Терминологичен речник по обществено-политически науки: исторя на България, обща история, политика, евроинтеграция, право, етика 9540203244, 9789540203249 [PDF]

Zitiervorschau

Българска академия на науките Институт за български език

Мария ПопоВа, Адриана Христова, БорислаВ Попов, Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова,

Маргарита СимеоноВа, Сия Колковска

ТЕРМИНОЛОГИЧНОЕНЦИКПОПЕОИЧЕН

РЕЧНИК

по обществено-политически науки Първо издание

е

Наука н изкуство София, 2012

Настоящото произведение е издадено с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания ‘ при Министерството на образованието, .младежта и науката.

Авторски колектив: чл.-кор. проф д.ф.н. Мария Ганчева Попова (МП) - автор на концепцията и на Увода, съставитслство па част от статиите по история; обща редакция Адриана Борисова Христова (АХ) - съставитслство на статиите по стика и на част от статиите по история доц. д-р Борислав Димитров Попов (БП) - съставитслство на статиите по праистория, стара история, писмени системи, част от статиите по среднове­ ковна история и част от статиите по история на България; обща редакция гл. асистент д-р Екатерина Петкова Петкова (ЕП) - съставитслство на част от статиите по история; компютърна обработка на материала Кристияна Симеонова Симеонова (КС) - съставитслство на статиите по политика, политическа евроинтеграция и част от статиите по история доц. д-р Маргарита Василева Симеонова (MB) - съставитслство на част от статиите по история доц. д-р Сия Борисова Колковска (СК) - съставитслство на статиите по история на България и право

© Мария Ганчева Попова, Адриана Борисова Христова, Борислав Димитров Попов, Екатерина Петкова Петкова, Кристияна Симеонова Симеонова, Маргарита Василева Симеонова, Сия Борисова Колковска - автори, 2012 © Кремена Станчева Филчева - художник, 2012 © НАУКА И ИЗКУСТВО, 2012

ISBN: 978-954-02-0324-9

ТЕРМИЦОПОГИЧЦО-ЕЦЦИКПОПЕОИЧЕЦ

РЕЧНИК по обществено-политически науки

Благодарим най-сърдсчно за ценната професионална помощ на: - нашите консултанти и специално на преподавателката по история Кристина Александрова, която ни съдействаше през всички етапи от работа­ та върху историческия материал; - рецензентите доц. д-р Гинка Димитрова и доц д-р Зоя Барболова; - колегите, които направиха бележки и предложения по ръкописа на Реч­ ника: чл -кор. проф. д.ф.н. Ем. Пернишка, проф. д-р Б. Алексиев, доц. д-р П. Кънчева, проф. д ф н. Б. Вълчев, доц. д-р К. Чаралозова, доц. д-р Е. Кяева, както и на всички, които участваха в обсъждането му.

Специална благодарност на инж. Румен Симеонов, технически директор на фирма „СИНТИС“, за неговата материална подкрепа.

Съдържание Увод /7 Най-важни съкращения /18 Съкращенията в речниковото описание / 18 Съкращения на научните области / 19 Условни знаци / 20 Източници на материалите за тсрминографска обработка и за допълни­ телна информация / 20 Речник / 25

УВОД (който щс ви помага лесно и бързо да си служите с Речника)

1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ „Терминологичният речник по обществено-политически науки“ е третият от поредицата „Терминологични речници“, съставени по обща концепция. Той е терминологичен справочник е тълковно-енциклопедичен характер. За разлика от предходните томове в този речник е засилен енциклопедичният елемент пора­ ди присъствието на научната област история. Освен като допълнително знание към значението на термина в речниковата статия епциклопедизмът присъства и в общата структура на речника. В словника на речника като заглавки на речнико­ ви статии са дадени и названия, които означават единични обекти. Напр. анархия е термин, който означава понятието ‘отсъствие на държавна власт и нарушаване на установения ред и законност в дадено общество’, но Анархията в Рим не е термин, а название на единично явление, срв. със статията: „Периодът 68-69 г., когато настъпилото бсзвластие (многовластие) в Рим довежда до беззакония и въстания. ■ Води се борба между четирима императори, които са: Галба, избран от испанските легиони, Вителий - от германските, Веспасиан - от източните легиони, и Отоп - от преторианците. ■ Провинциите Галия и Юдея въстават. ■ Избухва гражданска война, която опустошава Рим. ■ Редът в империята възста­ новява Веспасиан през 69 г. (Тит Флавий Сабин) - той потушава въстанията и се заема с вътрешното устройство на разклатената държава.“ Названия, а не термини са също така Хетско царство, Спарта, Шумер, Пелопонеска война. Първа световна война, Либерална партия във Велико­ британия. Речникът е предназначен за най-широки кръгове от обществото - уче­ ници, студенти, учители, преподаватели във ВУЗ, редактори, журналисти, любознателни читатели и всички, които се нуждаят от справка за значението на един или друг от основните термини в обществено-политическите науки. Може да бъде използван и от специалисти в съответните научни области.

2. ПОДБОР НА ТЕРМИНИТЕ И НАЗВАНИЯТА В Речника са включени основните термини и названия от обществено-по­ литическите науки история, политика, политическа евроинтеграция, право, етика. Под термин се разбира езикова единица (дума или съчетание от думи словосъчетание), която има точно определено значение в системата на някоя

7

научна или професионална област. Прието е това значение да се описва чрез дефиниция. За основни термини смятаме термините, означаващи тези понятия, вър­ ху които (като върху основа) е изградена системата от знания за дадена на­ ука. Обикновено те се изучават в средното общообразователно училище и в уводните курсове на началните семестри във висшите учебни заведения (ВУЗ). Под название се разбира езикова единица (дума или съчетание от думи), която означава единичен обект. Такива са названията на събития, партии, ин­ ституции и под. Затова като обективен критерий за определяне на термините и названия­ та, които са включени в Речника, сме използвали тяхното присъствие в учеб­ ниците за средното общообразователно училище и за уводните курсове на ВУЗ. Като допълнителни източници са пи служили специализирани речници на български и на чужди езици, енциклопедии, справочници от частнонаучсн и общонаучен характер. Особено полезни не само при подбора па термините, но и при цялостната работа върху Речника бяха консултациите с учители от средното общообразователно училище, специалисти от БАН, преподаватели от ВУЗ и др.

3. ТЪЛКУВАНЕ (ОБЯСНЯВАНЕ) НА ТЕРМИНИТЕ 3 1. Тълкуване на две степени - значение и съдържание на термина. Под съдържание на термина се разбира цялата съвкупност от знания за обекта, означен с термина. Тези знания се описват в учебниците, енцикло­ педиите, научните статии и монографии. Под значение на термина се разбира тази малка част от съдържанието му, т. е от знанията за обекта, които са необходими и достатъчни за неговото идентифициране, респ. разпознаване и разбиране. Значението на термина е отразено в неговата дефиниция. В Речника се тълкува значението на термина чрез дефиниция. Напр.: ТРИУМВИРАТ, -и. Ист. Форма на върховно държавно управление в Рим през I в. пр. Хр., която представлявала съюз от трима равноправни влиятелни политици и пълководци (триумвири) (...) КОМИЦИЯ, комиции. Ист. Народното събрание в Древния Рим, (...) изби­ ращо длъжностните лица, на които се възлага да приемат законите (...) и да решават въпросите за мира и войните. (...) ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ. Полит. Юрид. Една от трите независими форми (видове) на държавна власт, която се състои в дейността на върховния представителен орган по създаване, изменяне и отменяне на законите (...). Но при редица термини, освен значението, се описват и някои признаци от тяхното съдържание. С тези допълнителни знания се цели по-точно, по-яс-

8

и по-нагледно да се представи назованият обект (респ. понятието за него). Намират се след дефиницията, отделени със специален знак, който е ■. Напр.: ПРИСВОЯВАЩО СТОПАНСТВО. Ист. Период в развитието на чове­ чеството до откриването па земеделието, когато древните хора се препитава­ ли с лов, риболов и събиране на диворастящи плодове. (...) ■ Жан-Жак Русо (1712-1778 г.), френски философ от XVIII в., го нарича „златен век“, тъй като тогава хората имат всичко необходимо за препитанието си в готов вид, поради което той смятал, че те са били щастливи без излишества и без грижа за утрешния ден. (БП) ТИРАНИЯ, само сд. Item. Форма на управление в Архаична Гърция (VIII VI в пр. Хр.). при която начело на полиса (град държава) стои тиранин (едно­ личен владетел, който взема насилствено властта от аристократите), грижещ се за благоустройството на града и за неговия напредък. Срв. с полнс. (...) ■ Съвременният смисъл па думата тирания („управление с насилие и жестоко­ сти“) е напълно различен от това, което е в Архаична Гърция. КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ, парламентарна монархия, огра­ ничена монархия. Полит. Ист. Монархия, при която властта на монарха е ограничена от парламента и конституцията (,..). Срв. с абсолютна монар­ хия. ■ Въведена е във Великобритания през XVIII в. ■ В края на XIX и в пър­ вата половина на XX в. конституционни монархии са Италия, Белгия, Дания, Холандия, Германия, Австро-Унгария, Испания, България, Сърбия, Гърция, Румъния. ■ От 1906 г. Руската империя става конституционна монархия. ■ Преобразуванията, предизвикани от младотурския преврат през 1908 г., пре­ връщат Турция в конституционна монархия. (...) ДИКТАТ, -и. Ист. Условия, поставени от позицията на силата от една дър­ жава на друга държава. ■ Диктат се е прилагал обикновено от победителите на победените държави. ■ Такива са били условията на мирните договори, които Антантата (Великобритания, Франция, Русия и присъединилите се към нея още 20 държави, между които САЩ (от 1917 г.), Япония и Италия) налага на победените държави Германия, Австро-Унгария и др., сред които Турция, България (от 1915 г.), след края на Първата световна война ГРАЖДАНСТВО, гражданства. Ист. Полит. Юрид. Принадлежността на физическото лице към дадена държава и отношенията му с нея, зависещи от законите на тази държава и произтичащите от тях негови права и задъл­ жения. Срв. с поданство и физическо лице. ■ Принципните основания за гражданство са произходът от определена територия, потомство от граждани на държавата, брак с гражданин на дадената държава, натурализация; също така интернационални трансакции като трансфер на територия от една в дру­ га държава. Срв. с натурализация. ■ Политическите права, както и редица други официални права и задължения, са под режима на гражданството. ■ В някои държави, както и в България, е разрешено двойно гражданство. iio

9

3.2. Тълкуване на термините в затворена система. Термините сс тълкуват (обясняват) чрез общоупотребими думи, които са всеизвестни, и чрез термини, които присъстват в Речника с дефиниции. По този начин сс осигурява възможността разбирането на всеки термин да става в границите на Речника. Напр.: ОТЛАГАТЕЛНО ВЕТО; суспензивно вето. Полит. Юрид. 1. Вето, при кое­ то забраната, наложена от държавния глава или от държавния орган върху ре­ шение или планиран акт на друг държавен орган, е временна-до повторното му разглеждане, е което сс отхвърля или окончателно приема ■ В Република България президентът има право на отлагателно вето - може да върне приет от Народното събрание закон за повторно разглеждане. Срв. с абсолютно вето. 2. Право на всяка една от държавите, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (Англия, Китай, Русия, САЩ и Франция), да наложи преразглеждането на решения по всички непроцедурни въпроси. Ако на читателя е неизвестен терминът вето, може да го намери на аз­ бучното му място: ВЕТО2, само сд. Полит. Юрид. Регламентирано право на длъжностно лице или на държавен орган за налагане на забрана върху решение на държавна институция. ( ..) ■ Забраната с окончателна, когато решението или плани­ раният акт сс отменят, поради което не се изпълняват. ■ Срв. с абсолютно вето. ■ Забраната е временна, когато решението сс връща на постановилия го държавен орган за преразглеждане или когато само сс отлага изпълнение­ то му за определен период от време. Срв. с отлагателно вето. Също така и при термините: ГОРНА КАМАРА; сенат2. Полит. Една от двете части (камара, палата) на двустепенен парламент (_..). ■ Горната камара осъществява висшата законо­ дателна власт. Срв. с парламент, камара и долна камара. (МП и АХ) Терминът камара присъства на азбучното си място, срв.: КАМАРА, камари; палата. Полит. Законодателен орган (...) АНАРХИЗЪМ, само ед. Ист. Идеология и обществено-политическо дви­ жение, което проповядва унищожаването на всякаква държавна власт чрез всякакви средства (стихиен бунт па масите, терористични действия) и създа­ ване на съвсем нов свят на мястото на разрушения, основан на доброволно сътрудничество между личностите и групировките. Терминът идеология присъства в Речника със следната дефиниция: ИДЕОЛОГИЯ, идеологии Ист. Система от политически, социални, прав­ ни, философски, нравствени, естетически, религиозни и др. възгледи (идеи), изразяващи икономическите условия на живот и интересите на определени социални групи, които се стремят да обяснят света и да го променят. (...)

10

4. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ 4.1. На първо място като заглавка на речниковата статия стои описваният в нея термин (или название), който може да се състои от една дума или от две и повече думи. Заглавният термин или название се изписва е главни букви в по-тъмен шрифт, напр. ПОЛИТИКА. ВЛАСТ, РЕФОРМА, ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА. ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА, БЕЗУСЛОВ­ НО ВЕТО: БАЛКАНСКА ВОЙНА. МАГНАУРСКА ШКОЛА, ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. Предпочитаната граматична форма за представяне на заглавния термин е ед. ч. Изключения се правят в случаите, когато: - няма ед. ч., напр. репарации, трейдюниони, разкопки, скрижали: - назованите обекти (рссп. понятия) са краен брой и са известни, напр. капитулации (‘едностранни договори на Турция е европейски държави след Първата световна война’); - преобладаващата форма в изследваните текстове е за мп. ч., напр. граждани, плебеи, будители, ахеици, дорийци.

4.2. На второ място е граматичната характеристика на термина дума, коя­ то е само формата за число - за мн. ч. при заглавка в ед. ч. и за ед. ч. при заглавка в мн. ч. - Когато заглавната дума е в ед. ч., се изписва окончанието й за мн. ч. (напр. президент, -и;) или пълната форма за мк. ч. (напр монарх, монарси; анексия, анексии). - Когато заглавната дума е в мн. ч., формата й за ед ч. се изписва след означението ед. (напр. хугеноти, ед. хугенопг, индоевропейци, ед. индоевропеец). - Когато заглавният термин е дума, която няма форма за мн. ч. или респ. за ед. ч., това се отбелязва с означението само ед. и респ. само мн. (напр. политика, само ед.; репарации, само мн.). - Когато заглавният термин е словосъчетание, граматична характеристи­ ка не се дава.

4.3. След това се представят синонимните и вариантните термини, ако има такива, като се изписват с малки букви, но също в по-тъмен шрифт. Напр.: ДЕВАЛВАЦИЯ, девалвации; обезценяване на парите. КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ; парламентарна монархия.

11

4.4. След тях е курсивсн шрифт е означена областта, от която е терминът или названието. Напр. Ист., Полит., Юрид., Религ 4.5. Следва дефиницията, придружена е пример(и), ако е необходимо. Напр. РЕВОЛЮЦИЯ, революции. Ист. Рязка промяна, смяна на политическата система чрез насилствено сваляне на една власт и замяната й с друга при ма­ совото участие на народа. Напр. Френската революция (1789-1799 г), която слага край на монархията и провъзгласява Франция за република; Октомврийската социалистическа (болшевишка) революция в Русия (1917 г.), която слага край на царизма и налага ляво комунистическо управление с диктатура на пролетариата. (...)

4.6. След дефиницията при някои от термините и названията се привеж­ дат допълнителни сведения за означения обект (респ. явление), които могат да бъдат: негови признаци; специфични особености; интересни данни, лю­ бопитни факти, в някои случаи кратки етимологични бележки и др. За разде­ ляне се използва знакът ■. Напр.: ИДЕОЛОГИЯ, идеологии. Ист. Система от политически, социални, прав­ ни, философски, нравствени, естетически, религиозни и др. възгледи (идеи), изразяващи икономическите условия на живот и интересите на определени социални трупи, които се стремят да обяснят света и да го променят. ■ Форма на социална или политическа философия, в която практическите елементи се осъзнават като теоретически, тъй като чрез тях се осъзнават и оценяват отно­ шенията на хората към действителността. (...) ■ Идеологията се характеризира с относителна самостоятелност. Въпреки това тя активно влияе на общество­ то, като спомага за ускоряване или забавяне па неговото развитие. ■ Думата идеология (фр. ideologic) се появява за пръв път във Франция по времето на Френската революция (1789-1799 г.). Въведена е от философа А.-Л.-С. Дестют дьо Трасу (1754-1836 г.) като кратко название на науката за идеите. ■ Идеоло­ гията в нейното най-точно значение е най-близко до концепцията на А.-Л.-С. Дестют дьо Трасу. Според нея тя се определя от следните 5 характерни черти: (1) представлява обяснителна теория от повече или по-малко обширен вид за човешкия опит и за външния свят; (2) създава програма в обобщен и абстрак­ тен вид за социалната и политическата организация; (3) разбира осъществява­ нето на тази програма като борба; (4) стреми се не само да убеждава, но и да подкрепя лоялните привърженици, изискващи ангажираност; (5) адресирана е и към широки кръгове от обществото, но удостоява със специалната роля на лидерство интелектуалците. ■ Смята се, че идеологията не е толкова стара, колкото човечеството. Тя принадлежи на XIX и XX в. - на периода, в който светската мисъл започва да замества традиционната религиозна вяра.

12

5. СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА 5.1. Термините в Речника са подредени по азбучен ред При полуслято написаните термини тирето (дсфисът) не се взема под внимание при отчитане на азбучната последователност.

5.2. В случаите на синонимни термини (т. е. термини с еднакво значеппе. назоваващи един и същи обект или явление, но с различна езикова форма, които са напълно взаимозаменяеми в даден текст) дефиниция и допълнител­ ни обяснения има само при един от тях, а останалите са дадени на азбучното им място с препратка към термина с дефиниция. Препратката се означава с „Вж.“ Напр.: ПРАИСТОРИЯ; праисторически период (в развитието на човечеството); безписмен период Ист Първият от двата големи периода в развитието на човечеството до създаването на писмеността (...). ■ Смята се, че започва око­ ло 6 000 000 г. пр. Хр. и завършва към IV хил. пр. Хр ■ Праисторическият период е неизмеримо по-голям от историческия. (...) ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД (В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВО ­ ТО); безписмен период. Ист. Вж. праистория. БЕЗПИСМЕН ПЕРИОД; праисторически период (в развитието иа чове­ чеството). Ист. Вж. праистория. 5.3. Омонимните термини (термините с еднаква езикова форма, употре­ бяващи се в една или повече области, но с различно значение, т. е. назовават различни обекти или явления) са дадени в отделни статии. Означени са с горен индекс. Напр.: ВЕТО1, само ед. Ист Правото на народния трибун в Римската република (от средата на IV в. пр. Хр. до към 86 г. пр. Хр.) да отменя решение на редовните магистрати или гласувани закони от сената. (...) ВЕТО2, само ед. Полит. Юрид. Регламентирано право на длъжностно лице или на държавен орган за налагане на забрана върху решение на държавна институция. (...)

5.4. Когато даден термин се употребява в различни области с еднакво зна­ чение (т. е. означава един и същи обект или едно и също явление), той се описва в една статия с обща дефиниция, като областите се отбелязват след заглавката. Напр.: РАТИФИКАЦИЯ. Полит. Дипл. ИЗНОС НА КАПИТАЛИ. Икон Ист. ЛЕГАЦИЯ. Дипл. Полит.

5.5. Когато даден термин, означаващ един и същи обект или едно и също

13

явление, се употребява в различни области, но във всяка една от тези области се набляга на различни негови признаци или на различни части от обема му, тогава той се описва в една статия като многозначен термин, т. е. е дефини­ ции, които се различават помежду си (областите са означени след цифрата, показваща порсдноспа на значението). Напр.: ИЗОЛАЦИОНИЗЪМ, само сд. 1. Полит Външна политика на дадена дър­ жава, изразяваща сс в доброволен отказ от намеса в международните отно­ шения и конфликти и в отделяне, откъсване и изолиране от другите държа­ ви. 2. Ист. Външна политика на САЩ от средата на XIX в., която се състои в ненамеса във въоръжени конфликти извън американския континент. ■ Теорията и практиката на изолационизма възниква по време на войната за независимост в Северна Америка (1775-1783 г.). ■ Фактори за нейното въз­ никване са: географското положение на американския континент е неговата отдалеченост от Европа; големият вътрешен пазар; относителната военна и икономическа слабост на САЩ в началния период от тяхното съществува­ не ■ Изолационизмът изиграва съществена роля за откъсването на САЩ от влиянието на монархическа Европа и главно от Великобритания. ■ От края на XIX в. терминът „изолационизъм“ се използва и за означаване на ши­ рокото обществено движение против участието на САЩ във войни извън американския континент, което се разраства особено много след Първата световна война (1914-1918 г.) ■ Преодолян е през 1933 г., когато Ф. Рузвелт (1882 1945 г.) обявява политика на добросъссдство е държави от Централ­ на и Южна Америка и впоследствие (1938 г.) е създаден военно-полити­ чески блок е тях, чиято цел е да противодейства на Германия, Италия и Япония. ■ В средата на 50-те и в края на 60-те години на XX в. в САЩ се наблюдава нов възход на изолационистичното движение, наречено „неоизолационизъм“. Състои се в критика на НАТО и на другите военни съюзи между държавите, в противопоставяне срещу изключителното внимание към външната политика за сметка на решаването на вътрешните проблеми, в изискването да се съкратят военните разходи и особено военните помощи за други държави, да се прекрати агресивната война в Югоизточна Азия, а в последно време - движение срещу войните в Ирак и Афганистан.

6. ПРЕДСТАВЯНЕ НА СИСТЕМНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ТЕРМИНИТЕ В Речника са отразени следните системни отношения между термините: 6.1. Връзката между родовия термин (заглавка на статия) и видовите му термини - чрез знака „В: вж.“ (= Видови термини: виж на съответното им азбучно място). Напр.: МОНАРХИЯ, монархии. Ист. Полит. 2. Форма на държавно управление,

14

при която върховната власт принадлежи на едно лице (монарх) пожизнено и се предава но наследство. В: вж. абсолютна монархия и конституционна монархия. АБСОЛЮТНА МОНАРХИЯ. Ист. Полит. Монархия, при която монархът разполага е неограничена (...) власт, предаваща се по наследство (...). Срв. е конституционна монархия. КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ; парламентарна монархия; огра­ ничена монархия. Полит. Пет. Монархия, при която властта на монарха е ограничена от парламента и конституцията ( ..). Срв. е абсолютна монар­ хия. (.. ) ■ Въведена е във Великобритания през XVIII в. ■ В края на XIX и в първата половина па XX в. конституционни монархии са Италия, Белгия, Дания, Холандия, Германия. Австро-Унгария, Испания, България, Сърбия, Гърция, Румъния. ■ От 1906 г Руската империя става конституционна мо­ нархия. ■ Преобразуванията, предизвикани от младотурския преврат през 1908 г.. превръщат Турция в конституционна монархия. ПАРЛАМЕНТАРНА МОНАРХИЯ; ограничена монархия. Ист. Полит Вж. конституционна монархия.

6 2. Връзката между термина, назоваващ цялото (целия обект или цялото явление), и термините, назоваващи неговите части - чрез знака „СЧ; вж.“ (= съставни части: виж на съответното им азбучно място). Напр.: ХРИСТИЯНСТВО, само ед. Ист. Религ. Една от трите световни монотсистични религии (наред е юдаизма и исляма), която се основава върху вярата в Триединния Бог - Бог Отец, Бог Син (Исус Христос) и Светия Дух, и върху учението на Исус Христос като богочовек и спасител на човешкия род. (...) СЧ: вж православие, католицизъм и протестантство. (...) КАТОЛИЦИЗЪМ, само ед. Ист. Религ. Едно от трите разклонения на хрис­ тиянството (наред е православието и протестантството), представляващо учение на Римокатолическата църква (отделила се от православната църква през 1054 г.). Срв. е християнство, православие и протестантство (...) ПРАВОСЛАВИЕ, само ед. Ист. Религ. Едно от трите разклонения на хрис­ тиянството (наред е католицизма и протестантството), обособило се през IX - XI в във Византия и като самостоятелна църква (...) през 1054 г. (...). Срв. е протестантство и католицизъм. (...) ПРОТЕСТАНТСТВО, само ед. Религ. Ист. Едно от трите основни разкло­ нения на християнството (наред е католицизма и православието), което се откъсва от католицизма по време на Реформацията през XVI в. като протест срещу злоупотребите на Римокатолическата църква. Срв. е християнство, католицизъм, православие и Реформация. (...)

6.3. Връзката между видовите термини, съподчинени на общ родов тер­ мин; между термините, означаващи частите на едно цяло - чрез знака „Срв.“

15

(= сравни на съответното азбучно място). Напр.: АБСОЛЮТНА МОНАРХИЯ. - Срв е конституционна монархия. КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ, парламентарна монархия. - Срв. е абсолютна монархия, къдсто видовите термини са съподчинсни на родовия термин МОНАРХИЯ. КАТОЛИЦИЗЪМ. Срв. е православие и протестантство. ПРАВОСЛАВИЕ. - Срв. е протестантство и католицизъм, ПРОТЕСТАНТСТВО. Срв. е православие и католицизъм, къде го термините са съподчинсни на термина ХРИСТИЯНСТВО, означа­ ват цялото. 6 4. Връзката между видовия и неговия родов термин, връзката между термина за частта от цялото и термина за цялото не е означена със специален знак, тъй като родовият термин и терминът за цялото обикновено заемат на­ чалната позиция в дефиницията, напр.: Вид —* род (писано право -♦ позитивно право): ПИСАНО ПРАВО. Юрид. Позитивно право, което е съвкупност от правни­ те норми, създадени и охранявани със силата на държавата (. ) ПОЗИТИВНО ПРАВО. Юрид. Правото като система от правни норми, кои­ то са установени по традиция или създадени от държавата и се охраняват със силата на държавата. (...) В: вж. обичайно право и писано право; нацио­ нално право и международно право. ■ Позитивното право е специфично за всяка конкретна държава. (...) Част от цяло —* цяло (догматика —* богословие): ДОГМАТИКА, само ед.; християнска догматика. Религ. Ист. Дял от бого­ словието, който се занимава е християнските догми (...) БОГОСЛОВИЕ, само ед.; теология. Религ. Ист. Наука, представляваща съвкупност от религиозно-църковни учения, която систематизира и обо­ сновава главните положения на една или друга религия. ■ Теоретичната ос­ нова на религията е вярата в съществуването на Бога, на свръхестествени явления, на безсмъртието на душата, на задгробния живот. ■ Основава се на определена система от догми, от които се извеждат всички решения на частните проблеми (...)

6.5. Връзката между противоположни (антонимни) термини - чрез знака „Срв.“ (= сравни на съответното азбучно място). Напр.: ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА - Срв. е външна политика. 6.6. Връзки от семантичен (смислов) характер, чието припомняне ще улес­ ни разбирането на дадения термин (особено когато присъства в дефиницията МУ) - чрез знака „Срв.“ (= сравни на съответното азбучно място). Напр.: ДОГМАТИКА, само ед.; християнска догматика. Ист. Религ. Дял от бого-

16

словието, който се занимава с християнските догми Срв с догма. ДОГМА, догми; догмат. Ист Религ. Основен принцип на определено уче­ ние, чиято истинност се приема безрезервно и не се подлага на съмнение при никакви обстоятелства. Напр. християнски догми. * 6.7. Мястото на препратките (означени с „В: вж.“, „СЧ: вж.“ и „Срв “) е в края на статията и пи веднага след понятието, за което се отнасят, когато това е възможно.

6.8 Рядко, повече като изключение, в Речника е използван и знакът „Вж. в:“, който означава „виж в статията“. Той се среща в някои статии на тер­ мини, които са без дефиниции, тъй като необходимите сведения за тях се намират в статията на друг термин или тъй като е преценено, че те се отнасят за много големи подробности, които в един речник от нашия тип не е необхо­ димо да се коментират. Мястото на тази препратка е веднага след заглавието на статията. Напр : ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. Религ. Вж. в: православие. 6.9. Условни знаци. Основният условен знак е ■, с който допълнителните знания за термина или названието се отделят от дефиницията и помежду си. По изключение се използва и знакът *, за отбелязване на тези варианти при даден термин, които са неправилни от езиково гледище. Напр.: Вариантът *айяти се дава наред с правилните варианти аяти, аети, тъй като се среща в някои от източниците, предимно в учебници. Това се прави само с цел читателят да бъде улеснен максимално в своята работа и със съот­ ветните текстове, и при справките с този Речник.

17

НАИ-ВАЖНИ СЪКРАЩЕНИЯ В: вж. Вж. Вж. в: СЧ: вж. Срв. с

видове (^ видови термини): виж на съответното азбучно място виж виж в (виж в съответната статия) съставни части (~ части от цялото): виж на съответното азбучно място - сравни с

-

СЪКРАЩЕНИЯ В РЕЧНИКОВОТО ОПИСАНИЕ б. а в. В: вж. Вж. Вж. в: вкл вм. г ГРдн. др. Д-Р свент. ед сд. ч. и пр. км2 м мин млн. млрд. ми. мн. др. мн. ч. напр. нач. неизв. обикн. ок. пр. пр.

- бележка на автора век - видове (~ видови термини): виж на съответното азбучно място - виж - виж в съответната статия - включително - вместо - година - град - днешен - други - доктор евентуално - единствено число - единствено число - и прочее - квадратни километри ■ метри - минути - милион(и) - милиард(и) - множествено число - много други - множествено число - например - начало - неизвестно - обикновено - около - в съчетание „и пр.“: прочее - преди

пр. Хр. рссп. род санскр. св. сек ся. см3 СЧ: вж. срв. Срв. с т. т. н. т. нар. хил. Хр.

-

-

-

преди Христа респективно роден, -а сапскрит. санскритски език свети секунди след кубични сантиметри съставни части: виж сравни сравни е том така нататък така наречен, -пя. -ата, -ото, -итс хилядолетие: хиляди години Христос

СЪКРАЩЕНИЯ НА НАУЧНИТЕ ОБЛАСТИ Админ. Архит. Астрон. Биол. Восн Дсмогр. Дипл. Ез. Ет. Изк. Икон. Ист. Лит. Наукзн. Педагог. Полит. Религ. Социол. Търг. Филос. Фин. Хим. Юрид.

-

администрация архитектура астрономия биология военно дело демография дипломация езикознание стика изкуство икономика история литература наукознание педагогика политика религия социология търговия философия финанси химия право (юридически науки)

19

УСЛОВНИ ЗНАЦИ ■ *

разделя допълнителните данни от дефиницията и едни от други означава неправилна езикова форма

ИЗТОЧНИЦИ НА МАТЕРИАЛА ЗА ТЕРМИНОГРАФСКА ОБРАБОТКА И ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Всички учебници за средното общообразователно училище от 1989 до 2009 г. по: - история; - история и цивилизация; - стика; - право. Ангелов, Д. Византия - политическа история. Изд. „Идея“, Стара Загора, 1994Андреев, Й. Българските ханове и царе VII - XIV век. Изд. „П. Берон“, София, 1992. Арнолд, С., В. Куркевич, А. Тотомир, В. Журавски. История на света. Хронология на по-важните събития. Изд. „Д-р П. Берон“, София, 1985. Барсело, П., М. Тачева, П. Дслев История на древните общества. Югоза­ паден университет „Н. Рилски“ - Благоевград, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 1992. Бешевлиев, В. Първобългаритс. Бит и култура. Изд. „Наука и изкуство“, София, 1981. Божилов, Ив. Фамилията на Асеновци (1186-1460). Генеалогия и просопография. Изд. на БАН „Марин Дринов“, София, 1994. Большая совстская знциклопедия. Т. V - 1971, VII - 1972, VIII -1972, IX - 1973, XX - 1977, XXIX - 1978 и XXX - 1978. Изд. „Советская знциклопе­ дия“, Москва, III издание. Българска енциклопедия А-Я (електронно издание). Изд. на БАН, Изд. къща „Труд“, „Сирма“ ЕООД. София, 2002. Българска енциклопедия. Изд. на БАН, Изд. къща „Труд“, София, 2005. Вачков, Д., В. Колев. Енциклопедичен речник по история. Светът и Бъл­ гария 1900-2003. Изд. „Еквус Арт“, София, 2003. Военен терминологичен речник. Военно издателство, София, 1979. Георгиев, Вл. и др. Енциклопедия А-Я. Изд. па БАН. София, 1974. Гумилев, Л. История народа хупну. Изд. „АСТ“ и изд. „Люкс“, Москва, 2004. Гумилев, Л. Ть1сячилетис вокруг Каспия. Изд. „Кристалл“, Санкт-Петербург и изд. „АСТ“, Москва, 2002. Гюзелев, В. Очерци върху историята на българския североизток и Чер-

20

номорието. Края на XII - началото на XV век. Изд „Борина“. София, 1995. Гюзслсв. В. Три етюда върху българския XIV век. Изд. „Парадигма“. Со­ фия, 2009. Димитров, Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Изд. „Г. Бакалов“, Варна, 1987. Димитрова. Д. Древна Месопотамия. Кратък курс лекции за студентите по специалност арабистика. Изд. „БолТенИнКо“, София, 1994. Европа история, личности, институции, политики, държави. Издател­ ство „Дамян Яков“, София. 2'Ю7. Европа от А до Я. Справочник по европейска интеграция. Издание на Института за интеграция и сигурност, София, 1999. Емсльяпов, В. В. Дрсвньш Шумср. Изд. „Азбука-классика“, Петербург, 2003. История древнего мира Ранняя древность. Изд. „Наука“. Москва, 1982. История древнего мира. Расцвст древних общсств. Изд. „Наука“, Москва, 1982. История на българите В 8 тома. Т. II Късно средновековие и Възраждане. Под ред. на проф. Г. Марков Изд „Знание“, Изд къща „Труд“, София, 2004. История на България. Т. I - 1979 г.; т. II - 1981 г.; III - 1982 г.; IV - 1983 г.; V- 1985 г„ VI - 1987 г. Изд. па БАН. София. История на средните векове. Том първи. Изд. „Наука и изкуство“, София, 1977. История срсднмх веков. Т. I. Учебник для вузов по спец. „История“. Изд. „Вьтешая школа“, Москва, 1990. Карасимсонов, Г. Политика и политически институции. Университетско издателство „Св. Кл Охридски“, София, 2004. Касабов, Ив., К. Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Том първи, 1999; том втори, 2003. Изд. къща „Свидас“, София, 1999. Копдратов, А. М. Книга о букве. Изд. „Советская Россия“, Москва, 1975. Косов, К. Кратка история на Българското възраждане. Академично изда­ телство „Проф. М. Дринов“, София, 2001. Кратък исторически справочник. България. Изд. „Просвета“, София, 1983. Кратък исторически справочник. Средновековие Изд. „Просвета“, Со­ фия, 1981. Кратък оксфордски речник на световната история - XX век. Академично издателство „М. Дринов“, София, 1994. Кратък политически речник. Изд. „Партиздат“, София, 1985. Куманов, М., К. Исова. Историческа енциклопедия България. Изд. къща „Труд“, София, 2006. Марков, Г. Балканското решение на Източния въпрос 1911 - 1913. - Ма­ кедонски преглед, 2002, № 4, стр. 7-28.

21

Марков. Г. Българска:?, и балканската политика на Третия райх. - Истпри­ чески преглед. 1977. .V 3. стр. 39 -50. Марков. Г. Снегът през XX век. Изд. къта ..Дамян Яков“. София. 2000. Милър. Д . Дж. Колман. У Конъли и А. Райън. Енциклопедия на полити­ ческата мисъл. Изд. ..ЛИК“. София, 199“. Николов. И. История на средновековния свят в два тома Изд. ..Идея“. Ст. Загора. 1994. Петков. И.. М. .Атанасов Помагало по история от 5 до 12 клас. Изд. „Ппсилон“. Варна. 2< >04 Петков. И.. Р. Генов. А. Лунни. Исторически справочник. Ново време. Изд. ..Просвета“. София. 1995 Пиндър, Дж. Европейският съюз. Изд. ..Захари Стоянов“. София. 2006. Политическия лнциклоислия в двух томах Изд. ..Мьюль“. Москва, 1999. Политически речник Изд. на БКП. София. 1956. Политология. Четвърто преработено и допълнено издание под редакци­ ята на проф. д-р Георги Янков. Университетско издателство „Стопанство“, София. 2001. Попова. М.. Б Попов. Е’. Петкова. К. Симеонова. А. Христова. Терми­ нологичен речник но хуманитарни науки Изд. „Наука и изкуство“, София, 2007. Попова. М., Л. Напорова. Речник на обществено-политическата термино­ логия. Издание па НЧС София, 1985. Попова. М.. С. Колковска, Г Димитрова, А. Христова. Е. Петкова. Терми­ нологичен речник по природни науки Изд „Наука и изкуство“, София, 2006. Порожанов, К Общество и държавност у траките. Изд. „Рал-колобър“, София, 1998. Порожанов, К Основни периоди в историята на Древна Тракия и траки­ те. - Във. Власт и социум. Учебно пособие. Университетско издателство „Н. Рилски“, Благоевград. 2003, стр. 24-36. Порожанов, К. Фактори за развитие и кризи в обществото на Югоизточна Европа V - II хил. пр. Хр. - В: История, образование, континуитст и промяна. Университетско издателство „Н. Рилски“, Благоевград, 2003, стр. 9-30. Порталски, А. Данни за социалната структура на стационарните обще­ ства в Западна Мала Азия през XII - VI в пр. Хр. - Във: Власт и социум. Учебно пособие. Университетско издателство „Н. Рилски“, Благоевград, 2003, стр. 55-70. Порталски. А „Не ме е грижа за златото на Гигсс... “ - В: История, обра­ зование, континуитст и промяна. Университетско издателство „Н. Рилски“, Благоевград, 2003. стр. 32-42. Радкова, Р. Интелигенцията и нравствеността през Възраждането. XVIII - първата половина на XIX в. Академично издателство „Проф. М. Дринов“, София, 1995.

22

Радкова, Р. (сьставител). История на българите. Т. 2. Късно средновековие и Възраждане. Изд. „Труд“. София, 2004. Речник на новите думи в българския език Съставители: Ем. Пернишка, Д. Благоева. С. Колковска. Изд. „Наука и изкуство“. София, 2010. Семов. М. Теория на политиката. Изд. „Софи-Р“. София, 2000. Словарь по ъике. Под ред. А. А. Гусейнова и И. С. Кона. Изд. „Поли।издал“, Москва, 19X9. Советский лшшклопедический словарь Научн.-ред. совет А. М. Прохоров, М. С. Гиляров. Е. М. Жуков. Н. Н. Иноземцев. И. Л. Кнунянц, II. Н. Федосеев, М. Б. Хранчснко. Изд. „Советская знциклопсдия". Москва, 1980. бланков, Д. Нов речник по морал и етика. Изд. „Арс“, София, 2007. Тайнм древних ппсьмен. Изд „Прогрес“, Москва, 1976. Холанд, Дж. Енциклопедия История на света. Изд. „Фют“, София, 2002. Христова. Н. История на изкуството. Първа част. Университетско изда­ телство „Н. Рилски“, Благоевфад. 2001. Знциклопедичсский словарь. Гл. редактор Б. А Введснский, т. 1. Изд. „Советская лщиклопедия“. Москва. 1963. Знциклопедический словарь. Гл редактор Б. А. Введенский, т. 2. Изд. „Советская знциклопедия“. Москва, 1964. Юридический лщиклоиедичсский словарь. Изд. „Советская знциклопедия“, Москва, 1984. Grand Larouss encyclopedique en dix volume- I - 1960, II - 1960, III - 1960, IV- 1961, V- 1962, VI- 1962, VII- 1963, VIII- 1963, IX- 1964, X- 1964. Libraine Larousse, Paris VI. Encyclopedia of American History. Sixth edition. Ed. by R. B. Morris and J. B. Monis. Cambridge Philadelphia, San Francisco, London, Mexico City, Sao Paulo, Sydney, 1982. Propvlaen weltgeschichte. Eine universalgeschichte Herausgegeben von Golo Mann and Alfred Hcu0. Band I - 1961, II - 1962, III - 1962, IV - 1963, V - 1963, VI - 1964, VII - 1964, VIII - 1960, IX - 1960, X - 1961. Berlin. Frankfurt am Main. The New Encyclopaedia Britannica. Vol. I - XXX, 1974-1993. Encyclopedia Britannica Ins. R. Me. Henry, Editor in Chief. Chicago - Auckland / Geneva / London / Madrid / Paris / Rome / Toronto. Wikipedia - български, английски, френски, руски, полски.

23

АБАТ, -и. Религ. Духовно лице, кое­ то изпълнява длъжността управител на манастир в Римокатолическата църква. Срв. с игумен. s Тази гитла се е носела и от пемопашески ду­ ховни лица, и от такива, които не са имали свещенически сан, но са се готвели да го приемат. Срв. с като­ лицизъм и абатство. ( АХ и ЕП) АБАТСТВО, абатства. Религ. 1 Ка­ толически манастир и принадлежа­ щите му райони и имоти. 2. Жили­ ще и канцелария на абат. 3. Звание и длъжност на абат. (АХ) АБДИКАЦИЯ. само ед. Ист. Полит. Доброволен или принудите­ лен отказ на монарх от престол, от наследствени владетелски права в полза на законния наследник. ■ При непълнолетие на законния наслед­ ник или при липса на такъв властга се поема от регент. Срв. с регент. ■ Последица от абдикацията е овакан­ тяването на престола, при което се прилагат конституционните разпо­ редби, предвиждащи заместване на монарха от друг представител на ди­ настията, назначаване на регентство и др. ■ Най-известната абдикация в световната история е тази на крал Едуард VIII (1894-1972 г.) през 1936 г., който абдикира от британския трон, след като е управлявал една година, за да се ожени за американ­ ката Уолис Симпсън. ■ В българска­ та история са известни абдикация­ та на княз Александър I Батенберг (1857-1893 е, владетел от 1879 г.) от българския престол през 1886 г. след организиран от група офицери вое­

нен преврат и под натиск от страна на Русия; абдикацията на цар Фер­ динанд (1861 -1948 е, владетел от 1887 г.) през 1918 г. (СК, MB и ЕП) АБОЛИЦИОНИЗЪМ, само сд. Ист. 1. Обществено движение за отмяна на закон. 2. Обществено дви­ жение за забрана на робството със закон във Великобритания. Франция и други страни през XVIII и XIX в. 3. Радикално общсстсно-политичсско движение за отмяна на робството в САЩ. което получава организиран и завършен вид през 30-те години па XIX в. ■ Характерно за него е, че настоява за незабавното премахване на робството. ■ Създател па дви­ жението е журналистът У. Гарисън (Garrison) (1805-1879 е), издавал в продължение на 35 години аболиционисткия вестник „Либсрейтър“. ■ Движението е нееднородно по състав - в него се включват предста­ вители на интелигенцията, търгов­ ците, индустриалците, фермерите, занаятчиите, работниците. ■ Център на аболиционисткото движение са щатите на Нова Англия. ■ През 1848 г. се основава Фрийсойлерската пар­ тия, която настоява за прекратяване на робството и за раздаване на земи от държавните фондове на всич­ ки желаещи. ■ През 1859 г. група аболиционисти, ръководени от Дж. Браун (1800-1859 г.), подготвят въс­ тание. Но към ръководения от него отряд не се присъединяват въстана­ лите роби, отрядът е разбит, а Дж. Браун е осъден на смърт. ■ По време на Гражданската война (1861-1865 г.) аболиционистите съдействат за участието в нея на избягали чер-

льсолют пи роои и агитират за граждански права на освободените роби. След приключването па Гражданската воина аболишюнпетите участват в реконструкцията на Юга - за възста­ новяване на държавното единство и за npexeipoHCTBOTo на южните щати. Срв. е реконструкция на Юга i МН) АБСОЛЮТ. само ед. Филос Ист. Понятие в идеалистHHiiaia филосо­ фия и религията, с което сс означа­ ва духовното начало на всичко съ­ ществуващо като вечно, неизменно и безкрайно, чиято основа е Бог като дух и каго идея. ■ Абсо.попл с съвършен обект, нанр. Бог - в религия­ та, абсолютният дух и абсолютната идея - във философията на Г Хегел (1770 1831 г.). (MB) АБСОЛЮТИЗЪМ. само сд. Ист Полит Форма на държавно упра­ вление, при което държавният глава (монархът) има неограничена едно­ лична власт, напълно независима от законов и конституционен контрол. ■ Характерното за абсолютизма е, че в ръцете на монарха е съсредоточена законодателната, изпълнителната и съдебната власт. ■ При абсолютизма сс създава голяма централизация на властта, която осигурява подчине­ ността не само на нспривилегированитс слоеве в обществото, но и на аристокрацията. ■ Абсолютизмът е основна форма на управление глав­ но в къснофеодалните общества. В Европа преобладава през XVI-XVIII в ■ Продължава да съществува до началото на XX в. Напр. в Русия от XVI до XVIII в. ■ В своята кла­ сическа форма абсолютизмът се наблюдава в Испания през XVI в.

26 при управлението на Хабсбургите: във Франция - при Бурбоните. ■ В азиатските страни - Япония. Китай, както и през XVI -XX в в Османска­ та империя абсолютизмът има поособен характер ■ Абсолютизмът сс различава от съвременния тота­ литаризъм. Срв. с тоталитаризъм ■ Днес абсолютизмът е отживелица Напр. градът държава Ватикан, кой­ то е абсолютна тсократична монар­ хия. Срв. с теокрация. (МП и MB) А БСОЛ ЮТНА МОНАРХИЯ Ист. Полит. Монархия, при която монархът разполага с неограниче­ на (oi конституцията и парламента) власт, предаваща сс по наследство и неподлежаща па контрол от никаква институция. Срв. с конституцион­ на монархия. ■ Монархът притежа­ ва законодателната, изпълнителната и съдебната власт. ■ Според офи­ циалната доктрина на абсолютната монархия властта на монарха има божествен произход и в някои дър­ жави той възглавява не само свет­ ското, но и религиозното управление на страната ■ При такава монархия правителството и другите органи на властта са отговорни единствено пред монарха, като парламентът се явява само съвещателен орган или въобще не съществува. ■ Характер­ на е за древността и Средновеко­ вието Напр. френската монархия в разцвета на френския абсолютизъм през XVIII в. при Луи XIV (16381715 г., крал от 1643 г.), който зая­ вява „Държавата - това съм аз!“. ■ Във Византия съществува от VI до XIII в., в Западна Европа (Франция, Англия, Испания и др.) - от XV до

27 XVIII в. Руската империя е абсолют­ на монархия до 1906 г . Турция - до 1908 г. ■ В наши дни в света има само няколко абсолютни монархии (Бруней. Катар. Саудитска Арабия и др.). В някои от тези държави се правят първи стъпки на преход към конституционна монархия. ■ Градът държава Ватикан е абсолютна мо­ нархия. (КС. СК и АХ) АБСОЛЮТНИ ПРАВА Юрио. Чо­ вешки нрава, чисто ограничаване или временно преустановяване не се допуска при никакви обстоятелства. Напр. право на живот. Срв. е отно­ сителни нрава. (СК) АБСОЛЮТНО ВЕТО; безусловно вето. Полит. Юрид. Вето, при което забраната от държавен орган или от държавен глава върху решение или планиран акт на държавна институ­ ция е окончателна и те не могат да бъдат изпълнени. (ЕП) АБСУРД, -и. Ет. Ситуация между човека и света, в която човекът иска яснота по въпроса за света и живо­ та, а светът остава безмълвен и не­ разбираем (Безсмислица; глупост). ■ Според А Камю (1913-1960 г.) абсурдът е конфликт между хората и света. Хората пекат яснота за све­ та и живота, за неговия смисъл, но срешат мълчание и неизвестност. Абсурдно е, че животът продължава, след като няма отговор. Според А. Камю трябва да се живее е ясното съзнание за абсурда и хората да му се противопоставят е умението да са щастливи. (АХ) АВАРИ, ед. аварин. Ист. Тюркеко номадско племе, заселило се в Из­ точна Европа от Централна Азия

авиньонс

ки n.im

през VI в., което извършва набези в земите на славяни, франки, лангобарди и др. и във Византия. С рв. е тюркн. помади, славяни и франки. ■ Населява северозападните части на Балканския полуостров през VI­ VI! в. (АХ) АВАРСКИ ХАГА HAT. Ист. Дър­ жавно обединение на аварите през VI в. е център Панопия, което води нетолерантпа политика към подчи­ нените народи, най-вече славяните, разгромено в края на VIII и началото на IX в. от франки и българи. Срв. е франки и Първа българска държа­ ва. (АХ) АВГУСТ, само ед. Пет. Почетна титла на монарха в Римската импе­ рия. означаваща възвеличен, све­ щен. Напр. император Диоклециан (245-316 г., управлява през 284-305 г.). император Константин Велики (274 337 г., управлява от 306 г.) ■ За първи път тази титла е дадена от Римския сенат на Tail Октавиан Ав­ густ (63 г. пр. Хр. - 4 г ел. Хр., импе­ ратор от 27 г. пр. Хр.). ( АХ) АВЕРС. само ед. Ист. Лицевата страна на монета или медал, върху която е изобразен държавен герб или лик на владетел ■ През Среднове­ ковието владетелят е изобразяван на кон, придружен от член на семей­ ството му или до образ на светец. (АХ) АВИАЦИОННА БОМБА Боен. Вид бомба, която служи за поразява­ не на обекти от въздуха. ■ Състои се от корпус, снаряжение и стабилиза­ тор и бива е малък, среден и голям обсег на действие. (КС) АВИНЬОНСКИ ПЛЕН. Ист. Ре-

АВСТРИЙСКА ИМПЕРИЯ

лиг. Сриване на авторитета на Папството, когато през 1309-1378 г. папският двор е преместен от Рим в южнофрснския град Авиньон, а папите трябва да се съобразяват с френските крале. (АХ) АВСТРИЙСКА ИМПЕРИЯ. Ист. Империята на Хабсбургите, в тери­ торията на която влизат Австрия, Чехия. Силезия. Моравия. Хърватия. Унгария, Белгия, част от Италия, Полша и Западна Украйна (XIIIXVIII в.). (АХ) АВСТРОСЛАВИЗЪМ. само сд. Ист. Възникналото сред чешка­ та буржоазия (в средата на XIX в.) движение за преустройството на Ав­ стрийската империя във федерална монархия начело е Хабсбургите, в която на чешкия и на другите сла­ вянски народи да бъде дадена авто­ номия. (МП) АВТАРКИЯ, само ед. Ист. Икон. Икономическа политика, чиято цел е държавата да живее от собствени ре­ сурси, без да разчита на внос отвън. Напр. такава политика на автаркия следва Италия след 1926 г. поради намеренията на Б. Мусолини (18831945 г.) да воюва за повече земя и полезни изкопаеми. (ЕП) АВТОКЕФАЛИЯ, само ед. Ист. Религ Самостоятелност, независи­ мост на една църква спрямо другите. Напр. Българската църква е автоке­ фална. Срв. с автокефална църква (СК и АХ) АВТОКЕФАЛНА ЦЪРКВА. Ист. Православна или католическа цър­ ковна организация, която е админи­ стративно и юридически самосто­ ятелна и независима по отношение

28 на всички останали православни или католически църкви и на тех­ ния висш орган - Вселенския събор, като е получила признанието им за своята вътрешна автономия и за пра­ вото си на самоуправление. Срв. с православие и католицизъм. ■ Ав­ токефалната църква се отличава със собствена вътрешна йерархия, с пра­ во да избира и ръкополага собствен епископ, да свиква свои събори и да канонизира свои светци, с право на самостоятелен избор на свой предстоятел (първи епископ на автоке­ фалната православна църква), право на свикване и провеждане на помес­ тен събор, изработване и приемане на свой устав, право за освещаване на миро, канонизиране на местни светни и др. ■ Ранните християнски общини начело с епископ образуват самостоятелни църковни единици. Срв. с епископ. Вселенските събо­ ри узаконяват автокефалната форма на църковно управление. Отрежда се почетно място на епископа на Йерусалим поради това, че от този град води началото си християнска­ та църква. ■ През IV в. се образуват четири автокефални църкви: Константинополска, Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска. От Антиохийската по-късно се отделят Кипърската и Грузинската, i През 1945 г. Българската православна църква е призната от Цариградската патриаршия за автокефална. Срв. с Константинополска конвенция. (MB, АХ и ЕП) АВТОКРАТОР, -и. Ист. Незави­ сим владетел през Средновековие­ то, който притежава цялата власт и

29 управлява без помощта на предста­ вителни органи. ■ Използва се като титла на византийските императори. ■ От Византия преминава в Бълга­ рия, Сърбия и Влашко. Напр. автократор в България е нар Иван-Владислав (царува през 1015-1018 г.). (АХ) АВТОНОМИЯ. само сд. Пет. Полит. Политическо или админи­ стративно-териториално самоуп­ равление на държава или област в рамките на една държава, което се основава на национална, етническа, езикова или икономическа общност па населението. Напр Княжество България и Източна Румелия имат статут на автономни области в рам­ ките на Османската империя, т. е имат относителна самостоятелност, като се подчиняват на върховната власт на султана ■ Автономни ре­ публики в бившия Съветски съюз са Башкирската, Чувашката, Абхазката, Дагестанската, Чсчснската и др. Автономни области има и в Китай (Тибетски автономен район, Гуанси, Синцзян и др.), Португалия (Мадей­ ра), Испания и др. (ЕП, КС и СК) АВТОРИТАРЕН ПОЛИТИЧЕ­ СКИ РЕЖИМ. Полит. Вж. авторитаризъм. (КС) АВТОРИТАРИЗЪМ; авторита­ рен политически режим. Полит 1. Антидемократична и антиправова теория и практика за осъществяване на властта, свързана с нечий автори­ тет (на монарха, на президента, на министър-председателя, на висшия генералитет и пр.), със злоупотреби с власт, с потискане на свободата и демокрацията и с погазване на демо­

АВТОРИТАРНА ДЪРЖАВА

кратичните права и свободи на |ражданите. (КС) 2 Форма на авторитар­ но политическо у правленис, което се основава на абсолютно подчинение на личността от властта, обикновено принадлежаща на един човек (или група хора). ■ Цялата власт принад­ лежи иа едно лице или група лица, налагащи политическите си реше­ ния. без да се съобразяват с общест­ веното мнение и с правото на свобо­ ден избор. ■ Характерен за фаишсткитс и тоталитарните режими. Срв. с тоталитарна държава. ■ Ако при такава система съществува предста­ вителен орган на властта (парла­ мент), той функционира формално. ■ За разлика от тоталитаризма при авторитаризма липсват представи­ телни органи и цялата изпълнителна власт с съсредоточена в едно лице или група лица. ■ В сравнение с тоталитаризма авторитаризмът се отличава с относително запазване на икономическите, социалните и духовните права на гражданите, т. е. държавата не оказва пълен контрол над всички аспекти на човешкия жи­ вот, освен ако те не заплашват ней­ ната власт. Срв. с тоталитаризъм. (СК и ЕП) АВТОРИТАРНА ДЪРЖАВА. По­ лит. Държава с антидемократична система на държавна власт, включ­ ваща елементи и характерни при­ знаци на лична диктатура на дър­ жавния глава — централизация и концентрация иа властта в ръцете на едно лице, методи на командно уп­ равление, изисквания за безусловно подчинение, преследване на инакомислисто и др. Напр. авторитарни

АВТОРИТАРНО УПРАВЛЕНИЕ

държави са абсолютните монархии. Срв с абсолютна монархия, демо­ кратична държава и тоталитар­ на държава. (КС) А В ГО РI IТА Р Н () У П PA ВЛ Е Н И Е Помии. Държавно управление, при коею се налага бсзус ювно волята на един човек в управлението на държавата, като управляваните ня­ мат право да обсьж кн неговите ре­ шения. Срв. с демократично упра­ вление (СК) АВТОРИТЕТ, -и Em 1 Форма на дисциплина, начин за насочване на дейността па хората чрет влиянието па лица, групи или организации вър­ ху техните убеждения п поведение. 2. Отношение, което възниква меж­ ду хората с определено влияние и масата останали хора. Напр. в зави­ симост от сферата на обществения живот, в която се проявява регулира­ не на дейността на хората, се разли­ чават различните видове авторитет: икономически, правен, политиче­ ски, духовен, морален, професиона­ лен. научен и др. (АХ) АВТОРСКО ПРАВО Юрид. 1 Пра­ во на автора, изобретателя, открива­ теля и под. върху създадено от него произведение, продукт, който е ин­ телектуална собственост, засягащо неговото публикуване, разпростра­ нение, производство и извличането на печалба от тези дейности. Срв. с интелектуална собственост I. 2. Дял на гражданското право, в който се уреждат отношенията, свързани с разпространение и използване на интелектуална собственост (худо­ жествени произведения, литератур­ ни произведения, научни открития,

30 патенти и др.). Срв. с вещно право 1 и облигационно право. (СК) АГА. аги. Ист 1. В Османската им­ перия - титла на лице, което заема висш административен или военен пост 2. Феодално почетно звание при мохамеданите. (АХ) АГА РЯ НИ. ед агарянин; агарянци. Ист. Название на турцпте, арабите и изобщо на всички мюсюлмани, из­ ползвано от християните във Визан­ тия. България. Сърбия и др.. къдсто мюсюлманите са били малцинство на фона па доминиращата християн­ ска религия. Срв с мюсюлмани ■ Произлиза от Стария завет, в който така се нарича арабско племе от Се­ верна Арабия, правело често набези срещу еврейските племена. Срв. с араби (ЕП) АГАРЯНЦИ, ед. агарянсц Ист Вж. агаряни. (ЕП) АГИТАЦИЯ, агитации. Полит. Средство за политическо въздейст­ вие върху масите, изразяващо се в разпространение на определени въз­ гледи и идеи за убеждаване в полза на или против нещо. ■ Информа­ ционно-комуникативната дейност, осъществявана при агитацията, цели разпространение на значима поли­ тическа информация за формиране, стабилизиране или изменение на по­ литическите възгледи и убеждения на широките народни маси. ■ Агита­ цията бива устна (беседи, доклади, изказвания на събрания и митинги или по радиото и телевизията); пе­ чатна (вестници, списания, брошури и пр.); нагледна (лозунги, плакати, степ вестници, картини и пр.). (КС) АГРЕСИЯ, агресии. Полит. 1. При-

31 даншс на въоръжена сила от страна на една или няколко държави против суверенитета, териториалната ця­ лост и политическата независимост на друга държава с цел заграбване па територии и политическо и ико­ номическо подчинявано 2. Други подобни действия, несъвместими е устава на ООН. като прилагане на икономически натиск, разпалване на етнически и религиозни конфликти п на граждански войни, пропаганди­ ране па война, на расова дискрими­ нация. на национална омраза и ре­ лигиозна нетърпимост и др ■ Aipeспята е забранена от съвременното международно право п е обявена за международно престъпление. (КС) АД. Търг. Юрид. Вж. акционерно дружество. (СК) АДАМИТ.-и Религ. Ист. Последо­ вател на адамитството. (СК) АДАМИТСТВО. само ед. Религ Ист Религиозно учение, разпрос­ транено в Централна и Западна Ев­ ропа, а също и в България в средата на XIV в., което отрича социалните различия, приемайки, че те са създа­ дени не от Бога, а от човека, и е обя­ вено за ерес. Срв с павликянство, богомилство. исихазъм и варлаамитство ■ Според това учение хората трябва да ходят голи, както първия човек Адам, тъй като дрехи­ те са белег на социални различия. ■ В България се разпространява от мо­ наха Тсодосий (XIV в ). (СК) АДВЕНТИСТ, -и. Религ. Ист. По­ следовател на възникналата в САЩ през 30-те години на XIX в. протес­ тантска секта, който вярва в скорош­ ното Второ пришествие на Христос.

ЛЕТИ

Срв. с протестантство. (MB) АДМИ НИСТРАТИВНО П PA ВО Юрш). Дял от публичното право, койю урежда специфичните об­ ществени отношения, свързани е осъществяване на изпълнителната власт и отнасящи се до администра­ тивната дейност на държавата, на органите на държавно управление. Срв. с конституционно право и наказателно право: изпълнителна власт. ■ В обхвата на администра­ тивното право са например отно­ шенията между по-горестоящите и подчинените им органи на държавно управление. (СК) АДМИНИСТРАЦИЯ, администра­ ции Иолит. Системата от държав­ ните органи, които представляват държавната власт, като изпълняват законите. (КС) АЗИАТСКА ДОКТРИНА НА САЩ; доктрина „Джонсън“ Ист. Полит. Външнополитическа док­ трина на САЩ, провъзгласена от тогавашния президент JI. Джонсън (1908-1973 г.) в речта му на 12 април 1966 г., в която са формулирани ос­ новните принципи на американската политика в Азия, изразяващи се в разширяване на политическото, ико­ номическото и военностратегичсското влияние на САЩ в региона. ■ Продължение на Азиатската доктри­ на на САЩ е Гуамската доктрина, а след провала на американската агре­ сия във Виетнам - Тихоокеанската доктрина. Срв. с Гуамска доктрина на САЩ и Тихоокеанска доктрина на САЩ. (КС) АЕТИ, ед. ает; *айяти. Ист Религ. Вж. аяти. (АХ)

АЙЯТИ

*АЙЯТИ, *айят; аети. Ист. Религ Вж. аяти. ■ Този вариант айяти е неправилен от правописно гледище. (АХ) АКАД (втората половина па XXIV - втората половина на XXII в. пр. Хр.). Ист. Древна област и държава в Централна Месопотамия (двурсчисто между реките Тигър и Ефраг). населена от акадци (ссмити) и шумери, обединила градовете държави от Двурсчиего в едно царство. Срв с град, акадци, семити и шумери. ■ Главен град на държавата е Акад (все още неоткрит), чийто цар Саргон I Древни (управлява от ок. 2371 до 2316 г. пр. Хр.; според друго дати­ ране от ок. 2316 до 2261 г. пр. Хр.) първоначално владетел на град Киш, успява да се наложи над шумерския цар Дугалзагеси (управлява от ок 2371 до 2347 г. пр. Хр.), в чиито ръце са градовете Урук, Ур, Лагаш, Ума и почти цяла Южна Месопотамия. Срв. с Шумер. Саргон I подчинява Месопотамия, покорява Сирия, на­ хлува в Мала Азия, на остров Кипър и в Елам (древна държава на изток от Южна Месопотамия), като създа­ ва едно сравнително трайно обеди­ нение (наречено Шумеро-Акадско царство) на всички земи по долното течение на реките Тигър и Ефрат, населени с шумери и акадци. При един от наследниците му - НарамСуен (царува от ок. 2291 до 225 5 г. пр. Хр.; според друга хронология от 2236 до 2200 г. пр. Хр.), държавата достига своето могъщество и раз­ цвет. От началото на ХХП в. пр. Хр. настъпва период на упадък, свързан с нахлуването на гутиите (иомадски

32 племена от Иранското плато), под чиито удари половин век по-късно се разпада Шумеро-Акадското цар­ ство. ■ Саргон I въвежда единна ад­ министрация в цялата територия на държавата, установява единна сис­ тема от мерки и теглилки и първи организира постоянна професионал­ на армия. (БП) АКАДИ. сд. акадец. Ист. Вж. акад­ ци. (БП) АКАДЦИ. ед. акадец; акади. Ист. Древен семитски народ, който оби­ тава от началото на III хил. пр. Хр. Централна Месопотамия (двуречисто между реките Тигър и Ефрат), където по-късно обединява под своя власт Шумер и по-голямата част от Двуречисто. Срв. със сенати, Лкад и Шумер. ■ Акадцитс заимстват от шумерите клинописното сричково писмо (комбинация от клинообразни черти) и го адаптират за акадския език, на който са създадени писмени паметници от Ш-П хил. пр. Хр. Срв. с шумери, сричкова писменост и логографска писменост. (БП) АКАКИЯ, акакии. Ист. Кожена тор­ бичка с пръст от родната земя, която монарсите носят в лявата си ръка или закачена на пояса като владетел­ ски знак за смирение и скромност. Напр. византийските императори поставят в торбичка пръст от двата континента, върху които се прости­ ра империята им - Азия и Европа. ■ Пръстта символизира и мястото, от което произлиза човекът и към което се връща след смъртта си. (АХ) АКВАДУКТ, -и. Ист. Вж. акведукт. (ЕП) АКВЕДУКТ, -и; аквадукт. Ист.

33 Изкуствен канал под формата на арковилсн мост, строен от древните римляни, служещ за доставяне през големи разстояния па пряспа вола за питейни, напоителни и др нужди. Срв. с римляни. ■ Акведуктите сви­ детелстват за високото равнище на техническите познания в Римската империя. ■ Въпреки че аквсдукти­ те се свързват с древните римляни, независимо о т тях подобни съоръже­ ния са конструирани и използвани от асирийците, перепйните. индий­ ците. аптеките и др. (ЕП) А КРАН. само ед Ист Реше. Петте основни задължения, които ислямът изисква да се спазват. Срв с ислям. ■ „Пепе стълба“ на вярата. В: вж. шахада, салат, саум, чакат, хадж. (АХ) АКРЕДИТИВНИ ПИСМА. Дипл. Полит. Официални дипломатически документи, които упълномощават дадено лице да бъде дипломатиче­ ски представител па своята държава пред правителство на чужда дър­ жава. ■ Подписват се от държавния глава или от министъра на външните работи на страната, която изпраща дипломата ■ Писмата се връчват лично от дипломатическия предста­ вител на държавния глава на държа­ вата, в която той е изпратен да рабо­ ти. (КС) АКРЕДИТИРАНЕ, само ед Дипл Полит. 1. Назначаване на дипло­ матически представител на една държава при правителство на дру­ га държава. 2. Упълномощаване на представители към международни организации. (КС) АКРОПОЛ, -и. Ист. Крепостна, ук­

АКЦИЯ

репена част в градовете на Древна Елада. Срв. с Елада. ■ Акрополът обикновено е издигнат на по-голяма височина спрямо останалата част па града и първоначално има отбрани­ телна. а по-късно-основно предста­ вителна фмнкция. (ЕП) АКТИВНОСТ. само ед Ет Дейно отношение на човека към живота на обществото, в което той е носи­ тел на неювите норми, принципи и идеали, а също така и на отделна класа или социална група. ■ Изразя­ ва сс с участие в общественополезна дейност, в обществени движения, в изграждане на пови форми па социа­ лен живот и др. (АХ) АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО; АД Търг. Юрид. Търговско друже­ ство - юридическо лице, чиито чле­ нове са юридически лица, участва­ щи с акции в капитала па дружество­ то. като те са ограничено отговорни до размера на своите акции. Срв. с едноличен търговец и дружество с ограничена отговорност. ■ Уч­ редяването му става на учредително събрание, като учредителите му са и акционери. Управлява сс от общо събрание на акционерите, съвет на директорите и надзорен съвет. ■ Съ­ дружниците в акционерното друже­ ство като негови съсобственици при­ тежават различен брой акции, които те могат да продават или купуват, като така придобиват по-малка или по-голяма част от собствеността на предприятието. (СК и ЕП) АКЦИЯ, акции. Фин. Ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номи­ нална стойност в капитала на акцио-

АКЧЕ

нерно дружество. Срв. с акционерно дружество. ■ .Акцията дава право за получаване на част от чистата го­ дишна печалба на дружеството под формата на дивиденти и за участие в неговото управление (участие в не­ говото обию събрание, право на глас при вземане на решения). (СК) АКЧЕ. -та. Ист. Стара турска сре­ бърна монета, която е основна па­ рична единица на Балканския полу­ остров в първите векове на завладя­ ването му от османските турни. ■ С тегло около 1 г. ■ От края на XVI в. се нарича аспра. Срв. с аенра. (СК) АКЪНДЖИИ. ед. акънджия. Ист. Нередовни военни отряди в ранната Османската империя (XIV-XV1 в.), сформирани от разбойници и слу­ чайни хора без военна подготовка и с лошо въоръжение, които извърш­ вали грабитслски и опустошаващи набези в чужди територии преди окончателното им завладяване от ре­ довните (професионалните) войски Срв. с башибозук. (ЕП) АЛ КАЙДА. Полит Ислямска те­ рористична организация, ръково­ дена от саудитския терорист Осама бин Даден (1957- 2011 г.). ■ Органи­ зацията води началото си от няколко по-малки групировки, създадени по време на съветската окупация в Аф­ ганистан през 80-те години на XX в. ■ Днес Ал Кайда е поела отговор­ ност или е основен заподозрян за стотици атентати в световен мащаб, отличаващи се с голям брой човеш­ ки жертви. ■ Най-мащабната опера­ ция на организацията са атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г., при които загиват над 3000 души. Срв. с

34 атентати от 11 септември 2001 година. (КС) АЛ ФАТАХ Полит. Радикална па­ лестинска организация, основана през 1962 г. с цел да се бори за връ­ щането на Палестина на арабите. ■ Начело на организацията застава Ясср .Арафат (1929-2004 г.). ■ През 1969 г. Ал Фатах поема ръководство­ то на Организацията за освобожде­ ние па Палестина. Срв с Организа­ ция за освобождение на Палести­ на (КС) АЛАГАТОР. -и. Ист. Титла на на­ чалник на конен отряд във Втората българска държава. ■ Названието на тази титла идва от гръцки език. (ЕП) АЛАНИ, ед. алан. Ист Вж. в: сармати. (БП) АЛБИГОЙЦИ, ед. албигосц; ката­ ри. Ист. Привърженици на дуалистичното сретичсско религиозно те­ чение, тясно свързано и повлияно от богомилството, което отрича папска­ та власт, църковната йерархия и го­ ляма част от християнската догмати­ ка Срв. с богомилство. ■ Албигойците възприемат света като борба на две противоположности - принципа на доброто, на светлината и духа, и принципа на злото, на тъмнината и материята, ■ Не признават посред­ ничеството на Църквата и духовен­ ството във връзката между човека и Бога, отричат основните идеи на християнството, като идеята за изку­ плението на човешките грехове чрез разпятието на Исус Христос, за не­ говото възкресение и др. Срв. хрис­ тиянство. ■ Движението е нарече­ но по град Алби (Южна Франция), къдсто възниква през ХП в. и кой-

35 то с елин от центровете .му. ■ Клон от ереста на катарите в Лангедок (Южна Франция; през ХИ-ХШ в. ■ Разгромено след Кръстоносните по­ ходи (Албигойски войни: 1209 -1229 г.), организирани от папа Ипокентий III (1160-1216 г.1. ( АХ. MB и ЕП) АЛГОРИТЪМ НА ПОЛИТИ­ ЧЕСКОТО РЕШЕНИЕ. Полит. Система от инструкции и правила, указващи последователността за из­ вършване на дадени действия е цел постигане на определени политиче­ ски резултати. (КС) АЛЕБАРДА. алебарди. Пет. Ста­ ринно оръжие, което представлява копие с бойно острие, съчетано със сскира, използвано за мушкано и се­ чене. ■ Дължината му достига до 3 м. ■ Използва се през XIV-XV в. в пехотата на много западноевропей­ ски държави. (АХ) АЛОД, -и. Ист. В Западна Европа в периода на феодализма - наслед­ ствена поземлена собствсттост. сво­ бодна от феодални повинности, коя­ то е под разпоредба на владетеля. ■ Предшества появата на бенефиция и феода. Срв. с бенефиций и феод, (АХ) АЛТРУИЗЪМ, само ед. Ет Мора­ лен принцип, който изисква от чове­ ка да потиска егоизма си, да помага безкористно на другите хора и да жертва интереса си заради интереси­ те на другите хора. ■ Терминът е въ­ веден от О. Конт (1798-1857 г ), като неговият смисъл е „да се живее за другите“. Той поставя този принцип в основата на етическата си система. Според него обществото може да се усъвършенства, ако у него се възпи­

АМЕРИКАНСКА РЕВОЛЮЦИЯ (1775-1776)

тава общественото чувство алтруизъм. което трябва да противодейства на човешкия егоизъм. ■ Такива идеи са разработвани и от А. Шафтсбъри (1671-1713 г.). Фр. Хъчисън (16941746 I.), А. Смит (1723-1790 г.). Срв с егоизъм (АХ) АЛЧНОСТ. само сд. Ет. Морално качество, характеризиращо се със стремеж към трупане на притежа­ ния - вещи, пари и др., който става самоцел и надхвърля потребностите. ■ Човек е обсебен от мисълта да тру­ па вети. Срв. със скъперничество. (АХ) АМВОН, -и. Религ. Издигнато мясю в християнския храм, от което по време на литургия се чете Евангели­ ето, произнасят се проповеди и поу­ чения. Срв. с евангелие. ■ Символи­ зира местата, от които Исус Христос е проповядвал на народа - на плани­ на, в кораб. Срв. с литургия. (АХ) АМЕРИКАНСКА РЕВОЛЮЦИЯ (1775-1776). Ист. Политическа­ та трансформация на тринадесетте английски колонии в Северна Аме­ рика (заемащи крайбрежието на Ат­ лантическия океан) в щати, части от държава, напълно независима от Великобритания. ■ Повод за отхвър­ лянето на властта на Британския парламент и превръщането на тези колонии в Съединени американски щати е фактът, че те нямат предста­ вители в Британския парламент, а са заставени да плащат данъци на Британската монархия. ■ Войната на бившите 13 английски колонии (т.е. на новите 13 американски щата) трае от 1776 до 1783 г. Наречена е Война за независимостта. Тя започ-

АМНЕСТИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

ва каго конфликт между Британска­ та монархия и обявилите сс против нейното господство 13 бивши бри­ тански колонии в Северна Америка, но бързо се разширява. На страната на 13-те американски шага застават, като участват във войната, Фран­ ция. Испания. Холандия. След края на войната през I7S3 г. е договора в Париж сс обявява независимостта на Съединените шати. ■ Настъпили­ те политически промени са главно в зова, че Америка се превръша в първата конституционна република е разделена власт (законодателна, изпълнителна и съдебна). ■ На 4 юли 1776 г. сс приема Декларацията па Томас Джсферсън (1743-1826 г. президент на САЩ от 1801 до 1809 г), която поен идеите на револю­ ционната епоха - главно за правата и задълженията па п^ажданитс и формата на държавното устройство, които стават модели за революциите и в Европа. (MB и МП) АМНЕСТИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ Полит Международна междупра­ вителствена организация за защита на човешките права, основана през 1961 г. със седалище в Лондон. ■ Тя основава дейността си върху базата на Всеобщата декларация за правата на човека. ■ Организацията има сек­ ции в над 60 държави (вкл и Бълга­ рия) и ежегодно издава доклади, в които критикува нарушението на чо­ вешките права. ■ Носител е иа Нобе­ лова награда за мир през 1977 г (КС) АМНИСТИЯ, амнистии. Юрид. По­ лит Политически или юридически акт, е който държавният глава или висш орган на държавното управле-

36 ние освобождава напълно или час­ тично (заменя е по-лека) ог отговор­ ност лица, извършили престъпле­ ния. Напр. по време на управлението на Народния фронт (1934-1938 г.) във Франция парламентът наред е другите 133 закона приема и закон за политическа амнистия, който е съчетан със забрана на фашистките организации; в България правител­ ството па К. Мурависв (1893-1965 г.) през септември 1944 г оповестява пълна политическа амнистия. ■ Ам­ нистията има по-силно действие от помилването, защото визира не само извършителите на престъпления, а н самите престъпления, и защото заличава всички юридически следи от осъждането. ■ При амнистията се извършва оневинявано на осъде­ ните лица и те сс освобождават ог наказателна отговорност, докато при помилването те не се оневиняват, но им се опрощава част от наказанието. Срв е помилване. ■ Амнистията сс постановява само със закон. ■ Спо­ ред Конституцията на Република България само Народното събрание има право да дава амнистия. (МП. КС и ЕП) АМФИТЕАТЪР, амфитеатри. Ист. Архит. Голяма елипсовидна или кръгла открита постройка, в която седалките са разположени на стъпа­ ловидни редове около арената (найниското централно пространство, предназначено за публични зрелища - състезания, гладиаторски игри, те­ атрални представления и др.). ■ Ха­ рактерен е за Древна Гърция и Древ­ ния Рим. Най-известен е Колизеумът в Рим, открит през 80 г. от императо-

37 ра Тит Флавий (39-81 г„ управлява от 79 г.). (МП) АНАЛИ. само мп.; хроника. Ист. Вж. летописи. (АХ) АНАЛОЙ. аналои. Ист. Религ. В църквата - висока масичка с накло­ нена четириъгълна плоскост, върху която сс поставят за четене Еван­ гелие и Апостол, кръст и икони за целуване. ■ Символизира духовната възвишеност. Използва се при из­ вършването на различни тайнства. (АХ) АНАРХИЗЪМ, само сд. Ист. Идео­ логия и обществено-политическо движение, което проповядва уни­ щожаването на всякаква държавна власт чрез всякакви средства (сти­ хиен бунт на масите, терористични действия)и създаване на съвсем нов свят на мястото на разрушения, ос­ нован на доброволно сътрудничест­ во между личностите и групировки­ те. ■ Характерно за анархистите е, че разглеждат държавата като източник на всички социални злини и чс имат отрицателно отношение към всички институции. ■ Предлага се на мяс­ тото на унищожената държава да се установи някакъв друг свят на сво­ бода, автономност, беззаконие и под. Напр. вместо държава се предвижда създаване на федерация от малки асоциации на производители, които са автономни. ■ Анархистите про­ повядват насилствена революция, индивидуален терор, гражданско неподчинение като начини за пости­ гане на анархистичното общество, в което да се установи пазарна размя­ на, комунално обединение на хората въз основа на техните алтруистични

АНАРХИЯ

принципи. ■ Като термин думата анархизъм се използва за първи път от френския философ, социолог и икономист Пиер Прудон (1809-1865 г). ■ През втората половина на XIX в. анархистите играят важна роля в европейското социалистическо движение. Имат влияние в Италия, Испания. Франция, Швейцария, Хо­ ландия, САЩ. ■ В края на XIX и в началото на XX в. някои анархис­ тични групи извършват убийства на известни политици, вследствие на които се утвърждава схващането за анархизма като тероризъм. ■ Найголемият успех на анархистите до Първата световна война (1914-1918 г) е организирането па синдикати, наречени анархосиндикати. ■ Идео­ лози на анархизма са английският писател У. Голдуин (1756-1836 г), немският публицист М. Щирнср (1806-1856 г.), френският философ П. Ж. Прудон (1809-1865 г.), руският революционер М. А Бакунин (18141876 г.), руският княз П. А. Кропоткин (1842-1921 г.). Срв. с анархия. ■ В България първите анархистични групи се появяват през 90-те годи­ ни на XIX в. в София, Пловдив и на други места. През 1947 г. дейността им е забранена. (МП, КС и ЕП) АНАРХИСТ, -и. Ист. Лице, кое­ то е носител или привърженик на политически възгледи, изразяващи отрицателно отношение към всяка държавна власт Срв. с анархия и анархизъм. (МП) АНАРХИЯ, само ед. Ист. По­ лит. Отсъствие на държавна власт и нарушаване на установения ред и законност в дадено общество. ■

/АНАРХИЯТА В РИМ

Състояние на обществото, което се характеризира с отсъствие на упра­ вляващи лица или ipynn хора и на всякакъв вид власи и властова йе­ рархия. ■ Буквално означава „безвластис". ■ Според разбиранията на анархизма при анархия та държавата е заменена от непринудителна и де­ централизирана организация на об­ ществото. което се самоуправлява с участието на всички негови членове. Срв. с анархизъм. (ЕП и MB) АНАРХИЯТА В РИМ Ист. Пери­ одът 68-69 1.. когаю настъпилото безвластно (многовластие) в Рим довежда до беззакония и въстания. ■ Води се борба между четирима императори, които са: Галба, избран от испанските легиони. Вителий - от германските. Веспасиан - от източ­ ните легиони, Отон - от преторианците. ■ Провинциите Галия и Юдея въстават. ■ Избухва гражданска вой­ на, която опустошава Рим. ■ Реда в империята възстановява Веспасиан през 69 г. (Тит Флавий Сабин: 9-79 г.) - той потушава въстанията и се заема с вътрешното устройство на разклатената държава. (БП) АНАТЕМА. само ед. Ист. Резиг. Църковно проклятие, отлъчване от Църквата на еретици или неразкаяли се грешници чрез проклятие. ■ Едно от най-големите наказания, използвани от Църквата в борбата й срещу противниците - еретици, владетели, духовници, грешници и др. Анатемосаните са подлагани на преследвания и са поставяни извън църковните закони. (АХ) АНАФОРА, анафори. Ист Религ. Раздробено на части пшеничено

38 хлебче, което се раздава на вярващи­ те след литургия, но не се предлага на невярващи. ■ Започва от VII в. в Западна Европа, от IX в. в Източна Европа. Срв. с литургия. (АХ) АНАХОРЕТ. -и. Ист. Религ. Човек, който е отделен от хората (в пусто, незаселено място) и води аскетичен живот. ■ Християните се събират в манастири. ■ Анахорети се срещат и в юдаизма, индуизма и исляма. Срв е християнство, юдаизъм. индуизъм и ислям. (АХ) АНГАРИЯ. само ед. Ист. Отработ­ вана поземлена рента в раннофеодална Европа, която се изразява в за­ дължението на зависимите селяни да работят безплатно през част от годи­ ната в имението на феодала, като из­ ползват собствени оръдия на труда. Срв. с парична рента и натурална рента. ■ Ангарията е няколко вида: ангария по отглеждане на добитъка, ангария, свързана със земеделското стопанство, напр. сеитба, оран и др.; ангария в дома на феодала. ■ Такава форма на трудова повинност се из­ пълнява и от зависимото българско население (предимно селячество) в края на IX в. (обикн. свързана със строеж на крепости, мостове, пъ­ тища и извършване на определени селскостопански дейности), като се запазва и след падането на България под османско владичество. (АХ и СК) АНГЕЛ, -и. Ист. Религ. Безплътно духовно същество, имащо разум, свободна воля и голяма сила, което се изпраща от Бога като вестител да помага на хората за тяхното спасе­ ние. ■ Според Библията има добри и

39 зли (отпаднали or Бога) ангели. Зли­ те ангели са враюве на нашето спа­ сение. В: вж. ангел наш тел (АХ) АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ Поп Рели?. Ангел, според Библия [а. който се дава па всеки човек още при ражда­ нето, за да му помага в добрите дела и да го предпазва or злите. ■ Не само всеки човек, но и всеки народ има ангел-пазител В книгата ..Открове­ ние“ се говори и за ангели пазители на отделните църкви. (АХ) АНГЛИЙСКА БУРЖОАЗНА РЕ­ ВОЛЮЦИЯ (1640 1689) Пет Първата революция от европейски мащаб, с която започва смяната на феодалните формации с капиталис­ тически. ■ Английската буржоазна революция утвърждава буржоазния строй в Англия и е насочена про­ тив феодализма и абсолютизма. ■ Поражда се от конфликтите между краля (династията на Стюартптс) и Парламента. ■ Утвърждава върхо­ венството на Парламента над краля. ■ Поставя началото на конститу­ ционна, но ограничена монархия, тъй като се ограничава достъпът на буржоазията до държавната власт. Срв. с монархия и конституцион­ на монархия (MB) АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА. Ист Автокефалната християнска църква в Англия, която стои между като­ лицизма и протестантството, като възприема само някои от схващани­ ята на тези вероизповедания. Срв. с автокефална църква. ■ Начело на англиканската църква стои кралят. ■ Представлява разновидност на про­ тестантството, но е близка и до ка­ толицизма, защото възприема някои

АНЕКСИЯ

протестантски вярвания, но запазва сходство с католическата църква, особено в църковната йерархия. Срв. с епископ, презвитер, дякон. ■ Ус­ тановява се в .Англия през XVI в. и продължава да е официална държав­ на църква и до днес. ■ Характерна особеност с епископалното устрой­ ство със собствена йерархия епис­ копска. прсзвитсрска и дяконска. ■ В англиканската общност членуват църквите на Англия, Шотландска­ та епископска църква, църквите па Ирландия. Уелс. Австралия, Канада, епископската църква на САЩ. ■ На всеки десет години се провежда сре­ ща па епископите от англиканската общност, на която се осъществяват реформи. ■ Днес се контролира от кралицата, министър-председателя и Парламента. ■ В основата й са за­ легнали Молитвеникът от 1549 г. и разрешението да сключва брак. ■ От тайнствата признава само кръщени­ ето и светото причастие, но запазва елементите от католицизма, напр. строгата централизация в йерархи­ ята. ■ Днес съществува във Вели­ кобритания, САЩ, Канада. Срв. с католицизъм, протестантство и православие. (MB и ЕП) АНЕКСИЯ, анексии. Ист. Полит. Насилствено присъединяване на област или на цялата територия на дадена държава към друга държава. Напр присъединяването на Хавай­ ските острови към САЩ като техен петдесети щат през 1900 г.; Босна и Херцеговина е анексирана от Авс­ тро-Унгария през 1908 г.; в резултат на поредицата от мирни договори (наречени версайска система), кои-

АНИМИЗЪМ

то Антантата Hanai а на победените държави в Първата световна война (1914-1918 г.), Южна Добружа е анексирана от Румъния. Струмишко. Босилстрадско. Царибродско и Кулско в Западна България от Сърбия. Беломорието - от Гърция, обявява­ нето па Бесарабия за част от Румъ­ ния през 191 81 г. - Голанскитс възвишения, намиращи се под контрола на Сирия ■ По време па Първата световна война след Октом­ врийската революция (1917 г.) Русия излиза от войната и с декрет за мира В. И. Ленин (1870-1924 г.) предла­ га па всички народи и правителства на воюващите държави да бъде не­ забавно сключен мир без анексии и контрибуции. Срв. с контрибуция. ■ Анексията се отличава от окупа­ цията по това, че води до промяна на юридическата принадлежност и юридическия статус на територията, докато окупацията не води до такава промяна, тъй като тя de facto с само временно завладяване на територия с военна сила. Срв. с окупация ■ За анексия се приема и завземането па пространства, конто са под режим на общо ползване (напр. открито море, недрата на морското дъно и др). ■ Анексията не се признава за закон­ на и се осъжда от международното право и ог Устава на ООН. (МП, КС, СК и ЕП) АНИМИЗЪМ, само сд. Ист Вяра в самостоятелното (по отношение на физическото тяло) съществува­ не на душата - архаично предрели-

40 гиозно вярване. ■ На предметите и природните явления се приписват свръхестествени свойства. ■ При­ ема се съществуването на духовна реалност невидими духове, които влияят върху хората и природата. ■ Възниква в първобитното общество. Срв. с тотемизъм. (MB) АНКЕТНА КОМИСИЯ Полит. Временен орган на парламента, чрез който той осъществява контролните си функции. ■ Анкетни комисии се сформират за проучване па опреде­ лен проблем с цел да се улесни парламешът при вземане на решение по него. ■ Задачите, срокът за изпълне­ нието и съставът на анкетните коми­ сии се установяват в решението за учредяването им. (КС) АНКЛАВ. -и. Полит. Страна или част от територия на дадена страна, оградена отвсякъде от територия на друга държава. ■ Анклави са Вати­ канът и Сан Марино в Италия, Лесо­ то в ЮАР и др (КС) АНТАНТА, само сд.; Съглашение­ то. Ист. Вторият военно-политиче­ ски блок в Европа между Франция, Русия и Великобритания, създаден в периода 1891-1907 г. в противовес на Тройния съюз (Германия, Авс­ тро-Унгария и Италия). Срв. с Тро­ ен съюз. ■ Той е основан вследствие па френско-руския съюз (1891-1893 г.), английско-френското съглашение (1904 г.) и английско-руското спо­ разумение (1907 г). Антантата се оформя окончателно през 1914 г. с подписания в Лондон договор меж­ ду трите държави за отказ от сепаративен мир. ■ По време на Първата световна война (1914-1918 г.) към

41 Антантата се присъединяват още 25 държави, вкл. и САЩ. ■ След Ок­ томврийската революция през 1917 г. Русия напуска Антантата. (МП) АНТИ, само мн. Ист. Славянски племена от източнославянската гру­ па, формирана през IV в., които насе­ ляват земите между реките Днепър и Днестър. Срв. е венеди и славили ■ През V-VI в. образуват племенен съюз в Северното Причерноморие и долподунавскитс земи. ■ Част от тях става етнически елемент на руската народност. (СК) АНТИАМЕРИКАНИЗЪМ, само ед. Полит Проява на антиамерикански (срещу САЩ) чувства, настрое­ ния и нагласи. Напр. прояви на антиамериканизъм в много държави се наблюдават след американските ин­ тервенции е атомни бомби над Япо­ ния (1945 г.), след като САЩ правят преврат в Чили (1973 г.), опасявайки се от уклона на чилийския прези­ дент Салвадор Алиендс (1908-1973 г.) към комунизъм, и др. (КС) АНТИГЛОБАЛИЗАЦИЯ, само ед. Полит. Вж. антиглобализъм. (КС) АНТИГЛОБАЛИЗЪМ, само сд; антиглобализация. Полит. Граж­ данско движение, насочено против глобализацията и отхвърлящо гло­ бализацията и като теория, и като практика. Срв. с глобализация. (КС) АНТИЕВРОПЕЕЦ, антисвропсйци. Полит. Лице, което проявява антиевропейски чувства, настроения и нагласи и което е против обединя­ ването на Европа и против присъе­ диняването на източноевропейските страни към Европейския съюз. (КС) АНТИКЛЕРИКАЛИЗЪМ, само ед.

ЛШИМАФНОГ

Почит. Религ Обществено-полити­ ческо течение в някои католически държави, което се бори срещу стре­ межа на Църквата и духовенството за влияние върху политическия, ико­ номическия и културния живот на обществото. ■ Антиклсрикалпзмът не бива да се смесва с атеизма, тъй като признава съществуването на Бога и правото за изповядване на религия, но се обявява срещу домогвансто на Църквата до власт върху други сфери на обществения живот освен религиозния живот. (ЕП) АНТИКОМИНТЕРНОВСКИ ПАКТ. Ист. Подписаният през де­ кември 1936 г. пакт (договор) между Германия и Япония за обща борба с комунистическите сили в света. ■ През следващите години към пакта се присъединяват и Италия, Унгария, Манджоу Го, Испания. Така се офор­ мя коалицията Рим - Берлин - Токио (наричана още оста Рим - Берлин Токио), която развива завоевателна политика в Европа и Азия (МП) АНТИКОМУНИЗЪМ, само сд Ист Полит. Теория и активна дейност, изразяваща се в нсприсмапе и отхвърляне на социализма и комунизма като обществено-ико­ номически формации и в разпро­ страняване на критики срещу тях ■ Антикомунизмът па практика се ре­ ализира както под формата на откри­ то нсприемане па комунистическата идеология, така и под формата на ак­ тивна борба с нейното проявление, разпространение и носители. (КС) АНТИМАФИОТ, -и. Полит. Слу­ жител от специализирано полицей­ ско звено за борба с организираната

АНТИМАФИЯ

престъпност, с мафията. (КС) АНТИМАФИЯ, само ед. Полит Организация, звено за борба с орга­ низираната престъпност, с мафията (КС) АНТИМ ИЛ ИТАРИЗЪМ, само ед. Воен. Полит Обществено течение и идеология, които се противопос­ тавят на въоръжаването, войната и въоръженото насилие, като целят цялостното им изкореняване от жи­ вота на обществото. Срв. с милитаризъм н милитаризация. (КС) АНТИМОНОПОЛНО ЗАКОНО­ ДАТЕЛСТВО Полит. Вж антитръстово законодателство. (ЕП) АНТИПАПА, антипапи. Ист Чо­ век, който се домогва до папетвото не чрез канонически средства, а чрез хитрост или сила. Срв с папа. ■ Та­ кива примери има през XI в. и през XIV-XV в. в Римокатолическата църква. Антипапите са отлъчвани и осъждани. (АХ) АНТИРАЗВЕДРЯВАНЕ, само ед.; политика на антиразведряване Полит. Воен. Политика на импери­ алистическите кръгове, започнала в началото на 80-те години на XX в. и насочена към унищожаване и ликви­ диране на благоприятните резултати от разведряването в международни­ те отношения, постигнато през 70-те години. ■ Антиразведряването е ре­ зултат от възобновяване на претен­ циите на САЩ за световно господ­ ство и от възприемането па развед­ ряването като явление, изгодно само за социалистическите страни. Срв. с разведряване. (КС) АНТИСЕМИТИЗЪМ, само ед. Ист. Полит. Форма на национална

42 и религиозна нетърпимост и враж­ дебно отношение към евреите, изра­ зяваща се в омраза към тях и тяхното преследване на политическа и рели­ гиозна основа. ■ Най-варварската си форма антисемитизмът достига във фашистка Германия по време на Втората световна война (1939-1945 г), където поголовното и масово унищожаване на евреите е официал­ на политическа линия на нацистката партия. (КС) АНТИСЪВЕТИЗЪМ, само ед Ист. Полит. 1. Политико-идеоло­ гическо движение, разнородно по състав, цели и средства и обединено от своята насоченост против СССР и неговата политика и идеология. 2. Направление в идеологията на им­ периализма, целящо да оклевети и дискредитира теорията и практиката на социалистическото строителство в СССР. (КС) АНТИТРИНИТАРИ, сд. антитринитар. Ист. Религ. Еретици, които отричат троичността на Бога (цър­ ковното учение за Св. Троица). ■ Съ­ ществуват в ранното християнство (евионити, монархиани, ариани, македониани и др ), а също и сега (социниани, арминиани, сведенборгиани и др.) ■ Такива възгледи раз­ виват и философите И Кант (1724 1804 г.), Й. Фнхтс (1762-1814 г.), Г. Хегел (1770-1831 г.) и Фр. Шелинг (1775-1854 г.) (АХ) АНТИТРЪСТОВО ЗАКОНОДА­ ТЕЛСТВО; аитимонополно зако­ нодателство. Полит. Законодателни мерки за защита на конкуренцията и по този начин на икономически­ те интереси на потребителите чрез

43 ограничаване на монополните обе­ динения в производството, търго­ вията и финансите (ЕП) АНТИХИТЛЕРИСТКА КОАЛИ­ ЦИЯ. Ист. Обединението на Вели­ кобритания и САЩ с огласяването на Атлантическата харта (14 август 1941 г.), към което сс присъединя­ ва и Съветският съюз (24 септем­ ври 1941 г), а впоследствие още 23 държави (1942 г.), което си поставя върховната задача да се бори против Тристранния пакт. Срв. с Атлан­ тическата харта и Тристранен пакт. ■ На 1 януари 1942 г. във Ва­ шингтон е подписана Декларация на 26 държави, поставили си за цел да сс борят против Тристранния пакт. Те се наричат обединени нации. ■ Аитихитлсристката коалиция ук­ репва и постоянно се засилва, тъй като идеологическите различия от­ стъпват пред стратегическите инте­ реси. Подписани са съюзен договор между Великобритания и Съветския съюз (26 май 1942 г.) и споразуме­ ние между Съветския съюз и САЩ (11 юни 1942 г.) за взаимна помощ. ■ Договорено е Вторият фронт да бъде открит в Европа през 1942 г, но впоследствие откриването му е отло­ жено за 1943 г., а след това - за 1944 г. (МП и ЕП) АНТИЧНОСТ, само ед. Ист. Общо понятие за означаване на историята и културата на Древна Гърция и на Древния Рим, въведено през XVIII в. ■ Изразява идеята за съвършенство в литературата, изкуството и др. (АХ) АНШЛУС, -и. Полит. 1. Полити­ ческо обединение на две държави. ■ Названието на термина произлиза от

АПАНАЖ

френския език, а в значението си сс свързва на първо мясго с присъеди­ няването на Австрия към Германия през 1938 г. (ЕП) 2 Ист. Полит. Политическо движение за обединя­ ването на Германия и Австрия след Първата световна война и разпада­ нето па Австро-Унгарската империя. ■ Основание за възникването му е общият език, общата култура и ис­ тория. ■ През 1955 г. е забранено. 3. Вж. антлус на Австрия (МП) АНШЛУС НА АВСТРИЯ Пет. Присъединяването на Австрия към Германия, като на 12 март 1938 г. германските войски преминават гра­ ницата с Австрия, окупират я. лиша­ ват я от право на суверенно същест­ вуване и я включват в границите на Третия райх Срв. с Трети райх. ■ Аншлусът на Австрия е подготвен чрез политически и военен натиск на австрийските нацисти върху законната власт на Република Ав­ стрия. ■ Великобритания, Франция и Съветският съюз изразяват про­ тест срещу лишаването на Австрия 01 суверенитет. (МП) АПАНАЖ, -и. Ист. Голямо позем­ лено владение в средновековните монархии, давано за управление и издръжка на членове па царския двор или на техни роднини. ■ Прак­ тиката членове на царското семей­ ство да получават такива имения, които обаче не можело да сс про­ дават и унаслсдяват. е възникнала в средновековна Франция с цел да сс осигури прехраната на по-малките синове на владетеля и да сс предот­ врати тяхното домогване до трона. ■ Срещат сс и във Византия и сред-

АПАРТЕЙД

новсковна България след XII в. (ЕП) АПАРТЕЙД, само ед.; политика на апартейд. Полит. Политика на жес­ тока расова дискриминация, провеж­ дана официално от управляващите кръгове в расистките държави спря­ мо коренното африканско население и спрямо етническите групи от не­ европейски или смесен произход. ■ Апартейдът е изграден върху теори­ ята за расовото превъзходство на бе­ лите и намира най-ярък израз в Юж­ ноафриканската република (ЮАР), къдсто е възприет и узаконен като държавна политика още през 1948 г. и до началото на 90-те г. на XX в. се прилага във всички области на обществено-политическия и иконо­ мическия живот на страната. Вслед­ ствие на това там са приети над 1200 закони, актове, постановления и пр., които юридически предвиждат чу­ довищни форми на ограничения, за­ брани и преследвания по отношение на цветнокожото население. ■ През 1973 г. Общото събрание на ООН приема специална конвенция, в коя­ то обявява апартейда за престъпле­ ние против човечеството. България участва в конвенцията. Срв. с раси­ зъм и расова дискриминация. (КС и ЕП) АПАТИЯ, само ед. Em. 1. Душевно спокойствие, невъзмутимост, безстрастие. ■ Употребява се в етиката на стоиците в смисъл на състояние на духа, при което страстите и чув­ ствата се владеят от разума. Апатия­ та се приема като условие за правил­ ни размишления и за моралността на действията и постъпките. Стои­ ците се отказват от земните радости,

44 страсти и удоволствия. Апатията води до аскетизъм и съзерцание и до изолиране от света. ■ Влияние оказва будизмът с разбирането за нирваната като абсолютен покой, който е виеше състояние на духа. ■ Апатията се използва и от христи­ янския морал и религия. 2. Отрица­ телно качество, което се изразява в пълно безразличие към събитията и ситуациите в човешкия живот. ■ Из­ раз па примирение със събитията и често следствие от разочарование в живота. (АХ) АПОДОХАТОР. -и Ист Чиновник в средновековна България през XIII - XIV в., който отговаря за съхране­ нието на събираните в натура данъ­ ци. (ЕП) АПОКРИФИ, ед. апокриф. Лит. Ист. 1. През епохата па елинизма - съчинения, достъпни за ограни­ чен кръг посветени лица, които единствено си служат с тях. Срв. с елинизъм. 2. Съчинения с религиоз­ но-легендарно съдържание, смятани за еретични от официалната църква поради тяхното разминаване с офи­ циалното християнско вероучение и проповядване на еретични възгледи и по тази причина забранени и пре­ следвани. ■ Проникват в България през X в. и се разпространяват тай­ но, като оказват влияние върху фор­ мирането на богомилското учение и книжнина, а също и върху българ­ ския фолклор. Срв с богомилство. ■ По тематика са: старозаветни напр. „Слово за Адам и Ева“, „Книга за Енох“, „Видение Исаево“; иовозавстни - напр. „Ходене на Богороди­ ца по мъките“ В вж. старозаветни

45 апокрифи и новозаветни апокрифи. (СК, АХ и ЕП) АПОЛИТИЧНОСТ, само ед. По­ лит. Проява па безразлично, равно­ душно отношение и незаинтересова­ ност към политиката и обществения живот Срв. с политическа пасив­ ност. (КС) АПОЛОГЕТИ, ед. апологет. Ист. Религ Раннохристиянски църковни писатели и философи (П-Ш в.), кои­ то защитават Христовото учение от критиките и обвиненията на филосо­ фите и императорите, нсприемащи християнството. ■ Смята се, че те поставят началото па християнското богословие. ■ Най-известни са: Кодрат (нспзв. - 130 г.), св. Юстип Фи­ лософ и Мъченик (100/105-165/167 г.), Тациан (нспзв. - 125/130 г), св. Теофил Антиохийски (неизв. - 180 г), св. Ирипсй Японски (130-202 г.) и др. ■ Техните апологии са отговор на конкретни обвинения от опонен­ тите им и са адресирани до римския император или до длъжностни лица, в чиито правомощия е вземането на решения по въпроси, които са от зна­ чение за религията. Срв. с апология. (АХ) АПОЛОГИЯ, апологии. 1. Лит Патетична реч или произведение, представляващо възхвала или защи­ та на видна личност, значимо съби­ тие, учение и под. Напр. апологията, произнесена на църковния събор във Венеция от св. Константип-Кирил Философ (826/827-869 г.), в която защитава правото на всеки народ да има своя писменост и богослуже­ ние на родния си език; съчинението „За буквите“ на Черноризец Храбър

АПОСТОЛ

(края на IX - началото на X в.), пред­ ставляващо апология на славянската писменост. 2. Ист Религ Защитна или оправдателна реч, както и про­ изведение. в полза на християнство­ то. ■ Апологии сс съставят през първите векове на християнството от мъченици и църковни писатели, ревностни защитници на ранни­ те християни и на неукрепналото официално християнство. ■ По-извсстнитс апологии са. „Апология на християнството“ и „Послание до Диогнет“ от Кодрат (нспзв. - 130 г.); „Апология на християнството“ от Аристид (III в.); „Апология в защита па християнската вяра“ и „Беседа с Трифон Юдсянин“ от св. Юстип Фи­ лософ и Мъченик (100/105-165/167 г.); „Реч против елините“ от Тациан (неизв. - 125/130 г.); „До Автолик“ от Теофил Антиохийски (нспзв. 180 г.); „Опровержение и победи над мнимия гноене“ и „Доказателство за апостолската проповед“ от Припей Лпопски (130-202 г); „Апология на християнството“, „Към народите“, „За душата“, „Срещу гностицитс“, „Против Маркион“ от Тертулиан (155-230 г). (АХ) АПОСТОЛ’, -и Ист. Религ. 1. Все­ ки един от дванадесетте най-близки ученици на Исус Христос, избрани от него да проповядват учението му, за които сс говори в новозаветните книги: Андрей. Вартоломей, Йоан, Матсй, Петър, Симон, Тадсй, Тома, Филип, Юда, Яков Големия и Яков Малкия (на мястото на Тадей поня­ кога се споменава и Павел (Савел). ■ Те вършат чудеса в името на Исус Христос, прощават грехове, про-

.АПОСТОЛ

повядват царството Божие ■ Уче­ ниците на апостолите продължават мисията им на Божии пратеници 2. Странстващ проповедник на христи­ янското учение. (АХ и ЕП) АПОСТОЛ ', -и. Ист. Ранг. Една oi християнски)е богослужебни книги, в която са включени библейските книги ..Деянията па светите Апос­ толи“ (..Деяния апостолски") и пос­ ланията от Новия завет. ■ Откъси от Апостола се четат на някои богослу­ жения и по време предшестват еван­ гелските четива. Срв. с богослуже­ ние (АХ и ЕП) АПОСТОЛСКИ СИМВОЛ Ист. Кратко изповедание па християн­ ската вяра, което съдържа 12 члена, ползвано в Римокатолическата църк­ ва. ■ След Реформацията (XVI в.) с приет и от протестантските църкви. (АХ) АПРИЛСКА КРИЗА (1917 г) Ист Първата политическа криза в Русия след Февруарската буржоазподсмократична революция, причинена от нестабилната вътрешнополитическа ситуация и от продължаващата Пър­ ва световна война (1914-1918 г.). ■ Повод за 1 ОО-хилядната работниче­ ска демонстрация под лозунга „Долу Временното правителство“ е нотата на министъра на външните работи П Н. Милюков (1859-1943 г.) до съ­ юзните държави, с която се изразява съгласието на Временното прави­ телство да продължи участието си в Първата световна война. ■ Прави се опит да се тласне Петроградският съ­ вет на работническите и войнишки­ те депутати към завземане на власт­ та, но неговото болшинство от есери

46 и меншевики отхвърля този натиск и забранява всички демонстрации в Петрограл. ■ Политическо разреше­ ние на кризата е създаденото първо коалиционно правителство, в което към кадетите и октябристите се при­ съединяват ессрпте и мепшевиките. Това разширява неговата социална подкрепа. Срв. с есери и меншеви­ ки (МП) АПРИЛСКА ЛИНИЯ Н/\ БКП. Иошт. Еснсрална линия и полити­ ка па БКП през периода на завърш­ ването на прехода от капитализъм към социализъм, в условията на по­ бедилия социализъм, утвърдена от Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунисти­ ческа партия (ЦК на БКП) през 1956 г. и развита и обогатена от следва­ щите партийни конгреси и пленуми ■ Характерни черти на Априлската линия са: усъвършенстване на по­ литическата организация и упра­ влението на обществото, устойчиви темпове на икономическо развитие, повишаване на производителността на труда, ускоряване на индустриа­ лизацията, ускоряване на механиза­ цията и коренното преустройство на селското стопанство, подем в обра­ зованието, науката и културата и др. (КС) АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ (1876). Ист Връхна точка в българското националноосвободителио движение през Възраждането, въстание срещу османския поробител, избухнало през 1876 г., което има за цел извою­ ване на национална независимост на българския народ и изиграва важна роля за постигането на тази цел. ■

47 Предварителна подготовка на въс­ танието - разделяне на страната на 4 революционни окртяа - Търнов­ ски. Сливенски, Врачански и Пло­ вдивски. с ръководители съответно Стефан Стамболов (1854-1895 г.). Пларион Драгостинов (1852-1876 г.), Стоян Заимов (1853-1932 гд и Панайот Волов (1 . ■ Споровете между психаститс и варлаамитпте продължават през цялото управление на императорите Андроник III Налее/гот (1297 -1341 I.. император от 1328 г.) и Йоан Кантакузин (1295-13-83 г.. император от 1347 до 1354 г.). ■ На цьрковен съ­ бор през 1351 г. учението на Варлаам (XIV в ) е осъдено като ерес. (СК и АХ) ВАРТОЛОМЕЕВА НОЩ Пет. Масово и убиване на хугеноти от ка­ толици в Париж през нощта на 24 август 1572 г. (празника на св. Вартоломей). организирано от Катери­ на Медичи и херцозите Гизи. Срв. е Ново време. ■ Най-кървавият епизод от Хугснотскитс войни във Франция продължил няколко дни. като по­ громите срещу хугепотпте сс раз­ пространяват в цяла Франция. Срв. е Религиозни войни във Франция (Хугенотски войни). (MB) ВАРШАВСКИ ДОГОВОР; Орга­ низация на Варшавския договор. Воен. Полит. Договор за дружба, съ­ трудничество и взаимопомощ, под­ писан във Варшава на 14 май 1955 г. от представители на Албания, Бъл­ гария, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. ■ Основна­ та цел на Варшавския договор е под­ държане и гарантиране на междуна­ родния мир и сигурност, забрана на ядреното и други оръжия за масово унищожение, забрана за употребата на сила в международните отноше­

ВАСАЛИТЕ!

ния и др. ■ В случай па военно нападение върху някоя от държавите участнички сс предвижда останали­ те да й окажат незабавна военна и всякаква друга помощ. ■ Висш ор­ ган на Варшавския договор е Поли­ тическият консултативен комитет. ■ В рамките на договора действат още Обединено командване. Щаб па въ­ оръжените сили. Военен съвет и Ко­ митет па министрите на отбраната. ■ Варшавският договор е официално разпуснат на 1 голи 1991 г. (КС) ВАРЯГИ. сд. варяг. Ист. Номадски ссвсрпогсрмански скандинавски племена, част от викингите, които достигат до Византия и Русия през IX -- X в., къдсто се занимават е търговия и наемна военна служба. Срв. е викинги и помади ■ По пътя си нападат и опустошават чужди­ те територии, през които минават. Придвижват сс основно е кораби по моретата и реките. ■ „Варяги“ е източпославяпско название па насе­ лението на Скандинавския полуос­ тров. (АХ и ЕП) ВАСАЛ, -и. Ист. 1. През Средно­ вековието - държава или владетел, които са подчинени на друга държа­ ва или владетел. Срв. със сюзерен. 2. Средновековен феодал, получил земите си (срв. е бенефиций и лен) от по-едър феодал, на когото е задъл­ жен е различни повинности (военна служба и др.), като напр. да му се подчинява по отношение на външ­ ната и вътрешната политика, да му оказва подкрепа при военни дейст­ вия и да плаща определени данъци. (СК, АХ и ЕП) ВАСАЛ ИТЕТ, само ед. Ист. 1. Сис-

ВАСИЛЕВС

тегла на зависимост през Среднове­ ковието (епохата на феодализма) в Западна Европа, при която даден феодал (васал) сс подчинява на друг феодал (сюзерен). Срв е васал и сю­ зерен. 2. Форма на зависимост меж­ ду държави. (АХ) ВАСИЛЕВС. само ед Ист 1. През Античността - племенен вожд или владетел па област. 2. Официална владетелска титла, възприета от ви­ зантийските императори в началото на VII в. ■ За първи път император Ираклий (управлява от 610 до 641 г.) е провъзгласен за василсвс след победата пад персите (629 г.). Василсвсът е смятан за наместник на Христос на Земята до Страшния съд Срв е цар 1 (АХ и СК) ВДИГАНЕ НА ИНФОРМАЦИОН­ НА ЗАВЕСА. Почит. Даване на ин­ формация, сведения и разяснения по важни проблеми е обществена значимост, на която информация до този момент не е давана гласност. Срв. със спускане на информацион­ на завеса и информационно затъм­ нение. (КС) ВЕЖЛИВОСТ, само ед. Ет. Висша проява на учтивостта и израз на ус­ вояването и прилагането на правила­ та за културно поведение и общува­ не ■ Означава зачитане па човешко­ то достойнство. Основни признаци на вежливостта са: простота, скром­ ност, деликатност. Вежливостта е жест на внимание към мненията и вкусовете на другия. Срв. е учти­ вост. (АХ) ВЕЗИР, -и. Ист. 1. Само ед. Титла на висш сановник в Османската им­ перия, член иа дивана, пръв помощ­

86 ник на халифа. Срв. с диван В: вж велик везир. ■ За първи път титлата сс въвежда през VIII в. в Багдадския халифат. В Османската империя тит­ лата сс появява при султан Орхан (владетел от 1324 до 1362 г.). По времето на Мурад I (1319-1389 г. султан от 1359 г.) има двама везири - велик везир - пръв помощник на султана и висш държавен сановник, и главнокомандващ войските във военно време Титлата везир получа­ ват и провинциалните управители. ■ През XIX в. везири са министрите, а велик везир - министър-председате­ лят 2. Лице с такава титла. (АХ, СК и ЕП) ВЕЛИК ВЕЗИР. Ист. 1. Титла иа висш сановник в Османската импе­ рия, пръв везир, който с помощник и заместник на султана и главноко­ мандващ на войската. Срв. с везир. 2. Лице с такава титла. (СК) ВЕЛИК ВОЙВОДА. Ист. I. Висша военна титла във Второто българско царство, чийто носител с военачал­ ник и пръв заместник на царя в ко­ мандването на войската. ■ Близка до титлата протостратор. Срв. с протостратор 1 2 Лице с такава титла. Носителите на такава титла са две лица: куманският вожд Манастър при цар Калоян (нсизв. - 1207 г, вла­ детел от 1197 г.) и Константин (XIV в.) при цар Иван Александър Асен (нсизв. - 1371 г., управлява от 1331 г.). Срв. с протостратор 2. (СК) ВЕЛИК РАЗКОЛ. Ист. Религ Периодът между XIV и XV (13781417 г.) в., когато Римокатолическата църква с разединена и са избрани трима папи. ■ Римокатолическата

87 църква с разкъсвана от вътрешни противоречия и се руши папският авторитет. Сменят се много папи Франция и испанските кралства подкрепят папата в Авиньон, а герман­ ците и повечею италиански държа­ ви - папата в Рим. (АХ) ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ Леш Вж Стара Велика България. (БП и СК) ВЕЛИКА ГРЪЦКА КОЛОНИЗА­ ЦИЯ. Нит. Разселването на гражда­ ните на Елада. започнало в начало­ то на VIII в. пр. Хр.. вследствие на което се завладяват нови територии (колонии) по черноморския бряг, по беломорското крайбрежие, по север­ ния африкански бряг, в Южна Ита­ лия и Испания. ■ Колонизацията е в три главни направления - на запад към Южна Италия, Сицилия и Ис­ пания: на североизток към бреговете на Черно море; на север - по тракий­ ското крайбрежие на Егейско море. ■ Колониите по черноморския бряг (днешните български земи) са Аполония (Созопол), Месембрия (Не­ себър), Анхиало (Поморие), Одесос (Варна) и др. ■ Първоначално коло­ ниите поддържат връзка е метропо­ лиите (градовете, които ги създали). Постепенно някои от тях стават са­ мостоятелни и започват да основават свои колонии. Единствената връзка между колониите и метрополиите в много случаи е общият бог покрови­ тел и религиозните празници. ■ Ко­ лониите допринасят за налагането на гръцкото културно влияние. ■ Ко­ лонизацията допринася за развитие­ то на търговията и занаятите. (БП) ВЕЛИКА СХИЗМА. Ист. Оконча­ телното разграничаване на източно­

ВЕЛИКИ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ

то православие и римокатолическото християнство през 1054 г. след конфликт между папа Лъв IX (10021054 г.) и константинополския па­ триарх Михаил Керуларий (10001059 г.). Срв. със схизма. ■ Предлог за конфликта става промяната, която внася Западната Църква в учението за Св. Троица Православната църк­ ва не приема нововъведенията. Две­ те църкви се обвиняват взаимно в ерес и схизма. (АХ) ВЕЛИКА ФРЕНСКА РЕВОЛЮ­ ЦИЯ Ист. Вж. Френска револю­ ция. (MB) ВЕЛИКА ХАРТА НА СВОБОДИ­ ТЕ. Ист Известен законодателен акт в английската история, подписан през 1215 г. от крал Джон Безземни (1167-1216 г., крал от 1199 г.), който представлява договор между краля и бароните за ограничаване правата на монарха. ■ Смята се за начало на политическите свободи на англича­ ните върху основата на английската конституционна и парламентарна система. Кралят се задължава да се съветва е бароните по всички важни държавни въпроси. На практика ос­ тава неосъществена. (АХ) ВЕЛИКИ ГЕОГРАФСКИ ОТКРИ­ ТИЯ. Ист. Открития на европей­ ските пътешественици, революция в областта на познанието и на ко­ муникациите, защото човечеството получава точна картина на Земята. ■ Предизвикани са от острия не­ достиг на злато (средство за размя­ на в стоково-паричните отношения) и от необходимостта да се намери път за Индия и Китай. ■ Началото на Великите географски открития

ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

с поставено през XV в. с морските експедиции на португалските море­ плаватели и през XVI в. за пръв път върху картите са нанесени екваторът, двата тропика и географската ширина. ■ За откритията помагат по­ добряването на плавателните съдове (каравели), компасът, географските карти и утвърждаването на идеята за кълбовидната форма на земята. ■ С издаването и разпространяване­ то на книги, пътеписи и географски карти сс поставя началото на обща световна култура. ■ През XV в. мо­ реплавателите започват да изучават въздушните течения, ветровете, съз­ дават сс и морски карти. ■ През 1492 г. Христофор Колумб (1451-1506 г.) открива Америка и поставя началото на испанската колонизация. ■ През XV в. новооткритият континент е на­ речен Америка на името на Амсрико Всспучи (1454-1512 г.). ■ В края на XV в. с голямото пътешествие на Вашко да Гама (1469-1524 г.) до Индия се откриват морските пътища между Европа и Азия. ■ През 1519 г. Ф. Магелан (ок. 1480-1521 г.) прави първото околосветско пътешествие. ■ Поставя се началото на световната икономика и се ускорява преходът от затворените общества към ерата на широко отворените врати към света. ■ Географските открития довеждат до упадък на традиционните среди­ земноморски сили Венеция и Генуа, а Италия си остава политически разпокъсана и не успява да постиг­ не успехи в колониалните завоева­ ния. ■ Ускорява се разложението на феодалния строй и първоначалното натрупване на капитала (ограбване

88 на новооткрити земи, заробване на цветнокожо население). ■ Оказват влияние върху развитието па нау­ ките география, ботаника, зооло­ гия. геология, техниката. ■ Заражда сс пазарната икономика с центрове Лисабон и Севиля, а европейският Търговски обмен постепенно се съ­ средоточава в градските центрове на Нидерландия. ■ Отвъдморските открития и търговията довеждат до забележителен икономически рас­ теж през XVI в., като на преден план в икономическия и обществения живот на Западна Европа излизат градовете, къдсто процъфтява сво­ бодното прсдприсмачсство наред с новия политически климат на съпро­ тива срещу феодалния ред. (MB) ВЕЛИКИТЕ СИЛИ. Ист. Общо название на държавите с най-голяма икономическа и военна мощ и реша­ ваща роля в международната поли­ тика. ■ В края на XIX в. Великите сили, които решават съдбата на Бъл­ гария, са Англия, Германия, Русия, Австро-Унгария и Франция. (СК) ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НА­ РОДИТЕ. Ист. Грандиозно по ма­ щабите си придвижване през IV-VII в. на племена и народи на терито­ рията на Азия и Европа. ■ За начало на Великото преселение на народи­ те се смята нахлуването на хуните в земите на остготите през 375 г. Срв. с хуни и остготи. ■ Хуни, герман­ ски, славянски, тюркски, сарматски и други номадски племена нахлуват в територията на Римската империя. Срв. с помади, готи, славяни, тюр­ ка и алани. ■ През V в. германските племена се настаняват в Западна и

89 отчасти в Южна и Централна Ев­ ропа и образуват свои държави. ■ Славяните заемат Източна и отчасти Централна Европа, а през \T-VI1 в. се заселват и на Балканския полуос­ тров. ■ В резулт ат на тези нашествия Западната Римска империя престава да съществува (476 г). ■ Настъпват големи социални промени. Робо­ владелският строи е унишожен и се ускорява процесът па феодализация. Появяват се нови европейски народ­ ности. (MB и АХ) ВЕЛИКОДУШИЕ, само ед, Ет. Положително морално качество, представляващо форма на човечност във всекидневните отношения меж­ ду хората, при която благородството превишава степента на общоприети­ те норми или се проявява към човек, който не я заслужава. Напр. само­ жертва заради интересите на друг човек; благородно отношение към победения и др. ■ Великодушният човек умее да прощава. Срв. е бла­ городство по родословие, благород­ ство по биография, аристократизъм, доблест н възвишеност. (АХ) ВЕЛЧОВА ЗАВЕРА. Ист. Заговор за организиране на въстание про­ тив османското владичество през 1835 г, ръководен от Велчо Атана­ сов (1778-1835 г.) и капитан Г Мамарчев (1786-1846 г), според който въстанието трябва да избухне в Тър­ новско и след това да сс разпростре и в други български земи, но поради предателство заговорът е осуетен, а съзаклятниците - заловени. (СК) ВЕНЕДИ, само мн. Ист. 1. Сла­ вянски племена от западната група, формирана през IV в., които населя-

ВЕРСАЙСКА СИСТЕМА

ват територия, разположена между река Елба, река Висла, Балтийско море и Карпатите. Срв. е анти и славили. 2. Общо название, е което някои римски историци (Плиний Секунд (61/62 - ок 114 г.), Тацит (ок. 55 - ок. 120 г.) и др. назовават славяни­ те през I - II в. (СК и ЕП) ВЕРДЮНСКИ ДОГОВОР. Ист. Договор за разделяне на империята па Карл Велики (747-814 г., крал от 768 г.) през 843 г. след смъртта на Лудвиг I Благочестиви (778-840 г., император от 814 г.) на три: Лотар 1 (795-855 г.) запазва император­ ската титла и получава Италия и земите между Рона, Рейн и Северно море (Лотарингия); Лудвиг Немски (806-876 г.) - земите на изток от река Рейн; Карл Плешиви (823-877 г.) - земите на запад от река Рейн, и слага началото на големите държави Италия, Германия и Франция. Срв. е Каролинги. (АХ) ВЕРМАХТ, само ед. Ист. Трите вида въоръжени сили на Германия по времето на Хитлер (през периода 1936-1945 г.) - сухопътни, морски и въздушни. ■ Това название им е да­ дено от Хитлер (1889-1945 г.). (МП) ВЕРОЛОМСТВО, само сд. Ет. На­ рушаване на вече установени прави­ ла и опит да се спечели доверието на противника. ■ Използват се всякакви аморални действия: предателство, лъжа, клевета. Доближава се до ко­ варството. Срв. е коварство. (АХ) ВЕРСАЙСКА СИСТЕМА. Ист. Поредицата от мирни договори, които Антантата (Великобритания, Франция, Русия и присъединилите се към нея още 20 държави, меж-

ВЕРСКА СХИЗМА

ду които САЩ от 1917 г. Япония и Италия) налага на победенигс дър­ жави Германия. Австро-Унгария и др , сред които Турция, България (от 1915 г.) след края на Първата светов­ на война (1914-1918 г.). ■ Чрез нея се прекроява картата на Европа. Гер­ мания връща на Франция областите Елзас и Лотарингия. предава терито­ рии на Белгия. Дания. Полша, а ко­ лониалните й владения са поделени между победителите. Iki политиче­ ската карта сс появяват държавите Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия, Естония. Финландия. Създава се кралство­ то на сърби, хървати и словенци. ■ Особено тежки са последиците за България. Променят сс границите й в неин ущърб. Южна Добруджа се дава на Румъния; Струмишко от Пи­ ринска Македония, Босилеградско, Парибродско и Кулско от Западна България - па Сърбия; Бсломористо - на Гърция. Войската на Бълга­ рия е сведена до 20 хиляди души. На България е наложено да запла­ ти баснословни суми Тя трябва да плаща по милиард и половина лева годишно, а приходите й за този пери­ од не надхвърлят 1 милиард лева. ■ Мирните договори не се възприемат като справедливи, а като жестоко отмъщение. Новите граници предначертават бъдещи кръвопролития в Европа. (МП) ВЕРСКА СХИЗМА. Ист. Религ. Разединение поради нееднакво ми­ слене по второстепенни въпроси на черковното християнско учение. (АХ) ВЕСТГОТИ, ед. вестгот; визиготи.

90 Ист Запален клон на източногер­ манските племена готи, който през 269 г сс отделя от остготите и като племенно обединение обитава сте­ пите между реките Дунав и Днестър. както и римската провинция Дакия (Румъния). Срв. с готи и оетготи. ■ Под натиска на хуните през 376 г. всстготите сс заселват в римската провинция Мизия (Северна Бълга­ рия) на юг от Дунав, но през 378 г. въстават и разгромяват римската ар­ мия на император Валент (328 378 г., управлява от 364 г.), който загива в битката. Скоро слсд това са наста­ нени в Мизия, Тракия и Македония, но през 395 г. отново въстават и слсд като опустошават Тракия и Гърция, са заселени в Илирия (западната част на Балканския полуостров). В началото на V в. всстготите под предводителството на Аларих I (ок. 370-410 г., вожд от ок. 390 г.) четири пъти нахлуват в Италия, покоряват Панония (Унгария) и Норик (област па север от Алпите до Дунав), а през 410 г превземат и разграбват Рим ■ През 418 г. основават Вестготското кралство в Югозападна Галия (Франция) със столица Тулуза. Кра­ лят на вестготите Теодорих I (неизв., управлява от ок. 419 до 451 г.) през 451 г. участва с войската си в битка­ та на Каталаунските полета (Галия), където заедно с обединените армии на римляни, алани, франки и бургунди разбива хуните на Атила (неизв., управлява от 434 до 453 г.) и съюзе­ ните с тях остготи. Срв. с хуни, ала­ ни, франки и бургунди. През втора­ та половина на V в. към кралството е присъединена значителна част от

91 Пирснсйския полуостров (Испания) и цяла Южна и Централна Галия. През 507 г. франките побеждават всстготитс и ги изтласкват на юг към Испания От втората половина на VI в„ когато столицата е премес­ тена в Толедо (Централна Испания), до началото па VII в. Всстготското кралство покорява почти целия Пиренспски полуостров. Ио през 711 г. па полуострова нахлуват арабите, които разгромяват и завземат крал­ ството на всстготитс. Срв е араби, маври и халифат ■ Около средата на IV в готският епископ Вулфила (311-383 г.) създава готска азбука въз основа на гръцкото и латинско­ то писмо и готскитс руни. Срв. със буквена писменост и руни (БП) ВЕСТЕРНИЗАЦИЯ, само ед. Ист. Желание за буквално възприемане на западния модел от изостаналото руско общество. ■ Петър Велики (1682-1725 г.) утвърждава руската имперска идеология, като въвежда западноевропейските цивилизационни постижения в различните области на живота. (MB) ВЕСТФАЛСКИ МИРЕН ДОГО­ ВОР. Ист. Договорът между испан­ ските и австрийските Хабебурги, германските католически князе е поддръжката на Полша и папата, от една страна, и коалицията от герман­ ските протестантски князе, Фран­ ция, Швеция, Дания е поддръжката на Англия, Холандия и Русия, от друга страна, който е подписан през 1648 г. в Мюнстер (Вестфалия) е Франция и в Оснабрюк (Германия) е Швеция. Срв. е Хабебурги. ■ С него завършва Тридесетгодишната

ВЕТО

война (1618-1648 г.). а като резултат Швеция получава земи в Германия; Франция - част от Елзас; германски­ те князе са признати за суверенни владетели. ■ Утвърждава сс поли­ тическата раздробеност на Герма­ ния ■ Обявява сс независимостта на Нидерландия и на Швейцария. ■ Мирният договор закрепва водещата роля на Франция, Англия и Швеция. Срв. е Наполеонови воини, Триде­ сетгодишната война (MB) ВЕТО1, само ед. Ист. Правото на народния трибун в Римската репу­ блика (от средата на IV в. пр. Хр. до към 86 г пр. Хр.) да отменя решение на редовните магистрати или гласу­ вани закони от сената. Срв. е три­ бун, магистрат и сенат'. (БП) ВЕТО', само ед. Полит Юрид Ре­ гламентирано право на длъжностно лице или на държавен орган за на­ лагане на забрана върху решение на държавна институция. ■ Това е обикновено забрана, наложена от държавния глава или от държавен орган върху решение или плани­ ран акт, като е нея се цели пълната или временната му отмяна, както и неговото преразглеждане. ■ Забра­ ната е окончателна, когато решени­ ето или планираният акт сс отменят, поради което не се изпълняват. Срв е абсолютно вето. ■ Забраната е временна, когато решението се връ­ ща на постановилия го държавен орган за преразглеждане или когато само сс отлага изпълнението му за определен период от време. Срв. е отлагателното вето. ■ Институ­ цията вето възниква в Древния Рим. ■ През XVII-XVIII в. решението на

ВЕЧЕН КАЛЕНДАР

Сейма (Народното събрание) се е приемало, ако за него са гласували всички депутати, което означава, че всеки един депутат е можел да нало­ жи вето. ■ В съвременните държави правото на вето обикновено сс пре­ доставя на държавния глава но отно­ шение на законите, приемани от пар­ ламента. Срв. с право на eento 1. ■ Като право на вето сс определя пред­ виденият от Устава на ООН прин­ цип за единодушие на постоянните членове на Съвета за безопасност на ООН, когато сс приема решение по пепроцедурни въпроси. В: вж. абсо­ лютно вето и отлагателно вето. (МП и ЕП) ВЕЧЕН КАЛЕНДАР Ист. Астрон. Допълнение към Григориан­ ския календар, което представлява система за възможно най-точно оп­ ределяне на деня от седмицата, за която и да е дата от календара на на­ шето летоброене. ■ Освен дните на седмицата с този календар могат да се определят и фазите на Луната за дати, които са твърде отдалечени по време от настоящето. Срв. е Григо­ риански календар. (БП) ВЕЩ, -и. Юрид Устойчива иден­ тичност от качества и свойства, обо­ собена в пространството и имаща обективни физически измерения, по отношение на която позитивното право възлага определени права и задължения на правните субекти. ■ Вещта е един от обектите на правото. Срв. с обект на правото. ■ Видове вещи: общи и публични, движими и недвижими, заместими и незаместими, потребими и непотребими, де­ лими и неделими. В: вж. движими

92 вещи и недвижими вещи. (СК) ВЕЩЕСТВЕН ИЗВОР; веществен източник; веществен исторически източник. Ист. Вж. веществен ис­ торически извор. (БП) ВЕЩЕСТВЕН ИЗТОЧНИК; ве­ ществен исторически източник; веществен извор. Ист. Вж. вещест­ вен исторически извор (БП) ВЕЩЕСТВЕН ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР, веществен исторически източник; веществен извор; ве­ ществен източник. Ист. Истори­ чески извор, който представлява веществен обект от живота на чо­ века през древността (обществени сгради и части от тях, жилищни сгради и части от тях, останки от храмове, предмети от бита, накити, монети, оръдия на труда, оръжия). Напр. златните съдове и предмети от тракийското съкровище (което се датира около края на IV и началото на III в. пр. Хр.), намерено край Па­ нагюрище; скелет на човек, открит през 1856 г. в долината Нсандертал край Дюселдорф; черна базалтова стела с надпис, съдържащ законите на вавилонския цар Хамурапи (упра­ влява от 1792 до 1750 г. пр. Хр.) (срв. със стела)} елински керамичен съд от IV в. пр. Хр., намерен във Варна; римска географска карта на Балкан­ ския полуостров, съставена през II в. и допълнена през IV в. ■ Според функциите си веществените истори­ чески извори се делят на две големи групи: монументални и преносими. В: вж. монументален веществен извор и преносим веществен извор. Срв. с писмен исторически извор. ■ Веществените извори са един-

93 ствспитс следи, по които може да сс изучена праисторическият период в развитието на човечеството. Срв. е праистория. (БП) ВЕЩЕСТВЕН ИСТОРИЧЕСКИ ИЗТОЧНИК, веществен истори­ чески извор; веществен източник. Ист. Вж. веществен исторически извор. (БП) ВЕЩНО ПРАВО. Юрид. 1 Защите­ на от закона свобода на лицето спря­ мо всички други лица по повод на разпореждането с вещи. ■ Има ня­ колко форми: - В: вж собственост, владение и право върху чужда вещ 2. Дял от гражданското право, в кои­ то сс уреждат отношенията между правни субекти във връзка с упраж­ няването на права върху вещи. Срв. с облигационно право и авторско право 2, вещ. (СК) ВЕЩО ЛИЦЕ. Юрид. Специалист, натоварен от съд, прокурор, следова­ тел или друг орган да изясни въпрос, за който са нужни специални знания от областта на науката, техниката, изкуството и пр, каквито знания назначилият го орган пс притежава. (КС) ВЕЩОМАНИЯ, само ед. Ет. Стре­ меж към трупане на вещи. ■ Често е страст на хора, които се чувстват неуверени. Човек сс стреми да при­ добие повече вещи, които не са му нужни. В количеството вещи поня­ кога сс търси сигурност. (АХ) ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ. Ист. Светско начално училище в българ­ ските земи през Възраждането, в което сс прилага взаимоучителният метод на обучение (т.нар. Бсл-Ланкастьрска система « Бсл-Ланкастъ-

ВЗИСКАТЕЛНОСТ

ров метод), при който по-напред па­ лите ученици обучават останалите. Срв. е взаимоучителна метода = Бел-Ланкастъров метод, килийно училище, елино-българско училище и класно училище. ■ Първото учи­ лище от такъв тип у нас е открито през 1835 г. в Габрово от Н. Бозвели (ок. 1785-1848 г.). ■ Обучението продължава 2 години и сс извършва на български език. ■ Този тип учи­ лища изиграва важна роля в разви­ тието на новобългарската просвета през Възраждането. (СК) ВЗАИМОПОМОЩ, само ед. Ет Отношенията между хорала в ко­ лектива. които възникват при общи интереси и цели, а общите усилия изискват взаимна поддръжка на уси­ лията на всеки ■ Характерна е за патриархалния начин на живот, труд, бит и душевност ■ Човешкият труд е обществен и изисква обединението на усилията на много хора. ■ В кла­ совите общества съществува класо­ ва солидарност и взаимопомощ. Напр. профсъюзите сс основават па класовата солидарност и взаимопо­ мощ. (АХ) ВЗАИМОУЧИТЕЛНА МЕТОДА; Бел-Ланкастъров метод. Ист. Ме­ тод за обучение, при който по-големите или по-подготвените ученици преподават на по-малките или на по-нсподготвснитс ученици. ■ Съз­ даден през XVIII в. в Англия от А. Бел (1753-1832 г.) и Дж. Ланкастър (1778-1838 г.), които го прилагат отделно един от друг, възприет през XIX в. в много страни, включително и в България. (ЕП) ВЗИСКАТЕЛНОСТ, само ед. Ет.

виги Предявяване на високи морални из­ исквания към човека и отговорност за изпълнението им ■ Определя се от нравствените възможности на чо­ века. От хората се изисква толкова, колкото могат да изпълнят при опре­ делените условия. ■ Тя е следствие на обстоятелствата, нравственото възпитание и самовьзшпанисто. (АХ) ВИГИ'. само ми. Ист Политическа партия в Англия, просъществувала от XVII до XIX в., която изразява интересите на дворянската аристо­ крация (присъединила се към бур­ жоазията), па едрата търговска и финансова буржоазия. ■ Тя с една от двете основни партии във Велико­ британия през този период. ■ Обявя­ ва сс в защита на Парламента срещу короната и получава подкрепата па средните и дребните провинциал­ ни земевладелци (джентрите) и на търговците. ■ След Славната рево­ люция (1688-1689 г.) тя е доминира­ щата партия в политическия живот на страната. ■ След възкачването на Джордж III (1738-1820 г.) па престо­ ла (1760 г.) вигите минават в опози­ ция за продължителен период. ■ Ид­ ват отново на власт през 1830 г. и под ръководството на лорд Едуард Грей (1862-1933 г.) и лорд Джон Ръсел (1792-1878 г.) извършват първата от парламентарните реформи в Англия (1832 г.), е която се преустройва ар­ хаичната система на представител­ ството в Парламента. ■ През XIX в. се преобразуват в Либерална партия. Срв. с Либерална партия на Вели­ кобритания. (МП) ВИГИ2, само мн. Ист. Политическа

94 партия в САЩ, просъществувала от 1834 до 1854 г.. която води политика против засилването на федералната власг. за развитието па индустрията както на Север, така и на Юг. ■ Тя обединява промишлената буржоазия от Север и плаптаторите от Юг. ■ Една от двете основни партии през втората четвърт на XIX в ■ Оформя сс от няколко политически групи­ ровки. намиращи сс в опозиция на Демократичната партия. ■ Излъчва двама президенти на САЩ - Уилям Харисън (1773 1841 г.) и Закари Тсйлър (1784-1850 г.). ■ В средата на 50-те години на XIX в. партията сс оказва неспособна да предложи единна и позитивна програма, осо­ бено по отношение на робството, поради което сс разпада. Северните виги сс включват в новосъздадената Републиканска партия, а памучните виги - в Демократичната партия. (МП) ВИДИНСКО ЦАРСТВО. Ист. Българска феодална държава, въз­ никнала през втората половина на XIV в в северозападните български земи с център Видин, управлявана от цар Иван Срацимир (неизв. - ок. 1398 г., управлява от 1356 до 1365 г. и от 1370 до 1396 г.) и независима от Търновското царство, която през 1388 г. става васална на Османската империя, а през 1396 г. окончателно е завладяна от османските турци. Срв. с Втора българска държава и Търновско царство. ■ С покоря­ ването на Видинското царство от турцитс Втората българска държава окончателно пада под османско вла­ дичество. Срв. с Османска империя

95 и османско владичество. (СК) ВИЕНСКИ КОНГРЕС. Ист Меж­ дународен форум, свикан във Виена (1814-1815 г.) е цел възстановява­ не на реда в Европа и уреждане на международните отношения след края на Наполсоновитс войни. Срв. е Наполеонови войни. ■ Присъстват представителите на европейските държави без Османската империя. ■ Основна роля в работата на кон­ греса играят четирите Велики сили - Русия, Великобритания, Австрия и Прусия. ■ Сключените договори възстановяват старите монархиче­ ски порялки. ■ Установен е нов те­ риториален ред на континента, като победителите прекрояват европей­ ската карта съобразно своите инте­ реси: на мястото на 350-те германски държави са създадени 34, обединени в Германски съюз; Варшавското хер­ цогство е поделено между Русия, Прусия и Австрия; Прусия получава Рсйнско-Вестфалската област и част от Саксония; Швеция - Норвегия; Русия - Варшавското херцогство и Финландия. ■ Съществена последи­ ца от конгреса е създаването на Све­ щения съюз. Срв. със Свещен съюз. (MB) ВИЗАНТИЙСКА ИМПЕРИЯ. Ист. Вж. Византия. (КС) ВИЗАНТИЙСКИ ИКОНОГРАФСКИ КАНОН Ист. Правила за точно определено разполагане на образите на свещените личности в храма. (АХ) ВИЗАНТИЙСКО ВЛАДИЧЕ­ СТВО (1018-1185 г.). Ист. Период в историята на българската държава, през който тя се намира под визан-

ВИЗАЛТИЯ (395-1453/1461 I.)

тийска власт, започващ от покорява­ нето й от византийския император Василий II Българоубиец (957-1025 г.. владетел от 976 г.) през 101S г. и продължаващ до избухването на въстанието на Петър (неизв - 1197 г.. царува от 1186 до 1190 г.) и Асен (неизв. - 1196 г.. царува от 1190 г.) през 1185 г. ■ Още в първите десе­ тилетия на този период българският народ се вдига на борба против чуж­ дото владичество (срв. с Въстание на Петър Делян, Въстание на Ге­ орги Войтех), която през 1185-1186 г. сс увенчава с успех (срв. с Въста­ ние на Петър и Асен). (СК) ВИЗАНТИНИЗАЦИЯ, само сд. Ист. Възприемане па елементи от византийската държавна уредба и култура в средновековна България в периода IX - XII в. Срв. е Визан­ тия ■ Най-силно засяга царския двор, болярите и духовенството. ■ Прояви на византинизация са напр. някои възприети от българските ха­ нове титли и отличителни знаци на византийски владетели. (СК) ВИЗАНТИЯ (395-1453/1461 г.); Ви­ зантийска империя; Източна Рим­ ска империя. Ист. Държава, обосо­ била сс между 330 и 395 г. върху из­ точните територии на Римската им­ перия и просъществувала до втората половина на XV в. ■ Самостоятелно­ то развитие на Византия започва от 395 г., когато римският император Теодосий I Велики (347-395 г., импе­ ратор от 379 г.) разделя Римската им­ перия между синовете си на две час­ ти - Източна и Западна. Срв. е Рим­ ска империя. ■ През 1453 г. при им­ ператор Константин ХП Палсолог

ВИЗАНТИЯ (395-1453/1461 г.)

(1405-145 3 г.. император ог 1449 г.) османските турци качено със султан Мехмед II (1432-1481 г„ султан от 1451 г.) завоюват Константинопол столица па Византийската империя. Срв. е турци и Османска империя. ■ Названието Византия е дадено на империята ог западноевропейски ху­ манисти през XVI в. Така те наричат историческия продължител на Рим­ ската империя. Самите жители па Византия наричали себе си ромеи (рицшо!). а своята държава - ромейска фаигЪла rav pwuaiov, букв. цар­ ство ни ромеите). ■ Името Византия произлиза от името на град Бизантиоп (Византион, Bd^tiov). където през 330 г. император Константин I Велики (ок 272 337 ю император от 306 г.) премества столицата на импе­ рията и преименува града Константи­ нопол. ■ Византийската история сс разделя на три основни периода: рапновизантийски (IV в. - средата па VII в.); срелновизантийски (средата на VII в. - 1204 г., когато под ударите на кръстоносците от Четвъртия кръсто­ носен поход пада Константинопол) и късновизантийски (1204 г. 14534461 г.) ■ Ранновизаитийският период сс характеризира с разложе­ ние на робовладелския строй и по­ степенно формиране на феодалните отношения, с икономическо, военно и културно превъзходство на Визан­ тия над околните варварски племена, със засилване и възход на християн­ ската църква. ■ По това време при император Юстиниян I (483-565 г., управлява от 527 г.) Византийската империя достига най-голямото си те­ риториално разширение и политиче­

96 ски разцвет. Тя обхвата целия Бал­ кански полуостров. Мада Азия, Ита­ лия, Югоизточна Испания, по-голямата част от севсрноафриканското средиземноморско крайбрежие, Еги­ пет. Сирия. Палестина, островите в Средиземно море. ■ Средновизантнйският период е период на интен­ зивно развитие на феодализма, на нарастващо влияние на църквата и укрепване на военния потенциал в империята. Византия, която вече е централизирана феодална монархия със силна императорска власт и раз­ вит бюрократичен апарат за управле­ ние, сс утвърждава като една от наймогьшитс държави в тогавашния свят. ■ Късновизантпйският период сс характеризира със засилване на феодалната раздробеност, с икономи­ чески упадък, с отслабване на цен­ тралната власт, с постоянна борба срещу чужди завоеватели и др Ико­ номическият упадък, изострянето на класовите противоречия, вътрешните междуособици и др. фактори улесня­ ват победата на османските турци. 11а 29 май 1453 г. Константинопол е пре­ взет и разграбел от войските на сул­ тан Мехмед II. Скоро слсд това, през 1460-1461 г., когато са покорени Пелопонеското дсспотство и Трапсзундската империя, Византия престава да съществува като самостоятелна дър­ жава и всички нейни територии вли­ зат в състава на Османската империя. ■ В най-добрите години от своето съ­ ществуване Византия сс простира на територия по-голяма от 1 милион квадратни километра и има населе­ ние повече от 60 милиона души, кои­ то са представители на 16 народно-

97

сти. Това лава основание на Визан­ тийската империя през цялото време на своето съществуване да сс окачес­ твява като космополитна държава, изградена не от една обща народност, а върху основата па еднакво за всич­ ки народности поданство. Всички жители на Византия са ромеи (ponmioi), г. е поданици на византий­ ския император фат/длк uov ptopaiwv, букв. иар ни ромеите}, без значение дали са гърци, арменци, сприйци, конти, траки, илири, славяни, слинизирани малоазийски племена или други. Срв. е елини, траки, или­ ри и славяни ■ Уникалният и изклю­ чително своеобразен облик на импе­ рията сс дължи на умелото съчетава­ не на три много важни фактора: рим­ ските държавни традиции, наслед­ ството от древногръцкия и елинис­ тичния свят и християнството. През време на цялото свое съществуване Византия има самочувствието на единствен законен наследник и про­ дължител па всемирната Римска им­ перия. Това е една от най-характерни­ те черти на византинизма като дър­ жавна идеология. ■ Като наследник на гръцката, римската и елинистич­ ната култура Византия съхранява и обогатява цялото антично културно наследство и сс превръща в център на много богата и блестяща култура. Срв. е елинизъм Християнството също придава неповторимо своеоб­ разие на византийската политическа доктрина и на византийската култура. Византийският император е схващал като свой свещен дълг разпростране­ нието на източноправославното християнство (във връзка е това са

ВИЗАНТИЯ (395-1453 1461 r.)

мисиите и цялостното дело па свети­ те братя Кирил и Методий, както и християнизацията на България). Срв с християнство и православие. ■ Императори, управлявали във Визан­ тия преди разделянето на Римската империя на Източна и Западна, са: Константин I Велики (324 i. - 337 г.). Констанций (337 г - 361 г.), Юлиап (361 г. 363 г.). Йовиан (363 г. - 364 г. ), Валенг (364 г. 378 г.). Тсодосий I Велики (379 г - 395 г). (Забележка: Периодите, дадени в скоби след име­ ната. сс отнасят за времето, през кое­ то царуват съответните императори.) ■ Императори, управлявали Визан­ тия (Източната Римска империя), са: Аркадий (395 г. - 408 г.), Тсодосий II (408 г. - 450 г.), Маркиан (450 г. - 457 г.), Лъв I (457 г. 474 г.), Лъв И (474 г ), Зиноп (474 г. - 475 г. и 476 г. - 491 г.), Василнск (475 г. -476 г), Анастасий I (491 г. - 518 г.), Юстпн I (518 г. - 527 г.), Юстиниан I (527 г. - 565 г.), Юстип II (565 г. - 578 г), Тиберий I (578 г. - 582 г.), Маврикий (582 г. 602 г.), Фока (602 г. - 610 е), Ираклий (610 г. - 641 е), Константин III (641 е), Ираклон (641 е), Копстант II (641 г. - 668 е), Константин IV Погонат (668 е- 685 е), Юстиниан II (685 г. 695 г. и 705 г. - 711 е), Лсонтий (695 г. - 698 е), Тиберий II (698 г. - 705 е), Филипик Вардан (711 г. - 713 е), Анастасий II (713 г. - 715 е), Теодосий III (715 г. - 717 е), Лъв III Исавър (717 г. - 741 е), Константин V Копроним (741 г. - 775 е), Лъв IV Хазарски (775 г - 780 е), Константин VI (780 г. - 797 е), Ирина (797 г. - 802 е), Никифор I Геник (802 г. - 811 е), Ставракий (811 е), Михаил I Рангаве (811 г. - 813

визиготи г.), Лъв V Арменец (813 г. - 820 г.). Михаил II (820 г. - 829 г.), Теофил (829 г. - 842 г.), Михаил Ш (842 г 867 г.), Василий I Македонец (867 е - 886 е). Лъв VI Философ (886 е - 912 е), Александър (912 е - 913 г.). Кон­ стантин VII Багрянородни (913 е • 959 е), Роман I Лакапин (920 е - 944 е). Роман 11 (959 е - 963 г.), Никифор II Фока (963 г - 969 е), Йоан 1 Цимиехи (969 е - 976 е), Василий II (976 е - 1025 е). Константин VIII (1025 г. - 1028 г.). Роман III Аргир (1028 е 1034 е), Михаил IV Пафлагон (1034 г. -1041 г.), Михаил V Калафат (1041 г - 1042 е), Зоя и Теодора (1042 г), Константин IX Мономах (1042 г. 1055 е), Теодора (1055 г. - 1056 е). Михаил VI Стратиотик (1056 г. - 1057 е), Исак I Комнин (1057 г. - 1059 г.), Константин X Дука (1059 г. - 1067 г.), Роман IV Диоген (1068 г. - 1071 г.), Михаил VII Дука (1071 г. - 1078 г.), Никифор III Вотаниат (1078 г. - 1081 е), Алексий I Комнин (1081 г. - 1118 е), Йоан II Комнин (1118 г. - 1143 е), Мануил I Комнин (1143 г. - 1180 г), Алексий II Комнин (1180 е - 1183 е), Андроник I Комнин (1183 г. - 1185 г.), Исак II Ангел (1185 г. - 1195 г. и 1203 г. - 1204 е), Алексий III Ангел (1195 г. - 1203 г.), Алексий IV Ангел (1203 г. - 1204 г.)> Алексий V (1204 г.), Кон­ стантин XI Ласкарис (1204 г. - 1208 е), Теодор I Ласкарис (1208 г. - 1222 е), Йоан III Дука Ватаци (1222 г. 1254 е), Теодор II Ласкарис (1254 г. 1258 е), Михаил VIII Палеолог (1259 г- 1282 г.)> Андроник II Палеолог (1282 г. - 1328 е), Андроник III Пале­ олог (1328 г. - 1341 г.), Йоан V Пале­ олог (1341 г. - 1391 е), Йоан VI Кан-

98 такузин (1347 г. - 1354 е). Андроник IV Палеолог (1376 г. - 1379 г), Йоан VII Палеолог (1390 е). Мануил II Па­ леолог (1391 г. - 1425 е). Йоан VIII Палеолог (1425 г. - 1448 г.), Констан­ тин XII Палеолог (1449 г. - 1453 г.). (Забележка: Периодите, дадени в ско­ би след имената, сс отнасят за време­ то, през което управляват съответни­ те императори.) (КС) ВИЗИ ГОТИ, ед. визигот. Ист. Вж. готи. (БП) ВИКИНГИ, сд. викинг; норманн. Ист Ссверногермански племена, населяващи крайбрежието на Скандинавия през Ранното средновеко­ вие, където сс занимават с търго­ вия, корабостроене и мореплаване. ■ През VIII - XI в. части от тях със своите флотилии предприемат похо­ ди в Западна, Източна и Южна Евро­ па за търсене на нови земи, по време на които извършват опустошителни грабителски набези. ■ Племената, достигнали до Русия, са наречени от местното население „варяги“. Срв. с варяги. (ЕП) ВИЛАЕТ, -и. Ист. Военноадмини­ стративна териториална единица в Османската империя с различен об­ хват - през XIV и XV в. с обхват на околия, през XVI в. - с обхват на ок­ ръг и равнозначна на санджак, като след административната реформа през 1834 г. става най-голямата ад­ министративна единица с големина на област, провинция, която се със­ тои от санджаци. Напр. Дунавски вилает, обхващащ Северна България и Софийско. СЧ: вж. санджак. ■ Уп­ равлява се от валия. Срв. с валия. ■ Размерите и броят на вилаетите ва-

99 рират в различните периоди от исто­ рията на Османската империя. (СК и ЕП) ВИНА, само ед. 1. Юрид. Отговор­ ност за извършено правонарушение и неговите последствия. ■ Две фор­ ми на вина (според Наказателния кодекс на България) -- умисъл и не­ предпазливост. С рв. с умисъл и не­ предпазливост ■ Формата на вина определя степента на наказателна отговорност. Не се носи наказател­ на отговорност само в случаите, при които отсъства вменяемост. Срв с вменяемост. (СК) 2. Виновност. Само ед. Ет. Състояние (положе­ ние), в което сс оказва човек, когато е нарушил нравствените и правните норми. ■ В правото при установява­ не на вина човек получава наказа­ ние, а в морала - осъждане ■ Кога­ то човек сам признае вината си, той изпитва чувство на срам, угризение на съвестта, разкаяние или страх от възмездие. ■ В религиозния морал вината се признава за присъща па чо­ века, като следствие от първородния грях Тук изкуплението на вината зависи от милостта на Бога. ■ В ня­ кои направления на етиката - напр. екзистенциализма (М. Хайдегер, 1889-1976 г.), вината се разглежда като следствие от нищожността на човешкото съществуване, което е постоянно състояние на индивида и от което той може да се избави само чрез смъртта. (АХ) ВИНОВНОСТ, само ед. Ет. Вж. вина 2. (АХ) ВИСОКАТА ПОРТА Ист. 1 На­ именование на сградата, в която се помещава великият везир на Осман­

ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

ската империя. 2. Върховното упра­ вление. правителството на Осман­ ската империя. Срв. с диван (СК и ЕП) ВИСОКОМЕРИЕ, само ед. Ет. От­ рицателно морално качество, което се изразява в неуважение, презрител­ но и надменно отношение към дру­ гите хора. ■ Вид самолюбие, което прераства в порок, защото е свързано с преувеличение на собственото дос­ тойнство за сметка на достойнството на другите хора. ■ Често е проява на несигурните в себе си хора за ком­ пенсиране на липсата на самочувст­ вие. ■ Високомерието е придружено от високопарен стил на изразяване, е използването на тържествени фрази, чрез което сс демонстрира словесна дистанцираност от останалите хора. Усещат сс хладина, дистанцираност, бсзсърдечност и липса на внимание към живота и проблемите па околни­ те. Срв. е надменност и презрение. (АХ) ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Ист. Висш колективен административен орган на съдебната власт в Репу­ блика България, който назначава, премества, повишава, понижава или освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите и ор­ ганизира дейността на останалите съдебни институции. ■ Създаден е през 1991 г. ■ Състои сс от 25 чле­ нове. От тях 11 сс избират от Народ­ ното събрание, 11 - от органите на съдебната власт и трима са по право - председателите на Върховния ка­ сационен съд, на Върховния адми­ нистративен съд и главният проку­ рор. Мандатът на изборните членове

ВЛАДЕНИЕ

с 5 години. Срв със съдебна власт (КС и ЕП) ВЛАДЕНИЕ, само сд. Юрид. Вещ­ но право, свързано е упражняването на фактическа власт върху вещ от определено лице, което я държи като своя Срв. със собственост и пра­ во върху чужда вещ. ■ Владелецът може да не е собственик на вещта. (СК) ВЛАСИ. ед. влас. Пет. 1. Потомци па тракийско и плирийско население на Балканския полуостров, които по време на византийското владичество сс преселват на север от река Дунав и заедно е дакитс (ссвсрпотракийски племена) участват в образуването на румънската народност. Срв. е траки и илири. 2. Зависимо население през Средните векове в България, занима­ ващо сс със скотовъдство. ■ Пастири през Средновековието 3. Название на румъните от Влахпя (Влашко), която е обособена като княжество през XIV в. (АХ) ВЛАСТ, само сд. 1. Юрид. Полит. Форма на влияние, при която едно лице, група лица или организации оказват влияние върху поведението на други хора, като го управляват и контролират поради своя авторитет, дадени им права или чрез упражня­ ване на насилие в някои случаи. Срв. е легитимна власт. 2. Полит. Ист. Авторитет, който управлява обще­ ството и може да подчинява на своя­ та воля другите хора. ■ Властта има обществен характер. ■ Тя е възник­ нала едновременно е възникването на човешкото общество и е била необходима главно за организация­ та и регулирането па обществено­

100 то производство и на отношенията между хората, участващи в него. ■ В първобитнообщинния строй властта е принадлежала на всички членове на племето, които са избирали старейшина. ■ С появата на класите и държавата властта сс отделя от об­ ществото и застава над него. Срв. е държавна власт J. 3. Полит. Вж. държавна власт 2. (МП и СК) ВЛЕЧЕНИЯ. сд. влечение. Ет Стремежи, наклонности, породени от неосъзнатите или първичните сили на човешката природа ■ Чо­ векът е тяло и душа. В етиката има спор кос от тези две начала трябва да ръководи и кос да се подчинява. (АХ) ВМЕНЯЕМОСТ, само сд. Юрид Възможност за приписване па вина и носене на отговорност от лица. ■ Вменяемост липсва при психически болни лица и поради това в техните деяния не може да сс търси умисъл. (СК) ВМОРО. Ист Вж. Вътрешна маке­ донско-одринска революционна ор­ ганизация. (СК) ВОДНА ТЕРИТОРИЯ Полит. Юрид. Част от територията на една държава, която обхваща вътрешни­ те реки, които протичат изцяло в нейните граници, и териториалното море. ■ Тези реки сс наричат и на­ ционални (напр. река Струма) за раз­ лика от многонационалните (напр. река Дунав), които не принадлежат на никоя от държавите, през които преминават. ■ Във водната терито­ рия не влиза откритото море, което е свободно за ползване от всички дър­ жави. (СК)

101

ВОДОРОДНА БОМБА Boot. Вж. термоядрена бомба (КС» ВОЕНЕН КОМУНИЗЪМ Hem. 1 Hi,лен контрот над цялото движимо и недвижимо имущество Напр. в Русия, за да се справя: с Граждан­ ската война (1918-1920 и и е воен­ ната интервенция, въвеждат военен комунизъм. 2 Вътрешната поли ти­ ка на съветската държава в периода па Гражданската война (1918-1920 г.). която сс състои във въвеждане­ то на диктаторски и военни методи в живота на обществото. ■ Целта е да се овладее икономическата кри­ за. ■ Извършва се национализация на цялата промишленост, селско­ стопанската продукция сс иззема насилствено, частната търговия сс премахва, въвежда сс държавно разпределение на продукцията чрез купонна система ■ Военният кому­ низъм не сс приема от руското обще­ ство избухват въстания и стачки. ■ Тъй като не постига поставените му цели и предизвиква всеобщо не­ доволство, военният комунизъм е заменен от новата икономическа по­ литика (НЕП). Срв с нова икономи­ ческа политика. (МП) ВОЕНЕН СЪЮЗ. Пет Конспира­ тивна военна организация на офи­ церите в българската армия, осно­ вана през септември 1919 г с цел запазване на единството и силата на армията и защита на интересите на офицерството, засегнато от реше­ нията на Ньойския мирен договор. ■ Ръководители: Ив. Вълков (18751962 г.), В. Лазаров (1868-1941 г.), Д. Велчев (1883-1954 г.), Кимон Ге­ оргиев (1882-1969 г.) и др. ■ Отрича

ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ

политическите партии и буржоазна­ та демокрация, обявява сс за силна ..надпартийна" авторитарна власт. ■ Организацията участва в подготвя­ нето на Девстоюнския преврат (1923 г.) и на Девстнадссетомайския пре­ врат (1934 г.). Участва в погрома на Септемврийското въстание (1923 г.) и в извършените масови репресии в страната след това. ■ Съществува до 1936 г. (СК) ВОЕННА ДИКТАТУРА. Полит Боен. Форма на държавно управле­ ние, при коя го политическата власт принадлежи на военните и държава­ та сс управлява практически директ­ но от тях. ■ Държави под настояща военна диктатура са Мавритания (къдсто на 6 август 2008 г. военните извършват преврат), Гвинея (къдс­ то на 23 декември 2008 г. военните извършват преврат и все още са на власт) и др. (КС) ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Воен. Полит. Нарушаване на об­ щоприетите правила и принципи и използване на забранени сред­ ства и начини за водене на война. ■ Военни престъпления са например масови убийства, изтребления, из­ тезания, изселване и заробване на мирно население, неоправдано раз­ рушаване на населени места, ограб­ ване на обществена или частна соб­ ственост, убийства на заложници и военнопленници, убийства и жес­ токо и нехуманно отношение към болни, ранени, инвалиди и др. (КС) ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ. Воен. Полит. Особено положение, въве­ дено в дадена страна или в отдел­ ни нейни части, при което са в сила

ВОЕННО-ПЛЕМЕНЕН СЪЮЗ

____________________________ J02

военни закони и разпоредби с цел осигуряване на държавен и общест­ вен ред в условията на война, бун­ тове. размирици, масови безредици, природни бедствия и др (КС) ВОЕННО-ПЛЕМЕНЕН СЪЮЗ Ист. Временно политическо обеди­ нение между сродни племена, изгра­ дено с цел нападение или защита от неприятел. (АХ) ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКИ БЛОК. воен. Пилиш Военно-поли­ тически съюз на няколко държави, създаден с цел на базата па догово­ рености между тях те съвместно да решават политически, икономиче­ ски и военни въпроси. Напр. воен­ но-политически блок е НАТО, Вар­ шавският договор и др. Срв. с ИАТО и Варшавски договор. (КС) ВОЖДИЗЪМ, само ед. Палиш. По­ литика, при която един човек се ут­ върждава в ролята на едноличен и непогрешим ръководител (КС) ВОЙНА, войни. Воен. По.лиш Об­ ществено-историческо и обществе­ но-политическо явление, предста­ вляващо въоръжена борба между две или повече държави, нации, народи или между обединени групи вътре в държавата, която борба се води със средствата на въоръженото насилие. ■ Войната е продължение на полити­ ката с насилствени средства и засяга всички страни от живота и дейност­ та на държавата и обществото. ■ Според своя обхват войната може да бъде локална и световна, а по поли­ тическия си характер - гражданска и междудържавна. В: вж. гражданска война, локална война, международ­ на война, световна война. ■ Като

нарушение на суверенитета на една държава междудържавната война е винаги несправедлива за държава­ та завоевател. Войната може да има справедлив характер единствено ако с отбранителна. ■ Обявяването на войната може да бъде предхождано от ултиматум, от прекъсване на ди­ пломатическите отношения между враждуващите държави и отзова­ ване на посланиците. Срв. с улти­ матум. ■ В хода на историческото развитие се правят опити за налага­ не на известни ограничения върху войната, за да не бъде тя напълно варварски акт. В съвременния свят средствата на войната не може да бъдат произволни. Недопустимо е използването на оръжия, които по­ разяват мирно население н причи­ няват дълготрайно унищожение па природата (напр. бактериологично и ядрено оръжие). Прави се строго разграничение между участниците във войната (армия, военни части) и цивилното население Цивилното население не е участник във войната и поради това е недопустимо да бъде обект на нападение. ■ Войната може да завърши с прекратяване на воен­ ните действия, със сключване на мирен договор или с покоряване на едната воюваща страна. Срв. с мир I; мирен договор. (КС и СК) ВОЙНИ ЗА ИНВЕСТИТУРА Ист. Конфликтът между Хайнрих IV (1050-1106 г), германски крал от 1056 г. и император на Свещената Римска империя от 1084 до 1105 г., и папа Григорий VII (1020-1085 г.) след освобождаването от клетва за вярност на васалите на империята.

ИВво.1я

■ Папата принуждава владетеля ла сс покае и ла моли та прошка след тежкия преход през Алпите до ссвирпоиталиапския замък Консса. ■ Конфликтът приключва през И 22 г. Подписан е Вор.мски конксрдат. кой­ то запазва в много орязан рил импер­ ската църква в немските земи. Срв. с Вормски конкордат. ■ С названието „войни за ипвсститура“ обобщено сс назовават войните между папетвото и императорите за върховенство в земите на Свещената Римска импе­ рия през XI-XII в Срв. със Свещена Римска империя. ■ Значението на „ипвсститура“ с ‘юридически акт за въвеждане на феодал във владението му през Средновековието в Западна Европа’. (АХ) ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ. Ист. Вж. Волжко-Камска България. (СК и БП) ВОЛЖКО-КАМСКА БЪЛГАРИЯ; Волжка България. Ист. Българ­ ска държава през Средновековието, създадена през X в. около устието на река Кама по средното течение на река Волга и просъществувала до средата на XIII в. ■ Създадена е от наследниците на прабългарското племе котраги (кутригури), което след разпадането на Велика Бълга­ рия през втората половина на VII в., предвождано от Котраг (VII в.) единият от синовете на хан Кубрат (неизв. - слсд 663 г., хан от 632 г.), се заселва по тези земи. Срв. с прабъл­ гари и Стара Велика България. ■ В началото на X в. наследниците на котрагите начело с хан Алмуш (X в.) заедно с други тюркски и угро-фински племена като савири (сувари), есегели и др. създават своя държа­

ва със столица град Велики Болгар Приемат исляма от арабите, с които установяват активни връзки. Срв. с араби, халифат и ислям ■ Възник­ ват редица големи укрепени градове с дворци, обществени сгради и джа­ мии - Велики Болгар. Биляр. Сувар и др. ■ През 1236 г. (1241 г. според други източници) Волжко-Камска България е покорена от татаро-монголите Срв. с монголи и inamapu. ■ През XIV в. се разпада на две кня­ жества, подчинени на Златната орда, а по-късен наследник на Волжка България е Казанското ханство, про­ съществувало от 1438 до 1552 г.. когато е завладяно от Русия. Срв. със Златната орда. (СК и БП) ВОЛОБЕРЩИНА, само сд. Ист. Данък в натура във Втората българ­ ска държава (1185-1396 г.), вземан от такава площ земя, която можела да сс изоре за един ден от един впряг волове. Срв. с Втора българска дър­ жава. (ЕП) ВОЛЯ, само сд. Ет. Способността на човека да сс противопостави на нежелано въздействие и да реали­ зира желаните цели. ■ Когато човек действа по своя добра воля, той по­ стъпва морално и разумно, като не се доверява на обстоятелствата. Во­ лята е силата на свободата. Срв. със свобода. (АХ) ВОЛЯ (ДОБРА). Ет. Категория на етиката - способност на човека да постъпва по вътрешно убеждение и вяра, според моралните изисквания на дълга. ■ Когато човек се ръко­ води от добрата вола, той постъпва морално и разумно, като не се съо­ бразява с обстоятелствата, а даже им

ВОРМСКИ КОНКОРДАТ

противостои. Тя въздържа човека от безнравствени действия (АХ) ВОРМСКИ КОНКОРДАТ Ист Договор по църковни въпрос)’ от 1122 г., който запазва в много орязан вид имперската църква в немските земи. ■ Според него всичко, което принадлежи на Църквата, е свято и неотчуждаемо. На императора, кой­ то е поставен от Бога, е отредена ролята на защитник на християните и на имотите на Църквата. Признато е правото на папата за върховенство над всяка земна власт (АХ) ВОТ, -ове. Попит. Мнение или ре­ шение, изразено чрез гласуване. В: вж. вот на доверие и вот на недо­ верие. (КС) ВОТ НА ДОВЕРИЕ. Попит. Одо­ брение и положителна оценка от страна на парламента за дейността на правителството, изразени чрез гласуване. ■ Обикновено процедура­ та по гласуването на вот на доверие се осъществява по искане на самото правителство като израз на подкрепа за неговата политика. Срв. с вот на недоверие. (КС) ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ. Попит. Не­ одобрение от страна на парламента и отрицателна оценка за политиката на правителството или за дейността на отделен негов представител, из­ разени чрез гласуване. ■ С внасяне­ то на вот на недоверие опозицията търси политическа отговорност за действията на правителството и иска неговата оставка. Срв. с вот на до­ верие. (КС и ЕП) ВРАЖДЕБНОСТ (КЪМ ДРУ­ ГИЯ). Ет Неприязнено отношение към всичко, което ни заобикаля и

104

страх от непознатото и различното. ■ Враждебният човек има оправдание за всеки свой провал Той смята, че целият свят е настроен срещу него. Не умее да споделя и предпочита да се отнася с недоверие към останали­ те. В: вж вероломство, злословие. клевета, клюкарство, коварство, омраза, отмъстителност и под­ лост. (АХ) ВРЕМЕНЕН НЕУТРАЛИТЕТ. Пошт. Неутралитет на държава по време на война, свързан с неучас­ тието й във военни действия. Срв. с постоянен неутралитет. ■ Не­ приемливо при спазване на неутра­ литет от една държава е тя да оказва военна помощ на някоя от воюващи­ те страни, да пропуска войски през територията си, да набира добровол­ ци от своите граждани и др. (СК) ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР. Ист. Религ Събор, на който присъстват пред­ ставители на християнската църква, свикван за разрешаване на пробле­ ми, възникнали в областта па вярата и църковното устройство. ■ Свикват се от 325 до 787 г. с представители на цялата Църква, като Първият все­ ленски събор е в град Никея през 325 г. ■ Решенията, взети там, имат задължителен характер, защото из­ разяват гласа на цялата Църква. ■ След схизмата (църковното разце­ пление) от 1054 г. - събори само на католическото духовенство. Срв. със схизма. (АХ) ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА. Ист. По­ пит Декларация, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г., провъзгласяваща и гаранти-

105

раша основните политически, ико­ номически, граждански, социални, културни и нр. права на личността - право на живот; право на свобода, право на лична неприкосновеност, свобода па словото, на мисълта, па религията, на сдруженията, избира­ телно право, право на труд, на по­ чивка, на образование и др. (КС. ) ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (1185-1396). Второ българско цар­ ство. Ист. Условно наименование па българската държава в периода от освобождението й от византийско владичество през 1185/1 186 г. (срв. с Въстание на Петър и Асен) до по­ коряването й от османските нашест­ веници през 1396 i; Срв с Първа българска държава и Византия. ■ Братята Петър II (Теодор) (псизв. 1197 г., царува от 1186 до 1190 г. и от 1196 г.) и Иван Асен I (Бслгун) (нсизв. - 1196 г., царува от 1190 г.) пър­ воначално освобождават и включват в пределите на държавата терито­ риите между река Дунав, Стара пла­ нина и Черно море, а за столица е обявен град Търново. След редица походи и сражения, в които разгро­ мява византийските войски (найзначителна е битката в Тревненския проход през 1190 г), цар Иван Асен I присъединява и други области към царството - Видинска, Браничевска, Белградска, Нишка, Средецка (Софийска), Велбъждка (Кюстен­ дилска), Североизточна Македония, Загоре (Североизточна Тракия). ■ При цар Калоян (неизв. - 1207 г.) и цар Иван Асен II (неизв. - 1241 г.) Втората българска държава достига своето политическо могъщество и

]^ОМ БЪЛ1Ж1^^

I

разцвет. При царуването на Калоян (от 1197 до 1207 г.). който през 1205 г. при Одрин разгромява рицарите кръстоносци на Латинската империя и пленява императора им Баллуин I Фландърскп (1171 - ок. 1206 е. им­ ператор от 1204 до 1205 е), към нея са присъединени Македония. Родоп­ ската област. Западна Тракия (Беломорието) и част от Източна Тракия. Срв с Кръстоносни походи. Цар Иван Асен II в битката при Клокот­ ница през 1230 г. разбива войската на Епирската държава (наследник на покорената от кръстоносците Ви­ зантия) и пленява императора й Те­ одор Комнин (ок. 1185 - ок. 1253 г., управлява от 1215 до 1230 е). Срв. с Клокотнишка битка. По време па неговото управление (от 1218 до 1241 г), когато са покорени Северен Епир, Албания, Южна Македония и по-голямата част от Източна Тракия, Втората българска държава достига най-голямо териториално разшире­ ние и се разпростира на три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. През 1235 г. е възстановена и Българската патриаршия като Търновска патри­ аршия. Срв. с Българска патриар­ шия. ■ При цар Иван Асен II Бълга­ рия изживява значителен културен и стопански разцвет - развитие на ху­ дожествените занаяти (резбарство, керамика, златарство, металопла­ стика и др.), архитектурата, изобра­ зителното изкуство; покровителства се външната и вътрешната търговия, секат се първите български златни монети. ■ Развитие на феодалните отношения през втората половина на XIII в. - отслабване на централната

ВТОРА БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ

власт; загуовапс на част от тери­ торията на България; избухване на селското въстание на Ивайло {1277 г.); попадане гюл татарска хегемония в края па ХШ в. Срв. с Въстание на Ивайло; Златната орда, .мангали и татари ■ В началото на XIV в. при нар Тодор Светослав (нлза.. вла­ детел от 1300 до 1321 г.) временно стабилизиране на държавата, лик­ видиране на татарската зависимост и успешна война с Византия. ■ Покъсно царството постепенно отслаб­ ва и сс разпокъсва, а при царуването на Иван Александър (ок. 1301-1371 г.) през 1331-1371 г. от Търновското царство сс отделят като независи­ ми владения Добруджанското кня­ жество (дсспотство) и Видинското царство. Срв. с Търновско царство. Добруджанско княжество и Ви­ динско царство По негово време настъпва разцвет на книжовността и литературата, провежда са правопис­ на реформа. Срв. е Търновска кни­ жовна школа. ■ В периода от 1393 до 1396 г. Втората българска държа­ ва окончателно пада под османско владичество е последователното зав­ ладяване на Търновското царство, Добруджанското деспотство и Ви­ динското царство. Срв с Османска империя и османско владичество. ■ През XIII и XIV в. материалната и духовната култура на България е във възход - издигнати са големи градо­ ве с мошни каменни крепости, вели­ чествени дворци и красиви църкви - Търново, Видин, Никопол, Ловеч, София, Варна, Калиакра, Несебър, Червен, Мелник и др.; създадени са блестящи живописни произведе­

106

ния - заослежителните стенописи в Боянската църква (1259 г.). Зсмснския манастир, търновските църкви, несебърските църкви, манастирите около София; прекрасните фрески в скалните църкви край село Иваново (Русенско): изящните живописни миниатюри върху пергамент, укра­ сяващи редица книги с религиозно и светско съдържание. (БП, СК и АХ) ВТОРА БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ. Ист. Легия, създадена през 1867 г. в Белград с подкрепата на Доброде­ телната дружина, която има за цел да подготви военни ръководители за предстоящото българско въстание. ■ Разпусната е през 1868 г. Срв. е До­ бродетелна дружина и Първа бъл­ гарска легия. (СК) ВТОРА ИНДУСТРИАЛНА РЕВО­ ЛЮЦИЯ. Ист. Период в развитие­ то на индустрията, довел до коренни промени в икономиката и в начина на живот на обществото, характери­ зиращ се с индустриалното използ­ ване на електричеството. ■ Започва след 1880 г. ■ Засяга предимно же­ лезопътния транспорт, производи­ телността на промишлеността и селското стопанство (небивал рас­ теж). В резултат от това нараства числеността на градското населе­ ние. ■ Индустриалното използване на петрола започва в Оклахома през 1859 г. и в Баку през 1860 г. Срв. с Първа индустриална революция. ■ Двете индустриални революции променят напълно начина на живот в Европа. С бурни темпове се разви­ ва железопътният транспорт - Евро­ па се покрива с железопътни линии. Изключително бързо нараства про-

107

изводителностла в промишлеността и селското стопанство. Увеличава се числеността на градското население. (МП) ВТОРА ИНТИФАДА. Палим. Вж. Интифада ал Лкса. КС) ВТОРЛ СВЕТОВНА ВОЙНА (1939-1945) Иои. Световна война между Тристранния пакт (хитле­ ристка Германия. Италия. Япония и техните сателити) и ашихитлсристката коалиция (Великобритания. Франция, СССР, САЩ тт техните съюзници), предизвикана от агре­ сивните амбиции за световно гос­ подство на държавите от фашисткия блок, която започва е нападението на Германия над Полита на 1. IX. 1939 г. и завършва е пълна капитулация на Германия и Япония през 1945 г. ■ Въпреки първоначалния неутра­ литет България е принудена да се включи във войната, като на 1. ПГ 1941 г. подписва акт за присъединя­ ване към Тристранния пакт. На 12. XII. 1941 г. обявява „символична“ война на Великобритания и САЩ, без да участва във военните дейст­ вия срещу тях. България не участва със свои войски и в хитлеристката агресия срещу СССР. ■ Политиката на българските управници, която об­ вързва страната с хитлеристка Гер­ мания, предизвиква силно съпроти­ вително движение в България. Срв. с партизанско движение. ■ През септември 1944 г България скъсва дипломатическите си отношения с Германия, като на 8. IX. 1944 г. обя­ вява война на Германия и се присъ­ единява към антихитлеристката ко­ алиция. Българската армия участва

ВТОРИ ГРИУМВИРМ

в битките срещу хитлеристка Гер­ мания до окончателния й разгром Под оперативното ръководство на III украински фронт участва в освобож­ даването на Южна Сърбия. Вардар­ ска Македония и Косово (септември - ноември 1944 г). по-късно (декем­ ври 1944 г. - май 1945 г.) се сражава в Северна Югославия, Южна Унга­ рия и Източна Австрия. Участва в Сремската, Дравската и Мурската операция през 1945 г (СК) ВТОРИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ: Втори социалистически интер­ национал. Ист. Международен съюз на европейските социалис­ тически и социалдемократически партии, основан в Париж през 1889 г. с главното участие на Ф Енгелс (1820 -1895 г). ■ Парижкият конгрес взема и следните решения: обявя­ ва 1 май за ден на международната работническа солидарност, приема резолюция за създаване на полити­ чески работнически партии; под­ чертава необходимостта от борба за завземане па политическата власт, за трудово законодателство, за 8-часов работен ден, за забрана на детския труд, за въвеждане на принципа „за равен труд - равна заплата“. ■ Има силно централизирана структура и от 1900 г. и свой постоянен орган Международното социалистическо бюро, ръководено от Е Вандсрвслдс (1866 -1938 г.). Срв. с Първи интер­ национал, Трети интернационал и Четвърти интернационал. (МП) ВТОРИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. Ист. Вж. Втори интернационал. (МП) ВТОРИ ТРИУМВИРАТ (43-36 г.

ВТОРИ ГЕРМАНСКИ РАЙХ

пр. Хр.). Ист. Управлението на Ок­ тавиан Август (63 г. пр. Хр. - 14 г. с.1. Хр.. владетел от 31 г. пр. Хр i. Марк Антонии (ок. 83 -30 г. пр. Хр ) и Марк Лепид (ок. 89 - ок. 12 г. пр. Хр.) в Рим през периода 43 36 г. пр. Хр. ■ Народното събрание им дава титлата триумвири и консулска власт, за да организират държавата и да отмъстят за убийството на Юлии Цезар (100 44 г. пр. Хр.). Срв. е триумвират и ко/icyi. Олгавиан Август става граждански, Марк Антонии политически и Марк Лепид - военен наследник на Цезар. Триумвиритс са единни само по един въпрос - наказ­ ването на виновниците за смъртта на Цезар, което осъществяват е те­ рор и убийства. ■ През 36 г. пр. Хр. триумвиритс се разделят - Антонии заминава на Изток и се установява в Египет, а в спора за властта между Октавиан и Лепид надделява Ок­ тавиан. ■ По-късно, през 31 г. пр. Хр., Октавиан разгромява Антонии и става новият господар на Рим. Надеждата за република рухва и за­ почва времето на империята. Срв. е Римска империя. (БП) ВТОРИ ГЕРМАНСКИ РАЙХ (1871-1933). Ист. Германската им­ перия (1871-1918 г.) и Ваймарската република (1919-1933 г.). (МП) ВТОРО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Вж. Втора българска държава. (БП, СК и АХ) ВТОРО ТЪРНОВСКО ВЪСТА­ НИЕ. Ист. Второто от Търновските въстания на българите срещу ос­ манското владичество, избухнало в град Търново през 1686 г. ■ Съкру­ шителното поражение па турските

108

войски при Виена през 1683 г. по­ ражда у българите нови надежди за освобождение, подсилени и от ши­ рокото настъпление на Балканите на Свещената лига (антиосмански съюз па Австрия. Полша. Венеция, към който се присъединява и Русия) през 1686 ;; при което са нанесени реди­ ца военни поражения на Османската империя. Срв. е Османска империя. ■ Сред организаторите на въстание­ то е търнокопът Ростислав Стратимирович (XVII в.), който получава обещание за подкрепа от руския па­ триарх. ■ Сведенията за въстанието са оскъдни. Още в началото неговите организатори са предадени и избити, а град Търново е подпален и разгра­ бен. Част от въстаниците (около 4000 души) избягват в Габровския Бал­ кан. къдсто към тях се присъединява чета от около 800 души. Повечето от въстаниците загиват в неравна битка е редовна турска войска. Оцелелите бягат към София, къдсто също е из­ бухнал бунт, който бива потушен от турцитс. ■ Срв е Първо търновско въстание. (СК) ВЪЗВИШЕНОСТ, само ед. Ет Благородство, което се изразява в из­ дигането над обикновеното е нрав­ ствени и духовни качества. ■ По­ стоянен стремеж към стойностните неща в живота. Възвишеният човек е морален оптимист в отношението си към човешките постъпки. Срв. е аристократизъм и доблест. (АХ) ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО. Боен. Попит. Пространство над су­ хопътната и водната територия на всяка държава, вкл. и над територи­ алните води, върху което се прости-

109

par върховенството на държавната власт и суверенитетът на държавата. ■ Въздушното пространство дости­ га до височина от ’00-120 км. Отвъд нея тапочва космическото простран­ ство. върху което никоя държава няма прави да разпростира своя су­ веренитет. (КС и СК) ВЪЗЛИЯНИЕ. възлияшш. Пет. Из­ ливане на течности в дар па (течове­ те (МП) ВЪЗМЕЗДЕН ДОГОВОР. Юрий Договор, при който всяка от стра­ ните по него получава нешо. Срв. с безвъзмезден договор. (СК) ВЪЗМЕЗДИЕ. само сд. Ет. Възна­ граждение или наказание на човека за извършените от него действия в съответствие с моралната им ценносг. ■ Използва се в правото (нака­ зание съобразно с размера на прсстъплеписто). ■ В религиозния морал наказанието се пренася в отвъдния свят. Вярата в „задгробния живот“ и „божия съд“ представлява гаранция за нравствения живот на хората на земята. В отвъдния свят се получа­ ва възмездие за благодеянията или злодеянията, извършени на земята. (АХ) ВЪЗПИТАНИЕ, само сд. Em. 1 Системно въздействие върху няко­ го с цел формиране на определени нравствени качества, характер и по­ ведение. 2. Системно въздействие върху някого с цел формиране на определени схващания и възгледи в дадена област. (АХ) ВЪЗРАЖДАНЕ, само сд. Ист 1. Вж. Ренесанс. 2. Вж. Българско въз­ раждане. (АХ и СК) ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС. По­

ВЪОРЪЖЕНИ с или

чит. Насилствена смяна на турските имена на българските турци с бъл­ гарски. проведена през 1984 1985 г. от БКП и държавната власт. ■ Спо­ ред доклад на Амнести Интсрнешънъл (международна организация за зашита на човешките права) от 1986 г. по време на възродителния процес са убити пад 100 и са арестуваш! над 250 етнически турци. Тези факти се отричат от тогавашните управлява­ щи. ■ В резултат на възродителния процес десетки хиляди български турци напускат България. Срв. с го­ лямата екскурзия. (КС) ВЪЗХИЩЕНИЕ, само сд. Ет. По­ ложително емоционално преживя­ ване, източник на добри мисли и чувства. ■ Бодро и светло чувство па учудване, радост и одобрение, което зарежда с положителна енергия и възвисява човека. Израз на прекло­ нение пред някого. (АХ) ВЪНШНА ПОЛИТИКА Попит. Политика, която регулира отноше­ нията на дадена държава с други държави и народи в международния живот. ■ Външната политика е не­ разривно свързана с вътрешната и отразява характера на държавния и обществения строй. Срв. с вътреш­ на политика. (КС) ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ. Воен. Съв­ купност от видовете сухопътни, военновъздушни, военноморски, противовъздушни и др. сили на да­ дена държава. ■ Съвременните въ­ оръжени сили на развитите държави са масови по състав, имат висока бойна готовност, единна система на организация, централно управление и са оборудвани с високоефективни

ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ООН

средства за въоръжена борба, вклю­ чително (в някои страни) и с ядрено оръжие. ■ Въоръжените сили на ня­ кои държави са разположени не само на националната им територия, по и на територията на други държави. Срв. със зелени каски и сини каски. (КС) ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА ООН: миротворчески сили на ООН. международни сили иа ООН. Ih лит. Воен. Вж. мироопазваши сили на ООН. (КС) ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНД­ ВАЩ. Воен Най-висш ръководител на въоръжените сили па държавата във военно време и при мирни усло­ вия ■ В България върховен главно­ командващ е президентът на репу­ бликата (КС) ВЪСТАНИЕ НА ГЕОРГИ ВОЙТЕХ (1072-1073). Ист. Въстание на българите в Македония против ви­ зантийското владичество, избухнало през 1072 г. и предвождано от Георги Войтех (неизв. - 1073 г.) (произхож­ дащ от болярски род) в Призрен, в хода на което са освободени Скопие, Охрид и Девол. ■ Потушено през 1073 г. Срв. е Въстание на Петър Делян и Въстание на Петър и Асен. (СК) ВЪСТАНИЕ НА ИВАЙЛО (1277). Ист. Антифеодално селско въста­ ние, избухнало през 1277 г. в Севе­ роизточна България е водач селския свинар Ивайло (неизв. - 1280 г, цар от 1278 г.), което изразява недовол­ ството на селячеството от тежкото му положение и е насочено срещу болярите. ■ Едно от първите антифеодални селски въстания в Европа.

110

■ В хода на въстанието въстаници­ те водят битки и срещу татарите, извършващи набези в българските земи, като успяват да ги изтласкат отвъд река Дунав. Срв. е татари, монголн и Златната орда. ■ ( лед победа над войските на цар Констан­ тин Тих Деен (неизв. - 1277 г.. ца­ рува от 1257 г.) въстаниците стигат до Търново и го завземат, като през 1278 г. Ивайло е провъзгласен за бъл­ гарски цар В отсъствие на Ивайло болярите поставят на престола Иван Асен III (неизв., владетел от 1279 до 1280 г.), а след изгонването му Георги Тертер I (неизв., управлява от 1280 до 1292 г). Междувременно въстаниците водят продължителни сражения е византийските войски, изпратени в помощ на болярите, като първоначално постигат побе­ ди, но впоследствие претърпяват поражение през 1280 г., след което Ивайло избягва при татарите, където е убит. (СК) ВЪСТАНИЕ НА КОНСТАНТИН И ФРУЖИН Ист. Въстание на българите в Северна България срещу османското владичество, избухнало през 1408 г. (по други данни - 1404 г.), организирано и предвождано от Константин (неизв. - 1422 г.) и Фружин (неизв. - след 1444 г.), които са братовчеди и са синове на послед­ ните български царе - съответно на видинския цар Иван Срацимир (не­ изв. - ок. 1398 г., владетел от 1356 до 1365 г. и от 1371 до 1396 г.) и на търновския цар Иван Шишман (не­ изв. - 1395 г., управлявал от 1371 до 1393 г). Срв. е Видинско царство и Търновско царство. ■ Предпос-

П1

ВЪТРЕШНА МАКЕДОНСКО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОНН А ОРГАНИ 1А1111Я

тавка за избухването на въстанието са размириците и вътрешната криза в Османската империя през 14021413 г. след пленлвзнето и смъртта на султан Баязид 1 (1354-1403 г. султан от 1389 до 1402 г.). Срв е Ос­ манска империя. Организаторите на въстанието получават обешания за подкрепа от сръбския княз ( гефан Лазарсвич (ок. 1370-1427 г.. княз от 1389 г. и дсспогот 1402 г.) и влашкия восвода Мирчо Стари (псизв. 1418 г, владетел от 1386 г). ■ Въстанието избухва във Видин, като бързо об­ хвата територии от Северозападна България и сс разпространява към Североизточна България. Решител­ но сражение сс води в долината на река Тсмска (приток на река Ниша­ ва). След тежки и продължителни сражения въстанието е потушено през 1413 г. от многобройпитс тур­ ски войски. Двамата водачи успяват да избягат, като Константин намира убежище в Сърбия, а Фружин - в Маджарско (Унгария). ■ Срв. с Чипровско въстание и Търновски въс­ тания. (СК) ВЪСТАНИЕ НА ПЕТЪР ДЕЛЯН (1040-1041). Ист Въстание на бъл­ гарите в югозападните български земи против византийското влади­ чество, избухнало през 1040 г. и предвождано от Петър Делян (иеизв. - 1041 г.), внук на цар Самуил (неизв. - 1014, цар от 997 г.). Срв. с Първа българска държава. ■ Петър Делян е провъзгласен за цар в Бел­ град. Освободени са Ниш, Скопие, Охридско и Преспанско. ■ Въста­ нието е потушено пре?. 1041 г. Срв. с Въстание на Георги Войтех и Въс­

тание на Петър и Асен. (СК) ВЪСТАНИЕ НА ПЕТЪР И АСЕН (1185-1187). Ист. Въстание на бъл­ гарите в Северна България прошв византийското владичество, избух­ нало през 1185 г. в Търново и пред­ вождано О1 братята боляри Негър II (Теодор) (неизв. - 1197 г., царува от 1186 до 1190 г. и от 1196 г.) и Иван Асен I (Бслгун) (неизв. - 1196 г„ ца­ рува от 1190 г). което се увенчава е успех след окончателното освобож­ даване на Северна България (извою­ вана повторно след похода на север от Стара планина на византийските войски) ■ През 1187 г. византийски­ ят император Исак II Ангел (11561204 г., управлява от 1185 до 1195 г. и от 1203 г.) сключва примирие с въстаниците, с което официално сс признава освобождаването на бъл­ гарските земи и сс бележи началото на Втората българска държава. Срв. с Втора българска държава, Въс­ тание на Георги Войтех и Въста­ ние на Петър Делян. (СК) ВЪТРЕШНА МАКЕДОНСКООДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ; ВМОРО Ист Организация на българското на­ селение в Македония и Одринска Тракия, създадена през 1893 г. с цел освобождаването им от османско владичество, с ръководители Гоце Делчев (1872-1903 г.), X. Татарчев (1869-1952 г.), Даме Груев (18711906 г), Гьорче Петров (1864—1921 г.), Яне Сандански (1872-1915 г.). ■ Изгражда гъста мрежа от рево­ люционни комитети на територията на Македония и Одринско. Органи­ зира и ръководи Илинденско-Прео-

112

ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

бражспското въстание. През 190^ г. излиза в нелегалност и постепенно прекратява дейността си през 19121913 г. (СК ) ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА По­ дши. Политика, коя io регулира вза­ имоотношенията между класите, со­ циалните групи, партиите, ci носите и нациите (в многонационалните държави) вътре в границите на една държава. Срв. е външна политика. (КС) ВЪТРЕШНОПАРТИЙНА ДЕМО­ КРАЦИЯ. Полит Принцип за дей­ ност па дадена партия, изразяваш сс в равноправното участие на всички нейни членове в свободното обсъж­ дане и решаване на въпросите за партийната политика, в разгръщане на самоинициативността, в актив­ ното участие на членовете на пар­ тията в партийното ръководство, в изборпост па ръководните органи и тяхното периодично отчитане пред редовите членове. (КС) ВЯРНОСТ, само ед. Ет. Морал­ но качество, което характеризира нравствената личност и нейното поведение, изразяващо се в чувство на силна привързаност към някого и изпълнение на поетите задълже­ ния към него. ■ Постоянство в чув­ ствата, намеренията и действията. ■ Верността преминава в преданост и жертвоготовност. ■ Задължението за вярност е израз на човеколюбие. Този, който обича, се задължава да бъде верен на чувствата и постъпки­ те на другия. Срв. с любов. (АХ) ВЯТЪР НА ПРОМЯНАТА Полит. Популярно название на дълбоки­ те и съществени преобразувания в

обществено-политическата, иконо­ мическата, социалната и др. област, настъпили в бившите социалисти­ чески страни след отхвърлянето на комунистическите режими. (КС)

г Г - 7. Полит. Група на седемте найбогати и най-развити страни в света (САЩ. Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада и Япо­ ния), които периодично сс събират, за да съпоставят и да съгласуват гледните си точки по актуални поли­ тически проблеми и по отношение на развитието на света като цяло. ■ През 1997 г. към Г-7 се присъединя­ ва и Русия, но с непълноправен статут. (КС) ГААЗИ, само ед. Ист. Вж. гази. (ЕП) ГАЗАВАТ. само ед. Ист. У мюсюл­ маните - понятие, означаващо тех­ ния религиозен дълг за въоръжена борба срещу „неверниците“. ■ Бук­ вално означава „поход, нашествие“; нарича се още „малък джихад“. Срв. с джихад. (ЕП) ГАЗИ, само ед.; гаази. Ист. Почет­ на титла на ислямски воин, просла­ вил се в битки срещу „неверниците“ (ЕП) ГАЛЕРА, галери. Ист. Дървен гре­ бен военно-търговски кораб, който притежава две или три мачти, използ­ ван от древността до XVIII в. (MB) ГАНДИЗЪМ, само ед. Ист. Полит. Религиозно-политическа доктри­ на за борба с националния и соци­ алния гнет над индийския народ и

113

потъпканите му права, създадена от Махатма Ганди (1869-1948 г.) с цел освобождаване на Индия от ко­ лониалното робство на Англия. ■ Основните идеи на гандизма са несъпротивлепис на злото с насилие и упорство в търсенето на истината и общото благо. ■ М. Гапди ръководи няколко мирни похода срещу наси­ лието и експлоатацията на властимащитс. ■ Идеите си М. Гапди найярко формулира в труда си ..Самоу­ правлението на Индия“ и в своята автобиография. (КС) ГАРАНЦИЯ. гаранции. /Орис). Средство за защита на право и за обезпечаване на задължение при договор. ■ Според вида на обезпече­ нието се дели на два вида - В: вж. имуществена гаранция и лична га­ ранция (СК) ГАСТАРБАЙТЕР, -и. Почит. Ра­ ботник емигрант в икономически развита страна, който идва от по­ бедна държава, за да търси препита­ ние и по-добро заплащане на труда си. Срв. с емигрант. (КС) ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН. Почит. Главно администра­ тивно длъжностно лице на ООН, което възглавява и ръководи органи­ зацията и което се назначава от Об­ щото събрание на ООН за срок от 5 години. ■ Генералният секретар на ООН участва във всички заседания на Общото събрание, Съвета за си­ гурност, Икономическия и социален съвет и др. и изпълнява функции, които му се възлагат от тези органи. ■ Генералният секретар представя пред Общото събрание на ООН го­ дишен отчет за дейността на ООН,

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН

довежда до знанието на Съвета за сигурност събития, които заплаш­ ват международния мир. и др. ■ Се­ далището на генералния секретар е в главната сграда на организацията в Ню Йорк ■ Генералният секретар е отговорен за действията си един­ ствено пред ООН и в своята дейност е автономен, т. е. не може да полу­ чава напътствия или да бъде отгово­ рен пред държавни институции или държавни глави па страните член­ ки. ■ Генерални секретари на ООН са били, сър Глсдуип Джоб (19001996, Великобритания) - временно изпълняващ длъжността от 24. X. 1945 г. до февруари 1946 г.. Тригве Ли (1896 1968, Норвегия) - от 2. II. 1946 г. до 10. XI. 1952 г., Даг Хамаршелд (1905 1961, Швеция) - от 10. XI. 1952 г до 18. IX. 1961 п (загива при самолетна катастрофа); У Таи (1909-1975, Бирма) - временно из­ пълняващ длъжността от 3. XI. 1961 г. и като титуляр от 30. XI. 1962 г. до 31. XII. 1971 г.; Курт Валдхайм (1918-2007, Австрия) - от 1. I 1972 г. до 31. XII. 1981 г.; Хавиер Персс де Куелар (род. 1920 г., Перу) - от 1. I. 1982 г. до 31. XII. 1991 е; Бутрос Бутрос Гали (род. 1922 г, Египет) - от 1.1. 1992 г. до 31. XII. 1996 е; Кофи Анан (род. 1938 е, Гана) - от 1. I 1997 г. до 31. XII. 2006 г. ■ На­ стоящият генерален секретар е Бан Ки Мун (род. 1944 е, Южна Корея) -от 1. I. 2007 г. Той е отличник на специалността „Международни от­ ношения“ в Сеулския национален университет и е специализирал публична администрация в Харвард. Има над 35-годишен стаж в

ГЕНЕРАЛНА АСАМБЛЕЯ НА ООН

дипломатическата служба на Южна Корея. (КС) ГЕНЕРАЛНА АСАМБЛЕЯ НА ООН Почит Един от главните ор­ гани на ООН. състоящ се от пред­ ставителите на всички държави нейни членки. ■ Генералната асам­ блея разглежда различни въпроси, свързани е устава на ООН и прави препоръки по тях, обсъжда еже­ годните и специалните доклади на Съвета за сигурност и докладите на други органи на ООН. занима­ ва се е въпросите па бюджета и др Също така Генералната асамблея избира непостоянните членове на Съвета за сигурност, членовете па Икономическия и социален съвет, на Международния съд към ООН. ■ Генералната асамблея назначава генерален секретар на ООН и про­ вежда прием в ООН па нови члено­ ве (КС) ГЕНЕРАЛНИ ЩАТИ Ист. Съ­ вещателен орган във Френското кралство, който се свиква само по усмотрение на краля предимно по финансови въпроси - за данъци и заеми. ■ През 1302 г Филип IV Ху­ бави (1268-1314 г.) свиква съсловно представително събрание от цялото кралство (Генерални щати), в което участват трите съсловия - духовен­ ството, средната и дребната светска аристокрация (рицарите) и избрани­ ците на градовете. (АХ) ГЕНОЦИД, само сд. Попит. Физи­ ческо унищожаване на населението или на определени групи от него по политически, расови, религиозни и др. причини. ■ Терминът геноцид за първи път е въведен в употреба в

114

началото на 30-те голини на XX в. от полския юрист Рафаел Лемкин (1900-1959 г.). ■ В международното право геноцидът е обявен за престъ­ пление срещу човечеството, което се изразява в най-грубо потъпкване на принципите на ООН. провъзгла­ сяващи равенство на всички страни н народи. ■ През 1948 г. ООН при­ ема конвекция за предотвратяване п наказване на това престъпление. България е подписала конвенцията ■ Чудовищни примери за извършен геноцид през XX в. са масовите из­ требления на евреи и цигани, извър­ шени от нацистка Германия в перио­ да 1935-1945 г.: избиването на над 3 милиона камбоджанци от режима па Червените кхмери и лидера им Пол Пот в периода 1974-1979 г. и др. ■ Иракският лидер Саддам Хюссии (1937-2006 г.) бе обвинен официал­ но в геноцид срещу собствения си народ по време на неговото управле­ ние. (КС и ЕП) ГЕОПОЛИТИКА, само ед. Ист. Теория, която разглежда светов­ ните политически, икономически и обществени процеси като обу­ словени от географските фактори (напр. териториално разположение на страната, климатични условия, природни богатства, гъстота на на­ селението, икономическо развитие и др.). ■ Възниква в края на XIX в. ■ Има приложение при определяне на цялостната политика на държа­ вата (особено външната политика), като целта й е да се използват произ­ тичащите от географските фактори възможности за оказване па влияние върху международните политически

115

процеси. (ЕП и КС) ГЕОСТРАТЕГИЯ. само ед. Полит. Зависимост на прилаганата спрямо една държава или група държави во­ енна или друга стратегия от географ­ ски фактори (КС) ГЕОЦИД. само ед. Потит. Насил­ ствено изменение или унищожаване на географско-физическия характер на дадена територия в резултат на бомбардировки. (КС) ГЕРБ. -овс. Попий Отличителен знак, емблема, символ на държава, трал, партия, организация и пр.. кой­ то се поставя върху знамена, печати, парични знаци, документи и др. ■ Настоящият герб па Република Бъл­ гария е одобрен от Народното събра­ ние през 1997 г. Той представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона. Щитът е поддържан от други два златни короновани лъва, обърнати отляво и отдясно към централния. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбо­ вите клонки бяла лента с трикольо­ рен кант е изписан девизът „Съеди­ нението прави силата". (КС) ГЕРОИЗЪМ, само ед. Ет. Форма на човешкото поведение, когато чо­ век или група от хора разрешават трудна задача, поемат голяма отго­ ворност и задължения и преодоляват големи препятствия. ■ В нравствено отношение представлява подвиг. ■ В преломни исторически периоди от­ делни личности и широки народни маси жертват личните си интереси заради общото дело и извършват

ГЛАВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

подвизи. (АХ) ГЕТО. гета. Пошт. Част от тери­ тория. определена за принудително местожителство на определена расо­ ва. религиозна и др. група хора. (КС) ГИЛДИЯ. гилдии. Ист. Икономи­ ческо. политическо или религиозно обединение па лица от една профе­ сия (съюзи па занаятчии, търговци и др.) за защита па интересите на не­ говите членове по време на развития феодализъм и Късното средновеко­ вие. ■ През XII—XV в. търговските гилдии в Западна Европа обслужват вътрешната и международната тър­ говия, организират охраняването на превозваната стока и защитават ин­ тересите на своите членове. ■ През Късното средновековие на мястото на търговските гилдии се появяват търговските дружества. (АХ) ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕ­ СТВА Ист. Въоръжени отряди от доброволци в Източна Румелия, създавани през 1878-1879 г. от ко­ митетите „Единство“ с цел военно обучение на българското население и оказване на въоръжена съпротива срещу опитите на Османската импе­ рия да наложи своята власт в област­ та. ■ В тях около 100 000 български младежи придобиват военна подго­ товка. ■ Подпомагани са от Времен­ ното руско управление в България. По настояване на Османската импе­ рия са разформировани през 1879 г. (СК) ГЛАВА НА ДЪРЖАВАТА. Полит. Вж. държавен глава. (КС) ГЛАВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО; правителствен глава. Полит. Висшето длъжностно лице в правител-

ЕПАСНОСТ

ството, ръководител на този висш орган на изпълнителната власт. ■ Названия - председател па Минис­ терския съвет, министър-председа­ тел, премиер, премиер-министър, дьржавен министър, федерален канцлер и др. Срв. с министърпредседател. (КС) ГЛАСНОСТ, само сд. Почит. 1. Принцип, въведен от бившия пре­ зидент на Русия М. Горбачов (род. 1931 г.) през 1986 г. и изразяваш се в предоставяне па свобода на меди­ ите за пълно и точно информиране па населението по всички актуални политически и икономически въпро­ си и в зачитане на правото на всеки гражданин свободно да изразява своите мнения, възгледи и убеж­ дения. 2. Максимална откритост в дейността на държавните органи, на политическите партии, обществени­ те организации и др. (КС) ГЛАСОПОДАВАНЕ, само сд. По­ чит Вж. гласуване. (КС) ГЛАСОПОДАВАТЕЛ, -и; избира­ тел. Попит. Лице, което има правото да гласува по време на избори, рефе­ рендуми и др. Срв. с избирателен ценз и избирателно право. (КС) ГЛАСУВАНЕ, само ед.; гласопода­ ване. Полит. Изразяване на волята, мнението и позицията си чрез пуска­ не на бюлетина по време на избори, референдуми и пр. или чрез вдигане на ръка или друг установен знак по време на официални събрания, засе­ дания и пр. ■ В България гласуване­ то е свободно и избирателят има пра­ во и да не участва в изборите, докато в някои държави (Австрия, Белгия и др.) гласуването е задължително и

116

законът задължава изоирателя под страх от административно наказание да вземе участие в изборите. (КС) ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, само ед. Полит Поредица от политически, икономи­ чески, социални, културни, техноло­ гични и др. процеси, които създават условия за нарастваща взаимосвързаност и взаимозависимост между национални държави и за плапетарно и повсеместно сближаване, обвързване и обединяване на хората и държавите в световен мащаб във всички области на живота. ■ Глоба­ лизацията е възможна благодарение на съвременните свръхмодерни тех­ нически средства за комуникация и води до намаляване на ролята и значението на отделните суверенни национални държави. Срв. с антиглобализъм. (КС) ГЛОБАЛНА ВОЙНА. Воен. По­ лит. Война, която според военните специалисти ще се води с участието на почти всички развити държави не само по суша, въздух и море, но и в космическото пространство, като така ще има всеобхватен, глобален характер. (КС) ГЛОБАЛНА ПОЛИТИКА. Полит. Политика, чиято цел е заемане на во­ дещо място в международните отно­ шения в световен мащаб. (КС) ГЛОБАЛНА РАКЕТА; междуконтинентална ракета. Воен Вж. ба­ листична ракета. (КС) ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА; проблеми от глобален мащаб. Полит. Вж. глобални проблеми на човечеството. (КС) ГЛОБАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА

117

ЧОВЕЧЕСТВОТО, глобални про­ блеми на съвременността: про­ блеми от глобален мащаб Полит. Сложна система от взаимосвързани проблеми, стоящи пред човечество­ то, изострили сс от втората полови­ на на XX век насам и осъзнати на политическо равнище. Напр. про­ блеми от глобален мащаб са запла­ хата 01 ядрена война, надпреварата във въоръжаването, унищожаване­ то на околната среда и свързаните с него екологични кризи, различното равнище на развитие на различни­ те страни и региони в света и др. ■ От успешното решаване на тези проблеми зависи оцеляването на световната цивилизация и нейното по-нататъшно устойчиво и успешно развитие. (КС) ГЛОБАЛНОСТ, само ед. Полит. Състояние на нараснала взаимоза­ висимост и взаимосвързаност меж­ ду хора, народи и страни в света. ■ Понятието глобалност за първи път с използвано от канадския теоретик на комуникациите Маршал Маклуън (1911-1980 г.) през 1962 г. в смисъл, че електронните медии превръщат света в „глобално село“. „Глобално­ то село“ е светът в епохата на глоба­ лизацията. (КС) ГЛОКАЛНОСТ, само ед. Полит. Понятие, което изразява неразчленимостта между глобално и локално и показва, че глобалните процеси и феномени винаги намират своята локализация, която обаче не е огра­ ничена до дадена национална дър­ жава. ■ Тази дума произхожда от семантичното свързване на проти­ воположните латински думи глобус

ГОРДОСТ

и локус. от семантичната противопоставеност на глобален (в смисъл повсеместен, навсякъде по света) и локален (в смисъл свързан с опреде­ лено конкретно мяс то). (КС) ГНЯВ, само ед. Ет. Емоционално възмущение, породено от обида или протест срещу несправедливост ■ В повечето случаи има негативен ефект. Напр. гневът може да доведе до насилие. ■ Може да сс превърне в качество на характера. Гордите, самовлюбсни хора, които поставят себе си на първо място, сс гневят, когато бъдат пренебрегнати Гневът обременява душата на човека и по­ мрачава неговия разсъдък. (АХ) ГОЛИАРДИ, ед. голиард; ваганти. Ист. Скитащи студенти пости, чис­ то творчество е съхранено в аноним­ ните сборници „Кармина бурана“. ■ Създават богата поезия и фолклор - един от интересните дяловс на средновековната светска литерату­ ра. (АХ) ГОЛЯМАТА ДЕПРЕСИЯ. Ист. Вж. Световна стопанска криза. (МП) ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ. По­ лит. Популярно название на масово­ то изселване на българските турци от България по време на и след въз­ родителния процес. Срв. с възроди­ телен процес. (КС) ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО. Юрид Семейство, което обхваща по-голяма общност, включваща родителите, техните деца и живеещите заедно с тях родственици - баби и дядовци, братя и сестри, внуци. Срв. с малко семейство. (СК) ГОРДОСТ, само ед. Ет. Морално чувство и качество, чрез което се из-

ГОРНА КАМАРА

разява личното достойнство и ссбсуважението. ■ Изразява самочувст­ вието на човека, което си основава на определени достойнства ■ Гордост­ та може да бъде положително морал­ но чувство и качество Напр човек сс гордее със знанията сн. професи­ ята си. постиженията си; със свое го семейство, роднини ■ Но гордостта може да бъде и отрицателно морал­ но чувство и качество. Това става, когато човек няма реална предста­ ва за своите качества, способности, възможности и добродетели Гор­ достта може да сс превърне в по­ рок. ■ Блажени Лвгустин (354-430 г.) определя гордостта като голямо зло, което трябва да бъде изкоренено и прогонено от човешкото сърце ■ Гордостта понякога прераства в гор­ деливост, самонадеяност и суетност, които пречат на човешките отноше­ ния. (АХ) ГОРНА КАМАРА; сенат2. Попит. Една от двете части (камара, палата) на двустепенен парламент, в която влизат депутати, избрани от долната камара, представители, определени от държавния глава, и представи­ тели на висшата светска и духовна аристокрация и едрата буржоазия, обикновено по право, които контро­ лират (одобряват или не одобряват) решенията на долната камара. ■ Гор­ ната камара осъществява висшата законодателна власт. Срв. с парла­ мент, камара и долна камара. (МП и АХ) ГОСПОДАРСКА ЗЕМЯ. Ист. Вж домен. (АХ) ГОТИ, ед. гот. Ист. Индоевропейски източногермански племена, кои­

118

то до средата на II в. обитават Южна Скандинавия и остров Готланд (Швеция), след което сс преселват в земите около долното течение на река Висла и крайбрежието на Балтийско море, а в края на II - началото па III в се установяват в Северното Причерноморие и на полуостров Крим. Срв. с индоевропейци. ■ От III в. започват нашествия и пресе­ ление към римските провинции на Балканския полуостров - разбиват римляните през 251 г., завладяват Дакия (Румъния), опустошават Ми­ зия (Северна България) и Тракия и проникват в Мала Азия. През 269 г. се разделят на два клона - остготи (между реките Дон и Днсстър) и всстготи (между реките Днсстър и Дунав). Срв. с остготи и вестготн. (БП) ГОТИЧЕСКО ИЗКУСТВО. Ист. Архитектурен и художествен стил през феодализма в Западна и Цен­ трална Европа от XII до XVII в., който представлява развитие на ро­ манския стил. ■ Това понятие започ­ ва да се употребява в Италия през XVI в. ■ Като нов стил сс появява във Франция - църквата на абатството „Сен Дени“. ■ Готическите ка­ тедрали стават все по-високи - път към Бога и светлината. ■ Основните белези на готическата архитектура в катедралите са: удължен кръстат свод, островърха дстелинова арка и сноповидни стълбове. Прозорците са големи и светли, с кръгли и цвет­ ни стъклописи. Порталът е голям и украсен със скулптури. ■ През XIII в. готическият стил завладява цяла Западна Европа. Новото изкуство

119

озарява със светлина и великолепие. (АХ) ГРАД. -овс. Ист. Първ;пa or трите основни форми на държавно устрой­ ство в древноизточното общество (преди монархията и империята), която се характеризира с наличие па управление и администрация (IV III хил. пр. Хр ). ■ Политическото ус­ тройство на финикийските градове се характеризира с три етемента. владетел, чиято власт е наследстве­ на; съвет на аристокрация!а. който ограничава владетеля (народното събрание не участва в управление­ то); съдебна власт, която съшо е наследствена. Срв. с финикийци. ■ Едип от най-древните градове с Исрихон в Палестина (JX-VIII хил. пр. Хр.) ■ По-известни градове в Месо­ потамия са градовете на шумерите и акадцитс Ур, Урук, Лагаш, Нипур, Киш, Акад, появили се през IV-III хил. пр. Хр. Срв с шумери, Шумер и акадци. ■ Най-известните градове на финикийците, появили се през III хил. пр. Хр. на средиземномор­ ския бряг, са Библос, Сидон и Тир. ■ В Месопотамия градът прераства в монархия, а монархията - в импе­ рия. Срв. с монархия2 и империя2. ■ Не навсякъде в древните източни общества градът прераства в импе­ рия. Напр. във Финикия градът като форма на държавно устройство ос­ тава непроменен. (БП) ГРАД НА ИСТИНАТА. Попит. Форма на обществен протест сре­ щу провеждана политика, при която се организират палаткови лагери в близост до сградите на съответните органи на държавната власт, с чия­

ГРАЖДАНСКА ВОЙНА

то политика протестиращите не са съгласни. ■ Такъв палатков лагер възниква в центъра на София през лятото на 1990 г в знак на протест срещу съществуващите политиче­ ски порядки. (КС) ГРАЖДАНИН, граждани. Ист. По­ пит. Постоянен жител (физическо лице) па дадена държава с всички права и задължения, произтичащи от нейните закони. Срв. с физическо лице, гражданство, поданство и поданик. (МП) ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. Ист. Попит. Война (открит конфликт), която се води между групировки от гражданите, принадлежащи към една държава. Напр. гражданската война в Испания през периода от 1936 до 1939 г, която се води меж­ ду привържениците па Народния фронт (републиканците) и на Испан­ ския военен съюз (националистите). ■ Въоръжена борба между класи, партии и групировки вътре в рам­ ките на една държава, предизвикана от крайно изострени политически, социални, религиозни, расови, етни­ чески и др. противоречия между тях и целяща да се завземе държавната власт. ■ Граждански войни е имало в Англия, САЩ, Русия, Испания, Гър­ ция, Китай, Афганистан, Сомалия и др. Напр. в Англия (1642 г.) противо­ речията между краля Чарлз I Стюарт (1600-1649 г.) и Парламента водят до военни действия срещу краля от страна на парламентарната опозиция и се слага началото на гражданска война; в САЩ през 1861-1865 г. се води гражданска война между север­ ните и южните щати, предизвикана

ГРАЖДАНСКА ВОЙНА В ИСПАНИЯ (1936-1939)

от противоречията между робовла­ делската олигархия и буржоазията: в Китай войната (1945- 1950 г.) се води между Китайската националистиче­ ска партия, подкрепяна от Запада, и Китайската комунистическа пар­ тия. подкрепяна от Съветския съюз; гражданската война в Гърция (19461949 г.) е първият голям въоръжен конфликт в Европа след завърш­ ването на Втората световна война Срв. е Гражданска пойна в САЩ, Гражданска война в Русин, Граж­ данска война в Испания. ■ Една гражданска война може да се пре­ върне в международна. Напр. такава е гражданската война в Афганистан (1979-1989 г.). която сс води между въоръжените сили на просъветското правителство и въоръжената опози­ ция срещу него (муджахидини). В хода на войната пряко сс намесва ар­ мията на СССР в подкрепа на прави­ телството, както и армията на САЩ и на редица европейски страни в подкрепа на муджахидините. Срв е локална война, международна вой­ на, световна война. (КС, МП и MB) ГРАЖДАНСКА ВОЙНА В ИС­ ПАНИЯ (1936-1939). Ист. Война­ та, която се води в Испания през пе­ риода от 1936 до 1939 г. между при­ вържениците на Народния фронт и на Испанския военен съюз. ■ Вой­ ната е започната на 18 юли 1936 г. от Испанския военен съюз, чиято цел е да свали правителството на Народ­ ния фронт от власт. Той е подкрепен от земеделци, банкери, предприема­ чи, които са потърпевши от револю­ ционните преобразувания (селяните заграбват земята, работниците зав­

120

земат предприятията), станали при управлението на Народния фронт. Ролята на държавен глава и глав­ нокомандващ (генералисимус) по­ ема генерал Ф Франко (1892-1975 г). ■ Поради изравнените сили от двете страни на фронта и еднак­ вата външна помощ гражданската война сс води е променлив успех за двете воюващи групировки - репу­ бликанци (Народен фронт) и нацио­ налисти (Испански военен съюз). Характерно е жестокото братоубийство. което става ежедневие. ■ По­ беждават националистите, които на 28 януари 1939 г. пробиват фронта и влизат в Барселона, а на 28 март 1939 г. - в Мадрид. Те разстрелват десетки хиляди свои сънародници привърженици на Народния фронт (републиканци). Установява се авто­ ритарната диктатура на Ф. Франко. ■ По време на гражданската война Испания се превръща в бойно поле за сблъсък на световните тоталитар­ ни сили. А. Хитлер (1889-1945 г.) и Б. Мусолини (1883-1945 г) подкре­ пят националистите на генерал Ф. Франко (1892-1975 г) е армейски сили, самолети, танкове, оръдия, а Й. В. Сталин (1879-1953 г.) и Коминтернът подпомагат Народния фронт - републиканците, е тежко въоръжение и доброволци, нарича­ ни интербригадисти. ■ Великобри­ тания и Франция следват политика за ненамеса. (МП) ГРАЖДАНСКА ВОЙНА В РУ­ СИЯ (1918-1920). Ист. Въоръже­ ната борба между социалните групи начело е болшевикитс, които идват на власт през октомври 1917 г., и

121

политическите им противници едри земевладелци, търговско-про­ мишлени капиталисти и др. привър­ женици на свалената царска власт. ■ На % от територията на Русия през лятото на 1918 г. се образуват групировки и правителства, които действат против новата болшевишка власт. Една от предпоставките за тяхната борба е изключително тежкото международно положение на Русия, за което допринася и оку­ пацията на части от нейната тери­ тория. Напр. през февруари 1918 г. германски и австро-унгарски вой­ ски окупират части от Украйна, Бе­ лорусия, Южна Русия и Прибалтика (подписва сс Брсстският мирен договор, неблагоприятен за Русия); през март 1918 г. англо-фрснскоамсрикански десант в Мурманск; през април 1918 г. - японски десант във Владивосток, през май - метеж на Чехословашкия корпус, съставен от военнопленниците от австро-унгарската армия. ■ Съветското пра­ вителство се справя с гражданската война, като създава Червената ар­ мия и въвежда политиката на вое­ нен комунизъм. ■ В периода от края на 1918 докъм 1921-1922 г. са въз­ върнати окупираните територии на Украйна и Белорусия, установена е съветска власт в Прибалтика (края на 1918 г.); отблъснати са бслогвардейците и са освободени Урал и Сибир, превзети са Иркутск и час­ ти от Крим (1919 г.); присъединени са северните области и бреговете на Каспийско море, Азербайджан и окончателно Крим; отблъсната е полската интервенция (1920 г.);

ГРАЖДАНСКА ВОЙНА В САЩ

ликвидирани са белогвардейците в Украйна. Задкавказисто. Средна Азия и Далечния изток (1921-1922 г.). ■ По време на гражданската вой­ на загиват от 8 милиона до 13 ми­ лиона (по различни данни) души в резултат на болести, бойни дейст­ вия и терор. (МП) ГРАЖДАНСКА ВОЙНА В САЩ (1861-1865). Ист. Войната, която се води между северните и южните щати на САЩ през периода 18611865 г.. чиято цел е запазването на единството на федералната държава - за северните щати, и запазване на робството над чернокожите жители - за южните щати. ■ Това е пай-мащабният вътрешен конфликт в исто­ рията на САЩ. ■ Във войната участ­ ват 11 -те северни щата с около 22 милиона жители и 11-те южни щата с около 9 милиона жители. ■ Повод за войната е изборът на Е. Линкълн (1809-1865 г.), който е републиканец и противник на робството, през 1860 г. за президент на САЩ. ■ Южня­ ците, които сс стремят към запаз­ ване на робството над чернокожите жители (около 4 милиона в южните щати), сс отцепват в самостоятелна Конфедерация със столица Ричмънд в щата Вирджиния и президент Дж. Дейвис (1808-1889 г.). ■ Войната, която сс води с променлив успех в продължение на 4 години, завършва с победа на северните щати. ■ През 1863 г. Е. Линкълн прочита Деклара­ цията за отмяна на робството. Така се въвежда 13-ата поправка в Кон­ ституцията на САЩ, с която сс слага край на робството над чернокожите жители. (МП)

ГРАЖДАНСКА ВОЙНА МЕЖДУ ЧЕРВЕНАТА И БЯЛАТА РОЗА

ГРАЖДАНСКА ВОЙНА МЕЖДУ ЧЕРВЕНАТА И БЯЛАТА РОЗА (1455-1489). Ист Война между при­ вържениците на династиите Йорк и Ланкастър за английската корона (1455-1489 г.), в която побеждават привържениците на Ланкастър и на английския престол сяда крал Хенри VII Тюдор (1457-1509 г), който уп­ равлява от 1485 до 1509 г. ■ Наиме­ нованието идва от особеностите на гербовете на двете династии - черве­ ната роза в герба на династия Ланка­ стър и бялата роза в герба на динас­ тията Йорк ■ Във войната участват феодали, васали и наемни въоръже­ ни отряди Богатите граждани и ари­ стокрацията от Югоизток подкрепят йоркските феодали. Бароните от Севера и Уелс, които разполагат с големи въоръжени сили, подкрепят ланкастърските феодали Войни­ те продължават 30 години. Новият крал Хенри VII Тюдор слага край на враждата чрез брака си с дъщерята на Едуард IV (1442-1483 г., крал от 1461 г.) Елизабет, при което двете династии се сливат в нова династия -Тюдор. В нейния герб са поставени и двата знака - и на Червената, и на Бялата роза. (АХ) ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА Воен. Система от общодържавни органи и мероприятия, които се извършват в мирно или военно време за защита на населението при войни, масови безредици, природни бедствия и др. (КС) ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ. Полит. Категория на политическата етика, свързана със задълженията на даден индивид към обществото и държава­

122

та в дадени конкретни политически и социално-икономически условия. (КС) ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕ­ НИЕ. Полит. Форма на обществен протест срещу провеждана полити­ ка или управленско решение чрез действия, грубо нарушаващи зако­ ните, установените норми на жи­ вот и установения обществен ред. ■ Терминът гражданско неподчи­ нение е въведен от американския писател Хенри Дейвид Торо (18171862 г.) през 1848 г. ■ Гражданското неподчинение заема средищно по­ ложение между конституционните форми на политическо действие, от една страна, и бунтовете и револю­ циите - от друга. То е крайна форма на протест и трябва да се провежда при строго спазване на принципите за нснасилис. ■ Днес един от найважните въпроси във връзка с граж­ данското неподчинение е дали из­ общо в началото на XXI в. то може да се разглежда като допустима и приемлива форма на протест в кон­ ституционни и демократични дър­ жави, или изобщо не може да бъде оправдано при наличието на други законни форми на протест, защото de facto подкопава уважението към закона и към демократичните про­ цедури. (КС) ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО Полит. 1. Сфера на междучовешки отношения, в които държавата не се намесва и не контролира. ■ Граж­ данското общество е сфера, в която гражданите може да правят свобо­ ден избор и свободно да създават различни общности - доброволно

123

сформирани недържавни структури в политическата, икономическата, социалната, културната и др. сфера на дейност за постигане на общест­ венозначими и полезни цели. Към него спадат най-различни произ­ водствени и търговски сдружения, синдикатите, творческите съюзи и други дружества. ■ Гражданското общество ограничава държавната намеса в обществения живот. Може да съществува само при правно га­ рантирани възможности за изява и защита на правата и интересите на гражданите. ■ Белег за гражданско общество са свободните обществе­ ни медии, които осигуряват различ­ ни гледни точки към информацията ■ Терминът гражданско общество е въведен от шотландския учен А. Фъргюсън (1723-1816 г.) през XVIII в., за да подчертае разлика­ та между държавното устройство в някои западноевропейски страни от това в някои източни деспотични държави, където няма гражданско общество и хората са без устано­ вени права. 2. Множество от хора и общности, които взаимно зачитат и признават своите права и свободи. (СК и КС) ГРАЖДАНСКО ПРАВО. Юрид. Дял от частното право, в който се уреждат отношенията между всич­ ки частни лица. ■ За разлика от гражданското право в търговското право и трудовото право се уреж­ дат отношенията между ограничен кръг лица. Срв. с търговско право и трудово право. В: вж. вещно пра­ во 1; облигационно право; автор­ ско право 2. ■ Гражданското право

ГРАЖДАНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

регулира имуществените и лични­ те неимуществени отношения на гражданите и организациите с част­ ни цели. (СК) ГРАЖДАНСТВО, само ед. Ист. Полит. Юрид. Принадлежността на физическото лице към дадена дър­ жава и отношенията му с нея, зави­ сещи от законите на тази държава и произтичащите от тях негови права и задължения Срв. с поданство и физическо лице. ■ Принципните основания за гражданство са про­ изходът от определена територия, потомство от граждани на държа­ вата, брак с гражданин на дадената държава, натурализация; също така интернационални трансакции като трансфер на територия от една в друга държава. Срв. с натурализа­ ция ■ Политическите права, както и редица други официални права и задължения, са под режима на граж­ данството. ■ В някои държави, както и в България, е разрешено двойно гражданство. (МП) ГРАЖДАНСТВО В ЕВРОПЕЙ­ СКИЯ СЪЮЗ. Полит Граждан­ ство, което притежава всеки, който има официално гражданство в една от държавите членки на Европей­ ския съюз. ■ Гражданинът на всяка от държавите в Европейския съюз автоматично получава гражданство в Европейския съюз, без да е необхо­ димо да кандидатства за него. С това гражданство са свързани определе­ ни привилегии: право на свободно движение и престой на цялата тери­ тория на Европейския съюз, право на участие в европейските избори, право за обръщане към европейския

ГРАМАТИК

омбудсман и др. ■ Гражданството в Европейския съюз допълва нацио­ налното гражданство, но не го за­ мества. (КС) ГРАМАТИК, граматици. Ист. Зва­ ние, давано на високообразованите книжовници в средновековна Бъл­ гария и по време на османското вла­ дичество, най-често занимавали се с преписване на книги или преподава­ не. (ЕП) ГРАМОТА, грамоти. Ист. Официа­ лен документ, издаван от името на българските владетели по различни поводи (напр. предоставяне на при­ вилегии, даряване на земи и др ). (ЕП) ГРАФ, -ове. Ист. I. Длъжностно лице със съдебна, административна и военна власт през Ранното средно­ вековие в Западна Европа. ■ По-къс­ но става феодален владетел. 2. На­ следствена дворянска титла в Русия, Германия и др. (АХ) ГРАФСТВО, графства. Ист. 1. През IX-XI в. в повечето европейски страни - владение на граф, което представлява голямо имение, полу­ чавано от краля срещу задължение­ то за военна служба. 2. Администра­ тивно-териториална единица. (АХ) ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР. Ист. Астрон. Вид слънчев кален­ дар, в който средната продължител­ ност на годината е равна на 365,2425 денонощия. Срв. със слънчев кален­ дар. ■ Годината според Григориан­ ския календар е само с 26 сек подълга от слънчевата (тропическата) година - времето между две после­ дователни преминавания на Слън­ цето през точката на пролетното

124

равноденствие, т. е 365 денонощия. 5 часа, 48 мин и 46 сек. ■ Григориан­ ският календар, създаден от Псруджи Луиджи Лилно (1520 - 1576 г.), е въведен през 1582 г. от папа Григорий XIII (1501/1502-1585 г), за да реформира Юлпапския календар. ■ Григорианският календар е по-точен от Юлианския, тъй като въведените високосни години за отстраняване на разминаването на календара с тропическата година са по-малко. ■ Продължителността на нсвисокосната година е 365 денонощия, а на високосната - 366 денонощия. ■ Всяка година, чийто пореден номер (числото, което показва) сс дели на 4, е високосна. ■ В България с въве­ ден през 1916 е, когато се възприема календарната реформа на папа Григорий XIII ■ В България с известен и под названието „нов стил“. Срв. с Юлиански календар и Вечен кален­ дар. (БП) ГРИЖА, грижи. Ет. Дейност за благополучието на някого или нещо. ■ Грижи се полагат не само за самия себе си, но и за близките хора - деца, родители, приятели. В: вж. грижа за тялото и грижа за душата. (АХ) ГРИЖА ЗА ДУШАТА Ет. Гри­ жата за духовното и нравственото усъвършенстване на човека, за об­ лагородяването на неговия живот и преживяванията му. Срв. с грижа за тялото. (АХ) ГРИЖА ЗА ТЯЛОТО Ет. Грижа­ та, самоуважението към това, което ни принадлежи и което ни е найблизко от всички неща, тялото. ■ Древните гърци са ценели високо равновесието между грижата за ду-

125

шата и грижата за тялото като свиде­ телство за умереност. Срв. с грижа за душата. (АХ) ТРИФОН, -и. Ист 1. Изображение на дух пазител с глава и крила на орел (понякога с лъвска глава) и с лъвско тяло в архитектурата, скулптурата и живописта на редица древни наро­ ди - минойци, вавилопци, асирийци, перси, гърци, траки, римляни и др., а също и в старобългарското изкуство. 2. Фантастично митологично съще­ ство от редица източни митологии и от гръцката митология - крилат лъв с орлова глава. (БП) ГРОШ, -ове. Ист. Сребърна моне­ та, употребявана в България през XIII - XIV в. (ЕП) ГРУБОСТ, -и. Ет. Външна проя­ ва на неуважително отношение към хората, която се изразява с открита нсдоброжелателност към околните, невнимание към чуждите интереси и стремежи, безсрамно натрапване на своята воля и желания, неумение да се сдържа раздразнението и оскър­ бяване на околните. (АХ) ГРУПА ЗА НАТИСК. Полит. Спе­ цифично формирование от хора, обединени от някакви интереси, които чрез разнообразни форми и методи оказват целенасочено въз­ действие върху институциите на политическата власт за решаването на дадени конкретни проблеми и за приемането на решения, съответ­ стващи на интересите на тази група. ■ Групите за натиск са непартийни и недържавни и включват широк спектър от организации и движе­ ния, които са социално активни. За разлика от политическите партии тс

ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИ войни

нямат за цел вземане и упражнява­ не на държавната власт и не изра­ зяват определени възгледи за раз­ витието на обществото като цяло, а представляват по-конкретни иконо­ мически, социални, професионал­ ни, културни и др. интереси. ■ Гру­ пите за натиск основно са два вида: неннетитуционални - нямат ста­ билна организация и организацион­ на структура; и институционални - имат характер на институция със собствена организационна структу­ ра, членове и средства за постоянно въздействие върху общественото мнение и органите за управление. По-големите от тях имат професио­ нални лидери и апарат (напр. син­ дикатите). (КС) ГРЪКО-ПЕРСИЙСКИ ВОЙНИ (490 г. пр. Хр. и 480-479 г. пр. Хр ). Ист. Двете войни, които Персия води с гръцките полиси през 490 г. пр. Хр. и 480-479 пр. Хр. Срв. с Персия, полис и елински полиси. ■ Персийският цар Дарий I (558-486 г. пр. Хр., управлява от 522 г. пр. Хр.) започва война с гръцките полиси поради две причини: война­ та със скитите и подкрепата, която елините дават на малоазиатските си събратя, намиращи сс под персий­ ско господство Срв. със скити. ■ Първата война е през 490 г. пр. Хр., когато персите достигат Атина, дсбаркирайки на източния бряг на Атика край Маратон (древногръцко селище североизточно от Атина). Атиняните искат помощ от други­ те елински полиси, но сс отзовава само град Платся, който изпраща хиляда хоплити (тежковъоръжени

ГРЯХ

пехотинци). Битката на Маратон­ ското поле е спечелена от гърците. ■ Втората война - през 480-479 г. пр. Хр., предприема синът на Дарий I - Ксеркс (царува от 486 до 465 г. пр. Хр.). Тогава гръцките полиси пристъпват към създаването на общоелински съюз с център Коринт. Първата битка е при Тсрмопилите (теснина между Егейско море и пла­ нинската верига Колидром), къдсто всички спартанци, предвождани от царя си Леонид (ок. 508-480 г пр. Хр., цар от 490 г. пр. Хр.), са изби­ ти и персите достигат Атина, която, изоставена от населението, е опо­ жарена и разграбена от персийската войска. Изходът от войната е решен в полза на елинските полиси главно в три сражения: при остров Саламин (в тесния Саламински проток), при град Платся и при нос Микалс. ■ Победата на елинските градове, водени от Атина и Спарта, дава тла­ сък за тяхното по-нататъшно разви­ тие. Срв. с Атинска демокрация и Спарта. (БП) ГРЯХ, грехове. Ет. Нарушение на религиозните норми и морал. ■ Вина не пред човека или общество­ то, а пред Бога. ■ Личните прегре­ шения могат да бъдат изкупени с молитва, разкаяние и добри дела. ■ В християнството сс признава т. нар. „първороден грях“. Това е вина­ та, която пада върху целия човешки род заради прегрешението па Адам и Ева. Те били изгонени от рая, ко­ гато нарушили забраната на Бога да не вкусват от плодовете от дървото на познанието. Оттук според рели­ гията произлизат всички беди на чо­

126

вечеството и съществуването на зло на земята. Оттогава на всеки човек, независимо от неговите действия, сс приписва вина или склонност към грях. (АХ) ГУАМСКА ДОКТРИНА НА САЩ Полит. Външнополитическа програма, определяща политиката на САЩ в Азия, същността на коя­ то се състои в постепенното нама­ ляване на американското военно присъствие в Азия и прехвърляне на бремето на военните действия върху марионетпи режими, кое­ то води до това азиатци да воюват срещу азиатци в интерес па САЩ. ■ Основните принципи на тази док­ трина са формулирани от от Р. Никсън (1913-1994 г.) па пресконфе­ ренция, състояла сс на 25 юли 1969 г. на остров Гуам (оттук и названи­ ето). Срв. с Азиатска доктрина на САЩ и Тихоокеанска доктрина на САЩ. (КС) ГУЗНА СЪВЕСТ. Ет Съвест, коя­ то напомня на човека за извършено­ то от него прегрешение. Срв. с не­ чиста съвест. (АХ) ГЪРЦИ, ед. грък. Ист. Вж. елини. (БП) ГЪРЦИЯ. Ист. Вж. в: Елада; Микенска Гърция; Архаична Гърция; елински полиси; Велика гръцка коло­ низация, класическа епоха в Гърция; Атинска демокрация; Спарта. (БП) ГЯУРИ, ед. гяур. Ист У мюсюлма­ ните - пренебрежително название па друговерците. (ЕП)

127

д ДАМАСКИНАР, -и. Лит. Ист. Книжовник, който се занимава с превеждане, преписване или съста­ вяне на дамаскини. Срв. с дамаски­ ни. (СК) ДАМАСКИНИ, ед. дамаскин. Лит. Ист. Български сборници с религи­ озно-поучително съдържание, на­ писани на достъпен говорим език, които са предназначени за низшото духовенство и обикновените хрис­ тияни. Напр. Троянски дамаскин, Рилски дамаскин, Еленски дамас­ кин. ■ Появяват се в края на XVI в. като преводи на сборника „Съ­ кровища“ от гръцкия писател Да­ маскин Студит (началото на XVI в. - 1577 г.), отпечатан във Венеция през 1558 г. и съдържащ 36 поучи­ телни слова на новогръцки език. ■ Получават широко разпростране­ ние през XVII и XVIII в. ■ Посте­ пенно съдържанието им се разши­ рява, като през XVIII в. добиват характер на сборници със смесено съдържание, в които се включват и творби на други автори и от други жанрове (разкази, апокрифи, жи­ тия, поучения, исторически творби и др.). ■ По-известни български автори на дамаскини са: даскал Не­ дялко и неговият син Филип (XVII в.), поп Йовчо, поп Петър, монахът от Рилския манастир Йосиф Брада­ ти (XVIII в.). (СК, АХ и ЕП) ДАР НА КОНСТАНТИН Ист. Фалшификат, който утвърждава, че град Рим, страните и градовете на Италия и на целия Запад са преда­ дени чрез завещание на лапата от

ДВЕ И ПОЛОВИНА ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Константин I Велики (ок. 272-337 г.; римски император от 306 г.). кое­ то през Средновековието служи като обосновка на папските претенции за върховна власт над западните на­ роди и владетели, разобличен през 1440 г. Срв. с християнство и папа. (АХ) ДАРЕНИЕ, дарения. Юрид. Едно­ странен безвъзмезден договор, чрез който едно лице прехвърля веднага и безвъзмездно нещо (имот, вещ и др.) на друго лице, което го приема. (СК) ДАСКАЛ, -и. Ист. Звание, давано на българските учители през Сред­ новековието и по време на османско­ то владичество. (ЕП) ДАТА, дати. Ист. Точното кален­ дарно време, в което се с случило дадено събитие Срв. с календар. ■ Пълната дата следва да съдържа но­ мера на деня от месеца, името па ме­ сеца и годината. ■ Датата се опреде­ ля според даден календар. Срв. със слънчев календар, лунен календар и лунно-слънчев календар', Юлианскн календар и Григориански ка­ лендар; Вечен календар. (БП) ДАУНИНГ СТРИЙТ. Полит 1. Улица в Лондон, на която се нами­ рат сградите на министерството на външните работи, па някои други министерства, както и резиденцията на министър-председателя 2. С това название често преносно се нарича английското министерство на външ­ ните работи и английското прави­ телство. (КС) ДВЕ И ПОЛОВИНА ИНТЕРНА­ ЦИОНАЛ. Ист. Вж. Интернацио­ нално работническо обединение (МП)

ДВИЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА МИГА

ДВИЖЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА НА МИРА. Полит. Масово междуна­ родно движение против войната и милитаризма, което обединява при­ вържениците на мира в целия свят независимо от тяхната национална, расова, религиозна, партийна и др. принадлежност. ■ Като организира­ но движение възниква след Втората световна война. Първите организа­ ции се създават през 1948 г., но офи­ циално движението се оформя на първия конгрес на привържениците на мира, проведен през април 1949 г. едновременно в Париж и Прага, в който участват представители на над 70 държави (вкл. и България). (КС) ДВИЖЕНИЕ ЗА НЕПРИСЪЕДИНЯВАНЕ. Полшп Международно обединение на държави, признава­ щи нсприсъединяването към воен­ но-политически блокове и съюзи за един от основните принципи на своята външна политика. ■ Това обе­ динение официално се създава на 1.IX. 1969 г на конференция в Бел­ град по инициатива на Югославия, Индия и Египет. ■ Днес наброява около сто страни. ■ Целта на движе­ нието е укрепване на политическата независимост и икономическата са­ мостоятелност, борба против всяко вмешателство във вътрешните ра­ боти на дадена държава, гарантира­ не на суверенитета, териториалната цялост и безопасността на страните членки. (КС) ДВИЖЕНИЕ НА НЕОБВЪРЗА­ НИТЕ СТРАНИ. Полшп Движе­ ние на бивши колониални и за­ висими страни от Азия, Африка и Латинска Америка, както и на

128

някои страни от Европа, които сс обявяват за неучастие в каквито и да било военно-политически бло­ кове, както и за правото си сами да определят пътищата на своето политическо, социално-икономи­ ческо и културно развитие и сами да разполагат със своите природни богатства. ■ Началото на движе­ нието се полага през април 1955 г. на конференция в Бандунг (Индо­ незия), на която присъстват пред­ ставители на около 30 държави. ■ По своя състав движението е не­ еднородно. То включва държави с различна политическа ориентация и с големи икономически и идео­ логически различия помежду им - социалистически страни, страни със социалистическа ориентация, страни е капиталистическа ориен­ тация, страни с неизживени фео­ дални остатъци, монархии и др. ■ Многото вътрешни противоречия, дължащи се на големите полити­ чески, икономически, идеологиче­ ски, културни и др. различия, под­ копават движението отвътре (КС) ДВИЖИМИ ВЕЩИ; движимо имущество. Юрид. Вещи (имуще­ ство), които може да бъдат прена­ сяни, придвижвани от едно място на друго, като към тях сс отнасят всички вещи освен земята, сградите и съоръженията. Срв. с недвижими вещи. (СК) ДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО. Юрид. Вж. движими вещи. Срв. е недвижимо имущество. (СК) ДВОЙНО ГРАЖДАНСТВО; бипатризъм. Юрид Случай, при кой­ то едно лице по различни причини

129

е едновременно гражданин на две държави. (КС) ДВУВЛАСТИЕ, само ед. Ист По­ лит. Едновременно съществуване и своеобразно преплитане на два центъра на власт в дадена държава. ■ Двувластието води своето нача­ ло още от древността. Имало го е в Спарта, Рим, Картаген и др. Напр. Римската република е била упра­ влявана от двама консули, всеки от които има право на вето върху дейст­ вията на другия. ■ Съвременни фор­ ми на двувластно има в Сан Марино, Андора и др. (КС) ДВУКАМАРЕН ПАРЛАМЕНТ; двукамарна система Полит. Пар­ ламент, който сс състои от два орга­ на (камари, палати). Срв. с еднокамарен парламент. ■ Двукамарен е парламентът във Федеративна ре­ публика Русия (наречен Федерално събрание) - Съвет на федерацията и Държавна дума, в Република Пол­ ша - Сейм и Сенат, във Федеративна република САЩ (наречен Конгрес) Сенат и Камара на представителите, в Конституционна монархия Англия - Камара на лордовете и Камара на общините, в Република Италия - Ка­ мара на депутатите и Сенат, в Крал­ ство Испания - Генерални кортсси и Сенат. (МП и КС) ДВУКАМАРНА СИСТЕМА По­ лит. Вж. двукамарен парламент. (КС) ДВУПАРТИЙНА СИСТЕМА. Ист. Политическа система, при която в управлението на държавата се редуват само две водещи поли­ тически партии, като периодичес­ ки едната от партиите е на власт, а

ДЕВЕТНАДЕСЕТОМАЕЦ

другата - в опозиция. Напр в САЩ - Републиканската и Демократиче­ ската партия; в Англия - Лейбърист­ ката и Консервативната партия. ■ Двупартийната система не изключва съществуването и на други партии, но по различни причини те не взе­ мат реално участие в управлението на държавата. Срв. с двуполюсен мо­ дел. (КС и ЕП) ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛ. Полит. Съотношение на политическите сили в дадена държава, при кое­ то съществуват две силни, големи и влиятелни политически партии, имащи коренно различна полити­ ческа ориентация, които сс редуват в управлението па страната. Срв. с двупартийна система. (КС) ДВУСТРАНЕН ДОГОВОР. Юрид Договор, при който задължение въз­ никва за всяка от страните по него. Напр. договор за покупко-продажба, наем. Срв. с едностранен договор. (СК) ДЕВАЛВАЦИЯ, девалвации; обез­ ценяване на парите. Ист. Икон. Понижаване стойността (цената) на парите спрямо златото или спрямо чужда парична единица. Напр. де­ валвацията на франка през 1925 г. във Франция, настъпила вследствие изтичането на капитали за наказа­ телните експедиции в нейните ко­ лонии (потушаване на въстанията в Сирия и Мароко). Срв. с ревалори­ зация. (МП) ДЕВЕТНАДЕСЕТОМАЕЦ, дсветнадссетомайци. Ист. Участник в Дсвстнадесетомайския преврат (1934 г.) - България. Срв. с Деветнадесетомайски преврат. (СК)

ДЕВЕТНАДЕСЕТОМАЙСКИ ПРЕВРАТ

ДЕВЕТНАДЕСЕТОМАЙСКИ ПРЕВРАТ. Ист Държавен преврат в България, извършен на 18 срещу 19. V. 1934 г. от Военния съюз и по­ литическия кръг „Звено“ с помощ­ та на армията, който отстранява от власт правителството на Народния блок, като се съставя безпартий­ но правителство начело с члена на „Звено“ Кимон Георгиев (1882-1969 г.). ■ След преврата се установява авторитарен режим. Срв. със „Звено“. (СК) ДЕВЕТОЮНСКИ ПРЕВРАТ. Ист. Държавен преврат в България, из­ вършен на 8 срещу 9. VI. 1923 г., при който политическите сили (Военен съюз, Народен сговор, Конституцио­ нен блок и др.), недоволни от упра­ влението на Българския земеделски народен съюз, отстраняват от власт неговото правителство, ръководено от Ал. Стамболийски (1879-1923 г.), и съставят правителство начело с Ал. Цанков (1879-1959 г.). (СК) ДЕВШИРМЕ, само ед. Ист. Вж. кръвен данък. (СК) ДЕГЕНЕРАЦИЯ, само ед. Ист. Биол. Израждане - влошаване или трайно загубване на ценни биоло­ гични качества на организмите в процеса на тяхното развитие. (АХ) ДЕДЕЦ, дедци. Ист. Старейшина на богомилска община. Срв. с богомилство. (ЕП) ДЕЕСПОСОБНОСТ, само ед Юрид. Способност на правните су­ бекти (физически лица и юридиче­ ска лица) да придобиват конкретни права и да поемат конкретни задъл­ жения със своите действия. Срв. с правоспособност. ■ В България

130

пълната дееспособност на физиче­ ските лица настъпва с навършване на пълнолетие (18-годишна въз­ раст). (СК) ДЕЗЕРТЬОР, -и. Воен. Войник, на­ пуснал армията във военно или мир­ но време без разрешение на коман­ дира. ■ Дезертьорството се смята за престъпление и подлежи на наказа­ ние. (ЕП) ДЕИДЕОЛОГИЗАЦИЯ, само ед Полит. Концепция за намаляване и отстраняване на ролята на идеологи­ ята във всички сфери на човешката дейност и премахване на идеологи­ ческите елементи в тях. Срв. с идеологизация (КС) ДЕЙНОСТ (МОРАЛНА) Ет. Ка­ тегория на етиката - постъпките, съзнателно подчинени на определе­ ни морални цели. Напр. желанието да се върши добро, подчиняваното на чувството за дълг, стремежът да се осъществяват определени идеали. ■ Моралната страна на човешките постъпки. ■ Когато човек действа съобразно нравствените мотиви, въпреки личните си интереси, той подчинява своята дейност на инте­ ресите на определена класа или на цялото общество. (АХ) ДЕЙСТВЕН ЦИНИЗЪМ. Ет. От­ крито презрение към ценностите на морала и публичното и предизви­ кателното им нарушаване. Срв със словесен цинизъм. (АХ) ДЕЙСТВИЕ (МОРАЛНО) Ет. Морален акт, довел до обществено значим резултат, притежаващ поло­ жителна или отрицателна стойност, който може да бъде подложен на нравствена оценка, за извършването

131

на който човек е отговорен, Напр. оказване на помощ, изпълнение на обещание, измама, предателство и др. ■ Не се смятат морални действия тези, за които човек не може да бъде отговорен. Напр. извършени непро­ изволно - в състояние на хипноза, под действие на физическа сила, под заплаха от смърт. Но има и случаи, в които човек предпочита да жертва живота си заради обществените ин­ тереси. (АХ) ДЕКАРТЕЛИЗАЦИЯ, само ед. Икон. Полит. Вж. декартелизиранс. (ЕП) ДЕКАРТЕЛИЗИРАНЕ, само ед. Пкон. Полит. Мерки за преструк­ туриране на икономиката на Герма­ ния, насочени към разрушаване на монополните обединения и защита на конкуренцията, предприети след края на Втората световна война. ■ Целта на декартелизирансто е да се избегне концентрирането на иконо­ мическа мощ в големи икономиче­ ски структури (картели, тръстове и под.), да се премахне възможността те да диктуват едностранно условия­ та на пазара. Срв. с антимонополно законодателство. (ЕП) ДЕКЛАРАТИВНОСТ В ПОЛИ­ ТИКАТА. Полит. Склонност на политическия субект към многоо­ бещаващи и привлекателни декла­ рации и изявления относно своята дейност, което не е съпроводено с конкретни действия или цели да за­ маскира реалните му политически намерения. Срв. с политически су­ бект. (КС) ДЕКЛАРАЦИЯ, декларации. По­ лит. 1. Официално обявена позиция

ДЕЛЕГАЦИЯ

на отделни държави, международни или междуправителствени организа­ ции за основните принципи на меж­ дународните отношения, политика и право. 2. Документ, отразяващ тази позиция. (ЕП) ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ, само ед.; раз­ падане на колониалната система. Ист. Полит. Процес за освобожда­ ване на колониалните и зависимите страни от колониална зависимост, довел до извоюване на национална независимост за редица държави и до разпадане на колониалната систе­ ма в света. Срв с колонизация. ■ С пълна сила този процес сс разгръща в годините след Втората световна война. (КС) ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, само ед. Ист. Полит. Система от мерки, це­ лящи да премахнат влиянието на ко­ мунистическата идеология и на ус­ ловията за възстановяване на кому­ нистическото управление в бившите социалистически държави. Срв. с комунизация. (КС) ДЕКРЕТ, -и. Ист. 1. Постановле­ ние па сената или на императора в Древния Рим. Срв. със сенат' и им­ ператор. 2. Полит Нормативен акт, издаден не от законодателната (пар­ ламента), а от изпълнителната власт (президента, министър-прсдссдатсля, правителството), който има юри­ дическата сила на закон. (БП и ЕП) ДЕЛЕГАТ, -и. Полит. Избран или назначен представител на държава, партия, организация и др за участие в конгрес, конференция, съвещание, комисия и др. (КС) ДЕЛЕГАЦИЯ, делегации. Полит. Групово представителство на дър-

ДЕЛИКАТНОСТ

жава, партия, организация и др. на конгрес, конференция, съвещание и др. (КС) ДЕЛИКАТНОСТ, само ед Ern. 1. Понятие на моралното съзнание, из­ разяващо вежливост при общуване е други хора и тактично отношение Напр. деликатен човек. 2. Внимание към дребните неща, които могат да наранят околните. ■ Деликатни­ ят човек може да каже истината по начин, който да не нарани достойн­ ството па другия. (АХ) ДЕМАГОГ, демагози. Полит. По­ литик, който се стреми да си създаде популярност сред масите и да пече­ ли привърженици чрез използване на недостойни средства, даване на лъжливи и неизпълними обещания, чрез празни фрази, нереални лозун­ ги, изопачени факти и др. (КС) ДЕМАГОГИЯ, демагогии Полит. Преднамерено въздействие върху чувствата, настроенията и съзнание­ то на хората, предприемано от някои политици за постигане на егоистич­ ни лични или партийни цели чрез използване на недостойни средства, даване на неизпълними примамли­ ви обещания, лъжи, измами и др ■ Липса на морал в политиката, чиято жертва са широките народни маси. Използва се доверието на народа, за да сс достигне до властта и тя да сс използва за бързо забогатяване. (КС и АХ) ДЕМАРКАЦИОННА ЛИНИЯ. Воен Линия върху терен, означена с отличителни знаци, която разграни­ чава войските на воюващи държави по време на примирие или огранича­ ва зона на окупация, както и терито­

132

рия, оспорвана между две държави. (КС) ДЕМИЛИТАРИЗАЦИЯ, само ед. Воен. Полит. 1. Процес на разоръ­ жаване, при който съществено от­ слабват ролята и значението на милитаризма в живота на обществото и в международните отношения. Срв. с милитаризация и ремилитаризация. 2. Пълна или частична забрана, установена с международен дого­ вор, за победената във война държа­ ва да няма въоръжени сили и военни обекти на територията си. ■ Състои се в ликвидиране на военните обек­ ти (военни машини, съоръжения и сгради) и забрана или намаляване до определен минимум на въоръжените сили (армия) в територията на даде­ на държава в съответствие със склю­ чен слсд края на война договор меж­ ду заинтересованите страни. Напр. според подписания във Всрсай ми­ рен договор (1919 г.) слсд Първата световна война Германия е задълже­ на да демилитаризира териториите си, които са съседни на Франция; с един от Всрсайскитс мирни догово­ ри (1919 г.) след Първата световна война на България е разпоредено да сведе войската си до 20 хиляди души без право на тежко въоръжение; след края на Втората световна война по­ бедена Германия е подложена на демилитаризация. (МП, КС и ЕП) ДЕМИЛИТАРИЗАЦИЯ НА ГРА­ НИЦИТЕ. Воен Полит. Извеждане на въоръжените сили от крайгранич­ ни територии и пълно или частично ликвидиране на военните укрепле­ ния и съоръжения па тези терито­ рии. ■ Осъществява сс обикновено

133

ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (В БЪЛГАРИЯ)

въз основата на международни дого­ вори. (КС) ДЕМИЛИТАРИЗИРАН СТАТУТ Воен. Полит. Положението в даде­ на територия, в която са забранени военните действия и е премахнат военният контрол (присъствието на въоръжени сили), установено в ре­ зултат на международна спогодба. (ЕП) ДЕМИЛИТАРИЗИРАНА ЗОНА. Воен. Полит. Вж. демилитаризирана територия. (КС) ДЕМИЛИТАРИЗИРАНА ТЕРИ­ ТОРИЯ; демилитаризирана зона. Воен. Полит. Територия, най-често намираща се по границата между две враждуващи държави, върху която по силата на международно споразумение са ликвидирани воен­ ните укрепления, не се извършват никакви военни действия или манев­ ри и е забранено поддържането на въоръжени сили. (ЕП и КС) ДЕМОБИЛИЗАЦИЯ, демобилизации Воен. 1. Съкращаване на чис­ ления състав на армията и уволне­ ние на военнослужещи, отслужили срока на действителната си военна служба. 2. Привеждане на въоръже­ ните сили, на гражданската защита, на стопанските предприятия, транс­ порта и на всички отрасли на иконо­ миката от военно в мирновременно положение. Срв. с мобилизация. (КС) ДЕМОГРАФИЯ, само ед. Наука за състава, възпроизводството и движе­ нието на човешката общност (насе­ лението). ■ Наблюдава отражение­ то на раждаемостта, смъртността, емиграцията и др. социални, иконо­

мически, природни фактори върху числеността, териториалното разпо­ ложение и състава на населението. ■ Изследва структурата на населе­ нието (възраст, пол, народност, ет­ ническа и социална принадлежност, образование), движението на насе­ лението (мобилност, миграция) и др. ■ Използва статистически мето­ ди (преброяване на населението). ■ Разработва теорията за възпроизвод­ ството на населението, осъществява демографски прогнози. (MB и АХ) ДЕМОГРАФСКИ БАЛАНС. Със­ тояние и развитие на демографски­ те процеси за определено време в дадена територия, което зависи от възпроизводството на населението, т. е. разпределение на ражданията и смъртността по отношение на об­ щия брой на населението. (MB) ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, дсмократизации. Полит. Процес на преустрой­ ване на държава, общество, партия, организация, съюз и пр. на демокра­ тични начала, върху демократична основа и установяване и утвържда­ ване на демократични принципи. ■ Напр. процес на демократизация на целия обществено-политически и икономически живот се наблюдава в бившите социалистически страни след краха на социализма. (КС) ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (В БЪЛГАРИЯ) Ист. Политиче­ ска партия в България, изразяваща принципите па либералната буржоа­ зия - модернизация на икономиката, парламентаризъм, защита на човеш­ ките права. ■ Основана е през 1896 г. от бивши членове на Либералната партия с пръв водач П. Каравслов

ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (НА САЩ)

134

(1843-1903 г), след него - Ал. Ма­ линов (1867-1938 г.) и по-известни дейци: Н. Мушанов (1872-1951 г), А. Ляпчев (1866-1933 г.), Ал. Гиргинов (1879-1953 г.). ■ За пръв път съставя самостоятелно правител­ ство през 1908-1911 г. начело с Ал. Малинов, като създава условия за ускорена модернизация и траен ико­ номически подем. През 1908 г. про­ възгласява независимостта на Бълга­ рия, при което българският монарх приема титлата „цар на българите“. ■ Участва в създаването на Консти­ туционния блок, Демократическия сговор, Народния блок. ■ Обявява се открито против участието на Бъл­ гария във Втората световна война и присъединяването й към Тристран­ ния пакт. ■ Участва в правителството на К. Муравиев (1893-1965 г.) през септември 1944 г. ■ Опозиционна е на правителството на Отечествения фронт. През 1947 г. е разтурена. През 1990 г. - възстановена. (СК) ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ (НА САЩ) Ист. Едната от две­ те основни политически партии в САЩ през XIX-XX в., която из­ разява интересите на плантатори, фермери и градски жители. ■ Със сегашното си име е основана от Е. Джексън (1767-1845 г.) през 20-те години на XIX в, но се смята, чс началото й е поставено от Т. Джеферсън (1743-1826 г.) през 1792 г. ■ По времето, когато Т. Джеферсън е президент (от 1800 до 1825 г.), и през първия мандат на Е. Джексън (от 1829 до 1832 г.) партията е домини­ раща в политическия живот. ■ След Гражданската война (1861-1865 г.)

Демократическата партия се възраж­ да като коалиция на консервативни и популистки елементи от Юга и Запада. Особено силно е нейното влияние сред непривилегированите слоеве в големите градски центро­ ве на Изтока. ■ От 90-те години на XIX в. радикалните елементи взе­ мат надмощие и партията се насочва към политика на социални реформи. ■ Поради хегемонията на Републи­ канската партия в периода между Гражданската война и 30-те години на XX в. Демократическата партия губи голяма част от влияние го си. Така напр. през целия този период за президенти на САЩ са избрани само двама от нейните кандидати Г. Кливланд (1837-1908 г.) от 1893 до 1897 г. и Т. Уилсън (1856-1924 г.) от 1913 до 1921 г. ■ Следващи прези­ денти на САЩ от Демократическата партия през XX в. са: от 1933 до 1945 - Ф. Рузвелт (1882-1945 г), от 1945 до 1953 г. - X. Труман (1884-1972 г.), от 1961 до 1963 г.- Дж. Кспсди (1917-1963 г), от 1963 до 1969 - Л. Джонсън (1908-1973 г.), от 1977 до 1981 г. - Дж. Картър (род. 1924 г.), от 1993 до 2001 - Б. Клинтън (род. 1946 г.), от 2009 - Б. Обама (род. 1961 г.) ■ Символ на Демократическата пар­ тия е магарето. (МП) ДЕМОКРАТИЧЕСКИ СГОВОР Ист. Политическа партия, създадена на 10. VIII. 1923 г. при сливане па На­ родния сговор е други партии (части от Демократическата партия и др.). с водач Ал. Цанков (1879-1959 г), покъсно - А. Ляпчев (1866-1933 г.) ■ Твърде разнородна по своя състав и политически облик партия, разкт>с-

135

вана от вътрешни борби и стремеж за власт още от самото начало, кое­ то обуславя твърде краткотрайното й съществуване. ■ Участва в две пра­ вителства - през 1923-1926 г начело с Ал. Цанков и през 1926-1931 г. на­ чело с А. Ляпчев. ■ Разцепва се през 1932 г(СК) ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТРА­ ЛИЗЪМ. Полит. Организационен принцип, който се изразява в съ­ четаването на демократизма (пълновластие, самоинициативност на масите, изборност на ръководните органи, тяхното периодично отчи­ тане пред избирателите и др.) с цен­ трализма (ръководство от единен център, строга дисциплина, подчиняване на личните интереси на об­ щите, малцинството на мнозинство­ то, безусловна задължителност на решенията на по-горестоящите ор­ гани за по-долустоящитс и др.). (КС) ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА. Ист. Полит. Държава, основана па признаването и последователното спазване на принципите на народо­ властието, на свободата и равенство­ то на всички граждани, на спазване­ то на законите, на гарантирането на правата на човека и др. Срв. с авто­ ритарна държава и тоталитарна държава. (КС) ДЕМОКРАТИЧНО УПРАВЛЕ­ НИЕ. Полит. Държавно управле­ ние, при което управленските ре­ шения се подлагат на обсъждане и е гарантирана възможността за периодична смяна на управляващи­ те според оценката, дадена им от управляваните. Срв. с авторитар­ но управление. ■ Демократичното

ДЕНАЦИФИКАЦИЯ

управление е основано на непрекъс­ натия диалог между управляващи и управлявани. (СК) ДЕМОКРАЦИЯ, демокрации. По­ лит. 1. Народовластие. Само ед. Форма на държавно управление, при която всички граждани имат еднак­ во право за участие (пряко или чрез избирани представители) в управле­ нието на държавата, държавата има основен закон - конституция, който гарантира демократическите права и свободи, правовия ред и контрола върху спазването му. ■ Характерни черти: многопартийност, плурали­ зъм на мненията, зачитане на човеш­ ките права. Срв. с диктатура. В: вж. парламентарна демокрация. 2 Държава с такава политическа сис­ тема. (СК) ДЕМОНСТРАЦИЯ НА СИЛА. Воен. Заплашителни действия на държава или група държави с цел политически, икономически или военен натиск над друга страна. ■ Изразява се най-често в повишава­ нето на степента на бойна готовност на въоръжените сили, придвижване на войски към държавната граница, провеждане на учения, маневри и др. ■ Демонстрацията на сила сама по себе си не представлява акт на аг­ ресия. (КС) ДЕНАЦИФИКАЦИЯ, само ед. Ист. Комплекс от мерки, предприе­ ти в Германия след края (1945 г.) на Втората световна война (1939-1945 г.), насочени към премахване на на­ цистките организации, отстраняване на техните членове от държавните и обществените длъжности и пречист­ ване на всички сфери на обществе-

ДЕНОНСАЦИЯ

ния живот от влиянието на нацист­ ката идеология. ■ Денацификацията се провежда по инициативата и под контрола на САЩ, СССР, Велико­ британия и Франция. (ЕП) ДЕНОНСАЦИЯ, денонсации. Юрид Вж. денонсиране. (КС) ДЕНОНСИРАНЕ, само сд., денонсация. Юрид Начин за легитимно и юридически коректно прекратяване на действието на даден договор в съ­ ответствие с общоприетите юриди­ чески принципи и норми. (КС) ДЕПОЛИТИЗАЦИЯ, само ед. По­ лит. 1. Премахване на политическия характер на нещо, намаляване и от­ слабване на ролята на политиката в живота на обществото, отстраняване на силната обвързаност с политика­ та. 2. Изискване към служителите в определени структури (армия, по­ лиция, съдебна система и др.) да не проявяват политически пристрастия в работата си. Срв. с политизация. (КС) ДЕПУТАТ, -и; народен представи­ тел. Полит. Лице, избрано посред­ ством гласуване за член на предста­ вителен орган на държавната власт. ■ Съгласно днешното българско законодателство за депутат може да бъде избран всеки гражданин, който отговаря на следните условия: да е само български гражданин, към мо­ мента на изборите да има навърше­ ни 21 години, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява ефек­ тивна присъда лишаване от свобода. ■ Депутатът не може да изпълнява друга държавна служба или да из­ вършва дейност, която според закопа е несъвместима с качеството му на

136

народен представител. (КС и СК) ДЕПУТАТСКИ ИМУНИТЕТ Полит. Съвкупност от определени права и привилегии, изразяващи се в неприкосновеност на депутата, в забрана той да бъде задържан, арес­ туван или привличан към съдебна отговорност без съгласието на зако­ нодателния орган и др. ■ За задър­ жането на народен представител е необходимо разрешение на Народ­ ното събрание, а за предаването му на съд - лишаване от депутатски имунитет. (КС) ДЕРВЕНДЖИИ, ед. дервенджия. Ист. Християнско население с осо­ бен статут в Османската империя, освободено от някои данъци в замя­ на на задължението да охранява про­ ходите и пътищата и да придружава керваните през опасните местности. (ЕП) ДЕРВИШИ, сд. дервиш. Ист. Ис­ лямски монаси, привърженици на суфизма (мистично учение, разпрос­ транявано в периферията на офици­ алния ислям, оформено през X - XII в.), които водели скиталчсски и аске­ тичен живот. Срв. с ислям. ■ Харак­ терно за тях е алегорично тълкуване на Корана, нантеистичеп религиозен мироглед, учение за сливане с Бога чрез мистична любов. Срв. с Коран. ■ С известния си ритуален танц, при който се въртят в екстаз около оста си. се стремят да се съединят с Бога. (ЕП) ДЕСАНТ, -и. Воен. Полит. Нахлу­ ване на военни части в територията на противника с цел започване на бойни действия (ЕП) ДЕСЕТКАР. -и. Ист. Лице, което

137

се занимава със събирането на деся­ тък. Срв. с десятък. (СК) ДЕСНИ, ед. десен; десница. Полит 1. Първоначално: депутатите, които заемат дясната страна на заседател­ ната зала в парламента. 2. Лице с поконсервативни обществено-полити­ чески възгледи. Срв. слеви. (КС) ДЕСНИЦА, само ед. Полит Вж. десни. (КС) ДЕСПОТ, -и. Ист. 1. Само ед. Тит­ ла във Византийската империя, въз­ приета през ХШ в. и в България, и в Сърбия, която обикновено се дава от царя на негови родственици или приближени и им позволява да бъ­ дат владетели на големи области. ■ В държавната йерархия тази титла стои по-високо от титлата ссвастократор. Срв. със севастократор 1. ■ Носителите на тази титла обикнове­ но са големи поземлени собствени­ ци и някои от тях се обособяват като владетели, независими от централ­ ната власт. 2. Лице с такава титла. Напр. дсспот Алексий Слав (неизв. - 1230 г.), владетел на голяма област в Родопите. Срв. със севастократор 2. (СК и АХ) ДЕСЯТЪК, само ед. Ист. Един от основните данъци, плащани в сред­ новековната българска държава и по времето на османското владичество, както и по-късно (до 1895 г.), налаган върху земеделските продукти и дреб­ ния домашен добитък, от които се взема една десета част, като се съби­ ра обикновено в натура. ■ В отделни моменти от развитието на българска­ та държава се събира и в пари. ■ По времето на османското владичество този данък (под името юшур) посте­

ДЖЕНТРИ

пенно обхваща всички земеделски произведения, а размерът му дости­ га до половината от произвежданата реколта (други данъци в Османската империя - срв. с джизие и кръвен данък). ■ През 1895 г. е заменен от поземлен данък. (СК) ДЕФЛАЦИЯ, само ед. Икон. Мярка за противодействие на инфлацията, състояща се в изтегляне на опреде­ лено количество парични средства от обръщение с цел да се повиши покупателната способност на нацио­ налната валута и нейният междуна­ роден обменен курс. (ЕП) ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ, само ед. Попит. 1. Отслабване и намаляване на централизацията, премахване на пълната зависимост от централната власт. 2. Разширяване на правата на по-нисшитс органи за управление. Срв. с централизация. (КС) ДЖЕЛЕПИН, джелепи. Ист. Тър­ говец на едър и дребен рогат доби­ тък в Османската империя. (ЕП) ДЖАМИЯ, джамии. Религ. Мюсюл­ мански молитвен храм с квадратен или правоъгълен план и богата въ­ трешна украса, който напомня къ­ щата на Мохамед в Мсдина Срв. с ислям. ■ В двора на джамията има чешма, където мюсюлманите преди молитва измиват лицето, ръцете и нозете си. Срв с мюсюлманин ■ В храма се влиза бос с лице към Мека, като посоката е означена с ниша в стената. Срв. с Мека. (АХ) ДЖЕНТРИ, само мн. Ист. Наз­ вание на средното и дребното дворянство в Англия през XVI и XVII в., съумяло да сс приспособи към развитието на капитализма. ■ Нети-

ДЖИЗИЕ

тулувани английски провинциални благородници. ■ Имат право на герб, но не притежават благородническа титла. (АХ и MB). ДЖИЗИЕ, само ед.; харадж. Ист. Поголовен паричен данък в Осман­ ската империя, с който се облага немюсюлманското мъжко население (християни, евреи) в нейните преде­ ли. Срв. с десятък и кръвен данък. ■ Представлява израз на дискрими­ нация на османската власт спрямо поробеното християнско население в Османската империя. (СК и ЕП) ДЖИХАД, само ед. Ист. Религ. Свещена война на мюсюлманите за вярата, в която всеки мюсюлма­ нин трябва да участва до световния триумф на исляма. Срв. с ислям и мюсюлманин. ■ Проповядва сс, че всеки воин, загинал в борбата с неверниците, отива направо в рая. ■ Понятието „джихад“ на първо място е свързано с религиозния дълг на мюсюлманите да се усъвър­ шенстват духовно и да се борят за разпространението и победата на исляма. ■ Буквално означава „уси­ лие, усърдие“; нарича се още „го­ лям джихад“. Срв. с газават. (ЕП, АХ и КС) ДИАЛОГ ИЗТОК - ЗАПАД. По­ лит. Форма на политическа кому­ никация между представителите на двете противостоящи си световни политически системи в периода на т. нар. Студена война, насочена към гарантиране на мирното съвместно съществуване, недопускане на пряка военна конфронтация и към мирно решаване на глобалните политиче­ ски, икономически, социални и пр.

138

проблеми. Срв. със Студена война. (КС) ДИАЛОГ СЕВЕР - ЮГ. Полит. Форма на политическа комуникация между представители на развитите индустриални (северни) държави и развиващите се (южни) държави от т. нар. Трети свят. ■ От среда­ та на 70-те години на XX в. разви­ ващите се страни настояват за нов международен икономически ред, за преустройство на международни­ те икономически отношения върху справедлива и равноправна основа с цел да укрепят своите позиции в све­ товната икономика, да увеличат обе­ ма на получаваната икономическа помощ, да си осигурят облекчения в търговията и др. (КС) ДЙАСПОРА, само ед. Полит. Част от народностна или религиозна гру­ па, която постоянно живее извън пределите на родната си страна по­ ради различни исторически, поли­ тически, икономически, социални и др. причини или е останала на тери­ торията на дадена държава като мал­ цинство. ■ Напр. българска диаспора в Турция след Освобождението от османско владичество; голяма бъл­ гарска диаспора има в САЩ. (КС, СК и АХ) ДИВАН, -и Ист. Върховен съвеща­ телен орган за управление на Осман­ ската империя, висш съвет, който се състои от везири и се ръководи от султана. Срв. с везир и Високата порта 2. (СК и ЕП) ДИВЕРСИФИКАЦИЯ, само ед. Полит Понятие, използвано в по­ литологията за означаване на про­ цеса за разнообразяване и създава-

139

нс на нови сфери и направления за дейност в работата на държавните, политическите и обществените ин­ ституции. Срв. с политология. ■ Диверсификацията изразява услож­ нените задачи и цели, които си по­ ставят политическите и държавните институции, и се съпровожда с раз­ ширяване, обогатяване и разнообра­ зяване на използваните политически методи на действие. (КС) ДИВИЗИЯ, дивизии. Воен. Голямо войсково съединение, състоящо се от няколко полка (1 полк включва 1000 души). (ЕП) ДИКАНЯ, дикани. Ист. Инстру­ мент за вършеене, представляващ дъска с набити по долната й страна кремъци, с която се минава по раз­ стланите житни класове, зърната се отронват и се отделят от сламата. ■ В диканята се впрягат волове или други животни, които я теглят по разпръснатите снопи. (ЕП) ДИКТАТ, -и. Ист. Условия, поста­ вени от позицията на силата от една държава на друга държава. ■ Диктат се е прилагал обикновено от победи­ телите на победените държави. ■ Та­ кива са били условията на мирните договори, които Антантата (Велико­ британия, Франция, Русия и присъе­ динилите се към нея още 20 държа­ ви, между които САЩ (от 1917 г), Япония и Италия) налага на побе­ дените държави Германия, АвстроУнгария и др., сред конто Турция, България (от 1915 г), след края на Първата световна война. (МП и ЕП) ДИКТАТОР1, -и. Ист. Извънред­ на най-висша държавна длъжност в Римската република (средата на IV

ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА

в. пр. Хр. - ок. 82 г. пр. Хр.), на коя­ то по решение на Сената е избиран едноличен управител, назначаван от единия от консулите за срок от шест месеца. Срв. със сенат2 и консул. ■ Когато държавата е в опасност, диктаторът има неограничена власт. (БП) ДИКТАТОР2, -и. Полит. Управник с неограничена власт, който осъ­ ществява диктатура. Срв. с дикта­ тура. (СК) ДИКТАТУРА, диктатури. Потт. Форма на държавно управление, при която е установена неограничена власт на едно лице или партия, ос­ нована на насилие и принуда, като се нарушават суверенните права на народа и се погазва основният закон на държавата. ■ Установената при нея пълна, абсолютна еднолична или еднопартийна власт сс поста­ вя над законите и човешките права и обикновено е свързана с контрол върху правителството, силите па реда и войската. Характерни за пея са репресиите и произволите. Напр. диктатура па Хитлер (1889-1945 г.) в периода 1934-1945 г., диктатура на Мусолини (1883-1945 г.) в периода 1922-1945 г. Срв. с демокрация I. (СК, ЕП и КС) ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИ­ АТА. Полит. Ист Според учението на К. Маркс (1818-1883 г.) и Фр. Ен­ гелс (1820-1895 г.) - държавна (по­ литическа) власт на работническата класа под ръководството на нейна­ та партия, която сс характеризира с липсата на разделение между трите власти - законодателна, изпълнител­ на и съдебна, с пълно господство на

ДИМНИНА

държавата при отсъствие на частна собственост. ■ Установена е след социалистическата революция с цел строителство на социалистическо общество. Напр. след Октомврий­ ската революция (1917 г.) първата съветска конституция на Русия от 1918 г. определя политическата сис­ тема като диктатура на пролетари­ ата; след 9. IX. 1944 г. управление­ то на България също е диктатура на пролетариата. ■ Диктатурата на про­ летариата е характерна за преходния период от капитализъм към социа­ лизъм. Теоретиците на марксизма са смятали, че тя е исторически необ­ ходима за унищожаване на експлоа­ тацията и за обединяване на всички трудещи се около пролетариата за изграждане на социализма. ■ Кому­ нистическата партия като водач на пролетариата осъществява и упраж­ нява тази диктатура. (МП, КС и СК) ДИМНИНА, само ед. Ист. Паричен данък в средновековна България, събиран на жилищна сграда, който през XIII - XIV в. населението пла­ ща на местния феодал или на цен­ тралната власт. (ЕП) ДИНАСТИЧЕН БРАК. Ист. Брак между наследници на различни владетелски родове. ■ През Сред­ новековието често използван като дипломатическо средство за устано­ вяване и гарантиране на мирните от­ ношения между две държави. Напр. сключеният през 1234 г. от цар Иван Асен II (неизв., управлява от 1218 до 1241 г.) мирен договор с Никейската империя (наследник на Византия) е скрепен от династичсн брак на не­ говата дъщеря Елена с никсйския

140

престолонаследник Теодор II Ласкарис (1221/1222-1258 г., император от 1254 г.). (СК, АХиЕП) ДИНАСТИЧНА КРИЗА. Ист. Мо­ мент, в който монархическа държа­ ва остава без законен наследник на престола. Напр. през 905 г. причина за династична криза във Византия е четвъртият брак на Лъв VI (866-912 г, император от 886 г.), от който се ражда престолонаследник, непри­ знат от църквата. (АХ) ДИНАСТИЯ, династии. Ист. Поре­ дица от няколко поколения владете­ ли (императори, крале, царе, князе и др.), членове па една и съща фами­ лия, които управляват (заемат прес­ тола) последователно по наследство. Напр. династията Хабсбурги, упра­ влявала Свещената Римска империя (1273-1806 г. с малки прекъсвания), Испания (1516-1700 г), Австро-Ун­ гария (1867- 1918 г.), Австрия (12781918 г.). ■ Най-често членовете на една династия имат пряка родствена връзка помежду си, като обикно­ вено унаследявансто на властта се осъществява по мъжка линия. ■ В монархическите държави династи­ ите се формират, след като няколко представители на дадена фамилия се възкачат последователно на вла­ детелския трон. В: вж. Каролинги, Капетинги, Македонска династия, Меровинги, Плаптадженети, Хабсбурги. ■ Династиите носят име­ то на родоначалника си, напр. Асе­ новци (разпространено като Асе­ новци), Тсртсровци, Шишмановци във Второто българско царство. (ЕП, МП и АХ) ДИНАТИ, сд. динат. Ист. Висши

141

ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

представители на византийската светска служебна аристокрация, църквата и манастирите, които при­ тежават най-обширните земи и имо­ ти в селата и градовете. ■ През IX - X в. във Византия динатите са едри земевладелци, които притежават об­ щински ниви, лозя, гори и други земи, закупени на безценица от се­ ляните или заграбени чрез насилие. (АХ) ДИОЦЕЗ, -и. Ист. 1. Основна адми­ нистративно-териториална единица па Римската империя в периода след III в., която обединява няколко про­ винции, но е по-малка от префекту­ рата. ■ Въведена е от император Диоклециан (ок. 245-316 г., управлява от 284 до 305 г.). Срв. с префектура. Напр. диоцез Тракия, състоящ се от 6 провинции. СЧ: вж. провинция. 2. В Римокатоличсската църква (срв. с католицизъм) - голяма църковна област, управлявана от епископ или архиепископ. (СК, АХ и ЕП) ДИПЛОМАТ, -и. Дипл Полит. Длъжностно лице от министер­ ството па външните работи, което е упълномощено от своята държава да осъществява официални отношения с други държави, да води преговори, да подписва договори, споразуме­ ния и др. ■ Дипломатът е призван да осъществява официалната дейност по реализация на целите и задачи­ те на външната политика на своята страна, да защитава нейните права и интереси, нейните институции и граждани зад граница. (КС) ДИПЛОМАТИЧЕСКА ИЗОЛА­ ЦИЯ Полит. Отделяне на една дър­ жава от международните отношения

и прекратяване на дипломатически­ те контакти с нея от страна на оста­ налите държави. (ЕП) ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМУНИ­ ТЕТ. Дипл Полит. Съвкупност от особени лични права и привилегии за чуждите дипломатически пред­ ставители на територията на дър­ жавата, където са акредитирани. ■ Обемът на тези права и привилегии е установен от Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г. ■ Дипломатическият иму­ нитет включва неприкосновеност на жилищата на дипломатите и на помещенията на дипломатическото представителство, лична неприкос­ новеност, неподсъдност на местното законодателство, неподсъдност пред местния съд, освобождаване от да­ нъци, право па свободни връзки на дипломата със своето правителство и др. (СК и КС) ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КОРПУС. Дипл. Полит. Съвкупността от всич­ ки дипломати от различни страни, намиращи се в дадена държава. (КС и СК) ДИПЛОМАТИЧЕСКО ПРЕД­ СТАВИТЕЛСТВО. Полит. Орган на една държава, намиращ се по­ стоянно на територията на друга държава, чрез който се осъществя­ ват официалните дипломатически отношения между двете държави. ■ Има различни форми: посолство, ле­ гация, консулство. В: вж. посолство, легация и консулство. ■ Членовете на това представителство (диплома­ тически представители) се ползват с имунитет. Срв. с дипломатически имунитет. (СК)

ДИПЛОМАЦИЯ

ДИПЛОМАЦИЯ, само ед. Дипл. 1. Съвкупност от правила, методи, средства и правни норми, с които си служат държавните органи и техни­ те представители във външната по­ литика на държавата. 2. Дейност за поддържане на официалните меж­ дудържавни отношения, която има две форми: периодични официал­ ни срещи на президентите и пред­ ставителите на правителствата на държавите и постоянно дипломати­ ческо представителство. Срв. с ди­ пломатическо представителство. ■ Днес дипломацията включва и представителство на държавата в международни организации - ООН, Европейски съюз и др. 3. Наука за отношенията между държави и дър­ жавни представители (КС и СК) ДИПЛОМАЦИЯ НА СОВАЛКА­ ТА. Полит. Дипломатическа такти­ ка в политиката на САЩ, свързана с многобройните обиколки (оттук и названието) на държавния секретар и на други сътрудници на правител­ ството в страни от Близкия изток с цел затвърдяване на американските позиции в този район. (КС) ДИРЕКТИВИ, ед. директива. Полит. Ръководни указания и насоки за действие, които по-висш полити­ чески или обществен орган на упра­ вление дава на по-нисш орган. (КС) ДИРЕКТОРИЯ (1795-1799). Ист. 1. Правителството на едрата буржо­ азия във Франция (след термидорианския преврат през 1795 г.) по вре­ ме на Великата френска революция (1789-1799 г.), което управлява от 1795 до 1799 г. ■ То получава дър­ жавната власт, след като Конвентът

142

се саморазпуска, и е свалено чрез държавен преврат на Осемнадесети брюмер (9 ноември) 1799 г. от На­ полеон I Бонапарт. ■ Състои сс от 5 директори. Срв. с Велика френска революция и тернидориански пре­ врат. (МП и MB) ДИСИДЕНТ, -и Полит Човек, който изповядва възгледи и убежде­ ния, различни от господстващите, п публично ги отстоява и защитава и който изразява несъгласие с офици­ алната политика и се противопоста­ вя на съществуващата политическа система. (КС) ДИСКРЕДИТАЦИЯ, дискрсдитации. Полит. Умишлено разпростра­ нение на негативна информация за дадени политически субекти с цел те да бъдат представени в неизгодна за тях светлина в очите на обществото. Срв. с политически субект (КС) ДИСКРЕТНОСТ, само ед Ет. Прошка в откриването па прости ми морални грешки. ■ Дискретният чо­ век може да се направи, че не е чул някоя обида; да спести някоя истина. Така дребните грешки остават неза­ белязани. (АХ) ДИСКРИМИНАЦИЯ, само ед Ист. Ограничаване от права па оп­ ределена категория граждани пора­ ди национална, социална или расова принадлежност, пол, имуществено положение, политически или рели­ гиозни убеждения. ■ В междуна­ родните отношения - ограничаване на правата на някоя държава или на нейни граждани като нарушение на изискванията за равноправие. ■ Напр. дискриминацията по признака раса е официална държавна полити-

143

ка на ЮАР в периода на апартейда. Срв. с апартейд и расизъм. (MB и КС) ДИСКРИМИНАЦИЯ В МЕЖДУ­ НАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. Дипл. Полит. Ограничаване на пра­ вата на дадена държава и нейните граждани в сравнение с правата, с които се ползват други държави и техните граждани. (КС) ДИСПУТ, -и. Ист. Публичен спор на научна или друга тема. (АХ) ДИСЦИПЛИНА, само ед. Ет. Об­ ществени отношения, които регу­ лират поведението на хората в об­ ществото, съгласуват дейността на хората и задължават за изпълнени­ ето на установените норми (правни, морални, политически и естетиче­ ски), правила и др. ■ Средство за об­ ществен контрол върху поведението на хората. Отразява социалните от­ ношения в обществото и служи за тяхното поддържане. ■ Формите на обществената дисциплина са разно­ образни: държавно насилие, общест­ вено мнение, съзнателност на хората и др. Други форми на дисциплина са: обичаи, нрави, традиции, норми, привички, вкусове, авторитет, въз­ питание, убеждение, принуда и др. ■ Във всяко общество преобладава определен тип дисциплина. Напр. в първобитното общество са гос­ подствали привичките, традицията и уважението; в робовладелското и феодалното общество - принудата. (АХ) ДОБЛЕСТ, само ед. Ет. Благород­ ство (морално качество), което се състои в способността да се постъп­ ва и да се говори смело и открито.

ДОБРОДЕТЕЛНА ДРУЖИНА

■ Доблестният човек се противопос­ тавя на неправдата, но признава и собствените си грешки. Срв. с аристократизъм и великодушие (АХ) ДОБРИ НАВИЦИ. Ет. Последова­ телност от действия с траен ритъм, който съдейства за постигането па нашите цели. Срв. с лоши навици. (АХ) ДОБРО, само ед. Ет. Категория на етиката - нещо, което е положител­ но, ценно в нравствено отношение и което е в полза на хората. ■ Едно от най-общите понятия на морално­ то съзнание и една от най-важните категории на етиката. Абстрактна морална идея за това, което заслу­ жава одобрение. ■ Според Платон (427-347 г. пр. Хр.) доброто и злото са незрими. Те се възприемат със се­ тивата, чрез мисълта, ума и разума. ■ Доброто е полезното, положител­ ната оценка, нормата. В: вж. добро­ детели. Срв. със зло (АХ) ДОБРОДЕТЕЛИ, ед. добродетел. Ет. Понятие на нравственото съз­ нание за обобщено характеризиране на положителните устойчиви морал­ ни качества на личността, на група от лица, класи или общество, което посочва тяхната морална ценност. ■ Това е положително нравствено ка­ чество на личността с висока оцен­ ка в обществото. В: вж великоду­ шие, деликатност, достойнство и справедливост. Срв. с пороци. (АХ) ДОБРОДЕТЕЛНА ДРУЖИНА Ист. Обществено-политическа ор­ ганизация през Възраждането на русофилски настроени по-заможни кръгове на българската емиграция в Румъния, създадена през 1854 г. в Бу-

ДОБРОНАМЕРЕНОСТ

курсщ, която следва по-консервативна линия в търсенето на пътища за освобождение на българските земи от османско владичество, като зала­ га на ролята на Русия и на сътруд­ ничество с други славянски народи. Срв. с Български революционен централен комитет. ■ Основатели - Евлоги и Христо Георгиеви (Евлоги Георгиев: 1819-1897 г; Христо Георгиев: 1824-1872 г.), д-р Г. Атанасович (1821-1892 г.) и др. ■ Пър­ воначално носи името Средоточно българско попечителство (Епитропия), като преименуването й става през 1862 г. ■ През 1867 г предла­ га проект за създаване на българосръбска федерация и води неуспеш­ ни преговори със сръбското прави­ телство за неговото осъществяване. ■ Развива широка благотворителна дейност в полза на българската про­ света. ■ Прекратява съществуването си през 1897 г. (СК) ДОБРОНАМЕРЕНОСТ, само ед Ет. Вж. благонамереност. (АХ) ДОБРУДЖАНСКО ДЕСПОТСТВО. Ист. Вж. Добруджанско княжество. (СК) ДОБРУДЖАНСКО КНЯЖЕСТ­ ВО; Добруджанско деспотство. Ист Независимо феодално княже­ ство в Североизточна България с център град Карвуна (днес Кавар­ на), създадено през 40-те години на XIV в. от болярина Балик (XIV в.) ■ След него княжеството с управлява­ но от деспот Добротица (неизв. - ок. 1385 г.), който създава флот и около 1369 г. присъединява към земите си Варна, част от черноморското край­ брежие с крепостите Емона и Козяк,

144

и от деспот Иванко Тертср (неизв., управлява от 1385 до 1395 г.). ■ Доб­ руджанското княжество води поли­ тика, независима от Търновското царство, но през 1395 г. пада под ос­ манско владичество. Срв. с Търнов­ ско царство. Османска империя и османско владичество. (СК) ДОВЕРИЕ, само ед. Ет. Морал­ но понятие, което означава вяра в нещо или някого, пълно отдаване и вярност към поетите задължения. ■ Доверието е хуманно отношение на човека към човека, което сс е пре­ върнало в принцип и правило на по­ ведение. ■ Доверието играе голяма роля не само в междуличностните отношения, но и в живота на обще­ ството, икономиката, търговията, ус­ лугите. (АХ) ДОГМА, догми; догмат. Ист Ре­ лиг. Основен принцип на опреде­ лено учение, чиято истинност сс приема безрезервно и не сс подлага на съмнение при никакви обстоятел­ ства. Напр. християнски догми. ■ В християнството догматите изразяват истините па вярата, които сс съдър­ жат в Божественото Откровение (Свещеното Писание - Библията, и Свещеното Предание). Догмати­ те включват християнското учение за Бога и неговото отношение към света и човека. Те са задължителни правила за вярата на всички хора. Смята сс, чс водят към спасение. ■ Отричането на християнските догми се счита за ерес и се наказва с отлъч­ ване от църквата Срв. с Библия и Свещеното Предание. (ЕП и АХ) ДОГМАТ. Ист. Религ. Вж. догма. (АХ)

145

ДОГМАТИЗЪМ, само ед. Ет Принцип, който характеризира отно­ шението на човека към нравственото учение, па което той е привърженик. ■ Сляпа привързаност към положе­ нието или изискванията нададен мо­ рал, без разумното им обяснение или разбирането на тяхното значение. Спазване на определени изисквания, без да сс анализира конкретната си­ туация, в която те сс осъществяват, и на последиците от тях. ■ Характе­ рен е за религиозния морал. Напр. предпочита сс вярата пред науката, откровението пред разума. ■ Поня­ кога основните принципи на морала сс изопачават и механично сс пре­ насят изисквания за определена си­ туация в други условия, при които изискванията се превръщат в своята противоположност. Напр. добротата става зло, когато благодарение на нея остават ненаказани престъпле­ ния. (АХ) ДОГМАТИЗЪМ В ПОЛИТИКА­ ТА; политически догматизъм. По­ лит. Безусловно и сляпо следване както в теорията, така и в практика­ та на някои политически формули и постулати, възприемани като ключо­ ви положения и като неподлежащи на съмнение безспорни истини (КС) ДОГМАТИКА, само ед.; християн­ ска догматика. Ист. Религ. Дял от богословието, който се занимава с християнските догми. Срв. с догма. (ЕП) ДОГОВОР, -и. Юрид. 1. Съглаше­ ние между две или повече физиче­ ски или юридически лица за пости­ гане на дължим резултат, свързан със създаване, изменение или пре­

ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

кратяване на взаимни права и задъл­ жения. В: вж. едностранен договор и двустранен договор; безвъзмезден договор и възмезден договор. ■ До­ говорът се смята за сключен, когато страните в него изразят съгласието си (в необходимата законова фор­ ма) по всички елементи от негово­ то съдържание. ■ Отношенията в международното право се уреждат от международни договори между държавите. 2. Документът, в който е изложено съдържанието на това съг­ лашение. (СК) ДОГОВОР В ПОЛИТИКАТА; по­ литически договор. Полит. Спора­ зумение между два или повече поли­ тически субекта, съдържащо в себе си строго фиксиран набор от задъл­ жения, чисто изпълняване е задъл­ жително и чисто неспазване води до съответни санкции. Срв с поли­ тически субект. ■ Политическият договор е основно средство за регу­ лиране на политическите и социал­ ните взаимоотношения в рамките на обществото, на държавата като цяло, както и на международната арспа. (КС) ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ; Договор от Маастрихт. Полит. Договор за европейско обе­ динение, подписан на 7 февруари 1992 г. в холандския град Маастрихт, предвиждащ единна външна поли­ тика, икономически и валутен съюз, въвеждане на обща система за си­ гурност и обща отбранителна поли­ тика. сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред, пре­ махване на границите, разширяване на сътрудничеството в областта на

ДОГОВОР ЗА НЕРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ

образованието, науката, културата, здравеопазването и др. ■ Със спе­ циална декларация от 23 юли 1997 г. България обявява своето желание да участва в Европейския съюз. ■ Бъл­ гария става асоцииран член на Евро­ пейския съюз през февруари 1995 г., а пълноправен - на 1 януари 2007 г. (КС) ДОГОВОР ЗА НЕРАЗПРОСТРА­ НЕНИЕ НА ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ. Полит. Договор, подписан от над сто държави и влязъл в сила на 5 март 1970 г. с цел недопускане на употреба на ядрено оръжие и кон­ трол върху неговото производство. ■ Страните участнички, отчитайки опустошителните последствия, кои­ то би имала за цялото човечество една ядрена война, сс задължават да прилагат всички възможни усилия за нейното предотвратяване, в това число и споразумения, ограничава­ щи разпространението на ядрено оръжие. ■ Договорът забранява упо­ треба на ядрено оръжие по какъвто и да било повод, установява строг контрол върху ядрения износ и вър­ ху пазенето и пренасянето па ядрен материал. ■ Изпълнението на дого­ вора е възложено на Международна­ та агенция по атомна енергия. (КС) ДОГОВОР ОТ МААСТРИХТ. Полит. Вж. Договор за Европейски съюз. (КС) ДОГОВОРНА ОБЩНОСТ Юрид. Човешка общност, която възниква като форма на договаряне за нещо между участниците в нея. Напр. политическите партии, различните сдружения и др. Срв. с естествена общност. ■ Някои теоретици раз­

146

глеждат като договорна ooihhoci и държавата. Срв. с държава. (СК) ДОЖ, -ове Ист Титла на държа­ вен глава във Венеция и Генуа (VII XVIII в.), която сс дава пожизнено и нейният носител притежава голяма власт. (АХ) ДОКТРИНА, доктрини. Ист. Уче­ ние, система от възгледи, научна или философска теория, ръководна програма. Напр. големите сътресе­ ния, предизвикани от Френската ре­ волюция, и последвалата я реакция оформят две водещи политически доктрини: консерватизъм и либера­ лизъм, срв с консерватизъм, либе­ рализъм: доктрината „Мънро“ (из­ ложение на Дж. Мънро, 1758-1831 г., до Конгреса през 1823 г) - насо­ чена е против икономическата и по­ литическата намеса на европейските държави във вътрешните работи на Америка. (MB, АХ и КС) ДОКТРИНА „АЙЗЕНХАУЕР ДЪЛЕС“. Ист. Полит Външно­ политическа доктрина и програма па САЩ за настъпление в Близкия и Средния изток, изложена от пре­ зидента Д. Айзснхауер (1890-1969 г.) и официално провъзгласена през март 1957 г. ■ Активна роля в раз­ работването й играе тогавашният държавен секретар па САЩ Д. Ф. Дълсс (1888-1959 г). ■ Доктрината цели укрепването на позициите на САЩ в този район и предоставя на американския президент правото да използва въоръжени сили (КС) ДОКТРИНА „ДЖОНСЪН“ Ист. Полит Вж. Азиатска доктрина на САЩ. (КС) ДОКТРИНА „КАРТЪР“ Ист. По-

147

лит Политическа и идеологическа стратегия на американския прези­ дент Дж. Картър (род. 1924 г), чийто замисъл е превръщането на САЩ в политически, икономически и вое­ нен лидер в съвременния свят. ■ Це­ лите на тази доктрина са: по-тесен съюз между развитите капиталисти­ чески страни, запазване на страните от Третия свят в орбитата па капи­ тализма, запазване и увеличаване на американската икономическа и военна мощ, дискредитиране на со­ циализма и др. (КС) ДОКТРИНА „ТРУМАН“. Ист Полит Външнополитическа док­ трина и програма на САЩ, изложена от президента X. Труман (1884-1972 г.) през март 1947 е, която слага на­ чалото на политиката на т. нар. Сту­ дена война, станала слсд Втората световна война официален външно­ политически курс на САЩ. Срв. със Студена война. (КС) ДОЛНА КАМАРА. Ист. Едната от двете части на двустепенен парла­ мент, която се състои от депутати, избрани от народа, чиято функция е да взема законодателни и др. ва­ жни за държавата решения. ■ В нея влизат депутатите представители на политическите партии, които са на изборна длъжност (за разлика от членовете на горната камара, които обикновено влизат в нея по право). Срв. с парламент, камара и горна камара. ■ Решенията на долната камара влизат в сила, ако бъдат одо­ брени от горната камара (МП) ДОМ, -ове. Ет. Близките, които жи­ веят заедно в едно жилище. ■ Сим­ вол на семейството. Уютно място, в

ДОМИНИКАНСКИ ОРДЕН

което се споделят общите дейности с близките хора, изживяват сс бито­ вите радости и празници. Срв. със семейство. (АХ) ДОМЕН, -и.; господарска земя. Ист. 1. Лично поземлено владе­ ние на сеньор, над което има пъл­ на власт, през Средновековието в Западна Европа. Срв. със сеньор. ■ Там сс намира замъкът на сеньора, обитаван от семейството му и воен­ ната му свита Земята сс обработ­ ва от селяните Те са задължени да работят за сеньора определен брой дни в годината и да му предават ре­ колтата. Освен земи включва и гори, пасища, градове, крепости, села. От тях владетелите раздават на своите васали. Срв. с васал. 2. Кралско по­ землено владение. (АХ) ДОМЕСТИК, домсстици. Ист. 1. Длъжност на административен уп­ равител на провинция във Византия 2. Длъжност на главнокомандващ на войските в дадена провинция във Византия. (ЕП) ДОМ ИНАТ, само ед. Ист. Система на монархично управление в Рим­ ската империя, въведена през III в. от император Диоклсциан (ок. 245316 г., управлява от 284 до 305 г.), в която императорът е пълен господар, а за властта му се смята, чс има бо­ жествен произход. (АХ) ДОМИНИКАНСКИ ОРДЕН Ист Религ. Католически монашески ор­ ден, основан през 1215 г. от испан­ ския монах св. Доминик де Гусман (1170-1221 г.) в Южна Франция и признат официално от папата през 1216 г., а от 1232 г. като ръководител на Инквизицията, орденът води бор-

доминион

ба с ересите и всичко напредничаво. Срв. е католицизъм, орден и Света инквизиция. ■ Членове на ордена са Тома Аквински (1225-1274 г.), Ал­ берт Велики (1193-1280 г.) и др. ■ Орденът съществува и до днес. (АХ) ДОМИНИОН, само сд. Ист. 1 Са­ моуправляваща се бивша колония в състава на Британската империя, която е получила независимост, но признава английския монарх за свой държавен глава. ■ Термин, упо­ требяван до 1947 г. за онези части от Британската империя, които са самоуправляващи се и които са по­ стигнали известна степен на авто­ номност, но все още са зависими от британската корона и признават вър­ ховенството на британския монарх. ■ На територията на доминиона мо­ нархът се представлява от генералгубернатор. ■ Първата страна, която започва да се нарича доминион, е Канада (1867 г.), след това - Австра­ лия (1901 г.), Нова Зеландия (1907 г.). ■ Други доминиони в състава на Британската общност на нациите, наследник на Британската империя, са: Южноафриканската република, Индия и др. ■ След Втората светов­ на война това понятие излиза от упо­ треба. 2. След 1947 г. държава в със­ тава па Британската империя, която има свое самостоятелно управление. (ЕП, КС и МП) ДОМИНУС, само ед. Ист Офици­ алното обръщение към августа (мо­ нарха в Римската империя). Срв. с август (АХ) ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА. Ист. Вж. референдум. (МП) ДОРИИЦИ, сд дориец. Ист. Древ­

148

ни индосвропейски племена, кои­ то последни от гръцките племена нахлуват в Елада в началото на XII в. пр. Хр. и завладяват по-голямата част от континенталната й територия и Пелопонес. Срв. с индоевропейци и Елада 2. ■ Дорийците въвеждат употребата на желязото в цяла Ела­ да, което поради много по-голямата си достъпност на обработка от брон­ за променя изцяло гръцкото обще­ ство. ■ Сливането на дорийците със завареното ахсйско население поста­ вя основите на гръцката народност. Срв. с ахейци, Микенска Гърция и Архаична Гърция. ■ Създават се колонии по малоазиатското и среди­ земноморското крайбрежие. (БП) ДОСАДА, само сд. Ет. Безразли­ чие, което сс състои в чувството за неудовлетвореност. Срв с безсърдечност. отегчение и скука. (АХ) ДОСТОЙНСТВО, само'сд Em. I. Понятие на моралното съзнание, което изразява представа за цен­ ността на всеки човек като нравстве­ на личност. 2. Категория на етиката, която означава морално отношение на човека към себе си и отношение на обществото към него, в което сс признава ценността на личността. ■ Запазването па личното достойнство предполага извършването на опре­ делени нравствени постъпки. Човек осъзнава отговорността пред себе си като личност Личността изисква и от другите хора да сс отнасят с ува­ жение към нея, да признават на чо­ века определени права и възможнос­ ти и да бъдат взискателни към него. В: вж. гордост. (АХ) ДОФИН, -и Ист. Титла на престо-

149

ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

лонаслсдника на Франция, използва­ на през XIV-XIX в. ■ Произлиза от името на областта Дофине в Южна Франция и се запазва до 1830 г., ко­ сато на престола сс възкачва Луи Филип (1773-1850 г.), който е френ­ ски крал от 1830 до 1848 г. ■ Носена е от преките потомци на управлява­ щия крал (синове, внуци) до момен­ та на възкачването на някой от тях на престола. ■ Други родственици на управляващия крал (братя, племен­ ници и др.), които могат да наследят короната, не носят тази титла. (ЕП и АХ) ДРАКАРИ, ед. дракар. Ист. Бързи и лскоподвижни лодки, с които ви­ кингите от Скандинавия проникват навътре по течението на големите реки и плячкосват градове, имения и богати манастири през Средновеко­ вието. Срв. с викинги. (АХ) ДРЕВНИ ИЗТОЧНИ ИМПЕРИИ Ист. Форма на държавна организа­ ция, до която достигат в развитието си източните общества (възникнали от родовите организации и създали монархията), като под властта на мо­ нархията са подчинени завоюваните народи и територии. Срв. с град, мо­ нархия и империя. ■ При монархия­ та държавата се състои само от един народ, докато империята обединява много народи. ■ За да съществува, всяка империя е трябвало да реши две основни задачи: как да управлява големите територии и как да създаде силна армия, способна да защитава завладените и да завоюва нови земи. ■ Най-голсми и известни древни из­ точни империи са Египет, Асирия и Персия. В: вж. Египет, Асирия и

Персия. ■ Съществуват и други им­ перии в Древния изток - напр. вави­ лонската държава при цар Хамурапи (управлява от 1792 до 1750 г. пр. Хр.) и държавата на хиксосите (семитски номадскн племена, завладели Севе­ рен Египет) през XVIII - XVI в. пр. Хр. Срв. с Вавилонско царство и номади. Цар Хамурапи сс опитва да обедини народите на Месопотамия (двурсчисто между реките Тигър и Ефрат) въз основа на общ език, ад­ министрация, право и религия, но без силна армия неговата държава се разпада след смъртта му. Без перс­ пективи е и държавата на хиксосите, къдсто липсва ясен имперски план за управление. (БП) ДРЕДНОУТ, -и. Ист. Вид тежко­ въоръжени бойни кораби, използва­ ни в британския военноморски флот в първите десетилетия на XX в. (ЕП) ДРОГА, само ед. Ет. Изсушена бил­ ка с лекарствено предназначение или като наркотик. ■ Наркотикът предиз­ виква особени видения и състояния. Волята на човека е слаба, за да сс справи с реалността. Той сс признава за неудачник и сс опитва да избяга. Смята сс за безпомощен. (АХ) ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ; ООД Търг Юрид. Търговско дружество - юри­ дическо лице, участниците в кое­ то са физически лица, ограничено отговорни до размера на внесената от тях дялова вноска в капитала на дружеството. Срв. с едноличен тър­ говец и акционерно дружество. ■ Съдружниците в такова дружество не рискуват свое лично имущество. ■ Учредяването му става със сключ-

ДРУНГАРИЙ

ване на дружествен договор между съдружниците, които внасят учреди­ телни вноски. Управлява се от общо събрание на съдружниците и от уп­ равител. (СК) ДРУНГАРИЙ, друнгарии. Ист. Длъжност на командир на военен отряд във Византия през VII - X в. (ЕП) ДУАЛИЗЪМ, само ед. Ист. Филос. Религ. Специфична черта на всички богословски учения, които призна­ ват съществуването на две проти­ воположни субстанции: духовна и материална; на два свята - видим и невидим; за човека - на две нача­ ла: тленна плът и безсмъртна душа. Напр. манихсйството, възникнало през III в. с основател Мани (216-276 г.) от Вавилон, според което същест­ вуват два първоначални принципа добро и зло, светлина и тъмнина. ■ Терминът е въведен през XVIII в. от К. Волф (1679-1754 г.) за означаване на две субстанции - материално и духовно Дуалистични идеи има във философията на Платон (427-347 г. пр. Хр.) и Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) - човешкият разум не може да бъде сведен и обяснен с телесното тяло и неговата материалност Духът и материята се приемат за две не­ зависими начала - Р. Декарт (15961650 е), И. Кант (1724-1804 е). (АХ) ДУК, -овс. Ист. Благородническа титла в Западна Европа през феода­ лизма, която е с по-ниска степен от принц; херцог в княжество. Срв. с херцог и княз. (АХ и ЕП) ДУКС, -овс. Ист. 1. Длъжност па военен командир в Рим и Византия през II - X в. ■ Във Византия след

150

XII в. командирът на флота се на­ рича велик дуке. 2 Длъжност на управител на малка административ­ на област във Византия след XII в. ■ Терминът се използва в това свое значение и в България през ХШ XIV в. (ЕП) ДУХОВЕНСТВО. само ед. Ист Всички служители на монотсистичнитс религии, които са носители на религиозност, култура, образованост и духовни ценности. Напр. право­ славно духовенство. Срв. с моноте­ изъм. ■ През XIII-X1V в. нараства влиянието на монашеството ■ В православната църква съществуват два вида духовенство: „бяло“ духо­ венство - свещеници и обслужващи храмовете, и „черно“ духовенство - монаси и обслужващи манастири­ те. В. вж. бяло духовенство и чер­ но духовенство Срв с мирянин. ■ Висшите представители на духовен­ ството имат активна роля в полити­ ческия живот и съдопроизводството па Първата българска държава. (АХ) ДУХОВНИ БЛАГА. Ет. Вж. духов­ ни ценности. (АХ) ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ; духовни блага. Ет Една от формите за про­ ява на моралните отношения в об­ ществото, която включва нравстве­ ното значение (достойнството) на личността или група лица и на ней­ ните постъпки, както и ценностните представи в областта па моралното съзнание: моралните норми, прин­ ципи, идеали, понятията за добро, зло, справедливост, щастие. ■ Бла­ га, които удовлетворяват духовните потребности на човека като чувства­ що, мислещо и творческо същество,

151

което твори не само по законите на ползата и изгодата, но и по законите на красотата и доброто. ■ Постъпки­ те на хората имат морално значение, защото оказват влияние на общест­ вения живот, засягат интересите на хората, укрепват или подкопават ос­ новите на обществото, спомагат или противодействат на прогреса. Затова обществото регулира отношенията на хората, като предявява към тях морални изисквания и поставя оп­ ределени цели, които те са длъжни да следват. ■ В постъпките възник­ ва моралната ценност: положителна и отрицателна, която се изразява в действия, отговарящи на нравстве­ ните изисквания за добро, и таки­ ва, които им противоречат, за зло. ■ Ценност е „това, което ценим“. Във всяко историческо време сс открива добро, благо, щастие, удоволствие според духа на времето и мястото. Понятието ценност е въведено през XIX в. В: вж. добро и зло: справед­ ливост и щастие. Срв. с норми. (АХ) ДЪЛГ, само ед. Ет. Основна кате­ гория на етиката, която се състои в обществена необходимост, изразена в нравствените изисквания към ли­ чността. ■ Нравственото изискване се отнася и до всички хора, и до от­ делната личност. ■ Дългът е отноше­ ние на личността към обществото. Личността има задължения към об­ ществото и трябва да ги реализира чрез дейността си. Дългът е дължимо действие или поведение съгласно мо­ рала, нормите, обичая, състрадание­ то, помощта, приятелството и собст­ веното достойнство. ■ Нравствено

ДЪРЖАВА

изискване, характерно за отговорната личност. Проявява се в личния анга­ жимент и самостоятелното осмисля­ не на моралното изискване. ■ Според И. Кант (1724-1804 г.) „дългът на чо­ века е със собствени усилия да излезе от състоянието на първобитност на своята природа... да стане достоен за човешкото, което има в него“. В вж. професионален дълг. (АХ) ДЪРЖАВА, държави. Полит. Юрид. Ист. Основна политическа организация на обществото, обхва­ щаща населението на дадена терито­ рия, като сс основава на определена система от правни норми и разпо­ лага с държавен апарат за нейното прилагане. ■ Държавата осъществя­ ва управлението на обществото чрез държавната власт в трите й форми - законодателна, изпълнителна и съдебна. Срв. с държавна власт. ■ Основните функции на държавата са свързани с поддържане на ред в обществото и защита на нейната те­ ритория от външна намеса. Първата функция сс отнася към вътрешната политика на държавата, а втората - към нейната външна политика. ■ Съществуват различни форми на държавно управление: - В: вж. мо­ нархия и република; демокрация и диктатура ■ Форми на държавно устройство: - В: вж. федерация и конфедерация. ■ В основата на дър­ жавата е монополът върху властта, като модерната държава разполага със система от средства и механизми за контрол върху упражняването на властта. Гаранция за недопускане на произволно упражняване на властта представлява конституцията. Срв.

ДЪРЖАВА САТЕЛИТ

с конституция; правова държа­ ва и тоталитарна държава. ■ От друга гледна точка държавата може се разглежда като договорна общ­ ност. Според едно от схващанията, което води началото си от Т. Хобс (1588-1679 г.), държавата е форма на обществен договор, при който хо­ рата се отказват от своята абсолют­ на свобода, за да бъдат закриляни от държавата. Те сключват договор в смисъл, че се обвързват със спаз­ ването на определени задължения и правила на поведение едни към дру­ ги. (СК и АХ) ДЪРЖАВА САТЕЛИТ Полит. Формално независима държава, но фактически подчинена на друга поголяма и по-силна държава и на ней­ ната политика. (КС) ДЪРЖАВЕН АПАРАТ Полит Система от държавни органи, инсти­ туции и учреждения, осъществява­ щи практическата дейност по реали­ зацията на държавното управление и на вътрешната и външната политика па държавата. (КС) ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ. Полит. Законодателно утвърден финансов план на приходите и разходите па държавата за определен период от време (обикновено 1 година). (КС) ДЪРЖАВЕН ГЕРБ; национален герб. Полит Политически символ па държавата, представляващ отли­ чителен знак, който изразява в худо­ жествена форма някои най-същест­ вени политически, исторически, географски, културни и пр. факти ■ Държавният герб сс поставя на държавното знаме, паричните знаци, държавните ордени и медали, пас­

152

портите, официалните държавни до­ кументи. военните униформи и др. ■ Използването на държавния герб с строго регламентирано и не може да има произволен характер. ■ Настоя­ щият герб на Република България е одобрен от Народното събрание през 1997 г. Той представлява изпра­ вен златен коронован лъв на тъмно­ червено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона. Щитът е поддържан от други два златни ко­ роновани лъва, обърнати отляво и отдясно към централния. Те стоят върху две кръстосани дъбови клон­ ки с плодове. Под щита върху прех­ върлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписан девизът ..Съединени­ ето прави аиата“. (КС) ДЪРЖАВЕН ГЛАВА; глава на държавата. Полит. Висшсто длъж­ ностно лице в държавата, което осъ­ ществява нейното ръководство. ■ В историята на България функциите на държавен глава са изпълнявани от монарх, регент. Президиум на На­ родното събрание и Държавен съвет. ■ Днес тази функция се изпълнява от институцията Президент на Ре­ публика България. Тази институ­ ция сс утвърди с Конституцията от 1991 г., къдсто в глава IV сс урежда нейният статут. Срв. с президент. ■ Президентът сс избира пряко от избирателите за срок от 5 години и може да бъде преизбран само за още един мандат. Изискванията към кан­ дидатите за президент са следните: да с български гражданин по рожде­ ние. да е живял в България през по­ следните 5 години, към момента на

153

изборния ден да е навършил 40 годи­ ни, да нс с поставен под запрещение, да нс изтърпява ефективна присъда лишаване от свобода. ■ Като държа­ вен глава президентът олицетворява единството на нацията и предста­ влява България в международните отношения. Също така президен­ тът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България, възглавява Консултатив­ ния съвет по национална сигурност, назначава и освобождава висшия ко­ манден състав на армията, обявява състояние на мобилизация, на война и пр. ■ Президенти на България са били: Петър Тошев Младенов, 19362000 г., (БСП) - от 3. IV. 1990 г. до 6. VII. 1990 г.; Желю Митев Желев, род. 1935 г., (СДС) - от 1 VIIL 1990 г. до 22. I. 1997 г.; Петър Стефанов Стоянов, род 1952 г., (СДС) - от 22. I. 1997 г. до 22. I. 2002 г.; Геор­ ги Седефчов Първанов, род. 1957 г., (БСП)-от22.1. 2002 г. до22.1 2012 г.; Росен Асенов Плевнелисв, род. 1964 г„ (ГЕРБ) - от 22. I. 2012 г. и понастоящем. (КС) ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. Полит Всич­ ки финансови задължения, пости от името и за сметка на държавата по външните и вътрешните заеми и по други кредитни операции. (КС) ДЪРЖАВЕН ЗАЕМ. Полит. Заем, сключван от държавата вътре в стра­ ната или извън нея е цел да сс увели­ чат приходите в държавния бюджет. (КС) ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ Ист. Форма на икономическа по­ литика и на управление при капита­ лизма, при която сс установява дър­

ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ

жавен контрол върху икономиката и се въвежда планово развитие. Напр. след 1925 г. в Италия сс установява държавният капитализъм, при който освен планово развитие на икономи­ ката се въвежда и централизирана власт, като е извънредни закони сс разширява намесата на държавата във всички области на обществения живот, включително контрол и над личността. ■ Тази система на уп­ равление унищожава либерализма. Либералната държава се превръща в корпоративна. Срв. е либерализъм и корпоративизъм. (МП) ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ Полит Пе­ чат, който сс поставя върху доку­ менти и актове, издавани от висшите държавни органи. ■ На държавния печат задължително сс отбелязват името на държавата, формата на държавно управление и сс възпро­ извежда държавният герб. ■ Дър­ жавният печат на Република Бълга­ рия има кръгла форма. В средата на централно място е изобразен гербът. Около герба в горната половина на кръга е написано Република Бълга­ рия, а в долната половина - Държа­ вен печат. (КС) ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ Ист. По­ лит. Смяна на държавната власт, из­ вършвана по незаконен, неконститу­ ционен и неправов начин, е насилие. ■ Държавният преврат се свежда до удар върху законоустановените ор­ гани на държавна власт и държавно управление, извършен от определе­ ни политически или военни кръгове слсд предварителна (обикновено тай­ на) подготовка. ■ Държавният пре­ врат ис е коренно и радикално изме-

ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

нение на политическата система и на икономическата база, а е само смяна на субекта на политическата власт. ■ Държавен преврат е извършен в Бъл­ гария на 19 май 1934 г. от политиче­ ския кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. ■ Държавен преврат се извърши през юни 2009 г. в Хондурас, а през февруари 2010 г. - в Нигер, където военни свалят пре­ зидента. (КС и ЕП) ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ Полит. Висш постоянно действащ орган на дър­ жавната власт в България за периода 1971-1990 г. ■ За първи път Държа­ вен съвет е избран на 8 юли 1971 г. От тази дата до 17. XI. 1989 г, несменя­ ем председател на Държавния съвет е Тодор Живков (1911-1998 г). След него до 3 април 1990 г. председател на Държавния съвет е П. Младенов (1936-2000 г.). През април 1990 г. На­ родното събрание гласува изменение в конституцията, по силата на което институцията Държавен съвет сс за­ меня с институцията Президент на Република България. (КС) ДЪРЖАВЕН ФЛАГ; национален флаг; национално знаме. Полит. Вж. държавно знаме. (КС) ДЪРЖАВЕН ХИМН; национален химн. Полит Символ на държавата, който представлява официално при­ ета тържествена песен или мелодия ■ Химн на България е песента „Мила Родино“ по музика и текст на Цветан Радославов (1863-1931 г.) ■ Тази пе­ сен официално е одобрена за химн па България с указ на Президиума на Народното събрание от 8. IX 1964 г и за първи път като национален химн е изпълнена па 9. IX. 1964 г. на тър­

154

жеството по повод 20-годишнината от социалистическата революция в България. (КС) ДЪРЖАВНА ВЛАСТ. Полит. 1. Висш тип власт, създадена още в древността с цел постигане на мак­ симално добра организация на об­ ществото и обезпечаване на неговото нормално функциониране. ■ Упраж­ нява се от компетентни държавни органи. ■ Тя е основна форма на по­ литическо управление,която се със­ тои от ръководството в държавното и местното управление, органите и длъжностните лица, които го упраж­ няват и представят. ■ Държавната власт има три форми - В: вж. зако­ нодателна власт I, изпълнителна власт 1 и съдебна власт I. ■ Дър­ жавната власт в една демократична държава сс основава на разделение­ то между законодателната, изпълни­ телната и съдебната власт, които са самостоятелни и независими една от друга. Срв. с разделение на власти­ те. ■ Държавната власт може да има легитимен (законен) или нелегити­ мен (незаконен) характер - В: вж легитимна власт и нелегитимна власт. 2. Власт 3. Действащите ор­ гани на държавата, осъществяващи организираното й ръководство Срв. с държавно управление. ■ В демо­ кратичните държави има разделение между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, които са самостоятелни и незави­ сими едни от други. ■ В България органите па държавната власт също сс разделят на законодателни, из­ пълнителни и съдебни В: вж. законодателна власт 2, изпълнителна

155

власт 2 и съдебна власт 2. ■ Власт­ та на държавата е задължителна за всички, които сс намират па нейната територия, и за всички нейни граж­ дани, вкл. и намиращи се извън пре­ делите й. (КС и СК) ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА. Полит. Пространствена линия, която опре­ деля държавната територия и преде­ лите, върху които сс простира тери­ ториалното върховенство на държа­ вата. ■ Границите между държавите сс определят с международни дого­ вори. ■ Държавната граница може да бъде естествена (река или планина) и изкуствена (напр. обозначена чрез гранични знаци). Нарушаването па държавната граница означава нару­ шаване на суверените га на държава­ та. ■ Всяка държава сама установява режим за преминаване па нейните държавни граници (КС и СК) ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА; нацио­ нална измяна. Полит. Предател­ ство спрямо интересите на държава­ та и обществото чрез извършване на действия, нарушаващи вътрешната и външната сигурност и безопасност на страната. (КС) ДЪРЖАВНА ТАЙНА; национал­ на тайна. Полит. Факти, сведения, информация, документи, предмети и др. от политическо, икономиче­ ско, военно и др. естество, които не подлежат на разгласяване и използ­ ването на които от чужда държава или организация може да навреди на интересите на държавата и особено на нейната сигурност. ■ Установен е строго определен ред за съставяне, пазене и използване на информация­ та, сведенията, документите и др..

ДЪРЖАВНО ЗНЛМF

които представляват държавна тай­ на. ■ Опазването на държавната тай­ на е дълг на всеки, който има достъп до нея. Разгласяването на данни, представляващи държавна тайна, е тежко престъпление, за извършване­ то на което се носи наказателна отго­ ворност. (КС) ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ; на­ ционална територия. Полит Част от земната повърхност, в която сс включва сушата с нейните недра, въздушното и водното пространство, които принадлежат на една държава ■ Върху държавната територия безу­ словно сс простира върховенството на държавната власг. (КС) ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ; нацио­ нални символи; символи на дър­ жавата. Полит. Държавният герб, държавният химн и държавното зна­ ме, които са отличителни знаци за всяка една държава. (КС) ДЪРЖАВНО ЗНАМЕ; държавен флаг; национално знаме; нацио­ нален флаг. Полит. Символ на дър­ жавата, който представлява парче плат с определен цвят или цветове и с изображение па държавния герб или други символи. ■ Знамето на Ре­ публика България е трицветно: бяло, зелено, червено, поставени в този ред водоравно отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по фор­ ма и размери Стандартни образци за цветовете на националното знаме сс съхраняват в Комитета по стан­ дартизация и метрология. ■ Знамето па Република България е постоянно издигнато върху сградите на Прези­ дентството. па Народното събрание, на Министерския съвет, на различ-

156

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ

нитс министерства, на всички важни държавни учреждения, както и вър­ ху сградите на органите на съдеб­ ната власт, на Българската народна банка, на Българската национална телевизия и Българското национал­ но радио, върху сградите на общи­ ните, кметствата и училищата, на контролно-пропускателните пункто­ ве по границите и др. (КС) ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ. Полит Изпълнително-разпореди­ телна дейност на държавни органи, свързана с осъществяване на ръко­ водство на различните сфери (ико­ номическа, политическа, социална, културна и др.) от живота и с дей­ ността по непосредствено решаване на проблемите в тях. ■ Осъществява се от органите на изпълнителната власт: правителството и органите на местната власт. Срв. с правителство и органи на местната власт. ■ Държавното управление е форма за упражняване на държавна власт и като всяка власт се нуждае от ограничения, за да не се допускат злоупотреби с нея. В демократична­ та държава то е подчинено на опре­ делени ограничения и закони, които регламентират отношенията между управляващи и управлявани. ■ Фор­ ми на държавно управление - В: вж. ограничено управление и неогра­ ничено управление; авторитарно управление и демократично упра­ вление. (СК) ДЯКОН, -и. Ист. В православната църква - първата, най-ниска степен в църковната йерархия - духовно лице със сан по-нисък от свещеник, което участва в извършване на църковните

служби (богослуженията) и на тайн­ ствата, но не може да ги изпълнява самостоятелно, а заедно с епископи или свещеници, както и не може да извършва кръщение. Срв с епископ и свещеник. (MB, АХ и ЕП)

Е ЕВАКУАЦИЯ, евакуации. Воен. По­ лит. 1. Организирано преместване на хора, предприятия, учреждения, училища, болници и др. от едно мяс­ то на друго поради опасност от на­ падение по време на война или при някакво природно бедствие. 2. Из­ веждане на войски извън заемани от тях райони (КС) ЕВАНГЕЛИЕ, евангелия. Ист. Християнска книга, съдържаща раз­ казите за раждането на Исус Хрис­ тос, за земния му път и за неговото учение (проповедите му). Срв. е християнство. ■ Църквата призна­ ва само четирите евангелия, вклю­ чени в Новия завет (втората част от Библията), написани от четиримата евангелисти Матсй, Марко, Лука и Йоан, като свидетелство за изкупи­ телната жертва на Исус Христос на кръста, за възкресението и възнесе­ нието му. Срв. е Библия. ■ Думата евангелие е от гръцки език и означа­ ва ‘блага вест’. (МП) ЕВДЕМОНИЗЪМ. само ед Ет. Направление в етиката, възникнало в Античността, според което основ­ ната цел на човешкия живот е пос­ тигането на щастие и избягването на страдание. ■ Представители: Демокрит (460-370 г пр. Хр.) е един

157

от първите философи, формулирал принципа на евдемонизма в етика­ та. За Епикур (341-271 г. пр. Хр.) щастието се състои в спокойствието но духа и блаженството на душата. Според Тома Аквински (1225-1274 г.) щастието се състои в служенето на Бога, а не в плътските наслади. В идеите на А. Смит (1723-1790 г.), Т. Хобс (1588-1679 г.) и Дж. Лок (1632-1704 г.). Д. Хюм (1711-1776 г.) се откриват елементи на евдемонизъм. За К. Хелвеций (1715-1771 е), П. Холбах (1723-1789 г.) и Д. Дидро (1713-1784 г) удоволствия­ та на сетивата пе са срамни. Хората жадуват за щастие, удоволствия и наслади. В постигането на щастие е главното предназначение на човека Елементи на евдемонизъм се нами­ рат и в етиката на Дж. Бентам (17841832 е), Дж. Мил (1806-1873 е), X. Спснсър (1820-1903 е), У. Джеймс (1842-1914 е), Дж. Дюи (1859-1952 е). Срв с хедонизъм. (АХ) ЕВОЛЮЦИЯ, еволюции. Ист. Бав­ но, постепенно развитие на обще­ ството, което води до подобряване на неговото устройство, до промяна на политическото управление. Срв. с революция. ■ Политическото на­ правление либерализъм приема като средство за постигане на промяна в управлението (равенство на всички пред закона, конституционализъм, граждански права и свободи) мир­ ния път - еволюцията, а не револю­ ция. Срв. с либерализъм и либерал­ на демокрация. (МП) ЕВРЕИ, ед. евреин. Ист Западносемитски номадски племена, които през XIII в. пр. Хр. окончателно се

ЕВРЕИ

установяват в „Обетованата земя“ Ханаан (Палестина), бягайки от Египет под предводителството на своя пророк Мойсей (XIV-XIII в. пр. Хр.). Срв. със семити и пророк. ■ Евреите са помади скотовъдци, които странстват около 7 века в Пло­ дородния полумесец и в Египет в търсене на своя земя. Срв. с помади. Плодородният полумесец и Еги­ пет. Според Стария завет (Библия­ та) бог Яхве ги избира за свой народ, сключва с тях завет (договор), като им обещава земя, къдсто да се засе­ лят. Срв. с Библия. По пътя от Еги­ пет за Ханаан, когато евреите преми­ нават през планината Синай, Яхве дава на Мойсей скрижалитс с Десет­ те божи заповеди. Срв. със скрнжали През XIII в. пр. Хр. под предво­ дителството на Исус Навин (XIII в. пр. Хр.) те нахлуват в Ханаан (Па­ лестина), завладяват земи и градове около Мъртво море и река Йордан, след което започват да водят уседнал начин на живот и впоследствие (през XI в. пр. Хр ) създават държа­ ва. Срв. с уседналн народи и Израелско-Юдейско царство. ■ Евреите са първият народ в историята, почи­ тащ само един бог (Яхве), а религия­ та, която изповядват, се нарича юдаизъм. Срв. с юдаизъм. Според Ста­ рия завет Бог предава волята си на своя народ чрез пророците Авраам и Мойсей. ■ За свои родоначалници евреите смятат библейските патри­ арси Авраам, Исаак и Яков (Израил), а дванадесетте синове на последния - за родоначалници на дванадесетте еврейски племена (колена) Авраам се смята за „баща“ на всички вярва-

ЕВРЕЙСКИ КАЛЕНДАР

щи и от евреите, и от християните, и от мюсюлманите. Срв с християни п мюсюлмани (БП) ЕВРЕЙСКИ КАЛЕНДАР. Ист. Астрон. Вж. лунно-слънчев кален­ дар. (БП) ЕВРО', само сд. Икон. Полит. Пър­ ва съставна част на сложни думи със значение европейски или който се отнася до Европейския съюз. Напр. евродепутат, евробюрократ, евро­ интеграция, евроразширяване и др. (КС) ЕВРО2, само ед. Икон Полит. Обща парична единица за страните от Европейския съюз, въведена в об­ ръщение на 1.1. 1999 г. (успоредно с националните им валути) вместо екюто като стъпка в създаването на обща европейска парична система. ■ В момента еврото е парична еди­ ница за около 300 милиона европей­ ци от 16 страни. ■ Понастоящем 16 държави (Австрия, Белгия, Герма­ ния, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Холандия) са приели еврото. Няколко други държави, сред които и България, се намират на различни етапи от въ­ веждане на еврото и се очаква те да се присъединят към еврозоната през следващите 10 години. Три държави (Великобритания, Швеция и Дания) нямат непосредствени планове за приемане на еврото. (КС) ЕВРОАТЛАНТИЗЪМ, само сд. Полит. Съвременна политическа и военна доктрина, обединяваща принципите, следвани от Европей­ ския съюз и НАТО и целяща все по-

158

тясно сътрудничество между САЩ и европейските страни (КС) ЕВРОБЮРОКРАТ, -и; еврократ. Полит. Вж. еврочиновник. (КС) ЕВРОДЕПУТАТ, -и; европарламентарист. Полит. Депутат от Ев­ ропейския парламент - изборен ор­ ган от представители на страните членки на Европейския съюз. (КС) ЕВРОДОЛАР, -и. Икон Щатски долари, внесени по сметка в евро­ пейски банки, с които долари сс опе­ рира като международно платежно средство на европейските парични пазари. (КС) ЕВРОЗОНА, само ед. Полит. 1. Го­ лям регион, обхващащ територията на страните от Европейския съюз. 2. Група от страни членки на Европей­ ския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. ■ Към 2009 г. еврозоната включва 16 държави (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Холандия). Няколко други държави, сред които и България, сс намират на различни стани от въ­ веждане на еврото и сс очаква тс да се присъединят към еврозоната през следващите 10 години. Три държави (Великобритания, Швеция и Дания) нямат непосредствени планове за приемане на еврото. Три европейски микродържави (Монако, Сан Мари­ но и Ватиканът) също са включени в зоната, въпреки че не са членове на Европейския съюз (КС) ЕВРОИЗАЦИЯ, само сд. Полит Процес за приобщаване на икономи­ ката на дадена държава към иконо-

159

миките на страните от Европейския съюз, обикновено чрез въвеждане в обръщение на единната европейска валута. (КС) ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ, само ед.; европейска интеграция. Полит. Присъединяване и всестранно при­ общаване на дадена държава към Европейския съюз. ■ България ста­ ва асоцииран член на Европейския съюз през февруари 1995 г., а пълно­ правен - на 1. I. 2007 г. (КС) ЕВРОКОМИСАР, -и; комисар на Европейския съюз. Полит Член на Европейската комисия. Срв. с Евро­ пейска комисия. (КС) ЕВРОКОМИСИЯ, само ед. Полит. Вж. Европейска комисия. (КС) ЕВРОКОРПУС, само сд. Полит. Воен Европейско войсково съедине­ ние, създадено през 1993 г. от войни­ ци на няколко европейски държави с цел да бъде на разположение както на Европейския съюз, така и на НАТО за реагиране в кризисни ситуации. ■ Еврокорпусът разполага с около 60 000 войници. Главната му квартира сс на­ мира в Страсбург. (КС) ЕВРОКРАТ, -и; евробюрократ. По­ лит. Вж. еврочиновник. (КС) ЕВРОМИНИСТЪР, евроминистри. Полит. Член на Съвета на минист­ рите към Европейския съюз. (КС) ЕВРООПТИМИЗЪМ, само ед. По­ лит. Оптимизъм по отношение на положителните резултати от интег­ рирането на европейските страни в рамките на Европейския съюз. Срв. с евроскептицизъм (КС) ЕВРОПА НА ДВЕ СКОРОСТИ, Европа на концентричните кръ­ гове; Европа на променливата

ЕВРОПЕЙСКА ВАЛУТНА СИСТЕМА

геометрия, Европа на различни скорости. Позит. Вж. постепенна интеграция. (КС) ЕВРОПА НА КОНЦЕНТРИЧНИ­ ТЕ КРЪГОВЕ; Европа на две ско­ рости; Европа на променливата геометрия; Европа на различни скорости. Полит Вж. постепенна интеграция. (КС) ЕВРОПА НА ПРОМЕНЛИВАТА ГЕОМЕТРИЯ; Европа на две ско­ рости; Европа на концентричните кръгове; Европа на различни ско­ рости. Полит Вж. постепенна инте­ грация. (КС) ЕВРОПА НА РАЗЛИЧНИ СКО­ РОСТИ; Европа на две скорости; Европа на концентричните кръ­ гове, Европа на променливата геометрия. Полит Вж. постепенна интеграция. (КС) ЕВРОПАРЛАМЕНТАРИСТ, -и Полит. Вж. евродепутат. (КС) ЕВРОПЕЙСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ; зона за свободна търговия. Икон. Полит. Търговско-икономическо обедине­ ние, създадено през 1960 г. е цел да се установи свободен пазар чрез постепенно отменяне на митата и ограниченията в търговията. ■ По отношение на страните, невлизащи в асоциацията, всяка страна членка има право да установява собствени ограничения (КС) ЕВРОПЕЙСКА ВАЛУТНА СИС­ ТЕМА. Икон. Валутна система, съз­ дадена през 1979 г. на основата на механизма за фиксиране на валутни­ те курсове във всяка една страна. ■ Валутата на всяка страна има уста­ новен паритет, изразен в екю, около

ЕВРОПЕЙСКА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ

който може да се колебае нейният пазарен курс. (КС) ЕВРОПЕЙСКА икономиче­ ска ОБЩНОСТ; ЕИО; Обш па­ зар. Икон Полит. Икономическа асоциация на европейските страни, създадена през 1957 г. с цел да се обединят националните стопанства на страните членки, да се създаде единен пазар на промишлени стоки и работна ръка, да се осигури сво­ бодното движение на стоки и капи­ тали, да сс провежда обща политика в областта на земеделието, транс­ порта, енергетиката и др. (КС) ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ Полит Вж. евроинтеграция. (КС) ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ. По­ лит. Административен орган към Европейския съюз, който провежда политиката на съюза и осъщест­ вява контрол върху вземането на решения и тяхното изпълнение. ■ Тя притежава инициативни, изпъл­ нителни, управителни и контролни пълномощия, избира сс за срок от 5 години и трябва да се утвърди от Европейския парламент, пред който е отговорна. ■ Европейската коми­ сия е носител на изпълнителната власт в Европейския съюз и като изпълнителен орган играе ролята на европейско правителство. ■ Ев­ ропейската комисия е със седалище в Брюксел. Нейните членове, наре­ чени сврокомисари, са независи­ ми, тяхната работа нс се влияе от интересите на съответните страни, от които идват, и при изпълнението на своите задължения те не могат нито да искат, пито да получават инструкции и указания от което и

160

да е правителство или други орга­ низации. (КС) ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУ­ ЦИЯ; Конституция на Европей­ ския съюз; Конституция на Евро­ па. Полит. Основен закон на Евро­ пейския съюз, който определя глав­ ните принципи и начала за действие и управление на съюза, както и пра­ вата и задълженията на държавите членки и на гражданите. ■ Догово­ рът за нейното учредяване е подпи­ сан на 29 октомври 2004 г. в Рим, но още нс с влязъл в сила, тъй като нс е ратифициран от всички държави членки. (КС) ЕВРОПЕЙСКА КОНФЕДЕРА­ ЦИЯ НА ПРОФСЪЮЗИТЕ По­ лит Конфедерация, основана през 1973 г. и състояща се от около 80 национални синдикални съюза от 35 страни. ■ Основната й цел е да представлява социалните, иконо­ мическите, културните и др. ин­ тереси на трудещите сс в Европа. (КС) ЕВРОПЕЙСКА ПЕРИФЕРИЯ. Ист. Бедните аграрни държави в Европа през XIX и XX в. Напр. Бъл­ гария, Румъния, Сърбия, Турция, Албания. ■ Икономическата, поли­ тическата, социалната и културната модернизация на големите индус­ триални държави в Европа е при­ влекателен, но недостижим модел за бедните страни. (МП) ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, програма за възстановяване на Европа; план „Маршал“ Ист. Полит. Програма за възстановяване на ев­ ропейската икономика след Втора-

161

та световна война, оповестена през 1947 г. от тогавашния външен ми­ нистър на САЩ Джордж Маршал (1880-1959 г.). ■ По силата на тази програма САЩ оказват засилена икономическа помощ на западноев­ ропейските страни, която основно се изразява в даване на милиарди долари под формата на кредити и нсвъзвращасми субсидии, даване на помощи под формата на вещи, хра­ ни, стоки, разширяване на търго­ вията с Европа и др. ■ Програмата има решаващ дял за възстановяване на западноевропейската и особено на западногерманската икономика. В политически аспект тя допълва американската политика за ограни­ чаване на комунистическото влия­ ние. ■ Тази програма фактически е насочена към засилване на проник­ ването на американските капитали в Европа и към увеличаване на за­ висимостта на западноевропейски­ те страни от САЩ. Страните, при­ ели американска помощ, на практи­ ка приемат и редица ограничения на своя суверенитет като задължи­ телно отваряне на пазарите си за неограничен внос на американски стоки, ограничаване на връзките и търговията със СССР и другите социалистически държави и др. ■ СССР, а по негов пример и страните от Източна Европа отказват всякак­ ва помощ по тази програма и това тласва Европа по пътя на Студената война. (КС) ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ Полит. Вж. Система за европейска сигурност. (КС) ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛА­

ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН

ТА. Полит Вж. Сметна палата на Европейския съюз. (КС) ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ Полит. Многостранен договор меж­ ду 23 европейски държави, подпи­ сан през май 1990 г. в Страсбург и определящ общите принципи за организация на местното самоупра­ вление. ■ В хартата сс регламентира законодателната основа на местното самоуправление, сферите па негова­ та компетенция, правата и задълже­ нията на местните органи на самоу­ правление, източниците на тяхното финансиране н др. Срв. с местно самоуправление. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕ­ СКИ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ. Полит Договореност между европейските държави участнички за въвеждане на единна валута (евро) и единна икономическа политика с установе­ ни параметри на финансова отговор­ ност. ■ Понастоящем има 27 страни с различна степен па интегрираност. 16 държави (Австрия, Белгия, Гер­ мания, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Холандия) са приели еврото. Няколко други държави, сред които и България, сс намират на различни етапи от въ­ веждане на еврото и се очаква те да се присъединят към еврозоната през следващите 10 години Три държави (Великобритания, Швеция и Дания) нямат непосредствени планове за приемане на еврото. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ ОМБУДСМАН. Полит. Съветник по гражданските

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

права, който следи за тяхното съб­ людаване по отношение на европей­ ските граждани, а също така следи и взаимоотношенията между тези граждани и институциите на Евро­ пейския съюз. ■ Институцията Ев­ ропейски омбудсмап се създава през март 1994 г., като моделът следва опита и практиката на националните омбудсмани в различните европей­ ски страни. ■ Основната задача на европейския омбудсман е да разкри­ ва случаи на неправилно осъщест­ вяване на функциите от страна на различните институции и органи на Европейския съюз, случаи на лоша администрация, на нарушаване на правата на европейските граждани и пр. ■ Обикновено омбудсманът провежда разследване на базата на постъпили до него жалби, но той има право да започне разследване и по собствена инициатива ■ Омбудсмапът има широки правомощия при провеждане на разследването. Институциите и органите на Евро­ пейския съюз са задължени да му предоставят информацията и да му дават достъп до материалите, които той изисква. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ. Полит. Висш орган на Европейския съюз, чиито членове се избират от гражданите чрез всеобщо, пряко и тайно гласуване за срок от 5 години. ■ Европейският парламент е носи­ тел на законодателната власт в Евро­ пейския съюз. Освен това той има и бюджетни (утвърждава бюджета на съюза) и контролни правомощия. ■ Европейският парламент има 732-ма депутати от 25 страни. Ежемесечни­

162

те пленарни заседания се провеждат в Страсбург. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ Полит. Висш орган на Европейския съюз, който определя основните насоки в развитието на интеграционните про­ цеси, пътя за решаване на големите политически въпроси във връзка с обединяването на Европа, промени в договорите, общата политика в областта на външните отношения и сигурността и др. ■ В съвета участ­ ват държавните и правителствените ръководители на държавите членки, министрите на външните работи и председателят на Европейската ко­ мисия. Те заседават най-малко два пъти годишно. ■ Не трябва да се смесва Европейският съвет със Съ­ вета на Европа. Европейският съвет е институция на Европейския съюз, а Съветът на Европа не е Съветът па Европа е самостоятелна междупра­ вителствена политическа организа­ ция, създадена на 5 май 1949 г. с цел постигане на траен мир в Европа, за­ щита на демократичните ценности и човешките права и развитие и задъл­ бочаване на всестранното сътрудни­ чество между държавите. Срв. със Съвет на Европа. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВА­ ТА НА ЧОВЕКА. Полит. Юрне). Съд, учреден във връзка с Европей­ ската конвенция за защита на пра­ вата на човека с цел обезпечаване и спазване на правата, гарантирани от конвенцията. ■ От 1998 г насам все­ ки гражданин може да подаде жалба, ако са нарушени правата му, гаран­ тирани от конвенцията (КС) ЕВРОПЕЙСКИ СЪД; Съд на ев-

163

ропейските общности; Съд на Европейския съюз. Полит Юрид. Най-висшата съдебна инстанция на Европейския съюз със седалище в Люксембург, чиято основна задача е да тълкува, прилага и гарантира спазването на правото на Европей­ ския съюз и на издадените от него­ вите органи правни разпоредби и решения, както и да следи за при­ лагането на сключените договори в рамките на ЕС. ■ Европейският съд е единствената институция, която може да тълкува нормите на общностното право, като осигурява ед­ наквото прилагане на тези норми на територията на различните държави членки. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ. Полит. Наднационално обединение от 27 държави, създадено на базата на до­ говора от Маастрихт (подписан на 7 февруари 1992 г. и влязъл в сила па 1 ноември 1993 г.) с цел интегриране на държавите членки за уеднаквява­ не на стандартите и еднопосочност на инициативите във външнополити­ ческата, икономическата, търговска­ та, военната, правната, културната и др. област. ■ В Европейския съюз сс предвижда единна външна политика, въвеждане на обща система за сигур­ ност и обща отбранителна политика, икономически и валутен съюз, общ вътрешен пазар, сътрудничество в областта на правосъдието и вътреш­ ния ред, премахване на границите, разширяване на сътрудничеството в областта на образованието, науката, културата, здравеопазването и др. ■ България става асоцииран член на Европейския съюз през февруари

ЕВХАРИСТИЕН КАНОН

1995 г., а пълноправен - на 1.1.2007 г. ■ Символите на Европейския съюз са: европейски флаг - синьо знаме с окръжност от 12 златни звезди; ев­ ропейски химн - „Ода на радостта“ от Лудвиг ван Бетовен; ден на Евро­ па - 9 май; девиз - „Единни в много­ образието“. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ ФЛАГ Полит. Един от символите на Европейския съюз, представляващ окръжност с 12 златни звезди, разположени на син фон. ■ Окръжността от златни звезди символизира солидарността и хармонията между европейски­ те народи. Броят на звездите няма нищо общо с броя на страните член­ ки и независимо от бъдещото разши­ ряване на съюза флагът няма да сс променя. (КС) ЕВРОПЕЙСКИ ХИМН Полит. Един от символите па Европейския съюз, представляващ произведение­ то „Ода на радостта“ от Лудвиг ван Бетовен (1770-1827 г.) (КС) ЕВРОПЕСИМИЗЪМ, само ед. По­ лит. Вж. евросксптицизъм. (КС) ЕВРОСКЕПТИЦИЗЪМ, само ед европесимизъм. Песимизъм и съм­ нение по отношение на положител­ ните резултати от интегрирането па европейските страни в рамките на Европейския съюз. Срв. с еврооптимизъм. (КС) ЕВРОЧИНОВНИК, сврочиновници; евробюрократ; еврократ. По­ лит Служител в административни­ те структури на Европейския съюз (КС) ЕВХАРИСТИЕН КАНОН Ист Религ. Главната част на литургия­ та, която се е запазила от древност-

ЕВХАРИСТИЯ

та. Срв. с литургия. ■ Жертвата на Исус Христос и любовта му към хо­ рата сс възпяват в богослужението на Светата църква по време на найважната част на Светата литургия - Евхаристисн канон (Литургия на верните). (АХ) ЕВХАРИСТИЯ, само сд. Ист. Религ. Християнско тайнство, чрез което кръстеният християнин прие­ ма Исус Христос във вид на хляб и вино (след като те, както сс смята, са били претворени в истинско Тяло и Кръв Христова), като по този на­ чин сс съединява с Христа. ■ Бла­ годарствена жертва. Евхаристията е главната част на християнското бо­ гослужение. Срв. с християнство и богослужение. (АХ) ЕГИПЕТ (ок. 3200-30 г. пр. Хр.). Ист. Древна държава (царство) на египтяните, създадена около 3200 г. пр. Хр. в Североизточна Африка, простираща сс в земите по долно­ то течение на река Нил от първия й праг до Средиземно море, а на изток - до Червено море. Срв. с египтяни. ■ През IV хил. пр. Хр. по долното течение на река Нил и в делтата й сс образуват малки държавици, на­ речени номи, чийто брой в средата на хилядолетието достига около 40. Срв. с ном. В борбите за надмощие, които водят помежду си, те посте­ пенно се обединяват в две големи царства - Южно (Горен Египет) и Северно (Долен Египет - в делта­ та на Нил). Около 3200 г. пр. Хр, след редица войни, двете царства са обединени под една власт и един владетел. ■ Начело на държавата стои фараон, в чиито ръце е съсре­

164

доточена цялата политическа власт. Срв. с фараон. Той е смятан за бог и на него принадлежи всичко - гра­ довете, хората, земята Фараонът управлява царството с помощта на многобройни чиновници, а на него­ во разположение е постоянна войска - пехота, въоръжена с лъкове и къси мечове, а впоследствие и отряди с колесници. ■ Религиозната власт е в ръцете на жреците, които управля­ ват храмовете и са най-високопоставеното и богато съсловие. Те имат и политическо влияние, с тях се съо­ бразява дори фараонът. Срв. сжрец. ■ Многобройнптс роби са пай-нисшият слой в разделеното на класи общество - те са притежание на ро­ бовладелците, нямат никакви права и собственост, като обикновено им сс възлагат най-тежките строителни работи. Срв. с роб. Селяните, макар и да притежават някаква собственост или малко земя, също са безправни, работят на аренда и са принудени понякога с месеци да извършват без­ възмездно редица дейности. Срв с аренда. ■ Историята на Египетското царство, което е най-дълго съществу­ валата древна държава, обикновено сс разделя на няколко основни пери­ ода. ■ Ранно царство (I-II династия, ок. 3200-2778 г. пр. Хр.) - създаване на Египет около 3200 г. пр. Хр. чрез обединение на двете царства - Горен (Южното) и Долен Египет (Северно­ то), след победата на фараона Мснес (ок ХХХП в. пр Хр.) над Севера; утвърждаване и централизиране на единна египетска държава; появата на първите йероглифи; построява­ не на царски гробници (мастаби) и

165

единна напоителна система. Срв. с йероглиф, пиктографска писме­ ност, идеографска писменост, логографска писменост имастаба. ■ Старо царство (III-VI династия, ок. 2778-2260 г. пр. Хр.) - политически, стопански и културен разцвет; сто­ лица Мемфис; централизиран адми­ нистративен апарат; разширение на териториите на юг към Нубия (Куш древна държава по средното течение па река Нил на територията на Судан и Египет), па изток към Синайския полуостров, Палестина, Финикия и Сирия; строителство на каменни пирамиди гробници (III хил. пр. Хр.) - най-древна е стъпаловидната пира­ мида на Джосер (XXVIII в. пр. Хр.) в Сакара, а най-големи са пирамиди­ те в Гиза на фараоните от IV динас­ тия (XXVII-XXVI в. пр. Хр.) Хеопс (Хуфу), Хефрсн (Хафрс) и Миксрин (Менкаурс); създаване на огромния каменен сфинкс на Хефрен в Гиза. Срв. с финикийци, пирамида и сфинкс. ■ Първи преходен пери­ од (VII-X династия, ок. 2260-2040 г. пр. Хр) - Египет се разпада на малки държави (номи), чиито вла­ детели (номарси) воюват помежду си. Срв с номарх. ■ Средно царство (XI-XII династия, ок. 2040-1785 г. пр. Хр.) - период на политическо единство, стопански и културен раз­ цвет; столица Тива; фараонът Сенуссрт (Сепвосре) III (управлява от ок. 1884 до 1849 г. пр. Хр.) разпрос­ тира владичеството си над Северна Нубия и води победоносни войни в Либия, Палестина и Финикия, а си­ нът му Аменемхст III (владетел от ок. 1849 до 1801 г. пр. Хр.) оставя

ЕГИПЕТ

заоележителни строежи - дворците и храмовия некропол във Фаюм - т. нар. „Лабиринт“. Срв. с некропол. ■ Втори преходен период (XIII-XVII династия, ок. 1785-1580 г. пр. Хр.) вътрешни междуособици и упадък; около 1720 г пр. Хр. нашествие от запад на хиксоситс (семитски номадски племена), които завладяват част от Долен Египет (източната делта на река Нил) и Среден Еги­ пет Срв. със семити и помади. ■ Ново царство (XVIII—XX династия, ок. 1580-1085 г. пр. Хр.) - най-голямото политическо могъщество на Египет; столица Тива; Амазис (Яхмос) I (владетел от ок. 1580 до 1559 г. пр Хр.) освобождава страната от хиксоситс, а при неговото управле­ ние, както и при царуването на войн­ ствените фараони Тутмос I (упра­ влява от ок. 1538 до 1525 г. пр. Хр.), Тутмос III (цар от ок 1484 до 1450 г. пр. Хр.), Амснхотсп (Амепофис) II (владетел от ок. 1450 до 1425 г. пр. Хр.) (XVIII династия), Сети I (упра­ влява от ок. 1315 до 1301 г. пр. Хр.) и Рамзес II (цар от ок. 1301 до 1235 г. пр. Хр.) (XIX династия), са предпри­ ети множество завоевателни походи към Палестина, Финикия, Сирия и Нубия (Куш), вследствие на което те са подчинени под властта на Египет; при Тутмос III държавата се прости­ ра от река Ефрат (в Северна Месо­ потамия) до четвъртия праг на река Нил в Нубия; по времето на фараона Амснхотсп (Амепофис) III (владетел от ок. 1417 до 1379 г. пр. Хр.) Еги­ пет е в икономически и културен разцвет - грандиозно строителство на храмове (огромният храмов ком-

ЕГИПТЯНИ

плекс, посветен на бог Амон (Амун) в Карнак, храмът на Амон в Луксор), дворци (в Тива), гробница (от нея са оцелели само две гигантски статуи на фараона, т. нар. „колоси на Мемнон“); фараонът Аменхотеп (Аменофис) IV (управлява от ок. 1379 до 1362 г. пр. Хр.) извършва религиозна реформа - първи въвежда монотеиз­ ма (вяра в един бог), като обект на култа е слънчевият диск Атон (Йот или Йати), построява нова столица Ахетатон (Ахйот) (днешния град Тел ал Амарна) и се преименува на Ехнатон (Ехнейот); наследниците му обаче връщат старите вярвания; фараонът Рамзес II води успешни войни със силното Хетско царство и разгръща широка строителна дей­ ност (града Пср-Рамзес в делтата на Нил, величествения скален храм в Абу Симбсл с четири колосални ста­ туи на фараона и др.). Срв. с моно­ теизъм и Хетско царство. ■ Трети преходен период (XXI-XXIV динас­ тия, 1085-715 г. пр. Хр.) - полити­ чески и икономически упадък, ново разпадане на държавата; през X в. пр. Хр. се установяват либийски ди­ настии (либинците са семито-хамитски племена, обитаващи на запад от Египет). Срв. със семити. ■ Късно царство (XXV-XXVI династия, 715525 г. пр. Хр.) - страната е покорена от нубийците (етиопци - семито-хамитски племена), а управлението е в ръцете на нубийска династия; от 671 до 663 г. пр. Хр. Египет за кратко е под властта на Асирия, а през 525 г. пр. Хр. е завладян от Персия и е включен в пределите й. Срв. с Аси­ рия и Персия. ■ Елинистичен пери­

166

од (332-30 г. пр. Хр.) - през 332 г. пр. Хр. Египет е превзет от Александър III Македонски - Велики (356-323 г. пр. Хр., цар от 336 г. пр. Хр.) и от 305 до 30 г. пр. Хр. е независима елинистична държава, управлявана от династията на Птолемеитс; раз­ цвет на културата. Срв. с елинизъм и Македонско царство. ■ През 30 г пр. Хр. Египет е превърнат в рим­ ска провинция, а от 395 до 639 г. е в пределите на Византия, след което е покорен от арабите. Срв. с римска експанзия, Византия и араби. (БП) ЕГИПТЯНИ, ед. египтянин. Ист. Древен семито-хамитски народ, населяващ Североизточна Африка (земите по долното течение на река Нил от първия й праг до Средиземно море и на изток до Червено море), създател на една от най-древните цивилизации и на най-дълго същест­ вувалата древна държава - Египет. Срв със семити и Египет. ■ Древ­ ните египтяни са уседнал народ, който се занимава основно с полив­ но земеделие, изграждайки система от напоителни канали около река Нил, но има и развито скотовъдство, занаятчийство и търговия. Срв. с уседнали народи. ■ Египетската ре­ лигия е политеистична (вяра в много божества), като най-важни богове са Ра (Ре), Амон (Амун), Атум, Хспри, Нут, Геб, Птах, Озирис, Изида, Хор, Сет, Тот, Анубис, Хнум, Хатор и др. Срв. с политеизъм. Древните египтяни почитат като свещени и различни животни, а особено мно­ го котките и кучетата, които след смъртта им, подобно на хората, са балсамирани и погребвани в нскро-

167

поли. Срв. с некропол. Повсеместно е разпространена силната вяра в зад­ гробния живот, както и представата за трите различни съставки (суб­ станции) на душата, т. е. „трите вида души“ на човека. Поради това телата на мъртвите са балсамирани и тех­ ните мумии, поставени в саркофази (каменни или дървени ковчези), се съхраняват в некрополи. Фараонът Аменхотеп (Аменофис) IV (упра­ влява от ок. 1379 до 1362 г. пр. Хр.) забранява многобожието и извършва религиозна реформа, като първи въ­ вежда монотеизма (вяра в един бог), а обект на култа е слънчевият диск Атон (Йот или Йати). Той построя­ ва нова столица Ахетатон (Ахйот) (днешния град Тел ал Амарна) и се преименува на Ехнатон (Ехнсйот), но религиозната му реформа не го надживява. Срв. с монотеизъм. ■ Цивилизацията на древните египтя­ ни се характеризира с грандиозно монументално строителство, където основен материал е камъкът. Издиг­ нати са огромни пирамиди (гробни­ ци на фараоните) в Сакара и Гиза, впечатляващи скални храмове и не­ крополи (в Абу Симбел и Луксор), величествени храмови комплекси с високи колони, обелиски и пилони (в Карнак, Луксор и др.), прекрасни дворци (в Мемфис, Тива, Фаюм, Тел ал Амарна). Срв. с пирамида и обе­ лиск. ■ Създадени са великолепни произведения на изобразителното изкуство - гигантски монументални статуи (големият сфинкс в Гиза, т. нар. „колоси на Мсмнон“ край Тива, фигурите от скалния храм в Абу Симбел, от храма на Амон (Амун) в

ЕГИПТЯНИ

Карнак и др), релефи, изящни бю­ стове, портрети и статуи, многоцвет­ ни живописни композиции (основно стенописи, но и върху папирус) и др. Срв. със сфинкс. ■ Развива се и художествената литература - въз­ никват различни жанрове: автобио­ графични повести, приказки, поу­ чения, религиозни драми, религиоз­ но-митологични сборници с обреден характер („Книга на мъртвите“), поезия (химни, молитви, любовна лирика и др ). ■ Древните египтяни са изкусни занаятчии - изработват съвършени изделия за бита и за ри­ туални цели, като умело съчетават различни материали (слонова кост, абаносово дърво, камък (алабастър), злато, скъпоценни камъни). Те съз­ дават и изящни образци на ювелир­ ното изкуство - различни предмети и накити от злато, инкрустирани със скъпоценни камъни и клетъчен емайл. ■ Египтяните притежават за­ дълбочени познания по астрономия - разделяйки годината на 3 сезона, 12 месеца и 365 дни, а денонощие­ то на 24 часа, те въвеждат съвършен слънчев календар, използван покъсно за основа на Юлианския ка­ лендар. Срв. със слънчев календар и Юлиански календар. Изчисляват движението на небесните тела и рисуват небесни карти, групирайки звездите в съзвездия. Аритметика­ та и геометрията също са на висо­ ко равнище, като за изчисленията си използват десетичната система Притежават значителни знания и умения в медицината (известни са като добри хирурзи), анатомията и химията. ■ В края IV хил. пр. Хр. в

ЕГОИЗЪМ

Египет възниква йероглифното пис­ мо, което се състои от около 5000 знака. Срв. с йероглиф, логографска писменост, пиктографска писме­ ност и идеографска писменост. То е дешифрирано през 1822 г. от френ­ ския учен Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832 г.). (БП) ЕГОИЗЪМ, само ед. Em. 1. Теория за морала, основан върху користта, която характеризира човека чрез неговите себични и лични потреб­ ности и интереси. 2. Поставяне на личните интереси над всичко и неза­ читане на интересите на другите, на обществото. ■ Системно себелюбие. Стремеж към собствено щастие. ■ Според Т. Хобс (1588-1679 г.) чо­ век по природа е егоист и в стреме­ жа си да се съхрани води „война на всеки срещу всеки“. ■ Според Кл. Хелвсций (1715-1771 г.) духовният свят е подчинен на закона на инте­ реса. ■ Според Кл. Хелвеций, П. Холбах (1723-1789 г.) и Д. Дидро (1713-1784 г.) „разумният егоизъм“ сс състои в съчетаването на личните с обществените интереси. Срв. с алтруизъм. (АХ) ЕДИКТ, -и. 1. Ист. Закон, въведен около 212 г. от римския император Каракала (186-217 г, управлява от 211 г.), който провъзгласява всич­ ки жители на империята за римски граждани - равни пред законите и в данъчните си задължения. 2. Ист Програма от принципи, които щс изпълняват при управлението си от римските магистрати, обявявана при встъпването им в длъжност. 3. Ист. Вид закон или указ на владетел във времето на принципата (ранна им­

168

перия в Рим) и в средновековните монархии на Западна Европа. Срв. с принципат. 4. Ист. Владетелски акт със задължителна сила, засягащ определен район, издаван от висши държавни служители при встъпва­ нето им в длъжност, в който сс из­ лага тяхната програма и се прилага през времето на управлението им само в този район. ■ Съществуват едикти, които се издават за опреде­ лени случаи. ■ Едиктите, издавани от императора, действат през цялото време на управлението му върху те­ риторията на цялата държава. В: вж. Милански едикт. 5. Попит. Осо­ бено важен указ, постановление на държавната власт. (АХ) ЕДИНЕН РАБОТНИЧЕСКИ ФРОНТ. Ист. Нова тактика на Тре­ тия комунистически интернацио­ нал, приета на VII конгрес (1935 г.), според която социалдемократите са признати за част от работническото движение и им е предложено сътруд­ ничество в борбата срещу фашизма и войната. ■ Важна заслуга за тази нова тактика и за преодоляване на погрешната оценка по отношение на социалдемокрацията има Георги Димитров (1882-1949 г.). ■ Изисква­ нията на комунистите към социалде­ мократите за безусловно одобрение на съветската политика попречват за създаването на нови народни фрон­ тове като съществуващите вече във Франция и Испания. ■ В новата об­ становка след 23 август 1939 г., ко­ гато се сключва германско-съветски пакт, Й В. Сталин (1878-1953 г.) раз­ порежда на Коминтсрна да се откаже от курса на VII конгрес за създава-

169

не на единен работнически фронт. Освен социалдемокрацията много комунисти също не приемат германо-съветския пакт, поради което се отдръпват от своите комунистиче­ ски партии. Отново Коминтернът обявява борба срещу социалдемо­ крацията, поради което създаването на единния работнически фронт е провалено. (МП) ЕДИНЕН ФРОНТ Ист Полит Тактика за постигане на координираност и единство в действията на дадени политически, професионал­ ни, военни и др. формирования с цел осъществяване на някакви общи цели. ■ Напр. единен фронт с такти­ ката на комунистическите партии за постигане на единство в действията на работническата класа в борбата против фашизма и войната. Срв. с Единен работнически фронт. (КС) ЕДИНОБОЖИЕ, само ед. Ист Вж. монотеизъм. (АХ) ЕДИНОНАЧАЛИЕ Ист. Полит. Вж. принцип на единоначалието. (КС) ЕДИНСТВО В ПОЛИТИКАТА. Полит Способност на политически­ те субекти към сътрудничество, вза­ имодействие и съгласувани дейст­ вия, която обикновено сс базира на споделянето на общи цели, възгледи, ценности и интереси, на общи прин­ ципи на политически действия и на общи оценки на фактите, събитията, явленията и процесите от политиче­ ския живот. (КС) ЕДИНСТВО И ПРОГРЕС Ист Политическата организация на тур­ ските буржоазни революционери, известни под името младотурци,

ЕДИНСТВО И ПРОГРЕС

които си поставят за цел свалянето на полицейския режим и замяната му с конституционна монархия. ■ Тази цел те възнамеряват да постиг­ нат чрез свалянето на въвелия поли­ цейски режим султан Абдул Хамид II (1842-1918 г., владетел от 1876 до 1909 г). Младотурцитс се стремят към буржоазни реформи, които да възродят Османската империя, като издигат на първо място принципа на османизма (равенство пред законите на всички поданици на султана - без оглед на националност и религия), който трябва да реши острите на­ ционални проблеми в Турската им­ перия и установи равноправие пред закона па всички нейни поданици. ■ След победата на Младотурската революция (1908-1909 г., оглавена от организацията „Единство и про­ грес“) тази организация сс превръ­ ща в политическа партия и от 1909 г. нейните водачи заемат най-важните държавни постове. ■ След това оба­ че в политиката на младотурцитс на преден план излиза национализмът, който в съчетание с пантюркизма и панислямизма придобива реакцио­ нен характер. Нещо повече - вместо да изравнява правата на поданици­ те па Турската империя, партията „Единство и прогрес“ сс заема с потушаване на националноосвободителните движения със сила. ■ В навечерието на Първата световна война (1914-1918 г.) партията съ­ средоточава цялата власт в ръцете си и установява диктаторски режим. ■ След поражението на Османската империя в Първата световна война партията се саморазпуска. (МП)

ЕДНОКАМАРЕН ПАРЛАМЕНТ

ЕДНОКАМАРЕН ПАРЛАМЕНТ; еднокамарна система. Полит. Пар­ ламент, който се състои само от един орган (камара, палата). Срв. с двукамарен парламент. ■ Това е система, при която законодателният орган на държавата се състои от една част (ка­ мара, палата). ■ Парламентът (Народ­ ното събрание) на Република Бълга­ рия е еднокамарен. ■ Еднокамарен е парламентът в: Република Словакия, Република Турция (наречен Велико национално събрание), Кралство Да­ ния (наречен Фолкетинг). (МП и КС) ЕДНОКАМАРНА СИСТЕМА. По­ лит. Вж. еднокамарен парламент (КС) ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ; ЕТ. Търг. Юрид. Търговско дружество - физическо лице, което е регистри­ рано като търговец. ■ Едноличният търговец е с най-проста форма на регистрираните у нас търговски дру­ жества от юридическа гледна точка. (СК) ЕДНОСТРАНЕН ДОГОВОР. Юрид. Договор, при който задължение въз­ никва само за една от страните в него. Напр. дарение, при което лицето да­ рител не се задължава с нищо. Срв. с двустранен договор (СК) ЕЗИЧЕСТВО, само ед. Ист. Пър­ вобитните религиозни вярвания и култове, насочени към множество различни божества. Срв. с политеизъм, монотеизъм и християнство. (АХ) ЕЗИЧНИК, езичници. Ист. Човек, който изповяда многобожис или не е приел християнството - у христи­ янските автори. Срв с езичество. (МП)

170

ЕИО; Общ пазар. Икон. Полит. Вж. Европейска икономическа общност. (КС) ЕКИП, -и. Ет. Група от специали­ сти, които извършват обща работа. ■ Трудовите цели стоят над всички останали. (АХ) ЕКЛОГА, само ед. Ист. Сборник с кратко извлечение от различни закони, издаден във Византийската империя през VIII в., разпространен в България след покръстването, а също в Русия и др. славянски стра­ ни. ■ Сборникът е издаден от импе­ ратора Лъв III (ок. 675-741 г., владе­ тел от 717 е). ■ Състои сс от 18 глави (титула). Буквално означава „избор“, т.е. избрани съчинения. (ЕП) ЕКОЛОГИЧНА КРИЗА. Полит. Рязко влошаване на състоянието на биосферата на Земята, изразяващо се в унищожаване на околната среда в големи мащаби, в замърсяване на почвата, въздуха и водата, в наруша­ ване на целостта на озоновия слой, в изчерпване на важни природни ре­ сурси и др. ■ Екологичната криза е резултат от човешката дейност и го­ вори за неправилно и нарушено вза­ имодействие между човешкото об­ щество и природата. ■ Екологичната криза днес практически засяга всич­ ки държави и континенти. Тя е един от глобалните проблеми на чове­ чеството, от чието решаване зависи оцеляването на човешкото общество и цялото по-нататъшно развитие на човешката цивилизация. (КС) ЕКОЛОГИЯ, само ед. Ист Биол. Наука, която изучава отношението на човека към природата с цел да я запази от унищожаване. ■ Терминът

171

е въведен от немския учен Ернст Хекел (1834-1919 г.) през 1869 г. (МП) ЕКОЦИД, само ед. Полит. Унищо­ жаване на природната среда (флора и фауна) чрез химически и бактерио­ логични средства и масирани бом­ бардировки. (КС) ЕКСКУСИЯ, екскусии. Ист. Да­ нъчна привилегия във Византия през X-XV в., давана от императора, при която поземленият собственик се освобождава от плащането на ня­ кои държавни данъци. ■ По силата на тази привилегия през XI-XII в. и църковните владения се освобож­ дават частично или напълно от да­ нъчни задължения. ■ През XIII—XTV в. в България висшите духовници и светските феодали също притежават екскусии. (АХ) ЕКСПАНЗИЯ, експанзии. Полит. Агресивна политика за завладяване на чужди територии и пазари по­ средством разпространяване на по­ литическо и икономическо влияние и власт с цел унищожаване на поли­ тическата и икономическата незави­ симост на други страни. (КС и АХ) ЕКСПУЛСИРАНЕ, само ед. Полит. Акт на държавната власт, с който да­ ден чужденец се поканва, а при нуж­ да се заставя с принуда да напусне страната. (КС) ЕКСТЕНЗИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ. Ист. Система на селскостопанското производство, при която увелича­ ването на добивите става чрез раз­ ширяване на обработваемите земи и увеличаване броя на животните, ръчен труд и животинска теглителна сила, а не с технически нововъведе­ ния, характерна за докапиталистиче-

ЕЛЕКТОРАЛНА АКТИВНОСТ

ските общества. (АХ) ЕКСТЕРИТОРИАЛНОСТ, само ед. Дипл. Полит. Особен статут на дипломатическия персонал и воен­ ните части, намиращи се на тери­ торията на чужда държава, да бъдат неприкосновени в страната, в която пребивават, и неподвластни на мест­ ното правосъдие. (КС) ЕКСТРАДИЦИЯ, екстрадиции. Юрид. Полит. Предаване на обвиня­ емо лице или осъден престъпник от властите на държавата, в която той се намира, на властите на държава­ та, чийто гражданин е или на чиято територия е извършил престъплени­ ето. (КС) ЕКЮ, екюта. Икон Временна обща европейска парична единица, заме­ нена през 1999 г. от еврото. (КС) ЕЛАДА. Ист. 1. В Омировия епос - гръцко название на Южна Теса­ лия, докато Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) нарича така Епир. 2. Гър­ ция. Название па цяла Древна Гър­ ция след VII в. пр. Хр. 3. Официално название на Гърция от 1833 г. Срв. с Архаична Гърция. (БП) ЕЛЕЙ, само ед. Ист. Религ. Мас­ ло, приготвено от маслини, което се използва в православната църква за палене на кандила пред икони, за помазване па болни при тайнство­ то елеосвещепис, за помазване при тайнството кръщение и др., чрез което на вярващия се дава благодат. Срв. с благодат. (АХ) ЕЛЕКТОРАЛНА АКТИВНОСТ Полит Термин, характеризиращ по­ ведението на избирателите по вре­ ме на избори и степента па тяхното участие в тях. (КС)

ЕЛЕКТОРАЛНА КУЛТУРА

ЕЛЕКТОРАЛНА КУЛТУРА. По­ лит Съвкупност от опита, знанията, навиците и поведението на хората, свързани с тяхното участие в раз­ личните видове избори като основен демократичен механизъм за форми­ ране на политическо представител­ ство в обществото. ■ Електоралната кУлтУРа има две страни: познавател­ на и емоционална. Познавателната включва знанията на електората за отделните политически личности, партии, организации, за тяхната ця­ лостна дейност, за избирателното за­ конодателство и др. Емоционалната включва чувствата, които хората из­ питват към политическите личнос­ ти, партии и институции, оценките, които те дават на поведението на по­ литиците, и др. (КС) ЕЛ ЕКТОРАТ, -и. Полит 1 Съвкуп­ ност от лицата в една страна, които имат право да гласуват на избори. 2. Всички избиратели, които гласуват за дадена политическа партия или са нейни симпатизанти. ■ Големите и по-отдавна образуваните партии обикновено имат относително по­ стоянен електорат. ■ Важна пред­ поставка за успешно провеждане на избирателна кампания е изследване­ то и проучването на електората по възраст, образование, професия и др. критерии. (КС) ЕЛЕКТОРИ, ед. слектор. Ист. Избирателна колегия на императо­ рите в Свещената Римска империя (962-1806 г.), учредена със Златна­ та була, състояща сс от три духов­ ни и четири светски лица, които вземат решения с обикновено мно­ зинство. Срв. със Свещена Римска

172

империя и Златна була. (АХ) ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ, само ед. Ист. Религ. Тайнство, чрез което с молит­ вено помазванс на различни части на тялото с осветен елей сс призо­ вава Божията благодат за изцеление на телесните и душевните болести. Срв. с благодат и елей. ■ Тайнство­ то може да се извършва и над здрави хора. (АХ) ЕЛИНИ, сд. елин; гърци. Ист. 1. Древно гръцко племе, което през I хил. пр. Хр. обитава Южна Тесалия. Срв. с Елада 2. Общо название (етнопим) на всички гърци след VII в. пр Хр Срв. с етноним. (БП) ЕЛИНИЗАЦИЯ, само сд.; погьрчване. Ист. Проникване на гръцко църковно, културно и езико­ во влияние в българските доми по времето на Възраждането. ■ Резул­ тат е от водената от Цариградската патриаршия църковна политика, обучаването на български деца в гръцки училища и др. (СК) ЕЛИНИЗЪМ, само ед.; епохата па елинизма. Ист. Епохата от завла­ дяването на Изтока (до реката Инд) от Александър III Македонски - Ве­ лики (356-323 г. пр. Хр., царува от 336 г. пр. Хр.) до падането на Маке­ донската държава (елинския свят) под ударите на Рим (от около 334 г. пр. Хр. до 168 г. пр. Хр.). Срв. с Македонско царство. ■ Същността на елинизма е във взаимното про­ никване на двата свята - елинския и източния. Срв. с елини. ■ Алексан­ дър Македонски запазва религиите и обичаите на покорените народи. Запазва и старото административно деление па персийската държава.

173

Срв. с Персия. ■ С течение на годи­ ните различията между победители и победени започват да изчезват. Културите на Елада и Изтока се сли­ ват и дават начало на жизнена циви­ лизация - елинистичната. (БП) ЕЛИНО-БЪЛГАРСКО УЧИЛИ­ ЩЕ. Ист. Първият тип светско учи­ лище в българските земи през Въз­ раждането, в което се преподават и светски знания, също и гръцки език. Срв, с килийно училище, взаимно училище и класно училище ■ Пър­ вите такива училища са основани в Котел от Антон Хаджикринчсв през 1812 г. и Р. Попович (1773-1858 г) през 1819 г. и в Свищов от Ем. Васкидович (1795-1875 г.) през 1815 г. ■ Този тип училища дава светски знания, необходими за зараждаща­ та се българска буржоазия, но съ­ щевременно служи и за прокарване на гръцко влияние, поради което не просъществува дълго време. (СК) ЕЛИНСКИ ПОЛИСИ Ист. Дър­ жавна организация от VIII-VII в. пр. Хр. в Елада, когато малките селища заедно с техните обработваеми земи се обединяват около близките по-големи центрове. Срв. с Елада и ели­ ни. ■ Полисът представлява укрепен със стена град заедно с нивите около него. Срв. с полис и град. ■ Общото между елинските полиси е: говори се гръцки език; почитат се едни и същи божества; жителите се делят на социални групи - граждани, чуж­ денци и роби. Всяка социална група има различни права и задължения. ■ Политическата организация на елинските полиси е различна. По­ литическите режими са: олигархия

ЕМИГРАНТ

(режим на аристокрацията), когато управляват няколко влиятелни рода; тирания, когато един вожд (тиранин) завземе властта със сила и управлява сам; демокрация - всички граждани на полиса вземат участие в управле­ нието на държавата. ■ Най-значи­ телните гръцки полиси са Атина и Спарта. Срв. с Атинска демокра­ ция и Спарта. (БП) ЕЛИСЕЙСКИЯТ ДВОРЕЦ. По­ лит. Популярно название на рези­ денцията на президента на Франция. (КС) ЕЛИТИЗЪМ, само ед. Ист. Полит Подход към разбиране на полити­ ката и историята, според който об­ ществата винаги са доминирани от едно малцинство (елит), което взема главните решения и концентрира властта в ръцете си. ■ Елитът може да включва политици, държавни служители, бизнесмени, синдикални дейци, офицери от армията, религи­ озни водачи и др. (КС) ЕМБАРГО, само ед. Полит. Икон. Съвкупност от мерки, целящи да се попречи на свободното движение на стоки и капитали, идващи от или предназначени за дадена страна. ■ При ембаргото има забрана от пра­ вителството на една държава да се изнасят или внасят стоки, валута, ценности и др в друга или от дру­ га страна. ■ Ембаргото се допуска от устава на ООН като колективна мярка за политически и икономиче­ ски натиск върху държава, която за­ плашва международната сигурност. (КС) ЕМИГРАНТ, -и. Полит. Лице, което е напуснало родината си по

ЕМИГРАЦИЯ

политически, икономически и др. причини и живее постоянно в чужда държава. Срв. с гастарбайтер. (КС) ЕМИГРАЦИЯ, само ед. Ист Демогр. Полит. Доброволно или при­ нудително напускане пределите на една държава и преселване в друга държава по икономически, полити­ чески и социални причини. (КС и MB) ЕМИР, -и. Ист. Княжеска титла в мюсюлманските страни. Срв. с княз. ■ Той управлява заедно с местния данъчен чиновник и кадията. Срв. с кадия. (АХ) ЕМИРАТ, -и; емирство. Ист 1. Институция на висшата военноад­ министративна власт в Османската империя, управлявана от ислямски монарх, наречен емир (княз, принц), която съответства на княжество (хер­ цогство) в Европа. Срв. с княз и кня­ жество. 2. Владение на емир. (АХ) ЕМИРСТВО, емирства. Ист Вж. емират. (АХ) ЕМОЦИЯ, емоции. Ет. Преживя­ ване на чувство в определен момент. ■ Към моралните емоции се отнасят напр. преживяването на чувство на одобрение или осъждане, удовлетво­ реност, радост, симпатия или на не­ удовлетвореност и антипатия, гняв, срам, отвращение и др., когато в тях се проявява морална оценка на свои­ те или чуждите постъпки. ■ Тази емоционална форма на нравствена оценка сс различава от преживява­ нията, зад които се крият лични ин­ тереси, склонности, симпатии или антипатии. Срв с чувства. (АХ) ЕНДЕМУС. само ед. Ист. Посто­ янно действащ синод във Византия,

174

в който участват патриархът и константинополските митрополити. (АХ) ЕНЕОЛИТ, само ед.; медно-камен­ на епоха; халколит; халколнтна епоха. Ист. Вж. каменно-медна епо­ ха. (БП) ЕНИЧАРИН, сничари. Ист. Вой­ ник от специален военен корпус в Османската империя, създаден през XIV в. от султан Мурад (1319-1389 г., управлява от 1359 г.), който се състои от много добре обучени вои­ ни, набирани сред християнското население и после помохамедапчвани и възпитавани в мохамедански фанатизъм. ■ Еничарският корпус сс събира по силата на кръвния данък в Османската империя. Поради до­ брата военна подготовка на воини­ те в него дълго време представлява солидна опора на султанската власт. Срв. с кръвен данък. ■ Еничарски­ ят корпус просъществува до 1826 г. (СК) ЕНОРИЯ, енории. Ист. Религ Ра­ йон, в който живеят православни християни, ръководени духовно от свещеник. ■ Епархиите са разделени на енории. Срв. с епархия. (АХ) ЕНЦИКЛОПЕДИЯ, енциклопе­ дии. Ист. Ез. Справочно научно из­ дание, което излага в сбита форма най-съществсното от знанието па определено време или от опреде­ лена област. ■ Материалът сс под­ режда по азбучен или в тематичен ред. ■ Енциклопедии са съставяни още през древността в Египет, Ки­ тай, Гърция, Рим. ■ Обобщение на знанието от XVIII в. съдържа „Ен­ циклопедия“ от Дени Дидро (1713-

175

1784 г), колосален труд, който има за цел да обясни и систематизира ця­ лото дотогавашно познание. ■ Бъл­ гарски енциклопедии: „Енциклопедически речник“ (1899-1907 г.) на Л. Касъров, „Българска енциклопедия“ (1936 г.) на братя Н. и И. Данчови, „Кратка българска енциклопедия“ (1963-1969 г), Енциклопедия „А Я“ (1974 г.), национална енцикло­ педия „България“ (1978-1996 г.) в 7 тома, „Българска енциклопедия А - Я“ (1999 г., 2002 г.); електронно издание 2002 г., 2004 г, 2005 г. и др. издания на Българска енциклопедия при БАН. (MB) ЕПАРХ, епарси. Ист. Висш сановник в Константинопол, наследник на ранновизантийския префект на гра­ да, който отговаря за реда и благоу­ стройството и надзирава дейността па търговските и занаятчийските ко­ легии. (АХ) ЕПАРХИЯ, епархии. Ист. В пра­ вославната църква - териториалноадминистративна единица, която се управлява от епископ или митропо­ лит. Срв. с епископ и митрополит. (АХ и ЕП) ЕПИГРАФ, -и. Ист. Специалист по епиграфика. Срв. с епиграфика. (БП) ЕПИГРАФИКА, само ед. Ист. По­ мощна историческа и филологиче­ ска дисциплина, която изучава (раз­ чита и тълкува) древните надписи върху камък, дърво, метал и глина. ■ Появява се през XV в., а се оформя през XIX в. ■ Смята се за самостоя­ телен клон на археологията. (БП) ЕПИРИПТАРИЙ, епириптарии. Ист. Религ Покривало, което висш

ЕПИТРАХИЛ

духовник от източноправославни­ те църкви през Средновековието си поставя на главата върху малко кепе, достигащо до коленете, с форма на мантия. (АХ) ЕПИСКОП, -и, Ист. Религ. Трета­ та, най-висока степен в йерархия­ та на християнската църква, чийто носител изпълнява функция на ду­ ховен водач на определена църков­ но-административна единица (епар­ хия). ■ В християнската традиция се счита, че епископите са духовни наследници на Христовите апостоли и продължители на тяхната мисия. ■ Йерархическото деление на епис­ копите е патриарх и митрополит. Срв. с патриарх и митрополит. ■ Архиепископите, патриарсите и папите са епископи с определени задължения. ■ Епископите имат пълна власт в църквата: да учат, да свещснодействат и да ръководят ду­ ховно вярващите в дадена епархия. Те имат правото да извършват всич­ ки тайнства. ■ В историята остават имената на влиятелните епископи: Амвросий (334-397 г.) в Милано, Августин (354-430 г.) в Хипон, папа Лъв (395-461 г.) в Рим, Йоан Злато­ уст (349-407 г.) в Константинопол, Теофил (829-842 г.) в Александрия. (АХ, MB и ЕП) ЕПИСКОПИЯ, епископия. Ист. Религ. Вж. епископство. (АХ) ЕПИСКОПСТВО, епископства; епископия. Ист. Ретг. Църковна област, управлявана от епископ Срв. с епископ. (АХ) ЕПИТРАХИЛ, -и. Ист. Религ За­ дължителна част от облеклото на православен свещеник - дълга тясна

ЕПОХАТА НА ЕЛИНИЗМА

престилка, съшита от две широки ленти, която се слага на врата и сти­ га до земята, като сс поставя заедно с кръста. (АХ) ЕПОХАТА НА ЕЛИНИЗМА Ист Вж. елинизъм. (БП) ЕРЕС, -и. Ист. Религ. Религиозно учение, отклоняващо се от офици­ алната догматика и влизащо в про­ тиворечие с господстващото църков­ но вероучение, без да излиза извън рамките на църковния мироглед. ■ Първите ереси се появяват през IIIII в. ■ Ересите, които прерастват в обществени движения, се преслед­ ват от църквата, подлагат се на без­ пощадни гонения, а техните привър­ женици - на мъчения и изгаряния на клада. За борба с тях сс провеждат църковни събори, а през XIII в. като­ лическата църква създава специална съдебна институция, наречена Ин­ квизиция Срв. с Инквизиция ■ За ересите, разпространени в България - В: вж. богомилство, павликянство, исихазъм, варлаамитство и адамитство В: вж още арианство, несторианство, монофизитство. (СК, MB и АХ) ЕРЕТИК, еретици. Ист Религ. По­ следовател, привърженик на ерес. Срв. с ерес. ■ Отстъпник, който от­ казва да приеме Символа на вярата. Срв. със Символ на вярата. (АХ) ЕРОС, само ед. Ет. Първичната космогонична сила на любовта, коя­ то властва навсякъде, свързва всич­ ко и сс състои от силна изгаряща страст. ■ Любящото начало. Силата на привличане между телата. Стре­ меж към живот чрез телесна любов ■ За Сократ (469-399 г. пр. Хр.) това

176

е демон, посредник между небе­ то и земята, синтез на идеалното и реалното, на знанието и сетивнос­ тта. ■ Ерос е символ на жизненост­ та, сексуалността и творчеството Под влияние на идеите на 3. Фройд (1856-1939 г.) Еросът се възприема като стремеж към живот чрез телес­ на любов. Облагороденият Ерос се превръща в творчество и култура. (АХ) ЕРОТИКА, само ед. Ет. Повише­ на полова чувствителност. ■ Сила­ та на Ероса може да се използва за различни цели. Може да сс използва за удовлетворяване на биологичните потребности на тялото. Употребяват се еротични изображения и за ре­ кламни цели. (АХ) ЕРЦХЕРЦОГ, ерцхерцози. Ист. Благородпическа титла в Австрий­ ската империя по времето на Хабсбургите (1453-1918 г.), която стои непосредствено над херцога. Срв. с херцог. (ЕП) ЕСЕРИ, сд. есср. Ист. Най-голямата дребнобуржоазна партия от социалисти революционери в Русия през периода 1901-1923 г., чиито политически искания са за демо­ кратична република, политически свободи, земя за селяните, работ­ ническо законодателство ■ Изразя­ ва интересите на селячеството и на дребната градска буржоазия. ■ За­ едно с меншевикитс са най-влиятел­ ната лява партия през 1917. Срв. с меншевики. ■ Приемат терора като главно средство за политическа бор­ ба ■ През периода на Гражданската война (1918-1920 г) водят актив­ на борба срещу съветската власт. ■

177

През 1923 г. партията е официално разпусната. (МП) ЕСНАФ, -и. Ист Производствено сдружение на българските занаят­ чии от един занаят, което възниква през Възраждането. Напр. еснаф на гайтанджии, на ковачи. ■ Еснафът има строго определена структура, като включва майстори, калфи и чи­ раци. ■ Възниква с цел защита на интересите на своите членове, кон­ трол върху обема, цените и качест­ вото на произведените стоки и др. ■ Отпада с развитието на фабричното производство. (СК и ЕП) ЕСНАФСТВО, само ед.; еснафтина Ет. Морално качество, което сс изразява в определен начин па живот и мислене, ограниченост на идеалите, свързани само с личните интереси, проява на страхливост, приспособенчсство, презрение към по-низшите слоеве. ■ В Русия така сс е наричала дребната градска бур­ жоазия. ■ От средата на XIX в. под влияние на комедията на Ж. Б. Молиер (1622-1673 г.) „Буржоата-благородник“ в тази дума започва да сс влага определен морално-естетиче­ ски и идейно-политически смисъл, като с нея започва да сс характери­ зират светогледът и поведението на определена прослойка. Оттогава под еснафство започва да се разби­ ра стесняването на интересите до постигането на лично щастие, грубо отношение към по-низшите социал­ ни слоеве, раболепие пред висшите слоеве в обществото, вулгарност във вкусовете. (АХ) ЕСНАФЩИНА, само ед. Ет. Вж. еснафство. (АХ)

ЕТАТИЗЪМ

ЕСТЕСТВЕНА ОБЩНОСТ Юрид. Човешка общност, която възниква спонтанно въз основа на роднинските връзки между хората или при обща населявана територия. Напр. семейство, род, племе. В: вж. семейство, род Срв. с договорна общност. (СК) ЕСТЕСТВЕНО ПРАВО Юрид. Правото като съвкупност от незави­ сими от държавата норми и правила, които не сс установяват със закони, а произтичат от определени основа­ ния (свързани със същността на чо­ вешката природа, доводите на разу­ ма и др.). Срв. с позитивно право. ■ То предхожда позитивното право и сс основава на естествените права па човека, поради което е валидно за всеки човек независимо от при­ надлежността му към определена държава или епоха. ■ За естествено право се говори още в древността от Платон (427-347 г. пр. Хр.), Цицсрон (106-43 г. пр. Хр.) и др. (СК) ЕСТЕСТВЕНОСТ, само ед; непри­ нуденост. Ет. Категория па етиката, която характеризира способността на личността да проявява вродената си човечност, без да демонстрира ка­ чества, които не притежава. (АХ) ЕТ. Търг. Юрид. Вж едноличен тър­ говец. (СК) ЕТАТИЗЪМ, само ед. Полит Поли­ тическа доктрина, която цели разши­ ряване на пряката държавна намеса в икономическия и социалния живот и нарастване на ролята на държава­ та в икономическата и стопанската сфера. ■ Това става чрез превръща­ не на частните имущества и пред­ приятия в държавна собственост,

ЕТИКА

чрез различни методи на финансово преразпределение, чрез контрол от страна на държавата върху цените и заплатите и др. (КС) ЕТИКА, само ед. Em. 1. Наука за същността, принципите и нормите на морала (правилата за поведение и отношение в обществото). Срв. с морал 1. ■ Етиката възниква като съставна част от философията в периода на създаването на робовла­ делското общество. ■ Като термин за означаване на учението за нрав­ ствеността е въведен от Аристотел (384-322 г. пр. Хр.). Той написва първите трудове по етика: „Никомахова етика“, „Евдемова етика“ и „Голяма етика“. ■ Етиката се налага като една от трите съставни части на философията, наред с физиката и логиката. Още от древността е при­ ето тя да се смята за „практическа философия“, защото обосновава те­ оретично практическите нравствени проблеми на човека: как да постъп­ ва, кое да смята за добро и зло и т.н. Като наука за морала етиката отго­ варя на три основни въпроса: „Как правя своя избор в морала9“, „Как разсъждавам за морала?“, „Какъв е езикът на морала?“. Срв. с морал 2. 2. Вж. морал 3. (АХ) ЕТИКЕТ, само ед. Ет. Вж. етикеция. (АХ) ЕТИКЕЦИЯ, само ед.; етикет. Ет. Съвкупност от правила и норми за общуване, държание и поведение в определен социален или професио­ нален кръг. Напр. обноски с хората, форми на обръщение и поздрави, поведение на обществени места, об­ лекло, маниери и др. ■ Правилата на

178

етикецията обхващат отношенията между близки, познати, колеги, не­ познати, обръщенията „Вие“ и „ти“, правилата при хранене, гостуване и т. н, ■ Има външна, откъсната от нравственото си съдържание фор­ ма и характер. Представлява слож­ на система от правила за учтивост към представителите на различните класи, съсловия, длъжностни лица в съответствие с техния ранг. Напр. как трябва да се обръщаме към оп­ ределени съсловия. ■ Зад строго спазваната етикеция може да се крие недоброжелателство и липса на ува­ жение към хората. Тя често предста­ влява форма на лицемерие във все­ кидневните взаимоотношения. В: вж. речев етикет. (АХ) ЕТНИЧЕСКИ МИР Полит. Лип­ са на вражда и раздори и наличие на разбирателство и съгласие между различните етнически групи в даде­ на държава (КС) ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ ИА НА­ СЕЛЕНИЕТО. Полит Състав на населението по народности. (КС) ЕТНИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ. Полит. Неразбирателство и вло­ шени взаимоотношения, понякога водещи и до въоръжени конфликти, между различните етнически групи в дадена държава. (КС) ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ Полит. Официална политика, це­ ляща да принуди дадена етническа група, която е етническо малцинство в дадена държава, област или тери­ тория, да ги напусне завинаги и да се засели постоянно на друго място. (КС) ЕТНОГЕНЕЗА, само ед. Ист. На-

179

ука, която сс занимава с произхода, процеса на формирането и развитие­ то на дадена етническа общност. (ЕП) ЕТНОНИМ, -и. Ез Ист. Името (названието), под което е известен даден стнос (народ или народност) Напр. българи, българин, българка, българче; поляци, словенци, англи­ чани, индийци и т. н. (МП) ЕТНОС, -и. Ист. Група от хора, обособена въз основа на общ произ­ ход, език, култура, религия, обитава­ на територия и др. (ЕП) ЕТОС, само ед. Ет. Духовният и морален облик на отделния човек сред общността от хора. ■ Думата етос лежи в основата на понятието нравственост. Етосът изразява осо­ беностите на човешкия характер и неговата разпознавасмост в морал­ но отношение. Човек е онова, което е неговият етос. Срв. с нравстве­ ност. (АХ) ЕТРУСКИ, ед. етрусец; тирени. Ист. Древни племена, които обита­ ват северозападната и централната част на Апснинския полуостров през I хил. пр. Хр. ■ Етруските сс устано­ вяват в Централна Италия около VIII в пр. Хр. (според някои историци те са известни още от XIII в. пр. Хр ). ■ С опита си във водене на сраже­ ния, в администрацията и в градския живот те се налагат над местното население, което постепенно приема техния език и обичаи. ■ Държавата им Етрурия е съюз от различни гра­ дове държави. Срв. с град. ■ Етруският град отначало е управляван от цар (наричан лукумон), а след това от съвет на местната аристокрация. Етруските градове през VII в. пр.

ЕТРУСКИ

Хр. сс обединяват във федерация от 12 града, свързани повече с ре­ лигиозни и културни, отколкото с политически връзки. През VI в. пр. Хр. етруските превземат областта Кампания и вече владеят Северна и Централна Италия Обширността на завоюваните от тях територии дава основание на историците да говорят за етруска империя Етруските пре­ връщат Рим в истински град и го уп­ равляват от края на VII в. пр. Хр. до 509 г. пр. Хр. През III в. пр. Хр обаче те са покорени от римляните, а през I в. пр. Хр. - романизирани. Срв. с римляни. ■ Етруските оказват влия­ ние върху римляните в обласгга на духовната и материалната култура от тях са запазени много некрополи с гробници, градове с каменни стени и постройки, стенописи, надписи и пр. Срв. с некропол. ■ Религията им е политсистнчна - покланят сс па много богове, като особена почит от­ дават наТиния, Упи и Минсрва. Сле­ ди от етруските вярвания и божества се откриват в римската религия. ■ Народностното название „струски“ или „туски“ идва от римляните Древните гърци ги наричат „тирени“ или „тирсени“, а самите струски на­ зовават себе си „рассни“. ■ Етруски­ те са една от загадките на историята През I в. пр. Хр. езикът им отмира, изместен от латинския, и сс налага античните автори да обясняват струските думи. Науката разполага с по­ вече от 10 хиляди надписа на стру­ ски език (почти всички надгробни), но неговият произход все още е за­ гадка. Българският езиковед Влади­ мир Георгиев (1908-1986 г.) смята,

ЕФЕКТИВНОСТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО

че това е индоевропейски език от хсто-лувийската група, други учени предполагат, че не е индоевропейски език. Срв. с индоевропейци. ■ Про­ изходът на етруските също е неясен и съществуват различни схващания за това: пришълци от Мала Азия според Херодот (ок. 484 - ок. 425 г. пр. Хр.); коренно население на Апенинския полуостров - според Дионисий Халикарпаски (втората по­ ловина на I в. пр. Хр.); проникнали са в Италия от север през Алпите според други автори. Днес повечето учени приемат идеята за малоазиат­ ския им произход. (БП) ЕФЕКТИВНОСТ НА ОБЩЕСТ­ ВЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО. Икон. Икономическа характерис­ тика, изразена чрез съотношението между резултатите от производство­ то и направените разходи. (КС)

ж ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА (края на II хил. пр. Хр. до наши дни) Ист. Период от старата история, който сс харак­ теризира с разпространението на ме­ талургията на желязото и изготвяне­ то на железни оръдия на труда. Срв. със старокаменна епоха, среднокаменна епоха, новокаменна епоха, каменно-медна епоха и бронзова епоха ■ На човечеството първона­ чално става известно метеоритното желязо. Отделни предмети от желя­ зо (главно украшения) от IV-III хил. пр. Хр. са намерени в Египет, Месо­ потамия, Мала Азия и Югоизточна Европа. ■ Начинът за получаване на

180

желязо от руда е открит през II хил. пр. Хр. Според най-вероятното пред­ положение този процес най-рано е приложен от подчинените на хетите племена (халиби и др.), живеещи в планините на Армения (Антитавър) в Североизточна Мала Азия през XV в. пр. Хр. Още дълго време оба­ че желязото остава малко познат и много ценен метал - то започва да сс обработва в периода XIII-XI в. пр. Хр. в Мала Азия, на Балканите, в Месопотамия, Палестина, Кавказ, на островите Кипър и Крит. Но едва след XI в. пр. Хр. започва широкото му разпространение и изготвяне на железни оръдия на труда и оръжия в Палестина, Сирия, Мала Азия, Задкавказието, Индия. ■ Развитието на производителните сили, свързани с желязото, се превръща в икономи­ ческа предпоставка за разпадането на племенния първобитно-общинен строй. ■ Представата за трите епохи - каменна, бронзова и желязна, въз­ никва още през Античността (Тит Лукреций Кар, ок. 99-55 г. пр. Хр.). Терминът „желязна епоха (железен век)“ с въведен в науката около сре­ дата на XIX в. от датския археолог К. Ю. Томссп (1788-1965 г.). (БП) ЖЕЛЯЗНА ЗАВЕСА. Полит. Политико-пропаганден термин, слу­ жещ като популярно название на границата и разделението между източноевропейските социалистиче­ ски страни, зависими от Съветския съюз, и западните нскомунистически страни. ■ За първи път поняти­ ето е използвано през 1945 г. от гер­ манския министър на пропагандата Йозсф Гьобелс (1897-1945 г.). В по-

181

широка употреба терминът навлиза, слсд като У. Чърчил (1874-1965 г.) го споменава в речта си от 5 март 1946 г., произнесена в САЩ (град Фултън, щат Мисури) в присъствието на президента X. Труман (1884-1972 г.) и други висши американски държав­ ни деятели. ■ В речта си У. Чърчил обвинява Съветския съюз в устано­ вяване на прокомуиистически режи­ ми в страните, окупирани от руски войски, заявява, че с тези действия Съветският съюз е спуснал желязна завеса между себе си и англо-амсриканскитс си съюзници, призовава на борба срещу социализма и издига призива за англо-американско све­ товно господство. ■ Тази реч е идео­ логически манифест на политиката на т. нар. Студена война. Срв. със Студена война. (КС) ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, жерт­ воприношения. Ист. Посичанс на животно или човек (върху жертвеник, в светилище или в оброчище) в дар на някой езически бог с цел да бъде омилостивен. Срв. със свети­ лище. ■ В някои случаи сс извършва над предмет (безкръвно). (МП) ЖЕСТ, -ове. Em. 1. Външни израз­ ни форми на личното поведение и на междуличностното общуване, които отразяват вътрешния свят на човека: неговите преживявания, ум, мисли и чувства. ■ Неговите основни еле­ менти са; изразът на очите, усмив­ ката, чертите на лицето, Стойката и походката и др. Жестовете говорят по-добре от думите. Те са езикът на тялото. И най-простите жестове на ръцете могат да предизвикат недора­ зумение. ■ Всеки народ има различ­

ЖИЗНЕН МИНИМУМ

ни жестове. 2. Щедра проява. (АХ) ЖЕСТОВЕ НА УВАЖЕНИЕ. Ет. Разбиране, съпреживяване и при­ знаване па чувствата на другите, на техния емоционален живот В: вж. везкливост, деликатност, дис­ кретност и учтивост. (АХ) ЖЕСТОКОСТ, -и. Ет. Грубо на­ силие или физическо унищожение на живи същества. ■ Грубост, която причинява болка. Болката сс превръ­ ща в начин за унижение (АХ) ЖИВА ВЕРИГА. Полит Форма на обществен протест, на несъгласие с дадена политика, при която про­ тестиращите сс подреждат в редица около дадена сграда или място, за да блокират достъпа до тях. ■ Обикно­ вено това са сградите, в които сс по­ мещават съответните органи на дър­ жавната власт, с чиято политика про­ тестиращите не са съгласни. (КС) живковизъм, само ед. Полит Политика, която е провеждал Тодор Живков (1911-1998 г.) - последният български държавен глава от пери­ ода на социализма. ■ Т. Живков ог­ лавява Българската комунистическа партия (БКП) през април 1956 г. Той два пъти е избиран за министърпредседател на България (в периода 1962-1971 г.), а от 1971 г. е председа­ тел на Държавния съвет на Народна република България, т. е. председа­ тел на колективния орган, фактиче­ ски изпълняващ функциите на дър­ жавен глава. ■ Т. Живков е свален от власт на 10 XI. 1989 г. слсд вътреш­ нопартиен преврат. Умира па 5. VIII. 1998 г в София. (КС) ЖИЗНЕН МИНИМУМ Икон. По­ лит. Минимално допустимото ниво

ЖИЗНЕНО РАВНИЩЕ

на потребление от човека на матери­ ални блага и услуги. (КС) ЖИЗНЕНО РАВНИЩЕ. Икон. По­ лит. Степен на развитие и задоволя­ ване на материалните и духовните потребности на населението, която се изразява в комплекс от показате­ ли, характеризиращи качеството на живот и благосъстоянието на граж­ даните. (КС) ЖИРОНДИСТ, жирондисти Ист. Политическа групировка на френс­ ката републиканска търговско-про­ мишлена и земеделска буржоазия по времето на Великата френска революция (1789-1799 г.), дошла на власт след премахването на монар­ хията (1792 г.), която се обявява про­ тив по-нататъшното задълбочаване на революцията. (MB) ЖИТИЕ, жития. Ист. Лит. Разказ за живота и делата на християнски светец или мъченик, канонизиран от християнската църква, характе­ рен за Средновековието. ■ В Бълга­ рия първите жития са преведени от гръцки език. По-късно се появяват и жития за български светци и мъ­ ченици. Напр. „Житие на Климент Охридски“ от Теофилакт (ок. 1055 - ок. 1126 г.), „Житие на Иван Рил­ ски“ и „Житие на Петка Търновска“ от Патриарх Евтимий (ок. 1320/1330 - нач. на XV в.), „Житие на св. Георги Софийски“ от поп Пейо (първата по­ ловина на XVI в.) и др. Личността на светеца се идеализира. Той е показан като нравствен образец за вярващия. Често се използват сравнения и ци­ тати от свещените книги. В разказа са включени чудеса. Възхваляват се подвизите на светеца. ■ Схемата на

182

житието включва: предисловие, глав­ на част с избрани биографични мо­ менти - смъртта, чудесата и мощите на светеца. В: вж. проложни жития и пространни жития. (АХ) ЖРЕЦ, -и. Ист. Религ. Духовно лице в езическите религии, кое­ то осъществява посредничеството между света на хората и света на боговете. ■ Жрецът има достъп до тайно свръхестествено знание, кое­ то е неразбираемо и недостижимо за останалите членове на обществото. ■ Една от основните му функции е чрез молитви и ритуални действия да осигурява на общността (рода, племето) закрилата на божествата и духовете на прсдцитс. ■ В някои древни цивилизации (Египет, Шумер, Вавилон и др) поради ролята си на проводник на божествената воля жреческото съсловие има го­ лямо влияние и върху политическия живот. Срв. с езичество. (ЕП) ЖУПА, жупи. Ист. Администра­ тивно-териториална единица в сред­ новековна България, включваща в пределите си един или повече градо­ ве и няколко селски общини, упра­ влявана от жупан. Срв. с жупан. ■ По-малка е от комитат. Среща сс при южните и западните славяни през Ранното средновековие. Първона­ чално представлява обединение на родови общини и по-късно сс пре­ връща в административна област. За първи път се използва в Хърватска­ та държава и се запазва до началото на XX в. Споменава се през X в. от византийския писател Константин Багренородни (905-959 г., импера­ тор от 913 г.) в съчинението му „За

183

управлението на империята“. Срв. с комитат (АХ) ЖУПАН, -и. Ист Управител на жупа в средновековна България, на­ значаван от владетеля, под прякото подчинение на областния управи­ тел, към чийто комитат принадлежи жупата. Срв. с жупа и комитат. ■ Има граждански и военни функции. ■ Велик жупан е владетелска титла в средновековна Сърбия. (АХ)

3 ЗАВИСИМО НАСЕЛЕНИЕ. Ист. Населението под властта на владете­ лите и църквата през XIV в. в Бъл­ гария. В: вж. парици, манастирски люде, отроци, техиитари. (АХ) ЗАВИСИМОСТ, -и. Ет Ограниче­ ност на действията от чужда воля; несамостоятелност. В: вж. влечения и навици. (АХ) ЗАВИСТ, само сд. Ет. Силно чув­ ство на злоба и яд от чуждите ус­ пехи, благополучие или лични ка­ чества. ■ Долно и грозно чувство, което „убива“. Завистта опустошава човека. Завистливият човек е нещас­ тен. Страдат неговото сърце и душа. Враждебните чувства са насочени към близки, съседи, приятели или непознати, които са постигнали ус­ пехи и известност. (АХ) ЗАГОВОР, -и. Полит. Тайно спора­ зумение между ограничен кръг лица за извършване на организирани съв­ местни действия с цел сваляне на властта или някакво друго престъп­ ление против установения ред и за­ конност. (КС)

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ, задължения. 1 Юрид. Облигационно отношение. Установена по силата на закона не­ обходимост за даден правен субект да следва определено поведение, свързано с извършване или нсизвършване на дадено действие. Срв. с право 2. ■ Съдържанието на всяко конкретно задължение се определя с престация. Срв. с престация. ■ Главен източник на задължения са договорите. Срв. с договор ■ Задъл­ жението се обезпечава с гаранция. Срв. с гаранция. ■ Между задълже­ нието и субективното право (право 2) съществува взаимозависимост и обусловеност. Едно субективно право може да съществува, доколкото съответства на определено за­ дължение, както и обратното. Тази зависимост е ясно изразена при по­ купко-продажбата. 2. Юрид. Дълг иа длъжник към кредитор. 3. Ет Вж. морално задължение. (СК и АХ) ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ. Полит. Законоустановено задъл­ жение на гражданите да участват в избори за представителни органи на властта, като неизпълнението му сс санкционира (обикновено с глоба). ■ В правната наука сс спори относно законовата обоснованост на задъл­ жителното гласуване. Според проти­ вниците му, ако участието в избори с право на гражданите, те не могат да бъдат задължавани да го упражняват. ■ Днес доминираща е тезата, която отрича задължителното гласуване и в повечето от съвременните консти­ туции такова задължение не същест­ вува. ■ Задължителното гласуване е запазено в Австрия, Белгия, Гърция

ЗАКАТ

и др. ■ В България задължително гласуване е въведено през 1919 г., но по-късно е отменено. Днес у нас гласуването не е задължително. (КС) ЗАКАТ, само ед. Ист. Религ. Задъл­ жение на всеки мюсюлманин да за­ деля средства за милостиня, която се схваща като пречистване на богат­ ството. ■ От богатите се взема оп­ ределен дял, който се раздава на бе­ дните и за обществени нужди. Срв. с шахада, салат, саум и хадж. (АХ) ЗАКОН, -и. Юрид. Създаден от за­ конодателния орган в една държава нормативен акт, съдържащ правни норми с ясно и отчетливо опреде­ лено съдържание. Срв. с правна норма. В: вж. общи закони и специални закони ■ Законът е придру­ жен от ясни указания за влизане в сила и за обхват па действие. Макар и с точно определено съдържание, той допуска тълкуване ■ Законът е по-висша норма от нормативни­ те актове в наредби и правилни­ ци, създадени от други държавни институции. ■ Основният закон в една държава е конституцията. Срв. с конституция. ■ Законодателен орган в зависимост от вида дър­ жавно устройство е монархът или парламентът. В България законите се приемат от Народното събрание. Срв. с монарх; парламент: Народ­ но събрание. (СК) ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖА­ ВАТА; ЗЗД. Ист. Извънреден закон за ограничаване на нелегалната и революционната дейност на Бъл­ гарската комунистическа партия и свързаните с нея организации, приет през 1924 г., който ги поставя извън

184

закона. ■ Приет от правителство­ то на Ал. Цанков (1879-1959 г). ■ Впоследствие законът многократно е допълван и променян. През 1944 г. е отменен (СК) ЗАКОН ЗА ИЗРАВНЯВАНЕ НА РАВНИЩЕТО НА ИКОНОМИ­ ЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА СОЦИА­ ЛИСТИЧЕСКИТЕ СТРАНИ. Ист. Почит Икономически закон на со­ циализма, изразяващ сс в преодоля­ ване на различията в икономическо, социално, културно и др. отношение между социалистическите страни и в издигането на по-изостаналитс дър­ жави до равнището на по-развититс. (КС) ЗАКОН ЗА НЕПРЕКЪСНАТО ПОВИШАВАНЕ НА ПРОЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА Ист. Полит. Икономически закон на социализма, изразяващ обективна­ та необходимост от намаляване на общсствснонеобходимото работно време за производство на единица продукция. (КС) ЗАКОН ЗА ПЛАНОМЕРНОТО РАЗВИТИЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО. Ист. Полит. Ико­ номически закон на социализма, из­ разяващ обективната необходимост от съзнателно планиране и центра­ лизирано регулиране на народното стопанство. (КС) ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ По­ лит Юрид 1. Една от трите незави­ сими форми (видове) на държавна власт, която сс състои в дейността на върховния представителен орган по създаване, изменяне и отменяне на законите ■ Представлява сис­ тема от държавни органи, имащи

185

право да приемат закони. Срв. с изпълнителна власт и съдебна власт; разделение на властите. ■ В България единственият законода­ телен орган е Народното събрание и цялата законодателна власт при­ надлежи на него. Срв. с Народно събрание. ■ То се състои от 240 народни представители и се избира за мандат от 4 години. ■ Народното събрание приема, изменя, допълва или отменя законите, избира и ос­ вобождава министър-председателя, приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му, насрочва из­ бори за президент, взема решения за провеждане на референдуми, за обявяване на война или сключване на мир, за разполагане на български въоръжени сили извън територия­ та на България и на чужди въоръ­ жени сили у нас и др. ■ Също така Народното събрание ратифицира всички международни актове, които са с политическо или военно значе­ ние за България или сс отнасят до участието па България в междуна­ родни организации. ■ За народен представител може да бъде избран всеки български гражданин, който е навършил 21 години, няма чуж­ до гражданство, не е поставен под запрещение и не изтърпява влязла в сила присъда лишаване от свобода. ■ Народните представители пред­ ставляват не само своите избирате­ ли, а цялата нация. 2. Системата от държавни органи, които осъществя­ ват тази власт. (КС, МП и СК) ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРОГНО­ ЗИРАНЕ. Полит. Юрид. Научна дейност, чиято цел е да очертае в

ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

перспектива бъдещото развитие на законодателството в една страна, а също така и резултатите от дейст­ вието на предложени или приети за­ кони. ■ Основа на законодателното прогнозиране най-често са социоло­ гическите прогнози за развитието на обществото. (КС) ЗАКОНОПРОЕКТ, -и; проекто­ закон. Полит. Юрид. Акт с норма­ тивно съдържание, който се внася за обсъждане в Народното събрание с предложение за приемането му и превръщането му в закон. (КС) ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ, само ед. Полит. Юрид. Съответствие на актове, документи, действия и пр. с изискванията на законите. (КС) ЗАЛОГ, само сд. Юрид. Вид иму­ ществена гаранция, представляваща движими вещи, чрез които длъжни­ кът частично или напълно гарантира погасяването на получен от кредито­ ра заем. Срв. с ипотека. (СК) ЗАПАДНИ СЛАВЯНИ. Ист. Вж. венеди. (ЕП) ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Полит Военно-политическа групи­ ровка на няколко държави, създа­ дена през 1954 г като европейски филиал на НАТО, чиято цел е да работи в областта на сигурността. ■ Западноевропейският съюз включва държавите Великобритания, Фран­ ция, Белгия, Люксембург, Германия, Италия. Нидерландия, Португалия и Испания. През 1992 г към него сс присъединява и Гърция. ■ Норвегия, Турция и Исландия са асоциирани членове. Срв. е асоцииран член. ■ Дания и Ирландия имат статут на наблюдатели. (КС)

ЗАПОВЕД

ЗАПОВЕД, -и. Ет. Нравствена нор­ ма, вид морална повеля, изхождаща от Бога или от друг авторитет, която трябва да се изпълни непременно; нареждане; разпореждане. ■ Според религията Бог е създал човека „по свой образ и подобие“ и е форму­ лирал за него десет божи заповеди, които той е длъжен да следва в жи­ вота. ■ Използва се за означаване на определено изискване на общество­ то към отделните хора. ■ Заповедта е вид забрана. (АХ) ЗАПТИЕ, -та. Ист. Най-низша по­ лицейска длъжност в Османската империя, на която сс възлагат ох­ ранителни и куриерски функции. ■ Въведена през 30-те години на XIX в. след реформите на военно-поли­ цейската система в Османската им­ перия. (СК) ЗАТВАРЯНЕ НА ФАБРИКАТА ЗА ИЛЮЗИИ. Полит. Открито и честно съобщаване на населението от стра­ на на политик или политическа сила истината по определен проблем, без даване на неизпълними популистки обещания и събуждане на неоснова­ телни надежди. Срв. с отваряне на фабриката за илюзии. (КС) ЗАЩИТА ОТ ОРЪЖИЕ ЗА МА­ СОВО УНИЩОЖЕНИЕ Воен. Полит. Комплекс от специални ме­ роприятия, провеждани с цел да не се допусне или максимално да се отслаби въздействието на ядрено, химично или биологично оръжие върху войските, населението и при­ родната среда. ■ Включва редица мероприятия за предупреждаване за опасност от такива оръжия, за оси­ гуряване на условия за безопасност

186

на хората, провеждане на противо­ епидемични, санитарно-хигиенни и др. действия. (КС) ЗАЩИТНА СОЦИАЛНА МРЕ­ ЖА. Икон. Полит. Механизъм за подпомагане на социалнослабите от страна на държавата, която пое­ ма част от техните задължителни плащания, изплаща им определени обезщетения и др. (КС) ЗВЕЗДНИ ВОИНИ. Воен. Полит. Вж. Инициатива за стратегическа отбрана. (КС) ЗВЕНАР, -и. Ист Член на полити­ ческия кръг „Звено“. (СК) ЗВЕНО. Ист. Обществено-поли­ тическа организация в България, основана през 1927 г. от група ин­ телектуалци начело с Димо Казасов (1886-1980 г.) и група военни, с водач Кимон Георгиев (1882-1969 г.), чиято първоначална цел е борбата против разрастващото сс революционно дви­ жение в страната. ■ Политическият кръг отрича традиционните полити­ чески партии в България, обявява сс за силна, „надпартийна“ власт, като проявява симпатии към диктаторскитс режими в Италия. ■ Един от орга­ низаторите на Деветнадссстомайския преврат. ■ Съставя правителство (1934-1935 г.) начело с Кимон Геор­ гиев, което разпуска Народното съ­ брание и отменя Търновската консти­ туция, разформирова всички партии и обществени организации, устано­ вява строга цензура, премахва поли­ тическите права и свободи. ■ През 1943 г. представители на „Звено“ влизат в нелегалния Национален ко­ митет на Отечествения фронт, а през 1944 г. К. Георгиев става министър-

187

председател на първото правителство на Отечествения фронт. През 1949 г. политическият кръг престава да съ­ ществува. (СК) ЗВУКОВА ПИСМЕНОСТ; зву­ ково писмо; фонографска пис­ меност; фонографско писмо; фонография; буквено писмо. Ез. Вж. буквена писменост. (БП) ЗВУКОВО ПИСМО; звукова пис­ меност; фонографска писменост; фонографско писмо; фонография; буквено писмо. Ез. Вж. буквена писменост. (БП) ЗДРАВ РАЗУМ. Ет. Вж. благоразу­ мие. (АХ) ЗЕЛЕН ТЕЛЕФОН. Полит. Теле­ фонна линия, на която сс приемат сигнали за случаи на екологично за­ мърсяване и за застрашаващи еколо­ гията инциденти. (КС) ЗЕЛЕНИ БАРЕТИ. Воен. Полит. Название на личния състав от група за специални операции на сухопът­ ните войски на САЩ. ■ Официално се създават през ноември 1990 г. ■ Зе­ лените барети имат 5 групи в редов­ ната войска и 2 групи в Национална­ та гвардия на САЩ. Занимават се със специални разузнавателни мисии, диверсионни операции, борба с те­ роризма и др. Срв. със сини барети, червени барети, черни барети. (КС) ЗЕЛЕНИ КАСКИ. Воен. Полит. Наименование на общоарабскитс омиротворителни сили в Ливан (по­ ради зеления цвят на каските, които носят). (КС) ЗЕМЕДЕЛЕЦ, земеделци. Полит. Ист Член или привърженик на Бъл­ гарския земеделски народен съюз. (СК)

ЗЛАТЕН ВЕК

ЗЕМЛЕНИ УКРЕПИТЕЛНИ СЪ­ ОРЪЖЕНИЯ. Ист. Вж. валове. (АХ) ЗЕРА-ТАРКАН Ист. Длъжностна титла на управител на малка погра­ нична област в Първата българска държава между VII - IX в. Срв. с таркан, бори-таркан. боила-таркан и оглу-таркан (ЕП) ЗЗД. Ист Вж. Закон за защита на държавата. (СК) ЗИАМЕТ, -и. Ист. Поземлено вла­ дение в Османската империя, лен с размер на носената годишна рента от 20 000 до 100 000 акчета, което сс предоставя срещу военна или адми­ нистративна служба. Срв. елен, тнмар и хас; акче. (СК и АХ) ЗИКУРАТ, -и. Ист. Пирамидален храм в Месопотамия с формата на стъпаловидна кула ■ Състои сс от няколко правоъгълни етажа (плат­ форми), изградени стъпаловидно един над друг. Той сс приема за символичен образ на космоса, а етажите му обикновено са седем, като всеки от тях е различно оцве­ тен. На върха (последния стаж) сс намира най-важната част от храма - светилището, къдсто най-често е поставяно голямо легло или златна статуя на божество. Срв. със све­ тилище. ■ Зикурат е т. нар. „Вави­ лонска кула“ (Зикуратът на Етсменанка) - ссдемстажсн храм на бог Мардук във Вавилон с височина 90 м и дължина на страните 92 м. Срв. с пирамида(БП) ЗЛАТЕН ВЕК. Ист Период от бъл­ гарската история (IX-X в.), характе­ ризиращ сс с ускорено политическо развитие и културен възход на Бъл-

ЗЛАТНА БУЛА

гария, свързан с личността и делото на цар Симеон I Велики (864-927 г, управлява от 893 г.). Срв. с Пър­ ва българска държава. ■ Христи­ янството е прието за официална държавна религия. Срв. с христи­ янство. ■ Големи са постиженията в областта на политиката, науката, културата, изкуството, архитектура­ та. ■ Българската държава достига най-голямото си териториално раз­ ширение. ■ Изградена е столица­ та Велики Преслав - политическо, културно и религиозно средище на Югоизточна Европа. ■ Обогатява сс и сс развива славянската книжни­ на, което се извършва под ръковод­ ството на владетеля. Книжовниците Черноризец Храбър (IX-X в.), Йоан Екзарх (IX-X в ), Константин Пре­ славски (IX-X в.) и др. превеждат на старобългарски език византийски богослужебни книги и създават ори­ гинални произведения. Така сс по­ лагат основите на старобългарската литература и на славянските литера­ тури. Срв. с Преславска книжовна школа и Охридска книжовна шко­ ла. (АХ). ЗЛАТНА БУЛА. Ист Постано­ вление, прието в Нюрнберг и Мсц през 1356 г. от император Карл IV Люксембургски (1316-1378 г., крал от 1346 г., император от 1355 е), с което е утвърдена независимостта па държавите, влизащи в Свеще­ ната Римска империя. ■ Основен конституционен акт на Свещената Римска империя, който санкционира утвърденото в Германия княжеско многовластис. Централната власт, правата на отделните градове и на

188

рицарите са ограничени. Срв. със Свещена Римска империя. (АХ) ЗЛАТНАТА ОРДА. Ист Феодална държава, основана през XIII в. от монголския хан Бату (1208-1255 г., управлява от 1236 г.) в Средна Азия, Западен Сибир и Източна Европа, обединяваща народи с различен произход и развитие, със силна во­ енна организация. Срв. с монголи и татари. ■ Достига могъщество през XIV в., но сс разпада през XV в. на отделни самостоятелни ханства след съкрушителния удар на руски­ те войски начело с московския княз Дмитрий Донски (1350-1389 г., уп­ равлява от 1359 г.) в Куликовската битка през 1380 г. (АХ). ЗЛАТНО ПРАВИЛО. Ет Всеобщо нравствено правило, изразяващо чо­ вешкото отношение между хората, библейска заповед, която гласи: „Ви­ наги постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас“. ■ Една от първите формулировки на прин­ ципа за равенството, приложен към нравствеността. ■ Според И. Кант (1724-1804 г) човек трябва да по­ стъпва така, както смята, че е правил­ но да постъпват всички хора. (АХ) ЗЛАТОПЕЧАТНИК, златопечатници. Ист. Вж. хрисовул. (ЕП) ЗЛО, само ед. Ет. Категория на етиката - нещо, което е безнрав­ ствено, противоречи на изис­ кванията на морала и заслужава осъждане. ■ Една от най-важните категории на етиката Абстрактна характеристика на отрицателни­ те морални качества - измамност, малодушие, низост. вероломство и т.н. ■ Злото с всичко враждебно и

189

пагубно за обществото. ■ Според Г. Хсгсл (1770-183) г.) човек е добър по природа, но е зъл в действител­ ност. ■ Злото не е просто отсъствие па добро, а целенасочено противо­ действие на доброто. Понятието за зло изразява представата за всичко, което пречи за общественото благо и противоречи на доброто. ■ Си­ лата на злото противодейства на човечността и добротата. Тя про­ никва чрез чуждата мисъл, която е изпълнена със злоба и омраза. Зло­ то може да унищожи духовно, мо­ рално и физически човека. В: вж. пороци. Срв. с добро (АХ) ЗЛОНАМЕРЕНОСТ, само ед. Ет. Проява на лошо намерение, жела­ ние за вършене на злини. ■ Съзна­ телно желание за правене на зло на другите хора. В: вж. вероломство, враждебност, завист, злословие, клевета, клюкарство, коварство, корист, омраза, отмъстителност и подлост. Срв. с добронамере­ ност. (АХ) ЗЛОСЛОВИЕ, злословия. Ет. Осъ­ дителни, зли думи за някого в негово отсъствие. Срв с клюка. (АХ) ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ. По­ лит. Умишлено и преднамерено използване на властта и па високо­ то служебно положение за осъщест­ вяване на лични и користни цели в ущърб па държавата, на дадена пар­ тия, организация и институция, както и на обществото като цяло. (КС) ЗОНА ЗА СВОБОДНА ТЪРГО­ ВИЯ. Икон. Полит. Вж. Европейска асоциация за свободна търговия. (КС)

ИДЕАЛ

И ИБЛИС, само ед. Ист. Религ. Анге­ лът на злото в ислямската религия, прокълнат от Аллах, на когото се дължат човешките страдания. (АХ) ИВИЦАТА ГАЗА. Геогр. Пет. По­ лит. Спорна площ от приблизително 160 км~, разположена на средизем­ номорския бряг на Палестина около град Газа. ■ Отначало е част от бри­ танската територия, от 1949 до 1956 г. е под египетско управление, слсд което я завладява Израел, но година по-късно територията е предадена на силите на ООН, които я управля­ ват до май 1967 г. През юни 1967 г. Израел отново я завладява и оттога­ ва е в израелски ръце. ■ Палестин­ ското население нс сс примирява с израелското присъствие и ивицата Газа често е разтърсвана от силни вълнения, конфликти и тежки въоръ­ жени сблъсъци. (КС) ИГУМЕН, -и. Ист. Духовно лице, което изпълнява длъжността упра­ вител на манастир в православната християнска църква. Срв. с абат и православие. (ЕП и АХ) ИДАЛГО, само ед. Ист. Вж. хидагло. (MB) ИДЕАЛ, -и. Em. 1. Понятие за мо­ ралното съзнание, в което нрав­ ствените изисквания към хората сс изразяват във вид на нравствено съвършена личност с високи морал­ ни качества. ■ Висш образец, към който човек трябва да сс стреми. ■ Исус Христос, човекът бог, е морал­ но съвършена личност, която сс про­ тивопоставя на простосмъртните. ■ Според И. Кант (1724-1804 г.) идеа-

ИДЕЙНОСТ

лът е непостижим първообраз, кой­ то никога не може да стане дейст­ вителност. ■ Според Л. Фойербах (1804-1872 г.) идеалът е „цялостни­ ят, действителният, всестранният, съвършеният, образованият човек“. 2. Образ на съвършено общество, из­ раз на стремежите на определена со­ циална група и на нейната представа за висша справедливост и най-добро обществено устройство. ■ Изисква­ нията към това общество са: спра­ ведливо разпределение на благата между хората, съответствие между правата и задълженията, между за­ слугите и възнаграждението, между личните и обществените интереси, между дълга и човешките потребно­ сти и др. Тези идеи намират израз в ученията на социалистите утописти: Т. Кампанела (1568-1639 г.), Т. Мор (1478-1535 г.), Сен Симон (17601825 г.), Ш. Фурие (1772-1837 г.), Р. Оуен Q771-1858 г.). (АХ) ИДЕЙНОСТ, само ед. Ет. Морал­ но качество, което се изразява в при­ вързаност на човека към определена идея и в служене на тази идея, на която посвещава живота си. ■ Идей­ ността се свързва с вярата в по-доб­ ро бъдеще и спомага да се развият моралните качества героизъм, бла­ городство, саможертва. (АХ) ИДЕОГРАМА, идеограми. Ез. Гра­ фичният знак на идеографската пис­ меност, който представлява символ­ но схематично изображение (щрих, черта) на обекта (предмета, явлени­ ето и пр ), означаващо понятието за този обект вече като символ. Срв. с йероглиф и идеографска писме­ ност. ■ Идеограмата е възникнала

190

от пиктограмата, като от рисунката е останало само стилизирано изо­ бражение (някоя нейна черта или щрих), което става символ на поня­ тието за обекта. Срв с пиктограма. (БП) ИДЕОГРАФИЧНА ПИСМЕ­ НОСТ; идеографско писмо; идеографично писмо; идеография. Ез. Вж. идеографска писменост. (БП) ИДЕОГРАФИЧНО ПИСМО; идео­ графско писмо; идеографична пис­ меност; идеография. Ез. Вж. идсографска писменост. (БП) ИДЕОГРАФИЯ; идеографична писменост; идеографско писмо; идеографично писмо Ез. Вж. иде­ ографска писменост. (БП) ИДЕОГРАФСКА ПИСМЕНОСТ; идеографична писменост; идео­ графско писмо; идеографично писмо; идеография. Ез. Писме­ ност, при която чрез всеки отде­ лен знак се изобразява (представя) едно понятие. ■ Тя е възникнала от пиктографската писменост, като от първоначалната рисунка на обек­ та (предмета, явлението и пр.) сс е запазило опростено стилизирано изображение (напр. някой щрих, ня­ коя черта), което се е превърнало в символ на целия обект, т. е. пикто­ грамата се превръща в идсограма. ■ Знаците й се наричат идеограми. Срв. с идеограми ■ Такава е старошумерската (от IV хил. пр. Хр ), староегипетската (от IV хил пр. Хр.) и старокитайската (от 15-14 в. пр. Хр.) писменост. ■ Този тип писменост се използва и до днес в Китай. ■ Идеографският начин за изобразяване на понятия се използва в писмеността

191

на почти всички народи. Напр. араб­ ските цифри, с които си служим, по своя произход и по своята същност са идеограми. Срв. с пиктографска писменост. (БП) ИДЕОГРАФСКО ПИСМО; идеографично писмо; идеографична писменост; идеография. Ез. Вж. идеографска писменост. (БП) ИДЕОЛОГИЗАЦИЯ, само ед. По­ лит Процес, при който се увелича­ ва и нараства ролята на определена идеология в дадена сфера на човеш­ ка дейност. ■ Подчиняване на нещо па определена идеология. Срв. с деидеологизация. (КС) ИДЕОЛОГИЯ, идеологии. Ист. Полит. Система от политически, со­ циални, правни, философски, нрав­ ствени, естетически, религиозни и др. възгледи (идеи), изразяващи икономическите условия на живот и интересите на определени социални групи, които сс стремят да обяснят света и да го променят. ■ Форма на социална или политическа фило­ софия, в която практическите еле­ менти се осъзнават като теоретиче­ ски, тъй като чрез тях се осъзнават и оценяват отношенията на хората към действителността. ■ Форма на обществено съзнание, представлява­ ща организирана система от концеп­ туално оформени идеи, убеждения, възгледи, ценности и представи, от­ разяващи идеалите и интересите на дадена класа, политическа партия, социална група и др. ■ Идеология­ та се характеризира с относител­ на самостоятелност. Въпреки това тя активно влияе на обществото, като спомага за ускоряване или за­

ИДЕОЛОГИЯ НА ТРЕТИЯ СВЯТ

бавяне на неговото развитие. ■ Ду­ мата идеология (във френски език ideologic) се появява за пръв път във Франция по времето на Френската революция (1789-1799 г.). Въведе­ на е от философа А.-Л.-С. Дсстют дьо Трасу (1754-1836 г.) през 1796 г. като кратко название на науката за идеите. ■ Идеологията в нейно­ то най-точно значение е най-близко до концепцията на А.-Л.-С Дсстют дьо Трасу. Според нея тя се определя от следните 5 характерни черти: (1) представлява обяснителна теория от повече или по-малко обширен вид за човешкия опит и за външния свят; (2) създава програма в обобщен и абстрактен вид за социалната и по­ литическата организация; (3) раз­ бира осъществяването на тази про­ грама като борба; (4) стреми сс нс само да убеждава, но и да подкрепя лоялните привърженици, изискващи ангажираност; (5) адресирана с и към широки кръгове от обществото, но удостоява със специалната роля на лидерство интелектуалците. ■ Смята сс, чс идеологията нс е тол­ кова стара, колкото човечеството. Тя принадлежи на XIX и XX век на периода, в който светската мисъл започва да замества традиционната религиозна вяра. (МП и КС) ИДЕОЛОГИЯ НА ТРЕТИЯ СВЯТ Полит. Крайнолява доктрина, която интерпретира международното по­ ложение с термините на марксист­ кия анализ, като вижда в развитите индустриални страни капиталисти­ чески експлоататори, а в страните от Третия свят - експлоатирани проле­ тарски нации. (КС)

ИДЕЯ ЗА ОБЩ ЕВРОПЕЙСКИ ДОМ

ИДЕЯ ЗА ОБЩ ЕВРОПЕЙСКИ ДОМ Полит Политическа кон­ цепция, целяща утвърждаването на територията на европейския конти­ нент като надеждна система за безо­ пасност и сигурност, която да гаран­ тира спокойното съществуване на европейските страни и народи. (КС) ИДОЛНА ПЛАСТИКА Ист. Фи­ гурки на божества, хора и животни, за които се смята, че имат магическа сила. ■ Такива фигурки са израбо­ тени на Балканите в периода VH-IV хил. пр. Хр. ■ Служат като обект на религиозно преклонение при езич­ ниците. ■ Идолопоклониичсството е една от най-древните форми на ре­ лигиозна изява. (ЕП) ИЗБИРАТЕЛ. Полит. Вж. гласопо­ давател. (КС) ИЗБИРАТЕЛЕН ЦЕНЗ. Полит Юрид. Необходими условия, на кои­ то гражданинът трябва да отговаря, за да може да упражни избирател­ ното си право или да бъде избиран в органи на държавната власт. ■ Днес в Република България не съществу­ ва избирателен ценз (схващан като ограничения по пол, раса, етнос, ве­ роизповедание, образоватепно ниво, имуществено състояние, социално положение и др) пито за избирате­ ли, пито за избираеми. ■ По отно­ шение на избираемите изисквания­ та са следните: за президент - да е български гражданин по рождение, да е живял през последните 5 години в България, към момента на избор­ ния ден да е навършил 40 години, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява ефективна присъ­ да лишаване от свобода; за народен

192

представите! - да с само български гражданин, да има навършени 21 години, да не с поставен под запре­ щение, да не изтърпява ефективна присъда лишаване от свобода. ■ По отношение на избирателите в Бъл­ гария съществува всеобщо, равно и пряко избирателно право и всички граждани, навършили 18 години, с изключение на поставените под зап­ рещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да гласуват на избори и референдуми. Срв. с избирателно право. (КС) ИЗБИРАТЕЛНА БЮЛЕТИНА Полит Лист за гласуване, съдър­ жащ имената па партии и кандидати и пускан от избирателите в урна при тайно гласуване по време па избори. (КС) ИЗБИРАТЕЛНА КАМПАНИЯ Полит. Установена от закона орга­ низирана дейност преди провежда­ нето на избори, включваща издига­ нето и официалната регистрация на кандидатите, както и тяхната пре­ дизборна борба. (КС) ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА; тип избирателна система. Полит. Юрид Правно установен ред, пред­ ставляващ съвкупност от правила и механизми за организиране и про­ веждане на избори за представи­ телни органи на държавната или местната власт и регламентиращ кръга на лицата, притежаващи пра­ во да избират и да бъдат избирани, начина за издигане па кандидати и осъществяване па гласуването, на­ чина за отчитане па резултатите и др ■ Основно бива три вида: мажо­ ритарна избирателна система, про-

193

порционална избирателна система и смесена избирателна система. В: вж. мажоритарна избирателна сис­ тема, пропорционална избирател­ на система, смесена избирателна система. (КС и СК) ИЗБИРАТЕЛНА УРНА. Полит. За­ творена кутия, в която избирателите пускат своите бюлетини при тайно гласуване по време на избори (КС) ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО Полит Юрид. Основно конституционно и лично политическо право на всеки пълнолетен гражданин да избира органи на държавната и на местната власт и да бъде избиран в тях, което право не се ограничава по признак на национална принадлежност, пол, раса, език, образование, политиче­ ски и религиозни убеждения, иму­ ществено, служебно и социално положение и др ■ В България изби­ рателното право е всеобщо, равно и пряко: всеобщо - всички граждани, навършили 18 години, могат да бъ­ дат избиратели и избираеми; равно всеки гражданин участва в изборите на равно основание с другите граж­ дани и неговият глас е равен на гласа на другите избиратели; пряко - из­ бирателите гласуват непосредствено за кандидатиралите се лица и пар­ тии. Срв. с избиратезен ценз. (КС) ИЗБОР (МОРАЛЕН). Ет. Акт на духовна дейност на личността пре­ ди вземането на решение, което оп­ ределя съдържанието на бъдещото действие. ■ Отличителна черта на моралната постъпка, която изисква от човека да избере между доброто и злото. Изразява сс в избиране па една от няколко възможни постъпки

ИЗБОРИ

при конфликтни ситуации, когато сс сблъскват интересите или сс влиза в противоречие с моралните изисква­ ния. Напр. когато изпълнението на някакво задължение може да навре­ ди на обществото. (АХ) ИЗБОРЕН ПРАГ. Полит Вж. про­ центна бариера. (КС) ИЗБОРИ, само мн. Полит. Опреде­ ляне чрез официално гласуване на волята на избирателите относно това кой да ги представлява в представи­ телните органи на държавна власт. Напр. избори за президент, за парла­ мент. В: вж. президентски избори, парламентарни избори и местни избори. ■ Изборите са проява на демократична форма па управле­ ние, тъй като чрез тях сс реализира правото на гражданите да участват в управлението на държавата. Чрез тях народът упълномощава избрани от него лица да го представляват и осъществяват държавната власт. Ето защо те са начин за косвено участие на гражданите (чрез техни предста­ вители) в органите на управление и представляват форма па представи­ телна демокрация. Срв. с референ­ дум ■ Най-важното изискване към изборите е да бъдат справедливи и честни, като някои от критериите за това са: наличие на всеобщо изби­ рателно право, което не дискриминира и не привилегирова едни хора за сметка на други по време на избо­ рите; валидност па правилото „Един човек - един глас“; ефективна систе­ ма за контрол па гражданите върху провеждането на изборите и др. ■ Етапи на изборния процес: регис­ трация на кандидатите за изборна

ИЗВАЖДАНЕ НА СВЕТЛО

надпревара (партии, коалиции и не­ зависими кандидати); предизборна кампания; провеждане на изборите; отчитане и обявяване на резултатите от тях. (СК и КС) ИЗВАЖДАНЕ НА СВЕТЛО По­ лит. Изнасяне и разкриване на ин­ формация, правене на публично дос­ тояние на нещо, което до момента е било скрито. (КС) ИЗВОРОЗНАНИЕ, само ед. Ист. Помощна историческа дисциплина, която изучава историческите изво­ ри. Срв. с исторически извор (БП) ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМО­ ЩЕН ПОСЛАНИК. Ист. Дипл. Вж. посланик 1. (МП) ИЗВЪНРЕДНИ ПЪЛНОМОЩИЯ. Ист. Право на правителството или министър-председателя, дадено му от парламента, да взема решения по определени въпроси, без те да бъдат подлагани на гласуване от Народно­ то събрание. (ЕП) ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ. Воен. Полит Особено политическо и правно положение, въведено в да­ дена държава или територия за опре­ делен период от време и предизви­ кано от някакви извънредни обстоя­ телства като въоръжени конфликти, крупни обществени безредици, бун­ тове, стачки, природни бедствия и др. (КС) ИЗГРАЖДАНЕ НА РАЗВИТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЩЕ­ СТВО. Ист. Полит. Закономерен и обективно необходим етап в раз­ витието на социализма, при конто сс доизгражда материално-техниче­ ската база на социализма и се усъ­ вършенстват социалистическите об­

194

ществени отношения. (КС) ИЗКУПЛЕНИЕ, само ед. Ет. Сне­ мане от себе си на вината за извър­ шени постъпки чрез признаване на вината и понасяне на наказание, за­ ради което човек получава прошка. ■ В християнския морал изкуплени­ ето се получава след изпълнението на определен ритуал. Напр. прегре­ шенията могат да бъдат простени от Бога след покаяние, молитва, пост и др. ■ Изкуплението на първород­ ния грях сс осъществява чрез Исус Христос, който доброволно приема мъките заради спасението на чове­ чеството. ■ Изкуплението е наказа­ ние, което се преживява чрез страда­ ние. (АХ) ИЗМАМА, измами. Ет. Заблужда­ вано, подвеждане с користна цел. ■ Користна лъжа, с която човек мами другите и себе си. ■ Народната мъд­ рост гласи: „Който лъже другите, лъже и самия себе си“. Срв. с чест­ ност. (АХ) ИЗМЯНА, само ед. Ет. Нарушаване на верността към общото дело, към човек, към връзките на солидарност, взаимопомощ, любов. ■ Отрица­ телната оценка на измяната се дава, когато връзките имат положително значение. Ако връзките са загубили своя положителен смисъл, отказ­ ването от тях не е измяна. В този случай верността е безнравствена и фалшива. (АХ) ИЗНОС НА КАПИТАЛИ Ист Икон. Влагането на капитали, кое­ то става чрез разкриване на пред­ приятия в чужди държави (главно в слаборазвитите държави, за да се използва евтината работна ръка) или

195

под формата на държавни заеми (с печалба от високата лихва). ■ В края на XIX и началото на XX в. това яв­ ление е една от най-характерните черти на икономическото развитие на Англия. По износ на капитали в този период Англия заема първо място в света. През същия период Франция заема второ място. Отличи­ телна черта на френската икономика е износът на капитали главно под формата на държавни заеми. (МП и КС) ИЗОЛАЦИОНИЗЪМ, само ед. 1. Полит. Външна политика на даде­ на държава, изразяваща сс в добро­ волен отказ от намеса в междуна­ родните отношения и конфликти и в отделяне, откъсване и изолиране от другите държави. (КС) 2. Ист. Външна политика на САЩ от среда­ та на XIX в., която се състои в не­ намеса във въоръжени конфликти извън американския континент. ■ Теорията и практиката на изолацио­ низма възниква по време на войната за независимост в Северна Америка (1775-1783 г.). ■ Фактори за нейно­ то възникване са: географското по­ ложение на американския континент с неговата отдалеченост от Европа; големият вътрешен пазар; относи­ телната военна и икономическа сла­ бост па САЩ в началния период от тяхното съществуване. ■ Изолацио­ низмът изиграва съществена роля за откъсването на САЩ от влиянието на монархическа Европа и главно от Великобритания. ■ От края на XIX в. терминът „изолационизъм“ се използва и за означаване на широ­ кото обществено движение против

ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ

участието на САЩ във войни извън американския континент, което се разраства особено много след Пър­ вата световна война (1914-1918 г.) ■ Преодолян е през 1933 г, когато Ф. Рузвелт (1882-1945 г.) обявява по­ литика на добросъседство с държа­ ви от Централна и Южна Америка и впоследствие (1938 г.) е създаден военно-политически блок с тях, чиято цел е да противодейства на Гер­ мания, Италия и Япония. ■ В среда­ та на 50-те и в края на 60-те години на XX в. в САЩ се наблюдава нов възход на изолационистичиото дви­ жение, наречено „неоизолационизъм“. Състои сс в критика на НАТО и на другите военни съюзи между държавите в противопоставяне сре­ щу изключителното внимание към външната политика за сметка на ре­ шаването на вътрешните проблеми, в изискването да сс съкратят военни­ те разходи и особено военните помо­ щи за други държави, да сс прекрати агресивната война в Югоизточна Азия, а в последно време - движе­ ние срещу войните в Ирак и Афга­ нистан. (МП) ИЗПИТАНИЕ, изпитания. Ет. Трудност, която изисква издръж­ ливост. ■ Идеята за изпитанието е неотделима от истинското приятел­ ство. То изисква постоянни усилия за неговото утвърждаване и отстоя­ ване. Изпитанието не е временно сблъскване с трудностите, а част от съществуването на приятелската група. (АХ) ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ Полит. Юрид. 1. Форма на държавната власт, па която сс възлагат функции

ИЗРАЕЛСКО ЦАРСТВО

по изпълнението на конституцията и законите, приети от парламента, както и по практическата реализация на външната и вътрешната политика на държавата, Срв. със съдебна власт и законодателна власт; разделе­ ние на властите ■ В зависимост от типа на държавно устройство начело на изпълнителната власт е министър-председателят (при пар­ ламентарната република и конститу­ ционната монархия) или президен­ тът (при президентската република). ■ Изпълнителната власт в България сс осъществява от правителството, което е орган на централната власт, и от органите на местната власт. Срв. с правителство и органи на местната власт. ■ Централен и основен орган на изпълнителната власт в България е Министерският съвет, наричан още правителство. Той на практика ръководи вътрешна­ та и външната политика на страната, осигурява обществения ред и сигур­ ност, осъществява общото ръковод­ ство на държавната администрация, на въоръжените сили и др. ■ Ми­ нистерският съвет се ръководи от ми нистър-п ред седател. Ка нд i щатът за министър-председател се излъч­ ва от най-голямата парламентарна група и на него президентът възла­ га да състави правителство. Срв. с министър-председател ■ Струк­ турата и съставът на правителството се приемат с решение на Народното събрание по предложение на минис­ тър-председателя. ■ Министерският съвет е съставен от всички мини­ стри и председатели на държавни агенции и други ведомства с ранг

196

на министерства. ■ Министерският съвет определя и назначава област­ ните управители, които са органи на изпълнителната власт в съответните административни единици. ■ Право­ мощията на Министерския съвет се прекратяват с подаване на оставка на министър-председателя (което озна­ чава и оставка на целия кабинет), с гласуване на вот на недоверие, при смърт на министър-председателя и пр. ■ В своята дейност Министер­ ският съвет сс намира под прекия контрол на Народното събрание. 2. Системата от държавни органи, кои­ то осъществяват тази власт. (СК и КС) ИЗРАЕЛСКО ЦАРСТВО Ист. Вж. в: Израслско-Юдсиско царство. (БП) ИЗРАЕЛСКО-ЮДЕЙСКО ЦАР­ СТВО (ок. 1030-587 г. пр. Хр., 167 г. пр. Хр. - 6 г. сл. Хр). Ист. Древна държава на евреите, създадена около 1030 г. пр. Хр. след продължителни борби с ханаанците (западносемитски племена, населяващи Палести­ на) и с филистимците (индоевропейски племена, заселили се през XII в. пр. Хр. в 11алестнна), когато повтор­ но отвоюват Ханаан (територията на Палестина) и там основават своето царство. Срв. с евреи, семити и индоевропейци. ■ Първоначално държавата е управлявана от съдии (военни вождове), които са избира­ ни за определено време, а след това - от царе. ■ Израелско-Юдейското царство е централизирана монархия. Смятало сс е за държава на Яхвс (монотсистичния бог на евреите), чийто върховен жрец и наместник

197

на земята е царят. Срв. с юдаизъм. ■ Пръв владетел на царството е Саул (XI в. пр. Хр.). Вторият цар Давид (неизв., управлява от 1004 до 965 г. пр Хр.) укрепва властта си в Ханаан, отблъсква филистимците, поко­ рява съседните ханаански племена, разширява властта си и над арамейскитс племена (западносемитски номадски племена) на изток от река Йордан. Срв. с помади. Той завла­ дява Йерусалим и го превъръща в столица на своята държава С името на третия цар Соломон (неизв., вла­ детел от 965 до 928 г. пр. Хр.) - син на Давид, е свързан разцветът на държавата, построяването на храма на бог Яхвс и на царския дворец ■ След смъртта на Соломон държава­ та на евреите сс разпада на две цар­ ства - Израел (на север) със столица Самария и Юдея (на юг) със столица Йерусалим, чиято постоянна вражда довежда до гибелта им под ударите на Асирпя и Вавилон. През 722 г. пр. Хр. Израелското царство е покоре­ но от Асирия, а през 587 г. пр. Хр Нововавилонското царство завладя­ ва Юдейското царство. Срв. с Аси­ рия и Вавилонско царство. Тогава евреите са разпръснати далече от своята родина, а тяхната държава в продължение на векове е само мечта. ■ През 539 г. пр. Хр. земите им са включени в границите на персийска­ та империя, а след 332 г. пр. Хр., когато Палестина е завоювана от Алек­ сандър III Македонски (356-323 г пр. Хр., цар от 336 г. пр. Хр.), те попадат последователно под властта на елинистичните държави на Птолемеите - Египет (през 301 г. пр.

ИЗТОЧЕН ВЪПРОС

Хр.), и на Селевкидите (през 200 г. пр. Хр.). Срв. е Персия, Македонско царство и елинизъм. ■ Държавата на евреите е възстановена през 167 г. пр. Хр. под името Юдейско царство след успешното въстание на Макавеите срещу Селевкидите. През 63 г. пр. Хр. царството е поставено под римска зависимост, а през 6 г. сл. Хр. окончателно е присъединено към Рим Срв. с римска експанзия. (БП) ИЗТИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ. Полит. Процес, при който дадени сведения стават известни извън оп­ ределен кръг от хора, за който кръг те са предназначени, като това става обикновено в нарушение на някакви правила. (КС) ИЗТИЧАНЕ НА МОЗЪЦИ. Полит. Процес на миграция па високообра­ зовани научни и инженерно-техни­ чески кадри от по-бедните и по-слаборазвитите страни към по-богати и по-развити държави, където има по­ добри условия за работа, по-високо заплащане, повече възможности за развитие и др. (КС) ИЗТОЧЕН ВЪПРОС. Ист. Дипл. В дипломацията и в историческата литература - условен термин за оз­ начаване на противоречията между големите европейски държави (Ве­ ликите сили) през XVII - началото на XX в за влияние в Югоизточна Европа и Близкия изток, за разде­ ляне на владенията на Османската империя във връзка с нейното раз­ падане под ударите на националноосвободителните движения на бал­ канските народи. Срв с Османска империя. ■ За пръв път този термин сс използва през 1822 г. на Верон-

ИЗТОЧЕН ВЪПРОС

ския конгрес във връзка с гръцкото националноосвободитслно въстание през 1821-1829 г. ■ В литературата се определят три главни периода в развитието на Източния въпрос ■ През Първия период, който обхваща времето от края на XVIII в. до Крим­ ската война (1853-1856 г.), главна роля играе Русия, която с експанзи­ ята си срещу Османската империя подпомага освободителната война на балканските народи. Срв. с Крим­ ска война. Така напр. след победи във войните от края на XVIII и на­ чалото на XIX в. Русия завладява се­ верното крайбрежие на Черно море, извоюва правото за свободно преми­ наване на нейните търговски и воен­ ни кораби през проливите Босфора и Дарданслитс. С нейна помощ Сър­ бия през 1829 г. получава автономия, през 1830 г. Гърция получава неза­ висимост; в дунавските княжества Влахия и Молдавия се ограничава властта на турския султан. ■ През Втория период, който обхваща вре­ мето от Кримската война до края на XIX в., руското влияние намалява, а се засилва влиянието на Великобри­ тания, Франция и Австро-Унгария, тъй като след Кримската война ико­ номическата експанзия на Франция и Великобритания в Османската империя я поставя в полуколониална зависимост. Въпреки чс Русия е победителка в Руско-турската вой­ на от 1877-1878 г, тя нс успява да наложи справедливия за България и за балканските народи Санстсфански мирен договор, а е принудена да приеме изключително неблаго­ приятния и за нея, и за България

198

Берлински мирен договор от 1878 г. Западните държави се възползват от създалата се ситуация с Османската империя и завземат остров Кипър (1878 г.), Великобритания окупи­ ра Египет (1882 г.), Австро-Унга­ рия окупира Босна и Херцеговина (1878 г.), Франция - Тунис (1882 г). ■ През Третия период (от края на XIX в. до края на Първата све­ товна война) Османската империя постепенно загива и на нейно мяс­ то сс образува Турската републи­ ка през 1923 г. Правителството на Османската империя сс ориентира към Германия, което изостря както руско-немските, така и англо-нем­ ските отношения, а те от своя стра­ на допринасят за избухването па Първата световна война (1914-1918 г.). ■ По време на Първата световна война държавите от Антантата под­ писват помежду си тайно споразу­ мение за подялбата на Османската империя. Срв. с Първа световна война и Антанта. ■ След края на войната Съветска Русия сс отказва от тези споразумения. Западните държави сс опитват да ги осъщест­ вят, но националноосвободителното движение иа турския народ под ръководството на Кемал Ататюрк (1881-1938 г.) предотвратява пъл­ ното разделяне па Османската им­ перия. Създадена е Турската репу­ блика (1923 г.). Под ръководството на К. Ататюрк (наречен „баща па турците“) като пръв президент на Турската република (1923-1938 г.) се извършват законодателни, адми­ нистративни и културни промени, които превръщат Турция в съврс-

199

мен на светска държава. (МП) ИЗТОЧНА КРИЗА. Ист. Иконо­ мическа и политическа криза в Ос­ манската империя през 1875-1878 г., която се задълбочава особено след въстанието в Босна и Херцеговина (1875 г.) и Априлското въстание в България (1876 г.). ■ Води до избух­ ване на Руско-турската освободител­ на война. (СК) ИЗТОЧНА РИМСКА ИМПЕРИЯ; Византийска империя. Ист Вж Византия. (КС) ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ. Ист. Ав­ тономна област на територията на Южна България (между Стара пла­ нина и Родопите), създадена по си­ лата на Берлинския договор (1878 г.), която се намира под военната и политическата власт на султана на Османската империя, но успява да си извоюва автономия. Срв. с Бер­ лински договор. ■ Управлява сс от генерал-губернатор християнин. ■ Обединена с Княжество България през 1885 г. чрез акта на Съеди­ нението. Срв. с Княжество Бъл­ гария и Съединение на Източна Румелия с Княжество България. (СК) ИКОНА, икони. Ист. Религ. Живо­ писна творба с религиозен сюжет, нарисувана върху дърво от правос­ лавен вярващ, който строго спазва традицията и канона, представлява­ ща обект на религиозно поклонение. (АХ) ИКОНОБОРСТВО, само ед. Ист. Широко религиозно-политическо движение във Византия през VIHIX в. за очистване па християнска­ та религия от култа към иконите. ■

ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА

Започва от император Лъв III Сириец (675-741 г., управлява от 717 г.) и достига своя връх при император Константин V Копроним (719-775 г., управлява от 741 г.) в средата на VIII в. ■ Осъдено е почитането на икони. Преследва се търговията с икони и мощи. Много манастири са закрити. ■ Иконоборството е свързано и със стремежа на византийската аристо­ крация да ограничи влиянието на църквата в империята и да завземе манастирските имоти. (АХ) ИКОНОГРАФСКИ КАНОН Ист. Религ. Правилата в иконографията за начина на изображение на свет­ ците, персонажите и събитията от библейски характер върху иконите и подреждането им по стените на хра­ мовете и на иконостасите. Напр. св. Йоан Златоуст е изобразен като ста­ рец със закръглено оплешивяло теме и с къса остра брада. ■ В христи­ янската църква всяко пространство е запазено за определени изобра­ жения. На купола е изобразен Исус Христос, във входа - пророците, по стените - сцени от евангелията. Изо­ браженията са плоски. Не е предста­ вена дълбочината на пространство­ то. (АХ) ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА Икон. Ист. Състояние на икономиката на една страна (район и под.), което сс характеризира с рязко влошаване на всички икономически показатели: намалени темпове на производство, фалити, инфлация, силно увелича­ ване на безработицата, спадане на жизненото равнище, социални кон­ фликти и др. Напр. световната ико­ номическа криза в началото на XX

ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ НА ООН

в. (СК) ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИА­ ЛЕН СЪВЕТ НА ООН. Полит Икон. Един от главните органи на ООН, който осъществява задачите на ООН в областта на икономиче­ ското сътрудничество и социалната политика. ■ Създаден е през 1946 г. и работи под ръководството на Об­ щото събрание на ООН. (КС) ИКОНОСТАС, -и Ист. Религ 1 Преграда между олтара и мястото за молещите в храм, по която има ико­ ни. 2. Дъсчена поставка за икони и кандило. (АХ) ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКО ВЪСТАНИЕ. Ист. Масово въстание за освобождаване на бъл­ гарското население в Македония и Одринска Тракия от османско влади­ чество, което избухва на 2. VIII, 1903 г. (Илинден) в Битолско и на 6. VIII (Преображение) в Одринска Тра­ кия - организирано и ръководено от Вътрешната македонско-одринска революционна организация. Срв. с Вътрешна македонско-одринска революционна организация. ■ Въс­ таниците превземат град Крушово в Македония и обявяват Крушевската република. Освобождават много села в Странджа, също и градовете Царево и Ахтопол, като се обявява Странджанската република (просъ­ ществувала 26 дни). ■ Въстанието завършва с поражение, без да полу­ чи отклик и помощ от българското правителство, а също и международ­ на подкрепа. (СК) ИЛИРИ, сд. илириец. Ист Древни индосвропейски племена, обитавали през II и I хил. пр. Хр. западните час­

200

ти на Балканския полуостров, юго­ източната и североизточната част на Апенинския полуостров и някои области в Панония (Унгария) и Норик (Австрия). ■ Източни съседи на илирите са траките, на югоизток живеят македонците и гърците, а на северозапад - келтите. Срв. с траки, елини и келти. ■ През III в. пр. Хр. илирите основават държавни обеди­ нения, най-значителното от които с с център град Скодра (Шкодра в Албания). Два века водят упорити войни с римляните, но през 27 г. пр. Хр. окончателно са покорени от тях и по-голямата част са романизирани. Срв. с романизация. ■ В науката сс приема, че албанците са наследници на илирите. (БП) ИМАМ, -и, Ист. Религ. 1. Мюсюл­ мански духовник в джамия. Срв с джамия. 2. Светски и духовен гла­ ва па мюсюлманска общност. Срв. с имам и мюсюлмани. (АХ) ИМИГРАЦИЯ, имиграции. Полит Ист. Постоянно или временно за­ селване на дадени групи хора в чуж­ да за тях държава по политически, икономически и др. причини (КС) ИМПЕРАТОР, -и. Ист. 1. Почет­ на титла, която в Древния Рим се е давала на победоносните главноко­ мандващи. 2. Върховна владетелска титла в Римската империя, въведена от Октавиан Август (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.). Срв. с Римска империя. ■ Октавиан Август пръв си присвоя­ ва титлата император през 27 г. пр. Хр. като титла за върховен държавен владетел и създава принципата. Срв. с прннцннат. ■ Дотогава тази тит­ ла се е давала само за изключително

201

големи военни победи. 3. Титла на върховния владетел, стоящ начело на държава с монархическа форма на управление или на империя. Срв. с монархия и империя. 4. Върховен глава на империя, който притежа­ ва абсолютна или конституционно ограничена власт. 5. Лице, притежа­ ващо титлата император. Напр. рим­ ският император Тит Флавий (39-81 г., император от 79 г.), руският им­ ператор Александър I (1777-1825 г., император от 1801 г.). (МП и АХ) ИМПЕРИАЛИЗЪМ, само ед. Ист. Държавна политика и практика, чиято същност се изразява в разпрости­ рането на икономическата мощ на индустриалните държави, в тяхната експанзия за завладяване на колонии и налагането на европейските кул­ турни и религиозни ценности над колониалното население. Срв. е ко­ лония и метрополия. ■ Съвремен­ ният империализъм сс утвърждава в края на XIX и началото на XX в. ■ Теорията обяснява империализма чрез пет основни характеристики: (1) концентрация на производство­ то и възникване на монополите; (2) срастване на банковия с промишле­ ния капитал и образуване на финан­ сов капитал и финансова олигархия; (3) износ на капитали; (4) икономи­ ческа подялба на света между капи­ талистическите монополи и създава­ не на международни монополи; (5) завършилата подялба па света между главните капиталистически държави става основа на борбата за неговото преразпределение. ■ Финансовата олигархия преминава националните граници, вследствие на което сс съз­

ИМПЕРИАЛИЗЪМ

дава международна мрежа от връзки на финансовия капитал, в която от своя страна важна роля играе изно­ сът на капитали. Срв. с финансова олигархия и износ на капитали. ■ При империализма се наблюдава пълно откъсване на капиталистите от непосредствената организация и ръководство на производството, кое­ то изпълняват мениджърите (наемни управители и директори). ■ Концен­ трацията на производството и ка­ питалите достига до такава висока степен, че сс създават монополите (обединени едри капиталистически предприятия), които играят реша­ ваща роля в стопанския живот. Чрез своето икономическо и политическо господство установяват пълен кон­ трол над дребните и средните пред­ приятия, множество от които впо­ следствие поглъщат Напр. в САЩ тази концентрация сс извършва особено интензивно. От различните видове монополи най-широко раз­ пространение там получават тръс­ товете, които сс образуват в почти всички отрасли на промишлеността. Във Франция (края на XIX в.), макар и по-бавно, възникват редица моно­ поли в железопътното строителство, в захарната, петролната, оръжейна­ та и др. индустрии. Срв. с монопол и тръст ■ Сливат се банковият и промишленият капитал и се образу­ ва финансов капитал и финансова олигархия. Напр. няколко големи английски банки с кантори по целия свят започват да играят изключи­ телна роля в световната икономика (края на XIX и началото на XX в.). ■ Износът на капитали придобива осо-

ИМПЕРИЯ

бено голямо значение. Напр. в края на XIX и началото на XX в. Англия заема първо място по износ на капи­ тали; Франция е на второ място; от­ личителна черта на френската ико­ номика е износът на капитали главно под формата на държавни заеми. ■ Международните монополистични съюзи си поделят света на сфери на влияние. ■ Завършена е териториал­ ната подялба на света между най-големите капиталистически държави. Напр. в края на XIX в. Англия завла­ дява най-много земи - 33 милиона км2. Второ място заема Франция. ■ Изостря се до крайна степен проти­ воречието между обществения ха­ рактер па производството (благата се произвеждат от милионите хора) и частния начин на присвояване (присвояват се от десетки капита­ листи). Това води до революции. ■ Изострят се противоречията между колониите и метрополиите; между самите капиталистически държави - борби за икономическо влияние, за пазари, за източници на суровини. Това води до войни. Напр. Първата световна война се води за прераз­ пределение на света. ■ При импе­ риализма особено много се засилва милитаризмът, резултат от който са и двете световни войни - Първа световна война (1914-1918 г.) и Вто­ ра световна война (1939-1945 г.). ■ Финансовата олигархия преминава националните граници, вследствие на което се създава международна мрежа от връзки на финансовия ка­ питал, в която от своя страна важна роля играе износът на капитали. Срв. с финансова олигархия и износ

202

на капитали. ■ Основните импери­ алистически държави: Великобри­ тания, където империалистическа­ та политика започва през периода 1874-1880 г. от министър-предсе­ дателя Б. Дизраели (1804-1881 г.), който засилва колониалната експан­ зия - анексия на островите Фиджи, откупуване на половината акции на компанията на Суецкия канал, обявяване на английската кралица Виктория за императрица на Индия и редица други анексии и войни, Франция, която от средата на 80-те години на XIX в. изгражда своята колониална империя; Русия, която завладява много области в Средния изток; също така САЩ, Япония, Германия, които, макар и по-късно, се намесват в борбата за колонии и сфери на влияние. ■ Любопитен е фактът, че терминът империализъм се използва и за древността. Така напр, той е изяснен в историята на Китай, в историята на Западна Азия. Също така за Срсдиземномористо Персийската империя през VI-IV в. пр. Хр. замества Асирия. Срв. с Пер­ сия и Асирия. Смята се, че тя очер­ тава пътя на империализма в Древна Гърция. (МП) ИМПЕРИЯ, империи. 1. Ист. Тре­ тата от трите основни форми (дру­ гите са град и монархия) на държав­ но устройство в древноизточното общество (III-I хил. пр. Хр ), която представлява държава, обединява­ ща различни народи. ■ В Месопо­ тамия градът прераства в монархия, а монархията - в империя Срв. с град, монархия и древни източни империи. В: вж. Египет, Асирия

203

и Персия. 2. Ист. Полит. Форма на държавно управление, при която една държава включва в състава си народи и територии, намиращи се под нейна власт и управлявани от императора - върховен владетел на тази държава. Срв. с император. ■ Държавата, която владее тези тери­ тории и народи, се нарича метро­ полия. Срв. с метрополия ■ Тери­ ториите и населяващите ги народи, които влизат в състава на империята, се наричат колонии. Срв. с колония. ■ При монархията държавата се със­ тои само от един народ, докато им­ перията обединява много народи. ■ За да съществува, всяка империя е трябвало да реши две основни зада­ чи: как да управлява големите тери­ тории и как да създаде силна армия, способна да защитава завладените и да завоюва нови земи. ■ Великобри­ тания е била водеща империя през XVII и XVIII в., когато завладява много чужди територии и създава свои колонии. (БП, АХ и ЕП) ИМПИЙЧМЪНТ, само ед. Полит Установен от закона ред и начин за обвиняване, привличане към съ­ дебна отговорност и евентуално отстраняване от власт на президен­ та, вицепрезидента и други висши държавни служители преди изтича­ не на срока на мандата им. ■ Това става, когато тези служители са из­ вършили грубо нарушение на зако­ ните, особено тежки престъпления, значителни злоупотреби, държавна измяна и др. ■ Води началото си от Великобритания още от XVIII в., но се утвърждава като принцип в кон­ ституцията на САЩ от началото на

ИМУНИТЕТ

XIX в. ■ Държавни глави, отстра­ нени от власт чрез импийчмънт, са Фернандо Колор де Мело, род. 1949 г., президент на Бразилия (през 1992 е), Карлос Андрес Перес, род. 1922 е, президент на Венецуела (през 1993 е), Раул Кубас Грау, род. 1943 е, президент на Парагвай (през 1999 е), Ро Моо Хюн, род. 1946 г., президент на Южна Корея (през 2004 е), Роландас Паксас, род. 1956 е, президент на Литва (през 2004 е), и др. (КС и ЕП) ИМУНИТЕТ, -и. 1. Ист. В рим­ ското право - освобождаване на определена група хора от данъчни задължения. 2. Ист. През Среднове­ ковието - освобождаване на феодала от властта на върховния владетел и правото му да се разпорежда с да­ дена територия и населението й. 3. Полит. Дипл. Гаранция за неприкос­ новеност на лицето, ползващо се от него, като по отношение на това лице действието на наказателния закон е ограничено и то не може да бъде за­ държано, срещу него не може да се възбужда наказателно преследване и пр. ■ Според нашата конституция с имунитет се ползват чуждестранни­ те дипломатически представители, народните представители, съдиите, прокурорите, следователите, както и президентът и вицепрезидентът. ■ За задържането на народен пред­ ставител е необходимо разрешение на Народното събрание, а за преда­ ването му на съд - лишаване от де­ путатски имунитет. ■ По аналогичен начин стои въпросът и за съдиите, прокурорите и следователите. За тяхното задържане е необходимо

ИМУЩЕСТВЕНА ГАРАНЦИЯ

разрешението на Висшия съдебен съвет. ■ Президентът и вицепрези­ дентът носят отговорност само за държавна измяна и за нарушаване на конституцията. Срв. с депутатски имунитет, дипломатически иму­ нитет. (ЕП и КС) ИМУЩЕСТВЕНА ГАРАНЦИЯ Юрид. Гаранция, която се обезпеча­ ва с имущество. В: вж. залог и ипо­ тека. Срв. с лична гаранция. (СК) ИНВАЗИЯ, само ед. Ист. Нападе­ ние на едно или няколко племена, народи, държави върху други с цел трайно заселване. ■ Нашествие, на­ хлуване, нарушаване на границите на друга държава. (АХ) ИНВЕСТИТУРА, ипвеститури. Ист. 1. През Средновековието в За­ падна Европа - юридически акт на предаване на лен, длъжност, сан, за­ крепващ васална зависимост, от се­ ньора на неговия васал, съпроводен с церемония. Срв. с лен 2. Юриди­ чески акт, с който императорът въ­ вежда в длъжност и сан епископите и абатите през Х1-ХП в. ■ Еписко­ път получава от папата знаците на властта: епископски жезъл и пръс­ тен. 3. В протестантската църква ритуал при въвеждане в длъжност на нов духовник. (АХ) ИНДЕКС НА ЗАБРАНЕНИТЕ КНИГИ. Ист. Списък на книгите, забранени за четене, изготвен от ка­ толическата църква Срв. с католи­ цизъм ■ Използва се като средство за борба срещу прогресивните и антирелигиозните движения. ■ Пър­ вият индекс с публикуван през 1559 г. по време на папа Павел IV (14761559 г.). ■ Сред забранените книги са

204

и трудовете на велики мислители: Г. Галилей (1564-1642 г.), Н. Коперник (1473-1543 г.), Ж.-Ж. Русо (17121778 г.), Ф. Волтер (1694-1778 г.), Б. Спиноза (1632-1677 г.), Д. Дефо (1660-1731 г.), Ал. Дюма( 1802-1870 г.), В. Юго (1802-1885 г.) и др. ■ Из­ даването му е прекратено през 1966 г. (АХ) ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, само сд. Ист. Филос. Нравствен принцип, тип светоглед, чиято теоретична ос­ нова съдържа признаването па абсо­ лютните права на независимост на личността в обществото, на уникал­ ните качества на всеки отделен чо­ век, на неговия талант и творчески възможности. ■ Към края па XV и началото на XVI в. западноевропей­ ската цивилизация пристъпва към цялостна преоценка на Среднове­ ковието и едно от достиженията на новата епоха са схващанията за но­ вата ренесансова личност, търсеща своето място в променящия сс свят, за ролята на отделния човек като изследовател и творец на история­ та. ■ Крайната форма на моралната ориентация към индивидуализъм е егоизмът, провокиращ анархизма и нихилизма. (MB и АХ) ИНДИЯ. Ист Полит. Древна стра­ на в Южна Азия между реките Инд и Ганг и на полуостров Индостан, на чиято територия от III до I хил. пр. Хр. и от I до средата на II хил. въз­ никват множество държави и раз­ лични цивилизации със специфична култура, които за пръв път се обеди­ няват в една империя през IV в пр. Хр., а по-късно - и през IV в и XVI в. ■ Названието Индия произлиза от

205

староиндийското Синдху, староперсийското Хинду и старогръцкото Индос - историческото название на река Инд. Другото й индийско назва­ ние Бхарат произлиза от санскритското име на древноиндийски цар и на арийско племе, чиято история е описана в староиндийския епос „Махабхарата“. ■ Индия с една от най-старите държави и цивилизации в света. Най-ранните селища и земе­ делски култури се появяват през IV хил. пр. Хр. по долината на река Инд, а в средата на III хил. пр. Хр. там възниква дравидската цивилиза­ ция Харапа (т. нар. „Индска цивили­ зация“), която представлява високо развита и много напреднала градска култура с най-значителни градски центрове Харапа и Мохснджо-Даро. Срв. с първите земеделски цивили­ зации. Интересни са археологичес­ ките останки от нея - кирпични сгради, улична планировка с прави улици, много добра канализационна система, мощни крепости и красиви дворци. Запазени са бронзови и ка­ менни статуи, както и множество пе­ чати амулети с релефни образи, из­ работени от изкусни майстори. Дос­ тигнато е високо равнище на зана­ ятите - цветната металургия, мета­ лообработването, предачсството, тъ­ качеството на памучни платове, грънчарството (използва се грънчар­ ското колело), ювелирството - укра­ шения от злато, сребро и мед, ин­ крустирани със скъпоценни и полускъпоценни камъни, фаянс, слонова кост и раковини. ■ Писмеността на Харапската цивилизация е идсографска - състои се от около 400

индия

идеограми и фонетични знаци, кои­ то все още не са разчетени. Срв. с логографска писменост, идеографска писменост и идеограма. ■ Око­ ло 1500 г. пр. Хр. в Северна Индия нахлуват номадските индосвропейски племена на арийците, които се заселват в долините на реките Инд и Ганг, като постепенно асимилират и изтласкват на юг местното дравидско население. Срв. с помади и индоевропейци. Постоянните борби с дравидитс ускоряват процеса на формиране на самостоятелни дър­ жавни обединения, начело с племен­ ни вождове, едно от които - Държа­ вата на бхаратитс, успява да се нало­ жи над останалите и да ги превърне в свои васали Индоарийцитс създа­ ват индоарийската цивилизация, на­ лагайки своята култура, религия и език. Тя просъществува около девет века, но оставя твърде малко матери­ ални следи. Най-важните достигна­ ли до нас свидетелства са четирите основни свещени текста на „Ведите“ - сборници е религиозни химни, ма­ гически формули, ритуали и тълку­ вания. ■ През I хил. пр. Хр. се обра­ зуват редица държави, които са по­ добни на източните деспотии - през VII-VI в пр. Хр. по-големи такива обединения в долината на река Ганг са Магадха и Кошала. ■ По това вре­ ме индийското общество е строго разделено на четири съсловия, наре­ чени варни (касти) - брахмани (жре­ ци), кшатрии (войни), вайшии (сво­ бодни обшинници, земеделци и тър­ говци) и шудри (безправни бедняци и роби). Принадлежността към кас­ тите се определя по рождение и по

индия

наследство. ■ Господстваща религия е браманизмът (политеистична и антропоморфична религия, опираща се на култа към природните сили и магията), но през VI в. пр. Хр. въз­ никва будизмът, който два века покъсно получава широко разпростра­ нение в Индия. Срв. с политеизъм и будизъм. ■ През 519-518 г. пр Хр. персийският цар Дарий I (558-486 г. пр. Хр., владетел от 522 г. пр Хр.) завладява земите по долното и сред­ ното течение на река Инд, а през 327-325 г пр. Хр. тези територии са присъединени към империята на Александър III Македонски (356323 г. пр. Хр., цар от 336 г. пр. Хр.), който разгромява войските на един от местните индийски владетели цар Пор (IV в. пр. Хр.). Срв. с Персия и Македонско царство. ■ Към края на IV в. пр, Хр. Чандрагупта (неизв., управлява от ок. 317 до 293 г. пр. Хр.), основател на династията Мауря, прогонва македонските гарни­ зони и обединява малките държави­ ци на територията на почти цяла Индия в обширна и мощна империя със столица Паталипутра, която из­ живява разцвет при управлението на Ашока Велики (304-232 г. пр. Хр., владетел от 273 г. пр. Хр.). ■ От III в. пр. Хр. са най-ранните писмени па­ метници на староиндийското сричково писмо брахми, но се предпола­ га, че то е създадено два-три века по-рано. Срв. със сричкова писме­ ност. ■ През II-I в. пр. Хр Северо­ западна Индия е под властта на Гръко-Бактрийското царство (елинис­ тична средноазиатска държава), а от I до III в. е в границите на Кушанско-

206

то царство (древна държава в Бактрия, Средна Азия, създадена от номадските кушански племена, клон на ираноезичните саки и на тохарите). ■ От IV до VI в. на власт е динас­ тията Гупта, чиято империя е осно­ вана през 320 г. от Чандрагупта I (неизв. - ок. 350 г., владетел от 320 г.) в долината на река Ганг със столи­ ца Паталипутра. Туптите омиротворяват и обединяват по-голямата част от страната в една обширна импе­ рия, поставяйки началото на период на могъщество и благоденствие (при Чандрагупта II, управляващ от 376 до 415 г), мирно строителство и кул­ турен разцвет, който често е опреде­ лян като Златния век на Индия. Ви­ соко развитие достигат литература­ та, скулптурата, живописта и др. из­ куства, както и науките математика, астрономия, медицина, философия и др. ■ Върховният владетел на дър­ жавата носи титлата махараджа (ек­ вивалентна на цар), а васалните му владетели са с титла раджа (еквива­ лентно на княз през Средновековие­ то). Срв. с цар и княз. ■ Инвазията на арабите през 711 г. е първото ис­ лямско проникване в Северна Ин­ дия, а през IX - XI в. там нахлуват перси, тюрки и афганци, които дър­ жат под властта си северната част от страната до 1186 г. Срв. с араби и халифат. ■ През 1206 г. възниква Делхийският султанат със столица Делхи - първото държавно образу­ вание в Индия, управлявано от мю­ сюлмани. Периодът на съществува­ не на Дслхийския султанат се отли­ чава със значителен ръст на произ­ водителните сили, с развитие на

207

строителството, на занаятите, търго­ вията, селското стопанство и др. ■ През IV-VI в. в страната се разпрос­ транява индуизмът, който през VIII в. започва да доминира над будизма, а през ХП-ХШ в. почти изцяло го измества. Срв. с индуизъм. Между XI и XIII в. в северозападните обла­ сти постепенно се налага ислямът. Срв. с ислям. ■ Около 1200 г. е съз­ дадено индийското сричково писмо деванагари, наследник на по-старата сричкова писменост брахми. ■ През 1398-1399 г. тюрко-монголите, наче­ ло с Тимур Ленг - Тамерлан (13361405 г., владетел от 1370 г.), нахлуват в Северна Индия и жестоко я опус­ тошават. Срв. с монголи. По-късно, през 1526 г., монголите, предвожда­ ни от Захирудин Бабур (ок. 14831530 г., емир от 1494 г., падишах на империята на Тимур от 1507 г. и на Индия от 1526 г.), завладяват Делхи и основават в Северна и Централна Индия Империята на Великите моголи, която достига своя разцвет и могъщество при Джалалудин Акбар (1542-1605 г., владетел от 1556 г.) и просъществува до 1858 г. През този период настъпва голям разцвет на архитектурата, строителството, из­ куството и науката. ■ Първа от евро­ пейците през 1498 г. достига до бре­ говете на Индия морската експеди­ ция на португалците, водена от мо­ реплавателя Вашко да Гама (14691524 г). През XVI в. Португалия, а през XVII-XVIII в. Англия, Холан­ дия и Франция създават на терито­ рията й свои колонии с търговски компании и мрежи, снабдяващи ев­ ропейския пазар с индийски стоки.

индия

До средата на XIX в. британската Източноиндийска компания успява да наложи свой монопол върху тър­ говията с Индия. Постепенно Вели­ кобритания монополизира цялостна­ та експлоатация на страната и през 1858 г официално я превръща в своя колония, пряко и директно подчине­ на на британската корона. Срв. с колониализъм, колония 2 и колониал­ ни компании. ■ Британското коло­ ниално господство води до избухва­ нето на редица въстания и до създа­ ването на апти колониал и и движе­ ния. До началото на XX в. се офор­ мят няколко движения за независи­ мост, като най-силни сред тях са партията Индийски национален кон­ грес (основана през 1885 г.) и Общоиндийската мюсюлманска лига (ос­ нована през 1906 г.). Те провеждат кампания за непокорство на британ­ ските институции. Забележителна в това отношение е цялостната дей­ ност на лидера на Индийския нацио­ нален конгрес Махатма Ганди (1869-1948 г.) за съпротива без упо­ треба на сила. ■ Индия получава своята независимост на 15 август 1947 г. През януари 1950 г. страната е обявена за федерална република и влиза в сила първата й конституция. ■ Изключително богато и разноо­ бразно е културното наследство на Индия. Поразяващи със своето вели­ колепие и изобилие са неизброимите паметници на индийската религиоз­ на и светска архитектура, скулптура и живопис - пещерни храмове и кул­ тови сгради (предимно будистки, ук­ расени с изключителни скулптури и стенописи), монументални индуист-

ИНДОЕВРОПЕЙЦИ

ки светилища, храмове и храмови кули (богато украсени с пищен фаса­ ден орнамент от статуи на божества и с живописни фрески), красиви мю­ сюлмански джамии и християнски църкви, надгробни постройки (сред които се откроява най-вече мавзоле­ ят от XVII в. Тадж Махал в Агра с неговия блясък и богатство - стени от бял полиран мрамор с инкруста­ ции от полускъпоценни камъни, прекрасен геометричен парк с фон­ тани и басейни), десетки внушител­ ни дворци и укрепления (особено в гр. Паталипутра, столица на Маурийската империя), представител­ на градска архитектура (още от вре­ мето на Харапската цивилизация), изящни скални стенописи, миниа­ тюри и др. ■ Значителни са достиже­ нията на староиндийската литерату­ ра. Най-древните литературни па­ метници са „Ведите“ (веда означава знание), съставени от около средата на II до началото на I хил. пр. Хр.; състоят се от 4 сборника - „Ригведа“, „Самавсда“, „Яджурведа“ и „Атхарвавсда“. Най-стара е „Ригведа“ (ок. XVI-XIV в. пр. Хр.), която съдържа повече от хиляда религиоз­ ни песнопения, възхвали и химни, представляващи високохудожествени произведения. Най-късна е „Атхарваведа“, съдържаща магически формули и заклинания. „Ведите“ са написани на староиндийски език един от най-старите писмено засви­ детелствани индоевропейски езици. Литературно обработената форма на класическия староиндийския език се нарича санскрит. Забележителни са и епосите „Махабхарата“, „Рамаяна“

208

и „Панчатантра“. Те са записани на санскрит. „Махабхарата“ е класиче­ ски индийски епос, съставен около IV в. пр. Хр. - съдържа 18 книги с над 100 хиляди двустишия. „Рамая­ на“ е епос, съставен приблизително по същото време - състои се от 7 книги с над 25 хиляди двустишия, разказващи за подвизите на воина Рама. „Панчатантра“ е по-късен па­ метник, съставен през IV в. на фол­ клорна основа и съдържащ 5 книги (оттук и името), в които са включени дидактично-развлекателпи разкази, поучителни повести и др., написани най-вече в стихотворна форма. ■ Важно постижение в граматиката са трудовете на староиндийскитс гра­ матици Панини (V-IV в. пр. Хр.) и Патанджали (II в. пр. Хр ). (КС и БП) ИНДОЕВРОПЕЙЦИ, сд. индоевропссц. Ист. Голяма общност, коя­ то е говорела относително единен език, който учените през XIX в. ус­ ловно са нарекли индоевропейски. ■ В тази общност влизат народите от славянската, балтийската, гер­ манската, келтеката, романската, иранската, индийската, дардската езикова група, а също гръцкият, ар­ менският, албанският език, както и отмрелите италийски, дако-мизийски, тракийски, илирийски, фригийски, анатолийски и тохарски езици. Срв. със славяни, готи, келти, перси, скити, сармати, Индия, ахейци, дорийци, латини, траки, илири, Фригия и хети. ■ По въпро­ са за мястото на индоевропсйската прародина съществуват различни хипотези, основани главно върху езикови данни. Според една от тях

209

прародината на индоевропейците се намира в централноазиатските пла­ та, според друга - в източните части на Централна Европа или по дол­ ното течение на река Дунав; някои автори я търсят в степите на север от Черно и Каспийско море; има и хипотеза, че ядрото на общността е разположено на Балканите; същест­ вува и предположение, че индоевро­ пейците са дошли от Предна Азия, на юг от Кавказ. Според други учени (от средата на XX в.) прародината на индоевропейците не е разположена на едно определено място, а те насе­ ляват обширна територия в Източна Европа и Западна Азия, в границите на която се извършват непрекъснато движения и контакти между различ­ ните племена и народи. ■ Смята се, че индоевропейската общност се разпада през IV хил. пр. Хр. (БП) ИНДУИЗЪМ, само ед. Религ. Найразпространената религия в Индия, която се основава на учението за превъплъщението на душите (сансара), подчинено на закона за въз­ мездието (карма) в зависимост от поведението. Срв. с Индия. ■ Ней­ ни последователи са около 83% от жителите па Индия. ■ Основните догми на индуизма са дългът (дхарма), възмездието (карма) и превъп­ лъщението на душата (сансара). ■ Върховните божества са Брахма, Вишну и Шива. ■ Съществува култ към животни (крава, змия), расте­ ния (лотос), реки (Ганг) и др. ■ Раз­ пространява се през IV-VI в., а през ХП-ХШ в. поглъща будизма, който почти напълно изчезва в Индия. Срв с будизъм. (МП)

ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ

ИНДУЛГЕНЦИЯ, индулгенции. Ист. Религ. 1. Отменяне на църков­ но наказание за някакъв грях в като­ лическата църква. ■ Опрощаването на греховете, получавано при из­ поведта, се различава от индулген­ цията, която заменя наказанието за греховете с покаяние, продължител­ ни пости и други действия, които са от полза за спасението на вярващия и за църквата. 2. Документ (папско писмо или грамота), с който се удос­ товерява пълното или частичното отменяне на наказанието за някакъв грях, издаван от католическата църк­ ва срещу заплащане. ■ Продават се индулгенции не само за извършени, но и за бъдещи грехове. Съществу­ ва ценоразпис на стойността на оп­ рощаване на различните грехове: убийство, грабеж и др. ■ През Сред­ новековието (след XII в ) търговията с индулгенции се превръща в сред­ ство за забогатяване на католическа­ та църква и духовенството. По вре­ ме на Реформацията се води борба срещу продаването на индулгенции. (MB, АХ и ЕП) ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ, само ед. Ист. Икон. Процес па създаване и развитие на едра машинна про­ мишленост (със замяна на ръчния труд с механична сила), при кое­ то се постига рязко нарастване на производителността на труда и се създават условия за изграждане на големи промишлени центрове. ■ Тя засяга основните отрасли на тежка­ та промишленост: машиностроене, металургия, енергетика и химическа промишленост. ■ Едрата машинна промишленост става преобладава-

ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО

щата част от икономиката. Срв. с индустриализация на строител­ ството, индустриална собстве­ ност, индустриално общество, индустриална революция. ■ Ней­ ният характер, темпове и мащаби се определят от обществения строй. ■ При капитализма тя се извършва стихийно. ■ В България началото на този процес се поставя в края на XIX и началото на XX в., когато за две десетилетия сс наблюдава голям индустриален подем. Създават се и се развиват електропроизводството, рудодобивът, металургията, маши­ ностроенето, химическата промиш­ леност. (MB и СК) ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО. Ист. Икон. Обществено явление, една от основ­ ните прояви на техническия прогрес с рязко нарастване на производител­ ността на труда, скъсяване на време­ траенето на строителството и сни­ жаване на себестойността му. (MB) ИНДУСТРИАЛНА РЕВОЛЮ­ ЦИЯ. Ист. Период в развитието на индустрията, който довежда до ко­ ренни промени в икономиката и в на­ чина на живот на обществото. В: вж. Първа индустриална революция и Втора индустриална революция. ■ Двете индустриални революции от XVIII и XIX в. променят изцяло жи­ вота в Европа. Континентът се по­ крива с железопътни пипни. Произ­ водителността на промишлеността и на селското стопанство бележи не­ бивал възход. Нараства числеността на градското население. ■ Протича първо в Англия през периода 17501850 г. и се изразява в концентрация

210

на производството и механизация на ръчния труд, съпроводена с голямо нарастване на производството. Ан­ глия е първата индустриална страна, а причините за това са свободните капитали, свободната работна ръка и гъвкавата социална структура (ви­ соко равнище на грамотност, правна система, религиозна търпимост и др.). (МП и MB) ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕ­ НОСТ. Икон. Обекти на индустриал­ ната собственост са патентите на изобретения, свидетелствата за про­ мишлени образци, търговските марки, наименованията за произход и др. (MB) ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО. Ист. Икон. Съвременна теория, която обяснява социално-икономи­ ческите явления с измененията в техниката и технологията па произ­ водството и според която развитите страни са разновидности на една и съща индустриална система. ■ Пред­ ставители: Реймон Арон (1905-1947 г), Уолт Ростоу (191^-2003 г.), Джон Голбрайт (1908-2006 г.). (MB) ИНДУСТРИЯ, само сд. Ист. Икон. Основен сектор в икономиката, в който влизат отраслите на промиш­ леността и строителството. (MB) ИНИЦИАТИВА „ПАРТНЬОР­ СТВО ЗА МИР“; Партньорство за мир. Воен Полит Инициатива на НАТО за сътрудничество между страните членки на НАТО и държа­ вите от Централна и Източна Ев­ ропа, която инициатива предвижда разширяване на диалога и на поли­ тическото и военното сближаване с държави, нечленуващи в НАТО,

211

както и по-голяма прозрачност на военните бюджети, съвместни воен­ ни маневри и др. ■ През 1994 г. Бъл­ гария подписва инициативата „Парт­ ньорство за мир“. (КС) ИНИЦИАТИВА ЗА СТРАТЕГИ­ ЧЕСКА ОТБРАНА; звездни вой­ ни. Полит. Боен. Програма за от­ бранителна система на САЩ срещу евентуално ядрено нападение, която е базирана отчасти в Космоса и е предназначена да защитава САЩ от междуконтинснтални ракети, като ги засича и унищожава, преди да са стигнали до целта. ■ Критиците на тази програма твърдят, че за да бъде ефективна, такава отбранител­ на система трябва да е технически абсолютно безпогрешна, че струва изключително скъпо и че ще сскалира надпреварата във въоръжаването между суперсилите. (КС) ИНКВИЗИТОРИ, сд. инквизитор. Ист. Членовете на Светата инкви­ зиция (съдебна институция на като­ лическата църква), които преследват враговете на Църквата, еретиците и свободомислещите и ги измъчват. Срв. със Света инквизиция. (АХ) ИНКВИЗИЦИЯ, само ед. Ист. Вж. Света инквизиция. (MB) ИНОВЕРНИ, ед. иноверен. Ист. Всички вярващи, които не са езич­ ници, а принадлежат към религии извън християнството (нехристияни). (АХ) ИНОСЛАВНИ, ед. инославсн. Ист. Всички мислещи по друг начин в християнството относно предметите на вярата и изповядването й. ■ Всич­ ки християни извън православните. (АХ)

ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

ИНСИГНИИ, само мн.; инсигниум. Ист. Външни отличителни знаци или белези (предмети или емблеми), които символизират светската или религиозната власт. ■ Напр. владе­ телски инсигнии са царските корона, пръстен, скиптър (жезъл), печат; дър­ жавни инсигнии са гербът, знамето; военни инсигнии са пагоните, цър­ ковни инсигнии са някои елементи от богослужебното облекло. Срв. със скиптър и герб. (ЕП и АХ) ИНСИГНИУМ, само сд Ист Вж. инсигнии. (АХ) ИНСТИТУЦИИ НА ЕВРОПЕЙ­ СКИЯ СЪЮЗ. Полит Най-важни­ те институции са Европейският пар­ ламент, Европейският съвет и Евро­ пейската комисия. СЧ: вж. Европей­ ски парламент. Европейски съвет и Европейска комисия. ■ Съществе­ на роля играят и други институции като Европейски съд, Европейска сметна палата, Европейска инвести­ ционна банка и др. (КС) ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕ­ НОСТ. Юрид I. Съвкупност от явления (в широк смисъл) от обек­ тивната действителност, създадени в резултат на творческа дейност от автори, изобретатели, откривате­ ли и др., които имат авторски пра­ ва върху своето произведение. ■ В обсега на интелектуалната собстве­ ност влизат всички произведения на изкуството, литературата, наука­ та (научни открития, изобретения, патенти), търговски марки и др. 2. Съвкупност от права на автор, изо­ бретател, откривател и др. върху ре­ зултата от неговата творческа дей­ ност. В: вж. авторско право. (СК)

ИНТЕНЗИФИКАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ИНТЕНЗИФИКАЦИЯ НА ПРО­ ИЗВОДСТВОТО. Икон. Основна насока в развитието на обществе­ ното производство, при която про­ изводството и националният доход се увеличават преди всичко чрез по­ вишаване на техническото развитие и оборудване, усъвършенстване на организацията на труда, най-пълно и ефективно използване на налични­ те материални, финансови, трудови, природни и др. ресурси и пр. (КС) ИНТЕРБРИГАДИСТИ, сд. интербригадист. Ист. Външните участ­ ници (доброволци) в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.), организирани от Комунистическия интернационал, за да се бият на страната на Народния фронт (левите сили - републиканците). ■ Те са 40 хиляди от 54 държави. Срв. с Граж­ данска война в Испания. (МП) ИНТЕРВЕНЦИЯ, интервенции. Полит. Открита или скрита насил­ ствена намеса на една или няколко държави във вътрешните работи на друга държава, нарушаване на нейния суверенитет и независи­ мост. ■ Интервенцията може да бъде военна (нахлуване на войски на територията на чужда държава ); икономическа (ембарго, дъмпинг, дискриминация в търговските от­ ношения); политическа (намеса в провеждането на избори в други страни, международна изолация, подкупи на държавни и политиче­ ски дейци, политически натиск, из­ пращане на шпиони и терористи). ■ Съвременното международно право забранява интервенцията. Прин­ ципът за ненамеса във вътрешните

212

работи на държавите е закрепен в редица официални международни документи и най-вече в Устава на ООН. (КС и АХ) ИНТЕРДИКТ, -и. Ист. Религ. Фор­ ма на наказание в католическата църква през Средновековието, коя­ то се изразява в пълна или частич­ на забрана на богослуженията или църковните обреди в дадена страна или област. Срв. с католицизъм и богослужение. ■ За пръв път сс спо­ менава през VI в. През Х1-ХШ в. се използва често от папите за подчиняванс на непокорните светски вла­ детели. ■ През 1180 г. интердикт с наложен в Шотландия, през 1200 г. във Франция, през 1208 г. в Англия. Често са налагани интердикти върху отделни области. (АХ) ИНТЕРНАЦИОНАЛ, -и. Ист. Международен съюз на социалисти­ ческите и комунистическите партии, чиято цел е да развива и укрепва международното работническо дви­ жение и да обединява пролетариа­ та в борбата му срещу буржоазния строй. В: вж. Първи интернацио­ нал, Втори интернационал, Трети интернационал и Четвърти интер­ национал (МП) ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ, само ед. Ист. Полит Теория и практика за единство, разбирателство, соли­ дарност и сътрудничество между всички страни и народи. (КС) ИНТЕРНАЦИОНАЛНО РАБОТ­ НИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ. Две и половина Интернационал. Ист. Обединение на центристките социа­ листически партии, основано през февруари 1921 г. във Виена, което

213

се противопоставя на генералната линия на Третия комунистически интернационал за пролетарско въс­ тание и пролетарска диктатура. Срв. с Трети комунистически интер­ национал. ■ През 1923 г. се слива с Втория интернационал под име­ то Социалистически работнически интернационал, в който партиите запазват самостоятелността си при решаването на въпроси в своите страни, но изпълнявайки решения по международни въпроси в случай на война. ■ През април 1922 г. на Берлинската конференция е напра­ вен единственият опит за създаване на единен фронт между трите ин­ тернационала (II социалистически интернационал, III комунистически интернационал и Интернационал­ ното работническо обединение) под лозунга за борба срещу безработица­ та и за 8-часов работен ден. Срв. с Втори социалистически интерна­ ционал и Трети комунистически интернационал. (МП) ИНТЕРПАРЛАМЕНТАРЕН СЪЮЗ. Полит. Международна не­ правителствена организация, създа­ дена през 1989 г. в Париж с цел да се насърчават контактите между пар­ ламентаристите от различни страни и да се обединяват техните усилия за развитието на демокрацията, за запазване на мира и пр. ■ Към този съюз са формирани комисии по меж­ дународната сигурност и разоръжа­ ването, по парламентарни и юриди­ чески въпроси, по икономически и социални въпроси, по въпросите на образованието, науката, културата и др. (КС)

ИНТИФАДА ДЛ АКСА

ИНТЕРПЕЛАЦИЯ, интерпелации. Полит. Писмено парламентарно за­ питване от страна на един или няколко депутати до правителството или до отделни негови членове по някои проблеми на правителствена­ та политика или по важни общест­ вени въпроси. ■ Интерпелацията е форма на парламентарен контрол. (КС) ИНТИФАДА, само ед. Полит. Название на палестинската съпро­ тива срещу израелската окупация на ивицата Газа и западния бряг на река Йордан. ■ Съпроводена е с де­ монстрации против Израел, масови политически безредици, бунтове, прояви на насилие (от хвърлянето на камъни до самоубийствени бомбени атентати). ■ Интифадата предизвик­ ва твърда реакция от страна на Изра­ ел, водеща до масови арести, убий­ ства и хиляди жертви. ■ Започва да се нарича така по названието на въстанието (интифада) от 1987 г. в окупираните от Израел палестински територии. ■ Арабите смятат инти­ фадата за справедлива националноосвободителна борба срещу окупа­ торите, а израелците я разглеждат като проява на тероризъм. Срв. с Близкоизточна криза; Първа ин­ тифада и интифада ал Акса. (КС) ИНТИФАДА АЛ АКСА; Втора интифада. Полит. Вълна от наси­ лие, политически конфликти и въ­ оръжени сблъсъци, започнала през септември 2000 г. между арабите в Палестина и израелците. ■ Тя е на­ ричана още Втора интифада. Срв. с Близкоизточна криза и Първа ин­ тифада. (КС)

ИНТУИЦИЯ

ИНТУИЦИЯ, само ед. Ет. Способ­ ност за подсъзнателно проникване в нещата, усет, прозрение, без да са налице основания или доказател­ ства. (АХ) ИНФОРМАЦИОНЕН ВЗРИВ; комуникационен взрив. Полит. Процес, свойствен за последните де­ сетилетия, който се характеризира с много ускорено нарастване на коли­ чеството и качеството на средствата за предаване и приемане на инфор­ мация, с бурен научно-технически прогрес в областта на масовите ко­ муникации, със стремително засил­ ване па ролята и мястото на инфор­ мацията в живота на съвременното човечество и др. (КС) ИНФОРМАЦИОННА ЗАВЕСА. Полит. Вж. информационно затъм­ нение. (КС) ИНФОРМАЦИОННО ЗАТЪМ­ НЕНИЕ; информационна завеса. Полит. Умишлено скриване на ин­ формация и сведения, отнасящи се за даден проблем с обществена зна­ чимост. Срв. с вдигане на информа­ ционна завеса и спускане на инфор­ мационна завеса (КС) ИНФРАСТРУКТУРА, само ед. Ист. Икон. 1. Система от пътни връзки и съобщения на територия­ та на дадена държава. 2. Комплекс от съоръжения, които обслужват производството (производствена инфраструктура - пътища, канали, водохранилища, мостове, летища, складове и др.). 3. Осигуряване на условия за възпроизводство на об­ ществото (социална инфраструктура - образование, наука, здравеопазва­ не и др.). 4. Оперативно оборудва­

214

не на територия, вкл. на театъра на военните действия (военна инфра­ структура) (MB) ИПОСТАСИ, ед. ипостас. Ист Религ. Трите лица на Бога в християн­ ската религия - Бог Отец, Бог Слово (Бог Син) и Свети Дух. (АХ) ИПОТЕКА, ипотеки. Юрид. Вид имуществена гаранция, представля­ ваща недвижимо имущество, чрез което длъжникът гарантира пога­ сяването на получен от кредитора заем. Срв. със залог. (СК) ИСИХАЗЪМ, само ед. Религ. Ист. Религиозно-философско христи­ янско учение с мистичен характер, разпространявано през XIII - XIV в. от византийските богослови Григорий Синаит (1280-1346 г.) и Григорий Палама (1296-1359 г.) и обяве­ но първоначално за ерес, което про­ повядва търсене на единение с Бога чрез водене на аскетичен и уединен живот в мълчание и безмълвно съ­ зерцание. Срв. с павликянство, богомилство, варлаамитство и адамитство. ■ Възниква още през IV в. в Египет и Мала Азия по време на оформянето на отшелническото движение. ■ През XIV в. се пре­ връща в учение, което има за цел да възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога. Исихаститс проповядват, че единението с Бога се осъществява, когато човек ус­ пее да види Божествената светли­ на. Това се постига чрез исихастка практика. Тя включва поставянето на тялото в особено положение, задържане на дишането и повтаря­ нето наум на т. нар. Исусова молит­ ва (,.Господи Исусе Христе, Сине

215

Божи, помилуй мене грешния“). По този начин човек съзира Божестве­ ната светлина. Познанието на Бога може да се постигне чрез самовглъбяване, молитва и мълчание. ■ Проповядва идеи за обществено примирение и търпение, удобни на господстващата феодална класа, поради което на църковен събор в Цариград през 1351 г. е признато като официално учение. ■ Учението е подкрепено от византийските ари­ стократи, от император Йоан Кантакузии (ок. 1293-1383 г., император от 1347 до 1354 г), от църквата и монашеството. ■ Намира почва и в България, и в Сърбия, възприема сс и от българската църква, като едни от първите му привърженици са монасите Теодосий Търновски (ок. 1300 - ок. 1362 г.) и Ромил Видин­ ски (неизв. - 1375 г.). (СК и АХ) ИСИХАСТ, -и. Религ. Ист После­ довател на исихазма. Срв. с исиха­ зъм. (СК) ИСКРЕНОСТ, само ед. Ет. Кате­ гория на етиката, която характери­ зира способността на личността да показва истинските си качества, да не прикрива същността си и да из­ разява спонтанно това, което мисли и чувства. (АХ) ИСЛЯМ, само ед.; мохамеданство; мюсюлманство. Ист. Религ. Една от най-разпространените мопотеистични религии в света, възникнала през VII в., която приема Аллах за единствен Бог, творец на Вселената и човека. Срв. с монотеизъм. ■ За­ ражда се през VII в. сред арабското общество в западната част на Араб­ ския полуостров. Срв. с араби. Уче­

ИСЛЯМСКИ СОЦИАЛИЗЪМ

нието на ранния ислям се формира под влияние на юдаизма и христи­ янството. Срв. с юдаизъм и христи­ янство. Създател и проповедник на исляма е Мохамед (ок. 570-632 г.), който се смята за пророк на Аллах. Срв. с пророк. ■ Тази религия е раз­ пространена в Близкия и Средния изток, Магриб, Индонезия и др. ■ Свещената книга на исляма е Кора­ нът, записан от Мохамед по Божие внушение. Срв. с Коран. В: вж. сунизъм. шиизъм. (АХ) ИСЛЯМИЗАЦИЯ, само сд. 1. По­ лит. Процес на целенасочено нала­ гане на исляма в областта на поли­ тиката, икономиката, образованието, науката, културата и др., както и политика на колкото се може по-ши­ роко разпространение на исляма в немюсюлмански държави. Срв. с ис­ лям. 2. Помохамсданчване. Религ Ист. Налагане на исляма на част от българското население по време па османското владичество (1396-1878 г). ■ Извършва се под различни форми: най-често чрез насилствена смяна на вероизповеданието (напр. в Родопите), чрез бракове на мюсюл­ мани с християнки и др., а в редки случаи - и доброволно. ■ В повечето случаи опитите за насилствена ислямизация срещат енергична съпро­ тива от страна на българите, поради което асимилацията не успява да засегне голяма част от българското население. (СК и КС) ИСЛЯМСКИ СОЦИАЛИЗЪМ. Полит. Съвкупност от идейно-поли­ тически концепции на някои ислям­ ски идеолози, отричащи капиталис­ тическата ориентация и капиталис-

ИСЛЯМСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ

тическия път на развитие и опитва­ щи се да синтезират традиционните религиозни ценности на исляма с някои социалистически принципи, като напр. обществена собственост, социално равенство и др. Срв. с ис­ лям. (КС) ИСЛЯМСКИ ФУНДАМЕНТА­ ЛИЗЪМ. Полит. Религ. Ислямско религиозно-политическо течение, което сс отличава с изключително консервативно и строго тълкуване на ислямските свещени текстове, с отхвърляне на всеки опит за приспо­ собяването им към дадена конкрет­ на епоха, което води до фанатично отстояване на догмите на исляма и налагането им с всички средства без никакви компромиси и толерант­ ност. Срв. с ислям и фундаментализъм. (КС и ЕП) ИСТИНА, истини. Ет Норми на моралността, нравствеността и чо­ вечността, които нямат идеологи­ чески характер и са с общочовешко значение (основните правила, регу­ лиращи взаимоотношенията между хората - абсолютни морални исти­ ни). Напр. десетте божи заповеди са нравствени правила, норми на справедливостта и закони на човеш­ кото общество. Срв. слъжа. (АХ) ИСТОРИК, историци Ист. Спе­ циалист по история. Срв. с история. (БП) ИСТОРИЧЕСКА КАРТА. Ист. Карта - умалено изображение на географското положение, природ­ ната среда и на създадената от чо­ века среда. ■ Историческите карти приличат на географските карти по това, че в тях се означават природ­

216

ните обекти - планини, реки, море­ та и под. ■ Историческите карти се различават от географските по това, че в тях значително преобладават означенията на обектите, създадени от човека - градове, крепости, прис­ танища, храмове, светилища, некрополи и др. Срв. със светилище и некропол. ■ В историческите карти се означават също така: държавни граници, сфери на влияние, събития, процеси, дати. (БП) ИСТОРИЧЕСКА ПЕРИОДИЗАЦИЯ Ист. Вж. историческа хроно­ логия. (БП) ИСТОРИЧЕСКА ХРОНОЛО­ ГИЯ; историческа периодизация. Ист. Помощна историческа наука, в която за определяне на хронология­ та (последователността във времето) на събитията се използват промени­ те в човешкото общество. ■ Амери­ канският учен от XIX в. Луис Морган (1818-1881 г.) разделя историята на човечеството на три периода: ди­ вачество, варварство и цивилизация. Срв. е археологическа хронология. (БП) ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТ. Ист. Оригинални текстове, моне­ ти или части от тях, възстановки на сгради, ситуации или произведения на изкуството Напр. историческите съчинения на Херодот (ок. 484 - ок. 425 г. пр. Хр.), Тукидид (ок. 460 - ок. 404 г. пр. Хр.), Ксснофонт (ок. 430 ок. 355 г. пр Хр.) в Древна Гърция, на Ливни (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр ), Тацит (55 - ок. 117/ 120 г.) и др. в Древния Рим; глинените съдчста със знаци от средата на IV хил. пр. Хр., открити в село Градешница, Бълга-

217

ИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД (В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО)

рия; картина на ловна сцена от палеолита в пещерата Ласко, Франция; откритите златни предмети в некропола край Варна, които се датират от IV хил. пр. Хр. (това с най-старото обработено злато в света); сребърна римска монета от I в. пр. Хр. с над­ пис cacsar imp = цезар имп(ератор); египетските пирамиди и мн. др. ■ Всеки документ има номер, заглавие и указание за епохата, от която се да­ тира. (БП) ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР; исто­ рически източник. Ист. Следа от миналото на човека (предметна същина - паметник), от която се черпят сведения за историческите събития, ■ Това са останки - кости от хора и животни, съдове, оръдия на труда, ритуални предмети, идолна пластика, монети, отломки от сгради и техни части, рисунки, зна­ ци, текстове и др. Напр. мраморната стела с тракийски конник и надпис на гръцки език от III в., намерена във Варна, където е имало светили­ ще на това божество; елински кера­ мичен съд от IV в. пр. Хр., намерен във Варна. Срв. със стела и свети­ лище. ■ Според начина, по който съществуват, се делят на две голе­ ми групи (с множество подгрупи в границите на всяка от тях): вещест­ вени и писмени. В: вж. веществен исторически извор и писмен ис­ торически извор. ■ Историческите извори се откриват обикновено от археолозите, а се изучават (описват, датират и т. н.) както от тях, така и от историци, филолози, епиграфи, палсографи. Срв. с археологически разкопки, археолог, историк, фи­

лолог, епиграф и палеограф. (БП) ИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД (В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТ­ ВОТО). Ист. Вж. история 2. (БП) ИСТОРИЯ, само ед. Ист. 1. Нау­ ка, която изучава миналите съби­ тия (войни, въстания, революции, царства, държави, държавни уп­ равления), племената и народите, природната среда, стопанството (препитание, производство, техни­ ка), обществото (отношения между обществени групи, начин на упра­ вление), начина па мислене и кул­ турата (митология, религия, наука, изкуство) в живота на хората. ■ За разлика от другите науки обектът на изследване от историята е из­ чезнал и не може да бъде наблю­ даван. ■ Историкът възстановява знанията за миналата действител­ ност въз основа на данните от ис­ торическите извори. Срв. с исто­ рически извор ■ Първите писмени исторически произведения са хро­ никите на логографите от VI-V в. пр. Хр., историческите съчинения на Херодот (ок. 484 - ок. 425 г. пр. Хр.), Тукидид (ок. 460 - ок. 404 г. пр. Хр.) и Ксенофонт (ок. 430 - ок. 355 г. пр. Хр.) в Древна Гърция, на Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.), Тацит (55 - ок. 117/ 120 г.) и др. в Древния Рим. ■ Историческата наука възниква през XVIII-XIX в. върху основата на историческите съчинения на авторите от Антич­ ността и Средновековието. ■ Исто­ рията сс дели на различни видове (исторически дисциплини), напр. обща история и история на отдел­ ните държави и народи; история на

218

ИЧИРГУ БОИЛА

праисторическите общества, стара история, средновековна история, нова история и най-нова история. ■ Помощни науки на историята са археологията, епиграфиката, фи­ лологията, палеографията, нумизматиката. Срв. с археология, епиграфика, филология, палеография, нумизматика. 2. Исторически пе­ риод (в развитието на човечест­ вото). Вторият от двата големи периода в развитието на човечест­ вото, който започва от създаването на писмеността (края на IV хил. пр. Хр.) и продължава, като включва и нашето съвремие. Срв. с история 1 и праистория. ■ Сведения за този период се получават и от веществе­ ните, и от писмените извори. Срв с веществен исторически извор и писмен исторически извор. (БП) ИЧИРГУ БОИЛА. Ист. 1. Висша длъжностна титла по времето на Първата българска държава, чийто носител от IX до XI в. заема трето място в държавната йерархия след хана и кавхана, а по-късно и след княза или царя, като изпълнява военни и други функции. Срв. с кан и кавхан. ■ Носителят на тази титла е главнокомандващ на войските във вътрешните области, пръв помощ­ ник на хана във важни дипломати­ чески мисии и др. 2 Лице с такава титла. Напр. ичиргу боила Цок (IX в.) (от времето на хан Крум (неизв. - 814 г., хан от 803 г.). Срв. с кавхан 4. (СК и АХ)

Й ЙЕЗУИТСКИ ОРДЕН. Ист. Найголемият и богат католически мо­ нашески орден, основан през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556 г.) и утвърден от папа Павел III (14681549 г.) през 1540 г. Срв. с католи­ цизъм. ■ Опора на папетвото в бор­ бата срещу ересите, Реформацията и Просвещението. ■ Играе голяма политическа роля, но заради грубата му намеса в политическия живот е разтурен през XVIII в. Отново под­ новява дейността си в началото на XIX в. (MB) ЙЕРАРХ, йерарси. Ист Религ. Ду­ ховно лице с висок сап в християн­ ската църква. Напр. архиерей, мит­ рополит и др. (АХ) ЙЕРАРХИЯ, йерархии. Ист Админ. Строго определен ред на под­ чиненост на институциите, на длъж­ ностите и др. в държава, ведомство и др. (МП) ЙЕРЕЙ, йереи. Ист. Религ. Свеще­ ник в православната църква. В: вж. свещеник и дякон. (АХ) ЙЕРОГЛИФ, -и. Ез. Графсма (гра­ фичен знак) на идеографската пис­ меност, която представлява схема­ тична рисунка. Най-старите йерог­ лифи са от края на IV хил. пр. Хр. в Египет. ■ Сега се среща в китайската писменост. Срв. с идеографска пис­ меност и идеограма (БП) ЙОМЕНИ, сд. йомен. Ист. Назва­ ние на самостоятелните селски про­ изводители в средновековна Англия. ■ През XV-XVII в. те са по-голямата част от селячеството в Англия и държат половината от земята. През

219

XVIII в. изчезват като прослойка. (Лх) ИОНИЙСКА ГЪРЦИЯ. Ист. Те­ риторията по крайбрежието на Мала Азия, която ахейците колонизират в края на XII в, пр. Хр. след рухването на Хетското царство. Срв. с ахейци, Хетско царство и колонизация 2. ■ Ахейците смятат, че произхождат от митичния цар Йон, поради което започват да се наричат йонийци, колонизираната територия - Йонийска Гърция, а диалекта си - йонийски. (БП) ЙОНИЙСКА КОЛОНИЗАЦИЯ. Ист. Заселването на ахейците в края на XII в. пр. Хр. по крайбрежието на Мала Азия след рухването на Хет­ ското царство. Срв. с ахейци и Хет­ ско царство. ■ Ахейците смятат, че произхождат от митичния цар Йон, поради което започват да се наричат йонийци, колонизираната територия - Йонийска Гърция, а диалекта си йонийски. (БП)

к КАБИНЕТ, -и. Полит. Вж. прави­ телство. (КС) КАВХАН, -и. Ист. 1. Само ед. Пра­ българска висша административна и военна титла на втория по ранг след хана в държавната йерархия на Българското ханство, който при от­ съствие на хана е главнокомандващ армията, има военни, дипломатиче­ ски и политически функции Срв. с кан. ■ Пожизнена титла, давана на представители от най-знатните пра­ български родове. ■ Споменава се

КАЗА

от IX до XI в. в прабългарските и старобългарските надписи. 2. Лице с такава титла. 3. Само ед. Висша длъжностна титла по времето на Първата българска държава, чийто носител заема второ място в дър­ жавната йерархия след хана, като изпълнява важни административни и други функции (обикн. управител на област). ■ Във военно време но­ сителят й управлява части от ханската войска. Срв. с ичиргу боила I. 4. Лице с такава титла. Напр. кавхан Исбул (IX в.) от времето на хан Маламир (неизв. - 836 г, хан от 831 г.) и хан Пресиян (неизв. - 852 г., хан от 836 г.). Срв. с ичиргу боила 2. (СК и АХ) КАГАН, -и. Ист. Вж. хан. (АХ и СК) КАДАСТЪР, кадастри. Ист Админ. 1. Опис и оценка на поземлени имоти, които подлежат на облагане с данък, определян от администра­ тивната власт. 2. Списък на лица и животни, водени на отчет. (АХ) КАДИЯ, кадии. Ист. 1. Служител в съдебноадминистративната система на Османската империя, представи­ тел на султанската власт в казата, който има големи правомощия - да раздава правосъдие като съдия, да упражнява контрол върху местната администрация, да следи за събира­ нето на данъците и др. Срв с каза. 2. При мюсюлманите - духовник, който съди според мюсюлманското право (шериат). (СК и АХ) КАДРОВА АРМИЯ. Воен Постоян­ на редовна армия, поддържана от държавата в мирно време. (КС) КАЗА, кази. Ист. Административна

КАЙМАКАМ

териториална единица в Османска­ та империя с размерите на околия, подразделение на санджака. Срв. със санджак. СЧ: вж. нахия. ■ Уп­ равлява се от кадия, а след админи­ стративната реформа през 1834 г. от каймакам. Срв. с каймакам. (СК) КАЙМАКАМ, -и; каймакамин. Ист. 1. Заместник на великия везир или заместник на валията, когато те отсъстват. Срв. с везир, велик везир и валия. 2. Управител на каза. Срв. с каза^ ■ (СК) КАЙМАКАМИН, каймаками. Ист. Вж. каймакам. (СК) КАЛВИНИЗЪМ, само ед. Ист. Реформаторско направление в християнството, разновидност на протестантството, което призна­ ва за единствен източник на вярата Свещеното писание. Срв. с протес­ тантство. ■ Характеризира се с: (1) вяра в абсолютното предопре­ деление - при създаването на света Бог е определил едни хора за спасе­ ние в рая, а други - за гибел в ада, но човек не може да знае за какво е предопределен, а трябва да вярва, че е божи избраник и да се стреми към успех в дейностите си; (2) калвинистката църковна организация е ос­ нована върху строго подчинение и е непримирима спрямо всички народ­ ни движения и секти. ■ Със своето учение и с църковната си организа­ ция изразява и крепи интересите на буржоазията от периода на първона­ чалното натрупване на капитали. ■ Основан е от Ж. Калвин (1509-1564 г.) през XVI в. в Женева. През 1541 г. излиза трудът му „Наставление в християнската вяра“, който съдържа

220

основните положения на калвинизма. ■ Бил е широко разпространен в Германия и Холандия под името реформаторство, във Франция - хугенотство, в Шотландия, Англия и Се­ верна Америка - презвитерианство; също в Унгария. ■ Сега калвинизмът е разпространен в Англия н САЩ. ■ Теологичната система на Ж. Калвин е приета с известни изменения от съ­ временните реформаторски и презвитериански църкви. (МП и MB) КАЛЕНДАР, -и. 1. Ист. Астрон. Система за измерване на времето (хилядолетия, векове, години, ме­ сеци, денонощия), основана върху периодично повтарящи се природни явления и видими движения на не­ бесните тела. ■ Във всеки календар се избира отправна точка, начало за измерване на времето. Това е някак­ во събитие. Според християнския календар такова събитие е ражда­ нето на Христос; според еврейския календар - годината, в която е съз­ даден светът според еврейското све­ щено писание (тя отговаря на 3761 г. пр. Хр. по християнския календар); по мюсюлманския календар - годи­ ната, в която Мохамед и неговите последователи се преселват от град Мека в Медина (тя отговаря на 622 г. сл. Хр. по християнския календар). Срв. с християнство, юдаизъм и ислям. ■ В християнския календар всички събития отпреди Рождест­ во Христово се измерват с години, означени като „преди Христа“, съ­ кратено - „пр. Хр.“ или „пр. н. е.“ (преди новата ера). В: вж. слънчев календар, лунен календар и луннослънчев календар, Юлиански ка-

221

лендар и Григориански календар'. Вечен календар; Републикански ка­ лендар. 2. Ист Лит. Месецослов. Вид книжнина, издавана в България през Възраждането, в която се дават официалните християнски празни­ ци, описват се притчи и др. Напр. Смешен календар. (БП) КАЛИГРАФИ, ед. калиграф. Ист. Краснописци; майстори на краси­ вото и художествено изписване и рисуване на букви в определен стил. ■ Ценени са през Средновековието за написване и преписване на кни­ ги, за украсяване на ръкописите с миниатюри. Напр. монах Симеон (преписал Иван-Александровото четвероевангелие), поп Йоан от Кратово, Василий Софиянски, Кръстьо Граматик и др. (АХ) КАЛУГЕР, -и. Ист Религ Вж. мо­ нах. (АХ) КАМАРА, камари; палата. Полит. Законодателен орган, една от две­ те съставни части на двустепенния парламент. Напр. Парламентът на Великобритания се състои от две ка­ мари. СЧ: вж. горна камара и долна камара; камара на лордовете. ■ В различните държави с двукамарни парламенти двете камари носят раз­ лични названия. Напр. във Федера­ тивна република Русия - Съвет на федерацията и Държавна дума, във Федеративна република САЩ - Се­ нат и Камара на представителите, в Конституционна монархия Англия - Камара на лордовете и Камара на общините. Срв. с парламент, еднокамарен парламент и двукамарен парламент (МП и СК) КАМАРА НА ЛОРДОВЕТЕ. Ист.

КАМЕННО-МЕДНА ЕПОХА

Полит Част от Британския парла­ мент, малобройна и с ограничени права, която се състои от наслед­ ствени (благородници) и временни лордове (висши духовници, висши чиновници и под.), заемащи места­ та си не по избор, а по привилегия. Срв. с парламент, камара, горна камара и долна камара. (МП). КАМЕННО-МЕДНА ЕПОХА; медно-каменна епоха; хал колит; халколитна епоха; енеолит. (V хил. - нач. на III хил. пр. Хр.). Ист. Пе­ риод от развитието на човечеството, който се характеризира с въвеждане­ то на метала в изработката на оръди­ ята на труда, когато се появяват пър­ вите медни сечива (V хил. - нач. на III хил. пр Хр). Срв. със старокаменна епоха, среднокаменна епоха, новокаменна епоха, бронзова епоха и желязна епоха ■ Поминъкът на населението се свързва с добиване и преработка на мед и други метали, със земеделието (в което се въвежда напояването), със занаятите (найвече грънчарството). ■ Златото е единственият метал, който се нами­ ра в чист вид в природата. Той няма практическо приложение, а е символ на власт и богатство. Най-старото обработено злато в света с намере­ но в България във Варненския халколитен некропол от IV хил. пр. Хр. ■ Обществото е силно разслоено в социално отношение и се отличава с висока професионална специали­ зация. ■ Селищата вече имат своя организация - каменни постройки, изградени по предварителен план, обществени сгради (храмове, двор­ ци и пр.). ■ В Югоизточна Европа

КАМЕННО-МЕДНА ЕПОХА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

съществуват икономически и кул­ турни връзки между отделните ра­ йони. ■ В религиозния живот доми­ нира соларно-хтоничната идеология и култовете към слънцето и земята са едни от основните. Срв. с култ. Вече е оформена представата и за задгробния живот - появяват се пър­ вите некрополи. Срв. с некропол. ■ Археологическите източници дават свидетелства за най-ранната фор­ ма на писменост - пиктографското писмо. Срв. с пиктографска писме­ ност. В българските земи са откри­ ти писмени знаци върху малки гли­ нени съдчста от село Градещница (Врачанско) (ок. средата на IV хил. пр. Хр.), глинен печат от село Караново (Новозагорско) (ок. IV-Ш хил. пр. Хр.), глинени плочки от село Курило (Софийско). Но засега нито един от тези знаци не е дешифри­ ран. ■ Праисторическата култура на Европейския югоизток достига своя връх през късния хал колит (края на IV хил. пр. Хр ). Срв с халколит в Югоизточна Европа. ■ Културите в Месопотамия, Египет, Мала Азия, Сирия, Палестина и на Балканите в началото на IV хил. пр. Хр. се нами­ рат на прага на цивилизацията. За възникването на ранна цивилизация на Балканите попречват нахлулите от североизток към края на IV хил. пр. Хр. номадски индоевропейски племена. Срв. с помади и индоевропейци (БП) КАМЕННО-МЕДНА ЕПОХА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА; халколитна епоха в Югоизточна Евро­ па. Ист. Вж. халколит в Югоизточ­ на Европа (БП).

222

КАМИКАДЗЕ, -та. Полит. Лице, на което е възложено или което само решава да извърши самоубийствена военна или терористична атака по определена цел, като използва бом­ би, взривове и пр (КС) КАМПАНИЯ, кампании. Полит. Организирана дейност за изпълне­ ние на актуални политически и об­ ществени задачи в определен срок. (КС) КАН, -ове; каган; хан. Ист. 1. Само ед. Титла при тюркските племена и монголите, която се носи от племе­ нен вожд или владетел на държава. ■ Тази титла се запазва при пра­ българските владетели до приема­ нето на християнството през 864 г., когато е заменена с титлата княз. Срв. с княз. ■ Според редица учени (историци и езиковеди) правилната форма на тази титла е кан. ■ Може да бъде държавен глава, върховен жрец, главнокомандващ войските, пръв съдия. Властта му се приема за божествена. 2. Лице с такава титла. Напр кан (хан) Аспарух (ок. 644 ок. 700 г, владетел след 663 г). (СК и АХ) КАНА-ИРТХИТУИН, -и Ист. Вж канартикин. (ЕП) КАНА СЮБИГИ. Ист. Вж. ювиги хан. (СК и БП) КАНАРТИКИН, -и. Ист. Прабъл­ гарско название на престолонаслед­ ника на хапа. (АХ) КАНОН, -и Ист. 1. Ръководна нор­ ма или жизнено право. 2 Правило на вярата, установено от апостолите или от църковните отци през ранно­ то християнство. ■ Каноните се от­ насят до взаимоотношенията между

223

Църквата и държавата, между Църк­ вата и вярващите, до вътрешния църковен ред, морала, семейните отношения, култа и др. ■ През IV в. се появяват канонически сборници, които се превръщат в източници па гражданското законодателство. 3. Решение на църковен събор за орга­ низацията на Църквата. В: вж. биб­ лейски канон, богослужебен канон, евхаристиен канон, химнографски канон, иконографски канон. (АХ и ЕП) КАНОНИЗАЦИЯ, само сд. Ист. Религ. 1. В християнската църква причисляване на някого към свет­ ците. 2. Узаконяване, превръщане в правило, в канон. (АХ) КАНТОНИ, ед. кантон. Ист. Обе­ динение па местните свободни об­ щини в южногсрманскитс земи на Свещената Римска империя през Средновековието. ■ През 1291 г. три кантона - Швиц, Ури и Унтервслден, сключват съюз за взаимопомощ и оглавяват борбата срещу Хабсбургите. ■ Швейцарският съюз е признат от Свещената Римска империя през 1499 г. (АХ) КАНЦЛЕР1, -и. Ист. Университет­ ски чиновник, който пази печата и осъществява контактите па универ­ ситета с властите през Средновеко­ вието. ■ Тази длъжност е създадена след освобождаването на универси­ тетите от епископската власт. Отго­ варя на съвременния ректор. (АХ и ЕП) КАНЦЛЕР2, -и. Полит. Министърпредседател в Австрия, Германия и Швейцария. (АХ и ЕП) КАПЕТИНГИ, само ми //сж Френ­

КАПИТАЛИЗЪМ

ска кралска династия (987-1328 г.), основана от Хуго Капет (938-996 г., крал от 987 г.) - парижки граф, из­ бран за крал след смъртта на послед­ ния представител на Каролингите. Срв. с Меровинги и Каролинги ■ Други представители са: Филип II Август (1165-1223 г, управлява от 1180 г.), Людовик IX (1214—1270 г„ крал от 1226 г.). Филип IV Хубави (1268-1314 г., крал от 1285 г.). (АХ) КАПИТАЛИЗЪМ, само сд. Ист. Икон Обществено-икономическа формация, основана на частната собственост върху средствата за производство и стоково-паричните отношения, етап в развитието на ин­ дустриалното общество, зародил сс при феодализма. ■ Възниква по вре­ мето на разложението на феодали­ зма (XVI в.), свързва сс с т. нар. пър­ воначално натрупване на капитала и в сравнение с феодализма с прогре­ сивен обществен строй, защото кон­ куренцията задължава капиталиста постоянно да увеличава капитала и да усъвършенства производството. ■ Способства за бързо развитие на производствените сили, за разви­ тието на техниката. ■ Добавената стойност отразява експлоатацията на наемния труд. ■ Инвестициите сс определят от частни, а не от държав­ ни решения, а цените сс формират в условия на свободна конкуренция. ■ Държавата запазва монополното си право на собственост върху особено важни отрасли в хода па натрупване­ то на капитала. ■ Създава сс спло­ тена армия от пролетарии, която сс превръща в социална сила, призвана да се бори срещу формите на екс-

КАПИТУЛАРИИ

плоатация на човек от човека. ■ В България капитализмът се заражда през втората половина на XVIII в. и до края на XIX в. се извършва пър­ воначално натрупване на капитала. Срв. с първоначално натрупване на капитала. (MB и СК) КАПИТУЛАРИИ, ед. капитуларий. Ист. Сборници от закони и разпореждания за управлението на държавата в Западна Европа през Средновековието, въведени от ди­ настията на Каролингите във Фран­ ция. Срв. с Каролинги. ■ Разделени са на малки глави (капитули), на които сс подразделя съдържанието на законодателните актове, откъдето идва името им. ■ Капитулариите са църковни, светски и смесени. Найразпространени са светските, чрез които сс установяват нови правни положения, създават се нови права и задължения за държавниците и за цялата държава или се разгласяват кралски разпоредби. ■ След упадъ­ ка на Каролингите през IX в не сс издават. (АХ) КАПИТУЛАЦИИ, сд. капитулация. Ист. Едностранните договори на европейски държави с Турция слсд Първата световна война (1914-1918 г.), наложени й от победителите. ■ По силата на тези договори се оси­ гурява правото на защита за чуж­ денците християни - привилегии за търговците, предимства и свободи в действията на консулите, право на съд само от съдилищата на съответ­ ната държава. Срв. с консул. (МП) КАПИТУЛАЦИЯ, капитулации. Воен Попит. 1. Прекратяване на въоръжената съпротива на една от

224

воюващите страни при продиктува­ ни от победителя или съгласувани чрез преговори условия. Напр. капи­ тулацията на Германия във Втората световна война на 8 май 1945 г. 2. Отказ от продължаване на някаква борба, от защита на възгледи и пози­ ции и признаване на поражение. (КС и МП) КАПИЩЕ, капища. Ист. Езически храм на прабългарите с квадратна основа, в който се извършват рели­ гиозни ритуали, посветени на бог Тангра. Напр. капище е съществу­ вало в подножието на Мадарските скали. (СК) КАРАВЕЛА, каравсли. Ист. Високоборден ветроходен кораб с една палуба, с три или четири мачти и с екипаж от 30-40 души, използван за далечни пътешествия. ■ В края на XV в. Хр. Колумб (1451-1506 г.) прекосява с каравсла Атлантическия океан, а Вашко да Гама (1469-1524 г.) плава от Европа до Индия. Срв. е галера. (MB) КАРАК, караци. Ист. Най-голсмият средновековен морски съд, въве­ ден от генуезците, с голяма бързина и товароподемност, използван за транспорт на тежки, скъпоструващи стоки, ценна дървесина, зърно. (АХ) КАРАКАЧАНИ, ед. каракачанин. Ист. Малобройно население на Балканския полуостров (планини­ те Пинд в Гърция и Източна Стара планина в България), което говори старинен севсрногръцки диалект и се занимава с животновъдство в пла­ нинските си селища. ■ Предполага сс, че са наследници на древните траки. Срв. с траки. ■ Били са нома-

225

ди, препитаващи се с отглеждането на овце, добив и продажба на мляко, вълна и месо. Срв. с номади. По вре­ ме на османското владичество оказ­ ват съпротива и са подложени на ма­ сово клане. Каракачаните напускат земите си и заживяват полуномадски живот. В България най-много каракачани има в Сливенско. (АХ) КАРБОНАРИ, само мн. Ист. Тайна революционна организация в Ита­ лия, създадена в началото на XIX в. с цел постигане на независимост от австрийската власт и възстано­ вяване на целостта и единството на страната. ■ Името им означава „въглищари“ и идва от техен ритуал на изгаряне на въглища като символ на духовното им пречистване. (ЕП) КАРДИНАЛ, -и. Ист. Религ Найвисшият духовен сан след папата в йерархията па Римокатолическата църква. Срв. с папа. ■ Право да ръ­ ководи кардиналите има само папа­ та. Кардиналите носят червена шап­ чица, пурпурна мантия и др. (АХ) КАРИБСКА КРИЗА; карибски въпрос. Полит. Остра международ­ на криза, възникнала през 1962 г. в Куба, в която участват САЩ и Съ­ ветският съюз. ■ Кризата е свързана с разполагането на съветско оръжие на кубинска територия, в отговор на което САЩ подсилват своята воен­ номорска база в Гуантанамо и уста­ новяват военна и икономическа бло­ када. (КС) КАРИБСКИ ВЪПРОС Полит. Вж. Карибска криза. (КС) КАРОЛИНГИ, само мн. Ист Френска кралска и императорска династия, основана от майордома

КАРТАГЕН

Пипин Къси (714-768 г.) през 751 г., наречена по името на Карл Велики (747-814 г., крал от 768 г., император от 800 г.). Срв. с майордам; Меровинги и Капетинги. ■ Каролингите управляват в Италия до 875 г., в Гер­ мания - до 911 г., във Франция - до 987 г. Срв. с Вердюнски мирен дого­ вор. (АХ) КАРОЛИНГСКИ МИНУСКУЛ. Ист. Четливо писмо, което ускорява процеса на преписване и е прието за образец па съвременната латиница. (АХ) КАРТАГЕН (ок. 814-146 г. пр. Хр.). Ист. Град държава (а впоследствие и империя), просъществувал от IX в. пр. Хр. (според преданието е ос­ нован през 814 г. пр. Хр.), когато колонисти от финикийския град Тир основават на северния африкански бряг (територията па днешен Тунис) град Картагсп, до 146 г. пр. Хр., кога­ то е завладян и разрушен до основи от римляните Срв. с финикийци. ■ Картаген постепенно покорява местните полуномадски племена и се превръща в могъща робовладел­ ска държава, владееща колонии и обширни територии в Северна Аф­ рика, Югоизточна Испания, Балсарските острови, островите Сицилия, Сардиния и Корсика. ■ Разполага със силна армия и флот. Войската отначало се набира от картагенските граждани, но после е включено и местното население - африканци (нумидийци), сардинци, иберийци. Налага се да използват и наемни войници. ■ Картаген води три войни с Рим за хегемония в Западното Сре­ диземноморие. Първата пуническа

КАРТЕЛ

война (264—241 г. пр. Хр.) избухва за надмощие в Сицилия и завърш­ ва с поражение на Картаген. Втора­ та пуническа война (218-201 г. пр. Хр.) се води основно на територията на Испания и Италия. Гениалният пълководец Ханибал (247-183 г. пр. Хр.) преминава Алпите, като в про­ дължение на 15 години опустошава Италия и в няколко големи сражения разгромява и унищожава изпратени­ те срещу него римски армии. Въпре­ ки това войната е спечелена от рим­ ляните, които дебаркират в Северна Африка и разбиват картагенците. Третата пуническа война (149-146 г. пр. Хр.) също завършва с победа па Рим. Картаген е разрушен до осно­ ви, жителите му са продадени в роб­ ство, а територията му е превърната в римска провинция. Срв. с Пуни­ чески войни и римска експанзия. ■ Търговията на Картаген е силно раз­ вита. Неговите търговци обикалят из цялото Средиземноморие, стигат и до Британските острови и запад­ ните брегове на Африка. ■ Римският оратор Цицсрон (106-43 г. пр. Хр.) дава следната оценка па картагенската държава: „Картаген не би имал империя в продължение на шест столетия, ако не беше я управлявал мъдро и с държавно умение.“ ■ Картагенската цивилизация не оставя ярка следа в световната история. Из­ куството й не е оригинално - насле­ дява изкуството на Финикия, Еги­ пет и Елада. Срв. с египтяни. Има книги и библиотеки, но не и големи творци. ■ Религията и култът към боговете са много жестоки - прина­ сяни са човешки жертви за тяхното

226

омилостивяване. (БП) КАРТЕЛ, -и. Икон. Ист. Вид мо­ нопол, представляващ обединение на независими предприятия, про­ извеждащи еднородна продукция, които сключват споразумение за цените на стоките, разпределение­ то на пазарите, обема на производ­ ство и дела на участниците в него с цел отстраняване на конкуренция­ та и получаваанс на максимална печалба. ■ Участниците в картела запазват своята финансова, произ­ водствена и търговска самостоятел­ ност, но загубват правото да вземат решения в областите, обхванати от споразумението. Срв. е тръст и концерн. ■ Напр в България кар­ тели се формират в периода между 1934 г. и Втората световна война. (СК и МП) КАСАЦИЯ НА ИЗБОРИ Юрид. Полит Ист. Вж. касиране на избо­ ри. (СК) КАСИРАНЕ НА ИЗБОРИ ЮриО Ист. Полит Отмяна на изборен ре­ зултат, обявяване на проведени из­ бори за недействителни, обикновено поради нарушаване на избирателния закон или на конституцията. Напр. в проведените през 1929 г в България избори партията, получила мнозин­ ство (БЗНС), извършва касация на избора на опозиционните депутати. (КС и СК) КАТАПУЛТ, -и. Ист. Среднове­ ковна метателна машина, с която се изстрелват каменни топки с тежест до 300 кг. използвани при обсади и атакуване на крепости ■ Полевите катапулти изстрелват каменни топ­ ки от 5-8 кг. Скорпионите (разно-

227

видност на катапултите) изстрелват едновременно по няколко каменни топки. (АХ) КАТАРАКТ, -и. Ист. Приспосо­ бление за защита, използвано през Средновековието, представляващо желязна решетка, спускаща се пред крепостна врата, за да се осуети дос­ тъпа на противника до нея. (АХ) КАТАРИ, сд. катар. Ист. Вж. албигойци. (MB, АХ и ЕП) КАТЕГОРИИ НА ЕТИКАТА. Ет Основни понятия на етиката, които отразяват най-същсствсните стра­ ни и елементи на морала и съставят теорията на етическата наука. ■ Съ­ държанието на категориите, тяхната форма и място са се изменяли в зави­ симост от разбирането за природата на нравствеността За основни кате­ гории в етиката са се считали поня­ тията за добро и зло. След тях са се утвърдили: справедливост и неспра­ ведливост; чест и достойнство; дълг и отговорност; цел и смисъл на жи­ вота; щастие. Мислителите са вла­ гали различен смисъл и съдържание в тях. Те са приемали определено морално понятие за основно. Напр. щастието за Дсмокрит (460-370 г. пр. Хр.) и Епикур (341-270 г. пр Хр.); мъдростта за Сократ (469399 г. пр. Хр ); доброто и благото за Платон (427-347 г. пр. Хр.) и Аристотел (384-322 г. пр. Хр.); съ­ вестта за Г. Хегел (1770-1831 г.). В: вж. морал 2 и нравственост: добро и зло: воля (добра), дейност, достойнство, дълг, естественост, искреност, отговорност, открове­ ност, свобода, съвест и чест. (АХ) КАТЕДРАЛА, катедрали. Ист. 1

КАТОЛИЦИЗЪМ

Голяма християнска църква с мону­ ментална архитектура, построена на главния площад на града, за цър­ ковна служба на висш духовник. 2. Градска църква, където се намира катедрата на епископа. 3. Епископ­ ска катедрала. Напр. ..Нотр Дам“ в Париж, Кьолнската катедрала. Исакиевската катедрала в Петербург, „Александър Невски“ в София. ■ Нейната мисия е да приобщава хора­ та към вярата и затова вратите й са широко отворени за проблемите на градското общество. Освен църков­ ни служби в катедралата сс провеж­ дат заседания на градския съвет или събрания на занаятчийските цехове. (АХ) КАТОЛИЦИ, сд. католик. Ист. Религ. Вярващи, принадлежащи към Римокатолическата църква, изпо­ вядващи католицизма под върхо­ венството на римския папа, които приемат Символа на вярата Срв. с католицизъм и Символ на вярата; протестанти и православни. (АХ) КАТОЛИЦИЗЪМ, само сд. Ист. Религ. Едно от трите разклонения на християнството (наред с пра­ вославието и протестантството), представляващо учение на Римока­ толическата църква (отделило сс от православната църква през 1054 г.). Срв. с християнство, православие и протестантство. ■ Учението на Римокатолическата църква сс ха­ рактеризира със: строга централиза­ ция и йерархия с обш глава папата - наместник на Бога; източници на вероучение - Свещеното (Светото) писание - Библията и Свещеното (Светото) предание (както и при

КАФЯВАТА ЧУМА

православието и за разлика от про­ тестантството, което приема само Свещеното писание - Библията); добавянето към Символа на вярата Filius que (произхода на Св. Дух) в догмата за Св. Троица - Св. Дух произхожда и от Бог Отец, и от Бог Син - Исус Христос (за разлика от православието, според което Св. Дух произхожда само от Бог Отец и се предава на хората чрез словото на Бог Син - Исус Христос); предста­ вата за задгробния свят като съста­ вен от 3 части - ад, чистилище и рай (за разлика от православието, при което чистилището отсъства); ряз­ кото разграничение между духовен­ ството и миряните. Срв. с Библия и Свещеното предание. ■ Отличи­ телни католически догми: легенда за учредяването на римското епископетво от апостол Петър, чиито наследници били папите. ■ Култови и канонически отличия от правосла­ вието: безбрачие на духовенството, богослужение на латински език. ■ Характерен за католицизма е папоцентризмът - централизация на църковния престол - папата има и църковната, и политическата власт, вследствие на което Църквата се на­ месва в държавните дела (по това се различава от православието, за което е характерен цезароцентризмът - в ръцете на императора е и държавна­ та, и църковната власт). ■ Ватиканът е център на католическата църква, чийто глава е папата, на когото се подчинявят кардиналите, архиепис­ копите и епископите. Срв. с папа. ■ Католицизмът се появява след раз­ падането на Римската империя през

228

395 г. на Западна и Източна и разде­ лянето на Църквата на Западна и Из­ точна през 1054 г. ■ Обособяването на католицизма в християнството започва през IV-V в. с възникване­ то на съперничеството между рим­ ските папи и константинополските патриарси. ■ През Средновековието католическата църква е крупен фео­ дален земевладелец и притежава значителна политическа власт. Орга­ низира кръстоносните походи на из­ ток. ■ Създава Инквизицията, чрез чиито жестокости потиска народния протест и свободата на мисълта. ■ В резултат от Реформацията в редица страни католицизмът е изместен от протестантството Срв. с духовен­ ство и мирянин. Реформация. ■ Католицизмът е разпространен в Италия, Германия, Испания, Порту­ галия, Франция, Белгия, Австрия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Че­ хия, Словакия, Словения, Хърватия, латиноамериканските страни, Фили­ пините (МП, MB и АХ) КАФЯВАТА ЧУМА. Полит. Пре­ носно название на фашизма и нсофашизма. ■ Названието идва от ка­ фявия цвят на униформата на нацистите щурмоваци. (КС) КАЧЕСТВА (МОРАЛНИ). Ет. Понятие на нравственото съзнание, чрез което в обществения живот се разграничават и характеризират от морална гледна точка типичните чер­ ти в поведението на хората. ■ Напр. скъперничество, щедрост, скром­ ност, великодушие. Тези морални качества характеризират постъпките и характера на определена личност. Напр. понятието за честност може

229

да се употреби за действие, постъп­ ка, а може да означава и нравствена черта на човек. Моралните качества могат да бъдат положителни и от­ рицателни - добродетели и пороци. В: вж. добродетели и пороци-, алч­ ност, благородство, великодушие, високомерие, вярност, гордост, еснафство, идейност, лицемерие, малодушие, мъжество, отзивчи­ вост. пестеливост, самооблада­ ние, самоотверженост, самоувере­ ност, скромност, скъперничество, смелост, смирение, страхливост, търпимост, твърдост, трудолю­ бие, цинизъм, честност, човеч­ ност и щедрост. (АХ) КАЧЕСТВО НА ПРОДУКЦИЯ­ ТА. Икон Съвкупност от свойства, характеризиращи потребителската стойност на продукцията и пригод­ ността й да задоволява определени потребности па населението в съот­ ветствие с предназначението й. (КС) КВАКЕР, -и. Ист Член на религи­ озната християнска протестантска секта, основана в Англия от Дж. Фокс (1624-1691 г.). ■ Преследвани са от английските власти, емигрират в Северна Америка. ■ През 1861 г. и в началото на XX в. квакерски об­ щини се появяват в много страни. Те отхвърлят черковната организация, проповядват общо братство и паццфизъм, развиват благотворителна дейност, организират благотвори­ телни помощи за пострадалите от Втората световна война и пропаган­ дират мир. (MB) КВАЛИФИЦИРАНО МНОЗИН­ СТВО. Полит. Мнозинство, което се равнява на 2/3 от подадените гласо­

КГБ

ве. Срв. с обикновено мнозинство и относително мнозинство. (КС) КВОРУМ, -и. Полит. Юрид. Прав­ но установен необходим брой чле­ нове на някаква организация, които трябва да присъстват на заседание, събрание и пр., за да бъде заседание­ то редовно, а взетите решения - за­ конни. ■ В случай на отсъствие на кворум взетите решения са незакон­ ни и не могат да имат юридическа сила. (КС) КГБ (съкращение от руското Коми­ тет государствснной бсзопасности). Полит. Съветска организация за държавна сигурност, отговаряща за външния шпионаж, вътрешното контраразузнаване и вътрешните престъпления срещу държавата. ■ Постепенно КГБ се утвърждава не просто като служба, а като държава в държавата“, отговорна за жестоки­ те мирновременни гонения, за под­ държането на концлагери, за изби­ ването на милиони невинни жертви. ■ По подобие на КГБ след Втората световна война са изградени мест­ ните служби за сигурност в социа­ листическите страни от Източна Европа, които служби се превръщат в един от главните инструменти за потисничество над собствените им народи. ■ КГБ е развивала дейност и в България Новооткрита инфор­ мация доказва, че над 120 предста­ вители на съветските тайни служби са работили в България в периода от края на Втората световна война до разпадането па Съветския съюз, че са съществували десетки двустран­ ни споразумения за сътрудничество между КГБ и Държавна сигурност,

КЕЛТИ

че са проведени стотици съвместни разузнавателни операции и др. (КС) КЕЛТИ, ед. келт. Ист. Индоевропейски племена, населявали през втората половина на I хил. пр. Хр. по-голямата част от Западна и Цен­ трална Европа, някои области на Балканския полуостров и част от Централна Мала Азия. Срв. с индоевропейци. ■ По-значителни келтски племена (или племенни съюзи) са белгите, боите, бритите, бригантите, галите, арверните, хелветите, сенопите и др. ■ Най-старите поселища па келтите от края на II хил. пр. Хр. до към VIII в. пр Хр. обхващат основно земите на север от Алпите около горното течение на реките Рейн, Сона и Дунав (т. е. част от съвременна Източна Франция, Южна Германия, Северна Швей­ цария, Северна Австрия и Южна Чехия). ■ През желязната епоха те постепенно се разселват из Европа около VIII в. пр. Хр. сс установяват в Централна и Северна Галия (Фран­ ция и Белгия), а оттам достигат и до Британските острови; през VII—VI в. пр. Хр. проникват в северозападните и централните части на Иберия (Пиринейския полуостров); през V в. пр. Хр. овладяват Южна Галия, а в нача­ лото на IV в. пр Хр. се настаняват в Северна Италия, като през 387 г. пр. Хр. разграбват и опожаряват Рим; земите по Средния Дунав до Кар­ патите - Норик (Австрия), Панония (Унгария), Бохемия (Чехия), са засе­ лени през V- IV в. пр. Хр.; в Илирия (западните области на Балканския полуостров) се появяват през IV в. пр. Хр. и скоро след това, през 280-

230

279 г. пр. Хр., опустошават Тракия (където част от тях се установяват), Македония и Северна Гърция; през 278 г. пр. Хр. преминават в Анатолия (Мала Азия) и заемат някои нейни централни области (Северна Фригия, Кападокия). ■ Келтските пле­ мена създават редица племенни и раннодържавни обединения, повечето от които са нетрайни - така напр. около 278 г. пр. Хр. галски племена основават в Югоизточна Тракия (в днешна Югоизточна и Централна България и Североизточна Турция) царство със столица Тилс, унищоже­ но към 212 г. пр. Хр. от Одриското царство, по същото време други гал­ ски племена формират в Централна Анатолия царство Галатия, което през 25 г. пр Хр. е присъединено към Римската империя; в края на V в. в Северозападна Британия въз­ никва Дал Риад - малко кралство на скотитс, поставило основите на средновековна Шотландия. Срв. с Одриско царство. ■ След упорити войни между II в. пр Хр. и I в. сл. Хр. почти всички келтеки земи са присъединени към Рим - Северна Италия е покорена през 192 г пр. Хр., Иберия - през 133 г. пр. Хр, Галия - през 58-51 г пр. Хр., Гала­ тия (Централна Анатолия) - през 25 г. пр. Хр., земите по Горен и Сре­ ден Дунав (Южна Германия, Норик и Панония) - в края на I в. пр. Хр., Британия - през 43 г. сл. Хр. Срв. с римска експанзия ■ Почти нався­ къде в завладените територии келти­ те постепенно са романизирани (за­ почват да говорят па латински език) и езикът им отмира. Потомци на

231

келтите, които все още съхраняват езика си, са съвременните ирландци, шотландци, уелсци (на Британските острови) и бретонци (на полуостров Бретан във Франция). ■ Келтското общество се състои от три съсловия - жреци, войни и селяни. Жреците се делят на три групи - бардове (пев­ ци и поети), прорицатели (филиди) и друиди. Друидите владеят висшето познание, което се предава устно и сс пази в тайна. В техни ръце са съ­ средоточени религиозните ритуали, висшата съдебна власт и образова­ нието, но притежават и политическо влияние. Срв. с жрец. ■ Келтите са едни от най-войнственитс племена в Европа - известни са като храбри войни със здрави железни оръжия. ■ Те притежават високоразвита же­ лязна металургия и съвършено ме­ талообработване. Строят укрепени градове е масивни стени от каменни блокове и високи каменни кули. ■ Изкуството им е оригинално и са­ мобитно - те овладяват техниката на инкрустацията и на клетъчния емайл, благодарение на което вграж­ дат в метала ярки цветни декоратив­ ни елементи, украсяващи различни предмети. ■ Келтско наследство в литературата е популярният бритски (уелски) епос за крал Артур и рица­ рите на Кръглата маса. Срв. с Кръгла маса. (БП) КЕСАР, -и. Ист. 1. През Среднове­ ковието - титла на важно лице или родственик на императора във Ви­ зантия, която преминава и в Бълга­ рия и Сърбия. ■ Хан Тервел (нсизв., хан от ок 700 до 717 или 721 г) въз­ становява на престола Юстиниан II

КЛАСИЦИЗЪМ

(670-711 г., император от 685 до 695 г. и от 705 г.). В знак на благодарност императорът го провъзгласява за кесар - втората по важност титла във Византийската империя. Срв. с им­ ператор и василевс. 2. Название на император, монарх, владетел. (АХ) КИБЛА, само ед. Ист. Религ. Стена, която посочва накъде се извършва молитвата в джамията. Срв. с джа­ мия. (АХ) КИЛИЙНО УЧИЛИЩЕ. Ист. На­ чално училище в българските земи по време на османското владиче­ ство, създадено при манастири или църкви, в което сс изучават четене (по църковнослужсбни книги) и църковно пеене, като всеки ученик е обучаван поотделно. ■ Това с един­ ственият тип български училища в периода XV-XIX в. до появата на взаимното училище. Срв. с елинобългарско училище, взаимно учили­ ще и класно училище. ■ Учениците пишат на специални плочки, нарича­ ни панакиди. ■ В килийните учили­ ща сс усвояват религиозни знания и оскъдни светски знания, но чрез тях се запазва българският дух и сс по­ лучава елементарна грамотност по български език. (СК) КЛАСИЦИЗЪМ, само сд. Ист. Направление в литературата, живо­ писта и архитектурата през XVII и началото на XIX в, възникнало във Франция под влияние на философ­ ския рационализъм, вдъхновено от теми и сюжети, почерпени от кла­ сическата древност. ■ Стремежът с утвърждаването на националната държава, подчинявансто на личните интереси на обществените, но същс-

КЛАСИЧЕСКА ЕПОХА В ГЪРЦИЯ

временно се идеализира миналото и се откъсва от реалността. ■ Негови­ те представители използват формите и образците на античното изкуство, за да отразят съвременните им об­ ществено-етични идеали. ■ Разделя жанровете на висши (трагедия, епо­ пея, ода) и низши (комедия, сатира, басня). ■ Теоретик - Н. Боало (16361711 г.). ■ Представители в литера­ турата: П. Корней (1606-1684 г.), Ж. Расин (1639-1699 г), Ж.-Б. Молиер (1622-1673 г.), В. И. Гьоте (17491832 г.), Ф. Шилер (1759-1805 г.), М. В. Ломоносов (1711-1763 г.) и др. ■ В изобразителното изкуство осново­ положник е Н. Пусен (1594-1665 г), който поставя ударение върху вели­ чието и класическата красота. (MB) КЛАСИЧЕСКА ЕПОХА В ГЪР­ ЦИЯ (490 - ок. 331/323 г. пр. Хр.) Ист. Период в съществуването на Гърция, който започва с Гръко-персийските войни, в които гърците трябва да отстояват свободата си срещу могъщата Персия, и завърш­ ва със създаването на империя­ та на Александър III Македонски (356-323 г. пр. Хр., управлява от 336 г. пр. Хр.) около 331-323 г. пр. Хр., когато започва епохата на ели­ низма. Срв. с Персия, Македонско царство и елинизъм. ■ Характерни за държавното устройство са полисите, които са независими градове държави. Срв. с полис и елински нолиси. Общото между тях са ези­ кът и религията. Всеки град има свой режим на държавно управле­ ние. Така напр. Атина е демокра­ ция, а Спарта - военизирана монар­ хия. Полисите влизат в конфликти

232

помежду си, които водят до войни. Такава е напр. Пелопонеската война между Атина и Спарта (431-404 г. пр. Хр.). При обща опасност поли­ сите се обединяват, напр. в Гръкоперсийските войни (490 г. пр. Хр. и 480-479 г. пр. Хр.). Срв. с Атинска демокрация, Спарта, Пелопонеска война, Гръко-персийски вой­ ни ■ Най-силните полиси са Ати­ на и Спарта. ■ Силно развитие на военното дело, главно в Спарта. ■ Развитие на морското дело (главно в Атина) и търговията. ■ Разцвет на архитектурата, изкуството, театъра, литературата, философията. (БП) КЛАСНО УЧИЛИЩЕ. Ист. Не­ пълно средно светско училище в българските земи през Възражда­ нето, в което се постъпва след за­ вършване на начално училище, като обучението се извършва по класноурочна система. ■ При класно-урочната система учениците се разпреде­ лят по класове, а основна форма па обучение е урокът. ■ Представлява продължение на взаимните учили­ ща. Срв. с килийно училище, елино-българско училище и взаимно училище. ■ Първото училище от та­ къв тип у нас е открито през 1846 г. в Копривщица от Н. Геров (1823-1900 г.). ■ По-късно някои от класните училища прерастват в прогимназии и гимназии (напр. Пловдивската гимназия, възникнала въз основа на класното училище на Н. Геров). (СК) КЛАСОВОСТ В ИЗКУСТВОТО Полит. Изк Изразяване на възгледи и убеждения в изкуството на раз­ лични обществени класи и груги в обществото и отразяване на дсйст-

233

вителността от определени класови позиции, което води до подчиняваме на изкуството на интересите на една или друга класа или група. Срв. с партийност в изкуството. (КС) КЛЕВЕТА, клевети. Ет. Лъжли­ во обвинение на човек, група хора и др., което се извършва умишлено заради егоистични интереси или по други низки мотиви. Напр. завист, отмъщение, стремеж към разправа. ■ Лъжа, с която се злепоставя някого. ■ Проява на агресивност, чрез която човек е унижен с лъжа. Клеветникът може да бъде наказан, но той приема този риск, защото е изчерпил при­ критите средства. Клеветата намира място там, където има равнодушие и търпимост към лъжата. ■ Използва се и като политическо средство за разправа с политическите противни­ ци. (АХ) КЛЕРИКАЛИЗЪМ, само сд. Ист. Полит. Политическо направление, стремящо се да наложи първенствуваща роля и да засили въздействието и влиянието на религията и църквата във всички сфери на обществения живот. (КС) КЛИЕНТ, -и. Ист. Жител на Рим - по-беден гражданин, плебей, роб, който е взет под покровителство от по-богат римлянин през периода от края на VII в. пр. Хр. до 509 г. пр. Хр. Срв. с патрон. (МП) КЛИЕНТЕЛА, клиентели. Полит Лица, които са толерирани и покро­ вителствани от хора с голяма дър­ жавна или политическа власт. (КС) КЛИЕНТЕЛИЗЪМ, само ед. По­ лит. Порочно явление в политиче­ ския живот, изразяващо се в покро­

КЛОКОТНИШКА БИТКА

вителстване и толериране от хора, имащи държавна или политическа власт, на други лица, ползващи се с облаги вследствие на това. (КС) КЛИР, само ед. Ист. Религ. 1. Низ­ шите църковни служители - четци и певци. 2. В християнската църква - духовенството, което включва све­ щенослужителите и църковнослужителите. ■ Свещенослужителите имат духовен сан и се подреждат по степен - дякони, презвитери, епис­ копи. Църковнослужителите не при­ тежават духовен сан. Това са клиса­ рите, четците и др., които помагат на свещенослужителите. ■ От II в. с понятието клир се означават лицата, които са се посветили на Бога. (АХ и ЕП) КЛИРИК, клирици. Ист. Религ. 1. Четец в църквата. 2. Духовник. 3. Зависимо население във Византия през XIV в , населяващо владенията на църквата. (АХ) КЛОКОТНИШКА БИТКА. Ист. Сражение при село Клокотница (днешна Хасковска област) на 9 III. 1230 г. между българските войски, предвождани от цар Иван Асен II (нсизв. - 1241 г., цар от 1218 г.), и нахлу­ лата в българските земи (в нарушение на сключения мирен договор) армия на Епирското деспотство (наследник на Византия след завладяването на Константинопол от кръстоносците) начело с Теодор Комнин (ок. 1185 ок. 1253 г.. владетел от 1215 до 1230 г). ■ Българските войски разгромяват спирскитс (византийските), а Т. Ком­ нин е пленен и ослепен. ■ След тази битка Втората българска държава достига най-голямото си територи-

КЛЮКА

ално разширение, като границите й опират на три морета (Черно, Бяло и Адриатическо). ■ Срв. с Втора бъл­ гарска държава. (СК) КЛЮКА, клюки. Ет. Анонимно злепоставяне на другия, което не за­ страшава този, който го разпростра­ нява. (АХ) КЛЮКАРСТВО, само ед. Ет. Зле­ поставяне на някого, невинаги отго­ варящо на истината и обикновено излагащо го, което се разпростра­ нява от човек на човек. ■ Недобронамереният човек обича да открива недостатъци в хората и затова из­ питва удоволствие да слуша клюки. Клюката не застрашава този, който я разпространява, защото той има из­ винение с думите „говори се“, „каз­ ват“ и др. (АХ) КЛЮНИЙЦИ, сд. клюниец; черни монаси. Религ. Монаси, принадле­ жащи към клюнийското движение, чиято цел е да се засили ролята на католическата църква и да се постиг­ не нейната независимост от властта на императори, крале и херцози. Срв. с католицизъм. ■ От монаси­ те клюнийци се изисква да спазват строг аскетизъм и да се занимават с книжовност. Те създават много учи­ лища и библиотеки. ■ Клюнийците се борят за издигане на престижа на папската институция. През 1059 г. на събор в Рим те налагат избора на папа без намесата на светската власт. Срв. с папа. ■ Носят името си от манастира в Клюн, Франция, създаден през 910 г., превърнал се в средище на борба със злоупотребите с пари и власт сред духовенството. Срв. с цистерцианци. (МП и АХ)

234

КМЕТ, -овс. Полит. Виеше длъж­ ностно лице, орган на местната из­ пълнителна власт в общините, който отговаря за изпълнение на взетите от общинския съвет решения. Срв. с общински съвет и областна уп­ рава. ■ Кметът се избира пряко от населението на съответната община. Срв. с местни избори. (СК и КС) КНИГА НА СТРАШНИЯ СЪД Ист. Точен и подробен опис на вся­ ка собственост в Английското крал­ ство, според която се налагат данъ­ ците. ■ В Англия единна данъчна система е въведена в края на XI в. от Вилхслм (Уилям) Завоевател (10271087 г., управлява от 1066 г.), който препоръчва да се изготви специален кадастър „Книга па страшния съд“. Срв. с кадастър. (АХ) КНИЖОВНА ШКОЛА Лит. Ист. Голям кръг от книжовници в сред­ новековна България, които оформят голямо средище на просветна, кни­ жовна и културна дейност, като се ръководят от общи принципи (свър­ зани с езика, правописа, графичната система и др. на създаваната или превежданата книжнина). ■ В сред­ новековна България има няколко книжовни школи - В: вж. Преслав­ ска книжовна школа. Охридска книжовна школа и Търновска кни­ жовна школа. (СК) КНЯЖЕСТВО, княжества, принципитас. Ист. Държава или отдел­ на област, чийто върховен владетел е княз и която притежава политиче­ ски суверенитет. Напр. Княжество България. ■ За разлика от царството и кралството княжеството понякога може да бъде политически зависимо

235

от друга по-голяма държавна фор­ мация - има право на самостоятел­ ност във вътрешната си политика, но се намира под върховната власт на друг владетел. Срв. с царство и кралство. Напр. Княжество Бълга­ рия притежава частична автономия, но се подчинява на суверенитета на Османската империя и се счита за част от нейната територия. Срв. с Княжество България, автоно­ мия и суверенитет. ■ Появата на отделни княжества е характерна за периодите на феодална раздробе­ ност на държавите. ■ През Сред­ новековието независими княжества възникват в Бургундия, Шампан, Аквитания (Франция), Бавария, Швабия (Германия), Уелс (Англия) и др. (ЕП и АХ) КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ. Ист Княжество, създадено слсд Осво­ бождението на България от осман­ ско владичество по силата на Бер­ линския договор (1878 г.), включва­ що земите между река Тимок, река Дунав, Черно море и Стара планина, а също и тогавашната Софийска област, което е васално на Осман­ ската империя и има задължението да й плаща ежегоден данък. Срв. с Османска империя. ■ Управлява сс от княз. ■ Обединено с Източна Румелия през 1885 г чрез акта на Съединението. Срв. със Съединение на Източна Румелия с Княжество България. ■ На 22. IX. 1908 г. става напълно независима държава и се преименува в царство (СК) КНЯЗ, -е. Ист. 1. Само сд. Титла у славянските народи в периода пре­ ди образуване на държави, която се

КОАЛИЦИОНЕН КАБИНЕТ

носи от племенния вожд. // Лице с такава титла. Напр. княз Добрита (VI в.) (оглавил военно-племенния съюз на славяните, заемащ терито­ рии на север от Дунав); също княз Славун (VII - VIII в.) на племето севери. Срв. със севери. 2. Само ед. Титла на някои български владетели в периода след приемането на хрис­ тиянството. ■ Тази титла се носи от Борис I (ок. 827-907 г., управлява от 852 до 889 г.) и синовете му Влади­ мир (неизв., управлява от 889 до 893 г.) и Симеон I (864-927 г., владетел от 893 г.) (до провъзгласяването на Симеон за цар през 913 г.). // Лице е такава титла. 3. Само ед. Титла па владетел на феодална държава или феодално владение при източнопра­ вославните народи (Русия, Сърбия, България) и в Литва. ■ За разлика от царя и краля князът понякога може да сс намира под върховната власт на друг владетел. Срв. с княже­ ство. П Лице с такава титла. Напр. княз Владимир I (неизв. - 1015 г.) - владетел па Киевска Рус от 980 до 1015 г. 4. Само сд. Титла на българ­ ски владетел на Княжество Бълга­ рия. ■ Князът па Княжество Бълга­ рия се намира под върховната власт на турския султан // Лице с такава титла. Напр. княз Александър I Ба­ тенберг (1857-1893 г., управлява от 1879 до 1886 г.); също и княз Фер­ динанд I (1861-1948 г., владетел от 1887 до 1918 г.) (до провъзгласява­ нето му за цар през 1908 г.), когато с обявена независимостта на Бълга­ рия. Срв. с Княжество България. (СК, АХ и ЕП) КОАЛИЦИОНЕН КАБИНЕТ.

КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО

коалиционно правителство. По­ лит. Ист. Правителство, съставено чрез споразумение между няколко партии. Напр. ширококоалиционният кабинет, който ръководителят на Народната партия в България Теодор Теодоров (1859-1924 г.) съставя през 1918 г. веднага след края на Първа­ та световна война; правителството на България в периода 2005-2009 г. е коалиционен кабинет, съставен в резултат от споразумение между Българската социалистическа пар­ тия, Национално движение „Симеон Втори“ и Движението за права и сво­ боди. (МП, КС и ЕП) КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛ­ СТВО. Полит. Ист. Вж. коалицио­ нен кабинет. (КС) КОАЛИЦИЯ, коалиции. Полит. Обединение, съюз, споразумение между държави, политически пар­ тии, обществени организации, соци­ ални групи и др. за съвместни дейст­ вия за постигане на общи политиче­ ски, икономически и др. цели. (КС) КОВАРСТВО, коварства. Ет. При­ крита враждебност, която атакува внезапно. ■ Възползвапе от слабо­ стите и избягване на откритата бор­ ба. Коварството е враждебност без достойнство. Използват се нечестни средства. (АХ) КОДЕКС, -и. Юрид Ист Единен законодателен акт, в който са обе­ динени и систематизирани правни норми в определена област. Напр. кодекс на труда, граждански кодекс, семеен кодекс, наказателен кодекс. В: вж. Юстинианов кодекс; кодекс на труда (СК и АХ) КОДЕКС (МОРАЛЕН). Ет. Сбор­

236

ник от нравствени норми, които трябва да се изпълняват. ■ Отразява нравствените изисквания към хора­ та. Обхваща нормите на поведение, които са задължителни за общество­ то. Напр „Мойсеевите закони“, за­ писани в Библията. (АХ) КОДЕКС НА ТРУДА. Юрид Админ Система от закони, кодекс, ре­ гулиращ правно трудовата дейност на хората в обществото. (КС) КОКЕТНИЧЕНЕ, само ед. Ет. Държание, с което една жена се стреми па подчертае своята жен­ ственост и да предизвика внимани­ ето на мъжете. ■ Женска форма на флирт. Жената демонстрира своята освободеност чрез думи, жестове и погледи. (АХ) КОЛЕГИАЛНОСТ, само сд. Ет Личните взаимоотношения между съвместно работещи хора. ■ Хората, които работят заедно, се познават сравнително добре. В рамките на об­ щите професионални цели и интере­ си се вместват естествени форми на общуване. (АХ) КОЛЕЖ, -и. Ист. Педагог. Обще­ житие, което осигурява подслон, храна и стипендия на студентите през Средновековието. ■ Един от първите колежи е основан от Робер дьо Сорбон (1201-1274 г ) през 1254 г. и дава името на Сорбоната в Па­ риж. (АХ) КОЛЕКТИВИЗАЦИЯ НА СЕЛ­ СКОТО СТОПАНСТВО Икон. Полит. Доброволно обединяване на дребните стопанства в едри ко­ лективни стопанства с цел да се организира високомеханизирано и високоефективно селскостопанско

237

производство. (КС) КОЛЕКТИВИЗАЦИЯ НА СЕЛ­ СКОТО СТОПАНСТВО В СЪ­ ВЕТСКИЯ СЪЮЗ. Ист. Ликви­ диране на частната собственост върху земята и превръщането й в общонародна с цел да се увеличи селскостопанската продукция за задоволяване на потребностите на населението и да се унищожат по­ следните остатъци от стария строй. ■ През 1932 г. са колективизирани 61,5% от личните стопанства, но добивите достигат само 65% от рав­ нището на 1913 г. ■ Пълната колек­ тивизация завършва през втората петилетка (1932-1937 г.), когато е осъществена основната механиза­ ция на селското стопанство. Срв. с петилетка. (МП) КОЛЕКТИВНА БЕЗОПАСНОСТ; колективна сигурност; система за колективна безопасност. Попит. Воен Вж. Система за колективна си­ гурност. (КС) КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ; колективна безопасност; система за колективна безопасност. Полит. Воен. Вж. Система за колективна си­ гурност. (КС) КОЛОБЪР; боила-колобър. Ист. Вж. багатур боила-колобър. (ЕП) КОЛОНИАЛЕН РЕЖИМ. Ист Полит. Политически режим в стра­ на, която няма национална независи­ мост и се намира в колониална зави­ симост от друга държава. (КС) КОЛОНИАЛИЗЪМ, само ед. Ист. Полит Политика на силно развити­ те западни държави, насочена към завладяване, установяване на гос­ подство и експлоатиране на иконо­

КОЛОНИАЛНИ войски

мически по-слабо развити страни (предимно в Азия, Африка и Латин­ ска Америка) и превръщането на тези страни в колонии за пласиране в тях на стоки и капитали и за из­ насяне от тях на суровини, природ­ ни богатства, евтина работна ръка и др. ■ Началото на съвременния колониализъм е поставено след Ве­ ликите географски открития. В пе­ риода от XIV до XVII в. възникват колониалните империи на Порту­ галия, Испания, Англия, Франция, Холандия. Срв. с Велики географ­ ски открития ■ През XIX и XX в. колониалната система в Латинска Америка, Азия и Африка започва да се разпада. Сред Втората световна война (1939-1945 г.) този процес сс засилва и в общи линии завършва през 60-те и 70-те години на XX в. Срв. с неоколониализъм. (КС) КОЛОНИАЛНА СИСТЕМА. Ист Полит. Колониалните и зависимите страни, които са експлоатирани и угнетявани от империалистическото господство. Срв с колониализъм. (MB) КОЛОНИАЛНИ ВОЙСКИ. Ист. Полит. Въоръжени сили, които слу­ жат за поддържане и гарантиране на господството на колонизаторите в колонизиранитс от тях страни и за потушаване на националноосвободителните борби на местното население за независимост. ■ Ко­ мандният им състав обикновено е от средите на колонизаторите, а в по-нисшите длъжности има и хора от местното население. ■ С разпа­ дането на колониалната система и създаването на независими държави

КОЛОНИАЛНИ КОМПАНИИ

колониалните войски престават да съществуват. Понастоящем колони­ ални войски поддържа само Велико­ британия. (КС) КОЛОНИАЛНИ КОМПАНИИ Ист Търговски компании, получили правата си за монопол в търговията, поради което се превръщат в един от източниците на т. нар. първоначал­ но натрупване на капитали. ■ Имат неограничени права за назначаване на чиновници и съд, за разработване на рудници, търговия с роби, сечене на монети, създаване на пристанища за военен и търговски флот - всичко това е важен момент от първоначал­ ното натрупване на капитала. (MB) КОЛОНИЗАЦИЯ, колонизации. Ист. Полит. 1. Насилствено завою­ ване и превръщане на дадена страна в колония. Срв. с деколонизация. 2. Създаване на колония, заселване на хора в завоюваната страна или в пус­ теещи земи, поробване на местното население в икономическо и в кул­ турно отношение. Срв. с колония. (MB и КС) КОЛОНИЯ, колонии. 1. Ист. В класическа Елада. Град, основан от изселници, които са изпратени от метрополията. Срв. с метрополия 1. 2. Полит. Територия или държава, която няма политическа и икономи­ ческа самостоятелност, а се намира под управлението на друга държава (метрополия). Напр. първата коло­ ния на Великобритания е Ирландия, окончателно завладяна и поставена под властта на британската корона през XVII в.; откритият през 1497 г. в Атлантическия океан остров Нюфаундленд (Северна Америка) също

238

е присъединен към Великобритания; Индия е била колония на Велико­ британия от 1858 до 1947 г. Срв. с метрополия и доминион. 3. Полит. Общество на хора от някаква нацио­ налност, които живеят на едно място в чужда държава или чужд град; се­ лище на преселници. Срв. с колони­ ални компании. (МП, MB и КС) КОМЕНДАЦИЯ, комендации. Ист. Акт на встъпване под лично покровителство през Ранното сред­ новековие. ■ Прилага се по време на развитието на алода, засилването на феодалните процеси и нарастване­ то па едрото зсмсвладснис. Разоре­ ните селяни търсят закрила от едър феодал и сс отказват от личната си независимост. Чрез комендация фео­ далът сс превръща в техен сеньор. Селяните често влизат в поземлена зависимост и постепенно сс закрепостяват. Срв. с алод, феодал и се­ ньор (АХ) КОМЕС, -и. Ист. Императорски чиновник с военна, съдебна и данъч­ на власт, назначаван лично от импе­ ратора и отговорен само пред него. ■ Длъжността е въведена в Западната Римска империя през V в. за спиране на разпада на империята след пре­ махването на градското самоупра­ вление (АХ) КОМИНТЕРН; Трети комунисти­ чески интернационал. Ист. Вж. Трети интернационал. (МП) КОМИСАР, -и. Ист. Политически офицер с командна функция в Чер­ вената армия на Русия и на бившия СССР. (МП) КОМИСАР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Полит. Вж. сврокомисар.

239

(КС) КОМИСИЯ НА ООН ЗА ПРАВА­ ТА НА ЧОВЕКА. Полит Коми­ сия на ООН, създадена през 1946 г., непосредствено занимаваща се с проблемите по гарантирането и спазването на всички политически, икономически, граждански, социал­ ни, културни и др. права на човека и с борбата срещу дискриминацията върху основата на пол, раса, религия, националност и др. ■ В комисията влизат представители на повече от 30 държави, избирани на всеки три години. ■ Тази комисия е подготвила и изработила такива изключително важни официални документи, каквито са Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за граждански и политически права, Конвенцията за ликвидиране на всички форми на расова дискри­ минация и др. (КС) КОМИТ, -и Ист. 1. Само ед. Тит­ ла на управител на крепост или об­ ласт (комитат) в България в периода X - XI в., чийто носител съвместя­ ва административната и военната власт. Срв. с комитат. 2. Лице с такава титла. Напр. комит Никола (неизв. - преди 970 г.), управител на Средецката (Софийската) област по времето на цар Петър I (неизв. - 969 е, управлява от 927 е). Срв. с комитопул. (СК и АХ) КОМИТАТ, -и. Ист. 1. Военноад­ министративна област в България в периода IX - XI в., управлявана от комит. Срв. с комит. ■ Споменава се при хан Прссиян (неизв., хан от 836 до 852 г.). Въведена с през IX в. от хан Омуртаг (неизв., хан от 814 до

КОМИТОПУЛ

831 е). Всеки комитат се управлява от висш граждански сановник - ко­ мит, висш военен (таркан) и съдия. Срв. с таркан. 2. Административна единица във Франкската държава (V-IX в.) и др. държави - графство, управлявано от назначаван от краля граф, което се подразделя на по-мал­ ки местни окръзи. Срв. е графство. (СК и АХ) КОМИТЕТ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА РАСОВАТА ДИСКРИМИНА­ ЦИЯ. Полит Орган, създаден в съответствие с Конвенцията за лик­ видиране на всички форми на расова дискриминация с цел да контролира спазването на изискванията по кон­ венцията. (КС) КОМИТЕТИ „ЕДИНСТВО“ Ист. Органи в общонационалната борба на българския народ против неспра­ ведливите решения на Берлинския конгрес (1878 г.), създадени в Кня­ жество България и Източна Румелия с цел подпомагане на освободител­ ната борба на българите в Македо­ ния и Тракия. ■ Първите такива ко­ митети се създават във Велико Тър­ ново и Пловдив. Комитетът в София взема голямо участие в подготовката и провеждането на Креснснско-Разложкото въстание. ■ Тези комитети организират създаването на гимнас­ тически дружества в Източна Руме­ лия. (СК) КОМИТОПУЛ, -и Ист Название на всеки от четиримата синове на ко­ мит Никола (неизв - преди 970 г.) Давид (неизв. - 976 е), Мойсей (не­ изв. - 976 е), Арон (неизв. - 986 г.) и Самуил (неизв. - 1014 г., управлява от 976 е, цар от 997 г.), които след

комиция

покоряването на Източна България от Византия през 971 г. продължа­ ват борбата против византийските нашественици. Срв. с Първа българ­ ска държава. (СК и АХ) КОМИЦИЯ, комиции. Ист. Народ­ ното събрание в Древния Рим през времето на Римската република, из­ биращо длъжностните лица, на кои­ то се възлага да приемат законите, да избират магистратите и да решават въпросите за мира и войните. Срв. с Римска република', магистрати. ■ След I в. загубва ролята си. (БП) КОМПРОМАТ, -и. Полит. Пуб­ лично разпространяване на изобли­ чителна информация за дадена лич­ ност с цел тя да бъде злепоставена, да се увредят репутацията и прести­ жът й и да се понижи нейният рей­ тинг в обществото. (КС) КОМПРОМИС В ПОЛИТИКАТА. Полит, Вж. политически компро­ мис. (КС) КОМУНА, комуни. Ист Самоу­ правляваща се общност на гражда­ ните от даден град през Средновеко­ вието, освободени от зависимостта към сеньора. Напр. Венеция, Фло­ ренция, Генуа. Срв. със сеньор. (АХ) КОМУНИЗАЦИЯ, само ед. Полит. Засилване на влиянието на кому­ нистическата идеология и нейното всеобхватно проникване във всички сфери на живота. Срв. с декомунизация. (КС) КОМУНИКАЦИОНЕН ВЗРИВ Полит Вж. информационен взрив (КС) КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДЕИ. Ист. Идеите, зародили се от социал­ ните противоречия при капитализ­

240

ма (XIX-XX в.), чийто стремеж е да променят икономическата основа и организацията на обществото по пътя на революцията и установява­ нето на диктатура на пролетариата. ■ Различията между социалистиче­ ските и комунистическите идеи е във възгледите за постигане на крайните цели: чрез реформи при социалисти­ ческите и чрез революция и диктату­ ра на пролетариата при комунисти­ ческите. Срв. със социалистически идеи, реформа и диктатура на про­ летариата (МП) КОМЮНИКЕ, -та. Полит. Дипл. Официално правителствено съобще­ ние по важни въпроси или заключи­ телен документ относно определена дипломатическа дейност (среща, по­ сещение, преговори, консултации и др ). (КС) КОНВЕНТ, -и. 1. Полит. Висш за­ конодателен орган в някои държави, който изработва или променя кон­ ституцията. 2. Ист. Висшият зако­ нодателен и изпълнителен орган на Първата френска република, който управлява Франция от 1792 до 1795 г. ■ Дейността му се дели на три периода, жирондистки, 1792-1793 г. - властта принадлежи на жирондистите; якобински, 1793 -1794 г. управление на якобинците, тср.мидориански, 1794-1795 г. - управление на тсрмидорианския конвент. Срв. жирондисти, якобинци: термидориански конвент. ■ Важни моменти в неговата работа са обявяването на републиката, изработването и прие­ мането на новата конституция, която е една от най-дсмократичните бур­ жоазни конституции, учредяването

241

на редица важни държавни органи­ зации, напр. Комитет за обществе­ ното спасение. ■ След приемането на конституцията се саморазпуска и предава властта на Директорията. Срв. с Директория. (МП и MB) КОНВЕНЦИЯ, конвенции. Ист Договор между две или повече дър­ жави в политическата, стопанската, военната или в друга област Напр. Балканският пакт, сключен на 9 фев­ руари 1934 г. в Атина между Гърция, Югославия, Румъния и Турция, е конвенция за гарантиране на бал­ канските граници, насочена срещу България, която полага усилия да си възвърне излаза на Егейско море. (МП и КС) КОНГРЕГАЦИЯ, конгрегации. Ист. Религ. 1 Религиозна организа­ ция - постоянна комисия от карди­ нали към Римокатоличсската църк­ ва, назначавана от римския папа, която сс занимава с управленски въпроси и отговаря за дадена сфера от дейността на църквата. 2. Наз­ вание в католицизма на съюзите от манастири или на други религиозни обединения (братства). ■ Политиче­ ски и ръководен орган на Ватикана, създаден през XVI в. ■ Обединение на няколко манастира под едно уп­ равление. ■ Учредяването, разпуска­ нето и внасянето на изменения във всяка конгрегация се извършва от римския папа. По-известни конгре­ гации са: Конгрегация за извънред­ ните църковни работи, Конгрегация на светата канцелария, Конгрегация за пропаганда на вярата и др. (АХ и MB) КОНДОМИНИУМ. само ед По­

КОНКОРДАТ

лит. Ист. Съвместно упражняване на държавна власт върху дадена те­ ритория от две или повече държави. Напр. от 1864 до 1866 г съществува кондоминиум на Австрия и Прусия върху областта Шлсзвиг-Холщайн; от 1899 до 1956 г. има кондоминиум на Великобритания и Египет върху Судан. ■ Понастоящем официално кондоминиум е Андора, съвместно управлявана от Франция и Испания. (КС) КОНЕТАБЪЛ, копетабли. Ист. Лице, което сс грижи за кралските конюшни по времето на Карл I Ве­ лики (747-814 г., управлява от 768 г). (АХ) КОНКИСТАДОР, -и Ист. Името, под което са известни испанските завоеватели на Централна и Южна Америка през XVI в. ■ Полагат ос­ новите па испанската колониална империя. (MB) КОНКЛАВ, -и Ист. Събрание на кардиналите в Римокатоличсска­ та църква за избиране на нов папа, което сс провежда от 1274 г. винаги в помещение, изолирано от външния свят. Срв. с пана и кардинал. ■ Съ­ бира се между 16-ия и 19-ия ден след смъртта на папата В него участват до 120 кардинали. Извършват сс по 4 гласувания дневно, докато елин от кандидатите получи мнозинство от 2/3 от гласовете. (АХ) КОНКОРДАТ. -и Ист. Договор между правителството на една дър­ жава и папата, който определя прав­ ното положение па католическата църква в съответната страна и от­ ношенията й с държавната власт и има силата па дипломатически акт.

КОНСЕНСУС В ПОЛИТИКАТА

Срв. с папа. ■ Най-старият такъв договор е Вормският конкордат. В: вж. Вормски конкордат. ■ Конкордатите могат да определят ос­ новните принципи на двустранните отношения и да засягат широк кръг проблеми или да се отнасят до от­ делни въпроси, интересуващи двете страни. (АХ и ЕП) КОНСЕНСУС В ПОЛИТИКАТА. Полит. Вж. политически консенсус. (КС) КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ. Ист. Политическа партия в Княжество България с во­ дачи Гр. Начович (1845-1920 г.), К. Стоилов (1853-1901 г), Д. Грсков (1847-1901 г.) и др-, създадена не­ посредствено след освобождението от османско владичество, която за­ стъпва програма за консервативно държавно устройство и управление, като издига идеите за силно монар­ хично управление и двукамарсн пар­ ламент. Срв. с Либерална партия 1. ■ Подкрепяна от княз Александър I (1857-1893 г), партията съставя първото (1879 г.) и второто (18791880 г.) българско правителство. ■ Съществува до Съединението на Източна Румелия с Княжество Бъл­ гария. (СК) КОНСЕРВАТИВНА ПАРТИЯ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Ист. Поли­ тическа партия във Великобритания, изразяваща интересите на едрата колониално-банкова и промишлена буржоазия и на богатите земевла­ делци и водеща завоевателна поли­ тика за разширяване на колониал­ ното си господство. ■ Тя е една от двете основни политически партии

242

във Великобритания. ■ Официал­ ното й название е Национален съюз на консервативните и юнионистичните организации. ■ Образувана е в средата на XIX в. като резултат от еволюцията на партията на торите н върху нейната основа. Значителна роля за формирането й играе Б. Дизраели (1804—1884 г.). Срв. с тори. ■ Голямо е значението за разработката на консервативната доктрина на Дж. Чембьрлейн (1836-1914 г.), който издига идеята за създаване на им­ перски митнически съюз и въвежда­ нето на протекционизма във връзка със загубата на промишления моно­ пол на Великобритания и изостря­ нето на конкуренцията с другите държави. Срв. с протекционизъм. ■ В годините 1885 -1886, 1986-1892, 1895-1902, 1902-1905 г. консерва­ тивната партия почти непрекъснато е на власт. В 1916-1919 и 1919-1922 г. е на власт в коалиция с либералите и лейбъриститс Срв е либерали и лейбъристи. Между двете световни войни (1918-1939 г.) консервативна­ та партия почти през цялото време е на власт. Коалиционното правител­ ство от 1940 до 1945 г. сс възглавява от У. Чърчил (1874-1965 г.) - лидер на Консервативната партия от 1940 до 1955 г. След поражението на из­ борите през 1946 г. се организира за по-гъвкава програма и социална политика. След Втората световна война е на власт през 1951-1964 г., 1970-1974 г. От 1979 до 1997 г. също е па власт с министър-председател М. Тачър (род. 1925 г.) от 1979 до 1990 г. и Дж Мсйджър (род. 1943 г.) от 1990 до 1997 г. През 1997 I.

243

губи парламентарните избори. ■ За периода след 1951 г. управлението на Консервативната партия се ха­ рактеризира със засилването на мо­ нополите, с репресивната политика в Северна Ирландия; във външната политика - с присъединяването на страната към Общия пазар (1972 г.), с предприемането на различни дейности за запазване на военното, икономическото и политическото присъствие на Великобритания в района на изток от Суец. ■ Лидерът на Консервативната партия има ог­ ромна власт. Когато партията печели парламентарните избори, той става министър-председател. ■ От 1940 г. неин лидер и У. Чърчил (1874-1965 г.), от 1975 до 1990 г. е М. Тачър (род. 1925 г.), от 1990 до 1997 - Дж. Мсйджър (род. 1943 г.), от 1997 - У. Хейг (род. 1961 г.), след 2005 - Д. Камерън (род. 1966 г.). ■ Голямо влияние върху политиката на партията оказва нейната фракция в камарата на об­ щините, наречена „Комитет 1922“. Срв. с Либерална партия на Вели­ кобритания и Лейбъристка пар­ тия на Великобритания. (МП) КОНСЕРВАТИЗЪМ, само ед. Полит. Ист. Политическа теория (доктрина) и практика, чиято цел е насочена към защита на традицион­ ните основи на обществото, на до­ казалите се институции и практики, на моралните ценности и към от­ хвърляне на промените, които нару­ шават естествения ход в обществе­ ното развитие. ■ Оформя се от края на XVIII и през XX в. като реакция срещу социалните, политическите и духовните промени, настъпили

КОНСЕРВАТОР

вследствие от Френската буржоазна революция в края на XVIII в. ■ Обе­ динява възгледите на всички, които се противопоставят на революция­ та и модернизацията, на промените и модерността като на заплаха за мира, религията и йерархическото устройство на обществото. ■ Защи­ таваща традиционните аристокра­ тични и монархически ценности на отминалата епоха. Срв. с либера­ лизъм. ■ Не се противопоставя на промени, които осигуряват по-голяма стабилност на вече утвърдения икономически, политически и со­ циален ред. ■ След Наполсоновитс войни консерватизмът се олицетво­ рява от принц К. Мстсрних (17731859 г.). Той цели да запази властта на земеделската аристокрация и да възстанови монархиите в Европа. Отрича либералните идеи, в които вижда заплаха за съществуващия ред и за целостта на многонацио­ налните монархии. ■ Определят се три разновидности на консерватиз­ ма: традиционен, консерватизъм на неограничената свобода в индиви­ дуалната инициатива и неоконсерватизъм, насочен към демократиза­ ция, против държавния капитали­ зъм и против социалната политика. (МП, MB и СК) КОНСЕРВАТОР, -и Полит. Ист. Привърженик на консерватизма като политическа философия на Новото време, чиято цел е запазването на установените обществени отноше­ ния и порядки, на древните морални ценности и традиции в семейството, религията и йерархичната структу­ ра на обществото, на обществената

КОНСТАНТИНОПОЛСКА КОНВЕНЦИЯ

244

стабилност. Срв. с либерал. Ново време. ■ Според консерваторите чо­ вешкият разум е ограничен в своите възможности и личността се нуждае преди всичко от пряко ръководство, отколкото от свобода. ■ Сред поли­ тиците консерватори с най-голяма заслуга за запазването на този „ред“ сс откроява австрийският канцлер Клемснс Метерних (1773-1859 г.), а сред политическите мислители с теоретичен принос за изясняване иа консервативната идея - англича­ нинът Едмънд Бърк (1729-1797 г.), германецът Йохап Хсрдср (17441803 г.) и французите Жозсф дьо Мсстр (1753-1821 г.) и Луи дьо Бонал (1754-1840 г.). (MB и СК) КОНСТАНТИНОПОЛСКА КОН­ ВЕНЦИЯ; Цариградска конвен­ ция. Ист. Договор, сключен за сво­ бодното плаване по Сусцкия канал в мирно и военно време от Русия, Ве­ ликобритания, Франция. Германия, Австрия, Испания, Италия, Холан­ дия и Турция през 1888 г. (MB) КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ, само сд. Полит. Полнтико-правна доктрина и практика, основана на идеята, че конституцията е основен инструмент за политическо управле­ ние на държавата. (КС) КОНСТИТУЦИОНЕН БЛОК. Полит Ист. Българско политиче­ ско обединение, създадено за борба срещу комунистическото движение и правителството па Българския зе­ меделски народен съюз (БЗНС) през периода 6 юли 1922 - 19 юли 1923 г. ■ В него участват Обединената пароднопрогрссивпа партия, Демо­ кратическата партия и Радикалната

партия. ■ Обявява се в подкрепа на Деветоюнския преврат, след което на 19 юли 1923 г. се саморазпуска. (МП) КОНСТИТУЦИОНЕН съд Юрид. Полит Висш държавен ор­ ган, чиито основни функции са тъл­ куване на конституцията, осъщест­ вяване на конституционен надзор, решаване на въпроси за конститу­ ционната съобразност на законите и съблюдаване за съответствие па всички останали закони па кон­ ституцията, разрешаване па спо­ рове между Народното събрание, президента и правителството. ■ В България Конституционният съд сс създаде с Конституцията от 1991 г. ■ Когато Конституционният съд обяви един закон или акт за проти­ воконституционен, той престава да сс прилага. ■ Решенията па гози съд задължително сс обнародват в „Дър­ жавен вестник“. (КС и ЕП) КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /Орт). Полит. (КС) Институция, създадена с Конституцията от 1991 г., чиито ос­ новни функции са тълкуване на Кон­ ституцията па Република България, решаване на въпроси за конститу­ ционната съобразност на законите и съблюдаване за съответствие с Кон­ ституцията на всички останали за­ кони. ■ Конституционният съд има правото да сс произнася за устано­ вяване на противоконституциошюст на законите и на другите актове на Народното събрание, както и за ак­ тове на президента. Ако Конституционният съд обяви дадени закони и актове за противоконституционни.

245

тяхната юридическа сила сс премах­ ва, ■ Освен това Конституционният съд се произнася за съответствие с конституцията на сключените от България международни договори преди ратификацията им, както и за съответствие на законите на Бълга­ рия с общоприетите норми на меж­ дународното право и с международ­ ните договори, по които България е страна. ■ Също така Конституцион­ ният съд сс произнася по конституционосъобразността на политиче­ ските партии, коалиции, организа­ ции и сдружения, по законността на избора за президент, вицепрезидент, народни представители и пр. (КС) КОНСТИТУЦИОННА МОНАР­ ХИЯ; парламентарна монархия; ограничена монархия. Полит. Ист. Монархия, при която властта на монарха е ограничена от парла­ мента и конституцията, определяща функциите на държавния глава и неговите права и задължения. Срв е абсолютна монархия. ■ При така­ ва монархия законодателната власт принадлежи на парламента, кой­ то има широки правомощия, вкл. и правото да избира правителство, а изпълнителната - и на правител­ ството, и на монарха едновременно. За своята дейност правителството е отговорно пред парламента, а не пред монарха. ■ Въведена е във Ве­ ликобритания през XVIII в. ■ В края на XIX и в първата половина на XX в конституционни монархии са Ита­ лия, Белгия, Дания, Холандия. Гер­ мания. Австро-Унгария. Испания. България, Сърбия. Гърция, Румъния. ■ От 1906 г. Руската империя става

КОНСТИТУЦИЯ

конституционна монархия. ■ Прео­ бразуванията, предизвикани от младотурскня преврат през 1908 г., пре­ връщат Турция в конституционна монархия. ■ Съвременните монар­ хии са конституционни монархии, напр. Великобритания, Швеция, Ис­ пания, Белгия, Дания и др. (СК, МП и КС) КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО. Юрид. Дял от публичното право, който обхваща правните норми, ре­ гулиращи организацията и функ­ ционирането па държавната власт, а също така и правата на гражданите, като най-важните от тези норми са посочени в конституцията. Срв. е наказателно право и администра­ тивно право. ■ Конституционното право съдържа норми, които сс от­ насят до устройството на държавата, формите на държавно устройство и формите на държавно управление. (СК) КОНСТИТУЦИОИНОСТ, само ед. Полит. Съответствие на дейст­ вията на държавната власт и дър­ жавните органи на конституцията па страната. (КС) КОНСТИТУЦИЯ, конституции Юрид Полит. Основният закон на държавата, на който сс основава ця­ лото й законодателство, определящ държавното устройство и формата на държавно управление, организа­ цията и дейността на държавните органи, принципите на изграждане и дейност на икономическата система, политическата система, избирател­ ната система, основните права и ос­ новните задължения па гражданите. ■ Конституцията е белег за върхо-

КОНСТИТУЦИЯ НА ЕВРОПА

венство на закона в една държава. Тя стои най-високо в йерархията на за­ коните, като всички други норматив­ ни актове трябва да са съобразени с нея. ■ Основното предназначение на конституцията е да защитава правата на гражданите, като предотвратява произволното упражняване на дър­ жавна власт. ■ Първата българска конституция е Търновската консти­ туция. Срв. с Търновска конститу­ ция. ■ Сега действащата конститу­ ция на страната е приета от Седмото Велико народно събрание през 1991 г. ■ Конституцията като основен за­ кон с юридическата основа на цяло­ то останало законодателство в стра­ ната. ■ Конституцията е върховен закон и никой друг закон не може да й противоречи. ■ В България след Освобождението през 1878 г. дейст­ ват четири конституции; Търнов­ ската конституция (1879-1947 г.), Димитровската конституция (19471971 г.), Конституцията на Народна република България (1971-1991 г.), Конституцията на Република Бъл­ гария (12 юли 1991 г.). ■ Американ­ ската конституция (1781 г.) е първата писана конституция в историята на човечеството. (СК, MB и КС) КОНСТИТУЦИЯ НА ЕВРОПА; Конституция на Европейския съюз. Полит. Юрид. Вж. Европей­ ска конституция. (КС) КОНСТИТУЦИЯ НА ЕВРОПЕЙ­ СКИЯ СЪЮЗ; Конституция на Европа. Полит. Юрид. Вж. Евро­ пейска конституция. (КС) КОНСУЛ1, -и. Ист. 1. Всяко едно от двете длъжностни лица в Древ­ ния Рим, упражняващи върховната

246

гражданска и военна власт, избира­ ни за една година. 2. Управител на провинция като заместник на импе­ ратора в Римската империя. 3. Вся­ ко едно от трите висши длъжностни лица във Франция през периода на Консулството (от 9.Х1. 1799 до 18. V. 1804 г.). избирани за срок от 10 години (а от 1802 г. пожизнено). ■ До провъзгласяването му за импера­ тор през 1804 г. Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) е управлявал като пръв консул. (МП) КОНСУЛ2, -и. Дипл. Полит. Упъл­ номощено от държавата длъжностно лице, назначено като неин постоянен представител начело на консулство в определен град на друга държава, за да представлява и да защитава инте­ ресите на своята страна и на нейните граждани. Срв с посолство, консул­ ство2, легация и посланик. (КС) КОНСУЛСТВО1, консулства. Ист. Период в историята на Франция от държавния преврат на 9 ноември 1799 г (18 брюмер) до провъзглася­ ването на I lanoneoji Бонапарт (17691821 г.) на 18 май 1804 г. за импера­ тор, през който властта принадлежи на трима консули. Срв. с консул'. (MB) КОНСУЛСТВО2, консулства. Дипл Полит. Второто по ранг- диплома­ тическо представителство на една държава в друга държава, намира­ що се в определен град, което има за задача да представлява държавата си и да защитава нейните интереси и интересите на гражданите й. Срв с посолство и легация. ■ За разли­ ка от посолството и легацията то се открива не в столицата, а в друг от

247

главните градове на държавата. (КС и МП) КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ. Полит. Съвещателен орган, кой­ то обсъжда въпроси и изготвя ста­ новища и предложения, засягащи външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност, действията по пресича­ не и предотвратяване на възникнала опасност, гарантирането на граж­ данския мир, обществения ред и др. ■ Консултативният съвет по нацио­ нална сигурност се възглавява от президента на Република България. Негови членове задължително са председателят на Народното събра­ ние, министър-председателят, мини­ стрите на отбраната, на финансите, на вътрешните работи, на външните работи, началникът на Генералния щаб на Българската армия и по един представител от всяка парламентар­ на група. ■ В зависимост от обсъж­ даните въпроси за членове могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица, експерти от различни области и пр. (КС) КОНТАКТНА ГРУПА. Полит. Група лица, които осъществяват преговори с някого за постигане на споразумение по даден политиче­ ски, икономически, дипломатически и др. въпрос. (КС) КОНТРАМИТИНГ, -и Полит. Ми­ тинг, който се провежда съвместно или скоро след друг митинг, органи­ зиран от друга, обикновено проти­ востояща политическа сила. Срв. с митинг. (КС) КОНТРАРЕФОРМАЦИЯ, само ед

КОНТРИБУЦИИ

Ист. Едно от средствата на Светата инквизиция, насочено срещу про­ цеса Реформация. Срв. със Света инквизиция и Реформация. ■ В сре­ дата на XVI в. Римската църква пре­ минава в контранастъпление срещу силите на Реформацията с помощта на три мощни оръжия: Светата ин­ квизиция, подкрепата на католиче­ ските владетели и Йезуитския орден. Срв. с Йезуитски орден. ■ Духовен терор през XVI—XVII в. от страна на църквата, която не остава безраз­ лична към ренесансовия хуманизъм, изразено чрез клади, аутодафета и преследвания. ■ Целта е възвръща­ не на влиянието на католическата църква. ■ Оглавява се от папството, подкрепяно от светските владетели на държавите, в които католицизмът има солидни позиции. ■ Коитрарефор.мацията побеждава в Испания, Италия, Полша и др. страни, но Ев­ ропа като цяло остава религиозно и политически разединена. (MB) КОНТРИБУЦИИ, само мн. Ист. 1. Следвоенно обезщетение в нари и материални ценности, изплащани на победилата от победената държа­ ва. ■ След Първата световна война (1914-1918 г.) на България е наложе­ но да заплати като контрибуции по милиард и половина лева годишно, а приходите й за този период не над­ хвърлят 1 милиард лева, в продълже­ ние на 5 години да дава на Сърбия по 50 хиляди тона въглиша, да даде 70 825 глави добитък на Румъния, Гърция и Сърбия. ■ По време на Първата световна война след Октом­ врийската революция (1917 г.) Русия излиза от войната и с Декрет за мира

КОНУНГ

В. И. Ленин (1870-1924 г.) предла­ га на всички народи и правителства на воюващите държави да бъде не­ забавно сключен мир без анексии и контрибуции. Срв. с анексия. 2. На­ силствени вземания на пари и мате­ риални ценности от населението на окупирана държава от окупационни­ те войски. (МП) КОНУНГ, конунзи. Ист. При древ­ ните германци - вожд, чиято власт има свещен произход. ■ По време на преселенията конунгът поема функ­ циите на херцога. Срв. с херцог. (АХ) КОНФЕДЕРАЦИЯ, конфедерации. Почит Ист 1. Форма на държав­ но устройство, при която държавата представлява политическо обедине­ ние на държави или различни етни­ чески групи на равноправна основа, като сс запазва техният суверенитет, вътрешна самостоятелност и дър­ жавни органи. Срв. с федерация 1. 2. Държава с такава форма на държав­ но управление. Срв. с федерация 2. Напр. Стара Велика България е кон­ федерация на прабългарите с други номадски племена; конфедерация е политическото обединение Швей­ царски съюз, признат през 1499 г., в който влизат народностни групи, говорещи немски, френскопровансалски, италиански и други роман­ ски наречия. Срв. със Стара Велика България ■ Основни принципи при образуването на конфедерация са: доброволност на обединението; рав­ ноправие; ненамеса във вътрешните работи на други членове; сътрудни­ чество и взаимопомощ; разрешаване па споровете с политически сред­

248

ства. ■ За разлика от федерацията, която е съюзна държава, конфеде­ рацията не е единна държава, а е съюз от отделни независими дър­ жави. Субектите на конфедерацията запазват в по-голяма степен своята самостоятелност и независимост в сравнение с тези на федерацията. ■ Обикновено с течение на времето конфедерацията като форма на дър­ жавно устройство или сс разпада, или прераства във федерация. (СК, КС и АХ) КОНФЕДЕРАЦИЯТА, само сд. Вж. Конфедерирани американски щати (МП) КОНФЕДЕРИРАНИ АМЕРИ­ КАНСКИ ЩАТИ (1861-1865), Конфедерацията. Ист. Държав­ но обединение на отцепилите сс от САЩ Южни щати, привърженици на робството, поради което сс про­ тивопоставят на управлението на президента Е. Линкълн (1809-1865 г., президент от 1860 г.) и разпал­ ват Гражданската война (1861-1865 г). ■ Отцепилите сс щати са Южна Каролина, Северна Каролина, Алабама, Арканзас. Вирджиния, Джорджия, Луизиана, Мисисипи, Тсксас, Тенеси и Флорида. ■ На проведения през 1861 г конвент в град Монтгомъри от 11-те отцепили се щата е приета конституция, в която спе­ циално място заема гарантирането па робството В Конституцията се признава суверенността на отдел­ ните щати. ■ Промишлеността и транспортът (жп линиите и големи пристанища) са слабо развити. Из­ вестно, но ограничено развитие има аграрното стопанство - произвеждат

249

сс суровини като тютюн, памук, за­ харна тръстика, ориз. Те са и един­ ственият износ. ■ Населението на Южните щати е около 9 млн., в това число 3,5 млн. черни роби (в също­ то време населението на Северните щати е около 22 млн.) ■ По време на Гражданската война (1861-1865 г.), особено към 1863 г. Южните щати изпадат в продоволствена криза по­ ради недостиг на бяла работна ръка, блокада на морските брегове, която възпрепятства получаването на по­ мощ от Западна Европа, разрухата на стопанството и транспорта. ■ С края на Гражданската война, когато въоръжените сили на Южните щати капитулират, Конфсдсриранитс аме­ рикански щати слагат край на своето съществуване. Срв. с Гражданска война в САЩ. Демократическа партия на САЩ, Републиканска партия на САЩ. (МП) КОНФЕРЕНЦИЯ НА ООН ПО ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ; ЮНКТАД. Полит. Специализирана междуправителствена организация на ООН, създадена през 1964 г. с цел да подпомага развитието на между­ народната търговия, да съдейства за разширяване на търговията между страните с различна степен на ико­ номическо развитие, да разработва принципите на международната тър­ говия, да съгласува политиката на държавите в областта на търговията и др. ■ България е една от държавите инициаторкн за създаването на тази организация и членува в нея от учре­ дяването й. (КС) КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ По­ лит Положение, при което е налице

КОНЦЕРН

противоречие между личния инте­ рес на служител, назначен в държав­ ния сектор, и задълженията, произ­ тичащи от длъжността му ■ Това противоречие може да сс отрази на вземането на адекватни конкретни решения не за благото на общество­ то като цяло, да повлияе върху без­ пристрастното и обективно изпълне­ ние на служебните задължения и да доведе до злоупотреба със служебно положение в личен интерес и за лич­ на изгода, до корупция, извличане на неправомерни облаги и др. ■ Лични­ те интереси на служителя включват всякакво облагодетелстване от ма­ териален и нематериален характер за него или за семейството му, за негови близки роднини и приятели или за хора, с които е работил заедно във фирми и организации или е имал политическа, икономическа и др. връзка ■ Конфликтът на интереси намалява доверието на обществото в съответното звено, където е възник­ нал, и сериозно накърнява авторите­ та на това звено. (КС) КОНФОРМИЗЪМ Ист. Полит. Пасивно и безпринципно възприе­ мане на съществуващия ред, на да­ дени възгледи, приспособснчсство, безкритично и сляпо следване на дадени образци, на дадени готови стандарти. (КС) КОНЦЕРН, -и Ист. Икон. Вил мо­ нопол, представляващ обединение на предприятия от различни отра­ сли на промишлеността, търговията, транспорта, банковото и застрахова­ телното дело въз основа на финансо­ ва зависимост от един или от някол­ ко най-крупни капиталисти, чиято

копти

цел е да отстрани конкуренцията, да завоюва монополно положение на пазара и да получава максимал­ ни печалби. Напр. във Франция след Първата световна война мощни кон­ церни господстват в металургията, автомобилостроенето („Ситроен“, „Пежо“, „Рено“) и в химическата промишленост. ■ Отделните пред­ приятия запазват юридическата си самостоятелност. ■ Концерните из­ ползват за своите цели масмедиите, печата, издателства, научни учреж­ дения, обществени организации и др. Срв. с картел и тръст. (МП и СК) КОПТИ, сд. копт. Ист. Религ. Хрис­ тияни от Египет и Етиопия, които изповядват монофизитизма. Срв. с монофизитизъм. (АХ) КОРАБ, -и. Ист Издължена част от помещения (обикновено в базилики­ те), ограничена от една или от две страни от надлъжна редица колони или стълбове. ■ Колонади от 3 или 5 дяла в базиликата. Срв. е базилика. (АХ) КОРАН, само ед. Ист. Религ. Све­ щената книга на мюсюлманите, представляваща сборник, който съдържа проповедите на Мохамед (ок. 570-632 г.). Срв. с мюсюлма­ ни. ■ Като книга е съставен и кано­ низиран по време на халиф Осман (нсизв., управлява от 644 до 656 г.). Написан с на арабски език в риму­ вана проза. ■ Проповядва религиоз­ на нетърпимост към неверниците и фанатизъм. ■ Състои се от 114 сури (глави), които са подредени според дължината им. В Корана са записа­ ни словата, които Мохамед е полу­

250

чил като божествено откровение. Сурите разказват за началото и края на света, за Ада и Рая, за морала на правоверните. Срв. със сура. ■ Основен исторически източник за ранния ислям. Дава сведения за жи­ вота, бита и културата на арабите, историческите събития, семейните, имуществените, търговските отно­ шения, за морала и правото. Срв. с араби. ■ Коранът разкрива догматиката на исляма. Основното по­ ложение е вярата в единия Бог Ал­ лах. Втората догма е, че Мохамед е пророк и посланик на единствения Бог, последният и най-важен от пророците, глашатай на Аллах и за­ стъпник на мюсюлманите в деня на Страшния съд Срв. с ислям. ■ Ис­ лямът не признава догмата за Света Троица. Срв. с християнство. ■ Според Корана ангелите са божест­ вени същества и изпълнители на поръченията на Аллах. ■ Развива се и идеята за безсмъртието на човеш­ ката душа. (АХ и СК) КОРЕЙСКА ВОЙНА. Воен. По­ лит. Война, водена от 1950 до 1953 г. между Северна Корея и Китай, от една страна, и Южна Корея и САЩ, от друга. ■ Причини за войната са противоречащите планове на Се­ верна и Южна Корея за обединение, както и териториални спорове (КС) КОРЕЙСКА КРИЗА; корейски въпрос. Полит Криза, възникна­ ла след Втората световна война във връзка с разделянето на Корея на две части, развиващи се в коренно различни направления и по корен­ но различен път. ■ Връхна точка в развитието на корейската криза е

251

Корейската война. Срв. с Корейска война. (КС) КОРЕЙСКИ ВЪПРОС. Полит. Вж. Корейска криза. (КС) КОРИСТ, само ед. Ет. Егоизъм, жажда за материални блага и удо­ волствия. ■ Личният интерес е осно­ вен стимул в живота. Не се проявя­ ва интерес към съдбата на другия в резултат на извършената постъпка. Самовлюбеност, която покварява чо­ века. (АХ) КОРИСТНА ЦЕЛ. Ет. Стремеж за облагодетелстване за чужда сметка въпреки декларирането на възвише­ ни цели. ■ Користният човек може да бъде лесно разобличен. Но това не го изненадва, защото го е очаквал. За него е от значение само да постиг­ не целта си. (АХ) КОРОНАЦИЯ, само сд. Ист. Офи­ циална церемония за въвеждане във власт на новия владетел, което сс символизира чрез полагане на коро­ на върху главата му. (ЕП) КОРПОРАТИВИЗЪМ, само сд Ист. Политика, която сс основава върху базата на професионални и съсловни интереси. Напр. след 1922 г. Италия се преобразува от либерал­ на в корпоративна държава, което сс обявява за ново явление в история­ та - фашизъм. ■ Идеята за корпоративизма заляга в основата на фа­ шистката държава. Напр. в Италия Б. Мусолини (1883-1945 г.) замества парламента с Палата на корпораци­ ите, в която назначава 700 предста­ вители на държавни учреждения, на фашистката партия и на 22-те корпо­ рации, а нацията е впрегната в под­ готовката за завоевания. (МП)

КОРПУС ЗА БЪРЗО РЕАГИРАШ.

КОРПОРАТИВНА ДЪРЖАВА Полит. Държава, чието население е обособено в отделни обединения (корпорации), управлявани от дър­ жавни чиновници, а парламентът е заменен от т. нар. представителство на корпорациите. ■ Напр. в иконо­ мическо отношение този тип упра­ вление се състои в обединяване на абсолютно всички предприятия от дадена професионална област (с техните членове - работници и соб­ ственици) в една корпорация, което води до съсредоточаване на властта в тези сдружения, до потъпкване на правата на личността и до потиска­ не на гражданското общество. (ЕП) КОРПОРАЦИЯ, корпорации. Ист. Икон Сдружение, чиито членове със статут на юридически лица имат общо имущество и сс обединяват за постигане на общи цели. Срв с юридическо лице ■ През антич­ ността имат ограничено политиче­ ско и стопанско значение. ■ Корпо­ рациите са публични (изпълняват някои държавни функции) и частни. ■ Най-характерната особеност на европейското общество от начало­ то на Новото време е неговият кор­ поративен характер, като хората са организирани в групи (корпорации), подредени в йерархия (аристократи, търговци, занаятчии, селяни). Срв. с Ново време. (MB) КОРПУС ЗА БЪРЗО РЕАГИРА­ НЕ; сили за бързо реагиране. Воен. Полит Въоръжени сили на САЩ за намеса с численост около 300 000 души, предназначени за бързо прех­ върляне па войски там. където сс водят военни действия, пол предлог

КОРПУС НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО

за защита на интересите на САЩ. ■ Създаден е през 1977 г. с прези­ дентска директива с цел да действа в райони, определяни от САЩ като жизненоважни за американските ин­ тереси. (КС) КОРПУС НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО. Ист. Вж. Юстинианов ко­ декс. (АХ) КОРУПЦИЯ, само ед. Полит. Юрид. Всяко неправомерно дейст­ вие, извършено от овластен служи­ тел с цел извличане на лична изгода и облагодетелстване. ■ Обикновено е свързана с незаконно предоставяне на някаква услуга на други лица сре­ щу възнаграждение, като най-прос­ тата и форма е приемането на под­ куп от държавен служител ■ При всяка проява на корупция виновни са и двамата участници в нея - както корумпираното овластено лице, така и корумпиращото го частно лице. В: вж. политическа корупция (СК и АХ) КОСВЕН ДАНЪК Ист. Икон Да­ нък, който се проявява чрез цените на стоките. ■ Косвени са данъците върху оборота (продажбата на сто­ ките) и върху добавената стойност. ■ За разлика от преките данъци, които се определят от доходите или от имуществото на облаганите лица, косвените данъци предста­ вляват надбавка към цените и ус­ лугите, като напр. данък добавена стойност, акцизите, митническите тарифи. ■ За да се справи с девалва­ цията на франка, правителството на националното единство във Фран­ ция (1926 г.) увеличава косвените данъци. Срв. с девалвация. ■ След

252

1922 г. във Великобритания, когато управляват консерваторите, косве­ ните данъци се увеличават 5 пъти. (МП и ЕП) КОСОВСКА КРИЗА; косовски въпрос. Полит. Криза, предизвика­ на от желанието на областта Косово да се отдели от пределите на Сърбия и да стане самостоятелна държава. ■ Косово е предмет на тежък те­ риториален спор между сръбското правителство и предимно албан­ ското население на областга. До 17 февруари 2008 г. формално Косо­ во е автономна област в състава па Република Сърбия, но след края на косовската война през юни 1999 г. управлението на провинцията е пре­ дадено на ООН. ■ Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и като самостоятелна дър­ жава е признато от над 60 държави, сред които С АЩ, повечето страни от ЕС, вкл. и България. (КС ) КОСОВСКИ ВЪПРОС Полит. Вж. Косовска криза. (КС) КРАЛ, -е. Ист. Титла на държавен владетел в Западна и Централна Европа, който заема второ място по отношение па императора (царя) Срв. с император. ■ След смъртта на Карл I Велики (747 814 т., крал от 768 г., император от 800 г.) и разпа­ дането на Франкската държава тит­ лата крал получават владетелите на Франция. Германия и Лотаришия. През Средновековието за крале са провъзгласени владетелите на Ан­ глия, Шотландия, Испания. Порту­ галия, Дания. Швеция. Норвегия. Прусия. Унгария, Полша. Чехия. Сицилия. Сардиния и др. ■ Титлата

253

крал е разпространена сред западнославянските и западноевропей­ ските католически страни и съответ­ ства на титлата цар у източноправо­ славните славяни (България, Русия). Срв с цар. Названието й произлиза от името на Карл I Велики. (ЕП и АХ) КРАЛСТВО, кралства. Ист. Мо­ нархическа държава (в Западна и Централна Европа и в някои страни от Източна Европа), чийто върховен владетел носи титлата крал. Напр. през Средновековието кралства са Англия, Франция, Испания. Пол­ ша, Сърбия и др. Срв. с монархия и крал. ■ По подобие на царството и за разлика от княжеството кралство­ то притежава политически сувере­ нитет и сс управлява от едноличен и независим монарх. Срв. с царство и княжество. (ЕП) КРЕДИТ НА ДОВЕРИЕ Полит. Доверие, което избирателите дават на определена политическа личност или сила с очакване то да бъде оп­ равдано. (КС) КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКО ВЪСТАНИЕ. Ист. Въстание на българското население в Македония за освобождаване от османско вла­ дичество, избухнало на 5 X. 1878 г. като протест cpcuiy несправедливо­ то решение на Берлинския конгрес за оставане на Македония в преде­ лите на Османската империя (срв с Берлински конгрес и Берлински до­ говор). ■ Подготвено от комитетите „Единство“ в София и Благоевград (срв. с комитети „Единство“}. Ръководители на въстанието Стоян войвода (1848-1878 г.), Д. Попге-

КРИЗА НА СВРЪХПРОИЗВОДСТВО

оргиев (1841-1907 г.), А. Калмиков (руски офицер) (неизв. - 1885 г.) и др. ■ Център на въстанието - село Кресна, Мелнишко, като то обхваща целия Мелнишки край и Разложко. Връхна точка - освобождаване на Разлог и Банско. ■ Разгромено с го­ ляма жестокост от турската армия в края на 1878 и пролетта на 1879 г. (СК) КРИЗА, кризи. Полит. Преломен момент в развитието на някакъв об­ ществен или политически процес, който се характеризира с натрупване на голямо напрежение, изостряне на противоречията, нестабилност и пеобходимост от промяна. (ЕП) КРИЗА В КОЛОНИАЛНАТА СИСТЕМА. Ист. Полит Разкла­ щане на политическото и икономи­ ческото господство на високоразви­ тите държави в колониалните и за­ висимите страни, което сс изразява в невъзможност колониит е да се упра­ вляват както преди и в нарастване на националноосвободитслните борби на местното население (КС) КРИЗ/\ НА ВЛАСТТА. Полит. Ряз­ ко изостряне на трудностите и нара­ стване на проблемите в дейността на даден орган на властта, изискващо най-често крупни кадрови и други промени, които на пиво правител­ ство означават неговата смяна или смяна на част от него, а на ниво пар­ ламент - неговото разпускане и нас­ рочване на нови избори (КС) КРИЗА НА СВРЪХПРОИЗВОД­ СТВО. Ист. Икон Задръстване на пазара с произведени от индустрия­ та стоки, за които няма купувачи. ■ Води до спиране на производството

КРИМСКА ВОЙНА

и безработица. ■ Един от проблеми­ те на новата индустриална политика през XIX в. е нейната нестабилност. ■ Отпадането на строгия контрол върху производството и пазара в доиндустриалния период е благо­ приятно за свободната конкуренция. (MB) КРИМСКА ВОЙНА (1853-1856). Ист. Война между Русия и Осман­ ската империя, водена в периода 1853-1856 г. с цел постигане на надмощие на Балканите при наме­ сата (на страната на Османската империя) и на други държави (Ве­ ликобритания, Франция, Сардинско кралство), която завършва с пораже­ ние за Русия. ■ Избухването на вой­ ната се посреща с големи надежди от поробения български народ, като в помощ на руската армия участва отряд от български доброволци (ок. 4000 души). (СК) КРИТСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ; Минойско царство. Ист Вж. Минойска цивилизация (БП) КРОМАНЬОНЕЦ, кроманьонци. Ист. Непосредствен прародител на съвременния човек, появил се пре­ ди около 40 хиляди години, с висок ръст (около 180 см) и скелет, прите­ жаващ всички характерни особено­ сти на днешните хора. Срв. с палеолит, мезолит и неолит. ■ Големи­ ната на мозъка при кроманьонска е колкото при съвременния човек - с развити зони на съзнание, разум и въображение. ■ Използвал е разви­ та членоразделна реч, формирал е примитивни обществени (родови) отношения. ■ Кроманьонцитс се прехранват с лов, риболов и съби­

254

ране на плодове, но започват да се занимават и със земеделие; живеят в пещери, но строят и жилища; об­ личат се в кожени дрехи; изработват усъвършенствани оръдия на труда от камък и кост; създават статуетки от камък и кост и съвършени рисунки по стените на пещерите; извършват погребения. Срв. с оръдие на труда. ■ Носят названието си от името на пещерата Кроманьон във Франция, където са открити техни останки. Предполага се, че кроманьонцитс унищожават и частично асимилират неандсрталцитс. Срв. с неандерталец. (АХ и БП) КРУМОВИ ЗАКОНИ. Ист Зако­ ни, създадени от хай Крум (нсизв. -814 г., хан от 803 г.), които защи­ тават частната собственост от по­ сегателство, защитават бедното н безимотно население и предвиждат наказания при кражба, клевета и др., като поставят началото на единно българско законодателство за всички български поданици. ■ Предвиждат и изкореняване на лозята в българ­ ските земи. ■ Важна последица от Крумовитс закони е поставянето на равни основи на двата етнически елемента в българската държава прабългари и славяни. Срв. с Първа българска държава. ■ Оригиналът им не е запазен, като сведения за тях се черпят от описанието им в други трудове (от византийската енцикло­ педия „Свидас“ от втората половина на X в.) (СК) КРЪВЕН ДАНЪК; девширме Ист. Данък в Османската империя, по силата на който насилствено се събират момчета от нсмюсюлман-

255

ското население, които биват помохамеданчени и част от тях се из­ ползват за попълване на корпуса от еничари. Срв. с десятък и джизие. ■ Това е най-мъчителният данък за българското население и е използван като форма за неговото асимилиране. Срв. с ислямизация. (СК и ЕП) КРЪГЛА МАСА. Полит. Обсъжда­ не и обмяна на мнения по важни по­ литически, икономически, общест­ вени и др. въпроси на равни начала и с равни права на участниците. ■ Практиката за използване на кръгла маса води началото си от Ранното средновековие от легендите (келтския епос) за крал Артур и рицарите на Кръглата маса, които по време на пир при краля сядали около кръгла маса, за да сс чувстват равни. ■ И днес в политическата и дипломати­ ческата практика по време на меж­ дународни съвещания обикновено се използва голяма маса с кръгла форма, около която сс настаняват участниците, за да се подчертае ра­ венството и равноправието на всяка делегация и на всеки представител. (КС) КРЪСТОНОСНИ походи. Ист. Поредица от завоевателни войни на западноевропейското рицарство и едрите феодали, организирани от католическата църква, към страните от Източното Средиземноморие от края на XI до края на XIII в с цел освобождаване на Божи гроб и Све­ тите места от мюсюлманите. Срв. с кръстоносци и Светите места. ■ Походите са породени от стремежа за разширяване на владенията, уве­ личаване на богатствата и заграбва-

КРЪСТОНОСНИ походи

не на чужди земи, като за повод сс използва превземането на свещения град Йерусалим от селджуците през 1077 г. Срв. със селджукски турци. ■ Организирани са от католическа­ та църква, която им придава харак­ тер на религиозни войни, на борба на християнството против исляма, на кръста срещу полумесеца. Срв. с християнство, католицизъм и ислям. ■ Началото е поставено през 1095 г., когато папа Урбан II (1042-1099 г., папа от 1088 г.) свик­ ва Църковен събор в град Клсрмон и призовава да се освободят Свети­ те места от неверниците. ■ Прове­ дени са осем кръстоносни похода: 1 кръстоносен поход (1096-1099 г.) - превзет е Йерусалим и възникват няколко кръстоносни държави на те­ риторията на Палестина и Сирия Йерусалимското кралство, графство Едсса, графство Триполи и княже­ ство Антиохия; II кръстоносен поход (1147-1149 г.), оглавен от френския крал Лун VII (1120-1180 г., крал от 1137 г.) и германския император Конрад III (1093-1152 г.), но претър­ пява провал; III кръстоносен поход (1189-1192 г.), организиран след превземането на Йерусалим от еги­ петския султан Саладин (1138-1193 г., владетел от 1171 г) през 1187 г., наричан „Походът на тримата кралс‘‘ - германският император Фридрих I Барбароса (1122-1190 г., владетел от 1152 г) навлиза с армията си в Мала Азия, английският крал Ричард I Лъвското сърце (1157-1199 г., крал от 1189 г.) и френският крал Филип II Август (1165-1223 г.. крал от 1180 г.) настъпват към Сирия и Палестина

КРЪСТОНОСЦИ

- Йерусалимското кралство е спасе­ но, но не и Йерусалим; завзет е ос­ тров Кипър и възниква нова държава - Кипърското кралство; IV кръсто­ носен поход (1199-1204 г.) довежда до падането на Константинопол и създаването на Латинската империя; V кръстоносен поход (1217-1221 г.); VI кръстоносен поход (1228-1229 г.) - временно овладяване на Йеруса­ лим и някои градове, но не задълго; VII кръстоносен поход (1248-1254 г.); VIII кръстоносен поход (1270 г.) - египетските войски превземат Акра и слагат кран на Йерусалим­ ското кралство. ■ Единство между католици и православни християни в борбата срещу исляма нс сс пости­ га. Материалните загуби са големи. Дадени са много човешки жертви. (АХ) КРЪСТОНОСЦИ, ед. кръстоносец. Ист Западноевропейски рицари и едри феодали, които предприе­ мат завоевателни войни в името на кръста към страните от Източното Средиземноморие. ■ Те установя­ ват в завоюваните територии нов политически и стопански ред, който съответства на феодалната система в родните им земи. Срв. с кръстонос­ ни походи. (АХ) КРЪЩЕНИЕ, само ед. Ист. Религ. Тайнство, чрез което вярващият в Исус Христос става член на неговата Църква чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца, Сина и Светия Дух, като по този начин се очиства от първородния и от личните си грехове и се възраж­ да за нов праведен живот в едине­ ние с Бога. ■ Първоначално хората

256

са били кръщавани в зряла възраст след специално обучение. По-късно кръщението се извършва скоро след раждането и грижата по възпитание­ то във вярата се възлага на родители­ те. Срв. с християнство. (АХ) КСЕНОФОБИЯ, само ед. Полит. Прекомерна и постоянна омраза и ненавист към чужденци. ■ В своите крайни прояви и форми ксенофобия­ та може да доведе до насилствени и агресивни действия, до призиви за етническо прочистване, геноцид и пр. Срв. с шовинизъм. (КС) КТИТОР, -и. Ист. Дарител, който предоставя средства за построява­ нето на сгради за обществени или религиозни нужди. Напр. болница, манастир и др. или за тяхното рес­ тавриране н изографисване. ■ Обик­ новено образите на ктиторите сс из­ писват в църквите. Напр. на ссвастократор Калоян и жена му Десислава в Боянската църква, на Георги и сина му Константин в Бачковския мана­ стир и др. (АХ) КУ-КЛУКС-КЛАН Полит. Те­ рористична расистка организация в САЩ, която извършва погроми, побоища, насилие гг убийства над черггокожгг, а също и над бели граждани, защитаващи чериокожитс. ■ Създадена е през 1866 г. ■ Най-ти­ пичните атрибути па Ку-Клукс-Клан са белггте мантии, маските и островърхите бели качулки, зад които сс крият членовете му. ■ След идването на власт на чернокожия президент Барак Обама (род. 1961 г.) през 2008 г. членската маса на Ку-Клукс-Клан сс е увеличила. По неофициални данни днес тази организация има

257

над 4,5 милиона членове, сред които и висши държавни служители на из­ борни длъжности. (КС) КУЛОАРИ, само мн. Полит. Стра­ нични помещения и широки коридо­ ри около зала в обществена сграда (парламент, президентство, прави­ телствено учреждение, министер­ ство и др.), предназначени за нео­ фициални срещи и за неофициална обмяна на мнения. (КС) КУЛТ, -ове. Ет. Съвкупност от религиозни действия или свеще­ нодействия, свързани с отношение­ то към свръхестественото и към боговете. ■ Основните средства на религиозния култ на християните са: кръстът, религиозното изкуство, църковните съдове и принадлежнос­ ти, свещеническите дрехи, свещите и др. Срв. с християнство. ■ Култо­ вите актове са: поклоните, колсничснето, молитвите, паленето на свещи и др.; обредите, богослуженията, ли­ тургиите и празниците. (АХ) КУЛТ КЪМ ЛИЧНОСТТА Ист. Полит. Безусловно и сляпо прекло­ нение пред авторитета на дадена личност, водещо до прекомерно пре­ увеличаване на нейните способно­ сти, до приписване на изключителни и едва ли не свръхестествени качест­ ва, до вяра в нейната гениалност и непогрешимост и до определяне на решаваща и ръководна роля на тази личност в общественото развитие. ■ Култ към личността е имало в Съ­ ветския съюз (към Сталин), в Китай (към Мао Дзедун), в Иран (към аятолах Хомейпи), в Албания (към Енвср Ходжа) и др. (КС) КУМАНИ, ед. куманин. Ист. 1.

КУПОЛ

Тюркски номадски племена, насе­ лявали причерноморските и прикаспийските степи между реките Дунав и Волга през XI-XIII в. Срв. с тюрки и номади. ■ Куманите на­ падат и грабят Русия (XI - XIII в.), България и Византия (XI в.) и се установяват в Молдова, Влашко и в част от Трансилвания. През първа­ та половина на XIII в. са разбити от татарите и част от тях влиза в със­ тава на Златната орда, друга част се установява в България, а трета - в Унгария. Срв. със Златна орда, татари и монголи. ■ Съюзник на Българското царство, възобновено с тяхна помощ през 1185/1186 г. Срв. с Въстание на Петър и Асен и Вто­ ра българска държава. Българските царе от династията Асеновци по­ стигат победи над ромеи, латинки и унгарци, като използват и кумацека конница. ■ Сред заселилите се кумани в България изпъкват родовете на Тсртеровци и Шишмановци, които през XIII - XIV в. достигат до цар­ ския престол в Търново. През втора­ та половина на XIV в. някои от куманските родове влизат в състава на Добруджанското княжество. Срв. с Добруджанско княжество 2. Член на някое от тези племена. (АХ, СК и БП) КУПЕЛ, -и. Ист. Религ Голям ме­ тален съд със свстена вода, в който се потапя детето при извършване на християнското тайнство кръщение. Срв. с кръщение и християнство. (АХ) КУПОЛ, -и. Арх. 1. Сводова носеща конструкция във форма на полусфе­ ра. 2. Свод, вътрешната част на по-

258

КУРИЯ

лукръгьл покрив. 3. Кубе, външната част на полукръгъл покрив. (АХ) КУРИЯ, курии. Ист. Религ. Пап­ ският двор и всички негови учреж­ дения. (АХ) КУРТОАЗИЯ, само ед. Ист. Сис­ тема от правила за поведение, свър­ зана с дворцовия начин на живот. ■ Появява се във Франция през XIIXIII в., когато страната се превръща в европейски център на културата, етиката и интелектуалния живот. ■ Някои от тези отношения са запа­ зени и до днес. Напр. отношенията между дами и кавалери. (АХ) КУРФЮРСТ, -и. Ист Название на княз в Свещената Римска импе­ рия през XIII в., който има право да участва в колегията по избора на крал и император. Срв. с крал и император. ■ От 1356 г. според Златната була на император Карл IV Люксембургски (1316-1378 г, владетел от 1346 г.) владетелят се избира от 7-членна колегия от курфюрсти - три духовни лица (архие­ пископът на Майнц, архиепископът на Трир и архиепископът на Кьолн) и четири светски лица (кралят на Бохемия (Чехия), пфалц-графът на Рейн, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург). От XVII в. са добавени и херцозите на Бавария и Брауншвайг-Люнебург. Те могат да избират крал, а за избор на импе­ ратор сс нуждаят и от съгласието на папата. (АХ) КЪРДЖАЛИИ, ед. кърджалия. Ист. Участници в разбойнически отряди, съществували в Османска­ та империя по време на феодалните размирици (края на XVIII в. - нача­

лото на XIX в.) и действащи в съюз с бунтуващите се срещу централна­ та власт паши и аяни. Срв. с паша и аянин. ■ С различен етнически произход - предимно турци и алба­ нци, рядко - българи. ■ Извършват опустошителни действия (грабежи, отвличания, убийства) главно в бъл­ гарските земи. (СК) КЪСНО СРЕДНОВЕКОВИЕ. Ист Период на Средновековието от XVI в. до първата половина на XVII в., през който феодализмът запада и сс заражда новото буржоазно обще­ ство (АХ)

Л ЛАВРА, лаври. Ист. Религ. Голям православен мъжки манастир или монашеско общежитие (от 2 до 5 души), които сс намират в зависи­ мост от по-голям манастир. Срв с манастир (АХ) ЛАКЪТ, лакти. Ист. Стара мярка за дължина, равна на 0,60 см. (ЕП) ЛАНДСКНЕХТ, -и. Ист. Название на войник от немската наемна пехо­ та през XV-XV1I в., служещ на този феодал, който плаша повече за него (АХ) ЛАНДТАГ, -ове. Ист. 1 Местно събрание в някои германски княже­ ства през Средновековието, което сс състои от представители па аристо­ крацията, духовенството и градове­ те ■ Служи в интерес на князете. 2. Местно представително събрание в отделните административно-тери­ ториални единици (провинции) на ФРГ (Федерална република Гсрма-

259 НИЯ). (АХ)

ЛАСКАТЕЛСТВО, само ед. Ет. Намиране на думи, постъпки и же­ стове, с които раболепният човек демонстрира своето верноподаничество. ■ Човек се унижава, за да се поправи на околните. Той доставя удоволствие на другите, като ги хва­ ли или им приписва качества, които те не притежават или са преувеличе­ ни. (АХ) ЛАТИНИ, ед. латинец; латинци. Ист. Древни племена от индосвропейски произход, които в края на II и началото на I хил. пр. Хр. се на­ станяват в Лациум и се обединяват в Латински съюз през VII в пр Хр., а през VI в. пр. Хр Рим завоюва ръко­ водна роля. Срв. с индоевропейци. ■ Едно от племената, което заселва хълма Палатин, разположен на левия бряг на река Тибър, и дава начало­ то на бъдещия Рим. ■ През VIII в. пр. Хр., за да удържат на военната заплаха от самнитскитс племена и струскитс, латинските селища в Ла­ циум се обединяват в съюз, начело на който застава градът Алба Лонга. Поради настъплението на гърците, картагенците и струскитс част от латините сс заселват на Палатинския хълм. Заедно с латините, които сс заселват на съседните хълмове (Капитолий, Авснтин, Виминал, Есквилин, Цслий и Квиринал), създават съюз на седемте хълма и приемат името Рим около 753 г пр. Хр. Бъде­ щият господар на света Рим обаче се създава по-късно (в края па VII - на­ чалото на VI в. пр. Хр.) под силното влияние на струскитс и чрез слива­ нето на латинските и сабинскитс

ЛЕГИТИМИЗЪМ

общини. Срв. с етруски и римляни. (БП и АХ) ЛАТИНЦИ, ед. латинец. Ист. Вж. латини. (БП и АХ) ЛЕВИ, ед. ляв; левица. Ист По­ лит. 1. Първоначално: депутатите, които заемаг лявата стремя ма засе­ дателната зала в парламента. 2. Лица с по-радикални и по-революционни обществено-политически възгледи. Срв. с десни. (КС) ЛЕВИЦА, само ед. Ист. Полит. Вж. леви. (КС) ЛЕГАТ, -и. Ист. Религ. Папски пра­ теник на църковен събор или при чужд владетел с определена светска мисия, която най-често е политиче­ ска. Срв с пана (АХ) ЛЕГАЦИЯ, легации. Ист. Дипл. Дипломатическо представителство с по-нисък ранг от посолство и кон­ сулство па една държава в друга държава, чиято задача е да защита­ ва интересите на своята държава и на нейните граждани. Срв. с посол­ ство и консулство2. ■ Оглавява се от пълномощен министър, чийто ранг е по-нисък от този на посланик. Срв. с посланик. ■ Легация (вместо посолство) се открива тогава, когато дипломатическите отношения меж­ ду двете държави не са достатъчно активни или не са от първостепенна важност (МП) ЛЕГИТИМИЗЪМ, само ед. Ист. Признаване на правото на законните (легитимни) династии ■ Монархи­ ческа доктрина в Западна Европа за запазване на наследствените права на династиите. ■ Лсгитимиз.мът е в основата на политиката на Свеще­ ния съюз след 1815 г Срв със Сее-

ЛЕГИТИМНА ВЛАСТ

щен съюз. (MB) ЛЕГИТИМНА ВЛАСТ. Юрид. Полит. 1. Власт, която се приема за повече или по-малко справедлива, нормална и морална от подвластна­ та страна. 2. Държавна власт, която е установена и се упражнява въз основа на законите в една държава, като същевременно сс приема от гражданите и получава публично одобрение и подкрепа от тях. Срв. с нелегитимна власт. ■ Легитимната власт е едно от необходимите усло­ вия за стабилност и обществен ред в държавата. (СК) ЛЕГИЯ, легии. Ист. Военен отряд от българи доброволци, сформиран в Белград за участие в освобождени­ ето на България от османско влади­ чество. В: вж. Първа българска ле­ гия и Втора българска легия. (СК) ЛЕЙБЪРИСТИ, ед. лсйбърист. Ист. Полит. Членовете на Лейбъ­ ристката партия във Великобрита­ ния. Срв. сЛейбъристка партия на Великобритания. (МП) ЛЕЙБЪРИСТКА ПАРТИЯ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Ист По­ лит. Английската социалистиче­ ска (работническа) партия, която сс бори за икономически и политиче­ ски права на работниците, като из­ ползва легалните средства и такти­ ката на споразумение. ■ Тя с против революционната борба и нейната дейност се ограничава в Парла­ мента. ■ Основана е през 1900 г. от синдикатите и Независимата работ­ ническа партия по инициативата на Британския конгрес на трендюнионите. Срв. с трейдюниони. ■ Ос­ новната й цел е да издигне депутати

260

в Парламента, които да защитават интересите на работниците. ■ На власт е през 1924, 1929-1931, през 1940-1943 г. влиза в правителството на У. Чърчил (1874-1965 г.). Отново е на власт от 1945 до 1951, от 1964 до 1973, от 1974 до 1979, от 1997 до 2007 г. с лидер Т. Блеър (род. 1953 г.), от 2007 до 2010 г. с лидер Г. Браун (род. 1951 г.). ■ В момента (2011 г.) Лейбъристката партия е в опози­ ция на коалиционното правителство на тори и либерали, след като заема второ място на изборите (35,2%). ■ Името й е англ. labour ‘работа’, Labour party ‘Партия па труда’. Срв. с Либерална партия на Великобри­ тания и Консервативна партия на Великобритания. (МП) ЛЕКОМИСЛИЕ, само ед Ет При­ бързано решаване па проблемите и недобро обмисляне на думите и де­ лата. ■ Надценявано на качествата и неумение да сс прецени правилно съотношението между претенции, достойнство и особеностите на об­ стоятелствата. Понякога човек си приписва достойнства, които не при­ тежава, и сс надява на неща, които пс могат да сс сбъднат. Това може да го доведе до разочарование и озлобление. (АХ) ЛЕКЦИЯ, лекции. Ист. Педагог. 1. Устно изложение по въпроси от на­ учна дисциплина, изнесено от пре­ подавател в университет прел сту­ денти. ■ През Средновековието пър­ воначално лекциите са коментари на църковните авторитети. Те сс водят па латински език. Учебници няма Преподавателят говори, а студенти­ те си водят записки. Няма писмени

261

изпити, а в края на годината сс от­ говаря устно на три въпроса. 2. Курс от изложения по научна дисциплина. (АХ) ЛЕН, -ове. Ист. 1. Вж. феод. 2. По­ землено владение в Османската им­ перия, предоставено от централната власт на определени лица срещу изпълнение на дадена администра­ тивна или военна служба. В: вж. тимар, зиамет и хас. ■ Първоначално се предоставя само докато съответ­ ното лице е на служба, а после и по­ жизнено. Премахва се с поземлената реформа през 1834 г. (СК и АХ) ЛЕНОСТ, само ед. Ет. Отрица­ телно качество, което сс изразява в липса на желание за действие; липса на инициатива. ■ Човек е в пасивна позиция. Той няма сили и не пред­ приема нищо. Срв. със сила (АХ) ЛЕТОПИС, -и.; хроника, анали. Ист. Историческо произведение от Средновековието, в което сс описват събития и случки в хронологически ред от участник или съвременник. Напр. „Манасиевата хроника“; „Потурчвансто на чепинските българи“ от поп Методи Драгинов. ■ Използ­ ва сс близък до говоримия език, разбираем за широк кръг читатели. ■ Сведенията в летописите са дос­ товерни. Дават се ценни сведения за природни бедствия, глад, епидемии, които се оценяват като наказание за хорските грехове Възхваляват се делата на владетелите, описват се дворцови интриги, преврати, военни действия и др. В: вж. местни хро­ ники, общодържавни хроники, све­ товни хроники. (АХ) ЛИБЕРАЛ, -и. Ист. Привърже­

ЛИБЕРАЛИЗЪМ

ник на либерализма, чиито основни ценности са личната свобода на ин­ дивида и свободомислието. Срв. с либерализъм и консерватор. ■ Ли­ бералите са привърженици на: конституционализма, равенството на всички пред закона и гражданските свободи. ■ Либералите не се стремят към революции и кръв и са привър­ женици на бавните мирни реформи. ■ Стремят се към свободомислие и не търсят снизходителност. (MB) ЛИБЕРАЛИЗЪМ, само ед. Ист. Полит. Идеология и политика, чи­ ито основни принципи са свобода на личността, равенство на всички пред закона, парламентарно упра­ вление, осигуряване на неограни­ чено развитие във всички човешки дейности, гаранция за правата на човека. Срв. с идеология и поли­ тика. ■ Възниква през XIX в. вър­ ху основата на идеи от епохата на Просвещението, като сс противо­ поставя на абсолютната и тотали­ тарната власт и на насилствените промени в политическите, социал­ ните и икономическите институ­ ции. Срв. с Просвещение. ■ В ос­ новата му залягат схващанията за обществото като сбор от свободно действащи пазарни елементи. ■ Хуманистичните схващания, върху които се основава, са индивидуа­ лизмът и вярата в човешкия разум. ■ Привържениците му проповядват конституционализъм и ненамеса на държавата. ■ За постигане на про­ повядваните идеи посочват пътя на еволюцията (т. е. мирния път). Срв. с еволюция. ■ Тази идея на XX в. (либерализмът) намира реализация

ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ

в утвърждаването на парламентар­ ната система и в постепенното ре­ формиране на обществото. ■ Либе­ ралната демокрация се утвърждава с постигането на редица граждан­ ски свободи. ■ Основна идея на съвременния либерализъм е идеята за ненамеса на държавата в упра­ влението и регулирането на иконо­ мически живот. Срв. с консервати­ зъм. (МП, MB и СК) ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ Ист. Полит. Политическа система, характеризираща се с разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, с всеобщо изби­ рателно право, с упражняването на власт с широки граждански права, с индивидуални свободи. Срв. с ли­ берализъм. ■ Либералната демокра­ ция се утвърждава през XIX и XX в. с парламентарната система на упра­ вление, с постепенното реформира­ не на обществото, с постигането на редица граждански права. Срв със социална демокрация. (МП) ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ В БЪЛ­ ГАРИЯ. Ист. Полит 1 Политиче­ ска партия в Княжество България с водачи Др. Цанков (1828-1911 г), П. Каравелов (1843-1903 г.) и П. Р. Славейков (1827-1895 г.), създадена непосредствено след освобождени­ ето от османско владичество, която застъпва демократична програма за държавно устройство и управление, като издига идеите за конституцион­ на монархия, еднокамарсн парла­ мент и всеобщо и пряко избирателно право. Срв. с Консервативна пар­ тия ■ Партията е нееднородна по състав и в нея се оформят различ­

262

ни течения: по-либерално течение (най-многобройно), ръководено от П. Каравелов и П. Р. Славейков, и умерено либерално течение начело с Др. Цанков. ■ Партията печели мно­ зинство в изборите за Първо и Вто­ ро обикновено народно събрание, през 1880 г. съставя самостоятелно правителство, а през 1881 г. след из­ вършен преврат от княз Александър I Батенберг (1857-1893 г., управлява от 1879 до 1886 г.) е свалена от власт. През 1883-1884 г. се разцепва. Срв. с Демократическа партия и Народнолиберална партия 2 Поли­ тическа партия в Източна Румелия с водачи д-р Странски (1847-1904 г.), д-р С. Чомаков (1819-1893 г.) и др., която отстоява българския характер на областта и изграждането й като българска държава ■ На изборите през 1883 г. печели парламентарно мнозинство в Областното събрание и като първа управляваща партия на Източна Румелия получава назва­ нието „казионна“. Нейните членове вземат дейно участие в Съединение­ то на Източна Румелия с Княжество България. Съществува до неговото провъзгласяване. (СК) ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ НА ВЕ­ ЛИКОБРИТАНИЯ. Ист. Полит. Политическа партия във Великобри­ тания. приела като основа на своята дейност идеята на либерализма (со­ циална хармония и прогрес върху ба­ зата на частната собственост по пътя па обезпечаването на свободата на индивида в икономиката и във всич­ ки други човешки дейности), изразя­ ваща интересите на търговско-промишлената буржоазия. ■ Образувана

263

е в средата на XIX в. върху основата на партията на витите. В състава й влизат и фритрейдерите и отцепили­ те се от партията на торите привър­ женици на Р. Пийл (1788-1850 г.). Срв. с виги'; фритрейдери и тори. ■ Тя е една от двете основни поли­ тически партии във Великобритания от последната третина на XIX в. до първите десетилетия на XX в. ■ Име­ то либерали сс появява малко преди парламентарната реформа от 1832 г. ■ През 1861 г. е създадена първата национална либерална организация в Лондон. ■ През 1877 г е основана Националната федерация на либерал­ ните асоциации. През този период за­ едно с Консервативната партия е със­ тавна част на двупартийната система. ■ През втората половина на XIX в. начело с X. Дж. Палмерстон (17841865 г.) и У. Ю. Гладстон (1809-1898 г.) тя преобладава в политическия живот. ■ Либерализмът в значителна степен подчинява на своето идей­ но и политическо влияние дребната буржоазия и квалифицираните ра­ ботници, влизащи в трейдюнионите. Срв. с трейдюниони. ■ В периода на Първата световна война (през 1915 г.) ръководството на Либералната пар­ тия преобразува либералното пра­ вителство в коалиционно (либерали, консерватори и лейбъристи) с цел да се консолидират силите за реши­ телна победа над Германия. ■ През времето на Втората световна война (1939-1945 г.) влиза в коалиционно­ то правителство, възглавявано от У. Чърчил (1874-1965 г). ■ След Вто­ рата световна война нейното влияние продължава да пада (през 1945 г. има

ЛИДИЯ

11 места в Парламента, през 1970 - 6 места). Срв. с Консервативна пар­ тия на Великобритания и Лейбъ­ ристка партия на Великобрита­ ния. (МП) ЛИГА, лиги. Ист. Обединение меж­ ду владетели, градове, държави за постигане на определени обществе­ но-политически или културни цели. Напр. Ломбардската лига начело с Милано през XII в. (АХ) ЛИГА НА АРАБСКИТЕ СТРАНИ. Почит. Вж. Арабска лига. (КС) ЛИДИЯ (ок. 682-546 г. пр. Хр.). Ист. Древна държава в западната част на Анатолия (Мала Азия), из­ дигнала се като независимо царство в началото на VII в. пр. Хр. ■ Столи­ ца на държавата е град Сарди, чийто цар Гигсс (нсизв , управлява от ок. 682 до 644 г. пр. Хр), водейки теж­ ки битки е кимерийците (индосвропсйски номадски племена с иран­ ски произход, обитавали Северното Причерноморие и степите на север от Кавказ) и войни с малоазийските гръцки градове по егейското край­ брежие, успява да превърне Лидия в независимо царство и да разшири границите й на север, изток и запад. Срв. с индоевропейци и помади. Цар Алиат (нсизв., царува от 605 до 560 г. пр. Хр) поставя под своя за­ висимост Фригия и други области от Анатолия, води голяма война с Мидия (древна държава от VII-VI в. пр. Хр. в Северозападен Иран), като спира настъплението й на запад в битката при река Халис (в Централ­ на Мала Азия) през 585 г пр. Хр. При цар Крез (595-546 г. пр. Хр., упра­ влява от 560 г пр. Хр.), който подчи-

ЛИКВИДАЦИОНЕН СЪВЕТ

нява малоазийските гръцки градове и някои области в Западна Анатолия, Лидия е в разцвет. Но през 546 г. пр. Хр. царството е покорено от перси­ те и присъединено към Персия. Срв. с Персия. ■ Цар Крез е известен с голямото си богатство, чийто източ­ ник са лидийските златоносни речни пясъци и златни рудници. Той пръв в света сече златни монети. ■ Лидия възприема и развива културното на­ следство на Фригия. Срв. с Фригия. (БП) ЛИКВИДАЦИОНЕН СЪВЕТ. Ист. Полит. Специална комисия, която се занимава с премахването на социалистическите форми на соб­ ственост в селското стопанство. ■ Създават се в началото на 90-те го­ дини на XX в. с цел възстановяване на правата на собствениците на земя в реални граници. (КС) ЛИНИЯ НА ВРЕМЕТО. Ист. Гра­ фично представяне на течението (движението) на времето като права линия, в чийто център се означа­ ва събитието Рождество Христово, вляво от центъра - събитията пре­ ди Рождество Христово (пр. Хр.), а вдясно от центъра - събитията след Рождество Христово (сл. Хр.). ■ Го­ дините и вековете преди раждането на Христос сс подреждат във време­ то в обратен ред. напр. V в. пр. Хр. —* IV в. пр. Хр. —► III в. пр. Хр. —* II в. пр. Хр. и т. н , за разлика от под­ реждането според нарастването, както се представя времето след Хрис­ та, напр. I в. —> II в. —> III в. — IV в. ...XX в.— XXI в. (БП) ЛИТУРГИЯ, литургии. Ист. Ре­ лиг. Най-важното християнско бого­

264

служение, извършвано пред всички вярващи, чрез което се почита Исус Христос, като се произнасят молит­ ви, възпроизвеждащи моменти от живота, смъртта и възкресението му, освещават се светите дарове (хля­ бът и виното) и се приема светото причастие (символично сс вкусва от тялото и кръвта на Исус Христос). Срв. с богослужение и християн­ ство. ■ Литургията е комплекс от култови действия, символизиращи жертвата на Исус Христос, които се изпълняват в неделя и на големи християнски празници. (МП и ЕП) ЛИЦЕМЕРИЕ, само ед. Ет. Отри­ цателно морално качество, което сс изразява в това, чс на безнравствени постъпки, извършвани от егоистич­ ни интереси, сс приписват морален смисъл, възвишени мотиви и цели; нечиста съвест пред другите. ■ Ли­ цемерът нс с убеден в доброто, но външно сс подчинява на правила­ та на морала, за да бъде победител. Напр. лицемерните постъпки, сълзи, които са израз на преструвка и целят да заблудят другите. (АХ) ЛИЧНА ГАРАНЦИЯ. Юрид Га­ ранция, която сс обезпечава с по­ ръчителство. Срв. с имуществена гаранция (СК) ЛОБИ, -та. Полит. Група влиятелни лица, обединени от общ стремеж за оказване на влияние върху държавни органи в полза на едно или друго ре­ шение или поддръжници на някого при негови домогвания в областта на политиката, бизнеса и др. (КС) ЛОБИЗЪМ, само ед. Полит. Начин за решаване на даден въпрос чрез оказване на въздействие и влияние

265

върху държавни органи и длъжност­ ни лица в полза на вземане на дадено решение и на постигане на опреде­ лени цели. (КС) ЛОВ НА ВЕЩИЦИ. Полит Наи­ менование, дадено в САЩ на пре­ следванията срещу комунистите или срещу тези, за които сс предполага, че са комунисти. ■ Названието е по аналогия на процесите срещу вещи­ ците през Средновековието, основа­ ни на въображаеми обвинения. (КС) ЛОГОГРАМА, логограми. Ез. Графема (графичен знак), която изразя­ ва дума (лексема). Срв с логографска писменост. (БП) ЛОГОГРАФИЯ; логографско пис­ мо; словесна писменост; словесно писмо. Ез. Вж. логографска писме­ ност. (БП) ЛОГОГРАФСКА ПИСМЕНОСТ; логографско писмо; логография; словесна писменост; словесно пис­ мо. Ез. Писменост, при която всяка графема (основната структурна еди­ ница в графичната система па всяка писменост) изразява дума (лсксема) ■ П и кто графе ката и идеографската писменост в постепенното си разви­ тие се установяват като логографски писмености, тъй като пиктограмите и идсограмите освен с понятията започват да се свързват и с думите (стават логограми). Срв. с логограма, пиктографска писменост, пик­ тограма, идеографска писменост, идеограма. ■ Известни са следните логографски (в същността си словссно-сричкови) писмености' клинопис (създаден от шумерите и използван от акадци, асприйци, сламити, хсти. перси и др от IV хил до I в пр. Хр.),

ЛОКАЛНА ВОЙНА

египетска йероглифна писменост (от IV хил. пр. Хр. до VI в.), критска пиктографска писменост (от XXI в. пр. Хр.), протоиндийска (протодравидска) идеографска писменост от долината на река Инд - МохснджоДаро и Харапа (средата на III хил. пр. Хр.), хетска йероглифна пис­ меност (от XIV до VIII в. пр. Хр.), китайска йероглифна писменост (от около XV-XIV в пр. Хр. и до днес); индиански писмености в Америка (май, ацтски), тайнствената писме­ ност от остров Пасха, известна като „кохау ронго-ронго“. (БП) ЛОГОГРАФСКО ПИСМО; лого­ графия, словесна писменост; сло­ весно писмо. Ез. Вж. логографска писменост. (БП) ЛОГОТЕРАПИЯ, само сд Ет Ле­ куване със смисъл - учение па В. Франкъл (1905-1997 г), според кое­ то този, който умее да намери смисъ­ ла на живота си, преодолява по-лес­ но трудностите и оцелява в тежки ситуации. Напр. при живот в конц­ лагер. ■ Смисълът лекува Затова чо­ век трябва да намери онзи смисъл на своя живот, който ще му помогне да оцелее и да живее. (АХ) ЛОГОТЕТ, -и. Ист Длъжност на административен управител на да­ ден държавен отрасъл във Византия през VII - XIV в., съответстваща на длъжността министър (ЕП) ЛОКАЛНА ВОЙНА: регионална война. Воен. Полит. Война, която обхваща сравнително малко участ­ ници и сс води в ограничен гео­ графски район и с ограничени сили. Напр. локална с войната между Ве­ ликобритания и Аржентина за Фол-

ЛОКАУТ

кландските острови през 1982 г. ■ В съвременните условия всяка локал­ на война практически може да пре­ расне в световна. Срв. с гражданска война, международна война, све­ товна война. (КС) ЛОКАУТ, -и. Ист. Преднамерено закриване на предприятия и масо­ во уволнение на работниците, кое­ то собствениците правят с цел да отклонят стачки и да наложат свои условия. Напр. на 1 май 1926 г. соб­ ствениците на въгледобива в Англия обявяват локаут в отговор на иска­ нията на миньорите за увеличаване на заплатите им и за одържавяване (национализация) на мините. Срв. с национализация (МП) ЛОРД, -ове. Ист. 1. Наследствена дворяиска титла в Англия - земевла­ делец и сеньор на своите васали през Средновековието. 2. Член на Кама­ рата на лордовете в Англия. 3 Наз­ вание на висши длъжностни лица, заемащи определена длъжност, коя­ то им дава правото да имат лордска титла. Напр. първи лорд на адмиралтейството, министър на флота, кмет на Лондон и др. градове. (АХ) ЛОШИ НАВИЦИ. Ет. Последова­ телност от действия с траен ритъм, който ни отвлича от това, което ис­ каме да постигнем. Срв. е добри на­ вици. (АХ) ЛУНЕН КАЛЕНДАР Ист. Астрон. Календар, в който началото на всеки месец съответства на новолу­ нието ■ Лунният месец се състои от 29 денонощия, 12 часа, 44 мин и 2,9 сек. Лунната година, съставена от тези 12 месеца, е 354 денонощия Тя cell денонощия по-кратка от слън­

266

чевата (тропичната) година. Срв. със слънчев календар и лунно-слънчев календар. ■ Разпространен е в стра­ ните с мюсюлманско вероизповеда­ ние. (БП) ЛУННО-СЛЪНЧЕВ КАЛЕНДАР; еврейски календар. Ист. Астрон. Календар, в който смяната на лун­ ните фази се съгласува с движението на Слънцето (с началото на астроно­ мическата година). ■ В миналото по него се е отчитало времето в Шумер, Вавилон, Китай и др. ■ Сега сс из­ ползва в Израел, Иран и някои стра­ ни от Югоизточна Азия. ■ Според него Новата година настъпва между 6 септември и 10 октомври. ■ Хрис­ тиянската църква го прилага само за определяне на датите на т. нар. „под­ вижни“ празници и най-вече за Въз­ кресение Христово (Великден) през всяка една година. (БП) ЛУСТРАЦИЯ, лустрации Полит. Отстраняване от ръководна дей­ ност или от друга висша длъжност на някого поради политическата му обвързаност с бивши политически режими или идеология. (КС) ЛЪЖА, лъжи. Ет. Съзнателна не­ истина. ■ Антипод на истината Лъ­ жата не е неволна Човек има ясно­ то съзнание кое е истинно и кос не Лъжата стои в основата на измама­ та. Злоупотребата с лъжата може да прерасне в лош навик. Срв. е исти­ на и благородна лъжа (АХ) ЛЪЧЕВА БОЛЕСТ. Воен. Особено тежко заболяване, предизвикано от вредното въздействие на прониква­ щата радиация или от попаднали в организма на човека радиоактивни вещества. (КС)

267

ЛЮБОВ, само ед. Em. 1. Сърдеч­ но влечение между мъжа и жената, свързано с най-висшите трепети на човешката душа. Напр. съпружеска любов. ■ Поражда се от чувствените влечения. Любовта притежава своя анатомия и физиология. В основата на плътската любов е анатомията на мъжа и на жената. Любовта е свър­ зана с взаимното харесване, възхи­ щение, очарование и пожелаване. ■ Саможертва и отъждествяване с другия. Безкористно поведение и от­ ношение. В нея има нещо случайно, внезапно. Тя е порив, който трудно се овладява. Често сравняват любов­ та с магия. Древните са я наричали „божествена болест“. 2. Чувство на силна привързаност към някого, към хората, към всичко живо Напр. май­ чина любов, синовна любов. Срв с обич и омраза. 3. Склонност, при­ страстие, привързаност към нещо. Напр. любов към музиката, любов към работата. (АХ)

м МАВРИ, ед. мавър. Ист. 1. В древ­ ността - название на коренното население на Мавритания (Северо­ западна Африка). 2. През Среднове­ ковието - название на мюсюлманите (араби и бербери), които преминават през 711 г. на Пиренейския полу­ остров и завладяват Вестготското кралство. Срв. с араби, бербери и вестготи. 3. Наименование на ара­ бите мюсюлмани в Северна Африка без Египет, след изгонването им от Испания през XV-XVI в. (АХ)

МАГНАУРСКА ШКОЛА

МАГИСТРАТ1, -и; магистратура. Ист. В Древния Рим (в Римската република) - държавен служител на висша държавна длъжност, който се избира за определен срок от целия народ, за да участва в обществените дела и управлението на държавата. ■ Делят се на два вида: висши магист­ рати, които притежават върховната власт, каквито са диктаторът, консу­ лите, командващият конницата, вър­ ховният жрец, началникът на двор­ цовата канцелария и др., и нисши магистрати, които могат да издават укази при ограничени пълномощия, да събират глоби, каквито са народ­ ните трибуни, квесторите и др. Срв. с трибун. (МП) МАГИСТРАТ2, -и. Юрид. Виеше длъжностно лице от съдебното ве­ домство. (КС) МАГИСТРАТУРА, магистратури Ист. Вж. магистрат'. (МП) МАГНАУРСКА ШКОЛА. Ист. Виеше училище (IX-XV в.) в дво­ реца Магнаура в Константинопол, в което са застъпени всички позна­ ти тогава светски науки: граматика, геометрия, аритметика, философия, реторика, астрономия, музика и др. ■ Елитно училище, в което сс полу­ чава отлично хуманитарно образова­ ние и всестранна подготовка по раз­ лични дисциплини. Изучават сс „се­ демте свободни изкуства“ - тривиум (граматика, диалектика, риторика) и квадривиум (аритметика, геометрия, астрономия и музика), богословски дисциплини, произведенията на древногръцки философи и оратори. Основана с от император Тсофил (владетел от 829 до 842 г.), кссаря

МАДЖАРИ

Вардас (IX в.) и логотета Теоктист (IX в.). Там работят даровити учени: Лъв Математик (IX в.), патрирах Фотий (820-893 г.) и др. Получават об­ разование видни личности като Константин-Кирил Философ (827-869 г.), цар Симеон (864-927 е, владетел от 893 е), император Лъв VI Фило­ соф (866-912 е, император от 886 г.) и двамата му братя - Александър (IX в.) и Стефан (IX в.), и др. (АХ) МАДЖАРИ, ед. маджарин. Ист. Угро-фински номадски племена (ун­ гарци), обитаващи до началото на IX в. земите между Урал и реките Волга и Кама, след което се установяват в Северното Причерноморие между реките Днестър и Дунав, а в края на столетието под натиска па печенегитс и Първата българска държава на­ хлуват и се заселват в Панония меж­ ду реките Дунав и Тиса, предвожда­ ни от хап Арпад (нсизв., владетел от 889 до 907 г). Срв. с помади, печенеги и Първа българска държава. ■ В началото на X в. разгромяват Великоморавия (славянска държава в Централна Европа, възникнала през IX в.), заемат териториите й на запад и до средата на века извършват опус­ тошителни набези към Централна и Западна Европа (Южна и Централна Германия, Чехия, Полша, Северна Италия, Южна и Източна Франция) и към Балканите (България и Визан­ тия). ■ В края на X в. в земите на Среден Дунав (Панония) маджарите създават своята държава Унгария и приемат християнството - през 1000 г техният княз Ищван I Свети (9701038 г., владетел от 997 г.) е короня­ сан от папата за крал. (АХ и БП)

268

МАЖОРИТАРНА ИЗБИРАТЕЛ­ НА СИСТЕМА. Полит. Юрид. Тип избирателна система, при коя­ то се провъзгласява за избран кан­ дидатът (или листата с кандидати­ те), получил повече от половината от гласовете на избирателите. Срв. с пропорционална избирателна система, смесена избирателна система. ■ Основава се на принци­ па на мнозинството и правото му да налага своята воля над малцинство­ то. Свързана е с пряк избор на лич­ ности и идеи в управлението. ■ Ма­ жоритарната система е исторически първата прилагана избирателна система и днес се използва в над 100 страни от света. Предимствата й са, че тя е лесно разбираема за избирателите и позволява на хората да гласуват за личности. ■ Години наред у нас се водят дебати каква трябва да бъде избирателната сис­ тема в България. Във връзка с това през лятото на 2008 г. се проведе национално проучване от агенция „Сова Харис“, което установи, че българите предпочитат най-много смесения тип избирателна система (44%), след това - мажоритарната (36%), а най-малко привържени­ ци има пропорционалната система (19%). ■ С промените в избирател­ ния закон, приети през април 2009 е, бе въведен мажоритарен елемент, който практически превърна изби­ рателната система в България от пропорционална в смесена. На пар­ ламентарните избори през лятото на 2009 г. 209 депутати са избрани пропорционално, а 31 - мажоритар­ но. (КС и СК)

269

МАЙОРАТ, само ед. Ист. Система за наследяване на цялото наследство (имоти, права и др.) от най-големия син в семейството през феодализма. (АХ) МАЙОРДОМ, -и. Ист. Най-висшето длъжностно лице - дворцов упра­ вител и предводител на свитата, на­ значавано от краля във Франкската държава при Меровингите (V-VIII в.). Срв. с Меровинги. ■ Управители на придворното стопанство. Първо­ начално са началници на кралския двор, а по-късно (в средата на VII в.) се превръщат в едри земевладелци, дори в управници на Франкската държава. ■ Те събират данъци. ■ За­ почват да предават властта си по на­ следство. В средата на VII в. длъж­ ността става притежание на динас­ тията Каролинги. Те съсредоточават в ръцете си политическата власт и най-обширните поземлени владения в държавата. ■ През 751 г. майордомът Пипни Къси (ок. 714-768 г.) узурпира кралската власт, която ста­ ва притежание на Каролингите Срв. с Каролинги. (АХ) МАЙСКА криза в централна ЕВРОПА. Ист. Вж. Судетска криза. (МП) МАКЕДОНСКА ДИНАСТИЯ Ист. Византийска династия, упра­ влявала в периода 867-1025 г., с пър­ ви представител император Василий I Македонец (811-886 г., владетел от 867 г), по произход от Източна Тра­ кия - област, наричана Македония. (АХ) МАКЕДОНСКИ ВЪПРОС Ист. Полит. Въпросът за националната принадлежност на територията, ис­

МАКЕДОНСКО ЦАРСТВО

торическото наследство и населе­ нието на Македония в края на XIX и началото на XX в. ■ След разпа­ дането на Османската империя и Освобождението на България спо­ ред Берлинския договор от 1878 г Македония остава първоначално в рамките на империята, което слага начало на борбата за нейното осво­ бождение. (ЕП) МАКЕДОНСКО ЦАРСТВО (VI в. пр. Хр. - 168 г. пр. Хр.), Ист. Древ­ на държава, заемаща територията между Северна Гърция на юг, Илирия на север и северозапад, Епнр на запад и Тракия на изток и североиз­ ток, известна от VI в. пр. Хр. ■ Маке­ дония е населявана от сродни с ели­ ните племена. Изследователите още спорят за произхода на древните македонци. Според езиковите данни някои учени ги смятат за родствен на гърците народ. Други изследова­ тели предполагат, че македонците са се различавали от елините Срв. с елини. Самите гърци са ги смята­ ли за варвари, чужди на техния свят Най-вероятно македонското населе­ ние било смесено - историците от­ криват следи от гръцки, илирийски и тракийски елементи. Срв. с илири и траки. ■ Своето най-голямо мо­ гъщество Македония достига при царуването на Филип II Македон­ ски (382-336 г. пр. Хр.) и неговия син Александър Велики (Алексан­ дър III Македонски) (356-323 г пр. Хр.) през IV в. пр. Хр. ■ Филип II поема управлението през 359 г. пр. Хр Укрепва властта си и разширява територията на царството, като по­ беждава траките и и лирите и поко-

МАКИАВЕЛИЗЪМ

рява гръцките колонии по северното крайбрежие на Егейско море. Срв. с Одриско царство. През 352 г. пр. Хр. се намесва в Свещената война между гръцките полиси, с което ук­ репва позициите си в Северна Гър­ ция, през 338 г. пр. Хр. разбива обе­ динената армия на тиванци, атиняни и техните съюзници, а през 337 г. пр. Хр. на свиканото общо събрание на гърците (в Коринт) провъзгласява общ мир. Създава съюз на гръцки­ те полиси, оглавяван от него. Срв. с елински полиси и класическа епоха в Гърция. ■ Александър Македон­ ски застава на престола през 336 г. пр. Хр. и след като укрепва властта си на Балканския полуостров (раз­ бива траките, илиритс и войските на тиванцитс), предприема замисления по-рапо поход па изток. В редица сражения, най-известни от които са при река Граннк (334 г. пр. Хр.), при Иса (333 г. пр. Хр.) и при Гавгамела (331 г. пр. Хр.), персийските войски на Дарий III (неизв., владетел от 336 до 331 г. пр. Хр.) са разгромени, а персийската империя е покорена. Срв. с Персия. След това той про­ дължава похода си на изток и след множество битки завладява редица области в Средна Азия и Североза­ падна Индия, като достига до река Инд. Така Александър Велики съз­ дава своята империя, която се прос­ тира от Балканите до Индия Срв. с Индия. Положено е началото на епохата на елинизма. Срв. с елини­ зъм. ■ След смъртта на Александър III Македонски (323 г. пр. Хр.) импе­ рията сс разпада и слсд безплодните борби между отделните елинистич­

270

ни държави става жертва на младата и силна римска държава. ■ През III - II в. пр. Хр. Македонското царство води три войни с Рим (215-205 г пр. Хр.; 200-197 г.пр. Хр.; 171-168 г.пр. Хр.), които са неуспешни, и през 148 г. пр. Хр. то е превърнато в римска провинция. Срв. с римска експан­ зия. (БП) МАКИАВЕЛИЗЪМ, само сд Ист Полит Политическа теория и прак­ тика, която застъпва принципа за употреба на всички (позволени и непозволени) средства за постигане па политически цели и сс обявява за пренебрегване на общоприетите мо­ рални норми и за употреба на груба сила ■ Названието идва от името на Николо Макиавели (1469-1527 г.) - италиански политик, историк и писател, който в основния си труд „Владетелят“ излага своите вижда­ ния за методите, с които един владе­ тел би могъл да придобие и да задър­ жи властта. (КС) МАККАРТИЗЪМ, само сд Полит. Ист. Политика на САЩ през 50-те години на XX в., насочена против социализма и комунизма. ■ Нарече­ на е така по името на сенатора Дж. Маккарти (1908-1957 г), който разо­ бличава предполагаемо проникване на комунистически агенти в амери­ канската администрация и сс обявя­ ва за прочистване на държавата от комунистите. ■ Маккартизмът раз­ вихря масова психоза, страх и подо­ зрителност в американското обще­ ство и довежда до „лов па вещини“ Срв с лов на вещици (КС) МАЛКАТА АНТАНТА: Малкото съглашение. Ист. Политически и

271

военен съюз, създаден под покро­ вителството на Франция през 19201922 г. между Чехословакия, Румъ­ ния и Сърбо-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. - Югославия) за запазване на новото териториално статукво, установено след Първа­ та световна война (1914-1918 г.) с Версайските мирни договори (1919 г.) Срв. със статукво и Версайска система. (МП) МАЛКО СЕМЕЙСТВО. Юрид. Семейство, което обхваща общност­ та между родители и техните деца. Срв. с голямо семейство. (СК) МАЛКОТО СЪГЛАШЕНИЕ. Ист. Вж. Малката антанта. (МП) МАЛОДУШИЕ, само сд. Ет. Отри­ цателно качество, което се изразява в неспособността на човека да защи­ ти своите права и свободи. ■ Безпо­ мощност, недостатъчност на воля, проявена на моменти, но нетрайна. ■ Проявата на малодушие е нещо единично и не определя човешкия характер като цяло. (АХ) МАЛТИЙСКИ ОРДЕН. Религ. Вж. Орден на хоспиталиерите. (АХ) МАЛЦИНСТВО, малцинства. По­ лит 1. Обществена група, която се отличава от мнозинството от насе­ лението в дадена страна по расови, народностни, религиозни, езикови или специфични културни черти. 2. Група депутати, членове на една и съща партия или коалиция, коя­ то представлява по-малката част от състава на парламента. Срв. с мно­ зинство. (КС) МАНАСТИР, -и. Ист. Резиг. 1. Църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител 2.

МАНИЕРИ

Църква, жилищни помещения, сгра­ ди, където живеят в уединение мо­ наси и монахини. Напр. християн­ ските манастири в Египет (III—IV в ); католическите манастири „Мон сен Мишел“ във Франция и „Мал борк“ в Полша, които имат суров външен вид, подобен на замък; източнопра­ вославните манастири в Атон и в Метеора (Гърция); древноруският манастир Киевско-Печорска лавра. ■ В България след приемането на християнството в 865 г. важна роля като културно-просветно средище играят Рилският манастир и Роженският манастир. Те имат богата худо­ жествена украса - стенописи, икони, дърворезби. (АХ) МАНАСТИРСКИ ЛЮДЕ Ист През Средновековието - зависимо население под властта на църквата. (АХ) МАНДАТ, -и Полит 1. Поръчения и правомощия, които сс възлагат на човек или на група лица за опреде­ лен срок, както и времето, през кое­ то продължават тези пълномощия. 2. Изборна позиция в държавен или местен управленски орган. (КС и ЕП) МАНДАТНА КОМИСИЯ. Полит. Комисия, избирана на конгреси, кон­ ференции, на първата сесия на На­ родното събрание и др с цел провер­ ка на правилността и валидността па пълномощията на делегатите или на народните представители. (КС) МАНЗИ, ед. манза. Ист Вж. тенурии. (АХ) МАНИЕРИ, ед. маниер. Ет Начин на държание, външна форма на пове­ дение, обноски с другите хора ■ Из-

МАНИФАКТУРА

ползват се свойствата на речта. Напр. изрази, тон, интонация Набляга се на походката, жестикулацията, ми­ миката. ■ В аристократичните среди маниерите са израз на благородство на представителите на висшето об­ щество. ■ Добрите маниери се изра­ зяват чрез скромност, сдържаност, внимание, тактичност, отзивчивост, уважение. ■ Лошите маниери създа­ ват неудобства на околните и правят невъзможно свободното общуване между хората. Напр. говоренето на висок тон, жестикулацията, небреж­ ността в облеклото, грубостта и др ■ Външният начин на поведение е видимата форма на духовния облик на човека и израз на общата му кул­ тура. (АХ) МАНИФАКТУРА, мапифактури. Ист. Форма на производство с вътрешно разделение па труда и с използването на ръчна техника. (АХ) МАНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕ. Полит. Концентрация на съзнанието върху идеята за собствено изключително политическо и обществено значение и приписване на себе си на изключи­ телни, необичайни и дори гениални качества и способности. (КС) МАОИЗЪМ, само ед. Полит. Поли­ тическа доктрина, създадена от ли­ дера на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун (1893-1976 г.) въз основа на марксизма-лениниз­ ма, която доктрина интерпретира марксизма с оглед на приложението му в Китай, отчитайки спецификата и конкретно историческите особе­ ности на тази държава. ■ Според маоизма след събарянето на капи­ тализма класовата борба се засил­

272

ва. Затова Мао създава т. нар. „ре­ волюционни комитети“, които да премахнат политическата опозиция и ако трябва, да изземат властта от държавната и партийната админи­ страция. ■ Друга отличителна черта на маоизма е наблягането на селя­ чеството вместо на работническата класа. Според Мао главният път към комунистическата революция в капиталистическите страни не е борбата на работническата класа, а селските въстания Дори интелиген­ цията в Китай е подложена на „пре­ възпитание“ чрез селскостопански труд ■ Като самостоятелна идейнополитическа платформа маоизмът сс сформира в края на 50-те години на XX в. и е най-силен през втората половина на 60-те години на XX в. ■ В Европа традиционният маоизъм сс практикува в Албания от Енвср Ходжа (1908-1985 г.) до падането на комунистическия режим в нача­ лото на 90-те години на XX в. ■ Ма­ оизмът намира почва и в България. Негов привърженик с групата на Иван Тодоров - Горуня (1916-1965 г.) - вътрешнопартийна опозиция в БКП, замислила да извърши пре­ врат срещу Т. Живков през 1965 г. (КС) МАРИОНЕТКА, марионетки. По­ лит. Несамостоятелни в своето мислене и действия хора, партии, правителства и държави, които из­ пълняват чужди желания, служат на чужди интереси, сляпо действат по волята на други и са послушно оръ­ дие в чужди ръце. (КС) МАРИОНЕТНА ПАРТИЯ. Полит. Партия, която с несамостоятелна в

273

своите действия и послушно изпъл­ нява чужда воля (най-често на свои­ те спонсори и на различни влиятел­ ни извънпартийни лица и организа­ ции). (КС) МАРИОНЕТНО ПРАВИТЕЛ­ СТВО. Полит. Правителство, което управлява несамостоятелно и не по своя воля, а е командвано от външни сили (които понякога са незаконни или задгранични) и послушно из­ пълнява техните заповеди. (КС) МАРКА, марки. Ист. 1. Територи­ ална община, в която хората са обе­ динени не по родство, а от общия зе­ меделски поминък, появила се през VI в. при франките. Срв. с франки. ■ Собствеността върху земята с поде­ лена. Марката е собственик на лива­ дите, горите, пътищата и водоизточ­ ниците, които сс ползват от всички общиниици. 2. Голяма укрепена погранична област във Франкската държава през VII-1X в. и в Римската империя. (АХ) МАРКГРАФ, -овс. Ист. 1. Упра­ вител на марка, виеше длъжностно лице във Франкската империя на Карл I Велики (747-814 г., владетел от 768 г.). Срв. с марка. 2. Титла на немски княз. Срв. с княз. (АХ) МАРКГРАФСТВО, маркграфства Ист Владение па маркграф в погра­ ничен район. Срв. с маркграф. (АХ) МАРКЕТИНГ В ПОЛИТИКАТА Полит. Вж. политически маркетинг. (КС) МАРКСИЗЪМ, само ед. Ист. Фи­ лософска, икономическа и полити­ ческа теория (доктрина), която дава обяснение на всяко обществено яв­ ление е производителните възмож­

МАРТИРОЛОГИИ

ности на обществото и с движещата сила на класовата борба. ■ Създаде­ но е от Карл Маркс (1818-1883 г.) за­ едно с Фридрих Енгелс (1820-1895 г.) през 40-те години на XIX в. вър­ ху основата на немската класическа философия, класическата английска политическа икономия и френския утопичен социализъм. ■ Маркси­ змът проповядва организирането на пролетариата срещу експлоатацията на буржоазията. Като революционна сила пролетариатът ще завладее по­ литическата власт по мирен път или чрез революция и ще установи дик­ татура на пролетариата. Смята сс, че по този път класовите различия щс изчезнат, щс настъпи бсзкласово общество, а държавата щс отмре. ■ В периода преди Първата светов­ на война (1914-1918 г) марксизмът става теоретичната основа на социалводемократичнитс движения в Ев­ ропа. ■ Марксизмът става особено популярен сред социалистите В. И. Ленин (1870-1924 г.) го доразвива и в този негов вид марксизмът (марк­ сизъм-ленинизъм) е прилаган като философска, икономическа и поли­ тическа доктрина на болшевизма и на социалистическата революция през XX в. ■ Възникват и неевропей­ ски варианти на марксизма. Напр. китайския вариант на Мао Дзсдун (1893-1976 г.). ■ Политическите съ­ бития след 1989 г. в Съветския съюз и в другите социалистически страни показаха липсата на положителни резултати от прилагането му в политико-икономическата практика на обществото. (МП) МАРТИРОЛОГИИ, мартиролог.

МАСТАБА

Ист. Религ 1. Църковни сборници от оказания за живота на мъчени­ ци, станали жертва на гоненията на християните през I-III в. ■ Мартирологиите са първообраз на житията. 2. Списък на мъченици за вярата в Църквата. (АХ) МАСТАБА, мастаби. Ист. Подзем­ на гробница в Древния Египет с наземна част във форма на ниска пре­ сечена пирамида, предназначена за близките и служителите на фарона. Срв. с фараон. ■ Мастабптс се нами­ рат във вътрешността на пояс, който обгражда пирамидите ■ Мастаба означава „скамейка“ - късно арабско название на тази форма. (БП) МАТЕРИАЛНИ И МОРАЛНИ СТИМУЛИ. Икон Полит Общест­ вени фактори, които подтикват чове­ ка към дейност и определят неговата заинтересованост от процеса и ре­ зултатите на труда. (КС) МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ Ет. Предмети на човешката дейност, които имат висока цена. Напр. пред­ мети на изкуството - картини, бижу­ та и др. (АХ) МАФИЯ, мафии. Полит. Най-ма­ щабната и най-силната форма на ор­ ганизирана престъпност, способна да се намесва негативно в развитие­ то и нормалното функциониране на държавата, икономиката, бизнеса и пр ■ Като организация мафията има собствена структура, йерархия, ри­ туали, система от наказания и пр. ■ В своята дейност мафията не зачита законите и си служи с директно на­ силие, убийства, изнудвания, запла­ хи. незаконни начини за оказване на влияние, натиск върху политически

274

и държавни институции и др. ■ Це­ лите й са лично облагодетелстване, домогване до властта, политическо и икономическо влияние, контрол вър­ ху икономиката, бизнеса, търговията и пр. Срв. с организирана престъп­ ност (КС) МВФ. Икон. Полит. Вж. Междуна­ роден валутен фонд. (КС) МЕГАЛИТ, -и. Ист. Голямо по размери съоръжение, изградено от огромни каменни блокове или из­ сечено направо в скалата, обикно­ вено с култово предназначение и вероятно с функциите на обсервато­ рия и календар. Срв. с календар. ■ Известни са от 1V-II хил. пр. Хр. ■ Широко разпространени са в Запад­ на Европа (напр. Стоунхсндж), къдсто сс появяват през снсолита. Срв. с каменно-медна епоха Срещат сс и на Балканите (в района на Черномо­ рието), в Северна Африка, Близкия изток, Кавказ, Индия. Връзка между тях не е установена. ■ В България сс срещат най-много в Родопите (Бслипташ и др.). Странджа (Бсгликташ и др.) и Сакар. ■ Основните видове мегалити са долмени, менхири и кромлехи. ■ Долмснитс (в България са наричани „змейови къщи“) найчесто са използвани за гробници, но сс предполага, чс са функционирали и като светилища. Срв. със светили­ ще. (БП) МЕДНО-КАМЕННА ЕПОХА: хал колит: ха.тколитна епоха; енеолит Ист. Вж. каменно-медна епоха. (БП) МЕДРЕСЕ. -та Ист. В Османска­ та империя и др. ислямски страни - учебно заведение за подготовка па

275

духовници. (ЕП) МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНА РА­ КЕТА; глобална ракета. Воен. Вж. балистична ракета. (КС) МЕЖДУКОНТИНЕНТАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ВЪОРЪЖЕНА БОРБА. Воен. Средства, предназ­ начени за нанасяне на удари от един континент по противникови обекти, разположени на други континенти. ■ Включват междуконтинентални ракети, ракетоносни подводници, далечна авиация, а в перспектива и космически апарати. (КС) МЕЖДУНАРОДЕН АРБИТРАЖ. Полит. Юрид. Орган, създаден по взаимно съгласие между отделни държави за мирно разрешаване на спорове, възникнали между тях. (КС) МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ФОНД; МВФ. Икон Полит. Меж­ дуправителствено специализирано учреждение на ООН, представлява­ що валутно-кредитна организация, създадена с цел регулиране на ва­ лутните отношения между страните членки, разширяване на междуна­ родното сътрудничество във валут­ но-финансовата област, оказване на финансова помощ на някоя държава и др. ■ Фондът функционира от 1977 г. и една от главните му функции е предоставяне на кредити на стра­ ните членки с цел преодоляване на дефицитите в платежните им балан­ си. ■ Седалището па фонда е във Ва­ шингтон. (КС) МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР Полит Юрид. Споразумение между две или повече равноправни държа­ ви или други субекти на междуна­

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД НА ООН

родното право, установяващо тех­ ните взаимни права и задължения в политическите, икономическите, дипломатическите, културните и др. отношения и предвиждащо съответ­ ните санкции за нарушителите (КС) МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ ЗА ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕ­ СКИ ПРАВА. Полит. Юрид. Мно­ гостранен международен договор, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г., по силата на който държавите членки са длъжни стриктно да съблюдават и гаранти­ рат гражданските и политически­ те права на хората. ■ Днес пактът е подписан от около 170 държави. България ратифицира пакта с указ на Президиума па Народното събра­ ние през юни 1970 г. (КС) МЕЖДУНАРОДЕН СЪД НА ООН Полит. Юрид Главен юриди­ чески орган па ООН, създаден през 1945 г. със седалище в Хага и състо­ ящ се от 15 души, конто са признат и юридически авторитети в областта на международното право и конто се избират за срок от 9 години, като на всеки три години се сменя по една трета от състава. ■ Страни по де­ лата на Международния съд могат да бъдат само държави и в компе­ тентността на съда влизат всички спорове, които страните отнасят до него. ■ Официални езици на съда са френски и английски. ■ Едно от найизвсстните дела на Международ­ ния съд напоследък е спорът между Сърбия и Косово относно независи­ мостта на Косово. Косово деклари­ ра пред съда, че независимостта му е необратима и всеки опит да бъде

МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ

отнета ще доведе до нов конфликт, докато Сърбия не признава тази независимост и продължава да раз­ глежда Косово като сръбска провин­ ция. Независимостта на Косово днес е призната от над 60 държави, сред които САЩ, повечето страни от Ев­ ропейския съюз, вкл. и България. ■ Решенията на съда са окончателни, неподлежащи на обжалване и задъл­ жителни за страните. (КС) МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИ­ ЗЪМ. Полит. Насилствени дейст­ вия, нанасящи вреда на междуна­ родните отношения, извършвани от отделни лица или групи против личности, обекти, организации, ин­ ституции и държави като цяло. (КС) МЕЖДУНАРОДЕН ТРИБУНАЛ Полит Юрид. ]. Съдебен орган, създаден през 1945 г. за съдене на главните восннопрсстъпници от Втората световна война 2. Висш съ­ дебен орган, създаден за наказване на военнопрестъпници, извършили престъпления срещу човечеството. ■ Трибуналът има пълномощия да съди конкретни лица, но не и орга­ низации и правителства. (КС) МЕЖДУНАРОДНА АГЕНЦИЯ ПО АТОМНА ЕНЕРГИЯ Полит. Международна организация за съ­ трудничество между държавите за мирно използване на атомната енер­ гия. ■ Създадена е през 1954 г. по ре­ шение на Общото събрание на ООН. Седалището й е във Виена. ■ Бълга­ рия членува в агенцията от 1957 г (КС) МЕЖДУНАРОДНА ВОЙНА Воен. Полит. Война, която сс води между две или повече държави в ре­

276

зултат на крайно изостряне на тери­ ториални, политически, икономиче­ ски и др. спорове. ■ Международна е войната между Иран и Ирак през 80те години на XX в. (1980-1988 г.), в която се намесват и Израел, и САЩ. Такава е и войната в Афганистан от 2001 г., водена от военна коалиция от държави начело със САЩ срещу ре­ жима на талибаните, който управля­ ва Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Освен САЩ във войната участват Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испа­ ния и др. ■ В съвременните условия всяка международна война практи­ чески може да прерасне в световна. Срв. с гражданска война, локална война, световна война (КС) МЕЖДУНАРОДНА ЗОНА. По­ лит. Воен. Територия, получила по договорен път специален междуна­ роден статут, обикновено свързан с демилитаризация или неутралитет. ■ Международна зона е напр. тери­ тория около 10 квадратни километра в центъра па Багдад, тунелът под Ламанша, град Танжср (в северната част на Мароко до 1956 г.) и др. (КС) МЕЖДУНАРОДНИ ГАРАНЦИИ. Полит. Средства, които на договор­ на основа осигуряват спазването на нормите на международното право и изпълнението на международни­ те задължения, пости от държавите. (КС) МЕЖДУНАРОДНИ КАНАЛИ. Полит. Воен. Известни водни пъ­ тища. които свързват две морета и са подложени на специален между­ народен правен режим. ■ Между­ народни канали са Сусцкият канал.

Til______________________________ МЕЖДУ НАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ Панамският канал и др. (КС) МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗА­ ЦИИ. Полит. Обединения на дър­ жави или на национални организа­ ции и сдружения с цел съвместни действия за постигане на общи цели в политическата, икономическата, социалната, научно-техническата, културната и др. области. ■ Между­ народните организации са една от най-важните форми за многостран­ но сътрудничество между държави­ те. Основно се делят на две групи: международни междуправител­ ствени (ЮНЕСКО - Организация на обединените нации за образование, наука и култура, Международната агенция по атомна енергия и др.) и международни неправителствени (Международният олимпийски ко­ митет, Световната организация на професионалните съюзи и др.). (КС) МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕ­ НИЯ. Полит. Дипл. Съвкупност от политически, икономически, юри­ дически, дипломатически, военни, културни и др. връзки и взаимоот­ ношения между държавите, както и тяхното поведение на международ­ ната арена. (КС) МЕЖДУНАРОДНИ РЕКИ По­ лит. Плавателни реки, преминаващи през няколко държави и свързани с открито море, за които е установен специален международен режим за свободно корабоплаване Напр та­ кива реки са Дунав, Амазонка, Конго и др. (КС) МЕЖДУНАРОДНИ САНКЦИИ Полит Принудителни мерки от по­ литически, икономически диплома­ тически или военен характер, пред-

приемани по Устава на ООН спрямо държава, нарушила международни­ те правни норми. ■ Международни­ те санкции влизат в сила с решение на Съвета за сигурност на ООН и целят прекратяване на неправомер­ ното поведение на дадена държава. ■ Международни санкции са пред­ приемани срещу Ирак, Южна Афри­ ка и др. (КС) МЕЖДУНАРОДНИ СИЛИ НА ООН; въоръжени сили на ООН; миротворчески сили на ООН. По­ лит Воен Вж. мироопазващи сили на ООН. (КС) МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО. Юрид. Съвкупност от правните норми, от законите, които регули­ рат политическите, икономически­ те, дипломатическите, социалните, културните и др. отношения между държавите и други участници в меж­ дународните отношения Срв с на­ ционално право. ■ Международно­ то право се основава на зачитане на суверенитета на всяка една държава. Срв. със суверенитет. ■ Източник на международното право са между­ народните договори и установените норми на междудържавни отноше­ ния. (СК и КС) МЕЖДУНАРОДНО ПРЕСТЪП­ ЛЕНИЕ. Полит Действие, което нарушава законите, заплашва меж­ дународния мир и сигурност и под­ лежи на наказателно преследване в международен план (КС) МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВА­ НЕ. Дипл Полит Дипломатически акт, чрез който една държава кон­ статира и признава появата на но­ вообразувана държава и официално

МЕЖДУОСОБИЦИ

изразява намерението си да уста­ нови с нея цялостни или определе­ ни делови отношения. ■ Най-често прилаганият начин за международно признаване е установяването на ди­ пломатически отношения. (КС) МЕЖДУОСОБИЦИ, само мн. Ист. Несъгласие между обществе­ ните групи в държавата; вътрешна война. (АХ) МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙ­ НА (1913 г.). Ист Война между България и нейните съюзници в Балканската война Гърция, Сърбия и Черна гора, към които се присъе­ динява и Румъния, избухнала на 16 VI. 1913 г. поради остри противоре­ чия между балканските държави за владеене на освободените територии след Балканската война. ■ Гърция и Сърбия сключват през май 1913 г. таен договор срещу България, към тях се присъединява и Черна гора, а Румъния е с претенции за Южна Добруджа. ■ Повод за войната - оку­ пиране от Сърбия и Гърция на тери­ тории с преобладаващо българско население в Македония. В отговор на това - настъпление на българска­ та армия, която разгромява сръбски­ те и гръцките войски в Македония. Същевременно България е напад­ ната едновременно от Румъния (27. VI.) и Турция (30. VI ). ■ Войната завършва с поражение за България, като в резултат на подписания Буку­ рещки мирен договор Сърбия и Гър­ ция си поделят Македония, Румъния получава Южна Добруджа, а Бълга­ рия - Пиринска Македония, Родопи­ те и Западна Тракия. ■ Това е първа национална катастрофа за България

278

поради загуба на освободените по време на Балканската война терито­ рии и провал на идеала за национал­ но обединение. (СК) МЕЗОЛИТ, само ед. Ист. Вж. срсднокаменна епоха. (БП) МЕКА СИЛА. Полит Начин за решаване на конфликти по мирен, дипломатически път без използване на военни средства. Срв. с твърда сила. (КС) МЕКА, само ед. Ист. Религ. Град в Западна Саудитска Арабия, родното място на Мохамед (ок. 570-632 г.). ■ Там сс намира главната мюсюлман­ ска светиня - храмът „Ал Кааба“. Срв. с ислям. ■ Основан е през II в. под името Макораба. (АХ) МЕМОРАНДУМ, -и. Ист Дипло­ матически документ, в който сс обо­ сновават възгледите и намеренията на правителството по даден въпрос, анализират се отделните аспекти на този въпрос, излага сс аргументация­ та за обосноваване па дадена пози­ ция и др. Напр тайният меморандум (1927 г.) на министър-председателя на Япония генерал Тапака (1X631929 г), в който се определя завое­ вателната политика па Япония - каю най-близка задача се поставя завла­ дяването на Манджурия и Монголия, след тях са Китай и цяла Източна Азия. ■ Меморандумът може да бъде както самостоятелен документ, така и приложение към дипломатическа нота. (МП и КС) МЕНИДЖМЪНТ В ПОЛИТИКА­ ТА. Полит. Вж. политически ме­ ниджмънт. (КС) МЕНШЕВИКИ, сд. меншевнк. Ист. Умереното крило (и неговите члепо-

279

ве) в руската социалдемокрация, кое­ то се противопоставя на абсолютната централизация в организацията на партията, на регламентираното член­ ство и болшевишката стратегия и так­ тика в революционната борба (главно на нелегалните форми в нейната дей­ ност). ■ Появяват се на Втория кон­ грес на Руската социалдемократиче­ ска работническа партия през 1903 г. ■ Идеолози на меншевизма са Ю. О. Мартов (1873-1923 г.), Г. В. Плсханов (1856-1918 г.), А. Н. Потресов (1869-1934 г.), П. Б. Акселрод (18501928 г.), Ф. И. Дан (1871-1947 г.). ■ Около тях се обединяват работници, занаятчии, интелигенти. ■ Мепшевиките си поставят като непосредстве­ ни задачи борбата за подобряване на икономическото положение на работ­ ниците и за демократична република и подкрепят либералната буржоазия в борбата й срещу самодържависто. ■ След Първата руска революция (1905-1907 г.) те поддържат легал­ ната борба на партията и активната й парламентарна дейност в полза на работниците. ■ По време на Първата световна война (1914-1918 г) заста­ ват на страната на социалшовинизма, но в Държавната дума (парламен­ та) не гласуват за военните кредити. ■ След Февруарската буржоазнодемократична революция (1917 г) участват в работата на Съветите и на Временното правителство. ■ След Октомврийската социалистическа революция (1917 г) меншевикитс минават в опозиция, но не участват във въоръжената борба срещу съ­ ветската власт. ■ Към 1922-1923 г. мепшевизмът прекратява съществу­

МЕРКИ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ДОВЕРИЕТО

ването си като политическа партия в Русия. Идеите му обаче се запазват сред избягалите в чужбина. ■ Името си меншевики получават през 1903 г., когато на Втория конгрес на Руската работническа социалдемократическа партия получават малцинство („мсньшс“ = по-малко, „мсншеньство“ = малцинство) за разлика от болшин­ ство („больше, большинство“) (МП) МЕРКАНТИЛИЗЪМ, само сд. Ист. Икономическа теория и поли­ тика, основана на строгия държавен контрол върху ценните метали, пре­ обладаване на износа над вноса и държавно подпомагане па индустри­ ята. ■ При меркантилизма икономи­ ческото развитие не сс основава на производството, а на натрупването на пари и благородни метали в стра­ ната чрез търговия. ■ Мсркантилизмът възниква в Италия през XV в., получава най-голямо развитие в Ан­ глия, Франция и др. през XVI - XVII в ■ По време на реформите на крал Луи XIV (1638-1715 г., крал от 1643 г.) във Франция според мерканти­ листите успешната икономическа политика трябвало да сс стреми към запазване на ценните метали в рам­ ките на страната и към увеличаване на износа при драстично огранича­ ване на вноса, а придобиването на злато и сребро било от първостепен­ но значение. (MB и ЕП) МЕРКИ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ДО­ ВЕРИЕТО. Полит. Комплекс от по­ литически, икономически, диплома­ тически, военни, културни, хумани­ тарни и др. действия, предприемани от държавите в света е цел решаване на изострящите сс глобални пробле-

МЕРОВИНГИ

ми на човечеството и с цел урежда­ не и заглаждане на противоречията, разногласията и споровете между страните. ■ Напр. през март 2010 г. Израел обяви, че има готовност да реализира пакет от мерки за укреп­ ване на доверието, който ще бъде на­ сочен към палестинците и ще трябва да помогне за възобновяването на двустранните мирни преговори с посредничеството на САЩ. Паке­ тът предвижда освобождаване от израелски затвори на палестински затворници, премахване на полицей­ ски постове, премахване на пътни заграждения на Западния бряг, пре­ даване под палестински контрол на още територии на Западния бряг и др. (КС) МЕРОВИНГИ, само ми. Ист Пър­ вата кралска династия във Франк­ ската държава (450-751 г), наречена по името на Меровей. ■ Представи­ тели: Хилдсрик I (неизв., крал от 457 до 481 г.), Хлодвиг I (466-511 г., крал от 481 г.). Срв. с франки, Каролинги и Канетинги. (АХ) МЕСЕЦОСЛОВ, -и. Ист. Лит. Вж. календар 2. (БП) МЕСИЯ, месии. Ист. Религ Спа­ сител, който идва от небето, за да установи Божие царство на земята, според представите на евреите и християните. ■ Християните вяр­ ват, че Исус Христос е месия Срв с юдаизъм и християнство. (АХ) МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ. Полит. Референдум по важен за определена област на държавата въпрос, който сс провежда само сред нейните жи­ тели. ■ Провежда сс по предложе­ ние на една четвърт от избирателите

280

в нея, една четвърт от общинските или районните съветници и др. Срв. с национален референдум. (СК) МЕСТНИ ИЗБОРИ. Полит. Из­ бори за органи на местната власт в държавата. Срв. с парламентарни избори и президентски избори. ■ В България чрез местните избори се определя съставът на общински­ те съвети и кметовете на населени места. Провеждат се през четири години. Срв. с органи на местната власт. (СК) МЕСТНИ ХРОНИКИ. Ист. Хро­ ники, които отразяват събитията от живота на един манастир или област. (АХ) МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ Полит. Форма на управление на административно-териториалните единици па държавата, при която дейността по местно управление и решаване на проблемите от локално значение сс извършва от население­ то самостоятелно и непосредствено или чрез избрани от него органи. ■ През 1990 г. Съветът на Европа приема Европейска харта за местно самоуправление, в която сс казва, че местното самоуправление е една от формите на народовластието и мно­ го важен начин за участие па граж­ даните в управлението. ■ Органите на местно самоуправление в Бълга­ рия са общинските съвети Срв. с общински съвет. (СК и КС) МЕТОДИ НА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ. Полит Съвкупност от използваните средства и начини за постигане па дадени политически цели. ■ Методите биват мирни и насилствени, революционни и ре-

281

формистки, радикални и умерени, законни и незаконни и др. (КС) МЕТОДИСТ, -и. Ист. Представи­ тел на протестантска секта, която се отделя от англ и канската църква и проповядва религиозно търпение и смирение. ■ Основана е през XVIII в. в Оксфорд от английския свеще­ ник Джон Уесли (1703-1791 г.). ■ Съществуват в Англия, САЩ, Кана­ да. (MB) МЕТРОПОЛИЯ, метрополии. Ист. 1. Град държава (полис) в Древна Гърция, който изпраща изселници, за да основат нов град (колония) Срв. с колония 1, град и полис. (МП) 2. Държава - империя по отношение на нейните колонии (завладените държави). Напр. Англия има водеща роля в колонизирането на Америка и през XVII в. създава 13 колонии. Срв. с империя, колония 2, колони­ зация, колониална cucme.ua и доминион (MB и КС) МЕЦЕНАТ, -и Ист. Богат и щедър покровител на науката и изкуството, подпомагащ със средства писатели, художници и учени. ■ Названието идва от името на Гай Меценат (70-8 г. пр. Хр.), близък приятел на импе­ ратор Октавиан Август (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр., император от 27 г пр. Хр.), който подпомага най-големите римски поети и полага грижи за мла­ дите творци. (МП и MB) МИГРАЦИЯ, само ед., миграция на населението. Ист Придвижва­ не или преселване на населението, свързано с промяна на постоянното място за живеене, предизвикано от социалнополитически, историчес­ ки, урбанистични причини. ■ Бива

МИКЕНСКА ГЪРЦИЯ

вътрешна (в границите на страната) и външна (емиграция). ■ Миграция от селото към индустриалния град. ■ Миграцията на населението е социа­ лен процес, сложен по своята при­ рода и многообразен по форма, при­ чини и последствия. ■ Играе важна роля при заселването на земите, при формирането на етническия състав на населението, при географското разпределение на населението и тру­ довите ресурси и чрез нея сс изявя­ ват същностни черти от културата и психиката на даден народ. Срв. с Велико преселение на народите и Велики географски открития Срв. с емиграция (MB, КС и АХ) МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕ­ ТО. Полит. Вж миграция. (КС) МИКЕНСКА ГЪРЦИЯ; Ахейска Гърция; Микснско царство (XVIIXII в. пр. Хр ). Ист. Най-силното от ахсйските царства с център град Микена в Арголида (североизточната част на Пслопонсския полуостров), заемащо територия в южната част на Балканския полуостров в басей­ на на Егейско море. Срв. с ахейци. ■ Ахейците са първите гръцки пле­ мена, заселили сс в южната част на Балканите. ■ Микснското общество е силно разслоено и йерархично, със строго определени отношения между владетеля, васалните упра­ вители и чиновниците. ■ Ахсйската цивилизация е предимно военна - ахейците са не толкова търговци, колкото войни. Тъй като стоят встра­ ни от търговските пътища и центро­ ве, войните са за тях единственият начин за придобиване на пазари и суровини. ■ Около 1400 г. пр. Хр.

МИКЕНСКО ЦАРСТВО

Микенското царство достига своето най-голямо могъщество, след като владетелите на другите ахейски държави признават върховенство­ то на микенския цар. ■ Микенската държава е могъща морска сила и тя успява да задържи властта си в ба­ сейна на Егейско море до XIII в. пр. Хр., когато води война с Троя, която контролира морските и сухоземните пътища между Европа и Азия. За­ лезът на Микснска Гърция започва след Троянската война и е ускорен от нахлуването на дорийските племена в началото на XII в. пр. Хр. Срв. с дорийци. ■ Микенската цивилизация с първата древногръцка цивилизация. Тя притежава развита архитектура (шахтовидни и куполни гробници, мощни крепости, строени с огромни каменни блокове (циклопски гра­ деж), просторни дворци, храмове) и достига високо равнище на изоб­ разителното изкуство (стенописи), керамиката, златарството (погре­ бални маски, ритони, накити и др.). ■ Използва се сричкова писменост, т. нар. „линейно писмо Б“ (XV-XII в. пр. Хр.), разчетено от архитекта Майкъл Вентрнс (1922-1956 г) през 1952 г. То е модификация на по-ран­ ната минойска сричкова писменост, т. нар. „линейно писмо А“. Срв. със сричкова писменост и Минойска цивилизация ■ За съвременния свят Микенската цивилизация е от­ крита от археолога любител Хайнрих Шлиман (1822-1890 г.) През 1871 г., вдъхновен от Омировитс творби „Илиада“ и „Одисея“, той започва разкопки в Северозападна Мала Азия, за да търси град Троя, а

282

през 1876 г. разкопава и град Миксна в Североизточен Пелопонес. Така неговите открития изиграват реши­ телна роля при изследването на найдревната гръцка история. (БП) МИКЕНСКО ЦАРСТВО; Ахейска Гърция. Ист. Вж. Микснска Гър­ ция. (БП) МИЛАНСКИ ЕДИКТ Ист Едикт. издаден в Милано през 313 г. от император Лициний (263-325 г, управлява от 308 г.) със съгласието на император Константин I Велики (272-337 г., император от 306 г.), с който християнството е признато за равноправно на останалите религии в Римската империя. Срв с христи­ янство ■ Дава се свобода па всички религии в империята На христия­ ните се връщат всички имущества, конфискувани по време па гонения­ та. Чрез Миланския едикт сс преодо­ лява напрежението, което разтърсва империята и сс укрепва единство го й. (АХ) МИЛИТАРИЗАЦИЯ, само сд Воен. Полит. Внедряване на военна­ та идеология и пренасяне на форми­ те и методите на военната организа­ ция и на военните закони в облас т га на гражданските отношения и дей­ ности. както и подчинявано на поли­ тиката, икономиката и всички сфери на обществен живот на подготовката за война. Срв. с демилитари нтия и ремилитаризация. (КС) МИЛИТАРИЗЪМ, само ед Воен Полит 1. Политическо господство на военните в дадена държава и подчиняванс на цялостния икономиче­ ски, стопански и обществен живот на военни разпоредби и закони и на

283

целите на военната политика. ■ Сил­ но изразена милитаристична държа­ ва е Германия от 1933 г. до края на Втората световна война (1939-1945 г.). 2. Политика на въоръжаване и подготовка за война със завоевател­ ни цели. (КС) МИЛОСТ, само ед. Ет Уважение (към другия), което се състои в спо­ собността да се прощават грешките от миналото, да се изразява съчувст­ вие и обич и да сс помага на нуж­ даещите се. ■ Най-висша форма на любов. Човек е мил само към този, когото обича нс по-малко от ссбс си. Може да сс прояви милост и към врага. Вески трябва да има добро сърце, изпълнено с обич към хора­ та и природата. Срв. с милосърдие, прошка, симпатия, сърдечност, състрадание и съчувствие (АХ) МИЛОСЪРДИЕ, само ед Ет Ува­ жение (към другия), което сс състои в готовност да сс помогне на някого, изпаднал в беда. ■ Израз на чове­ щина и благородство. Разкрива ве­ личието на човека, защото изисква щедрост, на която не всеки е спосо­ бен. Срв. с милост, прошка, сим­ патия, сърдечност, състрадание и съчувствие. (АХ) МИНИАТЮРА, миниатюри. Ист Цветна рисунка в античните и сред­ новековните ръкописи за украса или илюстрация. Напр. в Манасисвата хроника, Иван-Алсксандровото евангелие. (АХ) МИНИСТЕРСТВО, министерства. Полит. Централен изпълнителен и разпоредителен орган, който осъ­ ществява ръководството и управле­ нието на даден отрасъл и на дадена

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

сфера на дейност от обществения живот в съответствие с официалната държавна и правителствена поли­ тика. ■ В България само Народното събрание има право да създава, за­ крива, слива и преименува минис­ терства и да определя броя, вида и наименованията на министерствата и на други ведомства с ранг на ми­ нистерства. (КС) МИНИСТЪР, министри Полит Длъжностно лице, влизащо в съста­ ва на правителството н отговарящо за определен отрасъл, за определе­ на област и сфера на дейност от об­ ществения живот. (КС) МИНИСТЪР БЕЗ ПОРТФЕЙЛ Полит Член на правителството, който нс оглавява непосредствено дадено министерство, а изпълнява различни поръчения па министърпредседателя. осигурява поддръжка­ та на правителството от депутатите и техните фракции в парламента, иг­ рае ролята на политически съветник и др. (КС) МИНИ СТЪ Р-11Р Е ДС ЕДАТ ЕЛ. -и. Полит. Ръководител на прави­ телството, който определя неговия състав, установява основната ли­ ния на политиката му и управлява изпълнението й. ■ Съгласно дейст­ ващата българска конституция ми­ нистър-председателят па България получава мандат за съставяне па правителството от президента и сс избира на поста от Народното съ­ брание Министър-председателят е този, който предлага структурата па Министерския съвет за одобрение от Народното събрание, избира и предлага та одобрение министрите

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

в кабинета си, назначава и уволнява заместник-министрите, ръководи­ телите на държавни агенции с ранг на министерства и другите ръко­ водители на ведомства, които са на пряко подчинение на Министерския съвет. ■ Редовният мандат на минис­ тър-председателя е със срок до края на мандата на съответното Народно събрание, което го е избрало. По­ даването на оставка на министърпредседателя означава и оставка на цялото правителство. ■ Министърпредседатели на България са били: Министър-председатели на Кня­ жество България (1878-1908 г.): Тодор Стоянов Бурмов, 1834-1906, (Консервативна партия) - 5. VII. 1879-26. XI. 1879 г; митрополит Климент Търновски, 1841-1901, (Консервативна партия) - 26. XI. 1879-24. III. 1880 г.; Драган Киряков Цанков, 1828-1911, (Либерална партия) - 24. III. 1880-24. XI. 1880 г; Петко Стойчев Каравелов, 18431903, (Либерална партия) - 24. XI. 1880-27. IV. 1881 г; Йохан Казимир Густавович Ернрот, 1833-1913,(без­ партиен) - 27. IV. 1881-1. VII. 1881 г.; Леонид Николасвич Соболев, 1844-1913, (безпартиен) - 23. VII. 1882-7. IX. 1883 г; Драган Киряков Цанков, 1828-1911. (Либерална партия) - 7. IX. 1883-29. VI. 1884 г.; Петко Стойчев Каравелов, 18431903, (Либерална партия) - 29. VI. 1884-9. VIII. 1886 г; митрополит Климент Търновски, 1841-1901, (Консервативна партия) - 9 -12. VIII. 1886 г.; Петко Стойчев Каравелов, 1843-1903, (Либерална партия) 12-16. VIII. 1886 г.; Васил Христов

284

Радославов, 1854-1929, (Либерална партия) - 16. VIII. 1886^-28. VI. 1887 г.; Константин Стоилов Констан­ тинов, 1853-1901, (Консерватив­ на партия) - 28. VI. 1887-20. VIII. 1887 г.; Стефан Николов Стамболов, 1854-1895. (Народнолиберална пар­ тия) - 20. VIII. 1887-19. V. 1894 г.: Константин Стоилов Константинов, 1853-1901, (Народна партия) - 19. V 1894-18.1. 1899 г.; Димитър Панайо­ тов Греков, 1847-1901, (Народноли­ берална партия) - 18. I. - 1.Х. 1889 г.; Тодор Иванчев, 1858-1905. (Либе­ рална партия) - 1 X. 1899-12.1. 1901 г.; Рачо Петров Стоянов, 1861-1942, (безпартиен) - 12.1 - 20. II. 1901 г.; Петко Стойчев Каравелов, 18431903, (Демократическа партия) - 20. II. - 22. XII. 1901 г.; Стоян Петров Данев, 1858-1949, (Прогрссивнолиберална партия) - 22. XII 1901-6. V. 1903 г.; Рачо Петров Стоянов, 1861 1942,(безпартиен)-6. V 1903 г. 23. X. 1906 г; Димитър Николов Петков, 1858-1907, (Народнолиберална пар­ тия) - 23. X. 1906-26. II. 1907 г.; Димитър Янев Станчев, 1863 -1940, (безпартиен) - 27. II. - 3. III. 1907 г; Петър Тодоров Гудев. 1862 -1932, (Народнолиберална партия) 3. III. 1907-16. I. 1908 г.; Александър Пав­ лов Малинов, 1867-1938, (Демокра­ тическа партия) - 16. I. 1908-5. IX. 1910 г.: Министър-председатели на Царство България (1908-1946 г.): Александър Павлов Малинов, 1867-1938. (Демократическа пар­ тия) - 5. IX. 1910-16. III. 1911 е. Иван Евстратиев Гепюв, 1849-1924, (Народна партия) - 16. III. 1911-1. VI 19)3 г., Стоян Петров Данев.

285

1858-1949, (Прогресивнолиберална партия) - 1. VI. - 4. VII. 1913 г.; Ва­ сил Христов Радославов, 1854-1929, (Либерална партия) - 4. VII. 191321. VI. 1918 г.; Александър Павлов Малинов, 1867-1938, (Демократиче­ ска партия)-21. VI.-27. XI. 1918 г.; Теодор Иванов Тодоров, 1859-1924, (Народна партия) - 28. XI. 1918-6. X. 1919 г.; Александър Стоименов Стамболийски, 1879-1923, (БЗНС) - 7. X. 1919-9. VI. 1923 г.; Алексан­ дър Цанков, 1879-1959, (Демокра­ тически сговор) - 9. VI. 1923-4. I. 1926 г.; Андрей Тасев Ляпчсв, 18661933, (Демократически сговор) - 4. I. 1926-29. VI. 1931 г.; Александър Павлов Малинов, 1867-1938, (Де­ мократическа партия) - 29. VI. - 12. X. 1931 г.; Никола Стойков Мушанов, 1872-1951, (Демократическа партия) - 12. X. 1931-19. V. 1934 г.; Кимоп Георгиев, 1882-1969, (поли­ тически кръг „Звено“) - 19 V. 193422.1. 1935 г.; Пенчо Иванов Златев, 1883-1948, (безпартиен) - 22.1. - 21. IV 1935 г.; Андрей Славов Тошев, 1867-1944, (безпартиен) - 21. IV. 23. XI. 1935 г.; Георги Иванов Кьоссиванов, 1884-1960, (безпартиен) - 23. XI. 193 5-16.11. 1940 е; Богдан Димитров Филов, 1883-1945, (без­ партиен) - 6. II. 1940-14. IX. 1943 г; Добри Хаджиянакиев, 1884-1945, (безпартиен) - 14. IX. 1943-1. VI. 1944 е; Иван Иванов Багрянов, 1891-1945, (безпартиен) - 1.VI. 2. IX. 1944 г.; Константин Владов Муравиев, 1893-1965, (безпарти­ ен) - 2. IX. - 9. IX. 1944 г.; Кимон Георгиев, 1882-1969, (политически кръг „Звено“) - 9. IX. 1944-23. XI.

М ИНИСТЪР-П РЕДСЕДАТЕЛ

1946 г.; Министър-председатели на Народна република България (1946-1990 г.): Георги Димитров Ми­ хайлов, 1882-1949, (БКП) - 23. XI. 1946-2. VII. 1949 г.; Васил Петров Коларов, 1877-1950, (БКП) - 20. VII. 1949-23. I. 1950 г.; Вълко Вельов Червенков, 1900-1980, (БКП) - 3. II. 1950-18. IV. 1956 г.; Антон Танев Югов, 1904-1991, (БКП) - 18. IV 1956-27. XI. 1962 г; Тодор Христов Живков, 1911-1998, (БКП) - 27. XI. 1962-9. VII. 1971 г.; Станко Тодоров Георгиев, 1920-1996, (БКП) - 9. VII. 1971-18. VI. 1981 е; Гриша Станчев Филипов, 1919-1994, (БКП) - 18. VI. 1981-24. III. 1986 г.; Георги Иванов Атанасов, род. 1933 е, (БКП) - 24. III. 1986-3. II. 1990 е; Андрей Кар­ лов Луканов, 1938-1996, (БКП) - 8. II. 1990-22. IX 1990 е; Министърпредседатели на Република Бълга­ рия (1990 - до днес) : Андрей Кар­ лов Луканов, 1938-1996, (Българска социалистическа партия) - 22. IX - 19. XII. 1990 е; Димип»р Илиев Попов, род 1927 е, (безпартиен) 20.XII. 1990-7. XI. 1991 е; Филип Димитров Димитров, род. 1955 е, (Съюз на демократичните сили) 8. XI 1991-29. XII. 1992 г.; Любен Борисов Беров, 1925-2006,(безпар­ тиен) - 30.ХП. 1992-17. X. 1994 е; Ренета Иванова Инджова, род. 1953 е, (безпартийна) - 17. X. 1994—24. Г 1995 е; Жан Василев Виденов, род. 1959 е, (БСП) - 25 I. 1995-11. II. 1997 е; Стефан Антонов Софиянски, род. 1951 е, (СДС) - 12 II. - 20. V. 1997 е; Иван Йорданов Костов, род. 1949 е, (СДС) - 21. V 1997-24. VII. 2001 е; Симеон Борисов Сакско-

МИНОЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

бурготски, род. 1937 г., (Национал­ но движение Симеон Втори) - 24. VII. 2001-17. VIII. 2005 г.; Сергей Дмитриевич Станишев, род. 1966 г., (БСП) - 17. VIII. 2005-27. VII. 2009 г.; Бойко Методиев Борисов, род. 1959 г., (политическа партия ГЕРБ / граждани за европейско развитие на България/) - 27. VII. 2009 г. и понас­ тоящем. Срв. с глава на правител­ ството. (КС и ЕП) МИНОЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ (3000-1100 г. пр. Хр.); Критска цивилизация; Минойско царство. Ист. Цивилизацията на средизем­ номорски прсдгръцки народи (стсокрити, термили, псласги, кидонци), която с съществувала на остров Крит (градовете Кносос, Фсстос. Малия, Закро) през периода 3000-1100 г. пр. Хр. ■ Останките от тази цивилиза­ ция са открити от археолога люби­ тел Артър Еванс (1851-1941 г.) през 1900 г. Той нарича цивилизацията минойска по името на митичния цар Минос (XVI в. пр Хр.). ■ Жителите на тази цивилизация са обявени за „първите европейци“ и „учители на гърците“ от съвременниците на А. Евапс. ■ Историята на мпнойското общество е разделена условно от А. Евапс на три периода, а с известни корекции тази хронология се из­ ползва и до днес: рапноминойски (3000-2200 г. пр. Хр.); средноминойски (2200-1600 г. пр. Хр.) и късноминойски (1600-1100 г. пр. Хр.). ■ Минойската цивилизация достига своя най-голям разцвет през XVI в. пр. Хр., когато минойскнтс царе раз­ пространяват властта си над целия остров, обединен под върховенство­

286

то на Кносос. ■ Упадъкът на Минойската цивилизация започва през XV в. пр. Хр., когато вулканично изриг­ ване на близкия остров Тера (Санторип) с последвало силно земетресе­ ние и цунами разрушава дворците на остров Крит (едно от обясненията на легендата за Атлантида). След това нещастие минойският Крит е завла­ дян от ахейцитс (средата на XV в. пр Хр.) и мястото на Минойската циви­ лизация в Егейския свят заемат ахейскитс царства, най-силно от които с Микенското царство. Срв. с ахейци и Микенска Гърция. ■ Мииойцитс разполагат със силна флота, която защитава острова от нападение, а през XVI в. пр. Хр. (по времето на легендарния цар Минос) установя­ ват господството си над островите и крайбрежието на Егейско море. Ко­ рабите им кръстосват Среди гемно море, като осъществяват търговски връзки с Египет, Мала Азия, Кипър, Финикия и Сирия. ■ Критското об­ щество е класово разслоено на жре­ ци, земевладелци, търговци, занаят­ чии и селяни. На Крит е съществува­ ла особена форма на монархия тсокрация, при която царят освен свет­ ска е притежавал и духовна власт, т.с. имал е и жрсчсски функции. Срв с цар, жрец и теокрация ■ Свещен символ на властга на минойскигс владетели е двойната брадва (лабрпе), от която идва думата лабиринт („къща на двойната брадва“). Но за гърците думата лабиринт има друго значение, а именно „голяма сграда с многобройни заплетени коридори“. ■ Минойската цивилизация впечат­ лява с монументалната си архитек-

287

тура - красиви дворцови комплекси, от които най-разкошен е дворецът храм в Кносос - огромен архитекту­ рен ансамбъл с особена асиметрична (хаотична) планировка, наречена от гърците „лабиринт“. Построен е от камък и тухла, като включва над 300 помещения, разположени на няколко етажа и свързани помежду си с мно­ жество стълбища, коридори и по­ крити галерии (поддържани от стес­ няващи се в основата си колони), вътрешни дворове и открити тераси. В двореца е изградена водопроводна и канализационна система, а също - вентилационна и осветителна сис­ тема от светлинни (въздушни) кла­ денци (пронизващи от горе до долу сградите), големи прозорци и откри­ ти веранди. ■ Критското изобрази­ телно изкуство е характерно с пре­ красни образци на многоцветната живопис - стенопис (фрески, укра­ сяващи стените на дворците) и вазопис (съдове с богата цветна декора­ ция), на малката пластика (оцветени статуетки на идолната пластика) и релефа (цветни релефни изображе­ ния). ■ Минойската цивилизация достига високо развитие на медната и бронзовата металургия; създава добре развита система от широки и удобни пътища и мостове; въвеж­ да четириколесните коли и ръчното грънчарско колело; извайват се фини керамични съдове и изделия от фа­ янс. Високо равнище на ювелирно­ то изкуство - изработват се изящни златни накити; резбоват се релефни изображения върху полускъпоцспни камъни (геми). ■ Минойцитс създа­ ват писменост, свидетелство за която

МИР

са откритите на острова множество плочки, изписани със знаци. Найстарата писменост на Крит с от сре­ дата на III хил. пр. Хр. и е пиктографска (критско йероглифно писмо). Срв. с пиктографска писменост, идеографска писменост, логографска писменост и йероглиф По-къс­ но се появява и сричкова писменост -т. нар.,линейно писмо А“ (ок. XIX - XV в. пр. Хр.), която все още не с разчетена. Срв. със сричкова писме­ ност. Не е известно на какъв език са надписите - езикът на минойцитс продължава да бъде загадка за наука­ та. Модификация на „линейно пис­ мо А“ е по-късното „линейно писмо Б“ (XV-XII в. пр. Хр.), което обаче с дешифрирано през 1952 г. от ан­ глийския архитект Майкъл Вснтрис (1922-1956 г.). Оказва сс. че плочки­ те са написани на архаична форма па гръцкия език. (БП) МИНОЙСКО ЦАРСТВО; Крит­ ска цивилизация. Ист Вж Мипойска цивилизация (БП) МИНРАБ, -и. Ист. Религ. Катедра в джамията, откъдсто имамът изнася своята проповед. Срв. с джамия и имам. (АХ) МИНУСКУЛ. -и. Ист. Тип ръко­ писно писмо с дребен шрифт, с мал­ ки букви, написани слято, използ­ вано в стари латински и гръцки ръ­ кописи, което е разпространено във Византия и Европа през IX в. В: вж. каролингски минускул. ( АХ) МИР, само ед. Полит 1. Прекра­ тяване на войната между воюваши страни с подписване на мирен до­ говор. Срв с мирен договор 2. Съ­ жителство на държави без водене па

МИРЕН ДОГОВОР

война и свързаните с това отноше­ ния между тях. (СК) МИРЕН ДОГОВОР. Полит. Меж­ дународен договор за преустановя­ ването на военните действия между воюващи държави и възстановяване на мира помежду им, който урежда техните права и задължения в по­ литическо, икономическо и други отношения. ■ Обикновено мирният договор съдържа клаузи за прекратя­ ване на военните действия, урежда­ не на териториални въпроси, размя­ на на военнопленници и др. (СК) МИРНО СЪВМЕСТНО СЪ­ ЩЕСТВУВАНЕ Полит. Основ­ ният и най-важният принцип на от­ ношения между държави с различен обществен строй при наличие на две системи в света (капиталистическа и социалистическа), който сс със­ тои в отказ от войната като средство за решаване на спорните въпроси и уреждането им само чрез преговори, в отказ от прилагането на какъвто и да било вид сила в международните отношения, в зачитане на суверени­ тета и националната цялост на всич­ ки страни и др. (КС) МИРНО УРЕЖДАНЕ НА МЕЖ­ ДУНАРОДНИТЕ СПОРОВЕ. По­ лит. Един от основните принципи на съвременните международни от­ ношения и международното право, в съответствие с който споровете и конфликтите между държавите трябва да се решават само с мирни средства и по мирен начин чрез вза­ имни компромиси с цел запазване и гарантиране на световния мир и без­ опасност. (КС) МИРО, само ед. Ист. Вещество,

288

което се употребява за помазване на части от тялото на вярващия при християнското тайнство миропомазване. Срв. с миропомазване. ■ Пър­ воначално за миро се използва чис­ то растително масло. По-късно към него се прибавят ароматни веще­ ства. Сега мирото се приготвя от 31 съставки, главните от които са мас­ линово масло, бяло гроздово вино, различни видове тамян и др. (АХ) МИРООПАЗВАЩИ СИЛИ НА ООН, международни сили на ООН; миротворчески сили на ООН; въоръжени сили на ООН. Полит. Воен Организирани в рам­ ките на ООН и в съответствие с ней­ ния устав сили, чиито действия са насочени към регулиране на между­ народните конфликти и към поддър­ жане и запазване на международния мир. ■ Мироопазващитс сили са под командването на ООН и никоя отделна държава не може да ги из­ ползва за свои цели. ■ Извършва­ нето на въоръжени операции с тези сили изисква решение на Съвета за сигурност на ООН в съответствие е устава на организацията. ■ За първи път България се включва в мисия на ООН през 1992 г. в Камбоджа. Отгогава български военни са участвали в над 10 мисии на ООН, като в по­ следните години България активно се включва в мироопазващитс мисии па ООН в Ирак и Афганистан ■ За­ ради ангажираността си към опазва­ не на международния мир и сигур­ ност мироопазващитс сили на ООН са носители па Нобелова награда за мир през 1988 г. (КС) МИРОПОМАЗВАНЕ, само ся

289

Ист Религ. Християнско тайнство, чрез което на кръстения при помазване на части от тялото с осветено миро и произнасяне на думите „Пе­ чат дара Духа Светаго“ се дават бла­ годатни сили, необходими за новия живот. Срв. с миро. ■ Благодатта, която се получава при това тайнство, оказва своето влияние през целия живот на християнина. Срв с благо­ дат. (АХ) МИРОТВОРЧЕСКИ СИЛИ НА ООН; международни сили на ООН; въоръжени сили на ООН. Полит. Воен. Вж. мироопазващи сили на ООН. (КС) МИРЯНИН, миряни. Религ. Ист. Християнин, който нс принадлежи към служителите на църквата Срв. с духовенство. ■ Миряните са обик­ новени вярващи, присъединени към християнската общност, които са длъжни да живеят според християн­ ските изисквания и норми на пове­ дение. (АХ и МП) МИСИ, ед. мис. Ист Специални кралски пратеници, които контроли­ рат графовете и епископите, въведе­ ни от Карл Велики (742-814 г., крал от 768 г., император от 800 г). Срв. с граф и епископ. (АХ) МИСИОНЕР, -и. Ист. Духовно или светско лице, изпратено от христи­ янската църква да проповядва и раз­ пространява своята религия сред на­ роди от друго вероизповедание с цел да ги приобщи към нея, а често пъти и с политически задачи. (АХ и ЕП) МИСТИЦИЗЪМ, само ед. Ист. Ре­ лиг. Направление в християнството за постигане на съвършенство, на общение с Бога чрез проникване в

МИХРАБ

дълбочината на човешкия дух, като се използват религиозни практики (АХ) МИТ ЗА СЪВЕТСКАТА ЗАПЛА­ ХА. Полит. Вж. мит за съветската опасност. (КС) МИТ ЗА СЪВЕТСКАТА ОПАС­ НОСТ; мит за съветската запла­ ха. Полит. Антисъвстска кампания от началото на 80-те години на XX в., внушаваща на обществеността в западните страни, че влошаването на международните отношения се дължи на Съветския съюз, който сс стреми да постигне военно превъз­ ходство и сс готви да започне нова война, пренебрегвайки принципа за мирно съвместно съществуване и спъвайки процесите на разведрява­ не. (КС) МИТИНГ, -и Полит. Масова по­ литическа акция, организирана под формата па публично масово събра­ ние за обсъждане на важни и актуалнн обществено-политически въпро­ си и злободневни проблеми. Срв. с контрамитинг. (КС) МИТО, мита. Ист. Икон. Такса (оп­ ределена парична сума), която се плаща на границата, когато сс внасят стоки в дадена държава. (МП) МИТРА, митри. Ист. Церемониал­ на корона, която сс носи от папата и епископите. Срв. с папа и епископ. (ЕП) МИТРОПОЛИТ, -и. Ист. Религ Висш православен духовник в хрис­ тиянската църква, конто управлява епархия. Срв. с епархия (АХ) МИХРАБ, -и. Ист. Религ. Ниша в стената на джамията, коятс е ори­ ентирана по посока на Мека. Срв. с

МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ (1908-1909)

джамия и Мека. (АХ) МЛАДОТУРСКАТА РЕВОЛЮ­ ЦИЯ (1908-1909). Ист. Буржоаз­ ната революция в Османската им­ перия, извършена от турското офицерство и интелигенция, чиято цел е свалянето на кървавия режим на султан Абдул Хамид II (1842-1918 г., султан от 1876 до 1909 е). ус­ тановяването на конституционен строй и предотвратяване на раз­ падането на империята. ■ Султан­ ската институция сс запазва, но се ограничават нейните пълномощия. ■ Организирана е от националис­ тическата организация „Единство и прогрес“, която прокламира рав­ ни права на всички народности в Османската империя, с което си спечелва подкрепата за определен момент на българското население в Македония и Одринско (в лицето на Вътрешната македонско-одринска революционна организация). Срв. с „Единство и прогрес“. ■ Предше­ ства сс от вълнения в цялата стра­ на - въстанието на моряците (1906 г.), селските бунтове в Анадола (1906-1907 г.), масови недоволства в арабските провинции, засилени четнически движения в Македония. ■ Въстанието, което започва от град Рссен в Македония, се разпростра­ нява сред военните части в маке­ донските вилаети Към тях сс при­ съединяват и български националноосвободитслни чети, също така и албански чети. Войските, изпра­ тени срещу въстаниците, отказват да сс бият и се присъединяват към тях. п Провъзгласено е възстано­ вяването на конституцията от 1876

290

г, освободени са политическите затворници, обявено е равноправие на всички поданици на империята, свален е от власт султан Абдул Ха­ мид II. ■ Скоро след революцията ръководителите й сс отказват от повечето си обещания, вк.т. и такива важни и популярни като въпроса за земята. ■ Срещу революцията сс създава широка опозиция. През 1909 г. е направен опит за преврат, потушен от военни части и чети от Македония. Към паниспямизма сс добавя и пантюркизмът. ■ В наве­ черието на Първата световна война (1914-1918 г.) идеите на революци­ ята заглъхват, предприетите рефор­ ми остават недовършени. ■ Делото на революцията и буржоазните ре­ форми сс реализират чак след края на Първата световна война от Кемал Ататюрк (1881 1938 г.. препиеш от 1923 е), който превръща Турция в съвременна светска държава. (МП и СК) МЛАДОТУРЦИ, обикн. мн. Ист. Участници в турско либерално дви­ жение (главно членове на национа­ листическата организация „Един­ ство и прогрес“), възникнало през 60-те години на XIX и началото на XX в., които сс стремят към либера­ лизиране на политическите отноше­ ния и административните порядки в Османската империя и въвежда­ не на конституционно управление. ■ Организатори и извършители на Младотурската революция (19081909 е), в резултат от която завземат властта. Срв. с „Единство и про­ грес“ и Младотурска революция. (МП и СК)

291

МНОГОБОЖИЕ, само ед. Ист Вж. политеизъм. (АХ) МНОГОЖЕНСТВО, само сд.; полигиния. Ет. Брак на един мъж с много жени. ■ Среща сс в някои ис­ лямски страни. (АХ) МНОГОМЪЖЕСТВО, само ед.: полиандрия. Ет Брак на една жена с много мъже. ■ Съществувало е рядко. (АХ) МНОГОНАЦИОНАЛНА ДЪР­ ЖАВА. Полит. Държава, на тери­ торията на която живеят различни етноси, народности и нации. ■ Има разлика между мултистничсска и многонационална държава. Мултистничсската държава по същество с национална и нейният характер на единна държава нс сс променя от факта, че в нея живеят различ­ ни стноси и малцинствени групи. ■ Многонационални държави са били Австро-Унгария, бившият Съветски съюз, бивша Югославия и др Мно­ гонационални държави в момента са Белгия, Боливия и др. Срв. с нацио­ нална държава. (КС) МНОГОПАРТИЙНА СИСТЕМА. Полит Наличие в политическата система на обществото па няколоко (или много) мирно съперничещи си политически партии, отличаващи се една от друга по своята идеология, цели, интереси, програмни положе­ ния и др. (КС) МНОЗИНСТВО, мнозинства; бол­ шинство. Пошт 1. Необходим брой гласове на членовете на колек­ тивен орган, за да се вземе дадено решение ■ Мнозинството бива: обикновено - равнява сс па повече от половината от гласовете, дадени при

МОДЕРНА ВОЙНА

гласуване: квалифицирано - равнява се на 2/3 от подадените гласове: относително — това, при което са по­ лучени най-много гласове (дори и да нямат 50%). В: вж. обикновено мно­ зинство, квалифицирано мнозин­ ство и относително мнозинство. 2. Група депутати, членове на една и съща партия или коалиция, която представлява по-голямата част от състава на парламента. Срв. с мал­ цинство. (КС) МОБИЛИЗАЦИЯ, мобилизации. Воен. 1. Преминаване на въоръже­ ните сили, гражданската защита, икономиката, селското стопанство, транспорта и др. на дадена държава от мирновременно към военно поло­ жение и привеждането им в състоя­ ние на бойна готовност. 2. Свикване на военнозадължените граждани от запаса на действителна военна служба. Срв. с демобилизация (КС’) МОДЕРНА ВОЙНА Полит. Вой­ на, при която сс мобилизира целият съвременен технологичен и индус­ триален потенциал на участващите страни. ■ Някои от използваните средства при модерната война са водене на военните действия по въз­ дух. вода и суша (вкл. партизански действия), поразяване па цивилното население и цивилната инфраструк­ тура на противника, употреба на биологично оръжие (болсстотворни вируси и бактерии), химично оръ­ жие (отровни химически вещества), електронно оръжие (поразяващо тсхниката и комуникационните систе­ ми на противника), атомно оръжие, използване на съвременни разуз­ навателни средства, па космически

МОЗАЙКА

технологии, разположени в земната орбита сателити и др. ■ Понятието започва да се използва след края на Втората световна война (1939-1945 г.) и се отнася напр. за Виетнамската война, Югославската война, войната за Косово и др. (ЕП) МОЗАЙКА, мозайки. Ист. Изк Ор­ наментно изображение от различни по големина цветни плочки или куб­ чета от стъкло, мрамор и др., набити в мокра мазилка, което служи за ук­ раса иа стени, тавани и др. ■ Използ­ ва се във вътрешната декорация па християнските църкви - за стените и таваните. Напр. мозайката в църква­ та „Сан Виталс“ в Равена. (АХ) МОЗЪЧЕН ТРЪСТ. Полит. Група от висококвалифицирани специали­ сти, събрана и организирана за раз­ работване и изпълнение на опреде­ лена задача, за решаване на някакъв проблем и др. (КС) МОКРА ПОРЪЧКА. Полит. Форма на поръчково убийство, при която едната страна наема другата страна да убие дадено лице или група хора, в замяна на което да получи финан­ сова или някаква друга изгода. (КС) МОЛЕБЕН, -и. Ист. Религ. Колек­ тивно християнско църковно бо­ гослужение, при което вярващите сс молят на Бога за милост или му благодарят за благодеянията. Срв. с богослужение. (АХ) МОЛИВДОВУЛ, -и Ист. Название на официален писмен документ, из­ даван от българската царска канце­ лария, от отделни боляри или пред­ ставители на висшото духовенство, скрепен с оловен печат - през Сред­ новековието. ■ Терминът е заим­

292

стван от Византия ■ Биват грамоти, разпоредби, писма. (АХ и ЕП) МОНАРХ, монарси. Ист. Полит. Държавният глава на монархия, кой­ то е едноличен върховен владетел (крал, цар, шах, султан, император), получаващ и предаващ властта по наследство. Срв. с цар, крал, импе­ ратор и султан. ■ При конститу­ ционната монархия властта на мо­ нарха е ограничена от парламента. Срв. с монархия, конституционна монархия, абсолютна монархия и парламент. (МП. АХ и СК) МОНАРХИЗЪМ. само сд Ист. По­ лит. Политическа доктрина, която признава монархията за най-добрата и най-присмливата форма на дър­ жавно управление Срв. с републиканизъм (КС) МОНАРХИИТЕ В ДРЕВНИЯ ИЗ­ ТОК. Ист Най-известните монар­ хии в Древния изток, които са Еги­ петското, Вавилонското, Асирийското, Хетското и Персийското царст во, сс характеризират със следните общи черти: абсолютна власт на вла­ детеля; религия, даваща божествено основание на властта: силна армия В: вж. Египет, Вавилонско цар­ ство, Асирия, Хетско царство и Персия (БП) МОНАРХИЯ, монархии. Ист. 1 Втората от трите основни форми на държавно устройство в древноизточното общество (IV-I хил. пр. Хр.), при която върховната власт принадлежи на един човек и сс пре­ дава по наследство в съответствие с установената система (по линия на първородния син или по линия на първородното дете) ■ В Месопота-

293

мия градът прераства в монархия, а монархията в империя. Срв. с град и империя. ■ Не навсякъде в древ­ ните източни общества се е развила монархията. Така напр. във Финикия градът като форма на държавно ус­ тройство остава непроменен. Срв. с финикийци. ■ Монархии в Древния изток са: Египетската, Вавилонска­ та, Асирийската, Хетската, Персий­ ската и много други. В: вж Еги­ пет, Вавилонско царство. Асирия, Хетско царство и Персия. 2. Ист. Полит. Форма на държавно упра­ вление, при която върховната власт принадлежи на едноличен пожизнен глава на държавата (цар, крал, шах, султан) и се предава по наследство. Монархията бива основно два вида: абсолютна (неограничена) и парла­ ментарна (конституционна, ограни­ чена). В: вж. абсолютна монархия и парламентарна монархия. ■ Монархията (наред с републиката) е едната от двете основни форми на държавно управление. Срв. с репу­ блика. ■ Монархията е преобладава­ ща форма на държавно управление до средата на XIX в. Сега в Европа монархии са Великобритания, Ис­ пания, Белгия, Дания, Швеция и др. (БП, СК и КС) МОНАХ, монаси; калугер. Ист. Религ Член на манастирско брат­ ство, който се е посветил в служба на Бога, като е дал обет да води безбрачен аскетичен живот според из­ искванията на църковните канони. ■ Мъж, отказал се от светски и брачен живот. ■ Някои монаси живеят в уе­ динение, а други живеят в манасти­ ри. (АХ и ЕП)

МОНЕТАРИЗЪМ

МОНАШЕСТВО, само ед. Ист. Ре­ лиг. Свободно избран начин на жи­ вот в уединение и молитва. ■ Води началото си от III в. Основополож­ ник на монашеството е св. Антоннй Велики, който създава първата мо­ нашеска общност Той събира около себе си братя, пожелали да се отдадат на молитва, пост и аскетичен живот от любов към Исус Христос. Целта им е да посветят живота си на богослужението. ■ През VII в. в Све­ та гора на Атон се формира монаше­ ска самоуправляваща сс общност от различни народности. Основна зада­ ча на всеки монах и на общността с провеждане на богослужението, от което се вдъхновяват учението, тру­ дът и индивидуалната молитва Срв. с богослужение. (АХ и ЕП) МОНГОЛИ, ед. монгол Ист Номадски монголски племена, обитава­ щи Източна Азия през XIII в. Срв. с помади. ■ В началото на XIII в. Чиигиз хан (Тсмучин) (1155-1227 г., хан от 1206 г.) обединява монголските племена и след като покорява Южен и Западен Сибир, Северен Китай, Централна Азия, Иран, Арабия, Задкавказието и Северна Индия, създа­ ва огромна феодална държава, която се превръща в могъща империя. ■ Монголите нанасят удар на старите култури в Централна Азия. Изчезват богати градове, пътищата за керванна търговия западал, започват масо­ ви бягства в чужди страни. ■ След междуособици и войни държавата се разпада през XIV-XV в. Срв. със Златна орда. (АХ) МОНЕТАРИЗЪМ, само ед. Полит. Икон. Икономическа теория и поли-

МОНОГАМИЯ

тика, която се основава на контрол върху количеството на парите със стремеж към уравновесяване на тър­ сенето и предлагането им. (ЕП) МОНОГАМИЯ, само ед. Ет. Брак между един мъж и една жена. (АХ) МОНОПОЛ, -и. Икон. Ист. Голя­ мо производствено или търговско обединение на фирми и корпорации, което съсредоточава по-голямата част от производството и търговия­ та на определена продукция с цел контролиране и регулиране на съот­ ветния отрасъл и свързаните с него пазари, извличане на максимални печалби и борба с конкуренцията. ■ Обединените предприятия запазват по-голяма или по-малка самостоя­ телност, но в границите на обеди­ нението. ■ На практика това е една компания, която контролира значи­ телен дял от пазара или е единствен производител на даден продукт. ■ Изключителното право за търговия или производство на едно лице или на една компания обикновено е в ущърб на потребителите. ■ Моно­ полите възникват в края на XIX в като резултат от концентрацията и централизацията на производството и капитала. (СК и MB) МОНОТЕИЗЪМ, само ед.; единобожне. Ист Религ. Система от ре­ лигиозни вярвания, религия, в която сс застъпва вярата в един бог. Напр. християнството, ислямът, юдаизмът са монотеистични религии. Срв. е християнство, ислям и юдаизъм ■ Първата монотсистична религия възниква в Египет през първата по­ ловина на XIV в. пр. Хр.. когато фараонът Амснхотсп IV (Ехиатон)

294

(владетел от ок. 1379 до 1362 г пр. Хр.) извършва религиозна реформа, въвеждайки монотеистичния култ към бог Атон (Йот или Пати). Срв. с египтяни. ■ За езическата религия на прабългарите (тангризъм) е ха­ рактерен политеизмът (вяра в много богове с главен бог Тангра). Срв. с политеизъм и прабългари. (СК и АХ) МОНОФИЗИТИЗЪМ. само ед Ист. Религ. Вж монофизитство. (АХ) МОНОФИЗИТСТВО, само сд.. монофизитизъм. Ист. Религ Рели­ гиозно учение, според което в Исус Христос сс съединяват двете приро­ ди в една чрез поглъщане на човеш­ кото начало от божественото. ■ Въз­ никва през V в. във Византия и сс разпространява в източните й про­ винции - Армения, Елинсг, Сирия. ■ Осъдено е на събора в Халксдоп (451 г.) като ерес Срв. с ерес. (АХ) МОНТАНЯРИ. сд. мошаняр Ист. Депутатите от революционно-демо­ кратичната, (лявата) партия в Кон­ вента по време на Великата френ­ ска революция (1789-1799 г.) ■ Наречени са така, тъй като местата им в залата на Конвента са били на най-високо намиращите сс банки - от френски език montagnard ■пла­ нинец’, montagne ‘планина'. Срв. е конвент. (МП) МОНУМЕНТАЛЕН ВЕЩЕСТ­ ВЕН ИЗВОР: монументален ве­ ществен източник. Ист. Вещест­ вен извор, който е обществена, жи­ лищна, храмова, потребална сграда или част от нея. Напр останките от дворцовия комплекс в Кпосос па ос-

295

тров Крит, наречен от гърците „ла­ биринт“; руините на римските терми (бани) във Варна; трите големи еги­ петски пирамиди в Гиза, построени през XVII - XVI в. пр. Хр.; неолит­ ното селище на остров Кипър от VI хил. пр. Хр.; „Лъвската порта“ в Ми копа (Пелопонес, Южна Гърция) от XIV в. пр. Хр. Срв. с преносим веществен извор и пирамида. (БП) МОНУМЕНТАЛЕН ВЕЩЕСТ­ ВЕН ИЗТОЧНИК. Ист Вж. мону­ ментален веществен извор. (БП) МОРАЛ, само сд. Em. 1. Предмет на етиката; система от норми като отражение на нравствеността и об­ ществен регулатор на поведението па човека. ■ Във всяко общество действията на хората трябва да бъ­ дат съгласувани за обща дейност и да сс подчиняват на определени со­ циални закони. Функцията на това съгласуване изпълнява моралът за­ едно с другите форми на обществе­ на дисциплина. ■ Моралът регулира поведението па човека във всички области на неговия обществен жи­ вот: труд и бит, политика и наука, семейство и обществени места. В тези сфери освен морала действат и други регулатори на поведението: правни норми, разпоредби, инструк­ ции и др. 2. Основна етическа кате­ гория. Вж. нравственост. 3. Наука за човешките добродетели и пороци. ■ Отъждествявано на морал и етика Срв. с етика. ■ Моралът утвържда­ ва истинските човешки отношения между хората, реализацията на чо­ века, неговото усъвършенстване и превръщането му в творец на собст­ вения си живот. В морала с заложе­

мотив

но не само това какъв е човекът, но и това какъв трябва да бъде 4. Ду­ ховни качества, принципи и норми на поведение на отделния човек. 5. Нравоучение, поучение. Срв. с нрав­ ственост. (АХ) МОРАЛНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ; за­ дължение 3. Ет. 1. Нравствено из­ искване към човека за изпълнение на определена задача. ■ Дългът на човека сс състои в изпълнението на определени задачи. Те предвиждат различни действия в зависимост от сферата на човешката дейност. Из­ пълнението па тези задачи в опреде­ лен момент става дълг Изпълнение­ то на моралните задължения създава условия за обществена дисциплина. 2. Доброволно изпълнение на зада­ чи от човека пред обществото или пред отделни лица. ■ Поемането на задължения от човека позволява иа другите хора да разчитат на опре­ делено поведение от негова страна. Това е един от начините за коор­ диниране на действията па хората. Срв. с дълг. (АХ) МОРАТОРИУМ, -и. Полит. Пре­ кратяване, спиране или отлагане на извършването и осъществяването на дадени действия и прояви. (КС) МОСАРАБИ, сд. мосарабин. Ист. Християнско население в мюсюл­ манска Испания, което от VIII в има право свободно да изповядва религията си. ■ Говорят на арабски диалект, четат Новия завет на араб­ ски език и усвояват мюсюлмански­ те обичаи във всекидневния живот. (АХ) МОТИВ, -и. Ет. Субективно отно­ шение на човека към постъпките,

МОХАМЕДАНИ

които смята да извърши. ■ В зависи­ мост от целите, които се преследват, мотивите за извършване на дадена постъпка могат да бъдат морални или аморални. (АХ) МОХАМЕДАНИ, ед. мохамеданин. Религ. Вж. мюсюлмани. (ЕП) МОХАМЕДАНСТВО, само ед.; мюсюлманство Религ. Вж. ислям. (АХ) МОЩНОСТ НА ЯДРЕНИЯ БОЕ­ ПРИПАС. Боен. Количеството енер­ гия, което сс отделя при ядрен взрив, изчислено в т. нар. тротилов еквива­ лент, т. е теглото на тротиловия за­ ряд. (КС) МУДЖАХИДИН, -и. Полит. Наи­ менование, давано в мюсюлмански­ те страни на участниците в различни обществено-политически, нациопалноосвободителни, религиозни, военизирани и др акции и движе­ ния, чиято цел е борба за тържество­ то на идеите и каноните на исляма. (КС) МУНД, само ед. Ист. При древните германци - божествена сила, която кралят носи в косите си. (АХ) МУНИЦИПИЯ, муниципии. Ист. Дрсвноримска градска или селска община с право на самоуправление. (АХ) МУХАДЖИРИ, ед. мухаджир. Ист. Религ. Последователите па Мо­ хамед през Средновековието. (АХ) МЪДРОСТ, само ед. Ет. Виеше знание или вссзнание. ■ Според Сократ (469-399 г.) мъдростта се из­ вежда от съвършеното знание, свър­ зано с дейността на душата. ■ За И. Кант (1724-1804 г.) мъдростта е „свойство на волята да се съгласува

296

с висшето благо като крайна цел на всички неща“. (АХ) МЪЖЕСТВО, само ед. Ет. Морал­ но качество, което характеризира поведението и моралния облик на човека, изразяващо сс в проява на смелост, твърдост, самообладание, самоотверженост, достойнство. ■ Способност на човека да действа смело и решително в опасна и слож­ на обстановка за постигането на оп­ ределената цел и в готовност да сс жертва за нея. (АХ) МЪРЗЕЛ, само ед. Ет Отрицател­ но качество, което сс изразява в лип­ са на желание за работа. (АХ) МЮНХЕНСКА КОНФЕРЕН­ ЦИЯ; Мюнхенско предателство. Ист. Вж. Мюнхенска сделка. (МП) МЮНХЕНСКА СДЕЛКА; Мюн­ хенско предателство. Мюнхенска конференция (30. 09. 1938). Ист. Конференцията в Мюнхен, на която Германия, Великобритания, Фран­ ция и Италия решават съдбата на Чехословакия, като със споразуме­ нието от 30 септември 1938 г. преда­ ват западните й територии (Сулстите) на Германия. Срв. със Судетска криза. ■ Според това споразумение Великобритания и Франция поемат гаранция за новите граници на Чехо­ словакия. А. Хитлер (1889-1945 г.) е задължен да зачита границите па Чехословакия. Но на 15 март 1939 г. Германия (Вермахтът) окупира ця­ лата територия на ..гарантираната“ Чехословакия. Срв. с Вермахт. ■ Предателството спрямо Чехослова­ кия предизвиква широк обществен протест, но управляващите в Лондон и Париж продължават да отдават го-

297

лямо значение на споразумението. ■ Видният английски историк У. Бенет пише: „Смисълът на Мюнхенското споразумение се състои в това да бъде унищожена Чехословакия като самостоятелен военен, политически и икономически фактор и да се под­ готвят условията за по-нататъшната експанзия на Германия към Полша и Русия.“ (МП) МЮНХЕНСКО ПРЕДАТЕЛ­ СТВО; Мюнхенска конференция. Ист. Вж. Мюнхенска сделка. (МП) МЮСЮЛМАНИ, ед. мюсюлма­ нин; мохамедани. Религ. Последо­ вателите на исляма Срв. с ислям. (АХ) МЮСЮЛМАНСТВО, само ед.; мохамеданство. Религ. Вж. ислям. (АХ) МЮФТИЯ, мюфтии. Речиг. Ист. Мюсюлмански духовник с висок ранг, който познава задълбочено Ко­ рана и има официално право да го тълкува, а също има и правомощия да сс произнася по спорни съдебни дела въз основа на шериата. Срв. с Коран и шериат (СК)

н НАВИЦИ (МОРАЛНИ) Ет. Устой­ чивите морални прояви на човека. Напр. казваме, че човек е учтив, над­ менен, сърдечен и т.н. ■ Начини на действие, които продължават дълго време и започват да сс извършват ав­ томатично. (АХ) НАГЛОСТ, само сд. Ет. Бсзцеремонно и безочливо нарушаване на правилата и личните пространства.

НАДПРЕВАРА ВЪВ ВЪОРЪЖАВАНЕТО

■ Прекадено нахалство. Наглият чо­ век не признава никакви граници и предизвиква яростно възмущение от страна на околните. (АХ) НАДМЕННОСТ. само ед. Ет. Под­ ценяване на другия, което се състои в неучтивата демонстрация на пре­ възходство над другите хора, неза­ интересованост и проява на отегче­ ние от чуждите проблеми. ■ Проява на хладна гордост, отегчение и суе­ та, чрез които се показва превъзход­ ство пред останалите. Надменният човек се любува на своите качества и завижда на другите хора, като при това ги унижава и презира. Той не вижда своите недостатъци, но кри­ тикува останалите хора. Срв. с висо­ комерие и презрение. (АХ) НАДНАЦИОНАЛНОСТ, само ед. Полит. Характеристика па да­ дена институция, на даден проблем и др., която надхвърля рамките на отделните държави. ■ Напр. таки­ ва проблеми са унищожаването на околната среда и свързаните с него екологични кризи, заплахата от яд­ рена война, надпреварата във въоръ­ жаването и др. (КС) НАДПРЕВАРА ВЪВ ВЪОРЪЖА­ ВАНЕТО. Воен. Полит. Съревно­ вание между държавите е разли­ чен обществен строй да постигнат военно превъзходство посредством интензивно разработване, производ­ ство и натрупване на оръжия и воен­ на техника, тяхното количествено увеличаване и качествено усъвър­ шенстване. ■ Този процес поражда съперничество между държавите с цел нарастване на военната мощ и разработка и производство на нови

НАДЦЕНЯВАМЕ (НА АЗА)

видове оръжия. ■ Надпреварата във въоръжаването е много голяма опас­ ност за бъдещето на човечеството и е един от глобалните проблеми на съвременността. (КС) НАДЦЕНЯВАНЕ (НА АЗА) Ет. Даване на по-голяма оценка или зна­ чение на някого или нещо. В: зук. ле­ комислие, парвеню и суета. Срв с подценяване. (АХ) НАКАЗАНИЕ, наказания. Юрид. Мярка на принуда, налагана по ре­ шение на съда от името на държавата спрямо лице, извършило престъпле­ ние. ■ В този си смисъл наказанието е понятие от наказателното право. То сс налага с цел възстановяване на нарушеното от престъпника пра­ во. Наказанието играе превантив­ на (възпираща) роля, като възпира престъпника от други подобни дея­ ния. Има и възпитателно въздейст­ вие, като възпира всички останали лица от подобни деяния. ■ Видът на наказанието сс обуславя от тежест­ та на извършеното престъпление. Най-тежкото наказание е смъртната присъда. При друга група наказания сс ограничава свободата на престъп­ ника чрез изпращане в затвор или му сс налага глоба (СК) НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО Юрид Дял от публичното право, обхващащ правните норми, които регламенти­ рат кои деяния представляват престъпления и какви наказания се пред­ виждат за тях. Срв. с конститу­ ционно право и административно право; престъпление. (СК) НАМЕРЕНИЕ, намерения. Ет. Решение на човека да извърши действие и да постигне определен

298

резултат. ■ Волева нагласа на чове­ ка, която с резултат от предшества­ ща духовна дейност: осъзнаване па предстоящите задачи в зависимост от интересите и потребностите, по­ ставяне на цел и избор на средства за постигане па намерението. (АХ) НАОС, -и. Ист. Религ. 1. Светили­ ще в древноримски храм, където сс намира изображение на божество. 2. Основното пространство в древноримския храм, където сс намира олтарът. Срв. с олтар. 3. Религ. Ос­ новното помещение в християнския храм (църквата), предназначено за богомолците. (АХ) НАПОЛЕОНОВИ ВОЙНИ. Ист Воините на Франция в периода на Консулството (1799-1804 г.) и импе­ рията на Наполеон (1804 -1815 г.). ■ Наполеон (1769-1821 г.. император от 1804 до 1815 г.) води непрекъсна­ ти завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. ■ През 1812 г нахлува в Ру­ сия, по след като завзема Москва, е принуден да се изтегли, а войските му постепенно са унищожени. (MB) НАРОДЕН БЛОК Ист. Политиче­ ска групировка в България, форми­ рана на 30 V. 1931 г.. в която влизат различни партии (Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Националлибсралпа партия и някои крила на БЗНС (Българския земеделски народен съюз) ■ Съста­ вя правителство през 1931 г. начело с лидера на Демократическата партия Ал Малинов (1867-1938 г.). което води политика за възстановяване на парламентарната демокрация. През 1934 г. е свалено с Деветнадесето-

299

майския преврат. Срв. с Деветнадесетомайски преврат. (СК) НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ. По­ лит. Вж. депутат. (СК и КС) НАРОДЕН СГОВОР. Ист. Поли­ тическа организация в България, създадена през март 1922 г. от поли­ тически дейци, запасни офицери и представители на висшите слоеве на интелигенцията с цел противопоста­ вяне на правителството на Българ­ ския земеделски народен съюз, коя­ то се ръководи от Ал. Греков (18841922 г.), а от май 1923 г. - от проф. Ал. Цанков (1879-1959 г.). ■ Участ­ ва в извършването на Дсвстоюнския преврат (1923 г.). ■ Става един от основателите на Демократическия сговор през август 1923 г. (СК) НАРОДЕН ТРИБУН Ист. Вж. трибун. (БП) НАРОДНА ПАРТИЯ. Ист. 1 Вж. Съединистка партия. 2 Народняшка партия Политическа партия в България, създадена през 1894 г. с водач К. Стоилов (1853-1901 г.) (впоследствие - Ив. Ев. Гешов (1849-1924 г.), която изразява инте­ ресите на едрия банков и промиш­ лен капитал. ■ В нея влизат привър­ женици на бившата Консервативна партия и бившата Народна (Съеди­ нистка) партия. ■ Съставя самостоя­ телно правителство през 1894-1899 г. начело с К. Стоилов, като води политика за модернизиране на бъл­ гарската икономика и осигуряване на парламентарна демокрация и ста­ билност. (СК) НАРОДНИЧЕСТВО, само сд Ист. Иеология и обществено-поли­ тическо движение на руската инте­

НАРОДНИЧЕСТВО

лигенция през втората половина на XIX в., което поставя за главна зада­ ча пред обществото осъществяване­ то на социалните идеали - сваляне на самодържависто и отнемане на помешчическата земя в полза на се­ ляните. ■ То изразява интересите на селяните, поради което проповядва селската революция против самодържавието. ■ Характерно за народничсството е вярата в самобитност­ та на руския икономически строй, в некапиталистическия път на Русия, в мисията на интелигенцията за раз­ витието на обществото ■ През 60тс - 90-те години се разграничават две направления в пародппчсството - едното, либерално, според което социалистическият идеал може да се постигне чрез просвета па об­ ществото, т. е. по еволюционен път, и другото, революционно, според което се предвижда възможността за селска революция. ■ През 60-те и 70-те години па XIX в. съществуват и две народничсски opt анизации с названието „Зсмля и воля“ първа­ та е създадена сред Петербург ската и московската младеж през 1862 I. с идеята за предстоящата селска ре­ волюция, но през 1864 г. прекратя­ ва дейността си поради липсата на революционна ситуация: втората сс появява през 1876 г чрез сливане­ то на студентските кръжоци, които също стоят па позициите за револю­ ционен път в социалното развитие на Русия, по през 1879 г сс разделя на две организации „Черен предел“ („Чсрньш передел“) и ..Народна воля“ („Народная воля“). ■ „Народ­ на воля“ извършва редица нсуспсш-

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ни покушения срещу Александър II (1818-1881 г., император от 1855 г.) през 1879-1880 г. През 1881 г. успя­ ват да го убият. Неговите убийци са обесени, а „Народна воля“ е разгро­ мена. ■ В средата на 80-те години на XIX в. „Народна воля“ прекратя­ ва окончателно съществуването си. (МП) НАРОДНО СЪБРАНИЕ. Полит. Название на българския парламент - върховен изборен представителен законодателен орган в Република България. ■ В България единстве­ ният законодателен орган е Народ­ ното събрание и цялата законода­ телна власт принадлежи на него. ■ Състои сс от 240 народни предста­ вители, избирани за срок от 4 годи­ ни. ■ Основни дейности на Народ­ ното събрание са законодателната дейност и парламентарният контрол върху дейността на правителството. ■ Народното събрание приема, из­ меня или отменя законите, избира и освобождава министър-председате­ ля, приема държавния бюджет и от­ чета за изпълнението му, насрочва избори за президент, взема решения за провеждане на референдуми, за обявяване на война или сключване на мир, за разполагане на български въоръжени сили извън територията на България и на чужди въоръже­ ни сили в България и др. ■ Народ­ ното събрание ратифицира всички международни актове, които са с политическо или военно значение за България или сс отнасят до учас­ тието на България в международни организации. ■ За народен предста­ вител може да бъде избран всеки

300

български гражданин, навършил 21 години, няма чуждо гражданство, не е поставен под запрещение и не изтърпява влязла в сила присъда за лишаване от свобода. ■ Членовете на Народното събрание представля­ ват не само своите избиратели, а цялата нация. ■ Според Конститу­ цията на Република България има три форми на Народно събрание: Учредително събрание (свиква сс при възстановяването на българска­ та държава след Освобождението на България от османско владиче­ ство, при приемането на Търновска­ та конституция), Велико народно събрание (свиква се, когато трябва да сс приеме нова конституция или да сс решават изключително важни държавни и обществени въпроси, като промяна на територията на държавата, на формата па държавно управление и др.), обикновено На­ родно събрание (свиква сс слсд из­ бори) ■ Ръководството на Народно­ то събрание сс състои от председа­ тел, двама, заместник-председатели и няколко заместник-председатели на ротационен принцип. ■ Към На­ родното събрание работят няколко постоянни и временни работни ко­ мисии. (СК и КС) НАРОДНОЛИБЕРАЛНА ПАР­ ТИЯ; Стамболовистка партия. Ист. Политическа партия в Бълга­ рия. създадена през 1886 г. слсд раз­ цеплението на Либералната партия с основател и пръв водач Ст. Стамболов (1854-1895 г.) (впоследствие Д. Грсков, 1847-1901 г. и Д. Петков, 1858-1907 г.), която изразява инте­ ресите па индустриалните кръгове.

301

■ Съставя самостоятелни правител­ ства през 1887-1894 г. и 1903-1908 г., като води политика за стимулира­ не на развитието на българската ико­ номика, наука, просвета и култура. Същевременно извършва гонения срещу политическите си противни­ ци. Участва и в коалиционни прави­ телства. (СК) НАРОДНОСТ, -и Полит. Ист Исторически създала се етническа общност, която се формира върху единна територия на трайно утвър­ дила се държава, притежава общ за по-голямата част от населението език, обща религия, установена об­ редна система и празничен кален­ дар, единна духовна и битова култу­ ра и устойчива историческа памет. ■ Народността предшества форми­ рането на нацията. Срв с нация. ■ Възникването на народността започ­ ва през периода на консолидация на племенните съюзи. Процесите на образуване на народностите в Евро­ па завършват през Средните векове ■ Българската народност се форми­ ра през Средновековието (VII - X в ), както повечето народности в Ев­ ропа, и притежава специфични бъл­ гарски черти, които през XVIII—XIX в. се вграждат в основата на българ­ ската нация. (MB и СК) НАРОДНЯК, народняци. Ист. Член или привърженик на Народняшката партия. Срв. с Народняшка партия (Народна партия 2). (СК) НАРОДНЯШКА ПАРТИЯ Ист. Вж. Народна партия 2. (СК) НАРОДОВЛАСТИЕ, само ед. По­ лит демокрация 1. (СК) НАСЕЛЕНИЕ, само ед Ист. Съв­

НА ГО

купност от хора, живеещи общест­ вено организирани на определена територия. ■ Брой, структура и со­ циално-биологичен баланс (роде­ ни, умрели, пол, миграции и др.). ■ Отрицателно влияние имат войните, природните бедствия, епидемиите. ■ През XVI в. повече от 90% от насе­ лението в Европа живее в селата. ■ След опустошенията от религиозни­ те войни, които почти обезлюдяват някои райони на Европа, от средата на XVII в. населението бавно започ­ ва да нараства. ■ Днес непрекъснато расте броят на градското население. ■ Общият брой па населението в Ев­ ропа е 726 млн. Срв. с урбанизация и демографски баланс. (MB) НАСТРОЕНИЯ В ПОЛИТИКА­ ТА. Полит. Вж. политически на­ строения. (КС) НАТО; Атлантически пакт; Се­ верноатлантически пакт; Органи­ зация на Северноатлантическия договор. Воен. Полит Военно-по­ литическа организация, създадена през април 1949 г. във Вашингтон по инициатива на САЩ. ■ Целта на НАТО е да оказва военна и вся­ каква друга помощ на страна член­ ка. ако тя бъде нападната, да създа­ де разгърната военна организация, обединени въоръжени сили и др. ■ Днес НАТО преформулира своите задачи и начини на функциониране, като акцентира върху европейската отбранителна идентичност, върху укрепването на европейския компо­ нент в трансатлантическата система за сигурност, върху разширяването на Изток и др. ■ Висш ръководен орган е Съветът на НАТО, в който

НАТОВИЗАЦИЯ

влизат министрите на външните ра­ боти, на отбраната и на финансите (а в случай на нужда и министърпредседателите и даже държавните глави) на страните членки. Свиква се два пъти годишно. Седалището на НАТО е в Брюксел. ■ За първи път като политически въпрос членството на България в НАТО се поставя в на­ чалото на 90-те години на XX в., когато Соломон Паси (род. 1956 г.), то­ гава председател па Атлантическия клуб, внася в Народното събрание официално предложение за присъ­ единяване на България към НАТО. ■ България е пълноправен член на НАТО от април 2004 г. (КС) НАТОВИЗАЦИЯ. само ед. Воин. Полит. 1. Присъединяване на даде­ на страна към НАТО. 2. Привеждане на структурните, организационните, техническите, материалните и др. стандарти на дадена армия в съот­ ветствие с тези па НАТО. (КС) НАТУРАЛИЗАЦИЯ. само сд. Ист. Полит. Юрид. Придобиване (прие­ мане) на гражданство или на подан­ ство от чужденец или от лице без гражданство, което живее постоянно в дадената държава. Срв. с граждан­ ство и поданство НАТУРАЛНА РЕНТА Ист. Рента в продукти, която селяните предават на феодала. ■ Селяните дават част от реколтата, произведена в техните тенурии на едрия земевладелец. Срв. с тенурнн. (АХ) НАХАЛСТВО. нахалства Ет Аг­ ресивно заемане на позиции, за кои­ то нямаме право или покана ■ Дръз­ ка самоувереност; наглост Наруша­ ва се дистанцията между личните

302

пространства на хората. Свободата на човека намалява. Променя се дис­ танцията между човека и другите хора в различни ситуации. (АХ) НАХИЯ. нахии. Ист. Най-малката административна териториална еди­ ница в Османската империя, подраз­ деление на каза. Срв. с кала. (СК) НАЦИЗЪМ, само сд.; националсо­ циализъм. Ист. Идеология и поли­ тика на Националносоциалпстичсската германска работническа пар­ тия (1919-1945 г.), която се състои в шовинизъм, антикомунизъм, раси­ зъм. антихуманизъм и милитаризъм; в пълен контрол над нацията (както над икономиката, така и над личния живот на гражданите); в отхвърляне на демокрацията, парламентаризма и политическия плурализъм. Срв. с Пационалносоциалнстическа гер­ манска работническа партия. ■ Главните цели па нацизма са. въз­ раждане па нацията и осигуряване на жизнено пространство за чистите арийци чрез прочистването и от „не­ пълноценните“ раси и чрез поеIша­ нс на световно господство. (Ml I) НАЦИОНАЛЕН ГЕРБ /1ошт Вж. държавен герб. (КС) НАЦИОНАЛЕН ДОХОД Итн Ист. Новата стойност, създадена or човешкия труд за определено време и съответстващата й част or общест­ вения продукт в натурална форма. ■ Стойността на чистата продукция, която се получава, като от стойност­ та на общата годишна продукция се извади стойността на изразход­ ваните средства за производство. ■ Общата сума от доходите на всички лица в една икономика за определен

303

период от време след приспадане на разхода на капитал. ■ Изчислява се във фактически и неизменни цени. ■ Характерът на националния доход се определя от обществения строй и от формата на собственост върху сред­ ствата за производство. (MB) НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ. Полит. Референдум по важен за държавата въпрос, който сс провеж­ да сред цялото й население ■ Про­ вежда сс по решение на Народното събрание. Срв. с местен референ­ дум. (СК) НАЦИОНАЛЕН ФЛАГ; нацио­ нално знаме; държавен флаг. По­ лит. Вж. държавно знаме. (КС) НАЦИОНАЛЕН ХИМН. Полит. Вж. държавен химн. (КС) НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ, нацио­ нализации; одържавяване. Пет. Полит. Икон. Премахване на част­ ната собственост върху области от индустрията, селското стопанство, търговията, услугите и др. и превръ­ щането им в държавна собственост. Напр. в Русия след Октомврийската социалистическа революция (1917 г) първите мерки на новата власт са свързани с национализация на промишлеността; във Франция по време па управлението на Народния фронт (1934-1938 г.) се прави час­ тична национализация на военната промишленост и пълна национали­ зация на железопътния транспорт: в България национализация се про­ вежда след 9. IX 1944 г. и тя с осо­ бено масова в периода 1947-1950 г. (МП и КС) НАЦИОНАЛИЗЪМ, само сд. Пет. Идейно направление и политически

НАЦИОНАЛИЗЪМ

движения от началото на XIX в., ха­ рактеризиращи се с осъзнаването на принадлежността към нацията и формиране на национално само­ съзнание. ■ Национализмът сс смя­ та за една от най-противоречивите доктрини в политическата мисъл. ■ Определят сс различни видове на­ ционализъм, основните от които са: защитен национализъм, характерен за нации, които са под чуждо роб­ ство и са застрашени от загубване на своята идентичност, напр. пационалпоосвободитслното движение на българския народ по време на турското владичество; агресивен на­ ционализъм. характерен за господ­ стващи нации, които искат да присъ­ единят и асимилират други нации п народи, напр. стремежите па Напо­ леон Бонапарт (1769 1821 г., импе­ ратор от 1804 до 1815 I ) да наложи господството на Франция в Европа (1796-1813 г.); наниопалшовинизма па А Хитлер (1889-1945 г, диктатор от 1934 г). ■ Има прогресивен ха­ рактер при формирането на нациите. ■ За народите от Централна и Юго­ източна Европа сс изразява в стре­ меж към изграждане па национал­ ни държави. ■ В края па XIX в. под влияние на националната идея сс променя политическата карта на Ев­ ропа. /Австрийската империя сс пре­ образува в Австро-Унгария (1867 [.). Политически разединените държави сс обединяват - Италия в 1870 г. Германия в 1871 г. Възстановяват се балканските държави. По национал­ ните им стремежи не са постигнати докрай Напр. при възстановяването на България Македония е оставена

НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

извън нейните граници. Поради това националната идея остава осново­ полагаща за външната политика на държавите от Югоизточна Европа. ■ През 20-те години на XX в. се разви­ ва и като идеология на национално превъзходство и изключителност, на расизъм и шовинизъм (напр. в на­ цистка Германия). ■ В България след Първата световна война (1914-1918 г.) се появяват някои националисти­ чески организации, които се борят за национално обединение на бъл­ гарския народ (напр. Всебългарски съюз „Отец Паисий“) ■ Национа­ лизмът не се отнася само до въпро­ са за границите на дадената нацио­ нална държава. В него се включват и въпросите за националната иден­ тичност, за езика, историята, кул­ турата, политическите институции. ■ XIX в. се определя като „век на национализма“ ■ Когато национа­ лизмът е съпроводен с признаване и проповядване на превъзходство на собствената нация, със стремеж за налагане на нейното господство и разпалване на национална вражда, тогава той може да се изроди в шо­ винизъм. Срв. с шовинизъм (МП, MB, СК и КС) НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА По­ чит. Държава, създадена на исто­ рически образувала се етническа територия на дадена нация и изразя­ ваща нейния суверенитет. ■ Нацио­ налната държава е населена от един народ и нейният характер на единна държава не се променя от факта, че в нея могат да живеят отделни нацио­ нални малцинства и малцинствени групи. ■ Напр. Република България

304

е национална държава. Срв. с много­ национална държава. (КС) НАЦИОНАЛНА ИЗМЯНА По,чит. Вж. държавна измяна. (КС) НАЦИОНАЛНА ТАЙНА Полит. Вж. държавна тайна. (КС) НАЦИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ По.чит. Вж. държавна територия (КС) НАЦИОНАЛНИ СИМВОЛИ; символи на държавата. По.чит. Вж. държавни символи (КС) НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕ; нацио­ нален флаг; държавен флаг. По.чит. Вж. държавно знаме. (КС) НАЦИОНАЛНО МАЛЦИН­ СТВО. По.чит Ист. Националност, която с малобройна спрямо населе­ нието на една държава и която се от­ личава с етнически, езикови, рели­ гиозни, културни и др особености. (КС) НАЦИОНАЛНО ПРАВО ЮриО. Съвкупност от правните норми, от законите, действащи в рамките па една държава. Срв. с международно право (СК) НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ По.чит. Голяма съвременна неправителствена ор­ ганизация па българските обшини, създадена с цел да се подобрят ко­ ординацията. сътрудничеството и връзките между тях, да се разшири обмяната на опит и др. (КС) НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗЪМ, само сд. Ист Вж нацизъм и Панионалпосоциалистичсска германска работническа партия (МП) НАЦИОНАЛНОСОЦИАЛИСТИЧЕСКА ГЕРМАНСКА РАБОТ­ НИЧЕСКА ПАРТИЯ Ист. Поли-

305

тическата партия на крайната нацио­ налистическа десница, създадена през 1919 г. от А. Хитлер (1889-1945 г.), чиято програма обещава земя на селяните, печалба за работниците, подкрепа на търговците и борба за чиста арийска раса. ■ Изразява ин­ тересите на най-агресивните кръго­ ве на немската монополистична бур­ жоазия. ■ Характеризира се с анти­ комунизъм, шовинизъм и расизъм. ■ През 1933 г. идва на власт, а в 1934 г. А. Хитлер става райхсканцлер (дър­ жавен глава, президент). ■ Националсоциалистическата германска работническа партия ръководи под­ готовката, а след това - Втората све­ товна война (1939-1945 г.), с целта да постигне световно господство. ■ След разгрома на германския фаши­ зъм през 1945 г. партията е разпусна­ та. Много от бившите нейни членове влизат в състава на Националдемократическата партия и други нсофашисткн организации в бившата Фе­ дерална република Германия. (МП) НАЦИЯ, нации. Пазиш. Ист. Ис­ торически създала се устойчива общност от хора, възникнала върху основата на обща територия, език, икономически живот, народопсихология и култура вследствие на продължително съвместно истори­ ческо развитие. ■ Формира се върху основата на вече утвърдена народ­ ност. Срв. с народност. ■ Нациите възникват през периода на преодо­ ляване на феодалната раздробеност на обществото, укрепването на по­ литическата централизация в усло­ вията на индустриално развитие и създаването на икономически връз­

НЕАНДЕРТАЛЕЦ

ки. ■ Българската нация се формира от втората половина на XVIII в. до 70-те години на XIX в. въз основа на възраждането на идеите за груповата общност на българите и мобилизи­ ращия ефект от страна на модерните икономически и политически сили. Срв. е народност. (MB и СК) НАЧИН НА ПРОИЗВОДСТВО. Икон. Исторически определен начин за добиване на материални блага, представляващ диалсктичсско един­ ство на производителни сили и про­ изводствени отношения (КС) НАША ЕРА; нова ера. Ист. Вж. християнска сра. (МП) НЕАНДЕРТАЛЕЦ. неандерталци. Ист. Вид от древните хора, насе­ лявали Европа, Азия и Африка през палеолита преди около 150 хил./100 хил. - 35 ХИЛ./26 хил. г., по-отдалсчени от съвременния човек в сравне­ ние с кроманьонцитс Срв. с налеолит и кроманьонец. ■ Нсандсрталцитс имат нисък ръст, масивно тяло и къси крайници, продълговата глава и силно наклонено назад чело ■ Мо­ зъкът им е добре развит - с обем око­ ло 1400 см3. При тях има начало на членоразделна реч. ■ Нсандерталците са изработвали примитивни оръ­ дия на труда от грубо одялан камък и кост; използвали са огъня; погреб­ вали са мъртвите с накити от морски раковини и миди; при тях е започнал преходът от първобитно стадо към първобитно общество. Срв с оръ­ дие на труда. ■ Предполага се, че са били изтребени и отчасти асими­ лирани от кроманьонцитс. ■ Носят названието си от името на долината Неандертал (Neandertal) в Германия,

НЕДВИЖИМИ ВЕШИ

кьдето през 1856 г. са намерени ос­ танки от техни скелети. (БП) НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ; недвижи­ мо имущество. Юрид. Вещи, иму­ щество, използването на които по предназначение изключва премест­ ването им, като към тях се отнасят земята и построените върху нея сгради и съоръжения Срв. с движи­ ми вещи. (СК) НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО Юрид. Вж. недвижими вещи. Срв. е движимо имущество (СК) НЕДОБРОНАМЕРЕНОСТ, само сд. Ет. Проява на лоши намерения към някого или нещо В. вж арогаитиост, безочие, бещеремонност, грубост, наглост, нахал­ ство, жестокост и садитьм. (ЛХ) НЕЖЕН РАЗВОД. Полит. Разделя­ не на бивша федеративна социалис­ тическа република на отделни суве­ ренни държави, което е извършено по мирен, нснасилствсн път. Напр. разделянето на Чехословакия през 1992 г. (КС) НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ Полит. Коренни политически, икономиче­ ски, социални и обществени проме­ ни, извършени по мирен, ненасилствеи път. ■ Нежна революция става в края на 80-те и пачалою па 90-те години на XX в. в социалистически­ те страни и тя довежда до пълен раз­ пад на Източния блок. (КС) НЕКРОПОЛ, -и Пет. Град на мърт­ вите, гробище, система от гробници. ■ Нскрополитс са основен елемент в структурата на всяко селище, но могат да бъдат строени и извън на­ селеното място, папр. издълбани в скали. ■ Археологическото проуч­

306

ване на нскрополитс лава много и ценни сведения за живота па хората през различните исторически епохи. (МП) НЕЛЕГИТИМНА ВЛАСТ Юрид. Полит Държавна власт, коя го е ус­ тановена и се упражнява при нару­ шаване на законите, като същевре­ менно не получава подкрепа и дове­ рие от мнозинството от населението Срв. с легитимна власт. (СК) НЕОГРАНИЧЕНА МОНАРХИЯ Пет. Полит. Вж. абсолютна монар­ хия. (КС) Н ЕО ГРА Н И Ч Е Н О У П PA ВЛ ЕНИЕ Пои/т. Държавно управле­ ние. при кос го държавата се стреми да проникне във всички области от живота па гражданите и да осъ­ ществява контрол върху тях. Срв. с ограничено управление ■ Такова е управление го папр в тоталитарната държава. Срв с тоталитарна дър­ жава. (СК) НЕОКОЛОНИАЛИЗЪМ, само сд Пет Пошт Съвкупност от пови форми и методи на колониална по­ литика през XX в. в условията па разпадане па колониалната система и търсене па нови, гю-прикриги и по-гъвкави начини за продължава­ не на експлоатацията пад страните, извоювали своята политическа неза­ висимост. ■ Па практика псоколониализмът воли до неравноправни по­ литически и икономически отноше­ ния между силноразвититс държави и държавите, намирали се по-рано в колониална зависимост. Силноразвитите държави оказват непряк кон­ трол чрез икономическа, финансова и научно-техническа помощ. Целта

307

с господство в икономиката, даване на кредити и субсидии при неизгод­ ни условия, поддържане на удобни политически режими, създаване на военни бази на територията на осво­ бодилите се страни и др. Срв. с колониализъм. (КС) НЕОКОНСЕРВАТИЗЪМ, само сд. Ист. Полит Разновидност на консерватизма, наследяваща редица принципи и постулати на класиче­ ския консерватизъм и разглеждаща обществото като вътрешно баланси­ рана система, на която са противопо­ казани радикалните революционни изменения. ■ Измененията трябва да стават естествено и постепенно, съ­ гласно вътрешната еволюция, а не да се привнасят отвън. ■ Нсоконссрватизмът признава правото на държа­ вата да се намесва в икономиката (но смята, че това вмешателство трябва да е ограничено), застъпва се за раз­ витие на пазарните отношения, за укрепване па индивидуалното предприемачсство, за усилване на авто­ ритета на властт а, за ред и законност и др. ■ Нсоконсерватизмът се за­ ражда след Втората световна война (1939-1945 г.) и получава широко разпространение през 60-те и 70-те години на XX в. Срв. с консервати­ зъм. (КС) НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ, само ед. Ист. Полит. Модерна форма на либерализма, допускаща частично участие и косвена намеса на дър­ жавата в икономическия живот и признаваща решаващата роля на пазарните закони и на личната ини­ циатива ■ Според неолиберализма основата па гражданското общество

НЕШИТНЛ РЕВОЛЮЦИЯ

е икономиката, която трябва да бъде отделена от политиката. Срв. с либе­ рализъм. (КС) НЕОЛИТ. само сд. Ист. Вж. новокаменна епоха. (БП) НЕОЛИТНА РЕВОЛЮЦИЯ Ист. Промяна в начина на живог и в мисленето на човека при прехода от лов. риболов и събиратслетво на диви плодове към земеделие и скотовъдство през нсолита. Срв. е новокаменна епоха. ■ В живота па при­ митивните хора настъпват коренни промени: изработват се усъвър­ шенствани нови оръдия на труда гладко полирани брадви, геели. мо­ тики: появяват се керамиката, прелачсството, тъкачеството, земеделието и скотовълството: човекът започва да воли уселиал начин на живот вследствие на коею се изграждат първите постоянни селища, някои от които са защитени с масивни ка­ менни стени (папр. град Псрихоп в Палестина or VIII хил. пр. Хр); по­ строени са първите храмове със све­ тилища (панр. светилищата в Чат а т Хююк (Мада Азия) от VII хил. пр. Хр ): иредполата се, че се извършват наблюдения върху небесните ic.ia и се създава календар, необходим за организацията па земеделския на­ чин на живо! Срв. с оръдие на тру­ да. уседиали народи, светилите и календар. ■ Най-важен момент за развитието на човешката цивили­ зация е появата на земелелипо. 1о възниква най-напред в Патесиша. Сирия. Ma ia Азия и Западен Иран между X VIII хил. пр. Хр.. а на Балкашге и в Египет през VII хил пр. Хр. Срв. с Плодородният нолуме-

НЕОМАРКСИЗЪМ

сец. Според данните от археологи­ ческата хронология това е времето на преход от среднокаменната към новокаменната епоха. Срв. с архео­ логическа хронология. ■ Този пери­ од е наречен „неолитна революция“ от американския археолог Гордън Чайлд (1892-1957 г).(БП) НЕОМАРКСИЗЪМ, само сд. Ист Полит. Философско-политическо течение, стремящо се да допълни и да доусъвършенства класиче­ ския марксизъм чрез допълнително разясняване с оглед на съвременна­ та историческа обстановка на някои негови принципни положения и чрез неговото съединяване отчасти с дру­ ги философско-политически учения. ■ Всичко това прави съвременния псомарксизъм нееднороден, екле­ ктичен и разнопосочен. Срв с марк­ сизъм. (КС) НЕОФАШИЗЪМ, само сд. Ист. Полит. Фашизъм в нова, частично видоизменена форма, приспособе­ на към съвременната историческа обстановка и към съвременните реалности, който се характеризира със стремежите па неофашистите в редица страни да се слеят с някои десни партии и преди всичко с ултрадесни военни кръгове, както и с усилията им за международно обе­ диняване. Срв с фашизъм. (КС) НЕПИСАНО ПРАВО. Юрид Вж. обичайно право. (СК) НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ, само ед. Юрид. Форма на вина, при която деецът не е съзнавал, че извършва правонарушение и че последиците от него са опасни за обществото или е предвиждал настъпването им, но с

308

възнамерявал да ги предотврати или избегне. Напр. шофиране с преви­ шена скорост. Срв. с умисъл. (СК) НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ В ПО­ ЛИТИКАТА. Полит. Невъзмож­ ност да се прогнозира политиче­ ското поведение на политическите субекти, техните действия, постъп­ ки, решения, реакции и др. ■ Непредсказуемостта е свързана със сложния характер на общественото развитие, с многообразието от въз­ можности, с реакциите на масите на дадено политическо нововъведение, с емоционалното състояние на поли­ тиците, с техните личностни особе­ ности и др. (КС) НЕПРИНУДЕНОСТ, само сд. Ет Вж. сстественост. (АХ) НЕСАМОУПРАВЛЯВАЩИ СЕ ТЕРИТОРИИ. Ист Полит. Коло­ ниални владения или други зависи­ ми територии, считани като част от територията на държавата метро­ полия, чийто статут се определя от ООН. Напр. такива са Нусрто Рико по отношение на САЩ, Суринам по отношение на Холандия и др. (КС) НЕСТОРИАНСТВО, само ед. Ист. Религ. Религиозно учение, според което Исус Христос е човек и няма пълна божествена природа, осъдено от Третия вселенски събор в град Ефес (431 г.) като ерес. ■ Разпрос­ транено е през VII в в Близкия из­ ток - Сирия, Месопотамия, Индия, Централна Азия, Монголия, Китай. Срв. с ерес. (АХ) НЕУТРАЛИТЕТ, само ед. Полит. Воен. Политика на държава, която не участва във военни действия по време на война или не членува във

309

НОВАТА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА (НЕП)

военни съюзи в мирно време. В: вж. временен неутралитет и постоя­ нен неутралитет. ■ Територията, териториалните води и въздушното пространство на неутралните дър­ жави са неприкосновени за воюва­ щите. ■ Ако бъде нападната, неу­ тралната държава има право да се защитава с оръжие. (СК и КС) НЕУТРАЛНА ЗОНА Воен. Земна територия или водно пространство, където никоя държава няма право да държи войски, да създава воен­ ни бази и да води военни действия. Напр. неутрална зона е Антарктика по силата на договор, подписан през 1959 г. във Вашингтон. (КС) НЕЧИСТА СЪВЕСТ. Ет Опетне­ на от порочни дела съвест и лицеме­ рие пред себе си. ■ Човек се опитва да заглуши гласа на съвестта си и да забрави за лошите си постъпки. В: вж. измама, лицемерие и лъжа. Срв. с гузна съвест и угризения на съвестта. (АХ) НИКЕО-ЦАРИГРАДСКИ СИМ­ ВОЛ. Ист. Религ. Вж. Символ на вярата. (АХ) НИКИЕВ МИР. Ист. Мирът, кой­ то двата воюващи полиса Атина и Спарта сключват през 421 г. пр. Хр., с което приключва първата фаза на Пелопонеската война (431 г. пр. Хр. - 404 г. пр. Хр.). Срв. с полис, Атинска демокрация, Спарта и Пелопонеска война. ■ Наречен е по името на атинския политик Иикий (ок. 469-413 г. пр. Хр ), който води преговорите. (БП) НОВ СВЕТОВЕН РЕД Полит По­ нятие, отразяващо формирането на нова система на международни от­

ношения след разпадането на биполярната конфигурация в света. (КС) НОВ СВЯТ. Ист. Название на континента Америка, дадено му по времето на Великите географ­ ски открития, когато става известен на европейците. ■ В географските представи на хората от края на XV в. Европа и басейнът на Средиземно море представляват стария и изучен свят, но отвъд него се крият нови, неизследвани пространства, открити през периода на Великите географ­ ски открития. Напр. открити са мор­ ските пътища между Европа и Азия, скваторът и най-вече континентът Америка, наречен Новият свят. ■ В резултат от откриването па Новия свят центърът иа европейската ико­ номика сс премества от Срсдизсмномористо към атлантическите държа­ ви Испания, Португалия, Франция, Англия и Нидерландия (Холандия). Срв. с Великите географски от­ крития (MB) НОВА ЕРА; наша ера. Ист. Вж. християнска сра. (МП) НОВАТА ИКОНОМИЧЕСКА ПО­ ЛИТИКА (НЕП). Ист. Политика на руското комунистическо прави­ телство след 1921 г., чиято цел е да се съживи стопанството чрез частич­ но възстановяване на частната соб­ ственост, поощряване на търговията, разширяване на пазара и ускорено парично обръщение. ■ Провъзгла­ сена е на X конгрес на Руската ко­ мунистическа партия (болшевики), състоял се пред март 1921 г. ■ В резултат от нейното прилагане през 1925 г. промишленото производство достига 75% от довоенното, а сол-

НОВИ ОСМАНИ

скостопапското производство - 87% от довоенното. (МП) НОВИ ОСМАНИ. Ист. Тайна политическа организация в Тур­ ция, която си поставя за цел да установи конституционна монар­ хия, да осъществи реформи за раз­ витието на селското стопанство, промишлеността и търговията и да превърне всички поданици на им­ перията в равноправни осмаии. ■ Основана е през 1865 г. в средите на интелигенцията. ■ В края на XIX и началото на XX в. младогурците и тяхната организация „Единство и прогрес“ стават неин приемник и продължител. Срв. е младотурци и „Единство и прогрес1*. (Mil) НОВО ВРЕМЕ: Възраждане. Ист. Вж Ренссанс (MB) НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ Лит. Ист. Лиокрифи. които опис­ ват събития и лица от Новия завет. Напр. „Детство Исусово“. „Ходене на Богородица по мъките“ и др. Срв. със старозаветни апокрифи. (СК) НОВОКЛМЕННА ЕПОХА: неолит. Ист. Третият праисторически период, който се характеризира е революционни промени в човеш­ кото развитие (IX хил. пр. Хр. - VI хил. пр. Хр.). ■ Датирането на новокаменната епоха не е еднакво пора­ ди различното време и различната продължителност на протичането й в различните райони на света, произтичащи от неравномерното развитие на културата и нейното своеобразие. Приема се, че обхваща времето от появата на земеделието и грънчарството до откриването на медта. Срв е история 2 и праис­

310

тория: старокаменна епоха, среднокаменна епоха, каменно-медна епоха, бронзова епоха и желязна епоха. ■ През 1X-VIII хил. пр. Хр. са направени важни открития, кои­ то променят из основи живота и съзнанието на хората - те усядат, настаняват се в постоянни сели­ ща и строят жилища, започват да обработват земята, да отглеждат растения и животни. Срв. е уседнали народи. Изработват усъвър­ шенствани оръдия на труда (глад­ ко полирани), изпечени на огън глинени съдове. Срв е оръдие на труда. Откриват предачсствого и тъкачеството, изработват облекла. Срв. е неолитна революция. ■ Зе­ меделието се появява пай-папред в Палестина. Сирия и Западен Иран между X-IX в. пр. Хр.. през VIII в. пр Хр. в Мада Азия, през VII в пр. Хр. - на Балканите и в Египет. Срв. е Плодородният полумесец ■ Неолитната култура се развива е най-бързи темпове в Близкия изток. Египет и Индия, къдсто земеделие­ то и скотовъдството възникват найрапо. В Европа се развива по-късно под силното влияние на Близкия изток. ■ За културата на неолита свидетелстват множество образци на идо.тпата пластика, изработени от глина, кост и мрамор - фигурки на фантастични същества (човешки тела е животински елементи, жи­ вотински тела е човешки глави), а съшо и изображения от други свстове - па боговете и на мъртвите. Както в предишните епохи, женски­ те фигурки са повече от мъжките. ■ В някои неолитни центрове като

311

Чатал Хююк (Мала Азия) сс откри­ ва развита архитектура - постройки от кирпич, изградени през VII - VI хил. пр. Хр. по един план, образу­ ващи селище. Стените на сградите са украсени с цветни стенописи и релефи. Град Йсрихон (Палестина) през VIII хил. пр. Хр. е бил защи­ тен от масивна каменна стена с ви­ соки кули. ■ Предполага сс, че през нсолита възникват култовете към Богинята майка (символ па плодо­ родието) и към нейния син - мъжко божество, изобразявано най-често като бик. Срв. с култ. Почитано като божество е и слънцето. ■ Из­ граждат сс първите храмови ком­ плекси със светилища - такива са светилищата в Чатал Хююк (Мала Азия) от VII хил. пр Хр Срв. със светилище. ■ Предполага се. чс неолитният човек наблюдава небес­ ните тела и създава календар, необ­ ходим за организацията на земедел­ ския начин на живот. Срв с кален­ дар. ■ Началото на новокаменната епоха на Балканите сс свързва с преселването на земеделски племе­ на от Мала Азия през VII хил пр. Хр. ■ В България са намерени мно­ го селища, обитавани през нсоли­ та - няколко селищни могили, две естествени пещери, редица изкуст­ вено издълбани ниши и голям брой селища на открито. Най-известни и най-добре проучени са селищните могили до Караново (Новозагорско) и до Стара Загора. Интересни матсриали са открити в Дсвсташката пещера (Ловешко), до село Креми­ ковци (Софийско), в Слатина (квар­ тал на София), до село Градешница

НОРМАТИВЕН АКТ

(Врачанско). ■ Представата за трите спохгг - каменна, бронзова и желяз­ на. възниква още през Античността (Тит Лукрсций Кар. ок. 99-55 г. пр. Хр). (БП) НОМ, -и. Ист. Област в Древния Египет, начело на която стои упра­ вител (номарх). назначаван от фараона и пряко подчинен па него. Срв. с номарх гг фараон. (БП) НОМАДИ, ед. номад. Пет I. Скит­ нически племена, етнически групи или племенни обединения, конто не водят уссднал живот, занимават сс предимно със скотовълство и са в постоянно движение за търсене на пасища. ■ Те се прехранват главно чрез животновъдство. ■ Характерни са за по-ранните епохи от историчес­ кото развитие. ■ Днес сс срещат в някои страни в Централна и Западна Азия, Северна Африка. Срв. с уседнали народи. 2. Член на някое от тези племена. (АХ. МП и СК) НОМАРХ, номарси. Пет Управи­ тел. който стои начело на област в Древния Египет, назначаван от фара­ она и пряко подчинен на него. Срв. с ном гг фараон. (БП) НОМЕНКЛАТУРА, номенклату­ ри Полит. Група лица, които са ръ­ ководни кадри и са подбрани след специална проверка за благонадежд­ ност и вярност към определена по­ литическа сила. (КС) НОРМАНИ. сд норман Ист. Вж. викинги. (ЕП) НОРМАТИВЕН АКТ Юрио. Вил юридически акт. който е приет от компетентен държавен орган и съ­ държа правни норми. ■ Съществува йерархия в системата на норматив-

НОРМИ

ните актове: висш е основният закон на държавата (конституцията), след­ ван от другите закони, след които се нареждат нормативните актове, по­ местени в правилници и наредби. В: вж. закон. (СК) НОРМИ, ед. норма. Ет. Една от най-простите форми на нравствено изискване, елемент на моралните отношения и форма на моралното съзнание. ■ Нормите се отразяват в моралното съзнание във вид на пра­ вила, заповеди, насочени към всички хора, които трябва да се изпълняват в различни ситуации. Напр. някои от т. нар. Десет божи заповеди („Не убивай“; „Не кради“ и т.н.). (АХ) НОТА, ноти. Дипл. Най-широко използваната форма на дипломати­ ческа кореспонденция, в която се изразява официалната позиция на държавата по даден въпрос, съби­ тие, факт и др. ■ Чрез нота се дават разяснения, отправя сс молба, зая­ вява се искане, изказва се протест, обсъждат се документи и събития и др. (КС) НОТАБИЛИ, ед. нотабил. Ист. Богати граждани, представители на дворянството, духовенството и бур­ жоазията, които са членове на съве­ щателно учреждение при монарха през Средновековието. (АХ) НРАВ, -и, Em. 1. Моралният харак­ тер на човека, неговата устойчива морална характеристика. Напр. каз­ ваме „Този човек има особен нрав“. 2. Моралните навици на човека, формирани в процеса на израства­ не и под влияние на семейството, приятелите, културата и социалната среда, в която живее. Напр. предпо­

312

читание и склонност към определе­ но поведение на човек, в което сс проявяват неговите нрави. 3. Само ми. Обичаи с нравствено значение, които се поддържат в общество­ то чрез моралните отношения или представляват отстъпления от из­ искванията на нравствеността. ■ Съдържанието на поведението на хората в дадено общество, соци­ ална група, класа, колектив и др. Напр. как е прието да се постъпва. Използва сс за морална оценка на нормите на поведение в дадено об­ щество. Напр. бюрократични, бур­ жоазни и др. нрави. Срв. с норми и обичаи. (АХ) НРАВСТВЕНОСТ, само ед.; морал 2. Ет. Основна етическа категория - съвкупност от нравите и обичаите на даден, установен начин на живот, дейности, поведение и общуване между хората. ■ Според Г. Хегсл (1770-1831 г.) в съчинението „Фило­ софия на правото“ моралът е нещо идеално и субективно, а нравстве­ ността е обективно явление, което с реализирано в действията, постъп­ ките и отношенията на хората. В морала свободата е осъзната необ­ ходимост, а в нравствеността тя е реализирана в човешките действия, постъпки и отношения. Нравстве­ ността се осъществява чрез семей­ ството, обществото и държавата. ■ Като съвкупност от нравите и оби­ чаите тя е отправната точка на всяко човешко общуване. ■ В по-широк смисъл изгражда най-дълбоките ос­ нови на човечността Чрез нравите и обичаите тя полага нравствените устои на всяко човешко общество.

313

■ В по-тесен смисъл нравствеността включва простите норми на справед­ ливостта и човечността като закони на човешкото общество. В: вж. нра­ ви и обичаи. Срв. с морал 1, морал 3 и морал 4. (АХ) НУМИЗМАТ, -и. Ист. Специа­ лист по нумизматика - лице, което колекционира и изучава монетите: тяхната поява; история; техника на сечене; материал, от който са изра­ ботени; начин на колекциониране; художествена стойност. Срв. с ну­ мизматика. (БП) НУМИЗМАТИКА, само ед. Ист. Наука, която изучава монетите тяхната поява; история; техника на сечене; материал, от който са изра­ ботени; начин на колекциониране; художествена стойност. ■ За исто­ рическата наука нумизматиката е помощна дисциплина, която, като изучава историята на монетите и монетоссченето и тяхното използ­ ване (парично обръщение), дава сведения за живота на човешките общества в отминалите периоди от развитието им ■ Появява се през XIV в., но се оформя като наука през XVIII в. (БП) НЬОЙСКИ МИРЕН ДОГОВОР. Ист. Договор, наложен на България след поражението й в Първата све­ товна война от силите на Антантата и подписан на 27. XI. 1919 г. в па­ рижкото предградие Ньой, по сила­ та на който от България се откъсват значителни територии (11 000 км2 в Западна Тракия (Беломорието), Босилеград, Цариброд, Струмица, Южна Добруджа) и тя загубва из­ лаза си на Бяло море, налагат й се

ОБЕТ

военни ограничения (отнето право да има собствена наборна армия), финансови ограничения и изпла­ щане на огромни репарации (2,25 млрд. златни франка). Срв. с репа­ рации. (СК)

о ОАЕ. Полит. Вж. Организация за африканско единство. (КС) ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ НА ПАРИТЕ Ист. Икон. Вж. девалвация. (МП) ОБЕКТ НА ПРАВОТО Юрид Яв­ ление (в широк смисъл) от обектив­ ната действителност, по повод (с ог­ лед) на което позитивното право въз­ лага определени права и задължения на правните субекти, като то може да бъде два типа: вещи и права. Срв с позитивно право и правен субект. В: вж. вещ и право 2. (СК) ОБЕКТИВНО ПРАВО Юрид Вж право 1. (СК) ОБЕЛИСК, -и. Ист. Висок чети­ ристенен каменен стълб със зао­ стрен пирамидален връх, издиган като паметник пред храмовете в Древен Египет. Срв. с пирамида. ■ Представлява стилизиран слънчев лъч, символизиращ бог Pa (Ре), а пи­ рамидалният връх се смята за оби­ талище на изгряващото слънце и се облицова със злато. ■ Обелискът на фараона Сенуссрт (Сснвосре) I (вла­ детел от ок. 1967 до 1934 г. пр. Хр.) е висок 30 м и е изработен от един къс гранит. (БП) ОБЕТ, -и Ист. Религ Обещание, изречено пред Бога заради получе­ на благодатна помощ, при страх от

ОБИДА

опасност или за придобиване на Бо­ жие благословение. (АХ) ОБИДА, обиди. Ет. Несправедливо словесно унижаване на нечие дос­ тойнство. (АХ) ОБИКНОВЕНО МНОЗИНСТВО Полит. Мнозинство, което се рав­ нява на повече от половината от гла­ совете, дадени при гласуване. Срв. с квалифицирано мнозинство и от­ носително мнозинство (КС) ОБИКНОВЕНО ОРЪЖИЕ. Воен Всички видове стрелково, артиле­ рийско, танково и др. оръжие, без оръжията за масово унищожение. (КС) ОБИЧ, само ед. Ет. Емоционална привързаност към някого или нещо; чувство па нежност. ■ Светло и въз­ вишено чувство. Усещане за топлота и взаимност, приемане, готовност за споделяне Потребност за сближава­ не, породена от естествено привли­ чане. Сливане на човешките души и сърца. ■ Често се свързва с любовта, но е с по-широк обхват от нея. Срв с любов. (АХ) ОБИЧАЙ, обичаи. 1. Ет. Вид об­ ществена дисциплина, създала сс исторически и разпространена в обществото, или колективна фор­ ма на действия, които се повтарят при определени обстоятелства. ■ При честа повторяемост на сходни ситуации хората постъпват по един и същи начин. Напр. начините на труд, семейният живот, взаимоот­ ношенията между хората, религи­ озните ритуали и др. ■ Обичаите се предават от поколение на поко­ ление и се запазват. При прехода от една социална формация в друга

314

обичаите се преобразуват. Води сс борба между старите обичаи и но­ вите обичаи. Поведението на хора­ та се променя и се формират нови обичаи. Срв. с нрави. 2. Юрид Традиционна норма, правило за поведение, които са сс установили и са приети в едно общество в ре­ зултат на продължителна общест­ вена практика. Срв. със закон. ■ Съблюдаването на обичая се обез­ печава чрез въздействие от страна на обществото. Ако един обичаи получи признанието па държавата и започне да сс охранява от силата на държавата, сс превръща в прав­ на норма. Срв. с правна норма. ■ Дълго време обичаят е бил един­ ствен източник на правото. И днес в някои правни системи, напр. в Англия, той е сред основните из­ точници на правото. (АХ и СК) ОБИЧАЙНО ПРАВО; неписано право. Юрид. Позитивно право, което е съвкупност от неписани пра­ вила и норми на поведение (оби­ чаи), превърнали сс в правни норми в резултат на продължителното им действие във времето Срв. с писано нраво н обичай. ■ Нормите на оби­ чайното право са основани на тради­ цията. (СК) ОБЛАСТНА УПРАВА Полит. Орган на местната изпълнителна власт в България, който реализи­ ра правителствената политика в отделните области на държавата. Срв. с общински съвет и кмет ■ Областите са административнотериториални единици на Бълга­ рия и са 28 на брой. ■ Начело па областната управа стоят областни

315

управители, назначавани от прави­ телството. (СК) ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕ­ НИЕ. Юрид. Вж. задължение I. (СК) ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО Юрид. Дял от гражданското право, който урежда облигационните от­ ношения между правните субекти. Срв. с вещно право. (СК) ОБНАРОДВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ Юрид. Полит. Публикуване в „Дър­ жавен вестник“ на приетите от На­ родното събрание закони. ■ От дата­ та на обнародването започва да тече тридневен срок за влизане на закона в сила. (КС) ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНЗ Полит Минимална завършена степен на об­ разование, необходима за заемане на дадена политическа или обществена длъжност или за извършване на ня­ каква дейност. (КС) ОБРЪЧ ОТ ФИРМИ. Полит. Гру­ па фирми около даден политик, по­ литическа партия и пр., които фи­ нансират дейността им с цел полу­ чаване на подкрепа от тях. (КС) ОБЩ ПАЗАР; ЕИО. Икон. Полит. Вж. Европейска икономическа общ­ ност. (КС) ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР Ист. Теория, според която държавата е възникнала в резултат на взаимно договаряне между хората, намирали се в първобитно (естествено) със­ тояние. а източникът на човешките недъзи са имущественото неравен­ ство и деспотизмът. ■ Води начало­ то си от древността. ■ През XVIIXVIII в. тази теория се използва от Б. Спиноза (1632-1677 г.), Ж. -Ж. Русо (1712-1778 г.) и др. в борбата

ОБЩЕСТВО НА НАРОДИ I Е (ОН)

против абсолютната монархия. Срв с монархия и абсолютна монархия (MB) ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ По­ лит. Ет. Възгледи, схващания, разбирания и становища на об­ ществото по определен въпрос, които могат да служат като сред­ ство за въздействие от страна на обществото върху поведението на отделни лица, дейността па поли­ тическите партии, обществените организации н пр. ■ Общественото мнение одобрява или осъжда по­ стъпките и е начин за регулиране па поведението на хората в обще­ ството. ■ Средство за духовно въз­ действие на обществото (хората, колектив, околните) върху поведе­ нието на отделни лица и дейност­ та на социалните организации. ■ Една о! проявите на моралниic от­ ношения Срв. с морални отноше­ ния. (КС и ЛХ) ОБЩЕСТВО ПА НАРОДИТЕ (ОН). Ист. Световна организация, учредена след края на Първа (а световна война от победичели те с цел да увековечи наложения от тях световен ред. ■ Тя е провъзгласе­ на от американския президент Томъс Удроу Уилсън (1856-1924 г., президент от 1913 до 1921 1.) на 28. 04. 1919 г. ■ Организация та е имала за главна цел запазването на мира. Тя признава, че всяка война засяга цялото общество, и предла­ га подходящи мерки за запазване и възстановяване на мира. напр. не­ забавно свикване па Съвета, при­ бягване до Арбитражен съд. скъс­ ване на стопанскиic отношения.

ОБЩИ ЗАКОНИ

изпращане на войски. ■ Дейността на ОН се ръководи от Устав. ■ Ос­ новните органи на ОН са Събра­ нието, Съветът и Секретариатът. ■ Събранието се състои от предста­ вители на държавите, членуващи в Обществото на народите. ■ Съве­ тът е съставен от представителите на главните съюзни и сдружени сили (победители в Първата све­ товна война), както и от предста­ вители на други четири членки на Обществото. Съветът разглежда всеки въпрос, който влиза в дей­ ността на обществото или засяга световния мир. ■ Секретариатът е постоянен орган, който подпомага Съвета. ■ Други органи на ОН са: Международен съд в Хага, Коми­ сия по разоръжаването, Комисия по малцинствата, Комисия за подмандатните територии, Комисия за бежанците, Международна ор­ ганизация по труда, Агенция по здравеопазването. ■ Победените държави не са включени в ОН, но им е обещано, че ако се поправят, ще бъдат приети в световната ор­ ганизация. ■ За седалище на све­ товното правителство е определен град Женева (Швейцария). ■ През 1932 г. е открита международна конференция по разоръжаването. Макар тя да събира делегати от 60 държави, поради различните под­ ходи нейните решения закъсняват твърде много и тя не спасява мира. Не успява да предотврати или спре военните действия в Манджурия, Абисиния и Испания. ■ Истори­ ческият опит на ОН заляга в осно­ вите на следващата международна

316

организация, наречена Организа­ ция на обединените нации (ООН). Срв. с Организация на обедине­ ните нации. ■ България е приета за член на ОН на 16. XII. 1920 г. благодарение на лорд Робърт Сесил (1864-1958 г.) и на застъпни­ чеството на великия откривател Фритьоф Нансен (1861-1930 г.). ОН се намесва срещу нашествие­ то на гърците в България (1925 г.), които спира и предупреждава да изплатят обезщетение на Бълга­ рия. ОН посредничи на България за отпускането на бежански заем от англо-фреискитс банкови гпупи (1926 г.) и на заем за финансово възстановяване и икономическо развитие. (МП) ОБЩИ ЗАКОНИ. Юрид Закони, които са валидни за всички гражда­ ни на една държава. Напр. Законът за собствеността. Срв. със специал­ ни закони (СК) ОБЩИНА, общини. Полит. Ос­ новна административно-територи­ ална единица, в която се осъщест­ вява местното самоуправление. ■ Основен орган на местното само­ управление в България е общин­ ският съвет, който се избира от населението на съответната общи­ на за срок от 4 години. ■ Орган на изпълнителната власт в България е кметът, който също е избираем. Срв. с кмет, местно самоупра­ вление. (КС) ОБЩИНСКИ СЪВЕТ. Полит. Орган на местната изпълнителна власт и на местното самоуправле­ ние в България, който реализира правителствената политика и осъ-

317

ществява управлението на общи­ ните. Срв. с областна управа и кмет; местно самоуправление. ■ Общините са основни админи­ стративно-териториални единици в България. ■ Членовете на общин­ ския съвет (общинските съветни­ ци) се избират от населението на съответната община. Срв. с мест­ ни избори. (СК) ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ООН. Полит Един от главните органи на ООН, състоящ се от представители на всички държави членки, който се свиква ежегодно на редовни сесии и който практически осъществя­ ва управлението на организацията. (КС) ОБЩОДЪРЖАВНИ ХРОНИКИ. Ист. Хроники, които отразяват дея­ нията на владетелите. (АХ) ОБЩОЕВРОПЕЙСКО СЪВЕ­ ЩАНИЕ ЗА СИГУРНОСТ И СЪ­ ТРУДНИЧЕСТВО; Хелзинкска конференция. Полит. Вж. Съвеща­ ние за сигурност и сътрудничество в Европа. (КС) ОГЛУ-ТАРКАН, -и; олгу-таркан. Ист. Длъжностна титла на управи­ тел на голяма административна об­ ласт в Първата българска държава между VII - IX в. Срв. с таркан, бори-таркан, зера-таркан и боилатаркан. (ЕП) ОГНИЩЕ НА ПОРАЖЕНИЕ. Воен. Местност с намиращите се на нея хора, животни, сгради, предпри­ ятия, съоръжения и др., подложена на поразяване и разрушаване от оръ­ жия за масово унищожение. (КС) ОГРАЖДАНИЯ, само мн. Ист. Продължителен процес на насил­

ОГРАНИЧЕНО УПРАВЛЕНИЕ

ствено обезземляване на селяните от едрите земевладелци през Сред­ новековието в Англия. ■ Форма за ликвидиране на общинските владе­ ния. Започва през XIII в., когато лор­ довете завземат плодородните земи (пасища, гори и др.) за общо полз­ ване от селската община. Земите се ограждат и се присъединяват към феодалните имения. Процесът про­ дължава до XVIII в. н допринася за изчезването на селяните като класа в Англия. (АХ) ОГРАНИЧАВАНЕ И СЪКРАЩА­ ВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ И ЯДРЕНИТЕ ОРЪЖИЯ. Воен. Полит. Система от мерки, изпъл­ нението на които ще доведе до количествено ограничаване и съ­ кращаване на ядрените оръжия. ■ Началото на процеса сс поставя през 1969 г., когато започват съ­ ветско-американските преговори по този въпрос, като с течение на следващите десетилетия сс под­ писват редица договори. ■ Днес тези мерки имат голямо значение за предотвратяване на опасността от ядрена война. (КС) ОГРАНИЧЕНА МОНАРХИЯ; парламентарна монархия. Полит. Ист. Вж. конституционна монар­ хия. (КС) ОГРАНИЧЕНО УПРАВЛЕНИЕ Полит Държавно управление, при което държавата участва в управленските процеси по опре­ делен от закона начин, като не сс допуска произволност на властта й и намеса в гражданските отно­ шения. Срв. с неограничено упра­ вление. ■ Такова е управлението в

ОДОБРЕНИЕ

правовата държава. Срв. с право­ ва държава. ■ При ограниченото управление върху него действат редица ограничения, свързани с принципа за разделение па власти­ те, с осъществяван контрол върху изпълнителната власт от страна на законодателната власт и съдебната власт и др. Срв. с разделение на властите, законодателна власт, изпълнителна власт и съдебна власт. (СК) ОДОБРЕНИЕ, само сд. Ет. Поло­ жителна нравствена оценка, която се използва в педагогическата практика за поощрение и парада за старание­ то в обучението. ■ Морално поощре­ ние, което стимулира личността кт>м доброто (АХ) ОДРИСКО ЦАРСТВО: царство на одрисите (края па VI в. пр. Хр. - 45 г ). Ист. Държава па тракий­ ското племе одриси, създадена в края на VI в пр. Хр. от цар Tepee I (неизв. - 448 г. пр. Хр.) върху тери­ торията по поречията на Марица и Тунджа (днешна Югоизточна Бъл­ гария). Срв. с траки. ■ На север границата на одриската държава достига до делтата на река Дунав, на юг - до крайбрежията на Егей­ ско и Мраморно море, на запад до реките Струма и Искър, а па из­ ток - до Черно море. ■ Начело па държавата стои цар, в чппто ръце с законодателната, изпълнителната, съдебната и религиозната власт. Помагат му съуправители за вся­ ка отделна област на царството. ■ При наследниците на цар Тсрсс I Спарадок (управлява от ок. 448 до 440 г. пр. Хр.) и Ситалк (владетел

318

от ок. 440 до 424 г. пр. Хр.), Одриското царство се развива и раз­ ширява границите си, а при Севт I (цар от 424 до 407 г. пр. Хр.) - ук­ репва и затвърдява владенията си. Най-гол ям разцвет държавата на одрисите достига при управление­ то на цар Котис I (владетел от 3X3 до 359 г. пр. Хр.). който разширява владенията си на юг към Тракий­ ския Хсрсонсс. ■ След неговата смърт царството се разделя на три части и повече не се обединява. През 341 г. пр. Хр. по-голямата част от териториите му временно са присъединени към Македонско­ то царство, през 278 г. пр. Хр. вър­ ху част от земите му се образува временно държавно обединение па нахлулите галски племена, а през 45 г. е включено в границите па римската провинция Тракия. Срв. с Македонско царство, келти и римска експанзия ■ Религията на държавата е орфичсска вярва се в безсмъртието, основано на самоусъвършспствансто. Орфизмът и доктрина с две равнища па възпри­ емане - за посветени (сзотсричпо) и за непосветени (скзотсричпо), и с два начина за достигане до бога - приемане на бога в себе си (оли­ цетворено от Орфей) и достигане до бога чрбз екстаз (олицетворе­ но от Дионис), т е. едновременно почитане и на Слънцето, и па Зе­ мята. Най-популярното тракийско божество Хсрос е изобразявано като конник. ■ Представата за не­ бивалите богатства на траките от злато и сребро, която дава Омир (IX VIII в. пр. Хр.) в ..Илиада", сс

319

потвърждава и от археологически­ те открития. Такива са например: златното съкровище, намерено край Вълчитрън (Плевенско) през 1924 г., датирано около XIV ХШ в. пр. Хр.; златното съкровище, от­ крито край Панагюрище през 1949 г., което се датира от около края на IV и началото на III в. пр. Хр., отличаващо се с изключително изящество и пищност на изработ­ ката; сребърното съкровище, от­ крито край село Рогозен (Врачан­ ско) през 1985 е, с надписи върху съдовете - датира се към края на V и началото на IV в. пр. Хр. От надписите върху съдовете на Рогозенското съкровище сс съди, чс те са дело иа тракийски майстори, работещи в дворците на одриския владетел. (БП) ОДЪРЖАВЯВАНЕ, одържавява­ ния. Ист Полит. Икон. Вж. нацио­ нализация. (МП и КС) ОЙКУМЕНА. Ист. Вж. ойкумспс. (АХ) ОЙКУМЕНЕ, само сд., ойкумена. Ист. 1. Населената част на Земята според представите на древните гър­ ци. 2. Територията на цялата Визан­ тийска империя. Срв. с Византия. 3. Вселена. (АХ) ОЙКУМЕНИЗЪМ, само сд. Ист. Политика на Византия, която цели да християнизира и да подчини ця­ лата суша и всички хора - ойкусмснс. Срв. с Византия. (АХ) ОКТОИХ, охтоиси; осмогласник. Ист. Религ. Книга с черковни пес­ нопения, които сс изпълняват на осем гласа в православната църква. ■ Първият печатен български осмо­

ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ

гласник излиза през 1510 г. в Търго­ вище (Влашко). (АХ) ОКУПАЦИЯ. окупации. Воен. По­ лит. Ист. Завладяване на част от територия или на цялата терито­ рия на една държава от въоръжени сили на друга държава, без да има суверенни права върху тази тери­ тория. Напр. в изпълнение на клау­ зите на Берлинския договор Босна и Херцеговина с окупирана от Авс­ тро-Унгария през 1878 г. (СК и КС) ОЛГУ-ТАРКАН, -и. Ист. Вж. оглутаркан. (ЕП) ОЛИГАРХИЯ, олигархии 1. Ист. В Древна Гърция и Средновекови­ ето - форма на държавно управле­ ние, при което властта сс упражня­ ва от малък брой привилегироваин богати семейства (робовладелци, аристократи и под.). 2. Полит. Уп­ равление на малка група от хора, обикновено представители па найбогатата част 01 населението, в чиито ръце е съсредоточена дър­ жавната власт. ■ Режим, при който политическата власт принадлежи на малка група от хора, обикнове­ но богати ■ Това е политическо и икономическо господство на ма­ лобройни сврьхбогатн монополи. ■ Господство на малцинството, което управлява в свой интерес. Тази власт може да бъде основа­ на иа знатност, богатство заемане на политически пост и др. Срв. с финансова олигархия. (МП. MB и АХ) ОЛИМПИАДА, олимпиади Вж. олимпийски игри. (МП) ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ. олимпиада. 1. Ист. Спортни със-

ОЛТАР

тезания в Древна Гърция, които се провеждат в Олимпия (местност - култов център в областта Елида, Пелопонес) редовно на всеки 4 години в чест на бога Зевс от 776 г. пр. Хр. до 393 г. сл. Хр. ■ Дис­ циплините, в които се състезават участниците, са: бягане на къси и дълги разстояния, бокс, езда, петобой, надбягване с колесници и оръжие, свирене на тръба и др. ■ Победителите получават за награ­ да венец от клоните на маслиново­ то дърво, засадено от Херкулес. ■ В Атина победителят получава и 500 драхми, доживотна социална помощ (т.е. храна от държавата) и почетно място на публичните тържества. 2. Съвременни олим­ пийски игри - световно спортно състезание, чийто първообраз са древногръцките олимпийски игри. ■ Съвременните олимпийски игри водят началото си от 1896 г., когато в Атина се провежда първата олимпиада. ■ Основател на съвре­ менното олимпийско движение е френският общественик Пиер дьо Кубертен (1963-1937 г.). ■ Олимпийските игри се провеждат на всеки 4 години. ■ Прекъсване има по време на Първата и Втора­ та световна война - VI олимпиа­ да през 1916 г., XII през 1940 г. и XIII през 1944 г. не се провеждат. ■ В олимпийските игри са включе­ ни най-разпространените видове спорт, като техният брой постоян­ но нараства. (МП) ОЛТАР, -и. Ист. Религ 1. Из­ дигнато равно място (обикновено гладък камък), върху което се из­

320

вършва жертвоприношение при езическите култове. 2. Издигнато и преградено място в предната част на християнския храм (зад абсидата и иконостаса), където се намира престолът за литургия. Срв. с абсида и литургия. 3. Дървена (ка­ менна или метална) маса престол, върху която се извършва тайнство­ то евхаристия, скрита зад дверите на иконостаса в православния храм или издигната в средата на католи­ ческия храм. Срв. с евхаристия. (БП и АХ) ОМБУДСМАН, -и. Полит. Неза­ висимо лице, назначено да проучва жалби на гражданите по отношение на действията на държавната или местната администрация, съветник по гражданските права. (КС) ОМРАЗА, само сд. Ет. Чувство на силна вражда, ненавист и зложелателство, което понякога води до насилие и жестокост. ■ Често про­ излиза от нанесена обида, която пре­ дизвиква възмущение и гняв. Срв. с любов. (АХ) ООД. Търг Юрид. Вж. дружество с ограничена отговорност. (СК) ООН. Полит. Вж. Организация на обединените нации. (КС) ООП. Полит. Вж. Организация за освобождение на Палестина. (КС) ОПОЗИЦИЯ, опозиции. Полит. Ист. Партия, която се противопос­ тавя на управляващата партия (или коалиция) и нейното правителство. (СК) ОПТИМИЗЪМ, само ед. Ет. Възглед за историческото разви­ тие на света, според който дейст­ вителността може да се приближи

321

до идеала за доброто, което тряб­ ва да възтържествува над злото, а справедливостта - над неспра­ ведливостта. ■ Свързан е с идеята за нравствен и социално-истори­ чески прогрес. ■ Хората очакват от бъдещето изпълнение на же­ ланията си и постигане на пла­ нираните резултати от дейността си. Вярата в бъдещето спомага за развитие на творческите спо­ собности на личността и форми­ ране на положителни нравствени качества. ■ Платон (427-347 г. пр. Хр.) признава съществува­ нето на абсолютната справед­ ливост и доброто. ■ Демокрит (ок. 470/460-380/370 г пр. Хр.), Аристотел (384-322 г. пр. Хр.), Епикур (341-270 г. пр. Хр.) и др смятат, че добродетелният живот се състои в разумното насочване на чувствените подбуди. ■ Бла­ жени Августип (354-430 г.), Тома Аквипски (1225/1226-1274 г.) смятат, че злото се преодолява и доброто възтържествува в зависи­ мост от волята на Бога, но в от­ въдния свят. ■ Според Г. Лайбниц (1646-1716 г.) злото в живота е неизбежно и е необходим фон за тържеството на доброто. ■ Спо­ ред Й. Гьоте (1749-1832 г.), Й. Фихтс (1762-1814 г) и др. злото е стъпало към доброто. ■ Според Г. Хсгсл (1770-1831 г.) доброто е реализирана свобода, крайната цел на света. Срв. с песимизъм. (АХ) ОПЪЛЧЕНИЕ, само ед. Ист Вж българско опълчение. (СК) ОРГАНИ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ

ооп

Полит. Органи на изпълнителната власт в една държава, които осъ­ ществяват политиката на правител­ ството и държавното управление в отделните й административно-те­ риториални единици. ■ В България местната власт включва няколко ор­ гана. СЧ: вж. областна управа, об­ щински съвет и кмет (СК) ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА АФРИКАН­ СКО ЕДИНСТВО: ОАЕ Полит. Междудържавна организация на независимите африкански държави, създадена през май 1963 г. с цел бор­ ба срещу всички форми на нсоколониализма, развитие и задълбочаване на политическото, икономическото и културното сътрудничество между страните, защита на техния сувере­ нитет, териториална цялост и неза­ висимост. (КС) ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ОСВО­ БОЖДЕНИЕ НА ПАЛЕСТИ­ НА; ООП. Полит. Организация на палестинското съпротивително движение, която използва полити­ чески и военни средства в борба­ та за осъществяване на законните права на арабския народ па Палес­ тина. ■ Създадена е през 1964 г. От 1974 г. е със статут на наблюдател при ООН и е призната от ООН за единствен законен представител на палестинския народ. ■ През 1994 г. в резултат на договори между ООП и Израел Палестина става автономно държавно образу­ вание в рамките на Израел, което обхваща Западния бряг и ивицата Газа. Пръв председател на палес­ тинската автономия е Ясср Арафат (1929-2004 г.). (КС)

ОРГАНИЗАЦИЯ ИСЛЯМСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

ОРГАНИЗАЦИЯ ИСЛЯМСКА КОНФЕРЕНЦИЯ. Полит. Меж­ дудържавна организация, обеди­ няваща на религиозна основа над 50 мюсюлмански страни, създа­ дена през 1969 с цел да поощря­ ва солидарността между тях и да развива политическото, икономи­ ческото и културното сътрудни­ чество. (КС) ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВАРШАВ­ СКИЯ ДОГОВОР Воен. Полит. Вж. Варшавски договор. (КС) ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИ­ НЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ОБРАЗО­ ВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА; ЮНЕСКО. Полит. Международна междуправителствена организация на ООН, създадена с цел да подпо­ мага сътрудничеството между наро­ дите в областта на образованието, науката и културата, да съдейства за ликвидирането па неграмотност­ та в световен мащаб, за изучаване и популяризиране на националните култури на различни страни и др. ■ Уставът на ЮНЕСКО влиза в сила през ноември 1946 г. Седалището е в Париж. Около 400 международни неправителствени организации имат статут на консултативни членове. ■ От ЮНЕСКО са изработени и при­ ети много важни международни до­ кументи като Всеобща конвенция за авторското право (1952 г.), Всеобща конвенция за защита на културните ценности по време ва войни (1954 г), Всеобща конвенция за борба сре­ щу дискриминацията в областта па образованието (1962 г.) и др. ■ Бъл­ гария е член на ЮНЕСКО от май 1956 г. Много български паметници

322

на културата като Рилския манастир. Боянската църква. Казанлъшката гробница. Мадарския конник и др. са включени от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. От 1982 г. на български език излиза илюстрованото месечно списание „Куриер на ЮНЕСКО“, което сс из­ дава в повече от 100 страни. ■ На 15 ноември 2009 г. постът генерален директор на ЮНЕСКО сс зае от бъл­ гарката Ирина Бокова (род. 1952 г.) (КС) ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕ­ НИТЕ НАЦИИ ЗА ПРЕХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ; ФАО. Полит Спе­ циализирана междуправителствена организация на ООН. създадена с цел да съдейства за повишаването на жизненото равнище на нароите, за подобряването на прехраната, за ликвидирането на глада в световен мащаб и др. ■ България е член на ФАО от ноември 1967 г. През 1982 г. София е домакин на XII регионал­ на конференция на ФАО за Европа. (КС) ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕ­ НИТЕ НАЦИИ ЗА ПРОМИШ­ ЛЕНО РАЗВИТИЕ; ЮНИДО По­ лит Специализирана организация на ООН, създадена през 1966 г с цел да съдейства за ускоряване на индустриализацията, за повишава­ не на темповете на икономическо развитие, за укрепване на икономи­ ките на развиващите сс страни. ■ В ЮНИДО членуват над 160 държави Седалището е във Виена. ■ България е член на ЮНИДО от създаването на организацията (КС) ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИ-

323

НЕНИТЕ НАЦИИ; ООН. Полит. Международна организация на суве­ ренни държави, създадена през 1945 г. с цел запазване на международния мир и развитие на мирното сътруд­ ничество между народите. ■ Основ­ ните цели на ООН са: поддържане и запазване на международния мир, отказ от употреба на сила и заплаха със сила в международните отноше­ ния, мирно решаване на спорните въпроси, международно сътрудни­ чество и взаимопомощ при решава­ не на всички въпроси от политиче­ ско, икономическо, културно, хума­ нитарно и др. естество, зачитане на суверенитета и териториалната ця­ лост па държавите, ненамеса във въ­ трешните работи, зачитане на основ­ ните права и свободи па всички хора и др ■ Главните органи на ООН са: Общото събрание, Съветът за сигур­ ност, Икономическият и социален съвет и Международният съд. СЧ: вж. Общо събрание на ООН, Съвет за сигурност на ООН. Икономи­ чески и социален съвет на ООН и Международен съд на ООН. ■ Към ООН съществуват и други специали­ зирани организации като Световната здравна организация, Международ­ ната агенция по агомна енергия, Организация за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), Организация за прехрана и земеделие (ФАО), Ор­ ганизация за промишлено развитие (ЮНИДО), както и редица постоян­ ни н временни комисии, комитети, работни групи и др. ■ Понастоящем в ООН членуват над 160 държави. България става член па ООН на 14 декември 1955 г. От тогава до днес

ОРДЕН

страната ни активно участва във всички по-важни мероприятия на организацията, включително в по­ следните години и в мироопазвашите мисии в Ирак и Афганистан. ■ Емблемата на ООН е изображение на земния глобус, обграден с две ма­ слинови клонки. Знамето е синьо, а в средата е емблемата. (КС) ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР; Атлантически пакт; Североатлантически пакт. Воен Полит. Вж НАТО. (КС) ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪП­ НОСТ. Полит Престъпност, която се характеризира с голям брой участ­ ници, с по-широк обхват па прес­ тъпна дейност, със своя вътрешна организация, йерархия и структура ■ За постигането на своите цели ор­ ганизираната престъпност прилага убийства, отвличания, изпулванс, за­ плахи, подкупи на длъжностни лица и др. Дейността й е ориентирана към крупни грабежи, търговия е оръжие и наркотици, хазарт, ръководел во или контрол върху стопански и биз­ нес дела, домогванс до властта и др. ■ Най-мощната и най-ярката форма на организирана престъпност е ма­ фията. Срв с мафия (КС) ОРДЕН, -и. Ист. Религ. Организа­ ция на католическата църква през Средновековието, подчинена на римския папа, е определен устав и цели, създадена за укрепване па влиянието на католицизма, пропа­ гандиране на религиозните идеи и борба с ересите. Срв. с католици­ зъм и ерес. В: вж. Орден на тамплиерите, Орден на хоспиталиерите.

ОРДЕН НА ТАМПЛИЕРИТЕ

Тевтонски орден, Бенедиктински орден, Доминикански орден, Цистерциански орден, Францискански орден. ■ През ХП-ХШ в. се създават духовно-рицарски ордени за защита на завладените по време на кръстоносните походи земи. Срв. с кръстоносни походи. (АХ) ОРДЕН НА ТАМПЛИЕРИТЕ. Ист Религ. Монашеско-рицарски орден, основан през 1119 г. около мястото на някогашния Йерусалимски храм, извършващ религиозни, военни и търговски операции, под­ чинен пряко на папата със строг ус­ тав, ръководен от велик магистрат. Срв. с орден и кръстоносни походи. ■ Членовете му носят бяло наметало е червен кръст. Унищожен е от френ­ ския крал Филип IV Хубави (12681314 г., крал от 1285 г.) в началото на XIV в. (АХ) ОРДЕН НА ХОСПИТАЛИЕРИТЕ Ист. Религ. Монашеско-рицарски орден, създаден в началото на XII в., наречен по болницата „Св. Йоан“ в Йерусалим и преименуван през XVI в. в Малтийски орден, когато рица­ рите му се установяват на остров Малта. Срв. е орден и кръстоносни походи. ■ Членовете му носят черве­ но наметало с бял кръст. Малтийски­ ят орден съществува и днес. (АХ) ОРДОНАНС, -и Ист Кралски указ, който има силата на закон, без да бъде потвърден от съсловните представителства в Англия, Фран­ ция и др. страни през Средновекови­ ето. ■ За пръв път се използва през XII в. от френските крале от динас­ тията Капетинги Срв. с Капетинги. От XV в. ордонансите стават дър­

324

жавни закони след регистрацията им в парламента. (АХ) ОРНАМЕНТ, -и. Ист. Изк. Повта­ рящ се мотив от стилизирани или геометрични фигури, който се из­ ползва за украса в архитектурата, изобразителното изкуство и др. (АХ) ОРЪДИЕ НА ТРУДА. Ист. Пред­ мет, с който се работи и се създават блага за човека. Напр. чук, брадва, уред, машина. (МП) ОРЪЖИЕ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯ­ ВАНЕ. Воен. Вж. Оръжие за масово унищожение. (КС) ОРЪЖИЕ ЗА МАСОВО УНИЩО­ ЖЕНИЕ. оръжие за масово пора­ зяване. Воен. Оръжие, което нанася масови загуби на противника, дейст­ ва масирано, във всички видове сражения и на всякаква местност. ■ Бива ядрено, химично и биологич­ но. В: вж. ядрено оръжие, химично оръжие и биологично оръжие (КС) ОС НА ЗЛОТО. Полит Израз, въ­ веден от американския президент Джордж Уокър Буш (род. 1946 г.) в своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ през 2002 г. за означаване на страните, които спо­ ред САЩ спонсорират, подпомагат и подкрепят тероризма ■ В своята реч Буш споменава Иран, Ирак и Се­ верна Корея, а по-късно са добавени Либия, Куба. Китай и др. (КС) ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГА­ РИЯ ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИ­ ЧЕСТВО. Ист Вж Руско-турска освободителна война. (СК) ОСМАНИСТИКА, само сд. Ист. Ез. Наука, която изследва и изучава историята и културата на османския народ и държава. ■ В частност обект

325

на изследване е и историята на бъл­ гарския народ под османска власт. (MB) ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ (от края на XIII в. до 1922 г.). Ист. Официално название (до 1922 г.) на султанска Турция по името на основателя й Осман I Гази (ок. 1258-1326, управлява от 1281 до 1324/1326 г.) - самостоятелен вла­ детел на феодално селджукско кня­ жество (емирство) в Западна Мала Азия в края на XIII в. ■ През XIVXV в. османските турци завладяват обширни територии в Предна Азия и на Балканите. Срв. с турци. Орхан (нсизв., владетел от 1324/1326 до 1360 г.) завоюва византийски­ те владения в Мала Азия - Бурса, крайбрежието на Мраморно море и др. (1326-1337 г.), Галиполския полуостров (1353 г.). ■ По времето на султан Мурад I (1319 г., султан от 1359 до 1389 г.) са покорени Из­ точна Тракия с Одрин (1362 г.), Се­ верна Тракия с Пловдив (1364 г.), Южна Тракия (1371 г.), София (1385 г.) и Ниш (1386 г.) ■ Султан Баязид I Светкавицата (1354-1403 г., сул­ тан от 1389 до 1402 г.) завладява българската държава - Търновското царство (1393 г), Добруджанското дсспотство (1395 г.) и Видинското царство (1396 г.), голяма част от Мала Азия (1389-1390 г.), Маке­ дония, Северна и Средна Гърция (1394 г ). Срв с Втора българска държава, Търновско царство, Доб­ руджанско княжество и Видин­ ско царство. ■ Султан Мехмед II Завоевател (1432-1481 г, султан от 1451 г.) унищожава Византия, като

ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ

превзема Константинопол (1453 г ), Пелопонеското дсспотство (1460 г.) и Трапезундската империя (1461 г). Срв. с Византия. Той покорява Сърбия (1459 г.), Босна (1463 г.), Херцеговина (1465 г.) и Албания (1478-1479 г), а Кримското ханство (1475 г.) и Влашко (1476 г.) поставя под васална зависимост ■ При сул­ тан Селим I Страшни (1465/14701520 г.. султан от 1512 г.) османски­ те войски сс насочват към Предна Азия и Северна Африка, като за три години успяват да овладеят Югоиз­ точна Мала Азия (1514 -1515 г.), Се­ верна Месопотамия (1515 г.), Сирия (1516 г), Палестина (1516 г.), Египет (1517 г.) и Хиджаз (западните части на Арабския полуостров) (1517 г.). ■ Султан Сюлейман I Великолепни (1494-1566 г.. султан от 1520 г.) под­ чинява Белград (1521 г.), Източна и Централна Унгария (1526 и 1540 г.); обсажда Виена (1529 г.); води заво­ евателни войни в Полша, Украйна, Предна Азия и Северна Африка, в резултат на което към държавата са присъединени и Месопотамия (1534 г.). княжествата по южните и западните брегове на Персийския залив (1534 г.), Триполитания (Ли­ бия) (1551 г), Западна Грузия (1554 г), Судан (1555-1557 г), Етиопия (1557 г.) и Еритрея (1559 г.). За васа­ ли на султана се признават Алжир (1525 г.). Молдова (1538 г.) и Тран­ силвания (1541 г.). По негово време Османската империя достига найголямото си могъщество - разпрос­ тира сс от Източното и Южното Средиземноморие до Персийския залив и Червено море, а флотата й

ОСМАНСКА ИМПЕРИЯ

е хегемон в Средиземно море. За­ воюваните земи са превръщани в държавна собственост и са преда­ вани в ленно владение на феодал­ ната войска. Срв. със спахия, лен и тимар. ■ През втората половина на XVI в. Османската империя пре­ търпява военни поражения по суша (във войната с Русия - 1568-1569 г.) и по море (в битката при Лспанто 1571 г.). До края на XVII в. загубва унгарските си владения, Подолисто (между реките Днспър и Днсстър в Украйна), полуостров Пелопонес, част от далматинското крайбрежие, някои егейски острови, Азов и др.. а в началото на XVIII в. от държавата са откъснати и Банат, Белград, час­ ти от Босна и Сърбия, Мала Влахия. Военните поражения допринасят за засилването на кризата в Османска­ та империя, която обхваща иконо­ миката, финансите, държавния и во­ енния апарат. Вътрешният упадък е засилен и от освободителните бор­ би на покорените народи и военни­ те поражения (при обсадата на Ви­ ена 1683 г.; във войната с Австрия и Полша - 1683-1699 г., с Австрия - 1715-1718 г.,с Русия - 1768-1774 г.). Възниква въпросът за поделянсто на турските владения в Европа, наречен Източен въпрос. ■ Султан Солим III (1761-1808 г., султан от 1789 до 1807 г.) се опитва с рефор­ ми да укрепи войската, но срещу него се опълчват едрите феодали и еничаритс. През 1826 г. султан Махмуд II (1784-1839 г.. султан от 1808 г.) успява да се справи с фео­ далната реакция ■ От края па XVIII в. турският феодализъм е в криза.

326

Засилват се националноосвободителните движения на гърци и сър­ би. През 1815 г. Сръбското княже­ ство получава частична автономия, а през 1822 г. Гърция обявява своя­ та независимост, която е призната през 1830 е Военните поражения на Османската империя и разрастване­ то на националноосвободнтслната борба на поробените народи предиз­ викват обявяването през 1839 г. от султан Абдул Мсджид (1823-1861 е. султан от 1839 г.) на Гюлханскпя хатишериф, с който се слага нача­ лото на реформите - Тапзимат ■ След Кримската война (1853-1856 г.) икономическата зависимост от европейските страни се засилва и Османската империя се превръща в полуколония на западния капи­ тал. Многобройните външни заеми я подчиняват на западноевропей­ ските държави. Отражение на тези отношения е провъзгласеният през 1856 г. Хатихумаюн. Влошават се вътрешното и външното положение на държавата, а през 1875 г. се сти­ га и до финансов банкрут Засилва се политическото вмешателство на европейските държави. ■ През 1876 г. е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхат паша. Султан Абдул Хамид II (1842-1918 е, сул­ тан от 1876 до 1909 е) провъзгла­ сява конституция (1876 е), но ско­ ро след това разпуска парламента и установява деспотичен режим. ■ След поражението в Руско-турската освободителна война (1877 1878 е) според Берлинския договор от 1878 г. се създават Княжество България (васално княжество) и Източна Ру-

327

мелия (автономна област), а Румъ­ ния, Сърбия и Черна гора получават независимост. Срв. с Руско-турска освободителна война. Берлински договор', Княжество България, Източна Румелия и Трета бъл­ гарска държава. Тунис се превръ­ ща във френска колония (1881 г.), а Египет - в английска колония (1882 г.). ■ След Младотурската револю­ ция през 1908 г. е възстановена кон­ ституцията от 1876 г. и е създаден парламент. Срв. с Младотурската революция и „Единство и прогрес“. Запазва се полуфеодалният строй. Засилва сс зависимостта от империалистическите държа­ ви. ■ След Итало-турската война (1911-1912 г.) Триполитания и Кирснайка се превръщат в италиански колонии, а след Балканската война (1912-1913 г.) Османската империя загубва всичките си европейски владения е изключение на Източна Тракия. Срв. с Балканска война. ■ След поражението на империята през Първата световна война и под­ писването па Мудроското примирие (1918 г.) силите на Антантата нала­ гат военна окупация и пристъпват към разделяне на нейните терито­ рии Срв. с Първа световна война. Против разграбването на турските земи се разраства националноосвободително движение начело с Кемал Ататюрк (1881-1938 г.), което прераства в буржоазно-национална революция (1921-1922 г.). Избухва­ нето на революцията осуетява при­ лагането на клаузите от Ссвърския мирен договор. През 1923 г. Тур­ ция е провъзгласена за република,

ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО

а за президент е избран Ататюрк. ■ Най-старите турски писмени па­ метници са от XIII в. - използвано е арабско писмо. Писмената лите­ ратура сс развива под влиянието на устното народно творчество. Вли­ яние оказват персийскоезичната, арабскоезичната и срсдноазиатската тюркска литература. ■ През XIV в. започва усилено развитие па ар­ хитектурата и изкуството. Строят се красиви куполни джамии, разкош­ ни дворци, мощни крепости, бани; изработват сс резбовани портали от дялан камък; създава сс велико­ лепна многоцветна украса с пищни орнаменти. Издигат се множество джамии в Одрин, Истанбул, Бурса и редица други градове, съграждат сс гробници на владетелите. Напр. Зелената джамия в Бурса с изящ­ ни сводове, врати с резба и стъкло­ пис; Зелената гробница на султан Мехмед I Челсби в Бурса. Степите на сградите са покрити е глазирани орнаментирани керамични плочки, сияещи с различни цветове. ■ В Бурса, Одрин и Багдад сс тъкач про­ чутите килими, кадифените и атла­ зените платове. (АХ и БП) ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО. Ист. Период в историята на бъл­ гарските земи, през който те сс на­ мират под османска власт, започващ от окончателното им завладяване с покоряването на Видинското цар­ ство през 1396 г. и продължаващ до Руско-турската освободителна война през 1878 г. Срв. с Осман­ ска империя, Видинско царство и Търновско царство. ■ Българската държава прекратява съществуването

ОСМОГЛАСНИК

си за много продължителен период, българското население е поставено в дискриминирано положение, без да има каквито и да било права, обла­ гано е с редица данъци и е подложе­ но на ислямизация. Срв. с десятък, джизие и кръвен данък; рая; исля­ мизация. ■ Българският народ води нестихваща борба срещу османски­ те завоеватели под различни форми - хайдушко движение, четническо движение, въстания, като връхна точка в тази борба бележи Април­ ското въстание. Срв. с хайдутство, Чипровско въстание, Велчови за­ вера, Въстание на Константин и Фружин, Търновски въстания, Ап­ рилско въстание. (СК) ОСМОГЛАСНИК, осмогласници. Ист. Религ Вж. октоих. (АХ) ОСНОВНИ ФОРМИ НА ДЪР­ ЖАВНО УСТРОЙСТВО В ДРЕВНОИЗТОЧНОТО ОБЩЕСТВО Ист Основните форми, през които преминава държавното устройство на древноизточното общество (IV-I хил. пр. Хр ), са три: градът, монар­ хията и империята. ■ Нснавсякъдс държавното устройство е преминало през всичките тези форми. В Месо­ потамия градът прераства в монар­ хия, а монархията в империя. Във Финикия обаче градът като форма на държавно устройство остава не­ променен. В: вж град, монархия и империя. (БП) ОСТАВКА, оставки. Админ Офи­ циално съобщение, с което дадено лице или орган изразява желание за напускане на заеманата от него длъжност и се отказва от изпълне­ ние на своите функции. (КС)

328

ОСТГОТИ, ед. остгот; остроготи. Ист. Източен клон на източногер­ манските племена готи, който през 269 г. се отделя от всстготитс и обитава Северното Причсрноморие между реките Днестър и Дон, включително и полуостров Крим, а през втората половина на IV в. съз­ дава голям племенен съюз начело с Хсрманарих (неизв - 375г). Срв. с готи и вестготи. ■ През 375 г. остготите са разгромени от хуни­ те и една част от тях е включена в хупския племенен съюз, а друга се заселва в Панопия (Унгария). Срв. с хуни. Участват в битката на Каталаунските полета (Галия) през 451 г. като съюзници на хуните на Атила (неизв., управлява от 434 до 453 г.), които са победени от обединената армия на римляни, вестготи, алапи, франки и бургунди. Срв. с аланн. франки и бургунди. След разпа­ дането па хупския племенен съюз през 454 г. остготите се установя­ ват в Панопия, Норик (област на север от Алпите до Дунав) и Илирия (западните части па Балканския полуостров). През 488 i. начело е Теодорих Велики (ок. 454-526 г., крал от 471 г.) остготите нахлуват в Италия и след дълга война през 493 г. разбиват обявилия се за владетел на страната Одоакър (ок. 433 -493 г.. управлява от 476 г.) Срв. с Рим­ ска империя. През същата година е основано Остготското кралство със столица Равена, което обхваща цяла Италия, Сицилия. Панопия, Норик, Илирия и Далмация. През 555 г. кралството е покорено от Византия. (БП)

329

ОСТРАКИЗЪМ, само ед. Ист. От­ страняване по време на атинската демокрация (V в. пр. Хр.)'от полиса на онези политици, които застраша­ ват общото благо, като ги изпращат на заточение за 10 години. Срв. с Атинска демокрация. (БП) ОСТРОГОТИ, ед. острогот. Ист Вж. остготи. (БП) ОТВАРЯНЕ НА ФАБРИКАТА ЗА ИЛЮЗИИ. Полит. Даване на неиз­ пълними популистки обещания от страна на политиците по отношение на някакъв проблем, събуждане на неоснователни надежди с цел пе­ челене на симпатии и популярност. Срв. със затваряне на фабриката за илюзии. (КС) ОТГОВОРНОСТ, само ед. Ет. Категория на етиката, която харак­ теризира свободното нравствено от­ ношение на личността към себе си и към другите във връзка с извършени постъпки. ■ Отговорността сс коре­ ни в духовните сили и възможности на човека да бъде човек и да съхрани човешкото си достойнство. ■ Когато човек е свободен в своето поведе­ ние, той носи отговорност за своите действия и постъпки. Той може да избира различни начини на пове­ дение. Отговорността е мерило за свободата на човека като личност. ■ Човек трябва да бъде отговорен пред обществото и да постъпва правил­ но. Не може да сс живее независимо от обществото. Отговорността пред обществото сс превръща в самоотговорност, а свободната воля приема формата на съвест. Срв. със съвест (АХ) ОТЕГЧЕНИЕ, само сд. Ет Безраз­

отзивчивост

личие, което сс състои в чувството за неудоволствие. ■ Човек реагира с отегчение, когато някой нарушава спокойствието му. Срв. със скука. (АХ) ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ; ОФ. Ист. Обществено-политическа организа­ ция в България, образувана през юни 1942 г. по инициатива и под ръковод­ ството на Българската работническа партия (легална форма на Българ­ ската комунистическа партия), в коя­ то сс обединяват политическите пар­ тии, които не споделят идеологията на националсоциализма и са против обвързването на България с хитле­ ристка Германия. ■ Непосредствена цел на организацията - събаряне на монархическия режим и съставяне на собствено правителство. ■ През 1943 г. създава свой ръководен орган (Национален комитет на Отечестве­ ния фронт), в който влизат предста­ вители на Българска комунистиче­ ска партия, на БЗНС „Пладне“ и на политическия кръг „Звено“. ■ През септември 1944 г организацията настоява за излизане на България от Втората световна война. ■ След по­ литическата промяна на 9. IX. 1944 г. образува правителство начело с Кимон Георгиев (1882 1969 г., ми­ нистър-председател през 1934-1935 г.). ■ Просъществува до началото на 90-те години. (СК) ОТЗИВЧИВОСТ. само сд. Ет. Морално качество, което сс изра­ зява в добро отношение на човека към околните и предполага грижа за нуждите и желанията на хората, внимание към интересите им, въл­ нуващите ги проблеми, мислите и

ОТЗОВАТЕЛНИ ПИСМА

чувствата им, тактично отношение към тях, вежливи обноски. ■ Отнася се до всекидневните взаимоотноше­ ния на хората. Изключва грубостта, високомерието, нетърпимостта и не­ доверието към хората. (АХ) ОТЗОВАТЕЛНИ ПИСМА. Дипл. Официални дипломатически доку­ менти за отзоваване на дипломати­ чески представители от дадена дър­ жава, с които документи властите прекратяват мисията зад граница на свои представители. (КС) ОТКРИТО МОРЕ. Полит. Мор­ ско пространство извън границите на териториалните води, свободно за ползване от всички държави. ■ Спорел съвременното международ­ но право нито една страна не може да претендира за суверенитет върху каквато и да било част от откритото море. Срв с териториални води. (КС) ОТКРИТОСТ НА ДУШАТА. Ет. Външна проява на вътрешната мо­ рална сила на съвестта; външно по­ казване на хората такива, каквито са. ■ Израз на чистите образи и чувства, на благородството и възвишеността на човешката душа. В; вж. естественост, искреност, откровеност и честност. (АХ) ОТКРОВЕНОСТ, само ед. Ет. Ка­ тегория на етиката, която характери­ зира способността на личността да изказва истипи, стаени по-дълбоко в душата, за конто се изисква пове­ че решимост и сериозно основание, за да бъдат казани. ■ Необходимо е да има мярка в откровеността Пре­ кадената откровеност прави човека жалък. (АХ)

330

ОТЛАГАТЕЛНО ВЕТО; суспензивно вето. Полит. Юрид 1. Вето, при което забраната, наложена от държавния глава или от държавния орган върху решение или плани­ ран акт на друг държавен орган, е временна - до повторното му раз­ глеждане, с което се отхвърля или окончателно приема. ■ В Република България президентът има право на отлагателно вето - може да върне приет от Народното събрание закон за повторно разглеждане. Срв. с аб­ солютно вето. 2. Право на всяка една от държавите, които са посто­ янни членове на Съвета за сигур­ ност на ООН (Англия. Китай, Русия, САЩ и Франция), да наложи прераз­ глеждането на решения по всички непроцедурни въпроси. (МП) ОТМЪСТИТЕЛНОСТ, само сд Ет. Стремеж за постигане на раз­ плата на всяка цена. ■ Не се проща­ ват нанесените обиди от миналото. Хората с по-конссрвативсн нрав са ло-отмъститслни. За тях миналото е по-важно от бъдещето. Срв. с враж­ дебност. ■ Народната мъдрост гла­ си: „Око за око, 31>6 за зъб". Инди­ видуално действие, което отменя общественото осъждане на причи­ неното зло. Може да бъде насочено не само срещу причинителя на зло­ то. но и срещу неговите роднини и близки. (АХ) ОТНОСИТЕЛНИ ПРАВА Юрид. Човешки права, които може да бъдат ограничени или преустановени при определени обстоятелства (напр при вьвеждане па извънредно или военно положение). Напр. свобода на печата, право на свободно сдру-

331

жаване. Срв. с абсолютни права. (СК) ОТНОСИТЕЛНО МНОЗИН­ СТВО. Полит. Мнозинство, при което са получени най-много гласо­ ве (дори и да нямат 50%). Срв. с ква­ лифицирано мнозинство и обикно­ вено мнозинство. (КС) ОТНОШЕНИЯ (МОРАЛНИ). Ет Обществени отношения, зависимос­ ти и връзки, които възникват между хората в процеса на тяхната нрав­ ствена дейност. Напр. отношение към децата, отношение към жената, отношение към възрастните, отно­ шение към труда и т. н. В: вж. бла­ годарност, взаимопомощ и дисци­ плина. (АХ) ОТОНОВ „РЕНЕСАНС“ Ист. Краткотраен период на разцвет на духовната култура в двора на Ото­ ците през X—XI в., възстановили Римската империя (Свещена Римска империя), през който сс възраждат традициите на каролингската епоха. ■ Отонитс са саксонска династия от германски крале (919- 1024 г) и им­ ператори (962-1024 г.) на Свещената Римска империя. Срв. със Свещена Римска империя. ■ Каролингнтс са франкска кралска и императорска династия, която носи името си от Карл I Велики (747-814 г., крал от 768 г., император от 800 г.), но е ос­ нована от неговия баща Пипин Къси (ок. 714—768 г., крал от 751 г.) през 751 г. Управляват в Италия (Логарингия) след Вердюнския договор от 843 до 875 г., в Германия - до 911 г., във Франция - до 987 г. Срв. с Каролинги. (АХ) ОТРОЦИ, сд. отрок Ист 1. Само

ОТШЕЛНИЧЕСТВО

мн. Прослойка от зависими безимот­ ни селяни в средновековна България и Сърбия през периода XIII-XIV в., закрепостени към земята на феода­ ла. имащ неограничена власт над тях, в която работят срещу заплаща­ не Срв. с парици 1 и технитарн. 2. Селянин, който принадлежи към тази прослойка. Срв. с парици 2. (СК и АХ) ОТЧАЯНИЕ, само сд. Ет. Вил пе­ симизъм, който представлява със­ тояние на крайна безнадеждност. ■ Често е резултат от несъответствие­ то между твърде високите очаквания за живота и получените резултати. Изгубва сс желанието за следващи усилия. Губи сс желанието за живот. Срв с черногледство. (АХ) ОТШЕЛНИК, отшелници. Рслиг Ист Монах, обрекъл се на уединен живот при строго спазване на мона­ шеския обет. Напр св. Иван Рилски (ок. 876-946 г.) е един от първите бьлгарски отшелници. Срв с мо­ нах ■ По време на византийското владичество в България като израз на съпротива срсшу византийското духовенство се появяват много от­ шелници. които са последователи на св. Иван Рилски. Напр. Гаврил Лссновски (XI в. - началото на XII в ) и др. (СК) ОТШЕЛНИЧЕСТВО, само ед. Ист. Монашески живот в усамоте­ ние. издигаш в култ уединението, духовното и нравственото усъвър­ шенстване и пълния отказ от мате­ риални блага ■ Отшелничеството сс разпространява през X в. ■ Найпрочутпяг български отшелник е св. Иван Рилски (876 946 г). Той осно-

332

ОФ

вава Рилския манастир и съставя за своите последователи първия мона­ шески устав. (АХ) ОФ. Ист. Вж. Отечествен фронт. (СК) ОХРИДСКА КНИЖОВНА ШКО­ ЛА. Лит Ист. Книжовна школа в средновековна България, една от първите у нас, създадена в края на IX и началото на X в. в югозапад­ ните български земи с център Ох­ рид. ■ Неин основател и най-виден представител е Климент Охридски (ок. 840-916 г.) (ученик на славян­ ските просветители светите братя Константин-Кирил (826/827-869 г.) и Методий (ок. 815-885 г.). ■ Друг виден представител на Охридска­ та книжовна школа е Наум (ок. 830-910 г.), също ученик на Кирил и Методий, който преди изпращане­ то му в Охрид работи в Преслав. ■ Дейност: книжовниците подготвят голям брой ученици, създават поу­ чителни и похвални слова, жития Важни книжовни паметници на Ох­ ридската книжовна школа са: Зо­ графското евангелие, Мариинското евангелие, Асеманисвото евангелие, Синайският требник и др. ■ Първо­ начално книжовниците използват глаголическата азбука, а през X в. заедно с нея започват да използват и кирилицата, която до XII в. напълно измества глаголицата, Срв. с Пре­ славска книжовна школа и Търнов­ ска книжовна школа. (СК) ОЦЕНКА (МОРАЛНА), оценки Ет. Одобряване или осъждане от моралното съзнание на различни действия от действителността, при което се уст ановява дали постъпката

(мотивът и поведението), характерът и начинът на живот съответстват или не съответстват на определени морални изисквания. ■ Оценката може да сс изрази във вид на похва­ ла и порицание, съгласие или кри­ тика. Тя зависи от определянето на явлението като проява на добро или на зло. Човек може да оценява пред­ варително и бъдещи действия, за да направи правилен избор. (АХ)

п ПАВЛИКЯНИН, павликяни. Религ. Ист. Последовател на павликянството. Срв с павликянство. (СК) ПАВЛИКЯНСТВО, само сд. Религ Ист Религиозно-социално учение, създадено през VII в. в Армения (тогава в пределите на Византия) от Константин Мананали (620-681 г.), а по-късно разпространено и в Мала Азия и Тракия, което сс придържа към дуалистичното схващане за съ­ ществуването па два бога - добър, създал нематериалния (духовния) свят, и лош, който е творец на мате­ риалния (видимия) свят. ■ Отхвърля държавата, властта, богатството, от­ рича църковната йерархия, ролята на духовенството и монашеството, тайнствата. Срв. с богомилство, варлаамитство, исихазъм, арианство и адамитство. ■ Това учение заляга в основите на богомилството. ■ Последователите му отхвърлят почитането па кръста и иконите, ня­ мат храмове и духовенство, приемат кръщение пс с вода, а с огън ■ Има последователи по българските земи

333

през Първата и Втората българска държава, а също и по време на ос­ манското владичество (в областите около Свищов и Никопол). ■ Има за идеал раннохристиянските общини с тяхното социално и имуществено равенство. ■ Павликянството изра­ зява недоволството на селяните във Византия. ■ Подложено е на посто­ янни гонения. Обявено е за ерес. Срв. с ерес. (СК и АХ) ПАЖ, -ове. Ист. През Среднове­ ковието - млад западноевропейски благородник, който е на служба в двора на коронована или знатна лич­ ност. (АХ) ПАЗАРНА ИКОНОМИКА. Ист. Стопанска система, при която про­ изводството, разпределението и цените на стоките се определят от нуждите на пазара и свободната кон­ куренция между производителите. ■ Елементи на пазарна икономика се появяват в Северна и Средна Ита­ лия, Фландрия, някои градове па Франция и Англия в края на Средно­ вековието. (АХ) ПАКТ, пактове. Полит. Дипл Меж­ дународен договор, който става за­ дължителен за спазване след рати­ фицирането му от дадена държава. (КС) ПАКТЪТ „БРИАН - КЕЛОГ“. Ист. Договорът между Франция, САЩ, Великобритания, Италия, Германия и Япония (27 август 1928 г.), с който участниците в него се за­ дължават да уреждат споровете си с мирни средства. ■ За една година е подкрепен от 44 държави. ■ Носи имената на Аристид Бриан (18621932 г; 11 пъти министър-председа­

ПАНАИР

тел на Франция) и на Франк Кслог (1856-1937 г.; министър-председа­ тел на САЩ), които излизат с ини­ циативата за „поставяне на войната извън закона“ и „отказ от войната като средство на национална поли­ тика“. (МП) ПАЛАТА, палати. Полит. Вж. кама­ ра. (МП) ПАЛЕОГРАФ, -и. Ист. Специалист по палеография. Срв с палеография. (БП) ПАЛЕОГРАФИЯ, само ед. Ез Ист. Филологическа наука, която изучава древните ръкописи. ■ За историчес­ ката наука тя е помощна дисципли­ на, която изследва външната страна на древните ръкописи - материала, на който се пише; начините на писа­ не; вида и формата на буквите и под. По този начин, като се определя мяс­ тото и времето на тяхното създаване, се извличат по-достоверни знания от съдържанието им за съответните исторически събития и факти. (БП) ПАЛЕОЛИТ, само сд. Ист. Вж. старокамснна епоха. (БП) ПАЛИМПСЕСТ, -и. Ист През Средновековието - ръкопис върху пергамент, на който преди това е имало друг ръкопис и след това из­ трит. ■ Изтриването на предишни текстове от пергамента се налага по­ ради това, че той е много скъп през Средновековието и затова се използ­ ва многократно. Напр ръкописи с кирилица са писани върху пергамен­ ти е изтрити текстове на глаголица ■ След появата на хартия палимпсестите излизат от употреба. (АХ) ПАНАИР, -и. Ист Търг. Перио­ дично функциониращ на опрсдслс-

ПАНАМЕРИКАНИЗЪМ

но място и в определено време на годината пазар за договаряне и про­ дажби, възникнал през ранния фео­ дализъм във връзка с развитието на градовете. ■ През ХП-ХШ в. в меж­ дународната търговия голяма роля играят панаирите в Шампан - Фран­ ция; в Уинчестър - Англия; XIV-XV в. в Брюге - Белгия: XVIII-XX в. в Лайпциг - Германия (АХ) ПАНАМЕРИКАНИЗЪМ, само сд Полит Външнополитическа док­ трина на САЩ, отразяваща техния стремеж към политическо и ико­ номическо господство в Латинска Америка и пропагандираща мнимо единство па страните и народите от американския континент. ■ На практика панамериканизмът води до намеса па САЩ във вътрешните ра­ боти на латиноамериканските дър­ жави. (КС) ПАНАРАБИЗЪМ, само сд. Полит. Идеология и политика, целяща пос­ тигането на единство на арабския свят и възход па арабските държа­ ви. ■ В основата си панарабизмът е свързан с арабския национализъм и е ориентиран против Запада и запад­ ната цивилизация. (КС) ПАНАФРИКАНИЗЪМ, само сд Полит. Политическо движение, за­ родило сс в началото на XX в сред негърската интелигенция в САЩ и разпространило сс в Африка. ■ Ос­ новните цели па панафриканизма са обединяване на негрите в борбата им против расовата дискриминация и освобождаването па всички коло­ ниални страни и народи от Африка. ■ Идеите па панафриканизма нами­ рат по-нататъшно развитие в създа­

334

дената през 1963 г. Организация за африканско единство (ОАЕ). (КС) ПАНГЕРМАНИЗЪМ, само сд. По­ лит. Шовинистична външнополи­ тическа доктрина, създадена в нача­ лото на XX в. в Германия и целяща установяването на световна хегемо­ ния на Германия на първо място чрез максимално териториално разширя­ ване на германската държава. (КС) ПАНДЕМИЯ, пандемии. Ист. Мед. Епидемия, която обхваща населени­ ето на цяла държава или множество държави. Напр. чума, грип и др. (АХ) ПАНИСЛЯМИЗЪМ, само сд. Ист. Полит Религиозно-политическа идеология, която идеализира старо­ то ислямско общество като наднационалпо и падкласово и сс стреми към обединението на мюсюлманите в единна ислямска империя. ■ Въз­ никва в края на XIX и началото на XX в. ■ След Младотурската рево­ люция (1908-1909 г.) се превръща в пропагандно средство за налагане ролята па Османската империя сред другите ислямски страни. Срв. с пантюркизъм. (МИ и КС) ПАНСЛАВИЗЪМ, само сд. Ист. Обществено-политическо направле­ ние сред славянските народи, което изразява техния стремеж за обеди­ нението им под върховенството на Русия и руския цар. ■ Възниква в началото на XIX в като лингвистич­ на идея, но много скоро придобива обществено-политически смисъл ■ Част от западните славяни виждат в Русия единствено възможния осво­ бодител на славянството от турското и австрийското господство. ■ За ос-

335

новатсли сс смятат словаците Павел Шафарик (1795-1861 г.) и Ян Колар (1793-1852 г.), филолози и истори­ ци, дейци на Словашкото и Чешкото възраждане, които наблягат на идея­ та за славянската езикова общност. ■ Полският панславизъм пропаганди­ ра ролята на полския народ в меси­ анската мисия на славянството. ■ На Първия конгрес през 1848 г. в Прага се оформят две доста различни схва­ щания - за панславянска федерация под върховенството на Хабсбургите (европейска династия, водеща нача­ лото си от X в.) и за революционна славянска федерация начело с дик­ татор, определен от Русия. ■ След Кримската война (1853-1856 г.) през втората половина на XIX в центъ­ рът па панславянизма сс премества в Русия и сс превръща в руско об­ ществено-политическо движение, проповядващо месианската роля на Русия. ■ Кулминацията на руската форма на панславянизма е конгресът му в Белград през 1946 г. Последван с от разрив в отношенията между Й. В. Сталин (1879-1953 г., начело на комунистическата партия и съвет­ ската държава от 1925 г.) и Й. Б. Тито (1892-1980 г., от 1945 г. председател на Министерския съвет, от 1953 г. президент на Югославия), който блокира всичките му резолюции и така подготвя почвата за окончател­ ния му крах в средата на XX в. (МП) ПАНТЮРКИЗЪМ, само сд. Ист. Националшовинистична идеология (доктрина) на турските буржоазнозсмсдслски кръгове, според която всички народи, говорещи тюркски езици, трябва да сс обединят в една

ПАПСКА ОБЛ АСТ

държава, която следва да бъде Ос­ манската империя. Срв. е Османска империя. ■ Възниква в края на XIX и началото на XX в. във връзка е раз­ витието на турската буржоазия като проява на нейния национализъм и като идеология на младотурцитс. ■ След Младотурската революция (1908-1909 г.) сс превръща в дър­ жавна политика. Срв. е панислямизъм и Младотурската революция. (МП и КС) ПАНЧА ШИЛА. Полит. На езика хинди (официален език в Индия): пет основни принципа - Вж. пет принципа за мирно съвместно съ­ ществуване. (КС) ПАПА, папи. Ист. Религ Пожизне­ на титла на върховния първосвсщспик на Римокатоличсската църква, наместник на Христос па Земята, който живее във Ватикана (Рим), ръководи града държава Ватикана и католиците от цял свят. Срв. е като­ лицизъм. ■ Титлата сс утвърждава през V в. За пръв папа сс смята апос­ тол Петър. (АХ) ПАПОЦЕНТРИЗЪМ, само сд. Ист. Подчиненото положение на държавите спрямо църковна!а власт през Средновековието в западните области на Свещена! а Римска им­ перия. ■ Сред множеството възник­ нали държави има слип църковен център - Папетвото в Рим. Папата претендира, че стои над владетели­ те. Срв е цезаропапизъм. (АХ) ПАПСКА ОБЛАСТ Ист Тсократична държава (756-1870 г.) в Централна Италия (около Рим), възглавявана от папата. Срв е папа и теокрация. ■ Граници гс й често

ПАРВЕНЮ

се променят поради войните, кои­ то води със съседните държави. ■ През 1798/1799 г. на територията й е основана Римската република, през 1809 г. е присъединена към Франция, а през 1859/1860 г. голяма част от земите й влизат в състава на Сардинското кралство. През 1870 г. е присъединена към Италианското кралство. (MB) ПАРВЕНЮ, -та. Ет. Новобогаташ, на когото му липсва образование и култура на общуване. ■ За парвенюто са важни богатствата и признанието на другите, защото се чувства неуве­ рен в личните си качества. Затова сс обгражда с ласкатели. (АХ) ПАРИЖКИ КЛУБ. Полит. Клуб, създаден в Париж през 1962 г. по ре­ шение на Международния валутен фонд (МВФ) с цел увеличение на валутно кредитните ресурси на МВФ и предоставяне на заеми на страни, намиращи сс в затруднение. (КС) ПАРИЦИ, сд. парик; клирици Ист. 1. Само мн. Прослойка от зави­ симо население във Византийската империя и средновековна България през периода IX - XIV в., което е закрепостсно към земята на фео­ дала и му плаща различни данъци (натурална и парична рента), като притежава земя, инвентар и работен добитък, които обаче си остават соб­ ственост на феодала. Срв. с отроци 1 и технитари; рента. ■ Имат пра­ во да закупуват земя и да я предават по наследство, но само в границите на феодалното владение, в което жи­ веят. 2. Селянин, който принадлежи към тази прослойка. Срв. с отроци 2. (СК)

336

ПАРИЧНА РЕНТА Ист. Рента в пари, които селяните трябва да из­ плащат на феодала, като тя се въвеж­ да по-късно - след съживяването на градското стопанство и търговията. Срв. с рента. ■ Селяните плащат такси за ползването на водоизточни­ ци, гори, пътища, мелници и др., при встъпване в наследство, брак, раж­ дане на дете и др. (АХ) ПАРЛАМЕНТ1, -и. Полит. 1. Висш представителен и законодателен ор­ ган на държавната власт, който сс състои от една или от две камари и се създава цялостно или частично чрез избори. Срв. с камара В: вж. еднокамарен парламент и двукамарен парламент. СЧ: вж горна камара и долна камара, парламен­ тарна група. ■ Парламентът е израз на демократичния принцип в дър­ жавната власт, тъй като се формира чрез преки избори от населението на дадена страна. ■ Първият парла­ мент се свиква в Английското крал­ ство през 1295 г. В него са включени представители на общините, на гра­ довете и на дребните феодали като орган на съсловно представителство в законодателната власт. Селяните остават извън системата на полити­ ческото представителство. Продъл­ жава да сс развива като парламен­ тарен режим до XVIII в. ■ В зави­ симост от конституцията и формата на държавно управление в дадената държава парламентът осъществява напълно или частично законодател­ ната власт. Срв. със законодателна власт. ■ Законодателната власт на парламента може да бъде ограни­ чавана и контролирана от лържав-

337

ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

ния глава, правителството или от специален орган (съд) за конститу­ ционен надзор. Напр. в Република България такъв е Конституционният съд, а контрол може да извършва и държавният глава чрез отлагателно вето върху приетите закони. Срв. с Конституционен съд в Република България и отлагателно вето. ■ Парламентът контролира дейността на правителството чрез специален парламентарен контрол, а също като му гласува вот на доверие или недо­ верие. При отрицателен вот (т. е. вот на недоверие) правителството губи властта си и следва избор и назна­ чаване на ново правителство. Срв. с парламентарен контрол. ■ Парла­ ментът приема бюджета на държава­ та и отчета за неговото изпълнение. ■ Парламентът се нарича Конгрес в САЩ, Сейм във Финландия. Стортинг в Норвегия, Федерално събра­ ние в Русия, Национално събрание в Румъния. ■ Българският парламент е еднокамарен и се нарича Народно събрание. Състои се от 240 народни представители, избирани за срок от 4 години. Основни дейности на На­ родното събрание са законодателна­ та дейност и парламентарният кон­ трол върху дейността на правител­ ството. Народното събрание приема, изменя или отменя законите, избира и освобождава министър-председа­ теля, приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му, насрочва избори за президент, взема решения за провеждане на референдуми, за обявяване на война или сключване на мир, за разполагане на български въоръжени сили извън територията

на България и на чужди въоръжени сили в България и др. Също така На­ родното събрание ратифицира всич­ ки международни актове, които са с политическо или военно значение за България или се отнасят до участие­ то на България в международни ор­ ганизации. За народен представител може да бъде избран всеки българ­ ски гражданин, навършил 21 годи­ ни, който няма чуждо гражданство, не е поставен под запрещение и не изтърпява влязла в сила присъда за лишаване от свобода. 2. Членовете на такъв законодателен орган като цяло. (МП, КС и СК). ПАРЛАМЕНТ2, -и. Ист. Виеше съ­ дилище във Франция до революция­ та през 1789 г. (АХ) ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Полит. Проверка и наблюдение от страна на Парламента за дейността и работата на Министерския съвет. ■ По време на парламентарен контрол министрите са длъжни да отюварят пред Парламента на въпроси, зада­ дени им от депутати, и да разясняват своята работа. (КС) ПАРЛАМЕНТАРИЗЪМ, само ед. Полит. Политическа система на уп­ равление, при която излъчването и контролът на държавната власт се извършват от изборен законодателен орган, който осъществява законода­ телната си дейност независимо от изпълнителната и съдебната власт. (КС и СК) ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА. Полит. Първият парламентарен орган на европейско ниво, състоящ се от над 300 представители, които се опреде-

ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА

лят от националните парламенти на държавите членки. ■ Най-същест­ вената част от работата й е подго­ товката на европейски спогодби за хармонизиране на законодателство­ то в различните страни, правене на препоръки в най-различни области на политиката и др. ■ Основана е на 10. 08. 1949 г. в Страсбург. (КС) ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА. Полит. Организационна форма за обединение на членовете на парла­ мента, които са от една политическа партия. ■ Всяка парламентарна гру­ па в българския парламент трябва да включва най-малко 10 народни пред­ ставители. (СК и КС) ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРА­ ЦИЯ. Полит. Политическа система на демокрация, при която държавно­ то управление сс осъществява чрез изборен законодателен орган - пар­ ламент. (СК) ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ. Полит Комисия, избрана от На­ родното събрание по отделни нап­ равления от неговата дейност. ■ Те включват в своя състав народни представители, но могат да ползват и експерти. ■ Парламентарните ко­ мисии могат да бъдат постоянни и временни. (КС) ПАРЛАМЕНТАРНА КРИЗА По­ лит. Състояние във функционира­ нето на парламента, изразяващо сс в рязко изостряне на трудностите и нарастване на проблемите в неговата дейност и в невъзможност за по-на­ татъшна ефективна дейност ■ Изход от възникнала парламентарна криза обикновено е разпускане на парла­ мента и насрочване на нови парла­

338

ментарни избори. (КС и СК) ПАРЛАМЕНТАРНА МОНАР­ ХИЯ; ограничена монархия. Ист Полит Вж. конституционна монар­ хия. (КС) ПАРЛАМЕНТАРНА ОПОЗИ­ ЦИЯ. Полит. Политическа партия или група от партии в парламента, които сс противопоставят на управ­ ляващата партия или коалиция и на политиката на правителството. (КС) ПАРЛАМЕНТАРНА ОТГОВОР­ НОСТ. Полит. Вж. политическа от­ говорност. (МП) ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА. Полит. Република, при която парламентът има големи пълномо­ щия и отговорности в държавното управление, като осъществява кон­ трол върху изпълнителната власт Напр. България, Германия, Португа­ лия, Гърция и др. ■ Характеристики: формално участие на президента при съставяне на правителството, което сс формира от партията или коалицията, имаща мнозинство в парламента; политическа отговор­ ност па правителството пред пар­ ламента, правигслството остава на власт дотогава, докато разполага с поддръжката на парламентарното мнозинство, и др. ■ Република Бъл­ гария е парламентарна република. Срв. с президентска република и полупрезидентска република. (КС и СК) ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ Полит Общонационални избори за представителния законодателен ор­ ган на държавната власт, чрез които сс определя кои политически партии и коалиции ще участвал в управле-

339

нието на страната. Срв. с местни избори и президентски избори. ■ В България чрез парламентарни избо­ ри се определя съставът на Народ­ ното събрание. Провеждат се през четири години. Те протичат под об­ щия контрол на специално създаде­ ни избирателни комисии (централна и местни). ■ Парламентарните избо­ ри се провеждат върху основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване, като пе­ риодичността им се определя от кон­ ституцията и избирателните закони. (КС и СК) ПАРТИЗАНИН, партизани. Ист. Участник в партизанското движе­ ние - в партизанска част (бригада, отряд). Срв. с партизанско движе­ ние. (СК) ПАРТИЗАНСКО ДВИЖЕНИЕ. Ист. Въоръжено съпротивително движение в България през 19411944 г., насочено срещу фашизма, монархическия режим в страната и обвързването й с хитлеристка Гер­ мания, което сс ръководи от Българ­ ската работническа партия (легална форма на Българската комунисти­ ческа партия) и включва създаде­ ните за тази цел партизански части и бойни групи. ■ От юни 1941 до септември 1944 г. в България дейст­ ват 1 партизанска дивизия (Софий­ ска народоосвободитслпа дивизия), около 12 партизански бригади и над 40 партизански отряда. През 1943 г. партизанските части сс обединяват в Народоосвободитслпа въстаничсска армия. (СК) ПАРТИЙНОСТ В ИЗКУСТВО­ ТО. Полит Идейна насоченост на

ПАТЕНТ

изкуството, изразяваща сс в защита чрез художественото творчество и с художествени средства на полити­ ката, идеологията и интересите на дадена политическа партия. Срв. с класовост в изкуството. (КС) ПАРТИЯ, партии. По.лит. Полити­ ческа организация, чиито членове са обединени от общи политически възгледи, общи цели и обща програ­ ма за тяхното постигане и обикнове­ но се стремят към участие в управ­ лението на държавата. ■ Изразява интересите на определена класа или обществена група. ■ Първообраз на съвременните политически пар­ тии са партиите на вигитс и торите във Великобритания. Срв. с виги и тори. (СК) ПАРТНЬОРСТВО, партньорства Ет Сътрудничество между хората в производството и на пазара. ■ При съвместна работа между хора или фирми е необходима лоялност и вза­ имна помощ. Проблемите сс реша­ ват в сътрудничество. Партньорите не сс използват за собствените инте­ реси и за тяхна сметка. (АХ) ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР. Воен. По.лит. Вж. инициатива „Партньор­ ство за мир“. (КС) ПАСТВО, паства. Ист. Религ. Пове­ рените на един духовник християни в църковната област, в коя го той уп­ равлява и свсщснодейства (АХ) ПАСТОР, -и. Ист Ре.лиг. Свещеник в протестантската църква (MB) ПАТЕНТ, -и. 1. Икои. Правнозащитен документ, свидетелство, призна­ ващо изключителното право на при­ тежателя му да се разпорежда с про­ изводството и разпространението

ПАТРИАРХ

на изобретение. ■ Правните норми за получаване на патент за изобре­ тение и защитата на правата върху него образуват патентното право. ■ През периода 1770-1800 г. във Великобритания са издадени 2600 патента за открития. ■ В България авторът на изобретения може да по­ лучи или патент за изобретение, или авторско свидетелство. 2. Документ, даващ право на лице да упражнява търговия или занаят. 3. Търг. Полит. Документ, удостоверяващ правото за търговия или за заемане на опреде­ лена длъжност в някои буржоазни държави. (MB) ПАТРИАРХ, патриарси. Ист. Религ. Висш духовен сан, обикновено глава на автокефална православна църк­ ва, провъзгласена за патриаршия. Срв. с православие. ■ Избира се на църковен събор. ■ През 451 г. по ре­ шение на IV вселенски събор патри­ аршески сан получават епископите от Константинопол, Александрия и Антиохия. След схизмата от 1054 г. този сан навлиза в източните право­ славни църкви. Срв. с автокефална църква и схизма. (АХ и MB) ПАТРИЦИЙ, патриции. Ист 1. В периода на царството и ранната Рим­ ска република - жител на Рим, който е благородник по наследство от баща си и има политически и религиозни права. Срв. с римляни, Римска ре­ публика и плебей 1. ■ Название на родовата аристокрация в Древния Рим. ■ Превръщат се в привилеги­ рована част на обществото. Занима­ ват се с търговия и притежават зна­ чителни имоти. Имат политическо и икономическо влияние в Римската

340

република. От тяхната среда се из­ лъчват магистрати и сенатори. Срв. с магистрат' и сенатор. 2. Назва­ ние на градската аристокрация през Средновековието. (АХ и МП) ПАТРОН, -и. Ист. Богат римлянин, който взема под свое покровител­ ство роднини, плебеи, дори и роби (наричани клиенти) от края на VII в. пр. Хр. Срв. с клиенти. (МП) ПАЦИФИЗЪМ, само ед. Полит. Политическа доктрина и обществе­ но поведение, чиито представители се обявяват категорично против вся­ ка война, независимо от характера и целите й. ■ Пацифистите смятат, че всяка война може и трябва да бъде избягната, че всяка въоръжена борба е недопустима, неморална и античо­ вешка, понеже води до неоправдани с нищо човешки жертви и материал­ ни загуби. (КС) ПАША, паши. Ист 1. Само сд. По­ четна титла на виеше администра­ тивно или военно лице в Османската империя, носена (до средата на XIX в.) от членовете на дивана (везири­ те) и от управителите на провинции, а също и от командващите отделни части на турската армия. Срв. с ди­ ван и везир 2. Лице с такава титла. Напр. Осман паша (1837-1900 г.). (СК) ПЕЛОПОНЕСКА ВОЙНА (431404 г. пр. Хр.). Ист. Войната между двата най-силни и влиятелни полиса в Елада - Атина, която с начело на Делоския морски съюз, и Спарта, която е лидер на Пслопонеския съюз, през 431-404 г. пр. Хр. Срв. с Атинска демокрация, Спарта, полис и елин­ ски полиси ■ Причините за войната

341

са: противоречията между двата полиса, които се подсилват от различ­ ното им политическо управление; съперничеството им за политическо, икономическо и военно надмощие; постоянните военни сблъсъци след Гръко-персийските войни. Срв. с Гръко-персийски войни. ■ Повод за войната са две събития: спорът меж­ ду град Коринт и неговата колония Керкира за богатия град Епидамн; „Мегарското решение“ на Народно­ то събрание в Атина, забраняващо достъпа на търговците от град Мегара до пристанищата и пазарите в Атика (432 г. пр. Хр ). ■ Войната започва в 431 г. пр. Хр., когато ати­ няните отхвърлят ултиматума на Спарта за отменяне на „Мегарското решение“, и продължава 27 години. Завършва през 404 г. пр. Хр. с побе­ да на Спарта - след дълга обсада по суша и море атиняните се предават. ■ Две фази на войната: първата фаза — Архидамова война (по името на спартанския цар) - води сс с промен­ лив успех от 431 до 421 г. пр. Хр. и завършва без победител с Никиевия мир; втората фаза, когато войната е подновена от атиняните, предвож­ дани от Алкивиад (ок. 450-404 г. пр. Хр.), която отначало е успешна за Атина, но завършва с победа на во­ дените от Лизандър (неизв. - 395 г пр. Хр.) спартанци през 404 г. пр. Хр. Срв. с Никиев мир. ■ Но независимо от победата си във войната, Спарта, призната за хегемон в Гърция, няма силите и възможностите да обедини елинските полиси. (БП) ПЕНТАГОН, само ед. Полит. Ши­ роко разпространено название на

ПЕРИОДИ НА ИСТОРИЧЕСКОТО ВРЕМЕ

военното министерство на САЩ. ■ Думата пентагон е гръцка и озна­ чава петоъгълник. Названието про­ излиза от петоъгълното здание във Вашингтон, в което е настанено во­ енното министерство. (КС) ПЕРЕСТРОЙКА, само ед.; преус­ тройство. само ед. Полит. Руска дума, означаваща преустройство, преструктуриране, с която се назо­ вава процесът на разнообразни ре­ форми, започнат в средата на 80-те години на XX в. от съветския лидер Михаил Горбачов (род. 1931 г.). ■ Тези реформи целят да примирят социализма и демокрацията, да сло­ жат край на разрива между ръковод­ ството на комунистическата партия и обществото, да превърнат Съвет­ ския съюз в правова държава, да възстановят свободата на словото, да възвърнат притегателната сила на социализма, като го превърнат в со­ циализъм с ново, по-различно лице, и др. (КС) ПЕРИОДИ НА ИСТОРИЧЕСКО­ ТО ВРЕМЕ. Ист. Периоди в разви­ тието на човечеството, които се оп­ ределят в зависимост от материала, използван за изработването на оръ­ дията на труда, но също и от начина на живот на хората. Срв. с оръдие на труда. ■ Периодите са: палсолит (старокаменна епоха), мезолит (среднокаменна епоха), неолит (новокамеина епоха), халколит (камен­ но-медна епоха); бронзова епоха и желязна епоха. В: вж. старокамен­ на епоха, среднокаменна епоха, новокаменна епоха, каменно-медна епоха, бронзова епоха и .желязна епоха. (БП)

ПЕРИОДИЗАЦИЯ

ПЕРИОДИЗАЦИЯ, периодизации. Ист. Определяне на периодите (про­ междутъците от време), през които трае някакъв процес, явление, или се извършва някаква дейност. (МП) ПЕРСИ, сд. персиец. Ист. 1. Индоевропейски ирански племена, които около XII в. пр. Хр. навлизат в Иран­ ското плато и около XI-X в. пр. Хр. се заселват в южната му част. Срв. с индоевропейци. ■ До VII в. пр. Хр. те са зависими от Елам (древна държава на изток от Южна Месо­ потамия), след което сс обединяват в племенен съюз, а начело на него застава племенният вожд Ахемсн. Срв. с военно-племенен съюз. Зато­ ва по-късно държавата на персите е наречена Царство на Ахсмснидитс и всеки персийски цар свързва името си с рода на Ахсмснидитс. ■ В на­ чалото на VII в. пр. Хр. персите по­ падат под властта на Мидия (древна държава, съществувала през VII-VI в. пр. Хр. в северозападната част на Иранското плато), но през 553 г. пр. Хр персийският цар Кир II Ве­ лики (управлява от ок. 559 до 530 г пр. Хр.) въстава срещу мидийцитс (сроден на персите индосвропсйски народ) и през 550 г. пр. Хр. присъе­ динява тяхната държава към Персия. Срв. с Персия. ■ Изкуството на пер­ сите с съчетание от специфичните особености в изкуството на различ­ ни древни народи от Предна Азия. Изградени са множество монумен­ тални каменни дворци (със зали, поддържани от десетки колони), храмове и гробници, подчинени па принципа на симетрията и хармо­ нията. Издигнати са величествени

342

каменни статуи на крилати бикове, изваяни са множество реалистични релефни композиции. ■ Високо рав­ нище достига и златарството - съз­ дадени са изящни златни, сребърни и бронзови ритони (във формата на рог, завършващи с глава или тяло на различни животни), вази и украше­ ния, които притежават специфичен унифициран „имперски“ стил. ■ Персийското изкуство оказва силно влияние върху гръцкото изкуство. ■ Персите използват създаденото от шумерите клинописно сричково писмо Срв. с шумери. логографска писменост и сричкова писменост. 2. Член на това племе. (БП) ПЕРСИЯ (550-330 г. пр Хр). Ист. Древна империя на персите, създадена през 550 г. пр. Хр., кога­ то персийският цар Кир II Велики (управлява от ок 559 до 530 г. пр. Хр.) превзема мидийската столица Екбатана и става цар на Персия н Мидия (древна държава, съществу­ вала през VII —VI в. пр. Хр. в северо­ западната част на Иранското плаю) Срв. с перси. ■ През 546 г. пр Хр Кир II Велики подчинява Лидия, между 545 и 539 г пр. Хр. завладя­ ва цялото Иранско плато, Бактрия. Согдиана и Хорсзъм (страни в Цен­ трална Азия), а през 539 г покоря­ ва Нововавилонското царство, след което Елам (древна държава па из­ ток от Южна Месопотамия), Сирия. Финикия и Палестина също са при­ съединени към империята му. Срв. с Лидия. Вавилонско царство и финикийци. Неговият син Камбиз II (цар от 530 до 522 г пр Хр.) през 525 г. пр. Хр. завладява Египет. Срв.

343

с Египет. ■ Цар Дарий I (558-486 г. пр. Хр., управлява от 522 г. пр. Хр.) потушава редица въстания в различни области на империята, разделя държавата на 20 сатрапии. организира система на управление (създава учрежденията), въвежда нова общодържавна данъчна систе­ ма, въвежда монетна единица, която е в основата на единна парична сис­ тема. Завладява части от Западна Индия (до река Инд) и Южна Тра­ кия, организира поход срещу скити­ те (през 513 г. пр. Хр.) и води неус­ пешна война срещу гърците - пора­ жение през 490 г. пр. Хр при Мара­ тон. Срв. с Индия, траки и скити. По времето на Дарий 1 империята достига пай-голямото си разши­ рение - от Егейско море на запад до река Инд на изток, от Кавказ и Аралско море на север до Нилските прагове па юг. ■ Цар Кссркс (вла­ детел от 486 до 465 г. пр Хр.) про­ дължава Гръко-персийскитс войни, но походът му в Гърция (480-479 г. пр. Хр.) е Неуспешен. Срв с Гръко-персийски войни. ■ През 330 г. пр. Хр. Персия е покорена от Алек­ сандър Ш Македонски (356-323 г. пр. Хр., цар от 336 г. пр. Хр.) и загубва независимостта си. Срв. с Македонско царство. ■ Персия е огромна империя, владееща много страни и народи. Срв. с империя и древни източни империи. Тя е раз­ делена на области (сатрапии). които в повечето случаи съвпадат с грани­ ците на покорените народи. Някои сатрапии включват самоуправлява­ щи се племена и градове, в чиито вътрешни дела персийският цар не

ПЕСИМИЗЪМ

се намесва. Начело на тези терито­ риални единици стоят сатрапи (об­ ластни управители), получаващи властта си от царя, която е админи­ стративна. съдебна и икономическа. Военното командване е в ръцете на военачалници, подвластни пряко на царя. (БП) ПЕРСОНА ГРАТА. Динл. Полит Дипломатически представител, кой­ то сс ползва с одобрението на пра­ вителството на държавата, в която той изпълнява функциите си. Букв. желано лице. Срв. с персона нон грата (КС) ПЕРСОНА НОН ГРАТА Д//Л7 По­ лит Дипломатически представител, на когото е отказано да бъде приет от правителството на държавата, в която е назначен, или същото това правителство иска отзоваването му. Букв. нежелано лице. Срв с персона грата (КС) ПЕРСПЕКТИВА, само сд. И я< Ме­ тод за определяне с помощта на ма­ тематически изчисления на точното положение на една фигура в прос­ транството. изобразена върху пло­ ска повърхност, като най-близките до зрителя фигури сс изобразяват най-големи и размерът им намалява с отдалечаването от нсю. (АХ) ПЕСИМИЗЪМ, само сд. Ет Отно­ шение към действителността, което сс изразява в разочарование or све­ та, в който преобладава лошото, и в недоверие към бъдещето. ■ Спо­ ред песимиста в света преобладава злото, а човек не трябва да очаква нищо добро, а само мъки, болки и страдания. ■ Песимизмът в оценка­ та за човека е присъщ на етиката на

ПЕСТЕЛИВОСТ

стоицизма. ■ Религиозният морал също е песимистичен. Според хрис­ тиянското учение светът съществува в зло, а човекът е греховен по своя­ та природа. ■ Буда учи, че всичко е страдание и мъка. ■ Според Ф. Волтер (1694-1778 г.) светът е несъвър­ шен и човек трябва да помага за не­ говото подобряване. ■ Песимизмът е характерен за трудовете на Ар. Шопенхауер (1788-1860 г.). Според него желанията на човека никога не могат да бъдат напълно задоволени. Животът е страдание. От него човек може да се откаже, като се откаже от волята си за живот. ■ Според Е. Хартман (1882-1950 г.) човек тряб­ ва да осъзнае невъзможността за щастие и неизбежността на страда­ нията. Съществуването на света е абсурдно. Човек трябва да жадува за небитие. ■ Според Ф. Майнлендср (1841-1876 г.) песимизмът е воля към смъртта. В загиващия свят чо­ векът не може да има друга цел. ■ Фр. Ницше (1844-1900 г.) призовава към оправдаване на живота и него­ вите най-ужасни страни - борба със слабите, приемането на жестокото, злото, ужасното. В: вж. отчаяние и черногледство. Срв. с оптимизъм. (АХ) ПЕСТЕЛИВОСТ, само ед. Ет Мо­ рално качество, което се изразява в грижливо отношение към матери­ алните и духовните блага, към соб­ ствеността. ■ Разумно отношение към резултата на човешкия труд. Срв. е алчност и скъперничество. (АХ) ПЕТ ПРИНЦИПА ЗА МИРНО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВА­

344

НЕ; панча шила. Полит. Основни принципи в международните отно­ шения, провъзгласени от Индия през 1954 г. и включващи: 1. съблюдаване на териториалната цялост и сувере­ нитет; 2. ненападение; 3. ненамеса във вътрешните работи; 4. равен­ ство. взаимно уважение и взаимна изгода; 5. мирно съществуване. (КС) ПЕТДЕСЕТНИК, пстдссстпици. Ист Член на християнска секта, чиито първи общини се появяват в Лос Анджелис (САЩ, 1905 г). след като се отделят от баптистите. Срв. с баптист. ■ Сега пстдссстпици се срещат в Северна Америка, Италия, Бразилия (MB) ПЕТИЛЕТКА, петилетки. Ист. Петгодишен план за развитието на народното стопанство в Съветския съюз. (МП) ПЕТИЦИЯ, петиции. Ист. Офи­ циална колективна молба от група граждани до орган на държавната власт. Напр. след Берлинския кон­ грес (1878 г.) в многобройни пе­ тиции българите изразяват възму­ щението си от несправедливите за България решения на Берлинския договор. (СК) ПЕЧЕНЕГИ, сд. печенег. Ист. 1. Тюркски номадски племена, оби­ тавали земите между реките Волга и Яик (Урал) през VIII-IX в., които през IX в. се преселват в причерноморскитс степи и прогонват маджа­ рите към Панония (Унгария). Срв. с тюркч, номади и маджари. ■ През 1048 г. печенегите нахлуват в Север­ на България и я опустошават, а през 1090 г. навлизат в Тракия и достигат Цариград, но биват разгромени от

345

византийците. ■ Част от печенегитс са заселени около Ниш, София, Македония и се сливат с българите. Друга част от тях остава в руските земи и се слива с куманите и татари­ те. Срв. с кумани и татари. 2. Член на някое от тези племена. (АХ и СК) ПИКТОГРАФСКА ПИСМЕ­ НОСТ; пиктографична писме­ ност; пиктографско писмо; пиктографично писмо; пиктография. Ез. Писменост, при която предста­ вите за предметите и явленията се изобразяват чрез техни схематични рисунки. ■ Такава писменост с била използвана от древните египтяни (IV хил. пр. Хр.) и от шумерите (IV хил. пр. Хр.), чиито писмени сис­ теми първоначално са били пиктографски, от северноамериканските индианци още преди откриването на Америка. Срв. с Египет и шумери. Ранната критска писменост (от XXI в. пр. Хр.) също е пиктографска Срв. с Минойска цивилизация. ■ В наши дни някои от принципите на пиктографското писмо се използват в рекламата. (БП) ПИКТОГРАФИЧНА ПИСМЕ­ НОСТ; пиктографско писмо; пиктографично писмо, пиктография. Ез. Вж. пиктографска писменост. (БП) ПИКТОГРАФСКО ПИСМО; пиктографично писмо; пиктографич­ на писменост; пиктография. Ез. Вж. пиктографска писменост. (БП) ПИКТОГРАФИЧНО ПИСМО; пиктографско писмо; пиктогра­ фична писменост; пиктография. Ез. Вж. пиктографска писменост. (БП)

ПИРАМИДА

ПИКТОГРАФИЯ, само ед.; пик­ тографско писмо; пиктографично писмо. Ез. Вж. пиктографска писме­ ност. (БП) ПИКТОГРАМА, пиктограми. Ез. Графичният знак на пиктографската писменост, който представлява схе­ матична рисунка на предмета или явлението. ■ Тя е най-старият пис­ мен знак. ■ Днес се използва в рек­ ламата. Срв. с пиктографска пис­ меност. (БП) ПИРАМИДА, пирамиди. Ист. Мо­ нументална каменна гробница в Древния Египсг с квадратна основа и триъгълни стени. ■ Първообраз на пирамидата с мастабата, а първата египетска пирамида - стъпаловид­ ната пирамида на фараона Джосср (XXVIII в. пр Хр.), създадена от архитекта Иемхотп (Пмхотеп), се състои от намаляващи по размер мастаби (или тераси), построени една върху друга, и прилича на зикурат. Срв. е мастаба и зикурат. ■ Вът­ решността на пирамидите е проря­ зана от много коридори, тунели и шахти, по които сс достига до сар­ кофази (каменни ковчези) е мумиите на фараона и съпругата му. Всяка пи­ рамида е свързана с реката Нил чрез заупокойни храмове и коридори. ■ Предполага сс, че разположението на трите големи пирамиди в Гиза отра­ зява разположението на три звезди от съзвездието Орион. ■ Най-голяма е Хеопсовата пирамида (около 2600 г. пр. Хр.) с размери - 233 м страна на основата и 147 м височина. Тя е едно от седемте чудеса на света. ■ Освен египетските, известни са и пи­ рамидите в Месопотамия (наречени

ПИСАНО ПРАВО

зикурати), в Централна Америка (на майте и ацтеките), в Индокитай. (БП) ПИСАНО ПРАВО. Юрид Пози­ тивно право, което е съвкупност от правните норми, създадени и ох­ ранявани със силата на държавата. Срв. с обичайно право. (СК) ПИСМЕН ИЗВОР; писмен исто­ рически източник; писмен източ­ ник. Ист. Вж. писмен исторически извор. (БП) ПИСМЕН ИЗТОЧНИК; писмен исторически източник; писмен из­ вор. Ист. Вж. писмен исторически извор. (БП) ПИСМЕН ИСТОРИЧЕСКИ ИЗ­ ВОР; писмен исторически източ­ ник; писмен извор; писмен източ­ ник. Ист. Исторически извор, който представлява писмен текст. ■ Към литературните писмени историче­ ски извори сс отнасят исторически­ те, философските и художествените текстове. Напр. „История на Пслопонеската война“ от Тукидид (ок. 460 - ок. 404 г. пр. Хр ): поемите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир (IXVIII в. пр. Хр.); „Благозаконис“ на Тиртей (VII - нач. на VI в. пр. Хр.). ■ Към документалните писмени исто­ рически извори се отнасят държав­ ните, юридическите, религиозните и др. текстове Напр. „Начин на гла­ суване в комичните“ от Дионисий Халикарнаски (втората половина на I в. пр. Хр.); „Атинската държава“ на Аристотел (384-322 г. пр. Хр.). Срв. с комиция. ■ Писмените историчес­ ки извори сс свързват с историята в значението й на втория голям период от развитието на човечеството Срв. с история 2. Първият период е наре­

346

чен праистория или безписмен пери­ од. Срв. с праистория. (БП) ПИСМЕН ИСТОРИЧЕСКИ ИЗ­ ТОЧНИК; писмен източник; пис­ мен извор. Ист. Вж. писмен исто­ рически извор. (БП) ПИСМЕНОСТ, -и; писмо Ез. 1. Система от графични знаци, чрез която сс представя човешката реч във форма, възприемана зрително и която служи за целите на общуване­ то. ■ В писмеността сс включват нс само знаци, които отбелязват звуко­ вата страна на езика (звукове, срички или цели думи), но и използваните от някои народи рисунки и графич­ ни символи, които означават поняти­ ето непосредствено, без да показват звуковия състав на думата. В. вж. логографска писменост, никтографска писменост, идеографска писменост, сричкова писменост, буквена (звукова) писменост ■ Различните видове писмености пс винаги съществуват в чист вид 2. Азбука. 3. Грамотност (БП) ПИСМО. само сд. Ез. Вж писме­ ност. (БП) ПИЯНСТВО, само сд. Ет. Преко­ мерно писне на алкохол. ■ Неуме­ рено безгрижие спрямо заспиването на съзнанието. Волята престава да контролира съзнанието. Нисшият изпитва удоволствие от това, че кон­ тролира загубата на самоконтрол Колкото повече сс стреми към това удоволствие, толкова по-малко го получава (АХ) ПЛАН „ВАЙС“. Ист. Вж. Белият план (МП) ПЛАН „МАРШАЛ“; програма за възстановяване на Европа. Ист.

347

Полит. Вж. Европейска програма за възстановяване. (КС) ПЛАНИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО. Икон. Дейност по предварително изработване и съста­ вяне на планове за развитие на на­ родното стопанство и по организи­ ране на изпълнението им. (КС) ПЛАНТАДЖЕНЕТИ, само мн. Ист. Английска кралска динас­ тия (1154-1399 г.), произхождаща от френски графове от Анжу, кои­ то водят политика за укрепване на централната власт на кралството. ■ Карл Хенри II (1133-1189 г.. крал от 1154 г.) е първият представител на династията. Други представи­ тели са: Ричард I Лъвското сърце (1157-1199 г., крал от 1189 г.) и Йоан (Джон) Беззсмни (1167-1216 г., крал от 1199 г.). (АХ) ПЛАНЪТ „БАРБАРОСА“ Ист Планът, утвърден от Хитлер (18891945 г., от 1935 г. президент и ми­ нистър-председател) на 18 декември 1940 г., след като е завладял огром­ ния икономически потенциал на Европа, с който се предвижда чрез мълниеносен удар само за няколко месеца да се разгроми Червената армия, да се превземат Москва и Ленинград, да се достигне линията Архангелск - Волга и по този начин да се завладее Съветският съюз. ■ В този план са въвлечени Италия, Ун­ гария, Словакия, Румъния, Финлан­ дия и Хърватия. (МП) ПЛАХОСТ, само сд.; боязън. Ет. Чувство на притеснение и нереши­ телност, възпиране от определени действия и съобразяване с външни­ те обстоятелства. ■ Понякога се из­

ПЛЕМЕ

разява в уважение към определени институции и порядки. ■ Плахостта ограничава активността и утвържда­ ването на личността От друга стра­ на, тя помага на човека да не бъде много самоуверен, а да бъде сдър­ жан, кротък, умерен (АХ) ПЛАЦДАРМ, -и Воен Територия, която осигурява на заелите я войски най-изгодна позиция за нападение срешу противника. (КС) ПЛЕБЕЙ, плебеи. Ист. 1. В пери­ ода на царството и ранната Римска република - жител на Рим. който е или от поробеното население, или е чужденец и поради това няма по­ литически и религиозни права. Срв. с римляни и Римска република. ■ Плебеите са свободни граждани, установили сс сравнително късно в Рим - селяни, занаятчии и дребни търговци. ■ В началото па III в. пр. Хр плебеите вече са равноправни с патрициите. Срв. с патриций. 2. В по-късните периоди - беден жител на град. (МП) ПЛЕБИСЦИТ, -и. Ист Почит. До­ питване но важен междудържавен въпрос чрез всенародно гласуване. ■ Прилага сс най-често във връзка с принадлежността на дадена тери­ тория към една или друга държа­ ва. Напр. плсбисцига в Судетската област през 1938 г. ■ За разлика от референдума, който се свързва с вътрешнодържавни проблеми, плебисцитът сс отнася за междудържав­ ни отношения. Срв с референдум. (МП) ПЛЕМЕ. -на. Ист. Обединение от хора, свързани с родови отношения, общ език и обща територия. (АХ)

ПЛЕМЕННА КОНФЕДЕРАЦИЯ

ПЛЕМЕННА КОНФЕДЕРАЦИЯ. Ист. Съюз между няколко племена за постигането на обща отбранител­ на или завоевателна цел. Срв. с воен­ но-племенен съюз. (АХ) ПЛЕНУМ, -и. Събрание, заседание на членовете на ръководен орган на партия, организация или институция в пълен състав. (КС) ПЛЕЯДА, плеяди. Ист Група от изтъкнати дейци в някоя област на обществения живот, науката, изку­ ството и др., които живеят и творят в една епоха. (АХ) ПЛОДОРОДНИЯТ ПОЛУМЕ­ СЕЦ. Ист. Територията между Си­ рия, Палестина и планинската верига Загрос (Западен Иран), където през X - IX хил. пр. Хр. сс е появило зе­ меделието в Близкия изток. ■ От тази територия първите земеделски кул­ тури се разпространяват към Мала Азия, Балканите, Средиземноморието (Южна Европа, Северна Африка), Индия. Срв. с неолитна революция и новокаменна епоха. (БП) ПОВЕДЕНИЕ (МОРАЛНО) Ет. Съвкупност от нравствените пос­ тъпки на човека, които той извършва в продължително време при посто­ янни или изменящи се условия. ■ Обхваща разнородните постъпки па човека (колектив, организация, маса от хора), независимо дали са пред­ намерени или непреднамерени, дали се извършват по нравствени или от други подбуди, които разкриват раз­ личните страни на неговия морален характер. В: вж. героизъм и привич­ ки. Срв. с обичай. (АХ) ПОГЪРЧВАНЕ, само ед. Ист. Вж елинизация. (СК)

348

ПОДАНИК, поданици. Ист. Полит. Юрид Постоянен жител (физическо лице) на дадена монархическа дър­ жава с всички права и задължения, произтичащи от нейните закони. Срв. с физическо лице, поданство, гражданство и гражданин (МП) ПОДАНСТВО, само ед. Ист. По­ лит. Юрид. Принадлежността на физическото лице към дадена мо­ нархическа държава и отношенията му с нея, зависещи от законите на тази държава и произтичащите от тях негови права и задължения. Срв. с гражданство и физическо лице. (МП) ПОДВИГ, подвизи. Ет. Акт на ге­ роизъм, постъпка, която изисква от човека крайно напрежение на во­ лята и силите за преодоляване на необичайни трудности, резултатът от който надхвърля обикновените действия. ■ Извършва се при изклю­ чителни обстоятелства. Напр. при нещастен случай, когато сс заплаш­ ва човешки живот; в епохи на рево­ люции, по време на война и др. (АХ) ПОДКУП, -и. Полит. Престъп­ ление, състоящо сс в даване или получаване на пари или на други материални облаги с цел да бъде или да не бъде извършено някакво действие или да се облагодетелства някой и пр. ■ Посредничеството при даване или получаване на подкуп също е престъпление. (КС) ПОДЛОСТ, подлости. Ет. Нечест­ но действие, при което човек се опитва да спечели с непозволени средства. ■ Проявява се в моменти, когато разчитаме на някого, а той отстъпва и извършва предателство.

349

Напр. говори се за „коварен удар“, „подло предателство“. (АХ) ПОДЦЕНЯВАНЕ (НА АЗА). Не­ правилно оценяване, принизяване на значението на някого. В: вж. без­ срамие, безчестие, ласкателство, раболепие и самоунижение (АХ) ПОДЦЕНЯВАНЕ (НА ДРУГИЯ). Ет. Липса на съпричастност към живота на другите хора и пренебре­ жителна оценка на техните качества. В: вж. високомерие, надменност и презрение. (АХ) ПОЗИТИВНО ПРАВО Юрид. Правото като система от правни норми, които са установени по тра­ диция или създадени от държавата и се охраняват със силата на държава­ та. Срв. с естествено право. В: вж. обичайно право и писано право; национално право и международно право. ■ Позитивното право е спе­ цифично за всяка конкретна държа­ ва. СЧ: вж. частно право н публич­ но право (СК) ПОКАЯНИЕ, само ед. Ист. Религ Християнско тайнство, чрез което кръстеният след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка получава благо­ датно опрощаване на греховете си от самия Бог и си възвръща придобити­ те при тайнството кръщение чисто­ та и невинност. Срв. с кръщение. ■ При това тайнство е важно каещият се да има горещо желание да попра­ ви живота си и да се стреми да не повтаря сторените грехове. (АХ) ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИ­ ТЕ. Ист. Приемане на християн­ ството като официална държавна религия в България, извършено от

ПОЛИТЕИЗЪМ

княз Борис I (ок. 827-907 г., хап от 852 г. и княз от 865 до 889 г) през 864 г. Срв. с християнство. ■ Хрис­ тиянството в България е възприето от Цариградската църква. ■ Българ­ ската православна църква получава независимост и съответно - свой ду­ ховен глава архиепископ (по-късно и патриарх) през 870 г. на свикания в Константинопол Вселенски събор Срв. с православие, архиепископ, патриарх и Българска патриар­ шия. (СК) ПОЛИАНДРИЯ, само сд. Ет. Вж. многомъжсство. (АХ) ПОЛИГАМИЯ, само сд. Ет. Мно­ гобрачие - вж. многоженство и многомъжество (АХ) ПОЛИГИНИЯ, само сд. Ет. Вж. многоженство. (АХ) ПОЛИС, -и. Ист. Независим град държава, заемащ ограничена тери­ тория. ■ Управлението на полиса тогава сс нарича политика. В: вж. елински полиси ■ Полисът е ха­ рактерен за Античността - Глада, Финикия, Рим. Срв. с финикийци, етруски, латини и римляни. ■ Из­ вестни полиси са Спарта и Атина. Срв. със Спарта и Атинска демо­ крация. (БП) ПОЛИТЕИЗЪМ, само ед.; многобожие. Религ. Ист. Система от ре­ лигиозни вярвания, религия, в която се застъпва вярата в повече от един бог Срв. с монотеизъм. ■ Най-разпространсната религия сред древни­ те египтяни, гърци, римляни и др. и сред съвременните народи в Индия, Япония и Тропическа Африка. Напр. хиндуизъм, будизъм, Шиито. ■ В основата на политсизма стои прек-

ПОЛИТИЗАЦИЯ

лонението пред тайнствени сили и явления в природата. Напр. небесни тела, реки, морета, животни, расте­ ния, които се приемат за живи съ­ щества и се изобразяват като идоли, статуи и др. ■ Боговете имат своя власт и сфера на влияние. Те си вза­ имодействат и се оглавяват от вър­ ховен бог. ■ Езическата религия на прабългарите също е политеистична. Върховният бог в нея е Тангра Оттук носи названието тангризъм Срв. с прабългари. (АХ и СК) ПОЛИТИЗАЦИЯ, само ед. Полит Процес на нарастване и засилване на ролята на политиката в цялостния живот на обществото, при който на всяко нещо, на всички дейности се придава политически характер и те се свързват и обвързват с политика­ та. Срв. с денолитизация. (КС) ПОЛИТИК, политици Полит. Лице, което професионално се за­ нимава с политика, заема конкретна политическа длъжност и изпълнява конкретни политически задачи, като притежава необходимите пълномо­ щия за това. (КС) ПОЛИТИКА, само ед. Полит. 1. Дейност на държавната власт във вътрешното управление и в между­ народните отношения на държавата. В: вж вътрешна политика и външ­ на политика. Напр. като вътрешна политика: протекционистката поли­ тика след Първата световна война на английското правителство на кон­ серваторите начело със С. Болдуин (1867-1947 г), което се опитва да за­ щити вътрешния пазар и да създаде условия за собствения износ, срв. е протекционизъм; новата икономи­

350

ческа политика (НЕП) на съветската държава от 1921 г. до втората поло­ вина на 30-те години на XX в., която, замествайки политиката на военния комунизъм, допуска капиталисти­ чески елементи и така осигурява бързото възстановяване на народно­ то стопанство, срв. е новата иконо­ мическа политика и военен кому­ низъм; като външна политика: по­ литиката на умиротворяване на бри­ танското и френското правителство между 1936 и 1939 г по отношение на А. Хитлер (1889-1945 г., от 193 5 г. президент и министър-председа­ тел на Германия), срв. с политика на умиротворяване ■ Старогръц­ ката дума политика (гр. politike по polis ‘град, гражданство, държава’) означава ‘устройство и управление па държавата*. ■ Според Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) политиката е дело на гражданите, които участват в работата на съда и в управление­ то на държавата. В неговото време граждани са свободните хора. Срв. с граждани. Робите и чужденците не са смятани за граждани на държава­ та, поради което те не са имали пра­ во да участват в съда и управление­ то. ■ Тъй като целта на политиката е уреждането на отношенията на власт в обществото, тази дейност е довела до създаването на държавата като организирана сила за подреждане и контрол над властта и отношението и към хората. Срв с власт. (МП) 2. Дейност на обществено-политичес­ ките класи, партии, организации и др.. определяна от техните интереси и цели, както и средствата и методи­ те за постигане на тези цели. ■ Гос-

351

подстващата класа, партия или коа­ лиция осъществява своята политика като държавна. (КС) ПОЛИТИКА НА АНТИРАЗВЕДРЯВАНЕ. Полит Воен. Вж. антиразвсдряване. (КС) ПОЛИТИКА НА АПАРТЕЙД По­ лит Вж. апартейд. (КС) ПОЛИТИКА НА ГОЛЯМАТА ТОЯГА. Полит. Широко разпрос­ транено название на политиката на открита и пряка намеса на САЩ във вътрешните работи на латиноаме­ риканските държави, която намеса сс проявява както в открита военна интервенция и окупация па техни територии, така и в установяване па политически и икономически кон­ трол пад тях. ■ През 1933 г. прези­ дентът Фр. Рузвслт (1882-1945 г., президент от 1933 г.) обявява замяна па тази политика с т. нар политика на добрия съсед. Срв. с политика на добрия съсед (КС) ПОЛИТИКА НА ДОБРИЯ СЪ­ СЕД. Полит. Политическа доктри­ на на САЩ, формулирана О! пре­ зидента Фр. Рузвслт (1882-1945 г., президент от 1933 г.) през март 1933 г., която цели да замаскира открита­ та експанзия на САЩ в страните от Западното полукълбо с по-прикрити форми на влияние. ■ По същество тази политика е отказ от най-грубите и най-острите форми на експанзия и замяната им с по-меки и по-гъвкави методи. Срв. с политика на голяма­ та тояга. (КС) ПОЛИТИКА НА НЕНАСИЛИЕ Полит. Политическа теория и прак­ тика, основана на отказ от употре­ ба на сила или заплаха със сила за

ПОЛИТИКА НА УМИРОТВОРЯВАНЕ

решаването на каквито и да било политически, икономически, социа­ лни, религиозни и др. проблеми и конфликтни ситуации. ■ Привърже­ ниците на тази политика считат, че само чрез използване на нснасилствсни методи могат да се решат абсолютно всички проблеми, в това число и най-крупните и най-значи­ телните, възникващи пред отделни­ те държави и пред човечеството като цяло. ■ Корените на тази политика са във възгледите па Л, Н Толстой (1828-1910 г.) за нссъпротивлснпс на злото с насилие, а видни привър­ женици и идеолози на тази позиция са Махатма Таили (1869 -1948 г.), Мартин Лутср Кинг (1929-1968 г) и др. (КС) ПОЛИТИКА НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ. Полит. 1. Политическа док­ трина на САЩ, според която отдел­ ните най-развити държави не тряб­ ва да си запазват сфери на влияние в икономически по-изостапалитс страни, а трябва всички заедно при равни възможности да сс конкурират вътре в тях. 2. Политически дейст­ вия, насочени към диалог, партньор­ ство, сътрудничество. (КС) ПОЛИТИКА НА РАЗВЕДРЯВА­ НЕ. Полит. Воен. Вж. разведряване (КС) ПОЛИТИКА НА РАЗОРЪЖАВА­ НЕ. Полит. Воен. Вж. разоръжава­ не. (КС) ПОЛИТИКА НА УМИРОТВОРЯ­ ВАНЕ; политика иа успокоение. 1. Полит Ист Външна политика, при която правителството на даде­ на държава се стреми да спечели доверието на друга държава, като

ПОЛИТИКА НА УСПОКОЕНИЕ

й прави отстъпки по конфликтни проблеми, които биха предизвикали война. Напр. такава е политиката на британското и френското правител­ ство между 1936 и 1939 г. по отно­ шение на А. Хитлер (1889-1945 г., президент и министър-председател от 1935 г.), чрез която те задоволяват всички негови искания - вследствие на нея А. Хитлер насилствено при­ съединява Австрия към Германия (аншлус), взема Судетската област от Чехословакия, изпраща войски в дсмилитаризираната Рейнска об­ ласт. Срв. с аншлус и Мюнхенска­ та сделка 2. Ист. Политика на съзнателни отстъпки пред агресията на нацистка Германия. ■ Отнася се главно (оттук получава и названи­ ето си) за предателството спрямо Чехословакия на Мюнхенското спо­ разумение между Германия, Велико­ британия, Франция и Италия. Срв. с Мюнхенската сделка. (МП) ПОЛИТИКА НА УСПОКОЕНИЕ. Ист. Вж. политика на умиротворяване. (МП) ПОЛИТИКА ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СИЛАТА. Полит. Политическа теория и практика, основана на оказ­ ване на пряк или косвен натиск върху противниковата страна с цел приема­ не на определени условия. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА АДАПТАЦИЯ Полит Взаимодействие на субекта на политиката (политическия деец, партия, организация и под.) с външ­ ната среда, при което става или па­ сивно приспособяване на субекта към изискванията на средата, или опит на субекта чрез своите действия и поведение да измени самата среда,

352

в която той функционира като поли­ тически деец. Срв. с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА АКМЕОЛОГИЯ. Полит. Дял на политологи­ ята, изследващ закономерностите, пътищата, средствата, методите и начините за постигане на високо ниво на професионализъм в поли­ тическата дейност, а също и фак­ торите, влияещи върху професио­ налното развитие на участниците в политическия процес и върху спе­ циалната подготовка на професио­ налните политици с цел непрекъс­ нато усъвършенстване на тяхната дейност. ■ Акмеологията като наука възниква в рамките на психология­ та, като впоследствие нейният пред­ мет значително сс разширява и тя започва да изучава закономерните процеси и механизми за развитието на човека и за постигане от негова страна на високо професионално майсторство в дадена област, както и многобройните фактори, влияещи върху това (външни и вътрешни, обективни и субективни, природни и социални). (КС) ПОЛИТИЧЕСКА АЛТЕРНАТИ­ ВА. Полит. Избор между две или няколко възможности в политиката и политическата дейност. ■ Поли­ тическата алтернатива е детерми­ нирана от обективния характер на обществените закони, от разнопо­ сочните разбирания, убеждения и действия на народните маси, социал­ ните групи и отделните граждани и затова тя се вплита в самата тъкан на обществения организъм и на негови­ те политически и други структури,

353

изразявайки многовариантността на обществено-политическото разви­ тие. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА БОРБА. Полит. Политическа дейност на противоборство и противопоставяне между различни политически партии и ор­ ганизации за постигане на най-раз­ лични цели, най-главната и най-основната от които е придобиването на държавната власт. ■ Динамиката на политическата борба зависи от реди­ ца обективни условия и обстоятел­ ства като качество на живот, непопулярност на реформите, заплаха от безработица и др. ■ Методите на по­ литическата борба биват легитимни, т. е. съответстващи на нормите на законността (митинги, демонстра­ ции, стачки, подписки и др.), и не­ легитимни, т. е. нссъотвстстващи на утвърдените правни и етични норми (държавен преврат, гражданска вой­ на, военен заговор и др.). Срв. с бор­ ба за власт. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ГЕНЕРАЦИЯ Полит. Политическа общност от хора на приблизително еднаква въз­ раст, имащи общ или сходен поли­ тически и социален опит, придобит в процеса на тяхната социализация. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ДЕВАЛВАЦИЯ. Полит. Загуба на привлекателност и популярност на дадени политически лидери, партии, организации, прог­ рами, идеи, ценности и др. ■ При­ чините за политическата девалвация най-често са невъзможност на прак­ тика да се реализират целите на да­ дена партийна или управленска прог­ рама, използване на непопулярни за

ПОЛИТИЧЕСКА ЕТИКА

населението мерки, разминаването между думи и дела в поведението на политиците, загуба на актуалност и привлекателност на дадени идеи и ценности поради коренно изменение на обстановката и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЗОРИЕНТА­ ЦИЯ. Полит. Загуба на изповядва­ ни до този момент ясни политически ценности, иден и убеждения, замя­ ната им с неясни, мъгляви, уклончи­ ви и неустановени възгледи, а също така и честата промяна па тези въз­ гледи и на политическите позиции. ■ Политическа дезориентация може да настъпи както при народните маси, така и при професионалните политици. Обикновено тя е харак­ терна за кризисните или преходните етапи в развитието на обществото (войни, държавни преврати, полити­ чески катаклизми, крупни обществе­ ни промени и др.). (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ. Полит. Нарушение на държавнополитичсската устойчивост, проявяващо се в растящо недоверие на гражданите към политическите партии и институции, в нарастване на извънпарламентарната активност, на политическото насилие, в изо­ стряне на социално-икономическите противоречия и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ДОКТРИНА. Полит. Система от възгледи, идеи и теории, превърната в ръководна по­ литическа програма, на основата на която се разработва и осъществява дадена политика, дадена политиче­ ска стратегия и тактика. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ЕТИКА. Потт. Система от норми за нравствено по-

ПОЛИТИЧЕСКА ИНЕРЦИЯ

ведение, нравствени правила, както и морално-нравствени начала и ценности, имащи отношение към сферата на политическата дейност и към действията на занимаващите се с политика лица. ■ За абсолют­ но недопустима и неправомерна в съвременното общество трябва да се счита постановката, която про­ тивопоставя морала на политиката и според която морал и политика са несъвместими. Важна отговорност от страна на политиците пред техни­ те избиратели и пред всички граж­ дани е да опровергаят твърдението, че в политиката няма и не може да има морал, и на практика да докажат, че в основата на политическата дей­ ност е изборът на честни и почтени средства за постигане на разумно поставени цели. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ИНЕРЦИЯ По­ лит. Склонност на политическия субект да проявява инертност, неа­ декватност, закостенялост и консер­ ватизъм в своята дейност, неспособ­ ност да отчете новите реалности и да сс съобрази с тях, привързаност към политически идеи, лозунги и програми, загубили актуалност и привлекателност в обществото. Срв. с политически субект (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ИНСТИТУ­ ЦИЯ. Полит Политически орган, установен в правен и държавен сми­ съл. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ИНТУИЦИЯ Полит Способност за намиране на истината и вземане на правилни ре­ шения на базата на минимален обем информация без използване на науч­ ните методи за анализ па действи­

354

телността. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ЙЕРАРХИЯ. Полит. Принцип на структурна ор­ ганизация и функционална дифе­ ренциация на политическата систе­ ма, регламентиращ степенуването и определения последователен ред на длъжностите, като всяка от тях си има своите специфични функции и задачи и по-висшата сс явява управ­ ляваща спрямо по-нисшитс. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА КОАЛИЦИЯ Полит. Политически съюз, обеди­ нение на доброволни начала на две или повече политически партии и организации за постигане па общи цели и защита на общи интереси. ■ Политическите коалиции биват избирателни - съглашение между няколко политически партии за съв­ местно издигане па общи кандида­ ти в парламентарни, президентски или местни избори; парламентарни - съглашение между представени в парламента политически сили за общи действия; правителствени съюз между две или повече полити­ чески партии за образуване на пра­ вителство. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА КОМУНИКА­ ЦИЯ. Полит. Процес на предаване, получаване и обмяна па политическа информация както между отделните политически партии, организации и институции, така и между тях и гражданите с цел нормално проти­ чане па политическата дейност. (КС) ПОЛ ИТИ ЧЕСКА КОНФРО НТА ЦИЯ. Полит. Взаимоотношение между политическите партии, орга­ низации. институции, субекти и пр . основано па противопоставяне на

355

техните интереси, цели, възгледи, действия и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА КОНЮНКТУ­ РА. Полит. Състоянието на поли­ тическия процес в определен исто­ рически момент, представляващо конкретната обществено-политиче­ ска обстановка, която се е създала в дадена страна и в дадено време и която се определя от ред обективни и субективни фактори. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА КООРДИНА­ ЦИЯ. Полит Съгласувани действия между различните обществено-по­ литически партии, организации и движения за постигане на дадени общи цели и решаване на общи за­ дачи. ■ При политическата коорди­ нация координиращите дейността си страни запазват своята самостоятел­ ност и свобода на действие, без да променят програмните си положе­ ния, постулати, принципи и устрой­ ство. ■ Координацията обикновено се постига по конкретни проблеми и за определено време и може да слу­ жи като основа за създаване на потесен политически съюз, какъвто е политическата коалиция. Срв. с по­ литическа коалиция (КС) ПОЛИТИЧЕСКА КОРУПЦИЯ. Полит. Начин на действие в поли­ тиката и свързаните с нея сфери, из­ разяващ сс в подкупничсство и продажност на политически и общест­ вени дейци, на висши държавни слу­ жители и магистрати, в използване на служебното положение за лично облагодетелстване, за постигане на лични користни цели и печалби в ущърб на цялото общество. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА КРЕАТУРА

ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА

Полит. Незначителна личност, из­ дигнала се благодарение на чуждо покровителство, дължаща положе­ нието си на друг и заемаща виеше и отговорно място не по заслуги, а по протекции. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА. Полит Политическа ситуация в една стра­ на, която се характеризира със силно изострени противоречия в полити­ ческия живот, с нестабилност в раз­ витието и функционирането на по­ литическата система, политическите институции и органите па държавна­ та власт, неспособност на властта за справяне с проблемите, нарастване на политическото и социалното на­ прежение, на недоволството на ма­ сите и др.. често водещи до промени в изпълнителната власт и смяна на правителството. (СК, EI I и КС) ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА По­ лит. 1. Част от общата култура, фор­ мираща се и проявяваща се в процеса на политическия живот, която пред­ ставлява исторически и социално обусловен продукт па политическата дейност на хората, включващ знания за политическата система и полити­ ческите процеси, определени чув­ ства и емоции към политическите събития и субекти, мнения и оценки за тях, както и самото поведение на хората Срв. с политически субект. 2. Система от исторически възникна­ ли традиции, ценности, идеи, норми, правила и стандарти за установяване на практическо политическо поведе­ ние. обезпечаващо функционирането на политическия живог па основата па приемствеността. ■ Понятието политическа култура за първи път е

ПОЛИТИЧЕСКА МЕТЛА

използвано през XVIII в. от немския философ Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803 г.). (КС) ПОЛИТИЧЕСКА МЕТЛА. По­ лит. Уволняване и отстраняване от ръководни постове и длъжности на кадри, които не подкрепят дадена политическа сила и нейния полити­ чески курс след идването й на власт. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА МИТОЛОГЕМА. Полит 1. Политически постулат, който се възприема като ус­ тановена и безспорна истина, без непременно да е такава. 2. Название на изкривени и неверни представи за реалността, съдържащи сс в дадена политическа теория, с цел манипу­ лиране на общественото мнение. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА НАУКА Полит. Наука, чийто основен предмет за изучаване е политическата власт. ■ С политическата власт са свързани политическата система, политичес­ ките отношения и политиката (= политическата дейност). Срв. с по­ литическа система, политически отношения и политика. (МП) ПОЛИТИЧЕСКА НОРМА. По­ лит. Мярка за регулиране на поли­ тическите действия и отношения, изработена в процеса на политичес­ кия живот и представляваща законо­ во установени принципи и правила, внасящи ред в политическия процес и в поведението и дейността на поли­ тическите субекти. ■ Политическата норма често въплъщава и отразява политическата традиция и съдър­ жа модели и образци на поведение, които политическите субекти трябва

356

да следват. Срв. с политически су­ бект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА. Полит. Състояние на политическия живот на обществото в най-различ­ ните му проявления, обусловено от комплекс от обективни и субектив­ ни фактори. ■ Върху политическата обстановка оказват влияние редица фактори като външнополитическото положение на държавата, нейното икономическо състояние, жизненото равнище на народа, взаимоотноше­ нията между отделните политически сили, отношенията между различни­ те социални слоеве, между различ­ ните етноси и религиозни групи, характерът на възникналите в обще­ ството конфликти и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ОПОЗИЦИЯ. Полит. Организирана група лица, партии и др., която провежда поли­ тика на несъгласие, противопоста­ вяне и противодействие спрямо по­ литическата линия и политическия курс на управляващите и води с тях борба за власт. ■ Наличието па по­ литическа опозиция е един от найважните признаци за демократич­ ността на обществото и държавата и една от формите за реализация на принципа па политическия плурали­ зъм. Срв. с политически плурали­ зъм. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ОТГОВОР­ НОСТ; парламентарна отговор­ ност. Полит. Отговорността, която управляващата власт в лицето на правителството дължи на парламен­ та. ■ В България правителството отговаря пред Народното събрание. Напр. парламентарният контрол.

357

при който депутатите изискват от­ говори на въпроси от членовете на правителството, е една от формите, чрез която се осъществява полити­ ческата отговорност. (МП) ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ. По­ лит. Доброволно обединение на хора с общи политически идеи, въз­ гледи, убеждения, цели, интереси и стремежи, което вече като изградена институция се бори за осъществява­ нето на тези цели и за получаване и упражняване на държавната власт. ■ Политическата партия има ясна и точна организационна структура, фиксирано индивидуално членство, собствена идеология и устав, уста­ новени начини и методи за финанси­ ране и ръководство и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ПАСИВНОСТ. Полит Безразлично отношение към политическия живот и политически­ те събития, отказ от активна поли­ тическа дейност или отсъствие на собствени политически убеждения. Срв. с аполитичност. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ПОЛЕМИКА. Полит. Форма на политическа дис­ кусия между политически сили, из­ повядващи различни възгледи по да­ ден въпрос и предлагащи различни пътища за решаване на даден проб­ лем. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ПРОВОКАЦИЯ Полит. Умишлена и целенасочена акция с цел да се подтикне полити­ ческият противник към извършване на очевидно и явно непечеливши и пагубни за него действия, които ще предизвикат отрицателна реакция в обществото и които са в ущърб на неговата репутация и престиж. (КС)

ПОЛИТИЧЕСКА РЕПУТАЦИЯ

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОЦЕДУРА. Полит. Установен със закон задъл­ жителен ред от последователни действия при изпълнение на дадени политически задачи. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА РЕАБИЛИТА­ ЦИЯ Полит. Възстановяване на на­ рушените политически и граждан­ ски права, както и на доброто име и репутацията на отделни индивиди или групи хора. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ. Полит. Насилствен начин за прин­ ципно ново, дълбоко, радикално и качествено изменение на политичес­ ката система на обществото, на по­ литическия, икономическия и со­ циалния строй в резултат от идването на власт на нови обществено-поли­ тически сили и коренно изменение в курса на обществено-политическото, икономическото и социалното разви­ тие. ■ Политическата революция се отличава от политическия преврат по това, че докато политическият преврат сменя само управляващата върхушка, политическата революция е коренно и радикално изменение на политическата система като цяло, което засяга всички сфери на живота и на човешката дейност. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА РЕПРЕСИЯ. Полит Грубо потискане и потъпква­ не, ограничаване със сила на дадени права и свободи на гражданите от страна на държавната власт. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА РЕПУТАЦИЯ. Полит. Съществуващото обществе­ но мнение за качествата, достойн­ ствата и недостатъците на даден по­ литик, на дадепа политическа пар­ тия, организация и др. (КС)

ПОЛИТИЧЕСКА РЕФОРМА

ПОЛИТИЧЕСКА РЕФОРМА. По­ лит. Еволюционно преустройство на политическия живот на обще­ ството, извършващо се върху осно­ вите на съществуващия общественополитически строй. ■ Политическа­ та реформа обикновено се извършва „отгоре“, т.е. от управляващите, ко­ гато те сами разберат назрялата не­ обходимост от промени и реализи­ рат тези промени по своя воля и по своя програма. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА По­ лит. Устойчива система, обединяваща в едно цяло исторически наложилите се политически институции (органите на държавната власт, политически­ те партии и обществените организа­ ции) и отношенията между тях, чиято функция е упражняването па държав­ ната власт и управлението на обще­ ството. Срв. с политически отноше­ ния и политика. ■ В: вж. монархия и република ■ Основно място в по­ литическата система заема държавата със своите централни и местни органи на държавна власт. ■ Политическата система е една от подсистемите на обществото наред с икономическата, духовната и пр., във взаимна връзка с които тя съществува. ■ Политическа­ та система има свои структури, меха­ низми, роли и функции и притежава значително по-големи от другите под­ системи възможности за влияние вър­ ху обществото. ■ Определено място в политическата система имат и поли­ тическите норми с тяхното действие и взаимодействие, в зависимост от които протича политическият живот на дадено общество. ■ В Република България основните държавни органи

358

са: президентът и президентството, Народното събрание, Министерският съвет и министерствата, местните ор­ гани на държавна власт. ■ Българската политическа система се характеризи­ ра с плурализъм, което означава, че политическите партии са равноправ­ ни помежду си и нито една от тях не може да се обявява за държавна пар­ тия. (МП и КС) ПОЛИТИЧЕСКА ТОЛЕРАНТ­ НОСТ. Полит. Умение да се проя­ вява сдържаност и търпимост спря­ мо различните мнения, убеждения, възгледи, идеологии, ценности и пр., които се отличават от нашите собствени. ■ Задължителното и без­ условно спазване Иа политическата толерантност е най-важното условие за взаимодействието както между отделните политически личности, партии, обществени организации, институции и др. вътре в държавата, така и между държавите на между­ народната арена. Това говори за сте­ пента на цивилизованост и култура на политическите субекти. Срв. с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА УТОПИЯ По­ лит. Теория за изграждане на не­ осъществим на практика общест­ вено-политически строй, която не отчита съществуващите реалности и закономерности на обществено­ то развитие и обикновено изразява крайна степен на неудовлетвореност от настоящето. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ФАЛШИФИ­ КАЦИЯ. Полит. Преднамерено изопачаване на факти, действия, постъпки и позиции на даден поли­ тически субект с цел получаване на

359

политическа изгода. Срв. с поли­ тически субект. ■ Най-често из­ ползваните средства за политическа фалшификация са приписване на по­ литическия субект на несъществува­ щи постъпки и изказвания, разпрос­ транение на неверни слухове, на изкуствено изфабрикувани аудио-, видео- и фотоматериали и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ХАРАКТЕРИС­ ТИКА. Полит. Описание и опреде­ ляне на отличителни качества и чер­ ти на дадени политически личности, партии, организации, събития, яв­ ления и др. ■ Основното изискване към политическата характеристика е тя да бъде обективна, т. е. до ми­ нимум в нея да се свеждат субек­ тивните оценки и изразяването на политически симпатии, антипатии и пр. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ХЕГЕМОНИЯ Полит. Господстващо положение, ръководна роля, първенство и над­ мощие на дадено политическо лице, партия, коалиция и др. по отноше­ ние на други. (КС) ПОЛИТИЧЕСКА ХЕРМЕНЕВТИКА. Полит Дял от политическа­ та наука, занимаващ се с изучаване, разясняване и тълкуване на полити­ чески документи. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ АВАНТЮРИ­ ЗЪМ. Полит. Рискована и безприн­ ципна политическа дейност, която обикновено се извършва, без да се отчитат обективните закони и реал­ ности и без да се прави обективен анализ на конкретната политическа ситуация. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ АМБИЦИИ. Полит. Стремеж към повишаване на

ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ

властта и влиянието на отделни поли­ тически лидери, партии, институции и др. във вътрешнополитически план или на международната арена. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ. По­ лит Метод на изследване в полити­ ческата наука, изразяващ се в мисле­ но разчленяване на политическите явления и процеси на съставните им части и тяхното разглеждане в ка­ чеството им на относително самос­ тоятелни същности. Срв. с полити­ чески синтез. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ АНТАГОНИ­ ЗЪМ. Полит. Остра и непримирима вражда и борба между два или пове­ че политически субекта, породена от техните противоположни разби­ рания, убеждения, цели и интереси, при която се проявява желанието на даден субект да господства над дру­ гите. Срв. с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ АПАРАТ. По­ лит. Система от взаимодействащи помежду си органи в структурата на властта или на дадена политическа партия, организация и пр. ■ Полити­ ческият апарат притежава пълномо­ щия, компетенции и професионални кадри, чиято дейност е насочена към решаване на задачите, поставени от съответното политическо ръковод­ ство. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ АРГУМЕНТИ. Полит. Доводи и съждения, насоче­ ни към обосноваване на даден поли­ тически избор, на дадено политичес­ ко решение с цел подбуждане към тяхната поддръжка и изпълнение. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕДИ По-

ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕБАТИ

лит. Съвкупност от идеи, предста­ ви, убеждения и мнения, отразяващи политическото битие и съдържащи оценка за него. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕБАТИ. По­ лит. Взаимодействие между поли­ тически субекти, осъществено под формата на обсъждания, разисква­ ния, спорове и пр. и целящо да се неутрализират и опровергаят дово­ дите на опонента с цел печелене на колкото се може повече привърже­ ници. Срв. с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕТЕРМИНИЗЪМ. Полит. Концепция за взаимосвързаността, взаимообусловеностга и причинната зависимост между процесите и явленията в политиката. ■ Според тази концеп­ ция всяко политическо явление се предхожда от друго, причинява се от него и е свързано с него. Дори и да изглеждат случайни и независими, политическите явления са причинно свързани помежду си и няма такова, което да не е във връзка с останали­ те. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ДИВИДЕНТ. Полит. Политическа печалба, пече­ ливш политически резултат (напр. повишаване на рейтинга на дадена партия или политик, укрепване па политическото влияние и др.). (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ДИНАМИЗЪМ. Полит. Способност на политичес­ ките субекти бързо, гъвкаво и ефек­ тивно да реагират на измененията в дадена ситуация. Срв. с политиче­ ски субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ДОГМАТИЗЪМ. Полит. Вж. догматизъм в по­

360

литиката. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ДОГОВОР. По­ лит. Вж. договор в политиката. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ЕКСПЕРИ­ МЕНТ. Полит. Опит да се прове­ рят на практика дадени теоретични положения, отнасящи се до полити­ ческия живот. ■ В известен смисъл всички новаторски идеи, концепции и програми за действие се явяват форма на политически експеримент и когато той сс основава на твор­ ческо осмисляне на вече натрупан опит, на влагане на ново съдържа­ ние и модернизация на традицион­ ни идеи, обикновено е успешен. ■ Напр. такива успешни новаторски експерименти са т. нар. татчъризъм във Великобритания и рейгъномика в САЩ, опиращи се па нов прочит иа класическите либерални теории от XVIII - XIX в. и свързани със стремежа да сс ограничат излишно големите функции на държавата и да се създадат допълнителни стимули за развитие на свободния пазар и за предприемаческа дейност. Друг но­ ваторски експеримент, завършил с успех, е свързан с интеграционните процеси в Европа, опрени па вече натрупан опит във взаимодействие­ то и сътрудничеството между евро­ пейските страни. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ЕКСТРЕМИ­ ЗЪМ. Полит. Привързаност в по­ литиката към крайни и радикални идеи, възгледи, действия и постъп­ ки. ■ До политически екстремизъм обикновено се стига тогава, когато са налице тежки политически и со­ циално-икономически кризи, граж­ дански вълнения, религиозна не-

361

търпимост, значително понижаване на жизненото равнище на народа, системно нарушаване на човешките права, разправа на властта с опози­ цията и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАКОНОМЕР­ НОСТИ. Полит. Съществени, устойчиви, необходими и законо­ мерно повтарящи се връзки при функционирането и развитието на политическия живот и политическа­ та дейност, в процеса на политичес­ ките отношения и при взаимодейст­ вието между политиката и другите сфери на обществен живот. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАСТОЙ. По­ лит. Форма на предкризисно със­ тояние на обществото, която възник­ ва главно поради неспособността на политическата система за изменения и която се изразява в закостеняванс, мудност, рстроградност и формализация на политическия процес и на политическия живот. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ИДЕАЛ. Полит. Образец за политическо устройство, който отделните личности, партии, организации и обществото като цяло се стремят да реализират на практи­ ка, да въплътят в живота и в съответ­ ствие с който те осъществяват своя­ та практическа дейност в сферата на политиката. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛЮЗИИ. Полит. Неадекватни, илюзорни и фантастични представи за полити­ ческите явления, процеси и събития, водещи до отъждествяването на же­ ланото и мечтаното с възможното и действителното. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ИМИДЖ По­ лит. Впечатлението и представата

ПОЛИТИЧЕСКИ КОНСЕНСУС

за даден политик или политическа партия, неговата репутация, попу­ лярност и авторитет в очите на дру­ гите. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ИМИДЖМЕЙКЪР. Полит Специално лице, на­ товарено от висш политик или дър­ жавник да му съдейства за създаване на добро впечатление, добър образ и добра репутация в обществото. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ КАДРИ. Полит. Специално подготвени и квалифи­ цирани лица, които професионално и постоянно се занимават с полити­ ка. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС; компромис в политиката. Полит. Споразумение между представите­ ли на политически партии и групи, изразяващи коренно различни мне­ ния и имащи различни цели и инте­ реси, което сс постига чрез взаимни отстъпки и търсене на взаимиоприемливи политически решения. ■ По­ литическият компромис е оптимал­ ният вариант за решение на дадена ситуация, отговарящ на интересите на различните политически сили и осигуряваш нормалното развитие на политическия процес. Необходи­ мостта от компромис е обективна и е обусловена от многообразието на възгледите, интересите и целите на хората в обществото. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ КОНСЕНСУС; консенсус в политиката. Полит. Форма на приемане на политиче­ ски решения не чрез гласуване, а чрез постигане на взаимно съгласие и съгласуване на гледните точки на всички участници и търсене на общоприемливи варианти. (КС)

ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕР

ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕР. Полит. Най-авторитетният член на дадена политическа партия или организа­ ция (обикновено нейният ръково­ дител), чието личностно влияние и въздействие му позволяват да играе съществена роля в развитието на политическите процеси и в дадени политически ситуации, както и да въздейства върху политическото по­ ведение и дейност на хората и върху общественото мнение. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ЛОЗУНГ По­ лит 1. Кратка, ясна и концентрира­ на езикова формулировка (обикно­ вено само едно изречение) на дадена основна идея, на важно принципно положение, на цел или стратегиче­ ска задача на политически партии, коалиции, движения, организации и др. 2. Плакат, табела, табло и др., където е написано такова изречение. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ; маркетинг в политиката. Полит Целенасочена дейност, обезпечава­ ща приспособяването на цялостния политически живот към изисквания­ та на пазара и пазарните принципи. ■ Същността на политическия мар­ кетинг се състои в това, че всеки кандидат за изборен пост и всяка партия, която иска да дойде на власт или да запази властта си, сс занима­ ват с изследване на конюнктурата на „пазара“ (в случая общественото мнение), с изучаване на настроения­ та и желанията на гласоподавате­ лите с цел да направят най-добрата реклама на себе си и да изработят най-печелившата предизборна так­ тика. (КС)

362

ПОЛИТИЧЕСКИ МЕНИДЖ­ МЪНТ; мениджмънт в полити­ ката. Полит. Способност да се уп­ равляват и ръководят политически събития, процеси и явления с цел реализиране на определени поли­ тически задачи и осъществяване на определени политически интереси (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ МЕХАНИЗЪМ Полит. Система от институции и длъжностни лица за реализация на политическата власт, включваща различни политически партии, ор­ ганизации. движения и др., както и органите па законодателната, из­ пълнителната и съдебната власт. ■ Важни характеристики на политиче­ ския механизъм са неговата стабил­ ност и устойчивост, съгласуваността при функционирането на трите вида власт (законодателна, изпълнителна и съдебна), точността на тяхното взаимодействие с цел своевремен­ но и адекватно да реагират на про­ мените в обществено-политическия и икономическия живот и е цел да запазят своята дееспособност при възникване на екстремни и кризисни ситуации. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ МОНИТО­ РИНГ. Полит Осъществяване на надзор, наблюдение и контрол вър­ ху дадепи политически дейности и процеси, върху политическите пар­ тии, организации и други полити­ чески субекти. Срв с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИ. По­ лит. Дълбоки вътрешни подбудителни фактори и стимули у поли­ тическите субекти, предизвикващи

363

тяхната действеност и активност за постигане на целите им. Срв. с поли­ тически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ НАСТРОЕ­ НИЯ; настроения в политиката. Полит Ситуативен фактор в поли­ тиката, представляващ състоянието на чувствата, стремежите, емоциите и преживяванията на отделните ин­ дивиди, слоеве от населението, пар­ тии, групи, движения и пр., проявя­ ващи се в политическата сфера. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Полит. Взаимоотношенията между органите на държавната власт, по­ литическите партии и обществените организации, които произтичат от и сс проявяват в осъществяването на политическите им функции (участи­ ето им в управлението на държавата и обществото). Срв. е политическа система и политика. (МП) ПОЛИТИЧЕСКИ ПЛУРАЛИ­ ЗЪМ Полит. Свободно, едновре­ менно и равноправно съществуване в обществото на различни полити­ чески възгледи, разбирания, школи, идеологии, на различни политичес­ ки партии и организации, имащи нееднакви убеждения, идеи, цели и програми. ■ Политическият плура­ лизъм дава възможност за легално съществуване и за свободно пропа­ гандиране на идеи и възгледи само ако те не призовават към насилие и не са насочени срещу националните интереси. ■ Конституцията иа Ре­ публика България официално леги­ тимира политическия плурализъм. Според член 11, ал. 2 политическият живот в Република България сс ос­ новава на политическия плурали­

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА

зъм. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ПОПУЛИЗЪМ Полит. Политическо поведение, изразяващо се в готовност за задо­ воляване на актуалнитс в момента нужди и потребности на масите, без да са налице реални и обективни възможности това да се осъществи иа практика, както и вземането на лесни, бързи и безотговорни реше­ ния по сложни обществени пробле­ ми. ■ Политическият популизъм сс използва за печелене на симпатии и популярност, за повишаване па рей­ тинга, за извличане на изгоди, за за­ пазване или спечелване па властта и пр (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА. Юрид. Полит. Установена от закона и оси­ гурена от държавата възможност и свобода на гражданите да участват в политическия живот иа страната, в осъществяване на държавната власт, в дейността на държавните органи и да защитават своите интереси като граждани на държавата. ■ Полити­ ческите права дават възможност па гражданите по вътрешна убеденост свободно да определят своето по­ ведение в политическия живот и отношението си към политически­ те партии и институции. ■ Основни политически права са: избирателното право (даващо възможност на (раж­ даните да избират държавни и мест­ ни органи на власт и да бъдат избира­ ни в тях), свободата на словото, сво­ бодата на убежденията, свободата на мнението и изразяването му, свобода­ та на сдружаване в политически и др организации, свободата на събрания и манифестации, свободата на про-

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГОВОРИ

тест срещу дадена политика и др. ■ Политическите права са гарантирани от Всеобщата декларация за правата на човека (приета от Общото събра­ ние на ООН на 10 декември 1948 г.) и Международния пакт за граждански и политически права (приет от Общо­ то събрание на ООН на 16 декември 1966 г.). Срв. с Всеобща декларация за правата на човека и Междунаро­ ден пакт за граждански и полити­ чески права. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГОВОРИ. Полит. Взаимодействие между по­ литическите субекти, партии, орга­ низации и др. под формата на пряк или ©посредствен диалог, предпола­ гащ взаимно съгласуване на позици­ ите и насочен към решаване на спор­ ните въпроси. Срв. с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИОРИТЕ­ ТИ. Полит Установени и определе­ ни цели, задачи и ориентири, които имат най-важно, първснствуващо и преобладаващо значение в поли­ тическия живот. ■ Политическите приоритети се определят от орга­ ните на държавната власт, от поли­ тическите партии и институции и от други организации и изразяват стра­ тегическите интереси на държавата и обществото като цяло. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕС. По­ лит. Форма на функциониране на политическата система, която се из­ разява в определена съвкупност от действия, осъществявани от поли­ тическите субекти с цел извършване на техните специфични функции и реализиране на техните цели. Срв с политически субект. (КС)

364

ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗКОЛ. По­ лит. Отделяне, отцепване от дадена партия, коалиция и др. на нейна част, която обикновено създава самосто­ ятелна политическа организация. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ; реализъм в политиката. Полит. 1. Ясно, правилно и точно разби­ ране и обективен, непредубеден от собствените позиции анализ на политическата обстановка, на поли­ тическите процеси, явления и съби­ тия, на тенденциите в развитието, на фактите от действителността и др. 2. Действия в областта на политиката, основани на обективен анализ на действителността, които водят към осъществяване на разумно поставе­ ни цели. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ СЕПАРАТИ­ ЗЪМ. Полит Движение и полити­ ка за териториално отделяне и са­ мостоятелно обособяване на дадена част от държавата с цел тази част да получи автономия по етнически, езиков или религиозен признак или с цел създаване на ново държавно образувание. Напр. Сърбия опреде­ ля като сепаратизъм действията на Косово и оспорва легитимността на новосъздадената държава. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ СИНТЕЗ. По­ лит. Метод на изследване в поли­ тическата наука, изучаващ полити­ ческите факти, явления и процеси в тяхната цялост. Срв. с политически анализ. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТ; су­ бект на политиката. Полит Кон­ кретният носител и извършител на политическата дейност в хода на

365

развитието на многообразните по­ литически процеси. ■ Политически субект може да бъде както отделният човешки индивид, така и политичес­ ките партии, организации, различни социални групи, институции и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ТРАДИЦИИ Полит. Съвкупност от устойчиви елементи на приемственост в поли­ тиката, от устойчиво повтарящи се форми на мислене и действие, уста­ новени исторически и съдържащи в себе си натрупания социалнополитически опит в процеса на истори­ ческото развитие. ■ Политическите традиции предават от поколение на поколение политическия опит и при­ общават съвременните генерации към историческите ценности. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУП. Полит. Политически деец, изгубил напълно власт, влияние, популярност и по­ зиции в политиката и обществото. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ХЕГЕМОН. По­ лит Политическо лице, партия, коа­ лиция и пр., имащи ръководна роля в политическия и обществения живот. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ. Полит Обосновани и ясно декларирани ориентири на политическата дей­ ност, това, към осъществяването на което тя е насочена. ■ Политически­ те цели произтичат от интересите на отделните политически партии, организации, институции, социал­ ни слоеве, етнически групи и др. и определят както ориентацията и на­ правлението на политическата дей­ ност, така и задачите, които стоят

ПОЛИТИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ

пред властта и пред отделните пар­ тии и организации. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ЧАДЪР. Полит. Политическа протекция, покрови­ телство и закрила на някого от стра­ на на високопоставена политическа личност, партия, институция и др. Срв. с разпъване на политически чадър и сваляне на политически чадър. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ШАНС. Полит. Ситуация, възникнала благодарение на случайно стечение на обстоятел­ ствата, която е благоприятна за прак­ тическото реализиране на дадени цели и задачи в политиката. (КС) ПОЛИТИЧЕСКИ ШАНТАЖ. По­ лит. Метод на политическа борба, изразяващ се в изнудване с опре­ делена цел иа някого посредством заплаха да се разпространят и да се направят обществено достояние компрометираща го информация и компрометиращи го сведения, доку­ менти, постъпки. ■ Политическият шантаж причинява морални щети на този, към когото е насочен, подрива репутацията му и дори може да доведе до крах на политическата му кариера. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙ­ СТВИЕ Полит. Взаимно влияние иа различни политически субекти в про­ цеса на тяхната политическа дейност, което е необходимо условие за реали­ зацията, функционирането и развитие­ то на политическата система. Срв с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ. Способност на даден политически субект да оказва въздействие върху другите политически субекти или

ПОЛИТИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

върху обществото като цяло за прие­ мане и изпълнение на дадено поли­ тическо решение. Срв. с политиче­ ски субект (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТ­ ВИЕ. Полит. Едностранно действие на даден политически субект върху определен обект с цел реализация на дадена политическа задача. ■ По­ литическото въздействие може да се осъществява посредством насил­ ствени или нснасилствени методи и да има кратковременен или по-про­ дължителен характер. ■ Субекти и обекти на политическото въздейст­ вие могат да бъдат политическите лидери, политическите партии, ор­ ганизации и институции, различни социални общности, както и общес­ твото като цяло. Срв. с политичес­ ки субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ Полит Системно и целенасочено въздействие и влияние върху съз­ нанието и поведението на отделни личности или групи хора с цел фор­ миране нададени политически идеи, убеждения и поведение. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ВЪОБРАЖЕ­ НИЕ. Полит. Творчески елемент в политиката, реализиращ се в инди­ видуалната психическа дейност на политиците и състоящ се в съставя­ не на мислени представи и ситуации, които по някакъв начин се съотнасят с политическата действителност, определят сс от формите па нейно­ то възприятие и са насочени към нейното мислено преобразуване. ■ Политическото въображение е тясно свързано с механизма на втеманс на политически решения и с изработ­

366

ването на политическа стратегия и тактика. То помага на политиците да построят образа на бъдещето и да търсят нови форми на политическа дейност. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ЕПИГОНСТВО. Полит. Посредствено и ме­ ханично следване и подражаване на политически предписания, методи, средства, образци, принципи и др., които са отживели времето си и са неприложими в новите условия. ■ Нетворчески, неноваторски подход към определена политическа ситу­ ация. ■ Причините, пораждащи по­ литическото епигонство, са преди всичко субективни: инерция в мис­ ленето, неспособност да сс осмис­ лят и анализират новите реалности, носталгия по миналото, робуванс на илюзии и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ЛИЦЕМЕРИЕ. Полит. Двойствено, двулично и двусмислено поведение на даден политик, готов заради постигане на лични користни цели да нарушава нормите на морала и нравственост­ та. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО МАНИПУЛИ­ РАНЕ. Полит. Политическа ин­ формационна обработка на отделни лица и групи или на общественото мнение като цяло в интерес на даде­ ни политически личности, партии, организации и др.. която включва цяла система от средства за идеоло­ гическо и психологическо влияние върху масовото съзнание и полити­ ческото поведение на гражданите. ■ Политическото манипулиране е недопустимо, когато то е свързано с разпространение на явни лъжи и ос-

367

кърбления спрямо дадени лица, пар­ тии, организации и др. с цел тяхното дискредитиране пред обществото. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО НАПРЕЖЕ­ НИЕ. Полит Неустойчиво състоя­ ние на политическата ситуация, изо­ стряне на съществуващите проблеми и поставяне под заплаха на стабил­ ността и мира в обществото. ■ По­ литическо напрежение сс наблюдава най-често при политически и иконо­ мически кризи, при непопулярност па провеждания от властта поли­ тически курс, при неспособност на политиците да решат проблемите на хората, при понижаване на жизнено­ то равнище, усложняване на крими­ ногенната обстановка и др. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ПАРТНЬОР­ СТВО. Полит. Вж. политическо съ­ трудничество. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО ПРОГНОЗИРА­ НЕ. Полит. Научнообосновани съж­ дения и теории за възможните със­ тояния на политическата ситуация, политическите процеси и политиче­ ския живот в бъдеще, за алтернатив­ ните пътища па развитие и пр. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО РАВНОВЕСИЕ. Полит. Състояние на стабилност, балансираност и устойчиво съотно­ шение между политическите сили и между влиянието на отделните политически субекти върху хода на политическия живот. Срв с поли­ тически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО СЪБИТИЕ По­ лит. Всеки факт и случка, който има място в политическия живот на об­ ществото, оказва въздействие върху политическите процеси и влияе вър­

ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ

ху дейността на политическите су­ бекти. Срв. с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ. Полит. Способност на отделния ин­ дивид или на група хора да осъзнава себе си в качеството си па специфи­ чен субект на политически отноше­ ния, а също така и процесът на прак­ тическа реализация на тази способ­ ност, както и на резултатите от нея. ■ Политическото съзнание сс формира в процеса на политическата социа­ лизация наличността и с натрупване на собствен политически опит може да се развива и видоизменя. (КС’) ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИ­ ЧЕСТВО; политическо партньор­ ство. Полит Съвместна коорди­ нирана и съгласувана дейност па политическите субекти за постигане на определени общи за тях цели и резултати. ■ Основни принципи па политическото сътрудничество са: равноправие на всички сътрудниче­ щи си страни, взаимопомощ, отго­ ворност пред останалите партньори, решаване па възникналите спорове само с мирни средства и др. Срв. с политически субект. (КС) ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ. Полит. Предоставяне от страна на държавата на дадено лице или па група лица правото да сс укрие на нейна територия. ■ Обикновено тези лица са преследвани по политиче­ ски мотиви в своята страна. ■ Лице, получило политическо убежище в дадена държава, не получава авто­ матически и нейно гражданство. ■ Редът за получаване па политическо убежище е официално регламенти-

политология

ран от редица международни правни норми и документи и е отразен във вътрешното законодателство на дър­ жавите. (КС) ПОЛИТОЛОГИЯ, само ед. Полит. Наука, която се занимава с изуча­ ването на политическия живот и политическата организация, на по­ литическите процеси,явления и съ­ бития в дадена страна и в междуна­ роден мащаб, а също и с изучаване на дейността на държавните орга­ ни, политическите партии и други организации и институции, осъ­ ществяващи политическата власт в обществото или оказващи влияние върху нея. (КС) ПОЛУПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБ­ ЛИКА. Полит. Републиканска фор­ ма на управление, обединяваща в себе си черти и на парламентарна, и на президентска република. ■ Характерно за полупрезидентската република е извънпарламентарният начин за формиране на правител­ ство (то се назначава от президен­ та), при което парламентът няма право да му гласува вот на недове­ рие. Освен това президентът има право да разпуска парламента и въпреки че де юре той не е глава на правителството, де факто изпъл­ нителната власт е в ръцете му и на практика той ръководи правител­ ството. ■ От друга страна обаче, назначеното от президента прави­ телство задължително трябва да се ползва с доверието и одобрението на парламента. ■ Полупрезидентски републики са Франция, Румъ­ ния, Финландия, Алжир, Египет и др. ■ В края на своя мандат прези­

368

дентът на Република България Ж. Желев (род. 1935 г., президент на България от 1990 до 1997 г.) се за­ стъпваше за преминаване към полупрезидентска република у нас. Срв. с парламентарна република и президентска република. (КС) ПОМАК. помаци. Ист, Вж. българомохамеданин. (СК) ПОМИЛВАНЕ, само ед. Юрид. По­ лит. Пълно или частично опроща­ ване на наказанието на признати за виновни по някакво престъпление и осъдени лица и тяхното предсрочно освобождаване. ■ При амнистията сс извършва оневиняване на осъде­ ните лица и те се освобождават от наказателна отговорност, докато при помилването те не се оневиняват, но им сс опрощава част от наказанието. ■ Спорел Конституцията на Репуб­ лика България право на помилване има само президентът. Срв. с амнис­ тия. (ЕП и КС) ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕ, само ед. Ист. Вж. ислямизация. (СК) ПОНТИФИКАТ, само сд. Ист. Религ В Римокатоличсската църква - времето, за което един папа заема папския престол във Ватикана. Срв. с папа. ■ Власт на първосвещсник. (АХ) ПОРАЗЯВАЩИ ФАКТОРИ НА ЯДРЕНИЯ ВЗРИВ. Воен Съв­ купността от ударната вълна, свет­ линното излъчване, проникващата радиация и радиоактивното зара­ зяване, които сс образуват при яд­ рения взрив СЧ: вж. ударна вълна, светлинно излъчване, проникваща радиация и радиоактивно заразя­ ване. (КС)

369

ПОРНОГРАФИЯ, само ед. Ет. Гру­ бо изображение на половия живот в литературата, киното, театъра. ■ На преден план изпъква само половият акт между чужди хора. Липсват при­ ятелство и душевно привличане меж­ ду индивидите. (АХ) ПОРОЦИ, ед. порок. Ет. Понятие на морално съзнание, изразяващо обобщена характеристика на отри­ цателните и безнравствени черти на хората. В: вж. арогантност, изма­ ма, отмъстителност и раболепие. Срв. с добродетели. (АХ) ПОРЪЧИТЕЛСТВО, само ед. Юрид. Вид договор при личната гаранция, с който поръчителят се задължава да отговаря пред креди­ тора за изпълнението на поето от длъжника задължение. Срв. с лична гаранция. (СК) ПОСЛАНИК, посланици; извън­ реден и пълномощен посланик. 1. Дипл. Полит. Най-високопоставеният дипломатически представител на една държава в друга държава (при правителството и държавния глава) с най-висш дипломатически ранг, стоящ начело на посолство. Срв. с посолство, консулство, ле­ гация и консул. ■ „Извънреден и пълномощен посланик“ е пълната официална форма на по-известния и по-разпространен термин „по­ сланик“. (МП и КС) 2. Официално лице, изпратено някъде с определе­ на задача или поръчение. (КС) ПОСЛЕДИЦИ, ед. последица. Ет. Резултати, получени вследствие на действието на човека. ■ Те са резул­ тат от намесата на човека в събития­ та, а също и от въздействие го на съ­

ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ

битията върху извършената постъп­ ка. Срв. с постъпка. (АХ) ПОСОЛСТВО, посолства. Дипл. Полит. 1. Най-висше по ранг дип­ ломатическо представителство (уч­ реждение) на една държава при пра­ вителството и държавния глава на друга държава, чиято задача е да за­ щитава политическите, икономиче­ ските и юридическите интереси на своята държава и нейните граждани. Срв. с консулство и легация. (МП и КС) 2. Сградата, в която сс помещава такова дипломатическо представи­ телство. (КС) ПОСТЕПЕННА ИНТЕГРАЦИЯ; Европа на две скорости; Европа на различни скорости; Европа на концентричните кръгове, Евро­ па на променливата геометрия. Полит Политически обединителен процес в съвременна Европа с раз­ лична скорост и различна интен­ зивност, изразяващ сс в различното напредване на отделните страни в интеграционните процеси. (КС) ПОСТКОМУНИЗЪМ, само ед. Полит Периодът след отхвърля­ не на тоталитарното управление на комунистическите партии в редица бивши социалистически страни от Източна Европа и преминаване към демократична политическа система и пазарна икономика. (КС) ПОСТОЯНЕН НЕУТРАЛИТЕТ Полит. Неутралитет на държава в мирно време, свързан с неучастието й във военни съюзи и недопускането на чужди военни бази на нейна те­ ритория. Срв. с временен неутра­ литет ■ Постоянен неутралитет спазва Швейцария, също и Австрия

ПОСТЪПКА

от 1955 г. до сега. (СК) ПОСТЪПКА, постъпки. Ет. Нрав­ ствено действие, което изразява моралното отношение на човек към човека, хората, към света. ■ Израз на индивидуалното нравствено пове­ дение. Постъпката включва намере­ ние, действие и последици. Създава нови отношения между хората. Носи добро и зло. ■ Постъпката се оценя­ ва, може да сс приеме, да се заши­ ти или да сс отхвърли и осъди. Тя води до отношение към действащия, което е важно за живота му. В: вж. благородна постъпка. Срв. с после­ дици. (АХ) ПОТИР, -и. Ист. Религ. Ритуална църковна метална (сребърна или златна) чаша с високо дъно, богато украсена със скъпоценни камъни и други орнаменти за извършване на тайнството евхаристия (причас­ тие) в християнството. Срв с евха­ ристия. (АХ) ПОТРЕБИТЕЛСКА КОШНИЦА Икон. Съвкупност от стоки и услуги, въз основа па които сс отчита дви­ жението иа цените и разходите и сс изчислява инфлацията за определен период. (КС) ПОТРЕБНОСТИ, сд. потребност. Ет. Необходимост от задоволяване на физиологически или психологи­ чески нужди. ■ Потребностите мо­ гат да бъдат материални (нужда от храна, вода, предмети и др.) и духов­ ни (обич, знания и др.). (АХ) ПОТСДАМСКАТА КОНФЕРЕН­ ЦИЯ Ист. Проведената от 19 юли до 2 август 1945 г (след капитула­ цията на Германия) конференция, на която сс утвърждават принципите в

370

отношенията на страните победи­ телки с победена Германия. ■ Приет е протокол за всички обсъждани и решени проблеми, който е известен под името Потсдамски споразуме­ ния. ■ В Потсдамската конференция участват Й. В. Сталин (1879-1953 г., от 1925 г. начело на комунисти­ ческата партия и държавата СССР), У. Чърчил (1874-1965 г., министърпредседател от 1940 до 1945 г. и от 1951 до 1955 г), а след изборите във Великобритания новият министърпредседател К. Атли (1883-1967 г, министър-председател от 1945 до 1951 г.). новият президент па САЩ X. Труман (1884-1972 г., президент от 1945 до 1953 г.). (МП) ПРАБЪЛГАРИ, сд прабългарин. Ист. 1. Само мн. Название па бъл­ гарските племена (до края на IX в.), произхождащи от тюркско-алтайската етническа общност (спо­ ред едно от най-разпространсните мнения), които участват във форми­ рането на две съществуващи през Средновековието български държа­ ви (срв. със Стара Велика Бълга­ рия и Волжско-Камска България) и са основният етнически елемент на създадената от хан Аспарух (ок. 644 - ок. 700 г., владетел след 663 г) българска държава (681 г ). Срв. с тюрка и Първа българска държа­ ва ■ Названието на тази етническа общност също е българи и древните летописци използват този термин. В науката обаче се е наложило ус­ ловното название прабългари, за да бъдат разграничени от българската етническа общност, която сс форми­ ра през IX XI в. Срв с българи. ■

371

Редица учени причисляват прабъл­ гарите не към тюркската общност, а към иранския клон на индоевропейците. Срв. с индоевропейци. Според авторите, които подкрепят тезата за тюркско-алтайския произход на прабългарите, тяхната прародина е в Средна Азия - днешен Източен Казахстан и планината Алтай. Други учени, поддържащи схващането за иранския им произход (и съответно индо-арийската им принадлежност), търсят тяхната прародина в района на Туран, Памир и Хиндукуш (дне­ шен Северен Афганистан). ■ През II в. някои прабългарски племена, обитаващи Средна Азия, сс заселват в Източна Европа (между Азовско и Каспийско море и Кавказ). През 354 г. за първи път са споменати с името българи в Анонимния римски хронограф. През втората половина па IV в. част от тях попадат под властта на хуните, а други, начело с вожда си Вунд, сс настаняват на юг в Ар­ мения. Срв. е хуни. В края на V в. воюват с остготите, а от края на века до втората половина па VI в. - и с Византия. Срв. е остготи и Визан­ тия. ■ Около 576 г. прабългарските племена (уногундурите и др.) между Азовско море и Кавказ са подчине­ ни на западните тюрки, а други пра­ български племена (котрагитс или кутригуритс) от Северното Причсрноморис още през 558 г. са покорени от аварите. Срв. е Тюркски каганат и авари. ■ През 632 г. уногундурите сс освобождават и заедно с другите племена образуват Велика България начело с хан Кубрат (псизв.. хай от 632 до след 663 г.). ■ Част от прабъл­

ПРАБЪЛГАРИ

гарите уногундури, предвождани от хан Аспарух, се заселват в областта Онгъл край Черно море (разположе­ на между делтата на река Дунав и реките Прут и Днсстьр ~ в днешна Бесарабия) и след като разгромяват Византия, през 680 г. заемат терито­ рии и на юг от Дунав (в Мизия), по­ ставяйки началото на днешната бъл­ гарска държава. ■ Други от тях, оби­ таващи Панония (Унгария), начело с племенния си вожд Кубср (VII в.) около 682 г. въстават срещу аварите, разбиват ги и сс заселват в района на Битоля (Южна Македония) Срв. с Аварски каганат. Една прабългар­ ска орда, предвождана от племенния вожд Алцск. още през 668 г. напуска Панония, преминава през Бавария и сс настанява в Северна Италия. ■ Прабългарите водят полупомадски начин на живот, но строят и камен­ ни укрепени селища Срв. с помади. Основна социална единица при тях е многоссмейната номадска община. ■ В религията им сс сливат много вяр­ вания и култове - анимизъм, тотсмизъм, орендизъм, шаманизъм и др., но почитат един върховен бог -•• Тангра. Срв. с анимизъм и тотемизъм ■ Техният основен занаят е скотовъдството, но имат и развито земеделие, занаятчийство и търговия. Матери­ алната им кул гура е на високо равни­ ще. с основни занаяти - металообра­ ботване. ковачество. желсзарспю. златарство, грънчарство. каменоделство. кожарство и др Прабългарите изработват изкусни образци на юве­ лирното изкуство - накит, съдове, оръжия, части от снаряжение и ук­ раса за конска амуниция от злато,

ПРАВА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА

сребро и бронз, инкрустирани със скъпоценни или полускъпоценни ка­ мъни и клетъчен емайл; металоплас­ тика със златни, сребърни, медни и бронзови апликации. Известни са великолепните им златни съкровища от Малая Перешчепина (Полтавска област, Украйна) от средата на VII в., Вознесенка (Запорожие, Украйна) от края на VII - началото на VIII в., Над Сент Миклош (Трансилвания, Румъ­ ния) от IX в. и др. ■ Прабългарите изграждат мащабни землени укрепе­ ния (валове и ровове) по границите на държавата и големи укрепени ла­ гери (Плиска и др.); използват кон­ центричната система за планиране на селищата. Създават монументал­ на архитектура (крепости и дворци), като използват големи каменни бло­ кове (квадри), но живеят и в юрти (преносими жилища от кожа). Срв. с юрта. Извайват величествена ка­ менна пластика - релефи (Мадар­ ския конник - началото на VIII в ) и скулптурни фигури (каменни лъвове от Плиска, мраморни лъвове от Чаталар (село Цар Крум, Шуменско), „каменни баби“ от Енджекьой). ■ Прабългарският календар е луннослънчев с 12-годишен цикъл, като годините са означени с имената на митологични животни (предполага се, че това са съзвездия), а месеците - с числителни редни. Срв. с луннослънчев календар. ■ Прабългарите си служат с руническо писмо, но ос­ тавят голям брой надписи на гръцки език върху каменни колони и плочи - те са предимно летописни, въз­ поменателни (надгробни), военни, строителни и др. Срв. с рунн. ■ Пра­

372

българите са известни като изкусни ездачи, а тяхната конница е една от най-боеспособните през Ранното средновековие. Те използват реф­ лексен съставен лък, стреме и сабя, които не са познати в Европа и във Византия съответно до IV, VI и VII в. Срв. със стреме. Тежката прабъл­ гарска конница е изцяло покрита с броня - ризница носи не само езда­ чът, но и конят. Срв. със сармати. 2. Член на някое от тези племена. (БП, СК и АХ) ПРАВА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА. Полит. Право на самоопределение на дадени групи, създадени по расов, етнически, ре­ лигиозен и др. признак в рамките на дадена държава, при което дър­ жавната власт признава, гарантира и съблюдава правата и свободите на тези групи и механизмите за тяхната защита. (КС) ПРАВА НА ЧОВЕКА; човешки права. Юрид. Установени от закопа и осигурени от държавата възмож­ ности на хората да живеят и действат свободно според собствения си из­ бор, без да нанасят вреда на общест­ вото. Вж. право 3 (като характерис­ тика на правния статус на човека в една държава) В: вж. абсолютни права и относителни права. ■ Ос­ новни права на човека са: право на живот, право па лична свобода и не­ прикосновеност, равенство, свобода на вероизповеданията, свобода на словото, неприкосновеност на лич­ ния живот, право на труд, право на собственост, неприкосновеност на жилището, право на свободно прид­ вижване, право на достъп до инфор-

373

мация, тайна на личната кореспон­ денция, право на свободно сдружа­ ване, право на образование, свобода на медиите и др. Срв. с равенство, собственост, свобода на словото, право на свободно придвижване; политически права. ■ Правата на човека представляват основни защи­ тени от закона начини за реализация на неговата свобода. ■ Правото фик­ сира и защитава правата на човека чрез декларации за правата на чове­ ка и чрез текстове от конституциите на отделните страни. Първият спе­ циално посветен на правата на чове­ ка документ е ,Декларация за права­ та на човека и гражданина“ от 1789 г., приет по времето на Френската революция, с който се слага край на съсловните ограничения в Европа и се утвърждава, че хората сс раждат свободни и равноправни и законът трябва да е равен за всички. Най-зна­ чимият подобен документ през XX в. е „Всеобща декларация за правата на човека“, приета от Общото събра­ ние на ООН на 10 декември 1948 г., в която се посочват фундаменталните права на човека. (СК) ПРАВЕН СУБЕКТ; субект на пра­ вото. Юрид. Явление (в широк сми­ съл) от обективната действителност, на което позитивното право възлага определени права и задължения, като то може да бъде индивидуален субект (човешка личност) и колекти­ вен субект (човешка общност, колек­ тив). Срв. с обект на правото. В: вж. физическо лице и юридическо лице. (СК) ПРАВИЛА НА ПОЛИТИЧЕСКА­ ТА ИГРА. Полит. Съвкупност от

ПРАВИТЕЛСТВО

законодателно неоформени норми, приети от политиците с цел опти­ мално функциониране на полити­ ческия живот и провеждане на по­ литическата дейност. ■ Правилата на политическата игра на практика представляват вид етикет, неписани закони и изисквания за честна борба, предизвиквани от дадени морални принципи и призвани да облагоро­ дят политическата атмосфера в об­ ществото. (КС) ПРАВИТЕЛСТВЕН ГЛАВА. По­ лит. Вж. глава на правителството. (КС) ПРАВИТЕЛСТВЕНА КРИЗА. Полит Състояние в развитието и функционирането на правителство­ то, изразяващо се в рязко изостря­ не на трудностите и нарастване на проблемите в неговата дейност, в невъзможност то да сс справи с кон­ кретните си задачи, в неспособност за по-нататъшно ефективно управ­ ление.■ Изход от възникнала пра­ вителствена криза обикновено е ос­ тавка на цялото правителство или на отделни негови членове. (КС) ПРАВИТЕЛСТВО, правителства; кабинет. Полит Орган на централ­ ната изпълнителната власт в дър­ жавата, висш орган на държавно управление Срв. с органи на мест­ ната власт. ■ В парламентарните републики (сред които е и България) сс избира от парламента, а в прези­ дентските републики се формира от президента. ■ Състои сс от минис­ тър-председател, неговите замест­ ници и министри, които ръководят различните отрасли на държавното управление. Министър-председате-

ПРАВНА НОРМА

лят координира действията на отдел­ ните министри. ■ Правителството на България е Министерският съвет. То провежда вътрешната и външна­ та политика на страната. Подготвя и внася за одобрение в Народното събрание различни законопроекти. (СК и КС) ПРАВНА НОРМА. Юрид. Общоза­ дължителна норма за поведение на правните субекти (хората и органи­ зациите) с продължително действие, която регулира поведението им и от­ ношенията между тях и е охранява­ на със силата на държавата. ■ Систе­ мата от правни норми определя съ­ държанието на позитивното право. Срв. с позитивно право. ■ Правни­ те норми сс формулират в законите и другите нормативни актове. Срв. със закон и нормативен акт (СК) ПРАВНА СДЕЛКА. Юрид. Воле­ изявление на физическо или юриди­ ческо лице за постигане на дължим резултат, свързан със създаване, из­ менение или прекратяване на пра­ ва и задължения. Срв. с физическо лице и юридическо лице. ■ Правни­ те сделки може да бъдат едностран­ ни (завещание, отказ от наследство) и двустранни, а също възмездни (за покупко-продажба, наем) и безвъз­ мездни (завещание, договор за даре­ ние). (СК) ПРАВО. Юрид. 1. Само сд.; Обек­ тивно право. Съвкупност, систе­ ма от общозадължителни норми н правила, уреждащи отношенията между хората и организациите в обществото, които са създадени и охранявани със силата на държава­ та или са сс наложили по традиция

374

■ Според преобладаващото схваща­ не правото обхваща на първо място правните норми в една държава, но включва също така и ненормативни предписания и обществени изисква­ ния и поради това неговият обхват е по-широк от действащите закони. В: вж. позитивно право и естест­ вено право. Срв. с правна норма. ■ Като съвкупност от норми правото с регулатор на обществените отно­ шения, като установява правното положение, правата и задълженията на правните субекти (физическите лица и юридическите лица). Срв. с правен субект. ■ Правото сс раз­ глежда като обективно необходима мяра за свободата на действие на човека като член на обществото. ■ Основните източници на правото са конституцията, законите, междуна­ родните договори, по които Бълга­ рия е страна, а също така и обичаи­ те. В: вж конституция, закон, до­ говор, обичай. 2. Субективно пра­ во. Призната от закона възможност на правните субекти да действат по определен начин и да изискват определени действия (или въздър­ жане от действие) от други правни субекти. Срв. със задължение. ■ Правото в това си значение сс смята за един от обектите на правото като съвкупност от общозадължителни норми. Срв. с обект на правото 3. Обикн. мн. Установена от закопа и осигурена от държавата възмож­ ност на хората да живеят и дейст­ ват свободно според собствения си избор, без да нанасят вреда на обществото. ■ Това право с част от право 2, като негов носител е чове-

375

кът. В: вж. права на човека. 4. Само ед. Вж. юриспруденция. 5. Само ед. Учебна дисциплина, която изучава право 1 и право 2. (СК). ПРАВО ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ. Юрид. Ограничено вешно право върху вещ без собственост върху нея, което има три форми. В: вж. право на ползване, суперфиция и сервитут. Срв. с владение и соб­ ственост. (СК) ПРАВО НА ВЕТО. Полит. Юрид. 1. Право на държавния глава да от­ мени или да спре изпълнението на гласуван от парламента закон или на друго решение. 2. Уговорено право на дадено лице, организация или ин­ ституция да спре, да осуети или да отложи определено решение, което е получило мнозинството от гласо­ вете. (КС) ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ. Юрид. Ограничено вещно право върху чуж­ да веш, свързано с ползването й за определено време от точно опреде­ лено лице, на което собственикът е дал това право. Срв. със суперфиция и сервитут. (СК) ПРАВО НА СВОБОДНО ПРИД­ ВИЖВАНЕ. Юрид. Право на всеки човек свободно да избира своето местожителство, да се придвижва на територията на страната и извън нейните предели. (СК) ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ; соб­ ственост. Юрид Най-важната и най-пълната форма на вещното пра­ во, свързана с правата на правния субект (физическо или юридическо лице) върху притежаваното от него имущество (вещи, пари, ценни кни­ жа). Срв. с владение и право върху

ПРАВОМОЩИЕ

чужда вещ. ■ Тези права са свър­ зани с владеене, ползване и разпо­ реждане с дадена вещ, имущество. ■ Правото на собственост се получава чрез придобиване, което има раз­ лични форми - напр. по придобивна давност или чрез правна сделка (по­ купко-продажба, завещание и др.). (СК) ПРАВО НА СТРОЕЖ. Юрид. Вж. суперфиция. (СК) ПРАВОВА ДЪРЖАВА. Полит. Държава, в която се прилагат и спаз­ ват конституцията и законите, дър­ жавното управление се основава на тях и са гарантирани правата на гражданите. Срв. с тоталитарна държава. ■ В правовата държава се осъществява ограничено държавно управление. Срв. с огранично дър­ жавно управление. ■ В правовата държава всички граждани имат пра­ ва и те са защитени чрез върховен­ ството на закона. ■ Една от главните черти на правовата държава е спаз­ ването на принципа за разделение на властите. Срв. с разделение на влас­ тите. ■ Законите в правовата дър­ жава са еднакво задължителни както за обикновените граждани, така и за органите на властта. Тези зако­ ни осигуряват равенство на всички граждани - равенство и в правата, и в задълженията. ■ Правовата дър­ жава не признава дискриминация, основана на етнически произход, ве­ роизповедание, раса, пол, социално положение, имуществено състояние и пр. ■ Република България е право­ ва държава. Срв. с равенство пред закона. (КС и СК) ПРАВОМОЩИЕ, правомощия

ПРАВОНАРУШЕНИЕ

Юрид. Предвидена от закона въз­ можност на участниците в едно пра­ воотношение да извършат определе­ но действие или да изискат опреде­ лено действие от другите участници в същото правоотношение. (СК) ПРАВОНАРУШЕНИЕ, правона­ рушения. Юрид. Действие, което има противоправен характер, което противоречи на закопа, нарушава закона. ■ За всяко правонаруше­ ние законът предвижда съответна юридическа отговорност. ■ Видо­ ве правонарушения: престъпления, административни правонарушения, граждански правонарушения. В: вж. престъпление. ■ Не всяко деяние, насочено срещу някого, с правонару­ шение. Напр. неизбежната самоот­ брана срещу нападетел нс сс смята за правонарушение. (СК) ПРАВООТНОШЕНИЕ, правоот­ ношения. Юрид. Възникващо по силата на закона отношение между правни субекти (физически лица и юридически лица), свързани помеж­ ду си с определени в закона нрава и задължения. Срв. с правен субект. (СК) ПРАВОСЛАВИЕ, само ед. Религ. Ист. Едно от трите разклонения на християнството (наред с католициз­ ма и протестантството), обособило се през IX-XI в. във Византия и като самостоятелна църква, отделила се от Римокатолическата църква през 1054 г. Срв. е християнство, про­ тестантство и католицизъм. ■ Учението на православната църква се характеризира със следното: ос­ новава се на Свещеното (Светото) писание (Библията) и Свещеното

376

предание (включващо постановле­ нията на първите седем Вселенски събора от IV до VIII в., решенията на редица други църковни събори от IV до VIII в., произведенията на отците на църквата и др ); главен източник на православното вероуче­ ние е „Символът на вярата“ (приет на Никейския и Константинополския вселенски събор през 325 й 381 г.), смятан за единствения пазител на апостолските завети - така е и в католицизма, и в протестантството; основата иа обредността е в седемте тайнства, както и при католицизма, но с разлика в изходните начала, напр. при кръщаването, миропомазването, причсстяването - за разлика от протестантството, къдсто са само две; главно богослужение е литурги­ ята; богослужението се води на на­ ционалните езици, вкл. и мъртвите езици - за разлика от католицизма, къдсто е само на латински език; не­ отменен елемент от православния култ са постите; църковната йерар­ хия не е така строга, както при ка­ толицизма; липсва обща (универ­ сална) църковна организация с еди­ нен център, какъвто е Ватиканът за католицизма; според православния канон свещениците трябва да бъ­ дат женени. Срв. с Библия, Свеще­ ното предание и богослужение. ■ Православието има два вида духо­ венство - черно (безбрачно) и бяло (свещеници, които нс могат да бъ­ дат ръкополагани, преди да сключат църковен брак). ■ В православието има 15 самостоятелни (автокефални) църкви: Константинополска, Алек­ сандрийска, Антиохийска (Сирия и

377

Ливан), Йерусалимска, Кипърска, Българска, Грузинска, Руска, Сръб­ ска, Румънска, Еладска (Гръцка), Албанска, Полска, Чехословашка и Американска. Две от православните църкви - Финската и Японската, са автономни. ■ Православието е раз­ пространено предимно в Източна Европа и Близкия изток. Преобла­ даващо вероизповедание е в Гър­ ция, България, Сърбия, Македония, Черна гора, Румъния, Кипър, Русия, Украйна, Белорусия, Грузия. ■ Бъл­ гарската православна църква е осно­ вана през 870 г. като автономна архи­ епископия под върховната власт на цариградския патриарх, а през 927 г. е призната за автокефална (самос­ тоятелна) патриаршия. Наричала се е Българска патриаршия, Охридска архиепископия, Търновска патриар­ шия, Българска екзархия. От 1953 г. се нарича Българска патриаршия. Срв. с Българска патриаршия и Българска екзархия. През Средно­ вековието съдейства за укрепването на държавната власт, за запазване на независимостта й, за създаване на самобитна българска култура, за разцвета на старобългарската пис­ меност. По време на османското вла­ дичество чрез манастирите си пази патриотичното съзнание на бълга­ рите. В манастирите се формират водачите на църковно-национална­ та борба. След възстановяването си през 1870 г. ръководи учебното дело. След 9. IX. 1944 г. с Конституция­ та на Народна република България Църквата е отделена от държавата. Конституцията на Република Бълга­ рия (от 1991 г.) също отделя Църква­

ПРАИСТОРИЯ

та от държавата. В България е осигу­ рена свобода на вероизповеданието. Българската православна църква се управлява от Синод. Българите, изповядващи православието, които живеят в различни страни по све­ та, също се числят към Българската православна църква. (МП, MB и АХ) ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА Религ Ист. Вж. в: православие. (МП, MB и АХ) ПРАВОСЛАВНИ, ед. православен. Религ. Привържениците на правос­ лавието - едно от трите разклонения на християнството (наред с католи­ цизма и протестантството). Срв. с православие; католици и протес­ танти. (АХ) ПРАВОСПОСОБНОСТ, само сд. Юрид. Призната от закопа способ­ ност на правните субекти (физиче­ ски лица и юридически лица) да бъ­ дат носители на права и задължения. Срв. с правен субект и дееспособ­ ност. ■ Правоспособността па фи­ зическите лица възниква при тяхно­ то раждане и продължава до смъртта им. Правоспособността на юридиче­ ските лица възниква при създаване­ то им и продължава до завършване на тяхната ликвидация. (СК) ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД (В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТ­ ВОТО); безписмен период. Ист. Вж. праистория (БП) ПРАИСТОРИЯ; праисторичес­ ки период (в развитието на чо­ вечеството); безписмен период. Ист. Първият от двата големи пе­ риода в развитието на човечество­ то до създаването на писмеността (края на IV хил. пр. Хр.). СЧ: вж.

ПРАНЕ НА ПАРИ

старокаменна епоха, среднокаменна епоха, новокаменна епоха и каменно-медна епоха. ■ Смята се, че започва около 6 000 000 г. пр. Хр. и завършва към IV хил. пр. Хр. ■ Праисторическият период е неизмеримо по-голям от историче­ ския. Срв. с исторически период в развитието на човечеството (история 2). ■ Сведенията за този период се получават от веществе­ ните извори. Срв. с веществен ис­ торически извор. (БП) ПРАНЕ НА ПАРИ. Полит Про­ цес, при който се създава впечат­ лението, че големи суми пари, придобити чрез тежки престъпле­ ния, са придобити по законен на­ чин и имат законен произход. ■ Целта на прането на пари е лега­ лизация на незаконно придобити парични средства и тяхното леги­ тимно завръщане в икономическа­ та, стопанската, търговската и пр. дейност. ■ Прането на пари се из­ вършва чрез незаконни финансови операции и сделки и чрез прикри­ ване на действителния произход, местонахождението, движението и пр. на пари и имущества. ■ Пране­ то на пари е престъпление съглас­ но много законодателства (вкл. и българското) и е ключов момент във функционирането на сивата икономика Срв. със сива иконо­ мика. (КС) ПРЕАМБЮЛ, -и. Дипл Полит. Уводна част, встъпителен текст към конституция, към международ­ ни договори или други официални документи, къдсто се излагат мо­ тивите за приемане на съответните

378

документи и се разясняват най-об­ щите и най-важните им положения. ■ Преамбюлът не е задължителна част от договори и документи и се използва само при особено важни случаи. (КС) ПРЕВРАТ, -и. Полит. Насилстве­ но отстраняване на законно прави­ телство и незаконно завземане на властта. Напр. Девстоюнски преврат в България през 1923. Срв. с Деветоюнски преврат. (СК) ПРЕГОВОРИ ЗА ОГРАНИЧА­ ВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИЯ, САЛТ. Воен. Полит. Поредица от споразумения между САЩ и Съветския съюз, це­ лящи ограничаването па производ­ ството и употребата на ядрени оръ­ жия ■ Първият кръг от преговори (1969 1972 г) завършва със спора­ зумението САЛТ I, ограничаващо изграждането на противоракстни системи и строителството на междуконтинентални ракети ■ През 1979 г се постига споразумението САЛТ 2, ограничаващо опитите с новите видове междуконтинентални раке­ ти. ■ Абревиатурата САЛТ идва от английски - Strategic arms limitation talks. (КС) ПРЕДАТЕЛСТВО, само ед. Ет. Вид измяна със зла умисъл; съз­ нателно извършена безнравствена постъпка. ■ Може да бъде тежко злодеяние, основано на подлост н коварство. Следствие от морална деградация и низост. Престъпен акт, подлежащ на морална присъда. (АХ) ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕВРО­ ПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Полит Пред­ седателство. което всяка държава

379

членка поема за шест месеца. Срв. с ротационен принцип. (КС) ПРЕЗВИТЕР, -и. Ист. Религ. 1. Втората степен в йерархията на християнската църква - духовно лице, което има право да изпълня­ ва църковни служби (богослуже­ ния) и тайнства, да извършва кръ­ щение. ■ Използва се за означаване на свещеник. ■ Презвитер Козма - старобългарски писател, защит­ ник на официалната църква, която брани от еретиците. Стреми сс да обоснове идеологически борбата срещу богомилите. Срв. с богомилство. В творбата си „Беседа на недостойния презвитер Козма сре­ щу новопоявилата сс срсс на Бого­ мила и поучение от божествените книги“ отразява положението на българския народ през втората по­ ловина на X в. 2. Протестант, който признава само църковните служби, извършвани от свещениците, от бо­ жиите служители и стои най-ниско в църковната йерархия. (ЕП, АХ и MB) ПРЕЗВИТЕРИАНСКИ ЦЪРКВИ. Ист. Калвинистки църкви, същест­ вуващи и днес във Великобритания, САЩ, Канада и др., ръководени от пастори и презвитери (светски лица) с много опростен култ и богослу­ жение. Срв. с калвинизъм, пастор, презвитер. (MB) ПРЕЗИДЕНТ, -и. Ист. Полит. 1. Държавният глава на република, избиран за определен срок пряко от всички избиратели или от парла­ мента. ■ В президентските репуб­ лики президентът съчетава функ­ циите на държавен глава и на ми­

ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИКА

нистър-председател, поради което има огромни правомощия. ■ В конституционните парламентарни републики на президента формал­ но се дават големи правомощия, но фактически те се осъществяват от министър-председателя. Напр. президентът на САЩ упражнява изпълнителната власт чрез секре­ тари, които той назначава и те от­ говарят само пред него.в Българ­ ският президент се избира пряко от всички избиратели за срок от 5 го­ дини (с възможност да бъде преиз­ бран само за още един мандат). Той представлява България в междуна­ родните отношения, сключва меж­ дународни договори, упражнява контрол над законодателството па Народното събрание чрез правото на отлагателно (суспспзивно) вето, насрочва изборите и референдуми­ те, назначава и освобождава вис­ шите държавни служители и др. В България президентът е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Срв. с република, президент­ ска република и парламентарна република. (МП) 2. Изборен ръ­ ководител на някои организации и учреждения (напр. президент на Международния олимпийски ко­ митет). (КС) ПРЕЗИДЕНТСКА РЕПУБЛИ­ КА. Полит. Република, при която държавният глава (президентът) има големи пълномощия в държав­ ното управление и широко участие в изпълнителната власт (сформи­ ра правителство, което носи по­ литическа отговорност само пред него, и др.). ■ При тази форма на

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ

управление президентът има мно­ го повече власт и пълномощия в сравнение с този на парламен­ тарната република. ■ Класически президентски републики са САЩ, Русия, Бразилия и др. Срв. с парла­ ментарна република и полупрезидентска република. (КС и СК) ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ По­ лит. Избиране на държавен глава в страните с републиканска форма на управление. ■ Президентските из­ бори са най-общо два вида: избор в парламента, когато президентът се избира от парламента или от специ­ ална колегия, съставена въз основа на парламента (напр. в Италия, Ин­ дия, бившата Федерална република Германия, Турция, Ливан), и избор извън парламента чрез пряко (напр. във Франция, Панама, Парагвай, Ко­ лумбия) или косвено (напр. в САЩ, Аржентина) участие на избиратели­ те. ■ Преките избори се провеждат върху основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право при тай­ но гласуване. ■ Периодичността на изборите се определя от конститу­ цията и избирателните закони. ■ В България президентските избори се провеждат през 5 години. Прези­ дентът се избира пряко от народа. Кандидатът за президент не може да бъде член на ръководството на поли­ тическа партия. (КС и СК) ПРЕЗИДИУМ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА НАРОДНА РЕ­ ПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Полит Висш и постоянно действащ орган на държавната власт в България в периода 1947-1971 г. ■ Според Конституцията на Народна репуб­

380

лика България (НРБ), приета на 4. XII. 1947 г., известна още като Ди­ митровска конституция, НРБ няма държавен глава като отделно лице. Неговите функции се изпълняват от постоянно действащ колективен орган, наречен Президиум на На­ родното събрание, който освен дър­ жавното ръководство осъществява и текущото ръководство на дейността на Народното събрание. ■ Предсе­ датели на Президиума на Народно­ то събрание са били Минчо Нейчев (1887-1956 г.) от декември 1947 до май 1950 г., Георги Дамянов (18921958 г.) от май 1950 до ноември 1958 г., Димитър Ганев (1898-1964 г.) от ноември 1958 до април 1964 г., Ге­ орги Трайков (1898-1975 г.) от април 1964 до юли 1971 г. ■ През юли 1971 г. институцията Президиум на На­ родното събрание е заменена с ин­ ституцията Държавен съвет (КС) ПРЕЗРЕНИЕ, само ед. Ет Подце­ няване на другия, което сс състои в пълно пренебрежение и незачита­ не на другите хора. ■ Човек гледа с презрителен поглед на другите, не вижда нищо ценно в тях и изразява досада от съществуването им. Но презрението може и да бъде осно­ вателно, когато е извършена низка постъпка. Тогава отношението към човека се изразява чрез насмешка и подигравка. Срв. с високомерие и надменност. (АХ) ПРЕЗУМПЦИЯ, само ед Юрид. Допускане, което сс основава на пообщо правило, принцип и сс приема за вярно до доказване на противно­ то. (КС и СК) ПРЕИЗБИРАНЕ, само ед. Полит.

381

Нов избор на лице, чийто мандат е изтекъл, на длъжността, която вече е заемал по силата на предишен из­ бор. (КС) ПРЕМИЕР, -и. Ист. Полит. Вж. министър-председател. (ЕП) ПРЕНОСИМ ВЕЩЕСТВЕН ИЗ­ ВОР; преносим веществен източ­ ник. Ист. Веществен извор, който е малък предмет, използван в бита или в религиозния живот (съдове, накити, култови предмети). Напр. златен скиптър и царски украшения, намерени в гроб на Варненския халколитен некропол, датирани от IV хил. пр. Хр; медна скулптурна глава от Нинсвия (Месопотамия) на цар Саргон I Древни от около 2300 г. пр Хр.; бронзова прабългарска розета със седем лъча и рунически знаци от IX в., открита в Плиска. Срв. с мо­ нументален веществен извор. (БП) ПРЕНОСИМ ВЕЩЕСТВЕН ИЗ­ ТОЧНИК. Ист. Вж. преносим ве­ ществен извор. (БП) ПРЕРОГАТИВ, -и. Попит. Изклю­ чително право на държавния глава или на други държавни органи в някаква област или по определени въпроси. Напр. обявяване на война, обявяване на извънредно положе­ ние, ратификация на международен договор, разпускане на парламента идр. (КС) ПРЕСЛАВСКА КНИЖОВНА ШКОЛА. Лит Ист. Книжовна школа в средновековна България, една от първите у нас, създадена през IX в. в Източна България с цен­ тър Преслав по инициатива на княз Борис I (ок. 827-907, хан от 852 г., княз от 865 до 889 г.). ■ В нея рабо­

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

тят учениците на славянските прос­ ветители светите братя КонстантинКирил (826/827-869 г.) и Методий (ок. 815-885 г.) - Наум (ок. 830-910 г) до изпращането му в Охрид, Кон­ стантин Преславски (средата на IX - началото на X в), Йоан Екзарх (края на IX - първата половина на X в.), Черноризец Храбър (края на IX - началото на X в.). ■ Дейност: книжовниците превеждат църков­ ни и богослужебни книги, създават оригинални творби - жития, църков­ на химнографска поезия (напр. К. Преславски - „Проглас към еванге­ лието“ и „Азбучна молитва“), коя­ то полага основите на българската поезия; тържествена ораторска про­ за (напр. Черноризец Храбър - „За буквите“), научни съчинения (напр. Йоан Екзарх - „Шсстоднсв“). Срв. с Охридска книжовна школа и Тър­ новска книжовна школа. (СК) ПРЕСТАЦИЯ, само ед. Юрид. Дължимият резултат при поето за­ дължение. ■ Дължимият от задъл­ женото лице резултат може да бъде три типа: да се извърши определено действие (напр. определена работа), да не се извършва определено дейст­ вие и да сс даде нещо (напр. да сс погаси кредит). ■ Престацията може да сс изрази и в необходимост от по­ ведение на задълженото лице, което налага изтърпяване на чуждо правно действие. (СК) ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, престъпления. 1. Юрид Правонарушение, което представлява опасно за общество­ то деяние, извършено е виновно (с наличие на умисъл или по непред­ пазливост) и подлежи на наказание.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧОВЕЧЕСТВОТО

■ Престъплението е най-сериозно­ то правонарушение и поради това при него законът предвижда найтежката юридическа отговорност - наказание. Срв. с вина, умисъл, непредпазливост и наказание. 2. Ет. Грубо погазване на човешките норми и закони, което подлежи на наказателно преследване. ■ (СК и АХ) ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЧО­ ВЕЧЕСТВОТО. Полит. Действия, които засягат и заплашват същест­ вуването па цели нации и държави, тяхното прогресивно развитие, както и мирното международно съжи­ телство. ■ Държавите, извършили престъпления против човечеството, носят политическа, материална и морална отговорност, а физическите лица - лична наказателна отговор­ ност по международното право. ■ Към престъпленията против чове­ чеството сс отнасят подготовката и воденето на агресивни войни, из­ ползването на биологично, химично и ядрено оръжие, масовите убий­ ства, изтребления, изтезания, изсел­ ването и заробването на мирно насе­ ление, неоправданото разрушаване на населени места и др. (КС) ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ДЪР­ ЖАВАТА. Полит. Престъпления, застрашаващи националната си­ гурност, националните интереси и нормалното функциониране на държавните институции ■ Такива престъпления са държавна измяна, разгласяване на държавна тайна, за­ говор, шпионаж и др. (КС) ПРЕУСТРОЙСТВО, само сд По­ лит. Вж. перестройка. (КС)

382

ПРЕФЕКТУРА1, префектури. Ист. Административна област в Римската империя. ■ За пръв път император Диоклециан (245-316 г., император от 284 до 305 г.) разделя империята на два дяла - източен и западен, кои­ то обхващат четири големи префек­ тури. (АХ) ПРЕФЕКТУРА2, префектури. Админ. Териториално-административ ­ на единица в някои съвременни дър­ жави. Напр. във Франция, Япония и др. (АХ) ПРИВАТИЗАЦИЯ, приватизации; раздържавяване. Икон. Полит. Процес за превръщане на държавна­ та собственост в частна. Срв. с на­ ционализация. (КС) ПРИВИЧКИ, сд. привичка. Ет. На­ чини на поведение, които са сс вко­ ренили в психиката на хората, проя­ вяващи сс като еднотипни действия и повтарящи сс в сходни условия. ■ В резултат от повторенията па ед­ накви действия решаването на прак­ тическите задачи сс автоматизира и сс изработват навици, склонности, потребности, които без участието на мисленето сс задействат, когато чо­ век попадне в съответните условия. ■ Привичките улесняват човека, защото, когато една постъпка, която преди е изисквала анализ и решение, станс привична, тя се извършва без размишления и усилия. Те са еле­ мент на моралните отношения и са един от начините за регулиране на човешкото поведение. ■ Привичките представляват проста форма за под­ държане и предаване на обичаите на следващите поколения. Определени­ те действия, които дадени потреб-

383

ПРИНЦИП ЗА РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ

пости изискват, се затвърдяват в психиката па много хора във вид на техни склонности и привички. Срв. с обичаи, навици и потребности. (АХ) ПРИМИРИЕ, примирия. Воен. По­ лит. Съглашение между воюващите страни за временно прекратяване на военните действия, което не отменя състоянието на война между тях. (КС) ПРИНОШЕНИЕ, приношения. Ист. Принасяно на храни или пред­ мети в дар на боговете. (МП) ПРИНЦИП ЗА НЕНАМЕСА ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Полит. Един от основните и общопризнати принципи на съвременното между­ народно право, закрепен в Устава на ООН, който се изразява в недопусти­ мост и противоправност на намесата на дадена държава във вътрешните работи на друга под каквато и да е форма (пряка, косвена, политичес­ ка, икономическа, дипломатическа, военна и др ), както и в защита от външно посегателство на държавния суверенитет на страните. (КС) ПРИНЦИП ЗА НЕНАПАДЕНИЕ. Полит. Един от основните и общо­ признати принципи на съвременно­ то международно право, закрепен в Устава па ООН, който се изразява в недопускане и забрана да се започне война и да сс употреби въоръжена сила от някоя държава против друга поради политически, икономически, воснностратсгичсски и каквито и да било други противоречия и конфлик­ ти между тях. (КС) ПРИНЦИП ЗА НЕПРИКОСНО­ ВЕНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ТЕ­

РИТОРИЯ; принцип за цялост­ ност на държавната територия. Полит. Вж. принцип за териториал­ ната цялост на държавата. (КС) ПРИНЦИП ЗА РАВЕНСТВО И ЕДНАКВА СИГУРНОСТ Полит. Принцип, издигнат от СССР през 1969 г. и състоящ се в поредица от действия за прекратяване на над­ преварата във въоръжаването и за гарантиране на равновесието между въоръжените сили па страните от со­ циалистическата общност и на капи­ талистическите държави. (КС) ПРИНЦИП ЗА РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ. Полит. Юрид. Теория и практика, изразяваща се в разграничаване на пълномощията и в независимост една от друга на законодателната, изпълнителната и съдебната власт ■ Основен принцип за организация на държавната власт, според който тя се разделя на три самостоятслни и независими една от друга власти: законодателна (парла­ мент), изпълнителна и съдебна Срв. със законодателна власт, изпъл­ нителна власт гг съдебна власт. ■ В своя обем и компетентност всяка власт е самостоятелна. ■ Разделе­ нието на властите е характерно за демократичните държави. ■ Идеята за разделение на властите възниква оше в древността - Аристотел (3X4 322 г. пр. Хр.). За първи път принци­ път за разделение на властите е фор­ мулиран от Джон Лок (1632 1704 г ). По-късно този възглед е доразвит от Шарл дьо Монтсскьо (16X9- 1755 г.) в книгата му „Духът на законите“. ■ Като принцип на държавно упра­ вление е издигнат от буржоазията в

ПРИНЦИП ЗА ТЕРИТОРИАЛНАТА ЦЯЛОСТ НА ДЪРЖАВАТА

борбата й срещу абсолютизма. Срв. с абсолютизъм. ■ Принципът за разделение на властите е възприет от всички съвременни демократични конституции, вкл. и от българската. (КС, МП и СК) ПРИНЦИП ЗА ТЕРИТОРИАЛ­ НАТА ЦЯЛОСТ НА ДЪРЖАВА­ ТА; принцип за неприкосновеност на държавната територия; прин­ цип за цялостност на държавната територия. Полит. Един от основ­ ните и общопризнати принципи на съвременното международно право, закрепен в Устава на ООН, който забранява насилственото завземане, завоюване, присъединяване или раз­ дробяване от страна на една държа­ ва на територията на друга държава. (КС) ПРИНЦИП ЗА ЦЯЛОСТНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ТЕРИТОРИЯ, принцип за неприкосновеност на държавната територия. Полит Вж. принцип за териториалната ця­ лост на държавата. (КС) ПРИНЦИП НА ЕДИНОНАЧАЛИ­ ЕТО; единоначалие. Полит. Прин­ цип на управление, който се състои в предоставяне на ръководителя на да­ ден орган на по-широки и по-големи права и пълномощия, необходими за изпълнението на възложените му за­ дачи, а също така и в установяване на неговата персонална отговорност за резултатите от дейността му. (КС) ПРИНЦИПАТ, само ед.: ранна империя (в Рим). Ист. Форма на държавно управление в Рим (по­ литически режим), наложен през периода 31 г. пр Хр. - 14 г сл. Хр от Октавиаи Август (63 г. пр. Хр. -

384

14 г. сл. Хр., император от 27 г. пр. Хр.), при който, без да се променят съществено органите на държавно управление (комициите, сенатът и магистратските длъжности се запаз­ ват), се променят техните принципи към абсолютна власт на императора. Срв. с император. (БП) ПРИНЦИПИТАС, -и. Ист. Вж. княжество. (АХ) ПРИНЦИПНОСТ В ПОЛИТИ­ КАТА. Полит. Вярност на поли­ тическите субекти към приетата от тях идеология, към изповядваните от тях възгледи, убеждения и постулати. Срв. с политически субект. ■ Принципността в политиката не изключва политическата гъвкавост, правенето на компромиси, бързото съобразяване с промените в конкрет­ ната ситуация и др. (КС) ПРИПИСКА, приписки. Ист Ръко­ писна бележка върху полето на кни­ га, нанесена обикновено от пренисвача или от читател през Среднове­ ковието. Напр. приписките към пре­ вода на „Слова против арианитс“ на Атанасий Александрийски (297-373 г.) от 907 г.; приписките към Битолския триод от Граматик Георги (XII в.) и др. (АХ) ПРИСВОЯВАЩО СТОПАН­ СТВО. Ист. Период в развитието на човечеството до откриването на зе­ меделието, когато древните хора се препитавали с лов, риболов и съби­ ране на диворастящи плодове. Срв. със старокаменна епоха и среднокаменна епоха ■ Жан-Жак Русо (1712-1778 г), френски философ от XVIII в , го нарича „златен век“, тъй като тогава хората имат всичко необ-

385

ходимо за препитанието си в готов вид, поради което той смятал, че те са били щастливи без излишества и без грижа за утрешния ден. (БП) ПРИЯТЕЛСТВО, само ед. Ет. Сърдечни отношения между близки хора и споделяне на техния живот. ■ Приятелството е опора в живота. То е трайна връзка между хората. Коре­ ни се в съпреживяването, разбира­ нето и уважението. Човек споделя своите стремежи, потребности, ра­ дост, болка, грижа; открива душата си за другия. ■ Приятелството е вза­ имно. То приема другия такъв, какъвто е. ■ Приятелството е и помощ. Човек откликва на болката на близ­ кия. ■ Според Аристотел (384-322 г. пр. Хр.) истинското приятелство е нравствено извисено. ■ За Епикур (341-271 г. пр. Хр.) приятелството е едно от условията за истинското щастие. В: вж. благонамереност и изпитание. (АХ) ПРОБЛЕМИ ОТ ГЛОБАЛЕН МА­ ЩАБ; глобални проблеми на съв­ ременността. Полит. Вж. Глобални проблеми на човечеството. (КС) ПРОВИНЦИЯ, провинции. Ист. В Древния Рим - страна извън терито­ рията на Италия, покорена с война, която е управлявана от римски на­ местник. ■ Общият брой на провин­ циите е 36. Най-ранните са Сицилия, Сардиния и Корсика (от 227 г. пр. Хр.), а най-късната - Дакия (от 107 г.). ■ Обикновено е част от опреде­ лен диоцез и се управлява от намест­ ник. Напр. диоцезът Тракия включва шест провинции. Срв. с диоцез. (СК, МП и АХ) ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯ­

ВАНЕ НА ЕВРОПА; план „Мар­ шал“. Ист. Полит. Вж. Европейска програма за възстановяване. (КС) ПРОЕКТОЗАКОН, -и. Полит. Юрид. Вж. законопроект. (КС) ПРОЗЕЛИТ, -и. Ист. Религ. 1. Но­ вопокръстен човек, приел християн­ ската вяра. 2. Нов привърженик на религия или учение. Напр. езични­ ците, които преминават към юдаизма. 3. Чужденец, странник. (АХ) ПРОИЗВОДСТВЕНА СПЕЦИА­ ЛИЗАЦИЯ. Ист. Преимуществено развитие на определен производ­ ствен отрасъл съобразно природ­ ните условия, традициите, най-ве­ че според пазарните нужди. Напр. Англия се специализира в овцевъд­ ството, което осигурява суровина за фландърската вълненотекстилна промишленост. (АХ) ПРОКАЗА, само ед. Ист. Мед. За­ разна болест, която засяга кожата, лигавиците, периферните нерви, костите, ставите и др., като предиз­ виква осакатяване, слепота и др. ■ Болните се настаняват в изолирани места. (АХ) ПРОКУРАТУРА, прокуратури. Юрид. 1. Само ед. Система от органи в рамките на съдебната власт, която следи за спазване на законността, като привлича под отговорност при наличие на престъпление, повдига и поддържа обвинението пред съда и упражнява надзор върху изпълнени­ ето на наказателни мерки. Срв. със съд 1. 2. Отделно подразделение на тази система. Напр. районна проку­ ратура, военна прокуратура, върхов­ на прокуратура. (СК) ПРОЛЕТАРИАТ, само ед. Ист. Об-

ПРОЛЕТАРИЙ

ществена класа, състояща се от хора на наемния труд, които не притежа­ ват средства за производство. ■ Ра­ ботническата класа при капитализ­ ма. (MB) ПРОЛЕТАРИЙ, пролетарии. Ист. Представител на работническата класа при капитализма, който няма капитал, не притежава собственост и трябва да се издържа, като продава работната си сила. (СК) ПРОЛОГ, пролози. Ист. Лит. Сборник с кратки жития на мъче­ ници за Христовата вяра и на видни църковни дейци, възникнал през XI в. във Византия. ■ Проложни жития, записвани в специални сборници. Срв. с приложно житие. (АХ) ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ Ист. Лит. Кратко житие, предназначено за слу­ шане в църквата, което разказва сби­ то за живота и делата на даден све­ тец, възхвалява добродетелите му. ■ Проложнитс жития сс записват в специални сборници - пролози. Срв. с пролог. Напр. „Проложно житие на св. св. Кирил и Методий“, „Пропожно житие за св. Симеон“, „Проложно житие за св. Сава“, „Проложно жи­ тие за св. Иван Рилски“. (АХ) ПРОЛОНГАЦИЯ, пролонгации. Юрид. Продължаване на срока за действие на някакъв договор, акт или споразумение. (КС) ПРОМИВАНЕ НА МОЗЪЦИ По­ лит. Процес на системно, упорито и целенасочено насаждане у хората на някакви възгледи, схващания, убеж­ дения и идеи, правено с цел те да нямат възможност за самостоятелна и обективна преценка на дадена си­ туация и за разбиране на истината по

386

даден въпрос. (КС) ПРОМУЛГАЦИЯ, промулгации. Юрид. Обнародване на някакъв дър­ жавен акт. (КС) ПРОНИКВАЩА РАДИАЦИЯ. Воен. Един от поразяващите факто­ ри на ядрения взрив, представляващ поток от радиоактивни лъчи, има­ щи много голяма проникваща спо­ собност през различни материали и причиняващи лъчева болест. ■ При преминаването си през различни ма­ териали проникващата радиация от­ слабва. За защита от нея сс използ­ ват противорадиационни скривали­ ща и укрития, танкове и др. (КС) ПРОНИЯ, обикн. сд. Ист. Позем­ лена собственост във Византия, да­ вана от централната власт на висши сановници и военни служители, от която те събират данъци в своя пол­ за. ■ Практиката да сс раздава така­ ва поземлена собственост започва от втората половина па XI в. - по времето на император Константин IX Мономах (ок. 1000-1055 г., им­ ператор от 1042 г.), като първона­ чално правото за притежанието й е в сила, докато сановницитс изпълня­ ват съответната длъжност, впослед­ ствие (до първата половина на XIV в) става пожизнено, а от втората половина на XIV в. - наследствено. ■ При владетелите от династията на Комнинитс (XI - XII в.) добива голя­ мо разпространение и започва да сс прилага и по българските земи. Пре­ връща се в наследствено владение. (СК и АХ) ПРОПАГАНДА, пропаганди. По­ лит. Разпространяване па полити­ чески, философски, религиозни и

387

др. възгледи и идеи с цел въздейст­ вие върху съзнанието на хората и промяна на техните убеждения и по­ ведение в желаната от пропагандато­ ра посока. (КС) ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЗБИРА­ ТЕЛНА СИСТЕМА. Полит. Юрид. Избирателна система, при която местата в парламента се разпреде­ лят пропорционално на гласовете, подадени за участващите в изборите партии. ■ Тази избирателна система е приложена за първи път в Белгия през 1889 г. и до днес се използ­ ва в много страни. ■ В България се използва и преди, и след демокра­ тичните промени през 1989 г. Тази система съществува и до днес. ■ При тази система акцентът е върху партиите, а не върху личностите и на практика се гласува за партия, а не за определен кандидат, като в парла­ мента влизат тези кандидати, които са на челните места в листите. Де­ путатските мандати се разпределят в зависимост от количеството гласове, подадени за съответната партийна листа, като съществува процентна бариера от 4%, под която партиите не разпределят мандати. ■ Години наред у нас се водят дебати каква трябва да бъде избирателната сис­ тема в България. Във връзка с това през лятото на 2008 г. се проведе национално проучване от агенция „Сова Харис“, което установи, че българите предпочитат най-много смесения тип избирателна система (44%), след това - мажоритарната (36%), а най-малко привържени­ ци има пропорционалната система (19%). ■ С промените в избирател­

ПРОСВЕЩЕНИЕ

ния закон, приети през април 2009 г., бе въведен мажоритарен елемент, който практически превърна изби­ рателната система в България от пропорционална в смесена. На пар­ ламентарните избори през лятото на 2009 г. 209 депутати са избрани про­ порционално, а 31 - мажоритарно. Срв. с мажоритарна избирателна система и смесена избирателна система. (КС и СК) ПРОРОГАЦИЯ, само сд. Юрид. Полит. Право на държавния глава да прекратява или да отсрочва засе­ данията на парламента. (КС) ПРОРОК, пророци. Ист. Религ. Лице, което говори от името на Бога и прсдвестява бъдещи събития. ■ Смята се, че Бог изпраща сред хо­ рата пророци, които им съобщават волята му и им посочват правия път: Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус и др. Последен и най-висш според мюсюлманите е Мохамед (ок. 570632 г.) - „печат на пророците“. (АХ) ПРОСВЕЩЕНИЕ, само сд. Ист Прогресивно идейно направление в европейската философска и по­ литическа мисъл в областта на ли­ тературата, просветата, изкуството. ■ Предшествано е от идеите па Ренесанса (XIV-XVII в ), хуманизма (XV-XVI в.) и Реформацията (XVI в.). Срв. с Ренесанс, хуманизъм, Ре­ формация ■ Неговите цели са сво­ бода, познание и щастие. За първи път са формулирани ключовите идеи на модерното общество: естествени­ те права на човека, разделението на властите, общественият договор. ■ Заражда сс във Франция през XVIII в. и постепенно обхваща цяла Евро-

ПРОСТИТУЦИЯ

па. ■ Интелектуалният живот на ев­ ропейското общество изживява не­ бивал подем през епохата на Прос­ вещението, а науката, разумът и философията се превръщат в систе­ ма, която за първи път дава стройно обяснение на общественото устрой­ ство, икономическите и природните закони. ■ Неговите представители създават нови радикални теории за прогреса на историческото развитие на човечеството, естественото пра­ во, идеята за обществения договор и др. Опитват се да прилагат научни методи, за да обяснят обществените явления, и смятат, че позитивното знание е основното средство за пре­ махване на конфликтите в общест­ веното устройство. ■ Представите­ ли във Франция са Франсоа Волтер (1694-1778 г.), Шарл дьо Монтсскьо (1689-1755 г.), Дени Дидро (17131784 г.), Жан-Жак Русо (1712-1778 г.) и др.; в Англия - А. Смит (17231790 г.), Д. Суифт (1667-1745 г.); в Германия - И. Кант (1724-1804 г.), Г. Е. Лесинг (1729-1781 г.); в Русия - С. Десницки (ок. 1740-1784 г), Н. И. Новиков (1774-1818 г), А. Н. Радишчев (1749-1802 г.); в Амери­ ка - Томас Джеферсън (1743-1826 г.); в българските земи - Паисий Хи­ лендарски (1722-1773 г.), Софроний Врачански (1739-1813 г.) и др. (MB) ПРОСТИТУЦИЯ, само ед. Ет. От­ даване на собственото тяло на мъже срещу заплащане. ■ Симулира се еротика срещу заплащане. ■ Може да се извършва насилствено, когато са погазени правата на жертвата, и доброволно, когато проституцията е временно занимание поради лип­

388

са на финансови средства за живот. (АХ) ПРОСТРАННИ ЖИТИЯ. Ист. Лит. Подробни и обемисти жития с богати биографични данни за свете­ ца, предназначени за домашно чете­ не. Напр. „Пространно житие на Ки­ рил“; „Пространни жития на Кирил и Методий“ („Панонски легенди“), посветени на живота и дейността на Константин-Кирил Философ и Методий - най-значителните произ­ ведения на агиографската литерату­ ра (църковна литература, посветена на лица, провъзгласени за светци); „Пространно житие на св. Иван Рил­ ски“ от св. Патриарх Евтимий. (АХ) ПРОТЕКЦИОНИЗЪМ, само сд.; протекционистка политика. По­ лит. Икон Политика на държавата, състояща се в система от мерки, с която сс насърчава развитието на националната икономика чрез за­ щита от конкуренцията на другите държави. Напр. с цел да възстанови стопанството от следвоенната разру­ ха след Първата световна война пра­ вителството на консерваторите във Великобритания начело със Стекли Болдуин (1867-1947 г., министърпредседател от 1923 до 1929 г. и от 1935 до 1937 г) води политика на протекционизъм. ■ Един от първи­ те български управници, който води политика на протекционизъм, е Ст. Стамболов (1854-1895 г., министърпредседател от 1887 до 1894 г.). ■ Чрез протекционизма политиците се опитват да защитят вътрешния пазар и да дадат простор на собствения износ, п Характерен е за периода на началното натрупване на капитали.

389

■ Протекционизмът спрямо чуждес­ транната конкуренция се осъществя­ ва чрез въвеждане на ограничения за внос на някои стоки, чрез увеличе­ ние на митата и таксите и др. Срв. с мито. ■ Съвременният протекцио­ низъм е от нетарифен тип - състои се във въвеждането на национални стандарти за продукцията, чрез кои­ то се ограничава достъпът на чужди стоки. (МП и СК) ПРОТЕКЦИОНИСТКА ПОЛИ­ ТИКА. Ист. Вж. протекционизъм. (МП) ПРОТЕСТАНТИ, протестант. Ист. Религ. 1. Вярващи, които реагират остро срещу редица злоупотреби от страна на Римокатолическата църк­ ва през Средновековието. 2. При­ вържениците на протестагггството едно от трите основни разклонения на християнството (наред с правос­ лавието и католицизма). Срв. с про­ тестантство; католици и право­ славни. (АХ) ПРОТЕСТАНТСТВО, само ед. Религ Ист. Едно от трите основ­ ни разклонения на християнството (наред с католицизма и правосла­ вието), което се откъсва от католи­ цизма по време на Реформацията през XVI в. като протест срещу зло­ употребите на Римокатолическа­ та църква. Срв. с християнство, католицизъм, православие и Ре­ формация. ■ Свързва се с учения­ та на Мартин Лутер (1483-1546 г.), Улрих Цвингли (1484-1531 г.), Жан Калвин (1509-1564 г.) и др. ■ То обединява множество самостоятел­ ни църкви и секти - лютерапетво, калвинизъм, англиканската църква,

ПРОТОСЕВАСТ

методисти, баптисти, адвентисти, квакери, петдесетници и др. ■ За протестантството са характерни: отсъствие на принципно противо­ поставяне между духовенството и миряните; отказ от сложната цър­ ковна йерархия; опростен култ; от­ съствие на монашество; няма култ към Св. Богородица, светиите, анге­ лите, иконите; числото на тайнства­ та е сведено до две - кръщение и евхаристия (причастие). ■ Основен източник на вероучението е Свеще­ ното (Светото) писание - Библията, за разлика от католицизма и правос­ лавието, които признават и Свеще­ ното (Светото) писание - Библията, и Свещеното (Светото) предание. Срв. с Библия и Свещено предание. ■ През XIX-XX в. някои направле­ ния на протестантството сс стремят да примирят религията с науката, да дадат реалистично тълкуване на Библията, да проповядват религия без Бог (т. е. само като нравстве­ но учение). ■ От католицизма и от православието сс отличава главно с принципа fra непосредствена връзка между Бога и човека. ■ Протестант­ ството е разпространено главно в САЩ, Великобритания, Германия, скандинавските страни, Финлан­ дия, Нидерландия, Швейцария, Австралия, Канада. ■ В България е разпространено сравнително слабо. ■ Думата протестантство произ­ хожда от лат. protestans, род. пад. protestantis със значение ‘доказващ се публично’, което се свързва с протеста срещу Римокатолическата църква. (МП. MB и АХ) ПРОТОСЕВАСТ, -и. Ист Висша

ПРОТОСТРАТОР

титла във Византия и България през XIII-XIV в., пръв между севастите (племенник или зет на василевса), който има финансова, съдебна и во­ енна власт и е управител на облас­ ти и градове. ■ По времето на цар Иван Асен II (неизв., цар от 1218 до 1241 г.) протосеваст в Македония е боляринът Прибо (XIII в.). Срв. със севаст и василевс. (АХ) ПРОТОСТРАТОР, -и. Ист. 1. Само ед. Висша военна титла във Визан­ тийската империя, чийто носител е военачалник, възприета и в средно­ вековната българска държава Срв. с велик войвода 1. 2. Лице с такава титла. Напр. Касим бег, протостратор на българския цар Иван Асен III (неизв.) по време иа неговото цару­ ване през 1279-1280 г. Срв. с велик войвода 2. (СК) ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЪЛГ. Ет. Морално изискване за високо равни­ ще при изпълнение на професионал­ ните задачи, дори с цената на лич­ ни загуби. Напр. добрите търговци трябва да бъдат честни и точни. ■ Дължимите действия и поведение в професията. Всеки е длъжен да даде най-доброто от себе си на работното място, дори с цената на много труд и лишения. (АХ) ПРОЦЕНТНА БАРИЕРА; изборен праг. Полит. Минимален процент гласове, подадени за дадена пар­ тия, който й дава право да участва в разпределението на мандатите. ■ Процентната бариера се определя от избирателния закон. Сега в България при изборите за Народно събрание тя е 4 %. ■ Процентната бариера има за цел да помогне за създаването на

390

силни и стабилни парламентарни групи, но тя ощетява малките пар­ тии. (КС) ПРОШКА, само ед. Ет. Уважение (към другия), което се състои в ис­ кане на извинение от човек, когото сме обидили, и в очистване от чув­ ството на срам, тревога и ненавист. ■ Чрез прошката душата на човек сс разтоварва. Човешко е да се греши, но също така и да се прощава. Срв. с милост, милосърдие, симпатия, сърдечност, състрадание и съ­ чувствие. (АХ) ПСИХОЛОГИЧЕСКА ВОЙНА Полит. Воен. Използване срещу ня­ кого или нещо на комплекс от под­ ривни политически и идеологически средства, като лъжа, клевета, дезин­ формация, изопачаване на факти, прибягване до шантаж, изнудване, разпространяване на компромати и др. ■ Психологическата война при­ чинява силна вреда на тези, към които е насочена, и цели те да бъдат извадени от психическото им равно­ весие и да предприемат дискредити­ ращи ги крайни действия. (КС) ПУБЛИЧНА ЛИЧНОСТ. Полит. Известно лице, което е в центъра на общественото внимание и на обществения интерес. ■ Публични личности са напр. държавните ръко­ водители, министрите, лидерите на политически партии, други извест­ ни политици и общественици, както й известни журналисти и звезди на спорта, изкуството, шоубизнеса и пр. (КС) ПУБЛИЧНО ПРАВО Юрид. Дял от системата на правото (на пози­ тивното право), в който сс уреждат

391

отношенията, свързани с публичния, обществения интерес, като правни­ те норми се установяват на базата на делегирани правомощия на дър­ жавата. ■ Срв. с частно право. СЧ: вж. административно право, кон­ ституционно право и наказателно право. (СК) ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ (264-146 г. пр. Хр.). Ист. Трите войни, които Рим води срещу Картаген за контро­ ла на средиземноморските търговски пътища през периода 264-146 г. пр. Хр. Срв. с римска експанзия, Рим­ ска република и Картаген. ■ Първа­ та война е спечелена от римляните с много усилия. ■ През втората война картагенският военачалник Ханибал (247-183 г. пр. Хр.) нанася редица тежки поражения на римляните и едва нс превзема Рим след битки­ те при Тразимснското езеро (217 г. пр. Хр.) и при град Кана (216 г. пр. Хр.), когато напълно разгромява и унищожава изпратените срещу него армии. Но Ханибал е принуден да напусне Италия след 15-годишния си поход из земите й без пито една загубена битка, тъй като римските войски нахлуват в Африка. През 202 г. пр. Хр в сражението при Зама (на северноафриканския бряг) картагенската армия е разгромена от рим­ ския консул Сципион (ок. 235-183 г. пр. Хр.). Картаген иска мир. ■ При третата война (149-146 г. пр. Хр.) римляните превземат окончателно Картаген и го разрушават до осно­ ви. ■ Победата в Пуническите войни отваря пътя на римското господство в Средиземномористо. ■ Войните сс наричат Пунически по римското

ПЪРВА АТОМНА БОМБА

название на картагенците, което е пуни - от латинското poem ‘фини­ кийци, картагенци’, а то от гръцкото phoinix ‘финикиец’. (БП) ПУРИТАНИ, ед. пуритан. Ист. Название на крайното крило на ан­ глийските протестанти, борещи се за чиста и независима църква и за от­ страняване на остатъците от католи­ цизма в англиканската църква. Срв. с протестантство и католицизъм. ■ Пуританството оказва влияние върху социалните, политическите и религиозните идеи и движения в Англия и Америка. ■ Пуританите се делят главно на презвитсриани (умерени) и индепенди (радикални), но има и други течения. ■ Ревностен пуритан е Оливър Кромусл (15991658 г.), който през 1644 г. застава начело на парламентарна армия сре­ щу краля Чарлз I Стюарт (1600-1649 е, крал от 1625 е), получава властта за четири години, но след неговата смърт Англия никога повече нс сс връща към републиканството. (MB) ПУЧ, -ове. Полит. Авантюристичен опит на малка група заговорници да извършат държавен преврат. ■ Пуч е руска дума, навлязла в международ­ ната политическа лексика след опи­ та на консервативните елементи да завземат властта в Русия през август 1991 г. (КС) ПУШЕНЕ, само ед. Ет. Поемане и изпускане на дим от цигара, лула, пура и др. ■ Създава впечатление за привидна загриженост, привидна дсловитост. (АХ) ПЪРВА АТОМНА БОМБА. Ист. Полит. Атомната бомба, която е взривена на 6 август 1945 г. над

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (681-1018)

японския град Хирошима и която предизвиква огромни и невиждани разрушения и над 400 000 човешки жертви. ■ Три дни по-късно САЩ извършват нова атомна бомбарди­ ровка над град Нагасаки. (КС) ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (681-1018); Първо българско цар­ ство. Ист. Условно наименование на българската държава в периода от нейното създаване (за което офи­ циално се приема 681 г.) до падане­ то й под византийско владичество през 1018 г. Срв. с Втора българ­ ска държава. ■ Основател на Пър­ вата българска държава е хан Аспа­ рух (ок. 644 - ок. 700 г., владетел след 663 г.), който в края на 60-те години, след разпадането на Велика България под ударите на хазарите, се установява с част от прабългари­ те уногундури между устията на реките Дунав, Прут и Днсстър в местността Онгъл. Срв. с прабълга­ ри, Стара Велика България и хазари. През 680 г. разбива византий­ ските войски и завладява земите на юг от Дунав до Стара планина; по­ корява и областта на север от Дунав до южните склонове на Карпатите, като изтласква аварите на запад. Срв. с авари. На тези територии през 681 г. е създадена българската държава със столица Плиска. Срв. с Византия. В нея участват две ос­ новни етнически общности - пра­ българи и славяни (седемте славян­ ски племена, северитс и славинитс), като я управляват владетели от прабългарски родове - Дуло, Вокил, Угаин и др. Срв. със славяни, седемте славянски племена, сла-

392

вини и севери. ■ При хан Тервел (неизв., хан от ок. 700 до ок. 718 или 721 г.) държавата укрепва - те­ риториално разширение на юг от Стара планина (областта Загоре); успешни намеси в междудинастичните борби във Византия; разбива византийците при Анхиало (Помо­ рие) през 708 г.; през 717-718 г. раз­ громява арабите, които обсаждат Константинопол и спасява визан­ тийската столица; извършва три по­ хода до Константинопол - 705, 711 и 716 г. Срв. с араби и халифат. ■ Хан Крум (неизв., хан от 803 до 814 г.) унищожава остатъците от Авар­ ския хаганат и включва към владе­ нията си Долна Панония и Тран­ силвания (земите на изток от сред­ ното течение на Дунав и на северо­ запад от Южните Карпати), както и областта на запад от река Тимок до река Сава. Срв. с Аварски хаганат. В редица битки (най-значителните от които са във Върбишкия проход през 811 г., когато е убит императо­ рът Никифор I Гсник (неизв., владе­ тел от 802 до 811 г.), и при Версиникия през 813 г.) хан Крум разгромя­ ва и унищожава византийските вой­ ски, превзема Сердика (София) (809 г.), Мссемврия (Несебър) (812 г.), Одрин (813 г.) и други градове, а през 813 г. достига и до Константи­ нопол. Присъединява към държава­ та си Софийска област и части от Източна Тракия. Въвежда официал­ но законодателство (известно като Крумови закони), с което заменя обичайното право. Срв с Крумови закони. ■ По времето на хан Омур­ таг (неизв , хан от 814 до 831 г.) се

393

разгръща широка строителна дей­ ност - в Плиска са изградени вели­ колепни дворци, светилища (капища), обществени сгради; столицата е опасана със здрава стена от голе­ ми каменни блокове (квадри); по­ строени са каменни дворци на река Дунав и на река Тича (Камчия); из­ дълбани са множество летописни и мемориални надписи на каменни колони и плочи. Срв. с капище. Създадена е централизирана дър­ жавна организация, а страната е разделена на административни об­ ласти - комитати. Срв. с комитат. ■ При хан Прссиян (неизв., хан от 836 до 852 г.) след успешни войни с Византия към България са включе­ ни Западните Родопи, част от Беломористо, Македония, Южна Алба­ ния и Нишката област, и тя вече се разпростира на три морета - Черно, Бяло и Адриатическо. ■ Важен мо­ мент в развитието на държавата е покръстването на българите през 864 г. от княз Борис I (ок. 827-907 г., хан от 852 г., княз от 865 до 889 г.), вследствие на което като офици­ ална религия се утвърждава хрис­ тиянството и се формира единната българска народност. През 870 г. Българската православна църква получава независимост и свой ду­ ховен глава - архиепископ. Срв. с покръстване на българите и хрис­ тиянство. ■ През 886 г. в страната пристигат учениците на славянски­ те просветители Константин-Кирил Философ (826/827-869 г.) и Мето­ дий (ок. 815-885 г.), които развиват активна книжовна дейност; въведе­ на е славянската писменост и кни­

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (681-1018)

жнина; създават се книжовни сре­ дища. Срв. с Охридска книжовна школа и Преславска книжовна школа. През 893 г. на събора в Пре­ слав славянският език е обявен за официален в държавата и за богос­ лужебен в църквата. ■ Най-голямо политическо могъщество държава­ та достига при управлението на цар Симеон I Велики (864-927 г., княз от 893 г., цар от 913 г.), който води редица войни и походи срещу Ви­ зантия, спечелвайки всички сраже­ ния; най-големи са битките при Булгарофигон (896 г.) и Ахелой (917 г), къдсто византийските вой­ ски са разгромени и унищожени; през 918 г. е извършен поход до Пе­ лопонес и са покорени Елада, Теса­ лия и Епир; през 920 г. са овладени Дарданслитс; два пъти е превзет Одрин (914 и 923 г.); два пъти бъл­ гарските войски стигат до стените на Константинопол (913 и 923 г.). Срв. с Ахелойска битка. През 896 г са разгромени маджарите, а през 924 г. е покорена Сърбия. Срв. с ма­ джари. Към България са присъеди­ нени почти цяла Източна Тракия, Западна Тракия (Беломористо), Ро­ допите, Южна Македония, Алба­ ния, Тесалия, Епир, Елада и Сърбия - така тя достига най-голямото си териториално разширение, превръ­ ща се в империя и заема почти це­ лия Балкански полуостров - от Дарданслитс и Коринтския провлак до северните склонове на Карпати­ те и средното течение на река Ду­ нав, от Черно до Адриатическо море. Срв. с империя. През 913 г. Симеон с коронясан за цар, а бъл-

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА (681-1018)

гарският архиепископ е провъзгла­ сен за патриарх - тези титли са при­ знати от Византия през 927 г Срв. с цар, патриарх и Българска пат­ риаршия. ■ При царуването на цар Симеон I Велики настъпва голям разцвет на културата, наречен Зла­ тен век на българската култура, а Първата българска държава се пре­ връща в най-голсмия славянски културен център в Европа. Срв. със Златен век. Под ръководството на владетеля се обогатява и развива славянската книжнина. Български­ те книжовници превеждат от гръц­ ки на старобългарски език много богослужебни книги, съставят сборници и създават редица ориги­ нални произведения, поставили ос­ новите на старобългарската литера­ тура и на славянските литератури. Като писменост се използва създа­ дената от Константин-Кирил Фило­ соф глаголица, но постепенно в употреба навлиза и появилата се в края на IX в. във Велики Преслав кирилица. Срв. с буквена писме­ ност. ■ Архитектурата и изкуство­ то достигат високо равнище - раз­ гръща се монументално строител­ ство в новата столица Велики Пре­ слав, където са издигнати две мощ­ ни каменни стени, ограждащи въ­ трешния и външния град; изграден е великолепен дворцов комплекс с величествена тронна палата, укра­ сен с колонади и арки, каменна пластика, мраморни облицовки и керамични орнаменти с рисувана керамика; построени са църкви (Кръглата (Златната) църква) със стенописи и цветни мозайки; из­

394

кусно е изработена пластичната де­ корация - мраморни капители, об­ лицовъчни плочи и корнизи с ре­ лефни животински и растителни орнаменти, скулптурни глави на лъвове. Високо е развито и ювелир­ ното изкуство - изящни образци от злато и сребро с инкрустации от разноцветен емайл, скъпоценни ка­ мъни, перли и цветно стъкло; злат­ ни, сребърни и медни апликации с разнообразни форми. ■ Упадък на държавата при царуването на Петър I (неизв. - 970 г.) през 927-970 г. и поява на богомилството. Срв. с богомилство. През 969 г. войските на Светослав I Игорсвич (неизв. - 972 г., княз от 945 г.), княз на Киевска Русия, завладяват Велики Преслав, а през 971 г. той е покорен от визан­ тийците и до 976 г. Източна Бълга­ рия е под властта на Византия. Сто­ лицата се премества последовател­ но в Скопие, Преспа и Охрид. Цар Самуил (неизв. - 1014 г., управлява от 976 г, цар от 997 г.) води продъл­ жителни войни с Византия и пред­ приема редица походи в Мизия, Тракия, Македония, Тесалия, Елада, Пелопонес и Сърбия, като осво­ бождава почти всички български земи и постига значителни победи (тежко поражение на византийците през 986 г. в прохода Траянови вра­ та край Ихтиман). Но след разгрома на Самуиловите войски край Бела­ сица през 1014 г. и редица пораже­ ния на българите при цар Иван Вла­ дислав (неизв. - 1018 г, цар от 1015 г.). през 1018 г. Първата българска държава е покорена от Византия. Срв. с Беласишка битка и визан-

395

ПЪРВА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ (1905-1907)

тийско владичество. (БП, СК и АХ) ПЪРВА БЪЛГАРСКА ЛЕГИЯ. Ист. Легия, създадена през 1862 г. в Белград от Г. С. Раковски (18211867 г.) с материалната помощ на сръбското правителство. ■ Включва около 600 българи, сред които са В. Левски (1837-1873 г.) и Ст. Караджа (1840-1868 г.). ■ Участва в сблъсък между сръбски и турски военни час­ ти. ■ Разпусната през същата година поради нормализиране на сръбскотурските отношения. Срв. с Втора българска легия. (СК) ПЪРВА ИНДУСТРИАЛНА РЕ­ ВОЛЮЦИЯ. Ист. Период в раз­ витието на индустрията, довел до коренни промени в икономиката и в начина на живот на обществото, характеризиращ се е въвеждането и използването на въглищата и на пар­ ната машина. ■ Започва през втората половина на XVIII в ■ Засяга пре­ димно текстилната промишленост и черната металургия. ■ Парната машина е открита от шотландеца Джеймс Уат (1735-1819 г.). Срв. с Втора индустриална революция. ■ Двете индустриални революции променят напълно начина на живот в Европа. С бурни темпове сс разви­ ва железопътният транспорт - Ев­ ропа сс покрива с железопътни ли­ нии. Изключително бързо нараства производителността на промишле­ ността и селското стопанство. Уве­ личава сс числеността па градското население. (МП) ПЪРВА ИНТИФАДА Полит. Го­ лямо въстание на палестинците сре­ щу еврейската окупация, продължи­

ло от 1987 до 1991 г. Срв. с Близко­ източна криза и Втора интифада. (КС) ПЪРВА РУСКА РЕВОЛЮЦИЯ (1905-1907) Ист. Буржоазно-де­ мократичната революция в Русия, причина за която е изострянето на основните противоречия в империя­ та - между селячеството и самодържавието, между буржоазията и про­ летариата, между нациите, имаща за цел да свали самодържависто и да премахне феодалното (помешчическото) земевладение. Срв. със самодържавие. ■ Издигат сс лозунги за демократична република, за конфис­ куване на помсшчичсскитс земи и предаването им па селяните, за осем­ часов работен ден в предприятията и др. ■ Движещите сили на революци­ ята са либералната буржоазия, селя­ чеството, работниците, интелиген­ цията ■ За начало на революцията се смята 9/22 януари 1905 г., когато мирната демонстрация на работни­ ците в Санкт Петербург е смазана жестоко с разстрел на участниците в нея, вкл. и на децата. ■ Революцията продължава с нарастване па стачно­ то движение, бунтове в армията и флота, национални движения, съз­ даване на Съвети на работническите депутати, парализиране на иконо­ мическия живот в страната. ■ Под натиска на засиленото революцион­ но движение император Николай П (1868-191