46 1 30MB
ПАРАШКЕВ ХАДЖИЕВ
ХАРМОНИЯ
Ш
МУЗИКА
П А Р А Ш
К Е В
Х А Д Ж И Е В
ХАРМОНИЯ Учебник
за
музикални
Шесто издание
средните училища
ВМЕСТО ПРЕД ГОВОР Пристъпващият към изучаване на хармонията трябва да е овладял елементарната теория — особено разделите за интервали, ладове и тонал ности, метрика и ритмика, а също така да притежава значително обигран музикален слух. Препоръчва се всеки урок да бъде подготвен най-напред практически ла пианото, след което.да се изработват писмените задачи и анализите. Настоящият учебник е предназначен главно за учениците от средните музикални училища. Разделът „Диатоника“ е написан съобразно про грамата на тези училища. Материалът, застъпен във втория раздел „Хроматика“, е разгледан по-подробно, отколкото предвижда програмата. Това е направено, за да се даде възможност на по-широк кръг интересуващи се от х&рмонията да ползуват учебника. А и то пъ т
Парашкев Тодоров Хаджиев » .ш&Шог, 8ойа, 1987 адекс: 373/781
ВЪВЕД ЕНИЕ ХАРМ ОНИЯ. АКОРД Хармонията е наука за строежа, значението и взаимоотношенията на акордите. Акордът е съзвучие от три или повече различни тона, които са или могат да бъдат наредени по терци.1 В следния пример: 1
= 8 ------ —
% а
б
в
г
------г ,---------------- 1 д
е
ж
а) е акорд, защото съдържа три различни тона, наредени по терци; б) е акорд, защото тоновете му могат да се наредят по терци, както е дадено при 1 в; . г) е акорд, защото тоновете му могат да се наредят по терци, както е дадено при 1 д ; е) не е акорд, защото не са налице три различни тона; ж) не е акорд, защото тоновете не могат да се наредят по терци. Според броя на тонвете, от които е съставен един акорд, разли чаваме тризвучия, четиризвучия, петзвучия и т.1н.
♦
1 Виж пр. 85,129,133 — .непълни акорди“
I Ч А С Т
ДИАТОНИКА В този раздел ще бъдат разгледани явленията, свързани с акордите от диатоничвнте ладове1: натуралният мажор и натуралният минор. Хар моничният и мелодичният мажор и минор ще. бъдат засегнати само дотолкова, доколкото предлагат възможност за построяване на някои акорди, които притежават по-характерни свойства от същите акорди, по строени в съответния натурален вид на минора или мажора. Поради тези предимства, които притежават хармоничните и мелодичните видове на минора и мажора, последните се приемат за „усдовно диатонични ладове*. Т РИ ЗВУЧИ Я (КВИНТАКОРДИ)
1Й Р 1 Акордът от пр. 2 представлява едно тризвучие—• налице ш три раз п.чии тока, които т наредени по терци. Тоновете, от които е съста вело това тризвучие, носят следните имена: о с н о в е н (тонът до), защото върху него е изграден акордът по терци; т е р ц о в (тонът ми), защото лежи на интервал терца над основния тон; к в и н т о в (тонът сол), защото лежи на интервал квинта над основния тон. Видове тризвучия В зависимост от интервала между терцзвия и основния тон и ин тервала между квинтовия и основния тон тризвучията биват : 3
2)
а
б
в
г
мажорно или голямо — с голяма терца и чисга квинта; минорно или малко —ьс малка терца й чиста квинта; умалено —-с малка терца и умрлена квинта; увеличено— с голяма терца и увеличена квинта. 1 Диатонични ладове — съставени са от седем тона, които могат да се подредят по чисти квикти, т. е. натуралният мажор и минор и всички стари ладове, 2 Други видове тризвучия ще бъдат разгледани по-хьсно (виж алтеровани акорди}.
Тези четири вида тризвучия са разпределени по степените на нату ралния мажор и хармоничния^минор, както следва: вид на тризвучието:
намира се в натурален мажор в ъ рх у :
намира се в хармоничен минор върху :
мажорно минорно . умалено увеличено
I, IV и V степен 11, III и V I степен V II степен —
V и V I степен I и IV степен II и V II степен III степен
Следният пример показва тризвучията, построени по степените на натуралния мажор и хармоничния минор: С-с1пг
С-шоН
Положения на тризвучията В пример 1 се вижда, че тоновете на акордите не винаги са наре дени по терци. Следният пример 5 показва тоновете на тризвучието до-мисол, разместени по най-различен начин,
при което всеки тон се явява във всеки еДин от трите гласа на акорда — ту в долния, ту в средния, ту в най-горния. Тонът, който се явява в най-горния глас, определя м е л о д и ч е с к о т о положение на-акорда, а оня, който се явява в най-долния глас — неговото (на акорда) х а р м он йч е с к о положение. Според това тризвучията могат да бъдат в : основно мелодическо положение (5б и 5е); терцово мелодическо положение (5в и 5г); квинтово мелодическо положение (5а и 5д);основно хармоническо положение (5а и 5г).; терцово хармоническо положение (56 и 5д; квинтово хармоническо положение (5в и 5е). Т р и з в у ч и е т о в основно хармоническо положение се нарича още квинтакорд. Той понякога се отбелязва с цифрите 5, 3 и 8, поотделно или ком бинирано.
Упражнения и задачи 1. Да се построят върху тоновете ре, ми, ла-бемол и ф а -диез четирите вида тризвучия. о Решение: _1
Щ
:
и т. н.
2 . Да се изсвирят на пианото : а — мажорни тризвучия върху ре-бчмол, ^а-диез, сол и си-бемол; б — минорни „ „ до-диез, фа-диез,сол-диез, си ; в — умалени „ „ ми-бемол, ла-бемол, си-бемол, до; г — увеличени „ „ ре-диез, фа-диез, сол-бемол, ла. 3. Да се определи мелодическото и хармоническото положение, както и видът на следните тризвучия:
д.
__
: о х л с№ Г « ------ —
тг
I
мажорно тризвучие в основно мелодическо и квинтово хармоническо положение.
Решение:
4. Да се анализират по отношение на мелодическо положение, хп моническо положение и вид на тризвучията подходящи леки тригласни песни и ^инструментални пиески. Четиригласно построяване на тризвучията Изучаването на ^кордовите връзки и съотношения е цай-целесъобразно, когато акордите бъдат построени тъй, че да се изпълняват от че тири различни партии-гласове. Възприето е тия четири гласа да носят на именования, които съответствуват на четирите основни вида на човешките гласове: сопран, алт, тенор и бас (висок и нисък женски и висок и ии» сък мъжки глас). Ясно е, че за да се построи едно тризвучие на четири гласа, необ^ ходимо е да се повтори, да се у д в о и някой от тоновете, които го об разуват. Редът на обертоновете нагледно показва кои тонове от състави са тризвучието са най-подходящи за удвояване и кои не.'
9
-в8
мл-
3
При 9 са даде'ни обертоновете до седмия включително, а при 10 виждаме, че първите шест от тях образуват тризвучието до-ми-сол, по строено на шест гласа. При това построяване основният тон се явява три пъти, квинтовият тон — два пъти, а терцовият — само един път. Този при мер ясно показва, че най-естествено е удвояването на основния тон. По ради това' акордите се строят четиригласно, предимно с удвоен основен тон. Случаите, при които може или е необходимо да бъде удвоен квин-
тош:ят или терцовият тон на тризвучието, т е бъдат ралглсдаии допъл нително.1 Следната таблица показва приблизителния обем на четирите гласа от смесения хор. Препоръчва се отбелязаните граници да не бъдат надхвърляни. —
о
\
ч-
~сг
тг
сойран
ялт
тенор
Разположение
бас
на акордите
Съседните гласове в състава на акорда могат да бъдат разположени по-близко (тясно) или пък по-раздалечено (широко) един до друг. Според това различаваме: т я с н о р а з п о л о ж е н и е или т я с н а х а р м о н и я — когато между сопрана и алта, а така също и между алта и тенора ин тервалите са такива, че вместването на тон от същия акорд е невъз можно (пр. 12а). Ш и р о к о р а з п о л о ж е н и е или ш и р о к а х а р м о н и я,— когато между всеки два от споменатите три гласа може да се вмести по един тон от състава на акорда (пр. 126). С м е с е н о р а з п о л о ж е ние или с м е с е н а х а р м о н и я — когато между споменатите гласове може да се вмести само един тон от състава на акорда (пр. 1-2в и г). Интер валът между тенор и бас не се взема под внимание, ксгато се определя разположението на акордите. Интервалът между съседните гласове в постройката на акорда не бива да надхвърля октава. По изключение може да се допусне децима. Само интервалът между бас и тенор може да достигне до 2 октави
а
б
в
г
*ч
З а б е л е ж к а . С ьс стрелка са означени тоновете, които могат да се вместят.
Упражнения и задачи 1. Да се напишат четиригласно в тясно и широко разположение в трите мелодически положения следните квинтакорди: мажорни — върху тоновете до,ми-бемол и ф а-тез; минорни — „ „ ре-диез, фа, сол-диез. 1 Прибягването към удвояване на квинтов или терцов тон зависи от следните фактор?а — хармоническото положение на акорда (виж секстакорди и квартсекстакорди) ; б — функцията на акорда (виж второстепенни тризвучия); в — функцият.а на Отделнчя тон (виж тризвучие на V II ст.); г — доброто гласоводене (виж разрешение, на четиризвучието на VII ст.).
Решение: ‘з?'
;хг.
су;
зг
«»
тг
«■-
о
2. Да се свирят на пианото мажорни и минорни тризвучия ч тясно II широко разположение в трите мелодически положения върху всички тоиопе, 3. Да се определи видът, мелодическото положение и разположението на следните квинтакорди; 14 - о-
*
1 ~ ° --------^
4. Да се' свирят следните тризвучия и да се определят по слух видът, мелодическото положение и разположението на всеки акорд : 15
Т5Г
пс 1>
А>
-е
► * # *
V
■
1 3. -0 . **-* ?
* 1..
г
. е_
Горният пример представлява един 12-тактов период, в който по следните четири такта играят роля на едно допълнение, едно разширение, наложено от необходимостта за по-убедителна каденца, която да завърши цялото построение, тъй като каденцата от VIII такт (пълна автентична, но мелодически и метрически несъвършена) не може да изпълни тая задача.
Упражнения
1. Да се търсят и определят по отношение на акордов състав, п реждане на акордите, мелодическо положение на последния акорд, хар моническо положение на последните два акорда, както и йо отношение на метричния момент на последния акорд, каденците от песни и леки инструментални пиеси. . 2. Да се свирят на пиано в много тоналности всички видове каденци. Хармонизиране на мелодия Да се хармонизира мелодия, значи да се подберат и правилно свър жат един с друг онези акорди, които най-добре ще изяснят съдържанието ; на тая мелодия. При наличността само на трите главни квинтакорда въз можностите в това отношение са твърде малки. Въпреки това принципите за хармонизиране на мелодия могат да бъдат, макар и в най-общи линии, уяснени. 26
Практически указания за хармонизиране на мелодия 1. Всеки тон от мелодията трябва да бъде функционално осмислен да му се даде значение на основен, терцов или квинтов тон от Т, 0 или 9. 2. Акордите трябва да се редуват съобразно логиката при хармо» пичното движение. 3. В началото и края на задачата се явява Т в основно хармоничшсо положение. По-рядко (обикновено при ауфтакт) в началото може ди се яви О и л и 5. 4. В сички акорди се свързват съгласно изискванията за добро глаеоиодене. 5. Препоръчва се, особено на първо време, след тактовата черти ди следва нов акорд. По този начин новият такт освен в метрическо, и п хармоническо отношение носи нещо ново. 6. Скоковете в един и същи такт, когато са от състава иа една и съща хармония, е по-добре да се хармонизират чрез п р е м е с т в а н е , т. е. с един и същ акорд. 7. Тясна и широка хармония се редуват в резултат на гласоиодснето, което се обуславя от колебанията на мелодията: когато мелодичната линия се спуща надолу настъпва нормално тясна хармония. Там, където мелодичната линйя се изкачва, настъпва широка хармония. 8. При развитието на басовата партия да се създава възможпо найдобрата мелодическа линия и в този глас — плавна, вълнообразна, с едни най-висока и една най-ниска точка (принцип при развитието на нешса мелодическа линия). 9. За средните гласове се препоръчва най-малкото движение. 10. За по-голяма прегледност явяващите се непосредствено един след друг еднакви тонове в границите на такта могат да се пишат слети в една нота със стойност, равна на сбора им.
Упражнения и задачи Да. се хармонизират следните мелодии : о5
71-------- ------ ~Р-—• — ----- А--- ф ---- 4 — .-- 4 _ --- -
и......... .. _ >.1/ 9 =М 4=
:ф"
-
т
II
^Ш=У ^
С-Й
1ЕЕ=.
27
-к-
^?р р р ?
»
е Г■
9
-3- д>—
И
л
р г
•) '
'«
г
п
(«
Т Т
г.)
т я х
5
I)
Остава последният етан т изработвлието на задачата --попълниш1 на ( родните гласове. Тона се извършва, като се спазват изискванията ан нр.п-плио гласоводене (виж „Правила за свързване на акордите“ и „Пр»' м••*' Iпане ма акордите“): 40
4 .... +
1
! 5 - 3 ' - ■+——- 4 -------
г = - [ т + м
I ■*. V " -
-
-
Г
л
- ^ »!
1
Ь
- И
н
-4
|.
— 1- :р ~ ^ г ~ г : - р * ... - 4 ___ 4
р.
--
г
1
ш видоизменен» повторение 78 1
л
Т
■г
^ь
‘6
Гехниката *а преместване с учяггие на секстакорди е»с>щагд, както при кяинтакзрдите (виж „преместване нз акордите“).
Упражнени я п задачи 1. Да се пишат и свирш иа низкото във всички тоналности следните връзки Т —• 86; Т П6; ‘ т6 -5: Т, I); Т6 Т6 В6: В - Г6; 0 - 1«; - 1; — Г$; 0$ ..Гй, 5 .. '1>6 (в баса умалена квинта вместо увеличена кварта){ 13; 1\ (в мажор и мелодичен минор) Ла се
1 лк 1Ь
Ър
1_ ;
#
]
1 ^
у ф г+ Зг*
~
к = ? --- .........Е ± = --я и -
ш
Т й ь .- -
—ф—
•( Да се хармонизират следните цнфровани басове:
6
6
6,6
66 6
в в
«
6
6
Г). Да се хармонизират следните нецифровани басове:
80,
-
223:
I
•
ш
I
ш % я.,-1— ^ 1Г
1 д —
{1----- ш~. Ъ Р '-7 -' 6
1
Д Г-------- 1 д
- п Д
^••,
.....................
р .
-
г'б.= Д
р±= 1
1Д
....................
1
^ ^ = Д
-
д ч-
:
11 --- ш ------------- ш —
]
■ (=А
&
Т А
щ А
.
ад Г
д
= д
Г'
Г
р
33
Хармонизиране на мелодия с участието и па секстакорди
Новото, което носят секстакордите, може да се изрази в следното: 1. Секстакордите обогатяват хармоничните изразни възможности. М а кар че едно тризвучие в терцово хармоническо положение няма оная стаоилкост и функционална определеност на същото тризвучие;. в основен вчд, то внася нов колорит в звученето.
82 С-йиг 1
Секстакордите обогатяват възможностите за гласоводене. Благо дарение на тях става възможно напр. в мелодията да се получат скокове като следните (защ о?): ■ л = л 2.
щ
0
5е.
3. Благодарение на секстакордите басовата партия може да получи по-голяма гъвкавост, плавност и тоново обогатяване. При хармонизиране на мелодия, ако няма някакви особени съобра жения, секстакордите могат да бъдат използувани навсякъде, където в мелодията се намира основният или квинтовият. тон на тризвучието. Ако в мелодията се намира терцовият т о ^ на тризвучието,. употребата на сек стакорда е неуместна (защо ?).
Упражнения а заоачи 1. лодията : 8\
Да се хармонизират направо
на пианото следните откъси в ме
1 ■
ш 2. Да се хармонизират следните мелодии: 1
4 ^ -- а ' , ------------------
т
|%
р Ш
^
* П Г
?Г
и
« у Л г П г
I
ш
*-~ -
и е = ? = Г -4^ - — 1 п о 1
^
1—
Р __ и—— -= *= $—
+ -
р=ра
$ $ -г Г * Г Ц Г-^-± ДГ ^-1 *-Г-'Г^! ! |*-^-^ ~§Ер~р1 85 е шение :
сф - Ь ,
г ^ Ь.— —---
Л
с>....... о _.
Тг,
А ...
=О^--= \ •«>— —ег---- р & -- - ^— XX
:
. ' *■ й.
т5 т6
1Л5, г и
^
Л ...
333
= .. ...
-
-4
о
_гГ 1 —
Т.
Л ггг : го
4 =
55
[— Р*
т,
При решението на тази задача са допуснати дзе волности (виж N 8 )'. а) Двата крайни гласа се движат в антипаралелни октави. Това е напра* нено с цел да се получи съвършена и в харм