Пътешествия на съзнанието [PDF]

Zitiervorschau

Д-р Къртни Браун ПЪТЕШЕСТВИЯ НА СЪЗНАНИЕТО Научното откритие за присъствието на извънземни цивилизации на Земята Превод Магдалена Ташева Издателство „Литера Прима“ София - 1996 © Courtney Brown, 1996 © Магдалена Ташева, преводач, 1996 © Издателство „Литера Прима“, 1996 I SB N 9 5 4 - 8 1 6 3 - 7 3 - Х СЪДЪРЖАНИЕ Благодарност от автора............................................................5 Пролог........................................................................................7 Част първа. Предисторията 1. Кратка история на военната програма на САЩ за психологическа война........................................................15

Методът на дистанционното наблюдение............................20 Въведение................................................................................20 Пътешествие из Акаша...........................................................40 Част втора. Там, където човешкият разум досега не е прониквал.........................................................................54 Моето първо пътуване до Марс.............................................54 Дистанционно наблюдение на похищения от НЛО..............57 Избавлението на марсианците..............................................60 Разцветът на марсианската цивилизация............................65 Помощ от подпространството................................................70 Изстрел в небето.....................................................................75 Галактическата федерация....................................................81 Разумът Грей...........................................................................86 Човешкият склад.....................................................................93 Първа проверка на достоверността......................................98 Дипломатическият пробив....................................................100 Иисус......................................................................................105 Гибелта на ранната Грей-цивилизация...............................112 2. „Стар Трек“ и ролята на извънземните в трансформацията на човешката цивилизация..................................................119 Връщане към Иисус............................................................. 126

Не всички грейове са еднакви..............................................129 Адам и Ева.............................................................................133 Гуру Дев.................................................................................139 Бог...........................................................................................142 Марсианското духовенство..................................................148 Инцидентът в Розуел............................................................152 Бъдещето на земната природа............................................157 Организация на грейовете във федерацията....................162 Буда........................................................................................170 Марсианската култура на Земята........................................174 Втора проверка на достоверността.....................................180 Санта фе Балди....................................................................182 Официалният контакт с марсианците.................................186 Животът в Долната земя......................................................189 Гибелта на Марс....................................................................193 Бъдещето на земната култура.............................................196 Част трета. Подходът на човечеството в галактическата политика.................................................................................202 Обучението на дипломатите................................................202 Участието на земното правителство...................................211 Речник на термините и съкращенията, използвани при

метода на научното дистанционно наблюдение . . . . 220 Литература ................................................................................................223 БЛАГОДАРНОСТ ОТ АВТОРА Книга като тази не би могла да бъде написана и издадена без съдействието на други хора. Убеден съм, че без помощта на моите учители нямаше да мога да започна своето изследване. Те ми показаха пътя към познанието на разума, когато бях сляп за смисъла на собственото си съществуване. Благодарение на тях вече зная кой съм аз, кои сме всички ние и се чувствам като човек, прогледнал за света след период на непрогледен мрак. Искам специално да благодаря на Сандра Мартин, моята агентка и асистентка, която се зае с маркетинга на книгата ми в момент, когато тя беше само идея. Сандра нито за миг не оттегли подкрепата си в трудния и несигурен период на създаването на ръкописа. Тя вярваше в мен и нейната вяра ми даваше смелост да доВеда докрай проекта си, макар да знаех каква буря от академични критики и отрицание ще предизвика той. Задължен съм на моя редактор от издателство „Пен- гуин“ господин Едуард Стаклър. Докато други издателства се чудеха как да прекроят ръкописа, за да му придадат по-академично звучене, той твърдо застана зад мен и подкрепи необходимостта от запазването на простотата и яснотата на стила. Съветите на Робърт Дюрант, Джо Пе- нър Джордан и Дейл Стивънс

ми бяха изключително полезни. Благодарен съм на съпругата и сина си. Откакто всичко това започна, за нас стана невъзможно да живеем „просто“, като обикновени хора. Въпреки това жена ми беше до мен през цялото Време, а синът ми помогна да видя нещата в поширока перспектива, да осъзная причините, които стоят зад нашите ежедневни житейски борби. Извънземните са факт, В който моите читатели ще се уверят, като прочетат книгата. Не бих могъл да събера своя изследователски материал, нито да го обобщя под формата на ръкопис без тяхната подкрепа. Тази книга е толкова моя, колкото и тяхна, най-малкото, защото разказва тяхната истинска история. Накрая искам да благодаря на онези читатели, които ще разберат основната идея на моя труд. Винаги се намират отрицатели на новото и непознатото. Ще се опитам да преодолея тяхния скептицизъм. Голямото неизвестно обаче са онези читатели, които ще проявят интерес към съдържанието на книгата. Благодаря ви. Ако тази книга е успяла да обогати, макар и с малко, живота ви, моите усилия не са били напразни. ПРОЛОГ „Пътешествия на съзнанието“ е подробно изследване на две общества от известен извънземен произход. Казано по- конкретно, тази книга е резултат от дългогодишно наблюдение на извънземните култури, чиято дейност е оставила очевидни и дълбоки следи на Земята. Основната идея

на „Пътешествия на съзнанието“ е да разкаже историята на две отдавна загинали цивилизации, оцеляването на тяхната култура благодарение на бягството им от един мъртъв свят и спасителното им акостиране тук, на Земята. Оцелелите пришълци имали отчаяни потребности. Както се оказва обаче, и ние, хората, не можем да живеем без някои неща и така галактическата среща довела до едно бъдеще, в което трите раси сплели съдбите си. Здравата връзка помежду им станала възможна поради това, че и трите раси или вече познавали, или скоро щели да познаят планетарните по мащаб екологичес- ки катастрофи. Тъкмо от чуждите пришълци човекът научил как разумът може да оцелее на планета, превърната в прах. Изследователската работа, представена в тази книга, бе проведена по метода на дистанционното наблюдение (remote viewing). Прецизните педантични протоколи, снети по този метод, са създадени първоначално от армията на САЩ за целите на контра- шпионажа. Данните, получени от тях, пресъздават действителността с поразителна точност без намек дори за въображение и алегории. Не се опитвам да оправдавам метода, по който съм работил, макар че без него моето изследване не би било възможно. Тези похвати са нови, но напълно достоверни и изключително надеждни като инструменти на научното търсене независимо дали и колко от съвременните учени ги приемат и им вярват. Читателят ще навлезе в познанието, което придобих за извънземните

по време на моето обучение и след това. В част първа са дадени историята и предметът на дистанционното наблюдение. Пак в част първа представям програмата на обучение, по която се подготвях не само в областта на дистационното наблюдение, но и в други сродни дисциплини, свързани с изследване на човешкото съзнание. Сърцевината на този труд е представена в част втора, където са представени данните и анализите на доказателствата за съществуването на извънземните. Реших да представя събрания материал в неговата хронологична последователност, за да дам възможност на читателя да сподели вълнението от всяко следващо откритие. В част трета на книгата анализирам нивото, до което е достигнало човечеството в момента въз основа на това, което знаем за собствените си потребности и за потребностите на галактическото общество. Правя предположения относно нашето участие в дипломатическите отношения на разноп- ланетните общества. Включени са и някои препоръки към съвременните дипломати, които ще представят човечеството в колективната организация, наречена Галактическа федерация. Извънземният живот съществува. Тази книга разкрива какво знаем за две извънземни цивилизации, които неотдавна са посещавали Земята. Книгата не е спекулация с темата за извънземните. Тя представя и интерпретира експериментални резултати. Сигурен съм в тяхната достоверност. Убеден съм в истинността на факта, че на други планети са

съществували и съществуват различни от нас разумни същества. Всяко научно изследване някога е било първото по рода си. Тъкмо такова е изследването, което тази книгата представя. Не изпитвам и наймалкото съмнение, че един ден моите изследователски методи ще бъдат постепенно признати и възприети от цялото общество. Нужно ли е да чакаме, докато следващото поколение учени възприеме тези нови методи в ежедневната си работа, след като тяхното приложение се подчинява на извънредно строги научни стандарти? Методите на изследване и събиране на данни бяха строго контролирани, както при всяко друго научно социологично изследване. С това не искам да кажа, че те си приличат с методите, използвани в обществените науки, а поскоро, че събирането на данни се подчиняваше на строго научни принципи, особено, както ще бъде обяснено по-нататък, по отношение на повторяемостта на резултатите. Човешките същества имат учудващата склонност да пренебрегват всяка информация, която не съответства на предварителните им представи за действителността. Учените като всички хора също страдат от предубеждения. В някои кръгове тези предварително изградени представи за действителността се наричат парадигми. Те представляват информационни модели или щампи, чрез сравнение с които се оценява

цялата постъпваща отвън информация. Неин източник може да бъде вестникът, някой приятел, университетски преподавател, книга и прочие. Щом обаче се сблъскат с идеи и особено факти, които не прилягат на възприетите информационни парадигми, хората биват завладени от стремеж да отричат тази нова информация. Склонни са да приемат всяко оправдание и обяснение, само и само да постигнат основната си цел установената парадигма да остане непроменена кол- кото е възможно подълго. Голяма част от противоречията в обществото са натрупани точно заради тази човешка особеност. Например много физици твърдят, че доказателства за съществуването на телепатията няма. От друга страна, много от същите тези физици ходят поне веднъж седмично със семействата си на църква, където влизат в телепатичен сеанс с едно или даже повече „нефизични“, нематериални същества. Както ще стане ясно към края на книгата, повечето от учените, които смятат явления като телепатията и дистанционното наблюдение за недействителни, са в найдобрия случай просто неинформирани, а нерядко се намират във властта на силни предразсъдъци, които не им позволяват да мислят по тези въпроси обективно. Но нека не се заблуждаваме. Изявените фигури в консервативните научни среди знаят, че „необясними“ явления съществуват, особено в света

на човешката психика. Могат да се посочат редица примери, потвърждаващи тяхното съществуване. В януарския брой за 1994 г. на списание „Психологически бюлетин“ бе пуликувана статия от двама утвърдени учени, Дарил Дж. Берн и Чарлз Онъртън, върху телепатичните комуникации между човешки индивиди при строго контролирана серия от изследвания. Вероятно много учени са се отнесли скептично към заключенията им. Едно обаче е ясно - дебатът не може повече да се отлага. С времето много други учени ще продължават да „откриват“ все нови и нови психологични явления. Великият физик Макс Планк веднъж отбелязал, че новите епохи в науката се раждат не защото някой е направил велико откритие и всички останали с готовност са възприели новата идея, а по-скоро благодарение на смяната на поколенията в науката. По-старите учени се придържат строго към интелектуалните парадигми, които са се възприемали в периода, когато те са изграждали своя научен мироглед. Така обществото понякога трябва да чака, дока- то старото поколение бъде заменено от навлизащото в науката младо поколение изследователи, възприемащи непредубедено новите идеи от самото начало на своята кариера. През последните петнайсет години научното разбиране на дистанционното наблюдение - способността за точно възприемане на информация от източници, разположени на големи разстояния в

пространството и времето, отбеляза забележителен напредък, въпреки че все още не е призната от болшинството изследователи. Историята на човечеството изобилства от свидетелства за надарени личности, получаващи информация от далечни извори. Има случаи, в които определен човек вижда къща, разположена от другата страна на Земята. Науката обаче не може да обясни защо само отделни, „надарени“ личности притежават тази способност, при това не във всеки момент, в който пожелаят, и затова отрича достоверността на тази човешка способност. Днес този мироглед търпи коренни промени. Най- значителното откритие на изминалите петнайсет години е, че не е нужно да разчитаме на „надарени“ личности, за да осъществим връзката. Талантът може да се възпитава и всеки, включително и академичните авторитети, могат да го култивират у себе си и да го използват. Нещо повече, надеждността на тренираните хора е, общо взето, много по- висока и от найизявените специалисти в естествените науки. Осъществявани компетентно, изследванията чрез метода на дистанционното наблюдение чрез обучени наблюдатели могат да дадат възпроизводими резултати с почти абсолютна точност. Първите дистанционни наблюдатели са група висококвалифицирани военни служители от Въоръжените сили на САЩ, които трябвало да преминат специално обучение за разузнавателна дейност и свързаните с нея специфични операции. Първоначалната цел при обучението на

психологическата война била шпионирането на възможните врагове на Съединените щати. След като курсът приключил, групата започнала да наблюдава обекти, често пъти много по-интересни от ракетните силози на СССР или съвещанията зад стените на Кремъл. Групата се впуснала в разгадаването на тайната на неидентифицираните летящи обекти, и поточно на извънземните същества, посещаващи Земята. Моите взаимоотношения с тази група започнаха, след като много от тях бяха вече напуснали армията, с надежда да приложат знанията си в дистанционното наблюдение за по- значими цели. Една от първите оценки, които мога да дам на тези ранни опити за наблюдение на НЛО, бе, че методът изискваше наблюдателят да концентрира огромна мисловна енергия върху съществата, управляващи летящите обекти. Веднага разбрах, че наблюдателите би трябвало да съсредоточат усилията си в малко поразлично направление - за изучаване на обществата, от които произхождат пришълците. Предложих им услугите си като социолог, за да помогна при изучаване на структурата на извънземния живот в Галактиката. Така се зароди идеята да напиша книга за изследваните по метода на дистанционно наблюдение обекти. И досега малко хора познават историята на изследванията на НЛО по метода на дистанционното наблюдение. Тази книга представлява опит да се сглобят колкото е възможно

хологически бюлетин“ бе пуликувана статия от двама утвърдени учени, Дарил Дж. Берн и Чарлз Онъртън, върху телепатичните комуникации между човешки индивиди при строго контролирана серия от изследвания. Вероятно много учени са се отнесли скептично към заключенията им. Едно обаче е ясно - дебатът не може повече да се отлага. С времето много други учени ще продължават да „откриват“ все нови и нови психологични явления. Великият физик Макс Планк веднъж отбелязал, че новите епохи в науката се раждат не защото някой е направил велико откритие и всички останали с готовност са възприели новата идея, а по-скоро благодарение на смяната на поколенията в науката. По-старите учени се придържат строго към интелектуалните парадигми, които са се възприемали в периода, когато те са изграждали своя научен мироглед. Така обществото понякога трябва да чака, дока- то старото поколение бъде заменено от навлизащото в науката младо поколение изследователи, възприемащи непредубедено новите идеи от самото начало на своята кариера. През последните петнайсет години научното разбиране на дистанционното наблюдение - способността за точно възприемане на информация от източници, разположени на големи разстояния в пространството и времето, отбеляза забележителен напредък, въпреки че все още не е призната от болшинството изследователи. Историята на човечеството изобилства от свидетелства за надарени личности, получаващи информация от далечни извори. Има случаи, в които

определен човек вижда къща, разположена от другата страна на Земята. Науката обаче не може да обясни защо само отделни, „надарени“ личности притежават тази способност, при това не във всеки момент, в който пожелаят, и затова отрича достоверността на тази човешка способност. Днес този мироглед търпи коренни промени. Най- значителното откритие на изминалите петнайсет години е, че не е нужно да разчитаме на „надарени“ личности, за да осъществим връзката. Талантът може да се възпитава и всеки, включително и академичните авторитети, могат да го култивират у себе си и да го използват. Нещо повече, надеждността на тренираните хора е, общо взето, много по- висока и от найизявените специалисти в естествените науки. Осъществявани компетентно, изследванията чрез метода на дистанционното наблюдение чрез обучени наблюдатели могат да дадат възпроизводими резултати с почти абсолютна точност. Първите дистанционни наблюдатели са група висококвалифицирани военни служители от Въоръжените сили на САЩ, които трябвало да преминат специално обучение за разузнавателна дейност и свързаните с нея специфични операции. Първоначалната цел при обучението на психологическата война била шпионирането на възможните врагове на Съединените щати. След като курсът приключил, групата започнала да наблюдава обекти, често пъти много по-интересни от ракетните силози на

СССР или съвещанията зад стените на Кремъл. Групата се впуснала в разгадаването на тайната на неидентифицираните летящи обекти, и поточно на извънземните същества, посещаващи Земята. Моите взаимоотношения с тази група започнаха, след като много от тях бяха вече напуснали армията, с надежда да приложат знанията си в дистанционното наблюдение за по- значими цели. Една от първите оценки, които мога да дам на тези ранни опити за наблюдение на НЛО, бе, че методът изискваше наблюдателят да концентрира огромна мисловна енергия върху съществата, управляващи летящите обекти. Веднага разбрах, че наблюдателите би трябвало да съсредоточат усилията си в малко поразлично направление - за изучаване на обществата, от които произхождат пришълците. Предложих им услугите си като социолог, за да помогна при изучаване на структурата на извънземния живот в Галактиката. Така се зароди идеята да напиша книга за изследваните по метода на дистанционно наблюдение обекти. И досега малко хора познават историята на изследванията на НЛО по метода на дистанционното наблюдение. Тази книга представлява опит да се сглобят колкото е възможно повече парченца от пъзела въз основа на това, което вече без съмнение знаем. Това не е точно книга за НЛО и извънземните, а по-скоро опит за солидно изследване чрез нови методи за събиране на данни. Очаквам и други учени да присъединят усилията си в

тази област и да направят нови открития, разширявайки нашето познание за извънземните форми на живот. Изборът на видовете Както вече казах, книгата изследва обществата и родината на две извънземни цивилизации. Едната, древна култура, достигнала разцвет на Марс в епохата, когато по Земята са бродили динозаврите, днес едва поддържа съществуването си като малка група оцелели индивиди. Другата представлява група същества, наречени от първите изследователи грейове (от grey - сив). Избрах тези две цивилизации като обект на изследване не защото дистанционните наблюдатели не са открили други култури. Напротив, други цивилизации съществуват. Насочих вниманието си към тях заради особената роля, която играят в еволюцията на нашата цивилизация. Някои практически проблеми също предопределиха марсианците и грейовете като найподходящи за изследване в дадения момент. Марс е наша съседна планета и хората изпитват естествен интерес към историята й. Не е далеч времето, когато човечеството ще стъпи на Марс и ще изследва археологическите останки от неговата цивилизация. Това ще прибави материални доказателства към данните от дистанционното наблюдение, представени в тази книга. Що се отнася до грейовете, те от векове наблюдават както марсианците, така и нас. Като имаме предвид

обхвата на тяхната дейност в рамките на Слънчевата система, беше естествено да се съсредоточим върху тях, за да разкажем кои са те и каква е била историята на тяхната култура. Залогът Книгата почива на факти и няма нищо общо с жанра на научната фантастика. Моите наблюдения са многократно проверявани и повтаряни при различни изходни условия, а след средата на 1995 г. бяха потвърдени и от резултатите на други дистанционни наблюдатели. Потвторяемостта е важен елемент от твърденията, които правя в нея. Продължавам да работя съвместно с други наблюдатели, за да получа по-нататъшни потвърждения на резултатите си. Всеки здравомислещ човек може да овладее метода на дистанционното наблюдение и да потвърди тези резултати. (Програмата на обучение е подробно описана в глава 35.) Повторяемостта на резултатите е основен критерий за всяка наука. Всеки учен, направил откритие, трябва да обясни методите и процедурите на работа, с които е достигнал до него. След това други учени повтарят условията на опитите с максимална точност, за да проверят и евентуално потвърдят неговите заключения. Критиките на определени твърдения не могат да претендират за валидност, ако не почиват на повторение на опитите, на които твърденията се базират. Този принцип е толкова валиден за моя собствен метод на работа, кол- кото

и за всеки физик, открил нова елементарна частица чрез конкретна експериментална постановка, включваща неизменния ускорител на елементарни частици. Откритието, което направих в процеса на изследванията, бе понеочаквано и от найнеочаквания край на научнофан- тастичен роман. Никога не бих могъл да съчиня толкова фантастична история, колкото действителността, до която достигнах. Това би имало смисъл за читателите, ако се разгледа в ретроспекция. Всяка стъпка от овладяването на подобно ново познание провокираше представите, с които бях живял дотогава, и би било нечестно спрямо моите читатели, ако кажа, че процесът на познание бе лек. Реших да публикувам книгата не от наивност. Не мисля за бурята от критики и отрицания, които ще предизвика. Имам завидната репутация на учен, високо атестиран от задълбочени изследвания на социалните явления, обикновено моделирани с нелинейни математически представяния. Не искам да изгубя тази репутация. Но човек, избрал науката за своя съдба, трябва да понесе и отговорността за това обричане. Дългът ми на учен е да дам гласност на фактите независимо дали те звучат популярно, или, както е прието да се казва, са „политически издържани“. Ученият трябва да огласява истината, каквато и да е тя. Възможните реакции на останалите не бива да го тревожат, щом е решил да публикува

завършени и потвърдени от множество повторения резултати. Човечеството се намира на важен кръстопът от своята еволюционна история. Съвсем скоро ще навлезем във федерацията на галактическите общества като пълноправни членове. Ограничените съображения за кариера на който и да било учен губят значението си пред този повратен исторически момент. Не твърдя, че други няма да продължат, разширят или модифицират моите находки, защото зная, че не съм съвършен. Бъдещите учени ще добавят нови знания и ще коригират грешките ми. Вярвам обаче, че фундаменталните принципи на моя анализ ще останат. Други след мен ще се осмелят да зареят своя ум там, където аз бродих, и ще открият истина, която не се нуждае от човешка защита. Ч а с т п ъ р в а ПРЕДИСТОРИЯТА 1. Кратка история на военната програма на САЩ за психологическа война Тази книга разказва за две извънземни цивилизации, чиято роля в еволюцията на човека е огромна. Книгата не е ръководство по дистанционно наблюдение, макар че тъкмо по този метод са получени данните, описани в нея. Поради това, а и защото дистанционното наблюдение е нова наука само по себе си, тук накратко е представена историята на неговото развитие. Решението на правителството на САЩ да започне програма за

изследване на психологическата война бе продиктувано от необходимостта да се събере достатъчно надеждна информация за враговете на страната. Интересът към тази дейност възниква през 70-те години в средите на ЦРУ, но основната част от изследванията са проведени от контраразузнаването на Въоръжените сили на САЩ. Като начало строго засекретеният проект предвиждал обучение на няколко от най-добрите офицери. Най-критичният проблем при събирането на информация за военното разузнаване са рисковете на агентурата, често свързани с невъзможността на агентите да съобщят получените данни в Главната квартира. Всевъзможните технологични изобретения, независимо колко добре са прикрити, могат винаги да бъдат разконспи- рирани, а с това животът на агента и информацията, която той притежава - изложени на опасност. Ето защо била нужна комуникация, която да предава информацията до Вашингтон без материален носител. Първоначалната идея на военните била да се разработи своеобразен психологически ключ, който да се активира в Пентагона, да кажем, от Москва. Агентът получава задача да се добере до изключително важна информация, която може да се представи във вид на две противоположни състояния, условно наречени „да“ или „не“ (или „плюс“ и „минус“). Да предположим например, че Пентагонътсе интересува дали Съветите притежават дадено оръжие от нов тип. Шпионинът, на когото е поверено да

събере тази информация, би могъл много ефективно да задейства такъв психически ключ. Дори и да е наблюдаван от КГБ, той би могъл да предава данните, без наблюдаващите да разберат това. Военните специалисти на САЩ разглеждали и възможността Съветите да разработят успешно свой потенциал за психологическа война. Казано накратко, нито една от страните не искала да загуби преднина и така започнала психологическата фаза на студената война. Интересното е в това, че прогнозата на Щатите се оказала вярна - Съветите наистина имали своя програма за водене на психологическа война. Подходът им обаче предвиждал да направят пълно проучване на населението и да открият найдобрите медиуми, а не да разработят програма за обучение на „обикновени“ хора. Те успели да съберат екип от хора със силно развити психотронни способности. Усилията им обаче били осуетявани от същия фактор, който спирал развитието на програмата и в Съединените щати - съпротивата на висшето командване. Нежеланието на по-висшестоящите да приемат програмата било продиктувано, от една страна, от невъзможността да се предотврати изследването на нежелани от тях цели, например НЛО, а от друга - от недоверие в самия начин на събиране на информация. Много представители на висшето командване както в Съединените щати, така и в Съветския съюз по това време имат типичното за тези среди консервативно мислене и се придържат към традиционния за своята среда

мироглед, който нерядко има религиозна природа. Дори нерелигиозните им аргументи показват, че тези среди просто не желаят да признаят възможностите на нетрадиционните методи. Съпротивата срещу тях излиза извън рамките на военните кръгове и обхваща политиците и обществените дейци. Разказаха ми как високопоставен цивилен, сътрудник на министъра на отбраната, възразил по време на строго секретно съвещание по въпросите на неидентифицираните летящи обекти, че обикновените хора не бива да знаят информацията за извънземните технологии и психотронните им способности по време на земния си живот и че тези „тайни“ могат да станат тяхно достояние едва след смъртта, когато божествени сили ще ги допуснат до това познание. Очевидно ситуацията в Съветския съюз не е била подобра. Самият предмет на обсъждане и там скандализирал висшите представители на властта, поради което и съветският проект не получил необходимото финансиране. ЦРУ се включва в изследване на естествените психически явления на началния етап от тяхното изследване. Когато секретното миниране на Никарагуанските пристанища става достояние на Конгреса, ЦРУ прочиства всички архивни единици и проекти, които биха довели до понанатъшни политически скандали. Така приключва участието на ЦРУ в психологическата война.

Програмата за разработване на „психотронен“ превключвател не била доведена докрай. Но постигнатото от военните дало резултати при разработката на новите психотронни методи за събиране на секретна информация. Два от тези проекти заслужават специално внимание. Първият е ръководен от професор Робърт Ян от Лабораторията на Принстънския университет за изследване на технически аномалии PEAR (Princeton Engineering Anomalies Research). Неговите изследвания предизвикали голям интерес сред специалистите в контраразузнавателните служби, въпреки че те все пак не подкрепили финансово проекта. Най- голям интерес обаче предизвикали изследванията на лабораторията за дистанционни наблюдения на бившия Станфордски изследователски институт под ръководството на професор Харолд Патхоф. Въоръжените сили на САЩ обаче, за разлика от ЦРУ, не страдали от политически предразсъдъци. За военния единственото, което има значение, е изпълнението на поставената задача. До- като ЦРУ се лутали в политическите и идеологическите проблеми на психотронните методи за събиране на данни, военните започнали да работят по формирането на скрити, или „черни“, единици за целите на разузнаването. Една от тях получила кодовото наименование „Отряд Г“ (от Gril Flame - „Бавен огън“). Тя не била отбелязана в нито една от организационните схеми или планове на Пентагона. Отрядът получил задание да изследва възможността да се проникне в най-

секретните военни проекти на враговете на Съединените щати чрез психотронни методи. Поради необичайния характер на задачата сведенията, които отрядът събирал, били достъпни само за шепа висши офицери и политици. Скоро станало ясно, че в тях се съдържа полезна информация и за да узрее напълно, проектът трябвало да се разрасне. И тук възникнал сериозният проблем. Въпросът с разрастването на проекта бил свързан с необходимостта методът на дистанционното наблюдение да получи признание от научната общественост. Военните се опитали да придадат на явлението поголяма научна достоверност, за да получат евентуално и допълнително финансиране за проекта. Ранните опити за събиране на информация чрез психотронни прийоми не включвали дистанционното наблюдение във вида, в който то се практикува днес. Екстрасенсът лежал с електроди, привързани към главата и краката. Електронните прибори се използвали за индикация на 180градусовото обръщане на поляри- тета на напрежението на тялото на човека. Тази смяна на полярността означавала, че е достигнато алтернативното състояние на ума му. Друг човек в стаята, наричан „координатор“, заповядвал на екстрасенса да се приближи към целта и да докладва това, което вижда.

Макар че тези експерименти давали ценни сведения, те често били несъвместими с останалите и повторяемостта им не била достатъчно надеждна. Военните специалисти обаче имали нужда единствено от напълно надеждни сведения, за да убедят своите началници в значимостта на проекта. През 1982 г. медиумът Инго Суан направил първия голям пробив в дистанционното набюдение, като разработил тъй наречените протоколи за събиране на сведения. Суан направил откритието си след дългогодишни изследвания, в хода на които участвал в сеанси, провеждани в различни институти, сред които и Станфордския изследователски институт (Суан, 1991, с. 92-4). Той разработил метод за дистанционно наблюдение, който използвал система от географски координати, благодарение на което методът станал известен като „координатно дистанционно наблюдение“. По-късно Суан подписал договор за едногодишно обучение на дванадесет души, между които и военни специалисти, което започвало с курс по практикуване на извънтелесни състояния в института „Монро“ във Вирджиния. Вашингтон не би бил Вашингтон, ако всичко това би могло да се проведе без нито един шумен скандал, който да възбуди законодателните среди и пресата. В такива случаи силните на деня смятат за свой обществен дълг да вземат мерки, за да избегнат подобни скандали в

бъдеще. По време на скандала „Иран- контри - Оливър Норт“ министърът на отбраната започна мащабно разследване в армията за издирване на групи със съмнителна дейност и без нужния контрол, които биха могли и в бъдеще да поставят президента в политически неблагоприятна ситуация. Разследването се натъкнало на „Отряд Г“. Веднага била образувана комисия за проучване на дейността му. Тъй като екипът се занимавал с изследователска дейност, комисията, съставена от цивилни лица, стигнала до заключението, че дейността на „Отряд Г“ е напълно „нормална“. От този момент обаче нещата тръгнали назад. Най-добрите и найтренираните специалисти в дистанционното наблюдение на Съединените щати загубили и малкото влияние, с което разполагали във Вашингтон. Независимо от това всеки член на екипа вече знаел, че разполага с рядка дарба - дарбата на прозрението, изисквща огромна, надхвърляща границите на националните интереси отговорност. Тъкмо чувството за отговорност, както и родената от него потребност за служене на висша кауза накарали тази малка група от хора да обърнат своя вътрешен взор нагоре, към звездите. Всичко това се случило в началото на 80-те години. Дори и тогава нито един от тях не подозирал, че този път може да ги изведе до еволюционен скок в развитието на човечеството. 2.

Методът на дистанционното наблюдение Въведение Най-доброто четиво върху произхода и развитието на съвременния метод за дистанционно наблюдение (имам предвид протоколите, а не плановете за тяхното евентуално използване за военни цели) е книгата на Инго Суан - човекът, разработил първите протоколи, наречена „Ръководство за работа с естествени ESP“. В нея авторът предлага теоретичен преглед на механизма на дистанционно наблюдение, който прави метода ефективен и достоверен (Суан, 1991). Трябва да се подчертае, че Суан представя единствено хипотези и теории. Самият автор е човек на изкуството, художник, извънредно надарен есктрасенс, но не и учен. Въпреки това неговите възгледи, макар и формирани интуитивно, представляват ценен синтез на същността на метода. Читателите ще разберат, че дистанционното наблюдение няма нищо общо с принципа на телевизията или вестникарската психология. Този метод представлява точна и взискателна научна дисциплина, почиваща на прецизен набор от протоколи, и само човек, добре обучен от компетентен учител, може да го прилага за събиране на информация. Искам да помоля читателите да оставят настрана, макар и временно, придобитите в миналото мнения „за“ и „против“ екстрасенсите и психотронните наблюдения. Информацията, която тази книга ще ви предложи, е напълно

непозната за всички. Научният метод на дистанционно наблюдение Дистанционното наблюдение извървя пътя от изкуство до точна наука, преминавайки през различни етапи на усъвършенстване. Един от найважните етапи в неговото развитие започна през 80-те години по време на изпитанията, провеждани от военните, когато необходимостта от географски координати отпадна. За разлика от първоначалната „координатна“ разновидност съвременните военни методи на дистанционно наблюдение са много поефективни и дават възможност да се събират различни по количество и качество данни от различни обекти. Интересното все пак е в това, че днес съществуват частни военни фирми, които без колебание прилагат различни методи за проучване, разработени от армията на САЩ. Понякога една и съща методика получава различни названия. Моят учител също бе дал свои имена на методиките, в които ме обучаваше. Докол- кото обаче ми е известно, тези различни по име процедури съвпадат с методиките, разработени и все още използвани от военните. Ще нарека метода, представен в тази книга, „научно дистанционно наблюдение“ (НДН). Той също е бил развит в първоначалния си вариант във военните изследователски лаборатории. Разликите, впрочем несъществени, между съвременната форма на НДН и неговия първоначален вариант, се определят от това, къде, как и с каква цел се прилага методът. Структурата

на двата варианта е напълно еднаква. НДН обаче позволява двупосочна комуникация между наблюдателя и същества с телепатични способности, докато военната версия на метода представлява пасивно събиране на данни и никога не е била използвана за комуникации. Независимо от това по-нататък е дадено описание на този военен вариант, без да се обсъждат начините за неговото приложение. Военните методи за дистанционно наблюдение са разгледани в главата, представяща структурата на НДН. Методът може да се дефинира най-общо като съвкупност от протоколи или процедури, които позволяват на „подсъзнателната“ част на ума да установи връзка със „съзнателната“. Така от едно ниво на съзнание в друго се пренася ценна информация. Информацията от подсъзнанието често се нарича интуиция. Това е усещането за нещо, което не познаваме. Много майки споделят, че винаги усещат кога децата им имат сериозни проблеми. Те усещат това с цялото си същество, независимо че просто няма откъде да знаят за случващото се. Интуицията преминава през времето и пространството без никакъв материален носител. НДН систематизира интуитивната информация така, че тя да може да се запише на хартия и впоследствие анализира. Чрез НДН информацията, идваща от подсъзнанието, се записва, преди съзнанието да успее да взаимодейства с нея по обичайните интелектуални процеси като рационализацията и въображението. Понякога тези протоколи

много наподобяват рисунките на далечни предмети, описани в апокрифната литература (виж обзора на подобна литература у Суан 1991, с.73-114). Тези рисунки съставляват първата и третата фаза на НДН. Наблюдателите ги разшифроват и извличат от тях полезната информация за целта, която наблюдават от разстояние. Иначе казано, информацията за целите достига до наблюдателя подсъзнателно. Той трябва бързо да запише това, което получава през време на един сеанс, като стриктно спазва структурата на протокола. Правилата на НДН позволяват на наблюдателя да се абстрахира от собственото си съзнание до края на сеанса. Дори и най-малкото отклонение от протокола води до намеса на съзнателното в процеса на наблюдението, което би имало катастрофални последици, тъй като разумът се опитва веднага да си обясни данните, тоест автоматично въвлича в процеса и човешкото въображение. Опитът показва, че това сериозно компрометира прецизността на данните, което от своя страна обяснява защо някои необучени психиатри не са надеждни дистанционни наблюдатели. Единственото най-важно условие за достоверност при този метод е данните да не се анализират, докато процесът на извличането им не приключи. Ако то не се спазва, методът се свежда до най-обикновено човешко фантазиране. 1 Този момент е изключително важен. Не карам никого да вярва на

1 Повече за ролята на подсъзнателното в процеса на информационния трансф намерите в работаите на Тарг и Пътхоф (1977), Уилбър (1977) и Мавроматис (1987). - Бел. авт. написаното, както се вярва в религиозни догми и оказания. Книгата дава отчет за моите изследвания. Както всяко друго независимо научно изследване, и това подлежи на дискусия. То може да бъде оспорвано от всеки специалист, обучен в метода на дистанционното наблюдение и умеещ да чете неговите протоколи. Заключенията ми могат да бъдат потвърдени от другите изследователи в тази област. Аз самият съм проверявал нееднократно представените тук резултати и заключения. Тези изпитания ще бъдат представени в една от следващите глави. Важно е да се подчертае, че в изложеното от мен няма място за сляпа вяра, суеверие, предоверяване и прочие. Значими са само данните и тяхната научна интерпретация. Обемът на представените данни е значителен. Други изследователи могат без усилие да потвърдят тяхната достоверност, стига да познават метода на дистанционното наблюдение. Координати на целта Дистанционното наблюдение изизсква пълна концентрация и фокусиране върху изследвания обект (цел). Цел може да бъде практически всяко нещо, за което искаме да получим информация - географски места, хора, събития. Изследователят обаче може да се интересува и от понетрадиционни цели, например нечии мисли, мечти и дори от самия Бог, като разчита на способността на подсъзнателното да предава информация

във вид, понятен за съзнателната част от разума. Всеки сеанс на дистанционно наблюдение започва с изпълнението на определени процедури, свързани с координатите на набелязания обект. Това са обикновено две случайно генерирани четирицифрени числа, които се приписват на обекта. Не е необходимо наблюдателят да знае какъв обект точно определят те. Вместо числа могат да се използват букви. Следователно подбраните по такъв начин координати нямат връзка с географското разположение на обекта. Те не означават нищо за съзнателната, рационалната част на нашия разум. Използването на тези две числа вместо, да речем, името на изследвания обект съдейства за разделянето на рационалното (например въображението) от подсъзнателния процес на събиране на данни, като по този начин изключва възможността за изкривяване на информацията. Нещо повече, доказано е, че подсъзнателната част на разума веднага разпознава целта, дори само по двете зададени числа, представляващи нейни координати. Често дистанционният наблюдател получава поръчка да наблюдава обект, за който знае само двете му координати. В този случай той провежда сеанса и създава протоколите, без да знае коя е целта до момента, в който сеансът приключи. С помощта на координаните наблюдателят следва протоколите на дистанционното наблюдение през цялото време на сеанса. Мисловната

връзка с обекта генерира тъй наречения сигнал. Истинската информация се пресява от „шумовете“, които въображението предизвиква благодарение на способността на набюдателя да различи сигнала от всичко останало. В края на всеки сеанс на наблюдателя се дава точно описание на обекта, което се сравнява с получените от него данни. По този начин той може да сравни достоверността на получената информация с истинското изображение на обекта. Протоколите на НДН Протоколите на НДН се характеризират със седем отделни последователни етапа. От всеки етап се получават различни видове данни за целта. Понякога сеансът може да приключи преди последния етап, ако междувременно е била получена необходимата информация. Седемте етапа могат да се дефинират по следния начин: Етап 1. Етапите 1 и 2 често се наричат предварителни, защо- то установяват началната връзка с обекта. Получената на Етап 1 информация характеризира обекта в най-груби щрихи, например дали той е свързан с някакво човешко творение, или не. Етап 2. На този етап връзката с обекта се засилва. Получаваните данни включват цветове, параметри на повърхността, вкус, мирис и звукове, характеризиращи целта. Етап 3. Получава се предварителна скица на обекта.

Етап 4. Установява се близък контакт с целта. Подсъзнателното изцяло завладява проблема, като освобождава информационния поток към рационалните сфери на разума. Етап 5. На този етап се прецизират отделни детайли на изследвания обект, например мебелировката в помещенията. Този етап често се пропуска освен в случаите, когато е необходима информация за отделни елементи (предмети). Етап 6. Изследовтелят може да проведе конкретен вид проучване на обекта, при което да ангажира и ограничена област от съзнателната част на разума си. Това се налага, за да може да насочи подсъзнателното към определени характеристики на целта. На този етап се анализират географските координати на целта и времето, в което тя е съществувала. Прецизира се и изображението й. Етап 7. На този етап се получава слухова информация за обекта, например името на географската област или селище, в което се намира той. Категоризация на данните от НДН Данните, получени по метода на НДН са твърде разнообразни. По принцип извличането им е доста потрудно от това, да затвориш очи и обектът да „изплува“ пред тебе. Средната продължителност на един сеанс е около един час, а събирането на необходимата информация за всичко, свързано с обекта - човешки същества, идеи, мисли, предмети, понякога

изисква провеждането на няколко последователни сеанса Данните, получавани по метода на НДН, се делят на шест категории. Важен параметър е обемът на предварителната информация, с която наблюдателят разполага преди началото на сеанса. Тази информация често е различна за различните сеанси. Друга важна предпоставка е дали наблюдателят работи сам, или с друг човек, наричан „монитор“, чиято функция е обяснена по- нататък. В зависимост от целите, които даден сеанс трябва да постигне, могат да се разграничат около 600 различни операции, които трябва да се изпълнят бързо една след друга в рамките на седемте етапа на протоколите. Основната идея зад тези много- бройни задачи е данните за обекта да се регистрират на хартия по най-бързия начин, преди умът да е превключил аналитичните си функции и да изкриви оригиналните данни. За един сеанс наблюдателят изписва средно около двайсет листа. След приключване на сеанса тези данни се дешифрират, интерпретират и обобщават. Контактът с обекта понякога може да бъде интимен. Често в средата на сеанса наблюдателят получава „билокация“ - усещане, че се намира на две различни места едновременно. В такъв момент данните постъпват с голяма скорост и той трябва да се постарае да запише максимално количество информация за много кратко време.

Категория I. Условията, при които наблюдателят провежда сеанса сам, се наричат солови. При солов сеанс, когато наблюдателят сам избира целта (т. е. той вече е разполагал с някаква начална информация за нея), получените данни се категоризират като данни от I вид. Процесът, при който се изследва позната цел, се нарича предварително зареждане (front loading). Много често предварителното познание е необходимо, защото без него наблюдателят, особено ако е начинаещ, не може да проведе сеанс. Рискът при този тип НДН идва от възможността за разумни „шумове“, тъй като наблюдателят вече си е създал някаква представа за обекта. Тук е особено важно да се спазват стриктно НДН-протоколите. Рискът от интерференция на „шумове“ намалява с натрупването на опит и с култивирането на навик да се спазват протоколите. Категория II. Тази категория дава възможност за намаляване на риска от шумове при начинаещите изследователи. И тук наблюдателят работи соло, но не избира сам обекта на изследване за даден сеанс. Целта в случая се избира случайно от определен списък от цели чрез компютър, който задава само нейните координати. Наблюдателят може да е запознат със списъка от цели (например може да е участвал в съставянето му), но не знае координатите им. Тъй като рационалното в разсъдъка на наблюдателя не знае кой набор от координатни числа или букви са свързани с всяка от целите, наблюдателят извлича информацията изцяло чрез подсъзнанието

си. В този случай говорим за сляп сеанс, т. е. без предварителна информация за целта. Категория III. Тази категория данни се извличат чрез съчетание на соло- и сляп сеанс. Целта се задава от трети лица. Нека да си представим, че ръководството на фирма за провеждане на дистанционни наблюдения изпрати факс до група наблюдатели, отдалечени на стотици мили от офиса. Във факса са определени единствено координатите на целта. В този случай ръководството познава обекта на изследване, но наблюдателите - не. При това самите наблюдатели нямат връзка един с друг. Те дори могат да получат ограничена информация, например дали целта е географско място, или събитие. В този случай те ще проведат сеансите едиствено по зададените им координати, след което ще изпратят получените резултати обратно по факса. Експериментите показват, че когато една цел се изследва от няколко независими наблюдатели, информацията е стопроцентово достоверна. Получените данни от всеки един наблюдател се допълват, тъй като са получени в различно време и място и следователно разкриват целта под различни пространствено-времеви перспективи. Соловото наблюдение има и някои недостатъци. Когато наблюдателят провежда свое собствено изследване на даден обект, протоколите не му позволяват да използва пълно аналитичните способности на интелекта си. Така той наблюдава целта, без да знае какво да прави след това. Солосеансите дават ценна информация, но тя е далеч по-

подробна и пълна, когато някой друг, наречен „монитор“, участва в процеса като „навигатор“. Мо- ниторираните сеанси са особено интересни. Категория IV. Съществуват три типа мониторирани НДН- сеанси. Когато мониторът познава целта, но съобщава на наблюдателя само нейните координати, се получават тъй наречените данни от IV тип. Този вид сеанси се използват много често при обучението на наблюдателите. Данните, получени по този начин, са особено ценни като материал за изследване възможностите на НДН, тъй като мониторът разполага с пълна информация за целта, с помощта на която може изключително ефективно да ръководи наблюдателя. През време на сеансите той казва на наблюдателя какво да прави, къде да погледне, къде да отиде и дори какви въпроси да задава, ако срещне телепатично същество. Така наблюдателят има възможност напълно да се „изключи“ от интелектуалните процеси, докато самият монитор анализира данните едновременно с постъпването им. Необходимо е по време на сеанс мониторът и наблюдателят да бъдат физически разделени, например да бъдат в различни помещения. Словесният диалог помежду им може да се осъществява с микрофон. Мониторираните сеанси могат да се провеждат дори ако двамата участници са на хиляди мили един от друг. Понякога през време на сеанса получените от наблюдателя данни се изпращат по факса до монитора, за да се осигури

поадек- ватен контрол върху информацинния поток. В този случай говорим за дистанционно мониториране на сеанса. Повечето от данните, представени в тази книга, са получени именно по този начин. Категория V. В особено критични ситуации изследователите се нуждаят от напълно „сляпо“ получаване на данните. В този случай се изключват всякакви елементи на мониториране. Как- то наблюдателят, така и мониторът работят „на тъмно“, а координатите се задават от трети лица или от компютър1. Данните, събрани по този начин, се отнасят към V категория, а сеансите от този тип са особено надеждни. Недостатъците на метода са в поголемия разход на време, както и в невъзможността мониторът да сортира найценната част от получаваните данни. Случаят може да се оприличи на ситуация, в която пилотът получава указание да действа, след като самолетът вече е излетял. Пътуването вероятно би преминало по-гладко, ако екипажът разполага с предварителен план за полета, преди да се качи в самолета. Въпреки това данните от V категория са изключително ценни за някои специфични случаи и повишават степента на достоверност на резултатите. 1 И в този случай е без значение дали наблюдателят и мониторът познават

списъка от цели, от който дадената цел, поточно нейните координати, са избрани като опция. Опитът показва, че, ако списъкът обхваща достатъчно голям брой цели, съзнанието не може да идентифицира зададените координати с нито една от тях. Бел. авт. Категория VI. В този случай и наблюдателят, и мониторът работят с предварително заредена цел. Методът се практикува, когато е необходимо наблюдателят да получи допълнителна информация за позната цел, но се чувства ограничен от солосеанси. И тук мониторът поема навигацията, но след като предварително я обсъди с наблюдателя с оглед да се постигне максимален резултат. Обобщение на категориите данни И тъй, имаме шест категории данни: Категория I - солови сеанси и сеанси с предварително заредена цел, при които наблюдателят познава изследвания обект. Категория //-солови и слепи сеанси, при които обектът на изследване е случайно избран чрез компютърна програма от предварително определен набор (списък) от цели.

Категория III - солови и слепи сеанси, при които целта е зададена от трети лица. Категория IV- мониторирани сеанси, при които наблюдателят е „сляп“, а мониторът работи с предварително заредена цел. Категория V- мониторирани сеанси - и наблюдателят, и мониторът работят сляпо, а целта е избрана случайно чрез компютър от предварително определен списък. Категория VI - мониторирани сеанси - и наблюдателят, и мониторът работят с предварително заредена цел. Всяка от тези категории има своите предимства и недостатъци и се избира съобразно конкретния случай. По-голяма част от данните, представени в тази книга, са получени при условията на категория IV. Това означава, че аз като дистанционен наблюдател съм провеждал сеансите „сляпо“, до- като моят монитор е бил добре запознат с целта. Списъкът, от който се подбираха целите, съдържаше около четиридесет обекта, предварително определени

от нас двамата. По време на обучението аз позволих на монитора да добави към списъка още петнайсет нови обекта, без да ми казва кои са те и без да ме предупреждава преди сеансите дали избраната от него цел е от допълнителните, или от онези, които заедно определихме. Когато започхах обучението си, умишлено не правех справки с първоначалния списък от четиридесет обекта, за да не зная кои от тях вече съм наблюдавал и кои остават. Ето защо, когато казвам, че работех „сляпо“, имам предвид това, че не знаех коя от целите (за четиридесет от които вече имах представа) е определена за наблюдение при всеки конкретен сеанс. От гледна точка на НДН-протоколите задачата на наблюдателя се състои в това, да си внуши, че е безполезно да се опитва да отгатне коя от целите е определена за наблюдение. Така съзнанието разчита единствено на информцията, получена от подсъзнанието независимо от съдържанието й. Предметът на тази книга обаче е твърде противоречив по своята същност и за това още отначало реших да направя информационния процес още понадежден, като разчитам единствено и само на данните от категория IV, които получавам. Критики, породени от невежество Критиците на дистанционните наблюдения обикновено подчертават, че данните от категории IV до VI се влияят силно от предразсъдъците и разбиранията на монитора. Те акцентират върху това, че мониторът води

наблюдателя така, както терапевтът, съзнателно или не, движи ръцете си, когато обучава деца със забавено умствено развитие. Подобни критики имат за цел да отрекат достоверността на данните, получени по метода на НДН. Те обаче са твърде повърхностни. Не бива да се забравя, че данните, получени по метода на НДН за обекти, разположени на Земята, могат да бъдат потвърдени или опровергани от независими източници. Тъкмо чрез такива многократни проверки и тестове са били разработени и протоколите на НДН. Ето защо тук не става дума за вяра в тези данни, подобна на вярата в религиозните системи. Получените данни могат да бъдат или точни, или неточни. Ако информацията за даден обект не бъде потвърдена чрез физически методи, същият обект може да се изследва от други дистанционни наблюдатели в солови или слепи сеанси (категория III). Вероятността няколко наблюдатели да получат една и съща информация за обекта в слепи и солови сеанси е безкрайно малка и далеч превъзхожда обикновените статистически изисквания, използвани при традиционните изследователски методи. С подобни критики са се сблъсквали почти всички ранни изследователи. Да вземем за пример Джеймс Брус, един от първите европейски изследователи на онези области от Африка,

които днес попадат в границите на Етиопия. Неговите изследвания, проведни през втората половина на XVIII век, срещнали пълното неверие на сънародниците му във Великобритания. Хората го смятали за лъжец и авантюрист, защото били убедени, че такива странни места в Африка просто не съществуват. Въпреки това Етиопия си остава Етиопия и до днес. По-късните изследвания потвърдили напълно неговите изследвания (виж Хибърт, 1982, с. 21-52). Заклеймяването на Брус като лъжец било напълно безсмислено, но хората били убедени, че постъпват правилно, въпреки че самите не знаели нищо за Етиопия. Единственото смислено нещо, което трябвало да направят, е да проверят писаното от него чрез независими изследвания. Неверието на хора, които сами нямат опит и нищо не знаят за това, което отричат, е често срещано явление и в наше време. Съмненията обаче не са аргумент. Единствените аргументи са в експерименталното потвърждение или опровержение на дадена теза независимо дали тя звучи правдоподобно, или не. Методът на научното дистанционно наблюдение има и своите ограничения. Част от тях произтичат от самата природа на някои обекти. Ако например специалист по НДН наблюдава книга, той ще получи представа за съдържанието й, но не би могъл да я

прочете. Веднъж успях да разчета отличителните знаци върху униформата на едно извънземно същество. Веднага видях, че уни- фирмата е бяла, но ми беше нужно много повече време, за да разчета символа на пагона му. По същия начин наблюдателят се затруднява при разчитане на пътни знаци и имена на улици, макар че, ако има опит, това не е невъзможно. Друго ограничение възниква, когато наблюдателят трябва да определи собственото си положение в пространството спрямо положението на изследвания обект. Не е трудно да се наблюдава планета, на която съществува извънземна цивилизация, трудно е обаче да се определи нейното разположение спрямо нашата слънчева система. Наблюдателят може също да проследи пътя на един космически кораб от Земята до неговата родна планета, но не може да опише точно траекторията му. Този тип ограничения могат да бъдат преодолени, но „цената“ на информацията (времето и вложените усилия) са твърде големи. Ще дам и друг пример от нашата практика. Установихме, че групата извънземни, които от известно време наблюдавахме, има база под земната повърхност, разположена под една почти кръгла планина. След много усилия на няколко групи наблюдатели, в крайна сметка успяхме да определим местоположението на тази планина. Трябва да отбележа, че не беше никак лесно. Повечето от ограниченията на НДН могат да се преодолеят с цената на

усилия, време и ресурси. Доскоро обаче съществу- ваще и трети вид ограничение със съвсем различна природа. Понякога външни източници не позволяват наблюдението на определена цел. В литературата, посветена на отвличанията на хора от НЛО, извънземните са описвани като „сиви“ същества (grays) - дребни, слаби, със сивкав цвят на кожата, те обикновено правят някакви медицински и гинекологични експерименти с похитено- то човешко същество. При опитите си да проникнат в кораба на „грейовете“ добре обучени дистанционни наблюдатели са установявали, че нещо блокира визията им. Всъщност извънземните в този случай им подават видение заместител, несъответстващо на действителната картина в кораба. Разпознаването на фалшив сигнал обикновено не създава трудности. Когато „грейовете“ генерират своята фалшификация, различните дистанционни наблюдатели получават хаотични, несъвпадащи данни. (Съвсем наскоро забраната върху дистанционното наблюдение на отвличания от НЛО бе снета. Поподробно изложение на този въпрос е дадено в глава 14.) Последното ограничение, което според мен заслужава да се спомене, е концептуално по характер. Дистанционният наблюдател може да се оприличи на човек, който е бил преведен със завързани очи през пространството и „пуснат“ в чужд, напълно непознат за него град. Той снема превръзката от очите си и започва да се оглежда наоколо, за да разбере къде е

попаднал. Вижда хора, сгради, чува странна, непозната реч, улавя миризми и цветове. Той може би успява да възприеме всичко заобикалящо го, но без да го разбира. Иначе казано, данните от НДН трябва да се свържат с интелектуалните способности на наблюдателя. Подсъзнанието се опитва да направи възприеманата информация понятна за съзнанието, но резултатът ще бъде далеч по-добър, ако съзнанието предварително „знае“ основните концепции, свързани с наблюденията. Например аз не бих бил много резултатен наблюдател, ако възприемам картина на една силно развита извънземна технология, защото не бих разбрал какво виждам. Един професионален инженер обаче би могъл веднага да схване подробностите от картината, защото е специалист и неговото съзнание разбира наблюдаваните технологични особености. Като социолог обаче аз бих бил полезен при наблюдение на извънземните общества, защото разбирам организацията и начините на управление на други, земни, общества. С други думи, моето съзнание може да разбере това, което подсъзнанието ми „вижда“, а аз мога да го обясня на другите. Подсъзнанието е способно да възприема практически всичко, но ние разчитаме на съзнанието да ни обясни възприетото.

3. Пътешествия на съзнанието Както вече видяхме, методът НДН има няколко ограничения, които са следствие от нашите несъвършени спосбности и сигурно ще бъдат преодолени от следващите поколения обучени наблюдатели. Колкото до ограниченията, които ни налагат извънземните, те рядко правят това и само защото искат да предотвратят нашата намеса в техния живот и дейност или за да ни предпазят от нещо, за което още не сме подготвени. Вярвам, че и тези ограничения ще отпаднат, когато човечеството достигне необходимата степен на зрелост, за да бъде представено на галактическото общество. Предразсъдъци, породени от литературата Върху НЛО В сравнение със знанието, което сега имаме за извънземните, присъстващи на Земята или близо до нея, теориите в литературата по НЛО изглеждат пълни с предразсъдъци. Много от погрешните заключения обаче, които срещаме в тази литература, не се дължат на невежество. Аз съм прочел достатъчно много от тези книги, разговарял съм и с авторите на някои от тях и съм убеден, че те са интелигентни изследователи, които искрено желаят да разплетат тайните на една твърде сложна материя. Енигмата, наречена НЛО, е трудна задача дори за опитен дистанционен наблюдател, а без данните от НДН тя изобщо не може да бъде разбрана. Единствените алтернативни на НДН източници на информация за тях са свидетелствата на очевидци, видели НЛО в небето, разказите на отвлечени и впоследствие върнати на Земята хора, обикновено изтръгнати от тях под

дълбока хипноза, или твърденията на контактьори - хора, убедени в съществуването на НЛО, с които някои дружелюбно настроени извънземни понякога общуват, а те възприемат предаденото в състояние, подобно на транс. Алтернативните източници създават редица проблеми, които искам да изясня. Да започнем с очевидците на странни летящи обекти. Техните разкази съдържат твърде малко полезна информация от гледна точка на науката. Какво друго можем да разберем от тях, освен че някъде някой видял странен предмет в небето? Не знаем нищо за екипажа на този кораб, нито за обществото, чиито представители са членовете му. Разказите на отвлечени от НЛО създават още повече проблеми и изискват още по-обстойно проучване. Сигурен съм, че повечето от хората, които разказват тези истории, наистина са преживели нещо напълно реално. Данните от дистанционните наблюдения потвърждават много от тези съобщения. Най-общото в тях е това, че извънземните отвличат хора и ги използват пряко волята им като инкубатори през първите три месеца от бременността за създадени по технологиите на генетичното инженерство зародиши, които са отчасти човешки и отчасти извънземни. В литературата по този въпрос се очертава хипотезата, че грейовете се опитват да създадат за самите себе

си нов тип тяло, тъй като имат проблеми с биологията си. Повечето разкази свидетелстват за състояние на амнезия на отвлечения, която може да се преодолее единствено под хипноза, проведена от опитен терапевт. Два систематични и стойностни доклада върху подобни събития са дадени в „Похищението“ отхарвардския професор Джон Мак (1994) и „Таен живот: документирани свидетелства за отвличане на хора от НЛО „ от Дейвид Джейкъбс, професор в университета „Темпл“ (1992). Доктор Мак е професор по психиатрия в Медицинския факултет на Харвард. Въз основа на социологически проучвания той стига до извода, че най-малко един милион американци са били отвличани поне веднъж от НЛО (Джейкъбс, 1992, с. 9) и че това се е случвало не само с американци, но и с хора от други страни. Някои от тях търсят помощ от психолози, за да преодолеят емоционалното натоварване след преживяното. Според данни, които получих от терапевти, около 40 000 американци са се обръщали към лекари, за да споделят, че са били отвличани. Не зная обаче доколко тази статистика може да претендира за точност. Твърде възможно е това да са хората, които най-трудно са преживели контакта си с извънземните. Може да се предположи, че взаимодействието между различни представители на тези две космически раси невинаги протича гладко. 1

Други свидетелства обаче твърдят обратното. И тук стигаме до първото от петте основни предубеждения на НЛОлитерату- рата, а то е, че разполагаме с твърде ограничена извадка от свидетелства на очевидци, чиито оценки за контактите им с извънземните са субективни, изпълнени със 1 Този аспект е разгледан в книгата на Уитли Стрейбър „Пробивът: Следващата стъпка“, 1995. - Бел. авт. страхове и чисто човешки психически травми, поради което резултатите от тези проучвания са задължително деформирани. Като изключим труда на Мак, повечето книги по въпроса задължително съдържат предупреждения за злите намерения на пришълците, отвличащи хора, за да провеждат с тях генетични експерименти, подобно на нацистите. Въпросът не е доколко това е така, а доколко можем да съдим за природата на извънземните от разказите на ограничена група травматизирани индивиди. Един побалансиран подход трябва да разшири извадката и да вземе предвид свидетелства за гладки и спокойни отношения между двете раси. Такива свидетели обаче не посещават кабинетите на психолозите. Вторият основен недостатък на тези информационни източници е в това, че те почти винаги се въртят около хипнозата. Не се съмнявам, че хипнозата е полезен и ефективен метод за възраждане на паметта у хора, отвличани от НЛО. Ако обаче грейо- вете са способни да изтрият у отвлечения паметта за преживяното на кораба им, както повечето разкази

свидетелстват, то вероятно и оставените спомени, макар и извличани под хипноза, вероятно също не могат да бъдат смятани за достоверни. Вероятно пациентът възстановява преди всичко онези от тях, които найсилно са засегнали неговата емоционалност, защото са свързани отново с травми и стрес. С други думи, разполагаме с непредставителна извадка от спомени, извлечена от непредставителна извадка свидетели. Не можем да правим обобщения за намеренията на извънземните, дори и ако съобщените данни са точни. Все едно да си представим, че, за да разберат човешката природа, извънземните провеждат серия от интервюта с инвалиди от автомобилни катастрофи. Заключенията им биха били приблизително такива: „Човеците са безотговорни, често съвсем пияни, садистични и зли същества, които изпитват удоволствие, когато причиняват страдания и нещастие на себеподобните си.“ Да, тези страдания са факт, но да се твърди, че те са представителна характеристика на човешката цивилизация, би било крайно невярно. Третото заблуждение идва от самите свидетели. Естествено е да съчувстваш на хора, които са били похитени, и единствената им цел е да станат обект на медицински експерименти. Ние сме изключително емоционални същества и лесно се идентифицираме с жертвите на насилие. Ние мразим насилието и

търсим възмездие за него. По време на хипнотоичния сеанс изследователят попада, така да се каже, в една и съща „емоционална супа“ с хипнотизирания. Освен това повечето от хипнотизаторите на са добре обучени (като изключим, разбира се, др Мак), за да могат да се дистанцират емоционално от своя пациент. Единствено висококвалифицирани експерти в областта на психилогическите консултации могат да работят компетентно с потиснати памети и да остават обективни в оценките си. Емоциите са нещо съвсем реално и с тях трябва да се работи компетентно и в условията на добре управлявана среда. Най-малкото защото здравето на пациента го изисква. Да се правят генерални заключения въз основа на данни, събирани от недостатъчно опитни психотерапевти означава да се изопачават данните. Четвъртият недостатък, който аз виждам в разказите за отвличания, е свързан с един по-широк аспект на нашата култура. Нашето общество обича да открива насилие и да го оглася. Достатъчно е да си припомним последните новини по телевизията. Почти никога не чуваме и виждаме репортажи за спокойни, емоционално здрави събития. Информацията се състои почти изцяло от съобщения за убийства, изнасилвания, престъпления от всякакъв вид. Жертвите обикновено са представени в патетична светлина. Не съм чувал репортаж за

дадено престъпление, в който да се спомене и нещо доброжелателно за извършителя, например, че е доведен до тази психическа нестабилност поради това, че в детството си е бил изнасилен от банда хулигани в някое тъмно и бедно предградие. Ние рядко си задаваме въпроса, защо се е стигнало до престъпление. Единственото, което ни занимава, е как да накажем извършителите. Освен това нашата култура ежедневно консумира действителни и въображаеми насилия в чудовищни форми. Насилието е най-успешния продукт на Холивуд, основа на неговите „касови удари“. Ако някога изобщо достигнем необходимата зрелост като общество, непременно ще се сблъскаме с големия проблем - защо ние, хората, обичаме насилието. Не искам да кажа, че отвличането на хора от НЛО не е несилствен акт. Възможно е обаче този акт да има и друга страна, която може би пропускаме, защо- то не си задаваме въпроса, какви са причините за него. Ще си послужа с една аналогия. Децата се страхуват от посещения в болницата. Винаги когато ги водим на доктор, те възприемат това като насилие над тях, без да разбират, че ваксинирането например е нещо много необходимо. Може би и ние, хората, се отнасяме по същия детински начин към

отвличанията от НЛО, защото не разбираме смисъла им. Отново искам да подчертая, че не се стремя да омаловажа преживяванията на отвлечените, а апелирам за „антракт“ във всеобщата страхова психоза от сблъсък с извънземни пришълци. Последният недостатък, който виждам в литературата за НЛО, вероятно ще предизвика остри реакции. Смятам, че тя съдържа расови стереотипи. Не искам да кажа, че похитените хора са расисти. Важно е обаче да се замислим как нашето общество приема същества, напълно различни от нас самите. Според описанията на очевидците извънземните са буквално сиви на цвят, дребни, хилави, с огромни очи, дебела кожа и напълно лишени от душевност. Те не са стройни, руси, синеоки. Според мен тези умишлено търсени расови различия включват автоматично нашите расови рефлекси. В едно свободно от раси- съм общество изобщо не бих поставил този въпрос. Ако обаче сме честни пред себе си, трябва да признаем, че човечеството от край време разграничава хората на групи според расовите им белези. Щом се отнасяме така към себеподобните си, колко ли понесправедливи ще бъдем към другопланетяните? Очевидците, които са се срещали с извънземни, са чада на нашата култура, а тя невинаги приема положително същества, различни от нас. Защо тогава се учудваме, че другопланетяните са често изобразявани като

зли и жестоки? От тази гледна точка съществува вероятност данните, получени от разказите на очевидци, да бъдат изопачени и пристрастни. Ако искаме да играем важна роля в галактическото общество, трябва да съсредоточим вниманието си по-скоро върху нашите собствени физиологични проблеми. Това ще ни научи да възприемаме другите цивилизации по-обективно и честно. Ще дам един типичен пример за влиянието на стереотипите в литературата по НЛО - похищенията, който показва влиянието на нашите расистки предразсъдъци във възгледите ни за вселената. С този пример не се стремя да фокусирам вниманието само върху един автор. Примерът не е единствен. Това е книгата на Джордж Андрюз, която представя разказите на един отвлечен от НЛО за преживяванията му на кораба. Изтъква се, че част от тези свидетелства били потвърдени и от други похищава- ни и върнати отново на Земята. Отвлеченият разказва, че грейо- вете са поддържали контакт с Хитлер, че са изобретили хранителен продукт от жлезите на осакатени животни, че са работили съвместно с ЦРУ и нацистите при синтезирането и разпространението на вируса на СПИН, както и на други вируси и са натво- рили още много други лошотии. В същото време грейовете са в смъртна вражда с един друг вид извънземни (те са

„добрите момчета“ в книгата) - високи и руси на външен вид. Авторът ги нарича „шведи“ за по-кратко. От гледна точка на масовата западна култура те са доста хубави и представителни. „Шведите“ са много загрижени от това, че земните правителства са склонни да си сътрудничат с грейовете, техните най-големи неприятели (Андрюз, 1993, с. 141-164). Подобни свидетелства са напълно безполезни, ако наистина искаме да разберем природата и културата на извънземините общества. Отново искам да подчертая, че единствено точните данни и тяхната интелигентна интерпретация имат стойност в изследването на явлението. Дотук се натъкваме единствено на пристрастни оценки, твърде силно изопачени под влияние на чисто „земни“ проблеми. Енигмата на извънземните няма да бъде разрешена по този начин. Последният метод за получаване на информация са контактьорите. Много хора погрешно смятат, че той е алтернатива на дистанционното наблюдение. Когато влиза в телепатична връзка с извънземен разум, контактьорът изпада в състояние на транс. Понякога дори се твърди, че извънземното „влиза“ в тялото на контактьора, взема неговия образ, за да предаде посланието си. Досега не съм попадал на точна информация, получена от

контактьор, особено ако тя се сравни с данните на НДН. Контак- тьорите обикновено влизат във връзка с „братя и сестри по разум“, които по правило са „добрите“ и като такива предупреждават хората да се пазят от „лошите“. След това те ни дават разнообразна информация за миналото, настоящето и бъдещето, като отново не пропускат да ни поучават и мъмрят. Подобни данни никога не се засичат с данните на други контактьори, нито с данните от НДН. При дистанционното наблюдение изследователят контролира данните, самия наблюдател и условията, при които се извършват наблюденията. Неточностите в информацията могат веднага да се изолират чрез тестове. При контактьорите нито един от тези похвати не е възможен. На тяхната информация или се вярва, или не. Вярата в явленията обаче не е най-добрият заместител на обективните наблюдения, които подлежат на проверка и доказване с други независими измервания. 3. Пътешествие из Акаша Моята практика в наблюдението на извънземни започна през януари 1992, макар че по това време аз сам не съзнавах това. Оттогава съм срещал няколко вида извънземни същества, най- вече по метода на дистанционното наблюдение. Не мисля обаче, че „срещите“ ми с тях се състояха случайно, без тяхно участие. Подозирам, без да имам

доказателства за това, че някой ми е внушил любопитството към общата концепция за човешкия разум, която по-късно прерасна в действен интерес към извънземни цивилизации. Интуицията ми говори (а и достатъчно обстоятелства го доказват), че съм бил воден в тази посока, без да го съзнавам. Моите изследвания върху човешкия разум включваха три етапа на обучение. Започнах с един курс по трансцедентална медитация за напреднали, известен като „Сидха“програма. Като втори етап мога да определя едноседмичния курс на Института „Монро“ във фейбър, Вирджиния. Третият етап обхваща обучението ми по дистанционно наблюдение. Всеки от тези етапи бе непосредствено свързан с проучванията ми върху извънземния разум. „Сидха“ Започнах да се занимавам с програмата по трансцедентална медитация (ТМ) - „Сидха“ през 1991 г. Всички учители, преподаващи системата „Сидха“ са обучени от Махариши Махеши Йога. Причините да разказвам за своя опит в „Сидха“ са три. Първо, защото съм срещал групи от извънземни същества, които практикуват нещо много подобно на тази система, второ - по време на сеансите по НДН съм „усещал“ определена група

извънземни с колективен разум, или „масов ум“, които имат богат опит в това, което и хората чувстват, когато практикуват ТМ„Сидха“. Причината да се заинтересувам от тази система бе една публикация в престжно списание за обществени науки. През декември 1988 г. списанието „Решаване на конфликти“ публикува методическа статия, според която групите, практикуващи ТМ и особено напредналите в програмата ТМ-„Сидха“ могат да влияят върху развитието на конфликтни ситуации, разположени в близост до групата (Орме-Йохансон и съавтори, 1988). Явлението бе наречено „Ефект на Махариши“ в чест на Махариши Махеши Йога. Статията предизвика противоречиви оценки, а доколкото ми е известно, по нея и днес се водят разгорещени спорове. Реших да изследвам без предразсъдъци и предубеждения дали медитирането е в състояние да намали конфликтите в нашия свят. Веднага кандидатствах за стипендия в университета „Еймори“ и така започна обучението ми по програмата ТМ-„Сидха“. Скоро сам получих степен „Сидха“, тоест станах дипломиран специалист по медитация. Искам да подчертая, че не съм поддържал формални връзки с Движението за трансцедентална медитация и не съм негов

представител. Никога не съм получавал пари или други придобивки от него. Тук докладвам резултати от изследвания като независим учен в областта на обществените науки. Разсъжденията ми върху медитацията са плод на собствените ми наблюдения. При интерпретацията на данните се позовавам изцяло на моя собствен опит като учен и обучен наблюдател. Програмата ТМ-„Сидха“ В условията на нормално, будно съзнание разумът получава сигнали от петте човешки сетива едновременно: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Поголяма част от нашата умствена дейност се състои в анализиране на тези сигнали. Те подхранват въображеноето и логиката на мислене. При медитацията обемът, който петте сетива заемат в ума ни, намалява постепенно, дока- то и петте бъдат напълно изключени. Прекратяват се функциите въображение и логика. Това, което остава в ума след изключването на информация от петте сетива, някои медитатори наричат „връзка с полето на съзнателност“. От субективна гледна точка това поле съдържа и същевременно отразява вътрешното съзнание на всеки човек. В състояние на дълбока медитация хората работят непосредствено в него. В обикновени условия контактът с полето е засенчен от сигнали, идващи от сетивата, от мисли, спомени и

емоции. Следователно, за да достигнем състояние на медитация, трябва да „трансцедираме“, т. е. да се издигнем над съзнателните сензорни процеси, като се „изключим“ от сетивните възприятия, за да можем да възприемаме нематериалното и нефизическото. Въпреки че онова, което наричаме нефизическо и нематериално, в действителност съществува обективно и може да бъде възприемано от всеки човек с достатъчно чувствителна нервна система. Подобни възприятия не са плод на мечтание на медитаторите. Главната цел на медитацията е да упражнява полето на съзнателността, докато накрая се засили възприемането на нематериалното. Когато този процес завърши, човек може да престане да медитира, защото вече разполага с високоразвито съзнание. За такъв човек се казва, че се е „самопостигнал“, тоест той вече не води двойствено съществуване, при което нормалната чувствителност е ограничена до възприемане на външните въздействия, без да усеща вътрешното „аз“. Самопостигна- лият се има едно единно съзнание. Тъй като полето на съзнателността обединява всички страни на живота, човек възприема сигналите, идващи от петте сетива, в много по-широко измерение. Без тази способност индивидът не може да осъзнае взаимовръзката между всичко съществуващо. Така медитацията внася усещането за вътрешно „аз“ в спектъра на ежедневните, обикновените възприятия. Една от най-

съществените разлики между земния човек и извънземните същества е, че те са самопостигнали се индивиди. Както често се случва, самопостигналата се личност усеща разнообразието на нематериалния свят, съществуващ паралелно с физическия. Цялостният живот, физически и нефизически, съществува в някакво пространство. За жалост английският термин пространство (space) има ограничен смисъл, който обхваща само физическия свят. По-точен е санскритският термин акаша, който обхваща всичко материално и нематериално. Ние всички съществуваме в акаша, пътешестваме из акаша, независимо дали се придвижваме с космически кораб или на крилете на нашето обучено съзнание. Древните пророци са били първите астронавти на човечеството, защото са били способни да скитат из небесата на крилете на своя разум. Най-общо казано, както медитаторите, така и извънземните същества възприемат живота в поширокия смисъл на съществуване в акаша. Първият ми урок по програмата ТМ-„Сидха“ се състоя в една от двете огромни зали на Международния университет „Маха- риши“ в началото на 1992 г. Бях член на една от двете големи групи ученици. Общият брой на медитаторите надхвърляше две хиляди. Всички медитирахме едновременно. Програмата ТМ„Сидха“ е твърде сложна. Струва ми се ненужно да

описвам различните техники, но се изкушавам да спомена една от тях, известна на целия свят под името „летене“. Демонстрации на „летящи йоги“ са давани многократно по телевизията. На пръв поглед ни се струва, че йогата просто започва да скача из стаята от изходно положение „лотос“. Движенията наподобяват жабешки скокове. Всъщност основната идея на този летеж няма нищо общо с гимнастиката. Целта е да се практикува конкретна дейност в състояние на дълбока медитация, кога- то личността е в пряка връзка с полето на съзнателността. Докато медитирах, имах усещане за успокояване, потъване или преместване в пространството, без да правя ни наймалкото физическо усилие. Впрочем това е една от найважните страни на истинската медитация - всичко трябва да се постига без усилия. Волевото усилие събужда будното състояние на разума и той веднага започва да обработва и анализира сигналите.от „външния“ свят, които затъмняват сигналите от полето на съзнателността. Когато изпадне в състояние на дълбока медитация, човек усеща нещо съвсем различно в сравнение с обикновените възприятия в будно състояние. Обяснението на тази „различност“ излиза извън основната идея на книгата, но аз смятам за нужно да се спра само на няколко свои наблюдения. В състояние на медитация усещах, че собственото ми „аз“ е отделено

от мислите ми. В това състояние умът все още генерира мисли, но те са далеч помалко, отколкото в будно състояние. Аз ги усещах като нещо чуждо, не мое. Имах чувството, че възприемам целия съществуващ свят като едно цяло. От гледна точка на един страничен наблюдател разумът ми не генерираше мисли, а бе в състояние на наблюдение на самия себе си. В това състояние на широкообхватна възприемчивост човек не е лишен от способността да действа. Имах усещането, че там, където съм, има и други. И това продължаваше не миг и два, а минути, преди програмата да премине към летенето. Често казват, че усещанията в състояние на медитация са смътни. Да, така е от гледна точка на будното състояние. От личен опит обаче мога да кажа, че дейността в полето на съзнателността далеч не е смътна. Тъкмо по време на йогалетенето за първи път усетих тъй наречената „вълна на съзнанието“. Тя ме връхлетя като силен вятър. Стори ми се, че върху ми се изсипаха тухли! Не бих нарекъл това усещане „смътно“. Вълна на съзнанието се образува, когато много хора медитират едновременно на едно и също място и така манипулират полето на съзнателността, че всички усещат един и същ прилив. Усещането не се поддава на описание с думи, но може би най- близко до него е сравнението с огромен прилив на енергия. Всичко това са, разбира се, субективни наблюдения. Но аз съм

специалист по човешко поведение и моята професия се състой до голяма степен в умението да наблюдавам поведението на другите. Разбирам необходимостта да се прави разлика между действителни и въображаеми усещания. Всеки е субективен в преценките си, но моята преценка, също ствсем субективна, е, че в залите за медитация на Международния университет „Маха- риши“ ставаше нещо съвсем обективно. Нямам претенции, че разбирам механизма, по който то се извършваше, но го почувствах толкова реално, колкото бих усетил убождане по лицето (разбира се, то беше много по-приятно). Ясно си спомням реакциите си след моя първи урок по медитация в група. Струваше ми се, че трябва да се призоват учени от цял свят, които да измерят и след това обяснят какво точно ме удари. Макар и нематериално, то бе съвсем реално и можеше да въздейства на съвсем реални неща, например на мен. Бях сигурен, че този проблем няма да остане дълго нерешен от науката. И въпреки това не можех да кажа какво точно се случи с мен. Разумът ми се издигаше по нивата на смътна съзнателност и в тях усещах как ме заливат мощни енергийни вълни. Институтът „Монро“ Двайсет и един месеца след като приключих обучението си по трансцедентална „Сидха“ - медитация и точно преди да започна да се занимавам с дистанционно наблюдение, се записах в едноседмичния курс по алтернативни форми на разум на института „Монро“ във фейбър,

Вирджиния (виж Монро, 1994, 1985 и 1971). Преди това вече познавах човека, който щеше да ме въведе в областта на дистанционното наблюдение и да стане мой монитор. Той ми препоръча обучението по тази програма като необходима предпоставка за следващите ми занимания по НДН. От него узнах, че всички специалисти по НДН, обучавани от военните, са минали подготвителни курсове в този институт. В желанието си да следвам техния път аз се записах в курса „Пътуване в пространството“ (Gateway Voyage). Специалистите от института бяха изобретили метод за модифициране на електрохимичните сигнали, произвеждани от мозъка, с помощта на звук с честота, при която лявото и дясното полукълбо изпадат в резонанс. Робърт Монро бе нарекъл тази технология „хемисинх“. Накратко, методът се състои в подаване на звук с определена честота (например 100 Hz) в едното ухо и с малко по-различна честота - в другото (например 104 Hz). В резултат се получава нискочестотна вибрация, наречена „биеща честота“ (в нашия пример 4 Hz), което нашият слухов апарат не „чува“, но мозъкът го улавя. Човешкият мозък сам произвежда биещи честоти (неуловими за човешкия слух, защото са ниски), като смесва постъпващите отвън аудиосигнали, които предизвикват електрохимични реакции. Този метод бе изключително ценен при изучаване на алтернативните форми на сетивност у хората. Специалистите на института бяха разработили карта, показваща електрохимичната активност на мозъка у

хора, способни да култивират и практикуват алтернативна сетивност. Чрез напасване на картите с измененията, предизвикани от технологията „хемисинх“, те можеха да накарат човешкия мозък да резонира механично. Най-голямото им постижение бе откритието на набор от честоти, позволяващи на човек да възприема една друга обективна реалност, изпълнена с нематериален живот. За да характеризирам тази обективна реалност, ще си послужа с един термин „подпространство“, използван и популяризиран от телевизионната поредица „Стар Трек“. Една част от нашето „аз“ съществува в подпространството. Хората, напуснали нашето физическо пространсво, продължават да живеят в под- пространството. Не е коректно да ги наричаме „умрели“, защото там те са съвсем живи. В института „Монро“ наричат главния вход към подпространството фокус 21. В това състояние на сетивност човек може да проникне дълбоко в подпространството и да общува със съществата, които го населяват. По време на втория ми опит с фокус 21 се случи нещо необикновено, което промени възгледите ми за извънземните. Лежах по гръб на леглото в малка стая с поставени на ушите слушалки и необходимото електронно оборудване и слушах звуковете от фокус 21. Изпитах усещане, че се пренасям на друго място. Методът изисква от слушащия да не упражнява въображението си по време на тези сеанси. Умът се настройва автоматично на честотата на приемания звук и

слушащият се пренася „там“. След няколко минути се озовах в място, което имаше отвор, подобен на врата. Разделителната способност на картината не бе достатъчно добра и трудно различавах фигури. Влязох през вратата и се озовах в стая с три стени. Отвсякъде струеше светлина. Огледах се. Вляво от мен стоеше друг човек. Тялото му слабо фосфоресцираше и беше сякаш полупрозрачно. Той ме наблюдаваше. Направих още няколко крачки към вътрешността на стаята и видях още трима души, които добре познавах - дядо ми, баба ми и сестрата на дядо ми. Погледнато в емоционален план, не бях на себе си. Лицата им излъчваха радост от срещата. Мярна ми се мисълта, че от физическото ми тяло се стичат сълзи. Спомних си, че наскоро бе умряла сестрата на майка ми, и попитах: „А къде е Елза?“ В този момент някой ме покри с черен плащ и ме пренесе на друго място. По време на полета се запитах (наум) защо не ми разрешават да гледам. Още щом го помислих, единият край на покривалото се вдигна и в очите ми блесна найярката светлина, която някога съм виждал. Имах чувството, че гледам право в слънцето и нещо повече - имах страстно желание да се гмурна в него. Плащът отново се спусна над очите ми и тогава разбрах. Някой ме пазеше от светлината. Разбрах, че докато съществувам физически, тази светлина е опасна за мен. Скоро пътуването в подпространството приключи и плащът се вдигна.

Пред себе си видях стотици хиляди грейове - извънземните, обитаващи подпространството така, както ние, хората, обитаваме нашия свят. Пристъпих напред и протегнах ръка. Усетих остра болка - едновременно физиологическа и душевна, но не материална. Залитнах, скрих се отново под наметалото, но не исках да пропусна завинаги тази възможност и направих втори опит. Този път се опитах да усетя разума на грейове- те така, както те разбират това, вместо да демонстрирам човешките си разбирания в техния суров вид и да се излагам на непознати въздействия. Обзе ме лъчезарно спокойствие. Около себе си и у себе си усещах мир и тишина. В този момент можех да се сравня с господин Спок от Стар Трек. Разбрах, че болката, която ме връхлетя преди това, е показвала какво би изпитал моят разсъдък, ако трябва да живее със съзнанието на грейовете. Преходът бе твърде внезапен. Все още усещах глуха болка, но не можех да определя дали тя идва от мен, от грейовете, или от мен и тях едновременно. По онова време още не можех да различавам това. В този момент чух глас и веднага осъзнах кой ме бе пренесъл през подпространството. „Това са съществата, на които ти искаш да помогнеш“ каза леля Елза. Един от грейовете пристъпи напред към мен и попита дали съм дошъл, за да им помогна. Не знаех какво да отговоря. Съзнавах, че имат проблеми, но тяхното решаване бе далеч извън моите способности.

Отговорих, че не зная. Заеквайки, добавих, че бих искал да опитам. Че може би един ден ще се върна. Не знаех какво ще правя и с каква задача бих дошъл пак. Свих рамене и усетих огромна тъга. Разбирах, че времето да помогна, ако изобщо можех, още не е дошло. Помислих, че трябва да си тръгна. Наметалото отново се спусна над мен и цялото пътешествие се повтори отново. Върнах се при моите роднини. Нито за миг не успях да зърна леля си Елза, но вече не усещах потребност да я видя. Казах им сбогом и се отправих към изхода, къде- то странното флуоресциращо същество все още ме чакаше. Изведнъж пред мен се появиха около двайсет души, хванати за ръце. Те влизаха през врата, която сякаш водеше надолу в някакъв тунел. Това ме учуди, но в онзи момент не се замислих какво може да означава. Звуковете, които чувах в ума си, се промениха. Напусках фокус 21. След малко чух приятен глас от контролния пулт: - Честито завръщане! Ти си съвсем буден. Заповядай с нас в стаята за инструктаж. Цялата група от курса по „Пътешествие в пространството“ се събра в голямата конферентна зала, за да обсъдим преживяното. Дискусията започна с това, че част от участниците се били договорили предварително да проведат целия курс като неразделна група, хванати за

„подпространствените“ си ръце. Те разказаха как накрая всички минали през една врата, водеща към нашия свят. Веднага разбрах, че бях видял тъкмо тези хора да слизат в тунела, преди самият аз да напусна подпространството. Бях онемял и не взех участие в обсъждането. Само слушах и се питах какво ли ще се случи по-нататък. Моето обучение по дистанционно наблюдение Противоречивата природа на моите изследвания и конфиденциалността на фактите, свързани с военния аспект на дистанционното наблюдение са причините, поради които ще запазя в тайна името и личността на моя инструктор и монитор в сеансите. Нека тази личност сама реши дали да разкрие самоличността си пред обществото. Когато се налага да употребявам лични и притежателни местоимения, ще използвам за улеснение формите в мъжки род - той, него, негов, но това не означава, че лицето е мъж, а не жена. Срещнах го за първи път на една национална конференция. Той бе бивш член на първото военно поделение за дистанционно наблюдение. Разговаряхме дълго, разменихме си визитни катрички. Помолих го да ме въведе в света на дистанционните изследвания. Отговори ми, че в момента курсове по дистанционно наблюдение не се планират. По това време подобни курсове се организираха от Инго Суан за целите на военното

контраразузнаване. Накратко, това бе твърде скъпо обучение от гледна точка на пари, време и човешки ресурси. Запазих визитката му, макар да знаех, че възнамеряваше да се премести в друг град. След конференцията той ми изпрати литература по въпросите, които ме интересуваха, и след това връзката ни прекъсна за повече от година. Всъщност аз присъствах на тази конференция само ден и половина. По това време жена ми беше бременна и не й казах, че отивам на конференция по алтернативни форми на разум и НЛО, за да не я тревожа. Не си спомням точно с какво обяснение се „измъкнах“, може би с това, че ще ходя на конференция, свързана с моите социологически изследвания. Когато се върнах, я заварих твърде угрижена. Искаше да знае къде съм бил и какво съм правил. В мое отсъствие вкъщи дошъл непознат и тя интуитивно почувствала, че посещението му е свързано по някакъв начин с изследванията ми, каквито и да бяха те. Докато седяла на пейката в градината, почувствала, че някой зад нея я наблюдава. Жена ми е „Сидха“ и преподава трансценден- тална медитация, поради което никога не съм се съмнявал в точността и достоверността на нейните възприятия. Стоях и я слушах шокиран. По-нанатък, разказваше тя, съществото искало да я приспи, за да може спокойно да я наблюдава. Жена ми усетила, че този интерес е свързан с

бременността й - нещо, което я поставило нащрек и тя започнала да се съпротивлява на обзелата я сънливост и същевременно да се обръща по посока на съществото. В този момент то излязло пред нея. Тя го видяла в цял ръст, след което то изчезнало зад едно от дърветата в градината. Описанието й отговаряше напълно на вида на типичен грей. Никога дотогава не й бях говорил за тези неща. Първата ми мисъл бе, че извънземните подслушват разговори. Очевидно ме бяха чули да казвам на конференцията, че се интересувам от извънземни цивилизации и искам да напиша книга за тях. Вероятно в тази връзка бяха дошли вкъщи, за да ме „проучат“. Не можех повече да крия и й разказах всичко. Изминаха около петнайсет месеца. Един ден медитирах в своя нов апартамент в град Ан Арбър, Мичиган. Обикновено през летните месеци чета курс по нелинейна математика за социолози в университета на Мичиган, където се събират специалисти по обществени науки от разни страни. По време на сутрешната си медитация нещо ми подсказа да прослушам един от записите, направени в института „Монро“. Избрах запис, отнасящ се до фокус 12. Бях установил, че той улеснява и стимулира телепатичните възприятия без да се отделя от физическата реалност ( за разлика от фокус 21, при който съзнанието се пренася изцяло в

нематериалния свят). Щом приключих медитацията, влязох тихо в банята, за да не събудя спящата си съпруга. Върнах се във всекидневната и включих нашия репортерски касетофон. Облегнах се в креслото и се приготвих да слушам. Веднага след предварителния обяснителен текст започнах да възприемам някакво светло същество от мъжки пол, облечено в дълга бяла роба. Странникът имаше послание за мен. Каза ми, че е дошло времето да се свържа отново с моя познат от конференцията и да издействам обучение по дистанционно наблюдение. Съществото подчерта, че трябва да действам незабавно. Лентата свърши. Чудех се какво може да означава това телепатично послание. След лекцията се върнах в кабинета си, решен непременно да се свържа със специалиста по дистанционно наблюдение, когото бях срещнал на конференцията. И преди бях опитвал да се свържа с неговия офис, но всеки път ми отговаряше телефонен секретар. Не знаех и новия му номер в града, където възнамеряваше да се премести, нито имах представа дали наистина се е преместил. Нямах друг избор и набрах телефона за справки. За моя изненада веднага получих новия му номер. Отговори ми телефонен секретар, аз оставих съобщение и започнах да се подготвям за следващата лекция. Не след дълго той ми позвъни. Разбира се, веднага попитах дали мога да се включа в курс по дистанционно наблюдение. Припомних му

намерението си да напиша книга за извънземните феномени, за което ми бе нужен метод за изследване. Отговорът бе положителен! Токущо бе завършил обновяването на обучението и възнамеряваше да започне седемдневен интензивен курс по дистанционно наблюдение. Предложи ми да стана вторият му ученик в курса, който впрочем трябваше да започне след около седем седмици. Възможността да се обучавам под негово ръководство бе много важна за мен, тъй като изпитвах доверие към него. След като ми съобщи и цената, ние се сбогувахме и разговорът приключи. Спомних лъчезарния образ, който се свърза телепатично с мен сутринта. Явно изненадите нямаше да свършат дотук и беше време да свикна с тях. Началото на курса бе изключително удобно за мене, защото ми даваше възможност да мина интензивен едноседмичен курс в института „Монро“, а преди това да се обучавам самостоятелно по една от аудиопрограмите за домашна подготовка на този институт. Тъкмо благодарение на тези програми успях да комуникирам с фокус 12 през същото лято. Трябва да подчертая, че курсовете на института „Монро“ бяха изключително полезни при подготовката ми за курса по НДН. Обучението ми бе проведено в много скромна обстановка. Залата за тренировки бе боядисана в сиво. Никъде не се забелязваха цветни петна. Инструкторът бе облечен в неутрални, убити тонове, за да не предизвиква

сетивни реакции и въображение у обучаваните. Казаха ми, че по време на обучението трябва да съм спокоен и нахранен. Това бяха важни аспекти, тъй като дистанционното наблюдение до голяма степен експлоатира вегетативната нервна система и всичко, което можеше да въздейства негативно на рефлексите (например чувство за глад), трябваше да бъде изключено, за да не влоши качеството на данните. Моят инструктор бе изключително търпелив човек. У обучаваните трябваше да се изгради доверие в данните, за да бъдат те впоследствие правилно интерпретирани. Благодарен съм му за грижите, които положи особено през първите дни. Открих, че процесите, протичащи в мозъка при дистанционното наблюдение, са сходни с тези при трансцеденталната медитация и хемисинх - метода на института „Монро“. И в трите случая се възбужда онази част от човешкия мозък, която в обикновено будно състояние не е активна, и тя започва да доминира сетивността и възприятията. За всеки „Сидха“-медитатор НДН не е нищо повече от метод за прецизна регистрация на данни, с други думи - транскрибционен протокол. Структура на част Втора Тук е важно да обясня от какви предпоставки съм изхождал при организиране на материала в книгата. В част втора са представени резултатите от множество сеанси, събирани в продължение на две години.

За улеснение на читателя данните са дадени в транскрибиран вид. Спестени са описанията на многобройни- те процедури и записки, които протоколите на НДН изискват за всеки сеанс. Тези процедури са непонятни за необучения и описанието им само би затруднило четимостта на книгата. Вероятно някои читатели недоумяват как представената информация е могла да бъде извличана чрез процедури и може би ще решат, че това са измислици. Искам да подчертая, че единствената причина, поради която тези процедури и получената чрез тях информация изглежда странна и непонятна, е липсата на тренинг. Обучението по НДН въпреки, че вече е достъпно за всички, не е нито лесно, нито евтино. Аз инвестирах много време и пари за обучението си. Не бива да се очаква, че всеки един би могъл да проведе процедурите и да получи данни от тях, освен ако не е преминал през обучение, подобно на моето. Втората част на книгата представя основната част от данните и интерпретацията, която аз им давам. Можех да структурирам книгата по тематичен принцип или хронологично, като следвам собственото си развитие като дистанционен наблюдател. Избрах втория начин, за да дам взможност на читателя да съпре- живее вълнението от откритията, което аз сам съм изпитал. Недостатък на този подход е, че отделните глави нямат тематична връзка. Смятам, че това е поправимо, защото може да притесни само

специалист по въпросите за НЛО. Тематичното структуриране на материал върху извънземните феномени би било уместно при книги, които спред мен ще бъдат отпечатани едва след няколко години, когато повечето от хората щи вникнат в смисъла на основната информация. Преди да преминем по-нататък, препоръчвам на читателя да прегледа речника от термини на НДН, даден в края на книгата. Ч а с т в т о р а ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕШКИЯТ РАЗУМ ДОСЕГА НЕ Е ПРОНИКВАЛ 4. Моето първо пътуване до Марс Намираме се в кабинета за дистанционни наблюдения. Нищо в обстановката не привлича погледа. Преобладаващият цвят е светлосиво. На масата са поставени само писалката ми и бели листове за записки. Времето бе великолепно през последните дни. Курсът вървеше гладко. Последната цел, която наблюдавах, бе един мост над река във Виетнам по време на войната. Списъкът с обектите за наблюдение наскоро бе променен, за да се откажа да гадая кой ще бъде следващият. Досега научавах каква цел съм наблюдавал едва след края на сеанса. Моят инструктор започва днешния сеанс по обичайния начин. Седнал е на масата срещу мен. Пита ме дали съм спокоен и прави

пауза, докато поставя писалката върху хартията. Отговарям, че съм готов, и той задава координатите. Дата: 29 септември, 1993 г. Място: кабинет за тренировки Данни: категория 4 Координати на целта: 5987/9221 Записвам координатите и премествам писеца към цифрите вдясно. В този момент моята автономна нервна система активира ръката ми. Надрасквам нещо. Впоследствие тази скица ще бъде анализирана. Анализът й съставлява първия етап от протокола. Минаваме към втория етап. Започвам да събирам информация цветове, повърхности, звуци, температура, вкусове и миризми, свързани с целта. Етапите 1 и 2 са спомагателни, тяхното предназначение е да се установи контакт със сигнала, който обектът излъчва. Все още съм новак в тези неща и ми трябва време, за да изолирам сигнала. Накрая, след единайсет изписани страници, усещам билокацията. Къртни Браун: Струва ми се, че тук има нещо подобно на планина или възвишения. Земята наоколо е мека, песъчлива и равна. Усеща се някакво великолепие, величавост. Не виждам хора, но наоколо има следи от техния труд.

Мониторът: Чудесно. Направи скицата за Етап 3 и премини към Етап 4. К. Б.: Окей, минавам през матрицата... Всичко е кафяво и песъчливо. Къща... Откъде се е взела тази пирамида тъкмо тук? Чакай да запиша асоциацията с пирамидата. Изглежда, пак въображението ми играе номера. Мониторът: Не се опитвай да даваш оценка на нещата. Засега просто напиши „пирамида“ в матрицата и продължавай нататък. К. Б.: Къщата е някак си дълга и тясна. Изглежда, е дървена. Извинявай, но пак онази пирамида... Огромна е. Мониторът: Записвай всичко в колона „материални“. Какво друго виждаш? Продължавай по-нататък по матрицата. К. Б.: Ами... ето сега се появиха хора. Много. И животни. Хора и животни... записвам в матрицата. Тази пирамида е някакъв храм. Това в колона „нематериални“, нали? Мониторът: Точно така. Продължавай. К. Б.: Пирамидата е висока, каменна, от пясъчник. Вятърът е доста силен. Пясък има и във въздуха. Пирамидата е хем стабилна, хем някак си куха. Висока е до небесата. Мониторът: Добре. Нека да ти подскажа нещо. Приготви писалката... Вътре в пирамидата трябва да има нещо.

К. Б.: Охо! Чакай да видя по-добре. Всичко е кафяво и жълтеникаво. Повърхностите са груби, от пясъчник. Хладно е, но не студено. Намирам се в някаква стая. Чакай да видя... Има под, стени и прочие. Виждам маса и на нея някаква форма от стъкло. Мониторът: Запиши в съответните колони. К. Б.: Предназначението на това място е някак зловещо. Усещам някаква решителност и в същото време нужда, потребност. Хм. Има тунели. Стоя пред входа на тунел. Мониторът: Влез в него. К. Б.: Подът е много мръсен. Тъмно е. Тунелът води някъде навън. Сега излизам навън. Виждам път и навсякъде много пясък. Отново усещам нещо зловещо и мрачно. Господи, отново усещам присъствието на много хора. Изглежда, наблизо има огромен строителен обект и работниците имат нужда от помощ и ресурси. Очевидно много от тях са загинали по време на строежа... Наблизо е разположен град. Охохо! И планина с вулканична дейност. Всъщност какво става тук? Доколкото знам, никой не строи пирамиди в близост до вулкани. Нещо като Помпей, но около Помпей няма никакви пирамиди. Мониторът: Не анализирай, само записвай данните. Продължавай понататък.

К. Б. Много хора са загинали и продължават да измират. Движение и паника. Хората бягат. Пръсват се. Цари дух на безнадеждност. Но това е ужасно! Започвам да скицирам. Вулканът, изглежда, е на изток от града и затова хората бягат на север. Като погледна малко понапред в тяхното бъдеще, ми се струва, че оцелелите са построили село, недалеч оттук. Сами, без външна помощ. Отчайваща нищета. Живеят в палатки и колиби. Ужасно. Хм... Идват нови хора, за да възстановят града. Това са чуждоземци, не са от тукашните. Застрояват града за друга група хора. Идват още хора. Новите обитатели идват отдалеч. У тях няма и следа от паника. Не възнамеряват да помогнат на местните жители. От гледна точка на последните новите са авантюристи и натрапници. Мониторът: Добре. Засега това е достатъчно. Запиши часа и да свършваме. К. Б. Какво беше това? Моят инструктор взема една папка и ми я подава. Отварям я и на първата страница виждам снимка на областта Кидония на повърхността на Марс, направена от сателит. Ясно различавам пирамида. Вдясно, тоест на изток от пирамидата, се виждат следи от

вулканична дейност. К. Б.: Шегуваш ли се? Да не си ме изпратил на Марс? Мониторът: Хей, аз обичам да изпращам там учениците си. Това ги държи винаги готови за действие. Обсъждане В този ден за първи път приех идеята, че Марс е бил населен. До момента тя ми се струваше подходяща единствено за сюжет за научнофантастични романи. През целия ден и вечерта преживявах факта, че съм станал свидетел на един епизод от историята на Марс. 5. Дистанционно наблюдение на похищения от НЛО Веднъж моят инструктор сподели, че отвличанията на хора от НЛО трудно се поддават на дистанционно наблюдение, защо- то наблюдателите получават заместители на автентичния сигнал от мястото на отвличането. Често получените по такъв начин данни могат да се интерпретират само в преносен смисъл, тъй като това, което наблюдателят вижда, не е истинската цел. Събраната по този начин информация няма нищо общо с изследвания обект и поради това данните, получени от няколко наблюдатели, никога не съвпадат. В редица случаи обектът изобщо не излъчва информация. Тази глава разказва за похищенията на хора от извънземни. Инцидентът, който наблюдавах дистанционно, е описан в книгата на

Джейкъбс „Тайният живот“. Моят инструктор знаеше, че ще получа фалшив сигнал, въпреки че дотогава не бе задавал тази цел на друг ученик. Резултатът от сеанса бе поредица от символи, които извънземните искаха да разтълкувам. Изглежда, са сигурни, че похищението задължително ще бъде погрешно разбрано, затова изпратиха символи, които ме навеждаха на мисълта за смисъла на тези отвличания. Както обикновено, предварително не знаех нищо за природата на обекта. Дата: 30 септември, 1993 г. Място: кабинет за тренировки Данни: категория 4 Координати на целта: 2864/0576 Предварителните данни сочат, че целта се намира на твърда земя. К. Б.: Всичко е в землисти цветове - кафяво, бяло, жълто- кафяво. Топло е. Прилича на пустиня. Мониторът: Премини към скициране на Етап 3. К. Б.: Сграда, ограда, наблизо нещо като релсов път. (Рисувам картината. Тук мониторът ми подсказва различни перспективи към обекта.) Прилича на място, където нещо се съхранява. Има ограда. (Рисувам оградата като полуокръжност.)

Мониторът: Окей. Премини към матрицата на Етап 4. К. Б.: Определено има ограда. Мястото е равно и много мръсно. Явно тук се работи. Зад оградата има животни и няколко души. Това са бели хора. Нещо работят. Колкото до животните, усещам ги като коне. Хората бързат да свършат работата навреме. Усещам решителност, атмосферата е изпълнена с напрежение като на корида. Мониторът: Запиши го като аналитично припокриване по линията на сигнала, тоест като асоциация с корида. Не тълкувай. Просто запиши данните. К. Б.: Е добре, зад оградата има хора и животни. Улавям прояви на насилие. Присъстват обаче и много зрители, макар че част от местата по пейките са свободни. Всички наблюдават арената зад оградата. Това място хич не ми харесва. Мониторът: Добре, Къртни, да направим почивка. След няколко минути: К. Б.: Окей, връщам се на обекта. Всички се смеят, крещат, свирят. Зрителите са наши съвременници. Забавляват се, сякаш гледат неделен мач. (Мониторът ме извежда на два километра височина над обекта.)... Боже мой, това е вече нещо различно. Предмети от сребристосив метал. Бързо движение. Имам асоциация с извънземни кораби. Какво да правя сега? Това са летателни апарати.

Мониторът ми задава упражнение за определяне на траектория до обект, с помощта на което мога да проследя пътя на летящите апарати от мястото им над арената до изходната точка, от която са тръгнали. К. Б.: Изглежда, тези същества са екипаж на самолет (защо- то това наистина прилича на самолет - блестящо, от метал), който се готви за специална мисия. Окей, виждам двама души в самолета. Имат доста самонадеян вид. Тръгват от някакаъв град. В града има много хора. Усещам го като някакво насилие на двамата в самолета над жителите на града. Те са мишената на екипажа и това никак не им харесва. Виждам и много сгради. Времето е хладно и влажно. Наблизо има аеродрум, от който самолетите излитат... Връщам се... Животните на арената усещат заплахата. Зрителите се забавляват с тях. Животните са обхванати от паника. Имам чувството обаче, че хората зад оградата нямат намерение да нараняват животните, те гледат на всичко това като на развлечение. Мониторът: Искам да се съсредоточиш върху намеренията на тези хора спрямо животните. К. Б.: Опитват се да контролират животните. Тикат ги в определена посока, като стадо. Това е тренировъчен лагер, в който дресират животни. Мониторът: Мини по-напред. К. Б.: Животните започват да се успокояват. Дресьорите им дават

храна и ги галят. Мониторът: Добре, да свършваме. Ето я и целта. Виж. Обсъждане Най-доброто, което мога да направя, е да дам моята собствена интерпретация на този сеанс. Читателите могат да не се съгласят с мен и да потърсят друго обяснение. Сеанс от този тип се е случвал само два пъти първият при дистанционно наблюдение на похищение на хора от извънземни, а вторият - когато военните са наблюдавали опасен енергетичен обект. И в двата случая някой не е искал да допусне хората до тази информация и им е подал заместителен сигнал. Смятам, че животните символизираха нас, човеците. Хората зад оградата са извънземни, които работят с хора, за да ги обучават в нещо. Зрителите на пейките са най-вероятно галактически наблюдатели. Летателните апарати са същински НЛО, които имат връзка с дейността на дресьорите зад оградата и вероятно им помагат. Това е единствената цел от такъв тип, описана в тази книга. Тя по нищо не прилича на другите обекти, които са действителни и данните за тях не съдържат символика. Мога да направя единствено заключението, че някои извънземни генерират заместителни сигнали към дистанционния наблюдател, които са разбираеми за него. Такива случаи са обаче изключително редки.

6. Избавлението на марсианците Отново съм в кабинета. Мониторът държи една затворена папка с новия обект на наблюдение. За момент ме обзема изкушението да отгатна каква е тя, но успявам да го преодолея. Мониторът ми обяснява как не след дълго ще забравя да мисля за това, защото умът ми ще свикне с идеята, че може да извлича директо информация за обектите. Търпението е добродетел, която се поддава на култивиране. Вчера ми зададе за наблюдение онази странна музейна изложба с гигантската вилица, стърчаща от стената. На шега си помислих, че като нищо днес може да ме изпрати в завода за преработка на отпадъчни води в Мериленд, за който бе споменал преди няколко дни. Той седи срещу мен на масата. Пита ме дали вече съм готов. К. Б.: Готов съм. Започвай. Дата: 1 октомври 1993 г. Място: кабинет за тренировки Данни: категория 4 Координати на целта: 5664/1821 Предварителната информация сочи, че обектът има някаква връзка с планина. К. Б.: Възприемам цветове, кафяво и зелено. Хладно е, духа вятър.

Усещам миризмата на дървета. Нещо свисти и бръмчи. Хм, нещо става. Мониторът: Добре, Къртни, мини към скицата на Етап 3. К. Б.: (Рисувам заоблена планина с гол връх, подножието му обаче е опасано от гори. Вятър брули върха на планината. Преминавам към Етап 4. Минавам по матрицата. Хм. Виждам хора. Те са бели. Долавям някакво очакване. Виждам дрехите им. Отново планината и вятърът. О-хо! Усещам силен страх, но освен него има и възбуда, и вълнение. Какви емоции! Едни се страхуват, други изгарят от нетърпеливо очакване. Френетичност. Летателни апарати. Мониторът: Сега ще ти задам упражнение за траектория. Приготви се. На около петстотин метра над планината трябва да има нещо. К. Б.: Изпълнявам упражнението. Там се усеща някаква активност. Трудно е да се определи какво точно става. Мониторът: Добре. Върни се при хората долу. Какво виждаш? К. Б.: Отново тази действеност. Хората се движат. Възбудени са. Хм. Нещо ги кара да се суетят. Отново виждам планината. Тези хора работят по план, макар че не мога да кажа дали е техен или на друг. Виждам превозни средства. Хващам около десет души. Мониторът: Да направим още едно упражнение за траектория. (Той ме кара да се пренеса отново на върха на планината). К. Б.: Възприемам кръгово движение, при това бързо в посока към

планината. Движение по спирала, подобно на отронен лист. Оу! Ще го запиша като асоциация. Виждам НЛО, блестящо, метално и топло. Мониторът: Запиши го и толкова. Премини към Етап 6. К. Б.: Сега виждам няколко планини, повечето заоблени. Те обграждат отвсякъде планината, на която се намирам сега. От едната ми страна виждам равнинно място, поскоро долина, която пресича този планински масив. На изток остават платата, а на север и на юг се извисяват планини. Мониторът: Ново упражнение за траектория. Вътре в обекта има нещо. К. Б.: Добре. Имам чувството, че се намирам в огледално помещение. Всичко блести. Много светлина. Топло е. Мирише на нещо сладникаво. Чувам бръмчене. Хей, това нещо мърда! Мониторът: Скицирай Етап 6. К. Б.: Нещото се движи точно срещу планината! Минава през скалите. Какво е това? Мониторът: Стой в структурата. Само регистрирай. Записвай. Премини към матрицата на Етап 6. К. Б.: Окей. В кораба има живи същества. Стени, прибори. Съществата не си приличат. Получавам сигнал от техния разум. Занимават се с доставки. Нищо особено, изпълняват рутинна мисия. Съществата са

хуманоидни. Техници по професия. Всички са в униформи. Сега се намирам във вътрешността на нещо, подобно на пещера в планината. Корабът се приземи в центъра й. Изглежда, пещерата служи за хангар. Те не знаят, че съм тук. Пренасят някаква ценна течност, на вид отвратителна. Прилича на слуз с кон- систенцията на моторно масло. Това е биологична течност. Тя е много ценна за тях. В момента се разхождам. Виждам много хора, изключително заети с работа. Работещите са от мъжки пол. Има и същества от женски пол, но те не се занимават с технически задачи, напротив, към тях се отнасят с голямо внимание. Дават им по-леки задачи. Има и деца, сякаш болни. Жените са в паника. Стоят тихо, но всъщност са обзети от паника и страх. Отново регистрирам мъжете. Слушай, тези хора са сексисти! Мониторът: Хайде да направим почивка, Къртни. Запиши часа. След обедната почивка К. Б.:Тъй... Сега отново съм в детската стая при жените. Виждам контейнери за бебетата. Децата не говорят. Тъжни са. Нещо не е наред... Виждам младежи, момчета и момичета, но те са добре. Интересно, не са много на брой. Далеч повече от тях са болните бебета. Младите хора не подозират за проблема, но майките разбират какво става, физическата среда е твърде нездрава. Самият въздух създава проблеми, не само лошото функциониране на организма им. Приличат на затворници. Липсва

някаква съставка. Имам чувството, че нещата могат да се поправят с нещо от човешки произход.(Моят инструктор се съсредоточава върху проблема.) Проблемът е генетичен. Били са подложени на генетични изменения. Съвсем ясно го улавям. Тези същества ми приличат на марсианци, които не могат да разрешат свой генетичен проблем. Доведени са до черно отчаяние... Нито остарялата апаратура, с която разполагат, нито наличните ресурси им позволяват да решат проблема без външна помощ. Жените са смазани от безизходицата. Живеят единствено с надеждата, че мъжете все пак ще намерят изход от положението. Мъжете са напълно концентрирани върху работата си. Мрачни и упорити. Борят се за оцеляване. Господи, тези хора са доведени до отчаяние! Мониторът: Къртни, опитай се да разбереш нещо за онази течност. К. Б.: Донесли са я от Марс. Може би трябва да запиша тази подробност. Кой знае какви са всички тези същества и откъде идват? Просто аз имам чувството, че са марсианци. Мониторът: Придържай се към структурата. Задачата ти е само да записваш. Не анализирай. К. Б.: Е, добре. Течността е отвратителна. Тежка и противна на вкус. За тези хора обаче тя е по-ценна от собствената им кръв. Съхраняват я в контейнери. Екологична група я пази. Слузта е черно-зелена на цвят. Мониторът: Премести се към мястото, където я произвеждат.

К. Б. Оле! Къде съм? Катапултирах се някъде. Всичко наоколо е червеникаво и песъчливо. Виждам структура. Мога да вляза. Входът е запечатан. Да вляза ли? Мониторът: Първо ми кажи нещо повече за обстановката отвън и след това можеш да влезеш. К. Б.: Това е пустиня. Не виждам и едно стръкче трева. Студено е. Сградата прилича на кирпичена постройка. Вътре улавям метални и пластмасови повърхности. Блестящи. Това е производствена сграда. Мониторът: Ще направим упражнение за траектория. (Пауза.) На пет километра източно от тази фабрика трябва да има нещо. К. Б.: Хей, ето един от онези летящи апарати. Слиза надолу по спирала... Влиза в сградата направо през покрива! Мониторът: Върни се вътре в сградата. Следвай го. Какво прави сега? К. Б.: Във фабриката съм. Хм. Апаратът слиза. Има много подземни камери. Намират се под самата фабрика. Съществата в апарата не обичат да излизат извън тази структура. Навън всичко е оцветено в червено и жълто-кафяво. Отново асоциирам Марс. Мониторът: Влез в подземните камери. К. Б.: Виждам съвременно оборудване, макар и не най- модерното. Виждам мъже, жени няма. Работници, заети с нещо отговорно. В атмосферата се чувства напрегнатост, липсва радост от работата. Тези

хора изпълняват някакъв свой дълг. Продължавам да слизам надолу... Те живеят тук. Това е цял град! Много кухини и тунели. Навсякъде се виждат съоръжения. Все пак е поуютно, отколкото в работните пещери на повърхността. Тук може да се живее доста дълго време. Усещам, че се страхуват да излязат оттук. Мониторът: Защо трябва да излязат? К. Б.: Тук те нямат бъдеще. Това е мъртво място. Мониторът: Опиши как изглеждат тези същества. К. Б.: Добре. Виждам обаче само мъже. Имат хуманоидни лица, но нямат окосмяване. Не изглеждат като нормални човеци. Расата им е поразлична от човешката. Изглежда ,имат и интелигентни машини, които взаимодействат с разума им. Съществата обаче държат машините под контрол. Те самите са, така да се каже, с бял цвят на кожата. В сравнение с човеците изглеждат доста хилави. Мониторът: Добре, да свършваме. Това е достатъчно засега. К. Б.: фюу, какъв дълъг сеанс! Къде бях? Мониторът: В завода за преработка на отпадъци в Мериленд. К. Б.: Какво?! Мониторът: Шегувам се. Виж тази папка. Отварям папката и измъквам първия лист хартия. На него е написано:

„Марсианците. Оцеляването им в наши дни.'1 Мълча. Мониторът: Добре ли си? Говорихме дълго за проблема „марсианци“. Моят инструктор имаше представа къде се намира планината, която бях наблюдавал през този ден. И други я бяха наблюдавали преди това. Посъветва ме да се запозная със снимки на планините около град Санта фе в щата Ню Мексико. Още докато ги разглеждах, познах местата. Имахме и данни от други дистанционни наблюдатели. Всички те потвърждаваха, че планината е разположена сред националния горски парк недалеч от Санта фе. Да, на Земята присъстват марсианци, но човек трябва добре да обмисли внушенията, които предизвиква този факт, преди да забие тревога. Очевидно е, че на повърхността на Марс те не могат да оцелеят. Децата им няма да могат да се приспособят към суровите условия там. Родният им дом е разрушен. Планетата е превърната в пустиня от пепел. В последната глава на книгата предлагам модел, по който хората могат да установят връзка с нашите марсиански съседи, които днес преживяват сурови изпитания. 7. Разцветът на марсианската цивилизация Обучението напредва много успешно. Вчера следобед моят монитор ми зададе за наблюдение залива Монтерей в Калифорния. Приключих

сеанса, наблюдавайки себе си на една яхта. Тази сутрин обаче сеансът е съвсем различен, защото ще експериментираме с данни от категория 6, тоест и двамата ще бъдем „предварително заредени“ с важна информация за целта. Тъй като можех да работя с познат обект, реших да наблюдавам марсианската цивилизация по време на нейния разцвет. Исках да разбера какво е било обществото им преди колапса. (В една от следващите глави описвам катастрофата,- връхлетяла марсианската цивилизация и причинила тази планетарна катастрофа.) Дори и предварителната информация, с която вече разполагах, не можеше да ме подготви за това, което се случи по време на този сеанс. Едно от многото неща, които трябваше да науча от него, бе колко е важно да имаш опитен монитор в неочаквани и непознати ситуации (което трябваше и да се очаква!) 5. Пътешествия на 65 съзнанието Дата: 2 септември 1993 г. Място: кабинет за тренировки Данни: категория 6 Координати на целта: 8587/7258 Предварителните етапи показаха, че обектът се характеризира с

изкуствени структури и суха земя. К. Б.: Улавям кафяво, жълто-кафяво, червено. Пясъци. Духа вятър. Температурата постоянно се мени, ту топло, ту студено. Чувам гласове, музика, говор. Чувам и звук натриещи се повърхности. Атмосферата наоколо напомня на старинния град Момба- са, древното пристанище на народа суахили на източния бряг на Кения. Мониторът: Премини към скициране на Етап 3. К. Б.: Има път, а от двете му страни се издигат сгради. Някакво същество е застанало до кръгла структура. Прилича на малък амфитеатър. Мониторът: Добре. Това е аналитично припокриване. Запиши „като амфитеатър“ и премини към Етап 4. К. Б.: Възприемам хора, огромно множество. Виждам само мъже. Концентрирам се върху лицата им. Нямат коса, очите им са по-големи от човешките. Кожата им е светла. Има и къщи. Изглежда, са направени от глина или кирпич. По съвременните стандарти на Земята тези хора са доста бедни, но изглеждат щастливи. Доста сурови условия за живот... Наоколо има много вода. Тези приятели, изглежда, много обичат да се къпят. Разполагат с някои основни оръдия на труда. Средствата им за комуникация са също доста елементарни. Мястото ми напомня Африка. Мониторът: Запиши „напомня Африка“. К. Б.: Концентрирам се върху разума им. Имат телепатични

способности. Окей, сега видях жените и децата. Жените стоят вкъщи през по-голямата част от времето, рядко излизат навън с децата си. Мониторът: Можеш ли да доловиш нещо, свързано с културата им? К. Б.: Изглежда, често правят събрания. Чакай да погледна отново мъжете... Мониторът: Да направим кратка почивка. След половин час К. Б.: Отново виждам къщите. Влизам в една от тях. Има три стаи и тоалетна. Обитателите й смятат, че живеят комфортно. Виждам домакински прибори, чаши. Тук живее семейство - четирима души, мъже и жени. Имам чувството, че тези хора са полигамии. Мониторът: Виж дали не можеш да различиш някакъв символ. К. Б.: Охо! Нещо става точно в този момент. Имам усещането, че се пренесох в друго време. Всичко наоколо се промени. Какво става? Мониторът: Не анализирай, само регистрирай информация. Какво виждаш? К. Б.: Взирам се в някакъв знак. Обграден съм от бели полирани повърхности. Възприемам метал, а във въздуха усещам сив и черен дим. В сравнение с предишното място тук технологичната революция е в разгара си. И хората са други, пониски и по- дребни. Това са работници, изпълняващи мисия. Силно мотивирани. В ума им е залегнала една-

едничка мисъл - бързина и ефективност. Имат космически кораби. Носят униформи с отличителни знаци, а някои от тях са пилоти. Не виждам никакви марсианци. Мониторът: Опитай се да ги откриеш. К. Б.: Това е! Марсианците са заминали. С тях е свършено. Къщите са празни. Все още съм на Марс, но градът е пуст, като изключим тези високоразвити дребосъци. Градпризрак. Дребосъците си строят семейни жилища. Възприемам модерни помещения. Мониторът: Съсредоточи се върху целите на дребните. К. Б.: Тяхното присъствие тук е само първи етап от някакъв по-голям проект. Имам чувството, че се готвят да опаковат всичко. Мониторът: Окей. Да минем към Етап 6. Постави на линия епохата на разцвета. (Пауза.) Сега определи къде по линията на времето е точката, в която пристигат другите. К. Б.: Поставям периода на разцвета в лявата част на времевата линия, а нашествието на другите - отдясно, около средата на страницата. (Мониторът ме кара да нарисувам отличителните знаци на униформите им. Рисувам дълго.) Приличат на сърце от картичка за Деня на Свети Валентин с навита змия в средата. Сърцето е бяло, със златен контур, а главата на змията е червена.

Мониторът: Добре. Сега мини по матрицата на Етап 6. К. Б.: Възприемам два типа същества. Марсианците са мислели, че тези с униформите са просто друго марсианско племе, а не пришълци от Космоса. Заблуждавали са се... С идването си пришълците са предизвикали паника и отчаяние. Те самите са млечнобели. Марсианците са ги възприели като божества. Улавям някаква червена течност. Дребните я ползват по някакъв начин. Марсианците се готвят за някаква промяна. Странно... Изглежда, дребосъците възнамеряват да направят промени във физиологията на марсианците и за известо време ги поставят в хладилни помещения... Да, тези дребосъци наистина приличат на грейове. Мониторът: Добре, Къртни. Време е да привършваме. Запиши часа. Обсъждане Репликите, които мониторът ми подаваше с цел да открие някакъв символ, ме изпратиха в съвсем неочаквана посока през времето наблюдението на знаците по униформата на грейовете. Оттогава съм имал много такива случаи. Усещането напомня на реакциите, които предизвиква голямата скорост на движение. Човек чувства ускорението, после за момент губи ориентация, след което настъпва спокойствие. Обществото на Марс от периода на неговия разцвет може да се сравни в технологично отношение с обществото на древния Египет. Марсианците са живеели при много неблагоприятни условия, но са били в

състояние да изхранват семействата си, строили са градове, участвали са в обществения живот. Мъжете и жените са изпълнявали различни социални функции. Обществото им не е било егалитарно. Жените са стояли вкъщи и са се занимавали с децата и домакинството. Интересното е, че това статукво не се е променило кой знае колко и днес. Марсианското общество е преживяло голям катаклизъм, в който мнозина са загинали. Част от населението е била спасена, макар да не съм сигурен, че оцелелите са били доволни от условията на избавлението си. Спасителите са онези извънземни, които ние наричаме грейове. Те са пристигнали на Марс в последния момент преди гибелта на марсианската цивилизация и са „складирали“ част от хората, за да спасят каквото могат. Не мога да дам технологично обяснение, но очевидно целта е била да се съхранят образци от марсиански генетичен материал. Всичко това се е случило преди милиони години. След този сеанс ние с моя монитор дълго се опитвахме да разгадаем как марсианците са били „размразени“ и как са дошли на Земята. Данните от дистанционните наблюдения навеждат на мисълта, че преди пристигането си тук те са претърпели съществени генетични модификации, позволяващи им да живеят в условията на по-голяма гравитация и различна природна среда. Модификациите са направени неотдавна, след дълъг консервационен период и още не са приключили.

Опитвахме се да си обясним тяхното забележително технологично развитие. Днес те са доста напреднали в технологично отношение, макар и не толкова, колкото грейовете, чиито кораби могат да кръстосват протранството и времето. Марсианците не са достигнали „галактическото“ ниво на развитие, в противен случай биха се върнали на родната си планета във времето преди катастрофата. Техните летателни апарати използват високи технологични решения (в сравнение със земните стандарти) при конструкцията на двигателите на своите кораби, могат да изменят веществената си форма, благодарение на което могат да преминават през твърда материя. От този сеанс направихме следните важни, макар и само предварителни, заключения: 1. Марсианците са спасени от пълно унищожение от цивилизацията Грей. 2. Марсианците са пренесени в наше време след внасянето на генетични изменения във физиологията им, които очевидно не са съвсем успешни, и много от децата им в момента умират. 3. Марсианците са били оборудвани с технология, изпреварваща

човешката с около сто и петдесет години. 4. Съвременните марсианци нямат друг спасителен пристан освен Земята. На този етап от моите изследвания реших да потърся отговор на въпросите за технологичното развитие на марсианците. Струваше ми се, че някой е предопределил нивото на развитие на технологията им така, че да стимулира трансформацинно взаимодействие между тях и земните жители. Нека си спомним, че грейовете са успели да спасят част от марсианската раса в последния момент. Ако някой в миналото се е опитвал да предскаже бъдещето, той би трябвало да предположи настъпването на катастрофа и тук, на Земята. Подобен катаклизъм би принудил хората да търсят помощ и марсианската технология би била точно онова спасително решение, от което човешката раса ще се нуждае в този момент. 8. Помощ от подпространството Същият ден, 13,30 часа. Връщаме се от един чудесен вегетариански китайски ресторант. Екзотичната кухня ме откъсна от напрежението на сутрешния сеанс. Започнах да разбирам, че проблемите на извънземните са далеч по-сложни, отколкото си мислех досега. Тяхната дейност на Земята бе насочена към постигане на точно определена цел. Вече знаех, че поне

част от марсианците изживяват големи трудности, и то от доста време. Мислехме как може да им се помогне. От стари времена те живееха под земята, далеч от суровите условия на тяхната родна планета, скрити от враждебността на земната цивилизация. Очевидно им липсваха ресурси, за да разрешат проблемите си, но кой би могъл да каже от какво точно имаха нужда? Знаехме само, че спешно се нуждаят от помощ. Тази глава представя сеанс, при който целта бе избрана от моя инструктор, а аз работих „сляпо“. Дата: 2 септември 1993 г. Място: кабинет за тренировки Данни: категория 4 Координати на целта: 8976/6643 Предварителните етапи показваха, че целта има връзка със сложни, изкуствено създадени структури. К. Б.: Добре. Улавям много цветове. Синьо, черно, червено, главно основни цветове, зелено и черно. Гладки, полирани повърхности. Усещам течение във въздуха. Топло е, уютно. Хм. Това място е оборудвано с модерна апаратура. Тук се чувствам новак, неловко е, сякаш хем трябва да стоя тук, хем съм излишен. Мониторът: Премини към скициране на Етап 3. К. Б.: Добре, да видим. Възприемам нещо черно и правоъгълно. Нещо

горе се движи. Големи правоъгълни предмети. Хм, това, изглежда, е град. Мониторът: Запиши го като асоциация с град. Премини към Етап 4. К. Б.: Виждам много структури. Сгради. Усещам цел, която трябва да бъде постигната на всяка цена. Усещам и някаква възбуда, която струи от някого или нещо. И... но това е много странно! Мониторът: Не анализирай. Карай по-нататък по матрицата. Записвай данните. К. Б.: Зная само, че този обект има цел, свързана с мен. Това ми се случва за първи път. Усещам присъствието на някого или нещо нематериално. Мониторът: Добре, да спрем за малко. Запиши времето. След пет минути. К. Б.: Отново съм при сградите. Виждам и живи същества, работещи в името на някаква обща цел. Мониторът: Къде усещаш, че трябва да бъдеш ти самият? К. Б.: Мисля, че трябва първо да се занимая със сградите. Мониторът: Добре, започни със сградите. Следвай матрицата. К. Б.: Това място е създадено за спасение на някого. Нещо като лаборатория. Мисля, че трябва да вляза в сградите. Мониторът: Влизай. Записвай всичко. К. Б.: Ай! Тук има много странни същества, не хуманоидни. Прозрачни

са. Къде ли съм попаднал? Мониторът: Придържай се към матрицата. Не разсъждавай. К. Б.: Е, добре. Сега съм в някаква стая. От стените струи светлина. Бяла светлина. Имам чувството, че вече съм бил тук, но не мога да кажа кога. Я виж ти! Посрещат ме най-радушно. Тези същества знаят, че съм сред тях! Гледат право в мен. Притеснително е, честно казано. Мониторът: Придържай се към структурата. К. Б.: Виждам врати. Те не работят тук, това е жилище. В стаята има маса. Мониторът: Какво виждаш извън сградата? К. Б.: Град-улици, шум. Мониторът: Върни се в стаята. Какво работят те? К. Б.: Развълнувани са, може би заради моята поява. Сякаш са ме чакали да дойда. Един от тях с нетърпение чака да ми съобщи отговора на въпроса. Изглежда, работят със земни хора. Боже мой, отговарят ми, че работят с души. Това са много развити същества. Те са радостно възбудени. Изглежда, не всеки ден се случва някой дистанционен наблюдател да прескочи насам. Мониторът: Придържай се към структурата. Какво точно работят? К. Б.: Тук има много светлина. Те не си служат с материални инструменти или апарати. Казват ми, че основната им цел е да вървят

напред, да се развиват еволюционно. Мониторът: Добре. Ще спрем за малко. Стани и се изправи. Да се разходим навън. След двайсет минути. Мониторът: Разбери нещо повече за проектите им. К. Б.: В миналото са ги наричали ангели, но те не са нито ангели, нито херувими. Насочват ме по кородора, който води към други стаи. В тях виждам и други същества, сред тях има и човешки етерични или подпространствени тела. Мониторът: Разбери какви са бъдещите им намерения. К. Б.: Те са тук по необходимост. Хм... Казват ми, че в проекта им ще вземат участие и представители на други раси и на други разумни видове. Идват лоши времена, изпълнени с жестока борба, когато технологиите ще се развиват много бавно. Животът на хората ще бъде съвсем опростен, но не примитивен. Мониторът: Попитай ги за марсианците. К. Б.: Казват, че срещата между земните жители и марсианците ще се осъществи близо до дома на марсианците - пещерите в Ню Мексико. Марсианците са изпълнени със страхове. Ние, хората, трябва да им помогнем да напуснат пещерите... Казват ми още, че ние трябва да бъдем едновременно настоятелни и пасивни спрямо тях. Трябва да действаме

умно, защото задачата никак не е проста. Марсианците не желаят да напуснат пещерите, защото се страхуват от агресията на хората. От тяхна гледна точка ние не сме достатъчно цивилизовани. И въпреки това тябва да се срещнем с тях и да преговаряме. Казват ми съвсем направо, че марсианците искат формални преговори. Мониторът: Къде ще се състоят преговорите? К. Б.: В къща, построена от нас, хората. Ние ще бъдем допуснати до пещерите само когато марсианците се почувстват готови да ги напуснат, но не и преди това. Казват още, че ние трябва първи да установим контакт с тях. Трябва да ги следим. Не трябва да се отказваме от възможността за контакт. Небходимо е да напредваме бавно. Подчертават, че марсианците няма да ни причинят зло. Необходимо е ние да направим първата крачка, не марсианците. Мониторът: Как трябва да действаме? К. Б.: Като започнем да обучаваме все повече хора. Наблягат силно на обучението, от което дистанционното наблюдение е само част. Необходими са и други форми на просвещаване. Мониторът: Достатъчно засега. Не забравяй да кажеш благодаря на прощаване. Да свършваме. Сега можеш да видиш целта. Той ми подава голям кафяв плик. Отварям го и на първата страница прочитам: „Посредниците“

К. Б.: Кои, по дяволите, са тези посредници? Мониторът: Това е дълга история. Хайде да започнем малко поотдалеч. След вечерята моят инструктор ми разказа за своите взаимоотношения с посредниците. В първите години от развитието на дистанционните методи на наблюдение, когато те са били достъпни само за шепа военни експерти, част от тях пожелали да наблюдават някои нематериални цели, една от които е описана в книгата Urantia спиритическо съчинение с духовни откровения. Екипът наблюдавал група същества от подпространството, наречени „посредници“, които нямат материална, физическа форма, но специфичната им плътност е близка до тази на човешкото тяло. Телата им не могат да се наблюдават с просто око, тъй като излизат извън видимия спектър. Посредниците според Urantia са изпратени на Земята, за да подпомогнат духовната еволюция на човечеството. Откритието, че посредници действително съществуват, разтърсило екипа от наблюдатели. Те живели с тази мисъл в продължение на няколко години. Било почти невъзможно да убедят закоравелите в бюрокрацията генерали, че тези същества са реални. Посредниците не са извънземни пришълци, те са тук, на Земята, от хилядолетия. И все пак те не са човеци, нито могат да приемат физическия

човешки образ. Това са същества от под- пространството, които живеят и работят в хуманоидна среда. Структурите, които ги управляват, не произхождат от нашата планета. Очевидно те са представители на един от многото подпространствени видове, изпълняващи различни функции. Посредниците действат в екип. Основната им цел е да работят с подпространствените аспекти на човешката същност, за да ускорят духовното ни съзряване. Те са в прекия смисъл на думата „добротворци“. Все още не разбирам какъв е техният мотив да го правят. Явно, стремят се към постигането на някаква крайна цел, която смятат за изключително важна не само за тях, но и за всички създания, включително и за хората. Моят инструктор ме въведе в техния свят и за да обогати моя опит в общуването със същества от подпространсвото, притежаващи силно развити телепатични способности. Той не знаеше къде ще ме отведат и какво ще ми кажат. Дълго мислехме по какъв начин хората биха могли да убедят марсианците да напуснат пещерите си. Ключовият момент бе как да ги склоним към формални преговори с хората. Посредниците наблегнаха на необходимостта от позитивен дух, без следи от агресивност и заплаха. Този съвет съдържа и известно противоречие. Няколко седмици след началото на моето обучение ми хрумна, че един от възможните начини за това е

популяризирането на тяхното съществуване сред обществото. Разпространението на новината, включително и мястото на тяхното пребиваване - пещерите на Ню Мексико, където са принудени да живеят поради страха си от среща с хората, би ги накарало да обмислят необходимостта от среща и преговори със земните жители. Ако марсианците разберат, мислех си аз, че хората знаят къде живеят и че наблюдават дейността им, няма за какво повече да се крият и единственият им избор би бил да се срещнат с нас и да разговарят. Последиците от този вариант обаче не биха били еднозначни. Да склоним марсианците към преговори, е само едната страна на проблема. Другата е дали хората искат да сътрудичат с тях. И двамата с моя инструктор се опасявахме, че тъкмо това може да се окаже големият проблем. Съзнавахме, че човешката страна на уравнението се нуждае от съдействие повече, отколкото мар- сианската. Вярвахме, макар и само интуитивно, че надежда все пак има, защото усещахме присъствието на някой трети, наблюдаващ действията ни. Това ни вдъхваше увереност, че когато моментът настъпи, няма да бъдем сами. Сега можехме само да събираме информация, а колкото до мен, аз трябваше да направя необходимото, за да напиша книга за видяното. 9. Изстрел в небето

„На 21 август 1993 г. сондата „Марс Обзървър“ вече приближаваше Червената планета, когато изведнъж Центърът за управление на полетите на НАСА загуби връзката с нея.“ (Ню Йорк Таймс от 24 август 1993 г.) Сондата трябваше да направи серия от снимки на цялата или поне на поголяма част от повърхността на планетата. С особен интерес се очакваха фотографиите на областите, в които предишните сонди бяха регистрирали любопитни повърхностни аномалии - пирамидални структури и геологически образувания, напомнящи човешко лице. Специалистите на НАСА бяха в недоумение от изчезването на иначе безупречно функциониращите системи на сондата от обхвата на радарите и не дадоха никакво обяснение за явлението. Няколко дни след това „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че някои от експертите свързват изчезването на „Марс Обзървър“ с неотдавнашната гибел на аналогична съветска сонда, чиято цел бе да направи снимки на един от спътниците на Марс. Те дори полуше- говито, полусериозно се питаха дали причината за тези странни технологични провали не се крие в намесата на някаква извънземна сила. След месеци на интензивни проучвания НАСА оповести своето официално становище, според което сондата „Марс Обзървър“ е била разрушена в резултат на вероятна авария в двигателите. Изследователите не бяха уверени в диагнозата си, не можеха да я подкрепят с факти, но за момента това беше единствената

правдоподобна хипотеза. Тази глава разказва истината за гибелта на сондата. Искам да подчертая, че не разполагах с никаква предварителна информация за природата на целта нито преди, нито по време на сеанса. Нещо повече, данните бяха събрани при дистанционно монито- риран сеанс. Моят монитор бе у дома си, докато аз наблюдавах целта от своя кабинет в университета „Еймори“ в Атланта, Джорджия. Мониторирането бе визуално и вербално. При такива сеанси наблюдателят и неговият монитор разговарят със слушалки, а междинната информация - скици, записки, се изпраща по факс. Както при всички данни от категория 4, наблюдателят получава окончателната информация за целта след края на сеанса. Дата: 7 февруари 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 6421/9054 Данните на Етап 1 показаха, че целта е твърда, от изкуствен произход и се движи. К. Б.: Улавям голямо количество на движението. Нещо се движи с огромна скорост. Усещам енергия. Хм... Улавям два обекта в близост един до друг. Единият е малък, твърд и плътен. Движи се много бързо. Вторият обект има голям обем, с неправилна форма, като цяло е посложен.

Странно... И двата обекта някак си висят, под тях няма твърда почва, поне аз не мога да видя земя. Мониторът: Премини към Етап 6 - матрицата и скицата. Ко- гато правиш скицата,, отбележи с X мястото, където са разположени обектите. Начертай траекторията на обектите. К. Б.: Малкият предмет пристига отвън. Проследявам траекторията му назад, до мястото, откъдето е тръгнал. О-хо! Мониторът: Какво получаваш? Придържай се към структурата. К. Б.: Това е кораб. Малкият предмет се отдели от извънземен космически кораб. Явно е изстрелян от кораба като снаряд. Удари поголемия предмет, този с неправилната форма. Защо трябва да се правят такива работи, а? Мониторът: Не анализирай. Какво виждаш по-нататък? К. Б.: Влизам в кораба. Виждам живи същества, до един плешиви. Имат очи. Скицирам лицата. Корабът е излят от метал. Влизам в едно от помещенията. Пълно е с разни неща - маси, столове, компютърни терминали. Виждам няколко души. Мониторът: Сега ще направим малка почивка. Запиши времето и ми пусни резултатите по факса. След малко ще се чуем пак. К. Б.: Добре, след малко ще ги имаш. След няколко минути

Мониторът: Къртни, върни се към скицата на Етап 6. Опитай се да проследиш траекторията на кораба до мястото, откъдето е излетял. К. Б.: Окей, връщам се назад. Окей... сега съм в мястото на излитане. Това е пещера или друга голяма дупка. Корабът се намира в нея. Съществата постоянно се качват и слизат от него. Мониторът: Излез на повърхността. Какво виждаш? К. Б.: Качвам се нагоре. Червен, песъчлив пейзаж, груб терен. Прилича на Марс. Мониторът: Без елементи на анализ, Къртни! Запиши това като аналитично припокриване и продължавай по матрицата. Само данни. Върни се в пещерата. К. Б.: Пълна е с хора, подобни на грейовете. Всички работят нещо. Мониторът: Къртни, моля те избери един от тях и влез в ума му. Какво улавяш? К. Б.: Окей, избирам единия от тях. О-хо-хо! Мониторът: Каквото и да си разбрал, запиши го като естетически ефект. Опитай се да разбереш нещо за тях, например дали спят. К. Б.: Божичко! Този грей знае, че съм тук! И даже няма нищо против това. Съвсем естествено. Те не спят, както ние спим всеки ден, но правят нещо друго. Може да се нарече процес на „потъване на съзнанието“. Не зная какво може да означава това. Да проследя ли процеса?

Мониторът: Да. Записвай в матрицата. К. Б.: Ох! Дълбок мрак. Черно и празно. Не че е лошо, но не зная какво бих могъл да правя тук. Кажи какво да правя по- нататък? Мониторът: Проследи живота на това същество назад до датата на раждането му. К. Б.: Чакай малко. Да, хващам нещо. Бебето е в тръба. В момента вече съм на друго място, може би в нещо като лаборатория. Мониторът: Излез навън. Какво виждаш? К. Б.: Това е свят без въздух. Виждам звезди, кратери, скали. Чакай да го запиша като АП, защото ми напомня Луната. Непоносимо ярка светлина. Ярки,едри звезди. Оглеждам се. В небето виждам планета. Хей, моля да ме извиниш, но това май е Земята! Виждам даже облаците и водите. Синя е. Записвам асоциация - „Прилича на Земята“. Мониторът: Върни се в тръбата при бебето. Какво друго има в нея? К. Б.: Само зародиша, който плува в гъста зелена течност. Мониторът: Опитай я! К. Б.: Отвратителна е! Има вкус на нефт. Мониторът: Добре. Върни се напред във времето, когато бебето е пораснало и работи в онази пещера. Разбери нещо повече за работната среда и за личността на твоя човек. К. Б.: Той е грей. Позволи ми да го наричам Сивия, защото наистина

прилича на такъв. От наша, човешка гледна точка той не е щастлив. Работи яко... Продължавам навътре в съзнанието му. Безчувствен е. Никакви емоции. Струва ми се даже, че е бил психологически изнасилен. Не ми харесва тази работа. Като че ли не знае нищо друго освен работата си. Имам неприятно усещане за това същество. Нещо не е наред. Мониторът: Скицирай го. К. Б.: Кожата му е бяла и прилича на напа. Гладка животинска кожа. Изглежда, е доста як въпреки външността си. Усещам жалост към него. Тази среда не е добра за него. Мъчно ми е. Мониторът: Окей, време е да приключваме сеанса. Ти започна да симпатизираш на това същество, а това може да изопачи данните. Дотук всичко беше добре. Запиши часа. К. Б.: Е, няма какво. Този сеанс беше истинска мистерия. Не мога да си представя що за цел наблюдавах. Мониторът: Изчезването на „Марс Обзървър“ през 1993 г. К. Б.: Шегуваш ли се? Мониторът: Никак. Беше „Обзървър“. К. Б.: Значи той е бил предметът с неправилната форма? Значи „Обзървър“ е бил улучен от снаряд? Защо, по дяволите, са го направили? Мониторът: Добър въпрос. Трябва да имаме доверие в данните. Сеансът беше чист. Очевидно не са искали сателитът да снима... каквото

има там за снимане. Странното е, че са използвали този допотопен начин, особено ако си спомним в какво време живеем, лазери и прочие. Не забравяй, че руската сонда изчезна по същия мистериозен начин. Последните телеметрични данни, които се получиха от нея, показваха приближаването на някакъв предмет, придружено със скок на потенциала на борда на сондата. Според мен извънземните искат на всяка цена да предотвратят изтичане на информация и затова механично унищожават нашите апарати. Знаят, че според съвременните представи на хората подобни инциденти ще се обяснят най-вероятно със сблъсък на сондите с метеорити. К. Б.: Още не мога да дойда на себе си. Трудно е за вярване, но всичко съвпада. Постоянно си повтарям наум целта. Искам да улегне. Мониторът: Добър сеанс. К. Б.: Да. Сега ще ти пусна по факса записките си. Ще се чуем пак довечера. Трябва ми време да схвана всичко това. Мониторът: Добър план. Чакам факса ти. Дочуване до довечера. Обсъждане Този сеанс даде изобилна информация, която бих искал да обобщя. „Марс Обзървър“ бе унищожен от прибор, подобен на снаряд, изстрелян от намиращ се наблизо извънземен космически кораб. След като произведе изстрела, корабът се върна в хангар, подобен на пещера, в който работеха

много същества, някои от които (но не всички), подобни на грейове. Те бяха обикновени работници. Аз „проследих“ живота на единия от тях и открих, че се е „родил“ в лабораторни условия. Вероятно е бил създаден да бъде работник. Самото същество нямаше съзнанието, че е жертва на насилие или робство. През време на привиден сън разсъдъкът му почива в някакво черно и пусто пространство. Няма и следа от сънища. Лабораторията, на която Сивият е създаден, вероятно се намира под повърхността на нашата Луна. Околоплодната течност, в която зародишът плува, е зелена на цвят, с гъстотата на моторно масло. Сеансът поставя много въпроси и дава много отговори. Вече знаем какво се е случило със сондата на НАСА. Все още обаче не знаем какво извънземните искат да скрият от нас. Не е ясно дали има връзка между грейовете, работещи в базата на Марс, и грейовете в други места. В тази ситуация те се явиха като работници, управлявани от други хуманоидни същества. За съжаление не успях да разбера кои точно бяха управляващите. 10. Галактическата Федерация В литературата, описваща похищения на хора от НЛО, често се споменава за съществуването на извънземна организация, наричана „Галактическа федерация“. По описанията може да се съди, че тя е много

подобна на Организацията на обединените нации, но действа в галактически мащаби. Описаният сеанс трябваше да изследва тази организация, ако тя съществува. Резултатите бяха толкова неочаквани, че аз се изкушавам д^ представя сеанса без встъпителни бележки. Това са данни от категория 4 и читателят трябва да си спомни, че в този случай наблюдателят няма представа за целта, която предстои да изследва. Дата: 9 февруари 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 3114/0029 Предварителните етапи показаха, че целта е свързана с изкуствена структура, движение и високи енергии. К. Б.: Улавям висока енергия. Сигналът е много силен. Възприемам ярки светлини — жълти, бели, сини. Всичко е някак си въздушно и гладко. Усещам и високи, и ниски температури, и лъчиста енергия. Мониторът: Премини към скициране на Етап 3. К. Б.: Улавям нещо твърдо и кръгло в среда от светлина и нещо пухкаво, като облак. Предметът в центъра е или изцяло метален, или има метални компоненти. Цялата картина ми прилича на торнадо и затова ще я отбележа като асоциация. Усещам въртене около твърд център, пумпал, или нещо такова. Огромна енергия.

Мониторът: Окей. Запиши „торнадо“ и мини към Етап 4. К. Б.: Отново хващам ослепителна светлина. И нещо кръгло. Регистрирам и разум. Дух. Мониторът: Нанеси данните в матрицата и ще направим почивка. Изпрати по факса записките си и след това пак ще се чуем. К. Б.: Окей, ще се чуем след пет миниути. След малко Мониторът: Къртни, пренеси се на повърхността на кръглия предмет и продължавай по матрицата на Етап 4. К. Б.: Добре... Хей, това трябва да се запише като естетически ефект. Свръхвисоки енергии! Мониторът: Окей. Остави впечатлението да избледнее и след това можеш да продължиш по-нататък. К. Б.: Отново улавям синьо-бялата светлина. Сега съм на повърхността. Хмм. Този кръгъл „предмет“ може да е бил планета, или част от нея. Усещам мъгла. Студено е. Атмосфера с вкус на амоняк... Някакви неща се издигат нагоре. Момент, да се приближа. Стоя до нещо кръгло и метално. Може би е сграда или друга подобна структура. Предназначена е за живи същества. Виждам отвор, може би врата. Да вляза ли? Мониторът: Преди да влезеш, се отдалечи на няколко крачки, за да

видиш по-добре структурата. К. Б.: Ето, отстъпвам... Прилича на висока кула. Обикалям около нея. Изглежда, е направена от метал. Не виждам други структури наоколо, в смисъл на град или нещо подобно. Мониторът: Добре, сега влез. К. Б.: Вече съм вътре. Виждам живи същества. Много са. Мястото е доста странно. Всички са плешиви. Мониторът: Придържай се към структурата. Попълвай всичко в матрицата. К. Б.: Облечени са в бели халати, като нощници. Кожата им е много гладка, бяла или матова. Това, изглежда, е много важно място. Мониторът: Скицирай лицето на някой от тях. К. Б.: Скицирам. Те са хуманоидни. Това място ми напомня Дзенманастир. Мониторът: Запиши и това в съответната колона - „като Дзенманастир“, и продължавай по-нататък. К. Б.: Тези създания използват реч и телепатични комуникации. Имам чувството, че представляват съвещателно тяло, което ръководи някаква централизирана система. Като че ли не подозират за присъствието ми сред тях. Загрижени са, обсъждат управленски проблеми... Сега се концентрирам върху самите членове на съвета. Установявам, че всеки от тях се е стремил

да заеме място в съвета. Те с желание участват в него. Конкуренцията за място в съвета е много ожесточена. Работата на съвета се ръководи от председател, президент, премиер или нещо подобно. Останалите го поддържат. Оле-оле-оле! Мониторът: Какво става? К. Б.: Май сгреших, като казах, че те не знаят за присъствието ми. Напротив, посрещат ме с „добре дошъл“. Казват колко са щастливи, че ние най-после пристигаме. Сега ние сме поканени да вземем участие в работата на съвета. Казват още, че от този момент започва човешкото представителство в съвета... Водят ме при председателстващия. Той ме гледа право в лицето. Седи на стол, облечен в синьо-бяла роба. Изглежда доста тежък. Мониторът: Оставям те да действаш сам, Къртни. Само не забравяй да се придържаш в рамките на структурата. И записвай! К. Б.: Този господин изглежда доста сериозен, макар че в атмосферата струи хумор. Той с нищо не ме заплашва. Знаеш ли, имам чувството, че ме водят на среща с духовен наставник, с някакъв Буда. Мониторът: Запиши това в колона АП. К. Б.: Той мислено ме приветства. Всъщност кани ме да вляза в мислите му, за да комуникираме по-ефективно. Какво да правя? Мониторът: Ами какво, влизай! Подай реплика „Води!“ и виж какво ще

направи. К. Б.: Влизам в ума му и веднага се усещам в откритото прост- рансво. Сега съм там, навън. Намирам се извън Млечния път и го съзерцавам. Цялата Галактика изглежда разделена с мислени линии, оформящи квадранти... Казват ми, че имат нужда от съдействие. Те имат нужда от нас, и то в галактически смисъл. Аз като че ли се съпротивлявам на това. Те са недостижимо по-раз- вити от нас. Не разбирам за какво сме им ние, хората. Водачът усеща моята съпротива и ме насочва към някаква планета. Окей, Земята! Той казва, че след време хората ще излязат извън нейните граници. Смисълът на това, което казва, е, че земните жители сега са груби и предизвикват загриженост. Те трябва да се доразвият, за да бъдат приети сред останалите. Нужно е първо да се променят, за да разширят своя свят извън земните предели. Мониторът: Попитай го има ли практически предложения за това, как можем да им помогнем. К. Б.: Казва съвсем еднозначно, че аз ще довърша замислената книга. Останалите също ще изпълняват определените им функции. Много видове, групи, представители ще вземат участие. Мониторът: Попитай го с кого още трябва да се срещнем чрез дистанционното наблюдение или по друг метод. К. Б.: Само с марсианците. Хм... Казва ми, че в близко бъдеще нашите единствени извънземни контакти ще бъдат с марсианците.

Мониторът: Попитай го дали има друга информация, която би трябвало да знаем, но не сме научили още. К. Б.: Това същество е много търпеливо. Разбира, че в момента ми е трудно. Казва, че ще се сблъскаме с много проблеми. Определено ще има катаклизъм или даже катаклизми в планета- рен мащаб. Ще настъпят политически хаос, смутове, промяна на съществуващия политически ред. В момента ние не сме способни да се справим с новите реалности. Казва, че съзнанието трябва да стане първостепенна грижа на човечеството, ако искаме да продължим напред. В момента той прониква в твоя (на моя монитор) разум. Локализира те и те изследва. Казва, че ти си важна фигура в процеса. Казва още, че след време трябва да се върнем тук, при тях. Ние с теб ще станем първите представители на човешкия род сред тях. Казва още, че съзнанието е предопределило нашето пътуване дотук и срещата ни с тях. Но има и още. Ние не сме спасители, а само първите представители. Иска да го разбера буквално, защото носим отговорността да представяме човечеството честно. Това няма да стигне до нашите началници. То е просто задачата ни. Всички, казва той, имат задача. Одобрява това, че записвам всичко уловено... Казва, че харесва твоето чувство за хумор. В бъдеще ще имаме много работа, ежедневно. Засега обаче двамата с теб трябва да се съсредоточим върху книгата. Тя е важна. И те ще я използват.

Мониторът: Кажи му благодаря и да свършваме. К. Б.. Благодарих му. Той вече разбира, че аз трябва да се оттегля. Мониторът: Запиши часа, в който сеансът свършва, Къртни. К. Б.: (Дълга пауза) Няма ли да ми кажеш коя беше целта? Мониторът: (Нервен смях) „федерацията“. К. Б.: Разбирам. Обсъждане Внушенията на този сеанс варират от чисто практически до философски. Читателите имат право да приемат или отхвърлят моята интерпретация. Съществува галактическо правителство. Не зная доколко йерархична или централизирана е неговата власт, нито броя и природата на разумните видове, представени в него. Не зная дали всички тези цивилизации са влезли доброволно в организацията и дали съществуват други, на които подобно членство е било отказано. Останах с впечатлението, че жителите на Земята се разглеждат като бъдещи пълноправни членове. Моето проникване в Съвета бе прието положително. Може би според техните правила приемат само онези култури, които сами потърсят членство по съответния път. Действително, според тях човешкият род и сега може да бъде представен във Федерацията. Искам да подчертая, че нито аз, нито моят монитор горим от желание да представяме другиго освен себе си.

Членовете на Федерацията са същества със силно развит разум. С други думи, за тях разумът няма тайни, те разбират напълно както неговия физически, така и подпространствения му аспект. Нещо повече, те смятат, че овладяването на тайните на разума е необходима предпоставка за приемането ни във федерацията. Това внушение пронизваше целия сеанс, от начало до край. Вероятно моето собствено израстване в овладяването на съзнанието е било причината да бъда допуснат в тази камара. Убеден съм, че това не е непостижима цел за който и да било човек. Необходимоста от по-дълбоко разбиране на разума е изключително важна и спешна. Очевидно хората трябва да започнат изучаването му в по-практически и научен аспект, а не през бифокалната интелектуална призма на съвременните концепции, които разделят реалностите на физически и нефизически. Според мен, докато не преодолеем това късогледо схващане, ще си останем примитивно общество, а от галактическа гледна точка - затънтено местенце във всемира. Литературата за НЛО често описва срещи на хора с извънземни, една от обсъжданите теми при които са бъдещите катастрофи на Земята. Обикновено те са описвани като екологи- чески или ядрени катаклизми. При този сеанс аз за първи път получих информация направо от „източника“ за реалната опасност от подобни планетарни проблеми. На този етап обаче не

е ясно как приближаването на катастрофите е свързано с концепцията, че хората трябва да напуснат своята планета. В крайна сметка и аз, и моят монитор стигнахме до заключението, че е нужна повече информация за тази изключително сложна ситуация. Колко наивни сме били, когато започвахме! Целта ни беше да разберем какви същества пилотират летящите чинии. След този сеанс разбрахме, че подходът ни е бил твърде ограничен. 11. Разумът Грей Проучването изискваше да разберем как функционира мозъкът на грейовете, какъв е мисловният процес при тях. За целта трябваше да проведем дистанционни наблюдения на съзнанието им. Това означаваше аз да проникна в ума на поне един представител на този вид. Реших да се подготвя за мониториран сеанс от категория 4, като първо сам изследвам възможността за колективно съзнание при тях. Да не забравяме, че при този тип наблюдения мониторът познава целта, а наблюдателят - не. Целта може да бъде избрана от предварително подготвения списък, а може да бъде и обект извън списъка, за който наблюдателят научава едва след приключване на сеанса. При наблюденията от категория 1 обаче наблюдателят работи сам. Той знае коя е целта и разполага с някакви предварителни данни за нея.

При соловите сеанси е от особена важност да се спазват протоколираните процедури. Това изискване поставя известни ограничения върху свободата на действие на наблюдателя след локализиране на целта. В тази глава са дадени резултатите от два сеанса. При първия от тях аз самостоятелно наблюдавах целта „Грей/масов разум“. Вторият е мониториран сеанс на наблюдение на почти същата цел. Материалът от соловия сеанс е представен под формата на вътрешен диалог със самия себе си. Дата: 27 ноември 1993 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 1 Координати на целта: 7119/5108 Предварителните етапи продължиха петнайсет минути и регистрираха енергия и движение. Улавям сиво и бяло. Гладки, полирани повърхности. Горещо е. Чувам странно цвърчене. Усещам нещо голямо и отворено. Изглежда безгранично, универсално или просто нещо грамадно. То продължава безкрайно, не улавям никаква граница, край, предел. Регистрирам и движение. То е насочено по права линия към някакъв център. Движението върви по линията в двете посоки - към центъра и от него.

Сега достигам до нещо, което трябва да се преведе, да се облече в думи. То е като обич... грижа, любов, но много повсеоб- хватно от човешката представа за тези неща. Усещам и присъствието на обичащия, от него струи майчинска обич, сякаш пази нещо много скъпоценно. В определен смисъл аз се намирам в някакъв дом - макар и безкраен, безразмерен, и усещам безкрайна свобода. Продължавам по-нататък. Усещам загриженост за нечия безопасност. Нещо не е наред тук. Какъв е този силен страх? Нещо задушливо изпълва атмосферата. Възприемам движение на космически кораби. И отново този страх за безопасността на другите, страх, затворен в някакъв пръстен от спокойствие и мир. Колективният разум на цивилизацията Грей едновременно защитава и възпитава. Силният страх, този дълбоко емоционален аромат, идва от опасността да бъдат уловени в капан. Сякаш са искали да се откъснат от някакво състояние, но не са успели. Сякаш са се опитали да постигнат нещо, но са претърпели провал. Спокойствието, което затваря този страх като в пръстен, стабилизира колективния интелект и по този начин прави възможно физическото му оцеляване. Благодарение на него ежедневното съществуване не е така ужасяващо. Чувството за обич и защита, което струи от вътрешността на този колективен разум, е огромно и всепобеждаващо. То извика у мен, като човешко същество, чувство на тъга и съчувствие.

Два и половина месеца по-късно моят инструктор реши, че трябва да проведа „сляпо“ наблюдение на тази цел. Както читателите ще разберат в края на сеанса, той бе променил един нюанс на целта, което промени и подхода ми. Побъбрихме малко по телефона за незначителни неща - от последния виц, който той беше научил, до моите усилия да намеря издател на книгата и започнахме. Дата: 11 февруари 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 4384/8296 Предварителните етапи показаха наличието на течна среда и движения. К. Б.: Улавям цветове - тюркоазено и синьо. Течна среда. Усещам някакви скали и гладки повърхности. Противоположни температури - ту студено, ту топло. Усещам и вкус на сол, мирише на риба. Тук е съсредоточена енергия. Това е нещо безкрайно - и в дълбочина, и в ширина. Мониторът: Етап 3 К. Б.: В момента чертая скицата. Хоризонтална линия. В колона АП отбелязвам „океан“ и „риба“. Мониторът: Етап 4.

К. Б.: Огромна течна среда. В нея има живот, нещо се ражда. Организми. Има и място за защита. Сякаш под тази вода са изградени помещения. Сега съм там. Приличат на лаборатория. Чакай да го запиша като АП... Окей, виждам един грей. Гледа ме право в лицето. Рисувам го. Изглежда от мъжки пол. Да вляза ли в ума му? Мониторът: Остави подсъзнанието ти да реши. К. Б.: Влизам... Ау! Мониторът: Придържай се към структурата. Какво виждаш? Записвай подробно. К. Б.: Цари усещане за празнота. В същото време той е в пълно съзнание. Този приятел има доста грижи. Работник е и трябва да изпълнява много задачи. Не виждам и следи от емоции на повърхността. Не и в смисъла, който ние хората влагаме в думата „емоция“. Напомня ми фокус 15 на института „Монро“. Мониторът: Усеща ли се някакво съзнание за превъзходство над останалите? К. Б.: Разумът му е част от колективния интелект. Всъщност колективният интелект управлява индивида. Нито един индивид не е повисш от колективния разум. Всички грейове са с един разум. Те са едновременно един и всички. Мониторът: Има ли усещане за целеустременост?

К. Б.: Да. Висша цел са оцеляването и еволюцията. Това е един колективен организъм и както при всички организми оцеляването е първостепенната задача. Индивидите по нищо не се отличават един от друг. Мониторът: Премини към Етап 6. Начертай оста на времето. Отбележи времето, в което се намираш сега с този грей. Отбележи и момента, в който сеансът започна. Провери за наличието на други важни точки по оста на времето. Отбележи и тях и премини към матрицата на Етап 6. К. Б.: Окей... (пауза). Вече съм на матрицата. Усещам колектив от много грейове. Нещо приближава. Имам чувството, че искат да се освободят от материалните си тела. Отчаяно се нуждаят да излязат от телата си, въпрос на живот и смърт. Това е висша потребност в името на оцеляването на разума... организма. В момента разумът е заключен. Той трябва да избяга на всяка цена. Обзет е от чувство на панически страх. Грейовете работят с хора и други разумни видове в името на общото избавление. То е като излизане от бутилка или бягство от потъващ кораб. Силна паника. Мониторът: Каква би била тяхната идеална среда? К. Б.: Планета, но не Земята. Те имат способността да тера- формират дадена планета и да пътуват, където пожелаят. Нямат намерение да прогонят хората от Земята. Вселената е достатъчно голяма, за да го правят.

Мониторът: Какви са взаимоотношенията им с федерацията? К. Б.: Те са активни членове. Участват в много от проектите на федерацията, кръстосват пространството с кораби. Горди са, че могат да поддържат контакти с много от останалите членове. Мониторът: Могат ли хората да съдействат сами за еволюцията на грейовете? К. Б.: Те не разбират човешкото понятие за почивка и безделие. За тях времето е континуум. Не рабират желанието да спреш, за да починеш. В такива случаи те правят нещо различно. Мониторът: Каква е продължителността на живота им, в човешкия смисъл на думата живот? К. Б.: Грейовете знаят, че не могат да умрат. Гледат на физическия живот като на дреха. Понятието смърт при тях не съществува. Мониторът: Каква е продължителността на живота на физическите им тела? К. Б.: Подълга от живота на човешката раса, но зависи от други фактори. По човешките понятия за време средната продължителност на телата им е приблизително двеста години. Мониторът: Сондирай представата им за идеална среда. К. Б.: Идеалната среда за един грей трябва да има много аспекти. Тя

не може да бъде просто планета, каквато могат да имат и сега. Идеалната среда за тях е нов тип физически тела в еволюционен смисъл. В момента те се намират в новия си родилен период. Готвят се да напуснат битието на колективния разум и да се превърнат в отделни, макар и свързани помежду си индивиди... Навлизам още по-навътре. Интересно! Дълбоко у себе си те не разбират и благоговеят пред човешката способност да съществуваш и преуспяваш като индивид, отделно от останалите. Грейовете разбират, че имат нужда от нещо такова, но същевременно изпитват и страх. Мониторът: Кога ще се срещнат с представители на човешката раса? К. Б.: В момента се осъществяват много взаимодействия, но не и с хората като равноправни участници. Мониторът: Какъв е протоколът при тези срещи? Как се избира мястото и какви са техните изисквания? Мониторът: Дори и те са объркани в този случай. Знаят, че среща е нужна, но не знаят как и кога да я организират. Боят се да влязат в контакт с разюздани същества като нас. Не искат да се изявяват като управляващата, доминиращата страна, но, от друга страна, съзнават, че трябва да го направят. Объркани са. Имат нужда от помощ. Питат ме дали зная как може да се помогне. Мониторът: Кажи им, че ще помислим затова. К. Б.: Окей. По своя начин те ни благодарят за това.

Мониторът: Попитай дали марсианците трябва да се намесят под някаква форма. К. Б.: Те се грижат и за марсианците, но не могат да им бъдат от голяма полза, защото самите иматтвърде много проблеми. Болни са, а им остават твърде малко време и ресурси, за да доведат проекта си докрай... Токущо им предложих да се срещнем в неконтролирана среда, но предложението ми бе отхвърлено. Мониторът: Съгласни ли са да се срещнат с мен и тебе като доброволци в среда, която те ще контролират? К. Б.: О, да. Приемат с ентусиазъм. Казват, че веднага ще започнат да работят върху тази идея. Мониторът: Окей, Къртни, време е да приключваме. Запиши края на сеанса. К. Б.: фю! Това вече беше сеанс! Сигурно няма да мога да си поема дъх, като ми кажеш целта. Мониторът: Казва се „Грей - разум“. К. Б.: Не се учудвам. Мониторът: Даа. Ще трябва добре да обмислим нещата. К. Б.: Ще ти се обадя след малко. А сега ти пращам данните по факса. Обсъждане

Не зная защо, но планетата, на която се „приземих“ в началото на този сеанс, очевидно има голямо значение за грей- обществото. Нейните океани са може би нещо като роден дом за цивилизацията им. Усещам, че тази планета е свързана по някакъв начин с техния разум, но не мога да си представя как точно функционира тази връзка. Въз основа на собствените ми проучвания по метода НДН, както и от съвпадащи помежду си свидетелства на хора, отвличани от НЛО, мога да направя заключението, че грейовете общуват помежду си по телепатия. Усещането за колективен разум или масово съзнание често се свързва с групи от грейове. За земния човек, с неговия вътрешно присъщ индивидуализъм, е вероятно трудно да си представи съществуването и функционирането на колективен ум. Трябва да се опитаме да разберем манталитета на грейовете, ако искаме един ден да започнем успешно да общуваме с тях. Ако те наистина работят по програма за генно инженерство, съчетаващо човешкия и техния вид, вероятно имат нужда от нашата помощ, за да преодолеят успешно този труден етап от тяхната еволюция. Трябва да държим ума си отворен ида възприемем тази възможност без предразсъдъци. Да, те съществуват под формата на колективен разум и в същото време се стремят да го видоизменят и развият до индивидуална форма на съществуване. Колективният Грейинтелект има много положителни страни.

Тези същества не се бият помежду си за превъзходство в Дарвиновта еволюцинна теория за естествен подбор. Те заедно потъват, заедно се издигат. Тази особеност е причината за алтруизма на тяхното мислене, който хората трябва да изучат добре. Ще им бъде от огромна полза. Като имаме предвид честотата на общуване между представителите на двата разумни вида и естеството на тези комуникации (виж Jacobs, 1992 и Mack, 1994), лесно можем да видим, че дейността и намерениятана грейовете могат да изглеждат и враждебни от човешка гледна точка. Може обаче да се окаже, че те са по-скоро спасителна кавалерия от бойци, а не агресори. Те може би правят с нас неща, които ние не разбираме и не одобряваме, но те не са зли. В това съм абсолютно сигурен. Ние просто не ги разбираме, поне засега. Нищо от моите дистанционни наблюдение не предполага, че те биха могли да ни възприемат като свои врагове. Може би се страхуват от нас, от това, което ние представляваме като цивилизация в момента. Ако не съдим прибързано, може би ще дойде момент, когато и ние ще имаме нужда от тяхното съдействие, за да се спасим. Накратко, нужно е още да се учим, да съберем много повече информация за тях, за да разберем каква роля трябва да играем в тази драма. Струва ми се, че трябва да отложим оценките и решенията си относно всички извънземни разумни видове до момента, когато ние самите

ще бъдем поразвити интелектуално и духовно, за да станем част от галактическото общество. 12. Човешкият склад И двамата с моя инструктор бяхме чували свидетелства на хора, отвличани от НЛО, че родината на някои от извънземните е далечен свят, разположен в звездния куп Плеяди. Не мога да кажа откъде идва тази информация, дали не е само слух, или е достоверно свидетелство. Въпреки това решихме да проведем сеанс на наблюдение на Плеядите, та дори и само да проверим дали има нещо вярно в слуховете. Както се оказа после, резултатът си заслужаваше усилията. Дата: 10 март 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 2805/2070 На предварителните етапи установихме наличието на твърди изкуствени структури и високи енергии. К. Б.: Улавям ярка светлина - бяла и жълта. Високи енергии. Високи температури. Нещо гори, усещам и дим. Чувам викове. Където и да се намирам в момента, усещам мястото като лъчисто, кръгло, силно енергетично. Мониторът: Етап 3.

К. Б.: Скицирам хоризонт, на земята нещо гори, в небето свети някакъв ярък предмет. Мониторът: Премини към Етап 4. К. Б.: Добре. Следвам матрицата. Все още усещам светлината, горенето и високите температури. Огненото кълбо е още в небето. Намирам се на земята и възприемам два типа разумни същества. Едните са на земята, а другите са в небето, на борда на летателен апарат. На земята кипи работа. Съществата на борда на летящия предмет, разположен в близост до горящото кълбо, са по-развити от тези на земята. Каква ярка светлина! Не мога да видя какво правят, защото са много близо до кълбото. Заслепява ме. Концентрирам се върху земята около мен. Виждам кал, трева и хора, облечени в обикновените за средния американец дрехи. Чакай да проверя. Дада. Панталони, чорапи, обувки. Всички са много разтревожени. Усеща се страхът им. Чувам плач. Изглежда, всички са ужасени от огненото кълбо в небето... Все още съм на земята, при хората. Тези около мен приличат на семейство - мъж, жена и дете, което плаче. Опитвам се да проследя другите, в небето. Те са изключително развити. Влизам в кораба им. Кръгъл интериор. Приближавам се. Приличат на грейове. Мониторът: Къртни, премини на Етап 6. Начертай оста на времето и

отбележи на нея времето на целта и сегашния момент. (Пауза.) А сега нанеси и 2000ата година. (Нанасям годината малко след времето на целта.) Сега премини към матрицата. Подавай реплики относно последните минали събития, които са изиграли важна роля в историята на човечеството. К. Б.: Струва ми се, че тези хора са семейство имигранти. Мониторът: Какво става с плачовете? К. Б.: Плачът е по всяка вероятност реакция на огненото кълбо в небето. Хората го наблюдават с разстроени лица. А може би наблюдават кораба на грейовете и това ги плаши. Все едно, те са разстроени от нещо в небето над тях. Мониторът: Опиши ми хората. К. Б.: Бели са. Приличат на селяни, но в тях няма нищо примитивно. Живеят добре, може би отиват на гости в някое близко село или град. Знаеш ли, наистина приличат на американци. Мониторът: Върни се отново при странното нещо в небето. К. Б.: Или летателният апарат свети ослепително, или в близост до него нещо пламти. Трудно е да се прецени, защото светлината заслепява. Както и да е, корабът виси над главите на хората. Екипажът няма лоши намерения към тях.

Мониторът: Сондирай намеренията на екипажа. К. Б.: Те изпълняват мисия, при това съвсем обикновена от тяхна гледна точка. Да вляза ли в кораба? Мониторът: Недей. Вместо това сондирай смисъла на израза „посещения на други места и други времена...“ К. Б.: Добре... Господи! Изметоха ме на огромно разстояние. Сякаш някой ме издърпа с конец. Намирам се на около хиляда мили от повърхността на планета, подобна на Земята. Виждам облаци, океани и твърда земя. Каква красота! Този обект е разположен на голямо разстояние във времето и пространството от първоначалния. Мониторът: Върху диаграмата на Етап 6 нарисувай малък кръг, за да означиш тази планета. След това постави кръгче там, където според тебе трябва да е първоначалната цел. (Той прави пауза, за да ме изчака.) Сега сондирай кръгчето на новата планета с молива си и ми кажи колко слънца има тя. К. Б.: Само едно. Мониторът: Окей. Сега направи същото с второто кръгче. Колко слънца има то? К. Б.: Боже! Две са - едно голямо жълто слънце и малко бяло джудже. Как е възможно това? Мониторът: Ние не анализираме, Къртни. Мини на Етап 3. На

диаграмата имаш ярък предмет в небето. Сондирай го и нанеси данните в матрицата на Етап 6. К. Б.: Изчакай малко. Прилича на кълбовидна мълния. Излъчва огромна енергия. По-ярко е от нашето слънце. Мониторът: Хайде да си починем за малко. Изпрати по факса всички записки и след това ще се чуем отново. К. Б.: Окей. След малко Мониторът: Къртни, искам да извлечеш повече информация за хората на земята от първия обект. К. Б.: Тръгвам... Вече съм при тях. Те не усещат присъствието ми. Възприемам ги като семейство - мъж, жена и дете, което все още плаче. Отново искам да отбележа, че изглеждат като найобикновени земни жители, даже нещо повече - като средни американци. Мъжът има гъста брада. Жената е руса. Облечени са в пъстри дрехи. Топло е, приятно. Мъжът е много объркан и смутен, той наистина не може да разбере какво става. Мониторът: Добре. Пренеси се при съществата в летателния апаерат. К. Б.: Те са грейове и, разбира се, наблюдават хората долу. Хм...

Колко странно! Грейовете знаят, че ги наблюдавам и в отговор наблюдават мен. Всъщност искат бързо да ми подадат някаква информация. Толкова бързо, че не мога да схвана какво искат да кажат... Току -що нещо стана и отклони вниманието им от мен. Като че ли спорят за нещо. Може би обсъждат как да ми подадат данните... Аха. Хората на тази планета са земни жители. Тук са пренесени от грейовете. Трансплантирали са ги. Хората не разбират нищо, не знаят къде се намират. Мониторът: Каква е била причината за тази трансплантация? К. Б.: Оцеляването им. Спасяват ги от климатичните катаклизми на Земята. Мониторът: Продължавай да сондираш. Нужни са повече данни. К. Б.: Според часовника на целта трансплантацията все още продължава, а според нашето време тя още не се е състояла, но се подготвя. Докато чакат хората да се самоунищожат окончателно, грейовете подготвят планета от клас М за трансплантация на представители на Земята. Мониторът: Какво друго ще трансплантират? К. Б.: Преди всичко генетичен материал. Необходим е максимално широк спектър от генетични проби, за да се осигури по- надеждно оцеляване на по-качествени гени.

Мониторът: Сондирай какви генетични изменения са необходими според тях. К. Б.: Необходима е по-здрава връзка между духа и тялото. Съвременният генен апарат потиска тази връзка. Първоначалната генна структура на човека е била създадена, за да гарантира преди всичко оцеляването на човешкия род в миналото. За да продължи да съществува пълноценно обаче, човечеството има нужда от въвеждане на генни модификации. Мониторът: Добре, Къртни, тук можем да приключим. К. Б.: Готово. Какво, за Бога, беше това? Мониторът: Целта е въведена в картотеката под името „Съзвездие Плеяди/цивилизации“. К. Б.: (Дълга пауза.) Сериозно ли говориш? Мониторът: Честна дума, това беше. К. Б.: Рзбираш ли какво означава това? Мониторът: Къртни, аз съм в този бизнес толкова отдавна, че вече нищо не може да ме учуди. Но това, което научихме днес, е действително съществено. Обсъждане Дистанционното наблюдение на целта при този сеанс ни отведе на планета от клас М, която се движи по орбита около бинарна звездна

система, в момент от време, съответстващ приблизително на земната 2000 г. Преди това съм имал съмнения дали около бинарна слънчева система може да съществува живот. Възможно е цивилизацията Грей да е осигурила надеждна екологична защита на тази планета или около нея, за да я направи обитаема. В най-близко бъдеще на тази планета ще се заселят земни жители. Те ще бъдат транспортирани от грейовете. Не мога да кажа дали останалото население на Земята ще бъде информирано за това, или трансплантацията ще се осъществи тихомълком. Във втория случай информацията за този Нов Свят и неговите обитатели ще може да се получава единствено чрез дистанционни наблюдения. Според часовниците на изследвания обект в момента на трансплантацията хората са объркани, уплашени и не знаят къде се намират. Една интересна подробност - хората ще се пренасят на групи, като цели семейства или по-големи общности. Целта на трансплантацията е да се запази някакъв генетичен материал, за да се създаде максимално широк генетичен резерв. По-нататък ще се направят някои генетични модификации, за да се осигури поздраво взаимодействие между разума и тялото в бъдещата човешка раса. Това се налага поради съвременните разрушителни тенденции, тласкащи човечеството към пла- нетарна екологична катастрофа. Излиза, че някои от

земните жители ще се „възнесат на небето“, докато други ще останат да се мъчат на Земята. В този сеанс за първи път получих информация за бъдещите проблеми на нашата планета направо от представител на грейовете. Не мога обаче да кажа точно кога ще настъпи катастрофата. Моят инструктор сподели, че според дистанционни наблюдения, проведени от други, грейовете ще събират генетичен материал и от растенията и животните освен от хората. Ако е вярно, това означава, че те възнамеряват да „тераформи- рат“ планетата в звездния куп Плеяди, за което се нуждаят от образци на земна флора и фауна. Не зная колко от разумите видове в нашата галактика са спечелили от намесата на акушерки като грейовете в еволюцията им. Още по-важно е какво ще стане с останалите жители на Земята. Ще бъдат ли оставени просто да загинат, или ще продължат своята еволюция по начин, различен от еволюцията на своите братовчеди, пренесени в Плеядите? 13. Първа проверка на достоверността Дотук представих резултатите от десет дистанционни сеанса (два от тях бяха описани в главата, посветена на разума Грей). Предложих толкова много нови концепции и открития, че читателят би се запитал дали всичко това не са просто мои фантазии. И дистанционните наблюдатели се чудят

дали това, което „виждат“, не е фантазия. Достоверността на наблюденията се проверява с тъй наречената „калибрационна цел“. Тя представлява обект, чи- ито характеристики могат лесно да се изследват с конвенционалните методи и който служи за проверка на правилността на НДН- протоколите. С моя инструктор решихме да въведем в настоящия анализ няколко калибрационни цели. Представеният в тази глава сеанс е от категория 4, с други думи, аз самият нямах и най-малка представа какво ще наблюдавам. Сеансът беше мониториран дистанционно и продължи около двайсет и пет минути. Дата: 1 май 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 4933/4876 По данни от предварителните етапи целта бе сложно човешко творение. К. Б.: Улавям кафяви и жълто-кафяви цветове, груби зърнести повърхности, подобни на цимент. Топло е. Възприемам нещо масивно, тежко, обемно. Асоциирам град, затова изчакай малко да го нанеса като асоциация в колона АП. Мониторът: Етап 3

К. Б.: Добре. Чертая диаграма с една главна структура в средата и две други отстрани. Силует на град. Мониторът: Намери структурата, която наблюдаваме и влез в нея, след което направи упражнение за траектория. К. Б.: (Дълга пауза.) Улавям сиви, бели и черни разцветки. Гладки, блестящи повърхности. Приятна температура. Чувам някакво бръмчене. Колкотодо размерите, възприемам къси, малки, тесни структури. Мониторът: Етап 3. К. Б.: На скицата на Етап 3 имам квадрат. Той може да означава всичко - от стая до обикновена кутия. Мониторът: Етап 4. К. Б.: Минавам по матрицата. Улавям хартия. Нещо плоско и хоризонтално. Прилича на офис. Мониторът: Сондирай естеството на дейността. К. Б.: Окей. Наоколо вървят хора. Облечени са делово- костюми, жилетки. Виждам и мъже, и жени. Всички са облечени в делови стил. В стаята има бюро, а на него нещо като бележник. На него седи мъж. Охо, това е някаквъ голям началник! Мониторът: Запиши „Охо“ в колоната за естетическите ефекти и продължавай. К. Б.: Може би трябва да отбележа това и в колоната за асоциациите! В

момента съм застанал на една ръка разстояние от президента Клинтън и го гледам в лицето! Мониторът: Край на сеанса. Целта се казва „Овален салон на Белия дом/Вашингтон, окръг Колумбия“. К. Б.: (Хиля се.) Ех! Ясно как се пазят нашите държавни тайни. Мониторът: Можех да те накарам да влезеш в ума му, но това би било нарушение на правата на човека в тази страна. А и без такава фаза постгнахме целта си. К. Б.: Отново искам да въздъхна по адрес на държавната тайна в Америка. Ще ти пусна по факса записките. Мониторът: Чудесно! Прекрасен сеанс, Къртни. До скоро. Обсъждане Заключението за опазването на държавната тайна на САЩ, което следва от този сеанс, е очевидно. Но има и друг проблем. Сега вече е ясно защо извънземните знаят за нас много повече неща, отколкото ние знаем за тях. Трудно е да си представя колко шокирани ще останат чиновниците в нашите правителствени организации, като разберат, че целият ни секретен апарат е оголен и остарял. Подозирам, че извънземните искат да ни поразтревожат малко, за да насочат вниманието ни към някои важни фактори на нашето развитие. Ако това е техният план, то той е много добре

замислен. Чудя се, без да губя надежда, дали те самите се надяват на успех. 14. Дипломатическият пробив Веднъж инструкторът ми разказа, че една от дистанционните наблюдателки е наблюдавала собственото си похищение от извънземни. (Очевидно тя е била отвлечена много години преди това.) Сеансът бил проведен при силно контролирани условия от категория 4 (наблюдателят е „сляп“, а мониторът познава целта). Интересното в този сеанс е, че изобщо е било възможно да се наблюдава похищение. Както вече споменахме, тези сеанси са почти невъзможни, защото „похитителите“ подават фалшив сигнал. За момента и двамата не си направихме заключения относно вероятността за такова наблюдение, но скоро забелягахме промяната. Няколко дни след този разговор открихме защо този сеанс е станал възможен. Дата: 31 май 1994 Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 3701/5475 От предварителните етапи става ясно, че целта е свързана със суха земя и изкуствена структура.

К. Б.: Кафяви и жълти цветове, груби дървени повърхности. Приятна температура. Усещам миризма на терпентин. Ще го запиша като „гора“ в колона АП. Мониторът: Премини към Етапи 3 и 4. К. Б.: Възприемам дървена структура, подобна на къща. Влизам вътре. Виждам дървена маса, доста остаряла. Интериорът е квадратен или правоъгълен. Много просто и скромно жилище. Мониторът: Мини към Етап 6. Да направим една траектория на 250 метра над жилището. К. Б.: Виждам планина, път и река. Може би наблизо има поток, или водопад. Искаш ли да проуча тази местност? (Той ми задава за изпълнение различни процедури, чиято цел е да идентифицира мястото по близостта му до известни топологични обекти.) Мониторът: Къртни, върни се на Етап 4 и влез в структурата. Остави на подсъзнанието да намери отговора. К. Б.: Окей, връщам се. Виждам мъж. Облечен е в работни дрехи, груба риза и дънки. Носи брада. Не улавям обаче никаква активност наоколо. Мониторът: Можеш да си дадеш малко свобода относно времето. Остави подсъзнанието ти да води. К. Б.: Един момент. Окей, къщата е изпълнена със страх. Нощ е.

Преместих се във времето. Усещам активност на извънземни. Прилича на похищение. Записвам го като асоциация по линията на сигнала. Мониторът: Придържай се към структурата. Продължавай. К. Б.: Виждам масата и дървения под. В стаята обаче има няколко грея. Някои от тях плуват във въздуха. Облечени са в униформи и работят бързо, сякаш се движат по план... Сега виждам жена. Те я вдигнаха и изнесоха през прозореца, както е затворен! Следвам ги... светлина. Оглеждам се. Грейовете я отнасят в своя НЛО. В момента скицирам кораба и сцената с изнасянето на жената от къщата. Мониторът: Влез в ума на един от тях. Разбери какво правят. К. Б.: Добре. За тях това, което правят, е част от спасителен план. Това е тяхната работа, служба, правят го, както ние работим за пари. Оцеляването е тяхната фикс-идея. Мониторът: Сега влез в ума на жената. Остани в матрицата на Етап 6. К. Б.: Улавям няколко нива на възприятията у нея. На повърхността тя е упоена. Под нея, все още в съзнателната сфера, тя е ужасена. След това, вече на подсъзнателно ниво, тя е щастлива, даже в екстаз. Мониторът: Какъв е техният критерий за селекция? К. Б.: Жената е била съгласна. Тя е доброволка. Мониторът: Влез в кораба. Стой на Етап 4. К. Б.: Добре. О, Боже! Мониторът: Запиши естетическата импресия в колоната и

продължавай по-нататък. К. Б.: Пълно е с грейове, заети с нещо важно. Операционни маси. Всичко е много скъпо. Всички са много заети. На кораба има и други човеци и очевидно всички са отвлечени. Мониторът: Има ли друг вид извънземни освен грейовете? К. Б.: Не. Само хора и грейове. Жената от дървената къща е вече на масата и пищи от ужас. Един висок грей гледа нещо между краката й. Преглеждат я... Сега вече ме забелязаха. Някой просто ме кара да вляза и да гледам. Имам чувството, че ме дърпат към масата... Гледам в утробата й. Виждам зародиш, може би изкуствен. Всичка наоколо е силно осветено. Зародишът излиза. Наблюдавам изваждането му. Вече е навън. Жената утихна, може би е прекалено изтощена. А може и да е припаднала. Сложиха зародиша в метална кутия, пълна с течност. Мониторът: Колко дълго го държаха там? К. Б.: Кратко. Един от възрастните грейове ми казва, че в този кувьоз зародишът ще стои кратко. Той стои до мен и ми подава информация. Изглежда, функцията му е да акушира и лекува. Казва, че местят зародишите от кувьоз в кувьоз според възрастта им. След определено време ги вадят от кувьозите. Изваждането е като нормалното раждане, бебето поема въздух и започва да диша.

Мониторът: Кога е започнала тази операция? К. Б.: Греят твърди, че това е кардинален пробив в отношенията им с нас, хората. Неотдавна са взели решение да покажат на хората целия проект. Няма вече да пречат на нашите дистанционни наблюдения. Вече можем свободно да наблюдаваме тъй наречените похищения. Надяват се по този начин да променят отношенията си с нас. Смятат, че правят голям компромис (може би това не е най-точната дума). Искат да си сътрудничим... За тях това е нова операция. Изпълнението на проекта ще се промени. От бавно, постепенно развитие в миналото, към въвеждане на кардинални еволюционни промени, които ще позволят на грейовете и хората да се самоопределят. Очевидно тази промяна в „политиката“ е била разрешена на повисоко ниво. По всяка вероятност решението е взето от Федерацията. От тях се иска да помогнат на човечеството. Изпитват огромна признателност към хората за това, което сме им дали доброволно. Мониторът: Окей, време е да завършваме сеанса. К. Б.: Беше дълъг сеанс. Изтощен съм. Добре, кажи ми името на целта. Мониторът: „федерацията/текущи операции на Земята“ К. Б.: Хм... Изглежда, от есега нататък нещата ще се променят.

Мониторът: Има доста неща, над които да се замислим. Трябва да подчертая, че този сеанс се състоя малко след отпечатването на книгата на Джон Мак за похищенията от НЛО. Той дава най-пълната и може би най-положителната интерпретация на действията на грейовете. Вероятно е те да са променили тактиката си, защото са разбрали, че вече разбираме това, което правят, и не се боим от тях. Възможно е обаче и друго обяснение. Може би са разбрали, че не могат да държат дейността си на Земята в тайна от земните дистанционни наблюдатели, а изпращането на фалшиви сигнали не е ефективно прикритие, след като ние вече имаме достатъчно информация от хипнотичните сеанси на отвлечени от тях хора. Съществува и трета възможност - решили са да се разкрият, защото положителният дух на книгата на Мак ги е убедил, че ще получат подкрепа пред лицето на общественото мнение на земните жители. След този сеанс моят монитор се свърза с други дистанционни наблюдатели, които са изследвали похищения на хора при строго контролирани условия. Данните получиха пълно потвърждение. Всички резултати показваха, че някъде през май 1994 г. грейовете са променили тактиката си спрямо хората. Това е значителен прогрес в отношенията ни с тях. Сега те общуват с нас на поравноправно ниво отпреди, поне

дотолкова, доколкото сега всяка страна може свободно да наблюдава дейността на другата. Предполагам, че тази промяна е предпоставка за поблизко сътрудничество в бъдеще. Една от най-съществените подробности на описания сеанс е, че открих личност, която се оставила доброволно да бъде по- хитена. По време на сеанс установих, че при нея действат няколко нива на съзнание. На подсъзнателно ниво тя съзнаваше, че е отвлечена, и беше доволна, че може да участва в експеримента. В същото време съзнателната част на разума й нито разбираше ставащото, нито можеше да го запомни. То предизвикваше по- скоро ужас. Многопластовата структура на човешкия разум е вероятно много неразбираема за грейовете. Те усещат първоначалната положителна нагласа на човека към такъв акт и смятат това за съгласие (дадено може би преди физическото раждане на индивида), като по този начин пренебрегват чисто човешката му паника в по-горните нива на съзнанието. Може би предполагат, че това ще им бъде простено, когато физическото тяло умре и подпространсвеното „аз“ се освободи от бремето на физическото съзнание. Изглежда, някои нови елементи в мирогледа на хората в последно време са насърчили тази промяна в поведението на грейовете. Ако наистина се стремят да помогнат и на хората, и на себе си, те само ще спечелят от това, че ни третират като равностойни партньори.

1 5. Иисус С натрупването на изследователския материал все по-ясно разбирах огромното значение на тези открития за цялата човешка раса. Реших да добавя няколко нови обекта към списъка от цели. Това бяха личности, изиграли решаваща роля в историята на човечеството в найтрудните моменти от неговата история. Един от тези обекти беше Иисус. В началото моят монитор се колебаеше относно целесъобразността на този избор по няколко причини. Трябваше да направим сляп сеанс, в смисъл, че аз щях да зная само координатите. Някой може да каже, че това не е найуважителният подход към личност като Иисус. Серизните ни опасения идваха от възможността Иисус да откаже да участва в нашите изследвания и да отхвърли молбата ни за такава среща. Честно казано, не знаехме как ще реагира. Желанието ни да разширим обхвата на НДН още повече усложняваше задачата. Първоначалното предназначение на този метод е да събере описателна информация за даден обект единствено чрез пасивно наблюдение. Съсредоточаването върху конкретна личност обаче означаваше, че искаме да общуваме с разумно същество. Нямаше причини за провал, тъй като дотогава вече бяхме влизали в контакт с много нематериални същества. Самата комуникация с определено същество като

обект за наблюдение беше нещо ново. Стана така, че този сеанс даде тласък в развитието на самия НДН-метод. В тази глава са описани два сеанса, при които цел на наблюдението беше Иисус. Честно казано, вторият сеанс се наложи по необходимост. Мониторът беше толкова объркан, когато в края на първия сеанс аз правилно назовах целта, че го прекъсна, преди да съм задал още няколко въпроса, които смятах за важни. Никога преди това не сме предполагали, че Иисус ще се окаже дружелюбно същество, което няма нищо против да се обърнем към него за съвет при силно контролирани условия от категория 4. За нас беше интересно да узнаем, че Иисус желае да участва като наш учител в рамките на системата от протоколи. Дата: 2 юни 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 8863/8473 По данни от предварителните етапи целта бе свързана с твърда, изкуствено създадена структура К. Б.: Чувам шум на машини. Топло е, усещам горчивия вкус на дим. Улавям голяма енегрия и интензивна работа, концентрирани в едно и също място. Записвам го като асоциация със строителен обект в колона АП. Минавам към скициране на Етап 3. Рисувам яма, строителни съоръжения, дим, скеле.

Мониторът: Отбележи всичко това като асоциации и премини към Етап 4. К. Б.: Добре. Улавям дим. Нещо гори. Тук кипи работа. Всички са много притеснени, на границата на истерията... виждам поне едно превозно средство. Хората са облечени в работни дрехи и шапки. Отново усещам паниката им. Тя е свързана с обекта, който строят. Мониторът: Какво е предназначението на този обект? К. Б.: Почакай... Работниците бързат... Ще се преместя във времето, за да разбера защо бързат. Виждам огромна лъскава сграда... Хм. Прилича на болницата, която университетът „Еймо- ри“ строи тук. Мониторът: Влез в сградата и в мислите на хората, които работят вътре. К. Б.: Тази спешност е свързана с някакъв здравословен проблем от универсално значение. Мислите на хората са свързани с Центъра за контрол на болестите . Познавам тази сграда. Това е новата болница на университета. Мониторът: Отбележи го като припокриване с асоциации и отново се концентрирай върху здравния проблем. К. Б.: Добре... Улавям комбинация от бедност, глад и епидемии. Това са нови болести, причинени от неизвестни досега бактерии и вируси. Някои мутират под действието на радиацията. Хората в болницата се опитват да

овладеят ситуацията, защото тя вече се изплъзва от техния контрол. Мониторът: Как може да се помогне? К. Б.: Необходимо е хората да се върнат към основните правила в начина си на живот. Бързо технологично разрешение на проблемите не е възможно... Почакай. Тази информация идва до мен от някакво разумно същество. Приближавам се до него. Изтъкано е от светлина. Облечен е в дълга роба. Косата му е сякаш от лъчи. Усещам духовно присъствие. Имам чувството, че пред мен стои Иисус. Ще го запиша като асоциация в колона АП. От него струи любов... Той казва, че проблемът не може да се реши с физически методи. Идеята е да се накарат хората да излязат от оковите на плътта си, за да се спасят. Обсъждане В този момент от сеанса прозвуча гласът на моя монитор. Беше нервен и нареди да прекъсна сеанса. Попитах го коя е целта. „Това беше Иисус“ отвърна пресипнало той. Все още в билокация. Аз попитах : „Моля? Иисус?! Какво прави тук?“ Мониторът ми обясни, че сеансът е повратна точка не само в неговия живот, но и в теорията и практиката на дистанционните наблюдения. Той имаше нужда от време, за да премисли случилото се и неговите последствия. Преди да затвори, успях само да кажа: „Но този човек беше съвсем дружелюбен. Долових дори чувство за хумор! Мисля, че очакваше да ме види още веднъж. Не успях дори да го попитам за

марсианците и грейовете! Какво ще правим с тях?“ Моят монитор искаше единствено да прекрати разговора и да обмисли сеанса. След малко и аз започнах да разбирам, че в този ден се беше случило нещо изключително важно. Първо, сеансът доказваше, че цел на наблюденията могат да бъдат отделни личности, при това отдавна напуснали своето физическо битие. Второ, вече знаехме, че с НДН можем да установяваме контакт между две личности - наблюдателя и някой друг. Трето, оказа се, че наблюдаваната личност може да управлява информационния поток към наблюдателя. В конкретния случай Иисус ни накара да преминем през глобалната картина на застрашаващите света болести, без да се разкрива пред нас. Той искаше да ни накара да изпитаме нещо на практика, а не просто да ни прочете лекция за надвисналите опасности. Предположих, че и другите личности, които бяхме добавили към списъка с целите, могат да използват същия подход. Не можех да кажа кога точно моят монитор ще насочи наблюденията към тях, но знаех, че те ще се появят в сеанса найнеочаквано. Урокът, който Иисус ни даде, е сам по себе си многозначителен. Очевидно съществува връзка между болестите, които ще се стоварят върху човечеството в близко бъдеще, и дейността на извънземните цивилизации на нашата планета. Основната идея е да се накарат хората да променят поведението и мисленето си, за да бъдат приети в галактическата общност

на цивилизациите. Тази идея обаче беше само хипотеза. Имах нужда от солидна мотивировка, преди да направя окончателните си заключения. Около две седмици след този сеанс аз реших сам да се обърна към Иисус при сеанс от категория 1 (солово, с предварително зареждане). По това време вече можех добре да боравя с протоколите и точността на данните, които получавах, беше вън от съмнение. Както и при другите сеанси от този тип, ще представя данните под формата на разказ. Дата: 14 юни 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 1 Първото, което улових, бяха бели, сини и жълти цветове. Имах усещане за въздух, енергия и спокойствие. Видях картината на голямо кръгло тяло в излъчваща енергия среда. Последвах сигнала и се приближих към светлината. Скоро след това започнах да различавам същества, които ме чакаха. Бях попаднал в място, предназначено за отмора. Следвах сигнала и той ме отведе към някакво човешко лице. Около него забелязах още пет полупрозрачни създания, облечени в дълги бели роби. Локализирах централната фигура и попитах какво очакват от мен. Отговориха ми да ги следвам. Влязохме в голяма стая с прозрачни стени. В нея имаше още много

същества, досущ като моите водачи. Получих силно асоциативно усещане, че това е Главната квартира на федерацията, която бях вече посещавал. Забелязах маси и столове. Изправих се пред едно голямо същество, напомнящо Буда, с което се бях срещал при първото си посещение във федерацията. Знаех, че той има ръководни функции, и се насочих към разума му. Веднага попаднах в друго измерение. Подадох реплика, че се нуждая от водач, защото точно по този начин в предишния сеанс моето подсъзнание извика личността на Иисус. Тогава видях лицето му. Беше радостен, че този път идвам сам (тоест в солов сеанс). За да спазя протоколите, попитах за отношенията между хората и грейовете чрез подаване на реплика. Получих ясен и дори императивен отговор. „Няма същество, с което хората могат да влязат в контакт и което не е мое творение, отговори той и добави: -Трябва да помагате на децата ми, когато и както и да дойдат при вас.“ Не разбрах какво има предвид, когато казваше „мои творения“ или „децата ми“. Може би искаше думите му да бъдат разбираеми за всички, включително и за онези, които го възприемаха като религиозна фигура. Всеки от моите читатели може да разбира тези думи по свой начин. Иисус каза още, че всички ние имаме свободна воля и можем сами да решим как да се отнесем към цивилизацията Грей. Този избор ще бъде решаващ за нашето бъдеще. Попитах и какви трябва да бъдат отношенията ни с

марсианците. Отговорът му беше сходен с този за грейовете. Сондирах и отношението му към концепцията на „Сидха“ за човешкия разум. Отговорът на Иисус беше ясен и еднозначен. „Има безброй пътища, по които духът може да стигне до извора, както реката събира водите си от безброй притоци“ - отвърна той. После допълни, че пътищата към съвършенството са много. И „Сидха“ не е единственият. Но той е много полезен за развитието на човешкия разум. Останах с впечатлението, че другите извънземни форми на разум нямат нужда от упражнения по системата на „Сидха“, за да възприемат нематериалната действителност. Вероятно „Сидха“ е система, която има значение само за нас, хората. По-нататък попитах за предстоящите опасности и той ми отвърна, че алчността е убиец на личността. „Любовта и алчността са като маслото и водата, не се смесват“ - бе отговорът му. Нямах чувството, че Исус ме поучава. Той просто констатираше един очевиден факт. Попитах още и за екологията на планетата. Иисус отвърна, че Бог може да създава и възкресява живота във всичките му форми, а върховната цел на живота е да движи еволюцията напред. Веднага попитах за отношенията ни с Галактическата Федерация. Иисус отбеляза, че съществата, които членуват във Федерацията, са на повисоко еволюционно ниво от нас и тяхното битие е насочено към достигане на още по-високи еволюцин- ни

нива. Тяхната дейност в никакъв случай не е поопасна от нашата. Той наблегна на това, че членовете на федерацията не са подчинени на неговата воля. Те обаче разбират прогреса като най-пряк път към Бога и разбират това по-добре от нас. Попитах Иисус защо бях доведен при него чрез федерацията. Заради книгата, която пишеш, отвърна той. Искал да ми помогне в написването й, защото тя е моят принос към еволюцията. Останах с впечатлението, че той я възприема като един малък принос от голяма полза за всички. Никой не може да върви напред, ако същевременно не помага на изоставащите. Това е закон на еволюцията, всичко останало е егоизъм и алчност. Попитах дали трябва да се отнасяме съчувствено към мар- сианците и грейовете. Отговорът беше „Да“. Това е идеята за взаимопомощ, без която никой не може да върви напред. „Човешкото желание да се помага на другите трябва да стане безпределно и това е е моята найвърховна, абсолютна заповед“ - подчерта той. Предразсъдъците - расови, или други, не могат да съществуват съвместно с еволюционния прогрес. Точно това е предизвикателството към човечеството - да се развива, като остави зад себе си предразсъдъците от миналото, защото те ограничават свободата ни. В този момент благодарих на Иисус и прекратих сеанса. В бележките си отбелязах, че тонът на сеанса е бил напълно реалистичен.

Обсъждане Иисус се безпокои за еволюционното развитие на човечеството. Нещо повече, той иска да участва непосредствено поне в онези от нашите проекти, които имат за цел да установят контакт с него. Имайки предвид историческото значение на неговата личност, аз му зададох няколко въпроса за големите събития на нашето време. Той с готовност се съгласи да отговори. Нямам намерение да провокирам религиозните кръгове или да оспорвам съвременните религиозни концепции. Например не е необходимо човекът да вярва, че Иисус е християнската представа за Сина Божи, за да се интересува от вижданията му, нито пък вярата в тази представа би променила нещо. Той вече е съществувал като физическо създание на тази планета и неговата подпространствена същност е все още жива, както ще живеят подпространствените същности на всички хора, след като напуснат физическите си тела. В следващите глави ще представя данни от сеансите си с Буда и Гуру Дев. Подходът към тези личности се диктува отчасти от уважението ми към историческата им роля в развитието на човешката култура и отчасти защото вярвам, че е мъдро да питаш мъдреците за съвет. По-нататък ще кажа повече за съветите, които ми даде Иисус, относно извънземните и ролята им в нашата еволюция. Засега е може би

достатъчно да отбележа, че той има мнение по този проблем. Иисус иска да работим с марсианците и грейовете. И това не беше само благородна идея, а най-ясната повеля, която съм получавал от друго същество в цялата ми практика като дистанционен наблюдател. Смисълът й не е в пожеланието да го правим, а в това, че трябва да го направим на всяка цена 16. Гибелта на ранната Грей-цивилизация Една от основните цели на моите изследвания е да разбера цивилизацията Грей. Исках да получа подробни данни за историята им, за предизвикателствата, пред които е била изправена тяхната култура. Тази глава представя данни от три отделни дистанционни сеанса. Първият от тях бе проведен сляпо (категория 4), а ключът беше „Грей/ранна цивилизация“. Вторият и третият бяха солови сеанси (категория 10). Сеансът, който тук представям като втори, всъщност бе проведен приблизително шест месеца преди моят монитор да проведе слепия сеанс. Дата: 16 юни, 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 4923/8216 От първите два предварителни етапа установих, че зададената цел е разположена на твърда земя, близо до течно пространство и изкуствено

създадена структура. К. Б.: Улавям синьо и черно. Мокри повърхности. Хладно е, усещам вкус на сол и риба, чувам плясък... Възприемам структура, разположена на равна повърхност. Рисувам я на скицата на Етап 3. Повърхността е мокра. Структурата е от твърд материал... Премествам се на върха на структурата... Усещам движение по спирала точно под структурата. Като във фуния. (Тук рисувам втора скица на структурата. В подножието й е разположен огромен кипящ водовъртеж). Мониторът: Къртни, премини към Етап 4. К. Б.: Окей. Минавам на матрицата на Етап 4. Тук определено има водовъртеж. Много вода и високи енергии. Усещам и присъствието на някакви същества. Като че ли това е тяхната работна среда... Минавам към водовъртежа. С невероятна мощност той смуче водата някъде надолу... Съществата са хуманоиди и силно развити в технологично отношение. Влизам в структурата. Прилича на летателен апарат, но може би не е непременно кос мически кораб. Отново се пренасям към хуманоидите. Те са специалисти по водите, може би океанолози. Интересува ги рибата. Като че ли им трябва, за да се подготвят за някаква промяна. Усещам страх от разрушаване на тяхното местообиталище... Виждам компютър или пулт за управление. Не е най-

модерната апаратура, която съм виждал на други извънземни кораби. Като че ли тази структура е болница или друго стерилно съоръжение за хуманоидите. Чисто е... Тръгвам към тях. Приближавам се. Те са от типа на грей, но не съвсем. Очите им не са толкова големи. Това са определено грейове. Очите им са дълбоко поставени. Тези приятели май ме забелязаха. Изненадани са от вида ми. Странно. Никога преди не са се учудвали от външността ми... Те са респектирани. Някой токущо им каза, че могат да си сътруд- ничт с мен. Мониторът: Опиши ми как са облечени. Изобщо облечени ли са? К. Б.: Да, носят униформи с пришити на тях знаци. Скицирам ги... Хм. Същите знаци видях на униформите на грейовете, които спасиха марсианците - сърцевидна фигура със змия в средата. Това е вероятно емблемата на техния корпус или военна част... Влизам в мислите им. Не улавям нищо, сякаш моите възприятия са несъвместими с техните. Мониторът: Опитай се да разбереш къде се намират. К. Б.: Окей. Въпросът за локацията ги смущава. Боят се да не ме объркат с това, което ще ми кажат. Не искам да ги „притискам“. Не сме Земята в края на краищата. (Мониторът ми подава задача за определяне траекторията на летателния апарат назад до мястото на домуването на машината)... Виждам

град, а пред негообширно открито пространство. Сгради с гладки полирани стени. Много от зданията са с изострени като кули върхове. Остра миризма на сажди. Като че ли това е техният роден свят. Мониторът: Къртни, опитай се от тази перспектива да разбереш какво означават знаците на техните униформи. К. Б.: Това са символи на Корпус за спасение. В момента става нещо опасно, катастрофа, бедствие, и този корпус е бил задействан за провеждане на спасителна операция. Улавям ясно, че тази военна единица е била създадена по времето, кога- то ранната им цивилизация е била изправена пред катастрофа. Мониторът: Сондирай концепцията им за колапс. К. Б.: Почакай. Усещам миризма на изгоряло, силна, задуш- лива миризма. Улавям наличието на огромна маса екологични отпадъци. Мониторът: Сондирай понятието им за ръководство. К. Б.: Обществото на грейовете е изключително егоистично. Алчността е институционализирана. Приема се за съвсем нормално, ако индивидът граби това, което е пожелал, без да се интерсува за общото благо. Имам странна асоциация - въстание някъде в подпространството. Ще го отбележа в колона АП като „въстанието на Луцифер“. 1 Мониторът: Запиши го, без да анализираш. Продължавай нататък.

Сондирай представите им за катастрофа и спасение. К. Б.: Спасителният корпус е мобилизиран от обществото. Чакай, чакай, нещо тук се променя... В момента комуникирам с конкретен грей, чиято задача е да установи връзка с мен и да ми обясни какво става. Той изглежда типично за расата си, очите му са големи, изпъкнали, с тежки клепачи. Мисли, че съм объркан и иска да изясни това, което не мога сам да разбера. Отново гледам сградите и чертая нова скица... Следвам сигнала. Навлизам в понятието за екологична катастрофа. Всичко е замърсено и отровено. Тези същества просто плуват в собствените си извержения. Цялото им съзнание е подчинено на мисълта за собственото благополучие... Сега сондирам представата им за секс. Те са силно сексуални. Преминавам към идеята за храна. Всичко, което ядат, е фабрично произведено. Храната не стига. Грейовете са милиарди. Естествените храни, чийто източник бил океанът, постепенно изчезнали. Имам чувството, че тези хора се хранят с риба... Отново следвам сигнала. Тук е имало война в подпространството и тя е корумпирала много от тях. Сякаш са били групово прелъстени от арогантен властен лидер. Покъсно се почувствали предадени, но било твърде късно да поправят грешката си. Наложило се да започнат всичко отначало. Мониторът: Окей, Къртни. Да привършваме. К. Б.: А целта се казва...? Мониторът: „Грей/ранна цивилизация“

Представените тук данни бяха потвърдени от един мой солов сеанс, проведен шест месеца по-рано, на 3 декември 1993 г. И тогава „видях“ този пренаселен и силно замърсен град. По земните стандарти атмосферата на планетата на грейовете бе не просто тежка, тя разяждаше като киселина и това не беше тяхната естествена среда.

1 Някои дистанционни наблюдатели са получили данни, според които Луцифе

Сатанаил са (или някога са били) две реални личности, подели война в подпространство която впоследствие загубили. Ранната мистика вероятно е имала някаква информация за

събития и ги е описала в съчиненията си, а с течение на времето те наме религиозните книги. - Бел. авт. Тогава успях да уловя и вокали. Гласът на грейовете прилича на цвърчене. Психиката им имаше някои сходства с психиката на хората. Колкото до физиологията, ранните грейове са имали по-малки очи от онези, които кръжат около Земята и на нея. Кожата им е светла, гладка и се набръчква при допир. Нямаха никакво окосмяване. Грейовете имаха силен сексуален нагон. При този сеанс установих, че имат проблеми с отглеждането на поколение. Високата смъртност при бебетата се дължеше на отровената атмосфера, но самото общество поради своя примити- визъм не си даваше сметка за причината (за разлика от съвременното човечество). След мониторирания сеанс реших да се „прицеля“ в този обект за трети път, за да почерпя повече информация за някои важни детайли. И тъй, на

20 юни 1994 г. проведох още един солов сеанс на наблюдение на целта „Грей/Ранна цивилизация“. В началото на сеанса локализирах отново структурата над водовъртежа. Оказа се, че съм попаднал във фабрика за преработка и производство на храни. Съсредоточих се върху грейовете, които работеха в този комбинат. Забелязах, че гениталиите им бяха твърде малки според земните стандарти. В цеховете работеха и мъжки, и женски индивиди. Водеха интензивен полов живот, пред който нашият бледнее както по отношение на честотата, така и по броя на партньорите. Телепатичното общуване помежду им беше много по-силно, отколкото при хората, и това още повече стимулираше сексуалните им желания. Установих, че атмосферата е била разрушена не само от отровни отпадъци, но и от радиация. Започнах да сондирам, за да установя причините за катастрофата, и открих, че те се дължат на еволюционна грешка. Егоизмът бе предизвикал у по-голяма част от тях нарушаване на функциите, защото в психиката им не съществуваше нищо, което да балансира нагона за физически удоволствия. Следвайки сигнала, стигнах до представата им за духовността. Тук сеансът взе неочакван обрат. Улових присъствието на някакво подпространствено светло същество, аморфно и излъчващо сила. Сондирах възможността за външни агенти и усетих, че се премествам в

пространството. Намерих се над един пласт от подпространството. Под мен се суетяха множество подпространствени същества. Суматохата ми напомни метрото в Манхатън в час-пик. Сондирах взаимоотношенията между тези създания и грейовете и констатирах, че подпространствените същества са всъщност гре- йове преди физическото им раждане. Те населяваха един свят, подчинен на строга йерархия и железен ред. Получаваха заповеди и тутакси трябваше да ги изпълнят. Странното беше, че според едно от правилата в този свят те бяха задължени да са отдават на физически удоволствия и да рушат както преди раждането си, така и след него. Продължавах да вървя след сигнала. Намерих се в командния център, контролиращ живота в този подпространствен слой. Той се ръководеше от около десетина същества с различни длъжности и степени на подчинение. Центърът беше обзаведен като офис по такъв начин, че милитаристичната организация на това „общество“ да стане съвсем очевидна. Скоро застанах пред лидера на центъра. Това беше същото светло аморфно същество, което вече бях видял на един по-ранен етап от сеанса. Влязох в ума му. За съжаление там цареше непрогледен мрак, сякаш съществото страдаше от тежко психическо разстройство. То изпитваше патологичен страх от смъртта. Беше убедено, че за да оцелее, трябва постоянно да се бие, да се сражава, да напада. Съзнаваше, че на няколко пъти е допуснало груби грешки и се страхуваше

да не бъде наказано заради тях. Този лидер беше съвършено неспособен да създаде някакъв план за помирение или примирие. Страхът не му позволяваше да мисли за това. Изведнъж разбрах, че беше всъщност терорист. Основната му цел беше да разруши света на грейовете. Първата му задача при изпълнението на този план бе да всели страх във всички части на това царство и по този начин да отслаби всяка възможна съпротива. Страхът беше ключов инструмент във всико, което правеше. Той държеше душите на грейовете като заложници. Черният му разум искаше да постигне споразумение, което да му гарантира оцеляването, но при някои специфични условия. Искаше да добие неорганичена власт в своя подпространствен слой и да се разпорежда над всичко като диктатор. Нещо повече, той искаше да бъде боготворен. Стремежът му към въздигане на собствената си личност в култ бе предизвикана от слабостите в собствената му личност. Някъде дълбоко у себе си той знаеше, че нищо не струва и тази ниска самооценка трябваше да бъде компенсирана с обожанието на другите към него. Съществото започна също да ме наблюдава. То се премести във времето и пространството, за да се приближи към мен. После се спусна в моя офис като тъмен подпространствен облак и ме заобиколи отвсякъде, както седях на бюрото си. За свое учудване, не изпитах никакъв страх. Ние

просто се проучвахме взаимно. След около трийсет секунди то напусна моя свят с убеждението, че аз съм дребно безобидно създание, което с нищо не заплашва неговата власт. С други думи, бях буболечка. Обсъждане Очевидно е, че причините за погиването на тази цивилизация лежаха дълбоко в подпространството. Макар че не разбирам напълно всички събития, довели до колапса й, аз съм сигурен, че грейовете сами са унищожили своя свят. След това вече е трябвало да изработят стратегия за оцеляване, физиологичните разлики между ранните и съвременните грейове ме навеждат на мисълта, че след катастрофата те са преживели значителна метаморфоза. По-големият размер на очните им орбити показва, че е трябвало да се приспособяват към живот на тъмно, може би под повърхността на планетата. Това е естествено, като имаме предвид отровената атмосфера на планетата към момента на катастрофата. Съвременните грейове не водят полов живот, което предполага, че на дадаен етап те са се освободили генетично от този физиологичен процес. Мога да предположа, че са се „кастрирали“ на генно ниво. Причината за това е вероятно в необходимостта да контролират и ограничат популацията си. Това означава обаче и нещо друго - че са намерили алтернативни форми за възпроизвеждане на вида, например чрез изкуствено създаване на зародиши. Тази хипотеза се потвърждава от свидетелствата на хора,

отвличани от НЛО, които са наблюдавали култивиране на зародиши в инкубатори, изпълнени с неизвестна течност. (Виж Мак, 1993, и Джейкъбс, 1992.) Възможна е и друга причина за решението да се освободят от сексуалната си потребност. Съвременните грейове не само не се размножават по полов път, но и са напълно лишени от полов нагон. Мисля, че след катастрофата са преоценили причините за дисфункциите на личността и физиологията на ранните грейове. Гениите манипулации, в началото нужни като средство за приспособяване към по-суровите условия на планетата, вероятно на покъсен етап са засегнали и центровете на сексуалната активност в мозъка. Накрая искам да спомена и това, че много от моите наблюдения и заключения съвпадат с идеите на Роял и Приет (1992), почиващи на данни от контактьори. Много са въпросите, очакващи отговори и отнасящи се до колапса на ранната Грей-цивилизация. Не зная почти нищо за лидера от подпространството, дирижиращ катастрофата на планетата, който по всяка вероятност е протекъл под формата на серия терористични актове. Срещу кого се е борил този терорист? Какви управленски грешки са внушили на това същество, че тероризмът е единственият начин да оцелее? Неясно е и по какъв начин дейността му е била пренесена от подпространството във

физическия свят. Може би физиологията на ранната раса на гре- йовете е позволявала лесен преход между различните измерения на техния свят и това е направило възможно пренасянето на корупцията от подпространството във физическото пространство. И накрая, кои бяха съществата, работещи непосредствено под управлението на този терорист? За разлика от своя водач те имаха хуманоидна физиология. Предишните изследвания показаха, че подпространствените създания могат да променят вида си за разлика от физически съществуващите. Дали аморфната форма не позволяваше на този лидер по-лесно да ги тероризира? Не мога да дам отговор. Сигурно е обаче едно. Колапсът на ран- нта цивилизация на грейовете не е била прост процес или единично събитие. Явлението има физически и подпространствен аспект и заради нашето собствено оцеляване ние трябва да си извадим поуки от грешките, които те са допуснали и в двете измерения. 17. „Стар Трек“ и ролята на извънземните в трансформацията на човешката цивилизация През двете години, които посветих на изследвания и подготовка на тази книга, често съм се удивлявал на сходствата между някои от идеите, залегнали в сценария на телевизионната поредица „Стар Трек: Следващото

поколение“ и данните от дистанционните наблюдения върху дейността на извънземните на нашата планета. След като изгледах и последната серия, аз помолих моя монитор да включи към списъка още един обект, чието наблюдение би ни показало дали извънземните влияят по някакъв начин на създателите на телевизионната поредица. Първоначалната ми идея беше да проверя дали не манипулират съзнанието на сценаристите така, че да им внушат конкретни концепции. Смятах, че в стремежа си да направят земната култура по-отворена към галактическите явления, извънземните са избрали найдемократичната и масова форма на убеждение - популярния телевизионен сериал. Тази форма би им дала възможност да се обърнат към най-важния за тях сегмент от аудиторията - младите хора. Чрез внасянето на реалистични елементи в сериала те биха могли не само да убеждават, но и да образоват и обучат следващото наше поколение за предстоящата среща с други цивилизации. Споделих тези съображения с моя монитор. Оказа се, че той отдавна подозира подобна манипулация над творците на този холивудски жанр. Тази глава представя резултатите от два дистанционни сеанса, в които наблюдавах цели, взети от поредицата „Стар трек“. Първият от тях е „сляп“ сеанс, проведен при условията на категория 4, а вторият-солов, при условията на категория 1, който ми беше необходим, за да получа отговор на някои неизяснени при първия сеанс въпроси.

Дата: 1 юли 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 8074/7435 При предварителните етапи (от I до IV) установих, че целта е свързана с два обекта, единият от които бе родната планета на грейовете. Мониторът поиска да насоча вниманието си към втория обект. К. Б.: Възприемам черни, сиви и жълто-кафяви тонове. Някои от материите са груби, други - гладки и полирани. Топло е, но на някои места температурите спадат. Усещам слаб вкус на сол и мирис на прах. (Скицирам сцена със сграда и зеленина, след което преминавам към Етап 4, за да извлека повече подробности.) Окей... виждам дървета. Някаква горичка. Чувам и вода, вероятно река или поточе. Чувам ромона на водата съвсем отчетливо... Тук има и някаква структура. Влизам в нея... Хм... Пълно е с хора. Всички са облечени в съвременни бизнескостюми. Ха! В залата присъстват и много нематериални същества. Подпространстве- ните гости ме забелязаха, но не ми обръщат особено внимание. Прекалено заети са с хората... Интересуват се от дейността на тези хора. Тя води до някаква значителна промяна - и добра, и не съвсем, - свързана с нашата планета. Мониторът: Колко са на брой подпространствените същества? К. Б.: Много. Повече от десет. На външност са хумноиди. Облечени са

в бели светещи дрехи. (Мониторът ми нарежда да се преместя на другия обект, за който знаем от предварителните етапи. Това е родната планета на грейовете. Двата обекта са в постоянно взаимодействие, но то протича асинхронно *- в различни моменти от време. Читателят трябва да си спомни, че в подпространсвото има само сегашно време, минало и бъдеще не съществуват. Погледнато от наша, земна гледна точка, това означава, че, ако в дадено място нещо се е извършило в миналото или ще се извърши в бъдещето, в друго място това събитие ще бъде регистрирано като сегашно и едновременно с други събития. На Етап 6 започнах да изследвам връзката между планетата на грейовете и съществата в залата.) Подпространствените създания са всъщност бивши хора. Те работят заедно с грейовете по някакъв проект, който се осъществява от земните хора в тази сграда... Огромно количество подпространствена енергия от планетата на грейовете се насочва към тази зала, за да подкрепи проекта. Нямам представа за какво се отнася този проект и защо подпространствените го приемат толкова присърце... Почакай! Те се концентрират върху мен. Нещата се променят. Някой им е казал да ме въведат в тази история. Заети са, но решиха, че е по- важно първо да ме осведомят за ставащото... Окей, ето в какво била цялата работа. Това е проект. Те искат съвместно с грейовете да привлекат вниманието на човечеството върху проблемите на Земята и човешкото общество като цяло, да разширят познанието за тях. Мониторът: Сондирай върху познанието на човечеството.

К. Б.: Най-важният единичен компонент от каталитичната трансформация на човешката култура е познанието на хората за съществуването на подпространствения свят и жовота в него. Казват ми, че физическият свят съществува единствено с цел да стимулира еволюцията на живота в подпространството, а не обратно... Сега се премествам към планетата на грейовете... В момента се извършва трансформация на огромна енергия от тази планета към Земята. Тя ще бъде използвана от подпространствените хора. Енергията се пренася по някакъв канал до земното подпространство. Двете групи са в тясно сътрудничество. Грейовете имат нужните мощности за производството на такова количество енергия, което би могло да трансформира цялата ни планета за секунди... Енергията облива Земята с подпространстве- на светлина. Планетата е облъчвана с цел да се усили интуицията на земните жители дотолкова, че те да могат да възприемат информация от собствените си подпространствени тела. Сега те не познават подпространственото си „аз“. Енергията ще усили тяхната чувствителност към подпространствените аспекти на живота и връзката между разума и тялото... Момент! Ето че получавам странна информация. Казват ми, че поради слабата връзка между разума и тялото хората деградират. Преди време в подпространството е станала е някаква аномалия, която е предизвикала отклонения от нормалния ход на човешката еволюция. Улавям асоциация с

въстанието на Луцифер или нещо от този род. Мониторът: Върни се при хората в сградата. К. Б.: Тези хора са големи играчи. Напълно развратени. Живеят във фалшив свят, занимават се само със. собствените си удоволствия и причиняват проблеми на другите. Подпространствените същества са разтревожени от този егоизъм и безотговорност. Тези хора могат да се избият, ако желаят, но не трябва да им се позволява да нанасят вреди на другите... Трябва да се върна към една важна идея. Всичко тук е остатък от въстанието на Луцифер. Не ме карай да обяснявам. Тези хора твърде много приличат на ранните грейове, чийто свят загина поради хаоса в подпространството. Мониторът: Къртни, сондирай влиянието' на подпространствените същества върху хората в сградата. К. Б.: Целта им е да променят поведението на хората така, че те да вземат определени решения по няколко ключови проблема. Подпространствените създания просто инжектират мисли в тези хитри, тарикатски и злостни мозъци... Внушават им идеи така, че те да бъдат циментирани в умовете на хората поне за определено време. Незвисимо че егоизмът им скоро пак ще триумфира, поне за дадения момент те ще вземат решения, нетипични за техния манталитет... Подпространствените изпълняват разни задачи. Целта на съвместния проект е да окаже

положително влияние върху максимален брой хора на Земята. Мониторът: Окей, Къртни, време е да завършваме този сеанс. Целта беше „Стар трек“/генезис на идеята“. Обсъждане Веднага след този сеанс направих обобщение на получените данни, за да не забравя дори и по-дребните детайли. Отбелязах, че подпространствената светлина, която планетата на грейовете генерираше и в която Земята се къпеше, имаше една цел - да направи населението на нашата планета, а оттук - и общественото мнение, повъзприемчиви за идеите, заложени в сериала „Стар трек“. Хората в залата, хитри и зли, бяха продуценти, които решават коя продукция ще получи финансиране и коя не. Моят монитор след сеанса отбеляза, че финансовите босове често се събират в курорти и скъпи хотели, за да решават подобни въпроси. Без обещание за големи печалби никой сценарий не може да получи тяхната подкрепа. Тези продуценти нямаха основание да вложат пари в „Стар трек“, ако печалбата от тази продукция не бъде гарантирана. Описаният по-горе сеанс визираше момента, в който се е зародила идеята за създаване на телевизионната поредица „Стар трек“. Струва ми се, че извънземните внушиха тази идея на продуцентите, за да променят манталитета на хората. Те я „облякоха“ в най-популярната и найпривлекателната за масовия вкус форма на телевизионния сериал и

същевременно внушиха на хората готовност за положително възприемане на идеите, вложени в него. Някои читатели могат да възразят срещу тези мои заключения, позовавайки се на факта, че „Стар трек“ не е била гледана от цялото човечество и поради това не би могла да упражни влияние върху манталитета на съвременния човек. Според мен не би било коректно да се твърди, че поредицата е единственият вектор на извънземно влияние върху общественото мнение в глобален мащаб. Резултатите от сеанса трябва да се възприемат като анализ на един от многото лостове за влияние върху съвременната култура. Този сеанс остави неизяснен въпроса, как точно извънземните влияят на съдържанието на отделните епизоди. Реших да потърся отговор в отделен, солов сеанс. Зададох цел „Стар трек: следващото поколение“/ генезис на епизодите“. Дата: 11 септември 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни:категория 1 Координати на целта: 3850/3054 В предварителните етапи улових кафяви и жълто-кафяви тонове, дървени и циментови повърхности. Температурата беше приятна, усещах остра миризма. Скицата на Етап 3 напомняше голям град. На Етап 4 улових картината на пренаселен град, разположен в

пустинна местност. Получих асоциация с Лос Анжелис и поконкретно с Холивуд. Направих упражнение за траектория й на два метра встрани от целта и се озовах в спалнята на бял мъж. Веднага го скицирах. Проникнах в ума му и станах свидетел на неговите сънищата. В мозъка му бе имплантиран предмет, който изследвах. Преместих се назад във времето и установихме човекът е бил отвлечен от грейовете с НЛО. Имплантацията бе извършена с дълга хирургическа игла. Този предмет управляваше сънищата на мъжа. Устройството генерираше идеи, които впоследствие мъжът усещаше като свои, без да подозира за съществуването на „програмиращия“ чип. Преместих се в пространството на около петстотин метра от мястото, където се генерираха сигналите в мозъка на мъжа. Озовах се в близост до кръг ярка светлина. В началото помислих, че е извънземен космически кораб. След внимателен оглед обаче установих, че това е механично устройство с по-малки габарити. То не беше видимо в материалния свят, тъй като плътността му беше помалка от минималната плътност на материята, уловима от човешкото око. Устройството можеше да се движи с необикновена бързина. Проникнах в него и регистрирах присъствието на разум, макар че във вътрешността не открих живи същества. Устройството изпълняваше функциите на проводник на разум (или само на определени мисли).

Преминах на Етап 6 и проследих преноса на мисли от него до спящия мъж и отново се върнах по същата траектория обратно. В този момент засякох действителния източник на енегрия. Озовах се в сграда на някаква чужда планета. В сградата имаше гре- йове и други хуманоидни същества, някои от които приличаха досущ на земните хора. Тяхната полупрозрачност ми подсказа, че бяха подпространствени същества. Имах усещането, че присъствам на операция, провеждана от федерацията, в която трябваше да вземат участие много разумни видове. Продължих да сондирам за повече информация и открих, че в сградата работи администрацията на федерацията. Съществата, които присъстваха тук, бяха дирекно подчинени на Главния щаб на федерацията. Усещах, че съм попаднал в Главната квартира, но в друга част на сградата, която вече бях посещавал. Сондирах върху съдържанието на трансмисията и открих обширно послание с хиляди подробности - идеи за сценарии, герои, характери, картини на конкретни сцени, пейзажи от непознати планети, образи на разумни същества и техните летателни апарати. Съдържанието на посланието обхващаше цялата информация, която по-късно трябваше да се прероди като роден от хората сценарий на следващия епизод от поредицата „Стар трек: следващото поколение“, филмът не можеше и не си поставяше за цел да представи извънземните същества и тяхната култура такива, каквито бяха в действителност. Той преследваше друга цел - да

накара хората да възприемат нормално други форми на физическо съществуване и други култури. Обсъждане Важно е да се подчертае, че нямам представа кой беше спящият мъж с имплантираното устрийство в мозъка. Не зная дали е някой холивудски сценарист, режисьор, продуцент или който и да било друг от авторите на „Стар трек: следващото поколение“. Може би е съпруг или приятел на някой от създателите на тази поредица. Той обаче беше сред хората, предлагащи идеите за отделните епизоди. Не зная и за кой от епизодите се отнасят данните от този дистанционен сеанс. След приключването му повече не се занимавах с този въпрос. Извънземните несъмнено играят роля във формирането на общественото мнение на нашата планета. Те го подготвят за евентуалната бъдеща среща с алтернативни форми на живот. Подозирам, че „Стар трек е само“ едно от онези човешки творения, вдъхновени от извънземни същества. Тяхната цел е хората да престанат да мислят, че са сами във вселената и постепенно да възприемат действителността. А тя е, че ние сме само една от многобройните групи на галактическото общество. Искам читателите да разберат, че не забелязах и следа от упражняване на психическо насилие над интелектуалния труд на хората в Холивуд. Извънземните просто изслушваха идеите на даден сценарист и

после, докато той спи, му подаваха други сходни идеи. Самият сценарист по никакъв начин не беше принуждаван да приеме тези идеи. Напротив, той имаше пълна свобода в избора си да ги приеме или отхвърли. Ако той все пак ги е избрал, то е заради факта, че те се нравят на широката публика. Самият автор нямаше и представа, че идеите са негови. Не зная и останалите етапи от проекта на извънземните за формиране на общественото мнение. Не бих се изненадал, ако и други телевизионни и кинопродукции се окажат неявно вдъхновени от тях. Мисля, че изследването на този въпрос би било прекрасен проект за следващото поколение дистанционни наблюдатели. 18. Връщане към Иисус Обобщението на натрупания изследователски материал върху цивилизацията на грейовете ме объркваше. Разбирах, че със своята генетична програма те искат да намерят решение на много свои проблеми. Резулатите от моите проучвания обаче показваха, че търсените нови електронни, химични и механични решения имат за цел нещо повече от това, да направят съществуването им поприятно. При дистанционното наблюдение на разума на грейовете се забелязваше, че проблемите на собствената им еволюция предизвикаваха такава паника, сякаш това бе

въпрос на живот и смърт. Изпитвах необходимост да обсъдя тези въпроси с някой, който би могъл да ми отговори ясно и точно какво всъщност планираха грейовете, някой, от когото да получа съвет и препоръка. Дали грейовете искат просто подобро физическо съществуване, или се стремят към нещо по-значително? И към какво точно? Какво значение имат за нас техните планове? Не можем ли просто да ги пренйбрегнем като нещо, което не ни засяга? Приготвих списък от въпроси, чиито отговори биха помогнали за по-доброто разбиране на отношенията между нас и тях. Исках да разбера най-вече защо ние, хората, трябва да им помагаме и как. Казано по-грубо, какво щяхме да спечелим от това? Реших още веднъж да се обърна към Иисус. Избрах солов сеанс от категория 1, защото веднъж вече бях установил сигнален контакт с него. Последния път, когато разговарях с него, не знаех, че тези въпроси ще изникнат пред мен, а от друга страна, съзнавах, че съм достигнал до критична точка в изследванията си. Имах нужда от водач, за да разбера напълно културата Грей. Читателят сигурно разбира, че трябваше да да подготвя въпросите си преди началото на сеанса, тъй като по време на наблюдението съзнанието трябваше да отстъпи на заден план в полза на подсъзнателното. И тъй, пристъпих към сеанса със списък от въпроси, без да зная как ще завърши.

Съгласно протоколите на НДН трябваше да регистрирам данните, каквито и да са те, а анализът да проведа след края на сеанса. Дата: 11 юли 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 1 Координати на целта: 8863/8473 Предварителните етапи показаха, че срещата ми с Иисус ще се осъществи в далечното минало. До Етап 4 той се явяваше като сияйно същество, обградено от реални, материално съществуващи хора. Както се оказа, той имаше среща с тях. Когато ме забеляза, се отдели от хората, взря се в подпространственото ми лице и показа готовност да ме изслуша и отговори на въпросите ми. Попитах го дали смята, че ние, хората, трябва да работим заедно с грейовете върху техния генетичен проект. Отговорът му прозвуча като повеля. Иисус категорично заяви, че трябва да работим заедно с тях, защото и те са Божии чада, не по-малко свидни на Създателя си от нас самите. Попитах го дали този проект преследва и някаква по-висша цел, като например сливане с Бога. Отговори ми утвърдително. После каза, че тяхната програма за веригата разум-тяло ще осигури гъвкавостта, от която се нуждае индивидуалната личност, за да се развива по-нататък. А тъкмо това развитие е нужно, за да достигнем съзнанието на Бога. „Искам да ме

разбереш правилно- каза Иисус и допълни, че до известна степен грейовете вече са се приближили и към Бога и към него самия. Те са обичани. Попитах дали постигането на напълно развита индивидуализирана личност е изискване, което те трабва да постигнат в еволюцията си, за да се приближат до Бога. На този въпрос той отговори с да и не. Бог ги обича и ги закриля. Те избраха пътя към Бога и той няма да разреши те да загинат. Но те избраха пътя на индивидуализираното съществуване. Те бяха запленени от съществуването под формата на отделни личности, което видяха у други същества, и избраха този път към усъвършенстване. Исках да разбера какво точно означава изразът „сливане с Бога“. Попитах какво чувства човек, когато се слива с Бога. Отговори ми, че в началото самата личност не се променя. Основната промяна е в това, че личността разширява способността-си да възприема. Попитах дали сливането с Бога е едно и също с постигането на Божие съзнание. Отговорът беше, че съзнанието на Бога е едно и също независимо как е постигнато. Човек не може да възприема Бога, без да се е слял с него. Попитах дали медитацията води към сливане с Бога. Това е върховната цел на медитацията, но тя не е единственият път, отговори Иисус. Пътят е дълъг, за да го извървиш са нужни много човешки животи, много време. Медитацията е ценна с това, че съкращава този път както за земните хора, така и за други видове.

Отново се върнах на темата за грейовете. Попитах дали те вече са се слели напълно с Бога. „Не още - отвърна той. - Техните личности още не са напълно развити. Те трябва да следват избрания път, ако искат да се слеят напълно с Бога.“ След това споделих с Иисус, че не разбирам идеите на християнството. Нужно ли е не-християни да се обръщат към Иисус, за да постигнат пълно съвършенство? Тук Иисус се разстрои за първи път, откакто аз се срещах с него. „Едно име не означава нищо отвърна категорично той. - Всичко зависи от степента на развитие на личността, а това включва и способността да разбираш, възприемаш и обичаш свръхсобственото си „аз“. В това отношение сидхите са много ценни, макар че не са християни по произход. Да обичаш и разбираш Бога, е много важно и то движи еволюцията напред. (В този момент от своя разказ искам да подчертая, че Иисус не каза как трябва да се обича Бог, нито какво представлява той. Останах обаче с впечатлението, че да обичаш Бога няма нищо общо с това, да разказваш колко прекрасно и велико същество е той. За съжаление не бях помислил за тези неща преди сеанса и не можах да му задам въпроси по тях.) Попитах дали Бог иска да се слее с грейовете. Отговори ми, че те се стремят към това и то е най-яркият израз на тяхната свободна воля. Бог предлага съюз, но грейовете избират дали искат съюз с него. После добави, че съдбата на грейовете е ясна - те ще се слеят с Бога1.

19. Не всички грейове са еднакви Сеансът, който описвам в тази глава, не беше планиран. Обектът на изследване не беше включен в списъка с целите. Моят монитор ми го зададе за „сляпо“ наблюдение в условията на категория 4, защото собствената му интуиция му подсказваше, че трябва да научим повече за отвличането на хора от извънземни. Любопитното тук е, че след като се убедихме във възможността свободно да наблюдаваме отвличанията, и двамата загубихме интерес към тази тема, защото моят монитор искаше да вникнем преди всичко в подбудите за отвличане на хора, преди да насо-

1 Използвам израза „сливане с Бога“, макар че той е неточен поради ограничен

нашия език. С този термин аз наричам способността на хората да възприемат и взаимоде

всички степени и форми на живот, дори и с тези, които надхвърлят границите на физиче подпространстве- ното съществуване. - Бел. авт. 129 9. Пътешествия на съзнанието чим вниманието си към други проблеми. Моето подсъзнание възприемаше това по начин, разкриващ нови характерни черти на грейобществото. Сеансът разкри пред нас някои от неговите най- сложни характеристики и ни помогна да разберем защо свидетелствата на отвлечени хора се

различаваха толкова много. Дата: 13 юли 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 7646/1231 Предварителните етапи показаха, че се намирам на планета, на която бушуваше солен океан. Първоначално стоях точно на повърхността на водата. Не виждах твърда земя. Засякох, че под повърхността работят разумни същества и това обстоятелство ме отведе до една подводна структура. К. Б.. Под повърхността има куха металическа структура, подобна на камера. В обема й засичам тръби. Има нещо наистина страно в това място. Записвам го като естетическа импресия. Прилича на подводница... Улавям и наличието на кожени предмети, макар че всичко останало е метално... В структурата улавям присъствието на четири същества. Приличат на хуманоиди, облечени са, както хората се обличат за работа - тениски, панталони, и т. н. Работят здраво, вир-вода са и четиримата. Мониторът: Сондирай в предмета на дейността им. Какво правят? К. Б.: Почакай... Риба! Това, с което се занимават, има връзка с рибата. Всички са от мъжки пол. Всъщност те нямат представа какво правят. Извършват операциите механично, като роботи. Не възприемат дори

обстановката, в която работят. Мониторът ме инструктира да премина на Етап 6, където изследвам линията на събитията. Установявам, че в миналото те са имали нормален разсъдък. Минавам към още поранните фази на времевата линия в моментите, предшестващи тяхното физическо раждане. Влизам в умовете им. Рибата се намира във водата извън структурата. Тя е жизнено важна за хората. Улавям наличието на някаква фалшива връзка. Хората си мислят, че ловят риба. Истинската цел на техните занимания обаче е съвсем друга. Между тях и истинската риба не съществува връзка... Тези хора са може би пленници, физическите им тела са обладани от умствена анестезия, в смисъл, че телата им не се командват от собствените им мисли. Те не могат да контролират нито себе си, нито обстановката около тях... Имам чувството, че съм свидетел на поредното насилие над хора. Работят като роби, поточно като морски свинчета... Окей, разширявам полезрението си. Сега виждам космически кораб и извънземни, по-точно грейове. Корабът е изключително модерен, оборудван с всякакви технологични измишльотини. Всъщност оборудването не е чак толкова изумително. Всеки земен инженер би се справил с подобен хардуер. Както и да е, целта на този кораб е да

управлява робите в металната камера. Мониторът: Къртни, опитай се да разбереш кога се е осъществил първият контакт между грейовете и хората в камерата. К. Б.: Улавям отвличане. Поне един от мъжете е бил отвличан като млад. Може би и на другите се е случвало, но аз фокусирам вниманието си на един от тях... Следвам сигнала... Изправям се пред майка му. Виждам сцена на някакъв бряг, на Земята. Грейовете поставят зародиш в утробата на жената. Хм... Грейовете, които виждам в момента, изглеждат доста примитивни. Те слагат зародиша с ръце, без всякакви прибори и прочие. Доста брутална гинекологична процедура, няма що!... Тези грейове са наистина доста груби. Те причиняват вреди на хората, но не го съзнават. Просто не познават и не разбират земните жители. Мониторът: Сондирай върху състава на ДНК. К. Б.: Хмм. Излиза, че тези момчета в подводницата са материалът, върху който грейовете експериментират нещо, свързано с ДНК. Изследва се генният им състав. Почти цялата им ДНК е „човешка“, с примес от генен материал на грейовете. Почакай! Грейовете в кораба ме забелязаха. Странно колко време им беше потребно, за да ме видят... Те правят опити със състава на човешката ДНК. Искат да внесат промени, но не непременно от грей-тип. Изменеията са много малки. Това е същата генна програма, която вече наблюдавахме, но тук тя се провежда в много по-примитивни условия. Това вероятно са техните първи опити.

Мониторът: Искаш да кажеш, че грейовете се делят на групи? К. Б.: Не бих казал, че има фракции. Но така или иначе, те се различават помежду си. Групата, която в момента наблюдаваме, е найпримитивната. Те използват хората като морски свинчета, за да видят какъв ще е резултатът от внасянето на малки изменения в гените им. Измененията са свързани с интелекта и/или със способността за телепатични комуникации. Мониторът: Защо го правят? К. Б.: За да модифицират човешкия генотип така, че в далечно бъдеще да разполагат с ново „превозно средство“. Използвам този израз вместо „тяло“. Искат да съчетаят груповия разум на грейовете с човешки гени, за да получат групов човешки телепатичен генератор. Това е изглежда кардиналната им цел. Мониторът: Окей, да свършваме. Целта се казва „Грей/ро- дилна и предродилна връзка с човека“. К. Б.: Какво?! Откъде се е взела тази цел в списъка? Мониторът: Това беше една от моите изненади. За да си винаги „във форма“. Обсъждане Данните от този сеанс предполагат два невероятни елемента от явлението, наречено „похищение от НЛО“. Първият е, че не всички

похищения на хора са правени единствено с благи намерения. Нямам основания да подозирам грейовете в зли намерения. Понякога невежеството изглежда отстрани като злост. Отвлечените хора имат право да смятат, че грейовете са им причинили зло. За тях е без значение дали са искали да го направят, или не. Очевидно невежеството на някои грейове е причината за лошите им отношения с хората. Те не искат да нанасят вреди, а просто не знаят как да се държат с едни толкова сложни емоционални същества като земните хора. Грейовете не разбират, че това, което правят, се оценява от нас като цинични експерименти. Те са лишени от всякаква емоционална гъвкавост. Струва ми се, че те се отнасят към хората така, както се отнасят помежду си. Да си спомним, че не знаят какво значи индивидуалност или личност. Второто важно за нас откритие е наличието на различни категории грейове, поне сред тези, които имат отношения със земните жители. Можем условно да ги разделим на 1) примитивни, 2) развити и 3) свръхразвити. (Съществуването на свръхразвити- те се разбира не от този сеанс, а от друг, за който ще разкажа в една от следващите глави.) Грейовете, които наблюдавахме, принадлежат очевидно към примитивната категория. Те обаче не бива да се объркват с грейовете от ранната епоха преди катастрофата на тяхната планета, които изобщо нямаха представа за съществуването на хората. Съществуват ли отношения между трите категории? Как са

организирани? Когато наблюдаваш разумни същества, чиито космически кораби кръстосват Вселената, и на едно и също място могат да се появят техни представители от миналото, настоящето и бъдещето, е дяволски трудно да разбереш какви са отношенията помежду им. Приключих сеанса със съзнанието за това, колко малко знаем за особеностите на галактическия живот и колко още имаме да учим не само за съществуващите в галактиката общества, а и за начина, по който те си взаимодействат през времето. 20. Адам и Ева В една от предходните глави описах сеанс, при който обект на наблюдение бяха Посредниците. През „военния“ период на дистанционното наблюдение изследването на посредниците се възприемало като несериозна задача, даже шега. Някой прочел Urantia, книгата, описваща древни откровения за подпространс- твения живот, и решил да ги провери. В тази книга Посредниците са група подпространствени същества, живеещи на нашата планета. Никой сред военния екип не е знаел дали трябва да вземе насериозно подобни притчи. За голямо учудване на всички няколко последователни сеанса от категория 4 дали едни и същи резултати. Тези подпространсвени създания наистина съществуват. Всъщност откритието на този факт довело до голям смут сред висшия военен контингент. Трудно

било да се убедят разните генерали и адмирали, че всеки дистанционен наблюдател може да преброи ракетите във всеки силоз, да не говорим за съществуването на невидими същества, които искат да помогнат на хората по пътя им към съвършенството. За мен е важно да подчертая, че не абсолютизирам Urantia, дори не зная доколко е достоверна. Моите проучвания показват, че някои от нейните притчи са верни, а други - не съвсем. В нея фалшива и мнипулативна информация е смесена с напълно достоверни данни и за да се отдели истината от измислицата, са нужни много и инетнзивни дистанционни наблюдения. Например в книгата са приведени обширни аргументи против възможността за съществуване на минал живот, които според данните на дистанционните наблюдения се оказват напълно фалшиви. Независимо от това, тъй като в Urantia историята на Адам и Ева носи силен извънземен привкус, помолих моя монитор да включим легендарната двойка в списъка. Ако историята на Адам и Ева, представена в Urantia бъде потвърдена, можем да направим заключението, че извънземните цивилизации от праисторически времена контролират в една или друга степен еволюцията на живота на нашата планета. Това беше рискован избор, защо- то ни оставаше малко време за мониторирани сеанси, но ние се решихме. Както се оказа, историята, разказана в Urantia, бе в общи линии достоверна. Тук описвам два сеанса, при които обект на наблюдение бяха

Адам и Ева. Първият бе от категория 4, а вторият - от категория 1. Някои читатели може би ще се запитат защо е нужно да се описват дистанционни проучвания на религиозни сюжети в книга, чиито предмет са извънземните цивилизации. Основната причина е в това, че според мен много митове на човечеството са породени от действителни събития, без да ги представят с фотографска точност. Митовете по-скоро носят послания, свързани с хора и събития, които ранните цивилизации не са разбирали напълно. Изследването на митовете чрез дистанционни наблюдения може да разкрие съотношеноето между действителни събития от миналото и начина, по който историята ни ги представя днес. Urantia разкрива тъкмо такава особеност на историята за Адам и Ева. Дистанционните наблюдения от този сеанс може би ще изяснят някои въпроси на научната литература относно внезапните и необясними еволюционни скокове на човечеството. Далеч съм от мисълта, че моите читатели трябва да да се запознаят с Urantia. Споменах тази книга само за да обясня първоначалния си интерес към древната легенда. Дата: 14 юли 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 5328/6080 Предварителните етапи разкриха, че целта е разположена в гориста

местност близо до планина, над която се движи тяло. К. Б.: Възприемам кръгла структура с експлозивна енергия. Движи се бързо по крива траектория. Спуска се надолу. Виждам ела. Получавам АП от сигнала, че това място е близо до Санта фе Болди в Ню Мексико... Летящият апарат има прозорци или илюминатори. Улавям присъствието на същества, пилотиращи апарата. Не са грейове. Момент! Не са и марсианци. Приличат на земни хора, но не са и такива. Мониторът: От какъв пол са? К. Б.: Има и женски, и мъжки индивиди. Облечени са в униформи. Много развити създания, приличат на земни хора от далечното бъдеще. Мониторът: Каква е тяхната цел? К. Б.: Наблюдават. Не контактуват с никого, нямат намерения да правят каквито и да било интервенции. Подчинени са непосредствено на федерацията. Не ме усещат. Мониторът: Нещо друго интересно на този апарат? К. Б.: Добре оборудван с всякаква апаратура. Носи и малък комплект за неотложна помощ, в случай че екипажът аварира. Мониторът: Разбери още нещо за екипажа. К. Б.: Сондирам... Всички са вегетарианци. Носят и много хранителни припаси от базата си. Храната е получена от растителни източници, разположени на други планети. Те не могат да си набавят храна от Земята.

Има опасност от болести и прекратяване на дейността им. (Мониторът дава инструкция за преминаване към Етап 6, където изследвам линията на събитията. Опитвам се да разбера каква е тяхната представа за време.) Тези приятели не са като грейовете и не могат да се преместват напред и назад във времето. Те обаче редовно посещават Земята. Мониторът: Нанеси по оста на времето момента на тяхото първо посещение тук. К. Б.: Стоп! Охо. Получавам силна асоциация по сигналната линия на Адам и Ева. Тези приятели наблюдават Земята от доста време!.. Оказва се, че преди време са работили много интензивно върху някаква генетична програма тук, на планетата. Те са преди всичко учени и технолози. В момента проверяват какви са резултатите от нея, без да имат право повече да се намесват. Мониторът: Провери кога е бил първият им контакт със Земята. К. Б.: Някога те са били много наивни и неопитни същества. Физиологически не са се променили много от тогава до сега. Имам чувството, че почти не са еволюирали... Сега се концентрирам върху една от двойките. Получавам силно припокриване с Адам и Ева. Не съм много сигурен, че ще успея да доведа този сеанс докрая. Сигналът е много силен. Мониторът: Всичко е наред. Можем да прекратим. Това и беше целта, Къртни, „Адам и Ева“. Няколко месеца по-късно реших, че трябва да продължа това

проучване, за да получа повече информация за първоначалната дейност на Адам и Ева на Земята. Проведох солов сеанс от категория 1 за наблюдение на целта „Адам и Ева/първоначална дейност на Земята“. Дата: 16 септември 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 1 Координати на целта: 6957/4096 На предварителните етапи установих, че целта е свързана със значително преместване във времето, твърда земя и някакви изкуствени структури. Температурите бяха високи. Усещах органична миризма и чувах гласове. Климатът беше сух и приятен. Природата напомняше средиземноморските пейзажи на Средния изток. Видях два типа хоpa - със светла и с потъмна кожа. Малко след това улових наличието на мощен енергетичен източник близо до целта. Асоциирах ядрен реактор... Имах усещането, че някои от съществата, които наблюдавах, не бяха щастливи. Приличаха на роби, затворени в лагер, а около тях се носеше „мирис“ на насилие. Около обекта забелязах машини, сгради и камъни. Повече- то от обитателите на тази област водеха спокоен живот. Привидно всичко беше

мирно и спокойно, макар че във въздуха се усещаше напрежение. Сондирах върху причините за напрежението и веднага локализирах сияйно нематериално същество, свързано по някакъв начин с обекта. Това същество приличаше на военачалник и бе заобиколено от други нематериални същества. Установих, че неотдавна е имало война. Много хора са се присъединили към двете воюващи страни, едната от които била лоялна към някакви далечни повелители, а другата група предпочитала да се погрижи за себе си, без да се съобразява с далечната власт. „Лоялистите“ били малцинство и показали чудеса от храброст. Отношенията между двете страни в конфликта били задълго прекъснати. Преместих се на няколко метра от обекта и се озовах на плаж. Не бях сам. Недалече от мен видях мъж и жена, а малко понататък - група същества, представящи някаква високоразвита култура. Влязох в мислите на мъжа. Беше влюбен и самотен. После проникнах в мислите на жената. Тя изпълняваше някакви ръководни функции и беше също много предана на съпруга си. Тревожеше се за обхваналата го апатия, искаше да го насърчи и амбицира, за да продължи кариерата си. Сондирах върху „политическата“ ситуация. Установих, че на обекта присъстват същества, чиято цел беше да прекъснат гладкия ход на

провежданата операция. Улових сигнал по линията на Луцифер и останах с впечатлението, че тук, далеч от властта, се готви опортюнистичен бунт. Мъжът и жената на плажа бяха учители и организатори. Работеха с местните хуманоидни жители. Учеха ги как да създават семейства и да отглеждат деца. Сондирах върху крайната цел на тази дейност и установих, че се стремят да създадат напълно нова раса. Не искаха да постигнат това с проста имплантация на гени, а се стремяха по-скоро да усилят естествения процес така, че мутациите от многобройните поколения да се съберат в една достатъчно голяма група и при това достатъчно скоро. Проблемът беше в това, че програмата се беше отклонила от очаквания ход поради лошо планиране. Твърде голяма самостоятелност бе дадена на изпълнителите, които, далеч от ръководството на проекта, бяха решили да действат на своя глава. Тук се чувстваха като богове и дълбоко у себе си изпитваха страх, че разгневеният от поведението им Бог ще създаде друго същество, много помогъщо от самите тях. Мотивите за ускоряване на еволюцията бяха довели до нежелани резултати. Това бе предизвикало криза в колективния разум на тези същества. Мисълта, че могат да създадат ново разумно същество, действаше като наркотик на някои от тях. Тя започнала да подкопава моралните им устои. Те искали да убедят и себе си, и останалите, че еволюцията на другите раси трябва да следва развитието, което те смятат за най-правилно. Виждали себе си като

крайния продукт на тази еволюция. Адам и Ева се присъединили към малцинството от лоялните си другари. Въстанието се оказало много кратък бунт. Обсъждане Адам и Ева са ръководили генетична програма за ускоряване на еволюцията на земните жители. Пасторалните картни, които ги представят като двойка глуповати наивници, припкащи голи из райската градина, са пълна глупост. Подобни митове са се родили във въображението на древни дистанционни наблюдатели, които не са могли да разберат истинската мисия на двамата съпрузи поради собствената си интелектуална ограниченост. Така Адам и Ева останали в паметта на поколенията като родоначалници на човешкия род. Предполагам, че историята им може да се представи и по този начин, защото двамата всъщност са модифицирали генния състав на земните жители. Адам и Ева са живи и днес, във физически и подпространс- твен смисъл, но не се намесват в дейността на грейовете. Причината е вероятно в законите на Федерацията, които те са длъжни да спазват. Те обаче не са загубили интереса си към резултатите от човешката еволюция. Любопитно е, че не установих почти никакви изменения във физиката им от онова далечно време до днес. Имам чувството, че нещо с тях не е наред, макар че те самите може би не биха се съгласили с мен.

Едно нещо е сигурно. Генетичното манипулиране на човека не е нова идея. То се извършва от дълго време. Вероятно това е причината някои биолози да говорят за „прекъсната еволюция“, имайки предвид неочакваните обрати, с които се характеризира физиологичното и интелектуалното развитие на човека. Необходими са много и задълбочени изследвания както по метода на дистанционните наблюдения, така и по традиционните научни методи, за да се докаже или отхвърли тази хипотеза. 21. Гуру Дев Още в началото на изследванията и двамата с моя инструктор разбрахме, че методът предлага нещо повече от това, да разберем кой управлява летящите чинии. До лятото на 1994 г. бяхме получили доказателства за похищенията на хора от извънземни същества, разбрахме основните концепции, залегнали в генетичната програма на грейовете и проблемите на марсианците. След продължително обсъждане и обмисляне стигнахме до заключението, че не сме оползотворили целия потенциал на метода и решихме да включим в обхвата от изследвания и други пророци и мъдреци освен Иисус, за да се посъветваме с тях относно интерпретацията на част от получените резултати. Тази глава описва солов сеанс, който проведох сам при условия от категория 1. Гуру Дев е духовният учител на Махариши Махеши Йога. През дългите

месеци на дистанционни наблюдения неведнъж обмислях да се обърна към него за съвет. Други дистанционни изследователи наблюдавали група марсианци, които бяха нарекли „духовенството“ заради способността им да се отделят от телата си и да осъществяват необикновен тип комуникации. Моят инструктор предположи, че това са марсианските сидхи. Те бяха вкюче- ни в нашия дълъг списък от обекти и аз разбирах, че един ден те ще ми бъдат зададени като обект за сляпо наблюдение. Ето защо исках да разполагам с предварителна информация, преди подсъзнанието ми да се потопи в тази „мъгла“. Ако те наистина бяха сидхи, трябваше да получа потвърждение за това час по-скоро. И тъй, едно лятно утро на 1994 г. в Ан Арбър, Мичиган, реших да потърся връзка с Гуру Дев. Тъй като сеансът беше солов, ще го преразкажа, пропускайки жаргона на НДН-протоколите. Дата: 24 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 1 Координати на целта: 3745/4021 Предварителните данни показаха, че целта е разположена на твърда земя, до структура, направена от човека, и силна енер- гетичност на местността. Първото ми възприятие беше свързано със сини, бели и кафяви нюанси. Усещах въздух. И в този сеанс, както и по време на всички останали

независимо от категорията им, не знаех как ще стигна до Гуру Дев и в каква обстановка ще го срещна. Протоколите на НДН са проектирани така, че отговорът на подобни въпроси да се търси чрез подсъзнанието. Съзнанието участва в процеса само „за компания“. Температурата беше приятна. Усетих сладък вкус и чух звуци на гандарва - древна индийска музика. В подпространстве- ния „въздух“ се носеще ухание на тамян. „Дали пък Гуру Дев не прави приготовления за посрещането ми“ - рекох си и се засмях наум. Докато изпълнявах процедурите по протоколите, ми се стори, че приближавам до място с неравен терен. После видях дупки и ями по земята, напомнящи издълбаните от приливите вирове на източноафриканския бряг. Нямаше обаче и следа от вода. Над себе си виждах небе. Встрани от централната точка на този пейзаж едно светло същество се взря в мен. Реших, че то е обекта на изследването и се приближих. Това наистина беше Гуру Дев. Очакваше ме. Преди да го заговоря, се огледах наоколо. Намирах се сред преливаща от цветове среда. Тази подпространствена местност изглеждаше странно материална. И до днес не зная къде беше това място, но съм сигурен, че то имаше голямо значение в подпрост- рансвената действителност. Гуру Дев беше загърнат в бяло платно, изпъстрено със светлосенки. Казах телепатично, че имам въпроси. Той знаеше това и ми кимна, за да

продължа. Попитах дали марсианците имат духовници. Отговорът беше съвсем ясен: Да. Попитах дали те практикуват сидха. Ни най- малко, беше отговорът му. Веднага поисках да зная какво тогава боготворят. Гуру ми>каза, че трябва да потърся отговора от тях самите. После дойде ред на въпроса ми, дали членовете на Съвета на федерацията практикуват сидха. Усетих, че Гуру стана посериозен. Да, практикуват нещо подобно, но не и сидха. Това, което те правят, е съобразено с тяхното ниво на развитие и техния разум, бе отговорът му. Продължих с въпроса, дали системата сидха е подходяща за дипломатически мисии между човечеството и Съвета на Федерацията. Получих абсолютно категоричен отговор-да, сидха ще помогне на хората в отношенията им с федерацията. Гуру Дев наблегна на факта, че в нея участват различни разумни същества. Ако представителите на човечеството владеят по-добре своя разум, те по-ефективно ще общуват с представителите на други видове разум. Хората трябва много внимателно да обмислят кого да пратят като емисар при федерацията. Не всеки е подходящ за тази мисия, както не всеки може да бъде посланик на САЩ в Москва. Какво биха си помислили руснаците за цялата американска нация, ако посланикът е случаен човек? Необходимо е представителите на Земята да са достигнали достатъчно високо ниво на развитие на собствения си

разум. Попитах дали научните дистанционни наблюдения са подходящ метод за комуникации със Съвета на федерацията. Това не е оптималният начин, отговори Гуру, и той ще се измени със съзряването на човечеството. Засега обаче това е единственият възможен начин. Тук моите въпроси се изчерпаха. Погледнах го в очакване на съвет. Той погледна към мен и вътре в мен. Беше много, много спокоен. Благодарих му и приключих сеанса. След този сеанс вече бях сигурен, че мога да подготвя курс за дипломати, които да представят човечеството в Съвета на федерацията. Ние, хората, все още не сме пълноправни нейни членове, но представянето ни в нея скоро ще дойде на дневен ред. Схемата на този курс е представена в една от следващите глави. 22. Бог Искам да направя едно признание пред моите читатели - и двамата с моя инструктор не можахме да издържим на изкушението да проведем този сеанс. Дълго време се опитвахме да държим тази книга далеч от религиозната тематика. Въпросите на еволюцията обаче неизменно водеха към някаква централна точка, независимо какво наблюдавахме. Нещо повече, религиозните проблеми често се припокриеха с това, което

мислехме, че са чисто „извънземни“ въпроси. В началото моят инструктор не се осмеляваше да включи Бог в списъка от обекти, но постепенно промени отношението си и ми даде съвкупност от координати за сляпо наблюдение. Идеята за Бога се оказа толкова всеобхватна, че подсъзнанието може да предава информацията на съзнанието само под формата на примери и метафори. Очевидно Господ не е мъж, седнал на стол в някакъв прекрасен палат. Искам да помоля читателите да проявят търпение към начина, по който представям резултатите от сеанса. Бог скоро ще бъде обект на дистанционни изследвания на други наблюдатели и нашето познание за него тепърва ще се разраства. Ето какви данни получихме от този сеанс. Дата: 27 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 3590/6110 От предварителните етапи разбрахме, че първоначалният ни подход към сложния обект е свързан с изкуствени структури и вода. К. Б.: Виждам кафяви, жълтеникави, сини и бели отенъци. Материите са груби и меки, може би е кал. Топло е, усещам вкус на сол. Нещо гори. Чувам тракане на машини. (Скицирам структура, близо до воден басейн.) Мониторът: Премини на Етап 4. (Той почти не се обади вече до края

на сеанса.) К.В.: Окей, виждам грейове. Тук има нещо необикновено. Това са ранните грейове, отпреди катастрофата. Очите им са по- малки, кожата на лицата им е сипаничава и имат генитали. В момента работят... Брр. Емоционална импресия! Тези са безнадеждни. Отчаяни, уплашени до смърт. Чувствата им са объркани. Очакват всеки момент „небето да се срути“. Знаят, че е дошъл краят на техния свят. Намират се в епицентъра на катастрофата... Господи! Жал ми е за тях. Записвам го като естетическа импресия. Продължавам нататък... сякаш адът се изсипва върху главите им. Екосистемата загива, а те не успяват да се приспособят към промените. Хоп. Виждам войни. Не приличат на войните, които ние водим на Земята, но независимо от това са разрушителни като всички войни... Улавям някаква обществена организация, основана на семейни и родови принципи. Тук се води биологическа война... Току-що се преместих напред във времето, не зная защо... Все едно, продължавам нататък. Намирам се в ялов, безплоден свят. Наблизо има вода, но и тя е мъртва. Стъпил съм на твърда земя. На повърхността на планетата няма грейове. Всички са под земята. Войните са прекратени. Воюващите страни са обявили примирие... В момента са мобилизирани в обновяването на технологиите... Боже, колко са изморени всички! Изтощени са. Изследват собствената си природа. Този е моментът, в който започват да мислят за промяна на генетичната си структура.

Разполагат с няколко начина за производство на физическа и подпространствена енергия. Почти са стигнали до изобретява- не на подпространствен транспорт. Търсят дименсионен изход от положението, а не просто физическо преместване в пространството. Отчаяно се стремят към светлината. Под земята е пълен мрак и затова техните учени искат да изобретят „вътрешна светлина“. Токущо са открили цяла нова вселена в подпространството, свят, в който всичко е чисто и подредено. Грейовете са убедени, че, ако успеят да се преселят в тези нови измерения, завинаги ще се освободят от физическите си проблеми. Допускат сериозна грешка, като мислят, че основният им проблем е свързан с материята и че в другите измерения той ще изчезне. Имам чувството, че искат да избягат в подпространствения рай. Окей, ето нещо ново. Онзи стар и мъдър грей, който често се появява в моите сеанси, е отново пред мен и ме наблюдава. Напълно пасивен е. Просто стои и ме наблюдава. Сондирам върху резулатите от техните усилия да избягат. Даа, обхванати са от еуфория. Според собствените им разбирания. Те са направили значителен духовен прогрес. Наистина имат някои постижения, но те са половинчати. Приличат на атлет, който тренира само единия си крак или ръка, докато другият атрофира. Нещастни са. Виждат чувството на щастие и удовлетворение у други

същества на по-високо ниво на развитие от тях самите. Ршават, че нямат друг избор, освен да тръгнат надолу (според тях) към своето минало, но без да се връщат към предишното си състояние. Страхуват се от миналото си. Не искат да попаднат в еволюцинен затворен кръг. Проектът за модификация на тяхната генетика е пътят им ^а бягство и той е само епизод от един много дълъг процес на спасение. Приличат ми на израилтяните в пустинята, много години след бягството им от Египет. Сондирам върху понятията „раса/съдба“... Току-що се преместих напред в миналото! Но какво е това?! Почакай. Какви красиви създания! Записвам тази естетическа импресия. Това са бъдещите грейове. Приличат на нас, хората, и все пак нито един човек не е като тях. Телепати са. Но има и нещо ново. Грейовете са се научили да обичат. Това бе основният акцент в тяхната генетична програма. Те преливат от любов и задоволяват тази своя нужда с електрохимичната апаратура. Асоциирам Иисус. Не че той присъства тук, но всички тези грейове изглеждат като иисусовци. Основната разлика е в това, че когато наблюдавах Иисус, той излъчваше власт, докато у грейовете има само любов и нищо друго. Виждам мъже и жени с развита сексуалност. Излъчват здраве. Жените раждат сами. Вече няма кувьози и други машинарии. Тези хора са силно развити и духовно обединени.

Мониторът: Добре, Къртни, вече можеш да приключиш този сеанс. Между другото, това е един от най-красивите сеанси, които си правил. Аз практически не се намесих през цялото време, какво ще кажеш? К. Б.: Честно казано, беше наистина интересно. Нямам обаче и наймалка представа що за обект наблюдавах. Не прилича на нито един от обектите в списъка. Мониторът: Завода за пречистване на отпадъци във форт Мийд, Мериленд. К. Б.: Е, добре, кажи ми целта. Мониторът: „Бог“. К. Б.: Какво? Мониторът: „Бог“. Това беше целта. Обсъждане Според мен Бог има много аспекти и всеки от нас по свой начин може в различни моменти да види частици от него. Способността ни да разбираме Бога зависи от това, доколко човек е еволюирал до степен да разбира това, което някои наричат „Божие съзнание“. Изглежда, Бог е разумно същество, частици от което съществуват във всеки жив организъм. Като че ли Бог изпитва радост, когато създава материя и живот от собственото си вещество и после изживява този живот чрез опита на своите създания. Този сеанс не дава отговор на въпроса, кога

Бог за първи път е откъснал част от себе си, за да създаде първия жив организъм. Една от характерните черти на Бога е очевидно разумът, който се проявява във вселената под най-различни форми. Разумът може да бъде съзнателен, като например процесите на мисленето, или несъзнателен, като автоматичното функциониране на нашата имунна система или космическия танц на звездите. фрагменти от този разум се проявяват под формата на живите, мислещи същества, които, след като достигнат определено прагово ниво на самосъзнание, започват да копнеят за сливане със своя създател. Изглежда странно, но живите същества в началото не осъзнват, че са частици от веществото на своя създател Поради това по-слабо развитите не разбират, че да се боиш от Бога е толкова нелепо, колкото да се боиш от себе си. Все пак еволюцията на разумните същества се развива по такъв начин, че в един момент те откриват изначалната връзка между себе си и източника на своя живот. Когато този момент настъпи, доминанта на съществуването става любовта. Човек придобива способността да обича себе си и всички останали, защото е разбрал, че всички сме създадени от едно и също вещество - плътта на Бога. Любовта е темата на Бога, спойката, която поддържа единството на вселената. Ала само достатъчно високоразвити същества могат да разберат тази действителност. Не твърдя, че разбирам защо тъкмо любовта е спойката на

вселената. Свикнали сме да приемаме любовта като проява на сантименталност. Моите дистанционни наблюдения върху високоразвити разумни същества предполагат, че човешкта представа за любовта е доста примитивна, но не разполагам с друга дума за да изразя това, което чувствам. Както и да разбират понятието любов, тези високоразвити същества изпитват нещо много по-голямо от нашата човешка сантименталност. При тях любовта е свързана с мисленето и делата им. Тя прави живота им спокоен и хармоничен. Любовта е приятно чувство и затова ми се струва, че ние хората, сме много щастливи. Макар да зная твърде малко за съществуването на живота, не виждам логически причини Бог като универсална константа да не изпитва и други чувства, дори омраза. Единственото възможно обяснение е, че омразата би довела до саморазрушаването на живота. Очевидно за вселенското тържество на любовта има някаква причина, дори и да не я разбираме. Все пак, искам да предложа една възможност. Ако приемем, че Бог съществува чрез своите създания, то всички наши чувства и мисли са същевременно и негови. Казано попросто, ние съществуваме като отделни клетки от едно безкрайно тяло, а любовта се явява доминанта на съществуването ни, защото няма нищо по-естествено от това, Бог да обича самия себе си (каквото и да означава това). Искам да обърна внимание, че в описания тук сеанс грейо- вете се

превърнаха във високоразвити същества, ръководени от универсална любов, която на мен, като човешко същество, ми се стори дори непоносима. Когато осъзнаха, че са част от едно огромно и велико цяло, те не се сринаха обратно до изначалната точка на своето развитие. Напротив, това съзнание ги доближи до Бога и те придобиха боожествени характеристики. Оттук мога да направя заключението, че Бог няма намерение да се саморазрушава. Напротив, той се разширява и разраства вечно, за да съществува под формата на малки фрагменти, пръснати из вселената. Нещо повече, еволюционното развитие е вероятно безкраен процес. И защо трябва да има край? Ако всяка частица от всичко е всъщност фрагментарно проявление на Бога защо Бог би искал да спре разрастването на собственото си съществуване? Не би ли било поправилно да приемем, че Бог вечно ще расте чрез любовта си към всичко и всички във вечността? Изложените тук мои размисли са само предположения за същността на Бога. Всичко, до което достигнах чрез дистанционните наблюдения, ме кара да мисля, че Бог не може и няма да унищожи създаденото от него. А дори и да пожелае да го направи, то из цялата вселена високоорганизираните форми на живот ще въстанат срещу неговия план и ще се борят за правото на съществуване.

Никога и никъде обаче не видях подобна тенденция. Навсякъде видях същества, устремени към самоусъвършенстване, търсещи смисъла на собственото си съществуване. Техният живот бе оцветен с интуитивния аромат на любовта, чужд на паниката, която се явява като естествено следствие на страха от смъртта. Мисля, че спред Божия промисъл ние ще живеем, защото не сме нищо друго освен неговото собствено проявление. В момента сме може би попримитивни от други обитатели на вселената, но сме стъпили на верен път. Нашите борби със смъртта по време на физическото ни съществуване ни карат да търсим висшия смисъл и същност на съществуването си. В търсене на смисъла ние се обръщаме към първоизточника на живота и отново ео ши раме в себе си като в космическо огледало. Честно казано, това е всичко, което разбрах и мисля за Бога. Намирам радост и щестие в това да го търся, за да го разбера по- добре в обозримото бъдеще. Искрено се надявам, че неговите таини са безкрайни, защото, ако един ден почувствам, че зная всичко за него, а оттук - и за себе си, какъв смисъл има да съществувам по-нататък? Сега обаче не трябва да забравям, че не зная какви изненади може да донесе утрешният ден. 23. Марсианското духовенство Преди много време, когато военните дистанционни наблюдатели

започнали да следят траекториите на марсианските космически кораби от червената планета до Земята, забелязали, че сред марсианците има една група, която изпълнява уникални функции. Имали поведение на шамани или лечители. Всички останали се отнасяли с уважение към тях. Нещо повече, членовете на тази група можели да отделят подпространствената си същност от физическото тяло и да се пренасят през времето и пространството. Между другото тези наблюдения довели някои от американските военни до нервна криза. Имах възможност да наблюдавам тези необикновени същества, придобили известност сред дистанционите наблюдатели като „марсиански духовници“. От Гуру Дев вече знаех, че системата, която практикуват, не е сидха, но нищо повече. Сеансът, които описвам тук, бе проведен при условия от категория 4. * Дата: 27 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта; 8711/3454 Както често досега, предварителните етапи показаха че целта се намира на твърда земя, близо до изкуствено създадена структура. К. Б.. Цветовете, които улавям, са в кафявата, жълтата и червената гама. Мястото е песъчливо и скалисто. Кучешки студ. Прилича на Марс.

Изчакай да запиша тази асоциация... Рисувам скицата на Етап 3. Ниски хълмове, малка падина отпред и вдясно, пресечена по диагонал от някакъв канал. Може да е корито на пресъхнала река. Да проверя ли дали има вода наблизо? Мониторът: Премини на Етап 4. К. Б.: Добре. Минавам по матрицата. Виждам много червени скали. Няма обаче големи стръмни планини. Няма и въздух. Всичко е голо, безплодно, пусто. Сурова природа. Всъщност сега регистрирам наличието на въздух в ниски концентрации и много сух... В този пейзаж има някаква дива красота. Регистрирам същества. Не са грейове. Това място наистина прилича на Марс. Записвам, че съществата са марсианци. Сред тях има мъже и жени. Всички са много слаби, леки, имат и по няколко кичура коса. Опитвам се да определя къде се намират. Момент!... Тези марсианци са в камери. Влизам в една от тях. Камерите не са нито просторни, нито добре оборудвани, направени са за спасителни убежища... Почакай, тези камери се намират под земята. Какво да правя по-нататък? Мониторът: Сондирай представата им за управление. К Б.: Окей... Обществото им е организирано по много примитивен начин. Няма и следа от демократични традиции, като например гласуването в Америка. Изградено е на родов принцип. Повъзрастните се радват на

уважение и авторитет. Тежките про- иродни условия не позволяват обществени прояви. Строго йерархично авторитарно общество. Възрастните образуват малоброен политически елит, който понякога взема решения с гласуване. Издигането в обществената стълбица се постига с възрастта. Мониторът: Сондирай представата за религия. К. Б.: Да, тук се извършва богослужение. Религията държи обществото, пази го от разпадане в суровите условия на живот. И децата, и техните майки имат нужда от религия. По-възрастният елит обаче не са убедени привърженици на канона, макар че го приемат от уважение към останалите и защото се надяват, че традициите ще им помогнат. До известна степен религията е нужна на всички. В момента сондирам наличието на религиозни водачи. 1ук съществуват духовници, монаси. Заемат върховни позиции в обществото. Служат си със символи и магии. Рзбират, че действителността не е само материя. Свещеникът има позиции, близки до позициите на един молла в Иран. Подобна е и организацията на самата каста. Тя упражнява влияние и върху правителствения кръг, и върху цялото общество. Все пак приличат по-скоро на шамани, отколкото на високоразвити духовни водачи. Изследвам представите им за магията... Така-а, те използват предмети - разни фетиши и тотеми. Приличат на фетишите на шаманите по

западното крйбрежие на Африка. Самите монаси могат да се „отделят“ от тялото си. Струва ми се, че в подобно състояние един от монасите ме забеляза. Мониторът: Опитай се да определиш къде живеят религиозните водачи. К. Б.: Те са навсякъде, но се крият. Имат собствени разузнавателни служби, с чиято помощ държат масите в подчинение Хм, това е нещо любопитно. Искам да определя границите на тяхната власт... Обществото им е разделено на две прослойки. Религиозната каста управлява понизшата каста. Бюрократично-техническата йерархия ги толерира, защото в момента не могат да предложат на масите заместител на религията... Колкото до местоживеенето на духовните водачи, те са навсякъде, живеят и на Земята. Преселването на нашата планета е обект на борба за власт, защото, идвайки на нашата планета, марсианците могат да се изплъзнат от властта на религиозните водачи. Докато масите са все още на Марс, духовенството няма да има особени грижи... В момента се води истинска борба за запазване на мар- сианските традиции. Духовниците се страхуват не само за собствената си власт. Те смятат, че загубата на традициите ще доведе до разпадане на обществото им и марсианците ще престанат да бъдат това, което са сега. Мониторът: Можеш ли да узнаеш нещо повече за спосбността им да се отделят от телата си. Вземи за пример някой конкретен монах.

К. Б.: Окей, дай ми една минута... В момента са призовани на нещо като събор. Имат същите трудности, с които се сблъскват и хората, когато трябва да работят на две нива - материално и подпространствено. Монасите използват подпространството, за да общуват помежду си, макар че могат да го правят и на физическо ниво. Практикуват отделяне от тялото, за да поддържат единството на цялото духовенство и за да запазят благоговението на масите пред техните способности. Това им помага да се разграничават още по-силно от човешката раса. Проповядват, че тази способност доказва превъзходството на марсианската раса. Знаят, че това не е истина, но е една от идеологемите, с които държат масите в подчинено положение. Мониторът: Какви са символите на тяхната власт? К. Б.: Момент... Скицирам ги... Хмм, смешна работа! Същият символ, който носеха грейовете на униформите си, когато спасяваха марсианците преди много, много време. Чудя се как са се добрали до този знак? Мониторът: Сондирай срещите между марсианци и земни жители. . К Б.: Марсианското духовенство е доста примитивно. Изглежда, хич не ни обичат. Искат да въведат расова сегрегация сред марсианците на тази планета. Хмм... В момента изглеждат обезпокоени, защото ходът на

събитията се изплъзва от контрола им... Така, улових нещо много интересно. Скоро ще има събрание на бюрократичната върхушка, не на духовенството. Върхушката не желае ние да се занимаваме с духовенството. Не това е правилният начин да се поддържат отношенията между хората и марсианците, смятат те. То е все едно, ако те, за да установят контакт с човечеството, се обърнат към папата, а не към ООН. Мониторът: Добре, Къртни, свършихме добра работа. Време да сложим край на сеанса. К. Б.: А името на целта? Мониторът: „Марсианското духовенство“ К. Б.: Нищо чудно. Обсъждане Този сеанс отговори на много въпроси, които дистанционните наблюдатели си задаваха от доста време. Първо, марсианското духовенство не е официалното „правителство на обществото Засега не зная доколко духовниците и светската власт на тази планета са успели да поделят обществото помежду си. Интуитивно чувствам, че светската власт има повече привърженици, но духовенството е все още силно. В този момент разполагам само с тази схема на обществото им. Ясно е обаче, че марсианците са разделени на две обществени касти и духовенството има влияние сред по-

низшата каста. По какъв признак е това класово или кастово разделение на обществото, не мога да кажа. Критерият явно не е свързан с имуществения ценз на марсианците, а с някакъв друг фактор. Мога да предположа, че разделението е направено по образователен ценз, но не съм сигурен, защото няма причини марсианците, които се подготвят за преселение на Земята, да не дадат равни права за образование на всички членове на обществото. 24. Инцидентът в Розуел Медиите отдавна разпространяват хипотезата, че през 1947 г. в щата Ню Мексико, близо до град Розуел, е катастрофирала летяща чиния. Тогава според пресата американските военни са пленили останалите живи членове на нейния екипаж. Говори се, че е бил заловен поне един жив извънземен, който починал по неясни причини след дълги години плен в една военна база, а останките на кораба били прибрани за анализ в някаква лаборатория. Докато още служел в армията, моят инструктор се опитал да се добере до достоверни източници и да разбере дали цялата тази история се е случила в действителност. Най-голямата трудност била да открие следи от пленниците и техния кораб. Въпреки това спомените за катастрофата, които много от местните жители, а и някои военни разказвали, звучали съвсем искрено и убедително. Моят инструктор бил много озадачен от това

противоречие. След време инцидентът в Розуел бил зададен като обект за дистанционно наблюдение на едни от първите изследователи на този метод. В началото нещата не тръгнали. Наблюденията разкривали картини на светлинни глобуси, а не на летящи чинии, кръжащи ниско над Земята. Вън от съмнение обаче бил извънземният произход на летящите кълба. След нашия пробив в наблюдението на похищенията ние ре- шихме да проведем наблюдение и на инцидента в Розуел. Дата: 28 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 7633/4128 От предварителните етапи разбираме, че обектът е разположен на твърда земя, в близост до изкуствена структура. К. Б.: Всичко е в кафяво и жълто. Земята е песъчлива, духа вятър. Наблизо има гора. Топло е. Не знам къде съм, но мястото е наистина красиво. Скицирам го. (Мониторът ми задава упражнение за преместване на около двеста и петдесет метра над целта.) Дада, топло, дори горещо. Наоколо само пясък, чакъл, скали. Ще нарисувам втора скица. (Рисувам две структури - едната е във въздуха, а другата - на земята. Нанасям

подробности от топографията на местността. Влизам в структурата, която плува във въздуха.) Вече съм вътре. Всичко е в черни и сиви блестящи тонове. Гладки, полирани повърхности. Чувам гласове, но не разбирам какво казват. Тук се усеща атмосфера на интензивна работа, организирана в малко компактно пространство. (Рисувам трета скица на вътрешността. Мониторът предлага да премина на Етап 4...) Хм. Тук има стаи и в тях някакви същества работят напрегнато. Получавам асоциация с Розуел! Мониторът: Придържай се към протоколите. Запиши „Розуел“ в матрицата. К. Б.: Виждм четири живи същества. Те са в състояние на паника. Нещо не върви както трябва, вероятно повреда в апаратурата. Това са грейове и отново получавам силна асоциация с инцидента в Розуел. (В този момент моето подсъзнание, изглежда, се оказва неспособно да продължи сеанса, ако асоциацията не се потвърди. Аз съм почти напълно билокализиран и поради това няма никаква опасност да се признае очевидното.) Мониторът: Да, това е целта. Инцидентът в Розуел. Не се отклонявай от протоколите. Мини през Етап 4 и начертай в матрицата вътрешността на кораба. К. Б.: Това и правя. (Рисувам бързо.) Тази чиния сякаш полудя. Носи се хаотично из въздуха. Екипажът губи контрол.

Знаят, че не могат са се спасят. По-точно не бива, заради някакви техни правила. Мониторът: Влез в матрицата и премини на Етап 6. Нарисувай малък кръг с диаметър един инч в средата на страницата. Наречи го „отправна точка на мисията“. После нарисувай стрела към крайната точка на пътуването им. Сондирай в нея и запиши в матрицата това, което видиш. К. Б.: Добре. Сондирам в началната точка. Виждам скалист пейзаж, кратери и прочие. Получавам асоциация с Луната. Това е Луната! Виждам Земята в лунното небе... Окей, следвам траекторията към крайната точка... Всичко, което мога да извлека, е, че обект на мисията е Земята. Мониторът: Сондирай за целта на мисията. К. Б.: Почакай. Странно... Излиза, че целта на мисията е да катастрофира! Дестинацията на полета е Земята. Точно така. Целта на мисията е да се катастрофира, за да се привлече вниманието на хората към съществуването на извънземните. Трудно е за вярване. Мониторът: Не анализирай. Запиши като естетическа импресия израза: „Трудно е за вярване.“ Продължавай. К. Б.: Мисията преследва няколко цели: първо - да покаже на хората, че извънземните са материални същества, второ - че са уязвими, трето - че не се различават много от хората и четвърто - че могат да правят грешки. Те са виждали бъдещето и са знаели, че ще катастрофират. Познаването на бъдещето обаче не може да предотврати предстоящите събития. Машината

наистина се повреди, екипажът беше в паника, те се разбиха и загинаха, физически. Мониторът: Премести се напред във времето и запиши това, което видиш. К. Б.: Сега виждам хора. Военни. Те са в паника, обикалят наоколо и разглеждат парчетата от кораба. Слагат ги в сандъци и торби... Обладани са от мисълта, че трябва да действат с максимална бързина. Получили са заповед всичко да се пази в най- дълбока тайна. Да, случаят ще бъде покрит. С него се занимават най-висши военни. Докладват устно случая на президента. Мониторът: В матрицата на Етап 6 начертай оста на времето и нанеси на нея три точки - А, В и С. Ще приемем, че точка А е моментът, в който екипажът бе обладан от страх, точка Б - моментът на катастрофата, а точка С - моментът, в който на Земята не остана ни следа от нея. Сега да направим упражнение за траектория. (Аз се премествам в точка С, на около половин километър над мястото.) К. Б.: Усещам мирис на горяща плът. Чувам мотори. По земята виждам превозни средства, които се движат хаотично. Това са военни автомобили. Регистрирам и едно НЛО във въздуха. Скицирам всичко това на Етап 3... Влизам в кораба. Всички системи работят нормално. Екипажът не може или не иска да се намеси, но трескавата дейност на хората под тях силно ги

тревожи. Изглежда, не могат да понесат мисълта, че „варварите“ събират останките на техните другари. Обсъждане До края на сеанса мониторът ми пожела да проуча дали извънземните не са манипулирали времето спрямо момента на катастрофата. След сеанса ми обясни, че според него военните не разполагат с преки свидетелства за тази катастрофа. Той предположи, че първоначално извънземните, които „виждат“ бъдещето, са оставили катастрофата да се състои, без да се намесват. После обаче, след като чинията се е разбила, са променили тактиката си, върнали са времето назад и са я предотвратили. Аз възразих срещу тази хипотеза, защото видях, че катастрофата се състоя. Моят монитор обаче продължи да твърди, че е възможно да съществуват две оси на времето. Според събитията на едната от тях катастрофата е станала и затова аз съм могъл да я наблюдавам, а по втората времева линия катастрофа изобщо не е имало, поради което никъде не могат да се открият доказателства за нея. Отново възразих. Все още бяха живи очевидците и те много добре си спомняха за това събитие. Отговори ми, че нематериалната същност на тези хора вероятно изпитва последователно събитията и по двете времеви линии, поради което те помнят събитието, но не ясно, а като „дежа вю“*.

Не можех да приема и този аргумент, но трябваше да призная, че извънземните със своята способост да връщат времето назад и да го движат напред биха могли да постъпят така и в конкретния случай. Повероятна ми се струваше хипотезата, че те по-късно са премахнали всички следи от катастрофата. Щом могат да отвлекат човек посред нощ, значи могат да приберат и фрагментите от чинията заедно с останките на своите другари, където и както и да са складирани те. Останаха много въпроси, но и двамата не планирахме никакви допълнителни проучвания, които да включим в тази книга. Искахме просто да видим дали е имало такъв инцидент. Да, имало е. Извънземните могат да допускат грешки, да катастрофират и инцидентът в Розуел е действително събитие. Инструкторът ми каза, че малко преди моя сеанс събитието е било изследвано от двама други дистанционни наблюдатели и техните данни напълно потвърждават моите. Защо от инцидента не са останали запазени никакви веществени доказателства никой от нас не знае. Можехме да изследваме и това, но казано направо, целта ни се виждаше твърде дребна в сравнение с другите обекти, които искахме да проучим. Убеден съм, че един ден историците на метода на НДН ще регистрират всички подробности около това събитие. Ще установят дали извънземните са върнали събигията назад и са предотвратили катастрофата, или други, не толкова

драматични фактори, са укрили веществените доказателства за нея. Послепис за Розуел В своя брой от 18 септември 1994 г. Ню Йорк Таймс публикува на първа страница статия за инцидента в Розуел. В статията се цитират правителствени източници, които признават, че вече могат да кажат истината за тайнственото събитие. Те твърдят, че първоначално лансираната официална версия, според която катастрофиралото тяло е метеорологичен балон, е лъжа. Според тях катастрофирал е друг тип балон, който изпълнявал секретна *„Дежа вю“ - ит фр. deja vu - сега видяно. - Бел. кор. задача под кодовото нназвание „Могол“. По-нататък статията разказва как учените, участвали в онова изследване, не искали повече да мълчат, защото така подхранвали небивалици за летящи чинии и било крайно време обществото да научи истината. Не твърдя, че никога не е имало отбранителен проект под кодово название „Могол“. Не твърдя, че никога не е имало катастрофа с балон. Смятам обаче, че между найсложния балон и извънземен космически кораб има значителни разлики и че никой не може да обърка хуманоидно същество с парче от балона. 25. Бъдещето на земната природа

Често разговорите за извънземни идват естествено до темата за замърсяването на околната среда в резултат от дейността на хората. Екологията е централната тема в книгата на Джон Мак „Похищението“ (1994). Заради това и аз изпратих разума си на пътешествие из бъдещето на нашата планета. Няколко години преди това други дистанционни наблюдатели бяха работили по частно финансиран проект върху дългосрочното влияние на разрастващата се озонова дупка върху земната природа. Те констатирали рязка промяна в разпределението на растителността и силно намаляване на населението на планетата. Видели картини на пустинни местности, сред които се издигат огромни куполи, приютили малкото останали жители. Резултатите и заключенията на проекта са все още собственост на финансиралата го организация и поради това не са публикувани. Тук ще спомена само общите насоки на прогнозата, за да обясня интереса, който аз и моят монитор храним към този проблем. Както при всички сеанси от категория 4, не знаех предварително обекта на наблюдението. Дата: 28 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 6121/6026 Предварителните етапи показаха наличието на движение и изкуствено

създадени структури. К. Б.: Цветовете са бяло и черно. Повърхността е сякаш павирана. Хладно до студено време. Усещам вкус на катран, макар че не съм го опитвал досега, и миризма на изгоряло. Чувам пращене на огън. Имам усещане за експлозивна енергия и бързо движение. Мирише на смърт. Записвам го в колоната „естетическа импресия“. Това място хич не ми харесва. Мониторът: Етап 3. К. Б.: Скицирам. Две диагонални стрелки, сочещи надолу към нещо кръгло или елипсовидно. Нещо плоско. Асоциирам „краят на Земята“. Мониторът: Запиши го в колона „асоциации“ и премини към Етап 4. К. Б.: Добре. Като начало сондирам стрелките от Етап 3. В матрицата на Етап 4 виждам нещо блестящо, сиво, като полирана стомана. Вътре виждам някакви същества. Прилича на контейнер. Лети към земята. Следвам го. Улавям горене, болка, скали. Съществата обаче са живи. Те страдат. Мониторът: Премини на Етап 6 и начертай оста на времето. Нанеси сегашния момент и момента, който наблюдаваш. По метода на безкрайно малките нараствания дай оценка за продължителността на периода между двата момента. К. Б.: (Дълга пауза.) Събитието става 290 години след днешния ден.

(Мониторът ме инструктира да се преместя с около 70 години напред във времето. Нанасям този бъдещ момент с точка А върху оста на времето и сондирам целта в нея...) Тук се разнася някаква воня. Всичко е по-различно. Получавам асоциация с Лос Анделис. Околната среда е силно замърсена, чувам грохот на двигатели и клаксони на фона на обикновения градски шум. Накъдето и да погледна, виждам мръсотия. Мониторът: Мини още по-напред по времевата ос и застани в средата на периода, тоест на 145 години от сегашния момент. Означи този момент като точка В. Сондирай в нея. К. Б.: Улавям сиво-черни тонове. Топло е, почти горещо. Улавям вкус на амоняк. Адска воня. Не регистрирам живот. Мястото е обезлюдено, мъртво. Мониторът: Върни се в точка А и се опитай да определиш първите пет причини, довели до състоянието в тази точка. Маневрирай бързо. К. Б.: Окей, сондирам за първата причина. Асоциирам Лос Анжелис. Усещам суетнята на много хора. Задъхано градско ежедневие. Минавам към втората причина. Системата не може да ръководи ефективно един толкова пренаселен град. Здравеопазването е в криза. Много от болестите се дължат на замърсяването на средата. Появили са се нови, непознати болести. Третата причина е изхранването. Изчерпани са източниците на храни. Жестока жилищна криза. Стигам до четвъртата причина. Тя е свързана с радиацията. Растенията и животните не растат добре, много

области са оголени от всякаква флора и фауна. Загиват дървета, водораслиите, планктонът и рибата изчезват, нарушават се хранителните вериги. Петата причина е енергийната криза. Тя затваря порочния кръг. Положението напомня „Параграф 22“ - колкото повече се изострят останалите проблеми, толкова по- голямо производство на енергия е нужно за решаването им. От своя страна производството на енергия води до нови екологични проблеми. Най-големият проблем е безотговорността на хората към обществените проблеми. Всеки гледа да се погрижи за себе си, без да мисли за останалите. Екосистемата се разпада отвсякъде, а хората се опитват да я спасят. Опитват се да поддържат една разпадаща се система. Мониторът: Провери дали в точка А няма някакво убежище, или резерват. Опитай се да го локализираш. К. Б.: (Улавям съвсем нов сигнал.) Виждам всичко в бежово. Повърхностите са циментови или бетонни. Хладно е. формите са ъгловати, квадратни. Намирам се в нещо кухо и голямо. Чувам бръмчене... (Премествам се на около петстотин метра над скривалището и го скицирам. То е под земята и се разклонява на многобройни тунели. Започвам да сондирам в отделните характеристики на този обект...) Това е доста сложна система. Прилича на подземен град. Предназначението му е да пази обитателите си от агресии. Асоциирам сценария на „Лудия Макс“. Записвам го в матрицата. Общо взето, това е убежище, което защитава обитателите от елементите и скитащите банди... Регистрирам и собствената си реакция.

Този план не ми харесва. Елитът е определил кой има право на такова убежище и кой - не. Струва ми се, че грейовете са взели активно участие в разработката на този план и в избора на жителите, които получават привилегията да живеят тук, за да могат да продължат своята генна програма. Всички, които не са попаднали в списъците с привилегированите, са оставени отвън да се оправят както могат. В този момент моят монитор трябваше да прекъсне сеанса поради лична заетост. Каза ми, че целта се нарича „Екосистемата на Земята/ краткосрочна и средносрочна перспектива“. Тъй като бях вече напълно билокализиран, реших да продължа сеанса като солов, за да потърся отговор на оставащите въпроси. Върнах се при разположеното в точка А скривалище. Основната идея при строежа му е била спасяването на отбрана група земни жители. Хората бяха избирани по имуществения и социалния им статус. Така те се разделяха на „по-качествени“ и „по-некачествени“ личности. Ето това вече никак не ми харесваше! Върнах се към скицата със стрелките и елипсата, която означаваше някаква катастрофа. Сондирах. Попаднах в нещо като военен команден център. Някои от работещите тук носеха униформи и бяха въоръжени. Наоколо забелязах бункери с оръжие. Сондирах двете диагонални стрелки, насочени към елипсата. Пред мен застана картината на космически кораб, устремен към центъра с цел да го разруши. В самия

кораб цареше отчаяние. Отново се върнах в скривалището, но в кризисния момент, 290 години след 1994 г., то беше вече много старо и обитателите му искаха да излязат на повърхността. Стрелките сочеха към тяло, което се опитва да се приземи, а не да се сблъска с командния център. Нямаше усещане за враждебност. Кризисната точка бе моментът, в който обитателите на скривалището бяха решили да излязат на повърхността. Сондирах върху мисията на кораба. Екипажът провеждаше наблюдения върху биосферата на Земята. Измерваха нивото на радиация, чистотата на водата, атмосферните параметри, състава на почвите. Преместих се малко по-напред във времето и констатирах, че скривалището си беше все още там, а обитателите му се занимаваха с ежедневната си работа. Този сеанс ми разкри много неща. Половин час след края лежах на леглото си, все още леко билокализиран, и размишлявах над вероятността марсианците и грейовете да ни научат как се живее под земята. Но марсианците ще живеят заедно с нас и ще ни държат ръцете до момента, в който излизането на повърхността стане възможно. Сеансът прави няколко важни внушения. Човечеството върви стремглаво към криза. По метода на безкрайно малките на- раствания можем да определим, че точка А ще настъпи след седемдесет и две години,

тоест около 2065 г., когато строителството на подземни убежища ще стане наложително. Стоте години от този момент нататък ще бъдат изпълнени с катаклизми и около 2115 г. хаосът ще обхване почти цялата планета. Не зная точно кои фактори ще доведат до рязкото намаляване на населението, но не е трудно да предположим, че войните, болестите и гладът ще бъдат между главните причини. Човечеството не ще успее да запази настоящото си високо културно и технологично ниво. След около триста години хората ще излязат отново на повърхността и ще започнат да възстановяват биосферата. Други дистанционни изследователи вече са наблюдавали как грейовете събират образци от всичко живо, което в момента вирее на тази планета. Надявам се, че този материал ще бъде използван при възстановяването на земната природа. Би било интересно да се разбере дали хората ще свикнат да живеят под земята. Робърт Монро съобщава, че при едно от своите отделяния от тялото е наблюдавал човечеството след хиляда години. Тогава той наблюдавал човешки същества, които живеят под земята и от време на време излизат на повърхността, където природата е в разцвет. (Монро, 1985,1994.) В момента не мога да дам мнение дали това е бъдещето, което ни очаква, защото не съм си поставял за цел да наблюдавам една толкова далечна картина. Жалко е, че човекът ще трябва да оцелява в толкова тежки условия.

Това е цената, която той ще плати, за да се научи да цени не само собствения си живот, но и живота въобще. Не ме разбирайте погрешно. Зная колко много хора се тревожат за спасението на нашата естествена среда и правят каквото е по силите им, за да предотвратят приближаващата екокатастрофа. Тези чувствителни хора обаче са твърде малко и техните усилия се губят на фона на глобалната лудост. В момента не виждам какво може да се направи, за да избегнем мрачното бъдеще. Изглежда, човешката раса е осъдена да плати скъпа цена, за да осъзнае колко уязвима е естествената й среда и да се научи да я пази. Ще бъде прекрасно, ако един ден хората забравят за алчността на индивида и обединят усилията си в единен колективен разум, в който ще намерят смисъла на съществуването до края на съзиданието. Този момент ще постави началото на светло бъдеще за хората. Те няма автоматично да се освободят от страданията си, но постепенно ще изградят друго, изпълнено с универсален смисъл битие. Това поне е моята надежда за тях. 26. Организация на грейовете във федерацията Както ще видим от тази глава, обществото на грейовете има много сложна структура. Аз съм научен работник в областта на политическите науки и за мен е естествено да анализирам спос- бността на всяка група индивиди да работят заедно. Типичните съвременни проблеми на социологията изследват хора, които общуват по телефона, телевизията, радиото, пресата и събранията на различни комитети. Управлението при

тези условия е доста праволинейно. Обществото формира някаква институция, например парламент, която се самоопределя като управляваща. Социологът, който иска да изследва това общество, започва с наблюдения върху тази институция. Той набира необходимите данни по нормалните комуникционни канали, като публикации, интервюта с ръководните фигури в управлението, социологически проучвания на мнението на населението, електорален анализ и прочие. При грейовете обаче ситуацията не е толкова праволинейна. Не знаех откъде трябва да тръгна и затова реших да се „прицеля“ в един общ аспект на тяхното общество - неговата организация. Нарекох целта „Грей/ съвременно управление и орнанизация“. Не знаех как да започна анализа на данните, които ще получа. За щастие общата формулировка даде възможност на подсъзнанието ми да организира материала по начин, който се оказа съвсем смислен за съзнанието ми. Този сеанс беше мониториран и, както винаги, преди началото на сеанса не знаех какво ще наблюдавам. Информацията е достатъчно сложна и читателите ще оценят ползата от монитора при анализа на информация за един толкова общо формулиран обект на изследване. По време на сеанса мониторът действа като навигатор, благодарение на което аз успях да събера данни за всички важни характеристики на грей-обществото. Дата: 30 юли 1994 г.

Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 1443/7114 От предварителните етапи се установи, че целта е разположена в друго време или друго измерение. Тя излъчваше интензивна синьобяла светлина и внушаваше асоциации с нещо безкрайно, разширяващо се, безгранично. К. Б.: (На Етап 3 асоциирам Главната квартира на федерацията и скицирам мощен източник на светлина. Премествам се в центъра на целта и преминаван на Етап 4.) Намирам се в голяма структура, която ми е позната. Това е Главната квартира на федерацията! Асоциацията е много силна... В момента съм застанал пред едно същество, което ми напомя Буда. И преди сме се срещали. Той знае, че съм тук. Мониторът: Сондирай отношенията между грейовете и федерацията. К. Б.: Той казва, че аз вече зная за тях. Не бива да се съмнявам в думите на един грей. Той изглежда щастлив, но нашият бавен прогрес като че ли го дразни. (В този момент изразявам притеснението си, защото едновременно трябва да записвам кол- кото е възможно побързо и същевременно да наблюдавам „Бу да“ изглежда, няма нищо против да ме изчака.)

Мониторът: Сондирай посоката на подчинение. К. Б.: Окей. Грейовете са членове на федерацията. Те са много уважавани членове. Цялата федерация в момента е мобилизирана да помогне на грейовете, защото заслужават да им се даде шанс. Те са оказали огромна помощ дори на земните жители - и в миналото, и сега, в тяхната духовна еволюция. Грейовете са същества с много уравновесено поведение, един ден ще се превърнат в прекрасни и още по-ценни членове на Федерацията. (Преминавам на Етап 6.) Мъдрият стар грей, с когото се познаваме отдавна, току-що се включи в разговора. (В този момент приложих една от сложните процедури на НДНпротоколите, която ми даде възможност да сондирам организацията на грейовете с оглед на членството им във федерацията (фиг. 1). Управляващата прослойка е разделена на три групи, всяка от които поддържа отношения с Федерацията. Висшите нива на тези три отделни групи формират институции, всяка от които има представители на съответната група във федерацията. В общи линии грейовете, които взаимодействат със земната цивилизация, в настоящия момент могат да се разделят на три групи - примитивни, съвременни и високоразвити. Всяка от тях работи с Федерацията отделно и независимо от останалите две.)

фигура 1. Организация на грей-обществото 164 „Улавям и наличие на няколко групи от ренегати, които не работят за федерацията за разлика от трите големи прослойки. Последните са разделени една от друга поради разликата в еволюционните нива, на които се намират. Това са същите грейове, но са се появили в различно време. Въпреки това всяка от групите поддържа присъствие тук, на Земята. Мониторът: Къртни, сондирай първата прослойка. К. Б.: О-хо! Това вече е асоциация! Чакай да го запиша. Тази категория обхваща огромен брой грейове. Доста примитивни като цяло. С огромни очи, една-две опростени, повърхностни емоции и стаден

манталитет. Повечето работят на големи кораби и само малка част живеят и работят на своята планета. Мониторът: Сондирай представата им за управление. К. Б.: Управлението се осъществява по йерархия от по-низ- ши към по-висши членове на прослойката. Мониторът: Сондирай втората прослойка. К. Б.: И тя е доста многобройна. Те обаче имат малко по- различни физически белези в сравнение с първата прослойка. Понякога работят с високоразвити човеци и други разумни същества, което не е позволено на първата група. Мониторът: Сондирай представата им за управление. К. Б.: Тук схемата на управление е по-пълноценна. Всички членове на прослойката могат да общуват помежду си и телепатично. По този начин обсъждат всички въпроси, а решенията се вземат с консенсус. Все още нямат индивидуалистично съзнание, поради което концепцията за гласуване е безсмислена. Но и тук, както и в първата група, съществува йерархия. Мониторът: Сондирай третата прослойка. К. Б.: И тя е многобройна, но не колкото първата и втората. Те се отличават съществено от грейовете в първите две групи. Притежават емоционална гъвкавост. Представителите на тази прослойка не са като човеците, но много приличат на тях.

Мониторът: Какво ще кажеш за тяхната представа за управление? К. Б.: Тези грейове притежават достатъчно индивидуалност. Всеки от тях е уникална личност и, естествено, има мнение, различно от това на останалите. Всъщност те вземат решения чрез гласуване по телепатичен път. Независимо от това обаче и тук решенията се вземат с консенсус. Мониторът: Сондирай какви са изискванията на Федерацията към членовете и какви отговорности има първата прослойка в нея. К. Б.: За да станат членове на федерацията, те е трябвало първо да кандидатстват. В началото са имали статута на асоциирани членове. Работили са много дълго като едни от най-активните членове, оказали са съдействие за много начинания, после са поискали помощ за един свой проект. Идеята за него се е родила, докато наблюдавали други високоразвити членове на Федерацията и пожелали да придобият техните умения, способности и еволюционен потенциал. Но не само това. Грейовете поискали и нещо уникално. Те имали висока самооценка и чувствали, че комбинацията на някои важни техни аспекти и гени на други разумни същества ще даде в резултат особен тип биологична машина, в която ще се чувстват много удобно и която ще бъде изключително полезна както за тях самите, така и за останалите. Ръководителите на Федерацията възприели идеята и се съгласили с този план. За централна генна банка била

определена Земята. В този момент моят монитор напусна сеанса поради други ангажименти. Тъй като бях вече билокализиран, реших да продължа сеанса сам. Обърнах се с лице към приличащия на Буда грей. Сондирах ума му по отношение на управленската структура на Федерацията. Разбрах, че организацията е сложна. Членовете на ръководството се срещат физически и заседават. Хруимна ми сравнението с Организацията на обединените нации на Земята. Управлението не е строго централизирано. То представлява организирано сътрудничество на разумни същества, общества или техни отделни прослойки. Влиянието на федерацията не се простира върху цялата галактика. Съществуват и други подобни организации, но връзките помежду им са слаби. Положението много наподобява описаното в „Стар Трек: Следващото поколение“, федерацията бавно се разраства. Тя желае към нея да се присъедини и земната цивилизация. Нещо повече, това е една от нейните наи- важни цели. За нейното постигане е нужно Земята да се управлява от световно правителство и това изискване е единственият найважен критерий за членство във федерацията, тъй като тя категорично не желае да се занимава с планетарни фракции и групировки, федеративните закони не го позволяват, освен ако групите не са се зародили в различни епохи, както в

случая на грейовете. Помолих „Буда“ да ми обясни каква е възприетата от Феде- дацията концепция за ръководство. Отговори ми, че нещата са много спешни и че найерудираните представители на земната раса трябва да започнат да изучават законите на федерацията. Скоро отношенията с човешката цивилизация ще станат по- активни. Сега е моментът да се заложат основите на тези отношения, за да не се загуби контактът във времена на борби, масова смърт и смутове. Беше ми казано съвсем директно, че федерацията няма да разреши нашите проблеми, но може да ни даде съвет, ако го поискаме. Останах с ясното впечатление, че трябва скоро да кандидатстваме за членство. Кандидатурата ни може да бъде заявена по много начини. Нужно е просто световното правителство да стигне до това решение, а федерацията ще се погрижи за останалото. Тогава тя ще предприеме открити действия. Благодарих на „Буда“ и на грея, който ми помогна в началото и прекратих сеанса. Обадих се на моя монитор и от него разбрах, че целта се казва „Грей/схеми на управление“. Обсъждане

За да разберем добре социалната структура на грей-общес- твото, е необходимо да приемем ключовия по своето значение факт, че в подпространсвото не съществува линейно време. Линейното време е един от структуроопределящите фактори на нашето собствено съществуване във физческата вселена. То няма смисъл в нефизическия свят. Интензивните дистанционни наблюдения, проведени от най-различни добре обучени наблюдатели, потвърждават факта, че извън физическия, материалния свят линейно време не съществува. Всички събития стават едновременно. Подобно твърдение ще се стори напълно безсмислено на повечето от нас на Земята, където времето е праволинейна последователност от събития. Дистанционните наблюдатели могат да проникват във времето така, както проникват в пространството. Дистанционното наблюдение на различни точки от времето дава на наблюдателя усещането, че присъства на събитието в онзи момент и на онова място, където то се е състояло. Ако изследователят наблюдава състезание с лодки, той ще го види така, сякаш е присъствал там в момента, когато то се е провело. Дистанционното наблюдение става част от събитието. Ако друг дистанционен наблюдател започне да изучава същото събитие, ще види заедно с цялото състезание и подпространствената същност на първия наблюдател, сякаш последният е участник в събитието.

Вече знаем, че от дълго време грейовете могат да преместват корабите и телата си в различни точки от оста на времето. Не мога да обясня на какви физически принципи почива тази тяхна способност, но мога да предположа, че те минават от физическото пространство в подпространството, там се преместват в друга точка на времевата ос, тоест в някакъв бъдещ или минал момент, и оттам излизат в точка от физическото пространство, съответстваща на подпространствения момент от време. Дистанционните наблюдения, проведени досега, не казват дали извънземните могат да преодоляват пределната за материалната вселена скорост на светлината, без да е нужно преди това да се откъснат от самата материя и да се „гмурнат“ в подпространството. Затова можем да предположим, че се подчиняват на същите релативистични закони, валидни за материята. Щом грей-обществото отдавна притежава технологичната възможност да се премества във времето, значи Земята е била посещавана от техни представители, принадлежащи на различни епохи. Интересно тук е обстоятелството, че разликите във времето действат на материалните разумни същества подобно на географските разлики. Относително примитивните грейове не обичат да работят заедно със съвременните, а двете групи избягват високоразвитите си събратя от третата група. Те се отнасят помежду си както хората от различните нации на Земята. Разликите

в езиците, обичаите и традициите създават бариери в отношенията. Понякога ние просто гледаме на света по-различно от нашите съседи от другата страна на границата. По същия начин грейовете от една епоха не разбират събратята си от другата епоха. Когато се наложи да работят заедно в един и същ момент от време, което често им се случва при мисиите им на Земята, те стоят „на разстояние“ едни от други. Това е така независимо от факта, че ранните грейове се стремят да еволюират до нивото на своите „сънародници“ от бъдещето. Мога да разгледам този въпрос и от поширока перспектива, за да внеса повече яснота в него. Дистанционните наблюдатели знаят, че Земята понякога се посещава от същества, които бих нарекъл „бъдещи земни хора“, притежаващи познатата вече способност за свободно движение по оста на времето. Напълно възможно е един ден сегашните хора да видят космически кораб, пилотиран от техните собствени проекции в бъдещето. Ако такъв кораб се приземи в задния ми двор и по стълбичката слезе моето бъдещо „аз“, не съм сигурен, че ще реагирам адекватно на ситуацията. Поведението ми вероятно ще зависи от това, колко отдалечено от настоящия момент е бъдещото ми „аз“, и ако то идва от много далече, не съм сигурен, че ще се чувствам комфортно в неговата компания. Без съмнение е, че се нуждаем от много допълнителна информация по тези въпроси. В момента обаче разполагаме с необходимите начални

данни, за да планираме сложните си бъдещи отношения с грейовете и федерацията. Необходимо е да разширим контактите си с други разумни същества, отделени от нас не само с пространствени, но и с времеви разстояния. Найголя- мата интелектуална провокация за съвременния човек е може би разбирането на едновременността на галактическите взаимодействия. 27. Буда Буда беше включен като обект за наблюдение в нашия списък заедно с Иисус и Гуру Дев още в началото на моите занимания с дистанционни наблюдения. Вече описах срещите си с първите двама, но за Буда не съм говорил. Тази личност ми беше напълно непозната. Чел съм няколко книги върху будизма, но от тях не можах да получа стабилни познания за това, кой е бил Буда и какво е направил по време на земните си дни. С други думи, той беше едно голямо неизвестно и аз настоявах да бъде включен в списъка просто защото е един от прочутите духовни учители на човечеството. (С неудобство признавам тези повърхностни съображения.) Оказа се все пак, че Буда не е обиден от моето невежество. Доколкото познавам будизма, Буда винаги е бил тайнствена личност. Той остава такъв и в сеанса, описан в тази глава, но казва толкова много неща, които при други условия не бих могъл да науча и за цял живот. Този сеанс е най-

красивото ми преживяване, откакто се занимавам с дистанционни наблюдения. Сеансът беше „сляп“. Както читателите сами ще видят, моят монитор беше доста смутен през цялото време. Буда е наистина гениален учител. Дори и да сме искали, било е невъзможно да се подготвим предварително за това, което се случи една лятна нощ в Мичиган. Дата: 30 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 1842/3355 Предварителните етапи показаха, че целта е разположена в място с висока температура. К. Б.: Виждам бяло, черно и бежово. Каквото и да е това, то е плоско, широко, кръгло и много голямо. (Чертая опростена скица за протокола на Етап 3, представляваща голяма елипса.) Минавам на Етап 4. Сега виждам черно и бяло, а температурата е променлива - ту студено, ту топло. Регистрирам силни контрасти в температурата и светлината. Сега разбирам, че това кръгло нещо се върти около оста си. Улавям мирис на горене, може би дим. Той също се извива по спирала. Може би все пак не е дим от изгоряло. Мониторът: Сондирай концепцията за спиралообразно движение.

К. Б.: Добре. Леле! Това е асоциация! В ума ми е онази легенда за Буда, който разпрострял разума си на разстояние една миля в диаметър, а после го свил до размерите на молекула. Имам чувството, че сега моят ум се разпростира и обхваща всичко в диаметър от една миля. Улавям и присъствието на много силен енергиен източник... Очевидно се намирам в някакво много просторно място като самата галактика и усещам как съставните й части се въртят на орбити около централна ос. Усещам се разлят и разтегнат, но чувството не е неприятно... Това е някаква алегория. Пред очите ми изплува онзи подобен на Буда грей, когото видях в Главната квартира на федерацията. Спомням си, че когато влязох в ума му, той ми показа панорама на галактиката... Това, което виждам сега, обаче не е галактиката, а по-скоро създава представа за съзидание, за творене. Тук животът все още не се е зародил. Това предстои да стане. Какво да правя по- нататък? Мониторът: И аз не зная. Имаш ли идеи? К. Б.: Чакай, може би подсъзнанието ми ще налучка пътя. Мониторът: Следвай интуицията си. Никога досега не сме правили такъв сеанс. К. Б.: Хрумва ми да сондирам идеята за Бог. Почакай... Ще сондирам образа на Иисус. Окей. Виждам Иисус. Питам го къде съм попаднал... Хващам абсолютно чист сигнал. Казва ми, че съм в изначалната точка на

живота. Тук той се е зародил. Питам го защо съм попаднал тук. Отговаря, че би трябвало да зная каква е причината за появата на живота. Сигналът е невероятно мощен. Сега питам какво да правя по-нататък. Иисус отговаря да се успокоя и да вляза в спиралата. Добре. Влизам в спиралата... Боже Господи! Вътре съм! Тук, в тази точка, Бог е прекарал цяла вечност като единствен източник на енергия. Един ден повече не можел да понася тази изолация и решил да се размножи, да се пресъздаде в много подобни на него създания, които да го познават и почитат и за които той да милее. Той ни обича, защото сме му помогнали да превъзмогне самотата си. Огромна самота, която не може да се опише с думи... Той никога няма да ни позволи да измрем, да изчезнем, защото тогава ще трябва отново да се върне в онази изначална точка. А Там е неговият затвор. В бъдеще ни очаква единствено разширение, размножаване и разпространение. .. Охо! Току-що наблюдавах експлозия. Роди ре времето. Появяват се безброй галактики и всяка от тях се разширява до безкрайност. Каква радост. Бог се радва! Бог е щастлив!.. Сега питам има ли още нещо, което трябва да зная... Не съм на себе си! Не зная дали ще мога да продължа... Иисус казва, че това е краят. Сега мога да си почина. Той се сбогува с мен. Къде си ме изпратил този път? Мониторът: Къртни, не аз те изпратих там. Целта беше „Буда“. К. Б.: Буда?!

Веднага след края на този мониториран сеанс, аз продължих сам. Сондирах първо подобния на Буда член на федерацията. Той ми беше станал симпатичен. Попитах го той ли е всъщност Буда. Отговори, че това може да си- остане като въпрос без отговор, защото конкретен отговор не ми е нужен. Всеки можел да достигне до него по свой собствен път. Моето съзнание обаче работеше безотказно. Той беше Буда! Аз съм го срещал и разговарял толкова пъти, без да подозирам кой всъщност е той. Попитах дали ми позволява да включа този сеанс в книгата, която пиша. Отговори сам да реша. Ще го включа, макар че думите никога няма да имат онази сила, която е необходима за описанието на това създание. Обсъждане Буда не пожела да признае направо кой е той, защото искаше аз сам да намеря отговора. Колкото и странно да изглежда, Буда ръководи Съвета на федерацията и следи нашия живот на Земята. Буда ме накара да се отпусна и обхвана, прегърна, усетя съзидателната сила на Бога в Момента на сътворението. Това интимно усещане ме убеди окончателно, че моят водач във Федерацията и Буда са една и съща личност. Нали той е казал, че разкриването (когато ти разкажат за нещо) е детският път към познанието, а зрелият път е собственият опит. Той е знаел, че това, от което имам нужда, е да разбера коя е причината за живота. Данните от този сеанс са другата страна на

информацията, която получих от сеанса с Бога. Единственото заключение, което мога да направя, е, че животът съществува, защото Бог е пожелал да го създаде. Той искал да сложи край на собствената си самота. В този сеанс изпитах найдълбоката самота, пронизваща и безкрайна самота, чиято същност не се поддава на словесни описания. Отново радостта на Бога от съзиданието, когато е сътворил света и нас самите, е най-великото, найчистото и прекрасното усещане, което някога съм изпитвал. Сега разбрах какво са имали предвид, когато са казали, че Бог ни е създал „по свой образ и подобие“. Това не означава, че Бог има ръце и крака като нас. Мъдростта на тези думи означава, че той притежава нашите чувства, или по-точно, ние чувстваме като него. Емоциите, тази насъщна като кръвта субстанция, е Божествена. Сега зная и защо грейовете се стремят така отчаяно към индивидуалистично съществуване, което да е способно на чувства и особено на любов. Защото искат да се приближават все повече към венеца на своята еволюция - сливането с Бога. Въз основа на опита си в дистанционните наблюдения мога уверено да твърдя, че грейовете, които често влизат в контакт с хора, знаят повече за научната същност на Бога. Те обаче познават Бога като съвкупност от данни, без някога да са го усещали, и това е, което липсва на тяхното познание.

По съвсем различен начин вече оценявам тяхната еволюционната борба за прогрес. Те притежават технология, която смело би могла да се нарече „чудото на галактиката“, но тя ни най- малко не им носи удовлетоврение. Те могат свободно да пътуват през времето и пространството, но това не ги прави щастливи. Те са напълно телепатични, но изискват повече от своя разум. Те притежават всичко, което ние бихме гледали с благоговение, а са готови да преобърнат небето, за да се сдобият с частица от нашия ген. Защото искат отново да чувстват. Ала и самият Бог иска това - да чувства чрез тях. Ние и всичко живо във вселената сме направени от веществото на Бога. Той живее чрез нас и ние живеем, защото природата на Бога е да живее. Страхувах се, че Бог може отново да се свие до своята изначална точка и тогава моето подпространст- вено „аз“ ще умре. Този страх извираше от убеждението ми, че вечността е достатъчно дълга и в нея всичко може да се случи. Вече не се страхувам. Бог не може да се свие до изначалната си точка, защото това би го обрекло на великата самота, чрез която той съществува във вечността. Аз не искам да престана да съществувам, следователно и Бог не желае това. Бог не може доброволно да се върне в своя ад. Бъдещето се състои от безкрайното и безграничното разпространение

на Бога във вселената. Това обяснява защо ние, хората, сме по-склонни да растем, отколкото да стагнираме или да се смаляваме. В нашия растеж се отразява свойството на Бога да расте до безкрай. Нещо повече, присъщият на човека страх от самота не е нищо друго освен ехото на онзи страх, който е накарал Бог да ни създаде и да ни пръсне около себе си като частици от себе си. Ние сме отражение на Бога. Ние живеем и мислим като него. Ние искаме да разберем всички неизвестни на битието. Да, нашата вечна борба за оцеляване е всъщност е стремежът на Бог да Бъде. 28. Марсианската култура на Земята Като социолог винаги съм се интересувал от културата. Едно от първите неща, които казах на моя инструктор, когато се срещнахме за първи път, бе, че може да ме използва като специалист по социология за изучаване на други култури. Струваше ми се, че опитът му на военен специалист стеснява твърде много мирогледа му. Военните дистанционни наблюдатели са се интересували най-вече от техниката на извънземните и дислокацията й в определени точки от територията на страната - кой на каква чиния лети и на какъв принцип управлява. Социологът обаче веднага би се запитал какво е обществото, създало и чинията, и нейния екипаж. Ето защо още в самото начало включих в списъка от обекти за

наблюдение съвременната марсианска култура. Исках да разбера какво е състоянието на това общество сега. Знаехме, че марсианците управляват космически кораби, и следователно се намират на много високо ниво на технологично развитие. Това обаче може да означава и много, и малко. Обществото на Съединените щати също може да се похвали с някои високотехнологични постижения, но те казват твърде малко за живота на младежите в гетата. Ето защо имах нужда от информация не само за техните пилоти и генни инженери, но и за техните „обикновени хора“ - как живеят, с какво се занимават и къде се намират. В последните дни на юли 1994 г. моят инструктор ми зададе за наблюдение тъкмо тази цел. Сеансът се провеждаше „сляпо“, най-вече защото исках да започна изследването на марсианска- та култура спонтанно, без предварителна информация. След сеанса моят монитор изтъкна съвпадението на получените данни с данните на други наблюдатели. Запозна ме с писмените свидетелства от тези независими едно от друго наблюдения, както и с логистиката на марсианците. Завършихме разговора с убеждението, че няма нищо по-успешно от съвместната работа на социолог и военен специалист по логистика. Поне в дистанционните изследвания.

Дата: 31 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 4731/8279 Предварителните етапи показаха, че се приближавам към твърда, подвижна, изкуствено създадена цел. К. Б.: Цветовете са в стоманеносиво. Блестящи, полирани повърхности. Горещо е. Улавям бързо праволинейно движение. Високи енегрии. (В скицата за Етап 3 рисувам нещо подобно на звездолет. Преминавам към Етап 4, данните от който потвърждават първоначалното предположение - движещото се тяло е космически кораб. Премествам се в пространството на окло двайсет и пет метра над крайната точка на траекторията му.) Под себе си виждам сложна структура. Всичко е в кафяво, червенокафяво и жълтокафяво. Груби повърхности. Топло е. Мирише на пушек. Местността е плоска и обширна. Шумно е. Улавям ъгловати повърхности и криви линии. (Правя нова скица за Етап 3, която представя няколко едноетажни жилищни сгради, разположени в единия край на широка, равнинна местност.)

Връщам се към Етап 4. Виждам под себе си доста сложен геометричен рисунък. Имам чувството, че това е доста примитивно място. Виждам много разумни същества. Получавам асоциация със земните села от едно време. Структурите са наистина жилища и градежът им напомня дърво. Съществата са мирни, спокойни, нищо не смущава работата им. Очевидно никакви катаклизми не заплашват района. Приближавам се... При повнимателен оглед става ясно, че това е малко градче и жителите му са хуманоидни. Не бих ги нарекъл обикновени като хората в малките градове на Земята. Има нещо странно... Момент! (Премествам се в пространството, на около сто метра над градчето. Връщам се към Етап 4 и влизам в една от „къщите“. В този момент подсъзнанието ми решава коя от тях е найинтересна за наблюдение...) В момента се намирам сред голяма стая. Изглежда, тя е единственото помещение в къщата. Впрочем прилича на склад. Тук са складирани кутии с метални скоби. В момента изучавам една от тях. Това са щайги. Искаш ли да видя какво има вътре? Мониторът: Влизай. К. Б.: В кутиите има медикаменти - лекарства и прочие. Донесени са тук като помощ. Спомни си за медикаментите, които Щатите пращат в Сомалия. (Тук мониторът ме кара отново да се върна на Етап 3 и да видя какво има в другите сгради.) В другите къщи живеят найобикновени „хора“. Имат семейства, деца. Някои готвят в момента. Медикаментите в „склада“ сякаш

са изпреварили времето и не съответстват на културното ниво на жителите. (Преминавам на Етап 6 и правя схема на полета на кораба от стартовата точка до дестинацията. Проследявам пътя в обратна посока-от дестинацията към началната точка.) Виждам високоразвити същества. Носят униформи. Самият кораб прилича на апаратите, които марсианците от Санта фе използват. (Връщам се в крайния пункт и заставам на около петстотин метра над терена.) Тук вирее буйна растителност, като джунгла. Наблизо се вижда планина, може би угаснал вулкан. Виждам и сечища... Къщите са опростени, квадратни и ниски. Разположени са сред гори, далеч от човешката цивилизация. Прилича ми на бежански лагер за марсианци. Записвам го като асоциация. Разположен е някъде на юг, може би в Латинска Америка. Мониторът: Запиши всичко това в матрицата и продължавай нататък. Не забравяй, че се намираш на Етап 4. Остави подсъзнанието ти да решава всичко. К. Б.: Сондирам вероятността това да е лагер или село. Да! Това са бежанци! Доволни са, че засега имат поне това. Знаят кои са, но като че ли в паметта им има бели полета. Тази частична амнезия е била нарочно предизвикана, за да се приспособят по-лесно към новите условия... В лице приличат на южноамерикански индианци. Селото е застроено така, че да остава скрито от хорски очи. В даден бъдещ момент нещо ще „прещрака“ в

ума им и те ще си спомнят всичко. Фантастично! Собствената им култура е скрита дълбоко в паметта им така, че за момента те не знаят нищо за нея. В този момент моят монитор беше готов да сложи край на сеанса. Преминах на Етап 6. Скицата, която начертах, представляваше националното знаме на страната, на чиято територия бе разположен лагерът. Тук сеансът приключи. Целта се казваше „Марсианци/съвременна култура“. Обсъждане Разбрах, че моите заключения се потвърждават от данните на други наблюдатели. Този сеанс потвърждаваше нещо, което моят монитор отдавна знаеше - местоположението на това село. Искам да уверя читателите в едно - не твърдя, че една цяла раса в Латинска Америка са всъщност марсианци. Всъщност такива са само една малка група хора, може би не повече от стотина души, умно прикрити сред океана от хора на този материк. Първата ми реакция беше да изтичам до която и да е туристическа агенция и да купя два билета за мястото, което наблюдавахме. Оказа се, че страната се намира в период на политически размирици. Добре организираните и добре въоржените трафи- канти на наркотици също щяха да бъдат сериозна заплаха за двама американски туристи, пътуващи надлъж и шир из страната с твърдението, че издирват група марсианци

сред местното население. Веднага си спомних, че имам семейство. В крайна сметка решихме да изчакаме подобри времена за посещение на мар- сианския лагер. Едно бе сигурно - марсианците бяха избрали превъзходно място за свое убежище. Даже онези, които знаеха за тяхното съществуване, не можеха да достигнат до тях. Така те живеят с нас, на нашата планета и същевременно са напълно недосегаеми. Мога да предположа, че марсианците от селото са доброволци в проект за спасяване на това, което може все още да се спаси от тяхната цивилизация. Нейната гибел е свързана с разрушаването на марсианската екосистема и спасяването на част от населението на Червената планета от група грейове. Цялата погребана под развалините цивилизация е „складирана“ в мозъците на спасените и очевидно очаква някакъв сигнал, за да изплува в спомените им. Този план е изключително добре структуриран. Марсианците трябва да оцелеят. Но какво точно търябва да се спаси? Не виждам пречки подпространствените личности на марсианците да не се преродят в човешки образ. Тогава обаче те ще загубят завинаги спомена за принадлежността си към марсианската цивилизация. Това, което планът трябва да спаси, е именно културното наследство на тяхната родна планета. Заедно с него ще се запази и генетичният материал на тези

същества, макар че във физиологичен смисъл марсианците от селото са твърде далеч от физиологията на оригиналното население на Марс. физиологични промени са настъпили най-малкото поради поголя- мата гравитация на Земята. Ако бяха принудени да се приспособяват към друга околна среда, например в условията на живот в Ню Йорк, всякакъв опит за възсъздаване на паметта им за родната цивилизация биха били обречени на неуспех. Селският живот сред джунглата обаче, далеч от големите концентрации на човешките технологии и социални отношения, е идеална защита на заложената в подсъзнанието им картина на цивилизацията, от която произхождат. Очевидно планът за миграция на марсианци на Земята е доста сложен. От една страна, той предвижда оцеляването на определена група в земни условия. От друга страна, съществува друга група марсианци, които наблюдавт експеримента от борда на високотехнологичните си летателни апарати и които не живеят в земна среда. Да си спомним, че по данни от друг един сеанс предстои масова миграция на марсианци на Земята. Те ще дойдат от подземните скривалища на червената планета, пренесени от флоти- лия космически кораби. В момента тези марсианци чакат нетърпеливо сигнала за началото на своето преселение. Много от тях са на ниско технологично ниво и биха се

чувствали удобно в природни условия, подобни на онези в селото сред джунглата. Излиза, че сигналът, който трябва да „отключи“ паметта на живеещите на земята марсианци, ще бъде веднага последван от преселението на техните „сънародници“ от Марс. Тогава „селяните“, които наблюдавах в този сеанс, ще станат прекрасни учители на новопристигналите в трудната наука на оцеляването в земни условия. Реших да не публикувам местоположението на марсианско- то село. Случаят е доста по-разлиЦен от този на марсианската база, разположена в недрата на планината Санта фе Балди в Ню Мексико. Причината да опиша нейното местоположение е надеждата ми, че по този начин ще накарам обитателите й да влязат в открит диалог с нас, хората. Обявяването на марсианското село в Латинска Америка обаче ще създаде риск за оцеляването на неговите обитатели. Основната идея за неговото създаване е запазването на марсианската култура. Последното нещо, от което имат нужда, е да се превърнат в сензация на медиите. Не мога да допусна да станат жертва на армии от журналисти, въоръжени до зъби с камери и микрофони. Живея с надеждата, че един ден ще убедя някой влиятелен политик от Съединените щати или от друга държава да направим едно дискретно посещение в селото сред латиноамериканските гори. Това ще открие нов

етап в земномарсианските дипломатически отношения. Разрешение за такова посещение можем да получим от базата в Санта фе или от марсианските пилоти, посещаващи нашата планета. 29. Втора проверка на достоверността Тази глава описва втората проверка за достоверността на метода на НДН чрез калибрационна цел. При първия тест наблюдавах Овалния кабинет в Белия дом. Калибрационните цели, както тогава обясних, се използват за проверка на точността на НДН- протоколите, защото данните от наблюдението могат лесно да бъдат проверени чрез обикновените информационни и осведомителни средства. Това беше един от последните обекти, които наблюдавах дистанционно от Ан Арбър в Мичиган през лятото на 1994. Направих интензивни изследвания, изпитах много радост от работата си - от картината на отлитащата за Земята флотилия от марсиански кораби до великото щастие от съзиданието, когато Бог създава вселената. Нервната ми система бе погълнала оргомно количество информация от подсъзнанието ми и имаше нужда от почивка. Моят инструктор каза, че е подготвил за наблюдение някаква много проста цел. Единственото, което спомена за нея, бе, че обектът е

разположен в миналото. Не каза обаче дали това е събитие, място, човек или нещо друго. Искаше да ме изненада. Сеансът ни разкри много за взаимодействието между будното съзнание и подсъзнанието. Дата: 31 юли 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 3102/2137 От предварителните етапи разбрах, че целта е разположена на твърда земя. К. Б.: Цветовете, които възприемам, са кафяво, жълто-кафяво и бежово. Има кал. Топло е. (Рисувам скица на открита местност. Намирам се над това поле, в което улавям интензивно движение. Премествам се в центъра на местността.) Виждам същите цветове, но сега чувам и гласове. Преминавам към Етап 4... Виждам хора. Правя асоциация с футболен мач, колкото и нелепо да ти звучи. Странно!... Слизам надолу. Всички носят специални костюми. Пъстро множество. Не разбирам защо не мога да усетя чувствата на хората. Сякаш наистина не изпитват нищо, а само търчат насам- натам. Улавям голямата им загриженост... Това са хора, притеснени от обстоятелствата... Нещо гори, мирише на изгоряло. Чувам викове. Каква тълпа! Оглушителна какофония. Едно мога да кажа със сигурност - не вършат нищо конструктивно.

Получавам асоциация с битка, сражение... (В този момент мониторът ми дава съвет да започна да сондирам за подробности около мястото на наблюдение)... И тук виждам същите хора, в същите костюми. Каква пъстрота. Представени са всички цветове и нюанси, за които можеш да се сетиш. Напрежението е обхванало всички. Тези хора като че ли не знаят защо правят всичко това. Атмосферата е нажежена от противоборството помежду им. Те се бият... Ще сондирам каква е целта им. Усещам, че ще експлодират от натрупаното в тях напрежение. Опитват се да постигнат нещо на живот и смърт. Въпреки обстоятелствата и логиката! Имам чувството, че много от тях ще постигнат целта си, макар че още не знаят това. Всичко прилича на някаква ожесточена кампания и част от участниците мислят, че ще извършат нещо славно, но се лъжат... Слушай, умът ми отказва да приеме ставащото. Ще се преместя малко по-напред във времето... Ха! Това е сражение. Погледни труповете. Полето е осеяно с труповете на загиналите и техните вече ненужни оръжия... Получавам асоциация с Конфедерацията. Това е решителното сражение в някаква война. Познавам тази сцена. Това е най-голямата битка на Гражданската война. Това е Гетисбърг! Мониторът: Окей, Къртни! Край на сеанса. Целта се казваше „Битката при гетисбърг”. Обсъждане

Освен успешната идентификация на калибровъчия обект, характерното в този сеанс бе взаимодействието между съзнанието и подсъзнанието ми. Тъкмо то ме предпази от „участие“ в самата битка. Интересното е, че не успях да определя коя е целта, докато битката не приключи и емоциите не изчезнаха. Тогава подсъзнанието влезе в „диалог“ със съзнанието и благодарение на това успях да отгатна къде съм. Искам да подчертая, че всичко стана автоматично, без съзнателни умозаключения и решения. И още две думи за историците. Действителната битка при Гетисбърг заслужава славата си. Тя е била ужасно преживяване за всички участници. Препоръчвам на историците да я „посетят“ със средствата на дистанционното наблюдение. 30. Санта фе Балди В Ню Мексико, под планината Санта фе Балди, се намира базата на марсианците, която изпълнява функциите на център за управление на операциите им на Земята. Много от доказателствата за съществуването й вече бяха приведени в предходните глави. Още в началото на проучванията си обаче аз реших да проведа специални тестове за потвърждение на тази хипотеза. За целта към списъка с целите добавих като обект за изследване самата планина, а не само марсианската база в недрата й. Така се елиминира съмнението, че сме направили грешка с друга, подобна на Санта

Фе Балди планина, независимо от това, дали дистанционните изследвания са направени от мен или от други наблюдатели. И този сеанс бе проведен „сляпо“, в условията от категория 4. Когато обаче разглеждате данните от него, не бива да забравяте, че подсъзнанието на човека е също „високоинтелигентна“ субстанция. То не просто приема команди за извличане на определен вид данни, а „разбира“ точно какво иска да научи наблюдателят за даден обект. В конкретния случай аз исках да зная дали тъкмо Санта Фе Балди е планината, криеща базата на марсиан- ците, а моето подсъзнание ме приведе през изумителен информационен поток, който отговори на въпроса не само с топологич- на прецизност, но и в по-общ аспект на човешката и марсиан- ската дейност в района сега и в бъдеще. Дата: 2 август 1994 г. Място: Ан Арбър, Мичиган Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 4471/3621 От предварителните етапи се разбра, че целта е разположена на твърда земя и е свързана с някакви изкуствени структури. К. Б.: Улавям червено, кафяво и бежово. Груби повърхности, макар туктаме да усещам и гладки петна. Хладно е. Не улавям никакви

миризми. (Скицирам област с найразлични структури в нея. За да се ориентирам по-добре, се премествам на петдесет метра над обекта.) В момента се намирам над сграда с кръгла форма. (Чертая втора скица за Етап 3. На нея е изобразена сграда, която други дистанционни наблюдатели може би вече са „виждали“ по време на сеанс. Мониторът ме съветва да премина напра- во на Етап 6 и да начертая съответната скица, представяща същата сграда. След скицирането започвам да сондирам около нея и откривам други, по-малки сгради. На няколко мили източно от това „градче“ са разположени планина и гора, а на запад виждам селище. Установявам, че между кръглата сграда и планината има връзка...) Влизам в сградата. Намирам се в голяма кръгла стая, обзаведена като офис. Тя води към коридор, от двете страни на който са разположени помалки офиси. Връщам се в залата. Тя служи и за конференции, защото част от нея е заета от екран и пред него са наредени столове... Вглеждам се в хората. Облечени са в обикновени делови костюми... Тук вероятно има и производствени помещения, защото вече улавям и някаква напрегната работа, активност. Мисля, че част от произвоството се състои в проектиране на софтуер. (Четрая оста на времето и нанасям на нея сегашния момент и четири важни дати в бъдещето. Сондирам в отделните точки. Във втората от тях, изобразяваща момент след две години, виждам строеж на голяма модерна

квадратна сграда в близост до кръглата. Някои от пониските сгради са съборени, за да освободят терена за новия строеж. В следващите точки от бъдещето тази нова квадратна сграда доминира над околността. Връщам се в настоящето и констатирам, че в този момент се обмисля проектът за построяването й.) Мониторът: Къртни, върни се в бъдещето, влез в квадратната сграда и виж какво правят работещите в нея. К. Б.: Окей. Почакай... Намирам се в сградата. Виждам компютърни терминали, лаборатория, оборудване. Това е научен институт, работещ за частни търговски фирми. Предметът на дейност на института е свързан с генетиката и биотехнологиите. (По съвета на моя монитор тръгвам след един от сътрудниците, който напуска сградата. Той минава през портала, покрай охраната и насочва колата си към селището, разположено недалеч от нея. Околният пейзаж ми напомня за природата на Санта фе.) Мониторът: Върни се в голямата структура и виж какво има на всеки от етажите. К. Б.: Подсъзнанието ми ме тегли към сутерена. Мониторът: Следвай го. К. Б.: О, Боже! Трупове на мъртви хора, едва-едва покрити с остатъци от дрехи! Злокобно място. Продължавам да сондирам понататък... Така, смъртта на тези хора ще остане тайна. Загинали са при изпълнение на

професионалния си дълг и са скрити тук, за да се потули по-лесно случаят. Труповете им вероятно скоро ще бъдат унищожени. Тук безопасността, изглежда, е голям проблем. Мониторът: Сондирай „професионалния им дълг“. К. Б.: Те са били учени, служители на този институт. Умрели са в резултат от работата. Мониторът: Какво са работили? К. Б.: Занимавали са се с опасни научни експерименти. Знаели са за риска, който поемат. Били са напълно автономни, не са били подчинени на някаква ръководна инстанция. Работата им е била напълно засекретена. Мониторът: Каква работа? К. Б.: Генетични мутации на организми под въздействието на радиация. Тези хора са починали от продукти или субпродук- ти на собствената им лаборатория. Изглежда, са били лишени от найпроста охрана на труда... Нещо ме тегли на изток, към планината. Мониторът: Следвай посоката. К. Б.: Намирам се сред планината. Наоколо има пещери. Улавям присъствието на разумни същества. Това е марсианската база, но като че ли е малко променена. Не виждам летателните им апарати. Виждам обаче

някакъв тунел. Той води на запад, излиза на повърхността и там изходът е маскиран. Служи за проветряване, но е толкова голям, че по него могат да минават превозни средства... Виждам много работници, облечени в бели униформи и приличащи на нас, хората. Момент, те наистина са човеци. Охо, ето нещо интересно. Изглежда, мъртъвците в онзи сутерен са свързани по някакъв начин с тези пещери... Не предполагах, че ще стана свидетел на такъв трудов кипеж. Всички са впрегнати в строителни операции. Разширяват базата... Премествам се напред във времето. Скоро тук ще бъде пусто, като изключим няколко надзираващи обекта специалисти. Още малко след това базата ще бъде претъпкана с бежанци от Марс. Виждам ги. Някои от тях са доста мръсни. Вдигат шум. Има и деца. Всички са възбудени от страха и надеждите за бъдещето, искат да излязат на повърхността. Мониторът: Къртни, върни се в настоящето и виж дали хората в кръглата сграда предполагат какво ще стане в недалечно бъдеще. След това отново направи крачка в бъдещето и виж дали има усещане за промяна. К. Б.: В момента хората от кръглата сграда не подозират нищо. Но в близко бъдеще виждам как правителството се ангажира с този обект. Решават да преместят градчето близо до Санта Фе. Парите текат като река. Целта е базата на марсианците да се използва като граничен пункт, който ще приема пристигащите от Марс бежанци.

Мониторът: Окей, Къртни. Достатъчно за днес. Време е да приключим сеанса. Целта беше последната ергенска вечер на Хю Хефнер в... К. Б.: Хайде-де! Мониторът: Целта се казва „Санта Фе Балди, Ню Мексико/ Марсианците днес“. Обсъждане За първи път в този сеанс видях къде ще пристигат потоците бежанци от Марс. Базата в Санта фе Балди ще бъде преустроена в имиграционен пункт. Много от марсианците бяха съвсем обикновени на вид, майки с деца, представители на категорията „среден марсианец“. Стори ми се, че тяхната имиграция в Съединените щати, както и в други страни, прилича в социален аспект на имиграцията на много други етнически групи в Америка. Вярвам, че ние, хората, трябва първо да свикнем с тази идея и след това, когато сензацията отмине, да ги приемем като доброжелателни съседи. 31. Официалният контакт с марсианците Един от най-важните въпроси, който моите читатели вероятно вече си задават, е как ще се осъществи комуникацията с марсианците. Както вече споменах в една от предишните глави, хората ще влязат във връзка първо с марсианците, а след това с грейовете, макар че не мога да кажа колко време ще мине между двете срещи. Контактът с грейовете може да се ускори, ако решението за това бъде взето от Обединените нации. Във всеки

случай първите галактически пришълци, с които човечеството ще се срещне, ще бъдат жителите на Марс. Този контакт ще промени коренно манталитета на съвременния човек и ще го насочи към дълбините на галактиката. Описаният в тази глава сеанс беше първоначално планиран да изясни доколко марсианците са успели да се интегрират с човешката култура. Той дава отговор на въпроса, а както и при много други дистанционни наблюдения разкрива цяла гама от допълнителни подробности от изключителна важност. Сеансът показва какви трябва да бъдат (или ще бъдат) първите стъпки на официалните човешко-марсиански отношения. Сеансът бе проведен „сляпо“ по категория 4 след дълга пауза в дистанционните наблюдения, за която бях помолил моя инструктор. Имах нужда да отдъхна от напрежението и сега се връщах към изследванията си, зареден с енергия. Дата: 26 септември 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни; категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 6068/0004 Предварителните етапи показаха, че наблюдаваният обект е творение на човека и е разположен на твърда земя. К. Б.: Виждам кафяви и жълто-кафяви тонове. Предметите са дървени

и циментови. Топло е, дори много топло. Чувам гласове. Възприемам нещо кръгло и плоско в областта на обекта. (Скици- рам кръгла структура с плосък покрив, като част от Етап 3.) Мониторът: Премини на Етап 4. К. Б.: Движа се по матрицата. Ясно виждам сграда, в която има хора, чувам разговора им. Влизам в нея. Сградата е кръгла, имам усещането, че вече съм я наблюдавал. Заобиколена е с дървета.... Боже! Тук са се събрали важни клечки! Това е конференция на много високо ниво. Ще вляза в умовете им. Разискват проблема с извънземните. Всички са военни, в унифирми на генерали, адмирали и прочие. Блестят еполети. Всъщност виждам и един цивилен. Прилича ми на президента на Съединените щати. С твое разрешение ще запиша още едно „Боже Господи!“ в матрицата! Мониторът: Добре. Продължавай. (Той иска веднага да премина направо на Етап 6 и да приложа една от техниките, която изолира първоначалния предмет на обсъждане от общия разговор.) К. Б.: Обсъждат се практически стъпки. Дискусията се върти около това, как точно да се осъществи връзката с извънземните. Участниците знаят, че могат да го направят и със силата на мисълта, но искат да изберат друг, поматериалистичен подход. Едно от предложенията е да се използват радиовълни. В момента го обсъждат... Не се разглеждат обаче въпросите за грейовете, а само връзката с

марсианците. Смятат, че това е наистина сериозен интерпланетарен проблем. (Чертая оста на времето, за да сондирам в няколко ключови момента от бъдещето.) Окей, намерих момента, в който човечеството установява връзка с марсианците. Ще я нарека „комуникационната точка“. Ще се използват радиотелескопи, инсталирани в различни точки по територията на планетата. Хората насочват телескопите към Марс и слушат, но като че ли не улавят нищо значимо. Един от найважните въпроси е какъв език да използват. Друг проблем е разработката на комуникационни протоколи... Грейовете наблюдават с интерес, но не се намесват. Хората се опитват да влязат във връзка с лунните бази на извънземните. Намиращите се на Луната извънземни обаче не реагират... Впрочем и марсианците на Марс не се обаждат. Разбират, че са разкрити и не знаят как да подходят в този случай. Винаги са знаели, че рано или късно този ден ще дойде, но се боят от хората. Чувстват се уязвими. Премествам се още по-напред във времето... Марсианците вече са решили да приемат диалога и в отговор изпращат мощен сигнал към Земята. При това използват същите протоколи, които хората са разработили... Учуден съм от външния вид на тези марсианци. Те са хуманоидни, имат даже и-коси! в момента виждам само мъже. Облечени са в униформи, но не военни. Марсианците не обичат да се бият. Цялата им

отбранителна състема е съсредоточена върху секретността, не е нападателна. Между другото, марсианците имат светъл цвят на кожата... Приличат на подпространствените си събратя, но телата им имат човешката структура. Мониторът: Иди още по-напред във времето и виж къде ще бъдат марсианците в по-далечно бъдеще. К. Б.: Почакай... Те са на Земята. Работят на групи, както предците им, които първи са се преселили на нашата планета. Получават подкрепа от правителствата на Земята. Проектите им вече са разсекретени за хората. Божичко, тези марсианци наистина приличат на хората. Мониторът: Къде са грейовете? К. Б.: Заети са със своя генетичен проект. Впрочем в тази точка от времето той е пред завършване. Остава да се изпипат някои дребни детайли. Грейовете обаче все още не бързат да влязат във врърка с хората. Мониторът: Добре, Къртни. Получихме информацията, която ни трябваше. Целта се казва „Марсианците/бъдеща култура“. Обсъждане Марсианците, с които човечеството ще установи връзка, ще изглеждат като нас, може би с някои несъществени разлики. Това, по което те ще се различават значително от човека, са технологиите и културните особености. Те ще имат потребности, към които ние трябва да проявим разбиране.

Марсианците обаче няма да дойдат при нас като „малки зелени човечета“. Първият ни контакт с извънземна цивилизация ще бъде успокоителен поне в това отношение. Извънземните приличат на нас. 32. Животът в Долната земя При този сеанс нямах никаква информация за целта. Наричаше се „Привиденията“ и не беше включена в списъка с целите. Моят инструктор обаче имаше навика да ми задава за наблюдение подобни обекти, без да спомене и дума са природата им. Целта на неговото поведение беше да се добави още едно ниво на защита на данните от грешни асоциации. На практика обаче моята собствена умствена дисциплина при сеансите вече е достатъчно висока и моят монитор и бивш учител отдавна не се безпокои за качеството на данните, които извличам. Независимо от това той обича да се презастрахова по този начин и често ми поднася цели, чиято целесъобразност като обекти за дистанционни наблюдения никога не сме обсъждали. Трябва да призная, че това ме поддържа в добра форма. Мотивът му да зададе конкретната цел на този сеанс бе любопитството му да разбере какво остава от подпространствено- то съществуване на хората в епоха, когато те безразсъдно уни щожават физическия живот. Във всички сеанси бяхме наблюдавали хуманоидни същества. Мониторът ми се интересуваше от нехуманоидните

подпространствени създания, които сам бе наблюдавал в дистанционни сеанси. Беше ги нарекъл „привиденията“. Повечето от тези същества са пониски и по-дребни от хората и имат непредсказуемо поведение. Не знаеше дали имат физически, материални аналози, или те самите са от особен вид материя. Знаеше единствено, че съществуват около нас и се питаше дали човешката дейност не им пречи. С други думи, той търсеше отговор на големия въпрос, дали човешката склонност към разрушения и саморазрушения в материалния свят не се отразява по някакъв начин на живота в подпространството. Защото, ако отговорът е положителен, тогава размерите на екокатастро- фата са много поголеми и фатални от това, което виждаме в материалния си живот. Разбира се, сеансът бе проведен при условията от категория 4. Още от предварителните етапи разбрах, че ще наблюдавам необикновен и сложен обект. Не можех дори да предположа в каква посока ще ме отведе моето подсъзнание. Дата: 28 септември 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 3660/1161 Предварителните етапи показаха, че целта е разположена на границата между течна и твърда среда.

К. Б.: Виждам синьо и бяло. Всичко е мокро. Студено е. Мирише на риба и водорасли. Намирам се в нещо огромно, широко и дълбоко. (Скицата на Етап 3, която рисувам, представлява къс твърда земя, обградена от вода. Под повърхността рисувам изкуствено създадена структура.) Минавам към Етап 4. Все още улавям наличието на огромно водно пространство. Дали не съм сред някакъв океан? Едно е сигурно - намирам се на планета, която ми изглежда позната... Наблизо има твърда земя. Сондирам около нея. Безплодна е. Имам усещането, че тук някога е имало разумна дейност. На планетата има и атмосфера... Връщам се отново във водата. Виждам огромна структура под повърхността. Влизам... Стой! Това прилича на неръждаема стомана. Технологията е доста по-напреднала от земната. Тук има същества. Хм... Облечени са в найнормални човешки дрехи - и мъжете, и жените. Лицата им са също човешки. Това са съвсем земни хора. Не разбирам... Ка^во правят тук?... Подът на помещението е многопластов, с нарези и канали за вертикално движение. Виждам големи вентилационни уредби, които вероятно излизат на повърхността. Мониторът: Ние не анализираме това, което виждаме, забрави ли? Запиши всичко в матрицата и продължавай по-нататък. К. Б.: Хората са мрачни, угрижени. Страхуват се. Тази структура прилича на много странна и смешна подводница. Сондирам дейността им, защото ми се струва, че те не обичат работата си. Даа. Това е преработвателно съоръжение. Добиват храна и осигуряват поддръжката на

сградата. Работят, за да оцелеят. Нямат друг избор... Усилията им са подчинени на някаква голяма цел, но те няма да доживеят до крайните резултати от работата си. Положението е безнадеждно. Работят за следващото поколение, за децата и внуците си. Мониторът: Върни се отново на твърдата земя. Какво виждаш? К. Б.: Тази земя не може да поддържа живот. Тук се е състояла холокоста. Само кал и скали. Пълно мъртвило. Всичко е стерилизирано. Подсъзнанието ме дърпа обратно под водата. Мониторът: Следвай го. К. Б.: Извън подводната структура няма живот. И водата е безплодна и мъртва като земята. В нея няма нищо, абсолютно нищо. Ще направя няколко „крачки“ в бъдещето... Хм. В бъдеще на това място ще цъфти живот, поне във водата. Интересно... Улавям наличието на материален и подпространствен живот. В първоначалния момент от време те не съществуваха. Колко странно... Там, където няма физически живот, няма и подпространствен, защото те съществуват паралелно. Най-малкото, можем да твърдим, че подпространственият живот не съществува без материален. Мониторът: Какво разбираш под „подпространствен живот“? Какъв тип живот е това? К. Б.: Навсякъде виждам малки подпространствени животинки. Приличат ми на духовете на рибите. Това са духчета, подпространствени

аналози на материалните риби. Между материалните твари и техните подпространствени аналози съществува силно взаимодействие. Когато физическата среда е била унищожена, и материалните подпространствените същества са понесли тежки последици. А когато средата била възстановена, и двата аспекта на живота разцъфтели отново. За възкресението на средата определена заслуга имат онези хора в металната структура, които видях в началото на сеанса. Мониторът: Добре. Край на сеанса. Целта се казваше „Привиденията“. К. Б.: Какво?! Такава цел в списъка няма. Какво значи „привидения“? Нали знаеш, че нямам време за такива куриози? След броени седмици трябва да предам книгата в издателството, а да не говорим, че.... Впрочем какво имаш предвид под „приведения“? Мониторът: Къртни, нека да ти обясня. Много е важно да разберем същността на духовете. Виждал съм ги толкова пъти през последните години. Те участват във всичко това и ние не можем да се преструваме, че не ги забелязваме, само защото на вид не са хуманоидни. Той продължава да обяснява какво представляват духовете и защо го интересуват. В крайна сметка успява да ме убеди, че интересът към тях е напълно закономерен и те трябва да намерят място в книгата ми. Разполагам с данни от други дистанционни сеанси, които доказват, че от привиденията се интересуват и много от представителите на извънземните

цивилизации. Обсъждане Много хора, отвличани от НЛО, свидетелстват, че грейовете няма да влязат в контакт с нас, докато човечеството разрушава материалния живот, както и живота в „другото измерение“, съществуващ успоредно с материалния. Едва след този сеанс разбрах какво са искали да кажат. Хората като цяло нямат представа за съществуването на този другоизмерен живот, както и от деликатната връзка между материалното и неговия подпростран- ствен аналог. Това невежество се дължи отчасти на факта, че хората нямат рецептори за подпространството. Все още се спори дали човекът има душа, или няма. Ако ги попитате, хората ще ви отговорят, че душата вероятно съществува, но учените никога не са я наблюдавали, нито измерили. При едно толкова голямо объркване сред научната интелигенция по въпроса с човешката душа не е странно, че хората дори не си задават въпроса, дали все пак няма и други форми на съществуване освен известната ни триизмерна материална форма. Съвременният човек не се възприема като пазител на живота на планетата, а по-скоро като собственик на градина, която може да ползва както намери за добре. При такъв манталитет защо се учудваме, че животът на другите го интересува твърде малко, а животът в други измерения въобще не е поставян. Струва ми се, че е дошло времето да си зададем

този въпрос и да намерим верния отговор. Подпространственият живот е в тясна зависимост от материалния. Не мога да обясня природата на тази зависимост, но зная, че тя съществува. Винаги, когато поразяваме природна среда, когато изтребваме животински видове, ние нанасяме аналогични поражения и на подпространствените форми на живот. Материалното и подпространственото съществуват паралелно и едното не може да се развива без другото. Ако искаме да станем истински граждани на галактиката, трябва да променим начина си на мислене относно всички други форми на живот. Това може би ще се окаже още по-трудно, отколкото да приемем, че извънземни цивилизации съществуват. 33. Гибелта на Марс Ако Марс някога е имал стабилна екосистема, какво е било събитието, което е могло да я унищожи? Дистанционните наблюдения върху живота на тази планета преди катастрофата ясно показват, че ранните марсианци не са разполагали с технология, способна да унищожи околната среда, да не говорим за самата атмосфера на планетата. Знаем, че грейовете са разрушили своята екосистема с безразсъдната си дейност и че, за съжаление, хората ги следват по този печален път. Случаят с Марс е различен. Данните говорят поскоро за природен катаклизъм, например

сблъсък с комета или астероид. И тъй, двамата с моя инструктор създадохме ключ за дистанционно наблюдение на това събитие. Това е предпоследният сеанс, който подготвихме за тази книга. Читателят ще си спомни, че след като създадохме списъка с обекти, аз избягвах да надничам в него, за да не активирам съзнателни реакции и предварителни мнения за обектите при провеждане на сенасите. Като вземем предвид и обичая на монитора да задава обекти извън списъка, става ясно, че едва ли съм бил изкушен от възможността да отгатна коя е целта преди, или по време на самото наблюдение. Ала когато стана ясно, че остават само два обекта, аз си спомних, че досега не съм наблюдавал марсианската катастрофа. Сеансът започна и предварителният сигнал веднага показа, че обектът се намира на Марс. Ето защо условията в началото бяха от категория 4, но сеансът беше завършен при условията на категория 6. Дата: 29 септември 1994 г. Място: Атланта, Джорджия Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 5966/2695 Предварителните етапи показаха наличието на твърда земя и движение. К. Б.: Улавям кафяви и бежови тонове. Виждам скали. Студено е,

свири ураганен вятър. Улавям и нещо кръгло. Асоциирам катастрофата на Марс. Мониторът: Премини към Етап 3. (На този етап рисувам скица, представляваща два кръгли обекта.) К. Б.: Минавам на Етап 4. Поне единият от двата кръга представлява планета. Все още възприемам кафявите нюанси, скалистия пейзаж и ниските температури. Улавям и ротационно движение на атмосферата, напомнящо торнадо. На планетата има разумни същества, парализирани от ужас. Получавам две асоциации по линията на сигнала - едната планета е Марс, а другата е астероид или естествен спътник. Мониторът: Къртни, мини направо на Етап 6. Правилно определяш целта. Тя е катастрофата на Марс. Продължавай, като се придържаш към матрицата. (Тук рисувам скица на двете тела спрямо координатите на Земята. Определям посоката на второто тяло спрямо Марс. Чертая и оста на времето.) К. Б: Второто тяло има неправилна форма. Атмосферният му слой е тънък, само няколко молекулярни пласта. То премина през стратосферата на по-голямата планета. Ще нарека линията, по която пресече стратосферата, „област на пресичане“. Нямаше удар, а само силно сближаване... Сондирам планетата... Не забелязвам големи поражения, а само силно турбулентно движение на атмосферата в областта на пресичане. Тя се разширява навън подобно на вълните, които се образуват

на водната повърност, когато хвърлим камък във водата. Прилича на огромна отливна вълна... Непосредствено след „срещата“ не се забелязват и поражения на природната среда, както би било например след земетресение... Вълната преминава през цялата атмосфера, стига до другата страна на планетата и се връща обратно към областта на пресичане. После колебанието се повтаря. Това са осцилации на атмосферни вълни, които достигат резонанс. Никакви допълнителни фактори, като гравитацията или слънчевата светлина не могат да ускорят затихването. Осцили- ращите движения на атмосферата оказват постепенно въздействие и върху живота на планетата. Настъпват значителни климатични изменения в различните пояси. Условията за живот постепенно се влошават. Реколтите стават все по слаби, храната не достига. Наводнения и проливни дъждове се редуват с продължителна суша и това нанася допълнителни поражения на живота. Осцилациите в атмосферния слой постепенно го изтъняват. Гравитацията не може да уравновеси тези незатихващи колебания. Мониторът: Окей, Къртни, това е напълно достатъчно. Обектът се казва „Марсианците/ гибелта на тяхната цивилизация“. Това е фантастично. Никога не бихме предположили, че катастрофата е настъпила в резултата от космически „сблъсък“. Това наблюдение ще открие нова, неизследвана област пред учените, занимаващи се с динамиката на флуидите и

геофизиците. Вече виждам разработките на математическите модели на събитието. Обсъждане Наблюдавах нещо невероятно, нещо, което не би могло да се случи със Земята, защото благодарение на поголямата й гравитация подобни осцилации бързо биха затихнали. На Марс обаче колебанията в атмосферния слой продължили с години. Все пак имало достатъчно време жителите на Червената планета да осъзнаят необратимостта на пораженията и федерацията да изпрати спасителните си екипи. 34. Бъдещето на земната култура Тази глава представя моя последен мониториран сеанс. Бях забравил за този обект от списъка. Резулатите ме изненадаха и при това приятно. Преди сеанса прогнозите ми за бъдещето на нашата цивилизация бяха доста песимистични. Дори се чудех защо извънземните влагат толкова усилия да ни съдействат и изучават, след като ние така или иначе вървим към самоунищожение на вида. Както за щастие се оказа, техните усилия съвсем не са напразни. Дата: ЗОсептември 1994 г. Място: Атланта, Джорджия

Данни: категория 4, дистанционно мониториране Координати на целта: 4395/0241 Предварителните етапи показаха, че обектът е свързан с твърда земя, вода и изкуствени структури и се развива във времето. К. Б.: (Скицата на Етап 3 напомняше въртящ се глобус. Премествам се в пространството и попадам точно в обекта, сред сложна среда.) Не зная къде съм, но обстоятелствата ми изглеждат доста неясни. Виждам хуманоидни същества. Всичко е взаимосвързано, подобно на сложна интегрална схема или джунгла. Асоциирам библейската Райска градина. Сложна екосистема, но доста добре поддържана. (Минавам на Етап 6 и чертая оста на времето. Нанасям настоящия момент, времето според часовниците на обекта и между тях още три допълнителни точки.) Моментът от време на обекта ще настъпи след около триста години. Хуманоидите, които виждам там, всъщност са не хумано- иди, а найобикновени хора. Облечени са в обикновени дрехи, а професиите им са свързани с екологията... Първата от трите междинни точки, която стои найблизо до настоящия момент, характеризира период на големи екологични поражения. Третата е моментът на възстановяване на околната среда. Почакай да сондирам в останалите. Времето на обекта е период на разцвет, кога- то екосистемата ще може да се самоподдържа. Първоначалното ми усещане за сложност е идвало от пищната природна картина. Хората се разхождат

свободно. Няма и помен от двигатели с вътрешно горене. Не долавям никакви проблеми с изхранването. Всички мислят за запазването на природата, не за експлоатирането й, защото осъзнават, че са успели да избегнат найстрашното. В този момент те са уверени, че ще успеят да възстановят екоси- остемата и да я опазят. Преди това подобна възможност предизвикваше съмнения. Мониторът: Сондирай представата за биологично многообразие. К. Б.: То не е така голямо както в наше време, но е далеч по- добро, отколкото сто години преди времето на обекта. Тъкмо възстановяването на многообразието в природата е целта на хората, които наблюдавам. Мониторът: Сондирай отношенията с федерацията. К. Б.: Такива отношения присъстват през целия наблюдаван период, от настоящия момент до времето на обекта, федерацията наблюдава процесите, предлага съдействие и ръководство, но не върши това, което хората би трябвало да свършат със собствени сили. Мониторът: Сондирай представата им за представителство. К. Б.: Малко преди и по време на наблюдавания период след триста години човешкото представителство ще се осъществява на подпространствено равнище. Представителите няма да бъдат материални лица. В близкото до нас бъдеще обаче, ще започне диалог между Федерацията и материалните хора. С времето те ще започнат да се

възприемат не само като представители на човечеството, но и като сътрудници и помощници на федерацията. Имам усещането, че човекът ще еволюира до нивото на онези същества от мисията на Адам и Ева, които ръководеха първия генетичен проект на Земята. В този случай обаче тези нови хора не са пришълци, а са родени тук, на нашата планета. През следващите триста години хората ще осъзнаят, че трябва да се отнасят към природата не като собственици, а като градинари. Ще успеят да възстановят загиващата природа, ще създадат острови на чиста, цъфтяща екологична среда, които с времето ще се разраснат и ще обхванат цялата територия на планетата. Мониторът: Сондирай човешкото местообитаване. К. Б.: Почакай... В сегашния момент специални местообита- лища няма. В следващата точка виждам тревога, а след нея - нещо като сценария на „Лудия Макс“. Плодородни области се превръщат в пустини. Хората са в паника. Все още има живот, но той напомня за този в Сахара или поне в която и да е савана. В третата точка специалните местообиталища за запазване на човешкия род вече са създадени и функционират с пълна сила. Мониторът: Сондирай протоколите за комуникации с Федерацията. К. Б.: Един момент... Нищо особено, федерацията разбира английски, както и всички останали човешки езици. От нас не очакват нищо необикновено, федерацията ще предостави всички необходими

комуникационни средства. Единственото, което чакат, е сигнал, че хората са готови за контакт с тях. Мониторът: Сондирай директно каква ще е помощта на Федерацията. К. Б.: Само неформална. Хората трябва да се научат сами да намират решения на проблемите. Федерацията е пасивен наблюдател, тя обаче задава целите, които хората трябва да постигнат. Нейната стратегия не се стреми да превърне хората в зависими същества, а тъкмо обратното - да ги направи зрели и пълноценни свои членове. А както знаем, зрелостта идва с опита. Мониторът: Окей, Къртни, изглежда, ще трябва да почакаме до следващия проект, за да разберем каква съдба ни очаква. Време е да приключваме сеанса. Къртни, сега можем отново да се надяваме. Целта се казваше „Земята/бъдещето на нейната култура“. К. Б.: Така ли? Бях забравил за този обект. Много време мина, откакто за последен път разглеждах списъка. „Земята/бъдещето на нейната култура“... Моето подсъзнание като че ли е знаело какво трябва да зная, за да завърша книгата си. Ние наистина ще получим втори шанс. Обсъждане Ние, хората, наистина ще се променим. Съдено ни е да видим разрушаването на родния ни дом, Земята. Ще настъпят тежки дни за цялото човечество. Заедно ще се учим от грешките си. Нашият вид няма да

изчезне. Напротив, ще се въздигне и ще се превърне в пазител на природата. Преди обаче да се спра на прераждането на съвременното човечество, позволете ми да споделя няколко изречения за логиката на предстоящите изпитания. Не е нужно да бъдем специалисти по дистанционни наблюдения, за да предскажем какво бъдеще очаква човечеството. Достатъчно е да познаваме движещите сили на съвременното човешко мислене. Проблемът не се състои само в нарастващия брой на населението и произтичащите от това трудности с неговата прехрана. Все още не сме достигнали теоретичния максимум, който нашата планета може да изхрани. Проблемът по-скоро е в стремежа на всеки човек да достигне високия жизнен стандарт на един малоброен елит от наши съвременници. Ние ще продължаваме да експолоатираме природните ресурси, за да задоволяваме краткосрочните си материалистични желания. Слабата връзка между съзнанието и неговия подпространствен аналог не ни оставя друг избор, освен да преследваме щастието на своите физически сетива. Огромното мнозинство от хората ще продължават да се борят за подобър живот, докато накрая изчерпят капацитета на планетата да поддържа живот. Ще последва катастрофа, в която ще загине голяма част от населението на Земята. В този повратен момент ще се разиграе сценарият на филма „Лудия Макс“ и хората ще разберат, че, за да оцелеят, трябва да спасят природата.

Федерацията няма да ни се притече на помощ. Щом не е възпряла грейовете от саморазрушение, защо трябва да го прави за нас? Да видим обаче до какво ги е довело това. Тъкмо благодарение на преживените тежки изпитания те достигат до невероятни висоти в своята еволюция. Хората на Земята също ще извървят пътя до тези върхове. Разбирам, че за моите читатели подобна картина на обозримото бъдеще е твърде безрадостна. Истината е, че бъдещето, което ни очаква като разумен вид, е бляскаво и щастливо. Искам да помогна на читателя да прозре онова, което очаква човечеството в далечното бъдеще. Всички дистанционни изследвания, описани в тази книга, бяха насочени към проблемите на нашето съвремие - екологичната заплаха, връзката между съзнанието и тялото, отношенията помежду ни, с федерацията, с марсианците и грейовете. Всичко, на което бях свидетел, може да се опише в общия модел за решаване на колективните проблеми на няколко разумни вида. Това беше необходимата рамка, в която трябваше да огранича изследванията си. Описаният в тази глава сеанс ни кани да се взрем в едно по-далечно бъдеще. Приблизително около 2300ата година хората ще намерят решението на проблемите, които сами са създавали в продължение на векове. Заработим ли заедно, ще станем подобри, позрели като вид. Ще прогледнем за вселената, която ни обгражда.

Мирогледът ни ще бъде толерантен към това, което днес не можем да приемем, защото вече ще сме се научили да обичаме. Не съм изпращал мисълта си по-далеч от следващите триста години. Струва ми се обаче, че бъдещото зряло и мъдро човечество няма да бъде обречено на упадък. Членовете на федерацията ясно ми показаха, че желаят хората да се присъединят към тях като пълноправни членове и да съдействат за разширяването й в цялата галактика. Хората, които видях в този последен сеанс, не бяха войнствени галактически завоеватели, а проповедници на живота. Нашето доброволно сътрудничество с федерацията ще стане пълно, когато нагонът към разрушение престане да заплашва човешката психика. Уверен съм, че тези хора ще станат прародители на други, много поразвити същества, които ще полетят в безкрайните галактически простори, преди да е настъпило четвъртото хилядолетие. Мога само бегло да си представя ролята, която човечеството ще играе в галактическото общество около 3000ата година. Изобщо не мога да си представя хората, които ще населяват нашата планета след две хиляди години и след това. Дали ще бъдем вече водачи на федерацията? Ще разширим ли нейното влияние до границите на Млечния път? Ще достигнем ли до другите галактики? Целият ми опит в дистанционните наблюдения доказва без сянка от

съмнение, че човекът е нещо повече от определено количество плът. Съчетани ведно, физиологичната и подпростран- ствената личност на човека трябва винаги да вървят напред, в неделимо единство и мисълта за многобройните форми на това единно съществуване ме изпълва с чиста радост. Непосредствено зад ежедневните наши неволи и борби се крие велико, изпълнено с чудеса бъдеще, което се простира до края на времето. Бог е бил щедър, дарявайки вселената с живот. В следващите няколко години ще се научим да общуваме с марсианците. След това ще влезем във връзка с грейовете и други разумни същества. Един ден ще се осмелим да напуснем планетата на собствените си космически кораби. Преди това обаче ще се научим как да я излекуваме от пораженията, които сме й нанесли.1 Трудно ми е да си представя какво ще постигнем след това. Но аз ще бъда там заедно с цялото човечество. Ние заедно ще открием какво ни очаква във времето. Засега е по-добре да приемаме живота по малко, да вземаме от него само това, което можем да разберем и управляваме. Сега е моментът да се освободим от страховете си и да вдигнем поглед към Марс. Това е следващата стъпка, която трябва да направим в своето галактическо

1 Възможно е чрез дистанционни наблюдения да предскажем идващите събит

променим поведението си така, че да ги предотвратим. Така ще създадем нова ос на врем

която застрашаващите ни събития няма да се състоят. С други думи, настоящето и бъде

могат да взаимодействат. Като имам предвид генетичните дисфункции на съв

обаче, не съм сигурен че ще можем да избегнем застрашаващата ни екологична катаст р Бел. авт. развитие. Трябва сега да заговорим на марсианците. Ч а с т т р е т а ПОДХОДЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО В ГАЛАКТИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА 35. Обучението на дипломатите За да навлезем в галактическата дипломация, първо трябва да признаем съществуването на наймалко две форми живот- физически и подпространствен. Ние сме композитни създания. В нашата физическа форма съществува друга, подпространстве- на форма на живот, физическите форми са временни създания, защото един ден тялото загива. Подпространсвеният аналог на човешката личност обаче продължава да съществува вечно. Човешката „душа“ е нашето подпространствено „аз“, съществувало още преди да се родим в материалния свят и след като материалното тяло загине и изтлее. Високоразвитите разумни същества знаят това и общуват с подпространствените си същности. Те възприемат и двата свята едновременно чрез физиологичната си нервна система и нейния подпространствен аналог. Човекът не притежава по рождение тази

способност вероятно поради уникалната си генна структура, но може да я култивира. Компетентното професионално обучение не е евтино, затова съветвам само онези, които наистина се нуждаят от информация и комуникации, да се заловят с дистанционни наблюдения. Идеалните кандидати за подобно обучение са бъдещите ни посланици в галактиката, учените и историците. В тази глава представям един пълен курс за развиване на способността за комуникация между физическата личност и нейния подпространствен аналог. Курсът обхваща три степени на обучение. В първата степен е дадено изложение на един от методите на медитацията. Препоръчвам го като необходим подготвителен минимум за онези, които искат да продължат по- нанатък. Не са ми известни странични въздействия на медитацията, които биха се оказали вредни или опасни за човека. Струва ми се даже, че децата биха се забавлявали по този начин много по-добре, отколкото с играчки, представляващи лазерни блас- тери и пистолети. Втората част е разработена като въведение в изучаването на алтернативните форми на съзнание. Военните специалисти, разработили НДН, смятат този модул за задължителен етап, предшестващ обучението в дистанционните наблюдения. Той включва и обучение по метода „хемисинх“ на института „Монро“. Третата степен включва обучение по метода на научното дистанционно наблюдение.

Трябва да подчертая, че нито една от организациите, които споменавам в изложението на курса, не се занимава специално с НДН, нито търси реклама на своята дейност като полезна при наблюдението на НЛО. Курсът на обучение е разработен изцяло въз основа на моя личен опит и само на него. Нито една от споменатите организации не се занимава с обучение в тази или други сходни дисциплини. По мое мнение обаче техните програми са полезни при усвояването на техниката на дистанционните наблюдения и това е причината да ги включа в своята програма. Трите степени на обучение взаимно се допълват, но трябва да се усвояват последователно и независимо една от друга. Всяка от тях дава нещо различно от останалите. Читателите ще разберат, надявам се, че усвояването на пълния курс не е безрисково. При някои хора той може да упражни противоположен на целите си ефект, макар че не бих могъл да кажа колко голяма е вероятността за това. С други думи, курсът е подходящ за хора, разполагащи с подкрепата на институции, които имат съответния психологически подход към обучението на служителите си. При отсъствие на такъв подход могат да възникнат психологически проблеми, защото курсът дава ново знание за поведението и мислите на околните. Например много от учвницито могат да изпитат стрес, когато получат по телепатия нечии ми< пи

Без подходящо ръководство у някои от тях могат дн и пити съмнения дали някакви невидими същества не (и мпнимуми| т» и на тази база да развият параноя. За да се избегне първоначалното напрежение, те трябва да бъдат предупредени за него. Известно време след приключване на курса учениците трябва да бъдат под наблюдението на опитен психолог. Описанието на този курс може да се сравни със страница от енциклопедия, описваща формулата на динамита. Всеки може да си приготви определено количество динамит, но без ръководството на опитен професионалист използването му може да доведе до нещастие. Енциклопедията не носи вина за злополуката, защото знанието само по себе си не вреди, нито може да бъде забранявано. По същия начин желаещите да усвоят метода на дистанционните наблюдения трябва да навлязат в тази област само под ръководството на опитен ръководител. Специалистите, които провеждат тези курсове, обикновено не предлагат консултации за завършилите обучението. Ето защо всяка институция, компания или група от заинтересовани, които желаят да проведат обучение на своите служители, трябва да предвидят и допълнителни разходи за осигуряване на консултанти след завършване на обучението. Кандидатите за този курс започват обучението си на свой риск. Аз не съм професионален психиатър и не мога да диагностицирам признаците на евентуално нервно предразположение на начинаещия ученик. Постарах се

да избера такава структура на обучението, която би била най-безопасна и лесно усвоима, а на тази планета едва ли има друг човек, който да се е занимавал повече и по-систематично с този проблем от мен. Създадох курса на свой собствен риск, без да се консултирам с психиатър. Структурата следва моя собствен път в това познание. В началото усвоих методите на трансцеденталната медитация, които ме доближиха до сложния свят на подпрост- ранството. Продължих с допълнително обучение по сидха- медитация. Едва след като усвоих и нея, се заех с програмите на института „Монро“. Дори и след едно толкова внимателно, постепенно навлизане в тази област изпитах шок при първата си „среща“ с дистанционните наблюдения. Целият ми мироглед, светоусещане, вяра и начин на мислене бяха коренно променени само в рамките на две години. Научих, че не сме сами във Вселената, че реално съществуват и други измерения, в които ние присъстваме заедно с други, нематериални създания. Разбрах, че в съседство с нас други извънземни цивилизации преживяват разцвет и упадък, а някои от тях пътуват във времето така леко, както аз вървя по улицата. Коренно се промени отношението ми към Бога и религиите. Трудно ми е да опиша изненадите, обратите, усилията по дългия път до висотата на познанието, което днес притежавам. И тъй, моят подход към прогреса в овладяване тайните на съзнанието е консервативен и затова програмата, която предлагам, се гради на

постепенност в обучението. Курсът започва с култивиране на способността да възприемате подпространстве- ното си „аз“, да общувате телепатично и да навлезете в практиката, известна като „отделяне от тялото“, финалната част представлява професионална програма за обучение по НДН. Не съм сигурен дали тази постепенност и последователността на отделните степени е абсолютно задължителна. Зная само, че всеки ученик трябва да премине и трите степени на обучение за един разумно кратък период от време, дори ако е започнал първо с обучение по метода на НДН. Курс по галактическа дипломация Първа степен Препоръчвам на учениците си да преминат курс на обучение по трансцедентална медитация, последван от усвояване на програмата за сидха-медитация. Съществуват много форми на медитиране, но малко от тях помагат на обучавания да усети своето нематериално „аз“. Понякога прости умствени упражнения за концентрация и въображение или водещи до чувство за потиснатост задачи се предлагат на заинтересованите като „меди- тационни техники“. Трансцеденталната медитация и нейният повиеш стадий, системата „Сидха“, са предназначени да дадат на практикуващия ги пълно осъзнаване на собственото „аз“. Това е напълно свободна от стресови ефекти практика, която дава редица положителни въздействия върху човешката личност, при това доказани научно по независими

изследователски методи, например по-голямо умствено равновесие, чувство на удовлетворение от живота, балансирана психика, посилна интуиция. Учителите по трансцедентална медитация са високо квалифицирани специалисти. Предметът на обучението е един и същ, независимо кой и къде преподава, тъй като системата на обучение е стандартизирана. Организациите, занимаващи се с обучение по трансцедентална медитация може би ще възразят на моето убеждение, че тя е добро въведение към общуването с други разумни същества. Искам да подчертая, че съм достигнал до тази концепция изцяло въз основа на собствения си опит. Убедих се, че представителите на извънземен разум също имат способността да медитират и да се „отделят от тялото си“. Преподавателите по ТМ обикновено акцентират на положителните й психологически ефекти. Нашите съвременници по-лесно ще схванат ползата от метода, ако им се каже, че в резултат на медитацията ще се подобри кръвното им налягане, отколкото, че скоро ще могат да „усетят“ собствената си душа. Едно от най-добрите изложения на трансцеденталната медитация е дадено в трудовете на Махариши Махеши Йога. Според него всички създания, независимо дали са материални или нематериални, обитават пространство, което Махариши нарича относителност. То съдържа различни нива. Екстраполацията както на материята, така и на подпространството завършва в царството на относителността. Махариши въвежда и друга

категория - абсолютното поле, от което произхождат всички обекти от различните нива на относителното пространство. По-нататък той твърди, че всяка човешка личност трябва да обединява в себе си както относителното, така и абсолютното. Ако някои преподаватели по ТМ не подчертават тази теза, то не е защото крият нещо или допускат неволна грешка. Всеки човек сам трябва да достигне до възприемане и осъзнаване на своето „аз“ в неговата пълнота. Тъй като човешките възприятия са ограничени до възможностите на физическите сетива, темата за абсолютния и подпространствения аспект на личността би се сторила непонятна за по-голяма част от слушателите, дори и за тези, които вече имат някакъв опит в медитацията. При усвояване на медитационните техники от голямо значение е ролята на учителя. Той трябва да бъде компетентен и ли- цензиран за обучение по ТМ. Денят започва и завършва с двайсет- минутни сеанси, които не затрудняват практикуващия. Веднъж една от моите студентки ме запита защо трябва да плаща за курс пр ТМ, след като може сама да го научи вкъщи. В първия момент не разбрах какво иска да каже. Помислих, че пита защо трябва да се плаща на лектор и отговорих, че когато преподават, лекторите работят, за да се издържат както всеки друг човек. Покъсно разбрах, че смисълът на въпроса й е бил съвсем друг. Тя мислеше, че медитацията е нещо, до което човек

може да достигне сам или да прочете в книга как го правят другите и съжалих, че неволно съм дал некоректен отговор. Искам читателите ми да знаят, че медитацията не може да се научи самостоятелно. Развитието на тази наука обхваща векове и в много случаи се е осъществявало по метода на проби и грешки. Трансцеденталната медитация е проста като практика, но изисква задълбочено знание и продължителен опит. Този, който мисли, че може да създаде своя система за медитация, всъщност се опитва да изобрети колелото в епохата на състезателните автомобили. Трансцеденталната медитация, както и нейната по-висша форма, системата „Сидха“, са освен това съвсем различни от дистанционните наблюдения. При НДН информацията се получава дирерктно от обект, разположен на друго място и/ или в друго време, посредством умствена подпространствена връзка с мястото и/ или времето. Това е възможно единствено поради факта, че освен материални ние сме и подпространствени същества. При ТМ и ТМ„Сидха“ тази връзка не се използва. По време на медитацията човек се научава да усеща своето цялостно „аз“ с физическтата и подпространствената му страна. Така в резултат на редовни медитации личността се развива и доизгражда, осъзнава всички свои страни, своето пълно битие. Знанието, придобито чрез медитацията, дарява личността с чувство на

удовлетворение от живота. Човек се чувства свободен от тщеславието. Вече не трябва да доставя удоволствия на сетивата си чрез пипане, обоняние, зрение, слух и вкус, за да изпита чувството на вътрешно удовлетворение, щастие, пълно- ценност. Подпространственото битие не може да се достигне чрез петте сетива, поради което тяхната роля в самооценката на личността отпада. Възможността да усещаш другото си „аз“ два пъти на ден действа изключително релаксиращо и стимулира активността на практикуващия в материалния свят. Курсовете по трансцедентална медитация и „Сидха“ са задължителни за хора, желаещи да се обучават по програмата за галактическа дипломация. И двата курса се преподават в центровете по трансцедентална медитация, които наскоро приеха названието „Ведически университети Махариши“. Такива са организирани във всички поголеми градове и в много аграрни райони не само в Съединените щати, но и по целия свят. В повечето случаи обучението се провежда вечер или в почивните дни, за да бъде достъпно за всички желаещи. Обикновено курсът по ТМ се изчерпва за седем дни, а програмата „Сидха“ - за малко повече. След като завършат курса по ТМ, учениците трябва да прочетат две от книгите на Махариши. Първата от тях е „Науката да бъдеш и изкуството да живееш“, която всеки може да си купи в който да е ТМ център, както и в повечето книжарници. Съветвам ви да я четете бавно. Най-

важните моменти в нея могат на пръв поглед да ви се сторят като маловажни подзаглавия, но това впечатление е напълно погрешно. Втората книга представлява преводът и интерпретацията на Махариши на първите шест глави от „Бхагават-Гита“. И двата труда съсдържат богата информация за сложната природа на човешкото битие. Втора степен Тази степен се състои от две части. В първата от тях ученикът слуша комплект от тридесет и шест касети със записи, направени в института „Монро“ (град фейбър, Вирджиния). Курсът се нарича „Въведение в Гейтуей“ и е структуриран така, че да въведе ученика в телепатичните и подпространствени комуникации, както и в областта на манипулиране на енергиите. Съветвам ви да прослушвате всеки запис два пъти на ден сутрин и вечер, непременно след утринното медитиране. Изобщо, сеансът по трансцедентална медитация трябва да бъде първото нещо, с ко ето се заемате след ставане от сън. Прослушването на записите може да стане във всяко друго удобно за вас време през деня. Ако следвате препоръката всеки запис да се прослушва два пъти на ден, целият курс може да се мине за не повече от два-три месеца. След това по мое мнение трябва да започнете да прослушвате две от касетите всеки ден, като всяка една прослушвате по веднъж, през пауза от няколко

часа, например сутрин и вечер. Така умът има възможност да се освободи от натрупаната информация. Тези две касети са озаглавени съответно „Мисия 12“ и „Далечни сфери“. Многократното прослушване на „Мисия 12“ засилва телепатичните способности, а на „Далечни сфери“ - способността за интуитивно разпознаване на смяната на поляритета, характерно за алтернативните форми на разум. След завършване на този етап от курса е добре да прекратите трайно прослушването на записите, за да избегнете евентуално пристрастяване. Впрочем, ако по време на курса почувствате психологически дискомфорт и стрес, трябва веднага да преустановите обучението. Вторият етап от обучението предполага да посетите института „Монро“ и да преминете втората част на курса, наречена „Пътуване в Гейтуей“. Целта на този курс е ученикът да влезе в контакт с по-високите нива на разума, което не може да се постигне в домашни условия. Провеждането му трябва да се извършва задължително под наблюдението на професионалисти в тази област, поради което аз подкрепям забраната върху свободната продажба на материалите на курса. Едно от възможните усложнения идва от срещата с много подпространствени същества, обитаващи тези високи нива на разума, не защото те са опасни, а защото първите срещи с тях могат да доведат до психологически смущения неопитния ученик. В нормални условия срещата с висшите нива на разума

се осъществява непосредствено след физическата смърт на индивида. За допълнителна подготовка мога да препоръчам трудовете на Робърт Монро и особено книгите „Пътуване извън тялото“, „Далечни пътешествия“ и „Решаващото пътуване". Те могат да се по ръчат в института „Монро“,или да се купят от книжарниците. Трета степен Тази степен също обхваща два етапа. При първия етап ученикът получава първите уроци по дистанционно наблюдение под ръководството на квалифициран учител. Курсът е интензивен и обикновено завършва за една седмица. Много от военните специалисти, участвали в разработката на военния вариант на дистанционните наблюдения преди години, днес преподават индивидуално. Освен тях Научният институт за дистанционни наблюдения „фарсайт“ в Атланта, щат Джорджия, се занимава и с преподаване на тази дисциплина. Институтът разполага и с програми за следдипломна квалификация на монитори и преподаватели. Програмата предвижда всеки студент да се занимава с квалифициран инструктор (монитор) по разработен от студента проект. Инструкторът ръководи студента в най-малко десет-пет- надесет сеанса, които могат да бъдат мониторирани както локално, така и дистанционно. След завършване на курса студентът е подготвен за научна работа и дипломатически мисии. Още един довод в полза на пълната програма

на обучение Наблюдението на ясно определени физически обекти (като Овалния кабинет на Белия дом) генерира реалистичен информационен поток. Получаването на данни за такива обекти е сравнително просто. Подсъзнанието се локализира в мястото на обекта и вижда, каквото има за виждане. Извънземните обекти обаче са по-сложни за наблюдение. Данните са винаги действителни, но доста често целта може да олицетворява някаква по-дълбока идея, за изследването на която е нужно наблюдаващият да има поне предварителна представа и подсъзнанието „улавя“ тази необходимост. В такива случаи то подава данни, отговарящи на закодираната в координатите формула. За да бъдат правилно интерпретирани подобни данни, от наблюдателя се изисква да „вижда получената информация в по-широка перспектива. Тъй като подсъзнанието има достъп както до материалната, така и до под- пространствената вселена, данните, които то извлича, могат да изглеждат на неподготвения твърде загадъчни и неразбираеми. Ето защо той трябва да притежава по-обширно разбиране на вис- ште нива на разума. Тъкмо това по-задълбочено разбиране на разума е рамката, в която се разглеждат и интерпретират данните от дистанционните наблюдения. Възможни са случаи, в които наивният начинаещ ще преценява данните като символи и алегории, когато всъщност

подсъзнанието му се „изразява“ съвсем буквално. За правилното, проникновено интерпретиране на информацията е нужен силно развит разум и компромиси с това изискване не са възможни. 36. Участието на земното правителство Защо правителствата мълчат Хората, които се интересуват от НЛО, често изказват огорчението си от мълчанието на правителството по тези въпроси. Найвъзмутителни според тях са опитите на официалната власт да осмее, отрече или просто пренебрегне съобщенията за поредното появяване на НЛО. Аз също преживях период, в който смятах, че моето правителство не изпълнява поетия пред избирателите дълг да поднася пълна и достоверна информация. Впоследствие промених мнението си и смятам, че е важно да обясня защо. Искам да припомня на читателите, че съм професор по политически науки. Една от специалностите ми са общественото мнение и общественото поведение, а те са тясно свързани със съображенията на правителството относно публичното разгласяване на информация за извънземни цивилизации и НЛО. Правителството е запознато с дейността на извънземните на Земята и около нея. Излязоха от печат книги, в които част от информацията е изтекла

от правителствени източници по силата на закона за свободата на информацията (виж Гуд, 1987.) Впро чем едва ли трябва да се доказва, че правителството има информация по тези въпроси. Разговарял съм с няколко висши военни в отставка, които направо признават, че лично са участвали в свръхсекретни проекти за изследване на НЛОявления Те твърдят, че правителството прави всичко възможно да сложи под контрол тези явления, но засега без особен успех. Разговарял съм и с пилоти от ВВС, които свидетелстват за срещи с НЛО. Често в подобни случаи на земята са ги чакали представители на секретните служби със стриктни указания да не споменават пред никого за събитието. Някои от тях, като моите събеседници например, не спазват тези инструкции, но други техни колеги го правят. И тъй, правителството е в течение на събития и явления с извънземен произход, но не информира за това гражданите си. Защо ли? Представете си за момент, че сте президент, например на Съединените щати. Ясно ви е, че извънземните нарушават въздушното пространство на държавата, когато и както си поискат, без дори да помолят за разрешение. Нещо повече, те вършат с някои граждани на страната неща, които не само на потърпевшите, но и на всички останали определено не се харесват, а правителството - с цялата си военна мощ и целия си разузнавателен апарат, не може да направи нищо, за да пресече подобни случаи.

Абсолютно нищо! Как ще постъпите в такъв случай? Бихте ли се появили по националната телевизия, за да оповесите нашествието на извънземни на Земята? Какво можете да кажете на хората освен: „Те са тук. Можете да се страхувате колкото искате.“ Разбира се, бихте могли да обясните точно от кой вид според вас са тези извънземни и как правителството се опитва да влезе във връзка с тях. Колко дълго ще можете да поддържате тази теза, ако те, извънземните, не откликват на тези опити? Правителствената стратегия не е може би най-добрата, но тя е възможно най-дефанзивната, тъй като отлага широката обществена дискусия до момента, в който правителството ще може да отчете освен самия факт на тяхното присъствие и някакви свои успехи в разрешаването на произтичащите от тяхното присъствие проблеми. Нито едно правителство на Земята няма да признае публично един свой провал, ако има макар и минимална надежда за успех. Не зная откога правителствените кръгове знаят за това. Зная обаче, че информацията, с която разполагат лидерите на нацията, е много поограничена от тази, която успяхме да получим с дистанционни наблюдения. Тя ще бъде изключително важна за започването на нова фаза в отношенията ни с извънземните. Не виждам смисъл да атакувам сегашните и миналите правителства за политиката им към извънземните явления.

Може да е имало грешки, но в тази ситуация изработването на безгрешна политика едва ли е реално. От друга страна, съм убеден, че моментът за смяна на политиката към извънземните явления е настъпил. Погледнато исторически, хората винаги са били пасивни в отношенията си с тях. От векове наблюдаваме как корабите им прелитат над главите ни, как от време на време те отвличат някои от нас, но винаги те идват при нас, а ние само гледаме отстрани. Сега имаме възможност да преминем от пасивна в активна позиция в изучаване на междупланетния живот. Това ще култивира и нова представа за отговорностите ни в това голямо общество. Точно както извънземните изучават нашето общество, така и ние можем да изучаваме тяхното. За да постигнем равностойни позиции в тези отношения, трябва отсега да започнем да просвещаваме обществото за особеностите на техния свят. Марсианците Правителствените лидери трябва пряко да се ангажират с първите стъпки на човечеството в установяването на контакт с извънземните цивилизации. Вече казах, че първата стъпка ще бъде директен, физически контакт с марсианците, нес грейовете. Един ден ще работим съвместно с грейовете и това сътрудничество ще ни даде много, но този ден е още далече. В същото време няма никакви причини да отлагаме контактите си с оцелелите марсианци.

Необходимо е да се разбере от всички, че всеки контакт с тях трябва да бъде одобрен от лидерите на нашето планетарно правителство, колкото и слабо да е то в момента. Като минимално изискване бих посочил необходимостта от консултации с лидерите на Обединените нации. Нещо повече, никакъв контакт с тях не би бил успешен, ако нацията, чиито представители осъществяват връзката с марсианците, не предава пълната информация за тези контакти на Съвета за сигурност на ООН. Всички страни членки трябва да бъдат своевременно информирани за срещата. Това е задължителното условие за успех, а не просто моя морална позиция. Марсианците искат да дойдат на Земята. Те няма да се разкрият пред нас, ако не получат пълни гаранции, че ще работят с представители на цялото човечество. Тяхната най- добра защита срещу изменчивото и често агресивно човешко общество е била секретността, мълчанието. Те няма да се откажат от тази защита, освен ако не бъдат приети от цялото човечество. Никога няма да подложат на риск мисията си на Земята, като оставят впечатлението, че предпочитат да общуват с една или няколко от всички нации на планетата. От това обаче следва, че на света има може би само една нация, способна да мобилизира необходимите технологични и политически ресурси, за да убеди марсианците, че човечеството иска да установи контакт с тях. Мисля, че тази нация са Съединените американски щати.

Моите дистанционни изследвания показват, че първоначалният, формален контакт с жителите на Червената планета ще се реализира с радиотелескопи. Съединените щати вече разполагат с по-голямата част от необходимото за такъв проект оборудване и могат да посочат кои други нации могат да доставят допълнителните елементи. Радиотелескопите могат да се насочат едновременно към Марс и Луната, за да установят открит диалог с марсианците. Данните от дистанционните наблюдения ме карат да мисля, че извънземните на лунните бази ще запазят мълчание, но въпреки това според мен те трябва да бъдат включени в комуникационната верига. Най-малкото защото марсианците непременно ще ги уведомят за връзката със земните организации. Предлагам президентът на Съединените щати след консултации с ООН да да разреши изпращането на покана за директни разговори до Марс. Поканата трябва непременно да подчертава, че земните жители очакват разговорите с цялата си добра воля и гостоприемство и са готови да работят съвместно с марсианците по проблеми от взаимен интерес. Може да се спомене и това, че един незабавен отговор от тяхна страна би бил свидетелство за тяхната готовност за срещата и ще улесни бъдещите ни отношения. Този подход може да изглежда като дипломатично извиване на ръцете им, но не бива да забравяме, че те са свикнали да се крият от нас, да действат в пълна секретност. Необходимо е да им покажем, че е дошло

времето да се отърсят от тези навици и че откритият диалог с нас ще възнагради усилията им. Тук може да възникне въпросът, кой от нашите президенти трябва да разреши изпращането на поканата. Убеден съм, че времето за нея е дошло и следователно нормално е решението да бъде предоставено на сегашния президент на САЩ. Независимо кой работи в Белия дом по време на трансмисията едно нещо е сигурно. Лидерът, който положи основите на сътрудничеството между човечеството и марсианците, ще тласне далеч напред развитието на човешката цивилизация и ще промени хода на човешката история за хилядолетия напред. Нищо не може да бъде по-важно за развитието на нашата еволюция от контакта с извънземна цивилизация. Който и да е смелият водач, решил да направи решителната крачка към диалога с жителите на Марс, ще изиграе велика роля в историята не само на Земята и Марс, но и в цялата галактика. Този акт ще възвести на галактическото общество, че човечеството е достигнало необходимата степен на зрялост и може да стане пълноправен член на Галактическата федерация. Членството в нея не се подарява, то трябва да се завоюва. Необходимото условие е цивилизацията да достигне онази степен на зрелост, при която човекът ще разбере кой е той всъщност сложно създание във вселена, кипяща от живот. След като получим отговора на марсианците, трябва веднага да

разработим план за приемането на онази част от тях, която все още живее на Марс. Предлагам подземната база в Ню Мексико да се преустрои в „имиграционен“ пункт. Убеден съм, че техните медицински технологии са достатъчно високоразвити, за да гарантират, че преселението на марсианците няма да донесе нови, неизвестни болести на човечеството. Възможно е някога да е съществувала подобна опасност, но аз съм убеден, че тя вече не ни заплашва. Доказателството са марсианците, които вече живеят на Земята. Това, разбира се, не предотвратява необходимостта от профилактични мерки. Нашите лекари трябва добре да изучат физиологията и психологията на марсианците. Всъщност процедурата по приемане на марсианците в това отношение сигурно не се различава от карантинните процедури по приемането на имигранти от други краища на Земята, което Америка прави вече почти два века. Възниква и проблем с гражданството. Първото, което трябва да заявим категорично, е, че децата на марсианците, родени на Земята, получават автоматично гражданството на държавата, в която са се родили. Марсианците, родени в пещерите на Санта Фе Балди, са, разбира се, граждани на САЩ. Нещо повече, и техните роднини по права линия (например родителите им) имат право да получат право на постоянно пребиваване в страната. САЩ трябва да притиснат останалите страни да следват същата имиг- рационна политика спрямо марсианското население. Истината е, че Съединените щати ще трябва да „дирижират“ преселението

на много марсианци, които нямат роднини на Земята, и правителствата на Земята трябва да осигурят условия за заселването им на нашата планета. Думите са безсилни да изразят колко важно е човешкото поведение към пришълците в тази нова епоха от развитието на нашата цивилизация. Цялата галктика ще наблюдава как се отнасяме към изпадналите си в беда космически съседи. Способни ли сме на найпростото междузвездно културно сътрудничество, възможност, която ни се удава за първи път от хилядолетия насам? Можем ли да проявим алтруизъм и готовност да помогнем на други разумни същества в тяхната трудна еволюционна борба? От собствените си дистанционни наблюдения мога уверено да твърдя, че ние вече сме готови за това. Цялото ми сърце е изпълнено с надеждата, че не съм сгрешил в интерпретацията на това изключително важно наблюдение на съвременния човек. Грейовете Мисля, че грейовете още не са способни да общуват физически с голям брой хора на равноправна основа (както един земен човек би общувал с друг себеподобен). Техните телепатични способности са изключително високоразвити, а освен това грейовете не могат да се справят с интензивността на нашите емоции. Нещо повече, когато човек попадне в близост до грейове, той бързо се поддава на паника и за силно телепатични същества като тях става неимоверно трудно да поддържат контакта по-

нататък. С това не искам да кажа, че трябва да избягваме контактите с тях. Такова взаимодействие ще бъде от взаимна полза и за нас, и за тях, особено ако ние направим първата крачка. Смятам, че нашите дипломати трябва в найскоро време да изучат метода на научните дистанционни наблюдения и да влязат във връзка с грейовете не само от физически съществуващото, но и от подпрост- ранственото общество, с представители на всички техни еволюционни видове, присъстващи в пространството около Земята. Обширните проучвания показват, че грейовете се отнасят съвсем търпимо към контакти с подпространствени човеци. Това означава, че хората могат да общуват с грейовете по подпрост- ранствен път - една изключително полезна връзка за самите грейове, която ще ги научи да поддържат контакти с хора в състояние на пълно съзнание. Те се нуждаят от нашата помощ и ние се нуждаем от тях, наймалкото защото от тази връзка можем много да спечелим. Нека да припомня на читателя богатата им колекция от генетични материали на всички растителни и животински видове, населяващи Земята. Тя ще ни бъде потребна, когато започнем да възстановяваме екосредата си. Отношенията между хората и грейовете са много сложни и изискват както търпение, така и постоянни усилия за

установяване на комуникации. Един от най-преките комуникационни пътища е научното дистанционно наблюдение. Чрез него можем да ги попитаме как бихме могли да им бъдем полезни при работата по техния генетичен проект. Досега човечеството не е проявявало ни най-малко желание за съзнателно сътрудничество. Грейовете работят с хора, които нямат представа за подпространството. Подозирам, че първите ни опити за контакт няма да получат незабавен отговор, в смисъл че не бива да очакваме някоя от техните летящи чинии да кацне на паркинга пред сградата на OOН в Ню Йорк, веднага след като някои от ръководителите на тази организация потърси контакт с тях. Ако обаче постоянстваме що получим отговор, при това изключително благоприятен за нас. Да не забравяме от колко време грейовете чакат момент, в кои то земната цивилизация ще узрее за този контакт. Научното дистанционно наблюдение е най-прекият начин да учредим свое представителство в Галактическата федерация. Съществуват и физически методи за установяване на връзка с федеративното ръководство. Убеден съм, че те скоро ще влязат в употреба. НДН обаче има уникално предимство пред останалите методи и то е свързано с факта, че Галактическата Федерация е подпространствена организация. Невъзможно е една галактика да се управлява от чисто физически същества, защото те са временни създания. Голяма част от техния живот е

зает от детството и старостта и само един твърде ограничен период от време е отреден за съзнателна, продуктивна дейност. От друга страна, времето, за което се осъществяват еволюционните изменения на галактиката, обхваща най-малко хилядолетия, в сравнение с които физическият живот на едно разумно същество е пренебрежимо кратък. За да участват съзнателно и конструктивно в галактическата еволюция, разумните същества се нуждаят от собствената си свежа памет за събития, протичащи в периоди от време, много по-големи от, да кажем, седемдесет или сто години. Ето защо физическите създания не могат да участват в тези процеси и следователно не могат да изпълняват ръководни задачи в управлението им. Физическото съществуване е процес, в който всички ние дейно участваме. Той може да се приеме като училище за подпрос- транствените същества, но в'същност е нещо много по-голямо. Той е едно от измеренията на живота. Най-важната разлика между физическия и подпространствения живот е в това, че в материалния свят имаме възможност да присъстваме само за ограничен период от време и да дадем, ако можем, своя принос, преди да го напуснем завинаги. Разполагането на Галактическата Федерация във физическата вселена би било самоубийствено както за нея, така и за много разумни видове. Кой би могъл да предскаже как би се развивало едно „физическо“ общество в продължение на хилядолетия? Физическите същества са способни да променят манталитета и политиката си, ако например

преценят, че икономиката им не функционира задоволително през последните една-две години. Една галактика не може да се управлява от непостоянни и уязвими във всяко отношение създания като материалните. Дългосрочната перспектива, далновидността, която управлението й изисква, не са присъщи на други форми на живот освен на под- пространствените. Ето защо не е случаен и фактът, че Галактическата федерация е подпространствена организация. Иначе не би могло и да бъде. Ще дойде време, когато човешката технология ще проникне през разделителната линия между материята и подпространст- вото. Дотогава се налага да използваме собствената си нервна система, като я обучим да „слуша и чува“ нашето подпространс- твено „аз“ и посредством нея да общуваме с федерацията. Нашето членство в тази организация е вече учредено. Аз и моят монитор бяхме едни от най-ранните представители на човечеството в нея. Сега е време институциите на нашата цивилизация да формализират официално това представителство. Време е космически пътешественици като мен и моите колеги, дистанционни наблюдатели, да отстъпят трибуната на нашите галактически дипломати и Организацията на обединените нации да оповести началото на преките преговори между човечеството и федерацията. Нека не се заблуждаваме. Нито марсианците и грейовете, нито федерацията ще ни принудят да влезем в контакт с тях. Те чакат ние да

направим първата стъпка. Да подадем сигнал към цялата галактика, че вече сме достатъчно съзрели за пълноправно членство в обществото на цивилизациите, че вече сме разбрали кои сме и в какъв свят живеем, че вече не сме деца, а разумни същества, които управляват съдбата си. Нека гордо да преминем границата, която ни отделя от съдбата. Нека завинаги отхвърлим цинизма и страха. Нека заговорим на висок глас с тези, които толкова дълго и търпеливо чакат да ни чуят, там, горе. РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ И СЪКРАЩЕНИЯТА, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ МЕТОДА НА НАУЧНОТО ДИСТАНЦИОННО НАБЛЮДЕНИЕ Аналитично припокриване (АП) асоциация - умозаключе- ние, направено при дистанционно наблюдение. То представлява елемент на логически анализ, който може да бъде правилен, или неправилен. Протоколите на научното дистанционно наблюдение изискват от наблюдателя да съобщава на глас (и по този начин да се освободи от тях) всички логически умозаключения. АП на сигналната линия (АП/С)-АП, предизвикано директно от информационния поток при сеанс. Подобни АП обикновено са много полезни при интерпретирането на данните от обекта. Много често идентификацията на дадена цел се прави под формата на АП/С. АП-съответствие - силно логическо заключение, което показва, че наблюдателят е идентифицирал някаква своя предварителна представа.

Среща се рядко. Билокация - понякога концентрацията на наблюдателя върху целта е толкова силна, че той получава усещане за присъствие и на двете места физическото си местоположение и местоположението на целта. Емоционален ефект (ЕЕ) - чувствата, които обектът на изследване поражда. Те могат да бъдат предизвикани от съществата, населяващи обекта. Даден обект може да предизвика емоции поради минали и даже бъдещи събития. ЕЕ не се отнася за емоциите на наблюдателя, които се дефинират като АП. Енергетика - усешане за освобождаване на голямо количество енергия на обекта. Тази енегрия може да бъде кинетична (например при наблюдение на НЛО, движещо се с голяма скорост), или лъчиста (например при наблюдение на излъчвател слънцето или друг източник). Естетична импресия - емоционална реакция на наблюдавания обект. НДН изисква от наблюдателя да обявява гласно (и така да се освободи от него) всяко естетично впечатление, за да се предотврати смесването на данните от обекта с емоционалните преживявания на самия наблюдател. 13. Етапи от I до VII - отделните етапи на НДН протоколите: Етап / етапите I и II се наричат предварителни, тъй като имат за цел да установят първоначален контакт с обекта. Събират се най-общи данни

за него, например дали е плод на разумна дейност, или природен обект. Етап II - на този етап връзката с целта се засилва. Събраната информация включва цветове, гладкост на повърхностите, температурата, вкусове, миризми, звуци. Етап III - прави се първоначална скица на обекта. Етап IV- установява се близък контакт с целта. На този етап подсъзнанието управлява потока на информацията и по този начин контролира „решаването на проблема“. Етап V - събира се информация за конкретни детайли, например мебелировката в помещенията. Етап VI - на този етап наблюдателят може да осъществи насочено изследване на обекта, като ангажира и интелектуалния капацитет на разума, който ръководи подсъзнанието при решаване на определена задача. Анализират се епохата, географското разположение, чертаят се подробни скици на обекта. Етап VII - на този етап се получава аудиоинформация, например името на географското разположение на обекта. Линия сигнал/сигнал - информационният поток, излъчен от подсъзнанието по време на НДН сеанс. Матрица - съвкупност от колони, в които се нанасят данните по време на сеанс.

НДН - научно дистанционно наблюдение „Сонда“ - една или повече думи, използвани на различни етапи от сеанса с цел да насочат подсъзнателното към извличане на информация относно определен аспект на изследвания обект. В началото „сондирането“ е свързано с координатите на целта (Етап I от протокола). Сондите се въвеждат последователно в НДН матрицата, за да отсеят и прецизират данните. Те не се използват преди наблюдателят да се е билокализирал успешно на обекта. Структура - съвкупността от формалните процедури на НДН. „Придържай се към структурата“ е указание наблюдателят да спазва стриктно процедурите по време на сеанс. Събитие - „сонда“, която се използва с цел да фокусира подсъзнанието върху местоположението на обекта при извършване на важна дейност. Упражнение за траектория - НДН процедура, която поставя наблюдателя в ново местоположение спрямо изследваната цел. Цел - нарича се още обект. Това, за което се събира информация по метода на НДН. Целите обикновено са географски места, хора, събития. Наблюдават се и посложни обекти, например мислите на даден човек, причините, довели до някакво събитие и даже самият Бог. ЛИТЕРАТУРА

Andrews, George C., 1993. ExtraTerrestial Friends and Foes. Lilburn, Georgia: l luminet Press.

Fowler Raymond E. 1990. The Watchers: The Secret Design Behind UFO Abduction, New Yo Books. Good, Timothy. 1987. Above Top Secret. London: Sidgwick & Jackson. Hibbert, Christopher. 1982. Africa Explored: Europeans in the Dark Continent., 17691889. New York: Penguin Books.

Hopkins, Budd. 1987. Intruders: The incredible Visitation at Copley Woods. New York: Bal an

Jacobs, David M. 1992. Secret Life: Firsthand Documented Accounts of UFO Abductions. N Simon & Schuster.

Mack, John. 1994. Abduction: Human Encounters with Aliens. New York: Charles Scribner’s

Maharishi International University. 1990. The Maharishi Effect. Fairfield, Iowa. Maha University Press. Maharishi Mahesh Yogi. 1967. BhagavadGita: A New Translation and Commentary. Washington, D.C. Age of Enlightment Press.

Maharishi Mahesh Yogi. 1995. The Science of Being and the Art of Living. New York: Merid Marrs James. 1995. THE ENIGMA FILES: The True Story of America’s Psychic Warfare Pro York: Harmony

Mavromatis, Andreas. 1987. Hypnagogia: The Unique State of Consciousness Between Wake Sleep. New York. Routledge. McMoneagle, Joseph. 1993. Mind Trek: Exploring Consciousness, Time and Space Through Remote Viewing. Norfolk, Virginia: Hampton Roads. Monroe, Robert A. 1994. Ultimate Journey. New York: Doubleday. Monroe, Robert A. 1985. Far Journeys. New York: Doubleday. Monroe, Robert A. 1971. Journeys Out of the Body . New York: Doubleday.

Oates, Robert M. Jr. 1990. Creating Heaven on Earth: The Mechanics of the Impossible. Fairf Heaven on Earth Publications.

OrmeJohnson, David W., Charles N. Alexander, John L. Davies, Howard M Chandler, and Wal ace

Larimore. 1988. International Peace Project in the Middle East. Journal of Confl 32:776-812.

OrmeJohnson, David W., and John T. Farrow. 1977. Scientific Research on the Trans Meditation Program: Col ected Papers, Volumes I V Fairfield, Iowa. Maharishi International U Press.

Royal, Lyssa, and Keith Priest, 1992. Visitors from Within. Scottsdale, Ari/onn Royal Priest R Press. Strieber, Whitley. 1995. Breakthrough: The Next Step. New York: Harper Col ins. Strieber, Whitley. 1988. Transformation: The Breakthrough. New York: Avon Books.

Stripber, Whitley. 1987. Communion: A True Story. New York. Wil iam Morrow and Compan

Swan, Ingo. 1991. Everybody’s Guide to Natural ESP: Unlocking the Extrasensory Power of Y Los Angeles: Jeremy P. Tarcher, Inc. Targ, R. and H E. Puthoff. 1977. Mind Reach. New York: Delacorte Press/ Eleanor Friede.

Wilber, Ken. 1977. The Spectrum of Consciousness. Wheaton, Il inois: The Theosophical Pub House. Д-р Къртни Браун ПЪТЕШЕСТВИЯ НА СЪЗНАНИЕТО Научното откритие за присъствието на извънземни цивилизации на Земята

Американска Първо издание Преводач Магдалена Ташева Редактор Марин Найденов Коректор Мая Атанасова Предпечатна подготовка „Литера Прима“ Формат 60/84/16 Печатни коли 14 Издателство „Литера Прима“ София, 1528, п. к. 38

Document Outline ПЪТЕШЕСТВИЯ НА СЪЗНАНИЕТО СЪДЪРЖАНИЕ ПРОЛОГ Изборът на видовете Залогът ПРЕДИСТОРИЯТА 1. Кратка история на военната програма на САЩ за психологическа война 2. Методът на дистанционното наблюдение 3. Пътешествие из Акаша ТАМ, КЪДЕТО ЧОВЕШКИЯТ РАЗУМ ДОСЕГА НЕ Е ПРОНИКВАЛ 4. Моето първо пътуване до Марс Дата: 29 септември, 1993 г. 5. Дистанционно наблюдение на похищения от НЛО Дата: 30 септември, 1993 г. 6. Избавлението на марсианците Дата: 1 октомври 1993 г. 7. Разцветът на марсианската цивилизация Дата: 2 септември 1993 г. 8. Помощ от подпространството Дата: 2 септември 1993 г. 9. Изстрел в небето Дата: 7 февруари 1994 г. 10. Галактическата Федерация 11. Разумът Грей Дата: 27 ноември 1993 г. Дата: 11 февруари 1994 г. 12. Човешкият склад 13. Първа проверка на достоверността Дата: 1 май 1994 г. 14. Дипломатическият пробив Дата: 31 май 1994 1 5. Иисус

Дата: 2 юни 1994 г. Дата: 14 юни 1994 г. 16. Гибелта на ранната Грей-цивилизация Дата: 16 юни, 1994 г. 17. „Стар Трек“ и ролята на извънземните в трансформацията на човешката цивилизация Дата: 1 юли 1994 г. Дата: 11 септември 1994 г. 18. Връщане към Иисус Дата: 11 юли 1994 г. 19. Не всички грейове са еднакви Дата: 13 юли 1994 г. 20. Адам и Ева Дата: 14 юли 1994 г. Дата: 16 септември 1994 г. 21. Гуру Дев Дата: 24 юли 1994 г. 22. Бог Дата: 27 юли 1994 г. 23. Марсианското духовенство Дата: 27 юли 1994 г. 24. Инцидентът в Розуел Дата: 28 юли 1994 г. 25. Бъдещето на земната природа Дата: 28 юли 1994 г. 26. Организация на грейовете във федерацията Дата: 30 юли 1994 г. 27. Буда Дата: 30 юли 1994 г. 28. Марсианската култура на Земята Дата: 31 юли 1994 г. 29. Втора проверка на достоверността Дата: 31 юли 1994 г. 30. Санта фе Балди Дата: 2 август 1994 г. 31. Официалният контакт с марсианците Дата: 26 септември 1994 г. 32. Животът в Долната земя Дата: 28 септември 1994 г.

33. Гибелта на Марс Дата: 29 септември 1994 г. 34. Бъдещето на земната култура Дата: ЗОсептември 1994 г. ПОДХОДЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО В ГАЛАКТИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА 35. Обучението на дипломатите Първа степен Втора степен Трета степен 36. Участието на земното правителство РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ И СЪКРАЩЕНИЯТА, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ МЕТОДА НА НАУЧНОТО ДИСТАНЦИОННО НАБЛЮДЕНИЕ ЛИТЕРАТУРА