Община Ботевград 954-909-86-3-X [PDF]

Zitiervorschau

АРИАДНА 93

ОБЩИНА БОТЕВГРАД

ИК "АРИАДНА” 93

Автор и съставител: Емилия Ценова Дизайн: Спасен Ценов ИК „АРИАДНА 93’’ ISBN 954-909-86-3-Х

ОБЩИНА

БОТЕВГРАД

• Ботевград се намира на първокласен път - автомагистрала "Хемус" • Разстоянието до София е 47 км е

Ботевград е на 30 км от жп гара Мездра

• Край града минава трасето на газопровод • Има автоматична газоразпределителна станция • Притежава свободни промишлени и селскостопански мощности ® Разполага със свободен сграден фонд, земя и работна ръка • Има висококвалифицирани технически кадри • Търгува с Америка, Европа, Азия и Близкия Изток

• Има митническо бюро

В Ботевград се намират Обединен Технически колеж към ТУ София и Международно Виеше бизнес училище Притежава уникални паметници на културата, природни обекти и места за отдих и туризъм

ВЕЧНО ДРЕВЕН, ВЕЧНО МЛАД!

ПЕСЕН ЗА БОТЕВГРАД НАД БАЛКАНА СВЕТЯТ ЗВЕЗДОПЛДИ, ВЯТЪРЪТ РАЗНАСЯ СИНКЪВ ХААД, ВЕЧЕРТА СЪБИРА ВСИЧКИ МЛАДИ ДА ВЪЗПЯВАТ ТЕБЕ БОТЕВГРАД.

ОБИЧ РЛЗЦЪВТЯВА В НАШИТЕ ДУШИ, АКО ЗАМИНАВАШ ТИ СИ ЗАПИШИ ИМА ГРАД ПА СЕВЕР НОВ И МНОГО МЛАД, МЛАД И МНОГО ДРЕВЕН, С ИМЕ БОТЕВГРАД.

ПЕЯТ ОЗАРЕЛИ ОТ НАДЕЖДИ ЗА ЛЮБОВ, ЗА РАДОСТ И МЕЧТИ, А НАД ТЯХ БАЛКАНЪТ СЕ НАВЕЖДА И СИ СПОМНЯ ТЕХНИТЕ ЕЛ1ЦИ.

РАДОСТ РАЗЦЪФТЯВА В НАШИТЕ ДУШИ, АКО ЗАМИНАВАШ ТИ СИ ЗАПИШИ ИМА ГРАД АП СЕВЕР НОВ И МНОГО МЛАД МЛАД И МНОГО ДРЕВЕН, С ИМЕ БОТЕВГРАД.

И НЕСЕТНО ХУБАВ ЧАС НАСТАВА СЛИВАТ СЕ СЪРЦА, ДУШИ, ЗВЕЗДИ. ВИНАГИ ДО ТРУДОВАТА СЛАВА СЛАВАТА НА БИТКИТЕ ВЪРВИ.

ПАВЕЛ МАТЕВ

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА ФИЗИ КО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИС ТИКА

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

Ботевград и неговият хинтерланд са разположени в едноименна и живописна котловина с елипсовидна форма и обща площ от 506,6 кв км. Територията на Общината обхваща части от дяловете на Западна Стара планина: Ръжана, Мургаш, Било и Голяма планина и части от Предбалкана. Геостратегическото й значение се определя от прохода Витиня, свързващ Северна с Южна България и близостта със столицата. Котловината, наричана Жлеба се намира между Главната старапланинска верига и Предбалкана. Образувана е в края на плиоцена и началото на кватернера. Представлява пропаднало място на тектонските движения. Котловинното дъно е акумулативна речна тераса на река Бебреш и притоците й. Разнообразие в ландшафта внасят ниските овални гърбици на вътрешното котловинните възвишения. Най-високата планинска верига на юг и югозапад е с връх Мургаш висок 1687 м. По склоновете на планинските възвишения текат малки реки. Ботевградска община се отнася към умерено-континенталната климатична област. Зимният период, макар и продължителен, не е много студен. Сняг вали два-три месеца, а понякога дъжд, придружен с гръмотевици. Лятото е с подчертано ясно и сухо време, като дневните температури са 18-25 С°, а понякога 28 - 32 С°. През сезона се развива гръмотевично-дъждовна облачност с кратки, но поройни дъждове. Пролетта е хладна и дъждовна, падат и градушки. Съществуват и условия за образуване на късни слани. Първата половина на есента е топла, слънчева и суха. През втората половина времето захладнява, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Понякога в началото на есента се образуват и слани. Влиянието на релефа върху климатичните условия се изразява в температурни инверсии и образуване на мъгли и поледици. Годишният ход на валежите в района има подчертано континентален характер. Разпределението на сезонната им сума е неравномерно. Надморската височина на Ботевград е 351 м , а в ниските котловинни части достига до 250 м. Почвената покривка в Общината се отличава с изключително разнообразие. По поречието на Бебреш и притоците й се срещат плодородните алувиални, а на места пролувиални почви. В Ботевградския Предбалкан и по склоновете на Старопланинските дялове има сиви горски почви. Широко разпространени са и разновидностите им псевдоподзолисти. По-ограничено се срещат планинско-ливадните и канелените горски. Планинските части с височина над 1200 м са заети от кафяви горски почви. Някои от планинските склонове са лишени от почвена покривка и се разработват като кариери. Реките са леви притоци на Малък Искър. Главната отводнителна река е Бебреш. Тя тече по праволинейната широка долина между Мургаш и Било. След село Врачеш навлиза в котловината като на места образува живописни проломи. Гъстотата на речната мрежа е 1 - 1,5 кв км. На територията на Общината има три язовира, които са с различно предназначение и характеристики: язовир “Бебреш” се използва за поливни и промишлени

е

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

ФИЗИКО- ГЕОГРАФС КА ХАРАКТЕРИСТ ИКА

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

е

нужди; микроязовир “Малилаг” за отдих и риболов и язовир “Гурково”. В района на общината са разпространени естествено растящите дървестни видове: бук, дъб, благун, цер, габър, мъждрян, явор, шестил, планински ясен, дива череша и др. Тези видове образуват чисти и смесени насаждения. В състава на растителните формаци участват и следните храстови, полухрастови и тревисти видове: глог, шипка, хвойна, птиче грозде, чашкодрян, лазаркиня, зъбник, светлика, малина, къпина, ягода, папрат, беладона, коприва, мъхове и др. В котловината и ограждащите склонове виреят и много тревисти растения с лечебни свойства. Някои от тях са бял равнец, камшик, леворда, балканска и горска пищялка, багрилно подрумиче, черен пелин, копитник, зайча сянка, клинавче, кървавиче, змийско мляко, чувен, синя жлъчка, очанка, обикновен повет, жаблек, бударица, еньовче, багрилна жълтука, тинтява, здравец, рунянка, лечебна комунига, обикновен гръмотрън, риган, пипериче, бъз, жълтурче, лечебна иглика, вратига, великденче и др. Видовете лечебни растения с ограничен режим на събиране са: лудо биле, решетка, кисел трън, червен кантарион, мразовец, шапиче и петниста тинтява. В Ботевградския район се срещат и видове включени в Червената книга на РБългария. Такива са разделноплоден воден морач, панчичева пищялка, хойфелова тимянка, крапфиев лазерпициум, мечо грозде, ранна горчивка и линдерния. В района видовото животинско разнообразие е сравнително голямо. Птиците са представени от белия щъркел, свраката, сивата и посевната врана, гаргата, чучулигата и др. В близките горски местообитавания се срещат видове от сем. Гълабови, сем. Лястовици, сем. Кълвачови и представители на разред Пойни. Обликът на фауната се характеризира и чрез някои застрашени представители, каквито са малък креслив орел, скален орел, ловджийски сокол, гълъб хралупар и черен кълвач. Разнообразен е и клас Бозайници, в който се включват: сърна, благороден елен, елен лопатар, муфлон, дива свиня, заек, вълк, чакал, лисица, дива котка, белка, златка, язовец, катерица и др. От клас влечуги се срещат шилоопашатата и шипобедрена костенурка, зелен гущер, жълтокоремник, слепок, пепелянка, усойница, къменарка, водна змия, пъстър смок, стрелец, вдлъбнаточелест смок и др. Във водните течения и водоемите намиращи се в котловината и планинските части обитават следните видове риби: речна пъстърва, черна мряна, речен кефал, шаран и др. На територията на Община Ботевград има няколко защитени природни обекта: “Училищната гора”, “Дренето”, “Жабешкото блато” и лесопарк “Мургаш”. Община Ботевград граничи в административно отношение с общините: Правец, Етрополе, Горна Малина, Елин Пелин, Своге, Мездра и Роман. Съвременният град е център на Община в състава на която влизат селата: Боженица, Врачеш, Гурково, Елов дол, Краево, Липница, Литаково, Новачене, Радотина, Рашково, Скравена и Трудовец.

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

Ботевград е разположен сред едноименна котловина в гънките на Западна Стара планина. Градът е център на селищна система, която включва още 12 села. Разнообразието на релефа, климата, почвите, водите и растителността обуславят появата на човека още от дълбока древност. Тракийското присъствие в района притежава характеристиката на епохата. На 2 км западно от днешния град през I - III век процъфтява селище, което носи белезите на висока материална и духовна култура. При него е приложена т. нар. Хиподамова система, която цели максимално слънчево огряване. Селището притежава градоустройствен план типичен за римските градове. Форумът представлява ансамбъл от сгради, които се отличават по форма, големина и предназначение от останалите. Използваните строителни техники opus siliceum и opus Signinum са съобразени с местните традиции, съществуващите строителни материали и функционалността на сградите. Местоположението дава възможност на населението да развива земеделие и занаятчийство, лов и риболов. Част от битови и култовите предмети носят особеностите на производствени центрове, които се намират далеч от района и са резултат от мащабна търговска дейност. Пъстър е пантеонът на тракийските и гръкоримските божества, пред които се прекланя местното население Херос, Амур, Артемида, Елена и Диоскурите. По периферията на селището има следи от българско присъствие към X и началото на XI век. През съществуването си в продължение на няколко века то е обект на варварски нашествия - през 70-те години на II век, средата на III, втората половина на V, началото на VI век, при които обитателите му вземат превантивни мерки за съхраняване на имуществото. Видимите следи от пожари дават основание да се смята, че когато е Зид от А>—°™ напуснато, причините са не само политически. Липсват точни данни за времето в което местното население е принудено да се изсели на юг в планината. В края на XIV век създаденото селище под името Зелин е в пределите на феодално владение със седалище Урвич и управител севаст Огнян - виден болярин при цар Иван Шишман. Съхранените

©

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД предания споменават за посещението на известния кефалия при брат си Гаврил свещеник в местния храм. Районът пада под османско владичество след ожесточени боеве. Постепенно започва да се налага нова, османска феодална система и администрация. От Зелин са съхранени тимарски регистри от 1515, 1541 1544 и 1622 г. Преписка от 1726 г. потвърждава съществуването му и свидетелства за разгърната религиозна и книжовна дейност от местните свещеници, както и за тясно взаимодействие между християните в района. През XVI век тимарските регистри дават сведение и за друго селище под името Самунджи, чието население е със специален чакърджийски статут. Селото е отбелязано и в поменика на Етрополския манастир през следващото столетие. Открита значителна монетна находка от втората половина на XVIII и началото на XIX век, която включва сребърни и златни западноевропейски и турски монети, свидетелства за имотното състояние на някои от жителите му, както и за значителни търговски връзки.

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

Къща от Самунджиево

ф

Самунджиево постепенно започва да се разраства за сметка на обезлюдяването на Зелин процес, който в началото на XIX век завършва. Няколко десетилетия населението преодолява кърджалийските размирици и намира форми на съпротива. В народната памет са съхранени имената на хаити от Попчовския род, Вуновци, Питроповци, Редовци, Дацовци, Рогачевци. Настъпилият относително спокоен стопански живот и формиращото се народностно самосъзнание пораждат необходимост от образование. През 1826 г. към издигнатия параклис “Св. Георги” е открито

БОТЕВГРАД

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

килийно училище, а двадесет години по-късно с дарения е построена специална сграда. Сред учителите, които преподават са йеромонах Аркадий и свещеник Симеон - учили в Света гора, Христо Бойчев завършил Роберт колеж в Цариград, Иван Каролеев учил в Киевската семинария, Димитър Мишев завършил Габровската гимназия и др. В периода 1860 -1864 г. местното население със средства, труд и материали изгражда църквата “Възнесение Господне” в непосредствена близост до т. нар. “Молитвен дом”, използван от две десетилетия за църква и училище. Административните реформи проведени в империята до средата на 60-те години на XIX век са причина в последната четвърт на 1865 г. село Самунджиево да бъде обявено за град и околийски център под името Орхание. Следствие промяната на статута на селището от следващата година е разгърната значителна строителна дейност. Издигнати са часовникова кула, конак, владишки конак, поща, ханове, кафенета, дюкяни, фурни, оформена е оживена чаршия. През 1874 г. е построено ново, модерно за времето училище. В администрацията на казата са включени и по-заможни българи. Икономическият възход създава условия за участие на местното население в националноосвободителните борби. През декември 1871 г. В. Левски в тесен кръг от родолюбиви българи между които В. Петров, М. Николов, Г. Брънчев, Петър бояджията, В. Бушаранов и др. създава революционен комитет. За кратък период е разгърната значителна дейност, по-късно преустановена следствие разкритията по Арабаконашкия обир. През 1876 г. християнското население в града преживява ужасите от разгрома на Ботевата чета. Заловените от целия район бунтовници преминават през Орхание на път за София. В хода на Руско-турската война от 1877/8 г. котловината и Арабаконашкият проход са арена на съдбовни за България събития. На 29 ноември градът е освободен от вековно османско владичество с помощта на руски и финландски воини от Западния отряд на ген. Гурко. Съдействие оказва местното население. В мирно и района време са предприети действия за установяване на гражданско управление. На 2 януари 1878 г. в присъствието на Софийския губернатор и вицегубернатор е произведено гласоподаване за градски съвет, следствие на което за председател е избран Ст. Брънчев. Разрухата от военните действия е заменена със съзидателен труд. През 1881 г. Орхание става център на един от найголемите седмични пазари за едър и дребен добитък в Северна България. По време на Сръбско-българската война в 1885 г. през града преминават войски и обози, насочени към западния фронт. Изградени са складове за военни припаси и е открита военна болница. В края на XIX век икономическият живот в Орхание е във възход като в него важно място заема еснафът. Той е съставен от железари, дърводелци, седлари, кожухари, панталонджии, кондурджии. Наред с тях,

ф

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД

ф

стопанския облик определят тютюневите фабриканти, манифактурджии, хотелджии-гостилничари и кръчмари. През 1898 г. след организирана от Общината изложба на пашкули и коприна е открита Държавна образцова бубарница. Подем отбелязва и културнопросветната дейност. В края на 1883 г. са положени основите на читалище “Напредък”. Организирани са вечерни курсове за ограмотяване на населението. Трикласното училище е модернизирано, а библиотеката към него е снабдена с педагогическа литература. През 1902 г. излиза в. “Огледало” седмичник за политика, литература и икономика. Учредени са женско и юнашко дружество. Създаден е първият градски хор с ръководител Стамен Панчев, любителска театрална група, орхание в края на xix век подофицерско дружество “Сурсувул”. Динамичното икономическо развитие създава условия за просветен напредък. През 1910 г. е открито Държавно девическо земеделско домакинско училище. Две години по-късно е построено второ начално училище и са положени основите на гимназиално обучение. Открито е и резбарско училище. В града настъпва оживление след като 16-ти пехотен ловчански полк е преместен през 1904 г. от Враца. За развитието на здравното дело в Орхание и околията в края на XIX и началото на XX век голям принос имат завършилите в чужбина лекари. Със съдействието на д-р Тошко Петров през 1905 г. в югозападната част на града започва строителство на нова съвременна болница. Положени са основите на здравно-осигурителна каса. Съставена е комисия за закрила на женския и детския труд. Поставено е началото на ветеринарно дело. В града през 1902 г. е открита една от първите лечебници в страната. Социалната структура и диференциация се изменя съобразно икономическите промени. По данни от пресата през първото десетилетие в града има две тютюневи фабрики, содолимонадена, за марсилски керемиди и мелница на дружество “Индустриал”. Стопанският подем е причина да бъде открит клон на БНБ и Популярна банка. Мирният труд на Орхание е нарушен от последвалите Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, участието на част от

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД

населението в тях и последиците им. След военните години Орхание изпада в икономическа, социална и политическа криза, от която постепенно започва да се съвзема. През 1924 г. в града е преместена коларо-железарската работилница на Рачо Джамбов, която четири години по-късно започва да произвежда автомобилни каросерии. Развитие отбелязва и кооперативното движение. Съществена придобивка за населението са създадените автомобилно сдружение “Изток” и скотовъдно-млекарско дружество "Балкан”. През 1928 г. в Орхание следствие настъпилия икономически подем е учреден “Общограждански комитет за стопанско и културно повдигане”, с цел материален и духовен просперитет на града и околията.

Орхание

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Разгърната културно-просветна дейност отбелязва откритото в 1924 г. читалище-театър с името на Хр. Ботев. В средата на двайсетте години се възобновява и намира добър прием сред населението спортното движение. Създадени са няколко футболни клуба, организация “Орханийски колоездач”. Здравеопазването отбелязва подем. Постепенно започва да се съвзема амбулаторната дейност в болницата. Организирана е здравна лектория и е основано дружество “Младежки червен кръст”. Икономическото развитие на Орхание до началото на Втората световна война е във възход. Индустриалните предприятия и занаятчийското производство непрекъснато разширяват дейността си. Юни 1935 г. е учреден Околийски занаятчийски синдикат. През тридесетте години в града са предприети значителни мерки за благоустрояване и хигиенизиране. Приложен е планът за корекция на

ф

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД реката, оформени са площадите пред съдебната палата и читалището, приложена е регулацията на някои улици. Открито е старопиталище, баня, ученическа трапезария. Близостта със столицата създава добра възможност за развитие на туризма. Показателно е наличието на хотелите: “Бристол”, “България”, “Витоша”, “Москва” и няколкото хана. През април 1940 г. е осветен далекопроводът, който осигурява електрификацията на града. Повратен момент в историята на селището е преименуването му. Поради връзката на този край със съдбата на част от Ботевите четници градът от 1 декември 1934 г. с чест носи името на поета и революционер Христо Ботев.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Паметникът на Незнайния войн

©

През втората половина на следващото десетилетие в Ботевград са положени основите на нова политическа, икономическа и социална система. По данни от 1945 г. промишлеността се определя от съществуващите от години три керамични фабрики за марсилски керемиди и тухли, две мелници, седем дърводелски работилници за производство на бурета, бъчви, дървен амбалаж, столове, налъми и др., две коларо-железарски, два дарака и чепкала за обработка на вълна. За развитието на земеделието спомагат наличните 10417 дка ниви, 6041 дка ливади, 119 дка зеленчукови градини, 422 дка овощни градини, и 949 дка лозя. Напояването на част от насажденията се осъществява чрез създадения преди години “Воден синдикат”. Декември 1947 г. е извършена национализация на промишлените предприятия и е престъпено към уедряването им. В началото на следващата година е взето решение за създаване на общинско стопанско

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД

предприятие “Хоремаг” с предмет на дейност отнесена за кръчми, ресторанти, хотели и нар. магазини. Към него са предадени за управление и национализираните индустриални фабрики като са образувани две отделни предприятия: с търговска дейности производствен характер. През 1950 г. е създадена ГТП “Градска търговия” със следните приоритети: търговия на дребно, обществено хранене и промишлена дейност. Същата година е открито ДПП “Родина”, което обхваща 56 работилници, дараци, воденици и др. на територията на околията. Съществени промени настават в областта на селското стопанство. Извършена е аграрна реформа и през май 1950 г. е създадено ТКЗС, което се развива в зърнено-животновъдна насока и зеленчукопроизводство като голяма част от продукцията се изнася от района. Към януари 1958 г. в околностите на града се отглеждат 2559 овце, 7447 птици, 709 свине, 736 говеда, 640 кози и т. н. Наред с развитието на промишлеността и селското стопанство се извършва хигиенизиране и благоустрояване на града.

Ботевград през 60-те години на XX век ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

По-голяма част от улиците са шосирани, а в централната част са павирани и асфалтирани. Създадени са градини за отдих и озеленени улици. През посочения период въпреки положените грижи за здравеопазването то изостава от обществените нужди, поради липсата на модернизирани съоръжения и кабинети. Осъществява се в Обединена околийска болница, която разполага със 120 места, ТУБ - диспансер с 24 места и Здравен дом с 22 места.

ф

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД Културно-просветната дейност е приоритет на читалище “Хр. Ботев”, деветте обществени библиотеки, киното и на основните и средни училища. През следващото десетилетие се очертава динамично развитие на промишлеността. Автобусостроенето продължава да се разширява и модернизира, изработват се модели с различно предназначение. От 1962 г. към “Чавдар” започват да се произвеждат машини за хранителновкусовата промишленост, а по-късно и хладилна мебел. На 28 април 1965 г. е открит Завод за полупроводници, който с увеличаването на ръста на производство изнася продукция за Полша, Чехословакия, Корея, ГДР, Франция, СССР. Три години по-късно е поставено началото на Институт по полупроводникова техника, разработващ авангардни технологии в областта на микроелектрониката. Към средата на 60-те години започва

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

Читалище “Христо Ботев"

ф

разгърната дейност Завод за резервни части. Освен за вътрешния пазар производите му са предназначени и за износ в Куба, ГДР и Унгария. Хранително-вкусовата промишленост също отбелязва активизиране. В края на 1968 г. е открит Хлебозавод за производство на хляб, сладкарски изделия и безалкохолни напитки, а следващата Млекозавод с основна дейност изкупуване, преработка и реализация на млечни продукти и Месокомбинат “Родопа”. Последвалото десетилетие успешно работят Завод за кухненско обзавеждане и Завод за ензимни препарати, чиято продукция е предназначена за битовата химия. През март 1971 г. в резултат на новата икономическа политика ТКЗС Ботевград влиза в състава на Аграрно-промишлен комплекс, който включва 27 селища, с главни насоки на развитие: животновъдство, овощарство и оранжерийно производство. Значително внимание е отделено на общественото и жилищното строителство като в началото на 1970 г. започва изграждането на комплекс

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

“Север”. През посоченото десетилетие приключва пълното водоснабдяване и канализиране на града. Важно място в общинската дейност заема благоустрояването и хигиенизирането. В западната част на Ботевград е оформен парк за отдих на населението. Активирана е културната дейност. Към читалището са сформирани смесен хор, театрален състав, естрадно-сатирична група, танцов колектив, група за народно пеене, куклен театър. Разгърната е самодейна дейност в повечето от предприятията и училищата като голяма част от колективите заемат призови места на републиканските фестивали. Следващото десетилетие е увенчано с доминиращо развитие на промишлеността. През юли 1980 г. е открит Стопански химически комбинат с дейност насочена към пластмасопреработка, тапетно производство и производство на микробиални продукти и ензимни препарати. Комбината произвежда над 1000 продукта. Към средата на 80-те години в града е формиран значителен научен потенциал в Института по полупроводникова техника и базите за развитие към НПСК-ПТ, КА “Чавдар” иСХК. Декември 1983 г. е открит Кулинарен комбинат за производство на готови храни и полуфабрикати като нова форма на обществено хранене. Същата година е създадено Предприятие за дребен земеделски инвентар. Към ДСП “Родина” започват работа няколко цеха на територията на три общини. Построена е оздравителна база. Като специализирано предприятие за услуги значителна дейност разгръща ДПУ “Христо Ботев”. В областта на здравеопазването е подобрена материалната база, провежда се активна профилактика, подобряват се здравно демографските показатели, внедряват се автоматизирани системи в клинична лаборатория. През 1983 г. е разкрит домашен социален патронаж. Само за 1987 г. Социални грижи отпуска парични помощи на стойност 239150 лева, предназначени за многодетни и самотни майки, възрастни и болни хора. войнишки семейства. Въпреки разгърнатата социална политика жилищното строителство в града продължава да бъде един от найголемите проблеми на населението. В противовес на трудностите се разгръща мащабна културна дейност от различните институции. Към Профсъюзния дом на културата се изявяват представителен танцов колектив, ученически духов оркестър, театрален колектив, женски хор. По-голяма част от тях участват в Национални и Международни фолклорни фестивали и турнета. Втората половина на 80-те години важно място е отделено на архитектурно-художествения и благоустройствен облик на града, който претърпява значително изменение. Завършена е централната градска част с изграждането на хотела, младежкия дом, ритуалния дом, форума, дома на науката и техниката. С този социално-икономически и културнопросветен вид градът влиза в новите реалности създадени след

ffi

БОТЕВГРАД

БОТЕВГРАД 10 ноември 1989 г. Непреходни остават само имената на бележитите културнопросветни и обществени деятели с национална значимост сред които са: Стамен Панчев, акад. проф. д-р Тошко Петров, акад. Стоян Романски, акад. проф. д-р Асен Златаров, Дико Илиев.

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

Съвременният град

©

БОЖЕНИЦА

БОЖЕНИЦА

Сградата на наместничеството

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

Село Боженица се намира на 20 км североизточно от Ботевград. Разположено е по северните възвишения на котловината по поречието на р. Бебреш, чиято долина е една от най-живописните, прорязваща Стара планина на север от Ботевград. Къщите в селото са изградени амфитеатрално, съобразно конфигурацията на терена. Брегът по който са разположени е гол и скалист, а коритото на реката е изпълнено с големи каменни масиви. На запад, север и изток Боженица е заобиколена с невисоки планински върхове, които допълват усещането на съприкосновение с природата. Името на селото мнозина свързват с битуваща легенда. Според нея съпругата на севаст Огнян се казвала Божана. Когато турците обсаждат крепостта и започва неравна отбрана, за да не попадне в ръцете им тя се хвърля от високите скали. Етимолозите считат, че името е производно от Божан, за който някои твърдят, че е основател на селището, а селищата намиращи се до реки в някои случай получават наставка - ица. Районът на селото е обитаван от древността. През късната античност и средновековието животът е средоточен в и около крепостта “Урвич”. В нея има съхранен уникален скален надпис от края на Втората българска държава. В турските данъчни регистри от 1607 г. селото е отбелязано като Божениче. До първите десетилетия на XIX век населението, за да се съхрани, обитава околностите. На територията на днешното село през 1806 г. е открито първото килийно училище в общината, което известно време се помещава в частни къщи. В 1834 г. боженчани с дарения издигат върху основите на стара църква нова, с името “Св. Параскева”, която е запазена до днес. Няколко години по-късно е построено общинско училище, което до 1880 г. два пъти има нови сгради. По сведения в него учат деца

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

БОЖЕНИЦА

БОЖЕНИЦА

ф

от близки и далечни селища, а след време стават видни търговци, учители и свещеници. Привлечено от училището, църквата и настъпилите след кърджалийските набези спокойни години, населението се преселва от близките колиби на мястото на днешното село и бързо увеличава числеността си. През епохата на Възраждането боженчани участват в националноосвободителните борби чрез създаването и дейността на революционен комитет и в редовете на Българското опълчение. Мирният и спокоен труд след Освобождението и желанието за култура и просвета е причина в 1897 г. да бъде открито читалище “Саморазвитие”. Към него отваря врати и библиотека. В читалището, училището и църквата е средоточен културно-просветният и религиозен живот на населението. За материалното замогване на населението съществена роля играе основаната през 1904 г. селска кооперация. Тя подпомага финансово членовете си, осъщестествява търговска дейност и организира просветителски курсове. Към 1926 г. в Боженица има основно училище, прогимназия, телефонна и телеграфна станция. Промишлената дейност се осъществява от модерна мелница и дъскорезница. Планинският район спомага за развитието на скотовъдството и овощарството. Въпреки ограничената обработваема земя земеделието е сред основния поминък. Отглежда се предимно царевица, жито, овес, ечемик, тютюн и слънчоглед. За здравеопазването на населението е открита медицинска участъкова амбулатория. През 40-те години мащабна обществена дейност развиват съществуващите Християнско дружество, Младежки червен кръст и Въздържателно дружество. За учебната 1948/9 г. в началното училище и прогимназията се учат 112 деца. Селото постепенно се електрифицира, благоустроява и хигиенизира. Напредък отбелязва развитието на селското стопанство. През 1957 г. населението отглежда 3683 глави едър и дребен добитък, от който 2503 са овце. Обработваемите площи възлизат на 4991 дка ниви, и 1080 овощни градини. Настъпилата в Общината миграция през последните десетилетия засяга съществено и Боженица. Към септември 2002 г. селото има 184 жители спрямо 1197 през 1954 г., а към юли 2005 г. числеността е 147 души. Затворило е врати двуетажно училище, което търси алтернатива за стопанисване. Селото и районът са изключително приятно място за отдих и туризъм. В Боженица има църква, която е деактувана като паметник на културата и килийно училище. На 3 км се намира крепостта “Боженишки урвич”, уникален паметник в подножието на който всяка година в края на август населението отдава почит към бранителите на българщината в края на XIV век. Забележителност е и намиращия се в близост природен резерват “Училищната гора”.

ВРАЧЕШ

ВРАЧЕШ

Кметство Врачеш

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Село Врачеш е най-голямото кметство в състава на Ботевградска община и едно от най-големите в Софийска област. Територията му възлиза на 2080 дка, а цялото землище има площ 112600 дка и население към юли 2005 г. 3553 души. Разположено е в югозападната част на Ботевградската котловина в полите на Стара планина и подножието на връх Мургаш, на 350 м надморска височина. През землището му минава стратегическият път София Ботевград, през прохода Витиня. Това дава основание Феликс Каниц да тълкува етимологията на селището като “малка врата”. Другата версия за името е свързана със старобългарската дума “врачити” т.е. врачки. Многобройните останки от античната епоха доказват, че района на Врачеш е обитаван от дълбока древност. Поселищен живот се развива и през средновековието, свидетелство за което са намиращите се в близост крепости. Според предания първоначално селото е било разделено на две махали - Осеница и Чешковица - разположени по поречието на едноименните реки. Първите писмени сведения са в данъчните регистри на Османската империя, от средата на XV век, където селището се среща под името Вирачеш. То е със статут на пазител на прохода и населението е освободено от извънредни данъци. Преписка от 1673 г. споменава за съществуването на църква и училище. През време на робство в района броди с хайдути Кольо Видин. Местното население се включва активно и в по-късните форми на съпротива - създава Революционен комитет, оказва подкрепа при преминаването на Балкана от Западния отряд на ген. Гурко в Рускотурската война, участва в Опълчението, Сръбско-българската и останалите войни.През 1941 г. признателните жители на селото издигат

(Ж

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

ВРАЧЕШ

ВРАЧЕШ паметник в прослава на убитите воини. Жаждата за просвета и култура винаги съпътства врачежани. През ноември 1820 г. е открито училище, което се помещава в селски къщи и метоха в църковния двор, до построяването на двуетажна сграда в 1881 г. Девет години по-късно е открит прогимназиален курс. По инициатива на училищни дейци през март 1895 г. в частна къща е създадено читалище с библиотека, която започва да работи с дарените от основателите книги. Организирани са представления, беседи, забави. Инициативното и борбено население на селото още през 1863 г. със свои средства и материали под ръководството на известния местен майстор Вуно Марков започва строителството на църквата “Св. Димитър”, която е продължител на християнските традиции на манастира “Св. 40 мъченици”. По данни в Български Алманах, 1895 г. Врачеш е най-голямото селище в района след Орхание и Правец с население 2378 души. През миналия и настоящия век врачежани се славят не само със строителните си умения, те са известни шиндари, кацари, шивачи, коларожелезари, търговци. В края на XIX век в селото се появяват първите дъскорезници, веялки, увеличава се броя на водениците. За подпомагане на селскостопанската и занаятчийската дейност през декември 1901 г. е основано взаимоспомагателно дружество “Селянин”.. През 30-те години на XX век в бъчварския занаят навлизат машините. Комуникациите са значително улеснени от откритата през февруари 1921 г. телеграфо-пощенска станция. Следващата година киното навлиза в живота на населението. В края на 30-те години на XX век селото е електрифицирано и осветено. С бързи темпове се развиват овощарството, земеделието и животновъдството. По статистически данни през 1957 г. 4000-то население обработва 13787 дка земя, 9331 дка посевни площи, 8537 дка ниви. Отглежданият едър и дребен рогат добитък възлиза на 5295 броя. Трудолюбието на врачежани дава възможност да замогнат до 90-те години, следствие на което сравнително по-лесно от останалото население на общината изживяват тежката икономическа криза. Последните години в селото има регистрирани около 90 частни производители на бъчви. Застъпена е леката и хранително-вкусовата промишленост. Устроена е добра търговска база, здравна служба, аптека, физкултурно и туристическо дружество. За възпитанието и образованието на децата функционират детски ясли, целодневна детска градина и две училища НУ "Васил Левски” и ОУ “Отец Паисий”. Културно-просветния облик формира читалище “Събуждане” и съществуващите към него творчески колективи. Селото е добре хигиенизирано и благоустроено. С многообразната си производствена дейност и намиращия се в близост манастир, Врачеш е привлекателно място за посещение.

ГУРКОВО

5"О т;

о сп О

Кметство Гурково

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Гурково е едно от китните села в Общината. Разположено е на 12 км северно от града в равнинен плодороден район. На запад от него се издигат високите върхове Брезовица и Ръжана, обрасли с гъсти букови гори, от които водят началото си преминаващите през землището на селото реки Рударка, Милкьовица и Боговина. На север планинските склонове са покрити с дъбови, церови, габърови и иглолистни гори. Гурково е разположено на двата бряга на р. Рударка и граничи на изток с Новачене, на юг с Литаково, на запад с Краево и на северозапад с Радотина и Рашково. В района на селото от античността до днес са запазени две надгробни могили в местността Ендреев мекаш и Кундова ливада. Според предания старото селище Рударе се е намирало между Гурково и Новачене. Поради кърджалийските нападения през османското владичество част от населението му се премества на територията на днешното село. В него се заселват дошли от Анадола юруци /пастири/. Те притежават най-плодородната земя като осъществяват контрол върху района, а имотите си предоставят на исполица на малкото живеещи българи. В запазени османски регистри селото се споменава под името Юруклер. Тук намират убежище и препитание отделни семейства от района на Софийско. Местното българско население изживява ужасите от преследването и разгрома на Ботевите четници. В селото са донесени две побити глави, които и днес се пазят като скъпи реликви от 1876 г. След Освобождението, съгласно Берлинския договор, турското население, което е многобройно, продава имотите си и напуска. В резултат на тези събития селището се превръща в чисто българско, каквото се е запазило и до днес. От благодарност към руските освободител и жителите

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

ГУРКОВО

ГУРКОВО

©

на Уруците през 1884 г. го преименуват в Гурково на името на ген. Гурко, който организира успешното преминаване през Балкана. Последиците от Руско-турската война довеждат до бързо разрастване на селото и замогване на населението. Според преброяване от края на века жителите му са 854 души. Социално-икономическите промени довеждат до духовен подем. Отвореното през 1860 г. и помещавало се в частни къщи училище е преместено в новопостроена сграда. През първото десетилетие на XX век на най-видно място е издигната църквата “Св. Иван Рилски”. Тя съхранява християнските празници и обичаи и запазва морала на местното население. Около двайсетина младежи в 1918 г. основават културно-просветно дружество “Развитие”, което изнася беседи, устройва събрания, поставя пиеси. Десет години по-късно, на 1-ви април по инициатива на местни учители е учредено читалище “Просвета” с библиотека, в която се водят разисквания на здравни, стопански, исторически, географски и др. теми, изнасят се сказки. Напредък отбелязва и развитието на селското стопанство. Главният поминък от столетия продължава да бъде земеделието и скотовъдството. Произвеждани са качествени зърнени храни, зеленчуци и лозя. По статистически данни 236 домакинства през 1932 г. отглеждат 667 глави едър рогат добитък. Въпреки утвърдения поминък за издръжка на многодетните си семейства мъжете работят сезонно в района и страната, а после се връщат, за да строят домове. Към 40-те години на XX век в Гурково има 7 водни мелници, 4 бакалници и 5 кръчми, от които днес няма и следа. Индустрия не се е развила и трудолюбивите гурковчани живеят спокойно, по-настрана от моторните шумове. Това не им пречи да вървят в крак с динамиката на времето. През 1934 г. е построено ново двуетажно училище. В продължение на десетилетия в Гурково е разгърната значителна културно-просветна работа. Обществените дейности през 40-те години са средоточени в ръцете на Младежки червен кръст, Християнско дружество, Въздържателно дружество и женско дружество “Самообразование”. Родолюбивите гурковчани издигат паметник на 28 август 1925 г. в прослава на участвалите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война местни жители. Към септември 2002 г. в селото има 320 къщи, но само 170 са домакинствата с общо 243 души. През 2005 г. числеността е почти непроменена. Гурково е електрифицирано водоснабдено и асфалтирано. Има ТПС, фелдшерски пункт, аптека. Разполага с няколко търговки обекта. Построеното преди десетилетия училище се използва като Дом за деца лишени от родителски грижи. Който търси отдих и умора може да я намери в Гурково, сред красива природа, здравословен климат, сред учтиви и любезни хора, недалеч от столицата. Тук се живее по-приятно и по-евтино. За следващите поколения селото е хигиенизирано и благоустроявано.

ЕЛОВ ДОЛ

ЕЛОВ ДОЛ

Сградата на наместничеството

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

Елов дол се намира на пет километра в североизточна посока от село Липница. От края на XVII век до 1979 г. е негова махала, а по-късно е обособено като самостоятелна административна единица. Предание разказва, че селото получава името си от малката рекичка, която минава през него, по поречието на която има голяма и красива елхова гора. Районът е обитаван от дълбока древност. Първите му жители са траките, за което говорят многото могили в местностите: Дъбравата, Говедарника, Могилите и Арбите. В паметта на хората от селото битува информация за съществуването в района на стар римски път Синьо бърдо, Липница, Новачене за Етрополе. Легендите разказват, че по него са минавали търговци с кервани от злато, които често са били обект на нападения от разбойници. Поради това местността е цел на търсачи на благородния метал. Впоследствие, бягайки от вражи набези на различни племена от съседните села започват да се заселват семейства, които намират подслон сред красивата природа. Така се образуват махалите в селото: Стаменовци, Кривошиите и Шейтаните, които водят родоначалието си от хора дошли от с. Скравена, махала Петровци от с. Осиковица, махала Гарване и Томовцо от с. Новачене, махала Космаренето от с. Лик, Врачанско, махала Вирийте, Грънчарите и Шопска от с. Осенов лак, Софийско, махала Пановци и Пауновци от Макоцево, Софийско, махала Кьорколовци от Угоя и махала Недельовци от Правец. Привлича ги сигурността, планинското разположение на района и възможностите за развитие на земеделие и скотовъдство като основен поминък.

ф

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

ЕЛОВ ДОЛ

ЕЛОВ ДОЛ

ф

След Освобождението на България, поради създалите се нови социално-икономически условия от селото се изселват около петнадесет семейства в Бяла Слатина, Червен бряг и Три кладенци. Будното население на Елов дол през XX век основава първото училище в махала Петровци, което от 1920 г. до 1960 г. обучава деца до четвърти клас. То се намира в сградата, която сега е кметство на селото. През март 1920 г. в Елов дол е направена и работи единствената по рода си в Ботевградска околия печатница под името “Самоук”. По инициатива на няколко младежи на 6 март, три години по-късно е образувано читалище “Пробуда” и закупени книги за библиотеката. Организирани са сказки и театрални представления. В селището през XX век има изградени кооперации за съвместна работа и търговия, която е предназначена за снабдяване на населението със стоки. По стопански начин е построена сградата на магазина. В периода 1953 - 1955 г. селището е благоустроено и хигиенизирано. Две години по-късно при масовото коопериране на земята, населението на Елов дол влиза в ТКЗС с център село Пипница. За улеснение на живеещите в селото през този период е построен кооперативен дом. През 1971-1972 г. се работи по водоснабдяването на селището. Развитието на индустрията в Ботевград и Мездра води до значително изселване на младите хора. Към юли 2005 г. селото наброява 52 жители. Поминъкът и преди, и сега е животновъдство и обслужващо го растениевъдство. Възстановяването на собствеността върху земята в последните години на XX век и връщането й на населението, което е малобройно и в пределна възраст, я превръща в естествени ливади, предназначени за дребното частно животновъдство. Планинският климат, който се характеризира с влажна пролет, сухо лято, продължителна есен и сравнително мека зима, характера на местността и почвите дават добри перспективи за развитие на овощарството, лозарството и животновъдството. Районът на селото е богат с християнски оброци, сред които са “Св. Спас” в махала Великинци, “Св. Петка” в махала Шопска, в местността Куманица “Св. Кирил”, в махала Пановци “Св. Петър” и в местността Китката - “Св. Дух”. Благоприятните природни условия и липсата на промишленост в близост е условие за спокоен и здравословен начин на живот на населението. Връзката между Елов дол и района се осъществява чрез високопланински асфалтиран път, преминаващ през живописни местности.

КРАЕВО

КРАЕВО

Наместничество Краево

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Село Краево се намира в източното подножие на Ръжана планина, на 19 км от общинския център. Разположено е между планинските склонове след сливането на Крива река и р. Конщица в р. Рударка. На югозапад от селото се издига връх Градец, върху който са открити следи от предримската епоха до късната античност. До преди няколко десетилетия в района са личали следи от галерии, от които в древността са добивали руди. Писмени източници споменават за съществуването на важен път от античната и средновековната епохи, преминавал през района на селището. Според предания селото носи името на един от синовете на местен феодал, който притежавал владения в огромен район и преди смъртта си ги разделил на тримата си сина Радота, Рашота и Крайо. Етимолозите откриват славянски произход на имената им. Запазени писмени сведения за селището има след падането на България под турско владичество в данъчни регистри от средата на XV век. В тях то е споменато под името Крайово. Селото се числи към вилает Враца като е отбелязано в тимарските регистри с 4 домакинства и приход 559акчета. Сред местното население битуват легенди за отпора, който краевци дават по време на кърджалийските набези в четата на поп Мартин. През тези размирни години жителите на селището се преместват от северозапад на сегашното място. В последвалия период на относително спокойствие краевци се занимават със земеделие и скотовъдство. След Освобождението е открито училище, което се помещава първоначално в частна къща, а по-късно в общинска сграда. Броят на жителите в края на XIX век, възлизащ на 370 души не позволява да се развие значително промишлено производство. Мирните

ф

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

КРАЕВО

КРАЕВО

ф

години пораждат условия в началото на новия век селото да преживее бърз растеж. Горското богатство на района осигурява значително производство и продажба на дървен материал. Част от местното население работи по жп линията Варна София. В средата на 20-те години на XX век в Краево има две дъскорезници на вода и железарска работилница, която изработва кантари, тенекеджийски изделия и др. Мирният и спокоен труд създава възможност за културнопросветен подем. На 19 октомври 1927 г. по инициатива на учители и побудни младежи в селото е основано читалище и наименовано “Христо Ботев”. Към него е открита библиотека с дарени близо 300 тома книги. Три десетилетия то се помещава в сградата на училището. От началото на 30-те години на същия век има сведения за наличие на медни, железни и оловни руди в землището на селото, които не се експлоатират. Увеличаването близо два пъти броя на населението и замогването му създават възможност за откриване на нови работни места. За нуждите на селото и района са построени и работят 13 воденици, манифактурна работилница и колониал. Отворени са нови дюкяни и занаятчийски работилници. Далекосъобщителните връзки се осъществяват чрез функциониращ телефонен пост. Социалноикономическото замогване създава условия за строителна дейност. Издигнати са общински дом и църква. В новопостроената училищна сграда краевци разгръщат културно-просветна работа, продиктувана от духовните им потребности. През август 1945 г. е създадено женско дружество “Майчина грижа”. Десет години по-късно краевци поемат инициатива за построяване на читалищна сграда. Населението масово се отзовава с безплатен труд и доставка на строителни материали. Съществена промяна в бита на краевци предизвиква електрификацията на селото, извършена през 2-та половина на 40-те години. Стопанският облик на Краево през този период се характеризира с развитието на земеделието и скотовъдството. Сред отглежданите домашни животни са говеда, крави, свине, кози и приоритетно овци. Отредените посевни площи, възлизащи на повече от 1500 дка са засадени със зърнено-фуражни и зърнено-хлебни култури. Наред с увеличаването на селскостопанската продукция основни задачи са хигиенизирането и благоустрояването на селото. Започналият процес на промяна в аграрния характер на общината с промишленоаграрен ускорява възникналата миграция. В Краево от близо 1000 жители през 1938 г. в селото остават 522 през 1957 г. В настоящето постоянно живеят предимно възрастни хора. Към юли 2005 г. общата численост на населението е 106 души. През летния период Краево придобива облик на вилно селище, за което спомага близостта с Ботевград и София. С красивата си природа то създава условия за пълноценнен отдих, туризъм и творческа дейност.

ЛИПНИЦА

ЛИПН ИЦА

Наместничество Липница

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Върху широко землище, групирано в 27 махали сред пазвите на малки възвишения от “Стрънието” до “Китката” и от р. Бебреш до Липнишка река, е разположено село Липница. Намира се на 20 км от Ботевград и Мездра. Етимолозите търсят произхода на името му от съществителното липа дървесен вид, който изобилства в района. Началото на това будно и работливо село се крие далеч в миналото. Тракийски могили напомнят за живот в сурови и напрегнати времена. Останките на крепостта “Паница кале" определят съществуването й от Предримската епоха до Втората българска държава и доказват връзката й с многобройните крепости в района. Въпреки тежките сражения с османските нашественици селището и борческото му население не загиват. В турските данъчни регистри от средата на XV век то съществува под наименованието Либнидж. Предания и легенди отговарят на въпроси, свързани с по-нататъшната история на селото. Според една от тях в района броди с хайдушка дружина смелият Липан войвода. За да го заловят турците принуждават неговата сестра да го извика, за да кръсти първата й рожба, в противен случай ще убият детето. Липан войвода успява да се отскубне от подготвената засада, но изсипва гнева си върху най-близките, а срещу селото изрича люти клетви. В началото на XIX век преселници от Лик, Осенов лак, Рашково и Новачене намират убежище в района с цел да се запазят от обири и опустошения. Предполага се, че през този период възникват махалите: Елов дол, Ломето, Ръджавец. Като основен поминък на населението преобладава земеделието и скотовъдството. Благоприятните климатични условия създават възможност за развитие на овощарството. Разширяват се търговските

©

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

ЛИПН ИЦА

ЛИПНИЦА

ф

връзки със съседните села и Орхание. През 1864 г. със средства и труд на православните християни двама майстори от съседните села издигат църквата “Св. Димитър” една от първите в района. С разрастването на селото, увеличаването на населението и събуждащия се български дух изниква необходимостта от просвещение. През 1863 г. липничани откриват първото училище, помещавало се в частни къщи до 1889 г., когато е построена общинска сграда с класни стаи, учителска стая и библиотека. Прегърнали идеята за освобождение на страната трима души участват под знамето на Българското опълчение в Руско-турската война. В края на XIX и началото на XX век Липница е едно от големите села в Охранийска околия по брой на населението. Излишната продукция от селскостопанска дейност липничани предлагат на близките пазари. По данни от 1932 г. 360-те домакинства отглеждат 1483 глави едър рогат добитък. Нов облик на селото през посочения период дават трите основни училища, прогимназията, църквата, телеграфо-пощенската станция, кооперацията, няколкото бакалници и мелници. Напредъкът в социално-икономическата област намира отражение в духовната сфера. На 22 декември 1929 г. учители, младежи и радетели за подем на селото учредяват читалище “Слънце”. Към него е създадена лекторска група, която подготвя и изнася беседи. Доставяните в читалищната библиотека книги и централен печат присъстват трайно в ежедневието на населението. Промяна в бита предизвикват електрифицирането и водоснабдяването на селото в средата на 40-те години. Постепенно се увеличават жителите на Липница, за да достигнат през декември 1954 г. до 2500 души. Желаещите да се учат деца са близо 200 като за предвижващите се от махалите са осигурени топли помещения и питателна храна. В централната част на селото в средата на 50-те години е започнато строителство на кооперативен дом и обществена фурна. Удобство на населението създават няколкото магазини, ресторанти и сладкарница. Постепенно ръстът на селскостопанското производство отбелязва подем. През следващите години се извършва частично механизиране на някои селскостопански дейности. По статистически данни населението на селото притежава 11982 дка обработваема земя, 9116 дка ниви, 2093 дка ливади, 486 дка овощни градини и т.н. Общият брой на отглежданите животни е 4282 - крави, свине, овце и кози. През последните десетилетия Липница е обхваната от значителни миграционни процеси, в следствие на които през юли 2005 г селото наброява 142 жители. Географските условия позволяват развитието на скотовъдство и овощарство. Инфраструктура, която може да създаде условия за селски туризъм е добре изградена. Природата е девствена и незасегната от промишлена дейност. Отдалечеността на селото от големите градове способства за пълноценен отдих.

ЛИТАКОВО

ЛИТА КОВО

Кметство Литаково

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Село Литаково се намира на 11 км северозападно от Ботевград. Разположено е недалеч от подножието на Стара планина, по течението на двете планински реки Писана и Боговина. Бърдата и хълмовете, които обграждат селото, както и планинските склонове са покрити с хубави букови, а на места и дъбови гори. Районът е обитаван още от предримската епоха, свидетелство за което са откритите следи от материална култура. Предание гласи, че в близост до Литаково от незапомнени времена е имало друго село наименовано Разпопово, което е изгорено от турското нашествие, а жителите му изклани. В османските регистри от средата на XV век селото, което включва 30 домакинства и 3 вдовици се среща с името Летуково. Според битуваща сред населението легенда то носи името на известния Люто войвода, който от разбойник се превръща в закрилник на християните и основател на Литаково. В хода на национално-революционното движение част от побудните литаковци създават комитет, който има за цел освобождението на района и страната от турско владичество. В околностите и в самото село се разиграват кървави сцени от сражения през далечната 1876 г. Една група от Ботевата чета е принудена да се предаде в Литаково, от където е изпратена в Орхание, а друга след битка в местността “Осенов преслъп” също е доведена в селото като главите на четирима четници са отрязани за назидание. По време на Руско-турската война в редовете на Българското опълчение от Литаково се записват 6 души. Свободният живот след 1878 г. дава възможност за бърз икономически напредък на селото. Освен с трудолюбие литаковци се отличават с енергичност и предприемчивост. Тук през 1896 г. е построена образцова мелница и първата парна сушилна за пашкули. Будното местното население винаги държи за образованието и

ф

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

ЛИТА КОВО

ЛИТАКОВО културата. През 1828 г. е отворено първото училище в селото, което се помещава в частни къщи до построяването на общинска сграда през 1898 г. След десетилетие и половина броят на учениците достига до 400. В края на XIX век е открита детска читалня и вечерно обучение, а в началото на 20 век се водят образователни курсове. Необходимостта и желанието за знания налага в 1911 г. да бъде създадена прогимназия. През 1899 г. учители и по-будни жители основават читалище “Развитие”, което след Първата световна война е преименувано в “Светлина”. Сегашната църква “Св. Николай Чудотворец” е построена през 1852 г. на мястото на по-стара. В края на XIX век започва подем на земеделието и скотовъдството, а по-късно е поставено началото на модерното пчеларство. Развитие отбелязва и търговията с дървен материал. За подпомагане на селските стопани в началото на 1919 г. е създадено земеделско спестовно заемно сдружение “Сговор”. Две години по-късно е открита телеграфо-пощенска станция. По писмени сведения към 1931 г. селото има две училища, църква, амбулатория, кооперация. Жителите му се занимават приоритетно със земеделие и скотовъдство. През 60-те години на XX век са открити цехове за детски играчки, кожени облекла и битова тъкан. Въпреки промишленото производство основният поминък си остава селското стопанство. По статистически данни от 1957 г. населението на Литаково, възлизащо на 2650 души, притежава обработваема площ от 19830 дка, 13977 дка ниви и 1214 дка овощни градини. Отглежда над 600 глави едър рогат добитък. В началото на XXI век в селото функционира земеделска кооперация, а населението постепенно започва да се приспособява към частното земеделие и скотовъдство. Отглеждани са главно царевица и пшеница, а от животните преобладават крави и овци. Има два цеха - на “Окто 7” - за микроелектронни елементи и на “Искър” за скари и цех за преработка на дървен материал за износ. Здравното дело се осъществява от здравна служба и аптека към нея. Селото се обслужва от Поща и АТЦ. То е с добре развита търговска мрежа от магазинчета и заведения. Местното читалище разгръща богата културно-просветна дейност. Със стари традиции и добри изяви е групата за автентичен фолклор, която е носител на много награди от национални участия. Селото разполага с модерен младежки дом, който се грижи за отдиха и развлечението на младите хора. Образованието на подрастващите поколения е поверено в ръцете на педагози от ОУ “Васил Левски” и Прогимназия “Христо Ботев”. Миграционните процеси са засегнали частично и Литаково, но близостта до Ботевград и София позволява да се работи там, а живее в селото, поради това не е застрашено от обезлюдявате. Към юли 2005 г. в него живеят 1838 души.

НОВАЧЕНЕ

НОВАЧЕНЕ

Кметство Новачене

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Село Новачене се намира на 10 км северно от Ботевград сред китна равнина. През него минава магистралният път София - Враца. На северозапад от Новаченското поле е възвишението Медвен, на запад хълмът Колачевица, а на изток граничи с река Бебреш и издигащите се зад нея планински възвишения. През землището на селото минават реките Рударка, Боговина и Писана. В местността Орушко ливаде от античността са запазени 4 могили. Първоначално населеното място се е намирало на югозапад от настоящето му положение. Сред населението е известно под имато “Селището” и до началото на 70-те години на XX век на територията му са откривани римски надгробни плочи. Писмени сведения за съществуването на селото фигурират в турските данъчни регистри от средата на XV век, където е под името Новаджани, с численост 32 домакинства и 3 вдовици. Според битуващи легенди преселване на населението е имало през кърджалийските времена, след които селото заема сегашното местоположение. То е отбелязано в карта от 1829 г. на Franz von Weiss. Според местните жители и етимолози името на селището идва от кесар Новак, за който се твърди, че се е борил срещу турските нашествия. Към средата на XIX век селото преживява икономически подем като се открояват заможни търговци. Следствие на това през 1848 г. отваря врати училище в общинска сграда, която служи и за църква. До края на века за нуждите на образованието са строени няколко здания. Новаченци участват под знамето на Българското опълчение, а на територията на селото се водят важни военни действия през Рускотурската война от 1877 - 1878 г. След Освобождението населението се отдава на мирен и съзидателен труд. На мястото на стара църква от 1864 г. през 1897 г. е построена новата “Успение на Пресвета Богородица”.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

НОВАЧЕНЕ

НОВАЧЕНЕ

ф

На 7 януари 1905 г. младежи и учители учредяват читалище “Правда”. Към него откриват библиотека с читалня, поставят се пиеси и се организират сказки. Наред с културно-просветния възход подем отбелязва и стопанството. За подпомагане на селските труженици на 22 февруари 1908 г. е основана кредитна кооперация. Освен със земеделие, скотовъдство и овощарство, новаченци се занимават със зеленчукопроизводство. Сеят пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, тютюн. Отглеждат едър и дребен рогат добитък. По писмени сведения към 1931 г. в Новачене има основно и прогимназиално училище, телеграфо-пощенска станция, две кооперации, три магазина и пет водни мелници. За здравеопазването на населението от 1919 г. е открит медицински участък, а от 1926 г. и ветеринарен с обхват Боженица, Липница, Курново, Радотина, Рашково и Краево. Информационните новости навлизат бързо и в селото. През април 1936 г. в местното училище е инсталирано радио, което после се премества в читалището. Оживление отбелязва обществената дейност на учениците чрез създадените Младежки червен кръст, Християнско дружество и Дружество за противовъздушна отбрана и химическа защита. За благоустрояването на селищата от Новаченска община се грижи специално създадена през първата половина на 40-те години на XX век комисия. Работи се по прилагането на плана за електрификация на селото. По сведения за периода 1945 - 1948 г. в Новачене действат шивашка, бъчварска, коларо-железарска, дърводелска, дюлгерска и обущарска работилници и фризьорско-бръснарски салон. Подем отбелязва земеделието. През 1954 г. добивите са едни от най-високите в общината: пшеница - 129.900 кг, цвекло - 210.000 кг, царевица - 144.100 кг , картофи - 45.500 кг. Две десетилетия по-късно са построени оранжерии, които произвеждат значителна селскостопанска продукция. Открит е цех за пластмасови изделия. Постепенно се подобрява благосъстоянието на населението. Увеличават се грижите за здравеопазването и образованието. През 80-те години е изграден модерен и функционален център. Настъпилите по-късно социално-икономически промени се отразяват върху жизненото равнище и миграционните процеси. Към юли 2005 г. селото наброява 1291 жители спрямо 2514 за 1932 г. Основният поминък продължава да бъде земеделието и скотовъдството. Част от населението е ангажирано в оранжерийното производство и крайпътни заведения. Селото е добре благоустроено. За подрастващото поколение има детски ясли, детска градина и основно училище. Два ресторанта и много магазини създават удобства на населението и осигуряват неговия отдих. Преминаващият магистрален път Видин - София създава възможност за отмора на пътуващите, а за селото за съживяване.

РАДОТИНА

РАДОТИНА

Наместничество Радотина

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

Село Радотина е разположено в западната част на Ботевградската котловина. То се намира на 1 км от полите на най-висока част на Ръжана планина, от двете страни на р. Рударка. Надморската височина на селото е 500 м. Въздухът в района е чист, балкански. Природата - красива и богата. Близката планинска верига запазва селището от всички западни, северни и североизточни ветрове и въздушни течения, затова зимата е по-мека, а лятото прохладно. Благоприятните климатични условия спомагат по поречието на р. Бабина да се развие тракийско селище. През римската епоха в района е преработвана руда. Писмени сведения за Радотин има от началото на XVII век. В тях селото е основно феодално владение. В частично запазен регистър на войнуци от Врачански, Плевенски и други райони е споменато селото, спадащо към Ивраджа. От потвърдени предания се установява, че селяните живеят за период от няколко века в разпръснати колиби, поради съображения за сигурност. Жилищата им са разположени в близост до обработваема земя и по възможност до водоизточник. От средата на XVIII век в радотинското землище започват да се заселват и на държавна земя. Съгласно издаден ферман от султан Селим III на Петровден през 1803 г. радотинци са уведомени, че живеещото разпръснато население трябва да се събере в пределите на едно селище. През 1825 г. в селото започва да работи “виднята” на Димитраки Хаджитошев за преработка на руда. Съживяването на стопанството и последвалият икономически възход спомагат през есента на 1865 г. радотинци да открият училище в къщата на Драган Илиев, което се издържа от чорбаджиите и по-заможните селяни. Те активно участват в национално-освободителните борби. Събират средства за комитетската мрежа, а по-късно се записват в Опълчението.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

РАДОТИНА

РАДОТИНА На 22 ноември 1877 г. напусналите селото радотинци гледат от близката височина свободната българска земя. В следващите войни отново дават своя принос за защита на Отечеството си. След Освобождението в Радотина има 7 грънчарски работилници, две мутафчийници, три тепавици, две железаро-ковашки работилници, две даракчийници, бозаджийница, няколко шивашки и др. Десетилетия радотинци развиват кираджийството и търговията. По сведения от 1895 г. общата численост на населението е 1096 души. Многото труд, грижи и несполуки са съпътствани непрекъснато от народни обичаи, порядки и традиции, които изпълват живота на населението с радост и надежди. През 1896 г. в селото е построена и изографисана църквата “Св. Кирил и Методий”. За всестранното развитие и културен напредък същата година е основано читалище, в което влизат по-будни младежи и образовани хора. В 1921 г. отваря врати прогимназия, в която учат деца и от Краево и Рашково. За здравеопазването на населението през 1925 г. е открит редовен лекарски участък. При преброяването на населението през 1934 г. има 1148 жители обособени в 270 домакинства. Общата мера възлиза на 19807,2 дка. Населението отглежда най-вече едър рогат добитък. В края на 20-те и началото на 30-те години в селото има две кооперации кредитна и потребителска. През 1930 г. по настояване на радотинци и с тяхна помощ е поставено началото на строителство на водопровод. Започва да се прилага заснетия и утвърден същата година регулационен план на селото. Отворени са нови улици, а старите са изправени и разширени. Важна придобивка е откритата през 1927 г. телефонна линия. В края на 40-те години препитание осигуряват освен земеделието и животновъдството, и функциониращите мелница, содолимонадена фабрика, кръчма, касапница и два дараци. Към декември 1954 г. населението възлиза на 840 души. Два магазина и един ресторант откликват на потребителските му нужди. За културно-просветното образование и възпитание на подрастващото поколение се грижи учителският колектив на Основното училище и богатата към него библиотека. През 50-те години е открита лятна детска градина, която създава условия за ползотворна селскостопанска работа на възрастните. Към юли 2005 г. селото има 181 жители, които се занимават със земеделие и скотовъдство. Оживление създава помощното училище “Св. Св. Кирил и Методий”. Протичащите през землището малки планински реки, чиито поречия са обрасли с гори, напомнят за девствен район. Прекрасната природа, бистроструйните води, благоприятният климат създават отлични условия за слънчеви бани, къпане и заканителни процедури. Наблизо няма промишлени центрове и природата е опазена от екологични поражения. Селото е благоприятно за вилно строителство.

РАШКОВО

РАШКОВО

Наместничество Рашково

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Село Рашково е разположено в източното подножие на Ръжана планина един от неголемите старопланински дялове, който граничи на север с Врачанската планина, а на изток с Ботевградското поле. Намира се на 21 км от Общинския център. През землището, което е 32000 дка протича Рашковска река. Климатът е планински. От предримската епоха в района има отбелязани 24 тракийски могили. В следващия исторически период край селището е преминавал важен римски път. За възникването на селото на настоящето място са запазени няколко предания и легенди. Според най-широко разпространената, някой си дядо Рашко заедно с петдесетина души от рода си се заселва в местността Душкова река. Това селище се разраства и след неговата смърт започва да се нарича Рашково. В османските тимарски данъчни регистри от 1479 г. и 1480 г. селото е записано с 42 домакинства и 5 вдовишки семейства. От първата половина на XVII век е запазена част от регистър на войнуци от Врачанско, Плевенско и други райони, сред които се срещат и от Рашково. В този период се забелязва преселнически процес към селото, причините за който са трудно доловими. Сред населението са съхранени предания за вековната съпротива срещу турското робство от славния Стоян войвода, Вълчан войвода, поп Мартин. Близостта до “Черепишкия манастир” и манастира “Седемте престола” поддържа българския дух през столетията. Основаният в селото революционен комитет събира средства и подпомага освободителното дело в страната. През 1856 г. за просвещението на населението е открито килийно училище, което се помещава в частни къщи до 1874 г., когато заможни селяни построяват със собствени средства нова сграда.

ф

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

РАШКОВО

РАШКОВО

flo

В Освобождението на страната рашковци участват в помощ на руските войски и под знамето на Опълчението. В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от селото загиват 42 души, а в Отечествената - 9. Подир периода на кризи и войни за населението следва време на мирен и съзидателен труд. Основно занятие е земеделието, скотовъдството и дърводелството. Съгласно Български Алманах, 1895 г. общата численост на населението от селото възлиза на 1006 души. В периода 1890 - 1940 г. Рашково има 24 столетници. За подпомагане на селските стопани са учредени две кооперации, които задоволяват манифактурните и бакалски потребности. През 1906 г. е основано Рашковско земеделско взаимоспомагателно дружество “Зора”, а следващата година Рашковска земеделска спестовно-заемателна каса “Напредък". Учебното дело също отбелязва напредък. В селото и махалите Габровица, Белчово и Равна има три основни училища, а през 1922 г. е открита и прогимназия. Същата година на 22 август при тържествено освещаване на църквата “Възнесение” Рашково е посетено за пореден път от цар Борис. При тази визита монархът дарява на съществуващото от 1919 г. читалище “Съзнание” 100 тома литература. През октомври 1926 г. читалищни и просветни дейци създават Въздържателно дружество. Под негово давление и с решение на Общинския съвет пет години по-късно са затворени съществуващите в селото кръчми. От средата на 20-те години на XX век се извършват инфраструктурни изменения. Направен е първият регулационен план и е утвърдена уличната и дворна мрежа. Коригирани са пътищата. През този период е извършено и водоснабдяване. В 1932 г. Рашково има 280 домакинства, които обработват 2178 дка обща мера и отглеждат 776 глави едър рогат добитък. Подобрение в икономическото състояние на населението се наблюдава след 1936 г., когато две софийски предприятия започват работа по разкриване на каменни кариери. За здравеопазването на жителите на Рашково и прилежащите към него махали от 1940 г. функционира медицинска служба с лекар и акушерка. Няколко години по-късно започва процедура по електрифицирането на селото. Бързо увеличаващият се брой жители дава възможност за селскостопански напредък. През 1945 г. като отзвук на духовните потребности на населението е създадено културно-просветно дружество “Пладнище”. Настъпилите демографски промени в Общината през последните десетилетия засягат дълбоко селото. Към юли 2005 г. населението наброява 161 души. Училището е затворено от години. Селото е хигиенизирано, има пощенска служба и здравен пункт. Благоприятните природни условия дават възможност да се възроди отново скотовъдството и почивното дело.

СКРАВЕНА

СКРАВЕНА

Кметство Скравена

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Село Скравена заема северната част на Ботевградската котловина и е с надморска височина 320 - 330 м с наклон на север. Оградено е от изолирани височини. През землището преминават реките Бебреш, Церовица и Калница. Многобройните могили и чукли останали от времето на траките и пръснати из цялото землище, развалините от черкви и манастири, строени през различни времена, останките от градище и крепост разкриват вековни тайни. От направените разкопки на селищни могили и извършваните селскостопански работи в района са намерени десетки археологически материали, доказващи тракийски период на селището. През землището преминава стар римски път от Етрополе за Мездра и Видин. На отделни места има останки от него, както и името на местност Друма. На километър от днешното село в северна посока, непосредствено в подножието на планинската верига се намира селището Грамада. То съществува по времето на траките, а най-големия разцвет получава през Втората българска държава. Интересни са материалите от средновековието, които доказват, че село Грамаде е важно административно и икономическо средище в района. Това потвърждават и останките от крепостта Градището - унищожена от османските поробители в края на XIV век. Голяма част от населението, за да се спаси се скрива в околностите, а друга част се отправят на северозапад и основават селище със същото име. Село Скравена се споменава за пръв път в турски административен документ за събиране на данъци от 1576 г. През 1622 г. софийският епископ Петър Солинат пише до Източната конгрегация в Рим за съпротивата на скравенци срещу непосилните тегоби, принудили селяните да се укриват в други селища и из планината по време на

ОБ ЩИ НА БОТЕВ ГРАД

СКРАВЕНА

СКРАВЕНА

ф

събиране на данъци. В 1762 г. скравенката Стана подарява Евангелие на Етрополския манастир. Селото е отбелязано и в кондиките на Гложенския манастир от 1792 г. и 1794 г. През 1808 г. тримата жители на селището Соколара, Солара и Йотовчанина защитават местното население от турски банди и от събиране на данъци. За нуждите от просвещение е открито през 1820 г. килийно училище, което до 1872 г. се помещава в частни къщи. През 1856 г. е издигната църквата “Св. Козма и Дамян”. В Скравена е създаден и разгръща дейност революционен комитет. На 3 юни 1876 г. скравенци успяват да спасят от по-нататъшно поругаване донесените от турците 12 глави на убитите в местността Рашов дол Ботеви четници. Жителите на селото ги откупват, погребват и съхраняват по подобаващ начин. В националноосвободителната борба участват двама души в четата на Христо Ботев, трима - в Опълчението и много в следващите войни. На 10 и 18 ноември 1877 г. край селото се води неравен бой между освободителните и турските войски, който дава отражение върху по-нататъшния ход на войната в района. Населението на Скравена след Освобождението е българско като през отделните периоди се променя незначително: 1878 г. - 2220 души, 1934 г. - 2956 души, 1992 г. - 2098 души. През последните години смъртността е висока, а раждаемостта - ниска. Към юли 2005 г. общата численост на населението е 1888 души. Административното обслужване се осъществява в модерно обзаведено кметство. От 1878 г. в продължение на 85 години Скравена е самостоятелна община, а по-късно е в състава на Ботевградската. От средата на 60-те години на XX век селото бързо променя облика си и благодарение на упорития труд на населението е благоустроено, модернизирано, а къщите и дворовете са приятно подредени. Основен поминък са земеделието и животновъдството. Създадени са сдруженията “Баткун” и “Скравена” и кооперация “Грамаде”. Функционира и съществуващата от 1920 г. кооперация “Труд”. Частният сектор навлиза в сферата на търговията, услугите, млекопреработването, месопреработването, дървопреработването и др. Пощенските услуги и съобщенията се извършват в новопостроена сграда с АТЦ. Селото е водоснабдено и частично канализирано. Основното училище и обединеното детско заведение се грижат за образованието и възпитанието на децата. Построеният здравен дом с лекарски и зъболекарски кабинети, женска и детска консултация и аптечен пункт, както и добрите специалисти са условие за здравето на жителите. Разнообразна културно-просветна и художествено-творческа дейност развива читалище “19 февруари”. В района на Скравена има два манастира, много параклиси, оброци, вилна зона, хижа и десетки кътове за отмора.

ТРУДОВЕЦ

ТРУДОВЕЦ

Кметство Трудовец

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Село Трудовец се намира на 4 км източно от Ботевград, върху равнинен терен на обща площ от близо 40 000 дка. През землището му протичат няколко реки, които събират водите си под селото в р. Калница. В близост се издигат планински възвишения покрити с широколистни и иглолистни гори. Районът на селото е обитаван от дълбока древност, свидетелство за което са откритите археологически материали, няколко могили, на места части от зидария. През античността край него минава път от Ескус за Сердика и Монтана. Има данни, че първоначално селището е разположено в подножието на южните планински хълмове, а по-късно е преместено на днешното място. От средновековната епоха запазено предание гласи, че в боя с турските нашественици от края на XIV век участва и местното население, като са оставени само по една жена на 40 деца. В турските данъчни регистри от средата на XV век е отбелязано селище със 17 домакинства под името Одрец, което е тимар на сина на Алтунташ. През следващите векове името на тимариота се налага трайно. Наред с него в съхранено четвероевангелие има преписка от 1669 г., в която се споменава с. Лъжане. Етимолозите свързват произхода на името със старобългарската дума “лъгъ” малка гора, дребак на ниско, вълнообразно място и “лъка“ мочурлива местност. От хайдушкото движение в народната памет е запазен споменът за Драгой войвода, който води упорита борба, в защита на местното българско население. През 1829 г. поп Георги отваря едно от първите училища в района. Първоначално то се помещава в частни къщи, а по-късно в притвора на църквата “Архангел Михаил”. В 1863 г. е построена специална сграда

ф

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

ТРУДОВЕЦ

ТРУДОВЕЦ

ф

предназначена за обучение на децата. Г. Попиванов оставя справка за образованието три години по-късно, според която в училището се обучават 140 ученика. По време на национално-освободителните войни в Лъжане е създаден революционен комитет, осъществяващ тесен контакт с Орханийския комитет, В. Левски и Д. Общи. В редовете на Българското опълчение от селото се включват четирима души. При отстъпването на турските военни части в хода на Руско-турската война Лъжане е подложено на ограбване от башибозук и черкези. След Освобождението населението постепенно възстановява разореното стопанство. Развивано е зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, скотовъдство. През 1908 г. в селото е докарана първата вършачка. Към 30-те години на XX век препитание осигуряват циглената фабрика и двайсетина водни мелници. Занаятчийското производство характеризират няколко зидари, колари, железари, абаджии и обущари. Удобство на населението създават откритите бакалници. В края на XIX век динамичното развитие на селото създава възможност за разгръщане на културно-просветна дейност. През 1890 г. в училищната сграда е открито читалище под името “Извор”. Към него е създадена библиотека, обслужвана от учителите и театрална група. В 1900 г. е построена училищна сграда с 6 учебни стаи, две за канцелария и кабинет, а 22 години по-късно е открита прогимназия. През първото десетилетие на века е изградена с доброволен труд, средства и материали църквата “Св. Георги”. В края на 20-те години обществения живот на селото формират Подофицерско и Юнашко дружество и “Родна защита”. През 1931 г. е учредено физкултурно дружество “Шипка”. Подем отбелязва икономическото развитие на селото. За улесние на населението през 1940 г. е основана потребителна кооперация. След Втората световна война жителите на селото се увеличават за да достигнат през 1954 г. 2959 души. Междувременно на 16 ноември 1950 г. Лъжене е преименувано в Трудовец. За кратък период са построени читалище, сграда на съвета, извършено е павиране. Средата на 50-те години на XX век добивите от селскостопанска продукция възлизат на 17250 кг зимна пшеница, 59100 кг овес, 10450 кг царевица. С Трудовец се свързват имената на Н. Ракитин - поет и общественик, Г. Попиванов - диалектолог, фолклорист и етнограф, проф. д-р Ив. Василев офталмолог и др. В началото на XXI век Трудовец е едно от най-големите села в общината с численост 3267 души. Благоустроено и хигиенизирано то дава много добри условия за труд и отдих. На територията му работят няколко промишлени предприятия, които осигуряват заетост на населението. Част от селото е газифицирано. Изградената мрежа от магазини и заведения създава допълнително удобство на живеещите в Трудовец.

КРЕПОСТ БОЖЕНИШКИ УРВИЧ КРЕПОСТ БОЖЕН ИШКИ УРВИЧ

Останки от крепостта

На 3 км. от село Боженица се намира естествено защитен от няколко страни самотен връх с наименование “Градище”. Той става достояние на научните среди през 1919 г., когато е открит уникален текст от края на XIV век. Запазеният скален надпис гласи:

Аз Драгомир писах. Аз Севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

От 1972 г. в продължение на 18 лета специалисти от АИМ към БАН извършват теренни проучвания. Откритите крепостни съоръжения, гражданска и култова архитектура, както и разнообразните находки от предмети на бита, оръдия на труда, монети, керамика и др. разкриват важна страница не само от местната, но и от националната ни история. Системните и задълбочени изследвания доказват обитаване на района от 4 хил. пр. Хр. През V-VI век крепостта е звено в ранновизантийската система по Хемус. В периода XII-XIV век в нея е водена най-интензивна дейност. Последните десетилетия на XIV век Урвич е седалище на Севаст Огнян, кефалия при цар Иван Шишман. “Боженишки урвич” не само охранява важни пътища по Стара планина, но и закриля в дни на опасност местното население. Интерес представляват скалната църква и скалното помещение, датирани от епохата на средновековието и органически свързани с крепостта. В подножието на южния склон личат останки от църковен комплекс. Крепостта “Боженишки урвич” е паметник на културата с национално значение и посетителите му могат да се докоснат до белезите на висока за времето материална и духовна култура.

©

МАНАСТИР "СВ. ГЕОРГИ”

МАНАСТИР “СВ. ГЕОРГИ”

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

Манастирската сграда

©

Разположен е на 1 км. северозападно от с. Трудовец в мочурливи ливади. Намерен фрагмент от мраморна колона дава известно основание на научните среди да смятат, че е построен на мястото на старохристиянски храм от V - VI век. Запазено сред населението предание гласи, че е издигнат върху могила заобиколена с вода до която се е стигало с кайк (лодка). В историята на село Боженица се споменава за пътечка, която е минавала близо до Лъжанското манастирче. По план частично запазената сграда е еднокорабна базилика без притвор. Градежът е от ломени камъни с бял хоросан, а сводът и полукуполът на абсидата е сдялани продълговати травертинови блокове. По сведения на Пенчо Тонов, бащата на който е бил черковен настоятел, манастирчето е строено през 1335 г. Когато в началото на XX век минава професор Петър Мутафчиев констатира, че стенописите му по изпълнение напомнят “най-хубавите иконописни паметници от епохата на XVI - XVII век”. Тогава той описва все още запазените фрески и надписи на старогръцки и църковнославянски език. Сред стенописите споменава образите на Богородица с Исус и на двама ангели от страните й, Успение, влизането на Исус в Йерусалим, Рождество Христово, сцени от Новия завет, няколко пояса със светци, Архангел Михаил, Константин и Елена, Св. Георги, Йоан Кръстител и много други. На няколко места професорът чете фрагменти от надписи, даващи информация за постройката и зографисването й. В тях се споменават имената на Влъко, Стоян, Никола, Влъкан, Петър. Сега иконопистта върху стените липсва, а след десетилетия същата съдба може да има и манастирчето.

Намира се на 4 км от с. Врачеш при сливането на реките Чешковица и Мерушница, в близост до подножието на връх Мургаш. Над него се издига крепостта “Чешков град”, датирана от късноантичната епоха. Манастирът “Св. Четиридесет мъченици” е нанесен върху карта на по-известните манастири от XII - XIV век на Балканския полуостров.

МАНАСТИР "СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИ ЦИ"

МАНАСТИР “СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ”

Манастира

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Според легенди през средновековието е бил мъжки и е разрушаван два пъти, а монасите избивани. В манастира през 1666 г. “многогрешний” Михаил преписва част от граматиката на Милетия Смотрецки, излязла от печат в гр. Вилно през 1618 г., която определя законите на черковнославянския език за период от близо два века. Основание за книжовна дейност дава и запазена преписка в служебник от 1673 г., от който се съди за съществуването на църква и училище в пределите на тогавашното село Врачеш. За времето, в което манастирът е опожарен, а района опустява липсват писмени данни. Местното население е съхранило предание, според което възобновяването на храма е резултат от съновидение на жител на селото. През 1891 г. от майстор Вуно Марков е построена еднокорабна базилика. Тя е издигната върху по-стара църква, основите на която са стояли на височина 1,5 м. Старият градеж се е отличавал с необикновено дълбока абсидна част. През XX век е обособен манастирски комплекс, състоящ се от едноименна църква и няколко стопански постройки. Обитава се от няколко монахини и послушници. Тяхната дейност, начин на живот и религиозна отдаденост са съобразени с каноните на Светогорските манастири. В последните няколко години в манастира се извършват мащабни строително-ремонтни дейности. Той може да бъде посещаван целогодишно при съблюдаване с манастирските изисквания.

ffi

МАНАСТИР "СВ. НИКОЛА Й"

МАНАСТИР “СВ. НИКОЛАЙ”

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

Манастирската сграда

ф

Намира се в местността Градището на 2 км североизточно от с. Скравена, в подножието на Лакавишки рид, част от Западния Предбалкан. Разположението му в основата на северния планински хълм позволява видимост от голямо разстояние. В района има следи от траките и римския период, които свидетелстват за богата материална и духовна култура. Намерени са останки от вила рустика, както и от църковни сгради от средновековната епоха. “Св. Николай” фигурира в карта на по-известните манастири на Балканския полуостров от периода XII - XIV век. Открити монети, основи на сгради, оръдия на труда и други находки потвърждават съществуването му. Те доказват наличието на бурен и динамичен живот. След падането на България под османско владичество манастирът е разрушен. В края на 30-те години на XX век по инициатива на местния свещеник Филип Иванов се правят разкопки в района, които потвърждават битуващи легенди. Те са документирани и от научните среди в АИМ. От 1959 г. е възстановена манастирската църква, която по план е еднокорабна и едноапсидна. Величественост придава емпория, както и триделен притвор с камбанария над него. Постепенно се обособява комплекс, които е обитаван през различни периоди. Към 2005 г. “Св. Николай” е действаща обител. Манастирът е включен в 100-те Национални туристически обекти.

ЦЪРКВАТА “ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ”

J=сг1 и 03

§

В близост до централната част на Ботевград се намира храмът “Възнесение Господне”. Тя е издигната следствие икономическото замогване на местното християнско население и желанието за явно религиозно самоопределение през епохата на Възраждането. Строителството на църквата различни източници отнасят към периода 1 86 0 - 1 864 г. Каменопластика с надпис: “Ктитор Нако Вълков 1860” насочва към началната дата на издигането й. В олтара има съхранена колона с текст от 22 август 1865 г., в който се споменава за освещаването на “параклис светий му[ченик] Георгии Църквата Средческии”. Данни от посочения период информират за периодично зографисване на отделни части. С импозантност и изключителна прецизност се отличава дърворезбеният иконостас. В дни на османско владичество тя съхранява българския народностен дух, култура, бит и религия. Запазила християнските ценности и добродетели у населението ги предава за следващите поколения. Църквата е място не само за религиозна, но и за културнопросветна и социална дейност. В хода на Руско-турската война 1877 - 1878 г. в църковния двор са погребани руски войници и офицери, загинали в района. По повод 3 март Денят на Освобождението от 1878 г. до днес на този ден се отслужва благодарствен молебен. Средата на 80-те години на XIX век към храма е достроена камбанария. През различни периоди църквата е претърпяла два пожара, следствие на които е стенописвана. През последните години се възвърна ролята и мястото й в живота на хората, която от десетилетия бе игнорирана. В настоящето тя представлява интерес не само за богомолците, но и за посетителите и гостите на града.

03 cr1 w X m n m x s m ~i O n x o ь X m

а

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

ЧАСОВН ИКОВА КУЛА

ЧАСОВНИКОВА КУЛА

ф

Часовниковата кула е един от малкото архитектурни паметници в общината от епохата на Възраждането. Разположена е в централната част на града и перспективно затваря всички улици, които извеждат към нея. Изградена е като част от мащабно строителство през 1866 г. по повод обявяването на село Самунджиево за град и околийски център. Кулата е построена от Кулата в наши дни известния местен майстор Вуно Марков. Тя съдържа аналогични архитектурни елементи с тези на пловдивските и копривщенските къщи и заострено кубе, което напомня формите на мохамеданската архитектура. Украсена е със сини фрески. За изграждането й са използвани едри ломени камъни от кариерата при село Боженица и дървен материал от района на село Врачеш. Състои се от три пропорционални части с обща височина от 30 метра. В основата си е квадрат с височина 11 м издигнат от ломен камък. Следващият пояс е стеснен и ръбовете му са очертани от полуколони завършващи с корниз, а стените имат леко вълнообразна форма, която заедно с корниза придава изящност на постройката. Горната част се издига над корниза и се стеснява още повече. Тя има шестоъгълна форма и в нея е монтиран часовникс камбана. През 1870г. е поставен ветропоказател. От входа на кулата до последната й част започва спираловидно направена дървена стълба, която отвежда до часовниковия механизъм. Мелодичният камбанен звън се чува в радиус от три км. В своята вековна история архитектурният паметник на културата е претърпял строително-ремонтни, консервационно-реставрационни и художествени дейности, за да запази възрожденския си стил и вид. Часовниковата кула е сред 100-те Национални туристически обекти.

ПАМЕТНИК - КОСТНИЦА ПАМЕТНИК - КОСТНИЦА

Паметникът отразява събития и личности свързани с местната и националната история. Открит е на 18 май 1982 г. на тържествена церемония по пренасяне на съхранените от местното население черепи на десет Ботеви четници от църквата “Св. безсребреници Козма и Дамян” в селото. Паметниккостницата е дело на арх. Р. Грънчарова. Изследваните и консервирани черепи от колектив с научен ръководител д-р Ек. Захариева са поставени в специални стъклени саркофази. Сред тях е идентифициран

Паметника

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Георги Апостолов. В костницата е изваяна скулптурата “Майчина болка”. Релефните изображения върху външната лицева страна на паметника символизират преклонението и почитта на местното население към загиналите за свободата на България синове. Скравенци откупват и съхраняват в църковния двор главите на донесените Ботеви четници след жесток бой с неприятеля край село Люти брод, станал на 2 и 3 юни 1876 г. След няколко години признателното население поставя плоча с надпис: “Построено в 1882 г. в памят на о бозе починалите 10 глави на Ботевата дружина, пренесени от Ритлите, Врачанското землище. По идея на свещеник Георги Попдимитров и кмета Стефан Цанов на 3 юни 1930 г. преместват скъпите реликви в самата църква. Четири години по-късно този акт на признателност на скравенци е причина Орхание да бъде преименувано в Ботевград. Покъсно в Скравена е подета инициатива за построяване на мавзолей-костница и избран комитет. Издигнатият паметник-костница символизира родолюбието на българина и по форма и съдържание е уникален. Той е включен в 100-те Национални туристически обекти.

ffi

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Музейното дело в Община Ботевград води началото си от 1927 г., когато в читалище “Христо Ботев” е организирана археологическа сбирка. Десет години по-късно в местната гимназия “Царица Йоанна” по инициатива на директора Асен Стефанов са експонирани документи и материали, свързани с историческото минало на района, които предизвикват подчертан интерес у гостите и посетителите на Ботевград. Държавният музей е създаден на 13 февруари 1952 г. През следващите десетилетия е извършена съществена събирателска, научноизследователска, фондова и културно-просветна дейност. Събраните и

ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

Експозиционна зала

проучени снимки, документи и материали са показани в няколко експозиции, последната от които е открита през януари 1991 г. В нея са представени археологически, етнографски и общоисторически материали, които имат отношение към миналото на общината и я представят в политически, социално-икономически и културно-просветен план. Фондът на Историческия музей в настояще време надвишава 12000 единици. Сред тях има паметници на културата с регионално и национално значение, някои от които са гостували в НИМ и АИМ при БАН. Културно-просветният институт разполага със самостоятелен художествен фонд и изложбена зала. Той осъществява методическа помощ при организиране на временни сбирки в Общината и съдейства за опазване на движимите и недвижимите паметници на културата на територията й. Историческият музей и изложбената зала се намират в сградата на Ритуалния дом, а експозицията в самостоятелна.

ЖАБЕШКОТО БЛАТО

ЖАБЕ ШКОТ О БЛАТО

Намира се на около 1 км южно от Ботевград, в покрайнините на курорта Зелин. Разположено е на 360 м надморска височина, на площ от 1,9 ха. Блатото заема най-ниската част на мочурлива поляна, която пресъхва през топлите летни месеци и се пълни с вода при топенето на снеговете. Планинските жаби слизат от южните склонове на

Уникалната жаба

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Старопланинския дял Било по поречието на трите рекички Ечемишка, Червена киселица и Зелинска и при първото затопляне и топене на снеговете в началото на февруари се появяват в блатото. В този период броят им в мочурището и околните поляни достига 450 - 600 екземпляра. Тук се извършва оплождане и метаморфоза на ларвите, след което малките жабчета напускат водоема и се отправят към планината по долината на реките. Уникалността на природния обект се състои в значителните миграционни процеси, които се наблюдават в района. Научните среди в лицето на Вл. Бешков и Бл. Ангелова доказват, че миграцията е възникнала преди 10-12 хил. год. в края на последния ледников период и е единствена по размера си в света. Със затоплянето на климата планинската жаба е ограничила разпространението си в планините, където температурата е по-ниска. Отначало през горещите месеци са се заселвали във влажните и сенчести долове и гори около реките, а през пролетта са снасяли яйцата си в блатото. Повишаването на температурата ги е принуждавало през летните месеци да се изкачват все по-високо в планината и да слизат при необходимост от огромни разстояния. С течение на времето се закрепва инстинктът за връщане към “родното място”. Местността “Мухалница” е обявена за защитена местност със Заповед № 328/8.05.1992 г. на Министерство на околната среда.

ДРЕНЕТО

ДРЕНЕТО

Намира се между Ботевград и село Литаково. Местността е разположена на площ от 33 ха. на 300 м надморска височина. Резерватът граничи на изток с шосе, на запад и север - с обработваеми площи, на юг с дерето Калния дол. “Дренето” е сборно наименование на местностите: “Дренето”, “Бабанова курия”, “Шавара” и “Драгова орница”.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

Изглед от резервата

ф

Природният обект е разположен върху естествени ливади и мучурливи терени сред които са съхранени 44 стари дъбови дървета. По клоните им са гнездата на сивите чапли, черни и бели щъркели. На някои от дърветата съжителстват и от двата вида птици. На върха са разположени гнездата на щъркелите, а в по-долните клони са конусовидните гнезда на чаплите изградени от тънки клони, тръстика и жавар и застлани отвътре с клончета, сламки, пера, парчета плат. Ливадите и протичащите през тях планински потоци са естествен източник на храна. Такива колонии на птици са малко известни в предпланинските части на Стара планина. По данни от 1977 г. върху дърветата има 12 гнезда на чапли и 11 на щъркели. В края на 1999 г. общият брой гнезда е 22. “Дренето” е обект на внимание на научниите среди, еколози и природолюбители. В района на защитената местност е забранено отсичането на дърветата, разораването на ливадите, строителството, преследването на дивите животни и птиците, унищожаването на яйцата и гнездата, разкриването на кариери, залесяването. Разрешено е да се ползват ливадите единствено за паша и добив на сено. Резерватът е обект на внимание на научните среди и природозащитниците. Местността “Дренето” е защитен природен обект със заповед №779/19.10.1979 г. на Министерство на околната среда.

УЧИЛИЩНАТА ГОРА

УЧИЛИЩНАТА ГОРА

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Училищната гора се намира в землището на село Боженица, в близост до историческата местност “Урвич”. Общата й площ възлиза на 136,3 ха с надморска височина 700800 м. Създава се в края на XIX век, когато значителна част от старата дъбова гора е изсечена и на нейно място се появява подраст. Младата гора е предоставена на местното училище, откъдето идва и наименованието й. В състава й влизат предимно дъбови насаждения. По-рядко се срещат бук, цер, габър и единични дървета клен, явор, ясен, липа, брекиня, дива череша и др. Живописната гора Гората се отличава с импозантност и величие. Средната й възраст е към 110 години. Дърветата, които са между 50 и 200 години са стройни и прави. Височината им достига до 30 м. Средният диаметър на стеблата на височина 1,5 м е 24 - 30 см. Училищната гора е обявена за резерват със Заповед №4019/ 6.12.1963 г. на Министерство на горите и горската промишленост. В нея е забранена сечта, кастренето, повреждането на дърветата, паленето на огън, ловуването, пашата, вдигането на шум, изваждането на растения или внасянето на нови, унищожаването на мравуняците, събарянето на ларвите на насекомите, гнездата на птиците и леговищата на животните. От средата на 80-те години на XX век според наблюдения и изследвания на международния експерт-лесовъд Йордан Кюрпанов в гората се наблюдава съхнене на дървета в резултат на гъбната болест “трахеомикоза”, която обхваща и други райони в България, както и някои страни в Европа и Северна Америка. Природният резерват “Училищната гора” и находящата се в близост крепост “Боженишки урвич” определят уникалността на района.

-г

Разположен е върху най-високата едноименна планинска верига в Ботевградския край на площ от 1450 кв км. Обхваща части от територията на Главното старопланинско било на изток от р. Искър до ЗлатишкоТетевенската планина. Най-високият връх на територията на лесопарка е 1687 м. Лесопарк Мургаш притежава значително видово разнообразие от флора и фауна. В подпояса на нископланинските гори естествената растителност е представена предимно от смесени издънкови насаждения от бук, габър и дъбове, срещат се клен, явор, круша, джанка, мъждрян, трепетлика и др. В среднопланинския подпояс са разпространени чистите и смесени гори с преобладаване на бук, ела и смърч. В горната част има смесени букови насаждения, които се характеризират със слаб растеж. Дивечовото разнообразие е обусловено от географската височина, богатата и многовидова растителност и съчетанието на зимни и летни местообитавания. Лесопарк “Мургаш” е обект на туристически преходи и като такъв е желано място за отдих. Към него се отнася прохода Витиня, който съединява Северна с Южна България. Територията на лесопарка се свързва с важни страници от миналото на района и страната. Следи от поселищен живот има от античната и средновековната епохи. На част от площта му се намира горско стопанство “Витиня”, което предлага много добри условия за лов, риболов и отдих. В подножието на планината, на югозапад от върха, на закътано място има уютна триетажна хижа.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

ЛЕСОПАРК МУРГАШ

ЛЕСОПАРК МУРГАШ

Живописната местност

ф

КУРОРТ ЗЕЛИН

КУРОРТ ЗЕЛИН

Намира се на два километра южно от Ботевград, в подножието на Стара планина, на границата между Балкана и полето. През Зелин преминава магистралният път София - Варна. В района на курорта се откриват археологически материали от V-VI век сл. Хр. Съхранени предания и легенди напомнят за съществуването на селище от средновековната епоха под името Зелин. Битува сказание според което в края на XIV век в местния християнски храм служи поп Гавраил - брат на севаст Огнян, чието седалище е крепостта “Боженишки урвич”. Запазена преписка в служебник от 1726 г. дава сведения за културно-религиозния живот в Зелин и района. Предание гласи, че през кърджалийско време селището е разрушено и разграбено. През първите десетилетия на XIX век населението от Зелин окончателно се премества на север и района запустява. В началото на ХХ-то столетие е възстановен храмът “Св. Богородица” и обособен манастирски комплекс. На 12 септември 1931 г. е положен основният камък на летовището на Първа софийска девическа гимназия, с което е поставено началото на курортно дело. Първите построени вили са на акад. проф. д-р Тошко Петров и акад. проф. д-р Асен Златаров. Настоящият курорт се благоустроява и хигиенизира. Изградените няколкостотин вили са предназначени за отмора на населението от района и столицата. Удобство на летуващите създават хранителните магазини и ресторантите. Зелин е привлекателно и желано място за отдих сред красива природа, благоприятен и изключително здравословен климат.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Манастирът “Св. Богородица

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

Ботевград и районът са надарени с изключителни природни дадености. Общината е разположена върху територия, която се характеризира с богато разнообразие на релеф, климат, води, флора и фауна. Планината предоставя щедра, пълна с прелест и романтика природа, която дарява на туристите, очарование, наслада и здраве. Хижите “Рудината”и “Койдановец” предлагат отдих на планинарите. Реките и язовирите притежават места за закалителни процедури, риболов и отдих. Уникалните за света и страната природни

Стара река

ОБ ЩИ НА БОТЕВ ГРАД

резервати и паметници на културата от различни епохи са провокация за всеки гост и турист. Многобройните ресторанти, кафета и увеселителни заведения имат собствен облик и богат асортимент. Спортната база в града създава възможност за тренировки по футбол, лека атлетика, баскетбол, тенис на корт, плуване, фитнес и др. Наличието на различните по големина и предназначение зали в централната част на града са условия за развитие на конферентен туризъм. Близостта до столицата е значителна провокация, която малко градове в страната имат.

©

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

ф

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Първото медицинско учреждение в Орхание е организирано в хода на Руско-турската война. На 24 декември 1878 г. 64-та военновременна болница пристига в града за период от няколко месеца. Едва след 13 години е открито местно здравно заведение, но болница започва да функционира в 1892 г. В края на столетието медиците, по-голяма част от които завършили в Западна Европа, извършват значителна работа в борбата срещу скарлатината, вариолата, дифтерията, пелаграта, туберкулозата. Съществено място е отделено на хигиената на обществените заведения, водоснабдяването, училищата. Прегледите са безплатни, но се заплаща за болничното лечение. През 1905 г. започва строителство на нова, модерна за времето болница с три отделения. В началото на века, през периода на войните, здравното заведение търпи съществени финансови затруднения, появяват се епидемии. През 30-те години важно място е отделено на здравната просвета, хигиенизирането и благоустройството на града. Покъсно е открита поликлиника, а болницата преминава по-горна категория. Потребностите на населението налагат да бъде построена нова, изцяло обзаведена сграда, която е открита 1961 г. Следващите години се изграждат нови корпуси като разгърнатата площ достига 26690 кв м. Медицинското заведение непрекъснато се дооборудва и трансформира.

Общинска болница

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Д-Р СТОЙНА ПЕТРОВ, специалист детски болести

прегледи, консултации профилактика домашни посещения Ботевград, ул. "Божко Божилов" 1 Поликлиника 2,,и етаж, каб. 202 GSM 0888 770 806

Д-Р ЛЪЧЕЗАР ПЕТРОВ

Специалист вътрешни болести и ендокринология

Д-Р С. СТОЯНОВА Специалист очни болести

Прегледи, консултации, домашни посещения, профилактика, меки контактни лещи, компютърно изследване на зрението, компютърна кампиметрия (периферно зрение), компютърно изследване на цветното зрение

Ботевград, ул.”Божко Божилов” №1 ^поликлиника, каб. 313, GSM 0888 732 296_____ z

Д-Р БОРИСОВА УШИ НОС ГЪРЛО

• модерна операционна • изследване на слуха с компютър • работи със здравната каса Болница, ет. 3, каб.310, GSM 0888 976 663 ул. “Стара Планина” 18, ет. 2, тел.: 0723 / 5294

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Кабинет 339, поликлиника Ботевград сл.тел.: 66377 / вътр.354 дом.тел.: 0723 / 60346 GSM 0887 494 706

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

В настоящето МБАЛ е болница, която обслужва общините Ботевград, Правец и частично Етрополе като извършва лабораторна, ехографска и рентгенова диагностика, болнично лечение, периодично наблюдение, рехабилитация и медико-козметични услуги. Тя има следните клинични отделения:вътрешни болести; детски болести; акушерство и гинекология; хирургия; ортопедия и травматология; урология; анестезиология и интензивно лечение; офталмология и оториноларингология. Към болницата има ОАРИЛ и Хемодиализен център. Разполага със 170 легла. Условия за успешно здравеопазване предоставят съществуващите Филиал за спешна медицинска помощ и Специализирана доболнична медицинска помощ. Към ФСМП работят 10 лекари, 10 души полувисш и среден медицински персонал и др. СДМП е приоритет на няколко медицински центъра и самостоятелно практикуващи лекари. МБАЛ и част от медицинския персонал на СДМП работят със РЗОК. Предметът на дейността им отговаря на здравните нужди на обслужвания район.

ф

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Д-Р ФРЕНГОВА

Д-Р ФРЕНГОВ

уши-нос-гърло

акушер-гинеколог

★ компютърно изследване на слуха ★ изследвания за слухови апарати ★безболезнен Боди пиърсинг, мед. обици кабинет 213 10.30-12.30 ч. 16.00-18.00 ч. GSM 0888854628

★ женска консултйция

★ ехограф ★ цитонамазки

прегледи, консултации, операции Цар Освободител 16 вх. Г дом. тел.: 0723 / 2066; 89691

Д-Р ПАВЛИНКА НИКОЛОВА Стоматологичен кабинет

кабинет 206 10.30-12.30 ч. 16.00-18.00 ч. GSM 0889753191

Д-р Веселин Русинов дом.тел.: 0723 Z 35 77 GSM 0888 511 486

семейни лекари

ул."Балканска" №4 тел.: 0723 / 79 90 GSM 0888 83 67 63

Д-р Валери Радков дом.тел.: 0723 / 66280 GSM 0887 558 328

частен стоматологичен кабинет

д-р. Г. Пацова

ул.”Сан Стефано” №29, поликлиника Ботевград - 417 каб. дом.тел.: 0723/4915

GSM 0888 751 494

Ботевград, ул. “Божко Божилов” 52 тел.: 0723 / 3324 GSM 0888 199 734

“АПТЕКА 2” ООД

ВАЛЯ БЕРОВА ОБЩИ НА БОТЕВГ РАД

Д-Р ДИМИТРИНА ЧОБАНОВА Специалист по обща стоматология

стоматолог

оптика

Денонощен режим на работа

ВИАБАН Ботевград, бул. “България” 7 Ч тел.: 0723/66541, GSM 0889 212 886

Стоматологичен кабинет

Договор със Здравната каса

Ботевград, ул. “Божко Божилов” 99

У

тел.: 072366798, GSM 0888237794; 089860604:

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Разполага с клонове в градовете: Ботевград, Правец, Етрополе и Ябланица. Извършва: рентгенографии, рентгеноскопии, ехографии, зъбни снимки и мамографски изследвания.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

ПЪРВА ЧАСТНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ ПО РЕНТГЕНОЛОГИЯ “Д-Р НЕНКО ДЯКОВ”

тел.: 0723 / 60222; 0723 / 66377 вътр.222 и 444 Ботевград, ул."Божко Божилов” №1, ет.4

АПТЕКА “ЗДРАВЕ”

t

Лекарства, консумативи, хранителни добавки, билки, детски храни и аксесоари, доставка от фармацевт до дома. Ботевград, бул.”Цар Освободител”№18 \тел.: 0723 / 66449 GSM 0888 350 246 J

САНИТАРЕН МАГАЗИН 1РОГЕРИЯ - “БИЛКА” Билки и хранителни добавки на билкова основа, санитария (патерици, бастуни, подлоги, уринагори, глезенки, наколенки,

ортопедични стелки), храни за диабетици, бебешки продукти и билкова козметика

ул."Севаст Огнян” №3

тел.: 0723 / 66686, GSM 0897 950 686

АПТЕКА 1 - ООД

Ботевград - бул. "България" №7

Непрекъснат работен ден от 8.00 до 20.00 часа /без почивен ден/ Договор със здравната каса и договор с общин, за изпълнение рецепти на ветерани от войн 5% намаление за пенсионери.

и в щ и п л ви i c di гнд

а

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

ОБРАЗОВАНИЕ

ОБРАЗОВАНИЕ

ф

От Античността и Средновековието са запазени надписи на старогръцки, латински и старобългарски, които са доказателство за грамотност сред населението, обитавало района. В църковнославянски книги и ръкописи от XVII и XVIII век има преписки от местни жители, които информират за станали събития, посочват селища и имена. През Възраждането първото открито килийно училище е в Боженица през 1806 г. Необходимостта от знания налага постепенно във всички селища да бъде организирано обучение на децата. През XIX век сред учителите има образовали се в Света гора, Рилския манастир, Габровската гимназия, Киевската семинария, Одеса, Роберт колеж. Те идват в района с огромен авторитет и познания от различни области. Следващото столетие в околията повсеместно са открити прогимназии и учебния процес обхваща все повече деца. През 20те години в града има две основни училища, гимназия, Резбарско училище и Държавно девическо земеделско домакинско училище. Втората половина на XX век реалностите са променени - открити са СПТУМ “Стамен Панчев” и ТМЕ “Христо Ботев", а гимназията е преобразувана в ПМГ“Акад. проф. д-р Асен Златаров”. През 2004 г. в Общината има 10 детски заведения и 15 училища, от които три средни. Академично образование предлагат утвърдените: Обединен технически колеж и Международно виеше бизнес училище.

ПМГ “Акад. проф. д-р Асен Златаров”

ОБРАЗОВАНИЕ

МЕЖДУНАРОДНОТО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ /IBS/ е независимо, частно виеше училище, основано през 1991 г. То е правоприемник на “Колеж по икономика и бизнесадминистрация” - Ботевград, който на основание положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация бе преобразуван с решение на XXXIX Народно събрание на Република България от 25 юли 2002 г. в специализирано виеше училище. Академичният живот и учебната дейност на МЕЖДУНАРОДНОТО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ се основават на прагматичното съчетание от добрите традициите на българското виеше образование с опита и съвременните достижения на модерни висши училища от Европа и САЩ, а именно - Сити Юнивърсити /City University/ Сиатъл, САЩ; Копенхаген бизнес скул /CBS/ Кралство Дания и Националното виеше училище по туризъм /NHTV/ в Бреда Кралство Холандия. Училището се основава и вярва в принципа, че човек се усъвършенства през целия си живот. Обучението се провежда по следните специалности: БАКАЛАВЪРСКИ ПРОГРАМИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: Бизнесадминистрация /Стопанско управление/; Международни икономически отношения; Счетоводство и контрол; Туризъм. БАКАЛАВЪРСКИ ПРОГРАМИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК:Бизнесадминистрация /Стопанско управление/, обучение на английски език съвместно със City University - USA; Туризъм, обучение на английски език съвместно с NHTV - Holland. МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ: Бизнесадминистрация; Бизнес финанси; Счетоводство и одитинг; Управление в туризма; Международно управление и бизнес развитие; Управление на проекти.

УЧИЛИЩА®

ОБРАЗОВАНИЕ

2140 Ботевград, ул. “Гурко” 14, тел. 68812,68815 факс: 68813 www.ibsedu.bg; [email protected]

езикова школа

ЕВРОПА

БРИТАНИКА

ИНТЕНЗИВНИ И ЦЕЛОГОДИШНИ КУРСОВЕ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ И КОМПЮТРИ

целогодишно обучение на английски език за деца

СПЕЦИАЛИЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ НА ФИРМИ

курсове по английски и немски език за възрастни

ПОДГОТОВКА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ СЕРТИФИКАТИ

J

\^3а информация: ул. “Севаст Огнян” 1, тел.: 66459

Ботевград, ул. "Севаст Огнян" 6 тел.: 0723 / 2647

Ботевград 2140, бул. България 31, тел. 072360142 ____________________________________i______________________________ У

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

ОБЕДИНЕН ТЕХНИЧЕСКИ КОЛЕЖ

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

СЕЛСКО СТОПАНСТВО Благоприятните физикогеографски и климатични особености на района създават възможност за развитие на земеделието и скотовъдството от дълбока древност. Съхранените от местното население традиции са в основата на продуктивно селско стопанство. През 60-те години на XIX век Орханийско е на едно от първите места по отглеждане на биволи, овци, говеда, жито, царевица, коноп. В края на века тук се намира един от най-големите пазари за едър рогат добитък в Северна България. Условията способстват да бъдат обособени черничеви площи. До средата на XX век е отглеждана предимно пшеница, царевица, овес, коноп, слънчоглед, фасул, тикви, дини, пъпеши, захарна метла, картофи, тютюн, ягоди. Засаждани са мента, пиретрум, валериан. От овощарството поголямо значение имат вишните, които са изнасяни в чужбина. Зеленчукопроизводството е предназначено предимно за лични нужди. Планинският район благоприятства развитието на животновъдството говеда, коне, овце, кози, свине, птици. За подпомагане на селското стопанство през 20-те и 30-те години са създадени кооперации. След 1950 г. започва процес на уедряване в отрасъла като за целта са създадени ТКЗС-та., а по-късно същите са обособени в АПК. Част от селскостопанска продукция е изнасяна от общината. Съществуващите специфични условия в района са предпоставка за получаване на високи добиви. Плодородните площи около реките позволяват култивиране на зеленчукови насаждения, планинската яка на костилкови овощия, местностите около Новачене, Скравена и Врачеш на посадъчен материал и зеленчуци, южната част на котловината на лозови насаждения с намален вегетационен период. Най-добри са условията за отглеждаме картофи в участъка около Краево и воден лук - около Врачеш. Планинския i релеф създава възможност за значително развитие на животновъдството като в по-високите места може да бъде осъществявано без подхранване. В близост до някои от селата има свободни мощности, които позволяват възобновяване на отрасъла, както и на оранжерийното производство.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

X

©

ВЕТЕРИНАРЕН КАБИНЕТ И ЗЕМЕДЕЛСКА АПТЕКА

\

професионално обслужване в областта на селското стопанство ЕТ “Агровет Д. Гергинова" Ботевград, ул.Турко" №33 тел.: 0723/66225; 66227 GSM 0888616734; 0887349485____________

ЗК “ЕДИНСТВО"

Производство и търговия на

J

СТРОИТЕЛСТВО

СТРОИТЕЛСТВО

Строителната дейност на територията на Общината е с вековни традиции. През I - III век се използват римски техники и прийоми. Архитектурата и градоустройството от този период носят белезите на висока материална култура. Периодът на средновековието се характеризира с отстъпление от импозантността и величието на предходната епоха за сметка на сигурността на населението. Животът на населението се средоточава в или около издигани крепости. Строителен възход се очертава след 1865 г., когато село Самунджиево е обявено за град и околийски център. Изграждат се административни сгради, поща, владишки конак, часовникова кула, двуетажно училище и др. Постепенно през годините е разгърната строителна дейност, изцяло подчинена на хората и обществото. Особено активна е в периода на мирен труд между двете световни войни, когато се оформят коритото на реката, площади, улици, строят се читалище-театър, съдебна палата. Важно място се отделя на хигиенизирането и благоустрояването на селищата. Настоящият модерен облик на града е оформен през 2-та половина на 70-те и 80-те години на XX век. Частното и държавното строителство в общината се осъществява от многобройни фирми с различен предмет на дейност.

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

СТРОИТЕЛСТВО

СТРОИТЕЛСТВО

“ВИК БЕБРЕШ” ЕООД БОТЕВГРАД Извършва експлоатация, ремонт и строителство на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и пречистване на води. Извършва ново строителство и подмяна на външни и вътрешни водопроводни и канализационни инсталации, монтаж и ремонт на водомери, изграждане и поддръжка на съоръжения за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчни води и санитарноохранителните им зони. Осигурява пречистване и контрол на качеството на подаваната вода за питейно-битови нужди, следи за показателите на отведените отпадъчни води. Изготвя проекти за изграждане и подмяна на водоснабдителни и канализационни мрежи и отклоненията от тях. Фирмата е специализирана в областта на ниско и високо строителство и ремонтни строително-монтажни работи. Разполага със собствен бетонов възел за производство на всички марки бетонови разтвори, циментова замазка, варови разтвори. Извършва транспортни услуги механизирани изкопни работи, превоз на хора и материали, услуги с бетон помпа, автокран, бетоновози, компресор. Изпълнява дейности по асфалтиране и ремонт на пътни настилки. Разполага с високо квалифицирани специалисти и работници за извършване на предлаганите услуги на конкурентни цени.

тел.: 0723/66581; 60074

АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Искра Лекова управител

VADIS

Посредничество при сделки с оценки консултации от коректен партньор

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

Ботевград, пл. “Освобождение” 3 тел.: 0723/3387 вечер 0723/80614 GSM 0887306349

ТРАНСПОРТ

ТРАНСПОРТ

До началото на XX век транспортът в града и околията се осъществява с каруци. През 1922 г. от Разлив е преместена работилницата на Рачо Джамбов, която започва производство на модерни за времето си кабриолети с ресори. Няколко години по-късно транспортът се извършва от произвежданите “Платнарки”, които возят 11-12 пътници. В града е открита и втора работилница. Каросериите са върху шасита “Мерцедес”, “Опел Блиц”, “Додж”, “Фарго”. През 1930 г.излиза първият закрит омнибус, който обслужва линията Етрополе - Правец - Орхание - София. Постепенно се увеличава производството. За нуждите на населението в 1939 г. е създадено Автомобилно кооперативно сдружение “Изток”, което открива линии до всички села в околията. До 1944 г. съществува Събирателно дружество” собственик на автобуси “Мерцедес”, “Ман”, “Берлие”, “Опел”. След национализацията е създаден Държавен транспорт. Автобусостроенето е средоточено в предприятие, което бързо се разширява и модернизира. От 1956 г. то носи името “Чавдар”. Към завода е изградена в 1968 г. База за развитие и внедряване. Следващото десетилетие към комбината се включват още няколко завода. “Чавдар” печели международни награди на изложенията в Дубровник, Пловдив и Бърно. Комбинатът изнася автобуси с различно предназначение и характеристики в Афганистан, Никарагуа, Русия, Гърция, КНДР и др. След 1989 г. постепенно производството започва да намалява до неговото окончателно спиране. Транспортът и съпътстващите го дейности в общината се средоточават в частни и държавни фирми.

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

©

ТРАНСПОРТ

ТРАНСПОРТ

“ПЪТСТРОИ-92” АД София ПЪТНО СТРОИТЕЛЕН РАЙОН БОТЕВГРАД

Строи и поддържа Републиканските и Общинските пътища, пътните съоръжения и вътрешноселищната улична мрежа Изпълнява задачи по зимното поддържане и снегопочистване на пътища и улици Произвежда и продава асфалтови смеси каменни фракции и бетонови разтвори

Развива всякаква друга, дейност свързана с пътно строителство и ремонт

София 1421, бул. Арсеналски №111, тел.: 02 9634341; факс. 963 11 54 ЧПЪТНОСТРОИТЕЛЕН РАЙОН БОТЕВГРАД тел.: 0723 / 66318 факс. 60094

СУАБ СБА - Ботевград Годишни технически прегледи.

Автомивка.

Авторемонтни услуги. Регулиране на преден мост. Международни книжки за водачи на МПС. Всички видове застраховки.

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

бул. "Цар Освободител" 55 тел. 0723/60187; 66187; 0889310346 Пътна помощ 146

ПРОМИШЛЕНОСТ

ЕПИК Електроник Асембли

ПРОМИШЛЕНОСТ

След Руско-турската война постепенно в Орхание се създават условия за развитие на индустрия. Към края на XIX век са открити две тютюневи фабрики и се разгръща манифактурно производство при обработката на вълна. Потребностите на населението налагат новото столетие да допълни облика на града с фабрика за марсилски керемиди, содолимонадена и модерна мелница към дружество “Индустриал”. В края на 20-те години на XX век започват да се произвеждат автомобилни каросерии. По данни от 1945 г. в Ботевград има седем дърводелски работилници, две мелници, три керамични фабрики, две коларожелезарски работилници и два дарака. От 60-те години се отбелязва промишлен възход продължил няколко десетилетия. Разгръща се автобусостроенето. Открит е Завод за полупроводници, Завод за резервни части, Завод за кухненско обзавеждане, Завод за ензимни препарати, Предприятие за дребен земеделски инвентар, Стопански химически комбинат. Разгръща дейността си ДСП “Родина”. Започва производство на машини за хранително-вкусовата промишленост, която отбелязва бързо развитие с откритите Хлебозавод, Млекозавод, Месокомбинат “Родопа”, а от 1983 г. Кулинарен комбинат за производство на готови храни и полуфабрикати. С навлизането на страната в нова социално-икономическа система от 1989 г. настъпва коренна промяна в индустриалния облик на града и общината.

Индустриална зона Микроелектроника 2140 Ботевград, пк. 66

тел. 0723 / 68381 факс 0723 / 68246 e-mail: [email protected], http://www.epiqbtv.com

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Contract Electronic Manufacturing | Systems design, product development Assembly of PCBs | Design and production of test equipment Manual and automatic assembling (SMT, BGA, COB, flip chip, flex board etc.) Injection moulding: two colours or more, thin wall, fibre reinforced, structural foam, 35 ton till 2.300 ton Insert moulding | Lacquering and automatic painting l Laser engraving Silk screen- tampo- and hot stamp printing PCB varnishing or potting, PCB testing Ultrasonic and vibration welding | General assembly of complete systems EMI shielding | Automatic electrostatic flocking | Waterjet cutting | Toolmaking Thermoforming and thermocovering of natural fibre reinforced plastics

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

ПРОМИШЛЕНОСТ

ПРОМИШЛЕНОСТ ОКТО - 7 UNITED ELECTRONIC DESIGNERS 2140 Ботевград, Индустриална зона Микроелектроника тел.: 0723/66161; факс: 0723/ 66262 e-mail: [email protected]; http://okto7.domino.bg

Събирателно дружество, създадено през 1990 г. с ръководител: инж.Васил Цолев. Предмет на дейност: -проектиране и производство на електронни модули и противосмутителни дросели за електроинструменти; -проектиране и производство на прекъсвачи за електроинструменти; -проектиране и производство електронизирани изделия за бита; -проектиране и производство на електронни управляващи контролери за промишлена и битова употреба; -проектиране и производство на инструменти (шприц-форми, щанци) и инструментална екипировка; -производство на носещи ленти и корпуси за монтаж на интегрални схеми и дискретни прибори; -галванични покрития със злато, сребро, цинк, никел, калай, анодиране на алуминий; -проектиране и производство на печатни платки; -ситопечат. ОКТО-7 разполага с конструктивно бюро, в което работят висококвалифицирани електронни, софтуерни и машинни инженери. Проектирането се извършва с помощта на съвременни CAD системи. Затворения цикъл на проектиране и производство, както и квалифицирания ръководен и изълнителски персоналгарантира на клиентите гъвкавост и бързина при изпълнение на поръчките от идеен проект до готови за вграждане или самостоятелни изделия. Дистрибутор и сервиз на електроинструментите на “SPARKY” Дружеството е сертифицирано с ISO 9001.

Предметът на дейността на дружеството е производство и търговия на конектори, приложими в телевизионната и аудио техника, битовата електроника, изчислителната и автомобилна техника, както и на специална инструментална и технологична екипировка, полуфабрикати и други изделия. В дружеството работят около 250 души квалифициран инженерно-технически и изпълнителски състав. Дружеството има собствено развойно звено за проектиране и модерен дизайн. Машинният парк е на високо техническо и технологично ниво: • Прецизни металорежещи машини стругове, координатноразстъргващи, фрезови, шлифовъчни, нишкови и обемни ерозийни машини, производство на фирми от Западна Европа; • Линии за щанцоване, галванични покрития, шприцване и монтаж на изделията. Производственият процес за изработване на конектори включва: • Производство на специална инструментална и технологична екипировка: • инструменти за щанцоване на контактни изводи; • шприцформи за пластмасови тела на конектори; • специална технологична екипировка, апарати и приспособления за монтаж на конектори; • Щанцоване на основни детайли; • Шприцване на основни детайли; • Монтаж на готови изделия.

Адрес: 2140 Ботевград, Промишлена зона “Юг-Чеканица", ул. “Оборище” № 2, п.к. 6 тел. +359/723 66250 до 66254 факс: . +359/723 66259 ________________________________________________ E-mail: [email protected]; http://www. mikroak.cotrp

ф

ПРОМИШЛЕНОСТ

Botevgrad-2140, P.O.box.112, Microelectronica Industrial zone, BULGARIA Tel:#359723/66291 ; 60063, Fax:#359723/66281

„АПС Манюфекчъринг” ЕООД - Ботевград е специализирана фирма за производство на термо-принтери. Фирмата е регистрирана април 2004г. и е част от APS (Advanced Printing Systems) Милано международна компания световен лидер в конструирането, производството и изработването по поръчка на термо-принтери, електронни управления и OEM принтери в завършен вид. Фирмата произвежда широка гама продукти за индустриални и тясно специализирани приложения. Специализацията, разработването на нови продукти, качеството, нововъведенията конкурентноспособноста и грижата за клиента са нашите приоритети с оглед затвърждаването на растежа ни и ефективен отговор на изискванията на пазара Ние предлагаме най-малкият 200dpi термо-принтер в света SS105-LV Високото ниво на качеството и надежноста на Нашите принтери са гарантирани от производството ни в съответствие с международните

ПРОМИШЛЕНОСТ

APS MANUFACTURING LTD.

стандарти за качество. APS е сертифицирана по ISO 9001 с подразделения в Европа, Тихоокеанска Азия и САЩ.

‘МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ И

оизво,

а? гр. Ботевград ПК 2140; ул. “Индустриална” 1 тел. 0723 / 66707; факс.0723 166121; e-mail: [email protected]

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

Предмет на дейТТост: разработване, производство и търговия на елементи и възлиза предавателни шМНизми и згузбщото машиностроене. В традиционна» Нроизводствена листа фигурират зъбни колела, валове, синхройизатори за скоростни фти, конусни зъбни колела от диференциални механизми, елементи от кормилното управление и окачването, ябълковидни и шенкелни болтов^^Ьсорпусни детайли, венци за маховици за леки и товарлни автомобили, автобуси, тракЯЖ и път^остроителни машини, зъбни колела и валове за скоростни, подавателни и супвЛи кутии за металорежещц^шиниидр. Притежава сертификат за съответствие на внедрената система за упрЖмение та вото-ISO 9001 I

ПРОМИШЛЕНОСТ

ПРОМИШЛЕНОСТ

“НАКМАШ 97” ООД

БУЛСАН ООД

Производство на метални детайли, изделия по спецификация на клиента от стомана, алуминий, включително и от ламарина, както и нестандартно оборудване.

производство на мивки за баня по италианска методика от синтетичен мрамор

х «v i л

2140 Ботевград, Инд. зона “Микроелектроника” тел.: 0723 / 66129 GSM 0887 20 21 55 e-mail: [email protected] http://www.nakmash.hit.bg , s jk’... >

Николай Манчев

администратор

Ботевград, ул. "Славейков" 37 утел./факс: 072360093 e-mail: [email protected]

“РОДИНА 75 И” ЕООД

2140 Ботевград, пл. “Саранск’’ 10, тел.: 0723 / 66192; 66778 Предприятие за трудоустроени лица със 100% Общинска собственост.

Дейности:

Дъводелска - производство на кашони и дървени изделия Картонаж и печат - производство на кашони и картонени изделия, печат на формуляри, бланки Пластмасопреработка - изделия и опаковки Металообработка - метални изделия и услуги Стъклообработка - стъклопоставяне Шивашка - шивашки услуги, изработка на готови изделия - трикотаж, работно облекло

^Умултисит

- ООД

производство на опаковки от велпапе и картон

Валентин Тотков управител

Йонко Лаков вицепрезидент

Ботевград, тел.: 0723 / 60191, GSM 0887898217,

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

Удобство и стил на роботното Ви място!

ИВГИ1ДИГ*Д iflfn flfl пА

/венивер )_________________ ВЬНИВсН lool Ull/i,

производител на работно, специално и униформено облекло

Производство на летни и зимни работни облекла - работни костюми, престилки, якета, полугащеризони, шуби, елечета, гащеризони, шапки, камуфлирани униформи; облекла пт водонепромокаеми материали; сигнални облекла; униформи за охранителни фирми, медицински персонал и др; лични предпазни средства; 2140 Ботевград, ул. Иван Вазов, тел./факс 0723/60444, 60400, GSM 0887515515, 0887661661 e-mail: [email protected]

ф

ПРОМИШЛЕНОСТ

ПРОМИШЛЕНОСТ

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

©

ПРОМИШЛЕНОСТ

ПРОМИШЛЕНОСТ

БАРЕЗИ-Т ЕООД Дърводобив. Производство на дървени въглища и изделия от дърво. Продажба на талпи^афоажи, дъски, бичмета, палета и други &дД^&. Таксиметров превоз на територията общината. Национален и международе>?тотозлв

Ботевград 2140 бул. “Цар Освободител” 26 тел./факс 072366562

ГАРАНЦИЯ

GSM 0888840265

ОБЩИ НА БОТЕВГРАД

“ТИ - ВИ 67” ООД

©

ПРОИЗВОДСТВО НА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ХЛЯБ

И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ Ботевград, ул. "Цар Освободител" 14, тел. 0723 / 60269, GSM 0898 561 050

ПРОМИШЛЕНОСТ

ХЛЕБОЗАВОД БОТЕВГРАД

ПРОМИШЛЕНОСТ

ПРОФЕКС ХЛЯБ

Фирма “Профекс - хляб” ООД закупи хлебозавода в гр.Ботевград в края на 2001 година и след извършване на основен ремонт на сградите и подмяна на старото технологично оборудване с ново , през месец май 2002 година, предприятието бе въведено в редовна експлоатация. В момента “Профекс - хляб” ООД произвежда широка гама от хляб, хлебни и сладкарски изделия. Продукцията й е добре позната в цяла Северозападна България. С цел подобряване контрола на качеството във фирмата бе внедрена сертифицирана Система за управление на качеството (ISO 9001-2000).

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

Профекс-ХЛЯБ ООД Хлебозавод гр. Ботевград ул. Севаст Огнян 8 тел.: 0723/66315, факс: 0723/66359 e-mail: [email protected] e-mail: [email protected] Дистрибутор: Мургаш - ХХИ ООД тел. 0723 60 /206 GSM 0887 212468; 0899 194 632 факс: 0723 66359

ф

ОБЩИ НА БОТЕВГРА Д

СПОРТ

СПОРТ

ф

Спортното движение в града има вековна история, която е продиктувана от желанието на населението за физическо и духовно усъвършенстване. През 1899 г. е създадено гимнастическо дружество “Орханийски юнак”, развиващо десетилетия общополезна спортна дейност. В началото на новия век възникват Туристическо дружество, дружество “Орханийски колоездач”. През 1926 г. е сформиран футболен тим към гимназията, а към края на десетилетието се създават три футболни клуба. Последователно в годините са построени гимнастически и баскетболни площадки, стадион, спортна зала, басейн, хотелска част. Обединение на спортното движение се отбелязва след 1946 г., когато работнически спортен клуб “Христо Гурбов” и “Ботевградски юнак” създават “Дружество за гимнастика и спорт”, а по-късно към него се включват “Ботевградски колоездач" и туристическата организация. През 70-те и 80-те години динамично се развива баскетболът. Мъжкият отбор е многократен шампион и носител на Купата на Р. България, участник в турнирите на Европейските купи. Призови места печелят състезателите по акробатика, таекуон до, лека атлетика, шахмат, тенис на маса, борба, детско-юношеските отбори по баскетбол. Спортното движение в Ботевград излъчва участници в Олимпийски игри по лека атлетика, Световно първенство по таекуон до, Европейско първенство по шахмат.

Спортна зала “Балкан”

СПОРТ

СПОРТ

ф Обучение на

начинаещи * Езда В манеж СВободна езда напреднали Планински походи

(Я

Полска езда

Преходи до исторически и археологически забележителности

• Коне за спорт и туризъм

в

!Ж

Г""11Ж1

(02)870 11 50 0898 525207 0897 919939

www.zdravetsbg.com с. Скравена

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

©

ф

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

RESUME

RESUME

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРА Д

The municipality of Botevgrad is situated in a picturesque valley of the same name. It has got an oval shape and an area of 506,6 sq. km. Its distance from the capital is 47 km. The municipality of Botevgrad consists of the town of Botevgrad and the villages: Bozenitsa, Elov dol, Vrachesh, Gurkovo, Kraevo, Lipnitsa, Litakovo, Novachene, Radotina, Rashkovo, Skravena andTrudovets. Its territory ranges some parts of the west side of the Balkan, Razana, Murgash, a ridge and a great part from the Northern Balkan. The strategic importance of the municipality is defined by the Vitinya pass which connects Northern with Southern Bulgaria. It is 351 m above the sea level and in the low valley parts it reaches 250 m. The soil cover of the municipality is various. There are alluvial, proalluvial, gray wood soils etc. There are quarries in the mountain hills of the villages of Skravena and Lipnitsa. The rivers are left feeders of Malak Iskar. The Main draining thoroughfare is the river of Bebresh. It flows rectilinearly along the wide plain and forms picturesque gorges. The three dams, which have different functions and characteristics, contribute to the water wealth. The flora and fauna of the region are distinguished for their great diversity. The total wood area is 3 5588,7 h. A considerable part of it is afforested with brood-leaved, coniferous and mixed plants. There are a lot of shrubby, semi-shrubby and grassy species. One can meet plants that are included in the Red Book of the Republic of Bulgaria. Comparatively large is the game diversity of birds, mammals, rodents, beasts and reptiles, some of which are protected species. There are several reserves on the territory of the municipality. “The School Wood” - it includes vulnerable oak woods; “Dreneto” - it is a place where gray herons and white storks nest; “Muhalnitsa” - it is the so-called frog-swamp with a unique population of the mountain frog; “Murgash” - it is a forest park, which is distinguished for its plant and animal diversity. The diversity of the climate, the soils, the water, the plant cover and the animal life determine the appearance of man in ancient times. There are traces of settlements, hillocks and fortresses everywhere. The town is an inheritor of some settlements, which have developed in different historical periods. The existing village of Samundjievo is proclaimed as a town and district centre with the name of Orhanie in 1856. Vasil Levsky carries out a global revolutionary activity in the region. The region of Orhanie lives through the horror of the defeat of Botev's detachment too. That's why in 1934 the town assumed the name of the poet and revolutionary Christo Botev with honor and dignity. The contemporary municipality has got an industrial-agrarian character. Machine-building, electronics, chemical production, woodworking, ore output,

Ф

ОБЩИ НА БОТЕВ ГРАД

RESUME

RESUME

(ffi

tailoring and food processing, wine and tobacco industries are developed here. The agriculture of the region possesses large resources. The municipality direction has carried out an all-out effective investment policy for the last years. The municipality, of Botevgrad borders on the municipalities of Pravets, Etropole, Gorna Malina, Elin Pelin, Svoge, Mezdra and Roman administratively. It has some advantages that make it a wanted, social and economic and educational site and a business partner. It's on the first-class road highway “Hemus” and it's 30 km from the railway station in Mezdra. The permanent way of a gasmain passes by the town and an automatic gas-distributing station has been built. It has got some free industrial and agricultural powers, a fund housing, land and labour force. It has the possibilities for a choice of highly qualified engineering staff. There is a custom-house in the town for import and export of goods. The municipality of Botevgrad deals with Europe, America, Asia and the Near East through the medium of the companies on its territory. There are two higher educational institutions in the municipality centre. There are good conditions for relaxation and tourism in the region. Hunting and fishing are developed here too. The rich cultural-historical heritage gives the opportunity for the development of cultural tourism. The “Bozenishki Urvich” fortress, the monastery of “The 40 martyrs”, the pantheon ossuary in Skravena are part of the most commonly visited places. The traces of the past can become generally known for the visitors and guests of the municipality in the halls of the historical museum.

RIASSUNTO

RIASSUNTO

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Il Comune di Botevgrad e' disposto nella pittoresca conca omonima, che ha forma elissoidale e una superficie di 506,6 kmq. Si trova lungo l'autostrada Hemus, e dista 47 km dalla capitale e 30 km. dalla stazione ferroviaria di Mezdra. I comuni confinanti sono: Pravetz, Etropole, Gorna Malina, Elin Pelin, Svoghe, Mezdra e Roman. Il comune di Botevgrad offre vantaggi interessanti, che lo rendono partner ricercato per iniziative socio-economiche e culturali, nonché' per il mondo degli affari. Fanno parte del territorio comunale i paesi di Bojenitza, Vrachesh, Gurkovo, Elov dei, Traevo, Lipnitza, Litakovo, Novatchene, Radotina, Rashkovo, Skravena eTrudovetz. Il suo territorio si estende a parte dei Balcani occidentali: Rajena, Murgash, Bilo e Goliama planina, nonché' dei prebalcani. L'importanza geostrategica del Comune e' determinata dalla presenza del passo di Vitinia, che collega la Bulgaria settentrionale con quella meridionale. La citta' si trova a 350 m. sopra il livello del mare, mentre le zone piu' basse scendono a 250 m. Il suolo del Comune e' caratterizzato da estrema diversità'. Si incontrano superfici alluvionali, prealluvionali e piu' svariati tipi di suolo. Sui pendìi alpini dei Paesi di Skravena e Lipnitza funzionano cave di pietra. I fiumi sono affluenti a sinistra del Malak Iskar; la principale arteria fluviale e Bebresh che scorre in linea retta nell'ampia pianura e qua' e la' forma pittoresche cascatene. La ricchezza di acqua e' completata da tre dighe che hanno caratteristiche diverse e sono destinate a diversi scopi. La flora e la fauna sono riccamente differenziate. La superficie delle zone montuose ammonta a 35.388,7 ettari, buona parte dei quali ricoperta da vegetazione e da alberi latifogli, aghifogli e misti. La vegetazione comprende anche arbusti, cespugli ed erbe di vario tipo, alcuni dei quali inseriti nel libro rosso della Bulgaria. Relativamente abbondante e' ia selvaggina costituita da uccelli, mammiferi, roditori, animali rapaci e rettili, alcuni dei quali appartengono a specie protette. Nel territorio del Comune ci sono alcune riserve: il “Bosco della scuola”, che comprende un bosco di querce centenarie il “Drene” dove fanno il loro nido aironi grigi e cicogne bianche “Muhalnitza”, uno stagno popolato da una popolazione di rane di montagna, unica al mondo. “Murgash”, un bosco che si distingue per la grande ricchezza di vegetazione e fauna. La varietà' del rilievo, del clima, del suolo, delle acque, del manto vegetale e del mondo animale spiegano la presenza qui dell'uomo dalla piu' remota antichità'. Tracce di insediamenti, di tombe e di fortezze si scoprono ovunque. La citta' e' erede di alcuni villaggi sviluppatisi in diversi periodi storici. Nei 1865 il preesistente paese di Samunjievo viene dichiarato citta' e capoluogo distrettuale battezzata con il nome di Orhanie. Nella zona Vasil Levski svolge un'ampia attività' rivoluzionaria, li distretto vive gli orrori della sconfitta della compagnia di Botev e per questa ragione dal 1934 la citta' ha

©

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

RIASSUNTO

RIASSUNTO

Ф

l'onore e la distinzione di portare il nome del poeta-rivoluzionario. L'odierno Comune possiede può' mettere a disposizione strutture industriali e agrarie, fondi di edificati, terreni e mano d'opera. L'industria prevale sull'agricoltura, con particolare sviluppo del settore meccanico, elettronico, chimico, estrattivo, alimentare, della lavorazione del legno, della confezione. L'agricoltura vanta risorse ragguardevoli. Agli altri vantaggi che offre il Comune si aggiungono le ottime possibilità' di selezione di specialisti-ingegneri di prim'ordine e l'esistenza di un ufficio doganale per le merci d'importazione e d’esportazione. Negli ultimi anni la direzione del Comune attua un'ampia ed efficace politica di investimenti. Progressivamente, con l'aiuto delle imprese, si sviluppa il commercio con l'Europa, L'America, L'Asia e il Medio Oriente. Un vantaggio sono anche il gasdotto che passa vicino alla citta' e la stazione automatica per la distribuzione dei gas. Nella citta' ci sono due Istituzioni scolastiche di tipo universitario. Nella zona sono state create buone condizioni per la ricreazione e per il turismo. Sono sviluppati anche la caccia e la pesca. Il ricco patrimonio storico e culturale offre la possibilità' di sviluppare il turismo culturale. La fortezza “Bojenishki urvich”, il Monastero “I santi quaranta martiri”, l'ossario nei pressi del paese Scravena fanno parte dei siti turistici maggiormente visitati. La torre dell'orologio di Botevgrad e' inserita fra le 100 mete turistiche della Bulgaria. I visitatori e gli ospiti della citta' possono vedere le tracce del passato anche nelle sale del Museo Storico.

ZUSAMMENFASSUNG

ZUSAMMENFASSUNG

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

Die Gemeinde Botevgrad ist in dem gleichnamigen, malerischen, ellipsenförmigen Talkessel mit einer Gesamtfläche von 506,6 km2 gelegen. Die Entfernung von der Hauptstadt ist 47 km. Zu der Gemeinde gehören die Stadt Botevgrad und die Dörfer Boshenitza, Wratschesch, Gurkovo, Kraevo, Lipnitza, Litakovo, Novatschene, Radotina, Raschkovo, Skravena und Trudovetz. Ihr Territorium umfasst Teile von den westlichen Gipfeln von der Gebirge Stara planina /Rashena, Murgasch, Bilo und Goliama planina/ und von den vorderen Gipfeln des Balkangebirges. Die geostrategische Bedeutung der Gemeinde ist von dem Paß Witinia bestimmt, der Nord- mit Südbulgarien verbindet. Die Höhe über den Meerspiegel in der Stadt ist 351m, und in den tiefen talkesselischen Teilen erreicht sie 250m. Die Bodendecke in der Gemeinde zeichnet sich durch ungewöhnliche Vielfalt aus. Auf den Gebirgabhängen in der Nähe von den Dörfern Skravena und Lipnitza sind Steinbruchen. Die Flüße sind linke Nebenflüße von dem Fluß Malak Iskar. Die Hauptentwässerungsarterie ist der Fluß Bebresch. Er fließt geradlinig durch einen breiten Tal und bildet stellenweise malerische Schluchten. Das Wasserreichtum wird von den drei Stauseen ergänzt, die verschiedenen Bestimmung und Charakteristiken haben. Die Flora und Fauna zeichnen sich durch reiche Vielfalt aus. Die Gesamtfläche beläuft sich auf 35 388,7 ha. Ein bedeutender Teil davon ist mit Laub-, Nadel- und gemischten Beständen aufgeforstet. An dem Bestand der Pflanzenformationen beteiligen sich viele Strauch-, Halbstrauch- und grasähnliche Arten. Es gibt auch Pflanzen, die in dem Roten Buch von Republik Bulgarien aufgenommen sind. Verhältnismäßig reich ist die Wildvielfalt von Vögeln, Säugetieren, Nagetieren, Raubtieren und Reptielien, manche von denen stehen unter Naturschutz. Auf dem Territorium der Gemeinde gibt es einige Reservate: “Der Schulwald”- er umfasst einen jahrhundertalten Eichenwald; “Dreneto”- ein Ort, wo graue Reiher und weiße Störche nisten; “Muchalnitzata”- der Froschsumpf- mit der weltweit einzigartigen Population des Gebirgsfrosches; “Murgasch”- ein Forstgarten, der sich durch Pflanzen- und Tierreichtum auszeichnet. Die Vielfalt der Oberfläche, des Klimas, des Bodens, der Gewässer, der Pflanzen- und Tierwelt bedingt die ersten Spuren vom menschlichen Leben schon in dem tiefen Altertum. Spuren von Ortschften, Hügeln und Festungen findet man überall. Die Stadt ist Fortsetzer einiger Ortschaften, die sich in verschiedenen historischen Epochen entwickelt haben. Im Jahre 1865 wurde das exestierende Dorf Samundjievo für Stadt und Kreiszentrum unter dem Namen Orchnie erklärt.In dieser Gebiet entfaltet Vasil Levski gewaltige Revolutiontätigkeit. Orchanie erlebte die Schrecken von der

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

ZUSAMMENFASSUNG

ZUSAMMENFASSUNG

©

Zerschlagung der Schar von Hristo Botev. Aus diesem Grund trägt die Stadt vom Jahre 1934 mit Ehre und Würde den Namen des Dichters und Revolutionärs Hristo Botev. Die heutige Gemeinde hat Industrie-Agrarcharakter. Der Maschinenbau, die Elektronik, die chemische, Holzverarbeitungs-, Erzförderungs-, Schneider- und Nahrungs- und Genußmittelindustrie sind gut entwickelt. Die Landwirtschft besitzt riesige Ressourcen. In den letzten Jharen führt die Gemeindeleitung breite und effektive Investitionpolitik. In administrativer Beziehung grenzt die Germeinde Botevgrad an die Gemeinden Prawetz, Etropole, Gorna Malina, Elin Pelin, Swoge, Mesdra und Roman. Die Gemeinde Botevgrad hat wesentlieche Vorteile, die aus ihr ein bevorzugtes sozialökonomisches und kulturelles Bildungsobjekt und Geschäftspartner machen: Sie befindet sich an der erstklassigen Autobahn “Hmus” und ist nur 30 km von dem Bahnhof Mesdra entfern. Die Trasse der Gasleitung führt an der Stadt vorbei und eine automatische Gasverteilungstation ist gebaut. Es gibt freie Industrie und landwirtschaftliche Kapazität, Gebäudebestand, Land-und Arbeitskraft. Sie hat eine große Kapazität von hochqualifizierten Ingenieurkadern. In der Stadt gibt es ein Zollamtsbüro für Import Exportwaren Durch die Betreibe auf ihrem Territorium treibt die Gemeinde mit Europa, Amerika, Asien und dem Nahlen Osten Handel In dem Zentrum der Gemeinde befinden sich zwei Hochschulen. In der Umgebung wurden gute Voraussetzungen für Erholung und Fremdenverkehr geschaffen. Die Jagd und der Fischfang sind auch gut entwickelt. Die reiche kultur-historische Erbe gibt die Möglichkeit zur Entfaltung vom Kulttourismus. Die Festung “Boshenischki urwitsch”, das Kloster “St. Tschetiredeset matschenitzi”, das Beinhaus-denkmal in der Nähe von dem Dorf Skravena sind Teile von den meist besichtigen historischen Sehenswürdigkeiten. Die Spuren aus der Vergangenheit sind den Besuchern und den Gästen der Gemeinde durch die Säle des Historischen Museums zugänglich.

РЕЗЮМЕ

РЕЗЮМЕ

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Община Ботевград расположена в одноименной и живописной долине эллипсовидной форми и общей площаью 506,6 кв.км. В состав общины входят г. Ботевград и села: Боженица, Врачеш, Гуркове, Краево, Лилница, Литаково, Новачене, Радотина, Рашково, Скравена и Трудовец. Ее территория охватывает часть Западных Старых гор: Рыжана, Мургаш. Било, Большая гора и часть Предбалкана. Геостратегическое значение общины определяется проходом Витиня, связывающим Северную и Южную Болгарию. Город находится на высоте 351 м над уровнем моря, а в низких котловинных местах достигает 250 м. Почвенный покров в общине отличается исключительным разнообразием. Встречаются аллювиальные, пролювиальные, серые, вторично-подзолистые, горно-луговые, каштановые лесные и бурые лесные почвы. На горных склонах возле сел Скравена и Лилница разработаны карьеы. Реки левые притоки реки Малый Искр. Главная отводная артерия река Бебреш. Она течет прямолинейно по широкой долине и на местах образует живописные проломы. Водное богатство дополняют три водохранилища с разным предназначением и характеристиками Флора и фауна отличаются большим многообразием. Общая лесная площадь составляет 35388,7 га. Значительная ее часть облесена широколиственными, хвойными и смешанными насаждениями. В составе растительных формаций участвуют много кустарниковых, полукустарниковых и травянистых видов. Встречаются растения, включены в Красную книгу Республики Болгарии. Сравнительно большое разнообразие диких животных птиц, млекопитающих, грызунов, хищников и пресмыкающихся, некоторые из них являются защищенными видами. На территории общины находятся несколько заповедников: “Училищный лес” включает вековой дубовый лес; “Дренето” место, где гнездятся серые цапли и белые аисты; “Мургаш” лесопарк, который отличается богатством растений и животных. Многообразие рельефа, климата, почв, вод, растительного покрова и мира животных обуславливают появление человека еще в глубокой древности. Следы поселений, могил и крепостей открывают повсеместно. Город наследник нескольких селений, которые развиваются в разные исторические периоды. В 1865 г. существующее село Самунджиево объявлено городом и центром околии, названо Орхание. В районе Васил Левеки развертывает масштабную революционную деятельность. Орханийское переживает ужасы разгрома Ботевой четы. По этой причине с 1934, город с честью и достоинством носит имя поэта и революционера Христо Ботева. Современная община промышленно аграрного характера. Развиты машиностроение, электроника, добыча руды, химическая,

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

РЕЗЮМЕ

РЕЗЮМЕ

6В

деревообрабатывающая, швейная и пищевкусовая промышленности. Сельское хозяйство обладает большими ресурсами. В последние годы руководство общины проводит развернутую и эффективную инвестиционную политику. Община Ботевград граничит в административном отношении с общинами: Правец, Етрополе, Горна Малина, Елин Пелин, Своге, Мездра и Роман, У общины Ботевград существенные преимущества, ради которых ее ищут как социально-экономический и культурно-просветительный объект и бизнес партнер. Находится на первоклассной дороге автомагистраль “Хемус” и в 30км от железнодорожного вокзала Мездра. Возле города проходит трасса газопровода и построенна автоматическая газрозпределительная станция. Имеет свободные промышленные и сельскохозяйственные мощности, фонд сооружений, землю и рабочие руки. Имеет свободные промышленные сельскохозяйственные мощности, фонд сооружений, землю рабочие руки. Располагает очень хорошими возможностями подбора высококвалифицированных инженерных кадров. В городе есть таможенное бюро для импортно-экспортных товаров. Община торгует через предприятия на ее территории с Европой, Амеркой, Азией и Ближним Востоком. Вобщинском центре два высших учебных заведения. В районе созданы хорошие условия для отдыха и туризма. Развиты охота и рыбная ловля. Богатое культурно-историческое наследие дает возможность развитию культурного туризма. Крепость “Боженишки урвич”, монастырь “Св. Сорок мученицы”, Паметник-костница в которой собраны кости героев возле с. Скравена часть самых посещаемых исторических объектов. Следы из прошлого достояние посетителей и гостей общины посредством Исторического музея.

RESUME

RESUME

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

La commune de Botevgrad est située dans un cirque pittoresque du même nom, de forme ovale, à surface entière de 506,6 kilométrés carrés. La distance de la capitale est 47 kilomètres. La commune de Botevgrad comprend la ville de Botevgrad et les villages Bogentsi, Vratchech, Gurcovo, Craévo, Lipnitsa, Litacovo, Novatchéné, Radotina, Rachcovo, ScravénaetTrudovets, Son territoire englobe des parties du Massif de l’Ouest de Stara planina: les montagnes Rajana, Mourgach, Bilo et Goliama planina, ainsi que les Balkans du Nord. L'importance de sa situation est déterminée par le défilé de Vitinia reliant la partie boréale et méridionale du pays. L'altitude de la ville est de 351 mètres, atteignant au 250 mètres dans les parties basses du cirque. La surface du sol se distingue par une riche diversité. Sur les versants montagnards près des villages Scravéna et Lipnitsa on exploite des carrières. Les rivierès sont des affluents gauches de ia rivière Malki Isker. Le fleuve principal qui s'en écoule c'est la rivière Bebrech. Elle coule tout droit a travers la valée large et forme à certains endroits de pittoresques défilés. A cette richesse hydrolique on peut ajouter les trois barrages qui ont un caractère et destination différentes. La flore et la faunes se distinguent par une riche diversité. La surface forrestière atteint à 35 388,7 hectares. Une grande partie d'elle est boisée de forêts feuillues, conifères et mixtes. Largement répandues ici sont les espèces arbusives, semi-arbusives et herbacées. Il y a aussi de végétaux inclus au Livre rouge de Bulgarie. La variété du gibier est grande parmi eux des oiseaux, de mamifières, de rongeurs, de reptiles féroces, certaines espèces parmi eux sont protégées. Sur le territoire de la commune il y a quelques réserves. “Utchilistna gora' une forêt de chênes séculaire. “Drénéto” où nidifient les hérons gris et les cigognes blanches. “Muchalnitsa' appelée encore l’étang de grenouilles où on peut rencontrer une rare espèce de grenouille montagnarde. “Murgach” un parc naturel dont les plantes et les animaux sont exceptionnels. La variété du relief, du climat, des sols, des cours d'eau, de la végétation et du monde animal sont un préalable pour l'apparition de l'homme depuis l'antiquité. On peut découvrir partout des traces d'agglomérations, de tumulus et de forteresses. La ville est héritière de certains villages qui se développent au cours de périodes historiques différentes. En 1865 le village de Samundgiévo est déclaré ville et chef lieu, il change de nom et devient Orchanié. Vassil Levski développe une grande activité révolutionnaire dans la région. L'arrondissement d'Orchanié survit aux horreurs suite de la défaite de ia troupe de Christo Botev. C'est de cette raison que depuis 1934 la ville porte honorablent le nom du grand poète et révolutionnaire. La commune d'aujourd'hui est un centre industriel et agraire. On a bien

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

RESUME

RESUME

©

développé l'industrie mécanique, l'électronique, l'industrie chimique, la couture, ainsi que l'industrie allimentaire. Il y a de grands ressources dans l'économie rurale. Ces dernières années la direction municipale mène une politique d'investissement successive. Dans la région il y a de bonnes conditions de repos et tourisme. On a développé la chasse et la pêche. L'héritage cultirei et historique rend possible le développement du tourisme culturel. Les endroits les plus fréquentés sont la forteresse “Bogenichki urvitch1, le monastaire Sv. Tchetiredesset Matchenitsi”, le monument ossuaire près de Scravéna. Les traces du passé sont a l'abord des visiteurs et les hôtes de la commune au Musée historique. Elle confine à l'égard administratif à des municipalités de Pravets, Etropolé, Gorna Malina, Elin Pélin, Svogué, Mezdra et Roman. La municipalité de Botevgrad a d'essentielles primautés qui font d'elle un centre social, économique, culturel et éducatif, aussi bien qu'un partenaire de business. Elle se trouve sur une route de première classe l'autoroute Chémus, à 30 km de la station de chemin deferde Mezdra. Pré de la ville passe le tracé de conduite de gaz, il y est construite aussi une station automatique pour la distribution de gaz. Il y a de réserves non utilissés dans l'industrie et l'économie rurale, un fonds immobilier, terre et main-d'oeuvre. Elle possède de très bonnes possibilités pour le choix de cadres d'ingénieurs hautement qualifiés. Il y a un bureau de douane pour des marchandises d'importation et d'exportation. La municipalité commerce par les entreprises sur son territoire avec l'Europe, l'Amerique, l'Asie et le Proche Orient. Il y a deux écoles supérieures au centre municipal.

СЪДЪРЖАНИЕ

7 9 19 21 23 25 27 29 31 33 35 37 39 41

КРЕПОСТ "БОЖЕНИШКИ УРВИЧ” МАНАСТИР “СВ. ГЕОРГИ" М-Р “СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ”' МАНАСТИР “СВ. НИКОЛАЙ” ЦЪРКВА “СВ. ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ” ЧАСОВНИКОВА КУЛА ПАМЕТНИК-КОСТНИЦА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЖАБЕШКО БЛАТО МЕСТНОСТ “ДРЕНЕТО” УЧИЛИЩНА ГОРА ЛЕСОПАРК МУРГАШ КУРОРТЗЕЛИН

Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова

43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55

ОТДИХ И ТУРИЗЪМ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ОБРАЗОВАНИЕ СЕЛСКО СТОПАНСТВО СТРОИТЕЛСТВО ТРАНСПОРТ ПРОМИШЛЕНОСТ СПОРТ

Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова

56 58 62 64 65 67 69 76

ОБ ЩИ НА БОТЕВГРАД

Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Васил Драганов Емилия Ценова Емилия Ценова Емилия Ценова Тодорка Коцева Емилия Ценова Атанас Василев Любен Ръжански Димитър Коцев Емилия Ценова

СЪДЪРЖАНИЕ

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА БОТЕВГРАД БОЖЕНИЦА ВРАЧЕШ ГУРКОВО ЕЛОВ ДОЛ КРАЕВО ЛИПНИЦА ЛИТАКОВО НОВАЧЕНЕ РАДОТИНА РАШКОВО СКРАВЕНА ТРУДОВЕЦ

©

ОБ ЩИ НА БОТЕВГ РАД

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

ф

RESUME RIASSUNTO ZUSAMMENFASSUNG РЕЗЮМЕ RESUME

79 81 83 85 87

Материалите за селата Боженица, Врачеш, Елов дол, Липница и Новачене са подготвени със съдействието на Галя Божкова, Ангелина Ненчева, Цеца Цонкова и Петко Маринов.

Емилия Ценова

ОБЩИНА БОТЕВГРАД Българска Първо издание Набор: Ваня Георгиева Редактор: Емилия Ценова Оформление и дизайн: Спасен Ценов Снимки: Илчо Цолов Превод Английски език: Цветанка Петрова Италиански език: Умберто Риналди Немски език: Маргарита Петрова Руски език: Таня Петкова Френски език: Албена Пеева

ИЗДАТЕЛСТВО “АРИАДНА 93”

“Ариадна 93” благодари на:

Община Ботевград Сдружение “Бъдеще за Ботевград” ЗПД “Витоша” АД

Лесничейство - Ботевград

БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ

ИЗБЕРЕТЕ

юдажба, гаранционна щдръжка и ремонт на мпютри, ксерокси и •интери. Рециклиране на глави и тонер касети за принтери и ксерокс! подмяна на части. Софтуерни услуги /настройка на драйвери и софтуер, програмиране, Web design, подготвяне на CD-представяне/ Upgrade, създаване не мрежова среда.

Набор, печат, издателска дейност, покани, служебни карти, дипломни работи, книги еклама: 0887096957 здателска дейност: 0887893524 офтуер и хардуер: 0888361699

ОБЩИНА БОТЕВГРАД