възстановяване, на равно­ весие с Логоса. Цялата груба материя ще изчезне и всичко, което е създадено посредством принуда, всичко природно не­ обходимо ще престане да съществува. Ако вървите по Пътя, ако вървите по него заедно с други в една група, това развитие ще се ускори. Тогава природни­ те еони ще бъдат подновени чрез съдбата и кръговратите на природата ще започнат отново своите обиколки, но по друг начин. След този период на покой и изчезване на старото на­ шата Планета майка отново ще се пробуди. Тогава цялата земя отново ще бъде в равновесие с Празакона, с Немезис богинята на божествената справедливост. Едва тогава за нашата тъмна планета и нейните жители ще се изпълни Божият план в неговия истински вид. Тогава Земята отново ще бъде Свещената земя - едно божествено, съвършено работно място, за което Библията казва: „Цялата земя ще се изпълни с Божията слава и величие.” Ражданията и всички Божии дела на Земята ще бъдат от­ ново възстановени в съвършения смисъл на думата. Не оду­ шевената плът в диалектичния смисъл, а живите душевни

същества ще притежават в наследство цялата Вселена, за да използват това работно място и да се посветят изцяло на не­ говата задача. Така всичко, на което в хода на времето бе отнето сиянието и сега разпространява тъмнина, всичко, което увяхва в борба и съпротива срещу Божествената задача, щ е бъде обновено чрез съдбата, чрез обновяването на боговете, чрез кръговрата на природата и ще бъде в равновесие с Логоса: Божественото е вливащата се в едно единство космична Вселена, която е обновена чрез природата, защ ото природа­ та също лежи в основата на всемогъществото на Бог.

VII

Сърдечният зов на Универсалния гносис От казаното д о с ега става ясно защ о „цари радост, кога­ то един греш н и к се покае” , както са изразява Библията. Ко­ гато падналото човечество се върне към старите пътищ а на спасението и отново започне да търси и да намира ж ивота и мъдростта, тогава правото на диалектиката върху ж ивота се премахва. И тогава, след един период на почивка и възста­ новяване на Зем ята и космоса, тази диалектика щ е изчезне напълно. Тогава седмата космична област в нейния пълен об­ хват щ е мож е отново да се нарече Градина на боговете. Гносисът е Пътят, И стината и Ж ивотът към това. Разбирате ли достатъчно дълбоко неизказаното значение на стойностите, пред които ви изправя херметичната ф ило­ софия? П ътят на Гносиса не означава само вашето спасение, но същ еврем енно и спасението на света и човечеството. С ега обърнете вним ание на това, което апостол Павел казва в п о­ сланието към Рим ляните, 8-ма глава: „Защото със силен коп­ неж творението очаква разкриването на Божиите синове. П о­ неже творението беш е подчинено на преходността... Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега.” Цялото създание - това е една аксиома - зависи от нас и вас. Всички ние, всеки за себе си и всички заедно, по силата на нашето същ ество, държ им съдбата на света и човечество-

то в ръцете си. Затова и се осмеляваме да говорим за Новото гностично царство. Защото ние не сме насочени само към на­ шето собствено спасение, а разбираме и изпитваме, че Гносисът е тук за света и човечеството. Затова вие трябва дълбоко да осъзнаете огромното значе­ ние на Гносиса и своето отношение към него и да разберете, че намерението на нашия призив не е само да ви подкани да вървите заедно с нас. Нашият призив ви предава зова от сърцето на цялото творение, сърдечния зов активно да помог­ нете за изявата на Божиите деца. Когато този призив наме­ ри отклик във вас, тогава е напълно естествено да започнете първо от себе си. Защото, как ще помогнете на един паднал човек да стане отново Божи син, ако вие самият все още се търкаляте в мръсотията на диалектичния свят? Накрая ние желаем да насочим вниманието ви още веднъж към 16-ти стих на Четвъртата херметична книга. Там се казва: Божественото се изявява, когато вливащата се в едно един­ ство космична Вселена се обновява чрез природата. Универ­ салното учение и свещените писания на всички времена са говорили по различен начин за особеното въздействие на това вливане в едно единство. Това въздействие се изявява от време на време с огромна мощ. То се осъществява чрез про­ мяна на атмосферата, чрез появата на Христовата светлина в атмосферата: „Появата на Син человечески в облаците на небето.” Новото астрално поле, разпростряло се над Новото гно­ стично царство, е един предвестник на идващото обновява­ не на природата, изявяващо се в братята и сестрите, които напълно се настройват на неговите вибрации. Тогава тази нова природа отново ще съществува в Божеството. Новото Гностично царство е сянката на идващото великолепие. И в тази светлина трябва да разглеждаме събитията от миналите

години в ж и в о та н а съврем ен н ата духовна школа. Н ие имаме предвид ту к н ап ри м ер строеж а и освещ аването на новите си­ лови ц ен трове н а М ладото гностично братство. С п ом ощ та н а У ниверсалната гностична верига, която се изявява в новото астрално поле, вие мож ете да осъ щ естви ­ те великия п р о ц ес н а освобож дението, превръщ ането на несвещ еното, н а см ъртното в безсмъртно, в бож ествено, а и да изпълните ваш ето истинско жизнено призвание в служ ­ ба на Бог, света и човечеството. Затова първо е необходимо да разкъсате дрехата, която носите, дрехата на незнанието, на злото на отричането. О смелете се за това с пом ощ та на гностичната светлина и отворете широко седемте кам ери на сърцето си. П оставете острието на брадвата върху своето жизнено поведение, върху своя кръвен тип и започнете с това веднага. И когато започнете с това, продължавайте работата с нова сила и ново усилие, защото това е реш аващ о за цялото ви ученичество. Забийте м еча в собственото си същ ество, за да разкъсате дрехата н а незнанието, дрехата на злото на отричането.

V ili Пета книга От едно слово на Хермес към Тат

1. Аз давам това обяснение, сине мой, преди всичко от лю ­ бов към хората и от почтителна всеот дайност към Бог. Защото няма по-истинска набож ност от тази, да об­ ръщ ам е внимание на същ ественит е нещ а и да благода­ рим на Онзи, Който е създал всичко това, нещо, което аз никога няма да престана да правя. 2. Но ако тук нищо не е действително и истинско, Отче, тогава какво трябва да прави човек, за да ж ивее по пра­ вилния начин? 3. Води живот в служба на Бог, сине мой. Който е истински набожен, обича мъдростта над всичко; защ от о без любов към мъдростта е невъзможно да се постигне най-висше­ то страхопочитание към Бог. Който е получил прозрет е за същината на Вселената и се е научил да разбира как, чрез кого и в чия полза е създадено всичко в един хармони­ чен порядък, ще знае как да благодари за това на Бог, на Строителя на световете, на вседобрия Баща, Който го обсипва с добри дела и предано го закриля.

4. И като засвидет елст ва своят а благодарност, той има ст рахопочит ание; и чрез това страхопочит ание той знае същ о къд е е ист инат а и коя е тя; и благодарение на т ова прозрение неговат а страхопочтителна отдаденост на Б ог пост оянно нараст ва. 5. Никога, сине мой, душата, дори и когато е в тялото, не м ож е да прем ине в своята противополож ност, ако е облекчила греховнот о си бреме, за да пост игне истински доброт о и правдивото. 6. Защ ото когато душ ат а познае Онзи, Който я е извикал за ж ивот, тя се изпълва от една безкрайна любов, за ­ бравя всичкот о зло и никога повече не мож е да се р а зд е­ ли с доброто. 7. Това, сине мой, трябва да е целта на набожността. Ако ти се върнеш отново към това състояние, ако ж ивееш по правилния начин и умреш щастлив, твоята душа със сигурност ще знае накъде трябва да отправи своя полет. 8. Това, сине мой, е единственият път към Истината, по който са вървели и нашите предшественици и по който са приемали доброто. 9. Възвишен и изчистен от препятствия е този път, но за душата е труден и теж ък за вървене, докато пребивава още в тялото. Ю. Понеж е т я т рябва първо да се бори против себе си, да осъществи една голяма раздяла и да остави на една­ та част победат а над самата себе си. Защото меж ду едната част и другите две части възниква конфликт:

първата част се опит ва да избяга, докат о другите две дърпат душата надолу. П о след и ц а т а е борба и голямо изпитание на силит е м еж ду т ази една част, която иска да избяга, и другите две, коит о се м ъ ч а т да дръпнат душата надолу. 11. Но не е все едно дали едната част побеж дава, или двете други части. Защото едната част се ст реми с всички усилия към доброто, докато другит е две ж ивеят в обла­ стите на греховността. 12. Първата част копнее за свободата; другите две обичат робството. 13. Когато двете части биват победени, те остават затво­ рени в самите себе си, бездейни и самотни, изоставени от това, което тогава властва. Но ако едната част бъде по­ бедена, другите две я отвеждат в плен, отнемат й всичко и тя бива наказана чрез живота, който води тук. 14. Виж, сине мой, това е Водачът по пътя, който води към свободата: трябва да се отречеш от тялото, преди то да умре, и да превъзмогнеш живота, който е влязъл в борба. И когато наистина извоюваш тази победа, да се завърнеш към висините. *

it it

15. А сега, сине мой, желая да обобьця с кратки изречения съществените неща. Ти ще разбереш какво ти казвам, като си спомниш онова, което вече си чул. 16. Всичко, което е действително, се движи; само Несъ­ ществуващото е неподвижно.

17. Всяко тяло е подлож ено на промяна; но не всички тела са разтворими. 18. Не всяко създание е смъртно; не всяко създание е без­ смъртно. 19. Разтворимото е преходно; постоянно непроменливото е вечно. 20. Това, което постоянно се ражда, винаги ум ира отново; но това, което е станало веднъж завинаги, никога няма да бъде унищож ено и никога няма да се промени. 21. Първо съществува Бог, второ - Космосът, и трето — човекът. 22. Космосът съществува заради човека, човекът—заради Бог. 23. Тази част от душата, която възприема чрез сетивните органи, е смъртна, но частта, която съответства на разума, е безсмъртна. 24. Всяка изявена действителност е безсмъртна; но всяка изявена действителност е и променлива. 25. Всичко съществуващо е двойно; нищо, което е, не се на­ мира в покой. 26. Не всички неща се движат от една душа, но душ ата е тази, която движи цялото битие. 21. Всичко, което е възприемчиво за страдания, събира опитности; всичко, което събира опитности, страда.

28. Всичко, което е подлож ено на болки, е подлож ено също и на радости, и по-точно - смърт нот о създание; не всичко, което познава радост, познава същ о и болки, а именно и по-точно - безсмъртното създание. 29. Не всяко тяло е подложено на болест; всяко тяло, което е подложено на болест, е подложено също и на разлагане. 30. Духът е в Бога; Разумът е в човека; Разумът е в Духа; Духът е невъзприемчив за страдания. 31. Нищо в смъртното тяло не е вярно; в безплътното въоб­ ще не съществува лъжа. 32. Всичко, което съществува в битието, е променливо; не всичко, което съществува в битието, е преходно. 33. На земята няма нищо добро, на небето няма никакво зло. 34. Бог е добър; човекът е лош. 35. Доброто действа по свободна воля; злото действа по принуда. 36. Боговете определят добри дела за добри цели. 37. Добрият порядък е възвишена справедливост; добрият ред е Законът. 38. Божественият закон е времето; човешкият закон е злото. 39. Времето е въртенето на света; времето е унищожителят на човека.

40. Всичко, което е на небет о, е непроменливо; всичко, кое­ то е на земят а, е променливо. 41. На небето нищ о не е подчинено или зависимо; на земят а нищо не е свободно. 42. Няма нищо, което небето да не познава; на земят а няма познание. 43. Земното няма участ ие в небесното. 44. Всичко на небето се извисява над мръсот ията и позора; всичко земно подлеж и на критика. 45. Бож ественото не е смъртно; смъртното не е божест­ вено. 46. Посятото не във всеки случай се раж да; роденот о е със сигурност посято. 47. За преходното тяло важат два периода от време: от зачатието до раж дането и от раж дането до смъртта. За непреходното тяло има само едно време, започващо с Творението. 48. Разлагащите се тела раст ат и отслабват. 49. Преходната м ат ерия се върти в противополож ности­ те възникване и унищож ение. Непреходната мат ерия осъществява промените в самата себе си или се слива с това, което й е сродно. 50. Раждането на човека е началото на едно умиране; уми-

р а н е т о н а ч о в ек а е н а ч а л о т о н а е д н о н о в о р а ж д а н е .

51. Следователно това, което се раж да, умира, това, което умира, се ражда. 52. От съществените неща някои са в тела, някои са в света на идеите, а някои - в света на силите. Тялото е също и в света на идеите, но идеята и силата са също и в тялото. 53. Божественото няма участие в преходността, смърт­ ното няма участие в Божественото. 54. Смъртното не идва в едно безсмъртно тяло, но без­ смъртното има участие в смъртното. 55. Изявяващите се сили на Бога не се насочват нагоре, а надолу. 56. Всичко, което се случва на земята, няма никаква полза за небесните работи; но небесните работи са от найвисше значение за това, което принадлежи към земния живот. 57. Небето е родината, където се посрещат с „добре до­ шли ” онези, които носят непреходното тяло. Земята е мястото, където живеят преходните тела. 58. Земният живот е неразумен; Небето съответства на Божествения разум. 59. Хармониите на висините са фундаментът на небето; зем­ ните законови разпоредби са предоставени на земята.

60. Небето е първият елемент, земят а е последният еле­ мент. 61. Провидението е Бож ест веният порядък; съдбат а е слу­ жителка на Провидението. 62. Случайността е едно сляпо, хаот ично струпване, илю­ зорната картина на една сила, измамна привидност. 63. Какво е Бог? Вечно неотклонното, непроменливо добро. Какво е човекът? Едно постоянно гърчещо се зло. 64. Ако задърж иш в паметта си тези основни положения, няма да ти е трудно да се сетиш за обясненията, които вече подробно ти дадох, защото те са обобщени в тези сентенции. 65. Избягвай също така дискусии с широките маси; разбира се, не за да скриеш съкровищата си от тях, а защото масите ще те намерят за смешен. Защото подобното привлича подобно; но различното никога няма да обича различното. Думите, които произнесох, ще привлекат изключително малко слушатели или вероятно въобще никакви. Освен това, тези думи притежават тази особеност, че тлас­ кат злите към още по-големи злини. Затова е необходимо да се внимава с масите, защото те не могат да разберат освобождаващата сила и красотата на казаното. 66. Какво искаш да кажеш с това, Отче? 67. Следното, сине мой: целият животински живот на чо­ века е насочен силно към злото. Той идва на света с вро­ дено зло и поради това изпитва удоволствие от него.

68. К огат о т ова ж и во т и н ско с ъ щ е с т во чуе, че свет ъ т няко­ га е създаден, и че всичко т о ва се е сл у ч и л о по разпореж ­ дане на П ро ви д ен и ет о и н а съ дб ат а, за щ о т о предопре­ д еленат а м у съ дба - К а р м а -Н ем ези с - в л а с т в а над всич­ ко, т огава ням а ли да ст а н е м н о го п о -зл о ? Защ от о ако т ова същ ест во нен а ви ж д а В селен а т а , за щ о т о веднъж е възникнала, и приписва на т а ка п р ед о п р ед елен а т а му съдба причинит е за злот о, т о га ва вече изо б щ о ням а да се въздърж а от каквот о и да е било злод еяние. 69. И зат ова по от нош ение на т ези съ щ ест ва т и трябва да бъдеш бдителен, за да м огат те, в съ ст ояниет о на т яхнот о незнание, от ст рах пред това, коет о н е могат да схванат вътрешно, да бъдат по-м алко зли.

IX

Празаконът на гностичните мистерии С ега н и е щ е се зан и м аем с П етата к н и га на Х ер м ес Трисмегист. Н ач ал о то е, както вече сте прочели, едн а и зп овед н а истинската л ю б о в към Б ог и към цялото човечество като р е ­ цепта за ед и н д е й ств и тел н о освоб ож д аващ живот. О т това н е­ посредствено у стан о вявам е, че п озн ати ят ни еван гелски р а з ­ каз, съ о тветстващ н а гореказаното, е н есъ м н ен о херм етичен. П итат И и сус: „К оя е първата и н ай -ви сш а зап овед ?” Той отговаря: „О б и ч ай Б о г н ад всичко и ближ ния като себе с и .” Това е и зц яло „З ако н ъ т и П ророц и те” . Това е клю чъ т към вратата н а осво б о ж д аващ и я живот. С ледователно това е едн а херметична аксиом а. С ега ние ви поставям е пред тази н ео б о ­ рима аксиом а, за д а я изследвате, както и д а п ровери те себе си чрез нея, защ ото и м ен н о в това е въпросът. „О бичай Б о г н ад всичко и ближ ния като себе си .” Д али изпълнявате този празакон на гн ости чн и те м истерии? Н а този въп рос вие вероятно отговаряте с едно оплакване, което е старо колкото сам и ят диалектичен свят. Н ие н ам и ра­ ме това оплакване във втория стих на наш ия текст: Но ако т ук нищ о не е дейст вит елно и истинско, Отче, тогава какво т рябва да прави човек, за да ж ивее по правил­ ния начин?

Как може в този свят човек изцяло д а се ориентира според класическия празакон? С ега не е необходим о д а ви обяснява» ме вида на диалектичния свят, защ ото вече често сме го пра­ вили по-рано. Освен това дн ес човечеството е толкова обгъ­ рнато от тъмни облаци, че е достатъчн о сам о да споменем това оплакване. Вие го познавате, защ ото по същ ество сте напълно едно с него. В секи познава това оп лакван е от своя собствен жизнен опит. Ако един човек се реш и д а следва вярно указанията на гностичния празакон, той много скоро открива голем и труд­ ности, които му пречат да стори това. Ако пом и сли те напри­ мер за лю бовта към собствения Аз, за егои стичн ата любов, която винаги преобладава във вас; ако п ом ислите за омраза­ та, която е последицата от всяко себеутвърж даване, за многобройните различия в ж изнените норми, които посрещ ате най-често с голяма съпротива; ако пом ислите за многобройните указания в този свят, които предизвикват страх във вас, тогава щ е ви стане ясно, че съвърш ената, сп он танн о изразена лю бов към ближния би трябвало да се сблъска с безброй съм­ нения и почти непреодолими пречки във вас. К акво трябва д а се случи сега, за д а м ож ете въ п реки това да постигнете равновесие с гностичния празакон и д а полу­ чите клю ча към освобож даващ ия живот? Както казва Х ерм ес, вие, които ж и веете в св е та н а яв­ ленията, трябва да се стрем ите да п рон и кн ете д о скри ти те причини на тези явления. Тогава щ е стигн ете до п озн ани е. Тогава щ е мож ете да разберете ближ ните си и д а и м п о м о г­ нете. В ие трябва да се опитате д а п рон и кн ете д о д ъ н о то на нещ ата, до задачата, за която човекът е п р и зван и и зб ран . В ие трябва д а узнаете как се е стигн ало д о това, ч е ч овекъ т е п аднал и потънал до днеш ното съ стоян и е и ж и зн ен о п о ­ ведение. Когато някога се сдоби ете с тази м ъ д р о с т - която не е разсъдъчн о знание, а дей стви тел н а в ъ тр еш н а м ъ д р о ст

от първа ръка, следователно м ъ дрост като качество, която протича през цялото ви съ щ ество, която не мож ете да изгу­ бите, както и не м ож ете д а се освободите от нея - тогава вие ще заобичате ваш ите ближ ни и по-точно цялото човечество, като същ еврем енно се запознаете с благородството на найдълбокото си С ебе. За да дости гн ете тази мъдрост, това притежание, вие тряб­ ва, както казва Х ерм ес, да водите един живот в служба на Бог и да имате страхопочитание и набожност.

Който е истински набожен, обича мъдростта над всичко; защото без любов към мъдростта не е възможно да се постигне най-висшето страхопочитание към Бог. И така, вие първо трябва да се попитате какво означава набожност или страхопочитание като път, като средство, като метод, за да достигнете мъдростта и да се издигнете до Прагносиса. Вероятно отговорът ще ви се стори лесен и вие ще кажете: „Аз много добре знам какво е набожност. Аз прекадено добре знам какво означава страхопочитание.” Тогава вие сте скло­ нен веднага да продължите по-нататък и да се задълбочите в следващите аспекти на херметичната философия. Но знаете ли наистина какво представлява един н аб о­ жен живот, пълен със страхопочитание към Бога? И ако толкова добре го познавате, и ако водите един такъв живот, тогава можем ли да ви попитаме какви са резултатите от него? Защ ото тогава, както твърди Х ермес, резултатите би трябвало да ви поставят неизменно в средата на абсолю т­ ната м ъдрост на меркуриевото съзнание. С трахопочитани­ ето към Б ога и набож ността, смирението образуват ключа към мъдростта. А не мислите ли, че когато говорите за страхопочтителен

и набожен живот, вие по-скоро им ате пред вид това, което хо­ рата обикновено разбират под религиозен ж ивот? Мистици­ те засипаха човечеството с вековните си сърдечни излияния относно набож ността и страхопочитанието към Бога. Хората свързват тези добродетели с отш елническия ж и вот в една ки­ лия и с много себебичувания и други изтезан и я, или в общи линии - с ж ивота на религиозните хора, които предано, вярно и съвестно изпълняват религиозните си задълж ения. Сред човечеството има милиони таки ва хора. Това вина­ ги е било така. Но къде остана м ъдростта, освобождаващата мъдрост, която би трябвало да бъде резултатът от един набо­ жен, пълен със страхопочитание към Бога ж ивот?

Който е получил прозрение за същината на Вселената и се е научил да разбира как, чрез кого и в чия полза е създадено всичко в един хармоничен порядък, ще знае как да благодари за това на Бог, на Строителя на световете, на вседобрия Баща, Който го обсипва с добри дела и предано го закри­ ля. И като засвидетелства своята благодарност, той има страхопочитание; и чрез това страхопочитание той знае също къде е истината и коя е тя; и благодарение на това прозрение неговата страхопочтителна отдаденост на Бог постоянно нараства. Почти всички ученици на М ладия гносис при теж ават се­ риозността, която едно истинско ученичество изисква. Кога­ то ръководството на Ш колата открие, че при някой ученик това не е така, тогава същ ият трябва да напусне Ш колата. Се­ риозното ученичество, обикновеното сериозно ученичество на учениците на М ладия гносис и един рели ги озен ж ивот в една църква или секта, ако се стигне дотам , им ат едн а и същ а стойност: това може да бъде най-много осн ова за сам ото на­ чало. Това е първият камък. Ж алкото обаче е, че м нозин а си

остават н а то зи п ъ р ви кам ък с напълно погреш ното мнение, че известна р ел и ги о зн о ст и ли едно извънредно сериозно уч е­ ничество, без н и щ о повече, е вече определящ о за освобож да­ ващия живот, за м ъ дро стта. Който се е вкопчил за определена религиозна форма или за определен р ел и ги о зен израз или се обвързва с едно обик­ новено сериозн о у ч ен и ч ество без нищ о повече, кристализира безвъзвратно. Затова за светлината става все по-трудно да се доближи до един такъ в човек. Той става все по-недостиж им за освобож даващ ата светлина. Затова в сериозното учениче­ ство „без нищ о повече” , в ученичеството „само така”, по н а­ чина, както често се разбира, се крие голяма опасност. След като се п остави първият камък, веднага трябва д а се започне със строеж а. С лед това строеж ът трябва да се издиг­ не в пространството. Тогава трябва да се осъщ естви нещ о, което преди не е било там. И след като това нещо се осъщ е­ стви, то трябва д а се приложи. Затова религиозност и набожни обичаи са нещ о съвсем различно от набож ността и страхопочитанието към Бог. Нека да разгледаме дум ата религиозен Тя има две значения: първото - смирен, набожен - е пряко свързано със страхопо­ читанието към Бог и с един религиозен, благочестив живот. Що се отнася до второто значение, в миналото тази дум а се употребяваш е преди всичко в смисъл на смел. Религиозният, вярващият тогава беше един човек с голям кураж, с голяма смелост. Петата книга на Хермес е, както сте видели, част от един диалог меж ду Х ермес и Тат, наречен още Таций. Н аим ено­ ванието Тат, или Таций, насочва вниманието ни към една царственост, към едно призвание за царственост, към едно по-висше, истинско човешко развитие. И сега на Тат му се казва, че ключът към истинското човешко развитие се намира в набожността, което означава в смелостта, в безстрашието

и кураж а да се утвърди в завою ван ето на страхопочитанието към Бога. Това е тайната на гн остичното уч ен и чество: притежание­ то на безстраш ие, на см елост д а се п реборите въпреки всички пречки, въпреки всички п ротиводействащ и ф актори, незави­ симо от това какво казват другите и от си туац ии те и трудно­ стите, които могат да възникнат около вас. А ко не можете да намерите тази смелост, ако не притеж авате тази борбеност и пробивност, ако не искате д а пробиете по този начин, никога няма да постигнете м ъдрост и лю бов към хората в смисъла на празакона на Гносиса. „О бичай Бог повече от всичко” означава: Преминете напряко през всичко, дори и да не ви е изгодно, в еснаф­ ския смисъл на думата. Тогава м ъдростта щ е влезе във вас, м ъдростта, която е от Б ог Ако докаж ете с постоянство тази см елост на убеждението, вие сте прем инали през вратата. Ако наистина се осмелите да опитате, с м огъщ ата светлинна сила на Гносиса и в абсолютна искреност, и отстран и те всич­ ки препятствия, като не ги приемете, не ги признаете, вие сте минали през вратата. Тогава Бож ията м ъ дрост щ е влезе във вас. И тази мъдрост е винаги в единство с лю бовта, която е за всички и във всички. Помислете само за п ървите д в а потока на универсалната седморна светлина. П отокът, който след­ ва непосредствено след изявата на Бож ественото изобилие, е Универсалната любов. Ако сте разбрали това, тогава щ е знаете, че так а сте полу­ чили клю ча към всичко добро. Гносисът се п ри бли ж ава до вас и ви поднася клю ча към тайната на освобож даващ и я живот. Ако сте разбрали това добре, тогава щ е знаете същ о, че нищ о по Пътя не може да ви спре, когато практикувате п остоян н о и неизменно страхопочитанието към Бога. Н о ако не искате да използвате този ключ, няма да постигнете нищ о, абсолю тно

нищо, най-много едно еснафско, послуш но ученичество като Г-н А или Г -ж а Б. Тогава ваш ето ученичество е само един вид мебелировка и м аскиране на ваш ето дребно, жалко, ужасно диалектично същ ествувание. Тези проблем и, ако вие пожелаете да ги наречете така, са много стари. П рочетете например Посланието на Яков, в което ударението се поставя върху действието, следователно върху този елем ен т на ваш ето ученичество, който ви помага да направите п роби ва и да постигнете целта. Но не се заблуж давайте отново! М нозина мислят, че не само са р ели ги озн и , но че имат и страхопочитание към Бога. Може би те щ е ни кажат: „Не доказахме ли предостатъчно себе си през изм ин али те години? Не сме ли верни и в найдребните нещ а? Н е предоставихм е ли на разположение пари, имот, врем е, здраве и наш ата работна сила? Тогава ние тряб­ ва да отговорим : Н о, драги приятели, колкото прекрасно и красиво д а е това, никога ли не сте търсили компромис? Н и ­ кога ли не сте отлагали съзнателно неотложни и налож ител­ ни нещ а за по-къ сн о? Н е се ли е случвало поради еснаф ски причини д а о стави те вътреш ния си глас без отговор, въпреки че сте си казвал и вътреш но: „А з трябва да бъда там ”? Г н оси сът изисква цялото ви същ ество. Той не се съобра­ зява с граж дан ски те ви взаимоотнош ения. Той не може и не желае това. Защ ото, не е ли е възможно Божието страхопочи­ тание д а е и скало д а се докаж е във вас точно в момента, ко­ гато сте п роп усн али д а направите това, което се е изисквало от вас? Ето защ о за тези нещ а Библията се изразява винаги изклю чително сурово. В тази връзка И исус казва на своите ученици: „К ойто о б и ч а б ащ а или м айка повече от М ен, не е достоен за М ен; и който оби ча син или дъщ еря повече от мен, не е до­ стоен за М ен; и който не вземе кръста си и не М е следва, не е д остоен за М ен. Който нам ери ж ивота си, ще го изгуби, и

който загуби живота си заради М ен, щ е го нам ери.” И ако ж елаете цитати от световн ата литература, тога­ ва помислете за известния п ри н ци п на И бсен: Всичко или нищо. И мате ли см ело ст д а отговори те на това? За това се изисква смелост, голям а см елост, см ел о стта на истинската, а не на лицем ерната н абож н ост и на есн аф ски те претексти и оправдания. Това е, което Г н оси сът и зи сква от вас. От такъв вид е диалогът меж ду Х ерм ес и Тат. Тат е един търсещ, и Х ерм ес не го заним ава с м истични и зказван и я. Х ермес по­ ставя меча на своята уста точно върху слаб ото място на търсещ ия човек: сърцето тряб ва да се отвори за Гностичната светлина. С ъврем енната духовн а ш кола н а М ладия гно­ ене не се ум орява да насочва вним анието на учениците си върху това. А това може да стане сам о с истинска набож ност, така­ ва каквато току-щ о я описахме. Само така щ е мож ете да от­ ворите сърцето си за радиациите на С едм орния дух. Петата книга н а Х ерм ес започва с обяснението им енно н а това. Само по един начин, чрез един отдаден на дей стви телна служба на Бога живот, щ е можете да се сдобрите с Н ем езис. Отхвърлите ли едно такова жизнено поведение, съдбата продълж ава да ви преследва, въпреки така нареченото ви „сери озн о учени­ чество” . Тогава вие попадате от една д и алекти чн а трудност на друга. Тъкмо сте преодолели едната, тъкм о сте се съвзели от един ж итейски удар, и ощ е на другия ден започва ново нещ астие в друг образ. Така стоят нещ ата в диалектичната природа. Но ако отворите сърцето си в истинска н аб о ж н о ст за свет­ лината на Гносиса, тогава тя прониква навътре и вие се из­ дигате в мъдростта. Без м ъдрост въ зви ш ен остта н а страхопо­ читанието към Бога не може да се проумее. Ако наистина ж елаете да бъдете учен и к н а Гно етичната духовна школа, тогава прекрачете границата и вл езте в кръга

на Вечността. Когато п р ем и н ете границата, вие действител­ но ще застанете „върху килим а”. Чак тогава щ е м ож ете да се свържете с триъгълника и четириъгълника, със Свещения седморен д у х .

X

Следването на Христос Както вече установихме, който действително изживява ученичеството си на дело и по този начин изразява истин­ ското си страхопочитание към Бог, който така допуска Седморния дух в сърдечното си светилище и поема последиците от това със смелостта на набожността, израства ежедневно по милост и мъдрост чрез голямата промяна на душевното раждане. Когато Духовната школа често повтаря някои догми, за уче­ ниците съществува опасността от известно привикване. Тогава тези догми се повтарят от тях, разбира се, със страхопочитание и искреност. В това състояние на живот обаче те могат да се из­ живяват и изпитват най-вече религиозно. Но религиозността в диалектичния смисъл никога не е освобождаваща. Религиозността, каквато я описахме, е най-много едно на­ чало, полагането на първия основен камък. Тя причинява ви­ наги една време-пространствена раздяла: раздяла между ре­ лигиозния човек и Лого са, между религиозния човек и целта, между времето и Вечността, между сега и по-късно, между смъртта и живота, между тук и там. Но истинското страхопочитание към Бог премахва ведна­ га и напълно всяка раздяла. Ако практикувате това страхопо­ читание, ако провеждате неотклонно своето ученичество, вие работите непосредствено върху освобождаването на Бога във вас. Тогава вие привличате целта непосредствено във вашето

съвремие. В ечността на непреходното, живо душ евно състоя­ ние слиза във времето. „Бъдещ ото” освобождаване незабавно се превръща в сегаш но. С мъртта на егоцентричната приро­ да се превръщ а веднага в ж ивот на душ евния човек. Тогава „тук” в диалектиката се превръщ а екзистенциално в трансфигуриране в живото душ евно състояние. Така ежедневното ви умиране става еж едневно възкресение, става действител­ но великденско събитие. Един набожен, богобоязлив човек, изпитващ страхопочи­ тание към Бога в гностичния смисъл на думата, е нещо съвсем различно от обикновения религиозен човек. Религиозният човек признава едно божество по един или друг начин и го приема също както граж данинът приема и признава държ ав­ ното правителство. Той оказва на своя Бог известно уваж е­ ние, определена благодарност, изпълнява към него своя дълг, но във всичко останало той си остава същество, привързано към земята. Той празнува своите църковни празници, познава добре религиозните възпоменателни дни и тържества, почита своя Господ Иисус, както и неговото разпъване и възкресява­ не, но не се сещ а за това, че трябва да го последва в неговото умиране и че може да вземе, не, трябва да вземе участие в неговото възкресение. Но точно в това успява или се проваля действителното гностично ученичество. Херметичната философия се опитва да насади дълбоко в съзнанието ви факта, че чрез страхопочитание към Бога, чрез смелостта на смирението вие можете да вземете в ръцете си своето собствено освобождение, да постигнете блаженство. Който разбира това и действително го изживява и прилага, той ще застине безмълвен от благодарност пред божествения строител. Това е първоначалният принцип на истинското сво­ бодно себеизграждане. Всеки е в състояние да построи върху крайъгълния камък непреходната постройка на собственото си освобождение. Н а всеки човек, все едно при какви обстоя­

телства, е дадено да намери пътя на завръщ ането. Всички без изключение могат да осъщ ествят това. Но теоретичното установяване на тази възможност не съдържа нищо освобождаващо и затова е безполезно. Вие трябва да приложите теорията на практика. Вие трябва да под­ тикнете дарените ви възможности към живот, и то със сме­ лостта на истинската набожност. И след като казахме всичко това, престанете да се оплаквате взаимно от нещ астията си и да твърдите колко трудно и сложно е всичко. Защото в действи­ телност то изобщо не е нито трудно, нито сложно. Ако само намерите смелост, вие ще можете да затвърдите сигурността си чрез собствения си опит. Благодарността като следствие от този опит в живата действителност ще помогне на вашата страхопочтителна насоченост към Бог да стане ощ е по-голяма, по-позитивна, по-динамична и още по-непоклатима. Човек често казва: ,Че кой съм аз? К акво мога? Аз съм само един...” - и тук следва една или друга фраза. Ако гово­ рите по този начин, вие ще си останете този, който винаги сте били. Вие притежавате всички възможности за освобожде­ ние още от вашето раждане. И чуйте сега ощ е веднъж какво иска да ви обясни херметичната философия:

Никога, сине мой, душата, дори и когато е в тялото, не може да премине в своята противоположност, ако е облек­ чила греховното си бреме, за да постигне истински доброто и правдивото. Когато душ ата се роди във вас чрез страхопочитание и расте във вашето смъртно същ ествуване, чрез което небесно­ то сърце се отваря и вашето разбиране и познание от първа ръка по отнош ение на доброто и истината се увеличават, тога­ ва, както казва Хермес, идва моментът, когато страхопочита­

нието към Бог, или иначе казано - резултатът, получава такъв радиус на дей стви е и такава сила, че въпросният кандидат никога повече ням а д а мож е да изпадне в противоположното състояние.

Защото когато душата познае Онзи, Който я е извикал за живот, тя се изпълва от една безкрайна любов, забравя всичкото зло и никога повече не може да бъде разделена от доброто. Когато душ ата се обърне по този начин към своя произход и възкръсне в него, тя не може иначе, освен да обича, защото любовта е същ ността на живото душ евно състояние. Тогава човекът постига целта на истинската религиозност, целта на страхопочитанието към Бог. Целта на страхопочитанието към Бог е чрез душевното раждане и последиците от него да възкръснем в природата на смъртта, без вече да принадлежим към нея. Това означава - да отпразнуваме истинското великденско събитие, един вътре­ шен, вечен Великден: да бъдем във света, но не от света. Думите „ във света, но не от света” съдържат едно дълбо­ ко актуално значение. Това не означава само да бъдем вегета­ рианци, да не пуш им, да не пием и т.н. Тези думи нямат само религиозен смисъл, те искат да се проникнете от факта, че на вас ви е дадено - в случай че се възползвате от тези възмож­ ности - вече да бъдете съвършено свободни, въпреки че все още живеете в смъртната природа. И всичко това е една по­ следица от страхопочитанието към Бог. И ако по този начин си постигнал истинската цел на страхопочитанието към Бог,

ако се върнеш отново към това състояние, ако живееш по правилния начин и умреш щастлив, твоята душа със сигур-

ност ще знае накъде трябва да насочи своя полет . Това, сине мой, е единственият път към Истината, по който са вървели и нашите предшественици и по който, в хода на свето вн ата и стори я, вси чки без изклю­ чение са получавали доброто . В сички хора, без изклю чение, п ри теж ават възможности­ те да практикуват истинската набож ност. Резултатите от това старание, в случай че то се предприем е, са завинаги осигу­ рени: всички, които са вървели по този път, са получили до­ брото. Те са забравили всичкото зло и вече не могат да бъдат разделени от доброто. И всичко това може д а се осъществи в един човеш ки живот, във ваш ия живот. Това е Вечността, която може да се докаже във ваш ето време. Затова трябва да изхвърлите всички м истични фрази. Цялото мистично дърдорене и папагалско повтаряне на све­ щ ените писания не означават абсолютно нищо. Използвайте всяка секунда за прилагане на истинската набожност! И вие щ е разберете, че Вечността се доказва във ваш ето време. Защ о възкресението трябва да се доказва във времето? Защ о възкресението предшества небесното възнесение? За да може да ви се помогне да осъществите съвърш ено делото на служещата любов като един Тат, като един човек-свещеник, като един призван за цар-свещеник. „Обичай Бог над всичко и ближния като себе си.” Когато чрез страхопочитанието към Бог се издигнете в божествена­ та любов и притежавате огнената любов на живото душевно състояние, вие вече не можете да се откажете от вашата го­ товност за служене на човечеството. Тогава горещо ще же­ лаете да помогнете на другите да вървят по пътя, по който вие вече сте минали. По кой друг начин бихте могли да окажете по-лесно тази

помощ, ако н е к ато о с в о б о д е н а д у ш а , която о щ е п р и т е ж а в а природно р о д е н а т а л и ч н о с т ? Т о га в а щ е м о ж е т е д а се д в и ж и т е между п а д н а л и т е . Е т о к а к у п р а ж н я в а н е т о н а с т р а х о п о ч и т а ­ нието към Б о г е е д и н п ъ т, к о й то в и е за п о ч в а те п р а к т и ч е с к и с раждането н а Й о а н , к о й то с л е д т о в а ви д о в е ж д а д о р а ж д а н е т о на И исус и о т т о з и Х р и с т о в п р а з н и к - п о -н а т а т ъ к - д о у т р о т о на въ зк р есен и ето , и о т у т р о т о н а в ъ зк р е с е н и е т о - д о н е б е с ­ ното в ъ зн есен и е. Ние п о д ч е р т а в а м е о щ е в е д н ъ ж и зр и ч н о : с л е д в а н е т о н а Христос се н а м и р а н а п ъ л н о във в аш и те в ъ зм о ж н о ст и . А ко това не б еш е т а к а , Г н о с т и ч н а т а д у х о в н а ш к о л а щ е ш е д а п р е ­ стане да с ъ щ е с т в у в а о щ е д н е с , защ о то в с в е та и м а д о с т а т ъ ч н о религиозност и р е л и г и о зн и и н сти т у ц и и . В т о в а о т н о ш е н и е няма нищ о п о в еч е за д о б а в я н е . Н о п р и с ъ с тв и е то н а Г н о с и с а , неговата и зя в а и с и л а с е о б я с н я в а т о т ф ак та, ч е в и е м о ж е т е д а направите това. В и е н а и с т и н а сте в съ сто ян и е д а о с ъ щ е с т в и ­ те В ечността въ в в аш ето вр ем е. Т ова, което р е л и г и о з н и я т ч о ­ век с п ълно о б о ж а н и е и с т р а х о п о ч и т ан и е с ч и т а за в ъ зм о ж н о събитие и звън се б е си , ч о в е к ъ т н а и сти н ск о то с т р а х о п о ч и т а ­ ние може д а о с ъ щ е с т в и в ъ тр е в св о ето съ щ еств о . Т ази за д а ч а можете д а зап о ч н е те в ед н а га ек зи сте н ц и ал н о и д а се с л е е те с нея, ако ж е л а е т е д а сте ч о в е к с и сти н ск о с т р а х о п о ч и т а н и е към Бог, а н е са м о о б и к н о в е н р е л и ги о зен ч о век. Ц ърквата п р е д с т а в я н а п о к аз в б е зк р а й н и п о в то р е н и я п р е ­ живяванията н а Б о ж и я си н . В н ай -д о б р и я сл у ч ай р езу л тат ъ т е, че остават н ек о л ц и н а , к ои то н е м о гат п о веч е д а за б р а в я т Христовата д р а м а, д о к а то о тк ри ят, ч е Х р и с т о в и я т п ъ т е път, по който те т р я б в а с а м и д а вървят, и то в ст р ах о п о ч и т ан и е и чрез стр ах оп оч и тан и е к ъ м Бог. Който се р е ш и д а з а м е с т и с в о и т е р е л и ги о зн и възгледи чрез една п р ак т и к а н а ст р а х о п о ч и т а н и е къ м Бог, щ е бъде, според дум ите н а к л а с и ч е с к и т е Р о зе н к р о й ц ер и , м о м ен тал н о „запален от Б о ж и я д у х ” . Т о гава в ел и к и я т п р о ц ес на п реоб ра-

зу в ан е зап оч в а н е з а б а в н о . Т о з и п р о ц е с , в с ъ о т в е т с т в и е с из­ иск ван и ята, с е с ъ п р о в о ж д а о т у м и р а н е т о н а п р и р о д н о роде­ н от о д у ш е в н о с ъ щ е с т в о . Т ов а о з н а ч а в а е д н о у м и р а н е , което в од и към ж и в от. С л е д „ у м и р а н е т о в Г о с п о д И и с у с ” и д в а едно п р о б у ж д а н е , е д н о т о т а л н о н о в о р а ж д а н е о т С в е т и я Д у х и чрез С вети я Д у х . В и е щ е р а зб е р е т е , както с е н а д я в а м е , к о л к о в а ж н о б е д а ви о б я с н и м всичко то в а с п о м о щ т а н а П р а г н о с и с а . Н и е в и пре­ д а в а м е т а зи в ел и к д ен ск а в ест, з а д а м о ж е т е , т ъ й к а т о вр ем ето за то в а е у зр я л о и Г н о с т и ч н о т о ц а р с т в о в и о ч а к в а , д а извъ­ рш ите необходи м ата пром яна в ж и зн ен о т о с и съ сто я н и е о б р ъ щ а н ет о от р е л и г и о зн о с т към с т р а х о п о ч и т а н и е к ъ м Бога, о б р ъ щ а н ет о о т о б и к н о в е н о у ч е н и ч е с т в о к ъ м е д н о н а и ст и н а съ щ е с т в е н о , и зп о в я д в а щ о у ч е н и ч е с т в о . А к о н а в л езет е в т а зи практик а, в и е щ е в ъ р в и т е , к а к то каз­ ва Х е р м е с , п о въ зв и ш ен и я и п р о п р а в е н п ъ т, п о п ъ т я н а д ъ л б о ­ кия м и р , п о пътя о т В и т л е е м към Г ол гота.

XI Пътят от Витлеем до Голгота Както у с т а н о в и х м е , п ъ тят н а д ъ л б о к и я м и р , пътят от Витлеем д о Г о л го т а , е о т в о р е н за всички. Д у м и т е н а И и с у с „С ледвайте м е ” с ъ с с и г у р н о с т н е са н еи зп ъ л н и м о и зи ск ван е. Затова Х е р м е с Т р и с м е г и с т казва: Възвиш ен и изчистен от

препятствия е т ози път, и д оп ъ л в а р еали сти чн о: въпреки че е м ъчит елен и т руден за душ ата, докат о тя пребивава още в т ялот о. Н ек а с е г а д а с е зан и м аем п о -п о д р о б н о с т ези трудности.

П онеж е тя т рябва първо д а се бори против себе си, д а осъщ естви едн а голям а р а зд я л а и да ост ави на еднат а част победат а н ад сам ат а себ е си. Защ от о м еж ду еднат а част и другит е д ве част и възниква конфликт: първат а част се опитва д а избяга, докат о другит е две дърпат душ ат а на­ долу. П оследи ц ат а е борба и голямо изпитание на силите м еж ду т ази едн а част, която иска да избяга, и другит е две, които се м ъчат д а дръпнат душ ат а надолу. Но не е все едно дали еднат а част побеж дава, или двет е други части. Защ от о еднат а част се стреми с всички усилия към доброт о, докат о другит е две ж ивеят в областите на греховността. П ърват а част копнее за свободат а; другит е две обичат робст вот о. К огат о двет е части биват победе­ ни, те ост ават зат ворени в самите себе си, бездейни и са­ мотни, изост авени от това, което т огава властва. Но ако

едната част бъде победена, другите две я отвеждат в плен отнемат и всичко и тя бива наказана чрез живота, който води тук. Виж, сине мой, това е Водачът по пътя, който води към свободата: трябва да се отречеш от тялото, преди то да умре, и да превъзмогнеш живота, който е влязъл в борба. И когато наистина извоюваш тази победа, да се завърнеш към висините. В ие мож е би щ е разберете, че този текст говори за дей­ ствителното възкресение на душ ата, за освобождаването на душ ата от хватката н а природното раж дане. Това е една труд­ н а задача, чрез която обаче победата става ощ е по-красива. В ътреш ната борба, която всеки кандидат трябва да води, се описва в Евангелието като залавянето на Господ Иисус, като разп и та пред П илат П онтийски и И род и пред Синедриона, като униж ение по Неговия кръстен път, като умирането М у и накрая като грандиозна победа на третия ден - празни­ ка в утрото на възкресението. Ц елият евангелски разказ за страданието и възкресението на Иисус щ е намерите отново, до най-малките подробности, в цитираната част на петата книга на Хермес. Драмата, епосът на Иисус, описва напълно раж дането на душ ата и нейния ход през материята, нейното освобождаване от материята и възхода й в света на живото душ евно състояние, откъдето тя се връщ а обратно, за да по­ могне в служба на човечеството на останалите пленени. Ако вие сте ученик на М ладия гносис, вие знаете, че душа­ та принадлежи към Тройния съюз на Светлината, към Трой­ ния съюз на истинското същество: Дух, Душ а и Тяло. Всеки от тези три аспекта на съществото има собствена функция, за да може взаимната работа между трите да бъде съвърше­ на и хармонична. При това Душата се явява като посредник между Духа и тялото. Тя е насочена позитивно към Духа, не-

гативно към тялото. И така, силата на Д уха протича в тялото през този посредник, през Душ ата. Нека да разгледам е сега какво се случва на един ученик на Младия гносис, който е реш и л да тръгне по пътя на страхо­ почитанието към Бог. П оследицата от вървенето по този път е едно ново душ евно раж дане. Ние разбираме под това една радиация от светлинна сила с висока чистота, една радиация от светлинна сила, която не е от този свят и която прониква в природно роденото същ ество през сърдечното светилищ е, избирайки го за свое жилищ е. Това е раждането на новата душа. Когато това стане, започва да се развива една увелича­ ваща се вътреш на борба, едно нарастващо напрежение. Често много ученици ни казват, че живеят в такова напре­ жение и не могат да се освободят от него. Това е естествено. Когато радиацията на живото душ евно състояние проникне в сърдечното светилищ е, тя се забива във вашето същ ество като меч и предизвиква едно постоянно нарастващо напре­ жение, което в един определен момент не може да се издържа повече и предизвиква огромна криза. В крайна сметка тази криза трябва да доведе до освобождаването на новото душ ев­ но състояние при възкресението. Когато новата душ а се роди, тялото попада под влиянието на една нова светлинна сила. Но в това тяло действат същ ев­ ременно ощ е много други природни сили, които коренната система на змийския огън всмуква от обгръщащото ни диа­ лектично поле. Когато новата светлинна сила остане в тялото и се изяви като един нов, посреднически принцип, тя веднага бива отново пленена. Тогава новата светлина бива обкръжена от природните сили, от войниците на цар Ирод, от бандите на висшия свещ енослуж ител на вашето природно състояние - наемните войници на Пилат Понтийски. Новият душ евен принцип не може и не желае да се осво­ боди от тях, дори и ако това беше възможно. Така той се

оставя в добров ол ен плен във вашата систем а, защото има за задача д а с е п о д н есе доб р ов ол н о в дар на това тяло. Този нов душ евен принцип трябва да бъ де п осредн ик, за да

спаси

цялото същ ество и да го д о в ед е д о трансф игурация. Затова Господ И исус трябва с най-голямо спокойствие д а се предаде доброволн о в плен. В това с е крие спасителният факт на едн а възможна транс­ фигурация. Никой друг не м ож е да извърш и това за вас. Един велик човек, който е живял м ож е би преди д в е хиляди годи­ ни, не м ож е да направи нищ о за вас; той м ож е в най-добрия случай д а бъ де прим ер за вас, защ ото вие сам ият трябва да тръгнете по този път. Затова дум ите от устата на Господ Ии­ су с прозвучават към нас: „Следвайте м е.” С ега навярно м ож ете да си представите колко много има д а се бори новият душ евен елем ент в началото, преди д а извърш и голямото отделяне и да изговори позитивното „consum m atum est” - „свърши с е .” Защ ото истинното, чи­ стото, неопетнен ото трябва съзнателно и добр ов ол н о да се свърж е с нечистото, греховното, диалектично-природното. То трябва в съвърш ена лю бов да се остави да го пленят. Трябва д а се остави да го заплюват, да го бичуват и тъпчат, защ ото то не м ож е и не иска да избегне всичко това. В началото на този твърде бол езн ен п р оц ес новото душ ев­ но съ щ ество в човека м ож е ум олително д а попита: „Н е може ли тази горчива чаша д а м е отмине? Н е е ли възм ож но това да стане по друг начин?” Н о горчивата чаша трябва д а с е изпие д о последната капка, за да се постигне едната цел, за да се стигне д о нуж ното качество. Н овият душ ев ен елем ент е двуполю сен. Е диният полю с се насочва към Родината, към Д уха, към Бащата, към прибли­ жаващ ия се П имандър. Вторият полю с трябва да се обърне към природно родената личност, за да накара новата сила на

спасението - б езсм ъ р тн ото, д а се влее в смъртното. О т това още от първия м о м ен т въ зн и ква вътреш на борба, тъй като вие празнувате и сти н ското си ученичество. Ние тряб ваш е д а ч акам е много години, преди да можем да говорим за те зи н ещ а. С ега в развитието на М ладия гно­ ене е дош ъл м ом ентът, когато истинските ученици могат да разберат това и м о гат д а бъдат признати за достатъчно силни вътрешно, за д а м огат д а го овладеят и понесат. П редставете си сега следното: Тук две напълно различ­ ни ж изнени състоян и я се свързват едно с друго. В Гносиса се предприем а свързван ето на небесното с диалектичното според п ри м ера н а всички велики посветени, които казваха: „Следвайте м е.” А ко сега вие свърж ете тези две различни жизнени състояния във ваш ата собствена система, това ще причини много си лн а болка. Единият полюс на новия душ е­ вен елем ент се стрем и към Д уха, към Пимандър. В торият п о­ люс е длъж ен д а се срещ не с природата на смъртта. Докато новият душ евен елемент, от една страна, се стреми с всички сили към доброто, от друга страна обаче, трябва да страда от конфликта с двете основни природни сили - инстинкта и на­ гона. Това е една огром на болка! О т една страна, с всеки удар на сърцето се р аж да интензивен копнеж към освобождаване, а от друга страна, е неизбеж но докосването до силите на п о­ рочността и робството. Така се и зди га кръстът. Вертикалното и хоризонтално­ то са свързани едно с друго, твърдо забити в зем ята - това е земното; небесното е това, което се навеж да към зем ята и трябва д а извърви кръстния си път по нея. В ърхът на кръста се отправя към небесното, а в сърцето му Розата на душ ата се разпъва на кръст. Усещате ли неизбеж ната болка на този процес? В това доброволно отдаване вертикалното непрекъснато бива измъ­ чвано и бичувано; Д ухът не издърж а това, той не може да

го понесе. И когато хоризонтално действащ ата душевна сила се изтегли за известно време към вертикалното, това е едно невъзможно състояние. Тогава следва парещ ата болка на из* гарянето. Хоризонталното не м ож е да изостави своето при­ родно същ ество, а вертикалното не м ож е да съществува в природата на смъртта, въпреки че го прави доброволно. Този процес, този кръстен път, както го обобщ ава херметичната философия, е водачът към свободата:

Трябва да се отречеш от тялото, преди то да умре, и да превъзмогнеш живота, който е влязъл в борба. И когато наистина извоюваш тази победа, трябва да се завърнеш към висините. Този водач е кръстът - кръстът с кървавочервената Роза, кръстът на доброволната саможертва, кръстът на пречиства­ нето. Закована за този кръст, младата душ а трябва да се бори и да изпълни своята задача. Затова не бива да се учудвате, ако в живота си трябва да се борите ощ е толкова много със самия себ е си по пътя на страхопочитанието към Бога. Защото тук става дум а за една наложителна срещ а м еж ду две противополож ности, които са съвършено непримирими и при срещ ата си причиняват голям вътрешен пожар: пожара на кръста. Този огън н е м ож е да се избегне, той трябва да бушува. Н овото душ евн о състояние трябва първо да победи смъртния живот. Тук Х ер м ес казва, че сега ти трябва добр е да разбереш това и да го извоюваш с твоето вътрешно същ ество. Същ ествуват например хора, които посрещ ат жизнената борба, която Пътят изисква, със своя А з, с А за на себеунищ ож ението, и които придават на тази вътрешна бор ба един много личен характер. Тези хора излизат от напълно погреш ­ ната предпоставка, че трябва да изтърпят тези неприятности,

мъчения и бо л ки , защ о то п ри теж ават все ощ е един Аз, за­ щото н и сш ата и м п р и р о д а и м пречи по най-различни начини, защото са то л ко ва л о ш и и греховни. Но това н ям а нищ о общ о с по-горе обясненото. В и ж те си туац ията ясно пред себе си: От ед н а стр ан а, ви е като уч ен и к сте отворили сърдечното си светилищ е за ед н а н ова си ла - силата на ш естата косм ична област, си л ата н а ж и во то душ евно състояние. Тази сила п ро­ никва във вас, във ваш ата кръв, в нервния ви флуид и в свети­ лищ ето н а главата; тя и зп ъ л ва цялото ви същ ество и довеж да душ ата до р аж д ан е. Н о същ ествува и ощ е една друга сила, която се засм у к в а от коренната систем а на змийския огън, и тази си ла съ щ о н ам и р а своя път във ваш ата система. Тези две напълно ч у ж д и едн а н а друга сили причиняват сега изгаря­ щ ия огън. Т ака ваш ата д уш а страда от болки, но Егото същ о страда. И сега вие не трябва да смятате, че Егото или душ а­ та са п ри чин ата. Н е, това е срещ ата на тези напълно чуж ди една н а д р у га сили, н а тези две съвсем различни по своето естество н ап реж ен и я, н а тези две различни електромагнитни сили във ваш ето същ ество. К акво тр я б ва д а правите сега? Д а живеете ендура! Н е се н ам есвайте с Егото в този процес! Ако изпитвате болка и напреж ение, не ги отреагирвайте върху други, а изпитайте тази болка като необходим пречистващ процес на свещ ения Розенкройц. К огато изпитвате и изживявате тази болка до най-голем и дълбочини, гностичната светлинна сила във вас е н ай -и н тензи вн а и най-динамична. К акто казахм е, им а хора, които считат причинената от Пътя ж и зн ен а борба за една борба от много личен характер. Те се вкопчват здраво в нея със своето E ro и хвърлят всичките си усилия до пълно самоунищ ож оение. Н о точно Егото тряб­ ва д а стои сега съвсем настрана. Егото не бива да се появява никъде, то трябва д а утихне. О ставете тази борба, този пожар на пречистването, д а бушува.

С помнете си за др евн и те м о н аш еск и н ави ц и на себекастриране и себеосакатяван е в б о р б ата ср е щ у плътта. Но бор­ бата на кръстния п ът не е бо р б а ср е щ у п лътта. Това е една борба меж ду ш естата и седм ата косм и ч н а област, която на­ м ира отраж ение и във вас. А ко човек се оп ъ л ч и н а тези неща с Егото и се опита с него д а се бори п роти в с тях, победата му върху тях е абсолю тно невъзмож на. С ебеум ъртвяване по този начин е винаги самоубийство. Н икой човек не може да по­ несе това. Затова ние ощ е веднъж изрично ви казваме: Вие не бива да се борите като безумец срещ у себе си. Защ ото тъкмо тогава вие извиквате много сили, които п остоянно се занима­ ват с вас. С това вие с ваш ето E ro се п оставяте в служба на една от тези две страни и последицата от това е бърз разход на сили, докато настъпи смъртта. Какво трябва да правите тогава? Д а се упраж нявате в ис­ тинска набожност, докато постигнете страхопочитание към Бога! В тази посока трябва да се премести центърът на те­ ж естта във вашия живот. За Егото, за природно родения Аз, това е ендура. Отдръпнете се от вътреш ния конфликт на две­ те природи, не взимайте страна в него и оставете новата душа за извърш и своята доброволна работа, своята жертва. Това имаха предвид посветените мистици, когато казваха: „Оста­ вете Иисус Христос да извърши своята работа във вас.” Но също така не бива да се отдръпвате принудително, ся­ каш в един ъгъл на вашето същество, за д а дебнете оттам с вашия Аз нещата, които трябва да се случат. Не, вие трябва да желаете ендура от цялото си сърце още сега. Към това трябва да е насочено вашето най-дълбоко желание, в пълна самоза­ брава и служеща любов. Ако постъпвате така, новият душ е­ вен елемент ще се роди във вас и вашият кръстен път, вашият розенкройцерски път, ще започне: това е среща на двете не­ примирими страни. И така, душата не търси борба, защото е

само лю бов. И н е в а ш и я т А з и с к а д а води би тка, защ ото той желае сам о е н д у р а . Т о г а в а с е о с ъ щ е с т в я в а н еи зб еж н ата ср е­ ща м еж ду д в е т е н е п р и м и р и м и ел ек т р о м агн и тн и сили. Ч рез тази срещ а въ в в а ш и я ж и в о т в ъ зн и к в а ед и н вихър, ед н а бол­ ка, една б о р б а н а то в а , к о ето се стр ем и н агоре, н а това, което трябва д а и з п и т а и п о н е с е сво я ж ер твен ход. Колко д ъ л го щ е п р о д ъ л ж и то зи п ож ар, та зи б орб а, тази болка - т о в а н и к о й н е зн ае. К олко дъ л го щ е се п оказват тези последици н а к р ъ с т н и я п ъ т във ваш и я ж ивот, никой н е знае. Това не м о ж е д а се п о с т и гн е с принуда. Това е един п роц ес, на който в и е т р я б в а д а се п одлож и те д об ровол н о и с радост. П роцесът т р а е и го р и в п ъ л н о съ ответстви е с ви д а н а ваш и я м и крокосм ос, н а в аш ето съ щ ество, н а п ри съ стващ ата в тях карма и н а д е й с т в а щ и т е въ тр е р ад и ац и и н а м илост. Н о в един момент, когато аб со л ю тн о н и щ о не очаквате, м ож е би въ тре в огъня н а ед н о н ещ асти е , и зведн ъ ж щ е се покаж е, че см ъ р тн о ­ то е п о б ед ен о и „кон сум атум ест” с п раво м ож е д а бъде п р о ­ изнесено. Затова, и зж и в е й те ваш и я кр ъ стен п ъ т в съ въ рш ен а о б е­ ктивност и н е се н ам е св ай т е с ваш ия Аз. Тогава ч асъ т н а освоб ож д ен и ето съ с си гу р н о ст щ е настъпи. В аш ата д у ш а щ е се и зви си и щ е о тп р азн у в а утрото н а възкресен и ето. Това е първият н о в д е н , п р о б у ж д ан ето в Златната глава, началото на новото у т р о - н а у тр о то н а В ечн остта.

XII

Двойствеността на човека И так а, сл ед като о п р ед ел и х т е п ъ тя си , в и е току-щ о от­ п р азн увах те, като в ед н о п р е д в к у с в а н е , у т р о т о н а вашето въ зкр есен и е, и п ри то в а и м ах те п р аво то д а и зп и т а т е помощта и водачеството н а х ер м ети ч н ата ф и л о с о ф и я . В и е видяхте и и зп и тахте, че ц ялата Х р и сто ва д р а м а т р я б в а д а се разглежда като отн асящ а се до сам и я вас. В и е с а м и я т т р я б в а д а вървите по П ътя. Ч р ез и сти н ска р ел и ги о зн о ст и с тр ах о п о ч и тан и е към Б о га едно д и алекти чн о човеш ко съ щ ест в о м о ж е ч р ез трансф и гурац и я д а са слее с Д руги я в нас. Р е л и ги о зн о с т т а и стра­ хопочитанието към Бога, въ зн и кн алата от тя х в и сш а мъдрост и болката н а пречистването са водачите по П ътя. С лед като устан ови хм е всичко това въз о с н о в а н а Петата кн и га на Х ерм ес Трисмегист, в тек ста се о тк р о ява еди н обрат, който започва с петн адесети стих. Х ерм ес п р ед л а га н а Тат да се върнат към изходната точка, за д а се о светл ят като обобщ е­ ние по-подробно някои аспекти н а у н и в ер са л н а та дей стви ­ телност. В ие щ е разберете, казва Х ерм ес, какво ви казва този текст, ако си спомните това, което сте чули. Така, обобщ авайки казаното, ние задавам е въп роса: По какво се отличава всяка природно рел и ги о зн а и л и окултна насока от тази н а Гносиса и неговата ш кола? О тговорът гла­ си: П риродно религиозният човек изхож да от и деята, че след своята см ърт той щ е попадне в небесните селени я и щ е същ е­ ствува там вечно и постоянно, а окултно ори ен ти ран и ят чо-

век е на м нение, ч е д и ал ек ти ч н о то м у същ ество може да бъде основата на едно б езк р ай н о разви ти е. Това е една извънред­ но важна точка, с която ви н аги тр яб ва д а се съобразяваме, и върху която П р агн о си с ъ т от векове насочва наш ето вним а­ ние. Затова в сти х 17-ти се казва:

Всяко тяло е подложено на промяна, но не всички тела са разтворими. Това означава: Н е вси чки тела са в състояние д а се и з­ дигнат до еди н п о -ви сш порядък. С амо някои тела им ат тази възможност.

Не всяко създание е смъртно; не всяко създание е безсмъ­ ртно. Разтворимото е преходно; постоянно непроменливо­ то е вечно. Това, което постоянно се ражда, винаги умира отново; но това, което е станало веднъж завинаги, никога няма да бъде унищожено и никога няма да се промени. К акво и ск а д а ви каж е херметичното учение с това? М еж ­ ду другото, и това, че всяка изява н а форма в косм оса ви н а­ ги е п одлож ен а н а пром яна. Н о вие винаги трябва д а имате предвид, че и м а д ва ви д а пром яна и два вида развитие. И м а същ ества в и зява н а ф орм а, които действително постоянно се разви ват и усъ въ р ш ен стват в еволю ционния см исъл на д у ­ мата, които п р одъ л ж ават д а вървят от сила към сила и от ве­ ликолепие к ъ м великолепие. Н о им а същ о и същ ества, които с цялото си съ щ ество са подлож ени на тотална преходност. Затова тр я б в а д а п р и ем ете закона, че не всяко същ ество е смъртно и същ о, че не всяко същ ество е безсмъртно. Всяко същ ество тр я б в а и м ож е д а и зби ра м еж ду ж ивота и смъртта. Във ваш ето сегаш н о ж и зн ен о състояние вие имате все ощ е възм ож ност за так ъ в и збор в този момент. В ие мож ете д а из­

бирате м еж ду ж и во та - д ей ств и тел н и я ж и вот във висшия смисъл на дум ата, и см ъртта. Но животът, и сти н ск и ят ж ивот, не ви е отреден. Има състояния на развитие, в които и сти н ск и ят ж ивот е толкова напреднал, че см ъртта вече не м ож е д а го засегне. Но също и обратното е налице: п отъването в см ъ ртта м ож е д а е толкова напреднало, че ж и вотът вече не мож е д а се достигне. Млади­ ят гносис винаги е напом нял това на своите ученици и посто­ янно им е казвал, че тоталното опразване на микрокосмосите на онези, които попадат в отвъдната област, е факт. П рагносисът потвърж дава това с малко думи. В своето биологично състояние диалектичният човек може да бъде покосен от см ъртта във всеки един момент, за десетки от се­ кундата. Във всеки един момент смъртното и грохнало тяло мож е да бъде разруш ено: Това, което винаги и отново се

ражда, също така винаги умира. Н а този тип се противопоставя един съвърш ено различен човеш ки тип - непреходният, или небесен човеш ки тип. Не­ преходният човеш ки тип е непроменлив и вечен. Но това, което е станало веднъж завинаги, във висш ия смисъл на ду­ мата, вече никога няма да бъде унищожено и никога няма да

се промени. Тук със съвсем ясни думи се казва колко необходимо е следването на Х ристос, което означава да взем ем кръста с розите на рамената си и да вървим по Пътя, т.е., чрез трансфигурация да превърнем човеш кия тип на см ъртта в човешки тип на Ж ивота. Тази идея, която се провъзгласява от Гносиса през всички времена, е в известен смисъл твърде объркващ а и слисваща, например поради факта, че няколко милиарда същ ества дей­ ствително пропадат надолу в един смъртен човеш ки тип и остават да същ ествуват в него. От друга страна, тази идея е много мощ на, възвишена и необорима, ако вземете пред­

вид основите н а всел ен ск ата изява, а именно: Бог, К осмос и човек. В селената, К осм осът, е ф орм ата на изява на Бог, за да може създанието н а Б о г д а стан е чрез тази изява като Бог. На божието съ здан и е се д ава заповедта: „С танете съвърш ени, както е съвърш ен н аш и ят Н ебесен бащ а.” За да може д а се и зп ълн и този прекрасен, бож ествен зов, човекът е п олучи л една двой н а душ а. Ч астта, която възприе­ ма чрез сети вн и те органи, е смъртна, но частта, която съот­ ветства на разум а, е безсм ъртна. Д уш ата на сетивните органи е естествено реаги ращ ата част, истинската природна душ а, която наприм ер реаги р а на горещ ина и студ, светлина и тъмнина, на всички нещ а, закони и ситуации, които се появя­ ват в природата. Когато е студено, тя се гриж и да се обле­ чете с топли дрехи. Ако е топло, тя се гриж и за обратното. Природната ду ш а н а човека е истинската душ а на Еоните. Тя следва спонтанно всяка промяна в природата и от природата. Тя върви по всички пътищ а на природата, тя е послуш на на природата, за д а мож е да извлече от нея най-добрата печалба за своето състояние, за да помогне на същ еството, в което тя живее като посредница, да върви през К осм оса към Бог и да осигури отправянето му към тази цел - към Бог. За осъщ ествяването на тази цел същ ествува втората душ а - тази, която съответства на разума. Тази разумна душ а е притеж ателката на м ъдростта, тя е обхваната от Бог, от Духа, свързана е с Д уха. Еонната, или природна душ а, трябва да върви през В селената под ръководството на разумната, на духовната душ а. С п особността на еонната душ а да реагира спонтанно тр яб ва д а се управлява интелигентно от Д уховна­ та душа. Бог е вечен, неизменен. Космосът, напротив, разгледан според своя вид и задача, се намира в непрекъснато движ е­ ние и промяна. Д уховната душ а, живеещ а от Бог, е неизменна и безсмъртна; природната душ а, същ о като природата, е из-

менчива и смъртна, тя сам ата п о сто я н н о с е разлага,

сама се

напасва и променя. Затова, когато говорим за два човеш ки типа - и към това херметичната ф илософ ия ж елае д а насочи вниманието - то­ гава е съвсем ясно, че човеш кият тип, п одл ож ен на промяна и смърт, притежава сам о природната душ а, от която изцяло жи­ вее, и че Духовната душ а е станала латентна в него. Така от съществуването на този тип човек е отнет разумът. То показва във всяко отнош ение знака на неразум ното, на променливото, на смъртното. Този човешки тип притежава сам о едно при­ родно битие и вече по никакъв начин не м ож е да осъществи Бог в себе си. Но Библията учи, че човекът съществува за прослава на Бог. Затова Планинската проповед ни напомня в Евангелието на Матей, гл. 5-та, ст. 16: „С ъщ о так а нека свети ваш ата светл и н а п р ед хората, за да виж дат добрите ви дела и д а п р о сл авят ваш и я О тец , който е на небесата.” П ървоначалният текст гласеш е чисто херм етично: „да осъ­ щ ествяват” (вместо „да прославят”). П реводачите н а Библията не разбраха това. В съответствие със своята религиозна на­ гласа те можеха само да разберат, че някой прославя Бог, т. е., че показва благодарност, но не можеха д а разберат, че някой може да осъщ естви Бог. Затова те написаха „прославят.” Как църквите разбират това прославяне, вие знаете добре. К акво трябва да прави сега п одчиненото н а природата, а с това - и на см ъртта, създание? Това е съ всем ясно. Л а­ тентната Д уховна душ а, разум ната душ а, тр яб ва д а се про­ буди отново за живот, за активност. Тази д у ш а не м ож еш е да умре, тъй като е безсмъртна, но тя стан а н ап ълн о бездейна, защ ото телесният Аз ж елаеш е да следва сам о природната душ а, чрез което дегенерира екзистенциално и по този на­ чин се сам оосъди на неизмерими страдания.

Но във всяко н ещ асти е ви н аги им а и щ астие. Това, кое­ то страда, събира опит. О п и тъ т често е плод на нетърпимо страдание. С траданието, което вие толкова добре познавате от собствен опит, е безп огреш ен признак за фундаментално­ то първоначално безсм ъртие. Чисто аним алистичното, животинското създание, същ о изпитва болка, но не познава страданието. Болката винаги е телесен опит. Затова болката влияе на вътреш ното състоя­ ние само врем енно. Някой, който изпитва болки, се променя изведнъж. Грубиянинът може чрез болки да се превърне за известно време в послуш но същ ество. Чрез болест, свързана с болки, един гневлив, избухлив човек се превръщ а в тих и п ослуш ен . Но страданието винаги е присъщ о на душ ата. С традание­ то е ж албата на душ ата. Естествено, не е изключено някой човек, който изпитва болка, същ евременно и да страда. Но ако някой е имал само болки, той се връщ а отново към стара­ та природа, когато болката отмине. Той не може да се отрече от своята природа. Докато една опитност, породена от стра­ дание, се врязва дълбоко в съзнанието, а в много случаи може да подейства пречистващ о. Затова страданието в днеш ното жизнено състояние на човека безсъмнено е единственият, абсолютен метод д а се принуди природната душ а да отпра­ ви зов към своята сестра - Духовната душ а, да я събуди от гроба на живия мъртвец и според намерението на Спасител­ ния план да й предаде управлението на живота, за да може първоначалното безсмъртно същ ество да се докаже отново чрез факта на трансфигурацията. Ако вие събудите Духовната си душ а и предадете управле­ нието на ж ивота си в нейни ръце, вече няма да е необходимо да се питате, изпълнени със съмнение, дали съществуването ви е подложено на смъртта. Защото тогава ще притежавате единия действителен живот. Тогава истинската набожност и

страхопочитание към Б ога щ е възвърнат Д уховната душа отново към ж ивот и чрез пречистване щ е я въведат в Тройния съюз на вселенската изява: Бог, К осм ос и И стински човек. Ние се молим за вас и се надявам е, че скоро щ е влезете в този съюз. „Блажени бедните духом, защ ото тяхно е Царството Н ебесно.” Тогава за първи път намира истинско спокойствие чо­ векът, когото разумната душ а, Д уховната душ а, е пробудила напълно за нов живот. Това изречение мож ете да приемете като херметична аксиома. П етата херметична книга, стих 30, казва в тази връзка следното:

Духът е в Бога; Разумът е в човека; Разумът е в Духа; Духът е невъзприемчив за страдания. Духовната душа, както установихме, е Пимандър, сами­ ят Дух. Духът, Духовната душа, е в Бог. Разумът, разумната душ а е в човека; разумната душ а е в Духовната душ а. С други думи: Разумната душ а в човека е същ евременно свързана с Духа, с Пимандър, който също е в този човек. Но Пимандър се намира над всички страдания. Следователно, ако вие, вървейки по Пътя, сте намерили, пробудили и освободили вашия Пимандър, тогава вие, заедно с него, се намирате над всички страдания. Проверете сега в самия себе си дали познавате страдание­ то и болката във вашия живот все още така добре, в смисъла на току-що обясненото. Необходим ли ви е още опитът на болката и на страданието, което е последица от този опит? Дано това да е така! Защото по никакъв друг начин не бихте могли да научите скрития в това урок. Естествено, би било глупаво и безсърдечно, ако пожелаем на някого болки и страдания. Но ако сте разбрали херметич-

ната мъдрост по то зи начин, вие винаги щ е бъдете вътреш но благодарен за безц ен н и те уроц и , които те ви дават. Тогава ва­ шата благодарност щ е п рои зл и за от факта, че латентната Д у­ ховна душ а, гласът н а п отъ н али я в пустинния пясък Сфинкс, още може да говори и д а д ей ства във вас, което означава, че още живее в най-дълбокото ви същ ество. Ето защ о винаги трябва да вним авате в това дали ваш ите опитности означа­ ват страдание или болка. В ие знаете, че болката е една чисто животинска реакци я, и следователно - спонтанна, неразумна; страданието обаче е р еакци ята на завързаната разумна душ а. Как мож ете да разберете дали изпитвате болка, или стра­ дание? В ие м ож ете по всяко време да установите това по последиците. Болката несъмнено предизвиква съпротива, непокорство, гняв, омраза, желание за отмъщ ение. Р еакц и я­ та от болката е стиснатият юмрук. Болката винаги събужда концентрирания себеутвърдаващ инстинкт на човеш кото Ero. Страданието, обратно на нея, събужда копнеж към освобож ­ даващия живот. С траданието е свързано винаги с лю бов, но преди всичко и със състрадание. Чрез страданието човек се учи да изговаря прекрасните думи: „Отче, прости им, защ ото те не знаят какво правят.” Чрез страданието възниква съзнанието за прош ка в ч о­ вешкото сърце и в човека широко се отваря небесната розо­ ва градина, където разумната душ а избира своето жилищ е и може да виж да Пимандър. Това страдание и тази утеха ви желаем от все сърце. В края на краищ ата страданието може много добре да съвпадне с телесна болка. Тогава телесната болка може да се окаже извънредно полезна за съответния човек. Но не оста­ вайте тогава при болката, а се приближете към ваш ите телес­ ни трудности винаги от страната на душ ата, от страната на страданието. Тогава четвъртият аспект на Духовната школа може да бъде и да направи много за вас. Ако така бъдете из-

дигнат в Д у х а , вие щ е п р е в ъ зм о г н е т е в е д и н о п р е д е л е н мо­ м ент всички бол ки и щ е с е и з д и г н е т е н а д в с и ч к и страдания. Ако сега ст е р азбр ал и вси ч к о о б я с н е н о д о с е г а въз основа на П етата хер м ети ч н а книга, ако т о ви е д о к о с н а л о п о пра­ вилния начин, тогава ви е зн а ет е в ъ т р еш н о з а б о ж ест в ен о т о бл аж ен ство, за истинската н а б о ж н о с т и с т р а х о п о ч и т а н и е към Б ога и притеж авате истинската л ю б о в към Е д н а т а мъдрост. Тогава чр ез разпространяващ ата б л а го сл о в и я с и л а н и е мо­ ж ем д а с е задълбочи м по-нататък в х ер м ет и ч н а т а м ъ д р о с т и в Ш естата книга на Х ер м ес Т рисм егист.

XIII Шеста книга Общ диалог между Хермес и Асклепий

1. Х ермес : А ск ле п и й , н е е л и всичко, коет о се движ и, п р и ­

ведено в д ви ж ен и е въ т р е в нещ о и чрез н е щ о ? А склепий : Това е съвсем сигурно. 2. Х ермес : И не е л и необходим о това, в коет о нещ о вът ре се движ и, да е п о -го лям о от онова, коет о бива движ ено? А склепий : Б е з съм нение. 3. Х ермес : Н е е л и т ова, коет о предизвиква движ ениет о, по-силно от онова, коет о бива движ ено? А склепий : Това е близко до ум а. 4. Х ермес : И н е т р яб ва л и видът на онова, в коет о се извъ­ р ш ва д ви ж ен и ет о по необходим ост , да е прот ивополо­ ж ен на ви д а н а т ова, коет о бива движ ено? А склепий : Е ст ест вено. 5. Х ермес : Този У ниверсум по-голям ли е от всяко друго т яло? А склепий : Д а , със сигурност .

6. Х ермес : И не е л и сам ият т о й и зц яло изпълнен от множе­ ст во други голем и т ела, или п о -д о б р е казано: от всевъ­ зм ож ни т ела? А склепий : Това е т ака. 7. Х ермес : Значи У ниверсум ът е едно т яло: А склепий: Съвсем сигурно. 8. И той е едно т яло, което бива двиоюено? А склепий: Раз­

бира се. 9. Х ермес: Тогава колко голямо и от какъв вид трябва да е

пространството, в което Универсумът бива движен? То не би ли трябвало да е много по-голямо от Универсума, за да мож е да гарантира това непрестанно движение, без Универсумът да бъде притиснат и да се попречи на него­ вото движ ение? А склепий: Това пространство действи­ телно трябва да е необикновено голямо, Трисмегист. 10. Х ермес: И от какъв вид е? От противополож ен вид ли

е, А склепий? А противополож ното на вида на тялото е безплътното. А склепий: Без съмнение. 11. Х ермес: Тогава пространството е безплътно. Но това

безплътно или е от божествен вид, или е Бог. (под боже­ ствен вид тук имам предвид не сътвореното, а несътвореното). Ако безплътното е от бож ествен вид, тогава то е от вида на централното същество на Творението, а ако е Бог, тогава е едно с централното същество. Впро­ чем, това мож е да се разбере чрез мисленет о така: 12. Бог е за нас най-висшето, към което мисленет о мож е да

се отправи; за нас, но не и за самия Бог. Защото за този, който мисли, предметът на разглеж дане става достъ-

пен чрез свет ли н ат а на прозрениет о. Следоват елно сам по себе си Б о г не е предм ет на наблю дение, и понеж е са­ мият Той не се р а зл и ч а ва от същ ест вот о на наблюдение, Той съзерцава С ебе си. За нас обаче Б ог е нещ о дост а поразлично. Зат о ва Той е предм ет на наш ет о мислене. 13. Ако р азм иш лявам е сега върху универсалнот о прост ран­ ство, ние не м и сли м за него като за пространство, а като за Бог; и ако в наш ет о м ислене прост ранст вот о се явява кат о Бог, т огава то вече не е прост ранст во в обикновения см исъл на думата, а дейст ващ ат а сила на Бог, която обхващ а всичко. 14. Всичко, което бива движ ено, не се движ и в нещо, което също бива движ ено, а в нещо, което е неподвиж но; и самата движ ещ а сила е също неподвиж на, тъй като не мож е да взема участ ие в движ ението, което самат а т я предизвиква. 15. А склепий: Н о, Трисмегист, по какъв начин нещ ат а тук,

на земята, се движ ат заедно с тези, които предизвик­ ват т яхнот о движ ение? Защото ти каза, че греховнит е сфери се задвиж ват от сферата на безгреховните. 16. Х ермес: Това, Асклепий, не е успоредно, а противополож ­

но движ ение. Защ от о тези сфери не се движ ат в същ а­ т а посока, а в обратна. Тази противополож ност създа­ ва на движ ениет о една стабилна точка на равновесие, защ от о реакцият а на противополож ните движ ения се изявява в т ази точка като неподвиж ност. 17. Тъй като греховните сфери биват движ ени пост оян­ но в посока, противополож на на тяхното движение, в

т ова прот ивополож но д виж ение т е се задвижват чрез неподвиж нат а т очка на р а в н о в е с и е около оказващото съпрот ивление сфера. 18. Ти виж даш т ам съзвездият а на Г олям ат а и на Малката Мечка, които нит о залязват , нит о изгряват, и винаги се върт ят около една точка. Ти как м ислиш , те биват ли задвиж вани, или ст оят на едно м яст о? 19. А склепий: Те биват задвиж вани, Трисмегист. Х ермес: И какво е т яхното движ ение, А склепий? А склепий: Те непрекъснат о се въртят около една и същ а централна точка. 20. Х ермес: Правилно. Следователно кръговратът не е нищо друго, освен движ ението около една и същ а средна точ­ ка, която изцяло се управлява от неподвиж ността на центъра. Защото кръговото движ ение предотвратява отклонението, и предотвратявайки отклонението, то се запазва постоянно. Така противополож ното движе­ ние се намира също в покой в точката на равновесие, защ ото чрез оказващото съпротивление движение то става статично. 21. А з ще ти дам един обикновен пример, чиято истинност мож еш да провериш със собствените си очи. Наблюда­ вай смъртните същества, като например човека при плуване. Докато водата продължава да тече, съпроти­ влението, противоположно на действащата сила на ръ­ цете и краката, създава за човека едно стабилно състо­ яние, така че той не потъва надолу във водата. 22. А склепий : Този пример е много ясен, Трисмегист.

23. Х ермес: Така всяко движ ение възниква в нещ о и чрез нещо, което сам о за себе си е неподвиж но. Следователно движ ението на У ниверсума и на всяко физическо ж иво същество не възниква чрез причини, намиращ и се извън тялото, а чрез причини, които се намират вътре в т я­ лото, които дейст ват от вът ре навън чрез една съзна­ телна, ра зум на сила, била т я Д уш а, Д у х или някоя друга безплътна същ ност . Защ от о едно вещ ест вено т яло не е способно да движ и едно одушевено тяло, дори каквото и да е тяло, а същ о и едно неодушевено тяло. 24. А склепий: К акво искаш да кажеш с това, Трисмегист? Не са ли дърветата, камъните и другите неодушевени неща тела, които пораж дат движ ение? 25. Х ермес: Не, със сигурност не, Асклепий. Защ ото не са­ мото т яло предизвиква движ ението на неодушевеното, а това, което се намира в тялото, и то движ и и двете тела — както тялото, което задвижва, така и тялото, което бива задвиж ено. Затова неодушевеното не мож е да задвиж и неодушевеното. И така, ти виж даш колко много е натоварена душата, когато трябва сама да носи две тела. Я сно е: Това, което бива задвиж вано, се задвиж ва в нещо и чрез нещо. 26. А склепий: Движ ениет о трябва ли да възниква в едно празно пространство, Трисмегист? 27. Х ермес : Слушай добре, Асклепий: Нищ о от всичко това, което е действително, не е празно; нито една част от дейст вит елно същ ествуващ от о не е празна, и дори думата „ с ъ м ”, която означава „същ ест вувам ”, вече изразява това. Защ ото не би могло да бъде действи-

т елност това, коет о е, ако н е б е ш е изц яло изпълнено от д ей ст ви т елно ст т а. Е т о за щ о т ова, което е, кое­ то дейст вит елно съ щ ест вува, н и к о га н е м ож е да бъде празно. 28. А склепий: Н ям а ли никакви празни нещ а, Трисмегист,

като например, една делва, една т ендж ера, една вана и други подобни нещ а? 29. Х ермес: Престани, Асклепий, как м ож еш да се заблуж­

даваш така? Как мож еш да наречеш нещ о празно, кога­ то то е абсолютно пълно и изпълнено? 30. А склепий: Какво искаш да каж еш с това, Хермес? 31. Х ермес: Въздухът не е ли т яло? Н е прониква ли това тяло всичко съществуващо? И не изпълва ли всичко, в което прониква? Не е л и всяко тяло съст авено от чети­ р и елемента? Следователно всички неща, които ти на­ ричаш празни, са пълни с въздух, и ако т ова е така, значи те са пълни и с четирите тела на елементите. Така ние идваме до резултата, който се намира в противоречие с твоите думи: Всичко, което ти наричаш пълно, е изпраз­ нено от всичкия въздух, защото неговото м яст о е заето от други тела и поради това за въздуха няма място. И всичко, което ти наричаш празно, трябва да бъде наре­ чено препълнено догоре, а не празно, защ ото в действи­ телност е пълно с въздух и дихание. 32. А склеп ий : Против това не мож е да се каже нищо, Трис­ мегист. Но тогава какво е пространството, в което бива движен Универсумът? Х ерм ес : Т о е безплътно, Асклепий! А склепий : А какво е безплътното?

33. Х ермес: Д ух, напълно зат ворен в самия себе си, свободен от всякаква т елесност , без заблуда, без страдание, не­ прикосновен, неподвиж ен в самия себе си, всеобхватен, спасяващ всичко, изцеляващ ; Той е това, от което до­ брото, ист инат а, праобразът н а Д у х а и на Д уш ат а из­ лизат кат о лъчи. 34. А склепий: Н о т огава какво е Бог? 35. Х ермес: Той не е нищо от всичко това, а е причината за тяхното съществуване, както и на всичко, което е, но също така е и причината за всяко едно същество в частност. Защото Той абсолютно не е оставил място за небитие; всичко, което съществува, се появява в битието от това, което е, а не от това, което не е; защото на небитието м у липсва способността за развитие, докато, от друга стра­ на, битието никога не престава да съществува. 36. А склепий: Н о тогава какво всъщност е Бог? 37. Х ермес: Б ог не е разумът, но е ж изнената основа на разума; Той не е диханието, а ж изнената основа на ди­ ханиет о; Той не е светлината, но е ж изнената основа на светлината. Затова Бог трябва да се почита с име­ ната „Добро ” и Бащ а " - имена, които се полагат само на Н его и на никого другиго. Защото нито един от тези, които биват наричани богове, и нито един от хорат а или демонит е м огат да бъдат добри, дори и само в едно единствено отношение, а единствено и само Бог. Само Той е добър и никой друг. Всички останали не са в състо­ яние да схванат същността на доброто. Те са тяло и душа и на тях им липсва пространството, в което до­ брото мож е да живее. Защото доброто обхваща същ е­

ст венот о на всички съ зд а н и я - ка кт о н а физическите, т ака и на безплът нит е; какт о н а т ези, които могат да се възприем ат със сет иват а, т а ка и н а онези, които принадлеж ат към свет а на а б ст р а кт н и т е мисли. Това е Д оброт о, то е Бог. 38. Зат ова никога не наричай нещ о друго „ д о б р о ”, защото е безбож но. И не наричай Б о г с нищ о друго, освен с „До­ брото ”, защ от о т ова същ о е безбож но. 39. Вярно е, че всички упот ребяват дум ат а „ д о б р о ”, но не всички проумяват какво е то. Зат ова хорат а не разби­ рат Бог и наричат, в своето незнание, боговет е и някои човеци добри, въпреки че те никога не м огат да бъдат и няма да станат добри; защ от о Д о б рот о е съвършено непроменливото на Бог и не м ож е да бъде отделено от Него, защ ото е самият Бог. 40. Н а всички други богове, като безсмъртни, се оказва чест чрез името на Бог. Но Бог е Д оброт о не въз основа на указанот о Му уваж ение, а по силат а на Н еговат о същ­ ност. Същността на Бог и на Д оброт о е една и съща: те заедно образуват произхода на всички родове. Добър е този, който всичко дава и нищо не взема. Наистина, Бог дава всичко и нищо не взема. Зат ова Б ог е Доброто и Доброто е Бог. 41. Другот о име на Бог е Баща, защ ото Той е Творецът на всички неща. Защото създаването е от личителнот о ка­ чество на Бащата. 42. Затова и в ж ивота на онези, чието съзнание е насоче­ но правилно, раж дането на Сина е нещо, към което те

се ст р ем ят с м н о г о с е р и о зн о с т и ст арание, с дълбока привързаност к ъ м Б о г, д о к а т о н а й -го ля м о т о нещ а ст и е и н а й -го лем и я т гр я х е, ко га т о някой у м р е без т а зи синовност , и сле д с м ъ р т т а б и ва съ д ен от дем онит е. 43. Това е н а к а за н и ет о : д у ш а т а на т ози б ездет ен се о съ ж ­ да да взем е ед н о т яло, коет о н е е нит о м ъж ко, пит о ж енско - ед н а п рисъ да, коят о ид ва от С лънцет о. В зе ­ м и у ч а с т и е в р а д о с т т а на т ези, А склепий, н а коит о не липсва т а зи си н о вн о ст , но обгъ рни със съ ст рад аниет о си онзи, ко й т о се н а м и р а в т ова нещ аст ие, за щ о т о т и знаеш какво н а к а за н и е го очаква. 44. Н ека т ова, коет о т и казах, А склепий, да бъде за теб, според ви д а и обхват а, едно уп ъ т ва н е за знаниет о о т ­ носно съ щ н о ст т а н а В селенат а.

XIV

Същност и въздействие на вселенското движение В глави IX д о X II вк л ю ч и тел н о и м а х м е правото да ви обясн и м п ъ р ви те т р и д е с е т сти х а о т П е т а та к н и га н а Корпус Х ер м ет и к у м . С о стан ал и те стихове зас е га н я м а д а се занима­ вам е, защ ото вярвам е, че н а базата н а о б я сн ен и я д о сега текст н а П ет ата к н и га ч и тател ят щ е бъде в съ сто ян и е д а разбере значен и ето н а о стан ал и я текст без о со б ен и затруднения. Н ек а сега д а се насочим към Ш естата к н и га на Хермес Трисм егист, към О бщ ия диалог м еж д у Х ер м ес и Асклепий. А склепий, или А езШ арш Б, е бил в д р ев н о стта Б ог ш лече­ нието . В по-ш ирок см исъл Ескулап им а същ о и значението на пом ощ ник, лечител. В този ди алог Х ерм ес п оучава един уче­ ник, който, както показва неговото име, се чувства призван за П ътя в служ ба на Гносиса, за да стане сп особ ен д а съдей­ ства за излекуването на болното човечество, за изправянето н а п адналите и възстановяването на разруш еното. В Ш естата книга н а Х ерм ес А склепий бива посветен за тази цел дълбоко в същ ността на движ ението, в причината и въздействието на вселенското движение. Както може би сте забелязали, херм етичната философия започва своята аргументация, изхож дайки винаги от една много елементарна база и достигайки до най-висш а абстрактност. Който прилага този ключ и никога не се отклонява от

този метод, може стъпка по стъпка да продължи да мисли понататък и накрая да схване това, което трябва да бъде раз­ брано. Мнозина имат навика при мисловните си процеси в об­ ластта на абстрактното да започнат с непознатото, а след това да се опитат да се спуснат надолу към конкретното. Един такъв метод на м ислене никога на може да бъде задоволите­ лен и винаги е причина за спекулации и мистификации. Така например м истичният човек често казва, че това или онова би трябвало да се направи или да не се прави. Но причината за това остава най-често неопределена и създава по този на­ чин често повод или за отричане, или за едно авторитарно потвърждение. Така например се твърди: „Библията е Божието слово. В нея не може да се пренебрегне нито една буква.” Но защо точно Библията трябва да бъде Божието слово, никой не знае. Резултатът от това е, че един авторитет потвърждава това, което друг отрича, докато някой трети остава напълно рав­ нодушен по този въпрос. С този метод на мислене обаче в никакъв случай не се служи на истината. На нейно място се появяват неопределеност, лъжи и бурен спор. Херметичният метод на мислене е единствено верният и сигурен метод, за­ щото показва на мислещ ия сигурния път от познаваемото, от конкретното към абстрактното. Затова и Прагносисът винаги прилага този метод. Всички търсещи хора, които копнеят за освобождение, го приемат, защото той дарява най-чистите резултати. Така, по начина на мислене, вие можете да познаете дали някой е истински търсач на истината, или не. Един ярък при­ мер за това в Холандия беше например Бенедикт де Спиноза. Той без съмнение прилагаше херметичния метод на мислене. След това въведение ние ще започнем сега с разглежда­ нето на текста, чието начало представлява самата простота:

Всичко, което бива дви ж ен о, се д в и ж и в нещ о и чрез нещо. Това, в което нещ о се дви ж и , е п о-голям о от това, което бива движено. Това, което п редизви ква дви ж ен и ето, е по-силно от това, което бива движ ено. Вземете за пример сам ия себе си: ваш ето тяло притежава способността да се движи. То се дви ж и в едно пространство и през едно пространство, като същ ествува и една сила, която предизвиква това движение. Така пространството, в което се движи вашето тяло, е по-голямо от ваш ето тяло. А силата, която движи вашето тяло, е по-голяма и по-м ощ на от самото ви тяло. Всеки ще разбере, че това е логично. Така стих 4-ти установява, че това, в което и от което се движи вашето тяло, трябва да притеж ава една напълно про­ тивоположна природа. Това също е вярно, защ ото вашето тяло, като повече или по-малко кристализирала форма, при­ тежава инертност и плътност. Но пространството, в което то се движи, е много фино, леко и прозрачно. И силата, чрез която вие се движите, притежава същ ата сигнатура. Затова философията на Златния розенкройц казва, че наш ият свето­ вен порядък бива движен от противоположности и че нашият световен порядък е диалектичен. Ш естата книга на Корпус Херметикум ни показва, че тази идея е била предадена на хо­ рата, търсещи истината, още преди хилядолетия. Ако разби­ рате това, можем да направим следващата стъпка. Х ермес: Този Универсум по-голям ли е от всяко друго тяло? А склепий: Д а, със сигурност. Х ермес: И не е ли самият той изцяло изпълнен от множ е­

ство други големи тела, или по-добре казано: от всевъзмож­ ни тела? А склепий: Това е така. Х ермес: Значи Универсумът е едно тяло. И той е едно тяло.

което бива движ ено. Тогава колко голямо и от какъв вид трябва да е прост ранст вот о, в което Универсумът бива движен? То н е би л и т ряб вало да е м ного по-голямо от Универсума, за да м о ж е да гарант ира т ова непрестанно дви­ жение, без У ниверсумът да бъде прит иснат и да се попречи на неговото движ ение? А склепий : Това пространство дей­ ствително т рябва да е необикновено голямо, Трисмегист. Х ермес: И от какъв вид е? От противополож ен вид ли е,

Асклепий? А прот ивополож нот о на вида на т ялот о е безплъ­ тното. А склепий : Б ез съмнение. Всички тела, които съществуват, образуват заедно едно тяло: Универсума. В него всяко тяло притежава пространство около себе си и сила, чрез която тялото може да се движи. Видът на пространството и на силата, от една страна, и тези на тялото, от друга страна, са противоположни едни на други. От това може да се заключи, че всички тела, които по същество образуват заедно едно голямо тяло, една система, притежават тези две природи на противоположността. И тъй като всички тела, въпреки че всъщ ност образуват едно голямо тяло, са раз­ лични едно от друго, ние можем да установим, че съществува безкрайно разнообразие на природите и следователно една не­ обозрима поредица от противоположности движи цялата Все­ лена. Така цялата вселенска изява може да се обозначи като тялото, в което се изявяват тези безбройни природи. Всички ние имаме едно тяло и се движим в едно простран­ ство, в едно лично жизнено поле, което е силата, която ни дви­ жи. И въпреки че ние хората представляваме една жизнена си­ стема и принадлежим към същото планетно тяло, трудно може да се твърди, че всички сме от еднакво естество. Не, нашите природи се различават много една от друга. Една неизброима поредица от противоположности движи цялата Вселена. И така,

да повторим: Можем да наречем цялата вселенска изява тялото в което се манифестират безбройните човешки природи. Гигантското тяло на вселенската изява, всички космични области, взети заедно, същ о така биват движ ени в нещо и чрез нещо. Следвайки същия метод на разсъж дения, човек неми­ нуемо стига до това заключение. Така вие мож ете да си пред­ ставите донякъде огромното пространство, в което и чрез ко­ ето се движи вселенската изява, едно пространство, което по необходимост трябва да има противоположна природа. Оттук Ш естата херметична книга заключава, че всеобхватното про­ странство, в което и чрез което тялото на вселенската изява бива движено, представлява Безплътното. Тази противополож на на В селен ата п ри рода може да бъде изследвана до известна степен, човек м ож е д а се приближи до нея. Въз основа на казаното досега мож е д а се заключи, че в своето безкрайно разнообразие м атериалното се обгръща и ограничава от нематериалното, от безплътното. Плътното тяло може да бъде обяснено само чрез безплътното. Или, с дум ите на Х ермес: Създаденото произлиза от несъздаденото. И това несъздадено, което обхваща, прониква и движ и всич­ ко, Х ерм ес нарича Бож ест венот о или Бог. Вие обаче не бива по същ ия начин да разбирате всичко всеобхващ ащ о като пространственост. В наш ата ж изнена си­ стема ние различаваме тяло и прост ранст во. Н о безкрай­ ното разнообразие на всичко създадено се обхващ а от нещо, което вече не може да се обозначи като пространство, а само като сила. Следователно вие не трябва да говорите за без­ крайно пространство, както прави съвременната астрономия, а трябва да осъзнаете, че самото пространство е обгърнато от силата. Тази всеобхватна сила е Бог. Божествената сила е неподвижното, непознаваемото, не­ досегаемото, а също и неразбираемото. Вярно е, че с херме­ тичния метод на размиш ления ние можем да определим вида

на Бог и можем д а говорим за вида на Бог като извор, от който произлиза всичко. Н о вие никога не бива д а изпадате в греш ­ ка да търсите Бог в м атериалното пространство, защото Той съвсем определено не е там . В различните космични области на материалното пространство вие можете най-много да на­ мерите бож ественото, което означава дейността на бож естве­ ната сила. Но сам ият Б ог е всеобхващ ащ ото силово поле, в което се нам ира голямото пространство. Една дейност винаги може да бъде обозначена и опре­ делена. Ето защ о дейността винаги е ограничена, все едно по какъв начин. Затова накрая се стига до констатацията, че всичко, което бива движено, в най-висш ия смисъл, не се движи в нещ о, което същ о бива движено, а в нещо, което е неподвижно; самата движещ а сила е също неподвижна, за­ щото не може да вземе участие в движението, което тя самата предизвиква. Затова, като последователи на класическите Р о ­ зенкройцери, в наш ата съвременна философия ние говорим също за Неподвижно царство. Хермес ясно и недвусмислено дава израз на това в стихове 13 и 14: Ако сега разм иш лявам е върху универсалното прост ран­ ство, ние не м ислим за него като за пространство, а като за Бог; и ако в нашето м ислене пространството се явява като Бог, тогава то вече не е пространство в обикновения смисъл на думата, а действащата сила на Бог, която обхва­ ща всичко. Всичко, което бива движено, не се движ и в нещо, което също бива движено, а в нещо, което е неподвиж но; и самата движ ещ а сила е също неподвижна, тъй като не може да вземе участ ие в движението, което самат а тя предизвиква.

И така, Божественото м ож е да същ ествува във вселенското движение на нещата, но самият Бог е изворът на силата, от чиято неподвижност извира бож ествената дейн ост. Един истин­ ски просветен ученик на Гносиса м ож е д а с е изяви в Божестве­ ното, но никога не може да бъде самият Бог, докато не стигне до края на дългия път на завръщането, д о добр и я край*. Така вие отново откривате, че има ед н о работно място, едно пространство на тялото, и че на това работно място може да се развива една бож ествена дей н ост. Н о тази дей­ ност никога не може и не бива да се нарича Бог, защ ото сами­ ят Бог се намира за човека в Н епознаваемото, което въпреки това обхваща всичко. Ч рез херм етичната л оги ка вие аб стр а к тн о зн аете сега какъв е, какво е и къде е Бог. В ие м ож ете д о и зв е с т н а степен д а определите Н еговата същ ност, вие м о ж ете д а откри ете Не­ говата дейност. Н о д а познаете сам и я Н его в най-дълбоката М у действителност е невъзмож но, докато си н о вн о стта, до­ брият край, не бъдат постигнати. Затова в Библията се казва: „Н икой ни кога н е е ви дял Бог, но Синът, който е в сърцето н а Бащ ата, ни Го и зя в и .” Сърцето на Бащ ата е излъчването на лю бовта, вторият л ъ ч н а Седморния дух, който излиза от И звора. Който се пробуди в тази лю­ бов към бож ествена дейност, е Бож ие дете, си н Б ож и. Тогава той е станал едно с дейността на Бог. Б о ж ествен и те сили се освобождават в него и се разгръщ а една си л н а раздвиж еност. Който стои в тази дейност, познава Б ог и м ож е д а Го обясни, също както Х ермес Трисмегист в своята Ш еста книга. И ако сте следвали дотук този ход н а м и сли , при него възниква един проблем и А склепий му д ава и зраз, както виж­ даме в стих 15-ти. Ние щ е се опитам е да разреш и м този про­ блем в следващ ата глава. %

виж Том I, Книга първа, Пимандър, стих 65.

Ако обобщ им накратко наш ето въведение към Ш естата херметична книга, ни е щ е установим , че единият всеобхва­ тен, всепроникващ извор на сила, в който са затворени всич­ ки космични области, отново се доказва. Н амерението на Шестата книга на Х ер м ес Т рисм егист е да ви убеди дълбоко в това. Нейната цел обаче не е да д аде едно дълбокомислено философско обясн ен и е на Божията същ ност и на дейността на Божествената сила. Тук става дум а за това, да се обясни на ученика, на А склепий, който вече е осъзнал това и желае д а върви в пълна в сео тд а д ен ост по пътя на Гносиса, към каква възвишена задача е призван човекът от Бог, а им енно, че той трябва да се свърж е с този И звор на сила. Н езначителното битие на човека като неосъзнато същ е­ ство върху майката Земя е най-нелогичното нещ о, което съществува във В селената. Който е свързан с излъчванията на Извора на силата, се освещ ава, което означава, че бива и з­ лекуван. И чрез м илостивото чудо на неговото излекуване той, от своя страна, става лечител в служ ба на Гносиса, един зрял А склепий. Ш естата книга на Х ер м ес апелира преди всичко към ва­ шето п р озр ен и е, към ваш ето обърнато навътре м ислене. Тя изисква от вас н е сам о д а слуш ате внимателно, а същ о и да размишлявате за ед н о с нея и да сл езете в собствен ото си същ ество д о т а м , д о к ъ д ето в чистото спокойствие и тиш ина може д а с е ч у е и р а зб ер е вечният зов на истинското ж и зн ен о п р едоп р едел ен и е на човека.

XV

Неприкосновеността на Божия план В хода на нашите размиш ления ние се изправихме заед­ но с Асклепий пред един проблем, който напълно умишлено е вмъкнат в диалога между Хермес и А склепий, за да бъде обяснен правилно. В 14-ти стих се установява, че вселенско­ то движение е обгърнато от Неподвижното: Всичко, което бива движено, не се движ и в нещо, което също бива движено, а в нещо, което е неподвиж но; и самата движеща сила е също неподвижна, тъй като не мож е да взе­ ме участие в движението, което самата тя предизвиква. И сега в Асклепий се надига въпросът: П о какъв начин не­ щата тук, на земята, се движат успоредно с тези, които предизвикват тяхното движение? Защото ти каза, че гре­ ховните сфери се задвижват от сферата на безгреховните. Хермес отговаря: Това, не е успоредно, а противополож ­ но движение. Този отговор е много смущаващ и объркващ, но същевре­ менно и утешителен. Какво иска да каже Хермес с това? Ние ще се опитаме да го изследваме. Представете си Универсума в едно абсолютно девствено състояние като нещо празно, както ни се описва в Пролога на

Битие: У ниверсумът п р ед и С ътворението*. Н о тази п разнота е само привидна, защ о то то ва, което изглеж да празно, е едно пространство, и зп ъ л н ен о е п р асуб стан ц и я, с една косм ична коренна сам остоятелност. Т ази косм и чн а коренна сам остоя­ телност е и сти н ската п р и р о д а от сам ото Н ачало, която често се споменава в н ай -д р евн и те еги п етски писания като М айка­ та, или И зида. А когато Г н оси съ т говори за М ария, той им а предвид същ ото съ стоян и е н а девствен ата прасубстанция. Върху тази п ъ р ви ч н а природа въздействат седем лъча, ко­ ито произлизат от Н еподвиж ното царство - седем те сили на Бог, на универсалното поле на Д уха. В секи от тези седем лъча е също седм орен по своя вид. Тези седем пъти по седем лъча се определят взаим но. Те олицетворяват абсолю тния живот, абсолютната лю бов, абсолю тната интелигентност, абсолю т­ ната хармония, абсолю тната мъдрост, абсолю тната всеотдайност и абсолю тното освобож даващ о действие. Че тези седем лъча се определят взаим но и че във всеки лъч се съдърж ат също и другите ш ест, мож ете да установите лесно, ако по­ мислите, ч е във всяко действие трябва да са налице живот, любов, интелигентност, хармония, мъдрост и всеотдайност, за да може то д а действа освобождаващ о. Когато тези седем лъча, които произлизат от Н еподвиж ­ ното, П остоянното, Н еприкосновеното, проникнат в П риро­ дата, в У ниверсалната майка Изида, в П ървичната природа възниква едно движ ение, едно въздействие. Това движ ение винаги е успоредно, съпровождащ о. Тогава чрез възникващ о­ то от нея П ървичната природа доказва това, което се съдърж а в Божеството. П роизлизайки от Непознаваемото, седемте лъча доказват в П ървичната природа чрез своята дей ност и чрез това, което се изявява от нея, какво е намерението на Божеството. С ледователно божественото се изнася и изявява *

Книга „Битие” на Стария Завет.

в пространството на П риродата ч р ез усп ор едн ото, съпътстващото движ ение. И ако сега продълж ите д а разсъ ж давате над това, че всич­ ко, което е изявено, е станало от се д е м т е взаимно зависими бож ествени лъча, тогава щ е зн аете, че всичко, което е създа­ дено, трябва да н оси в с е б е си обр аза, същ ността, ядрото на Божественото; че във всичко съ зд а д ен о с е крие една боже­ ствена цел, една цел, която м ож е д а бъ д е осъщ ествена само чрез усп оредн ото, съпътстващ ото дви ж ен и е. И така, когато на една същ ност й се удаде да се дви ж и в синхрон с Божия план, който действа в нея чрез седем т е лъча, тогава този план се осъщ ествява в нея и чрез нея. Това е едно грандиозно заклю чение, към което ни води египетската философия на Х ер м ес Трисмегист. Който се на­ мира в успоредното движ ение, който влиза в успоредното движ ение и остава в него, щ е осъщ естви бож ествения план в себ е си и чрез себе си. Така в цялото творение съществува едно съвършено успоредно движ ение, което води до абсо­ лютната бож ественост. Н о наред с него съществува и възмож ността за едно напъ­ лно противоположно движ ение. Защ ото възм ож ността да се дости гн е бож ествеността, дарена на сътвореното същество, включва в себ е си и абсолютната свобода. Тя произтича от вида на седем те взаимно определящ и се лъча. За това свиде­ телстват същ о и дум ите, които вие всички познавате: „Където е Д ухът Божи, там е свобода.” Затова във вселенската изява се явяват и двете действия - успоредното и насрещ ното движение: свободата да влезем действително в Божественото вселенско битие, за д а станем фундаментално и структурно Божии деца, и свободата да се противопоставим на това движ ение и така да потънем в хао­ са на опорочената диалектика. В ие познавате диалектиката. Но вие познавате, ако го поискате, същ о и действителността

на живота в Бож еството, резултат от успоредното движение. Вие познавате същ о и м еж динната група, която се освобож ­ дава от противополож ното движ ение и неговите последици и се слива с усп оредн ото движ ение, чиято първа последица е трансфигурацията, което означава поправяне на последиците от противоположното движ ение. И така, Първичната природа е полето на развитие, което е включено в Бож еството. Какво се намира зад него, какво ще се случи, когато това развитие един ден се коронова с успех и завърши, е въпрос, на който ние в Школата не можем да дадем отговор, тъй като той се намира извън границите на нашата сп о со б н о ст за разбиране. В Универсалното учение ни се казва, че сътворените същества са призвани да станат някога като Бог и да се издиг­ нат от сътвореното в несътвореното. Или, според думите на древните китайци: да проникнем от нещото към нищото, т.е. към безграничното, към това, за което не може да се говори. Нека сега д а се върнем към насрещното, противополож­ ното движ ение. В и е знаете какво ужасно, какво разтърсващо нещ астие, какво объркване и противоестественост причинява опорочената диалектика. В и е познавате също така и последи­ ците от противополож ното движение: кристализацията. Н о има едн а утеха, една голяма утеха, а именно същ еству­ ването на смъртта. В ърху това би трябвало добр е да пом ис­ лите. П ротивополож ното движ ение възникна чрез свободата на човека. И ако човек, като свободен, избере движ ението, ак­ тивността, тогава той винаги ще създава последствия. Всяко действие щ е предизвиква съответните последствия. П осл е­ дицата от това противополож но движ ение е смъртта, което означава, че резултатът на противоположното движ ение ви­ наги се сам оунищ ож ава. Н е е ли прекрасно това, не е ли една неизразима утеха?

Защото противополож ното дви ж ен и е, отказът от добровол­ ното сътрудничество при о съ щ ествяван ето на Божия план, от основата на наш ето същ ествуван е, не мож е да трае вечно и да изпълни накрая цялата вселен ска изява, да проникне в нематериалното, в неподвиж ното, и така д а стане статично. П редставете си колко уж асно би било това! Не, това, което не леж и затворено в бож ественото състоя­ ние, което не произлиза от него и не прем инава в едно хар­ монично успоредно движ ение, е толкова недействително, толкова безсилно и подложено на кристализация, че в един определен момент трябва да се разпадне. Тогава неминуемо става ясно, че по своята същ ност то е нищ о и трябва да се самоунищожи. Само това, което е от Д уха на Бог, е вечно. Следователно този, който се намира в противоположното движение, който е хванат в плен от насрещното движение, изпитва непрестанно разруш ение и смърт дотогава, докато със силата на Божестве­ ното, потънало във всичко сътворено, прозре, че противопо­ ложното движение не е успоредно движение, поради което то не води до никакви резултати, а последиците от него вина­ ги биват разрушавани и унищожавани. Единственият път за спасение може да се намери само в успоредното движение, в хармоничното обединение със седемте универсални лъча. Така човек може да стане Асклепий в двояк смисъл. Читателю, разбра ли вече, че противоположното дви­ жение, непрестанната борба срещу самия себе си и твоето обкръжение, не е успоредно движение? Чрез него ти оставаш непрестанно в плен на нещастието и напреженията! И ако си разбрал това, не изпитваш ли голяма утеха, когато разбираш, че по пътя на опита човек все някога ще получи прозрение и поради това, рано или късно, ще влезе в храма на обновле­ нието, каквото и да е правил преди това? Където е Божият Дух, там е свобода. Затова вие не може

да бъдете принуж давани, тъй като това би наруш ило прин­ ципа на свободата и би било небож ествено. Но един ден вие ще се научите и щ е се пречистите от собствения си опит и, преминали през много см ърти, щ е се извисите в свобода към спасението, към ваш ето бож ествено предопределение. На вас непрекъснато ви се напомня какво представлява Пътят и какви са изискванията, свързани с него. Н ие с ра­ дост бихме продължили да говорим за това, бихме насочвали светлината отново и отново към Универсалното учение, към непреходния, прекрасен божествен път. Но ние не можем да спрем само дотук, защото времето напира. Ш колата на М ла­ дия гносис не е само един институт, който дава наставления, той е същ евременно и преди всичко едно Ж иво тяло. Това Живо тяло непрекъснато се развива и призовава все по-силно седемте седморни лъча на божествената светлина, така че те горят като един могъщ огън над светилището. Затова под лъчите на този огън ние не можем постоян­ но само да повтаряме: „Пътят е такъв, сега вървете по него, моля.” Не, ако вие желаете да вървите с нас, за което разпола­ гате с вашата пълна свобода, това трябва да стане без всякак­ ви резерви и с всичките последствия. Ако използвате вашата свобода, за да се вкопчите с ръце и крака за земята, тогава си останете при земята. Но ако желаете да напредвате с Живото тяло на Ш кола­ та, то времето за това сега е дошло. Всички тези неща ще се разгледат и обсъдят заедно с вас, за да ви доведат накрая до прозрение и дълбоко себепознание. Вие трябва да проучите за кратко време кое във вас се движи заедно с вашето боже­ ствено предопределение и кое - против него. Сега, ако притежавате изследователски дух, вие можете да запитате: „Как на практика природонаучно е възможно това,

че всичко, което се намира в противополож ното движение в един определен момент бива застигнато от смъртта? От­ говорът е прост, както показва отговорът, който Хермес дава на Асклепий: Тъй като греховните сфери биват движ ени постоянно в посока, противополож на на движ ението на сферата на безгреховните, в това противополож но движ ение те се за­ движват чрез неподвиж ната точка на равновесие около оказващата съпротивление сфера. Следователно кръгов­ ратът не е нищо друго, освен двююението около една и съща средна точка, която изцяло се управлява от неподвижност­ та на центъра. Защото кръговото движ ение предотвратя­ ва отклонението, и предотвратявайки отклонението, то се запазва постоянно. Така противоположното движение се намира също в покой в точката на равновесие, защото чрез оказващото съпротивление движение то става статично. С това Хермес иска да каже: Ако вие злоупотребявате с вашата свобода и по този начин действате противно на Бо­ жието намерение, което владее в неподвижност вселенското движение, тогава съпротивлението, което вашето противопо­ ложно движение предизвиква, ще стане накрая толкова голя­ мо, че като резултат вашият живот в безбожност няма да го издържи и ще бъде унищожен. Чрез противоположното движение вие предизвиквате съпротивление. Вибрацията на това съпротивление става все по-силна, докато накрая последва едно изгаряне и унищоже­ ние във вашето собствено същество. Следователно съпроти­ вата не се предизвиква от Божеството, а от самия вас. Затова не е разумно да се ядосвате на трудностите във вашия жизнен път, защото вие сами си ги създавате, въпреки че понякога из­ глежда сякаш за това са виновни вашите ближни. Божеството

не се бори с вас. То не ви наказва или осъж да в гражданския смисъл на думата. В и е самият вършите това. В ие предизвик­ вате това съпротивление, било поради причини от микрокосмичното ви минало, или от живото ви днес, и в даден момент умирате поради тези съпротивления. Ако сте от този тип хора, тогава вие не ж ивеете, а изживявате едно непрекъснато повтарящо се умъртвяване, което погрешно наричате живот. Затова трябва да се стремите и да действате така, че да трансформирате живота си в едно основно успоредно движе­ ние, за да мож ете да намерите милостта в седемте излъчващи се от Л огоса сили. Защото Единият живот се развива само от истинското успоредно движение.

XVI

Последната смърт на Аза: доброволното себеотдаване

И така, ние отново ви поставяме пред голямото решение в живота в тази точка, където двата пътя - на успоредното движение и на противоположното движение - се срещат. В секи, който като ученик на Д уховната ш кола участвува в М ладия гносис, е напълно ориентиран в това, че развитието на Ш колата като група, като Ж иво тяло, като М лад гносис, който бе приет в Универсалната верига н а н аш ите предше­ ственици, предизвиква едно много силно и позитивно влива­ не на седемте лъча на Седморния дух. Така подти кът за успо­ редно движение с лъчите на Бог, с Н еговия С вещ ен дух, доколкото се отнася до наш ата общност, е станал необикновено силен. Н ад нас се извършва празникът на П етдесетница. Но докато човек се намира все ощ е в противоположно­ то движение, всичко това предизвиква в него една извънред­ но голяма съпротива. Тя не идва при него отвън, а той сам я създава. Чрез своето жизнено поведение, чрез своето жиз­ нено състояние той самият развива една постоянно растяща съпротива, последицата от която винаги е смърт. Всичко това ви се казва, за да успеете във възможно най-кратко време да станете един лечител, един Асклепий. Затова е необходимо предварително познание относно същ ността на Вселената, както се казва в 44-ти стих на нашия текст.

Вие сте клетка в Ж и вото тял о на М лади я гносис, който се е развил до такова ж и зн ен о състояние, че сега получава една голяма милост. Той е п о ел върху себе си велики задачи и върху него се и зли ват м огъ щ и сили; това са задачи, които могат да бъдат и зп ъ лн ен и , и сили, н а които човек може да реагира позитивно сам о тогава, когато се осъщ ествява едно съвършено, успоредно дви ж ен и е със седем те лъча, които произлизат от Б ож еството и които идват към нас от Н епод­ вижното царство. М ладият Г носис - това сте вие! Защ ото вие сте ж ива клет­ ка на това Тяло. И понеж е сега цялото тяло на Г носиса е об­ хванато от огъня на позитивното движ ение, поддърж ането на противоположно движ ение представлява голяма опасност за вас. Разберете това добре, толкова добре, че да не мож ете н и ­ кога повече да го забравите. Н ие ви казахме: И най-малкото противоположно движ ение събужда съпротивление, тъй като в крайна сметка всички движ ения са обгърнати от Божието царство. Това съпротивление разруш ава в един определен момент резултата от противоположното движение. Тласкани от Аза, от природата на смъртта, по силата на вашето природно състояние вие често сте зает с това д а р аз­ работвате нещо. И в момента, в който вече сте реализирали нещата, точно тогава, когато става ясно, че можете да осъ­ ществите ваш ата мечта, нещ ата се обръщат в своята проти­ воположност и смъртта ви настига. Това, което вярвате, че сте построили, бива разрушено. Този процес ви показва, че с вашата природна насоченост вие се движите в кръг, поради което винаги щ е стигате до една и съща точка и ще трябва да започвате от самото начало. Ако продължавате да стоите в противоположното движ е­ ние, въпреки че сте приет като клетка в една гностична шко­ ла, следователно в една система, която върви по пътя на успо­

редното движение по един много динамичен начин, тогава резултатът вече не е един процес, който ви оставя накрая с празни ръце; тогава се случва някакво премеждие, става едно изгаряне, едно голямо увреждане и унищожаване на вашето душевно състояние. Затова във всички свещени писания винаги се казва и се предупреждава, че прегрешенията срещу Светия Дух имат много тежки последици. Те отмъщават в духовната душата и в разума - в светилището на сърцето и в светилището на главата. Вие сте едно одушевено същ ество. Вие се движите чрез една определена, нематериална сила. Затова вашето душев­ но състояние реагира също както ваш ият разум. Главата и сърцето се задействат чрез това, което ви одушевява. Ако това одушевяване се намира в противоположното движение, тогава последицата винаги е смърт, унищожаване на резул­ тата от противоположното движение. Одушевяващият прин­ цип, душата, трябва да открива това отново и отново, докато най-накрая реши да умре от последната смърт: смъртта на доброволното себеотдаване, на ендура, себеотдаването на успоредното движение, на Божия дух и неговите седем лъча, на плана, който е основата за човешкото развитие. Ако това стане в пълно себеотрицание, тогава, както знаете, се развива с абсолютна сигурност едно ново душевно състояние. Защо­ то кандидатът създава пространство за едно ново движение. Така се ражда новата душа, така се развива един нов разум, а от него - едно неизменно успоредно движение с Логоса, както и една съвършена трансфигурация. Представете си следното: Вие влизате с вашата неродена нова душа и вашия разум напълно съзнателно в едно гностично тяло, в една духовна школа, която води своето съществу­ ване изцяло в седемте лъча. Тогава с вашето природно родено същество вие сте приет в едно лъчево поле от много особен вид, в едно лъчево поле, каквото дотогава не сте познавали, и

попадате в едно съвсем ново за вас движение. Да допуснем, че в това ново движение, в това изливане на седемте лъча, вие продължавате да утвърждавате вашето природно родено съществуване. Вие продължавате да желаете, да чувствате, да мислите и действате точно така, както досега, защото аб­ солютно не сте готов да умрете с последната смърт на вашия Аз в ендура. Тогава вие решително и здраво се вкопчвате във вашия Аз, във вашата привична природа, във вашия характер и тип, докато същевременно се намирате в едно лъчево поле, в което се изявяват мощни нови сили. Ние ви питаме: Къде ще ви засегне най-напред съпроти­ вата, която сам сте причинили? В последствията от вашите грешки, както е нормално за света на диалектиката? Или в съзнателно затвърждаваната причина за вашите грешки? От­ говорът е ясен: в причината за вашите грешки, в природната душа и вашия разум. Тогава вие ще бъдете като изгорен и в това изгаряне ще бъдете денатуриран според душата и тяло­ то. Тогава вие ще изпаднете в едно твърде ненормално състо­ яние, след което накрая ще последва едно потъване далеч под лемурийското начало. Колко ли такива психично разстроени и невменяеми има вече по света! Много от тях са си играли и са жонглирали с могъщи духовни сили. Затова е естествено, че сега Школата говори за една голя­ ма криза - за кризата на разчупването на седемте печата, как­ то се споменава в Откровението на Йоан. И този факт засяга пряко всички членове на Живото тяло. Като Духовна школа ние се намираме в един Апокалип­ сис, в пожара на Откровението. Но определено не е необхо­ димо отварянето на тези седем печата да означава за нейните ученици изливането на седем злини, на седем болки, на седем големи процеса на страдание, на седморното унищожение, на което е подложен този седморен авариен порядък. Напро­ тив! В една Гностична школа за посвещение става дума за

това, вие да бъдете изцелен, да се п ревърн ете в Асклепий. Но тогава е необходимо веднага д а стан ете един спътник в успо­ редното движ ение, незабавно и ведн ъж завинаги да сложите край на противополож ното дви ж ен и е с една последна смърт в ендура. Ние осъзнаваме, че натоварваме душата ви в този момент с трудни неща. Вие сигурно бихте искали да чуете нещо съвсем друго от нас. Но всичко това ви се дава като едно предварително познание за същността на Вселената. И с това на вас ви се оказва най-голямата услуга. Затова Хермес казва в стих 25: Ти виж даш колко много е нат оварена душата, когато трябва да носи сама две тела. Ние всички се намираме в движение. И ние ви питаме: Как и с какво би могло да се обясни вашето движение в мо­ мента? В своя живот вие сте силно подвижен, много деен и активен. Вие непрекъснато се занимавате с нещо. Но с как­ во? Проверете някога с какво се занимавате толкова прилеж­ но. Обяснете напълно обективно чрез какво се поддържате в движение, което толкова много ви изморява и което тежи толкова на душата ви, на вашата природна душа. Дали това движение е успоредно, или противоположно? Не е ли това понякога едно постоянно усилие в насрещното движение, за да се погрижите трудностите да стоят далеч от вас, за да не се случи нищо лошо? Не става ли обаче така, че въпреки бясната ви заетост и силната умора, в крайна сметка нищо не постигате? Не става ли съпротивата дори още посилна, така че от време на време изведнъж настъпва застой, т.е. смъртта се проявява в някоя от своите форми като изто­ щение, отчаяние, болест! Не се ли занимавате постоянно с вашето вземане на мерки, с вашата тактика, с определяне на

вашето поведение? Н о всичко и зти ча м еж ду пръстите ви в безжизненото нищ о. И ви е се п и тате отново и отново: „Къде е грешката? Защ о о стават болката и страданието, мъката и безизходността?. Защ о н ещ ата не стават по друг начин и подобре? Нали нап рави х всичко, за д а бъдат нещ ата наред?” Това е така, защ ото сте застан али в противополож ното движение, следователно се нам ирате в спор, насред дви ж е­ нието на противополож ностите във Вселената. Затова ние ви говорим толкова подробно за толкова очевидната необходи­ мост, за разбиращ ата се от сам о себе си логичност на осво­ бождаващото успоредно движ ение, за да се реш ите с ясно действие на встъпването в него, на тази голяма ж изнена про­ мяна за всеки човек. Тогава съдбата незабавно щ е се отдръ­ пне от вас и вие щ е мож ете да владеете ваш ето време и сили и да ги употребявате целесъобразно. Положителното движение, новото жизнено поведение на истинския ученик на М ладия гносис дарява еднаквост на вибрациите в групата, голям вътрешен покой и тиш ина, изчезване на всички напрежения. То освобождава от пленничеството и от бясната конкуренция при съвременния работохолизъм. Затова, отворете се изцяло за милостта на по­ ложителното успоредно движение, за неизразимото, могъщ о изцеление на седемте лъча на Седморния дух, за директното, актуално слизане на Вечността във времето; за едно изливане на Светия Дух, за един нов празник на Петдесетница, който беше осъщ ествен за М ладия гносис. Издигнете се и се слейте с тази нова общ ност на изцелението.

XVII Мистерията на Свещения граал Щом седемте лъча, които произлизат от Неподвижното царство, проникнат в Първичната природа, веднага след това в нея възниква едно движение, което вече обяснихме. Това движение увлича всичко със себе си, то е успоредно движе­ ние. Чрез това, което произлиза от нея, П ървичната природа доказва това, което е заложено в Божеството. Следователно в процеса на своето закономерно развитие едно гностично Живо тяло привлича около себе си в един определен мо­ мент едно ново астрално поле, което произлиза директно от Първичната природа, от майката Изида. П осле това поле се разпространява над онази част от света, в която действа пре­ димно съответното гностично тяло. След като се създаде едно такова ново гностично царство, заедно с необходимите фокуси в него, в Ж ивото тяло се раз­ вива ново движение, което постоянно увеличава своята сила, защото всичко това е свързано с разчупването на седемте пе­ чата. Седемте печата на истинския жизнен процес, на истин­ ския човешки ход на развитие, биват разчупени и тогава се­ демте лъча на Божеството се доказват непосредствено. След това Гносисът като посредник се оттегля пред пълнотата на Светия Дух. Както се съобщава в Евангелието на Йоан, Христос казва на своите ученици, на своята група: „Добре е, че аз си отивам, защото ако остана, Утешителят няма да дойде при вас; но ако

отида, ще ви го изпратя. Н о когато У теш ителят дойде, когото ще ви изпратя от О тца, а им енно Д уха на И стината, който из­ лиза от Отца, тогава той щ е свидетелства за м ен.” Когато Г н оси съ т се оттегли като п осредн и к пред п ълно­ тата на и зли ването н а С вети я Д у х, възниква едно съвсем ново състояние. Т огава едно ново ж и зн ен о поведение и една нова ж изнена н еоб х оди м о ст се появяват с неотрази м а сила на преден п лан за вси ч ки , които са засегнати от това въздей­ ствие. В Евангелието на М атей, гл. 24 - ние ви съветвам е да я прочетете ощ е веднъж - се обяснява едно такова състояние, което ние изж ивявам е сега. А вторът на Евангелието казва: „Истина ви казвам , това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.” О тносно това са правени много подигравателни и насм еш ­ ливи изказвания, като например: „Охо-о, колко поколения са преминали от началото н а наш ето летоброене, без нищ о от това да се е случи ло!” Н о събитията, за които се говори в Евангелието на М атей, гл. 24, са свързани с щ астието и н е­ щастието, с хода на развитие на Гносиса. Както Г носисът от онези дни и зп и та и трябваш е д а изпита върху себе си вси ч­ ки тези нещ а, така и в наш е врем е човечеството е п оставено пред същ ите изж ивявания. Б иблията същ о съобщ ава за разчупването н а седем те п е ­ чата, но в негативния см исъл на думата, а им енно по отн о­ шение н а света и човечеството. Но това разчупване, което се обяснява съ щ о и в О ткровението, ние сега оставям е извън наш ите разсъж ден и я. В тази връ зка човек би м огъл д а п остави въпроса: „К акво трябва д а означават заклю чените седем печата?” О тговорът гласи: едно съ стоян и е н а врем ен н а неутрализация в оп ред е­ лени области на П ърви чн ата природа, на н еогран и чен остта на С едм орн и я дух. В продълж ение на седем стотин години

директното влияние н а С ед м о р н и я д у х в европ ей ски те обла­ сти беш е почти н езаб ележ и м о , п о н еж е в т а зи ч аст на света протичаш е една такава н еу тр ал и зац и я. Н о с е га излъчванията на С едм орния дух в света о тн ово н аб и р а т си ла. П ри Мла­ дия гносис това увели чен и е н ар аства п о обхват и въздействие почти еж ечасно. В ие щ е разберете, че в ед н о гностично раз­ витие отм енянето на тази н еу тр ал и зац и я в ед и н определен момент трябва да настъпи изцяло, какъвто е случаят и при М ладия гносис. В земете например Х ристовата драм а. Х р и сто с се появява и избира своите ученици, или казано с наш ата терминология: той основава една група и я предвож да по пътя на Розата и Кръста. Той обяснява Пътя и неговите и зисквания и го по­ казва с ж ивота си. Тази група се превръщ а в едн а общност, в едно Ж иво тяло, в една Еклезия. В този м ом ент Господ Иисус се оттегля като посредник назад. „Д обре е за вас, че си отивам” казва Той, „защото след мен идва У теш ителят.” И тогава Иисус отива преди групата в Н овото ж изнено поле. Оттеглянето на Господ Иисус като посредник е в известен смисъл само привидно: Гносисът отива в Н овото жизнено поле преди групата, но там те отново щ е се срещнат. Когато Гносисът като посредник, като излъчващ фактор, се отстранява и се отдръпва, излъчването на С едм орния дух излиза напълно на преден план. Тогава непосредствено се извърш ва изливането на Светия Дух. Следователно в никакъв случай не е странно и със сигурност не е изненадващ о, когато групата на М ладия гносис, от своя страна, застане в редицата на Универсалната гно етична верига пред портите на същата опитност, както всички предшественици. Тя също се намира пред портите на това тотално ново жизнено състояние, в което лежи скрита нова мистерия: ми­ стерията на развитие на едно ново, по-висше съзнание, ми­ стерията на обожествяването. И ние повтаряме ощ е веднъж.

че е абсолютно логично, когато вие, след като сте получили известни познания върху съ щ н остта на Вселената, да се объ­ рнете един към друг с дум ите: „Н ека д а разберем какво иска Седморният дух от нас, за да можем и ние да се подготвим в Горната зала.” Седемте лъча, както казахме по-нататък, изискват от вас: 1. съвършен живот, 2. съвърш ена любов, 3. съвършена инте­ лигентност, 4. съвърш ена хармония, 5. съвършена мъдрост, 6. съвършена всеотдайност и 7. съвършено освобождаващо действие. И тъй като тези седем лъча се определят взаимно, става ясно, че има седем по седем, или четиридесет и девет аспекта, или лъча, на които всеки кандидат трябва да съот­ ветства в новата мистерия. Който влиза в главния храм на Школата на розенкройцерите в Хаарлем открива, че тази неотразима идея се симво­ лизира на стената над мястото за служби чрез една петолъ­ чна звезда - звездата на Витлеем, символът на новородената душа. Тя е обгърната от седем по седем лъча, излизащи от Неподвижното царство, които подтикват съответстващото й същество към божественост. Затова прастарият розенкройцерски храм в Хаарлем трябваше, след разчупването на се­ демте печата, да отстъпи място за храма на Светия Дух, за светилището на Братството на Свещения граал. Сега ние ще се опитаме да ви обясним четиридесет и де­ ветте аспекта на Свещения граал, и то във връзка с това, кое­ то се очаква от вас като жива клетка на Гностичното тяло. От кандидата се очаква преди всичко една голяма, дълбо­ ка честност. За да избегне споменатата опасност от изгаряне, той трябва да има готовност да посрещне най-важната смърт - смъртта на Егото, ендура. Който отстрани причината на най-голямата съпротива в своето Себе, обновява непосред-

ствено своята душ а. Ч о в ек ъ т с о б н о в ен а д у ш а веднага става възприемчив за ези ка на С вети я Д ух. А Той щ е ви каже, че трябва да прием ете неговото р ъ ководство с голям а честност и дълбока чистота. И въпреки че ощ е не м ож ете д а р а зб е р е т е ц ялата пълнота н а Д уха, вие никога н ям а д а сгр еш и те, д ей ствай к и с просто­ та и чистота на н ам ер ен и ята и с аб со л ю тн а честност. Така на базата на душ евното н о во раж д ан е щ е м ож ете да расте­ те в освещ аването с и ск рен остта и н епосредствеността на едно дете. В един определен м ом ент вие заставате с вашата об­ новена душ а в чистотата на ваш ата си н о вн о ст пред трона на С вещ ената седм орна светлина. В ие заставате на колене пред първия лъч на съвърш ения живот. К акво е съвършени­ ят живот? Това е ж ивотът н а първоначалния човек, животът на истинското душ евно човечество. С ъвърш еният живот е нещо велико, прекрасно, нещо неизмеримо. Това е вашето съвърш ено, всеобхватно призвание. Вие сте се родили във ваш ето тяло от един авариен порядък в тази природа на смъртта, за да узреете по пътя на опита с противополож­ ностите към пробуждане на съзнанието и д а се извисите в съвършенството. Само по този начин мож е д а се изяви Бо­ ж ията слава. Затова във вас трябва да има един могъщ копнеж, едно властващо над всичко желание за един наистина съвършен живот, на което накрая ще се подчини всичко друго, кое­ то притежавате и познавате. Ако вие се приближавате към първия лъч на Седморния дух по този начин, с такъв могъщ копнеж към съвършения живот, тогава това е добре. Тогава радиациите на Светия Дух моментално проникват позитивно във вас. Тогава вие сте елементарно свързан с петдесетъчния огън, с всеобхватното Добро. И вие ще се научите да се обръ­ щате към това Добро, към Седморния дух, в който трябва да

се изяви вашето изцеление, с името „О тец” . Защото създава­ нето е качество на Бащ ат а, казва Хермес. Затова и в ж ивот а на онези, чието съзнание е насоче­ но правилно, раж данет о на Сина е нещо, към което те се стремят с много сериозност и старание, с дълбока привъ­ рзаност към Бог, докато най-голямото нещастие и найголемият грях е, когато някой ум ре без тази виновност, и след смъртта бива съден от демоните. Това е наказанието: душата на този бездетен се осъж да да вземе едно тяло, което не е нито мъж ко, нито женско - една присъда, коя­ то идва от Слънцето. Вземи участ ие в радост т а на тези, Асклепий, на които не липсва тази виновност, но обгърни със състраданието си онзи, който се намира в това нещ а­ стие, защото ти знаеш какво наказание го очаква. Тук Египетският прагносис ви насочва с пределна яснота към вашата жизнена цел, към вашето божествено предопре­ деление: към раждането на Сина, на вътрешния Христос, на истинския безсмъртен човек във вас. Ако пренебрегвате, отричате или отблъсквате това при­ звание, ако продължавате да вървите по пътя на сляпото своеволие, тогава вие неизбежно предизвиквате присъдата на Духовното слънце, на Универсалната светлина. Тогава не­ говата седморна светлинна сила действа негативно във вас и вие ставате отсега и нататък в сърцето и главата, както по отношение на мъжките, на творческите аспекти, така също и на женските, изявяващите аспекти, стерилен, недосегаем за тяхното изцелително въздействие. Тогава ще трябва да извървите до края избрания от вас самия път, този безкрайно дълъг път на страдания и мъки в тъмнина. Но ако в могъщ копнеж към изцеление прегърнете съвършения живот, вие ще откриете, че първият лъч на Сед-

морния дух пораж да във вас голям ата м и л о ст на синовното съзнание, на изж ивяването н а си н овн остта. Това съзнание ви свързва непосредствено и п ози ти вн о със започващата дей­ ност на останалите ш ест лъ ча н а С ветия Д ух. Ш естте пламъ­ ка се устремяват нагоре! В съвърш ения ж ивот им а лю бов. К ойто влиза през врати­ те на първия лъч, научава едва сега дей стви телн о какво е лю­ бов. М еж ду другото, това е едно истинско разбиране за при­ родната душ а в нейното ощ е неродено ново състояние, едно разбиране за борбата на човека, а същ о и за неговите грешки, които той върши поради незнание. Е дин такъв човек прите­ жава търпение от лю бов, при необходим ост - дори безкрайно търпение. Вие знаете това поне на теория, а и го прочитате още веднъж в Първото послание към К оринтяните, стих 13: Л ю бовта притежава способност д а чака и д а обгръщ а, лю­ бовта покрива всички неща. Разбирате ли сега, че един човек, който прием а позитив­ но Седморния дух, че един такъв Син на пълнотата е също и интелигентен? Там, където са налице истинско разбиране, истинска лю бов и безкрайно търпение, трябва д а може да се намери и пътят, а именно пътят и знанието как трябва да се осъщ естви лю бовта в нейното съвърш енство. И забележе­ те колко естествено, колко необходимо е седем те лъча да се допълват. И след като казахме всичко това, не устан ови хм е ли същ евременно в такъв един ж изнен ход съвърш ен а жизне­ на хармония и едно голямо, дълбоко вътреш но спокойствие? Н яма ли вратите на м ъдростта да бъдат ш ироко отворени за един такъв човек? И няма ли неговото отдаване на всичко създадено д а бъде нещ о съвсем естествено за него? Н ям а ли всичко това д а свидетелства за едно ж изнено поведение в освобож даващ о действие? Тази нова м истерия се е отворила

за вас. Тя е като едн а Зл атн а глава, н ад която плам ти петдесетъчният огън. К акво ви пречи д а влезете? Тогава влезте в мира на ваш ия Господ.

XVIII Новите освобождаващи възможности Д обър е, койт о всичко дава и н ищ о не взема. Наистина, Бог дава всичко и нищ о не взема. З а т о ва Б о г е Доброто, и Д оброт о е Бог. Д р уго т о им е на Б о г е О т ец, защ от о Той е Творецът на всички неща. Защ от о създаванет о е отличи­ т елнот о качество на Бащ ат а. „О, Седморен дух, ние, които сме свързани в М ладия гно­ ене и се изкачваме към Голгота на обновяването, ние се при­ ближаваме към Теб с цялото си същ ество и се прекланяме в смирение пред Твоето съвърш енство.” Така кандидатът трябва да се приближ ава до новоизявената мистерия. Ние се надяваме и се молим много хора да раз­ берат новите освобождаващи възможности, които са дарени сега на търсещото човечество, и да осъзнаят целта на рабо­ тата на М ладия гносис, а именно: всички, които са узрели за това, да се отворят за светлината на новия ден, който сега е настанал за тях. Единството, братството на първоначалното човечество беше разбито, и в прекалено изострения си инди­ видуализъм ние стоим сега пред безбройните счупени пар­ чета. Всички индивидуалности се движат в едно простран­ ство и са движени от една сила. Но пространството и силата също са индивидуализирани. И ако вие също сте такъв човек, сега стоите между безбройните други като един Аз, като едно твърдо като камък, непроницаемо, индивидуализирано съще-

ство, отделено от в си ч к и о ст а н а л и . Т огава вие сте станали са­ мотник и п лен н ик н е са м о в ед и н см и съл . В си чки сам отни и са биват движ ени в с в о и т е си п р о с тр а н с тв а и от своите сили. Те са, както зн аете, в п о с то я н н о д в и ж ен и е, но това е раздвижеността на п р о ти во -п р и р о д ата. Те ж и в еят един до друг и не се разбират. Те не се п о н ася т и не м огат д а се понасят, докато не потърсят и н ам е р ят Г н оси са. Гносисът е р о д ен и ят А склепи й , лечителят, господарят на любовта. Г н оси съ т ви тъ р си във ваш ата сам отн ост и ви п о­ казва пътя. К ойто ж елае д а върви по П ътя, трябва д а излезе от ада на п роти воп олож н ото движ ение и чрез ум ирането с последната смърт, със см ъ ртта на себеотдаването на Гносиса, на Господаря н а лю бовта, д а пробуди новото душ евно състоя­ ние. В същ ия м ом ен т един такъв човек влиза в новата м исте­ рия - м истерията на С ветия Дух, мистерията на бож ествено­ то развитие, м и стер и ята на изявата на Сина. В М ладия гн оси с тази м истерия се отваря за вас; това р аз­ витие, в което н а вас ви се подарява всичко наистина добро в смисъла н а обясненото - и в което нищ о не се взема от вас; това развитие, в което Бащ ата на В селената чрез Своя Син създава С ебе си във вас. Единственото, вечното спасение се отваря пред вас. П ри­ ближете се до неговата царственост. Отскубнете се сега от всички зем ни братски борби и се издигнете в този прекрасен живот.

XIX

Седма книга Хермес говори на Тат за Съда на смесването и за Единството

1. Х е р м е с : П онеж е великият М айст ор-ст роит ел е съз­

дал целия свят не с ръ цет е си, а чрез Словото, гледай на Него като на присъст ващ ат а и вечно непроменлива действителност, като на Твореца на всички неща, на Единия и Единствения, Койт о е създал със Своята воля всичко, което съществува. 2. Защото това слово наистина е Н еговот о тяло, което е неприкосновено, невидимо, неизмеримо, неделимо и не­ сравнимо с нито едно друго тяло. Защ от о Той не е нито огън, нито вода, нито въздух, нито дихание, но тези, както и всичките дуги неща, са станали от Него и чрез Н его. 3. Тъй като Той е Доброто, Той не ж елаеше да посвети този жертвен дар на самия Себе си и да украси Земята само за Себе си, а като украш ение на това божествено

тяло изпрати надолу човека — смърт нот о създание на едно безсмъртно същ ест во. И както Земят а превъзхож ­ да своите създания чрез вечния ж ивот, т ака и човекът превъзхожда създаният а на Зем ят а чрез разум а и Духа. 4. Защото човекът разм иш ляваш е над Бож иит е творения, чудеше им се и се уч еш е чрез т ях да познае Твореца. И така, Тат, Б о г дари на всички хора разума, но не и Духа; не от недоброж елат елст во срещ у някого, защото недоброж елателството не идва от висините горе, а възниква само тук долу, в душите на онези, които не притежават Духа. 5. Tat: Защо, о, Отче, Б ог не даде Д уха на всички хора? 6. Х ермес: Той е пожелал, сине мой, всички души да могат

да постигнат свързването с Духа, но като награда за надпреварата. 7. Tat: И къде Го постави Той? 8. Х ермес: Той спусна надолу един голям смесителен съд,

изпълнен със силите наДуха, и възложи на един вестоно­ сец да провъзгласи на сърцата на хората: Потопете се вътре в този смесителен съд, о, вие души, които мож е­ те това; вие, които вярвате и се доверявате на това, че ще се издигнете към Този, Който ви изпрати този съд; вие, които знаете с каква цел сте създадени. 9. Тези, които чуха тази вест и чрез потопяването в сили­ те наД уха бяха пречистени, получиха участие в Гносиса, в живото познание за Бог, и като приеха Духа, станаха съвършени човеци.

10. Н о всички, коит о съ гр еш и ха ср ещ у огласената веещ като не пож елаха да й д а да т ухо, ост анаха на границат а на разсъдъка, за щ о т о не п р и еха силит е наДуха и не знаеха за каква цел са съ зд ад ени и от кого. 11. Възприят ият а на т ези хо р а са за ви си м и от техните сетива и приличат почт и на т ези на неразумните жи­ вотни; и тъй като характ ерът им е една смесица от страст и първичен инст инкт и не прит еж ават способ­ ностт а да се възхищ ават на дост ойнот о за размисъл и осъзнаване, т е се посвещ ават на сладострастието и ж еланията на плътта, м ислейки си, че човекът е приз­ ван за това. 12. Но всички, които получиха дял от Б ож иит е дарове, както показват всичките им дела, не са вече смъртни, а божествени хора, които обхващат със своята Духовна душа всичко, което е на земят а и на небето, а може би и над небето. 13. Всички, които се извисяват по т ози начин, наблюда­ вайки Доброто, са се научили чрез т ова наблюдение да разбират престоя си тук, на земята, кат о дълбока пе­ чал. И считайки всички телесни и нет елесни неща за безбожни, те бързат с голямо ст арание към Единия и Единствения. 14. Следните неща, о, Тат: изявата на Духовнат а душа, при­ даването на форма на божествените нещ а и съзерцание­ то на Бог, са даровете на божествения смесителен съд. 15. Tat: Аз също искам да изпитам потопяването в този съд, о, Отче.

16. Х ермес: А ко т и първо не нам разиш своето тяло, с т е мой, няма да м ож еш да обичаш истинското си Себе. Но ако обичаш своет о ист инско Себе, щ е притеж аваш Духовната душ а; и когат о вече я притеж аваш, ти ще имаш участ ие и в нейнот о ж иво познание. 17. Tat: Какво искаш да каж еш с това, о, Отче? 18. Х ермес: Невъзмож но е, сине мой, да си привързан едно­

временно и към материалните, и към божествените неща. И понеж е съществуват две ж изнени състояния, а именно телесното и безтелесното, смъртното и бо­ жественото, ти трябва, след като много добре разм ис­ лиш, да избереш м еж ду двете; защото човек не мож е да бъде привързан едновременно и към двете. Когато избо­ рът е направен, намаляването на отреченото се доказва в действената сила на избраното. 19. Така добрият избор показва славата си не само чрез обож ествяването на човека, който го е избрал, но до­ казва същ о и неговата привързаност и всеотдайност към Бог. 20. Противно на това обаче, лошият избор довежда до ги­ белта на човека; а освен това този избор е един грях по отношение на Бога. И също като хора, които по време на преселение се движат по средата на пътя, без да пра­ вят нищо, а само пречат на другите да вървят, така и тези хора не правят нищо друго, освен да странстват по света по същия начин, подтиквани от своите телес­ ни влечения. 21. Затова, о, Тат, дарбите, които са от Бог, винаги са били

и ще бъдат на наш е разполож ение. От нас се иска да се погриж им онова, коет о излиза от нас, да съответства на тях, а не да изостава. Защ от о н е Б о г е причина за нашите злини, а сам ит е ние, коит о ги предпочитаме пред Доброто. 22. Виж даш ли, сине мой, през колко т елесни състояния, пълчища от демони, заблуди на м ат ерият а и звездни пътища трябва да преминем по наш ия труден възход към Единия и Единст вения? Защ от о до Доброт о не се стига подобно на лесно за прегазване плитко място. До­ брото е безгранично, без край, то ням а и начало, дори и да ни се струва, че води своето начало от Гносиса, от божественото познание на Вселената. 23. Защото Гносисът не е и началото на Доброт о, а ни да­ рява началото на онова, което трябва да познаем от Доброто. 24. Дано да схванем това начало и по най-бърз начин да пре­ минем през всичко, което ни очаква; защото наистина е трудно да напуснем познатото и всичко, което имаме, за да се завърнем при древните и първоначалните неща. Защото видимото носи радост, а невидимото събужда недоверие и съмнение. За обикновеното око злото е добре познато и очевидно, докато Доброто е невидимо. То няма нито форма, нито образ. То е непроменливо по отношение на самото себе си и затова се различава от всичко друго. Затова безтелесното е невидимо за телесния човек. 25. Ето защо това, което остава еднакво със себе си, непро­ менливото, е по-възвишено от променливото; а промен­ ливото е бедно в сравнение с непроменливото.

26. Единството, еднот о и неделим от о, произходът и ко­ ренът на всичко се съдърж а във всички неща. Н ищ о не съществува без произход. Н о произходът , първоначал­ ната точка на всичко ост анало, нам ира своя произход само в себе си. 27. Числото едно, кат о произход, вклю чва всички други чис­ ла в себе си, без да бъде самото то обхванато от което и да е от другит е числа. Числото едно пораж да всички числа, без да бъде породено от каквито и да са други числа. 28. Всичко, което се пораж да, е несъвършено и делимо и може да бъде увеличавано или намалявано. Н о съвърш е­ ното няма нищо общо с това. 29. Тъй като това, което мож е да се увеличи, заема свое­ то увеличение от Единството, когато вече не мож е да предложи мяст о на Единството, то загива от собстве­ ната си слабост. 30. Така, о, Тат, доколкото това е възможно, аз ти дадох една картина на Бога като пример. Ако се задълбочиш вътрешно усърдно в нея, ако я наблюдаваш търпеливо с очите на своето сърце, ти ще намериш, вярвай ми, сине мой, пътя към небето; или още по-правилно: самият об­ раз на Бог ще те води по този път. Онези, които веднъж са започнали едно такова вътрешно насочване към този образ, са пленени от неговата власт, той ги привлича на­ горе към себе си, както магнитът привлича желязото.

XX

Наградата за надпреварата С едм ата книга на К орпус Х ерм ет икум е определена за човека, който е изпитал до дъно ди алекти чната природа, напълно е осъзнал безизходността и безнадеж дността на своето същ ествуване, но притеж ава достатъчно вътрешна сила, за да търси неотклонно и упорито изход, освобож­ дение от него. Затова в Седма книга този човек се нарича Тат, т.е. призваният към царствено ст, към едно по-висше, истинско човешко същ ествуване. Н а него сега му се подава божествения съд за смесване, чаш ата, С вещ ения граал. Ако е готов да пие от тази чаша, той ще намери освобождението, към което се стреми неговото сърце, ще разреш и големия си жизнен проблем. Ако можете достатъчно да се идентифицирате с този чо­ век, драги читателю, ако се намирате вътрешно в подобно състояние, тогава Седмата херметична книга има, естестве­ но, твърде много да ви каже, защото тя предава една вечна ис­ тина, която бе провъзгласена още преди хиляди години, при това по начин, който е извънредно важен и може да действа много освобождаващо за всички нас. Сега ние ще се опитаме да разберем тази истина и да осъ­ знаем, че тази Седма книга не само дава обяснение за Све­ щения граал, но че чрез своето съдържание, чрез своя апел освобождава силата на Свещения граал, на седмия лъч на Седморния дух.

Понеже велики ят М а й с т о р -с т р о и т е л е създал целия свят не с р ъ ц е т е си, а ч р е з С ло во т о , глед а й на Н его кат о на присъст ващ ат а и в еч н о н еп р о м ен ли ва дейст вит ел­ ност, като на Т вореца на в си ч к и нещ а, на Е д иния и Е д и н ­ ствения, К ойт о е съ зд а л съ с С во ят а воля всичко, което съществува. В Евангелието н а Й оан четем: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и С ловото бе Бог.” Вие не бива да си представяте това слово като дей ност на ларинкса, като изго­ ворени думи, а като сам ия Л огос, който е извън всичко, който обхваща всичко, което същ ествува. За нас хората С ловото е най-същ ествената част на Боже­ ството. То е могъщ ата творческа дейност, която произлиза от Бащата. Вие трябва да гледате на тази творческа дейност като на директно осъщ ествяващ ия израз на божествената мислов­ на способност. Създанията на Твореца имат способността да размиш ля­ ват върху нещо. И като изхождат от една идея, от един мисло­ вен обект, в много от случаите може да последва и действие. Но мисловната сила на Твореца е непосредствено творяща, осъществяваща, следователно изпълняваща на дело. Затова в псалм 33-ти се казва: „Той каза, и стана; Той заповяда, и се утвърди.” Затова също така четем, че Бог, Демиургът, е създал света не с ръце, а чрез Словото. Следователно тук не става дума за човешката мисловна дейност, за работата на вашия мозък, а за нещо съвсем дру­ го. Установявайки това, ние не подценяваме вашата мисловна дейност. Вие сте получили мисловната си способност, несъ­ мнено за да разберете нещо и воден от нея, да можете да дей­ ствате донякъде разумно. Вие трябва да сте много благодарен за това. Всъщ ност човекът е едно същество, чиито различни части, макар и събрани заедно, още не са свързани в едно

съвърш ено цяло, защ о то л и п с в а ед и н съ щ ествен елемент. Ч овек п о зн ав а в ъ зд ей ст в и ет о н а ч у вствата, които

често

са п о сл ед ван и от м и с л о в н а д е й н о с т, както и от активност на волята. Ч р ез ези к а ч о век и зр а зя в а сво и те чувства, мис­ ли и воля и като р езу л тат о т тях п р ед п р и ем а определено дей стви е. В сичко то ва се о тн ася д о акти вн о сти те в рамки­ те н а ч овеш ки те въ зм ож н о сти , които п он як ога са успешни, но твърде често им ат д о сто й н и за съ ж ал ен и е последици. Н о при С ловото, при Л огоса, вси ч к и те те зи аспекти, всич­ ки тези качества дей стват ви н аги харм он и чн о и заедно, в директно единство, като н ам и рат и зява в един съвършен резултат. Л огосът е една б езгран и чн а същ ност, с която чо­ веш кото същ ество не може да бъде сравн яван о в нито едно отнош ение. То (Тборческото слово) е наист ина Н еговот о тяло, което е неприкосновено, невидимо, неизмеримо, неделимо и несрав­ нимо с нито едно друго тяло. Защ от о т ой не е нито огън, нито вода, нито въздух, нито дихание, но тези, както и всич­ кит е други неща, са станали от Него и чрез Него. Тъй като Той е Доброт о, Той не ж елаеше да посвет и т ози жертвен дар на самия Себе си и да украси Земят а само за Себе си; а като украш ение на това бож ествено тяло изпрат и надолу човека, смъртното създание на едно безсмъртно същество. И както Земята превъзхож да своите създания поради веч­ ния си живот, така и човекът превъзхож да земнит е създа­ ния чрез разума и Духа. Това трябва да запомните добре. Човекът е получил разу­ ма и Духа: разума, за да може да познае своето състояние на падение и под въздействие на гностичната светлина да разбе­ ре своето божествено призвание; Духа, или Пимандър, обаче, той е получил, за да се издигне от животинското си състояние

към истинското човеш ко битие, към истинското състояние на Божи син. Нека да се спрем за малко на тези два съвсем спе­ циални човешки аспекта. Човекът, както казва Хермес, ста­ на наблюдател на Б ож ият а дейност ; той й се възхищаваше и се учеше да опознава Твореца чрез нея. Вие знаете, че човечеството фактически бе изпълнено с възхищение и религиозност пред Творението още от създава­ нето на този свят. Това възхищ ение се разпростира във всич­ ки възможни посоки. Хората говорят, пишат и непрестанно свидетелстват за него. Философите, които постоянно обяс­ няват възхищението и тайните, се нареждат през вековете в една дълга редица. Хилядократни са опитите да се открие смисълът на живота. Затова, от една страна, на нивото на природата, се дава израз на доволството, веселието, благодарността и радост­ та от живота. Спомнете си например за фламандския автор Феликс Тимерман, който имаше такъв голям успех, особено в началото на ХХ-ти век - човекът на ненаситната наслада от живота, на хубавото ядене и пиене. От друга страна, във време като нашето, чуваме гласовете на разочарованието, на отчаянието и не по-малко - на протеста, например поради факта, че съществува смърт, и поради многото различни не­ щастия, които сполетяват човечеството; и така - едно недоу­ мение по отношение на нещастното състояние, което тук се нарича „живот”. Затова, от трета страна, се издига гласът на компромиса, на бягството от света - както гласи известната фраза: „След смъртта всичко ще бъде по-добре”, или гласовете на раздвоя­ ването и култивирането на личността: „Само да се култиви­ рате достатъчно, и всичко ще бъде наред.” На четвърто място, вие познавате също и гласовете на порочността, на безнадеждния брътвеж и празнодумие. Това разнообразие, този хаос от гласове, които толкова добре по­

знавате, са м ногобройните доказател ства за непросветената дейност на разума. Бог дари на всички хора разума, но не и Духа. Не всички хора разполагат с П имандър, с Духа. Затова всички, които не притежават Духа, остават в хаоса на недо­ умението. Едно недоумение следва друго, и така човешката маса пребивава в едно лиш ено от всякаква надежда обърква­ не на понятията. Какво друго може да покаже един човек без Пимандър, освен неразбиращо недоумение? Можем да попитаме: Защо голяма част от човечеството е лишена от Духа, от Пимандър? Защо всички хора не са приели Духа? Нито един единствен човек не е лиш ен от Пимандър! Съвсем ясно е казано: Бог е пожелал, свързването с Д уха да м ож е да бъде постигнато от всички души, но като награда за надпре­ варата. Затова съществува легендата за божествения рай. В сре­ дата на чистото, първоначално творение, в средата на рая, се намираше Дървото на живота, наградата за душите - Пи­ мандър, освещаващият Дух. Разберете ситуацията. Носителят на духовната искра, човекът с Розата в сърцето, потенциално е Божи Син чрез латентната еднополюсна способност за едно по-висше про­ буждане. Когато притежателят на Розата, по природа смъртен, но по призвание безсмъртен, намери отново себе си в живота, в него първо трябва да възникне въпросът-удивление: „Защо живея, с каква цел съм тук?” Това удивление е последвано от обожание. Защото на въпроса „Защо живея?” Праатомът, Ро-

зата на сърцето, реагира непосредствено. През цялото съще­ ство заструява една радиация, Гласът заговаря. Така отговорът се издига в съзнанието: „Ти се намираш тук, в този смъртен живот, за да осъзнаеш своето виеше бо­ жествено призвание, зова на безсмъртието, да се посветиш напълно на това виеше призвание като душа-роза, да се по­ светиш на наградата за надпреварата, на наградата на душите - Пимандър.” Тогава заложеният в него латентен посев на Бога, пшени­ ченото зърно на Иисус, Розата на сърцето, Праатомът, приема позитивния елемент. Той прониква навътре; принципът на Мария, или Изида, приема тогава Светия Дух, или принципа на Озирис, и така се ражда Божият Син. Но всички - така продължава Хермес, - които не позна­ ват удивлението от живота и игнорират зова на Светлината, останаха на границите на разсъдъка, защото не приеха си­ лите наД уха и не знаеха за каква цел са създадени и от кого. Възприятията на тези хора, зависими от техните сетива, приличат почти на тези на неразумните животни; и тъй като характерът им е една смесица от страст и първичен инстинкт, те не проявяват интерес към това, което е до­ стойно за размисъл и осъзнаване, и се посвещават на сладо­ страстието и желанията на плътта, мислейки си, че чо­ векът е призван за това. Тогава възникват заблудата и объркването, оплитането, заслепението, кристализацията и потъването в пустинния пясък. Въпреки това възвишеният божествен подарък очаква всички потънали, също и вас, само ако поискате позитивно и ясно да се посветите на вашето виеше и единствено призва­ ние. Затова обаче първо трябва да поразчистите наоколо. За­ щото вие принадлежите към онези, които в началото застиват

в уди влени е и п ъ р в о н ач ал н о н е н а м и р а т п ъ теуказател я, за да се н асочат к ъ м ед и н ствен о то п р и зв ан и е . В ек о в е те и годините н а и зм и н али те ж и во ти са п р е д и зв и к а л и го л я м а кристализа­ ция във ваш и я м и к р о к о см о с. М н о го н е щ а във вас трябва да бъдат п р ом ен ен и и р азч уп ен и . З а вас н а п ъ р в о м ясто е необ­ ходим о д а д о вед ете д у ш ата д о н о в о р аж д ан е. Затова М л ад и я т гн о си с п о став я св о и те у ч ен и ц и също и п ред задачата, като п ри родн о р од ен и хора, обрем ен ен и със зем н ата у тай к а н а м иналото, п ъ рво д а се о св о б о д я т от тази теж ест, д а се освободят от тази брон я и д а п о сти гн ат едно ново душ евно състояние. Когато п о сти гн ете съвършеното душ евно състояние, вие щ е п олучи те н агр ад ата н а съвърше­ н и те душ и. Тогава душ ата от п ъ рвон ач ал н и я р а й отново ще стане до сто й н а д а прием е н аградата н а д у ш и те - Д уха, вис­ ш ия бож ествен подарък, П им андър, С вещ ен и я граал, наре­ ч ен в С едм ата книга н а Х ерм ес „съд за см е св а н е” . З а този съд за см есване бихм е ж елали сега д а говорим.

XXI

Свещеният съд за смесване Като въведен и е щ е ц и т и р а м е от П ъ р во п о сл ан и е н а Й оан, гл. 5: „И кой п о б е ж д ав а св ета, ако не този, който вярва, че Иисус е Б ож ият С и н ? Т ова е И и сус Х ри стос, който е д ош ъ л чрез вода и кръ в; н е сам о ч р ез водата, а чрез водата и чрез кръвта; и Д ухъ т е, кой то сви детелства, понеж е Д ухът е и с­ тината. Защ ото т р и са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тези тр и с а съгласн и .” След това въ вед ен и е п родълж авам е със стиховете 6, 7 и 8 на Седмата х ерм ети ч н а книга: Бог ж елаеш е всички душ и да м огат да пост игнат свързването с Д уха, но кат о награда за надпреварат а. Той спусна надолу един голям см есит елен съд, изпълнен със сили­ те наД уха, и възлож и на един вест оносец да провъзгласи на сърцата на хорат а: П от опет е се вътре в т ози смесит елен съд, о, вие души, коит о м ож ет е това; вие, които вярвате и се доверяват е на това, че щ е се издигнете към Този, К ой­ то ви изпрат и т ози съд; вие, които знает е с каква цел сте създадени. В древността един съд с формата на чаш а служеше за смес­ ване на вода и вино. Когато в Библията се говори за смесване на вода и вино или на вода и кръв, тези разкази почти вина­ ги са свързани със съвърш ената саможертва на онези, които

служат на великото освободително дело. Тогава водата, или хлябът, са символ на свещ ените етерни сили, а виното, или кръвта - на свещ ените астрални сили, които се освобождават чрез жертвата в служба на освобож дението на човечеството. Нека да си спомним например библейския разказ за сватбата в Кана. Или когато, непосредствено след смъртта на Христос на кръста, един от войниците Го пробож да с копието в стра­ ната и от раната изтичат вода и кръв. И когато Херметичният гносис ни съобщ ава, че Бог е по­ ж елал всички души да м огат да пост игнат свързването с Духа, но като награда за надпреварат а; когато ни говори за големия небесен съд за смесване на вода и вино, който Бог спуска надолу, изпълнен със силите на Д уха, за д а могат оне­ зи, които се потопят в него, да се пречистят и да се върнат към предиш ната си слава, тогава с това се описва в голямо великолепие работата на Братството на С вещ ения граал. Наградата за надпреварата, наградата на душ ите е потопява­ нето, очистването, кръщението в съда за смесване на вода, вино и Дух, в Свещения граал. Тази възможност се полага на всички и не може да се отнеме на никого. Но тя може да се изяви в един човек само когато той притежава пълноценна, чиста душа. За­ щото тя създава в светилището на главата и в седемте мозъчни кухини такова вибрационно състояние, че радиациите на Седморния дух могат да се влеят позитивно в човешкото същество и да се свържат с латентния духовен елемент на човека, с Розата на сърцето. Когато помислите върху това, вие лесно можете да разберете защо през всички времена се е говорило за една чаша, за един Граал, за купа, леген, или ваза, от която извира свеще­ ната вода. Жадуващата, станалата пълноценна душ а пие от тази чаша с жива вода - живата вода на Новия Завет. Търсенето на Свещения граал е заложено дълбоко в човека, както четем в почти безчислените легенди за С вещ ения граал,

крал Артур и ри ц ари те н а к р ъ гл а та м аса. Защ ото за природно родения човек С в ещ ен и я т г р а а л е л и п с в ащ и ят елемент, неви­ димата възможност. В т о зи аспект, в та зи светлина на преден план излиза Б ратството н а С в ещ ен и я гр аал , защ ото С вещ еният граал е осъщ ествяването. Р о зен к р о й ц ер ство то н о си познание­ то за Пътя. О б еди н ен и ето в гр у п а, която тр ъ гва по П ътя, се пре­ подава от Братството н а катар и те, Б ратството н а Ч истите. Н о короната на П ътя е Граалът. Затова в м ин алото последното п о­ свещение при п р ед ш естващ о то братство в пещ ерата В итлеем бе свързано с това корон ясван е. К ан ди д атъ т се свързваш е със Свещения граал. Той н е п и еш е сим волично от чаш ата н а Н о­ вия Завет, а д ей стви телн о се свързваш е със своя П имандър. Така вие щ е разбер ете, ч е Т ройният съю з н а С ветлината трябва да работи аб солю тн о заедно: Граал, К атари и К ръст с Рози образуват едно три еди н ство. Това е така от създаването на света, за д а м ож е н а всички призвани за това душ и д а се провъзгласи Е вангели ето н а освобож дението и да им се пом ог­ не по Пътя. Затова в стихове 8 и 9 на наш ия текст се казва: Той сп усн а н а д о лу един голям см есит елен съд, изпълнен със силит е н а Д уха , и възлож и на един вест оносец да провъ­ згласи на съ р ц а т а н а хорат а: П от опет е се вът ре в т ози смесител ен съд, о, вие душ и, коит о м ож ет е това; вие, ко­ ито вярват е и се д о вер ява т е на това, че щ е се издигнет е към Този, К о й т о ви изп рат и т ози съд; вие, коит о знает е с каква цел ст е създадени. Тези, коит о чуха т ази вест и чрез пот опяванет о в си ли т е на Д у х а бяха пречист ени, получиха участ ие в Г носиса, в ж и вот о познание за Бог, и след кат о приеха Д уха , ст а н а ха съвърш ени човеци. И м а д в а ви д а кръщ аване: първо - потопяването, п речи ­ стването, н о во р аж дан ето н а душ ата; след това - С вещ ен и ят граал. Б и б л и ята съ щ о говори подробно за това и по този на-

чин ни дава доказателство, че твърде м ного нещ а от тази све­ щена книга са взети от К орпус Х ерм ет икум . Библията прави разлика между кръщ ението н а п окаянието, на промяната, и кръщението на Светия Д ух. Ч овечеството, намиращо се още напълно в недоумението, което спом енахм е преди, е съвсем объркано от това. Кръщението в църквите и сектите е станало едно напълно символично действие. Ние познаваме кръщ ението на деца или на възрастни, което се извърш ва понякога на стотици души едновременно. Освен това кръщ ението със Светия Дух се имитира символично на свещ ената Тайна вечеря. Но сим­ воличното имитиране няма никакъв смисъл. Само изкуството е призвано да изрази символично това, което учи Библията, т.е. да го повтори по един собствен, специфичен начин. Така човек може да бъде докоснат в най-дълбоката си същност и развълнуван от начина на изразяване на едно инспирирано от живата истина изкуство. Нашето отричане на модерния, нищо не изразяващ символизъм, естествено, не важи за базиращите се на дълбоки вътрешни познания символични обреди на Древните. Пред­ шестващото ни братство например не разполагаше с печатар­ ски преси, за да разпространява познанията си чрез печатни средства. Затова за една цяла поредица от духовни прави­ ла бяха създадени символични думи и ритуали, за да може търсещият човек да познае техния смисъл чрез повтарящото се гледане и слушане и така да стигне до дълбоко проникно­ вение и позитивна реакция. Но когато символичните обреди се имитират в незнание и безсилие, без вътрешно познание, само от чисто религиозна традиция, такива действия водят до опорочаване. Ние различаваме символични действия и гностичномагични действия. В много отношения живата символика и гностичната магия си приличат. Но вътрешно, а по-късно и в

самите резултати, това абсолю тно не е така. Сега ние ще се опитаме да ви опиш ем гностично-м агичната дейност. Нека да предположим, че вие влизате като ученик в съвре­ менната Духовна ш кола и заставате, както току-що обяс­ нихме, пред изискването за покаяние, за промяна, защото Универсалният седморен дух не може да направи нищо за вас, преди вашето душ евно състояние да е станало чисто и пълноценно. Кръщението на покаянието е едно вътрешно по­ каяние, което вие трябва да докажете чрез вашето жизнено състояние и поведение в живота. В диалектичния свят хората обръщат нещата точно обратно. Ако външността ви е в ред и физиономията ви приема израз, съответстващ на дадена­ та ситуация, хората ви смятат за цивилизован. Вие разбирате колко глупаво е това. Затова вътрешната промяна е условие и нейната реалност трябва да се доказва от само себе си във вашия живот. Ако вие наистина поемете последиците от вашето учени­ чество, чрез гностично-магичните действия на помагащите ви братя и сестри е възможно, било в Храма или извън него, да ви бъдат предадени и да бъдат затвърдени във вас гностични душевни радиации, които могат да ви помогнат да преодо­ леете определени мъртви точки и трудности. Ако вие сте се готвили и сега сте напълно готов за кръще­ нието на Свещения граал с помощта на Школата, тогава тук важи, естествено, същият закон: само постигнатото ще ви тласка напред. Ако сте постигнали това състояние на душев­ на зрелост, може да съществуват още някои пречки на био­ логично и физическо ниво, защото например някой орган с вътрешна секреция все още не е в състояние да реагира или реагира в недостатъчна степен поради наследствена слабост или органично нарушение от естествен вид. Тогава тази пречка може да бъде неутрализирана чрез едно гностично-

магично действие. Тъй като в течен ие на вековете в расовото тяло винаги са настъпвали пром ени, пречките обикновено не са едни и същи. С м ущ енията и пречките преди седемсто­ тин години са били съвсем различни от днешните. Затова гностично-магичната дей ност трябва да се съгласува с ново­ то време - не е възможно да се прилагат старите обреди, а трябва да се търсят нови действащ и пътищ а. В такива случаи едно привидно обикновено действие може да има често неизказани последици. Сега трябва да обърнете внимание върху това, че ние ви говорим за гност ично-магични действия, а не само за магич­ ни действия. По отношение на използването на гностичномагичното действие протестантските църкви и сектите са из­ паднали в едни напълно външни символични обреди, в резул­ тат на което те са загубили своята сила. Затова те изпълняват в най-добрия случай една културна и етична задача. Но в своите ритуали и символични действия много други църкви и общества прилагат съвсем определено магия - ма­ гия, която е напълно посветена на църквите или на групови­ те еони, т.е. тя служи в тяхна полза. И тъй като прилаганата дълго време магия винаги и без изключение оказва влияние върху телесната и личностната структура, променят се също и вътрешната секреция, кръвната картина, змийският огън, дори всеки атом. Затова, когато в продължение на дълги години един чо­ век се отдава на такава магия - било като приемател, било като предавател, било и като двете, той носи знака на тази магия и нейните последици във всеки един атом, като почти никога или евентуално едва след много, много години би могъл да се освободи от тази сигнатура. На вас ви е ясно, че Школата винаги има предвид този факт. М ежду другото, и всички предшестващи братства са вършили това, като в този аспект са постъпвали дори по-радикално от Млалото

гностично братство. Н а ш а т а ш к о л а тр я б в а същ о п остоян ­ но да се съобразява с го р еп о со ч ен о т о , п ред и всичко поради

факта, че е и зграден а от ед н а тол кова разл и ч н а по състав общност. Защо М ладият гн оси с тр яб ва д а се съобразява с това? О т­ говорът се разбира от сам о себе си: защ ото в своя инстинкт за себеутвърждаване природните еони правят всичко възможно да предотвратят развитието на Гносиса. Гносисът има само една цел: да ви пом огне д а пиете от чаш ата на Светия Дух, а не да ви остави да се удавите в чаш ата на един или друг Еон. Дали обаче служ ителите на Еоните не действат и в полето на Духовната школа? К ак човек може да ги познае и да прозре техните стремежи? К акво трябва да се направи в защ ита на делото? Погледнато диалектично, ние бихме могли да ви отгово­ рим подробно на тези въпроси и да ви изложим цялата съот­ ветна сигнатура. Ние бихме могли да ви обясним как обик­ новено се намесваме в необходимите моменти. Но какви по­ следици би имало едно такова обяснение за вас? Вие само ще наблюдавате другите ученици с подозрителни очи, и не е изключена възможността групата да се разпадне. В Школата може да се разиграе и една сцена на спор, с много „за” и „про­ тив”, с разгорещ ена критика и силни напрежения. Защото на силите на Еоните, които желаят да попречат на гностичното развитие, точно това ще им бъде от най-голяма полза. Освен това, при никакви обстоятелства не ви е необходи­ мо каквото и да е било вълнение, особено ако се вслушате в казаното в стих 9 от херметичния текст: Тези, които чуха тази вест и чрез потопяването в силите на Духа бяха пречистени, получиха участие в Гносиса, в Ж и­ вото познание за Бог, и като приеха Духа, станаха съвърше­ ни човеци.

Това е рецептата! Н е се оставяйте д а ви отклонят от на­ сочването ви към едната цел, към едната задача. Бъдете съвършено и непоколебим о у ст р ем ен и към тази цел. Ако не вършите това, вие щ е установите, че п остоя н н о щ е се опитват с всички средства и по всички начини отново да ви смъкнат в невежеството и в царящ ото навсякъде неразбиране. Затова рецептата гласи: Н е се оставяйте д а ви отклонят от насочването към вашата цел, към вашата задача. Това е найдобрата закрила. Божието слънце грее над д о б р о и зло. В ъ зм ож н о е злото, т.е. враговете на делото, да проникнат в преддверието на Ду­ ховната школа или вече да се намират там. Това сам о по себе си не е трудно. Но там, където всички по ед и н и същ и начин приемат светлината и силата на Г н оси са и изпитват техните въздействия, резултатите щ е покажат кой е зъл и кой не е, кой преследва странични цели и кой - не. И тогава никой не бива да се оставя да бъде задържан или отклонен от Пътя чрез внуш ение и повлияване от страна на противниците, които и да са те. Всяването на страх, грижи и смут, причиняването на безпокойство и паника е познат м етод, на който вие н е трябва да се поддавате. Бъдете и останете позитивно насочен. Тогава нищ о, абсолю тно нищ о не м ож е д а ви попречи. И ако тогава получите правото д а вл езете в мистерията на Свещ ения граал и да прием ете огн ен ото кръщ ение, вие на мига щ е познаете всички противници отвън и отвътре, и то п о-добр е, отколкото познавате самия с е б е си. Тогава ще знаете какво да правите във всяка ситуация и щ е действате сп оред това.

XXII

Приемането на Свещения граал Тези, коит о чуха т о ва про въ згла сяван е и чрез пот опяване в силите н а Д у х а бяха пречист ени, получиха уч а ст и е в Гносиса, в ж ивот о п озн а н и е на Бог, и кат о приеха Д уха, ст анаха съвършени човеци. П роцесът н а пром яната, на прелома, великият процес на първото кръ щ ен и е ви е напълно познат. Той е обясняван многократно в Ш колата и е подробно обсъж дан в наш ата л и ­ тература. Той е първата голяма задача на ученичеството в Д у ­ ховната школа. Който се пром еня в светлинната сила на Гносиса, в свет­ линната сила н а У ниверсалната гностична верига, предизвик­ ва една трансм утаци я в системата на своята личност, една трансмутация на петте душ евни флуида. Душ евните флуиди определят състава и вида на атомите, от които е построена личността. В тази трансм утация душ ата се пречиства и новоражда. Това е едно новораждане, което оказва въздействие преди всичко върху светилищ ето на главата и структурата на неговите органи и ги променя, в резултат на което същ ество­ то се отваря за изливането на Светия Дух. В Евангелието началото на този процес се описва като „приемане знака на човеш кия син.” Това обозначение се от­ нася до трансмутиращ ите промени, които трябва да се осъ­ ществят в светилищ ето на главата, ако един човек желае да

приеме изливането на С ветия Д ух. Така кандидатът бива п одготвен за ср ещ ата със своя Пимандър. П речистената по то зи н ачи н д у ш а прием а награда­ та на съвърш ените душ и. С ам о то зи , който действително притеж ава П им андър, е и сти н ски човек. Е д ва тогава той се е издигнал над ж ивотинското съ стоян и е. Т огава той става, той е един М анас, което означава М и сл и тел , който е изпъ­ лнен от Бог. Какво всъщ ност е П имандър, Д уховната душ а, или Све­ тият дух? М ожем ли да познаем Д уха, когато той се изяви? Да, това е възможно. Във връзка с това м огат д а ви послужат следните обяснения. От Л огоса произлизат, както знаете, седем лъча, седем въздействия, седем могъщ и силови потока, които движат Вселената. Под понятието „В селена” тук се им а предвид Прасубсанцията. Цялото универсално п ростран ство е изпъ­ лнено с прасубстанция. Тя, и целият живот, който се ражда от нея, се движ и от седемте потока, от седем те лъ ча, от седемте Господари на съдбата, както ги наричат класи ческите Розен­ кройцери. Всички биологични действия в ц ялата природа, вклю чително и животинският живот, м огат д а бъдат обясне­ ни от влиянието на тези седем лъча. Всичко, което се случва в цялата В селена, всичко, което независимо от това как, къде и кога се дви ж и и развива, е включено в един План. Всичко се създава и отново се раз­ руш ава, всичко се раж да и умира, същ о и човеш кото царство, което, с изклю чение на разума, не се различава по нищ о от животинското царство - всичко това участва в един План. Този П лан има за задача д а събуди в целия би ологи чен живот възмож ността за едно ново развитие. Ако това н ам ерение не се осъщ естви или ощ е не може д а се извърш и успеш но, в един определен м омент създаденото загива отново, за да се

Пробуди п о-късн о о щ е в е д н ъ ж о т у т р о б а т а н а В е ч н о с т т а и д а получи една н о ва в ъ зм о ж н о ст .

Така П л ан ъ т н а Л о т о с а и н а н е го в и я С е д м о р е н д у х се от­ нася до съ б у ж дан ето н а е д н а н о в а в ъ зм о ж н о с т в човека. А ко това не се удаде, т о й за ги в а . Т о гав а за н его д е й с т в а законът: „Ти си създаден о т п р а х и щ е с т а н е ш о тн о в о п р а х .” В този случай ч о век ъ т о с т а в а с в ъ р за н съ с зак о н и те н а ж и в о та и смъртта. Ритъмът, п е р и о д и ч н о с т т а н а к о см и ч н и те д н и и н о щ и , космичните д в и ж е н и я н а п р и л и в и и о тл и ви във В с е л е н а т а се управляват и о с ъ щ е с т в я в а т о т с е д ем т е л ъ ч а н а Л о го са. П р а ­ вилно р азб р ан о , т о в а о зн ач ава, че сед ем те л ъ ч а у п р аж н я в ат повдигащо в ъ зд ей ст в и е въ р х у съ зд ан и ята. А ко то зи п р о ц ес не успее, с ъ щ е с т в а та б и в ат д ен атури ран и . „О т п р ъ с т си н а ­ правен и н а п р ъ с т щ е стан еш о тн о во .” Ж и в о ти н ск и я т човек, природният ч о век , е т а к а съ здад ен , че м ож е д а бъде издигнат, може д а р е а ги р а п о зи т и в н о н а сед ем те л ъ ча, та к а ч е д ен ату рирането, с м ъ р т т а д а н е с а необходим и. Е то то в а е н агр ад ата на съ въ рш ен и те д у ш и : п об ед ата н ад см ъртта. В ъ зн а гр а ж д е ­ нието н а съ в ъ р ш ен ата д у ш ев н а п обеда, н а съ въ рш ен ото д у ­ шевно р азв и ти е е о сво б о ж д аван ето от см ъртта. Когато д у ш а т а е п р еч и стен а, р еген ер и р ан а и н о во р о д ен а и когато т р а н с м у т а ц и я т а н а л и ч н о с тта се о съ щ еств я в а в с ъ о т ­ ветствие с т о в а р а ж д а н е н а д у ш ата, тогава д у ш ев н и я т ч о век, естествено, за с т а в а п о съ всем д р у г начин п р ед сед ем те л ъ ч а на Л огоса. В ед н ага щ о м се о см е л и т е д а р еаги р ате н а гн о сти ч н ата светлина и т р ъ гн е т е п о П ъ тя, във ваш ето п ри роди ороден о състояние, в тял о то , което п р и теж авате сега, се р азв и в а една тр ан см у тац и я, ед н а п р о м я н а н а атом и те, която зася га п ред и всичко св е ти л и щ ата н а съ р ц ето и н а главата. Ц я л о то с в е ­ тилищ е н а гл авата се подготвя за п ози ти вн о то п р и ем ан е на С едм орн и я ду х . К огато д у ш ат а се роди , сед ем те п отока на

С едм орния дух п р он и кват в сед ем те м озъчни кухини.

Така

съвърш ената душ а п ри ем а сед ем те излъчвания, естествено, по съвсем различен начин от то зи н а обикновения природен човек. Когато излъчванията н а С едм орн ия дух се влеят, те се сре­ щат в сърцето с Праатома, с Розата. В нея леж и скрита карти­ ната на истинското човеш ко развитие, почиващ ият в човека латентен духовен принцип. Когато лъчи те на Седморния дух докоснат човека в новородената душ а, Розата на сърцето се пробужда за живот. С критата в П раатома картина представ­ лява една структура от силови линии, образа на по-висшето, на истинското човешко развитие. Когато носите в себе си някакъв план, той притежава та­ кава структура от силови линии същ о и в астралното ви тяло. И ако човек ви помоли да разкажете нещ о за този план, вие поглеждате навътре в тази структура от силови линии и раз­ казвате за този план. Вие следвате всички силови линии и картината започва да се очертава пред ваш ите слушатели. Същото е и с Праатома, с Розата на сърцето. Вътре в него се намира образът на истинското човешко развитие. Тази кар­ тина, този образ може да се пробуди и да възкръсне само ако Седморният дух има възможност да въздейства върху човека чрез зрялата душа и ако може да се излее в него. Така излъчванията на Седморния дух, които въздействат върху седемте мозъчни кухини, образуват вашия Пимандър, ако погледнем на това въздействие откъм светилището на главата. Те образуват Духовната душа, структурата от сило­ ви линии на истинското човешко развитие, която може да се види, ако отправим сега нашето внимание специално към светилището на сърцето. Това е образът на Новия човек, на Духовната душа, или Пимандър на творческия дух. Този пимандричен човек, тази структура от силови линии, която стои

пред човека, която е в н его и го стим ули ра, го издига от ж и ­ вотинския свят в света н а ж и вото д у ш евн о състояние, като поставя м икрокосм оса в ед н а н о ва ж и зн ен а действителност и под един нов закон. И вси чки , които са кръстени и пречи­ стени по този начин в си л и те н а Д уха, стават съвърш ени хора и получават право н а участи е в Гносиса, в ж ивото познание на Бог. Те достигат до ново състояние на съзнанието, в което познанието е една абсолю тн а способност. Диалектичното познание същ о е последица от една спо­ собност. Във ваш ето диалектично, животинско състояние, вие притежавате сп особн остта да мислите, чрез което получавате повече или по-малко познание - едно твърде недостатъчно и относително познание. Н о ако пимандричното състояние придобие власт над вас, тогава абсолютното познание се превръща за вас в една способност. Тогава вие получавате п о­ знание не с помощ та на тренировки на ума си, а познанието е една абсолютна и важ на съставна част на вашето същество. Противоположното развитие Хермес описва по следния начин: Но всички, които съгрешиха срещу огласената вест, като не пож елаха да й дадат ухо, останаха на границат а на разсъдъка, защ от о не приеха силите на Д уха и не знаеха за каква цел са създадени и от кого. Възприятията на тези хора са зависими от техните сетива и приличат почти на тези на неразумните животни; и тъй като характерът им е една смесица от страст и първичен инстинкт и не при­ тежават способността да се възхищават на достойното за размисъл и осъзнаване, те се посвещават на сладостра­ стието и ж еланията на плътта, мислейки си, че човекът е призван за това. Но всички, които получиха дял от Бож иите дарове, както показват всичките им дела, не са вече смъртни, а боже-

ст вени хора, коит о о б хва щ а т съ с с в о я т а Д ух о вн а душа всич­ ко, което е на зем ят а и на небет о, а м о ж е би и над небето, Всички, коит о се и звисяват по т о зи начин, наблюдавайки Доброт о, са се научили чрез т о ва н а б лю д ен и е да разбират престоя си тук, на зем ят а, кат о д ъ лб о ка печал. И считайки всички т елесни и нет елесни н ещ а за безбож ни, те бързат с голямо ст арание към Е диния и Е д и н ст вен и я. Когато това ново състояние се п ости гн е от Светия Дух и чрез Светия Дух и кандидатът вече се е свързал със своя Пимандър, той влиза в едно напълно ново ж изнено състояние, защото състоянието на съзнанието е състояние на живот. Когато седемте лъча на Л огоса докоснат по този позити­ вен начин седемте мозъчни кухини и въз основа на пречи­ стеното душевно съзнание проникнат в тях, Озирис среща Изида, т.е. Духът среща Душата. О т тази срещ а произлиза Синът на вечната пълнота, новото състояние на съзнанието, едно състояние, което макар че е във света, вече не е от света. Този процес, който ви описваме - процесът на развитието и на изявата на пимандричния човек, се осъщ ествява в обик­ новеното същество на природния човек. По силата на своето природно същество такъв човек още е във света, но по силата на своето пимандрично съществувание вече не е от света. Когато връзката между телата на диалектичния човек е разхлабена (което означава, че личността лесно може да се раздвои), такъв човек се намира често в най-неподходящите моменти повече в огледалната, отколкото в материалната сфера на диалектиката. Тогава той наблюдава оттам живота в материалната сфера, който поради това му изглежда твърде недействителен. Тази ситуация се появява, както може би знаете, също и при преминаване от състояние на будност към състояние на заспиване. Има хооа. пои които подобни сензитивни качества СЯ я т е п

изразени. Тези р азд во яван и я н а д у ш ата се проявяват често например при ж ените. К огато так и в а хора за първи път чуват за гностичния път или р еаги р ат на него с природния си Аз, изпадат често в оп р ед ел ен о гру ба заблуда, предполагайки, че състоянието им е вече п и м ан дри чн о. Тогава те правят заклю ­ чения и дем онстрират д ей стви я и постъпки, които са достой­ ни за съжаление. В ие си гурно разбирате, че това състояние на егоцентричност е м ного опасно и сложно. Н ие щ е се опи­ таме да ви обясним това с пом ощ та на един пример. Пимандричното ж изнено състояние причинява все още твърде много трудности и съвсем не може да се обозначи като съвършено, защ ото кандидатът не влиза в тази фаза с една трансфигурирала, а с една трансмутирала природно родена личност, която е била подложена на някои промени. Трансмутацията винаги предш ества трансфигурацията. С ле­ дователно в този момент ученикът още не притежава новата личност, която трябва да бъде напълно освободена в света на новото душ евно състояние, в шестата космична област. Тази личност трябва тепърва да се изявява и да се развива. Засега е налице само една нова душа, една златна сватбена дреха, която обгръща старата личност. Духовното същество вече е проникнало, така че булката се среща с жениха, което озна­ чава, че Алхимичната сватба на нашия баща, брат Християн Розенкройц, трансфигурацията, може да започне. Поставете се сега в това състояние. Духът е проникнал. Пимандър и душ ата са се съединили и природно роденият човек се чувства освободен. Неговото съзнание обхваща се­ демте лъча и чрез тези седем лъча той може да се издигне във Вселената и да отиде там, където съзнанието му желае да го заведе. Той осъзнава, че е безсмъртен, и изживява своето безсмъртие. Със своята Духовна душа той познава и разбира всичко, което е на земята, на небето и над небето. Той разби­ ра напълно великия план на възвишеното Божество, защото

освободеният по този начин човек м ож е да разчете този план до най-малките м у подробности. Следователно той съзира Доброто, единственото и автономно Д обро. Но в това съ стоян и е той все п ак о съ зн ава, че още е свързан с една природно р о д ен а л и чн ост. Той постоянно се озовава в природата н а см ъ ртта, в ед н а о б щ ествен а и соци­ ална бъркотия, която е толкова б езгр ан и ч н а, нелепа и ужа­ сяващ а, че му изглеж да като зм ийско гн ездо. И така той усе­ щ а своето пребиваване в п риродата на см ъ р тта като удар на съдбата. Затова той отхвърля сивата д ей стви тел н ост напъ­ лно, реш ително и принципно както никога досега. Той си прави от нея всички възможни изводи, за д а се слее с Едното и Единственото. Вие ще разберете, че от ричанет о на теле­ сните и безт елеснит е нещ а тук се отнася за материалната и огледалната сфери на диалектиката. Ф алш ивият златен блясък на смъртната природа се п ревръщ а за освободения ученик в едно нищо. В това състояние на най-голямо великолепие, от една страна, а от друга, като плътна негова сянка —ужасното изтъ­ рпяване на един мъчителен живот, който освен това трябва да се изживее най-често в едно много немощ но и слабо тяло —именно в това състояние ученикът е приел Свещ ения граал. Защото изливането на Седморния дух в светилищ ето на гла­ вата и докосването чрез него на сърдечната душ а представля­ ва Свещеният граал. Свещеният граал дарява пробуждане в едно ново утро, но същевременно и поглед в една бездънна, черна нощ. Зад това, естествено, се крие определено намерение. В това състояние - вече не от света, но все още във света (и то по какъв на­ чин!) - ученикът може да действа в две области на Логоса: в света на живото душевно състояние, в областите на Златната глава, но също така и в природата на смъртта. И приемайки това, той го върши.

Това е С в е щ е н и я т гр а а л . Т ова е Б о ж ествен ата чаш а. О т една с т р ан а - о с в о б о ж д е н и е , от д р у га - служ ене. С луж ен е чрез о св о б о ж д ав а н е и о сво б о ж д аван е ч рез служ ене. О т една страна - и зп и т в а н е т о н а ед н а н о ва болка, н авли зан ето в едно ново съ сто ян и е н а бо л ка, а от д р у га - изж и вяван ето на едно неизм ерим о о гр о м н о вели колеп и е. О т едн а стр ан а - м олбата: „Отче, ако е въ зм о ж н о , н ек а тази горчива чаш а д а м е о тм и ­ не” , а от др у га: „Н о д а бъде не м оята, а Т воята воля” , което означава и зп и в а н е то н а горчивата чаш а до п осл ед н ата капка. П ри ем ан ето н а кръстния път до утрото на възкресен и е и след у тро то н а възкресението, слизането отново н адолу д о б р о ­ волно и без оп лакван и я - това е С вещ еният граал. С вободата, наградата за освободените, се раж да винаги чрез ж ертвата.

ллШ

Пътят и жертвата След огненото кръщ ение С в ещ ен и я т граал трябва да се приеме и изпълни чрез ж ертвата, както обяснихм е в пре­ дишната глава. Това е един съ в сем нов ви д жертва, защото тук става въпрос за великата сам ож ертва на освободения от смъртната природа човек. Тук следва съ р д еч н и ят въ згл ас н а Т ат: О т че, аз също ис­ кам да се пот опя в б о ж ест вения съ д з а с м есва н е. Ако вие сте учен и к на Д уховната ш кола, в ер о я тн о т о в а е и ваш ето жела­ ние. Защ о иначе бихте п ри ел и у ч е н и ч е с т в о т о ? Н а тази м олба Х ерм ес отговаря, ч е Т ат съ щ о трябва да започне с принасянето н а ж ертва. П ъ тя т зап о ч в а с жертва и свърш ва с жертва. Ж ертвата, която т р я б в а д а п р и н есе Тат, е ж ертвата на природния Аз, н а А за н а тялото: Ако ти първо не нам разиш своет о т яло, с и н е мой, няма да мож еш да обичаш ист инскот о си Себе. Н о ако обичаш своето истинско Себе, щ е прит еж аваш Д у х о в н а т а душа; и когато вече я притеж аваш, т и щ е им аш у ч а с т и е и в нейно­ то ж иво познание. Вероятно сега ще видите нещ о от П ътя п ред себе си. Той започва с жертвата отдолу нагоре и завърш ва с ж ертвата отго­ ре надолу. Първата жертва е ж ертвата на ди алекти чното Себе, а втората - жертвата на небесното Себе. И двете ж ертви мо-

гат да бъдат п р и н е с е н и с а м о ч р е з л ю б о в т а . С еб ео тд аван ето , за което М и стер и й н ата ш к о л а н е п р е к ъ с н а т о го в о р и н а сво и ­ те ученици, м ож е д а с е и з в ъ р ш и с а м о ч р е з ед н а н еи зм ер и м а любов към о с в о б о ж д а в а щ и я ж и в о т, т я с н о с в ъ р зан а с п р о зр е­ нието, че клю чът к ъ м н о в и я ж и в о т л е ж и с к р и т в соб ствен ото Себе, защото н о в и я т ж и в о т е н а г р а д а т а за съ въ р ш ен о то д у ­ шевно състояние. Мнозина сч и тат г н о с т и ч н и я п ъ т за к р ай н о и н тер е сен и силно желан, защ о то в с и ч к и и зв ъ р в ен и д о с е г а п ъ ти щ а са и м а­ ли негативни р езу л тати и н е с а у сп ел и д а п р ем ах н ат стр ад а­ нието от см ъртната п р и р о д а. Н о сам о и н тер е съ т и ж елан ието не водят човека н ап р ед п о п ъ тя н а освобож ден и ето. И двете са израз на п р и р о д н и я А з, н а тялото, което е в затруднение и търси разреш ение. В с ъ щ н о с т хората считат себеотдаване­ то, себеотричането, за н ай -го л ям ата беда, за най-страш ното нещастие и за н ай -стр ан н о то събитие. Б иблейските думи: „Който изгуби ж и в о та си зарад и М ен, щ е го н ам ери ”, хората считат за н ай -стр ан н и те дум и, които изобщ о някога са отп ра­ вяни към природно роден ия човек. Учениците н а Ш колата говорят много за себеотдаването, и думи като ж ертвоготовн ост и ум иране на А за се употребя­ ват често в разговорите. Н о точно това е най-трудното, което може да се и зи сква от един природно роден човек. Ако вие желаете да вървите по пътя на Гносиса, щ е бъдете поставен веднага пред най-трудното нещ о. И вие щ е можете да раз­ берете тези толкова необичайни за природно родения човек библейски дум и сам о чрез лю бовта. Защото лю бовта е готова за жертва, а когато лю бовта е достатъчно голяма, тя е гото­ ва на всякаква жертва, ако е нужно. Тогава жертвата е нещо естествено, човек не може да действа по друг начин, и жерт­ вата се принася с лекота. В този случай тя действа винаги освобождаващо. В а ш ата н а с о ч е н о с т в и н а ги с е о п р ед ел я о т л ю б о в т а . Вие

никога н е заб р авя те то в а, което о б и ч ате - нито през деня нито през н ощ та. Т ова о б я с н я в а ф акта, че толкова

много уче!

ниц и п о н як о га съ в сем за б р а в я т и н ай -п р о сти те указания за П ътя. Те се заб р ав я т в н у ж н и те, п о н як о га дори най-важни мо­ м ен ти в ж и вота. С то в а ви е п о к азвате, ч е ощ е не притежавате лю бов към П ътя, и ли ч е тя е н ед о ста тъ ч н а , и възможността за р азви ти е н а едн а так ава л ю б о в се и зм ест в а от едно напълно ф алш и во р азб и р ан е за ж и вота. Т ак и ва у ч ен и ц и се опитват да след ват о сн о в н и те п р ави л а н а Ш кол ата съ с своя природен Аз. Те сл у ш ат и ч етат за това, което П ъ тя т и зи ск в а от тях, и искат д а отговорят н а тези и зи ск ван и я с п р и р о д н и я си Аз. К ато резултат от това в со б ств ен и я и м А з винаги и без из­ клю чен и е възни кват голем и н ап реж ен и я. Това, което се поти­ ска, п р и ч и н ява напреж ен и я, които в д а д ен м ом ен т трябва да се о сво б о д ят като гръ м отеви чн а буря. И когато избухванията н а п ри ро дн и я А з н ап ом н ят н а вулканични изригвания и гово­ р я т вер о ятн о за едн а твърда като кам ък егоцентричност, тога­ ва п р и ч и н ата тр яб ва д а се тъ р си във ф акта, ч е действителната л ю б о в къ м П ътя ощ е не се е пробудила. В този случай чо­ век ъ т се е оп и твал д а върви по П ътя със своя природен Аз. Н о когато някой се оп и тва д а въ рви п о П ъ тя със своето п ри р одн о съ щ ество и д а бъде сери озен у ч ен и к, тогава това н е е себеотдаван е, а себепотискане. С ебеп оти скан ето обаче си отм ъщ ава, когато м у д о й д е врем ето. Т огава човек запо­ ч ва д а въ рш и в ж и вота си стран н и нещ а: в ед и н момент той д ей стви тел н о е н а П ътя, в след ващ и я м о м ен т абсолю тно не е. К ъ м това н асочва вн и м ан и ето ни и сти х 18 н а С едм а кни­ га, къ дето Х ер м ес казва н а Тат: Невъзможно е, сине мой, да

си привързан едновременно и към материалните, и към бо­ жествените неща, къ м тел есн о то и к ъ м безтел есн ото, към см ъ ртн о то и к ъ м бож ественото. Ти трябва, след като много добре размислиш, да избереш меж ду двете; защото човек не мож е да бъде привързан едновременно и към двете.

Но когато изборът е направен, трябва да се приемат и всички последици от него. Д вете нещ а едновременно - това е абсолютно невъзможно. Затова в Планинската проповед се казва: ,Довек не може да служ и на Бога и на М амона.” Вие трябва да изберете! И тогава намаляването на отреченото се доказва от дейст венат а сила на избраното. Така добри­ ят избор показва слават а си чрез обож ествяването на чове­ ка, който го е избрал. Сега обаче възниква един проблем, който учениците през всичките години изразяваха по всевъзможни начини: „Но как мога да знам дали достатъчно обичам Пътя? Как мога да знам дали един ден няма да се изправя пред едно горчиво разочарование? Какво трябва да правя в определена ситуация и какво трябва да пусна?” Хермес отговаря на това: Добрият избор доказва също и неговата привързаност и всеотдайност към Бог. Който спонтанно и с изпълнена с любов преданост се отдава на Гносиса и на Пътя, винаги със светкавична бързина ще виж­ да пред себе си начина, по който трябва да върви по Пътя. Който внимава в това, ще получава непрекъснато указания и няма да сгреши и да се провали в нищо. Противно на това обаче, лошият избор довежда до ги­ белта на човека; а освен това този избор е един грях по от­ ношение на Бога. И също като хора, които по време на пре­ селение се движат по средата на пътя, без да правят нищо, а само пречат на другите да вървят, така и тези хора не правят нищо друго, освен да странстват по света по същия начин, подтиквани от своите телесни влечения. Затова, о, Тат, дарбите, които са от Бог, винаги са били и ще бъдат на наше разположение. От нас се иска да се погрижим оно-

ва, което излиза от нас, д а съот вет ст ва на тях, а не да изо­ става. Защото не Б ог е причина за нашите злини, а самите ние, които ги предпочитаме пред Д оброт о. Чуйте съвета на Х ер м ес:

Защото до Доброт о не се ст ига подобно на лесно за пре­ газване плитко място. Д оброт о е безгранично и без край, са­ мото то няма също и начало, дори и да ни се струва, че води своето начало от Гносиса, от бож ественото познание на Вселената. Защ от о Г носисът не е и на ча ло т о н а Д о б р о т о , а ни даря­ ва началот о на онова, коет о т р яб ва д а п о зн а ем от Доброто. Д а н о да схванем т ова начало и по н а й -б ъ р з начин да преми­ нем през всичко, коет о ни очаква. Защ о бързо? Защ от о наист ина е т р уд н о д а напуснем по­ знат от о и всичко, което имаме, за да се за въ р н ем при древ­ нит е и първоначалнит е нещ а. И зклю чен и е от то в а няма, за­ щ ото: В идим от о носи радост , а невидим от о съ буж да недове­ р и е и съмнение. За обикновенот о око злот о е добре познато и очевидно, докат о Д оброт о е невидим о. То н ям а нит о фор­ ма, нит о образ. То е непром енливо и еднакво по отношение на самот о себе си и зат ова се ра зли ч а ва от всичко друго. За­ т ова безт елеснот о е невидим о за т елесния човек. Е т о защо това, което ост ава еднакво със себе си, непром енливот о, е по-възвиш ено от променливот о; а пром енливот о е бедно в сравнение с непроменливото. Ако чувствате в сърцето си лю бов към Г носиса, любов към Пътя, ако сте подтикнали лю бовта към пробуж дане, нека

тогава да схванем т ова начало и бързо да преминем през всичко, което ни очаква. Ако приемете тази препоръка, трябва да обърнете особе­ но внимание на значението на стих 22-ри: Виждаш ли, сине мой, през колко телесни състояния, пълчища от демони, заблуди на м ат ерият а и звездни пъти­ ща трябва да преминем по наш ия труден възход към Единия и Единствения? Тук Хермес с малко думи ни посочва безкрайния път, който се простира пред човека след неговото окончателно пренасочване към Светлината. За малките човешки маща­ би и понятия от време-пространствения порядък, този път е почти безкраен. Но в светлината на Гносиса, в съзнанието на Вечността, той е един сияен възход в действителността на освобождаващия живот. В една постоянно продължаваща трансфигурация, в едно постоянно извисяване на живота в чистота, светлина и божествена мощ, пимандричният човек се издига нагоре през всички състояния на материята, като се изявява във все по-фина и по-нежна телесност. Дълъг, много дълъг е този път назад към Единството, на­ зад през седемте космични области до най-висшата и гореща сфера. Но това е възход от сила към сила и от великолепие към великолепие, път на свободен от болки живот в блажено­ то щастие на възстановената, съвършена хармония с Вселен­ ския баща, в най-висше, съвършено служене, като истински Божи син, който изпълнява волята на Отеца в радостна до­ броволност, в съответствие със своето призвание, в полза на цялото Творение и за прослава на името на своя създател. Който познае вътрешно тази картина на предвидения от Бога човешки път на развитие като животворяща действител­ ност, ще приеме в своя живот с голяма радост и благодарност

освобож даващ ите Х р и стов и д ум и : „К ой то и з г у б и ж ивота си заради М ен ” (своя ж ивот в п а д ен и е за р а д и Г н о с и с а ), „щ е го нам ери” (щ е нам ери в Н его и ч р ез Н его е д и н в ъ зход д о Един­ ството на ж ивота).

XXIV

Завръщане към Единството Седмата кн и га на К орпус Х ерм ет икум бе обяснена на Младия гносис през седм ия м есец на Ю питеровата година*. Така ф илософ ията на П рагносиса се появи в твърде младото Живо тяло на Ш колата. И вие вероятно разбирате, че това имаше неописуем и последици. Защото картината, която ви се показва, им а особеното свойство, за което свидетелства и Седмата книга - да държ и в своята власт и да привлича, както магнитът желязото, онези, които грижливо се задълбочават в нея и търпеливо я разглеждат с очите на сърцето. Ние ж елаем ясно да ви покажем, че ако сте приели казано­ то досега с отворено за Гносиса сърце, вие отново сте свър­ зан със свещ ените писания на Универсалния гносис, които в зависимост от ваш ите по-нататъшни реакции несъмнено ще действат във вас за възкресение или за падение. Естествено, нашето намерение е да ви свържем неразривно с голямата цел на Гносиса. Ако вие действително сте един Тат, тогава ще е добре да се задълбочите вътрешно в това, за което говорим, и търпе-

* Ц и тиран и те в тази книга лекции са изнесени през 1957 г. Тя е Ю питерова година, което се сим волизира чрез числото 3 (5+7=12, 1+2= 3). Това означава, че в хода на спом енатата година въздействието на С вещ ения седморен д ух започва да атакува света и човечеството все по-силно и поинтензивно: за възкресение или за падение.

ливо да го разгледате с очите на сърцето. Защ ото голямото дело трябва да започне в сърцето. Там трябва да се пробуди любовта към Пътя, там Розовата пъпка трябва да разтвори листата си. Който започне с това и издърж и в постоянство, със сигурност ще бъде заведен по пътя до небето. Ако действително живеете от това начало, вие влизате не­ посредствено в Божественото единство. Това е една голяма тайна, една мистерия, която Х ермес разяснява накрая, но към нея ще се върнем отново в следващ ите глави - участието в Единството на Бога. Сега ще се опитаме накратко да ви обри­ суваме една картина за нея. За тази цел вие трябва добре да разберете значението на 26-ти стих: Единството, едното и неделимото, произходът и коре­ нът на всичко се съдържа във всички неща. Единството на Бог е екзистенцията на Бог, изявата на Бог в неговия Седморен дух. Единството е вездесъщо. Не съ­ ществува място в цялото пространство, където Единството да не може да бъде намерено. Който търси наградата на съ­ вършените души, несъмнено влиза в Единството и получава участие в него. Тогава за съответния ученик единството, съе­ динението с Логоса, е едно начало, което няма край. Чувствате ли, че това е съвсем ново начало, което напъл­ но се различава от всяко друго начало? Вие сте роден за това могъщо начало, което е Вечността. За тази цел сте получили и вашето тяло в този авариен порядък. Вашето природно раждане, вашата временна форма също могат да се обяснят със Седморния дух, както вече изложи­ хме това по-горе. Когато това природно тяло се е развило, когато природната личност е израснала и съответно е дости­ гнала до целите на Плана, тогава в определен момент онова, което живее във временното природно тяло, трябва да се за-

върне в п ъ р в о н ач ал н о то е д и н с т в о н а Бог. Това е за л е г н а л о в о с н о в а т а н а ц е л и я в и ж ивот. В и е сте дошли тук с т а зи ц е л , з а д а п о е м е т е и н и ц и ат и в ат а в п р ави л ­ ния момент и д а и з в ъ р ш и т е н а п р а к т и к а зав р ъ щ а н ето си към Праначалото. А ко н е н а п р а в и т е то в а, ако н е се завъ р н ете къ м това начало, ако н е м о ж е т е д а о с в о б о д и т е м ясто н а Е д и н ств о ­ то в себе си, т о г а в а в и е за ги в а т е п о р ад и со б ств ен ата си сл а­ бост. Тогава п о с л е д и ц а о т л о ш и я и зб о р е см ъ ртта. Единството н а Б о г а е н ач ал о то н а всичко. А ко съ зреете достатъчно п о д м и л о с ти в о т о въ зд ей стви е н а Б ож и ето ед и н ­ ство, вие съ зн ател н о щ е тр ъ гн е т е обратн о към Н ачалото и то ­ гава за вас то веч е н я м а д а и м а край. Това безкрай н о начало, тази „ниш ка н а А р и а д н а ” , за която м ож ете д а се хван ете, е началото н а А л х и м и я та н а кл аси ч ески те Р озенкрой ц ери . Тя ни учи д а п р одъ л ж авам е д а вървим чрез тр ан сф и гурация от вели колеп и е къ м великолепие, защ ото тогава вие като несъвърш ени вли зате в съвърш енството на абсолю тното Б и ­ тие, на аб солю тн ото Е динство. И който тогава, като беден по дух, се п отопи в Е ди н ството на С едм орния дух, бива спасен. Пътят към това - н и е ви го показахм е - е лю бовта и съвърш е­ ната ж ертва. Който се вр ъ щ а в Е динството на Б ога чрез лю бовта и жертвата и ч р ез всичко, което те обхващат, влиза във В еч­ ността и п об еж д ава см ъртта. Който може да разбере това, да го разбере.

XXV

Единството (I) Единството, еднот о и неделимото, произходът и коре­ нът на всичко се съдърж а във всички н ещ а. Нищо не съ­ щ ест вува без произход. Н о произходът , първоначалната точка на всичко останало, намира своя произход само в себе си. Числото едно, като произход, включва всички други числа в себе си, без да бъде самото то обхванат о от което и да е от другите числа. Числото едно пораж да всички числа, без да бъде породено от каквито и да са други числа. Всичко, ко­ ето се пораж да, е несъвършено и делимо и м ож е д а бъде уве­ личавано или намалявано. Н о съвърш енот о няма нищо общо с това. Тъй като това, което м ож е да се увеличи, заем а сво­ ето увеличение от Единството, когат о повече не мож е да предложи място на Единството, то заги ва от собствената си слабост. Така, о, Тат, доколкото е възмож но, аз ти дадох една картина на Б ога като пример. Ако се задълбочиш вътрешно усърдно в нея, ако я наблюдаваш търпеливо с очит е на сво­ ето сърце, ти ще намериш, вярвай ми, сине мой, пътя към небето; или ощ е по-правилно: самият об раз на Б о г ще те води по този път. Онези, които веднъж са започнали едно такова вътрешно насочване към този образ, са пленени от неговат а власт, той ги привлича нагоре към себ е си, както магнитът привлича желязото.

В досегашните си обяснения ние имахме правото да ви опишем подробно С едм ата книга на Корпус Херметикум. Въ­ преки това е необходимо едно ощ е по-подробно разглеждане, за да можете напълно д а разберете посланието на освобожде­ нието, голямото спасително послание на Хермес Трисмегист. Затова ние насочваме ваш ето внимание специално към горе цитираните пет последни стиха от Седмата книга на Хермес, в които е скрита тайната на победата над смъртта. Как човек побеждава смъртта? Да се спрем на този въ­ прос. Той несъмнено предизвиква най-голям интерес у искрено търсещия. Защото, честно казано, никой от вас не об­ ръща особено голямо внимание на този блуждаещ призрак, с който накрая всички се сблъскваме. На природно родения човек е вродено да се бори срещу неизбежното до последната секунда, с последния напън на силите си, чрез прилагане на всевъзможни позволени и непозволени средства. Сравнител­ но малко са хората, които поздравяват смъртта като приятел. Страданието, болките и болестите, които сполетяват тялото, трябва да станат особено големи, преди човек да закопнее за края, преди да поздрави края с радостна усмивка. За животинския, природно роден човек, смъртта е реал­ ност, неоспорим научен факт. Но ако ни позволите, веднага ще добавим , че за новородения човек смъртта е само една за­ блуда, една илюзия, което също е един научен факт. За ново­ родения човек смъртта дори е напълно изключена, тя е едно понятие, което може да бъде изтрито от речника. Както знаете, съществува обширна метафизична, окултна и религиозна литература. Тя се обръща към аз-човека, към природно родения човек от всички класи и типове с послани­ ето, поднесено във всякакви варианти и украсено по всевъз­ можни начини: „Не се безпокойте. Смъртта е само една про­ мяна.” Колко често сте чели: „Смъртта е само една промяна. Смъртта е едно раждане на друго място и в друга среда. Вие

още отсега мож ете да въздействате върху тази среда и пред. варително да я определите.” Това влияние почива на морална теология, на езотерични упраж нения или само на психоло­ гична автосугестия, чрез която Егото се довеж да до блажено­ то опиянение от „аз съм”. Но всичко това е една мистификация, една измама. За Аза, за природно родения човек, смъртта е толкова пълна, че не остава нищо от него: едно цялостно опразването на микро­ космоса. Затова в началото на това обяснение трябва да отправим към вас, читателите, едно сериозно предупреж дение. Ако вие приемете с ваш ия Аз това, което сега ви казваме въз основа на херметичната философия, и го разберете като предназна­ чено за ваш ия аз, тогава всичко това щ е ви натежи като во­ деничен камък. Тогава това обяснение щ е бъде за вас една уж асна лъжа. Позволете ни ясно да ви кажем: Ние със сигур­ ност не поемаме върху себе си отговорността за една такава самоизмама от ваша страна. В смъртната природа в този слу­ чай смъртта ще се превърне в ощ е по-голям ужас, отколкото така или иначе си е. Затова вие трябва да разберете правилно смисъла на следващото обяснение, което идва до вас от една гностична духовна школа въз основа на диалога между Хермес и Тат. В природно родения човек са заложени същ ите физиче­ ски принципи, както и във всяко друго животно. Всеки човек живее като животно и постъпва като животно - всяко според вида си. Хищното животно яде това, което може да улови, и за него животът на другите не означава нищо. В това от­ ношение природният човек не е изключение. Притежавайки разум и език, той е над всички други животински видове и е способен да се изяви като господар над останалите животни. Природният човек, намиращ се в един заплашващ го

враждебен свят, е п ринуден д а се нагаж да и подчинява на това, което обикновено се н ари ча култура. Н о колкото и да е култивиран, н езави си м о д ал и им а титла пред или след име­ то си, дали води ж и вот сред см ях или сълзи, с пари или без пари, като природно роден той е и си остава една животинска същност. В това ж изнено състояние Гносисът ви призовава. Защо? Защото вие притеж авате възмож ността да се издигнете над животинското състояние. Тази възможност произлиза от фа­ кта, че в средата на обгръщ ащ ия ви микрокосмос се намира един нематериален, бож ествен принцип, който съвпада по­ вече или по-малко с физическото ви сърце. Ако желаете да откриете този принцип, който ние обикновено наричаме Розата, Праатома, или Х ристовия атом, като действащ принцип във вашето същ ество, тогава вие трябва да посветите цялото си животинско себе, цялото си природно ero, с всичко, ко­ ето то представлява и притежава, на центъра на вашия м и­ крокосмос, на Христовия атом, в пълно себеотдаване - това означава с цялостно отдаване, дълбок интерес и интензивен копнеж. Само така ще се роди истинската и безсмъртна душа. Тогава природният човек ще се превърне в душевен човек. И тогава, ако вървите по пътя на душевния човек сериоз­ но, постоянно, търпеливо, т.е. ако природният човек ясно и доказуемо се слее с душ евния човек, тогава, както казва Хермес Трисмегист, на този човек се дарява Духовната душа: Пимандър, Духът, Принципът на богочовека, Свещеният граал. Вие знаете, че Гностичната духовна школа, Живото тяло на Младия гносис, ви предлагат да вървите по този троен път на Граал, Катари и Кръст с Рози - път от природното към ду­ шевното раждане, от душевното раждане към душ евен рас­ теж и от душ евния растеж към раждането на Духа. Вие знаете, че Духовната школа на Младия гносис желае да помогне на всички при влизането в този троен път. Вие

окаже през всички

зн аете, ч е ако п о ж е л а е т е , Ш к о л а т а е в съ ст о я н и е да ви та зи п о м о щ и м о ж е д а ви с ъ п р о в о ж д а и п о д к р еп я м и стер и и н а т р о й н и я п ъ т д о о с в о б о ж д а в а щ и я живот.

Н о р азб и р ате л и съ щ о т а к а, ч е б и т р я б в а л о д а съществувай ед н а ч етвъ р та м и стер и я? С л ед о в ател н о , както казахме, първо, съ щ еству ва еди н п ъ т от п ри р о д н о то къ м душ евното раждане, второ, един п ът от д у ш евн о то р аж д а н е къ м душ евен растеж, душ евн о у зряван е, и трето, и м а еди н п ъ т от душ евен растеж до раж дан ето на Д уха. И сега към това се п ри бавя развитието на духовно родения човек д о и зрастван ето ч р ез Д уха. З а то зи ч етвъ р ти ход на р азв и ти е н и е н е м ож ехм е, или ня­ м ах м е п раво, никога д о с е га д а го во р и м с вас. В това отноше­ н и е см е се и зказвали сам о бегло. Т ака н и е повече говорихме за м ерк у р и ево съзнание, за п о н яти ето везд есъ щ н о ст и за дру­ ги п одобн и общ и нещ а. Н о сега см е д л ъ ж н и д а пристъпим къ м тази четвърта м и стерия, за д а п ол учи те ясн а картина за ц ялото, за д а мож е накрая стих 30 от С едм ата книга и за вас д а се п ревърне във факт: Така, о, Тат, доколкот о е възмож но, аз т и дадох една карт ина на Б о га като пример. А ко се задълбочиш вътрешно усъ р д н о в нея, ако я наблю даваш т ърпеливо с очит е на сво­ ет о сърце, т и щ е намериш , вярвай м и, сине м ой, пътя към небет о; или ощ е по-правилно: сам ият образ на Б ог ще те води по т ози път. Онези, които веднъж са започнали едно т акова вът реш но насочване към т ози образ, са пленени от неговат а власт , т ой ги привлича нагоре към себе си, както м а гн и т ъ т привлича ж елязото. Ако се отнасяте трезво и откровено към себе си, вие не­ съм нено веднага щ е се разколебаете. Така наприм ер можете д а каж ете: „А з, в най-добрия случай, се нам ирам в процеса н а душ евното раж дане. С ледователно съм завърш ил пътя на

първата мистерия и сега с е намирам пред вратата на втората мистерия. Тогава, има ли см исъл отсега да получавам карти­ на за четвъртата мистерия, която ощ е е далеч от мен?” Нашият въпрос обаче е: Защ о тогава Х ер м ес дава тази картина на Тат, който с е намира във вашето състояние? Да предположим, че вие вече сте един душ евно роден човек, или ако това ви звучи м ного ласкателно, че във вас започва да се изявява известно душ евн о качество, което започва да се бори за своето право на същ ествуване. Това навярно е точно така, защ ото иначе поради каква друга причина бихте се обърнали към Д уховната школа, за да започнете своето ученичество? Да предполож им , че във вас започва д а п роблясва оп ­ ределено д у ш евн о качество. Т ъй като духовн ата рад и ац и я се обръща и зклю чи телн о сам о към душ ата и мож е д а н ам е­ ри отглас в ч о века сам о на базата на душ евното качество, съвсем не е изклю чено Д ухът на четвъртата м истерия д а ви докосне в п о-голям а или по-м алка степен във ваш ите найдобри, н ай -чи сти състояния, наприм ер по врем е на една храмова служ ба. Но вероятно ваш ето колебание още не е приклю чило и може да възразите: „В ие казахте, че Духът на четвъртата мистерия е много съкровена работа на израсналата душ а, че Пимандър мож е д а се изяви само на зрялата душ а. По какъв друг начин може Духът, в неговата универсалност, да действа в мен, освен чрез посланик, който да ми говори за Духа, в резултат на което вероятно ще получа слаб отглас от посла­ нието и може би една неясна представа за него?” Но ваш ият случай, драги ученико на М ладия гносис, е съвсем друг, защ ото Духът съществува в Ж ивото тяло на Школата. Ш колата като Ж иво тяло е достигнала състоянието на зрялост. А не сте ли вие една жива клетка от това Ж иво тяло? Във всеки случай, чрез вашето ученичество вие можете

да бъ дете ед н а ж ива клетка в Ж и в о т о тял о н а Ш колата. М ладият Г н о си с п р и теж ава н е с а м о о р г а н и за ц и о н е н апа­ рат, ед н о п р и р одн о тяло, н о това тяло е с ъ щ о така и одуш еве­ но. Ш колата като Ж иво тяло е п о с т и г н а л а зр я л о т о душ евно състояние. И в това тяло о т в ор ен и я т Граал с т о и в светлината на Л огоса. В Граала н а Ж и вото тяло с е изявява П и м ан дъ р на Ш колата. Ч р ез този ч уден сп а си т ел ен ф акт Б о ж и я т д у х гово­ ри същ о и на вас, защ ото сте уч астн и к , ж и в а клетк а от Ж иво­ то тяло, и той м ож е я сн о д а с е изявява във вас с н еп р ед в и д и ­ ми п осл еди ц и . Д ухъ т на четвъртата м истерия с е отваря за вас. Н и е на­ пълно съзнателно използвам е м агията на т а зи и зяв а н а Д уха п о врем е на наш ите свещ ен и съ бирания. Така в и е прием ате интензивната м илост, защ ото, въпреки че о щ е н е с т е ж и в и по Д у х , прием ате ж ивота на Д у х а и бивате д о к о св а н и о т н его, и както вече казахме, с невъобразим и п о сл ед и ц и .

XXVI

Единството (II) Ние вече ви о б я с н и х м е как всички, които ощ е н е са ж иви по Дух, но като свъ рзан и с Ж ивото тяло на М ладия гн о си с се стремят към тази ц ел , им ат правото д а прием ат интензивната милост в този ж и в от от Д у х а , защ ото С едм ор н ото ж иво тяло на Школата м ож а д а п оздр ави своя П им андър в седм и я м есе ц на Ю питеровата 1957 година. Е стествен о, в и е м н о го я с н о о съ зн ав ате, ч е сте у ч е н и к н а Школата н а З л а т н и я Р о зе н к р о й ц . О св ен то в а сте н а я с н о к ак в о е отнош ението н а в аш ет о у ч е н и ч е с т в о къ м Ш колата. М о ж ете също так а д а р а зб е р е т е , п о веч е и л и п о-м алко о т со б ств ен и я си опит и п о в е д е н и е , д а л и вече сте тр ъ гн ал и по п ъ р в и я п ъ т от п риродното к ъ м д у ш ев н о то р аж д ан е, так а че, н ай -м алкото, да п ри теж авате веч е д у ш ев н о качество. Н а та зи о с н о в а н и е се оп и тах м е, доколкото е възм ож н о, да ви п о к аж ем ед н а к ар ти н а н а Бога. Н ека д а р азглед ам е та зи картина вн и м ател н о . В сти х 30-ти о т С едм а к н и га Х ер м ес казва: Така, о, Тат, доколкот о е възмож но, аз т и д ад ох една картина на Б о га кат о прим ер. А ко се задълбочиш вът реш но усърдно в нея, ако я наблю даваш т ърпеливо с очит е на сво ­ ето сърце, т и щ е нам ериш , вярвай ми, син е м ой, пъ т я къл 1 небето; или о щ е по-правилно: сам ият образ на Б о г щ е т е води по т ози път . Онези, коит о веднъж са започнали едно

такова вътрешно насочване към този образ, са пленени от неговата власт, той ги привлича нагоре към себе си, както магнитът привлича ж елязото . Нека формулираме ситуацията по възмож но най-простия начин: Чрез съзнателното си ученичество вие сте достигна­ ли до определено състояние. В това състояние ви се предава една проекция на Духа. С всеки изминал час духовните ради­ ации в Живото тяло сякаш се увеличават по сила и ви докос­ ват, без да ви принуждават и форсират. Те не ви побеждават, а само ви се изявяват. Ако сега притеж авате очите н а съ рц ето, ако центърът на ваш ия м и крокосм ос - Розата - е р азц ъ ф н ал а и се е свързала с ваш ето телесн о сърце, вие м ож ете д а ви д и те и д а възпри­ емете картината, която ви се показва. И когато разглеждате картината така, както може и трябва д а се разглеж да, за вас е невъзмож но вече да се отделите от нея. Т огава вие сте свър­ зан м агнитно с Духа. Н ие трябва да ви обясним всичко това подробно и затова щ е насочим вниманието ви първо към наш ата планета, където сте се родили като природно същ ество. Тази планета, освен всичко друго, е и едно електром агнитно поле. То притежава седем сили, седем лъча, които определят ви д а н а човека. Те го владеят, направляват и държ ат в плен. В своя ж ивот като природно родено същ ество човек е ръководен, направляван и формиран от седемте земни лъча, защ ото цялото му съще­ ство се определя от тях. Н еговата егоц ен три чн ост и всичко, принадлеж ащ о към нея, се предизвиква от непрестанно про­ менящ ата се картина на седемте лъча. Всяко развитие от ре­ лигиозен, окултен и хуманистичен вид не е и не може да бъде нищо друго, освен промяна в състава на седем те земни лъча, друга вариация на същ ата тема. Естествено, дори и смъртта не допринася за някаква про-

мяна в нея. Защото това, което остава от природно роденото същество в микрокосмоса след смъртта, са само остатъци от природния земен живот. Следователно, докато продължават да съществуват ощ е известно време и в огледалната сфера, те остават подчинени на земните лъчи. Това е и смисълът на стиховете 24 и 25 от нашия текст: Доброто ням а нит о форма, нит о образ. То е непроменли­ во по отношение на сам от о себе си и зат ова се различава от всичко друго. Зат ова безт елеснот о е невидимо за телесния човек. Ето защ о това, което ост ава еднакво със себе си, не­ променливото, е по-възвиш ено от променливото; а промен­ ливото е бедно в сравнение с непроменливото. Седемте земни лъча са напълно съгласувани със седемте Космократори на Седмата космична област, т.е. с диалектика­ та, с несъвършенството: Нищо не същ ест вува без произход. Но произходът, пър­ воначалната т очка на всичко останало, намира своя произ­ ход само в себе си. (26-ти стих,) Ако вашето начало лежи в диалектиката, в несъвършен­ ството - а всичко, родено на тази планета, се намира в несъ­ вършенството - тогава всичко, което се ражда в това несъвър­ шенство, може следователно да се дели: да се размножава, да се увеличава и намалява; то може дори да се подложи на из­ вестно култивиране, но линията на развитие след евентуален възход неизбежно и невъзвратимо води отново надолу, защо­ то това, което се поражда, трябва да умре. Затова истинският растеж, абсолютното развитие са невъзможни в природата на смъртта. Растеж, еволюция, прогрес от сила към сила и от вели-

колепие към великолепие са възможни само в единството с Първоначалния седморен дух. Затова вие трябва постоянно да освобождавате място на Единството в себе си, вие трябва да се върнете към единството с Бога. Който не е достатъч­ но силен, за да се обърне към това Единство, загива поради своята собствена слабост и остава свързан със съществото на смъртта. Следователно този, който желае да победи смър­ тта, трябва да се върне към единството с Бога. Само от това Единство е възможно да възникнат всички други процеси на развитие. Вас ви очаква един всепобеден и прекрасен ход на развитие, едно напредване от сила към сила. Ако този ход на развитие трябва да стане ваш, необходимо е да започнете от самото начало - да се върнете към единството с Бога. Всички числа произлизат от Единството, от произхода и корена на всички неща. За херметичния човек числата имат съвсем различно значение от онова, което са за диалектичния човек. Числото едно представлява единството с Духа, с Бащата, с Логоса, с Първоначалото. Всяко друго единство, всяко друго начало води до смърт. Когато човекът се завърне към Единството, към Едното и Неделимото, той бива поставен пред числото две. Това число довежда свързания с Единството до едно ново отношение с Прасубстанцията. Затова в херметичния Гносис числото две се нарича „Майката” . Числото три показва пълната с любов свързаност между Едното, Абсолютното, и Прасубстанцията, между Бащата и Майката, т.е съединението на двамата . Числото четири носи пълнотата на концепцията, зачеване­ то на изявата. Когато съществото, свързано с Бащата, се свър­ же също и с космичната прасубстанция, тогава нещо възниква. Тогава пълнотата на концепцията се довежда до изява.

Резултатът от това е числото пет - новото Меркуриево съзнание. Затова М еркурий винаги се свързва с числото пет. Шест е числото на потвърждението, на доказателството за правота. С новата светлинна сила на съзнанието се доказва жизненото съзнание на кандидата и се довежда до съгласува­ ност с Логоса. Числото седем е числото на духовното изцеление, послед­ вано от числото осем - съвършеното възнесение към небето, преминаването към освобождаващия живот. Затова древната врата на Сатурн винаги е свързвана с числото осем. В числото девет се отпразнува накрая победата на истин­ ското богочовешко осъществяване. Така всичките девет числа са свързани едно с друго в един деветорен процес на развитие. Ние отново ви показваме необходимостта от завръщане към първоначалното единство, към произхода и корена на всички числа. Ако човек желае да влезе в процеса на осво­ бождаващия живот, той трябва да започне от Началото и да се завърне към Единството, но не абстрактно, а конкретно. Може би вие намирате нещата, за които говорим, за много интересни, напълно обясними, и разбирате тяхната логи­ ка. Но каква е ползата от това разбиране, ако спрете дотук? Най-важното в случая е да осъществите тези неща на дело! Тук не става дума за абстрактно говорене, а за конкретно действие. В света има малко хора, които отричат Бог, когато стане въпрос за Него. Вярата в Бог, както я изповядва диалектич­ ният свят, е абстрактна. Тя е метафизично усещане или инте­ лектуална констатация, че има един Логос. Конкретна е обаче непосредствената конфронтация с Пимандър. В новородената възможност, в Живото тяло на Младия гносис, това означава за вас на първо място среща с Пиман-

дър на Ш колата. Е стествен о, вие тр я б в а д а срещ нете и вашия собствен П им андър. Н о в този м ом ен т все ощ е не сте готов за това. Д ори и свързването с П и м ан д ъ р н а Ж ивото тяло не би имало никакъв см исъл в сегаш н ата ви ситуация. В случая не това е и нам ерението ни. А ко м ож ете д а видите картина­ та, която се м оделира в С едм ата херм етична книга, с очите на ваш ето сърце, тогава тази картина щ е ви заведе до целта. Следователно вие в никакъв случай ням а д а бъдете свързан с Единството на Д уха чрез някакво събитие, което да превиша­ ва ваш ите сили. Вие все ощ е не бихте и могли да поддържате тази връзка. Но чрез пълнотата на изявата на Ж ивото тяло е напълно възможно да бъдете поставен и държ ан в състояние, което да доведе до тази връзка, до създаването на един магнитен кон­ такт и чрез това магнитно привличане да бъдете доведен до целта. Хермес казва по отнош ение на това: Онези, които веднъж са започнали едно такова вътреш­ но насочване към този образ, са пленени от неговата власт, той ги привлича нагоре към себе си, както магнитът при­ влича ж елязото. Или казано с други думи: От Ж ивото тяло на Младия гно­ ене произтича седморно привличане, магнитно притегляне, което решително се отличава от това на обикновената приро­ да. Който има правото и успее да осъщ естви контакта с тази магнитна сила, ще бъде доведен чрез това ново състояние до целта. И тогава не е необходимо повече да се грижите за всички останали аспекти на процесите на развитие в Младия гносис. Те се развиват хармонично от Единството. В новите възможности, които се отварят сега пред вас, на първо място стои завръщането към Единството. Това е целият смисъл на Седмата херметична книга.

Остава д а о б я сн и м о щ е първо, как ученикът трябва да осъществи м агнитния контакт. О свен това трябва да изслед­ ваме как този контакт д а с е п оддърж а и, трето, какви п осле­ дици и изводи п р ои зл и зат от това. Н еобходи м о е да направим и някои уговорки. Защ ото, както вече казахме, след разбира­ нето трябва д а п о сл ед в а дей стви ето. П о пътя, който имахме правото да оп и ш ем толкова п одр обн о, трябва д а вървим един до друг и един за друг, и така заедн о, като гностична група, д а победим смъртта. И когато осъщ ествим магнитното свързва­ не с обединяващ ия, с ж ивия Д у х , един от първите резултати е конкретната п о б ед а н ад смъртта. В живото днес тази задача тогава м ож е напълно д а бъ де доведен а д о добър край.

XXVII

Продай всичко, което имаш, и Ме следвай При наш ите следващ и обяснения ние изхож дам е от факта, че Ж ивото тяло притеж ава освобож даващ о, седморно маг­ нитно поле, което рязко се отличава от това н а обикновената природа. То възникна отдолу нагоре. Д уховн ата школа пре­ мина през описаните три м истерии и сега Ж ивото тяло на­ влезе в четвъртата мистерия: м и стери ята на изявата на Духа. Така Ш колата достигна ф азата н а П етдесетница. И както сега образуваме Братство на розен крой ц ери те и Братство на катарите, по същ ия начин мож ем и и скам е д а оживим и изповядаме едно Братство на С вещ ения граал, Братство на изявата на Духа. На първо място тряб ва д а установим по ка­ къв начин наш ите ученици могат да бъдат свързани с Живото тяло и с пълнотата на седморното му лъчево поле. Ако размислим върху този осн овен м ом ент, твърде бързо ще открием, че много от нас тр я б ва д а н ап р авят известни корекции в своето ж изнено п овед ен и е, и н ай -вече в някои твърде принципни полож ения. М ного у ч ен и ц и са, най-мал­ кото, като Тат, което означава хора, които тъ р ся т истинска­ та светлина. М нозина п ри теж ават д у ш ев н о качество и не­ съмнено се чувстват като у чен и ц и н а Ш колата. Те взимат участие в конф еренциите и п о сещ ават храм ови те служби винаги, когато им е възмож но. Те уч аствуват под една или друга форма в работата, като при това п р авят и материал-

ни жертви. Те съ б лю д ават и зи скван и ята н а учен и чеството и вършат то в а о т м о м е н т а н а своето влизане в Ш колата до този момент. К акво п о веч е м ож е д а и зи сква Ш колата от тях? Те са много н ад ар ен и с м и л о с т хора и м огат д а се сравн ят с богатия м л ад еж от б и б л ей ск ата притча. Защ о тогава И исус, нашият Господ, е о ч еви д н о толкова твърд към този богат младеж? Защ о Той казва: „П р о д ай всичко, каквото им аш , и Ме следвай” ? Господ И исус кани този човек да стане една истинска, жива клетка в Ж и вото тяло на онова време. Н о точно това не желае богатият м ладеж . Той много иска д а влезе в Ж ивото тяло, но такъв, какъвто е, с всички свои разкош ни отличител­ ни качества. Той и м а някакви резерви. О т какъв вид са тези задръжки, не се казва, но фактът, че те същ ествуват, вече е напълно достатъчен. Представете си, че едн а част от клетките на Ж ивото тяло биха имали р езер ви по отнош ение на другите клетки или към цялото тяло. С ъзнавате ли, че едно такова тяло щ е заболее и ще трябва д а тр ъ гн е по път, който се определя от този факт? Когато клетките н а един орган във ваш ето тяло преустановят функциите си и ли сам о една важ на част от тях, вие просто се разболявате! И ако не се взем ат м ерки, краят със си гурн ост ще е смърт. Затова м акар и д а казвам е, че сте приет като ученик в Ж и ­ вото тяло на Ш колата, това ощ е далеч не означава, че сте п ри ­ ет като истинска ж и ва клетка в това тяло. А ко ние направо приемем всички у ч ен и ц и като ж иви клетки просто ей така, тогава Ш колата м о м ен тал н о би загинала. Това е така, защ ото по отношение н а н ея и по отн ош ен и е на Ж ивото тяло много ученици имат р езер в и , н езави си м о по какви причини, често непреднамерено и н есъ зн ателн о , но ф актъ т си остава факт. Тук ние със с и гу р н о ст н е и скам е д а се задълбочим в п ри ­ чините и м отивите, които вод ят д о таки ва резерви, но в рам ­

ките на тези разм и ш лени я н и е сам о констатирам е този факти установяваме, че онези, които не и зп овяд ват безусловно сво­ ето ученичество, не м огат в н и какъ в случай да бъдат живи клетки в Ж ивото тяло на М л ад и я гн оси с. Те се изключват сами, заедно със своите иначе превъзходн и качества. У частието в Ж ивото тяло н а едно гн ости ч н о братство из­ исква съвърш еното: „Господи, ту к съ м ” , което важи за всички гностични общ ности от д р евн о стта д о дн ес. С ъщ о и в първа­ та християнска общ ност е било валидно условието: Без ни­ какви резерви! Но точно култивираният човек на двадесети век, и преди всичко западният човек, им а резерви в излишък. Той изисква преди всичко сигурност! С игурност за какво? М ного ученици са твърде предпазливи по отношение на Ш колата, вероятно без да съзнават това. Тук е от значение да кажем вътре в себе си: „Господи, тук съм ” , което да бъде последвано веднага от едно доказващ о го действие. Тук става дума да служим така на Ш колата и на нейната работа, сякаш служим на нашето собствено тяло, което, погледнато по-вни­ мателно, е буквално така. Който се слива с Ж ивото тяло на Ш колата като със собственото си тяло, изж ивява непосред­ ствено милостта на Седморния дух. Това е една от причини­ те, поради които трябваше да ви кажем: Докато имате някак­ ви резерви, все едно за какво, вие се затваряте за милостта на Универсалния седморен дух. Някои ученици имат всевъзмож ни съм нения и колеба­ ния, например относно груповото единство и неговото осъ­ щ ествяване, и така изпадат в заблуж дение. Ако напълно се отдадете на Ж ивото тяло в неговата ц ялост и изхвърлите всички резерви зад борда, вие постепенно щ е се освободи­ те от всички съмнения и обърквания. Това е така, защото всяка жива клетка, която се прибавя към тялото, засилва виталността на цялото. В резултат на това се изхвърля навън всичко, което не принадлежи към групата.

Гностичното групово единство не означава да се приема абсолютно всичко, което се случва в една общност от уче­ ници, а да обявите лично, в пълно себеотдаване и с всички съответни последици своята принадлежност към Живото тяло. Тогава това, което може да бъде едно с групата, ще бъде действително свързано със силата на всички, със силата на всяка една клетка в Тялото. Ако например в момента в Шко­ лата се намираха двеста истински живи членове на Корпус Херметикум, тогава колективното богатство на тези двеста души би трябвало на практика да принадлежи на всеки един отделен участник в тази група. Всяка действително жива клетка на Живото тяло е актуално свързана с магнитното тяло на Школата. Това не е догма, а един магичен ключ. Магнитното поле е едно седморно излъч­ ване, седморен поток, в чиято среда се намирате. Този поток ви води право към целта. Който веднъж е свързан с тази река и пътува по нея, щ е се погрижи неговият жизнен кораб да не заседне, а плувайки в сигурната среда на едно такова тече­ ние, да достигне до своята цел. Това искахме да ви кажем. Ние можем много дълго да ви говорим и разказваме за раждането на душата, как трябва да се стигне до това раждане, как Пимандър се дарява на всяка новородена душ а като награда за надпреварата. Но за да се по­ стигне великата цел, за да започне действително движение в живота ви като ученик, за да се постигнат конкретни резулта­ ти, е нужно много повече. Зад всичко това стои живото, искря­ що действие. Само с говорене, мислене и разсъждения няма да стигнете далеч. Тук става дума за живото, осъществяващо дело. И ако сте готов за действие, Светият Дух на Живото тяло е близо до вас. Той ще ви изпълни и ще ви доведе до целта. Затова ние повтаряме: За да настъпи действително движе­ ние във вашия живот, за да постигнете конкретни резултати

дн ес, е н еобходи м о в пъ лно и б езр езе р в н о себеотдаване да заем ете място на бор да на н е б есн и я кораб сега, когато при­ ливът на водите, си лите на диалектиката, отново повеждат всички създания към гибел. Това не е някаква ш ега или ф антастика. Гностичните братства идваха и идват винаги в повратните м ом енти в хода на епохите. Те призовават всички, които ж елаят д а ги чуят, и им казват: „С ега врем ето е д о ш л о. А к о ж ел аете д а приеме­ те посл еди ц и те, сп асен и ето ви очаква. С въ рж ете с е с него и тръгнете с нас към освобож даващ ия ж ивот.” Н о вие ще разберете, че човек н е м ож е д а бъ де с единия крак в природата на смъртта, а с д р уги я крак д а е стъпил в н ебесн и я кораб, в Ж ивото тяло. Това е и зк л ю ч ен о. Затова ни е ви м олим да с е оп р ед ел и те скоро. Н и е ви мо­ лим д а се посветите като жива клетка на Ж и вото тяло, което тогава щ е бъде и ваше тяло. Н и е ви м оли м д а направите всич­ ко, което е н еобходи м о, и д а остави те всичко, к оето пречи, за д а м ож е Тялото на О бщ н остта на сп а сен и ет о д а осъщ естви своята задача, за която е призвано от Бог. Ако сте готов за това, слънцето на ед н о н ов о ж и зн ен о със­ тояние щ е и згр ее над вас. В сичко е готово, за д а м ож ете да изж и веете този изгрев.

XXVIII

Тайната на гностичните мистерии Към края н а н аш и те обяснения на Седмата херметична книга ние се чувствам е малко затруднени. Както знаете, те­ мата на книгата е: Завръщ ане към единството на Бога и прак­ тическа победа над смъртта. Тази тема съдържа, както вече споменахме, много големи тайни и магични мистерии от из­ вънредно деликатен вид. Сега трудността се състои в това, да намерим такъв път за разглеждане на темата, който ще ни помогне да бъдем пра­ вилно разбрани, и д а изключим напълно всякакви недоразу­ мения. Н ие можем лесно да заобиколим това препятствие, като например почерпим от богатия учебен материал на Ш ко­ лата това, което е годно за такова обяснение. Тогава бихме могли да се ограничим върху едно обяснение за пътя, който сега лежи пред вас, и неговите последствия. Ние бихм е обяснили тези последствия, а именно: раж ­ дането на душ ата, докосването на Светия Дух, развитието на душ евното тяло и на златната сватбена дреха, както и по­ нататъш ните, свързани с това развитие трансфигурационни процеси. Бихм е посочили същ о и резултата от съзнателното същ ествуване в астралното поле на Ш колата, което вече не може да бъде прекъснато от смъртта, и което, следователно, означава една действителна победа над смъртта. Но този път към превъзмогване вече е описан в наш ата литература. И въпреки че е прекрасно винаги да се връщаме

към него и до го осветляваме от всички страни, ние

нямаме

намерение да се ограничим сам о д о това при разглеждането на Седмата книга. И така, наш ата задача е д а ви насочим към един ме­ тод, към едно ж и зн ен о п о в ед ен и е, с чиято помощ току-що споменатите и вече толкова ч есто обяснявани в Школата изцелителни процеси да могат да бъдат ускорени и акти­ вирани по един извънреден начин. В сичко, което може би сте виждали пред себ е си като изгледи за бъдещето си по Пътя, сега можете да поставите в ж ивото днес. Ние вече ви посочихм е тайнствения м етод за това, като ви казахме, че за да създадете действително движ ение във вашия жи­ вот и да постигнете конкретни резултати д н ес, трябва да се качите с пълно себеотдаване и без всякакви резерви на борда на новосъздадения н ебесен кораб, на новопостроен­ ия Ноев ковчег. С ега вие заставате пред проблема: „К ак д а използвам въз­ можностите и силите на Ж ивото тяло на М истерийната шко­ ла?” Реш ението е: Ч рез безрезервно, абсолю тно вътрешно себеотдаване на Ж ивото тяло на новата гностична общност, на новата Еклезия, на новата Х ристова общ ност. Ако приемете тази формула само като една работна хи­ потеза, но я приложите по експериментален начин, няма да постигнете никакъв резултат. И зискването е: тотално себеот­ даване с всичко, което сте, с всичко, което притежавате, и с всичко, което можете. Не бива да се дава само нещичко, кесарския дял, а всичко. Всичко или нищ о, но по-добре нищо, отколкото само малко. Засега само малцина са готови за това. А дали наистина са готови, е един голям въпрос. В ярно е, че те говорят за се­ беотдаване на Гносиса, но това за тях, хората на двадесетия век, е прекалено абстрактно. „Себеотдаване на Гносиса” не им говори кой знае колко много. Не, себеотдаване на Живо-

то тяло на М и сте р и й н а та ш к о л а - то в а е вътреш ното и зи с­ кване, изискването н а о съ щ ествя ван ето . И така, това е и зи скван ето , което е отправено към вас. От гледна точка на п ри родн ото ero вие се намирате на сигур­ ния бряг и все ощ е м ож ете д а си пом ислите. Н о ако ж елаете да приемете поканата за п рем и н аван е към цялата пълнота от сили на Ж ивото тяло, то гава за вас важ и изискването за ц я­ лостното себеотдаване. Но м нозина д о този м ом ент съвсем определено не ж елаят това или не м огат да го направят, и то не само поради своята егоцентричност, а защ ото е налице и една голям а доза страх и недоверие. За да подклаж да това недоверие (защ ото против­ никът ви познава по-добре, отколкото вие сам ите познавате себе си), срещ у Ш колата, откакто тя същ ествува, усърдно се употребяват оръ ж и ята на клеветата, хулите и критиката. Така вие сте тласкан към резервираност и задръж ки. П рош епва ви се в ухото: „В това, което се говори, може и да им а нещ о вяр­ но, но човек никога не може да знае.” М оже би нам ирате оръ­ жията на клеветата много жалки, може би стоите над тях, но въпреки това имате резерви, защ ото за вас важ и правилото: „Сигурност преди всичко.” Не бива да м ислите, че ж елаем да ви пеем м инорни песни и да ви се оплаквам е. П ризракът на клеветата, на опозорява­ нето и н а кри ти ката са застраш авали Ш колата и нейните съ ­ трудници ощ е от сам ото начало. Това е било и сега ощ е е еж е­ дневният хляб на диалектиката за всички работещ и в служ ба на Гносиса. Н е, ние не се оплакваме. Тук става дум а за това, да познавате наи стин а психологическите взаим оотнош ения, в които се нам ирате, както и вихрите и въздействията, които ви държ ат в плен. Разбирате ли, погледнато в тази светлина, колко всъщ н ост деликатна е ситуацията за нас, когато ви говорим за „безре­ зервно себеотдаване” на Ж ивото тяло на М ладия гносис?

К л еветн и ц и те м о гат о тн о во д а п о ч е р п я т м атери ал от казано» то, за д а о б в и н я т Ш к о л ата и н е й н и те съ труд н и ц и в нечисти н ам ерен и я. За ц ел та са д о б р и в си ч к и твъ р д ен и я, дори и найн елеп и те. В и е м ож ете д а се и зс м еете н а к л еветата. Н о знаете ли, ч е п он як о га и н ай -п р ек р асн о то д е л о в сл у ж б а на Светлината м ож е д а бъде съ си п ан о и в ъ зп р еп ятств ан о в съкрушителна степ ен чрез клевети ? В ече и зм и н ах а п о ч ти д вадесет и пет години, откакто ние застан ах м е п р ед н ай -голям ата задача, която някога е п о ставян а върху н аш и те плещи*. Н ие трябва­ ш е д а доведем вси чки р о зен к р о й ц ер ск и д в и ж ен и я в света до еди нство, д а изковем от тях едно тяло, за д а превземем по този начин света за Г н осиса. Н и е се н ам и р ах м е почти пред успех. Н о знаете ли чрез какво се осуети това велико начи­ н ан и е? Ч р ез оклеветяване, което бе п ри лож ен о буквално в цели я свят. Това беш е п растари ят и зкусен и коварен метод на противника, на когото м н озин а дадоха ухо и станаха жертва. И така, описахм е достатъчн о д о б р е си туац и ята и очерта­ хм е взаим оотнош енията. П роблем ите, които са свързани с тях и се появяват в личния ж ивот н а всеки човек, вие трябва да реш и те ощ е сега чрез себеопознаване и себеизпитание. Ние ви предадохм е наш ия призив толкова трезво, колкото изобщо е възмож но, и поставихм е в ж ивото д нес всичко, което при­ надлеж и към него. Н ие ви казахме: „В ие м ож ете да влезете, ако пож елаете, в небесния кораб, в Ж ивото тяло на Младия гносис, но ако идвате в пълно себеотдаване и при поставе­ ните условия. Тогава всички сили на Ж ивото тяло в същия м ом ент стават ваш и.” Н о какво представлява това Ж иво тяло? В ие го познавате като един организиран седм орен апарат: младеж ката група, *

Тези думи са казани през 1957 година.

работата на преддверието, двата аспекта на Лекториум Розикруцианум - групата на подготвящите се ученици и на учени­ ците-изповедници, Школата за по-висше съзнание, Еклезия и седмо, вие я познавате, във всеки случай, поне по име - Злат­ ната глава. В и е познавате също така и духовното ръководство и много други сътрудници. Освен това, сте запознати и с ли­ тературата. В ие знаете за различните активности на Школата и вземате участие в тях. Н о всичко това се отнася само до ма­ териалната изява на Живото тяло. И ако все още се намирате изцяло в природното раждане, този видим материален апарат ще бъде всичко за вас. Той ли е всичко за вас? Естествено, не! Защото след за­ познаването ви с външ ните аспекти, вие същ евременно сте изпитали няколко пъти или често нещо друго, нещо, което може да се определи много трудно. Това е нещо, което не­ прекъснато предизвиква много въпроси. Понякога то е едно чудно вълш ебство, което произлиза от цялото, или една сила, която често действа потискащо. Тя е също едно докосване, което понякога ви разтърсва, а други изважда напълно от равновесие. Това е едно въздействие, което кара също много външни хора да се питат: „От каква сила тези хора вършат всичко това?” Бързото и динамично организационно разви­ тие през последните десет години кара други постоянно да питат: „Какво всъщ ност се крие зад всичко това?” Успели ли сте някога да проникнете до това, което се на­ мира зад всичко външно? Само не казвайте: „Това е Гносисът”, защ ото такова изказване би било само едно повърхност­ но обяснение. Ако вие знаете вътрешно: „Има нещо зад това”, тогава ние можем да ви попитаме дали вече сте получили цялата придобивка от онова, „което се намира зад всичко?” Какво направихте с всички тези аспекти, които се намират зад материалните, освен контакта ви с материалните аспекти на Ж ивото тяло и интереса ви към него?

Направихте ли вече нещ о с тях? И ли се задоволихте да ус­ тановите, както и м нозина други: „Н ещ о с е намира зад това” М оже ли човек действи тел но да осъ щ естви контакт с тези неща така реално, както и с материалния аспект на Живото тяло? Да, човек м ож е да направи това чрез себеотдаване без ре­ зерви. Тогава вие преминавате от вяра към наблюдение. То­ гава и за вас става действи тел ност това, за което се свидетели

.

ства в Първото послание на Й оан, гл. 1-ва, ст. 1-4: „Това, което беш е отначало, което чухм е, което видяхме с очите си, което гледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота, защ ото животът се яви, и ние видяхм е, и свидетелст­ ваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беш е в Отца и се яви на нас - това, което см е видели и чули, него възвестя­ ваме и на вас, за да имате и вие общ ен и е с нас, а пък нашето общ ение е с Отца и с Неговия Син И и сус Х ристос. И това ви пиш ем, за да бъде пълна вашата радост.” Това е картината на една реалност. И тази картина има особен ото свойство да привлича он ези , които я гледат, така, както магнитът привлича желязото. Ж ивото тяло, чийто материален аспект се изявява, може да се сравни с един атомен реактор. То е еди н вакуум, в кой­ то се появяват електромагнитни сили. Т ези сили се изявяват, когато получат възмож ност за това. Когато групата е станала годна за това, тези сили трябва да с е изявят в нея. От една страна, те се изявяват в материалната сф ера, н о от друга стра­ на, те нямат ни най-малко нам ерение да й служат. Електромагнитните радиации, които се концентрират в Ж ивото тяло на М истерийната школа, се отделят от една жиз­ нена сфера, от едно ж изнено поле, което не е от природата на смъртта, а от природата на живота, на първоначалния живот. В този вакуум действа Седморният д у х на първоначалния живот. И който се свърже с този С едм орен д у х , узнава моментално

всички сто й н о с ти , в с и ч к и у сл о в и я н а първоначалния живот. Това е П ъ р в о н а ч а л н о т о ед и н ство , което при определе­ ни у сл о ви я с е и зя в я в а в о п о р о ч ен ата и греховна материя на см ъ р тн ата п р и р о д а . Т ова е д о м ъ т н а С ветия Д ух, за кой­ то св и д ете л с тв а т к л а с и ч е с к и т е Р озенкрой ц ери във F am a F raternitatis R .C . Т ова е Ж и вото тяло, за което говори М ла­ дият гн о си с, п л у в а щ и я т ковчег от д н и те на Н ой, небесният кораб н а д р е в н и т е еги п тян и . Е стествен о , ед и н так ъ в дом не същ ествува, не се появява просто така. В я р н о е, ч е у сл ови ята за това са винаги налице, но въ зм о ж н о сти те тр я б в а д а бъдат използвани и с тях трябва да се раб о ти . Е д и н такъ в дом трябва винаги д а се п остроя­ ва отдолу н аго р е и д а се използва в съответствие с неговото п редопределение. С ам о так а П ървоначалното единство мож е да се и зявява в оп орочен ата и греш на м атерия на смъртната природа. С ъ вр ем ен н и ят „Н оев ковчег”, небесният кораб на наш ето време, е готов. И сега важ ното е дали искате д а пътувате, дали искате д а се качите н а борда. Защ ото само тогава м илостта, цялата си л а н а н ебесния кораб може да стане ваша. К акто вси чки предиш ни братства бяха създали един В аку­ ум на Ш ам бала, така и М ладият гносис сътвори тази сграда, Дома н а С ветия Д ух. И сега обърнете внимание на алхим ич­ ния процес: Когато дойде един Тат, т.е. един природно р о ­ ден човек, един търсещ , който се довери в пълно себеотда­ ване, без ни най-м алки резерви в своите мисли, ж елания и постъпки, н а едно такова Ж иво тяло, тогава, в същ ия този момент, С едм орният дух на Новото царство влиза в него; то­ гава седм орната сила влиза като една светкавица в змийския му огън. В двете нервни влакна на симпатикуса отляво и от­ дясно на зм ийския огън се разиграват чудни нервни процеси. Тогава нервният етер се обновява за частици от секундата. Но ако имате резерви по отнош ение на Ж ивото тяло, какъвто

е сл у ч ая т п р и м н о зи н а , т о г а в а к р и с т а л и з и р а щ и я т му аспект се и зя в я в а в н е р в н и я ет ер , о с о б е н о в д в е т е н ервн и влакна на си м п ати к у са. Д в ете н е р в н и в л а к н а н а с и м п а т и к у с а с а свързани много тя сн о с в а ш а т а к ар м а, с п р и р о д н о то в и р аж д ан е , с всичко зем н о , за което сте п р и к о в ан и . А ко с е д о в е р и т е в абсолют­ н о себ ео тд ав ан е н а Ж и в о то тя л о , в с и ч к и т е з и п речки в двете н ер в н и в л ак н а н а с и м п а т и к у с а с е и згарят. Н о ако сам о си и гр аете с ваш ето у ч е н и ч е с т в о или не сте и сти н ен п о о тн о ш ен и е н а та зи св е щ е н а р аб о та, тогава вие о п о р о ч авате н ер вн и те етери в п е г у т зут раН кш , и последи­ ц а т а от то в а е ж и в ата смърт. Т огава ви е п ад ате н а земята в п р ед д в ер и ето н а Г н ости ч н ото б р атство и м о гат д а ви „изне­ сат н ав ъ н ” , защ ото то гав а като у ч ен и к ви е сте без стойност/ К ойто м ож е д а н ам ери си л и и р азб и р ан е за това цялост­ н о, безу сло вн о себеотдаван е, щ е бъде п р и ет във Вакуума на М л ад и я гн о си с чрез н ам есата и вл и ян и ето н а С едм орния дух. Той н еп о ср ед ствен о щ е бъде сп асен ч рез С едм орн и я дух от зем н ата п ри рода и в същ и я м о м ен т с това щ е бъде „откупен от зем я та” , както се казва в О ткровен и ето н а Й оан. Тогава то й се н ам и р а като един сп асен „аз-съ м ” , д и ректн о, актуално, в ж и вото днес н а Г носиса. Т огава тр ан см у тац и я та, трансфигу р ац и я та и всичко, свързано с тях, са сам о странични фак­ тори и п р о ц еси , колкото и д а са чудни и краси ви . Н о те идват о т сам о себе си, всичко това се о съ щ ествя ва планомерно, в р ам к и те н а един процес. И така, ние ви провъзгласяваме една осъщ ествяващ а се във врем ето трансм утаци я и трансф игурация, но на първо място едно директно, актуално освобож даване в ж ивото днес. То не е освобож даване в далечното бъдещ е, а влизането в освобож-* * Виж към това историята на Ананий и Зафира, обяснена от Ян ван Райкенборг в И дващ ият н о в човек, част втора, гл.УТ.

даващия ж и вот сега, в ж ивото днес , при което вие „скачате”, с всички п о сл ед и ц и от това, във Вакуума на Шамбала, който се е превърнал в ед н о Ж иво тяло; вие влизате в Дома на Светия Д ух, за д а наблю давате там с всички братя и сестри Живото тяло на наш ия бащ а брат Християн Розенкройц. Това е тайната на Гностичните мистерии. Това, което сме видели и изж ивели, това ви провъзгласяваме и на вас. Ж иво­ тът е изявен в Ж ивото тяло на Младия гносис. Затова: П рем инете от вяра към виждане, като изпълните закона. Тогава щ е намерите нещата, които са горе, или п о -д о ­ бре: тогава видяното ще ви обхване със своята сила и ще ви изтегли нагоре, както магнитът притегля желязото.

XXIX

Петдесетница - празникът на Божественото освобождение С лед всичко, което о б я сн и х м е въз о с н о в а н а С едм ата хер­ м ети чн а кн и га, н и е се н ад явам е, че сте р а з б р а л и защ о в изми­ н али те години бяхм е толкова заети в Ш колата. М атериалният ап арат н а М лади я гн о си с се п од го твяш е з а св о я т а бъдещ а за­ дача по един скром ен начин, в съ о тв етств и е с възможностите. В акуум ъ т на Ш ам бала, Златната глава н а Ш колата, трябваше д а получи едно добре ф ун кц и он и ращ о ср ед ство , еди н инстру­ м ен т за своята дей н ост в м атери алн ата сф ер а, за д а мож е чрез него д а се изяви колкото се мож е п о-б ъ рзо и по-ш ироко. Ф окусите, които отговарят н а м и н и м ал н о то изискване, са: главният храм в Х аарлем, храм ъ т Р ен о ва в Л аге Вуурше, Е клези я н а Розенхоф в Сантпорт, х р ам ъ т н а Н о вероза в Доорн сп ай к и Х ристиян Р озенкройц-хайм в К алв/Ш варц валд в Германия*. Т ези ф окуси са свързани п о м еж д у си чрез една м реж а от градски центрове и сели щ ата н а уч ен и ц и те. П редставете си, че петстотин или х и л яд а учен и ц и биха реш или да прием ат обсъдените предлож ения. Тогава те ще получат пълно участие в м агнитното поле, в С едм орн ия дух на м агнитното тяло на М ладия гносис. Тази груп а от пет­ стотин до хиляда просветлени би се разп р ъ сн ал а по всички

* След написването на тази книга бяха построени още много други центрове.

части на Г н о сти ч н ото ц арство. В ъпрек и това връзката м еж ду всички братя и с е с т р и и ж и в ото, пламтящ о сърце на Ж ивото тяло щ е п р одъ л ж ава д а съ щ ествува. Така вие бихте могли да си представите какъв б и би л п о-к ъ сн о материалният аспект на Г ностичното цар ство. Сега н и е ви м олим : задр ъ ж те д о б р е тази представа, ко­ ято виж дате толкова я сн о п р ед с е б е си , и въз осн ова на нея помислете съ в ест н о какво съ с си гур н ост би станало, ако ця­ лата група, която населява М ладото гности чно царство, се завърне към П ървоначалн ото един ство, като влезе във В аку­ ума на Ш ам бал а, в Златната глава, чрез пълно и безр езер в н о себеотдаван е. Т огава непознаваем ата светлина щ е разтърси света като ед н а атом на експлозия със светлинната сила на х и ­ ляди сл ъ н ц а и щ е стан е познаваема. П ом и слете върху тази картина. К ъ д ет о и д а оти д ете, вие щ е имате ж ивотрептящ ия контакт с ц ен тр ал н и я ф окус на Ж ивото тяло. С ледователн о интензивната си л а на Ж ивото тяло щ е ви съ п р овож да и щ е се изявява н авсяк ъ де в Г ностичното царство. И тогава, н е би могло д а б ъ д е иначе, Г н оси съ т за кратко вр ем е щ е п р и бер е своята ж ътва. В си ч к о това е във ваш ите ръце, не в близкото б ъ д ещ е, а сега. П е т д е с е т н и ц а - празникът на Б ож ествен ото о с в о б о ж ­ д ен и е, н я м а д а п а д н е от н ебето. А ко вие това очаквате, щ е има д а чакате м н о го дълго. В и е трябва сам и д а п одготв и те този П е т д е с е т ъ ч е н празник за с е б е си и д а го изп ъ л н и те. В и е м о ж ет е тов а, ако и зп ол звате дарен ата ви в ъ зм ож н ост сега. К ойто м о ж е д а р а зб е р е това, д а го р азбер е.

XXX Осма книга Хермес към сина си Тат: Невидимият Бог е Този, Който е най-много изявен

1. А з щ е ти обясня подробно, о, Тат, значениет о на следно­ то, за да се от ворят очит е т и за м и ст ер и и т е на Бога, К ойт о е извисен над всички имена. П о зн а й във вътрешно съзерцание, че Той, К ойт о изглеж да д а е невидим за го­ лям ат а маса, за теб щ е бъде най-м ного изявен. 2. Защ от о Той не би бил дейст вит елен, ако не беш е неви­ дим. Защ от о всичко, което е видимо, е възникнало няко­ га, някога е дош ло до изява. 3. Но това, което не м ож е да се възприеме, същ ест вува в цялат а Вечност, То няма изява: То е вечно и довеж да до изява всички други неща. 4. То изявява всички неща, без самот о То да бъде изявено; То раж да, без самото То да е родено. То не се показва в

нито една в и д и м а ф орм а, но д а р я ва ви д и м а т а ф орм а на всички нещ а. 5. Само съ зд а д ен о т о п р и т еж а ва видим а изява. Защ от о раж данет о, р а зв и т и е т о н е са нищ о друго, освен прем и­ наване във ви д и м о т о . 6. Зат ова Е д и н и я т Н ер о д ен е какт о без видим а форма, така и н еви д и м ; но т ъй кат о дава ф орма на всички неща, Той ст а ва видим във всички и всичко, и най-м ного за тези, на коит о Той иска да се изяви. 7. Затова, Тат, си н е м ой, помоли преди всичко Господа, Б а ­ щата, Е динст вения, койт о не е Единият , а е произходът на Е диния, д а нареди м илост иво така, щ от о да т и бъде позволено да видиш т ози Бог, Койт о е т ака неизказано велик, и да о ст ави поне един от своит е лъ чи да свет и над т воет о съзнание. 8. Защ от о сам о душ евнот о съзнание виж да невидимото, тъй кат о сам от о т о е невидимо. 9. Ако усп ееш в това, о, Тат, Той щ е ст ане видим за очи­ т е на т воят а Д уховна душа, защ от о Господ се показва в щ едро изобилие навсякъде в целия Универс. 10. В съст ояние ли си да виж даш душевното си съзнание, да го хващ аш с р ъ ц е и да наблюдаваш с удивление образа на Бога? Защ ото, ако дори това, което е в теб, е невидимо за теб, как би м огъл т огава Бог да ст ане видим за т вои­ т е м ат ериални очи? 11. Ако искаш да Го видиш, помисли за слънцето, за орбита-

т а на лунат а, за за к о н о м ер н и я х о д н а зв е зд и т е . 12. К ой за кр и ля т ехн и я р е д ? З а щ о т о всеки порядък се определя чрез т очно число и м яст о . 13. С лънцет о, най-голем ият от б о го в ет е н а небосвода, на коет о всички небесни б огове съ с ст р а хо п о чи т а ни е пра­ вят м яст о кат о на един крал и вла д ет ел,; т ова огромно т яло, по-голям о от зем ят а и м орет о, коет о позволява на по-м алки звезди да се движ ат над него. О т страхопочи­ т ание или от боязън пред кого, си н е м о й ? 14. Н е описва л и всяка от т ези звезд и под обен или т очно съ­ щ ия път по небет о? К ой е определил за всяка една звезда поот делно вида и разм ера на нейнат а орбит а? 15. П огледни Голям ат а мечка, коят о се върт и около собст­ венат а си ос и увли ч а в своет о въ рт ен е целия небос­ вод. К ой е прит еж ат елят на т ози инст рум ент ? Кой е пост авил граници на м орет о? К ой е дал на Земята небосвода? 16. Това, о, Тат, е Създателят и Господарят на Вселената. Н ит о едно място, число или разм ер кат о израз на косми­ ческия порядък не биха били възмож ни без Н его, Който ги е създал. Всеки порядък е резулт ат от една творческа дейност. Само безредието и това, което ням а размер, доказват нейното отсъствие. 17. Но дори и те не са без Господар, сине мой. Защото, въ­ преки че на безредието м у липсва същ инат а на реда, въ­ преки това то се подчинява на Него, К ойт о ощ е не м у е дал своя ред.

jS

0, дано ши се д а д е д а бъдеш издигнат с криле във въз­ духа и там, м еж ду небет о и Земята, да видиш т върдо­ то тяло на Земят а и ширналите се вълни на морето, течението на рекит е, свободнот о движ ение на въздуха, буйността на огъня, движ ениет о на звездите, забързаността на небет о и хода на въртящия се около всичко това Универс.

19. Колко пълно с милост е т ова съзерцание, сине мой, кога­ то човек виж да вътрешно всички тези нещ а като една светкавица: как неподвиж нот о се привеж да в дви ж еш е и невидимото ст ава видимо в творенията и чрез т во­ ренията, които Той създава. Ето т акъв е редът на Тво­ рението, а Творението е възхваляващият химн на този порядък. 20. Ако ж елаеш да видиш Б ог също и в смъртните същ е­ ства, които са на Земята и в дълбините, премисли т ога­ ва, сине мой, как бива изграден човек в майчинат а ут р о ­ ба; обмисли гриж ливо майст орст вот о и изкуст ност т а на това дейст вие и разбери кой е строителят на този красив и бож ествен образ на човека. 21. Кой е м оделирал кълбовиднат а ф орма на очит е? К ой е пробил от верст ият а на носа и уш ит е? Кой е от ворил уст ат а? К ой е опънал м реж ат а от м ускули и нерви и ги е закрепил в тялото? Кой е положил сист ем ат а от канали з а арт ериит е? Кой е дал здрави на на скелет а? Кой е покрил плътта с кож а? Кой е разделил пръст и­ те? Кой е разш ирил ст ъпалат а на кракат а? Кой е п ро­ копал изходните пътищ а през т ялот о? Кой е пост авил далака на неговот о м яст о? Кой е дал пирамидалнат а ф орма на сърцет о? Кой е разш ирил черния др о б ? Кой е

направил порьозни белодробните камери? Кой е създал пространството за коремната кухина? Кой е извадил на показ най-ценените части, а е скрил по-малко цене­ ните? 22. Виж колко изкусност и колко различни работни методи

са приложени само за една единствена материя, колко произведения на изкуството са събрани в едно творе­ ние, всички безмерно красиви, всички съвършени в своите пропорции, всички различни едни от други. 23. Кой е създал всички тези нещ а? Коя д руга м айка, кой друг баща, освен невидимият Бог, койт о е създал всичко това според Своята воля? 24. Никой не твърди, че един пам ет ник или карт ина могат да възникнат без скулптор или худож ник. М ож е ли тога­ ва това Творение да се е появило на бял свят без Творец? О, безкрайно заслепение, о, абсолю т на изост авеност от Бога, о, най-ниска точка на зат вореност ! 25. О, Тат, сине мой, никога недей да оспорваш на Твореца създанията на Неговите ръце. П о-добре и по-силно от името Бог говори за неговото величие обозначението Бащ а на всички неща. Единствено и само на Н его се по­ лага да бъде Отец; това наистина е Н еговот о изявява­ що се дело. 26. Н а к о м е накараш да кажа нещо ощ е по-смело, щ е кажа: Неговата същност е да оплож да всички неща, да по­ раж да. Както нищо не мож е да се появи в ж ивот а без създател, така и Творецът не би бил Вечният, ако не създаваше вечно: в небето, във въздуха, на земята, в дъл-

бините, във вси чки част и на Универса, в цялат а Вселена, във всичко, коет о е, и във всичко, което не е. 27. Защото в ц яла т а В селен а ням а нещо, което Той да не е. Той е какт о това, коет о е, т ака и онова, което не е. Всичко, коет о е, Той е изявил, и всичко, което не е, Той държи зат ворено в С ебе си. 28. Той, Бог, се и зви сява над всички имена; Той, Н евидим и­ ят, К ойт о въпреки т ова е най-м ного изявен; Той, К ой­ то се възприем а от Д ухо вна т а душа, но същ еврем енно е видим и за очит е; Той, Безт елесният , К ойт о всъщ ­ ност прит еж ава всички тела. Н ям а нищо, което Той да не е: Защ от о всичко, което е, Той е. Зат ова Той има и всички имена, защ от о т е са от единия Бащ а. Зат ова Той всъщ ност изобщ о няма име, защ от о е Бащ ат а на Вселената. 29. Кой би м огъл да Те възхвали достатъчно много или в съответствие с Твоето величие? Накъде трябва да се насочи окото м и за Твоя възхвала? Нагоре, надолу, навъ­ тре или навън? Няма път, няма място, няма нито едно същество извън Теб; всичко е в Теб, всичко е от Теб. Ти даваш всичко и не вземаш нищо, защото Ти притеж аваш всичко и няма нищо, което да не Ти принадлежи. 30. Кога да изпея Твоя хвалебствен химн? Защото е невъз­ мож но да се обхване Твоя час и Твоето време. 31. И защ о трябва да Ти пея химн за възхвала? За това, ко­ ето Ти си сътворил, или за онова, което не си създал? За това, което си изявил, или за онова, което си държал скрито?

32. И с какво т р я б ва д а Ти и зп ея хи м н н а въ зх ва л а ? Кат о че ли нещ о м и п ри н адлеж и ! К а т о че ли п ри т еж авам нещо собст вен о! К а т о че ли съм н ещ о р а зл и ч н о от Теб! 33. Защ от о Ти си всичко, коет о а з м о г а д а б ъ д а . Ти си всич­

ко, коет о а з м о га д а направя. Ти си всичко, коет о аз мога д а каж а. Ти си всичко, ням а нищ о и звън Теб. 34. Д о р и т ова, коет о не същ ест вува, си Ти. Ти си всичко, ко­ ет о е ст анало, и всичко, коет о не е ст ан ало. Ти си Дух, ако бъдеш съзрян от Д ух о вн а т а д уш а; Б ащ а, когат о да­ ваш ф орм а на В селенат а; Б ог, к о га т о с е изявяваш като активна, ун и версална сила; Д о б р о т о , за щ о т о си създал всички неща. 35. Н ай-ф инат а част от м ат ери ят а е въздухът . Н ай-фи­ нот о на въздуха е душ ат а. Н ай -ф и нот о н а д уш а т а е Д у­ хът. Н ай-ф инот о н а Д у х а е Бог.

XXXI

Небесният кораб и корабният екипаж Ако сте с е з а д ъ л б о ч и л и в т е к с т а н а О см ата хер м ети ч н а книга, вие щ е о т к р и е т е , ч е тя ж ел ае д а п од ари н а и зуч аващ и я този текст е д н о н е п о к л а т и м о , н еп р и ко сн о вен о и въ зви ш ен о понятие за Бог. Т о ва е н е с р а в н и м п одарък, защ ото е база за едно и сти н ско ч о в еш к о о см и сл я н е. То е една скала в при боя, опора в б е д с т в и я т а н а ж и вота. От и сти н ск о то п о н я т и е за Б ог м ож е д а се изведе всичко, и то н еи зб еж н о щ е д о в ед е к ан д и д ата д о един добър край. З а­ това у ч ен и к ъ т н а гн о сти ч н и те м и стерии тр яб ва д а бъде въ­ веден, д а бъ д е п о св е тен в това понятие за Бог. Н о трябва д а бъде същ о т а к а я сн о , ч е за такова п освещ ен и е в човека трябва да съ щ еству ва б аза, твъ рд а почва, заради която си струва из­ върш ването н а то в а п освещ ен и е. Затова ощ е в сам ото начало става ясн о , ч е о свобож даващ ото понятие за Б ог се осъ щ ест­ вява сам о когато кан д и д атът мож е д а се приближ и до това понятие с о ч и те н а новородената душ а. Н овораж дането на душ ата е о сн о в ата за п ознанието на Бог. Т ака ви е р азби рате, че херм етичното понятие за Б ога в н и ­ какъв сл у ч ай н е м ож е д а и м а нещ о общ о с интелектуалното, разсъдъчно схващ ане. П оследното е нуж но само по отнош е­ ние н а р азсъ д ъ ч н и я тр ен и н г в тази диалектична природа п о­ ради твърден и ето, че човек с трениран ум превъзхож да оста­ налите. Н апротив!

Когато казвам е, че човек с ш колуван ум със сигурност не може д а се разглеж да като п ревъзхож дащ , това не означава, че трябва д а им ам е резерви по отн ош ен и е на така наречения разумен човек. Н ие ви пож елавам е м ного разум, мъдрост и съобразителност, за д а м ож ете д а п реброди те този мрачен и труден свят. Н о когато човек разглеж да развитието на разсъ­ дъка като средство за човеш ко освобож дение, в резултат на което тренира своя разум с методите на съвременния свят, тогава вместо превъзходство се стига д о интензивно нараня­ ване на мозъка, и поради възникналото от това затваряне за всякакво освобождаващ о докосване на светлината, започва едно голямо падение с много опасни аспекти за засегнатия, за света и човечеството. Не, сърдечната, или Духовната душ а, е базата на познани­ ето, на мъдростта, която дарява освобождение. И вие знаете от вече обясненото какво разбира Корпус Херметикум под Духовна душа. Това е новородената душ а, която е срещнала своя Пимандър и се е свързала с него. С това ние определяме целия начален процес на гностичното осъзнаване. Гностичната пълнота докосва ученика в сърдечното све­ тилище, в резултат на което Розата на сърцето, атомът на ду­ ховната искра се отваря и ученикът може да тръгне по своята via dolorosa, по своя кръстен път. Това е пътят към Голгота (мястото на върха на черепа), към разгръщ ане на новите спо­ собности в светилището на главата чрез ендура. Така се раз­ вива новото съзнание. Душата, която е тясно свързана с Духа и поради това е облагородила центровете на сърцето и на главата за тяхното възвишено призвание, притежава тогава очите на сърдечната, Духовната душа. Понятието Духовна душа сочи в съвсем нов смисъл към тази абсолютна свързаност на функциите на сърцето и глава­ та. Истинското, висшето, чистото одушевяване напълно от­ варя латентните мозъчни центрове за ясното мислене и раз-

биране. Затова О см ата кн и га на Х ерм ес се отнася изцяло за освободения душ евен човек и буди сериозния ученик Тат за това състояние. С ледователно тук не се отправя ни най-малък апел към обикновената м исловна ориентация на природно родения човек. Сега вие може д а попитате: „Но ако аз още не притежавам това ново, виеш е душ евно състояние, какво може да ми каже Осмата книга? М остът, по който Хермес може да стигне до мен, е само моята обикновена разсъдъчна способност.” Тогава ние щ е ви отговорим: „Това зависи само от самия вас.” Словото на П рагносиса се отправя към ученика на М ла­ дия гносис. А пък М ладият гносис разполага с едно Живо тяло, с наследството на предшествениците и силовите линии на изливането на Духа. Ж ивото тяло на Младия гносис вече отпразнува свързването между Духа и душата. Затова при­ родно роденият човек, такъв, какъвто е, може и има правото да се свърже директно с Живото тяло чрез цялостно и без­ резервно себеотдаване, в едно действително ежедневно уми­ ране на Аза. Това е привилегията на ученичеството. По този начин ученикът става една жива клетка в Живото тяло. Тога­ ва възниква състоянието, което апостол Павел нарича сакрамент на сдобряването, а именно - един процес на издигане, на освобождение, така че новото да получи пълна власт над човека и той да бъде оправдан по този начин. Трябва да се каже, че много от учениците прекалено мал­ ко използват възможностите, скрити в Живото тяло. А който не употребява тези възможности и закона, който ги активира, остава действително отвън. Следователно, както установихме, наистина е възможно същественото в Осмата книга да действа във вас освобожда­ ващо, дори само чрез истинското отдаване на живото учениче­ ство на Младия гносис. Затова не е достатъчно да се отдадете абстрактно на Гносиса, защото има милиони, които проявя-

ват интерес по този начин към гн ости чн ото осъзнаване или гностичната философ ия. Н е, тай н ата н а постигането лежи в актуалното непосредствено отдаване, в пълно себепредаване на появяващ ия се Гносис. А това за вас е М ладият гносис на Лекториум Розикруцианум. Ако виждате нещ ата по същ ия начин и така се приближа­ вате към този проблем, тогава възм ож ността за освобожда­ ващото въздействие на същ ественото в О смата книга дейст­ вително се намира във вас, дори и ако вие самите още не сте достигнали състоянието на духовно-душ евно освобождава­ не. Ж ивото тяло е достигнало това състояние. И за кого би трябвало да е определена тази милост, ако не за онези, които в съвършенство напълно се отдават на Ж ивото тяло на гру­ пата! И ние се надяваме, че простотата на тази истина ще намери достатъчно отзвук във вас. Ние не бихме използвали възможността да ви говорим още веднъж за тази спасителна тайна, ако истинското обяс­ нение на понятието Бог не беше толкова спеш но необходимо. Защото, колко голямо объркване предизвика понятието Бог, дадено от диалектичното човечество в хода на вековете! И още колко объркване ще последва в тази връзка! Ще цитира­ ме няколко стиха от обясненията, които Х ермес дава на Тат: А з ще ти обясня подробно, о, Тат, значението на след­ ното, за да се отворят очите ти за мист ериит е на Бога, Който е извисен над всички имена. Познай във вътрешно съ­ зерцание, че Той, Който изглежда да е невидим за голямата маса, за теб ще бъде най-много изявен. Защ ото Той не би бил действителен, ако не беше невидим. Защото всичко, което е видимо, е възникнало някога, някога е дошло до изява. Но това, което не мож е да се възприеме, съществува в цялата Вечност, То няма изява: То е вечно и довеж да до изява всич­ ки други неща. То изявява всички неща, без самото То да бъде

изявено; То раж да, без То сам от о да е родено. То не се по­ казва в нито една ви ди м а форма, но дарява видимата форма

на всички неща. С ам о създаденот о притеж ава видима изя­ ва. Защото раж данет о, развит иет о не са нищо друго, освен преминаване във видим от о. Затова Е диният Н ероден е както без видима форма, така и невидим; но т ъй кат о дава форма на всички неща, Той ст а­ ва видим във всички и всичко, и най-много за тези, на които Той иска да се изяви. Затова, Тат, сине мой, помоли преди всичко Господа, Бащ ат а, Единствения, който не е Единият, а е произходът на Единия, да разпореди милостиво така, че да ти се позволи да видиш този Бог, Който е така неизказано велик, и да ост ави поне един от своите лъчи да свети над твоето съзнание. Защ ото само душевното съзнание вижда невидимото, тъй като самото то е невидимо. Само с очите на Духовната душа, с душевното съзнание човек може да вижда открито това, което за другите, които още не притежават тези очи, е абсолютно скрито. Но в найдълбоката същ ност във вселенската изява няма нищо скрито, и нищо не може да бъде скрито. Така наречените мистерии са невидими само защото хората още не притежават очите, с ко­ ито могат да видят ясно това, което е изявено. Всичко, което Бог желае да разкрие от своето същество и своите творения, може да бъде възприето. Ако всичко беше дълбоко скрито, то не би могло да съществува. Вие трябва добре да обмислите тази идея, защото тя е много поучителна и освобождаваща, а освен това премахва много заблуди и опасности. В седемте космични области на огромния, вечен Универсум вечният Логос е изявил всички свои дела; и той все още продължава да се изявява по този начин. Изявяване означа­ ва раждане. Всичко, което е изявено, може да бъде познато,

изследвано и и зп и тан о . К о гато за к о н ъ т за развитието на Духовната д у ш а бъде и зп ъ л н е н о т у ч е н и к а , то й може да схва­ не всичко, което е и зя вен о в ц я л а т а В сел ен а. Тогава за него вече не съ щ ествуват п р еп я тст в и я . К огато разберете това, вие вече н ям а д а ставате ж ер тв а н а п р е с т ъ п н о т о експлоатиране на м истери и те, което се п р ак ти к у в а м н о го кр атн о в този свят. Това е една експлоатац и я ч рез ч о веш кото несъвършенство. Когато казвам е това, н и е зн аем , ч е м ож е д а попитате: „То­ гава ваш ето повторно у казан и е за п ъ л н о и безрезервно себе­ отдаване н а Ж ивото тяло н а М л ад и я гн о си с не е ли мистерий н а експлоатация?” Н аш и ят отговор е: Н е, със сигурност не е, защ ото себеотдаването на Ж ивото тяло може да стане пълноценно и да доведе до целта, сам о ако реш ението за това се взем а независим о и в пълна свобода. В сяко принудително себеотдаване е безнравствено. О сновната група на Д уховната ш кола, която в единство построи Ж ивото тяло, не ви експлоатира. Ж ивото тяло е ак­ тивираната ж изнена сф ера на една група, а не на един човек. То представлява, ако използваме едно старо обозначение, не­ бесен кораб, който тръгва на пътеш ествие. И ако вие решите д а се качите на този кораб, за да стигнете с груп ата до вашата цел, тогава всъщ ност не Ж ивото тяло ви експлоатира, а точно обратното - вие експлоатирате Ж ивото тяло. В ие го използ­ вате и се опитвате с неговата помощ д а стигнете до целта. И онези, които страдат от природно законом ерната болка, че използвате небесния кораб, и във ваш интерес непрестанно осигуряват курса на кораба и го поддърж ат в готовност за път, полагайки огромни усилия, и търпят болки заради вас, тези хора имат правото да очакват, че щ е се държ ите поне като пълноценен корабен екип. Най-голямата болка, която можете да причините на еки­ пажа на кораба, е тази, че не ви се изявява онова, което може да бъде напълно изявено и за вас - обстоятелство, което може

да се п р и п и ш е п о н як о га н а твърде странното поведение на учениците. Н а всек и човек, свързан като ученик с М ладия гносис, м ож е д а бъде изявено с точно познание от първа ръка онова, което Ж и во то тяло прави или може да направи за него. И ако то в а н е се случва, ако такова разкриване не се осъщ ест­ вява, то гав а е си гурн о, че причината се нам ира в прекаденото ж елание за себеутвърж даване и егоцентричност или в други­ те н ам ер ен и я, с които този човек се е промъкнал в Школата. Тогава е съ всем естествено, че едно такова поведение забавя хода н а к ораб а и увеличава болката на екипажа. При таки­ ва сл у ч аи възниква разумно-нравственото изискване свое­ врем ен н о до б р е д а се обмисли дали такива пасажери трябва повече д а се търпят. Защ ото същ ествува реалната опасност един н ед остоен не само да забави хода на кораба, но същ о так а д а вн есе в него неправилни влияния.

XXXII Вечността във времето

К акто веч е у с т а н о в и х м е , с е д е м т е г о л е м и косм ични об­ л а с т и , кои то о б р а зу в ат ц я л о то в с е о б х в а тн о п ростран ство, са с е д ем т е п о л е т а н а и зя в а н а Л о го са. В си ч к о , което се намира в т о в а у н и в е р с а л н о п р о с тр а н с тв о като ж и вот, д ви ж ен и е и би­ ти е, п р и н ц и п н о е отво р ен о за вси ч к и , ко и то п ри теж ават Ду­ х о в н а д у ш а, д у ш а, р о д ен а от Д уха. С л ед о в ател н о в седемте ко см и ч н и об л асти м и стер и и те н е с а р е а л н о с т и , тъ й като една загад к а въ зн и к ва п о рад и л и п с а н а р азб и р а н е , н а знания, на и сти н ск о п озн ани е. А ко т е л и п сват н а д а д е н човек, това озна­ чава, че м у ли п сват очите на сърдечната, н а Д уховн ата душа. В ъ п р ек и това, п родълж ава Х ер м ес, съ щ еству ват м н ого неща, които са скри ти и абсолю тно не м огат д а бъдат възприети. Защ ото ск ри тостта, н еп озн аваем остта н а Б о га д ъ рж и заклю­ чен и в Н его седем те косм ични области. И так а, съ щ еству ва едно и зявен о б о ж еств о и едно непо­ зн ав аем о , вечн о н еви д и м о бож ество. О т веч н о невидимото се о съ щ ест в я в а и зявата в сед ем те п о л е та н а и зява. Фило­ со ф ск и погледнато, не съ щ еству ва н ео б х о д и м о ст от позна­ н и е н а н еви д и м ото , което освен това е н евъ зм ож н о. Н евиди­ м ият, Н еп о зн аваем и ят о съ щ еств я в а С воя п л ан в своите по­ л е та н а изява. Т ам Той се изявява. С лед о вател н о мож е да се каж е, че и м а едн а д ей стви тел н а м и стери я - м и стери ята на

великото, на н е п о с т и ж и м о т о за зн ан и ето Б ож ество. В тази връзка Х ер м ес казва:

Божеството изявява всички неща, без самото То да бъде изявено; То р а ж д а , без То самото да е родено. То не се по­ казва в нито една видима форма, но дарява видимата форма на всички неща. Следователно, и непознаваем ото Бож ество същ о м ож е да бъде познато чрез неговите творения. Затова тук мистерията изчезва, защ ото всичко, което Божеството е, дори и в негова­ та непознаваемост, с е изявява: З ат о ва Е д и н и я т Н ер о д ен е какт о без вид им а форма, така и н еви д и м ; н о т ъ й кат о д ава ф орм а на всички нещ а, Той ст а ва ви д и м въ в вси чки и всичко, и най-м ного за тези, на които Той ж е л а е д а се изяви. И та к а н и е у стан о вявам е с н еи зрази м а радост, че не съ ­ щ ествуват п р и н ц и п н и п реп ятстви я м еж ду Б ог и човека. А ко отстраните ф у н д ам ен тал н и те пречки, вие прем инавате през изявеното и сти гате д о неизявеното, т.е. прем инавате през врем ето и сти гате д о В ечността. В рем ето е изява, В ечн остта е н еи зявен ото, о т което се р аж да всичко изявено. В ечн остта е ц ен тралн о то съ щ ество , ядрената сила, най-висш ето нещ о на Т ворението. С ледователн о врем ето и В ечността не м огат да бъдат р азд ел ен и в Д уха. Те се определят взаим но и се п рели ­ ват едно в друго. В ъв врем ето господства един постоянен ход на и зяви те, които се осъщ ествяват във все по-голям о велико­ лепие. В тод и ход В еч н о стта представлява огром ната плодо­ родн а почва, н о си тел ят и осъщ ествителят. Тук с право можем д а се съгласим с проф есор. Д е Хартог, който преди врем е спо­ м ен ава за „В еч н о стта във врем ето”.

О нзи, който м о ж е д а п о зн а е и и зп и т а това, попада непо­ средствен о в ед н о го л ям о сп о к о й ст в и е, в един дълбок мир - м и ръ т н а В и тл еем . Т ой е н а м е р и л ед и н ство то с Бога и пъл­ ното о сво б о ж д ен и е о т см ъ р тта. З а щ о то същ ината, най-дъл­ боката съ щ н о ст н а п р о м ен и те, е В еч н о стта. Колко м алка, колко о б и к н о в е н а е д и ал ек ти к ата и колко не­ значителен е ж и в о тъ т н а п ри р о д н о р о д ен и я човек в сравнение с това! Х ората с а като м алки кр ъ гове п о водн ата повърхност, едн а п р о м ян а в д ей ств и тел н о стта м еж д у другото, крясък на едно ж ивотно в голям ата ти ш и н а. К ойто о стан е при незна­ чителното, който се п огребе в него, всъ щ н о ст е ужасно не­ разум ен. К ойто счи та леки те кръгове по водната повърхност за същ ественото, а не виж да безкрай н ата водна повърхност, е наи стин а анормален. Тогава е естествен о такъв човек да се страхува от края на накъдрянето на водната повърхност, от см ъртта, която изваж да п адналия човек от тази ненормалност, от тази заблуда. Заблудата им а страш ни, кри стализи ращ и качества и из­ важ дането от нея не мож е д а се осъ щ естви хармонично. Раз­ руш аването, променянето на една кри стализац и я означава пълното й унищ ож ение. Затова ди алекти чни ят човек се е нау­ чил постоянно да се страхува от см ъртта. В рем ето за природ­ но родения човек означава остаряване, загуба н а жизненост­ та, наблю даване как смъртта все повече приближ ава, копаене на собствения гроб. Затова той се опитва д а забави времето, собственото време, да го удължи, д а избяга от него. Какво ли не прави човек, за да отложи см ъртта във врем ето? Но това е само едно трагично надбягване с края. За новия човек обаче, който вие сте призван да станете, времето е едно отправяне към прославяне, хармоничен ход от сила към сила, от промяна към промяна, едно пътуване по реката на Вечността. Ако разбирате това, вие щ е потвърдите с радост седмия и осмия стих от Осмата книга на Хермес:

Затова, Tam , си н е м ой , пом оли преди всичко Господа, Б а­ щата, Е динст вения, К ой т о н е е Е диният , а е П роизходът на Единия, да р а зп о р е д и м и ло ст и во така, щ от о да ти бъде поз­ волено да видиш т ози Бог, К ойт о е т ака неизказано велик, и да остави поне един от своит е лъ ч и да свет и над твоето съзнание. З а щ о т о сам о душ евнот о съзнание виж да невиди­ мото, т ъй кат о сам от о т о е невидимо. Разберете, че като участници в групата, а оттук и като учас­ тници в Ж ивото тяло, на вас ще ви се дари всичко, само ако поискате д а и зп ълн ите великия свещ ен закон и да изживеете Вечността във врем ето и времето като един вечно продълж а­ ващ ход напред. За тази цел е необходимо да се научите да се молите. И стинското молене е издигането н а д у т а т а в седемте лъча на С едм орния дух, в седемте потока на Вечността, кои­ то обхващат, проникват и управляват цялото време. Д уш ата, новородената душ а, принадлежи към тези седем потока на В ечността, и по силата на своята същ ност тя ще търси и щ е празнува тази свързаност ежедневно и ежечас­ но. Н овородената душ а е едно с Божеството. Затова за нея моленето означава да живее от Духа, чрез Духа и във Духа. И изричането на молитвата представлява събуждане, предиз­ викване на изливането на силата, за да може да се осъщ естви една силно жадувана изява. Ние можем да обясним това с един обикновен пример. Ва­ шата къщ а е свързана с електрическата мрежа. Вие завъртате електрическия ключ и светлината се появява или електриче­ ската печка ви дава топлина. Новородената душа е свързана с Небесния баща и Неговите седем излъчвания. Тук молитвата е действието, призоваването да живеете, да работите и да реа­ лизирате фактите от и във тази сила. Затова в Евангелието на Йоан, гл.14, ст. 12 и 13, с право се казва: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги

върши; защ ото А з отивам при О тца. И каквото и да поискате в М ое им е, щ е го сторя, за д а с е п рослави О тец в Сина.” В и е разбирате обач е, че това е в пряка връзка с централна­ та, ядрената съ щ н ост на гн ости ч н ата магия и че с нея са свър­ зани голем и оп асн ости , ако пож елавани те сили се извикват за н есвещ ен и цели. В това о т н ош ен и е трябва д а се спомене, на­ прим ер, че точно чрез м ногократното м о л ен е на многобройните църковни служ ители на п р и р одн о р оден ото човечество, законом ерността на смъртната природа с е осъщ ествява с аб­ солю тна си гурн ост и с м ного по-голям а скорост, защото тези молитви предизвикват едн о интензивно свързване с природ­ ните еони. Н о в о р о д ен ата д у ш а е св ъ р зан а о б ач е и с Б ащ ата и поради т о в а тя п о л у ч ав а всичко, от което се н у ж д ае за цялата мик р о к о см и ч н а си стем а, к ъ м която п р и н ад л еж и . З а тази душа ц е л и я т ж и в о т п р ед ставл ява сам о ед и н ч ас за м оли тва. И през в р ем е н а то зи м оли твен час д у ш ата п о л у ч а в а всичко, което й е н еобходи м о за врем ето и В еч н остта. И ако то е полезно и н еобходи м о, тя м ож е д а д ей ств а м аги ч н о ч р ез изливането на си л и те, които тя сам ата е п олучи ла и с кои то тя сам ата разпо­ лага: и зли ван е н а сили за Д ух овн ата ш кола, за Г н оси са и за н якое Б ож и е дете в Ш колата. В и е щ е разберете, че чрез това Д уховн ата д у ш а се нато­ варва с голям а отговорност. Затова тя тряб ва д а разполага с голям а интелигентност, за д а мож е със си гурн ост д а установи кога силата н а С едм орния дух мож е д а се уп отреби мантрично и кога не. В тази светлина вие трябва д а разбирате думите от Евангелието на Йоан, гл.20, ст.23, с които Господ Иисус се обръщ а към гностично посветените: „Н а които простите гре­ ховете, простени им са, на които задърж ите, задърж ани са.” И м а м ного случаи и си туац и и , в които и зб р ан и ят зато­ ва служ и тел н ям а правото д а у п о тр еб и св ещ ен ата сила на Д уха. А ко я у п отреб и въпреки това, той осъ щ ествява, от

една стр а н а , с в е щ е н и я за к о н - г р е х о в е т е с е опрощ ават, к ое­ то означава, ч е в р ъ зк и т е м е ж д у карм ата и аур и ч н ото съ щ е­ ство в п л е к с у с с а к р а л и с с е п р ек ъ сват, за щ о то върху това се основава за к о н ъ т з а о п р о щ а в а н е н а гр ех о в е т е. Н о тъй като точно т о зи н е о б х о д и м за у ч ен и к а у р о к н е е н ауч ен п ор ад и това о п р о щ а в а н е , в е д н а г а с л е д т о в а т е з и гр ех о в е с е п ов та­ рят о т н о в о и съ о т в е т н и я т у ч ен и к и зп а д а в о щ е п о-гол я м о нещ асти е. О т д р у г а ст р а н а , св ещ ен о сл у ж и т ел я т , който н е ­ правилно с е е н а м е с и л и е „ о п р о с т и л ” гр ех о в е т е, трябва сам да п о е м е в св о я т а с и с т е м а м н о го о т т ази о т л ож ен а, н о н е о т р або тен а к ар м а н а д р у г и я , п о р а д и к оето щ е за г у б и връзката с д у х о в н о т о п о л е . З атов а н и то ед н а от д в е т е ст р ан и ням а полза о т н еп р а в и л н а т а н а м ес а . Н апротив! Тя са м о з а д ъ л б о ­ чава н е щ а с т и е т о . С в е щ ен о сл у ж и т ел я т м о ж е съ щ о така д а с е н а м еси с п о ­ м ощ та н а гн о ст и ч н а т а магия и съ с силата на Д у х а в н еутр а­ лизиращ и л и наказващ см и съ л . И м а м н ого сл уч аи , в които е а б со л ю т н о н е о б х о д и м о това д а стане. А ко с в е щ ен о сл у ж и т е­ лят п р о п у с н е това, нап ри м ер от хум анни съ обр аж ен и я или зар ади л и ч н и отн о ш ен и я , тогава той д о п у ск а сл едн ото: 1.) Зл ото п р о д ъ л ж а в а д а с е случва; 2 .) Г реховете на извърш ителя стават п о -т еж к и ; 3 .) Н а Ж и вото тяло н а Ш колата с е нанасят ч р ез т о в а щ ети ; 4 .) Ч л ен ов ете на групата биват м ам ени; 5 .) С ам ият св е щ е н о с л у ж и т е л , като о сн о в ен п р и ч и н и тел на в си ч ­ ки т е з и н еп р и я т н о с т и , щ е б ъ д е наказан. Ч р ез ед н о такова н есвещ ен о служ ене цялата работа на Г нос­ тичната ду х о в н а школа м ож е д а бъ де напълно унищ ож ена.

XXXIII

Хвалебствен химн на Хермес

К о й б и м о гъ л д а Те х в а л и д о с т а т ъ ч н о м н о г о и ли в съ о т ве т ст в и е с Т воят а чест ? Н а к ъ д е т рябва да се о т прави окот о м и з а Т воят а възхвала? Н аго р е, надолу, н а въ т р е или на въ н? Н ям а път , ням а м яст о, ням а нит о едно съ щ ест во извън Теб; всичко е в Теб. В сичко е от Теб. Ти д ава ш всичко и н е взем аш нищ о, за щ о т о Ти прит еж аваш всичко и ням а нищ о, коет о да не Ти принадлеж и. К о га да изпея Твоя хва леб ст вен хи м н ? З а щ о т о е невъзм ож но д а се о б хва н е Т воят час и Твоет о врем е. И за щ о т рябва да Ти пея В ъзхвала? За това, коет о Ти си създал, или за това, коет о не си създал? За това, което си изявил, или за това, коет о държ иш скрит о? И с какво т рябва да Ти изпея хим н за възхвала? К ат о че ли нещ о м и принадлеж и!

Кат0 ч е л и п р и т еж а ва м н е щ о со б с т ве н о ! Като че ли съм н е щ о р а з л и ч н о от Т еб! Защото Ти си всичко, к о ет о а з м о г а да бъда. Ти си всичко, ко ет о а з м о г а д а направя. Ти си всичко, ко ет о а з м о г а д а каж а. Защото Ти си всичко, н я м а н и щ о извън Теб. Дори това, коет о н е съ щ ест вува, си Ти. Ти си всичко, коет о е ст анало, и всичко, коет о не е ст анало. Ти си Дух, ако б ъ д еш съзрян от Д ухо вн а т а душ а; Баща, когат о д а ва ш образ на В селенат а; Бог, когат о се и зявяваш кат о акт ивна, уни вер са лна сила; Доброто, за щ о т о си създал всички неща. Н ай-ф инат а Н ай-ф инот о Н ай-ф инот о Н ай-ф инот о

част от м ат ер ият а е въздухът. н а въздуха е душата. н а д уш а т а е Д ухът . н а Д у х а е Бог.

Този х и м н н а възхвала, с който завърш ва О см ата книга на Х ерм ес, е толкова своеобразен, толкова забележ ителен и странен, толкова м ного се отклонява от това, което човек п о­ знава като х валеб ствен и хим ни, че е добре и е необходимо да се заним аем сп ец и алн о с него. Това, естествен о, се нам ира напълно в сф ерата на темата, която се разглеж д а в О см ата книга, и нейното ядро ф актиче­ ски п редставлява схващ ането за безсилието да се нам ери за­ доволителен и отговорен начин, по който действително може да се изпее един хвалебствен химн на Бащ ата на В селената. Н ие видяхм е, ч е Б ог е както трансцедентален, така и им а­ нентен, което означава, че Той прониква със своите лъчи във

всички косм ични области , ч е се и зя в я в а във всичко и всички и същ еврем енно се н ам и р а и звъ н в се л е н ск ат а изява в онова, което не мож е д а бъде познато. С л ед о вател н о Той е Позна­ ваем ият и Н епознаваем ият, врем е и В е ч н о с т заедно. Затова онези, които н а базата н а тази д е й с т в и т е л н о с т проникнат до Гносиса, трябва д а о см и слят по съ всем д р у г н ачи н Божество­ то, обож анието, възхвалата и благо д арн остта. П риродно рели ги озн и ят ч овек си п р ед ставя Божеството в някаква повече или по-малко ц ар ствен а ф орм а. С поред това дали човекът е прим итивен и ли к улти ви ран , то й се обръща към един Бог, като си м исли, че Той е н я к ъ д е в пространство­ то, обикновено над него. Разбирате ли в какво се състои тр у д н о стта? Ако човек иска да разсъж дава върху нещ о, както в то зи случай върху Бог, в обож ание, възхвала и благодарност, то й се нуж дае от една точка на концентрация, към която м ож е д а се насочи. Който познава от опит едно такова осм и слян е, зн ае как човек неволно търси някаква точка за кон ц ен трац и ята си. О бикно­ вено хората се концентрират наприм ер върху някой храм. Н о накъде д а се насочи гностикът, който е въведен в същ­ ността на нещ ата? По отнош ение на Бог, н а Б ащ ата, той не може да намери нито една единствена о тп р авн а точка. Или тогава това би било само една отделна части ц а, еди н нищ о­ жен детайл от Бож ествената изява. Затова Х ер м ес казва: Н а­ къде т рябва да се от прави окот о м и за Твоят а възхвала? Нагоре, надолу, навът ре или навън? Защ ото трансцедентното, което съ щ еврем ен н о е и има­ нентно, не може да се определи по н икакъв ди алекти чен на­ чин: нито с време, нито с вечност, нито с разстояние, нито с посока, нито по някакъв друг начин. Освен това този химн на възхвала п оставя следния въ­ прос: Защ о т рябва да Ти пея хвалебст вен хи м н ? И с какво? Д а не би А зът да е нещ о сам остоятелно? И ли микрокосмосът

да е нещо ав тон ом н о и н е за в и си м о ? П ритеж ава ли м икрокос­

мосът във великата в за и м о св ъ р за н о ст н ещ о собствен о? Н е са ли микрокосмосът, л и ч н о ст т а и н ей н ото д уш ев н о състояние само нищ ож но м алки частички, н евъ обр ази м о д р еб н и аспе­ кти на Б ож ествен ата изява? Затова Б ог е всичко, което аз съм, и всичко, което в ъ о б щ е някога м ога или имам право да бъда. Така човекът потъва в т ози океан на Божията изява в едно състояние, к оето е дал еч по-въ звиш ено от възхвала, благодар­ ност и о б о ж а н и е. З ащ ото, н е е ли Бож ествената изява, този океан на веч н ото и зо б и л и е, самата неизм ерим ост? Н ай-ф ината ч аст н а материалната изява е атмосферата, въздухът. Н ай-ф ин ата част на атмосферата е чистата астрална субстанция. О т тази субстанция е съставена душ ата, б е з­ смъртната д у ш а , която обичам е. Сферата на душ ата прите­ жава същ о ст еп ен и на финост. Н а самия си връх душ евната сфера_преминава във вибрациите на Седморния д у х , от който се раж да П им андър. Той се слива с душ ата в сърдечна, в Д у ­ ховна душ а. И н е намира ли самият С едм орен д у х своя източ­ ник във вечното, непознаваем о Божество? В ъпреки че говорим тук за един хвалебствен хим н на Х ерм ес, той всъ щ н ост въобщ е не е хвалебствен. Той е сам о едно си л н о, дълбоко разтърсване, потъване в океана на Бо­ ж ествената изява, в безм ълвно страхопочитание и безим енна радост, че ни е д а д ен о да познаем с очите на Духовната душ а тази изява на Бог, така както Той сам се познава.

X X X IV

Мъдростта на света и мъдростта на Бог

С е г а и с к ам е д а н а с о ч и м в а ш е т о в н и м а н и е к ъ м последната ч а с т н а се д м и я сти х: Зат ова, Тат, с т е м о й , п ом о ли п р е д и в си ч к о Г о с п о д [...] да нар ед и м и ло ст и во т ака, щ о т о д а т и б ъ д е п о зв о ле н о д а видиш т ози Бог, К о й т о е т олкова н еи зка за н о велик, и д а о ст а ви поне един от сво и т е л ъ ч и да свет и н а д т в о е т о съ зн а н и е. М н о го п р евод ач и н а К о р п у с Х е р м е т и к у м , кои то не са д о с т а т ъ ч н о д о б р е зап о зн ати с Г н о с и с а , т у к в и н а г и изпадат в гр е ш к а т а д а четат: „Д ан о д а т и б ъ д е п о д а р е н а м и лостта въ рху тв о ето съ зн ан и е д а свети ед и н е д и н с т в е н л ъ ч н а Бога.” Т ова в и зв е с т е н см и съ л м ож е и д а е п р а в и л н о , н о истинското н ам е р е н и е н а Х ер м ес т у к н е е р а з б р а н о п р а в и л н о . Защ ото в гн о с т и ч н и т е м и стер и и в се к и к а н д и д а т в н а ч а л о т о б и в а прос­ ветл ен сам о от ед и н о т ч е т и р и д е с е т и д е в е т т е л ъ ч а (седем п ъ ти п о сед ем ) н а С ед м о р н и я д у х . И м а с е д е м л ъ ч а и всеки от тя х се съ сто и от сед ем п о д р а зд ел ен и я . В ъ в в с е к и гл авен лъч о с т а н а л и т е ш е с т п о д л ъ ч а съ щ о и м а т с в о я т а р о л я в общ ото в заи м о д ей ств и е. С л ед о вател н о в с е к и л ъ ч п р е д с т а в л я в а едно съ въ р ш ен ство . К огато д и а л е к ти ч н о то ч о в еч ес тв о в л е зе в о сво б о ж д аващ и я

живот, ще се очертаят седем раси, които щ е работят заедно в пълна хармония. В сяка една от тези раси щ е демонстрира ясно със своите дей стви я и п рояви един от главните човешки типове. Когато седем те раси се разбират напълно, те ще са в състояние да и злъчват цялото изобилие на Бог чрез своята взаимна работа. В едно много по-близко бъдещ е в групата, която е обединена в Ж ивото тяло, тези седем човеш ки типа, техните възмож ности и тяхното сътрудничество също ще се покажат ясно. П о-късно това щ е намери ощ е по-добър израз, когато седемте тела на седемте различни гностични братства се намерят в световното поле. Когато едно душ евно родено същ ество за първи път се съ­ едини с Духа, със своя Пимандър, в началото в него започва да действа едно от ш естте подразделения на основния лъч, съответстващо н а неговия тип. Това иска да каже Хермес в седмия стих: „В ъпреки че в теб засега действа само един от шестте подлъча на твоя тип, използвай това състояние, за да можеш да разбереш същ ността на Бог.” Защото започналото да действа влияние на Седморния дух във вас докосва свети­ лището на главата и особено мисловната способност в него. И тогава мисловната способност, душевното съзнание, виж­ да в невидимото, защото и самото то е неизявено. Мисленето предшества изявата. Докато мозъчният организъм живее още изцяло от кръвта на раждането, както е при съвсем малките деца, той не е спо­ собен на никаква мисловна работа. Мисловната работа става възможна едва когато базата на типа, едно излъчване отвън, направи мозъчния организъм способен за това. Вие може би знаете, че в светилището на главата се нами­ рат седем мозъчни кухини. При хората винаги едната от тези седем кухини е подчертано по-дейна от другите. Тук става дума за едно астрално влияние, чрез което се освобождават

о т р а з я в а щ и , м и с л о в н и е т е р и . В д и а л е к т и ч н а т а природа чо­ век ж и в е е в е д н о о г р а н и ч е н о а с т р а л н о п о л е . В ли ян и ята на т о в а п о л е , д о к о с в а щ и с в е т и л и щ е т о н а гл а в а т а , най-напред се п р е в р ъ щ а т в м и с л о в н и е т е р и , к о и т о о т с в о я с т р а н а активират м озъ чн ата ф ун кц и я за д ей стви е. Н о м и с л о в н и я т е т е р н а о б и к н о в е н а т а п р и р о д а в никакъв с л у ч а й н е м о ж е д а п о м о г н е н а м о з ъ ч н и т е ф у н к ц и и д а виждат в н е в и д и м о т о , в н е и з я в е н о т о . Т о ва, к о е т о н е е и зявен о и не м о ж е д а п о п а д н е д и р е к т н о в о б с е г а н а в н и м а н и е т о н а обик­ н о в е н и т е с е т и в н и о р га н и , н е м о ж е д а б ъ д е в и д я н о и разбрано о т п р и р о д н о р о д е н и я ч о в ек . В н а й -д о б р и я с л у ч а й то може да б ъ д е с а м о т ъ р с е н о о т н его . И та к а , въ в в а ш е т о п ри родн о ро­ д е н о с ъ с т о я н и е м и с л о в н а т а р а б о т а , м и с л о в н и т е ф ункции не с а св о б о д н и . К ато п р и р о д н о р о д е н , д и а л е к т и ч е н човек, вие не м о ж е т е д а м и с л и т е св о б о д н о и н е за в и с и м о . З ато ва за св о я та м и сл о в н а р аб о та д и а л е к т и ч н и я т човек се н у ж д а е в и н аги о т и зто ч н и ц и , които се н ам и р ат въ тре в негова­ т а сф ер а. В и е щ е р азб ер ете, че то в а е м н о го н егати вн о, че това в и н а ги п р ед ста в л я в а н ещ о м н ого оп асн о и н езавъ рш ен о. Ако в аш ето м и сл ен е п р о и зл и за о т т а к и в а и зто ч н и ц и като учебни­ ц и , к у р со в е, к о н ф ерен ц и и , н ап и сан и и и зн е с е н и от хора, ко­ и то о т своя стр ан а съ щ о тр я б в а д а ги п о ч ер п ят от курсове и у ч е б н и ц и , то гав а н е м ож е д а съ щ еству ва н и к ак ва сигурност, ч е то в а, което ви е п р ед аден о , е вярно. С ъ д ъ р ж ан и ето може да б ъ д е д о р и съ в сем п о гр еш н о и л и х и п о тети ч н о . Н о никой няма д а го заб ел еж и , във всеки сл у ч ай п о н е н е в началото. Защото авто р и тети те и м ат п и см ен а и п р еп од авател ска власт, и като та­ к и в а те д ават х р ан а н а м и сл ен ето ви. Ч р ез то в а м и сл ен е ваши­ я т ж и в о т се н ап р авл ява в о п р ед ел ен а п осока. Т ак а м и с л е н е т о н а п р и р о д н о р о д е н и я ч о в е к н е се опреде­ л я о т н его с а м и я , а о т въ н ш н и вл и ян и я. Т ой е, ако се изразим с д у м и т е н а Х ер м ес, д р е с и р а н като ед н о и н тел и ген тн о ж и­ во тн о , защ о то м и с л о в н и я т етер е н еп ъ л ен . Т ака ч о век става

жертва на свои те въ зп и тател и . Т ова е трагед и ята на всяко ново поколение. Е д н о п о к о л ен и е б и в а въ зп и таван о, д реси ран о и в един определен м о м е н т п р етъ р п я в а круш ен и е, так а както са претърпявали к р у ш ен и е и вси ч к и предходни поколения. Затова в р азви ти ето н а всяко водещ о поколение винаги са заложени толкова м н ого стр ад ан и я и мъка. И затова ц и ви ли ­ зованият свят ви н аги се н ам и р а в един и ли д р у г стадий на експериментиране, докато едн а ж и зн ен а си стем а отново се провали н ап ълн о и хората с много кръв и сълзи се опитват да се освободят от нея. Затова в осм и я стих се казва, че сам о освободеният разум , сам о душ евното съзнание мож е д а ви ж ­ да невидимото. С ледователно който притеж ава очите на Д у ­ ховната душ а, мож е д а изяви това, което не е изявено. Когато м исленето във вас се освободи, вие се свързвате чрез него с безкрайния бож ествен универс и мож ете д а ви ­ дите в него всичко, към което се насочи ваш ето внимание. Разумът може д а виж да в неизявеното, когато П имандър се е родил, т.е. когато предш естващ ото го развитие на душ евно­ то раж дане е завърш ило. Тогава чудното златно цвете, окото на душ ата в светилищ ето на главата, е отворено и душ евно роденият човек може да виж да в отвореното пространство. Тогава кандидатът е свързан с новото астрално поле, от което се освобож дава един нов мисловен етер. С ега вие разбирате защ о отново и отново насочваме ва­ шето внимание към Ж ивото тяло на М ладия гносис, защ ото вътре в него е концентрирана новата астрална сила, защ ото новата, чиста астрална сфера се манифестира чрез Ж ивото тяло на Духовната школа. Затова толкова силно желаем да се посветите в пълна всеотдайност на Живото тяло - не заради нас, а заради вас, за да станете способни да приемете милостта на чистия астрал, кой­ то ще реализира новия мисловен етер в светилището на гла­ вата. Тогава първият лъч на Духа ще докосне мозъчния opra-

низъм и ще обнови, промени и отвори много латентни точки в светилището на главата. С ъщ евременно щ е се осъществи и свързването с духовното поле, с неизявеното Божество, както и с цялата изявена вселена в седемте космични области. Едва тогава ще се роди свободното, ново, чисто и неза­ висимо мислене, без авторитети и диалектични източници, което мнозина търсят. Само по този начин може да се сложи кръст на всички фалш ификации. Тогава съответният човек може да стане истински служител на Бог, защото в Гносиса той е станал вече майстор на самия себе си. Във връзка с това искаме още веднъж да насочим вашето внимание към следното: Вие не бива да бъркате разума с па­ метта. Представете си, че можем да ви предоставим точен пре­ вод на всички книги на Хермес, снабден с цялостен коментар, разработен до най-малките подробности. Представете си още, че получавайки такъв подарък, разполагате и с феноменална памет. Паметта на диалектичния човек може да се разширява чрез тренинг, точно както се разширява стомахът от прекадено много храна. Такава памет обикновено се предава по наслед­ ство от родители на деца през много поколения. Много хора имат разширен стомах, защото са свикнали да ядат много. Те се нуждаят от много повече храна, за да напълнят стомаха си, без организмът им да има някаква полза от това. А сега си представете, че вие, с вашата невероятна памет, сте получили пълния превод на книгите на Хермес. Вие би­ хте могли винаги и навсякъде, когато ви питат, да цитирате и говорите за това херметично богатство, което се съхранява в склада на вашата памет. Според мнението на света вие сте един херметичен гений, а някой повърхностен човек може дори да ви вземе за херметично посветена личност. Както знаете, цялата съвременна възпитателна система си е поставила за цел да поддържа склада на паметта колкото се може по-голям. И той сега е добре претъпкан. Учителите са

се насочили к ъ м то ва, а р о д и тел и те и м помагат. Ако детето не си знае урока, о б и к н о в е н о го наказват. Р азбирате ли тази голяма греш ка? В д ей стви тел н о ст ви е н и щ о, ам а съ всем нищ ичко не зна­ ете, въпреки п р етъ п к ан а та си памет. И сти н ата е, че вие м а­ мите себе си и света, защ о то при всяко п осяган е в чувала на вашата памет, о р ган ъ т н а ваш и я разум извърш ва само една реакция, п одоб н о н а робот. Тук ние ви п осоч вам е една от най-голем ите изм ами за д и ­ алектичната п ри рода, а им ен н о убеж дението, че тренирането и препълването н а п ам етта означава мъдрост. В ярно е, че по този начин вие м ож ете д а станете проф есор, но проф есор в никакъв случай не означава мъдрец. Като човек, който търси освобождаващ ата мъдрост, вие трябва д а се освободите от измамата, че чрез трени ране и препълване на пам етта си щ е станете свободен, независим нов мислител, един философ по Божия милост. О свен това „м ъ д ро стта” , към която се стрем и светът, е по-опасна от глупостта, защ ото предизвиква разруш аване на извънредно неж ни те мозъчни клетки. Човекът, който се предава в плен на тази мъдрост, изпада в пълна заблуда, в една чудовищ на кристализация. Но незнанието, т.е. отсъст­ вието на спом енатата култура на паметта, и последиците от това м огат с врем ето да подбудят човека да започне да търси. В им ето на естественото ви телесно състояние, на вашия ф и зи чески организъм, е по-добре да бъдете глупав в светския см исъл на думата, отколкото мъдър, така както го разбира светът. Д ецата, които поради общ ествените обстоя­ телства или поради факта, че не успяват да се справят като останалите в м елниците на навика и привичките, спасявай­ ки се обаче по този начин от прекаления култ към разума, са особено помилвани от съдбата, защото така се изплъзват от този танц на смъртта.

Н ие определено н ям ам е н а м е р е н и е д а п р ави м пропаганда на глупостта и д а ви съ ветвам е д а д ъ р ж и т е дец ата си далеч от училищ ата. Н и е и скам е д а ви каж ем сам о, изхождайки от гледната точка н а у ч ен и ч ество то : н е се тревож ете, ако детето ви не може д а се у ч и то л ко ва д о б р е и н е се въодушевявайте прекадено м ного, ако д ец ата ви са отл и ч н и ц и . Н ие много се надявам е, че щ е усп еете д а познаете нещо от голямата гностична тай н а н а освобож ден и ето, а именно, че ви е подарена възмож ността д а се освободи те от всички авторите­ ти и да влезете в самата Бож ествена м ъдрост, в Гносиса. О ткрийте, че в това разви ти е всяко огран и чен и е изчез­ ва. Защ ото с новото м ислене кан ди датът м ож е д а се свърже с всеки ж елан обект. О бектът бива п ри влечен в откритото пространство зад челната кост и се и зявява в „града от Не­ фрит” ; този обект може д а се разгледа и ан али зира, а неговата дейност може да се изследва. Тогава кан ди датът е свързан с него. И ако е полезно и необходимо, той м ож е д а говори за него, за д а го разясни и да събуди разби ран е за него. О свен това, пам етта при гн о сти ч н о п о светен и те хора и м а и една съвсем др у га задача, а и м ен н о първоначалната задача, зам исленото първоначално п ред оп редел ен и е. Затова ние повтарям е: Н е насилвайте д ец ата си, не ги разваляйте! Д ай те им възможност, ако разп олагате ощ е с такава, да се зап озн аят с първоначалното п р ед оп ред ел ен и е н а паметта. За гностично п осветения човек п ам етта не е нищ о друго освен един възпроизвеж дащ орган. К огато се и зи сква вни­ м анието ви за някаква оп ределен а раб о та, п ам е тта може да се насочи към нея без у сл овн ости , д а се свърж е с нея и да просветли разума. Н акрая искаме да насочим вним анието ви към един друг момент в това изследване. М ного хора, които ощ е не са наме­ рили пътя към душ евното раж дане и поради това не са про­

никнали в с ъ щ н о с т т а н а себ е-автори тета, ж и веят в отчаяното и често твър д е о п асн о то съ сто ян и е н а тъ р сещ човек в живота. Вие м ож ете д а б ъ д ете тл ас н а т м н ого далеч в добрата посока, ако ви се о к аж е о п р ед ел ен а пом ощ . К огато човек наистина търси въ тр еш н о , то й б и в а до к о сн ат от елем ентарната гностична светли н а, която ви н аги тъ р си това, което се е изгубило. И в това ж и зн ен о съ сто ян и е, в което м и ли они хора биват по­ ставяни о тн о во и отн о во, те са отворени за свещ ените гностични дум и и сви д етелства от м иналото. Н о от свидетелства­ та на м и н ал о то ч о век н ям а никаква полза, ако те не могат да намерят и зр аз д н ес. К аква п о л за им ате от едно предиш но братство, ако то не може д а н ам ер и и зраз в М ладото гностично братство, в абсо­ лютното д н ес'? Защ ото сам о ако търсещ ият човек се изправи лице в л и ц е със съврем енния Гносис, за него може д а се р аз­ вие едно ж и во свидетелство и той може да намери една ясно насочващ а ч ер вен а ниш ка в своя живот. К акто ви е известно, през всички векове свидетелствата и остатъците н а гностичното минало бяха унищ ож авани, опо­ зорявани, краден и и укривани с всички възможни средства. Затова сега тряб ва ощ е по-добре да разберете колко спеш но е необходимо д а се подготвите за истинската свобода, за която говорим. В това състояние на свобода, в това състояние на притеж ание н а душ евни очи, като ученик-свещ еник, вие сте ж иво свидетелство за Гностичното царство, и нещ о далеч по­ вече - вие сте утеха и благословия за търсещ ото, страдащ о и непрекъснато заблуж давано човечество. П реди всичко, не е нуж на литература, колкото и да е по­ лезна и необходима. Н е е нуж на и организация, изработена с всички подробности, макар че е извънредно важ на и ние се стрем им към нея. Необходимо е да притежавате преди всичко очите на душ ата и новото просветлено мислене. Тогава нищ о няма да застане повече на вашия път.

В М л ади я г н о с и с н и е с е н у ж д а е м о т х о р а св ещ ен и ц и . И вие м о ж ет е д а о с ъ щ е с т в и т е т о в а г н о с т и ч н о с в е щ е н и ч е с т в о само ч р ез е д н о п ъ л н о с е б е о т д а в а н е н а Р о за т а н а съ р ц ет о , на вели­ кото св е щ ен о д е л о , ч р ез е д н а съ в ъ р ш ен а е н д у р а , като вършите това, к оето и зп ов я дв ате, а н е с а м о д а г о в о р и т е з а н его.

ХХХУ Ключът към пречистването След о с м и я с т и х н а О с м а та к н и га н а Х ер м ес н и е ви ж дам е едно р ад о стн о л и к у в а н е о т вси чко, което м ож е д а съ зр е д у ш а­ та, след като е п о с т и гн а т о д у ш ев н о съзн ан ие. В д и ал ек ти ч н а­ та природа и м а н е и зк аза н о м н ого н ещ а, които не са от п р и ­ родата н а см ъ р тта, и ни д ар я ват една карти на н а чудното О т­ кровение н а Б ога. То м ож е д а се възприем е веднага, след като един ч о век с д у ш ев н о съ зн ан и е при добие очите на Д уховн ата душа. С ъ щ ес тв е н а та и зява н а Б ог в ди алекти чната п ри рода е обгърната о т студенина, тя е като вкам енена и п оради това ф ункционира о тч асти или изцяло погреш но. Н о въпреки това Божието съ щ ество говори в цялата изявена природа, дори и в сф ерите н а ада. С вещ ен и те п и сан и я н а всички врем ена сви д етелстват в изобилие за това. Н о д и алекти чн и те хора оби кн овен о не го разбират. Т е см ятат, че природата в своята съ щ н ост и живот, така както се п о к азва н а диалектичното съзн ан ие и н а се ти в ­ ните въ зп р и яти я, и зр азява напълно н ам ерен и ята н а Б ог как­ то в ко н ф л и к та н а п ротиворечията, така и в ней н ата н еи зр а­ зим а ж е сто к о ст и звер ски прояви. За зем ния човек всичко в п р и р о д ата е Б ож ие н ам ерение, и затова той се старае д а я им итира. П о този начин богохулства не само религиозният човек, но същ о и човекът на науката. П омислете само за биолози­ те, които изследват изявения в природата ж ивот и изпадат в

екстаз от него. Н о Б и б л и ята и У н и версал н ото учение винаги подчертават, че ч о век м ож е д а п о зн ае и сти н ската дейност на Бог само с очите н а Д у ховн ата д у ш а, н а душ евното съзна­ ние. Тогава той мож е д а р азл и ч ав а съ щ ествен ото, да разкрие Неговото нам ерение, а освен то в а д а у стан о ви в какво отно­ ш ение и до каква степен п р о ти во п ри род ата е причинила из­ раж дане. С ега става ясно колко е п олезн о, н ещ о повече, колко е не­ обходимо да притеж авам е душ евн и очи и д а мож ем да разли­ чаваме същ ественото от н есъщ ествен ото. И ние повтаряме предупреж дението от О см ата кн и га н а Х ерм ес, а именно, че това трябва д а се разбира изклю чително н а нивото на душев­ но освободения човек. Добре е да освободим вече гностичното развитие от не­ говите мистични одежди и ясно да разберем , че истинска чо­ веш ка култура може да има само когато душ ата се роди и поз­ драви своя Пимандър. Едва тогава човекъ т се завръщ а и се издига към началото на истински човеш кото. Е два тогава той може да тръгне по пътя на еволю цията. Е два след раждането на душ ата личността, освободила се чрез трансфигурацията в микрокосмоса от всички кристализации и смъртта, може да влезе в абсолютната вечност на Бог. За това истинско културно р азви ти е, п ри което учени­ кът щ е остане на П ътя, без д а м и н ава по обиколни пъте­ ки, е абсолю тно необходимо душ евн о съ зн ан и е. Ако си спом ните обяснението за н еп ъ лн ол ети ето н а диалектичния разум и за неговата безполезност, д о р и н ещ о повече - за оп асн остта на ди алекти чната памет, щ е р азб е р ете колко е необходимо да притеж авате един нов, б езп огреш н о дейст­ ващ орган. Тогава на една гностична група като тази н а М ладия гно­ ене може да се зададе въпросът: Защ о при м нозина от вас

душевното око о щ е н е се е п р обуд и ло? Защ о ощ е не се е родил във вас т о зи во д ач к ъ м Ж и во та? Ние и п реди см е ви о б р ъ щ ал и вним ание на победата над смъртта чрез п ъ лн ото себео тдаван е на Ж ивото тяло след раждането н а Д уш ата. И у стан ови хм е, че м нозина от наш ите ученици са н авл езл и в ду ш евн ото раж дане, че много от тях разполагат в гол ям а степ ен с д уш ен о качество и чрез пълно и безрезервно о тд аван е н а Ж ивото тяло изпитват В ечността във времето. Но това все ощ е не е ж еланото ж изнено състояние. С ъсто­ янието, което н ари ч ам е дет ст во в Б о га , Бож ия синовност , като в този случай ударението се поставя върху дет ст во, ощ е не е същ ественото. С ъстоянието на детството може да преми­ не в състояние на израстване само чрез пробуждане на д у ­ шевното око, н а душ евното съзнание. И въпросът сега е: Н а какво се дъ лж и фактът, че въпреки големите възможности, с които разп олагат повечето ученици, много от тях ощ е не м о­ гат да п оздравят утрото на изгрева? П ричината за това е, че не са обърнали никакво или само малко вним ание н а конфликта, който същ ествува меж ду м ал­ кия и главния м озък на средно статистическия човек. С други думи, все ощ е ням а достатъчен или въобще липсва ред меж­ ду психичните и физичните процеси на тялото. Или изразено по друг начин: във вас все още същ ествува непрекъснат спор между психиката и физиката, меж ду душ ата и тялото. О бикновеният, твърдият като гранит природен човек не познава този конфликт, защото неговата психика, ж ивотин­ ската му д у ш а и тялото му са все още в съвършено единство. Но в същ еството на средния ученик на една гностична духов­ на ш кола не цари такова единство. Напротив! В този човек се появява конфликт меж ду душ ата, от една страна, и тялото, от друга. И поради обновяването на душ ата този конфликт

н еп рекъснато н ар аства. Ако ви е сте ж и в ел и и зв е с т н о в р е м е в Ж и во то тяло на Мла­ дия гн оси с и няколко м е с е ц а и л и го д и н и сте би л и насочван от нас към гн о сти ч н о то и зц е л е н и е , т о г а в а е си гурн о, че новият душ евен ф луи д е о св о б о д е н във вас и л и най-м алкото се на­ м ира във ваш ата кръв. О т то зи м о м е н т н ата тъ к се разгръща в нарастващ а степ ен к о н ф л и к тъ т м е ж д у в аш ето душ евно със­ тояние и ваш ето тяло. О тсега нататък вие тр я б в а д а отд авате сп ец и алн о внима­ ние н а това. Защ ото това, което е зд р ав о сл о в н о , нормално и естествено за ваш ата р азви ващ а се н о в а д у ш а, за новото ви душ евно състояние, е абсолю тн о н ен о р м ал н о за вашето фи­ зическо състояние, за ваш ето тял о, което е п ри родн о родено и бива движ ено чрез неговите п р и род н и сили. С други думи: ваш ата физика се съпротивлява ср ещ у н о в ата психика, нова­ та душ а не получава място, където м ож е д а се разгъне. И така вие водите ф актически два ж ивота: ед и н ф и зи ч ески и един психически; един ж ивот на душ ата, когато изж и вявате напри­ м ер една храм ова служба, когато се задъ л боч авате в литера­ турата или говорите с други учен и ц и за Ш колата и нейната работа, и същ еврем енно един природен ж и вот н а тялото. Разбирате ли, че по този начин те зи д в а ж и в о та взаимно се блокират и си нанасят щ ети? Н е е ли естествен о , че при едно такова състояние могат д а се п оявят ф и зи ч ески пробле­ ми? Тялото може да стане едно с д у ш ата едва когато влезе във ф азата на трансф игурацията. П риродното, физическото, трябва да се подчини на душ ата. Щ е си позволим сега да насочим вн и м ан и ето ви към това, че себеотдаването, за което толкова често говори м , има също и един здравословен аспект. Защ ото ако дей стви тел н о прила­ гате себеотдаването, това щ е подобри ваш ето здраве. Но без себеотдаване вие щ е попадате, както сега м ож е би разбирате, пт егтня т т т н о с т на лоуга.

Затова тр я б в а д а н ап р ави те избор, честно и позитивно. Вие не м ож ете д а сл у ж и те н а „двам а господари” , както се казва в П л ан и н ската п роп овед. И ли щ е реш ите да вървите по пътя на душ ата с вси ч ки те м у п оследици, или щ е заявите, че сте в служ ба н а п р и р о д н о роденото тяло. Трябва д а изберете едно от двете, защ ото ком пром исът е изклю чен. Пътят н а д у ш ата е, естествен о, път на Вечността. Пътят на тялото е п ъ т н а преходното. Следователно теоретично из­ борът не е труден. В ие спонтанно щ е изберете пътя на ду­ шата. Но н а п р акти ка полож ението е съвсем друго. Защ ото в големия конф ликт м еж ду обновяващ ата се душ а и природно роденото тяло често се развиват толкова големи напрежения, че теорията направо се пом ита от практиката или нещ о по­ вече - напълно се забравя, когато напреж енията доведат до криза. Б ез съм н ен и е вие познавате тези ситуации. В сички ф изически нещ астия, всички физически нужди и вълнения нам ират своя център, своя фокус в малкия мозък. М алкият м озък е свързан непосредствено със сърцето, с чер­ ния дроб, със змийския огън и със симпатикуса, със слънче­ вия сплит, плексус сакралис и с кармата, с всичко, което се е натрупало в ауричното същ ество през еоните време. М алки­ ят мозък контролира цялата физическа система посредством продълговатия мозък. За да може да се държи вашата физи­ ческа организация под необходимия контрол, вътреш ната се­ креция е същ о вклю чена в процеса. Например пинеалисът и хипофизата играят господстваща роля във физическия живот. О ттук следва, че малкият мозък владее цялата физическа сис­ тема, главния мозък и чрез него - същевременно и главните центрове на волята и на мисленето. Н ека да помислим отново за развитието на душата. В този процес съзнанието, организацията на сетивните органи, симпатикусът, продълговатият мозък, сърцето, черният дроб,

слънчевият сплит, аури чн ото с ъ щ ест в о и ж л ези те с вътрешна секреция в п ъ лен обхват и гр ая т о гр о м н а р ол я, без да спомена­ ваме тук кръвта, н ер вн и я ф л у и д и д р у ги те ф луиди. Затова вие ясно щ е разберете, че р азв и в ащ ата се н о ва д уш а на ученика и неговият ф и зи чески ти п се сб лъ скват по различни начини. В ие не м ож ете д а и зб егн ете тол кова л е с н о този сблъсък. Затова ние щ е се зан и м аем о сн о вн о с този проблем. Нека да предполож им следното: В и е се н ам и рате в един вътрешен конфликт и от него възникват конф ликти и с другите хора. М ож е би сте скаран с м ного хора, п ри ч и н ата за което е в са­ м ия вас, в голем ия, интензивен конф ликт м еж ду ваш ата душа и тялото ви. В много отнош ения свети ли щ ето на главата е мястото на срещ а, арената на сраж енията, при което продъл­ говатият мозък се нам ира постоянно под голям натиск. Н якои ученици тогава се оплакват от силни болки в тила и разпростиращ и се като лъчи болки по целите рамене. Ако отидете с тези оплаквания на лекар, той щ е ви изпрати на ма­ саж и, щ е ви предпиш е обезболяващ и лекарства или инжек­ ции, защ ото диагнозата щ е бъде: образуване на хрущяли, на калцирани ш ипове меж ду преш лените, въздействащ и върху продълговатия гръбначен мозък и т.н. Това може и да е така, защ ото проц есът н а калциране за­ почва, когато човек навърш и три м есеца. Следователно при остаряване е естествено да се появят таки ва хрущ ялни об­ разувания и калциране. Н о ако като сериозен ученик вие се оплаквате от болки в продълговатия мозък, тогава причината за това се намира в конфликта м еж ду новата душ а, която из­ исква в нарастващ а степен своите права, и физическото със­ тояние на тялото ви. За този конфликт трябва да намерите реш ение, а не да пра­ вите компромис меж ду ваш ата природа и душ евния ви живот, както м нозина се опитват. Това е невъзможно. Ако търсите такъв компромис, за вас би било по-добре да напуснете Ду­

ховната школа. Ако се вкопчите в тази конфликтна ситуация, духовното око няма да м ож е да се отвори. Тогава вие ще жи­ веете два живота, които щ е са в непрекъснат спор, което ще състари и изхаби преж деврем енно тялото ви. Ученикът, който разбира това и разпознава трагичността и драматизма на това състояние, понякога има склонност да потиска напора на тялото и да се бори против природата, като се опитва да я подчини чрез себепринуда. Това е израз на па­ ника, на страх и на произлизащото от тях съмнение. Такъв опит неизбежно води до ощ е по-големи конфликти. Защото нещо, което се потиска, остава да съществува и винаги ще води до по-големи напрежения, докато все някога отложената експлозия не настъпи. Ние ням аш е д а говорим за тези трудности, ако не същ ест­ вуваше метод в ж ивота, с чиято помощ може да се избегне борбата м еж ду тялото и душ ата, без да се упражнява насилие над природата, без да се живее неестествено. В това отно­ шение У ниверсалният гносис говори за развитие на душ ата чрез пречистване. Който приложи този метод, може да води душата към растеж , да помогне на душевното око да се отво­ ри и по този начин да неутрализира най-голямата опасност за душевното развитие. Важното е дали ученикът действително търси светлината, дали в него е налице големият, владеещ всичко копнеж към ново ж изнено състояние. Това насочване е решаващо. Ако в него живее този могъщ копнеж за освобождаване, тогава това е състоянието на природния човек, едно физическо състоя­ ние. Тогава природната душ а също мечтае за спасение. Това състояние и способността то да бъде поддържано по­ стоянно, дори и ако душата вече е родена, е ключът към пре­ чистването. Ако в природния човек живее този копнеж за спа­ сение, тогава концентрираните в малкия мозък фокуси на фи­

зическия живот, които посочихме току-щ о, щ е го тласкат към него по начин, сякаш се нам ира във физическо бедствие. Затова е необходимо като учен и к на Ш колата да придоби­ ете власт над функциите на м алкия мозък, за да не се оставя­ те да ви живеят, да не се оставяте повече на природата да ви владее. Вие самият трябва да взем ете този процес в своите ръце и така да придобиете власт върху фокусите в малкия мозък, върху фокусите на ф изическия живот. Ако успеете в това, малкият мозък няма да може повече да предизвиква конфликти със структурите на ваш ия организъм, с функции­ те на главния мозък, в който, например, се осъществява ос­ мислянето на нещата, свързани с Духа. В тази връзка ние посочваме едно от блаженствата, кое­ то всички познавате: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” . Процесът трябва да започне с пречистването на сърцето. Това е ключът за контрол върху функциите на малкия мозък. Ако чрез чистотата на сърцето разполагате с този контрол, двете змии на меркуриевата стълба, Пингала и Ида, ще свидетелстват за постигнатата хармония. Така тяло­ то може да запази своето здраве, доколкото това е възможно. Обърнете внимание на онези, които току-щ о са намерили Школата, които много години са търсили и действително са изживели състоянието да стигнеш до задънена улица в този свят. Когато в един момент се изправят пред гностичната изява, те се втурват в Школата едва ли не ликуващо. И то­ гава трябва да наблюдавате колко добре се отразява това на тяхното здраве, как в тялото им настъпва хармония. Защото след като са търсили толкова дълго и най-после са намерили, тяхното сърце се отваря с дълбока благодарност и познание, и приема Гносиса. Чрез този интензивен копнеж и пречист­ ването на сърцето, което засега, естествено, още не може да се контролира съзнателно, спонтанно се овладяват функции­ те на малкия мозък. Хармонията на този човек, на въздиша­

щия и търсещ доскоро човек, който вече е намерил своя Бог, струи през целия м у организъм и стимулира неговото здраве. Мнозина, които са дош ли в Ш колата в това състояние, свиде­ телстват за това с дум ите: „А з не знам какво стана с мен, но имам чувството, че камък, който с години ми тежеше, падна от плещ ите м и .” На основата н а един такъв истински стремеж към осво­ бождаващата светлина и живот себеотдаването на цялото съ­ щество вече не е никакъв проблем. Сега е важно само това състояние да се стабилизира. Ако вървите по този път, цели­ ят ви организъм щ е приеме по вътрешна необходимост този владеещ всичко път на освобождение. Тогава нищо не може да предизвика конфликтна ситуация. Това, обобщ ено накратко, е ключът към пречистването на цялата ви природна система, след което душ ата във вас може да се роди и да завърши своето пътешествие към зората на възкресението. Затова в блаженствата се казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. В ие щ е се срещ нете с вашия Пимандър. С душ евното око, с окото на сърдечната душа, вие ще влезете като свободна Д уховна душ а в пълнотата на Божествената изява. Вие ще видите Бог. Вие щ е познаете Бог. Вие ще проумеете Бога. Вие щ е се съедините с целия синтез на Осмата книга на Хермес Трисмегист.

XXXVI

Девета Книга Нищо от това, което действително съществува не се губи но промените биват наричани погрешно унищожение и смърт

,

,

1. Х е р м е с : Н ека сега, сине мой, да поговорим в ъ в връзка с душ ат а и т ялот о за това, по какъв начин душ ат а е без­ см ърт на и от какъв вид е силат а на взаимодействието и на раж данет о на тялото. 2. С мърт т а няма нищо общо с т ези нещ а. Смъртта, см ърт ност т а са само понятия, производни на думата безсмъртие, било поради лит ерат урни съображ ения, или защ от о хорат а просто са прем ахнали първат а сричка и зат ова сега говорят за смъртност. 3. Смъртта е унищ ож ение; но нищ о от това, което е в света, не се унищ ож ава. Защ от о свет ът е Вт орият бог и е едно безсмъртно същество. П оради т ова е изключено

да загине и н а й-м алкат а част ичка от т ова безсмъртно същество; всичко в свет а е част от света, и преди всич­ ко човекът - надаренот о с р а зум същество. 4. Преди всичко и н а д всичко е Б ог: В ечният , Н есъздаденият, С ъ зд а т елят на всички нещ а. В т орот о нещо, светът, б е съ зд а д ен от Н его по Н его в образ и подо­ бие; т ози свят се поддъ рж а и хр а н и от Н его и е нада­ рен с б езсм ърт ие, т ъ й кат о е създаден от един В ечен бащ а и кат о безсм ъ рт но същ ест во прит еж ава вечен ж ивот. 5. Вечният ж ивот т рябва добре да се от личава от това, което е вечно. Защ от о вечнот о не е произлязло от ня­ кое друго същ ест во. И ако Той е произлязъл, е произля­ зъл от сам ия С ебе си. Н о Той никога не е произлизал, а се сам осъздава във вечно битие. Така Вселенат а ж ивее вечно от Вечния, но Бащ ат а е вечен от самия Себе си; следоват елно свет ът ж ивее вечно и е бож ествен чрез Бащ ат а. 6. От цялат а материя, която Той бе определил за това, Бащ ат а оформи тялото на света; Той м у придаде къл­ бовидна форма, определи качествата, които трябваше да го красят, и тъй като материята беше божествена, м у подари вечна вещественост. 7. След като Бащ ат а излъчи в кълбото качествата на ви­ довете, Той ги затвори там като в пещера, тъй като ж елаеш е да украси Своето творение с всички качества. 8. Той обгърна цялото световно тяло с безсмъртие, за да не мож е мат ерият а да се възвърне към свойствения за

нея хаос, в случай че се от д ели от свързващ ат а сила на тялото. 9. Когато м ат ерият а ощ е н е б еш е оф орм ена в тяло, сине мой, тя не беш е подредена. Тя д оказва т ова дори и тук, чрез свойст вот о си да се увели ч а ва и намалява, което хорат а наричат смърт. 10. Това безредие, т ова връщ ане към хаоса, се показва само при земнит е създания. Телата на небеснит е същества запазват реда, който им бе подарен от Бащ ат а още от самото начало. Този р ед се запазва неразруш им чрез за­ връщ анет о на всички в съст ояниет о на съвършенство. 11. Завръщ ането на земнит е т ела към т яхнот о предишно състояние се състои в от делянет о на свързващ ат а сила, която се връщ а при разт ворим ит е тела, което означа­ ва - при безсмъртните тела. Така загива съзнанието на сетивата, но тялот о не се унищ ож ава. 12. Третото ж иво същество е човекът, създаден по обра­ за на света, който притеж ава по Бож ия воля разум, за разлика от другите земни ж ивотни. Човекът не само е свързан съкровено с В т ория бог, но във вът реш но съзер­ цание той се приближ ава и към същ ест вот о на Първия бог. Със сетивата си т ой възприем а В т ория бог физи­ чески, докато неговото прозрение м у помага да познае П ървия бог като безплътен, като Д ух, кат о Добро. 13. T a t : Значи това ж иво същество не се унищ ож ава? 14. Х е р м е с : Говори с радостни, ликуващ и думи, сине мой, и разбери какво е Бог, какво е светът, какво е едно без-

см ърт но същ ест во и какво е едно същ ест во, подложено на разл аган е. П ознай, че свет ът е р о д ен от Бога, че се нам ира в Б о га ; че човекът е р о д ен от свет а и се намира в свет а; и че Бог, произходът на Вселената, държ и и пази всичко в С ебе си.

XXXVII

Новораждането на думата С е га н и е щ е п о р а з м и ш л я в а м е в ъ р х у Д е в е т а т а книга на Х ер м ес, в която се о б я с н я в а , ч е а б с о л ю т н о н и щ о о т действи­ те л н о с ъ щ ест в у в ащ о то н е се гу б и и ч е п о о т н о ш е н и е на съ­ щ е с т в е н о то с м ъ р т т а е ед н а х и м е р а , п л о д н а м о зъ к а, и поради т о в а тя т р я б в а д а се и зп р а ти в с в е т а н а м и то в ете . П ъ р в о щ е р азгл ед ам е п р о б л е м а с о т н о ш е н и е т о м еж ду ду­ ш ата и тял о то и щ е о б ясн и м п р о ц е с а н а о б м я н а т а н а вещ е­ ств ата в тял о то , н а п о явата и и зч е зв а н е то н а ато м и те и сили­ те. П р и т о в а щ е застан ем н а б а за та н а х ер м е ти ч н о то основно п р а в и л о , сп о р ед което д у ш ата п р и н ц и п н о и ф ун д ам ен тал н о е б е зс м ъ р тн а, а н ей н ото съ сто ян и е е р е ш а в а щ о за в и д а и същ­ н о с т т а н а тял о то , за ск о р о стта н а о б м я н а та н а вещ ествата в тял о то , както и за вси ч к и я вл ен и я, св ъ р за н и с това. В същ ­ н о с т т а н а съ став н ата си стем а от д у ш а и тя л о , в идеалното, б езгр еш н о взаи м о д ей ств и е м еж д у д у ш а т а и тял о то няма смърт. С м ъ р тта, казва Х ер м ес, е сам о ед н а л и тер ату р н а из­ м и сл и ц а. П о н яти ето см ъ р т и всичко, св ъ р зан о с н его, в дейст­ в и те л н о с т ед н а заблуда. К огато ч етете това, вие м ож е би н я м а д а вяр вате н а очите си. Защ ото то в а херм ети ч еско зак л ю ч ен и е се н а м и р а в голя­ м о п ро ти во р еч и е с д е й ств и тел н о с тта , която ви е познавате, и зж и вявате и толкова често л и ч н о н аб лю д авате. То се намира в п ро ти во р ечи е с всичко, което тол кова ч ест о ч етете и уста­ н овявате в Б и б л и ята и в гн о сти ч н ата ф и л о со ф и я. Н е се ли

говори там , н а п р и м е р , за д и ал ек ти ч н ата природа на смъртта, за възникване, р а з ц в е т и у п ад ъ к ? И н е познавате ли думите: „Наказанието за гр е х а е см ъ р тта” ? Това не означава ли, че смъртта е аб со л ю тн о п о зн ато явлен и е във всебитието? Вие т р я б в а д о б р е д а р азбер ете нам ерението на Хермес. Той не се о б р ъ щ а т у к към оби кн овен ия човек, а към своя син Тат. Това е п о с в е т е н и я т до и звестна степен търсещ , който е открил съ щ ествен о то , и сти н ата на душ ата, и е усетил чудото на душ ата И когато сл ед словото н а Х ерм ес Тат, изпълнен с възхи­ щение, се о п и тва д а обобщ и това обяснение с въпроса: Значи това ж иво същ ест во, човекът, не се унищ ож ава? Х ермес подчертано отговаря: Говори с радост ни, ликуващ и думи, сине м ой, и р а зб е р и какво е Бог. Ц ялата Д евета книга е един фундаментален процес срещ у идеята за см ъртта, и Х ерм ес много трудно може да си пред­ стави, че един сериозен, въведен в Гносиса търсещ човек ви­ наги се н асочва към поставения проблем откъм неправилна­ та, откъм външ ната страна. Ако желаете да разбулите тази мистерия за самия себе си, вие трябва да застанете на становището на душата и оттам да разглеждате различните проблеми. Който върши това, ще разбе­ ре библейските д у м и :,Душ ата, която греши, трябва да умре.” Д уш ата, която греш и, ж ивее и действа против фунда­ м ен талн и те бож ествени закони. Такава душ а причинява см ущ ен и я в телесн и я процес на обмяната на вещ ествата и в собствен и я си радиус на действие. Или казано с терминоло­ ги ята н а херм етичната философия, такава душ а причинява см ущ ения в разтворим остта, което означава в трансфигурацията. Такова смущ ение няма нищ о общ о със смъртта. То е сам о един инцидент, за да се осигури продължението на п роц еса на развитие.

К ойто ж елае ту к д а п р о н и к н е в и сти н ското разбиране, тр яб ва д а се о сво б о д и о т д в е а б с о л ю тн о ф ал ш и ви схващания за см ъртта, а и м ен н о: т о в а н а т е о л о г и я т а и то в а на историче­ ския м атери али зъм . Т ео л о ги ч н о то сх в а щ а н е обяснява в раз­ ли чн и вари анти , че я вл ен и ето , н ар еч ен о смърт, е една промя­ н а и че ж и зн ен и ят п р о ц ес п р о д ъ л ж а в а в отвъдн и я свят, или на небето. К ъм това сх ващ ан е се п р и ч и сл я ват многобройни групи с вари аци и н а съ щ ата тем а. С х ващ ан ето на историче­ ския м атериализъм е, че см ъ р тта е аб со л ю тн и ят край, пълно­ то прем ахван е н а човеш кото битие. Ако усп еете да се освободи те н ап ъ лн о от тези две схва­ щ ания, вие щ е м ож ете д а п озн аете и сти н ата н а гностичната ф илософ ия. Х ерм ес иска д а каж е, че см ъ р тта е тоталното раз­ тваряне н а кри стализи ралата или н а заболялата, неправилно ж и веещ а личност. И това, което остава, е един освободен от тази ли чн ост микрокосм ос, в който се н ам и ра един пламтящ, ж ив център: Розата, Д уш ата, и стинската душ а. Следователно, казано по-ясно, инцидентът с разтвори м остта, който за поре­ ден п ът освобож дава душ ата от н ейната вкам ен ен а обвивка, е една голям а благословия. По този начин душ ата може дейст­ вително да продълж и своя вечен ход, в случай че започне от­ там , откъдето е прекъснат процесът при инцидента. За тази цел опразненият м икрокосм ос тр яб ва да оживи една нова ли чност и да се опита, въз осн ова н а божествените закони и сили, да встъпи в трансф игурацията. Това е една хармонична, сам оосъщ ествяващ а се, безинцидентна проце­ дура на обм яна на вещ ествата; една пром яна н а душевната одежда, осъщ ествяващ а се от сила към си ла и от красота към красота; една идеално осъщ ествяващ а се диалектика на седмия аспект, на душ евната дреха, докато сам ата душ а, свърза­ на с П имандър, същ ествува независим а в ш естия аспект на бож ествената изява. Следователно смъртта, ф илософ ски погледнато, е една

безсмислица. С м ъ р т т а , к а к т о Х е р м е с с п р аво казва, е у н и щ о ­ жение; н о н и щ о , к о е т о е в с в е т а , н е се у н и щ о ж ав а . В и зявен и я чрез ч е т и р и т е е л е м е н т а - о г ъ н , вод а, въ зд у х и зем я - свят, придобилото ф о р м а , к о е т о в е ч е н е м о ж е д а се и зп о л зва, се разлага и о т в е ж д а о т н о в о н а с в о е т о м я сто , д о к ато д у ш ат а се освобож дава о т е д н а в ъ в в и с ш а с т е п е н н е ж е л а н а к р и с т а л и за ­ ция. З а то в а з а у н и щ о ж е н и е н е м о ж е д а с т а в а дум а. Х ора, к о и то т р я б в а д а с е б о р я т с ед и н т е ж ъ к и м ъ ч и тел ен живот, ч е с т о к а зв а т : „ Н и е ж е л а е м ч р е з сам о у б и й ст в о д а п о ­ м огнем з а о с в о б о ж д а в а н е т о н а д у ш ата. К огато в к а м ен ен ата дреха н а д у ш а т а в е ч е н е с т а в а за н и щ о д о б р о , н и е т р я б в а д а слож им к р а й н а т о в а с ъ с т о я н и е .” Т ова е ед н о м н о го го л ям о н ед о р азу м ен и е, за щ о т о са м о у б и ец ъ т н е м ож е д а у н и щ о ж и сам с в о я т а к р и с т а л и з и р а л а ли чн ост. К огато у н и щ о ж и м ате­ р и ал н о то с и т я л о , д р у г и т е т р и т е л а н а л и ч н о с т т а - етер н о то , астр ал н о то и м и с л о в н о т о - о став ат д а съ щ ествуват, до като п р а о б р а зъ т п р е с т а н е н а п ъ л н о д а ви б ри ра. Б езм ер н о то с т р а ­ д а н и е н а с а м о у б и е ц а п р е з т о зи п ер и о д п р о сто н е м о ж е д а се оп и ш е. О с в е н т о в а т р я б в а д о б р е д а р азб ер ете, че к л ю ч ъ т к ъ м ж и в о т а н а о с в о б о ж д е н и е т о се н ам и р а в и н аги и тъ к м о в п р и ­ р о д н о т о р а ж д а н е . А к о в т о в а п р и р о д н о р аж д а н е н е се за е м е т е като д у ш е в е н ч о в е к с о св о б о ж д ен и ето , ако н е о тв о р и т е с е г а за с е б е с и в р а т и т е н а м и ст ер и и те, тр я б в а д а о п и тате като м и ­ к р о к о с м о с с л е д в а щ и я п ъ т (в сл ед ващ и я ж и вот). П ъ т я т н а о с в о б о ж д е н и е т о води от п р и р о д н о то р а ж д а н е и ч р е з п р и р о д н о т о р а ж д а н е к ъ м д у ш ев н о р аж д ан е. В н ач ал о то , к о гато д у ш а т а с ъ щ е с т в у в а ш е о щ е в с в е т а н а ж и в о то д у ш е в ­ н о с ъ с т о я н и е , Д у х ъ т б еш е то зи , кой то п о с р е д с т в о м д у ш а т а с е и з р а з я в а ш е в тя л о то . С е га т р я б в а д а се и зв ъ р в и о б р а тн и я т п ъ т - п ъ т я т н а за в р ъ щ а н е т о : п р и р о д н о р о д е н и я т ч о в е к т р я б в а д а п р о б у д и д у ш а т а к ъ м ж и вот, д а се о к аж е н а п ъ л н о с п о с о б е н д а й с л у ж и и п о д н ей н о то р ъ к о в о д с тв о д а се с т р е м и и д а о с ъ ­ щ е с т в и в ъ зс т а н о в я в а н е т о н а в р ъ зк а та с Д у х а , с П и м ан д ъ р .

К ойто н е върви по то зи път, т р я б в а като м и крокосм ос да за­ почва ви н аги и отн ово съ с зе м н и я п р о ц е с н а раж дане. П озволете н и се га д а ви п о п и там е : З н ае те ли всъщност какво означава д у ш ев н о р аж д ан е ? Н а ш а т а ли тература дейст­ вително не говори за н и щ о д р у го, н о м ож е би н а мнозина е убягнало от вн и м ан и ето това, за което в съ щ н о ст става дума. Кой, или какво сте вие като п ри р о д н о роден ? В ие сте едно тяло! И ли, казано с тер м и н о л о ги ята н а херм етизм а: вие сте едно ж ивотинско същ ество. С ледователн о за вас по начало не важ и рож ден ата д ей стви тел н о ст н а и сти н ски я розенкройцер. Н еговите отличителни белези се и зразяват с дум ите: „Ех Deo nascim u r” - „Н ие см е родени от Б ог” . В и е, като човек от света, роден ли сте от Б ог? Не, роден сте от природата, от природния п роц ес н а поддърж ане, и за­ това притеж авате едно тяло, което в н икакъв случай не може д а се сравнява с тялото на бож ественото рож дение. Вие, при­ родно роденият на днеш ния човеш ки вид, притеж авате само едно врем енно, аварийно тяло, което, освен всичко друго, е обрем енено с теж естта на греха, с карм ата на ваш ите родите­ ли, прадеди и със ваш ата собствена карма. И ако сега ваш ето ж изнено ядро, ваш ият ж и зн ен принцип, ваш ата душ а, служ и на врем енно-аварийното тяло, както е при голямото болш инство от днеш ното човечество, ако огне­ ният принцип на ваш ето ж изнено състояние се отдава изцяло на нисш ата природа, тогава е ясно какво щ е се случи: тогава душ ата работи за един нов инцидент в разтворимостта*. Тога­ ва човекът или душ ата правят неразтворим о онова, което би могло и би трябвало да е разтворимо.

* Под разтворимост се разбира разграждане, разрушаване или ликвидиране на всички физически тела на личността, а също и освобождение на душата (Бел. прев.)

Тогава какво р а зб и р а Х ер м ес под разтвори м ост? Един идеално д е й с тв а щ п р о ц е с н а о б м ян а н а вещ ествата, при кой­ то употребен и те си л и и в ещ ес тв а харм он и чн о и непрекъсна­ то се обновяват, в ъ зстан о в яв ат и ком пенсират чрез нови сили и вещ ества. В р е зу л тат о т то в а д р ех ата н а душ ата същ еству­ ва безсм ъртно и п о сто я н н о в едн а вечна, сияйна м ладост и е подложена н а еди н н еп р ек ъ сн ат п роц ес на трансф игурация, вървяща от к р ас о та къ м красота. Но ако ж и зн ен и я т п р и н ц и п от самото раж дане на ли чн ост­ та се п о свети н а природата, тогава той предизвиква един и н ­ цидент в р азтво р и м о стта, п роц есът на обм яна на вещ ествата се наруш ава н ап ъ лн о, а п роц есъ т на кристализация се разви ­ ва по-бързо о т п роц едурата на обновяването Ако обаче д у ш ата не греш и, а разбере единствената цел на своето съ щ ествуван е и започне да й служи, тогава тя получава знака н а и сти н ски я розенкройцер. Тогава тя се раж да от Бог и се обгръ щ а с една дреха, една телесност, която, както вече казахме, н ап ълн о съответства на хармоничния принцип на освобож дение, тя употребява природното раж дане като база, като дом аш ен прислуж ник. Ако някой не притеж ава къщ а за ж ивеене, той щ е е безкрайно щастлив, ако намери една стара, порутена къщ урка. Тогава той може да промени нещ о в нея и да я нареди по свой вкус. Така е и с природно роденото тяло - дом аш ни ят прислуж ник, работната база на душ ата при осъщ ествяване на висш и възможности, като накрая неразтво­ римото се унищ ож ава. Тогава в родения с божествен вид и призвание душ ата върви към по-висш и стойности. Затова ние отново ви насочваме към следното: Щ ом ду­ ш ата се роди и се обгърне с първите аспекти на новата те­ лесност, човек ням а причина за безпокойство, когато дойде врем е за земното умиране и за ново потъване в диалектична­ та природа на този свят. Когато започне едно ново душ евно развитие, то продължава да върви от сила към сила.

И така, в най-дълбокия смисъл на думата душевно раж­ дане означава ново постигане на първоначалната телесност на душата, чрез което може да се преодолее природното рож­ дение. Затова учениците на Младия гносис трябва на първо място да се отдадат на новораждането на душата. Но корона­ та на това новораждане трябва да се осъществи чрез самата душа. След новораждането на душата се очаква едно новора­ ждане чрез душата. В следващата глава ние ще се задълбочим над това.

X X X V III

Новораж дането чрез душата

К ак то к а з а х м е , с е г а б и х м е и с к а л и д а н а с о ч и м н а ш е т о /в а шето к н и г а в н и м а н и е к ъ м н о в о р а ж д а н е т о , к о ето т р я б в а д а с е о съ щ еств и ч р е з д у ш а т а , т.е. н е въ р х у с а м о т о н о в о р а ж д а н е , а върху н о в о р а ж д а н е т о ч р е з д у ш а т а . В т о зи с м и с ъ л б ъ д е т е о с о ­ бено в н и м а т е л н и , за щ о т о н о в о р а ж д а н е т о н а д у ш а т а е с а м о н ачалото. П о -г о л я м а ч а с т о т у ч е н и ц и т е н а Д у х о в н а т а ш к о л а са д о с т и г н а л и д о т а з и то ч к а. Н о с е га д у ш а т а т р я б в а д а б ъ д е н асо ч ен а о т н о в о к ъ м н е й н а т а цел. Т ъ р с е щ и т е х о р а в л и за т в Д у х о в н ата ш ко л а с ч и с т и н а м е ­ рения. Т е н е с а д о в о л н и о т о б и к н о в ен о то си ж и зн е н о с ъ с т о ­ ян и е и с в л и за н е т о си доказват, ч е т ъ р с я т н о в о с ъ ж и в я в а н е н а сво ята д у ш а , н е щ о п о в еч е - ч е д о р и веч е с а н а в л е зл и в н я к о и ф ази н а н о в о с ъ ж и в я в а н е т о . К огато д у ш а т а е с ъ ж и в е н а о т н о ­ во, тя т р я б в а д а б ъ д е о тп р ав ен а къ м Е д н ата, к ъ м и с т и н с к а т а ц ел н а ж и в о та. З а т о в а в Ш к о л а т а н и е го в о р и м за н о в о р а ж д а н е ч р е з д у ­ ш ата, Т о в а е е д и н п р о ц е с , в к о й то д у ш а т а в з и м а и н и ц и а т и ­ вата, п о е м а р ъ к о в о д с т в о т о н а ц я л о с т н и я ж и в о т и ч р е з т о в а д о с т и г а д о ц е л т а . К ъ м т о зи п р о ц е с с е г а о т п р а в я м е в а ш е т о вн и м ан и е, за д а н авл езете в б ези н ц и ден тн о то р азтвар ян е, в тран сф и гурац и ята, в и деалната обм яна на вещ ествата, н ак р ат к о : въ в В е ч н о с т т а . С л е д о в а т е л н о за в ас в аж и п ъ р ­ в и ч н и я т зо в: „ С п а с и д у ш а т а си! З а щ о т о , к а к в о щ е ви п о л з-

ва, ако сп еч ел и те в си ч к и с ъ к р о в и щ а н а св е та, а душ ата ви пострада?” И зворът н а ваш ата душ а, точката, къ дето ж ивее жизне­ ното ви ядро, е ц ен търът в м и к р о ко см о са, който съвпада със сърцето. М ож е д а се каж е, че сед ал и щ ето н а ж ивота е в сър­ цето. Затова съзнанието н а сърцето е съ всем различно от съз­ нанието н а другите телесн и части. Н ап ри м ер съзнанието на главата се различава много от това н а сърцето. В п ери ода п реди раж дан ето, п ри р азви ти ето н а ембри­ она, в сърц ето се н ам и р а един м ал ъ к у ч астъ к, където жи­ вотът п ърво се изявява. Това е точката, в която душ ата се п ри бл и ж ава до разви ващ ото се съ щ ество и го докосва. Там, н а то ва м ясто в сърцето, ж и вотъ т се п роявява за първи път. Т ова е седали щ ето н а ж ивота, Р озата н а сърц ето, центърът на ваш ия м икрокосм ос. И когато човек ум ре, ж ивотът ос­ та в а в този участък н а сърцето до п ослед н и я момент. Дори п ри обезглавяване това м ясто в сърцето остава живо още ч асове наред. Н о всичко, което се случва в главата ви, всички мисли, които предизвикват там бури, всичко, което сте събрали в главата си като интелектуално познание или други стойно­ сти, всичко, което еж едневно предполагате и обмисляте, се отнася до ж ивотинския ви живот, до ж ивотинското съзнание, до ж ивота, който се нам ира във всеки атом н а ваш ето тяло. В ъв всеки атом на тялото ви същ ествува определен живот, определена сила. С ъвкупността на всички атоми, които обра­ зуват ваш ето тяло, представлява и причинява животинското, телесното съзнание. И ние искаме съвсем ясно д а ви кажем, че това съзнание ням а нищ о общ о с ж ивота, който се намира в сърцето. С ега проблем ът е дали нам иращ ият се в сърцето живот действително ж ивее, дали наистина е реално действащ , дали

този микрокосмически център, който съвпада със сърцето и се изявява там, м ож е действително да се развие и така да за­ живее в истинския см исъл на думата. Това е проблемът. И той не е сам о психологически, а също и чисто физически, телесен проблем. Сърцето е най-важният орган в човешкото тяло. То нане­ тата е направено по извънредно чуден начин. Устройството на днешното човешко тяло е доказателство за това, че ние действително притежаваме едно временно-аварийно тяло. Клетъчната структура и клетъчната продукция на сърдечно­ то светилище са твърде различни от тези на останалото тяло. Затова сърцето представлява едно много голямо изключение в тялото. То е организирано така, че да може да работи заедно с душата, с микрокосмическия център. Когато едно дете е току-щ о родено, тялото му е много второстепенен фактор. Това, което наистина живее, е душ ата в сърцето. О стан али те ж изнени явления са последицата от обстоятелството, че един лъч на душ ата кара малкото тяло да диш а. Т ака грубоматериалното тяло става първата обвивка на душ ата. С ърцето си съответства с душата, с ядрото на ми­ крокосм оса, и посредством него душ ата се изявява в малкото, току-щ о родено тяло. Д уш ата, или Розата, е седморна. Розата има седем листче­ та. В съответствие с това човешкото сърце също е седморно. В У ниверсалното учение се говори за седемте камери на сър­ цето: тр и висш и и четири нисши. Следователно ние можем да сравним сърцето с магичния килим на строенето и да го­ ворим за триъгълник и квадрат. А налогично, в светилищ ето на главата на човека се нами­ рат седем камери. Ние говорим за седем мозъчни кухини и за седем светилника. Те могат да започнат своята работа и да за­ сияят напълно в Гносиса, когато седемте сърдечни камери се развият в съответствие със седемте листчета на Розата. По-

ради това манипулирането н а сърцето от стран а на материал» ната наука е напълно неправилно. С ъс си гурн ост може да се каже, че не е добре да се оп ери ра сърдечното светилище. Като посредник меж ду седем те л и стч ета н а Розата и се­ демте сърдечни камери действа стернумът, гръдната кост. Стернум означава, както вече обяснихм е, „излъчващ ”. Гръд­ ната кост е излъчващ фактор във взаим одействието между Розата и сърцето, меж ду душ ата и сърцето. И ако седемте листчета на душ ата се изявяват напълно в седморното сърце, тогава посредством седемлистната Роза на сърцето биха се запалили също седемте светлини в светилищ ето на главата, а от там биха се изявили и седемте лъча на С едморния дух. Светилищ ето на главата е определено да бъде седалищ е на Духа. Тогава седемте аспекта на Д уха биха могли да се изявят в главата във взаимна работа с душ ата и по този начин заедно - в тялото. В този случай Духът, Д уш ата и тялото биха могли да бъдат отново едно съвършено, красиво единство. Но това в действителност не е така. П ри природното раж дане в светилището на главата не се нам ира седморният светилник на Бог, там няма вътрешно ж ивеещ седморен Пимандър. Фактът, че днеш ният природен човек ж ивее, доказва само, че той е едно одушевено същ ество. Но далеч не всич­ ките седем лъча на душ ата могат да се изявят в съвършенство в неговото сърдечно светилище. Най-малко три листчета на Розата остават затворени, а именно тези на трите висши ка­ мери на сърцето. При природно родения човек те не действат позитивно. Също и четирите нисш и камери на сърцето не са напълно действащи. Поради това седморната душ евна сила не може да се изяви в тялото, Седморният дух не може да се прояви в светилището на главата и затова седемте светилника не могат да горят. Седемте светилника на светилищ ето на главата, седемте мозъчни кухини, отделят една флуорисциращ а сила, но това

са чисто ео н н и а стр ал н и огн ь ов е, които горят там. Затова ж и ­ вотът е чи сто ж и в о ти н ск и . П р едставете с и е д н о д е т е , р о д е н о като продукт на майката и бащата. Д у ш а т а ж и в ее вътре в тялото, н о н е м ож е д а се и з­ яви съвърш ено в с е д е м т е аспекта на сърцето. Д етето започва да расте. О свен м атери алното тяло, все повече с е забелязва и етерният двойник; п о-к ъ сн о с е развива и астралното тяло; накрая гори и пламъкът на м исленето. Н о пламъкът на м и­ сленето, астралното тяло и етерният двойник не са напълно съгласувани с душ ата, а с евентуалните кармични възмож­ ности на п р и р одн о родения човек. Затова той мисли, чувства и ж елае в съ ответствие с това, затова той е такъв, какъвто е. Затова и светът е толкова мизерен. В и е т р я б в а д а зн а ете , ч е м и сл о в н ата с п о с о б н о с т н а п р и ­ родно р о д е н и я ч о в е к и зо б щ о н е е свъ р зан а с и сти н ск а та д у ш а. В сичко, к о ето м и с л и т е и въ р ш и те с ваш ето св ети л и щ е н а гл а­ вата, н я м а н и щ о о б щ о с душ ата. В ъ зм ож н о е н ещ о о т д у ш ата от в р ем е н а в р е м е д а се откри е н а свети ли щ ето н а главата, но тези сл аб и и зя в и н а д у ш ата оби кн овен о се потискат. С ега м о ж ете ясн о д а си представите колко дезорган и зи рани с а д у ш ев н о то насочване и душ евното съзнание н а човека. П о този н ачи н се наруш ават същ о и норм алните телесн и ф ун к­ ции. Р астящ ото тяло н а детето, както и другите тела, които се разви ват от него, се съгласуват напълно с н аруш ената душ а. Р азб и р ате л и сега защ о при по-н ататъш ното р азви ти е кар м ата с е п р о явява н ап ълн о и защ о гласовете н а ро д и тел и те и евен ту ал н о н а п ри въ рзан и те за Зем ята п рад еди м огат д а н ад д ел еят в растящ ото дете? Това е така, защ ото д у ш ев н ата си ла л и п сва и ли е м ного слаба. Б ож ествената д у ш а н е м ож е д а се изяви. И п осл ед и ц ата от това винаги и без и зклю ч ен и е е н ару ш ен и е в разтво р и м о стта, наруш ен и е в п роц еси те на о б ­ м ян а н а вещ ествата. Д уш евн ата изява е н есъ въ рш ен а, д уш ата е греховна. Затова при остаряван ето се разви ват кри стали за-

ции, които свършват съ с смърт, с р азп адан е на формата. Вие м ож ете д а п р осл еди те целия т о зи п р о ц ес в неговата неизбеж­ ност и логика ощ е от сам ото начало. С л ед о в ател н о е с т е с т в о т о н а д у ш а т а о п р е д е л я целия ви ж ивот. С ъ сто я н и ето н а А з а и н а в с и ч к о с в ъ р з а н о с него, както и в аш и я т х а р а к те р и т и п , с а р езу л тат, п р о д у к т н а вашето д у ш ев н о съ сто ян и е. А ко д у ш а т а ви е п р о п а д н а л а п о рожде­ ни е, се д е м т е съ р д еч н и к а м е р и н е м о г а т д а с е о т в о р я т и тогава м ож е д а се и зя в и са м о е д н а и с к р и ц а в ч е т и р и т е н и сш и сър­ д еч н и кам ер и . Т о гава т о в а съ с т о я н и е с п р а в о м о ж е д а се обо­ зн ач и като в аш ето р о ж д ен о съ сто ян и е. П о в е ч ето хора остават п р ез ц ел и я си ж и в о т в то в а съ сто ян и е. Те ж и в е я т без промяна то ч н о так а, както са св и к н ал и от м л ад и н и . К огато остареят, те стават сам о сто я т ел н и и н ам и р ат сво ето м я сто в общ еството, но сп о р ед своя ви д, х ар ак тер и ти п те са то ч н о съ щ и те малки ч ер в е й ч е та, к ак в и то с а би л и в д ал еч н о то м и н ал о , когато са л е ж а л и в лю лката. К огато р азб ер ете това, м ож е д а се зап и тате: „С лед като м о ето р о ж д ен о съ сто ян и е, съ сто ян и ето н а м о я А з, н а моето съ зн ан и е вече н ап ъ л н о о п р ед ел ят д у ш ев н о т о м и състояние, то гав а защ о тр я б в а д а се стр ем я къ м о св о б о ж д ав а щ живот? К акво тъ р ся в та зи ш кола? Н е съ м ли ед и н б езн ад еж д ен слу­ чай ? Н ал и д у ш ата н е м ож е д а се р азв и е в м о ето тял о? Аз ще о стар ея, щ е п обелея, и вече ви ж д ам см ъ р тта, р азп ад ан ето на ф орм ата п р ед очи те си. Затова и скам д а ям , д а п и я и да се веселя. И без това н и щ о н е м ога д а п ром ен я. И ск ам да правя това, което е възм ож но, и та к а д а доч акам к р а я .” А ко р еаги рате така, ви е страдате о т това, което в Библията се н ар и ч а закор а вява не на съ рцет о. Н ек а се га д а приемем, че при вас горн и те л и стч ета н а Р озата са ощ е затворени, а чети ри те долн и са съвсем м алко отворен и , та к а че в действи­ тел н о ст ду ш ата ви във всичко е н ап ъ лн о н егативн а. В ие ж и­

веете н а п ъ л н о п о ж и в о т и н с к и . В и е д и ш ате, ж и веете, и това е всичко. Н о в ъ п р е к и т о в а , н е с е л и сл у ч в а от врем е н а врем е ваш ето с ъ р ц е д а в и о с ъ ж д а и с ъ в е с т т а ви п он як ога д а ви обез­ покоява? Т о г а в а н е с и л и к азв ате с въ тр еш н о вълнение: „Щ о за ж и в о т е т о в а ? К а к в о п р а в я ту к , от су тр и н д о вечер се мъча, и за к ак в о ? Т о в а л и е с м и с ъ л ъ т н а м оя ж и в о т?” К ак с т и г н а х т е д о т а к и в а м и сл и и д у м и ? Това са п ри съ ­ ди те н а с ъ р ц е т о . Т о ва е „д а стр ад аш в егото” , както веднъж се и зр а зи х м е . Т о гав а ви е н авяр н о се влачите п рез п арещ ата болка н а н е щ а с т и е т о , защ о то и зп и твате пустотата, у ж аса на б езб о ж и ето . Т о гав а ви е въ р ви те по един м ного теж ъ к ж и з­ нен път. В е д и н м о м е н т сте и зп ъ л н ен със съ зн ан ие за вина, в др уг м о м е н т - съ с съ п р оти ва, п осле сте пълен със съм н ен и е и н ак р ая и зп а д ат е в я р о с т със стиснати ю мруци. Защ ото със с ъ п р о ти в а н е п о сти гат е ни щ о, а волята изглеж да се п роваля в н ай -с ъ д б о в н и те м ом енти . П о зн ав ат е л и то в а състояние? П ознавате ли угри зен и ята н а с ъ в е с т т а и н а сърц ето - тази безм ерна болка, която заб р а­ вяте са м о когато засп и те? П ритеж авате ли нещ о от този ж и з­ н ен опит, кой то ви п р еслед ва от м ладостта до старостта? А ко ви е п озн ато това състояние, бъдете неизказано бла­ годарен . Б л агодар ете н а Б ог за тази милост. Б ъдете тогава б е зк р а й н о щ астли в, защ ото всичко това доказва, че ваш ето съ р ц е о щ е н е е закоравяло, ощ е не се е вкаменило. Бъдете м н о го благод арен , ако го имате, ако ощ е го имате. Тогава гла­ съ т н а д у ш ат а все ощ е мож е д а ви говори. Д уш ата, ц ентърът н а м и к р о к о см о са, въздиш а и крещ и еж едневно за помощ , за сп асен и е, за освобож дение. И злъчването на С едм орния дух си п р о п р ав я п ъ т п рез стернум а до сърцето, а чрез сърцето се д о к о сват вси чки о стан али органи на съзнанието. Така гласът н а с ъ в е стт а ви се обръщ а към вас - това е скърбящ ото ви сър­ це, гласъ т на Д уш ата. В и ж дате ли сега как чудно е направено сърцето? Неговата

структура е такава, ч е гласът н а Д у ш а т а , гласът на Розата, щ е звучи д о п о с л ед н и я д ъ х , въ п реки ч е за р а д и природното р аж дан е Д уш ата н е м о ж е д а с е изяви н ап ъ л н о в тялото. Ако съ рц ето ви н е закоравее, ако н е м у п о зв о л и т е „да затлъстее”, както казва псалм истът, ви е ви наги щ е чувате гласа на Д у­ шата. Затова и два и мъката на р азк аян и ето, угр и зен и ето на съ вестта. „В сичко това идва от съ р ц ет о ”, казва п о този повод г-ж а Блаватска. А ко все ощ е м ож ете д а чувате сед м о р н и я глас на Душата, вие щ е м ож ете съ щ о д а ч уете и това, к оето н ап ира зад него, а и м ен н о Г н оси са , този Г н оси с, който ж ел а е д а ви спаси. В теч ен и е на вековете м илион и са сл уш ал и т о зи глас, който го­ вори, за д а объ р н е сърцата им. „М н ози н а, които ч уха този глас, го взеха при съ р ц е”, с е казва в Библията. „Те запазиха всички т ези д у м и в своите съ рц а.” „Бож ият Д у х м е изпрати, за д а излекувам всички, които са съ с съ к р уш ен о съ р ц е.” Докато сърцето ощ е не е закоравяло, вие м ож ете д а го обър­ нете и да прием ете силите и въздействията на сп асени ето, да запазите есенцията на спасението във ваш ите сърца - при ус­ ловие, че застанете в редиците на тези съ с съкруш ени сърца.

XXXIX

Свещената Майка Земя

Н е к а с е г а д а с е в ъ р н ем к ъ м Д ев е тат а к н и га н а Х ер м ес и д а н асо ч и м в н и м а н и е т о си к ъ м тр е ти я стих. С м ъ р т т а е у н и щ о ж е н и е ; но нищ о от това, коет о е в свет а, н е се у н и щ о ж а в а . З а щ от о свет ът е В т орият бог и е ед но б е зс м ъ р т н о същ ест во. П о р а д и т ова е изклю чено да за ги н е и н а й -м а л к а т а част ичка от т ова безсм ърт но съ щ е­ ст во; вси ч к о в св ет а е част от света, и преди всичко чове­ къ т — н а д а р е н о т о с р а зу м същ ест во. Е д н о н ар у ш ен и е в разтвори м остта, в непрестан н и я п р о ­ ц ес н а о б м я н а н а вещ ествата е възможно, но всичко това се о тн ася са м о д о д р ех ата н а душ ата, която се образува и под­ д ъ р ж а от в ещ ес тв ат а и силите на света, а им енно от четирите ел ем ен та: о гъ н , въздух, зем я и вода. Когато една форма, въз­ н и к н а л а о т ч ети р и те елем ен та, се разпадне, нейните части се вр ъ щ ат к ъ м п р аи зво р а н а планетарните й аспекти. С ветът, н аш ата п лан ета М айка Земя, се нарича тук В т о ­ р и я б о г, и като такъ в е безсм ъртен. К акво трябва да се р азб и ­ р а п од това? К акто зн аете, съвърш ен и ят човек е едно триединство от дух , д у ш а и тяло. Ако душ ата наистина може да се развие седм о р н о, ако С едм орн ата роза успее да разтвори своите

листчета в пълна красота и седм орн ото сърце отвори напъл­ но своите кам ери за силите н а Розата, за седем те пламъка на Изис, за седем те сили н а свещ ената зем я, тогава така подгот­ вената душ а осъщ ествява новораж дането. Когато душ ата успее наи стин а д а п редаде своите седморни способности на седм орното човеш ко сърце, в този човек се развива един седморен процес. Тогава душ ата тръгва по кръстният път, от В итлеем - сърцето, до хълм а Голгота - све­ тилищ ето на главата. Тогава седем те м озъчни кухини се на­ пълват от сърцето с универсалната прана на Седморния дух. Така седморният светилник, който стои пред Бог, се запал­ ва. Тогава^чрез универсалната прана на Л огоса той получава за кандидата един много индивидуален характер. Кандидатът получава вътреш но живеещ ия Дух, седм орния Пимандър. Тогава Духът, Д уш ата и тялото стават едно цяло. В това триединство Пимандър е от П ървия бог, от Универ­ салния дух, но Д уш ата и тялото са от В тория бог, от света, от седморната свещ ена планета, от майката Изис, от божестве­ ната земя. В Универсалното учение ученикът винаги е предупреж­ даван да не бърка познатата ни Земя с Първоначалната земя. С ъвърш ената планета, също като съвърш еният човек, е сед­ морен дух и седморна душ а и притеж ава седморно тяло. Ес­ тествено човек не може да счита една седма от това седмор­ но тяло, с която съвременното несъвърш ено и непълнолетно човечество злоупотребява, за пълноценния, съвърш ен израз на земния дух. По същ ия начин вие, например, не можете да твърдите, че цялото тяло е болно, ако имате само една малка рана на пръста. Следователно човеш ката душ а, Розата на сърцето, е се­ дморна - съвърш ена и вечна, създадена от душ ата на Втория бог, от свещ ената съвърш ена Земя, от М айката Изис. Затова в

стих 3-ти се казва: В с и ч к о в св ет а е част от свет а, и преди всичко ч о век ъ т - н а д а р е н о т о с р а зу м същ ест во. Така вие разбирате, че сте създаден напълно от Земята и чрез Земята и че сте получили всеки атом и всяка клетка от нашата планетарна система; че съвършената Земя е олице­ творяващото Л отоса божество: П р ед и вси чко и н а д всичко е Б о г: Вечният , Н есъздаденият, С ъ зд а т елят на вси чки нещ а. В т орот о нещ о, свет ът , бе създаден от Н его по Н егов образ и подобие; т ози свят се поддърж а и х р а н и от Н его и е надарен с безсмърт ие, т ъй кат о е съ зд а д ен от един В ечен баща, и кат о безсм ърт но съ­ щ ест во п р и т еж а ва вечен ж ивот. И так а, за съвърш ен и я човек абсолю тното се нам ира вътре в п олетата н а съвърш ената Земя. Кандидатът, който може би е см ятал, ч е п о -къ сн о щ е може д а попадне в други части на седм ата к о см и ч еск а област, където може би е много по-добре от тук, би ва върнат от херметичната ф илософ ия в планетарния статус, от който е произлязъл и който го поддържа. А бсолю тното трябва да се намери вътре в полетата на аб­ солю тната, универсалната свещ ена Земя. Това е призванието н а душ ата. С поред Д уха вие сте от Бащата, както и Зем ният дух е Б ащ ата; според душ ата и тялото вие се поддържате от зем ната д уш а и от земното тяло. Затова призванието на Зем ­ ния дух е и ваш е призвание. П ризванието н а Земния дух е да тласка в своята утроба различн и ж изнени вълни към съвърш енство. Както Бащ ата не изоставя творенията на своите ръце, така и душ ата няма д а изостави делото на поставената й задача. Следователно, в един твърде ш ирок смисъл на думата, хората са свързани с всички природни царства в едно съвърш ено единство. По душ а и тяло те са от свещ ената М айка Земя.

С ега може би щ е си п ом и сли те, че о т това херметическо заклю чение не би могло д а се появи чувство за разделяне в по-висш ия см исъл н а дум ата, и д ал и то гав а не трябва да гово­ рим за земното човечество като за р азл и ч н о от човечествата на другите планети. Н о вним авайте в това: А бсолю тната земя образува една систем а с другите ш ест планети, и тези седем, взети заедно, се сливат напълно със седм орното тяло на Слън­ цето, което от своя страна същ о се слива с едно по-висше единство и т.н., така че никъде не същ ествува разделяне. Ако познаете висш ето си призвание, ваш ата троичност като човек, тогава всички създания, които се намират в плана на Логоса, щ е се изявят като съвърш ено единство. Тогава вие няма да се учудвате на това, че в различните философски пи­ сания, като например в тези на класическите Розенкройцери, Х ристос се обозначава като П ланет ния дух на Зем ят а, което се потвърж дава също и от Библията. Ако изследвате Библията във връзка с това, трябва непре­ менно да се съобразите с факта, че преводачите й не позна­ ваха истинското значение на думата „свят” . Те я схващаха из­ клю чително като „светът на греш ната диалектика”, така както се говори за „светски удоволствия”, или за „светски хора” в критичния _ смисъл на думата. _ Когато в Евангелието на Йоан Господ Иисус подчертано казва: „М оето царство не е от този свят”, тогава под „този свят” Той естествено разбира светът на падението, а не све­ щ ената съвършена Земя. Затова Планетният дух на Земята, съвърш ено прекрас­ ният Христос, стига до една присъда в света на падението. Защото и Духът на Земята също не може да изостави делата на своите ръце, поради което свещената сила на Земята не­ престанно се обръща към това, което е паднало и опорочено. Затова Христос казва: „Аз победих света.” Ясно е, че един аспект на съвършения свят, а именно дре-

хата на грубата м атерия, където владее грехът, греховният живот, щ е отм ине в п роц еса на промяната. „Светът преми­ нава заедно с всичката си алчност.” Това, което остава, което накрая се издига към В ечността, са небето и земята, които Йоан видя на остров Патмос: „Аз видях едно ново небе и една нова зем я, и всичко старо бе преминало.” Новото НебеЗемя не е друга планета, а Свещ ената земя, която се откри като възвиш ено видение на Йоан, на човека, който е намерил своя П имандър. Така дум ите от Първото писмо на Йоан се оказват съвър­ шено правилни: „Ние видяхме и свидетелстваме и ви възве­ стяваме вечния живот, който беше в Отца и се яви на нас.” В Универсалното учение планетните духове винаги се на­ ричат Големит е синове на Слънцето. Затова Хермес с право говори за Втория бог. По-нататък ние научаваме за големия строител. Платон говори за божествените династии. В Биб­ лията се споменава повече или по-малко подробно за Архан­ гелите. О т това следва, че съществуват жизнени вълни, които се издигат далеч над човечеството, така както в сравнение с човечеството съществуват и по-нисши природни царства. Някои от по-висшите жизнени вълни са Архангелите, или божествените династии. Така и Христос се обозначава като Архангел, като висш Божествен водач на нашата планета. Сега ние говорим за тези неща официално, след като дълги години ги избягвахме, защото съзнаваме големите опасности, свързани с това. Защото освен Архангелите, съществуват и други същества от различни категории, които в лщого отно­ шения се намират на по-високо ниво от човешкото - те са поразвити, притежават по-големи познания, но въпреки това из­ ползват практики, които се отклоняват от Плана на Логоса. Помислете в това отношение за различните еонни духове, еонни йерархии, за които се говори в гностичното евангелие

на П истис С оф ия, за всичките си л и , които толкова гневно я нападат. А ко н е с е н асоч и те стр и к тн о към н ов ор аж д ан ето на душ ата и н е в л езете п о ср ед ст в о м това н о в о р а ж д а н е в съ­ върш еното човеш ко разви ти е, ви е съ с с и г у р н о с т щ е бъ д ет е забл уден от еон н и те д у х о в е и от т ех н и т е сп ъ тн и ц и в огл едал ­ ната сф ера. Затова за всеки кандидат по Пътя важат дум и те: „Б ъдете верни, н о н е се доверявайте на никого. П роверявайте всек и д у х дали е от Бога.” Това щ е м ож ете, сам о ако вие сам ият п ритеж а­ вате П имандър и поради това щ е вървите д о края на Пътя. С л ед тези обяснения вие наистина щ е сте в съ стоя н и е д а р азбер ете по-нататъш ните п одр обн и обясн ен и я от Д ев етата книга на Х ер м ес.

хь Нищо не може да ни раздели от любовта, която е в Христос Иисус, нашия Господ

В еч н и я т ж и в о т т р яб ва добре да се от личава от това, коет о е вечно. З а щ о т о вечнот о не е произлязло от някое дру­ го съ щ ест во. И ако Той е произлязъл, е произлязъл от сам ият Себе Си. Н о т ой никога не е произлизал, а се сам осъздава във вечно бит ие. Така В селен а т а ж ивее вечно от Вечния, но Б а ­ щ а т а е вечен от сам ия С ебе Си; следоват елно свет ът ж и ­ вее вечн о и е бож ест вен чрез Бащ ат а. О т ц я л а т а м ат ерия, коят о Той бе определил за това, Б а ­ щ а т а оф орм и т яло т о на свет а; Той м у придаде кълбовидна форма, о п р ед ели качест ват а, които т рябваш е да го красят , и т ъ й м а т ер и я т а беш е бож ествена, м у подари вечна вещ ест веност . С лед кат о Б а щ а т а излъчи в кълбот о качест ват а на ви­ довет е, Той ги зат вори т ам като в пещера, т ъй кат о ж ела­ еш е д а у к р а с и С воет о т ворение с всички качества. Така гласят стиховете 5, 6 и 7 от Д евета книга. Когато че­ тете тези стихове, вие не бива да мислите за някоя свещ ена легенда. Защ ото тези стихове се отнасят буквално до осъ­

щ ествяването н а вели ката б о ж ествен а п р и р о д н а наука. За да разберете това добре, м ож е би е н ай -п о д х о д ящ о д а вземем пример от позната н а вас област. Както м агнитът чрез своето и зл ъ ч ван е п р и вл и ч а железни­ те стърготини, така и човекът ч рез сво и те м и сли , които също така са силно м агнитни, п ри вли ча атом и о т прасубстанцията. В зависим ост от играта, ви да и о сн о в н и я то н на вашите мисли едно кълбо, което непрекъсн ато се п ъ лн и с безброй атоми, привлечени и задърж ани от ваш и те м и сли , непрестан­ но кръж и около вас. Когато м ислите ви се п р о м ен ят основно и вземат един фундаментално различен ход, р ед ъ т на тези атомни кръговрати съответно се наруш ава и променя. Оп­ ределени групи от атоми биват дори и зхвърлен и от кълбото. Така във вас в малък мащ аб става онова, което се случва поч­ ти еж едневно по различни причини в огром н и я диалектичен универсум. Н ека сега да приемем, че потокът на м и сли те остава на­ пълно същият, чрез което се създава един твърд атомен ред. Тогава продължаващ ото действие на м агнитната сила на ми­ слите ще тласне атомите към едно насочено навътре спирало­ видно движение. Следователно, както видяхм е, в този процес същ ествува едно насочено навън спираловидно течение. Сега обаче ние бихме искали да обърнем вним ание на насоченото навътре спираловидно движение. Както Вселената, така и м икрокосм осът не се разш ирява само навън, но се стеснява и навътре. Н асочените навътре спирали стават все по-малки, пътищ ата им - все по-къси, докато накрая атомите попаднат в огъня на астралното тяло на човека. Естествено, ваш ият астрален огън кореспондира в ка­ чествено отнош ение с ваш ите мисли. М еж ду ваш ия ментал и астрал винаги цари равновесие. В този огън, на базата на мислите, прасубстанциалните атоми се разцепват, отварят се и седемте сили на атома се освобождават.

Така от ато м а в ъ зн и к в ат си л и , които съ ответстват на ка­ чеството н а в аш и я м е н т а л и астрал . Т ези сили се п ревръщ ат в етери и се в ъ в е ж д а т в м атер и ал н ата си стем а, в м атери ал­ ното тяло. Ако п роследи те този процес, който бе представен по въз­ можно н ай -п рости я начин, щ е разберете, че от това произлизат всички ж изнени явления, всички възходи и падения във ваш е­ то телесно състояние, както и всички смущ ения в разтвори­ мостта, в този голям процес на обмяната на веществата. Ако м и сл и те чи сто и с лю бов, ако реш ите д а избягвате лош ите, зли те, отм ъстителните, критичните, дребнавите и леконравни м исли, ако насочите мисловното си, а с това и астрално си състояние изцяло към новораж дането на душ ата, вие щ е н авлезете в практиката на Планинската проповед, в която се казва: „Н е се противете на злия; но ако те удари н я­ кой по дясн ата буза, обърни му и другата. Обичайте неприя­ телите си, правете добро на тези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви гонят.” И така, ако вие, воден от позитивното излъчване на Седм орния дух, влезете в състоянието на Божи син, атомната структура, която току-щ о описахме, ще стане напълно хар­ м онична и вие щ е влезете по този начин в разтворимостта, в трансф игурацията. Чрез това жизненият път на вашата микрокосм ическа система ще се осъществи без беди. Тогава м икросм осът щ е изгуби качествата си на неподреденост. Защ ото безредието, връщането към хаоса и неговите последици се проявяват, както казва Хермес, само при земни­ те създания, при същ ествата на богатата на нещастия област на променливото, в което живее природно роденият човек. Затова в стих 10-ти се казва: Телата на небесните същества запазват реда, който им бе подарен от Бащ ат а ощ е от самото начало. Този ред се

запазва неразруш им чрез за вр ъ щ а н ет о на всички в състояни­ ето на съвърш енст во. Вие държите процеса на безсмъртието в собствените си ръце. Нищ о не може да ви раздели от лю бовта, която е в на­ шия Господ Иисус Христос. В ие мож ете винаги и при всички обстоятелства да сте победител, ако се придърж ате към този основен закон на гностичните мистерии. Той не е труден за разбиране и за приложение. Никога не се оставяйте да ви убеж­ дават, че гностичният път е труден или сложен. Това не е така. В иж те сега пред себе си оформянето на един свят въз ос­ нова на херметическата философия. Бож ественият дух на Бащ ата п роектира чрез своя Логос един план в неизмеримото море на прасубстанцията. Този план, бож ествената мисъл, е силно м агнитен и образува една концентрация, едно кълбо от прасубстанция, в което атомите се променят в съответствие с различн и те порядъци и сили на плана. Всеки атом в пространството съдърж а в себе си всички божествени качества и сили, седемте сили на абсолютния живот, съответстващ на седемте аспекта на Седморния дух. Това, което хората наричат радиоактивност, е само искрица от една от тези седем сили на атома. Когато хората разцеп­ ват атома, дори когато е за така наречените мирни цели, чрез което неговите сили се освобождават само за да се спечели малко енергия, човекът става жертва на другите сили на ато­ ма, които също се освобождават, но не се употребяват. Осво­ бодените сили се натрупват в атмосферата и причиняват един могъщ огън, чрез което диалектичното ж изнено поле за без­ броен път се променя и унищожава. Но да се върнем към темата: На вас ще ви стане ясно, че резултатът от проекцията на Логоса в прасубстанцията е аб-

солютният б о ж еств ен ж ивот. Т ака, и по никакъв друг начин, е възникнал В т о р и я т б о г о т Л огоса. А ко тази тай н а ви се стру­ ва н ед ей стви тел н а, т о гав а вн и м авай те в следното. П рез в си ч к и в р е м е н а Л о го съ т и зп ращ а хора, запалени от Божията л ю б о в , кои то с гол ям о въ треш н о съ страдан ие оти­ ват при о н ези , кои то в се о щ е са объркани в свои те астрални и м исловни а к ти в н о сти . Т ъ й като те все ощ е не са подтикнали душ ата си к ъ м н ей н о то второ н овораж дане, продълж ават да стоят п о тъ н ал и в блатото н а стр ад ан и ята и м ъките. П р атен и ц и те н а Л ого са винаги започват с един план, с пре­ дприем ането н а ед н а и н тен зи вн а м исловна дейност. Те проек­ тират този п л ан навън. Д окато върш ат това, те знаят, че никога повече н ям а д а м о гат д а се освободят от този план поради съ­ щ ествуващ и я п р и роден закон н а мисловните и астрални сили и тех н и те п о сл ед и ц и , н а закона, според който С ъздателят не може д а и зо став и делата на своите ръце. В това отнош ение важ и съ щ о свещ ен и ят закон: „Както горе, така и долу.” Л е с н о м о ж ете д а си представи те какво се случва, когато един т а к ъ в п л ан се п о ставя от м исловните сили н а С ветли н а­ т а н а с в е та , н а У н и версалн ата верига, които изц яло са свъ рза­ ни с п л а н е т н и я Л огос. Ч рез п р оекц и ята н а п л ан а в п р о стр ан ­ ство то н а ж и зн ен о то поле, в което тези пратен иц и действат, в ж и зн ен о то п о л е н а ж и веещ и те ощ е в безредието, възни ква ед и н м о г ъ щ п р и н ц и п , едн а м и словн а концепция, чрез която се п р и в л и ч а т атом и , так а както м агн и тъ т п ри вли ча ж елезн и те стъ р го ти н и . Т ак а в п р и р о д ата н а см ъ р тта възни ква едно къ лбо от ато­ м а р е н ви д , което о баче е ощ е н еви д и м о и н есъ ж и вен о - едно м н ого о со б ен о р аб о тн о поле. Т огава П ратен и ц и те оти ват при т ъ р с е щ и т е , п р и у гр и ж ен и те, при коп н еещ и те и им казват: „Б л аж ен и ж а д у в а щ и те за Д уха, защ о то е тях н о Н еб есн ото ц а р с т в о .” Т е отв еж д ат вси ч к и и сти н ски тъ р сещ и в м и сл о в­ н ата сф ер а, в то в а о со б ен о кълбо, п ри готвен о от м и сл овен ,

п ъ р во н ач ал ен ви д. С ъ с с и л и т е н а т о в а к ъ л б о те обгръщ ат тъ р се щ и т е като с ед н а д р е х а и ч р е з с л о в а , р и т у а л и и молитви съгласуват м и сл и те и к о п н е ж и т е н а с ъ б р а н и т е п о гностичном аги ч ен н ач и н с ф у н д а м е н т а л н о т о п о л е. А ко съ б р а н и т е д е й с т в и т е л н о с е п р и б л и ж а т и вл язат в ми­ сл о вн ото к ъ л б о , ако н а и с т и н а о т в о р я т с ъ р ц а т а си , в техния ж ивот, в т е х н и т е м и к р о к о с м о с и в ъ зн и к в а т о к у -щ о оп и сан и ят ас тр ал ен и м е н т а л е н п р о ц ес, с в си ч к и с п а с и т е л н и , тран сф и гур и р а щ и п о сл ед и ц и . Т ак а м о ж ете д а си п р е д с т а в и т е д ей н о стта н а ц я л о с тн и я п р о ц е с в ед н а п о зи т и в н а д у х о в н а ш кола. К ак то вече к азах м е, съ зд ател и те н а м и с т е р и и т е с а абсо­ л ю тн о св ъ р зан и съ с сво ето тв о р ен и е. З а то в а е съвърш ено п р ави л н о , когато Г оспод И и су с к азв а н а с в о и т е ученици: „К ъ д ето съ м А з, там тр яб ва д а бъ д ете и в и е .” А ко разберете см и с ъ л а н а те зи д у м и , н а вас щ е ви стан е я с н о колко м огъщ и въ зм о ж н о сти се н ам и р ат в ед н а гр у п а като н аш ата. Н якои за­ п о ч н ах а като п р атен и ц и с р аб о тата н а с ъ в р е м ен н ата Д уховн а ш кола. М н о зи н а, благодарен и е н а сво и те м е н т а л н и и астралн и съ щ ества, п о степ ен н о се п р и ч и сл и х а к ъ м н ея - те отвори ­ х а съ р ц ата си за Ш колата. Т ака п р о ц е с ъ т н а п р о свещ ен и е н а у ч ен и ц и т е н е се води и о съ щ ест в я в а от отделн и л и ч н о сти , а от ед н а ц я л а груп а, от ед н а п о сто я н н о заси л ващ а се груп а, която р а зп о л а га не само с го р ео п и сан о то къ лбо, но и с едно ед и н н о Ж и в о тял о, едно д и ш ащ о съ здан и е; н е сам о с ед н а о р ган и зац и я , н о с ед н а жива д ей стви телн ост. Т ази д ей ств и тел н о ст се р а зп р о с т р а н я в а вър­ ху ц ел и я свят; тя е зак р еп ен а в съ рц ето н а Н о во то гн ости чн о ц арство като едно бо ж ествен о сп асен и е за м н ози н а.

хи Възстановяването на съвършеното равновесие

Ч о век м о ж е д а се п ри бли ж и и д а разбере ф илософ ията на Е ги п етск и я п р агн о си с в освобож даващ ия см исъл на дум ата само с н о во ро д ен о то душ евн о състояние. Н ие наблегнахме върху то в а о щ е о т сам ото начало на обясненията на съчинения­ та на Х ер м ес Трисмегист. И стински търсещ ите, в които растат нови д у ш ев н и сили, са го изпитали и са се радвали на това. Н о във вас м о гат д а възникнат два въпроса, които засл у­ ж ават о тгово р, а им енно: „Н е е ли това природно поле, н аш е­ то ж и зн ен о поле, тази част от свещ ената земя, както се казва, тв о р ен и е н а Л уц и ф ер, или е едно врем енно-аварийно творе­ н и е н а Е л о х и м и те?” Т ова ж и зн ен о поле е и остава винаги една част от съвър­ ш ен ата зем я, и затова заедно с другите земни сф ери е творе­ ние н а та к а н аречените Елохими, или Божии синове, които са го съ здали според П лана на Логоса. Следователно творение­ то и н а това ж изнено поле може да се обозначи като съвърш е­ но. Л еген д и те разказват, че Л уцифер е попречил на този план чрез п ром ян а н а силите-близнаци в природата, вследствие на което много човеш ки душ и не са били освободени и не могат да се освободят от диалектиката. Друга последица от това е развитието на различни дисхармонични процеси в засегнатата сфера, в жизненото поле на хората.

М и к р о к о см о съ т и д у ш ат а в н его в и я ц ен тъ р са създадени от Е лохи м и те, но л и ч н о с т т а е п р и р о д н о р о д ен а, тя е изцяло от природата. П ри та зи л и ч н о с т вси ч ко е въ зм ож н о. Само сър­ цето н а човека, както вече о б я сн и х м е, се атаку ва ощ е преди раж дан ето от Р озата, от д у ш ата, с което се п р ав и опит то да се отвори колкото се м ож е п овече и д а се съ гласува с душата. И ако ч овекъ т то гава п о став и в заи м о д ей ств ащ о то с душата сърце в ц ен тъ ра н а своя ж ивот, то гав а д ей ств и тел н о може да се говори за едно врем ен н о-авар и й н о тяло. Д а се обърнем сега към ф и гурата н а Л уц и ф ер, наричан ощ е С атана. С Л уциф ер и С атана ви н аги се свъ рзва понятие­ то, и ли качеството о гъ н , горещ ина. В ц ел и я ди алекти ч ен универсум буш ува един м огъщ огън. П ом и слете за С лънцето, за експлозиите върху слънцата, за слъ н чеви те си стем и и други­ те н ебесн и тела, които м огат д а се наблю дават с телескоп. В наш ата сф ера гори един много м огъщ огън, който се обозна­ чава в У ниверсалното учение като С ат ана. Следователно, космически погледнато, С атана не е паднал ангел или архангел, който е попречил на Бож ествения план. В селенският ред в целия Универсум е абсолю тно неприкосно­ вен, както свидетелства Духовният завет на класическите Ро­ зенкройцери, D ei Gloria Intacta: Славата на Бог, Неговото Тво­ рение и сътворените от Него същ ества са неприкосновени. Заедно с горещ ината, с м огъщ ия огън, или Сатана, в съ­ щ ия този Универсум, в същ ата тази сф ера същ ествува и студ. С ъврем енни учени говорят за неизразим о високи градуси на горещ ина, заедно с един невъобразим студ. Е лем ентът огън винаги е центробеж ен, т.е. разш иряващ се от центъра навън, а студът е центрострем ителен, т.е. свиващ се в п осока към цен­ търа. Ч рез огъня възниква разш иряващ ата се В селена, а чрез интензивния студ - свиващ ата се В селена. Студът причинява вкаменяване, кристализация. Виж дате ли сега ясно тези сили-близнаци в жизненото

поле на ч о век а: го р е щ и н а та , о гъ н я, който е центробеж ен, разчупващ , р а з р у ш и т е л е н и студа -

центрострем и телен ,

кр и стал и зи р ащ , сгъ стяв ащ . А ко те зи си ли -бли знац и не се на­ мират в р а в н о в е с и е , т е ви н аги п ред и зви кват страдания, н е­ щ астия, б е д ст в и я , у ж ася в ащ о объркване. Т акъв е случаят с това ж и зн е н о п о л е в ж и в о та н а природно родените хора. В тях ощ е н я м а р а в н о в е с и е м еж ду горещ и ната и студа, м еж ду ц ен тр о б еж н о то и ц ен трострем и тел н ото. О т това произлизат всички тр у д н о сти и разочарован и я на хората. П о н як о га х о р ата проявяват активности, за които п редва­ ри телн о знаят, че чрез тях щ е се възплам ени м огъщ астрален огън (в У н и версал н о то учен и е Л уциф ер винаги се свързва с астр ал н и я огън). Т огава чрез определена м исловност те въз­ п л ам ен яват то зи буен огън и предизвикват една експлозивна, ц ен тр о б еж н а дейност. Като последица от това, като реакция, въ зн и ква ед н а уж асн а болка. И тогава те си казват и споделят, че съ р ц ето, им се свива от болка. Виждате ли, това е студът. Н о н е р азб и р ай те този студ в живота, в поведението на чо­ века буквалн о, а в п реносен смисъл. Студът винаги води до сви ван е, д о кристализация. К ойто се научи да владее огъня, който не се оставя на спон­ танн остта, щ е успее да овладее и противоположната сила. Р авновесието меж ду центробежното и центростремителното, м еж ду горещ ината и студа, между природните сили-близнаци води до истинска хармония, идеална обмяна на веществата и трансф игурация. Ако живеете така, както ви описахме в наш и­ те досегаш ни обяснения, класическият грях на Луцифер ще бъде премахнат. Това е тайната на гностичната магия. Н акрая бихме искали да насочим още веднъж вашето вни­ м ание към Д еветата книга на Хермес. Ние разбрахме как една позитивна духовна ш кола се изявява като Ж иво тяло, в хар­ мония с великите космически закони, при което центробеж-

ното и ц ен трострем и телното се н ам и р ат в съвърш ено равно­ весие. Ако едно гн ости ч н о о б щ ество се п р и д ъ р ж а към това и застане върху и стинската о сн о ва н а бож ествен и я порядък, то никога ням а д а се страхува, че това тяло м ож е д а пропадне, да умре или да бъде разруш ено. Ж и ви те тела н а всичките пред­ ш естващ и ни братства същ ествуват и д н е с в п ъ лн а красота и великолепие. Затова казаното в 10-ти стих от наш ия текст важи както за отделния човек, така и за груповото тяло: Телата на небеснит е същ ест ва запазват реда, който им бе подарен от Б ащ ат а ощ е от сам от о начало. Този р ед се запазва неразруш им чрез завръщ анет о на всички в съст ояни­ ето на съвърш енство. Ч рез това равновесие обмяната на вещ ествата остава съ­ върш ено хармонична и груповото тяло остава вечно младо. В наш ето жизнено поле винаги има общ ности и порядъ­ ци, които, въпреки че започват добре, в един определен мо­ м ент показват всички признаци на кристализация с неизбеж­ ните последици на разлагане, вкаменяване, от една страна, имплозия и разпадане, а от друга - експлозия. Причината за едно такова падение се намира винаги във факта, че тези групи в един определен момент престават д а се придържат към законите на божествения порядък, поради което същ ест­ веното вече не може да се утвърди. Ако се бяха придържали към фундаменталните закони на бож ествения порядък, от съ­ щ ественото нямаш е да се изгуби нищо. Когато се започне една гностична работа, никога на се поставя въпросът дали тя ще успее. Ако вътрешните закони се съблюдават най-точно, тази работа винаги успява. Когато Ш колата на М ладия гносис се намира пред една необходима задача, тя не си задава въпроса как ще се осъщ естви задачата в материята, защото винаги важи неизменното решение: Това

трябва д а с т а н е , т о г а в а д а зап о ч в ам е! И за то в а вси ч ко усп ява. В т о в а о т н о ш е н и е н и е б и х м е и с к а л и д а и зт ъ к н е м о щ е, че Ш колата н а М л а д и я г н о с и с , к ато н а с л е д н и ц а н а п р е д ш е с т в а ­ щ ите н и б р а т с т в а , в и н а г и с е п р и д ъ р ж а к ъ м г н о с т и ч н и я х а р а к ­ тер н а д е л о т о , б е з д а с е о т к л о н я в а и к р а ч к а н а д я с н о и л и н а л я ­ во. П р и л о ж е н и е т о н а т о в а зл а тн о п р а в и л о е л е с н о , н о стр о го . Затова, ако н я к о й у ч е н и к и з п и т а с т р о г о с т т а н а Ш к о л ата, то й не б и в а д а м и с л и , ч е въ з о с н о в а н а о п р е д е л е н и в ъ н ш н и п р а ­ ви л а и л и д о г м и н и е п р о с т о и зп ъ л н я в ам е б ез л ю б о в е д и н з а ­ кон ен п а р а г р а ф . З а щ о т о то ч н о то в а е в аж н о то - д а се о с и г у р и го л я м ата л ю б о в в ж и в о т а и д е й н о с т т а н а Ш колата. А ко н и е като г р у п а с е п р и д ъ р ж а м е к ъ м зл атн и те п р а в и л а н а Г н о с и с а , т о га в а е н а п ъ л н о и зк л ю ч ен о ед и н ед и н ств ен п р о т и в н и к д а м ож е д а н а в р е д и н а д ел о то по н якакъ в начин. Н и т о н а н я к о й о тд ел ен у ч ен и к , н и то н а гр у п ата м о ж е д а се сл у ч и н е щ о л о ш о , ако те стъ п ят в п ътя н а н о в о р аж д а н е то н а д у ш а т а и о с т а н а т п о сто я н н и в този п ъ т ч р ез д у ш ата. З ащ о то кой то в ъ р в и п о п ъ тя н а душ ата, влад ее о гъ н я и студа, в л ад ее съ щ о в съ в ъ р ш е н о р ав н о в еси е и си л и те-б л и зн ац и н а д и а л е к ­ т и ч н а т а сф ер а. Т о гава съ б лазн и те н а Л уц и ф ер, н а д я в о л а, и л и С атан а, н е м о га т н и н ай -м алко д а м у навредят. Той м ож е д а о т п р а зн у в а к о р о н ясван ето н а П ъ тя с едн а ц я л о с тн а п обеда.

Обяснителни бележки

Атом на духовната душа Роза на сърцето.

Виж

Витлеемската пещера Най-висшият храм на посвещение на ста­ рото братство на катарите в Южна Франция. Горната зала а) Микрокосмически - светилището на главата; б) Златната глава на гностичното Живо тяло. Другият Обозначение за истин­ ския, безсмъртния човек, който е от Бог и е съвършен, както и Не­ бесният баща е съвършен. Новосъживяването на този Единороден син, христовото същество в човека, е истинският смисъл на присъстви­ ето, на престоя на човека в диалек­ тичното жизнено поле. Това е също и целта на истинското, гностичното розенкройцерство. Виж също Роза на сърцето. Дихат елно поле Силовото поле, в което е възможен животът на ли­ чността. То е свързващото звено

между ауричното същество и ли­ чността. В своята дейност на при­ вличане и отблъскване на сили и вещества, необходими за живота и поддържане на личността, то се на­ мира в пълно съответствие с нея. Еони а) Чудовищни формации от несвещени природни сили, произ­ лезли в течение на времето от без­ божния живот (от мислите, жела­ нията, чувствата и влеченията) на падналото човечество. Те се разде­ лят» на дванадесет групи. Като съз­ дания на човека, които напълно са се освободили от неговия контрол, те държат човечеството в своята хватка. Тези себеутвърждаващи се сили принуждават хората да про­ дължават да вървят по проправе­ ните от самите тях несвещени пъ­ тища, с което се увеличава тяхната привързаността към колелото на диалектиката; б) Под това обозначение се раз­ бира също йерархичната група, владееща време-пространствения свят, известна още като диалек­ тична йерархия, или като Госпо­

дарят на този свят. Това са найвисшите, произлезли от падналото човечество, метафизични властни формации, които са станали по същност едно с обяснените в буква а) Еони. С луциферската си власт над падналия диалектичен свят те злоупотребяват с всички сили на природата и на човечеството и по­ стоянно ги тласкат към несвещена дейност в полза на тъмните си намерения. За сметка на ужасните страдания на човечеството тези същества са успели да се освобо­ дят от колелото на диалектиката - една свобода, която те могат да запазят само в себеутвърждаващо се извънредно положение, като причиняват и поддържат безмер­ ното увеличение на световните страдания. (В това отношение на читателя се препоръчват книгите И д ва щ и я т н о в човек, (издадена в България) част първа, гл.10, и Д е м а с к и р а н е т о (още неиздадена в България), от Ян ван Райкенборг. За пълнота трябва още да се спомене, че всички дейности на мисълта, на чувствата, на волята и на влеченията на падналото чо­ вечество, също и така нареченото добро, пораждат еони, а именно несвещени природни сили, които владеят човека и го държат в плен в природата на смъртта.

а) Диханието на Бог, на Логоса, изворът на всички неща, който се изявява като Дух, Любов,

Г н оси с

Светлина, Сила и Универсална мъдрост; б) Универсалното братство като носител и изявител на Христовото поле на излъчване; в) Живото Божие познание, което се съобщава на всички, влезли чрез душевно новораждане в светлин­ ното раждане на Бог, в пимандричното състояние на съзнанието. Истинското единство на всички, които са при­ ети в Живото тяло на Младото гностично братство, същност на Духовната школа. Груповото един­ ство не е добронамерено външно явление на съпринадлежност, а въ­ трешното единство на растящия в Гносиса нов душевен живот, което се доказва чрез ново жизнено по­ ведение, съответстващо на духа на Планинската проповед. Г р уп о во

единст во

(буквално: природна сила) Когато човек се свърже с тези сили, при което в доброволно по­ слушание върши волята на Небес­ ния баща, тогава по пътя му към обожествяване те му се изявяват като могъщи помощници. В про­ тивния случай човек ги изпитва като враждебни въздействия, като отмъстителни демони, като сили на съдбата. Предизвиканите чрез слепия при­ роден живот на падналия човек природни еони също се обознача­ ват като демони, но тогава в опреде­ лено негативния смисъл на думата.

Д ем он

Нашето днешно жизнено поле, в което всичко се изявява само във връзка със своя­ та противоположност. Ден и нощ, светлина и тъмнина, радост и бол­ ка, младост и старост, добро и зло, живот и смърт и т.н. са неразрив­ но свързани едно с друго; едното следва неизбежно другото и така едното създава другото. Чрез този фундаментален закон всичко в на­ шето жизнено поле е подложено на непрестанна промяна и разру­ шение, на поява, разцвет и упадък. Чрез този закон нашето жизнено поле е една област на преходност, страдания, болести и смърт. От друга страна, погледнато от висша гледна точка, законът на диалек­ тиката е същевременно и закон на Божията милост. Чрез непрестан­ ното разрушаване и обновяване той предотвратява окончателната кристализация на човека, т.е. не­ говото окончателно падение. Той му дарява винаги и отново една нова възможност за изява, а с това и шанса да познае целта на своето съществуване и да тръгне по пътя на завръщането чрез трансфигурация, чрез новораждане от вода и Дух.

Д иалект и ка

Полето на възкресението, новото жизнено поле. Виж З л а т н а т а гл а в а .

Д о м ъ т н а С ве т и я Д у х

Пътят на ендура, пътят на ученичеството в една гностична духовна школа

Д у х о в н а д у ш а (Д у х -Д у ш а )

има за цел да пробуди безсмъртна­ та душа от смъртният й сън. Когато това стане, се осъществява възста­ новяването и свързването с Уни­ версалния дух, с Бог. Тази възста­ новена връзка между Дух и душа, между Бог и човек, се доказва чрез славното възкресение на Другия, чрез завръщането на истинския човек в Бащиния дом. Душата, коя­ то има правото да отпразнува това свързване, това съединяване с Пимандър на Египетския прагносис, е Духовната душа.Това е единството на Озирис (Духа) с Изис (Душата), Христос - Иисус, Баща - Син, ал­ химичната сватба на старите Р о ­ зенкройцери, сватбата на небесния жених с неговата булка. Мистерийната школа на Христос Иерофант (виж

Д уховна

ш кола

У ниверсално Б р а т ст во ).

Пътят на разрушаване на Егото, пътят на последната смърт чрез предаване на Аза на Другия, на безсмъртния човек, на Христос в нас. Това е пътят на човека Йоан, който “приготвя пътищата за своя Господ”. Това е практическото из­ пълнение на думите: “Той” - не­ бесният, другият човек - трябва да расте, а аз трябва да намалявам”, т.е. аз трябва да умра, за да живее в мен Другият, Небесният човек. Пътят на ендура е класическият път на всички времена. По този път падналият човек може, чрез пречистващия огън на една тотал-

Е ндура

на жизнена промяна, да се издигне към своето истинско, безсмъртно същество и да се завърне при Не­ бесния си баща. Пътят на човека през света на диалектиката е един живот, който води към смъртта. Ендура е доброволното умиране, кое­ то води към живот: “Който изгуби живота си заради Мене, той ще го намери”.

И зи с

Виж Д у х о в н а

школа.

Обо­ значение на свободните зидари за вътрешното жизнено поведение на ученика, който с пълна сериоз­ ност, всеотдайност и постоянство се стреми към осъществяване на Петорния универсален гносис. К и ли м а, да за ст а н еш на

К о л ел о т о н а р а ж д а н е т о и см ъ р­ Ж ивот о т яло

Виж Н ебесен

кораб.

З а к р е п в а н е н а Р о за т а за к р ъ с т а

Фаза в развитието на ученичество­ то, в която ученикът, воден от ясно разбиране и истински копнеж, до­ вежда своят природен, материал­ но роден човек, до загиване чрез “ежедневно умиране”, за да може истинският богочовек, Пимандър, да възкръсне в него. Един аспект от Живото тяло на Седморната мистерийна школа, обозначение на полето на възкресението, на ново­ то жизнено поле. Принадлежи към областта на вътрешните степени.

З л а т н а т а гл а ва

Светлин­ ното раждане на Бог в светилище­ то на главата, в отвореното прос­ транство зад челната кост, чрез което седемте мозъчни кухини, изпълнени от Гносиса, от праната на живота, като една седмолистна Роза помагат на кандидата в едно ново осъзнаване да види новото жизнено поле.

З л а т н о т о ч у д н о ц вет е

В съответствие със закона на диалектиката - постоянно повтаря­ щият се процес на раждане, живот и смърт на една личност, при който процес отново и отново се оживява микрокосмосът чрез раждането на една нова личност. тта

Ауричното небе, целост­ та на сетивните центрове, силови точки и фокуси, в които е вградена цялата карма на човека. Земното смъртно същество е една проекция на това небе, което определя съвър­ шено неговите възможности, огра­ ничения му вид. Липиката олице­ творява цялото греховно бреме на падналия микрокосмос.

Л ипика

Л и ч н о с т н а вр е м е н н о -а ва р и й н и я п о р я д ъ к Поради огромната косми­

ческа драма, известна като “грехо­ падението”, една част от човешката жизнена вълна, която поради загу­ бата на духовната връзка с първо­ началното жизнено поле на човека не можеше повече да се утвържда­ ва, попадна в хватката на лишената от разум природа и се свърза с нея.

За да се даде възможност на пад­ налото човечество да се освободи от това пленничество, то бе изоли­ рано в една затворена част на кос­ мическата седморност и бе подло­ жено на законите на диалектиката, на закона на безкрайното раждане, упадък и смърт, за да може чрез постоянното изпитване на болки да осъзнае преходността на всички земни неща и да си припомни своя възвишен произход и вечната си същност. Чрез осъзнаването, че е “блуден син”, човекът би трябвало да разкъса веригите на материята, оковите от “плът и кръв”, чрез въз­ становяване на връзката с Бащата, с Духа, и да се завърне в първона­ чалната жизнена област. М ат ериална с ф е р а Двете

с ф е р а /о гл е д а л н а

жизнени сфери на диалектичния природен порядък. Материалната сфера е областта, в която живеем в грубото вещест­ вено тяло. Огледалната сфера е областта, в която, между другото, протича процесът между смъртта и инкарнацията. Тя се състои ос­ вен от адските сфери и чистили­ щето, и от сферата, обозначена от природните религии и окултизма като “небето” и “вечния живот”. Тези небесни сфери и животът там се характеризират, също както и животът в материалната сфера, с преходност и Бременност, Следо­ вателно огледалната сфера е място за временно пребиваване на умре­ лите, което не означава, че почина­

лата личност получава нов живот, тъй като съществуването на че­ творната личност не продължава. Само най-дълбокото ядро на съз­ нанието - духовната светкавица на диалектичната искра - се връща временно в ауричното същество и образува основата на съзнание­ то на една нова личност, която се построява от ауричното същество във взаимна работа с действащите в майката сили. Човекът като ттШ ш типс1т, като малък свят, образува една сложно съставена кълбовидна жизнена система, в която отвътре навън се различават: личността, полето на изява (диха­ телното поле), ауричното същество и едно седморно магнитно духов­ но поле. Действителният човек е един микрокосмос. Това, което в този свят се разбира под “човек”, е само осакатената личност на един дегенерирал микрокосмос. Днеш­ ното съзнание е личностно и пора­ ди това осъзнава само жизненото поле, към което принадлежи. М икрокосм ос

Обозначение на едно гностично живо тяло. Това е Ноевият ковчег, за който се говори в Генезиса, построеното от освобо­ дителните сили тяло, във взаимна работа с универсалната гностична верига, за прибиране на реколтата, която в края на един космически ден се ожънва и трябва да се при­ бере в хамбарите на Новия живот. Н еб ес е н к о р а б

Н овот о аст ралн о п ол е

Виж

Н о­

во т о гн о ст и ч н о ц арст во. Н овот о

гн о ст и ч н о т о

царст во

Гностичното астрално поле, об­ разувано от чистата астрална суб­ станция на първичното начало, построено от Младото гностично братство в сътрудничество с Гностичната универсална верига, чийто най-млад член е то. Чрез неговата дейност в двата свята (както в по­ лето на възкресението на шестата космическа област, така и в нашето жизнено поле на седмата косми­ ческа област) то помага на търсе­ щия спасение човек посредством Живото тяло да влезе в полето на възкресението (докато трае Жът­ вата). Следователно Живото тяло образува временния мост между двете области. Новото гностично царство олицетворява всички сили, от които се нуждае ученикът, за да може да премине по този Мост към Живота. О зи р и с

Виж

Д ух о в н а душ а.

Обозна­ чение, използвано от немския мис­ тик Якоб Бьоме: греховната и опо­ рочена материя на този свят. О порочен ият салнит ер

чрез влизане в светилището на главата, и по-късно, когато делото на спасението (с помощта на се­ беотдаването на смъртната душа) по този начин е завършено, чрез възкръсването на неограничения небесен човек, на вътрешното Христово същество от гроба на природата, на Праатома, на центъ­ ра на микрокосмичната земя. Сле­ дователно това развитие е изцяло Христоцентрично: след разпъва­ нето на кръста (след снижаването на божествената светлина в смърт­ ната личност) Христос слиза в центъра на Земята, за да възкръсне от своят гроб, след като извърши там своето спасително дело. а) Гностично евангелие от второто столетие, приписвано на Валентин, запазено непокътнато, което провъзгласява Христовия път на спасение, пътя на трансмутацията и на трансфитурацията, описан с най-големи подробности и с впечатляваща чистота; б) Символ на истинския ученик, който издържа до преодоляването, до победата.

П ист ис

П раат ом

Оживяващият Дух, който се изявява в новородения душевен човек. Тази изява се осъ­ ществява по двоен начин: първо, като оформяне на седморното яд­ рено излъчване на микрокосмоса

С оф ия

Виж Р о за

н а сърцет о.

П им андър

Обозначе­ ние, което насочва към факта, че всяка действителна гностична нау­ ка в днешния период на човечест­ вото произлиза от първоначалния

П р а гн о с и с н а Х е р м е с

извора на Египетския прагносис, че цялата гностична спасителна работа се корени в признанието, че освобождението на човечеството е възможно само чрез възкръсване на херметичния човек, на истинския божествен човек, който живее от просветеното в Бог съзнание. Зато­ ва свидетелството на Евангелието “От Египет призовах моя син” също е едно указание за праосновата на спасителната работа. В днешно­ то жизнено поле цари законът на непрекъснатата промяна и разру­ шение. Всичко, което се появява в живота, тръгва още от момента на своето възникване по пътя на ги­ белта. Затова всичко, което човек нарича “живот”, е едно привидно съществуване, една голяма илюзия. Болката на разрушението, която хората дълбоко изпитват тук, рано или по-късно ги довежда до раз­ бирането, че не този диалектичен свят, не тази природа на смъртта е определеното за човека жизнено поле, а природата на Живота, пър­ воначалното адамитско поле, което в Библията се нарича “Царството небесно”.

П рирода на см ърт т а

Диалектичното жизнено поле, в което падналото, т.е. отделилото се от Духа чове­ чество, живее в своеволие. Този живот, откъснат от поставения от Бога космически ред, помогна на

П рот ивоприрода

злото, което характеризира във вся­ ко отношение това жизнено поле, да се развие, срещу което човекът се опитва да се бори със същото своеволие. Според своя вид това безбожно, противоестествено раз­ витие може да се унищожи чрез “одобряване” с Бога (завръщането на блудния син в лоното на Баща­ та), както и чрез правилното, по­ стоянно прилагане на това одобря­ ване, или с други думи - чрез въз­ становяване на духовната връзка чрез трансмутация и трансфигурация и заложеното в тях завръщане към доброволно следване на уни­ версалния космически ред. Р ек т о р и , наречени също К о с м о к р а т о р и , или Б о го в е Седем могъ­

щи природни същества, свързани много тясно с произхода на Тво­ рението, които отговарят за фун­ даменталните космически закони. Заедно, те оформят Седморния дух на вселенската изява (Виж също Е гипет ският п рагн оси с, част първа, К н ига първа, П и м ан дър).

Мистично обо­ значение на атома на духовната искра (наречен също Праатом, или Христов атом), който съвпада с найвисоката точка на дясната сърдечна камера, с математическия център на микрокосмоса; закърнял остатък от божествения живот. Розата на сърцето, наречена също зл а т н о т о ж и т н о зъ р н о н а И и сус , или чуд­ Р оза н а съ р ц ет о

нат а скъпоценн ост в л от осови я

е кълнът на един нов микро­ космос, божественото семе, което се пази като обещание за милост при падналия човек, за да може някога да настане моментът, когато той ще си припомни своя произход и ще се изпълни с желание да се за­ върне в Бащиния дом. Тогава е съз­ дадена възможността светлината на Духовното слънце, на Гносиса, да пробуди спящата Розова пъпка и при позитивна реакция и търпеливо насочване на ученика процесът на регенерация на човека да започне да се осъществява в съответствие с Божествения спасителен план. ц вят ,

С в е т и л и щ е н а гл а в а т а и свет и ­ л и щ е н а с ъ р ц е т о Предназначени­

ето на главата и сърцето на човека е да служат като свещени работни места за дейността на Бог в човека, който отново е възпроизвел духов­ ната връзка със своя Пимандър. В съответствие с това виеше предоп­ ределение главата и сърцето, след едно фундаментално и структурно пречистване по пътя на ендура, би­ ват обновени за едно извънредно прекрасно единство, за едни ис­ тински светилища в служба на Бог в Неговото усилие за спасение на човечеството и света. Ако учени­ кът осъзнае своето призвание, това ще му въздейства постоянно като стимул и напомняне да пречиства цялостния живот на своите мисли, желания, чувства и действия от

всичко, което може да се противо­ поставя на това призвание. Част от нервната система, която при диалектичния човек не се намира под контрола на волята, а функционира автома­ тично; специално двете нервни влакна, минаващи от дясната и от лявата страна по продължението на канала на гръбначния стълб. С им пат икус

С ист ем ат а

на

зм и й ски я

огън

Системата мозък-гръбначен стълб, седалище на огъня на душата и съз­ нанието.

С ъ р д еч н а

душ а

(Н о в а т а

душ а)

Сърдечното светилище на диалек­ тичния човек, което е освободено и напълно изчистено от всякакви природни влияния и съответни въз­ действия, вибриращо в хармонично съответствие с атома на духовната искра. Само в едно такова пречис­ тено сърце може да се осъществи срещата с Бог, с пимандричното съзнание.

Божест­ вената йерархия на Неподвижното царство. Тя образува универсално­ то тяло на Бог, което се обозначава и с много други имена, като напри­ мер: Невидимата църква на Хрис­ тос, Христовата йерархия, Гностичната универсална верига, ГноУ н и вер са л н о б р а т с т в о

сис. В своята дейност в полза на падналото човечество тя се явява, между другото, и като Братството на Шамбала, Мистерийната школа на Христос Йерофант, Духовната школа, и приема образ в Младото гностично братство. У ниверсална

гн о ст и ч н а

вер и га

Виж Универсално братство. Об­ общаващо обозначение на петте фази на развитие, чрез които пътят към Живота се изявява в ученика. 1. освобождаващо разбиране; 2. стремеж към духовно изцеление; 3. себеотдаване; 4. ново жизнено поведение; 5. възкръсване в новото жизнено поле. У ни версален п ет о р ен гн о си с

Това не е уче­ ние в обикновения смисъл на дума­ та и не може да се намери в никак­ ви книги. В най-дълбоката си същ­ ност то е живата действителност на Бог, в която облагороденото за това съзнание се учи да чете и разбира вселенската мъдрост на Твореца. У ниверсално у ч е н и е

Духовни работни места на Мистерийната школа, на Лекториум Розикруцианум, където свет­ линните сили на Гносиса се изявя­ ват много концентрирано. Ф окуси

Х ри ст ос, вът реш ният гият .

Виж Д р у ­

Х ри ст овият

на сърцето

ат ом

Виж

Р о за т а

4

ЕГИПЕТСКИЯТ ПРАГНОСИС 2 Две свидетелства от древния Египет - Табула Смарагдина и Корпус Херметикум, са източниците на Египетският прагносис, произведение в 4 тома от Ян ван Райкенборг. В него авторът наново разбулва тези източници на първоначалното познание, изявено и преживяно далеч преди Христос, за да може тяхното послание да стане отново достъпно за днешния човек. В тази втора част са разгледани основните въпроси на човешкото съществуване: "Кой съм? Откъде идвам? Накъде отивам?" - въпроси, вълнували хората и в дълбоката древност. Въз основа на собственото си познание Хермес Трисмегист посочва пътя, по който може да се стигне до търсените отговори. Хермес е наречен Трисмегист, т. е. Триждивеликият. Той е Пратипът, но това не е архетипът на Юнг, нито е Бог или полубог от митологията. Той е това, което всички ние някога сме били - един божествен човек. Използвайки поученията на Хермес в Корпус Херметикум, авторът ни насочва към автентичната информация, която дава отговор на посочените по-горе въпроси: Кой съм? Откъде идвам? Накъде отивам? Египетският прагносис е свидетелство за непрестанния зов на Гносиса към човечеството. Книгата ни дава впечатляваща картина на Пътя към Живота, който води към нашата първоначална идентичност. Осъществяването на тази идея изисква фундаментална промяна и твърдо решение да се живее занапред със и от Гносиса. Гносисът е твърде актуална тема, както доказва многообразието от публикации през последните десетилетия. Египетският прагносис, чиято втора част сега лежи пред вас, позволява да разберем какво изисква Гносисът от нас, а именно да създадем пространство за нашето първоначално същество. Ян ван Райкенборг (1896-1968), е може би най-значителният автор, който е писал за Гносиса през миналия век. Той е и един от основателите на Международната школа на Златния Розенкройц, известна пред обществеността под името Лекториум Розикруцианум, която провежда своята дейност в 35 страни. Нейното главно седалище се намира в Хаарлем, Холандия. Тази Школа се обръща към човека, който търси същността на своето съществуване и иска отговор на въпроса за смисъла и целта на живота на Земята. , г